Нараства междуетническото напрежение в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Първият тур на местните избори в Република Северна Македония ще се проведе на 19 октомври. Тези избори ще бъдат особено оспорвани в общините с преобладаващо албанско население, където в остро съперничество са опозиционният „Европейски фронт“ и участващите в правителствената коалиция партии от ВЛЕН. Кандидатите за кметове на двата основни албански политически блока в Северна Македония в общините с предимно албанско население са вече известни. „Европейският фронт“, в който водеща сила е Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), заедно със „Съюза за албанците“ на Зиадин Села и с присъединилият се към тях „Съюз за албанците“ на Арбен Таравари, разпределиха кандидатурите си за кметове. ДСИ ще участва със свои кандидати в Тетово, Чаир, Кичево, Ликово, Желино, Боговина, Бървеница, Долнени и в още няколко общини. „Съюзът за албанците“ на Села получи правото да издигне кандидатите за общините Струга, Дебър и Арачиново. 

„Съюзът за албанците“ на Таравари издига кандидатите за кметове на общините Гостивар, Сарай, Теарце и Врапчище. Освен в градовете Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево, Струга, особено важна ще бъде битката в скопската община Чаир, където ДСИ издигна бившия външен министър Буяр Османи, а коалицията ВЛЕН участва с министъра на регионалното развитие и бивш функционер на ДСИ Изет Меджити. ВМРО-ДПМНЕ обяви, че няма да издига свои кандидати за кметове в общините с предимно албанско население и ще подкрепи кандидатите на своите коалиционни партньори от ВЛЕН. 

За „Европейския фронт“ и за най-голямата партия в него – ДСИ, предстоящите местни избори не са просто състезание за спечелване на общински кметове и съветници, а един вид политически референдум за стратегическото бъдеще на страната и за нейната ориентация към ЕС. 

В специална декларация от ДСИ обявиха, че „борбата за общинската власт е борба за държавата“. От ръководството на тази партия се позоваха на Доклада на Европейския парламент, който официално е потвърдил, че Северна Македония е все повече изложена на дестабилизиращи влияния от Сърбия и Русия, а управляващите в Скопие включват страната в т.нар. геополитически проект „Сръбски свят“: 

„Това е сериозно предупреждение за всички граждани, които вярват в евроатлантическите ценности и в демократичното бъдеще на държавата. Нямаме работа с партийна позиция или с политическа реторика, а с една реалност, потвърдена от нашите европейски партньори“, продължават от ръководството на ДСИ. 

От най-голямата албанска партия преценяват, че „в този период на управление без етническа легитимност, страната влезе в един опасен цикъл на институционален регрес и влошаване на междуетническите отношения. Междуетническите отношения са тежко увредени, върна се доминацията на мнозинството, обезсили се представителството, нарушават се колективните права на албанците и се задълбочава дискриминацията с държавните институции. Тази ситуация не е само връщане назад, но и сериозна заплаха за конституционния ред, съжителството между общностите и европейските ценности“. От ДСИ поискаха започването на спешен дебат в парламента на Северна Македония, за да се разгледа „тази опасност, която е обхванала европейската ориентация на страната“. 

Тази албанска партия обяви местните избори за решаващи „не само за улиците и училищата в общините, но и за пътя, който следва самата наша държава: за път към Европа или по един тъмен и опасен източен път. Всеки глас на тези избори е глас за ориентацията и бъдещето на страната“. 

На свой ред от ВЛЕН отхвърлиха тези обвинения и атакуваха Буяр Османи, че поддържа връзки с приближени до сръбския президент Александър Вучич и че се е срещал 11 пъти с представители на сръбските институции и нито веднъж с представител на косовските институции, докато е бил министър на външните работи. 

Новият съюзник на ДСИ – „Съюзът на албанците“ на Арбен Таравари, също следва подобна патриотична линия в своята предизборна програма за местните избори. Първият пункт в тази програма е „защитата на албанската национална идентичност“, с което се отправя призив към всички албанци в Северна Македония да се „обединят около тази кауза“. Таравари, доскорошен министър на здравеопазването в правителството на Мицкоски, представи четири конкретни искания: реалното и безкомпромисно налагане на албанския език като официален език във всички държавни институции и в публичната администрация; запазването на традиционните албански наименования на селищата, улиците и институциите, като неразделна част от националната идентичност; активна защита на албанското културно наследство чрез реставрирането и запазването на обектите с историческо и културно значение; усилване на албанското традиционно семейство и на моралните ценности като база за общественото единство и националната устойчивост. 

„Само чрез обединение и отдаденост може да постигнем реално равенство и достойно представителство в Северна Македония“, заяви лидерът на тази фракция от „Съюза за албанците“. Тези политически послания и програми на албанските опозиционни партии в Северна Македония се основават на широко разпространеното мнение сред албанската общественост, че след идването на власт на правителството на Мицкоски, правата на албанците се стесняват и те са застрашени от дискриминация. Това стесняване и ограничаване се осъществява посредством бюрократични процеси, селективни интерпретации и умишлени закъснения в изпълняването на законовите ангажименти за правата на етническите общности. Схемата за това е проста, но ефективна. 

Първоначално едно решение или право, което е било придобито чрез политически действия се обезсилва с решение на някоя институция, каквато например е Конституционният съд или някое министерство с изпълнителни компетенции. След това, под публичния натиск на албанските политици и партии или за запазване на политическите баланси, правителството започва изработването на нов закон за гарантиране на отменените права, но този проектозакон в повечето случаи предвижда доста орязани права за малцинствените етнически общности. Законът се одобрява на правителствено заседание, оповестява се публично и се представя като постижение от албанската коалиция във властта, но тук действията приключват. Законът не се изпраща за разглеждане в парламента или пък се оставя без разглеждане в парламентарните комисии. Тази схема беше използвана в няколко случая, като сред най-показателните е този за квотното представителство в администрацията на етнически принцип. Конституционният съд отмени този закон, след това повече от девет месеца беше изработван новият закон, който трябваше да регулира тези въпроси. Проектът беше приет от правителството, но все още не е включен в дневния ред на парламента. Албанската коалиция, която участва в правителството, го обяви за голям успех и за „разрешен проблем“, но албанците до голяма степен са изключени от новите назначения в държавната администрация. 

В други случаи министерствата не изпълняват решенията на Конституционния съд. Така например Министерството на местното самоуправление интерпретира по свой начин методологията на преброяване на населението и изтри гражданите, които не живеят в страната от официалните статистики, които се използват при планирането и разпределянето на бюджетните средства за общините. Това е в ущърб на албанското население, защото значително по-голям дял албанци живеят в чужбина отколкото македонци. Конституционният съд обяви това решение за противоконституционно, но министерството не се съобразява с него и продължава да използва новата методология. 

Подобни действия на правителството на Мицкоски се схващат от албанската опозиция като преднамерена стратегия за ограничаване правата на албанците в Северна Македония без официално да се поставя под въпрос Охридското споразумение. Този идеологически подход на албанската опозиция към изборите, които се превръщат от тях в трибуна за представяне на искания за запазване и увеличаване на колективните права на албанците в Република Северна Македония, ще изостри в много голяма степен политическата борба между „Европейския фронт“ и ВЛЕН. 

Напълно вероятно е да се стигне и до нарастване на междуетническото напрежение, за което вече се появиха сигнали на някои спортни прояви. Северна Македония навлиза в нова спирала на политическата конфронтация, в която водещи теми ще бъдат колективните права на албанците и геополитическата ориентация на държавата. 

 Д-р Антон Панчев