През 1918 г. чешкият журналист, публицист, но и преводач, активен общественик Владимир Сис (1889 – 1958) предприема второ издание на книгата си „Македония“, публикувана на чешки език в 1914 г.1 То е на немски език2, отпечатано е в Цюрих, Швейцария от едно от най-авторитетните, при това с европейска популярност, издателства в страната – Орел Фюсли3. Работата на Сис е цялостен труд за Македония, един от малкото и сред найдоброто от чужд автор от периода до Втората световна война. Написана е след неуспешния за България край на Втората балканска (Междусъюзническата) война.
Сис съчетава изследване и представяне на обширен статистически и етнографски материал. Същевременно работата е и пледоария в полза на българските позиции по Македонския въпрос. Тя, в определена степен, е предизвикана като отговор (което директно е посочено в предговора и проличава на различни места в текста) на преднамерени интерпретации на етническата и демографската картина в Македония, преди всичко от страна на сръбски автори. Има за задача да обоснове българския характер на региона и разсее някои разпространени в чешкото общество представи. Изложението е изградено върху много добро познаване на проблематиката. От една страна в неговата основа лежат лични наблюдения и теренни проучвания на Сис от Македония. Още в предговора той посочва, че е възприел за своя първостепенна задача натрупването на непосредствени впечатления от проблемите в Македония.
От тях той прави извод, че Македония е българска, тъй като българите съставляват преобладаващата част от населението ѝ. Написана на чешки език и предназначена за чешка аудитория, книгата на Сис остава затворена сред познаващите езика на оригинала, а те реално не са значителна величина. Появата на немскоезично издание в Швейцария осигурява на тезите на Сис възможност за много по-широко разпространение Новото издание обема 123 страници текст, отделно библиография (с. 124–133), включваща публикации на 11 езика, и общ (обединен) показалец на личните имена и селищата. Снабдено е с две карти – едната на обикновена хартия, съставна (съдържа няколко малки карти на региона), втората – цветна, на етносите в Македония. За разлика от публикацията от 1914 г., тук не са дадени никакви илюстрации.
Внимателната съпоставка между двете издания показва, че:
1. Като структура, основни ползвани източници, начин на подредба на материала, те са идентични.
2. В първото издание има, в някои отношения, малко повече статистически сведения.
3. Първото издание е ориентирано към славянска (чешка) аудитория и не е съобразено със събитията от Първата световна война (предговорът му е датиран януари 1914 г.).
4. В първото издание в предговора и заключението има някои емоционални акценти, които отсъстват във второто.
5. Второто издание е ориентирано към широка четяща европейска публика (все пак немският език е основен европейски език, за разлика от чешкия).
6. Първото издание е илюстрирано с поредица от снимки – фотоси на местности, на македонски носии и др., които по същество представляват една допълнителна, битова, етнографска и географска страна на изложението
7. Библиографията на второто издание е допълнена с новопоявилите се заглавия. Във всички случаи второто издание има международно значение и може да бъде окачествено като аргумент в защита на българската кауза.
В него авторът откровено пледира за българския характер на Македония, за това, че тя трябва да бъде в пределите на България. То, може да се приеме, е ориентирано с оглед очаквания край на войната и съответните мирни преговори и договори...
Целият материал очаквайте скоро...
Няма коментари:
Публикуване на коментар