120 години от началото на Аферата „Мис Стоун“ (1901–1902 г.)

120 години от началото на Аферата „Мис Стоун“ (1901–1902 г.) Акция на ВМОРО за набавяне на парични средства за въоръжаване и за популяризиране на революционното движение сред световната общественост. 

Източник: бюлетин "Българи на Балканите и по света", 2021, бр. 8

На 21 август 1901 г. в местността „Подпряната скала“ на пътя от Банско за Горна Джумая са пленени за откуп американската протестантска мисионерка Елена Стоун и българката Катерина Стефанова-Цилка. Акцията е дело на чета на Вътрешната организация, ръководена от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Е. Стоун е мисионерка на протестантската организация на Американския съвет за чуждестранни мисии с център Бостън, щата Масачузетс – т.нар. съборяни. Основната дейност на мисионерите сред българското общество е привличане на привърженици за протестантската вяра. Е. Стоун е родена на 24 юли 1864 г. в Роксбъри, щата Мазачузетс. 

От 1878 г. е учителка и мисионерка в България. От 1898 г. отговаря за просветната дейност на мисията в Македония. През август 1901 г. тя пристига в Банско, където провежда курс за подготовка на учителки за мисионерските училища. Една от лекторките в курса е К. Цилка, българка, омъжена за албанския мисионер Григор Цилка. 

Преговорите за получаване на откупа се водят в София в края на октомври 1901 г. между американския генерален консул в Цариград Чарлз Дикинсън и пратениците на четата Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев при посредничеството на руския дипломатически агент в София Юрий Бахметиев и неговата съпруга. Провеждат се три срещи без резултат. През това време четата и заложничките са принудени да се движат от село на село и из околните планини, първоначално в Дупнишко, а после в Горноджумайско. 

Придвижванията се извършват нощем поради преследвания от турски потери и чети на ВМОК, които се стремят да отнемат пленничките и да получат откупа. Положението се усложнява и от напредналата бременност на К. Цилка, която ражда на 22 декември в една винарска изба край с. Сърбиново момиченце, наречено Елена. В края на декември Комисията за преговори и пратениците на четата уточняват окончателния размер на сумата за откуп: 14 500 златни турски лири (63 800 долара). 

Те са събрани чрез волни пожертвувания от частни лица в САЩ. На 13 януари 1902 г. при строга турска охрана от Цариград в Банско пристигат парите за откупа, а предаването им се осъществява на 19 януари. Четниците с парите веднага се отправят към свободна България. Е. Стоун и К. Цилка са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко. Въпреки преживените несгоди на пленничеството, след пристигането си в САЩ те публикуват спомени и изнасят беседи, в които говорят със симпатия за положението на потиснатите в Македония. Акцията допринася за популяризиране делото на ВМОРО в САЩ.