Menu

08/02/2017

Кой има изгода от македонския език?

Проф. д-р Ото Кронщайнер
сн. OVB online
КОЙ ИМА ИЗГОДА ОТ МАКЕДОНСКИЯ ЕЗИК? 
 (50 ГОДИНИ ЮГОСЛАВСКИ „РАЗДЕЛИТЕЛЕН" ЕЗИК 1944-1994 г.)

Проф. д-р Ото Кронщайнер (Австрия), сп. "Македонски преглед", бр 2, 1995 г

 „За Белград легендата за „южните сърби", които наследили Македония, вече не е достатъчна. Затова той заложи на друга карта - в Македония живеят македонци и те говорят на „македонски". За броени дни бе измислен македонски книжовен език, който бе приспособен към сръбските пишещи и печатарски машини и който игнорираше специфичните български букви. Създадени бяха македонски граматики и по този начин белградската власт успя блестящо да сервира на Запада един несъществуващ народ. Македонците („македонските славяни") доста често започнаха да се споменават в западните трудове като самостоятелен народ. И тъй като днешните югославци се възприемат за по-либерални от съвременните българи, авторите съдействат наивно, простодушно и глуповато на тази идея." (Е. Кюнелт-Леддин, „Ди пресе", Виена, 10-11 юни 1978).

 „Дали книжовният македонски език ще намери място в европейската литература, зависи от качеството на онова, което ще се напише на него." (В. Либал, бивш кореспондент на Дойче пресе Агентур в Белград). Тук като работна теза ще предпоставя, че има славяно-говорещо население в суверенната от 1991 г. многоетнична Република Македония, което преди 50 години бе ощастливено с нов оперетъчно създаден език, несъществувал никога преди това, и чието окончателно сътворяване и признаване подобно на каталонски, ладински и бретонски никога не е било предмет на обсъждания. [1] Съчиняването на този антибългарски разделителен език и глотонимичното му означаване като македонски (македонскиот jазик) - такъв глотоним до този момент не е бил познат - се обяснява с политическия подтекст и държавните интереси на Югославия от 1944 г.: определянето на българите в Македония просто като южни сърби, нещо което правят (дори и днес) сръбските университетски професори, би било твърде грубо за международната аудитория. Съществуването на борещо се българско малцинство на югославска държавна територия определено се възприемаше като нежелателно. Живеещите в Косово и в Западна Македония албанци (почти толкова на брой, колкото и българите) тогава все още не са били възприемани проблематично, тъй като Косово все пак е стара сръбска територия, а държавата е славянска, респ. южнославянска (= югославска). Затова е било излишно езиковото отделяне на югославски албански. Освен това върху югославските банкноти са отбелязани само славянските езици (сръбски, хърватски, словенски и македонски), независимо че в Югославия има общо взето повече албанци, отколкото славяноговорещи македонци.

 Поради това, че Югославия беше създание на западните сили и се ползваше с благосклонността на Франция, Великобритания и САЩ, за разлика от минаващите за русофилско настроени българи, на „вътрешнославянските" дела не се обръщаше внимание. Всичко, идващо от Белград се приемаше безкритично, в името на добрите взаимоотношения. Изцяло в духа на официалната дипломация беше и фактът, че първата македонска граматика [2] бе написана на английски език от американец, и то още преди да се появи „македонски" език. Официалната българска политика по отношение на Македония беше психологически несръчна и изпълнена с противоречия. [3] Тя е такава и до днес. Научната линия на БАН [4] обаче - много от нейните членове са от македонски произход - е да се докаже с лингвистични факти, че славяноговорещите македонци всъщност са българогово-рещи славяни, т.е. българи. Колкото и да са очевидни тези доводи (между българските и македонските диалекти не съществуват никакви разделителни изоглоси), [5] те оставят непросветения в областта на славистиката европеец напълно безучастен. Зад подобни доказателства той подозира едва ли не националистическа пропаганда. Силно впечатление прави активността на Македонския научен институт в София, чиито членове са предимно българи, родени в Македония. В него се събират документи за действителните събития, свързани с България. За съжаление в Европа за него все още не се знае достатъчно. Белградската политика с присъщите й балканско-селски хитрини, които никой не си прави труд да провери и демаскира, беше очевидно по-ефективна. 

 Това доведе дотам, че дори и в източния блок се заемаше промакедонска позиция в глотонимическо отношение. В почти всички славистични институти към източноевропейските университети се говореше за „македонски" и това доведе до напълно погрешна представа за този език в чужбина, нещо което не отговаря на действителността. В Западна Германия (сега Германия) се правеше всичко, само и само да не се дразни Белград. Дори и сега сред някои немски слависти може да се открие особен анахроничен югославизъм. Поради това първоначално нямаше никаква, а впоследствие се появи слаба реакция срещу провокираната от Белград война със Словения, Хърватско и Босна. На годишното заседание на Немския славистичен съюз в Лайпциг (октомври 1994) отново бе предложен глотонима сърбохърватски, въпреки че той вече не се използва и в самия Белград. В Мюнхен излезе Lehrbuch der makedonischen Sprache (Учебник по македонски език) [6], съставен от сръбкиня и някакъв случайно появяващ се по телевизията, неизвестен на славистичния свят, специалист. Историческа фонология [7] на македонеца Блаже Конески пък се появи през 1983 г. на английски (!) в Германия.

 Във Виена се провеждаше македонски лекторат под ръководството на „югославските" професори Хам и Катичич. Накратко, възприемането на пропагандирания от Белград език беше цялостно, като се изключат само някои частични славистични прояви, нарушаващи спокойствието (хора, прозрели триковете на белградската политика) и естествено като се изключат „безкритичните, реваншистко и националистично настроени" и т.н. българи. Международният славистичен комитет, дирижиран от Москва, също утвърди македонски заедно с всичките му фалшификации. Доколкото зная, нито един западен славист не изрази протест по този повод. Даже полският папа се грижеше да поздрави македонците на „техния език" по време на коледните си слова. Тъй като този език се открива във всички университетски учебници и е получил одобрение, ще продължи да съществува, независимо, че това не е необходимо. Недалновидната българска политика по отношение на Македония по-скоро засили антагонизма между българите и славяноговорещите македонци до такава степен, че днес българите се възприемат в международен план като консерватори и националисти; а това е поредният успех на югославската външна политика. Разбираемо е, че това стана възможно единствено на основата на тоталното разграничаване от България и българския език. И днес в Скопие могат да се купят сръбски и гръцки вестници и само един-единствен български (в. „Континент").

  В югославските университети имаше само македонистика и никаква българистика. Така малкият македонски изтласка големия български. Днес, 50 години след създаването на писмения македонски език и интензивното му пропагандиране в чужбина, Югославия се разпадна, а заедно с нея и съществуващите от 1944 r. условия, спомогнали за създаването на не-български език, както и пропагандистката подкрепа, идваща от Белград. Кой все пак имаше полза от този език? Има ли все още нужда от него и защо отново не започне употребата на български? Поколението българи, които са раждани в Македония, или чиито родители са оттам, вече си отива. Всички те днес живеят в България или в друга страна: между тях са езиковедът Иван Дуриданов, чийто баща е от Щип, диалектологът Иван Кочев, чийто баща е от Струга, и много други. Интересът на младото поколение към македонския въпрос е по-ограничен. Традицията се поддържа само от Македонския научен институт в София и от БАН.

  Официална политика по македонския въпрос не се забелязва. Затворената почти 50 години граница оказва своето влияние. Факт е, че спрямо македонските българи бе извършена несправедливост, факт е, че бе им отнета родината и историческата идентичност. Тези неща обаче са останали назад във времето. От друга страна, след разпукването на изградената от белградските властници македоно-българска езикова стена в Македония се усеща съпротива срещу югославската политика. Тя е налице, въпреки господството на възпитаните в Белград славяноговорещи македонски ръководители, които ще задържат функциите си още няколко години, след изборната измама. Те все още се опитват да запазят властта и богатството си. Постепенно обаче се събужда съпротива срещу т.нар. македонизъм. Става ясно, че е било проведено отчуждаване (сърбизиране), което затруднява днешните (славяноговорещи) македонци да четат излезлите преди 50 години книги, т.е. литературата от по-старо време. Въпреки че официална критика към репресивната държавна политика не се допуска, хората започнаха да забелязват отдалечаването от собствената си история, от българските съседи и да го схващат като неестествено. Поради факта, че в продължение на 50 години не се появи нито един поет, който е бил в състояние да придаде на този език известност и финес - поетичните творения и напъни на Блаже Конески и др. функционери се печатаха с държавни пари и не се четяха - хората жадуват за литературни образци и традиция. Каква литература всъщност беше създадена? Какво беше преведено от световната литература? Даже най-важната литературна творба на всеки европейски език не е сред преводите. Затова всеки се замисля дали да не се обърне към старата традиция, водеща до почитаните в еднаква степен и от българи, и от македонци славянски учители Кирил и Методий и да не се потърси общото минало. По време на заседанията на Югоизточноевропейското общество (Sudosteuropa — Gessellschaft) в Мюнхен [8] една дискутантка от намиращия се в Мюнхен Зюдост-институт, изрази големите си опасения, че разпадането на стените би било от полза за българските националисти. Въпросът стои иначе: ще продължи ли да живее закриляното от досегашната действителност бебе в епруветка, или македонизмът ще се спука като сапунен мехур?

  Връщането към старата българска ортография, смяната на изфабрикуваната в Белград пишеща машина биха могли да ускорят обратния процес. Дори само отстраняването на сръбския й би придало на „македонския" съвършено различен вид. Какъв смисъл има все още да се поддържат историческите условия от 1944 г. и да се подхранва политически мъртвото езиково сърбофилство? Възпитаните в Белград политически ръководители няма да живеят вечно. Струваше ли си тогава подобно езиково изобретение? Съчетанието от чужда на живота университетска лингвистика и пренебрегващата човека политика показа, че с помощта на лингвистичен реквизит измисленият език може да се представи като достатъчно атрактивен. Ще продължи ли да съществува македонският във връзката си с български, както и хърватският от Бургленд (Австрия) във връзка с хърватският, който се говори в Република Хърватско? Трябва ли да се подхранват, да се уеднаквят или да се избягват изкуствените различия (действителните не са обект на дискусия)? Македонският език е разделителен, измислен от политици в сътрудничество с т.нар. езиковеди (партийни другари) и е нежелан от народа. Затова той не може да се сравни с баскски, бретонски или холандски[9], които като самостостоятелни езици имат дълга традиция и чиито носители винаги са се борили за самостоятелността им срещу централизираното уеднаквяване и подтисничество. Преди 1944 г. македонски език не е съществувал, борба срещу централизма (чий?) не е имало; единствената битка, която се е водела от всички българи, е била срещу чуждото турско подтисничество. ВМРО никога не е била организация, бореща се за езикова независимост на Македония. Това е причината македонистите да не я споменават често.

 Има ли смисъл въобще да се застава зад измислена и поддържана от сегашните политически ръководители линия? Но нека да избегнем недоразуменията: за босненския език [10] е необходимо да се акцентува върху своеобразието и да се защитава името му. Това не се отнася в същата степен за македонски. Самобитността на босненския има дълга традиция; с македонския не е така. Босненският език е трябвало да изчезне под похлупака на сърбохърватския, а македонският да надскочи покрива на българския. Всъщност македонският имаше само привиден покрив за бъдещия сърбохърватски, респ. югославски. Писмената дискусия [11] между залцбургския романист Ханс Гьобел и олденбургския му колега Йоханес Крамер ясно показва основата на хуманните ценности, защитавани с оглед на фашизоидната езикова политика. Полезността има две страни: Каква е ползата на ладинците да имат собствен език срещу италианския? Езикова територия от 50 млн срещу 50 000? Ще намерят ли ладинците достъп до световната литература? [12]

 Какво ще спечелят немските швейцарци, ако издигнат своя Schwyzerdeutsch (швейцарско-немски) в литературен език? Тук става дума не само за административна или икономическа полза, а за запазване на плурализма, на всеобщата свобода, идентичност, за предпазване от арогантността на големите народи и за фиктивни обединяващи езици. [13] Там пък говорим за запазване на един от продуктите на политическо насилие или просто за насилие. "Questione ladina" е абсолютна противоположност на македонския въпрос, въпреки че и двата проблема изглеждат идентични. Когато италианските езиковеди (или чуждестранните италинисти) отричат ладинския като самостоятелен език, а го смятат само за диалект под италиански покрив, това е форма на лингвистично игнориране и на политическото насилие, тъй като ладинският никога не е бил част от италианския език (така както холандския никога не е бил част от немския). Своеобразието му се крие в това, че той никога не е бил италианизиран, както други диалекти в Италия. А ако българите (и то не само езиковедите) имат желанието македонците отново да говорят на същия език като тях и отново да използват същия книжовен език, това е, защото до 1944 г. те са имали обща езикова история, основана върху старобългарски и защото българските македонци са били умишлено разделени в езиково отношение.

  Това, което в едни случаи (съществуването на самостоятелен език) е полезно и естествено, в други (разделението на един език) е вредно и неестествено. Изкуствената делитба във всеки случай е ненормална. Тя обаче не трябва да се смесва с общото желание за съхраняване на самобитността. Същата необмислена арогантност е присъща и на сърбите по отношение на хърватски, за съжаление с балканска последователност. Немският писмен език е плуралистичен. Немският език в Швейцария се е развивал по различен начин от немския в Северна Германия, тъй като е бил включен в държавна общност с 4 езика. Немският в Австро-Унгария също е имал по-различно развитие от предимно едноезичната Северна Германия, поради хилядолетната си обща съдба със славяни, романи и унгарци, те. поради естествената многоезичност в Средна Европа (Виенският законник е бил издаден на 10 езика). Едва ли някой има право да издига само един от тези варианти като стандартен немски Впрочем подобен плурицентризъм функционира само в атмосфера на разбирателство и културна толерантност. Пренесено върху Македония, това означава, напълно безс мислено е езиковата самобитност на Македония да се осъществява само под български покрив. В края на краищата там е налице по-голяма и по-дълбоко вкоренена многоезичност, отколкото а България Това, че много български македонци са живели доброволно или насилствено под сръбски покрив, не е предмет на дискусия. Така в крайна сметка се установяват последователните етапи, свързани с ползата от големите покриви: световен език за всички - лингвистична кока кола с диско и blue jeans. От друга страна, налице е последователност и при изгодата от малките покриви: пъстър килим от езици. Изборът е наш: разноцветна поляна или поляна с разноцветна трева. Между тях са налице различни възможности (включващи и многоезичието), при които желанието на засегнатите страни никога не бива да се решава с политическо насилие. За предпочитане е австрийският принцип (осъществен в Австро-Унгарската империя)[14] с ценностите на общността и идентичността на индивида[15], а не якобинският френски принцип - само на индивида.

  Всичко останало е държавата. Последният принцип е довел до подтискане и обезличаване на езиците - в Римската, а също така в испанската и британската империя, да не говорим за САЩ. Дали славяноговорещите (преди българоговорещи) македонци имат нужда от свой книжовен език, може да се реши от самите тях при променените условия. Ако те пожелаят, могат да останат верни на традицията, както впрочем правят хърватите и босненците, и това ще бъде тяхното свободно решение. Сърбите обвиняват хърватите, че съзнателно търсят езиково раздалечаване от сръбски, измисляйки нови думи. В действителност обаче сърбите не познават хърватската история, тъй като хърватите се връщат там, откъдето сръбската нетолерантност е започнала с асимилацията на хърватската самобитност. Защо македонците да не могат да се върнат към корените, от които комунистическите югослависти са изтръгнали тяхното (българско) своеобразие? Кой в действителност получава изгода от македонския език? Две балкански държави започнаха да проявяват жив интерес към „ясни отношения" още от времето на разпадане на Османската империя: Сърбия и Гърция. Колко често и до ден днешен можем да прочетем и да чуем за желанието за обща сръбско-гръцка граница! Тъй като тоталната сърбизация на Македония, на Вардарска Бановина в Югославия не се оказа резултатна, в комунистическа Титова Югославия бе направен опит за асимилация на един цял народ с по-бавни методи, посредством езиково отделяне от български - първо чрез отделен писмен език, за да се стигне впоследствие и до постепенна асимилация от страна на сръбски. Това, че на тези сръбски трикове се хванаха някои български македонци, за да припечелят, това, че творяха на този език и издаваха творенията си с държавни пари, е човешко, но не заслужава уважение. От това те имат лична изгода, народът не печели нищо. Следователно в случая може да се говори за своего рода предателство към народа.

 За Гърция, която още от самото начало води враждебна политика по отношение на малцинствата, разделянето на българоговорящите елини на две части - на българско и македоноговорещи - беше изключително добре дошло. По такъв начин недолюбваният чужд елемент беше намален. Оттук нататък славяноговорещите северни гърци престанаха да бъдат борбено малцинство. И тъй като никой не е бил в състояние (а и не е искал) да различи дали диалектът им е български, или македонски, те буквално за една нощ се превърнаха в изолирани славяноговорещи елини. Поради объркващото наличие на два писмени езика, въпреки че хората продължават да говорят „по нашему", по пътя на окончателната им елинизация вече не съществуват пречки. Тъй като нито от страна на България, нито от страна на Югославия към атинското правителство не бяха предявени искания, малцинственият въпрос за Гърция беше снет. Във връзка с това нечистата гръцка съвест все още намира израз в инфантилни реакции срещу името Македония. Ако това наименование принадлежи само на гърците, то едва ли би имало нещо, което да попречи за осъществяване на мечтаната сръбско-гръцка граница. [16] Измислянето на македонския изигра за гърците подобна роля, както и измислянето на виндския в Австрия, чрез който се целеше езиково разделяне на словенците в Каринтия от словенците в Словения. [17] По същия начин и балканската езикова територия бе съществено намалена, а меро-давността на България бе доведена до абсурд. Адмирираният от македонците абецедар от 1925 г., създаден въз основа на диалектите около Костур/Кастория и Лерин/Флорина, послужи още тогава на тази глотонимична цел. В тази европейска държава, където не се допуска плурализъм, а се позволява заличаването на малцинствата, не се разбира един от съществените елементи на европейското своеобразие.

 Измислянето на македонски език послужи в еднаква степен и на гърци, и на сърби. Жертви на тази глотонимична политика са славяноговорещите македонци, които почти нямат шансове за оцеляване, поради изолацията, в която се намират.

Дори идеята, че представляват отделен народ, на чиито плещи се крепи държава (Република Македония) не е в състояние да промени нещата. Албанските македонци, обикновено окачествявани като малцинство, също представляват малка република, но: с Албания зад гърба си. А славяноговорещите македонци нямат дори официална поддръжка за себе си. Дали с това не трябва да се обясни високият процент на депресиите и на психичните отклонения у славяноговорещото население в Македония?

 Превод от немски: А. Кочева 

1. Кocev, I. Aleksandrof, Protokolle zur Erfindung der makedonischen Schriftsprache. DSS30/1992: 5-26. Makedonski pregled XIV/1991/4:5-22 (Документи за съчиняването на „македонския книжовен език"). Кочев, И., О. Кронщайнер, И. Александров. Съчиняването на т.нар. „македонски книжовен език". Makedonska biblioteka 23. Sofia, 1993 (engl. Sofia 1994). Sowie DSS 29/1992. 

2. Lunt, H. A Grammar of the Macedonian Literatury Language. Skopje 1952. Срв. също Friedman, V. A. The first philiological Conference for the establishment of the Macedonian alphabet and the Macedonian Literatury Language: Its precedents and consequences. In: The Earliest Stage of Language Planning (Ed. J. A. Fishman), Berlin-NewYork 1993: 159-180. 

3. Е. Hoffmann, Bulgariens Balkanpolitik nach dem Zweiten Weltkrieg. Frankfurt 1979. 

4. Die Einheit der bulgarischen Sprache in Vergangenheit und Gegenwart (herausgegeben vom Institut f?r bulgarische Sprache). Sofia, 1980. 

5. Kocev, l. и др. Български диалектен атлас. Обобщаващ том. София, 1988. 

6. Bojiс, V. - W. Oschlies. Lehrbuch der makedonischen Sprache. Munchen 1984 (Slavistische Beitrage 175). Историческият увод навярно е преписан от сръбски учебник: брошурата е пакостна за славистиката, поради псевдонаучността си и дилетантството на авторите. 

7. А Historical Phonology of the Macedonian Language. Heidelberg 1983. 

8. Sprache und Politik: Die Balkansprachen in Vergangenheit und Gegenwart (Oktober 1994). 

9. Насочването към случая с холандски от един руски колега от Санкт-Петербург е напълно погрешно, както впрочем и твърдението му, че Украйна се е присъединила доброволно към Съветския съюз. Възгледът, че холандският не бил език, отделен от немския и че не е бил самостоятелен, е съставна част от триковете на германската митология. Своебразието на холандски се състои в диалектите, легнали в основата му, които за разлика от долнонемски, никога не са били германизирани. Срв. още Goosens, /. Was ist Deutsch - und wie verhalt es sich zum Niederlaendischen. Hrsg. von der Kgl. Niederlaendischen Botschaft in Bonn 1971 (Nachbarn 11), 1978. 

10. Pladoyer fur die Sprachbezeichnung Bosnisch. DSS 33/1993: I-VII. 

11. Ladinia 6/1982: 223-249. Ladinia 8/1984: 153-166. 

12. Срв. Camartin, l. Nichts als Worte Ein Pladoyer fur Kleinsprachen. Zurich-Munchen 1985. 

13. Често хората се забавляват с наименования из областта на кулинарната терминология, които са различни в Австрия и в Северна Германия. Фикцията за единния стандартен немски език крие в себе си игнорирането на всичко, различно от севернонемските варианти: вм. Paradaser - Tomaten; вм. Erdapfel -Kartoffeln, вм. Marillen-Aprikosen; вм. Orangen - Apfelsinen; вм. Karfiol - Blumenkohl; вм. Fisolen - Bohnen; вм. Faschiertes - Hackfleisch и др. 

14. Вж. Goebl, H. , същия том. 

15. Подобна толерантност към езиците е имало и във Византия. За съжаление днешното атинско правителство показва колко слаба е връзката му с историята, към която иначе непрекъснато се обръща. 

16. Припомням си типичното за фашистките и комунистически режими „отстраняване на следите" посредством топонимичното насилие. Както в Южен Тирол, в „исканите обратно" области в Западна Полша, или в Съветския съюз, така и в Северна Гърция всичко беше преименувано (елинизирано) и всякаква диглосия в топонимията бе отстранена. 

17. Срв. накрая Goebl, H. Trois coups d'oeil rapides s"r !a Situation sociolinguistique dans les Alpes Centrales. In: La Bretagne Linguistique 8. Brest 1992: 166-193.

Сканирано и обработено от "Книги за Македония"

Няма коментари:

Публикуване на коментар