Нашенците в Косово пазят своята българска идентичност

Българската общност в Косово е малко позната на обществеността в страната ни днес. Светлина върху историческите процеси, повлияли върху тази българска диаспора, дава последното допълнено издание на книгата „Българските общности в Албания и Косово. Обществено-политически процеси и демографски последици (1913–2024)“. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

„Сънародниците ни в тази част на Балканите остават загърбени от външната политика на София след Освобождението. Още от 1878 г., фокусирана в Македония, България забравя за своето население на север от Шар планина“, разказва авторът ѝ доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките. „Над 130 000 българи, които през този период са живели там, са останали извън полезрението на държавата България и са станали обект на асимилация и сърбизация. Но при преброяванията на населението в Османската империя това население е било регистрирано от османските власти като българско до Балканските войни./.../ 

От тези 130 000 българи в Косово по-голямата част от тях са сърбизирани, което се отнася най-вече за българите християни. Една малка част, под 30 000 души, които по време на османското владичество приемат исляма, всъщност са носители в момента на българската идентичност, като сред тях българската идентичност също е доста размита“, разказва изследователят на българските общности на Балканите. 

Точна статистика относно числеността на тази българска общност в момента е трудно да бъде посочена: „Съобразно последното преброяване в Косово броят на българите е някъде около 400 души. Все още нямаме официални данни защото въпреки усилията на България да договори с властите в Косово да има отделна графа за българи, косовските власти не се съобразиха с това искане. Българите попадат в графа „други“ с възможност да бъде доуточняван отговорът на този въпрос с наименованието „българи“, уточни Ташев. Той припомни, че „подобно нещо се правеше в Албания при предходните преброявания – въпреки че имаха право да уточняват произхода си, броят на българите беше нищожен.

Когато парламентът в Албания призна българската общност през 2017 г. и след това се проведе преброяването и се създаде отделна графа българи, в момента виждаме, че броят на деклариралите се като българи в Албания е повече от 8000 човека“, подчертава Ташев в интервю за Радио България на БНР. Той смята, че този сценарий ще се повтори и в признатата от България държава Косово.