About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Излезе брой XII на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

30/12/2018

Бюлетин 
"Българите на Балканите и по света", 
№ 12

Съдържание: 

Новини за Македония...1–5
Български общности зад граница... 5–10
Акцент: Предколедни президентски размисли... 10–16
Интервю на броя
Доц. д-р Наум Кайчев: Почитта към автентичните извори е най-важна за историята ...16–19 Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 19–23
Дейност на МНИ... 23–27
Нови книги и издания... 27–30

 Целият материал четете по-долу:

Най-големият музей в Югозападна България почете 95-годишнината на МНИ

29/12/2018


Нашите приятели и колеги от Регионалния исторически музей в Благоевград също ни зарадваха с мило писмо, по повод 95-годишнината на Македонския научен институт. 

Ето какво пише в него:

 

Поздравителни писма от СУБ и Тракийските дружества в България

27/12/2018


Поздравителни писма от Съюза на учените в България и от Съюза на тракийските дружества във връзка с 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

 

Голямо признание за МНИ от българската "Алма матер"

26/12/2018

Поздравителни адреси от СУ "Св. Климент Охридски" и Държавна агенция "Архиви" по повод 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

Инженер Христо Станишев (1863 - 1952)

25/12/2018

155 години от рождението на Христо Станишев (24 декември 1863, Кукуш – 13 декември 1952, София). Деец на македоно-одринското революционно движение, инженер. Завършва гимназия в София (1885), и инженерство в гp. Гент (Белгия). 

Завръща се в България и работи като окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890–1892) и като градски инженер в Бургас (1892–1895). От 1896 г. е инженер на свободна практика и участва в изграждането на първите шосета, жп линии и мостове в Княжеството, както и във възстановяването на Народния театър (след пожара 1923 г.) и на столичната катедрала (след атентата 1925 г.) и др. Като юноша се включва в македоно-одринското освободително движение. 

През 1895 г. е избран за председател на македонското дружество в Бургас. Следващата година е в състава на BМОК. При разцеплението на организацията (1902) оглавява течението, което е против комитета, ръководен от Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. След Първата световна война участва в живота на македонските благотворителни братства. Член е на Македонския научен институт. Председател е на Великия македонски събор (1933) в Горна Джумая (дн. Благоевград).

Д-р Володя Милачков

Поздравителни телеграми по повод 95-годишнината на МНИ

24/12/2018


Поздравителни телеграми от Института за български език към БАН и Историческия музей в град Перник по повод 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

 

Излезе кн. 2 на сп. "Македонски преглед" за 2018 г.

23/12/2018

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, бр. 2, 2018 г. 

Проф. д-р Пламен Митев Руско-турската война 1877 – 1878 г., освобождението на България и зрелостта на българската историопис ............................................ 7
Prof. Plamen Mitev, PhD The Russo-Turkish War of 1877 – 1878, the Liberation of Bulgaria, and the Maturity of Bulgarian Historiography .................................................................. 17
Доц. д-р Георги Н. Николов 1018 г. – последната година от историята на ранносредновековното българско царство .................................. 27
Доц. д-р Емануел Мутафов Още за връзката на византийския император Василий ΙΙ с България и българите ...................................................................... 45
Докторант Владимир Митов Град Кратово през XVI в. и Св. Георги Нови Софийски ................ 55
Гл.ас. д-р Росица Лельова Организационни промени в Българската екзархия след Младотурския преврат (1908 – 1909) ....................................... 71
Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров Нишката епархия на Българската православна църква 1915 – 1918 г. ........................ 79
Николай Поппетров Десет години след Ньой – акциите на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ по националния въпрос 1928 – 1929 г. .............................................. 95
Доц. д-р Георги Митринов Антропонимични данни за село Абланица, Неврокопско, в османски данъчни регистри от XV век ........................................... 111
Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова Топонимията на Царибродско ‒ свидетелство за национална идентичност ............................................................... 119

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Д-р Йордан Симов Спомени за ВЗРО „Въртоп“ и за Асен Николов ........................................................................................ 143

РЕЦЕНЗИИ 

Николай Поппетров – Ярослав Рубаха. Полското списание „Славянски свят“ за България от края на ХIХ и началото на ХХ в. Т. I: Списание „Славянски свят“ за обществено-политическото развитие на България. С., Македонски научен институт, 2018, 268 с. с ил. ISBN 978-619-7377-05-7 ..................................................... 161

Поздравителни адреси по случай 95-годишнината на МНИ

22/12/2018


Представяме ви поздравителните адреси на Държавния архив на Република България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва по повод 95-годишнината на Македонския научен институт. 

 

Доц. Ал. Гребенаров: Заедно сме по-силни и по-можещи

21/12/2018

Доц. д-р Александър Гребенаров
Уважаеми приятели, колеги и членове на Македонския научен институт! Благодаря ви, че се отзовахте днес, когато се почита паметта на св. Игнатий Богоносец и се слага началото на коледните празници, да отпразнуваме заедно 95 годишния юбилей на МНИ. 

Без да гадаем кой е влязъл първи в залата, както повелява обичаят „полазване“ според традицията на Народния календар, щом сте тук, означава че всички сте наши приятели и доброжелатели, а заедно сме по-силни и по-можещи! На нашата тържествена научна сесия ще поговорим за важни моменти от дейността на МНИ, за ролята на преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и за ръководителите на Българската академия на науките, оказали безценна помощ за неговото създаване. МНИ се учредява в бурно време – на 21 декември през далечната 1923 г. 

Доц. д-р Георги Николов
Въпреки предупрежденията, че Делото може да не успее, заради влошените обществено-политически условия в страната и външнополитически натиск, 52 учредители сътворят една напълно нова и с непознати статути бежанска организация, която да отстоява каузата на македонските българи със строго научни средства. 

Е, ако Софийският университет има своите седмочисленици- учредители през далечната 1888 г., то МНИ също може да се гордее със своите създатели – 12 първостроители, които влизат в състава на Управителния съвет през 1923 г., а именно: председател – проф. Иван Георгов, първи подпредседател – проф. Александър Балабанов, втори подпредседател – проф. Михаил Арнаудов, секретар – Спиро Константинов, касиер – Диаманди Николов, членове – проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Георги Баждаров, Васил Пасков, Антон Попстоилов. 

Тяхното дело ще бъде представено тук чрез мултимедийна презентация, а изложба с техния лик, биографични данни, и слова от/за тях е експонирана в Македонския научен институт. Едно десетилетие по-късно отлично работещият организацион модел на МНИ ще бъде заимстван от българските преселници от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Те ще изградят подобни формации, които също ще изучават и популяризират с научни средства българското културно-историческо наследство в останалите под чужда власт области. 

След 1944 г. българската държавна политика изоставя идеите и заветите на македонските българи за съдбата на областта, приемайки македонизма като държавна идеология. През 1947 г. бежанските организации, между които и МНИ, са разформировани, а българската кауза за Македония напълно изоставена. Години след възстановяването на МНИ през 1990 г. МНИ успя да изпълни мечтата на своите създатели – излезе от българската орбита и навлезе със самочувствие в територии извън днешните държавни граници, където организира научни форуми и представя своите многобройни издания. 

Особена гордост на Института е печатният му орган „Македонски преглед”, който излиза от 1924 г. до днес. Списанието е станало любимо четиво за поколения читатели у нас и по света. Къщата на филиала на МНИ в Благоевград се превърна в истинско родолюбиво културно- просветно огнище, а нашите центрове в Кюстендил, Дупница, Сандански, Разлог спечелиха нови приятели. 

Днес се изпълни и една отколешна мечта на МНИ – да учредим наградни знаци, с които да отличим организации и лица с особен принос за развитието на българската наука по отношение на Македония, за подпомагане, за издигане и утвърждаване авторитета и обществения престиж на Македонския научен институт като научноизследователска и родолюбива институция за опазване и популяризиране на българските национални традиции. 

Уважаеми приятели, още веднъж честит 95-годишен юбилей! Пожелавам ви весели коледни празници и нека 2019 г. да бъде още по-успешна и благодатна! 

 Доц. Александър Гребенаров – председател на МНИ

Още снимки от събитието тук

Добруджанци в борбите на българите в Македония

19/12/2018

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, кн. 3. Жеко Попов. Добруджанци и националноосвободителното движение в Македония (1878 — 1903 г.)... 69-72

Както всички българи, така и добруджанци съчувствали и подпомагали освободителната кауза на събратята си в Македония и Одринско след Берлинския конгрес. В своята патриотична и обществена дейност освободените и останалите под румънско господство сънародници поставяли на първо място националното обединение, стараейки се да оказват морална помощ при всяка значима инициатива на българските правителства и различни организации и обществени среди. 

Откъснатите от Родината севернодобруджанци живеели с надеждата, че ще се съединят със свободните събратя и с едноплеменниците от Македония и Одринско. В Тулча, Бабадаг, Кюстенджа и други селища местните българи участвали в обсъждането на проекта на Търновската конституция, честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий (1885 г.), с възторг посрещнали Съединението, оказали морална и материална помощ на воюващите българи във войната със Сърбия, насърчавали правителствата да работят енергично за тържеството на националната кауза в Македония и Одринско, надявайки се, че след решаването на този въпрос ще дойде ред и за Северна Добруджа...

Целият материал четете по-долу:

Тържествена сесия "95 години Македонски научен институт"

17/12/2018

Македонският научен институт ви кани на тържествена научна сесия "95 години Македонски научен институт"

Изтъкнати учени ще припомнят дългогодишната история на Македонския научен институт, Младежкият клуб "Даме Груев" към Института ще представи неговите първоучредители, ще бъдат поднесени приветствия от различни научни и обществени организации и ще бъдат наградени с почетни знаци "За Заслуги" и "За научен принос" хора и институции на които МНИ дължи признателност за своята успешна дейност. Сесията ще бъде придружена от кратка музикална програма. 

Тържествената научна сесия ще се проведе на 20 декември 2018 г. от 13 до 16 ч. в Центрпалния военен клуб, бул. "Цар Освободител" 7, зала 1.

Заповядайте!




От Управителния съвет на МНИ

За югокомунистите "македонска нация" не съществува

15/12/2018

Обща снимка на делегатите на Първия конгрес на ЮКП

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Гришина, Р. П. Формиране на становище по македонския въпрос в болшевишка Москва (1922–1924) по документи на руските архиви... 95–126


Първата конференция на ЮКП се провежда във Виена от 3 до 17 юли 1922 г. В резолюцията на конференцията националният въпрос е представен също така сложно и объркано, както и в материалите на 4-та конференция на БКФ, т.е. без разграничаване на държавно-законовото положение на националните малцинства и фактически създадените в Югославия нации. 

Същото се отнася и за въпроса за самоопределението. За мнозинството от ръководството на ЮКП македонска нация не съществува; става дума само за “българите в Македония”, които “по никакъв начин не се включвали в сръбската теория за единен югославски народ”. 

При това в резолюцията на конференцията се признава, че македонските българи “се отнасят към най-угнетените народи на Югославия”...

Целият материал изтеглете оттук

Отбелязваме с Македония важни дати от общото ни минало

14/12/2018

ЗА ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ Е НУЖНО ВРЕМЕ... 

Костадин Филипов

Темата „История и политика” бе дебатирана в рамките на Лектория „Македония” на Македонския научен институт .Вниманието на водещия, журналистът Костадин Филипов и на госта- първият български посланик в Македония и сега съпредседател на смесената българо-македонска комисия за история и образование проф.д-р Ангел Димитров, бе тъкмо работата на Комисията след три нейни срещи през тази година тъкмо в контекста на взаимоотношенията „История и политика”. 

В своето изложение пред препълнената Голяма зала на МНИ проф. Димитров разказа подробно за работата на комисията, състояща се общо от 14 човека, по седем от двете държави. Според него, всъщност комисията е работила по същество само на двете си заседания- второто- в Скопие, и третото- в края на ноември в София. За повече нямаше време, подчерта проф. Димитров, и това се оказва един от факторите, който ни притиска. Бил е направен преглед на съдържанието на учебниците по история в двете страни за основното образование за периода от античността до 19-век. 

И двете страни са представили своите бележки по съдържанието, като в хода на дискусията те са били обобщени и ще бъдат предадени на правителствата на България и Македония за решение. Проф. Ангел Димитров подчерта, че мандатът на комисията, възложен от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август миналата година е, комисията да се занимава със съдържанието на учебниците и с търсене на възможности за съвместни чествания на личности и събития от общата ни история. 

Досега има договореност за съвместно отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий, още повече, че вече има практика в това отношение. Почти е постигната договореност и за празнуване на годишнината от Григор Пърличев. Обсъждат се и други личности и събития от общата ни история. На госта бяха зададени многобройни въпроси както за конкретната атмосфера на работа в комисията, така и за очакванията и перспективите за бързи и конкретни резултати, на които той отговори компетентно. В изказванията на присъстващите възникнаха въпроси за това могат ли да се сравнява дейността българо-македонската комисия с гръцко-македонската комисия, която също заседава от известно време насам. 

Или за възможността по някои теми да бъде привлечена и трета съседна държава, например, Гърция. На въпроса на какъв език разговарят членовете на комисията и няма ли преводач, бе отговорено, че всеки говори на собствения си език без това да им пречи да се разбират отлично едни други.

Погановският манастир в Западните български покрайнини

13/12/2018

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Нешев, Г. Погановският манастир „Св. Иван Богослов“ в Западните покрайнини и неговото въздействие върху други наши културнонародни средища... 99 - 114

Погановският манастир е най-значимият обект от манастирите в западните български покрайнини. Незагубил през вековете българският си характер дори и днес е верен на своите традиции, той покорява посетителя, дошъл да му се наслади сред непристъпните скали в живописното ждрело на Ерма. 

От нещастната за родината ни 1919-1920 г. той е трудно достъпен за българските поклонници, но със стенописите и надписите си е останал ням свидетел на българската душевност, само е засилил притегателността си и значимостта си на българско многовековно културно гнездо. 

Манастирът е привличал вниманието на изследователя особено след приключването на националноосвободителните борби на Балканите и след формирането на балканските държави. На иконографията му се спира още в 1908 г. капацитет като Т. Шмит, изрично определил го като “българския манастир Поганово”. 

Десетина години преди това К. Иречек и братя Шкорпил заснемат старинните му надписи и описват старинните му книги, а Беню Цонев го нарежда на значимо място в своя Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.

Знаменитият Андре Грабар посвещава на манастира две свои работи. Отделен труд за манастира посвещава и археологът, по-късно академик Кр. Миятев. И двамата са единодушни в преценката си за високото художествено майсторство на погановските стенописи. Всъщност манастирът привлича със своите фрески.

Забележителна по своята архитектура е манастирската църква с четвъртитата кула и красив осмостенен купол. Каменните й стени радват окото с тухлената си украса, която превръща малката църквица в богато строително творение. Този начин на строеж е характерен за църковната архитектура през ХIV в. в западната половина на Балканския полуостров. При Погановската църква тухлите образуват обаче само отделни пояси. 

Полученият художествен ефект започва да служи за модел на много народни майстори-архитекти. Така са се родили подобия при строежа на десети- на църкви в Трънско, Брезнишко, Пернишко... Старинно предание, битувало десетилетия в тукашния край и записано с появата на първите съчинения за манастира, дири дълбоко в древността строителите на паметника. Нещата се допълват от запазените на западната стена на манастирската църква имена на “Господин Констандинъ и госпогiа Елена”, ктитори от 1392 г., основатели или възобновители на старината. 

Самият “Констандинъ” е познатият владетел на Кюстендилското или Велбъждско княжество и феодал на султан Мурад - Константин Деянович...

Целият материал четете по-долу:

 

Как наричат мързеливците в Западна България

11/12/2018

сп. "Македонски преглед", г. ХХVI, 2003, кн. 1...Василева, Л. Един случай на словообразувателна конкуренция в македонските говори … 81 - 90

В настоящата работа се разглеждат проблемите, които поставят хетеронимите (сложните съществителни и образуваните от техните компоненти едноосновни облици) със значение ’мързеливец’ в македонските говори. 

Сложните съществителни имена, с които се назовава ’мързеливец’ са многобройни и разнообразни. Те се отнасят към словообразувателните категории nomina agentis, nomina actoris и имена за носители на субстанциално отношение...

 Целият материал четете по-долу:

Йона Маджаров - закрилникът на българите в Серско

10/12/2018

сп. "Македонски преглед",г. XXV, 2002, 4. Стоилов, А. С. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров…139-151

Тази автобиография на свещеник Иван Маджаров е запазена от дъщеря му Олга Караджова, жителка на гр. Горна Джумая. Покойният отец Маджаров не е продължил автобиографията си - той е починал на 20 юли 1911 г. 

Като негов съвременник и служител по просветното дело в Македония аз ще я допълня със следните сведения: 

Цели 10 години отец Маджаров, на който бе даден свещенически сан “иконом” от 1894 до 1904 година, беше председател на общината в Солун. През 1904 година след Илинденското въстание той бе изпратен от Екзархията за четвърти път в Сер да постави в ред разнебитеното църковно и училищно дело в този град.

И наистина, в продължение на шест години - до 1910 годин иконом Маджаров успя да възстанови положението на българщината в гр. Сер и околностите му от преди 1903 г., както и да я разширява и крепи. 

През време на неговото председателство всички български села в Серското поле се отказаха от Патриаршията и признаха ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължеше предимно на тактичното действане на отец Маджаров пред турските власти...

 Целият материал четете по-долу:

Македоно-българския централен комитет в САЩ

08/12/2018

100 години от основаването на Македоно-български централен комитет (МБЦК) в САЩ. Създаден е по инициатива на Втория общобългарски емигрантски конгрес (1–6 декември 1918) в Чикаго. 

На него 203 делегати гласуват резолюция, чрез която молят американския президент У. Уилсън да се застъпи на Парижката мирна конференция за обединяването на Македония с България. По време на конгресния дебат се оформя предложение за създаване на българска емигрантска патриотична организация с наименование „Македоно-български централен комитет в САЩ“. Идеята на делегатите е след завършване на конгреса комитетът да продължи борбата за практическото реализиране на основното му решение. 

За членове на ЦК на МБЦК са избрани свещ. Давид Наков – председател на ЦК, и членове – Иван Шуканов, д-р Христо Стойков, д-р Георги Бояджиев, Лазар Шишков, Кръстю Капитанчев, свещ. Никола Павлов, Коста Пичулов и Коста Илиев. 

МБЦК развива активна политическа дейност в подкрепа на българската националнообединителна кауза до налагането на Ньойския договор. Със съдействието на българския пълномощен министър във Вашингтон Стефан Панаретов американското правителство предоставя на свещ. Давид Наков и на Вангел Сугарев (българин, служил в армията на САЩ) достъп за Парижката мирна конференция. 

Двамата български представители обаче не са допуснати на френска територия поради ограничителните мерки, предприети от Париж. След получения отказ МБЦК дава пълномощията си на проф. Константин Стефанов от Швейцария да представлява емиграцията пред миротворците в Париж. МБЦК изготвя подробна демографска статистика за Македония, доказваща доминиращото присъствие на българите в тази област. 

През април 1919 г. ЦК на МБЦК изготвя обширен мемоар по българския национален въпрос, който е изпратен до участниците в Парижката мирна конференция. В него отново се настоява за обединение на българския народ. Със своята активна дейност МБЦК изиграва определена положителна роля за подробното запознаване на американската делегация в Париж със същността на българската национална кауза. 

В резултат американската делегация през 1919 г. единствена настоява Западна Тракия да остане в границите на България, Западните покрайнини да не се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци, а Румъния да не анексира Южна Добруджа. След налагането на Ньойския договор (конгресът на САЩ отказва да ратифицира този международен диктат) МБЦК се саморазпуска.

д-р Володя Милачков

Работата на смесената българо-македонска комисия за история

07/12/2018

Лекторията "Македония" на Македонския научен институт продължава с гостуване на проф.д-р Ангел Димитров, първият български посланик в Скопие и председател на българската част на смесената българо-македонска комисия за история и образование, която наскоро в София завърши третата си среща. 

Темата е "История и политика", като, разбира се, ще се разглеждат и много други подтеми. Очакваме ви във вторник, 11 декември на "Пиротска" 5, ІІ етаж, от 18 ч.

Водещ- журналистът Костадин Филипов.

Заповядайте!

Доц. д-р Ал. Гребенаров
Костадин Филипов

Македонская диалектология и сербские лингвисты

06/12/2018

сп. "Македонски преглед", г. IX, 1934, кн. 1. Селищев, А.М. Македонская диалектология и сербские лингвистам А. Белич и его последователи..., 53-88

Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика.

 Смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Самуил Бернщейн възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.

 В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия. Член е на Македонския научен институт в София.

 Целият материал четете по-долу:

 

Саможертвата на прилепския род Лютвиеви към България

03/12/2018

Николай Иванов 

На днешната дата преди 106 години в град Прилеп мъченически загива един учител, представител на местната българска интелигенция.

Прегрешението на Атанас Лютвиев към новите господари на Вардарска Македония, е, че си позволява да вдигне тост за победите на българската армия и на неговите близки и познати, воюващи в редовете на Македоно-Одринското опълчение. 

Едва ли някой от присъстващите на почерпката в Прилеп, решил да сподели своята искрена радост и възторг от отхвърлянето на османската тирания, е могъл да предположи, че една реплика, едно радостно възклицание в подкрепа на биещите се християни край Одрин и Люлебургас, може да предизвика такава стряскаща човеконенавист. И то от наши източноправославни "братя". 

 Само няколко часа след наздравицата Атанас Лютвиев е заловен и жестоко инквизиран от сръбски офицери! Нещо повече - за да заличат следите си тези "смели" воини изгарят тялото му в училищната пещ... 

 С убийството на Атанас, видното и уважавано прилепско семейство Лютвиеви губи втори син в борбата за свобода. Първият - Владимир Лютвиев, е четник при Гоце Делчев, но след една битка се разболява тежко и умира в родния си дом през 1898 г. И докато дъждът още отмива мастилото от некролозите на Атанас Лютвиев, гръцки военни екзекутират и третото дете в семейството. През лятото на следващата 1913 г. невръстният Илия е нападнат и убит в двора на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий".

130 г. от смъртта на достолепния български екзарх Антим I

02/12/2018

130 години от смъртта на екзарх Антим І, първият български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. 

Роден е през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Михайлов Чалъков. През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир. Учи в най- реномираното светско училище в Османската империя – Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). През 1848 г. завършва с отличие богословското училище на Великата христова църква в о. Хaлки, Гърция, с първия му випуск. Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества е ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски. От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско- преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. 

 На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година. На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и просветен екзарх има съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно- просветното издигане на българския народ. Екзарх Антим I подпомага морално и материално движението за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя. 

След жестокото потушаване на въстанието през 1876 г. по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзархът ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости. На свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. Дейността му води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1876 г. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от името на българския народ до султана и конференцията, с думите „Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!“. 

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна, но скоро присъдата е заменена със заточение. На 17 юни 1877 г. екзархът е изпратен на заточение в Ангора (дн. Анкара), Мала Азия. В писмо до руския император Александър II, той описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. През март 1878 г., след Освобождението, в резултат на обща амнистия отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I е председател на Учредителното народно събрание, което приема подкрепяния и от него проект за конституция.

 От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. През 1878- 1879 г. той се включва активно и в комитетите „Единство“, подкрепя и дава голяма материална помощ за Кресненско-Разложкото въстание. На Шипка екзархът полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. С единодушно решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България. Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaне на катедралата „Св. Димитър“, за изграждане на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия. След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. 

Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България. Полага много старание за урегулиране на отношенията между либерално- демократичното и консервативното течение сред българските църковни деятели, за присъединяване към българския диоцез на епархиите в Македония, създаване на единна система на образование, организация на учителските събори и т. н. За разлика от повечето русофилски настроени политици и йереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. 

Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Антим I се обявява против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батенберг, и подкрепя Стамболов и Регентството. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, отказва да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa“. 

През 1887 г. е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция. На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I почива в гр. Видин. Погребан е във видинския храм „Св. Николай“, където през 1934 г. му е издигнат паметник-мавзолей. Мавзолеят се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Д-р Володя Милачков

100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки

100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки (5 октомври 1860 или 1862, Мустафа паша (дн. Свиленград) – 1 декември 1918, Струмица). 

Висш български православен духовник. Светското му име е Георги Димитров Байрамов. Завършва основно образование в родния си град и свещеническо училище в Одрин (1883–1886). Приема монашеството и е ръкоположен за йеродякон на 17 август 1886 г. Със стипендия на Екзархията заминава за Киев, където завършва Духовна семинария (1886–1889). Завръща се в Цариград и служи като законоучител в Солунската гимназия и дякон в българската черква. Ръкоположен за йеромонах на 14 септември 1891 г. е назначен за председател на Струмишката църковна община. 

Въведен в архимандритско достойнство на 20 юли 1894 г е издигнат за кратко за председател на българската църковна община в Битоля. Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 г. , където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев. По-късно той има нелеки отношения с представителите на организацията. 

На 22 декември 1897 г. е избран и хиротонисан за Струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия. Изявява се като ревностен и решителен защитник на българското население, на Екзархията и православието в Македония. Има чести и опасни сблъсъци с агентите на Цариградската патриаршия и с гъркоманите, а след Илинденското въстание през 1903 г. и с опитващата се да проникне сръбска пропаганда. Негови противници са и проводниците на протестантството и униатството. Два пъти са извършвани опити за убийството му, два пъти е подпалвана и впоследствие опожарена митрополията. На нейното място, по инициатива и под ръководството на Герасим Струмишки, е изградена българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“. 

Мoнyмeнтaлният eĸзapxийcĸи ĸaтeдpaлeн xpaм e зaвъpшeн и ocвeтeн пpeз 1911 г. От май 1915 до юли 1916 г. митрополит Герасим временно управлява Неврокопска епархия. Той е автор на богослужебни трудове научни трудове с историко- географска тематика. Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 г. в София. Погребан е криптата на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий„ в Струмица в изпълнeниe нa пocлeднaтa мy вoля „дa нe бъдe пoгpeбaн в oбщ гpoб, a в цъpĸвaтa, cъгpaдeнa oт нeгo”.

Д-р Володя Милачков

Неизвестни подробности за живота на братя Миладинови

01/12/2018

сп. "Македонски преглед", г. IX, 1934, кн. 2. Хаджов, Ив. Критически бележки върху някои от вестите за Братя Миладинови..., 88-110

 За таен полицейски орган, който донесъл, че К.М. е стигнал в Цариград и искал "по какъв да е начин да се срещне с брата си"..., говори и турският министър във вече многократно споменавания свой рапорт от 27 ноември 1861 г. 

Всичко това агентът е могъл да узнае, само когато е научил, че К. М. е отишъл в затвора или сам го е видял да се интересува за брата си, искайки да го види "по какъв да е начин". 

И от руски източници се потвърждава вестта за услуга, сторена на К.М. от католишка страна. Ал. В. Рачински, тъй близък на двамата братя, пише..."

 Целият материал четете по-долу:

Преди 20 години Любчо Георгиевски застава начело на Р Македония

30/11/2018

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11

В условията на нарастващо социално и политическо напрежение през октомври 1998 г. са проведени парламентарни избори в Р Македония, спечелени от опозицията, предвождана от ВМРО–ДПМНЕ. В коалиционното правителство начело с Люпчо Георгиевски влизат Демократичната партия на албанците и новосъздадената партия Демократична алтернатива, ръководена от стигналия до разрив с президента Киро Глигоров бивш комунистически фунционер Васил Топурковски. 

Най-бързи и съществени са промените във външната политика. Принципът на привид¬на равноотдалеченост от съседите е заменен с идеята за „позитивна енергия“, мотивирана от конкретното състояние на двустранните връзки. През февруари 1999 г. е подписана съ¬вместна декларация между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, с която е преодолян застоят в отношенията между двете страни. Намерената компромисна формула по т.нар. езиков спор дава възможност за подписване на най-важните междудържавни споразумения. Косовската криза от пролетта на 1999 г. и многохилядният поток от бежанци към Р Македония стават първата пречка пред правителствените усилия за излизане от икономическата криза. 

Усложнената обстановка в Югославия и косовският проблем се превръщат в траен фактор, влияещ пряко върху македонската политическа стабилност. Израз на подобрените отношения с България става значителното дарение от българска страна на тежко въоръжение за македонската армия, включващо танкове и артилерия. Подписан е и договор за свободна търговия между двете страни. Относителното стабилизиране на стопанството е постигнато чрез привличането на чужди капитали, сред които изпъкват гръцките инвестиции. Въпреки постигнатата макроикономическа стабилност, проблемът с високата безработица не е преодо¬лян, а допуснатите слабости в управлението и обвиненията на опозицията формират сред значителна част от населението нагласа за недоволство и безперспективност. На президентските избори в края на 1999 г. кандидатът на ВМРО–ДПМНЕ Борис Трайковски, подкрепен и от ДПА, е избран за председател на държавата. Преминал изцяло в опозиция, СДСМ влиза в остра конфронтация с управляващите, като използва успешно позициите и влиянието си в стопанската сфера, средствата за масово осведомяване и основните държавни институции. Изострените политически дебати дават нови аргументи за разгаряне на македонистичния национализъм, което се отразява върху междуетническите отношения и вътрешната стабилност на държавата.

 През февруари 2001 г. въоръженият конфликт между албанските бунтовници и сръбските власти в Прешевската долина (Южна Сърбия) е пренесен на македонска територия. Страната е въвлечена в сериозна политическа криза, която поста¬вя на изпитание македонската държавност. Въоръженият сблъсък между албанските бунтовници от АНО с водач Али Ахмети и македонските сили за сигурност продължава няколко месеца и е прекратен след политическата намеса и с посредничеството на САЩ и Европейския съюз. Принос за овладяването на конфликта с балансираната си политика има и България. 

През август 2001 г. в Охрид е сключено споразумение между основните политически сили в Република Македония, което обективно променя характера на македонската държава и поставя под съмнение македонистичния принцип „държава–нация“. Договорът е възприет като неприемлив от мнозинството македонци и първият резултат от усещането им за претърпян неуспех довежда до загуба на властта от управляващата коалиция. На проведените на 15 септември 2002 г. парламентарни избори СДСМ печели убедителна победа и впоследствие на 1 ноември е създадено правителство, оглавено отново от Бранко Цървенковски. 

Д-р Володя Милачков

Излезе 11 бр. на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

29/11/2018

Излезе 11 брой на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

Съдържание:

Новини за Македония...1–6
Български общности зад граница... 6–11
Акцент:
Вредна ли е историята? ... 11–15
Интервю на броя
Виктор Канзуров: Македония оцелява преди всичко по волята на САЩ ...15–21
Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 21–25
Дейност на МНИ... 25–32
Нови книги и издания... 33

 Целият материал четете по-долу:

 

Вредна ли е историята?

28/11/2018

В отговор на проф. Ивайло Дичев (на снимката)
ВРЕДНА ЛИ Е ИСТОРИЯТА? 

Много Ви е интересна статията, доцент Денев. Отделно ли Ви плащат за нея? 

(Реплика на бай Митьо от филма Двойникът /1980 г.)

бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11

 Големият френски историк от ХІХ в. Жул Мишле (1798–1874) винаги започвал своите лекции пред студентите от Сорбоната с думите: „Господа, Англия е остров!“ Той е правел това, за да втълпи на своите по-млади колеги една важна, макар и натрапваща се, истина. Вероятно днес българските историци, обръщайки се към общественото мнение (по какъвто и да е повод) би трябвало да повтарят: „Господа, историята е наука!“ 

Тя има свои изследователски закони, свои правила и други научни постулати. Професионалистите ги знаят. Да отнемеш от един историк възможността да се взре в миналото е все едно като да лишиш обущаря от иглата и конеца, под предлог че изработените от него обувки са теснички и убиват купувача. Прочее, в тоталитарните общества (от дълбока древност, та до днес) на много историци е била забранявано да упражняват професията си. На едни са горили ръкописите, други заедно с ръкописите си са изгорели по лагери и затвори… Но, както казваше един мой мъдър университетски даскал: дори когато листовете с написаното изгорят… остава следа – прахът от тяхното съществуване. Миналата седмица, за съжаление с известно закъснение, прочетох статията на Ивайло Дичев „Вземете Македония от историците“ и се запитах: „В кой век и на кой край на света живеем? Полезна или вредна е историята? И не на последно място: къде да изпратим историците?“. 

Сталин е знаел къде – и „успешно“ се е отърва

а т тях – примерите са много! Нека ми бъде позволено едно защитно слово, което е предизвикано от въпросната статия. Отговорът се налага и поради факта, че тя не е изолирана. Мнението, че историческата наука трябва да се откаже да се занимава с Македония за сметка на политиците, намира поддръжници преди всичко извън професионалната историческа общност. Сякаш общата ни история с Македония е някаква отделна от науката сфера, която ние, професионалните изследователи, не трябва да докосваме. Поради тази причина и отговорът ми ще звучи директно, а не така витиевато социологично и антропологическо. „Романтика около Договора с Македония“ няма. Има една тъжна и кървава история, която започва със злополучно завършилото Освобождение на България и определянето на нейния статут като държава през 1878 г. Оттогава до наши дни българският народ е петимен за освобождението на тази земя. И то не за притежание на каменистите македонски чукари, а за освобождение на роба българин. Последваха десетилетия, в които се даваха жертви и курбан за тази свобода станаха хиляди българи от всички краища на нашите земи. По-нататък се пояснява, че цар Самуил преместил своето царство на запад „и се озовава на територията на сегашната република Македония… 

Тук – продължава авторът – просто има две типа национална идентификация, историческа и териториална.“ Това е non-sens. За сведение. Самуил нищо не е изместил на запад. Българската държава владеела Балканския югозапад още от средата на ІХ в., а пък още преди това Куберовите българи и славяните са се заселили там и кой знае защо не са се обявили за македонци. Цар Самуил само е установил своята столица в Охрид, а неговото Българско царство е обхващало земите и на северозапад, чак до крепостта Белград, която е днешна столица на Сърбия (Ах, аз жалкият националист си позволих да кажа тази истина!). Последната българска крепост, която е завладяна от ромейската войска на Василий ІІ Българоубиец е Срем (дн. Сремска Митровица, на запад от Белград). Бедният Самуил! Той не е знаел, че в неговата земя след хиляда години ще има друга държава (по-точно държави). Що се отнася до замяната на глаголицата с кирилицата. Тъкмо в Охрид глаголицата се запазва по-продължително време. Причините за това обаче не са национални. Неправилно е непрекъснатото повтаряне „днешна Македония”. 

Вероятно се иска да се каже „днешна Република Македония”, защото територията на географската област Македония, като понятие от Античността, днес лежи в земите на пет държави. Странно е твърдението, че „когато ѝ изнася, България изоставя историческата легитимация и се представя за наследник на автохтонните траки”. Впрочем не е странно, то просто не е вярно. Дори когато Людмила Живкова показваше тракийските съкровища, никой не е твърдял, че ние сме техни преки потомци. И сега археолозите показват тракийските богатства, открити в нашите земи, но никой не се изкарва пряк наследник на тази култура. Така или иначе нещо е останало в генетичния ни фонд, но то никога не е било водещо, както за историците, така и за българската национална позиция. По-нататък се обръща внимание, че връзката между държавата на Александър Велики и днешните македонци се дължи само на името и се задава въпросът: „Но не правим ли ние същото, когато хвърляме мост от държавата на Кубрат към тази от Търновската конституция?” 

Не, не е същото, защото ние сме потомци на Кубратовата държава и Кубратовия род. Държавата е била онзи фактор, който е сплотил и формирал народа ни. И това се е случило не само с българския народ, но и с почти всички народи, възникнали в ранносредновековна Европа. Един средновековен автор казва: Regnumestnatioetpatria (Царството е народ и отечество). Такава е ролята на българската средновековна държава за българите. След преминаването на Аспаруховите българи на юг от Дунав, древните български летописи отбелязват: „същото е и досега”. След унищожаването на ранносредновековното Българско царство от Византия, българите водят борба за възстановяването на същото това царство. След падането под турско робство има опити за възобновяването пак на това царство и същата негова църква. Защо мислите в Търново бе приета тази Конституция, именно защото нашите прадеди се смятаха за потомци на онази държава и народ, които в края на ХІV в. попаднаха под чужда власт. Днешната наша държава като обществено-политически организъм е стъпила върху тази повече от 13-вековна история, независимо дали това се харесва на някого. 

Някои на 9 септември 1944 г. започнаха да изграждат някаква нова държава, някаква нова България. Това, миналото, то не е важно... Сега някои искат да ни кажат, че започва нещо още по-ново... от някакви нови българи, които се шматкат из Индия и на връщане прегръщат митничарите по европейските летища. Това са техните сиромахомилски представи. Истината е далеч по-друга. Разходете се из България, поговорете с нашите селяни, с нашите граждани, с хората извън институциите, с хората, които не пишат проекти, не ходят даром до Брюксел… Върхът на незнанието в областта на етнологията е съждението, че „националната идентичност си е такава – бриколаж от подръчни елементи, сглобени в конкретни исторически елементи”. Какво, за някое африканско племе ли ни вземат? Нима си мислят, че никой от нас не знае какъв е? Защо си мислите, че се гордеем (при това напразно) само от Джон Атанасов? Или може би ние го крадем от американската история. Да го сравняват с идиотския превод на Вапцаров в Македония е направо цинично. 

Както се вижда, потомците на Джон Атанасов идват в България, за да видят родината на своя велик дядо и смятат, че в това няма нищо лошо. И никой българин не претендира на компютрите по целия свят да пише: Made in Bulgaria. Ако на великия български поет Вапцаров някой е забранявал да пише на „македонски език”, то в последните си часове той е могъл да забрави страха си, но не го направил. Той не е автор на пошлото словоблудство в днешния му „македонски“ превод на Благой Христов, пардон Блаже Ристевски. Има нещо недовършено в заглавието на статията „Вземете Македония от историците“. Вероятно авторът е искал да каже „Вземете Македония от българските историци“, защото с написаното в нея биха се съгласили много скопски, сръбски, а напоследък и някои руски (по държавна заповед) историци. 

И още: вземете я от историците и я дайте на… На кого? На политиците, или пък на социолози и антрополози, които може би по големината на черепите ще познаят колко сме различни българите от „македонците“. Или как подир десет века българи, на таз земя започват да се раждат македонци. Знаете ли как се появява този феномен? Повечето историци (включително и много чужди) знаем как е станало това. Но недейте ни призовавайте да се примирим, да преглътнем изгубените територии, а заедно с тях и историята си. Не, това няма как да стане. Дори ние сега да замълчим, след нас ще има и други историци (макар и зле платени не сме на изчезване). Не се опитвайте да ни направите динозаври в Джурасик парк. Този опит показва, че нашите критици не са наясно не само с историята, но и с генетиката. Завършвам с това, с което започнах. Историята е наука и, между другото, тя изисква много четене на исторически извори и научни изследвания, а не на исторически романи и други художествени творби. Историческите доказателства са там. Останалото е пустословие. 

 Доц. д-р Георги Н. Николов 

 Редколегията на „Българите на Балканите и по света” е готова да предостави и други мнения по повдигнатия въпрос.

Виктор Канзуров: Хора от ръководството на СДСМ работят срещу Заев

27/11/2018

Виктор Канзуров в Македонския научен институт
МАКЕДОНИЯ ОЦЕЛЯВА ПРЕДИ ВСИЧКО ПО ВОЛЯТА НА САЩ


Костадин Филипов

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11

Разговор с журналиста от Скопие Виктор Канзуров за актуалната ситуация в Р Македония след бягството от страната на бившия премиер Никола Груевски, за българо-македонските отношения, за това искрен ли е Зоран Заев когато твърди, че е искрен приятел на народа ни.  

Виктор Канзуров е журналист от Скопие. Дълги години бе литературен и културен наблюдател на „Македонско дело”. Не крие своето българско самосъзнание, но е критичен към всяка проява на неразбиране или груба намеса от страна на хора и институции от България в живота на страната му. Отличен познавач на историята на Балканите. Известен е с понякога крайните си оценки за хора и събития, както в Македония, така и в България, но в повечето случаи оценките му са точни и аргументирани. 

 - Господин Канзуров, като журналист вие следите отблизо ситуацията в родината ви. Тя бе разтърсена от новината, че осъденият на две години затвор бивш премиер Никола Груевски е напуснал нелегално страната и е потърсил политическо убежище в Унгария. Как мислите, какви ще бъдат политическите последици от бягството на Груевски? 

 – Последици ще има, а тежестта им ще е в зависимост от това, дали бягството е съгласувано с американците. Ако е извън такава договореност, тогава САЩ, които са главните спонсори на идването на настоящите македонски управляващи на власт, ще отчетат поредната неспособност на правителството на Зоран Заев. Защото политическите последици от бягството на Никола Груевски за актуалното правителство и за Зоран Заев лично, идват в пакет с неуспешния референдум за приемане на Договора с Гърция, състоял се на 30 септември, който дори не мина психологическата бариера от 40% участие в гласуването. Да не говорим за конституционните 50 на сто. Бягството показва, че Заев е слаб лидер, който не контролира изцяло процесите нито в страната, нито в собствената коалиция и партия. Това психологически влияе върху гласоподавателите. Мнението ми е, че бягството на Груевски допринася за допълнителен спад на рейтинга на управляващия СДСМ и на Зоран Заев. Република Македония оцелява най-вече благодарение на волята на САЩ. 

Очевидно Заев беше сложен на поста премиер с огромна американска помощ с цел да поведе страната си към НАТО и да реши откритите въпроси с Гърция, България и с етническите албанци в самата Република Македония. Тези открити въпроси въобще не са решени, нито югокомунистите от т.нар. СДСМ имат желание наистина да подобрят отношенията с гръцката и с българската държави. За да се случи това, трябва Република Македония да обективизира собствения исторически разказ. Воля за това управляващият СДСМ не показва. За американците и за политическите представители на други влиятелни западни страни, струва ми се, всичко се изчерпва с подписване на договорите с Гърция и България. Но те са само първата, а не последната крачка към постигане действителни добросъседски отношения. 

По-сериозни политически последици за управлението на СДСМ могат да настъпят в момента, когато западните им партньори разберат, че те не са искрени по отношение на постигане на разбирателство с гърците, българите и албанците. Тоест, когато западните страни разберат, че целият проблем за неинтегрирането на Република Македония в НАТО и ЕС, е в югокомунистическите догми и канони, с които се идентифицира мнозинството от жителите на Република Македония. 

Пречка западният свят да разбере това са изключително силните и непоклатими, затвърдени в собствените крайно субективни държавни исторически наративи, гръцки, български и албански национализми. Заради тях САЩ и другите западни страни и политици, не се задълбочават в корена на проблемите и понякога възприемат национал-шовинистичната Република Македония, като някакво кротко, невинно агне, обкръжено от лоши и агресивни съседи, или просто смятат, че трябва да бъдат медиатори между два национализма, от една страна, македонския, от друга, поотделно с национализмите на всички съседни страни.

 Освен този на Сърбия, чийто преобладаващо антизападен национализъм до голяма степен съвпада с разбиранията, желанията и идеологическата идентичност на повечето македонци. Интересно е какви последици ще има бягството на Груевски върху рейтинга на опозиционното ДПМНЕ-Вальево, както аз критично и иронично наричам ВМРО-ДПМНЕ, чийто почетен председател е той. Забелязах, че в последното си изявление по тази тема, настоящият лидер на екстремисткото ДПМНЕ-Вальево, Християн Мицкоски, между другото каза:

 „Все още смятам, че Груевски и други членове на ВМРО-ДПМНЕ, са жертви на политическо преследване...“. Това „все още“, показва, че Мицкоски допуска и да промени „мнението“ си, а и че не вярва искрено в това, което говори. Впечатлението ми е, че той се предлага на тези, които решават... 

 – Доста сте критичен към всички политически партии в Македония. Но все пак някой трябва да понесе отговорност за бягството на Груевски. Кой, според вас трябва да бъде това? 

 – Премиерът Зоран Заев и министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски. Освен, ако не става въпрос за по-голяма игра, в която да е включена не само Унгария на Виктор Орбан, ами и Сърбия, Русия, албанските връзки на дългогодишния коалиционен партньор на ДПМНЕ – ДСИ-Кральево на Али Ахмети, а може би и САЩ и други страни членки на НАТО. Трудно ми е да възприема, че Груевски е напуснал територията на Република Македония необезпокояван от никого, макар и не на гранично-пропускателен пункт, без някой сериозно да внимава за него. Една версия, която се шири из Скопие, говори, че бягството на Груевски е част от предварителен договор, в който той (и партията му) осигуряват 10 депутати, които да гласуват конституционните промени в Събранието на Република Македония, което и се случи. Само с мнозинство от най-малко 80 депутати, две трети от общия брой на депутатите, може да се приемат конституционните промени, с които името на страната става Република Северна Македония. Но може би бягството на Груевски е част от по-широк пакет договори, още от началото на политическата криза в Република Македония (от февруари 2015 г.), с която постепенно започна промяната на властта. Забелязва се обаче, че министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски невинаги е лоялен към Заев. Като че министърът на отбраната Радмила Шекеринска, Спасовски и някои други министри и хора от партийното ръководство на СДСМ работят срещу Заев и срещу външния министър Никола Димитров, който не принадлежи към определена партия, поне с формално членство. Преди месеци в седмичника „Фокус“, който, нека да използваме речника на Мицкоски, все още е до известна степен близък до СДСМ, имаше статия срещу Никола Димитров, написана или подписана от главният редактор Зоран „Жоро” Димитровски, която приличаше по всичко на поръчкова, но поръчана от кръговете на властта. А същия Димитровски, понякога доста некритично хвали Шекеринска... 

 - Зоран Заев бе премиерът на Македония, който подписа Договора с България. Той твърди, че искрен приятел на страната ни, често гостува у нас. Как оценявате, искрен ли е Заев в отношението си към България? 

 – Разбира се, че не е. Но проблемът не е толкова у него, колкото в партията му. Един от главните акценти в кампанията за референдума от 30 септември, както и по-късно, в агитирането за ратифициране на Преспанския договор с Гърция в парламента, беше акцентирано на опасността от получаване на българско гражданство и българизацията в Македония. Изход от тази опасност щяло да бъде членството ни в НАТО, условие за което е приемането на Преспанския договор. Хубаво, така решили, така пропагандирали. Но освен мнозинството граждани и кандидатстващи за български паспорт, в Република Македония има и хора, които се чувстват българи. Можем ли този вид кампания на македонското правителство и на коалицията около СДСМ да тълкуваме по друг начин, освен като антибългарски шовинизъм!? 

Особено всичко това става лицемерно на фона на идеята, идваща от СДСМ, новото име на страната да бъде Илинденска Македония, което не беше прието от Гърция. Каква тежка болест на ума и липса на контакт с реалната действителност е това да си антибългарин, а да искаш да наречеш страната си: Република Илинденска Македония!!! 

 - Веднага след бягството на Груевски премиерът Заев дойде в София. Какво се говори в Скопие- защо така спешно той пристигна в България и се видя с премиера Бойко Борисов?  

– Заев дойде в София на европейски форум с премиерите на Сърбия, Черна гора и Албания. Срещна се и с българския министър-председател Бойко Борисов, и в София заяви, че действията по всички точки от Договора между Македония и България за добросъседство, приятелство и сътрудничество, вървели чудесно – нещо, което изобщо не е вярно. Освен шовинистичния антибългаризъм, при кампанията за приемането на Преспанския договор, пропагандата на СДСМ твърд , че техните „противници“ (аз бих казал, еднакво мислещите) от ДПМНЕ-Вальево, са преки наследници на предателското историческо ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов, от времето между двете световни войни и великосръбския терор във Вардарска Македония. Какво е „предателското” на историческото ВМРО на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов?! Ами, българското им самосъзнание. Това внушава Александър Литовски, а същите становища изповядат и югокомунистическите фанатици Мирослав Гърчев, Бранко Тричковски, Златко Оригански и доста други медийни войници, членове, симпатизанти и гласоподаватели на СДСМ. Тричковски е „по-коректен“, та сред предателите и предателските организации, слага и историческото ВМОРО от османския период, тъй като не крие, че и то е преобладаващо българско, в етнически смисъл. Питам – къде има тука добросъседство и коректно представяне на историческите факти?! Кого заблуждават Зоран Заев и СДСМ?! Обещаното – според думите на Заев, извън рамката на Договора за добросъседство – възстановяване на паметника на полковник Константин Каварналиев в Дойран, който е разрушен през 1966 г. при акция за унищожаване на български военни паметници в бивша Югославия, както и на плочата на загиналите стотици български офицери и войници през 1916 г. при битката на Каймакчалан, са неща, които трябва да се подразбират. Тъжен факт е, че когато става дума за народите участници в Първата световна война на нейна територия, Македония досега е правила проблеми само за възстановяване на паметници, плочи и гробове на българи… 

 – Вече се състояха две заседание на Смесената комисия за история и образование, формирана съгласно Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Предстои трето заседание на комисията в София на 29 и 30 ноември, какво очаквате от него? Ще изпълни ли комисията тежката задача, която и е възложена? 

– Не очаквам нищо и съм леко разочарован от българските участници в комисията, особено от Ангел Димитров и Наум Кайчев, които лично познавам. Мисля, че Ангел Димитров, като председател на българската част от тази комисия, трябва да оповести нейното закриване. Плащат се командировъчни и хонорари за нищо. Самото участие от македонска страна в тази комисия на Александър Литовски и Ванчо Георгиев, доказани антибългари и лица, които не блестят с широки знания и с бистър, остроумен и обективен разсъдък, си беше гавра с желанията на всеки македонски и български гражданин за обективизиране на историята и за напускане на идеологическите догми в тълкуването ѝ. От това, което излиза като информация в медиите за работата на тази комисия, може да разберем, че няма приближаване по ключовите въпроси. Работата на тази комисия ще се протака, толкова дълго, докато Македония окончателно не „прецака” България и получи нейна безрезервна подкрепа в момента, когато ще се решава членството ѝ в НАТО и ЕС. Искам да подчертая, че тук не става въпрос за някаква българска наивност, доброта, или нихилизъм, а за болен български национализъм, който все се надява на някакво ребългаризиране на Македония, отказвайки да приеме реалността такава, каквато е, и не разбирайки процесите на акултуризация и социализация на територията на днешната македонска държава през изминалите стотина години, особено от 1944 г. насам. 

– Ръководителят на македонската част от комисията проф. Драги Георгиев каза, че тяхната задача е промяна на учебниците, но не и на македонската историография. Как гледаш на това? 

– Като на словесна еквилибристика от страна на Драги Георгиев. В неговите послания, както и в тези на Петър Тодоров, още един член на комисията от македонска страна, виждам опит да се хващат за факта, че нациите са съвременно понятие и явление, в което няма нищо спорно. Но струва ми се, че те ще искат с това да релативизират, даже и да неутрализират, присъствието на българския етноним през Средновековието на територията, която днес знаем като географска област Македония. 

– Господин Канзуров, вие познавате много македонци с българско гражданство. Това е популярна тема в Македония. Как гледате на скандала около българското гражданство – кой има интерес от него? 

– Има интерес българското общество да разбере кой прибира комисионни и взема рушвети от нелегално придобиване на българско гражданство. Става въпрос, вероятно, за битка за влияние и мощ в рамките на управляващата коалиция в България, но е възможно и Брюксел да е настоявал за реакция, след като излизат данни за разни европейски престъпници, придобили български паспорт. Разследването би трябвало да се фокусира и върху това, коя политическа сила е предложила неправителствени политически организации (НПО), регистрирани извън България във вид на български етнокултурни сдружения, да могат да дават удостоверение за български произход. Документът се получава, срещу легализиран рекет от 30 евро, ужким за членство в сдружението. Има две-три такива македонски НПО, които имат, точно такава „културна“ дейност. Според мен това е била планирана вметка в закона с цел обогатяване на частни лица от такива НПО, както и на техните покровители, лобисти и създатели от България. Бизнесът, при някои НПО, предполагам, не е приключвал с издаване на удостоверения, а май, не винаги е бил и в легализираните рамки, особено когато става въпрос за неплащането данък, и не само. Проблемът е, че колкото и тези НПО да са без особено влияние и в българската, и в македонската държава, говоря конкретно за македонските, все се намират някои българи от България и от Македония, които определено време им вярват и с това ги легитимират, поне частично. 

 Редакцията на „Българите на Балканите и по света” си запазва правото да не е напълно съгласна с някои от тезите и наименованията, засегнати в интервюто.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025