Албанско-македонските отношения имат две основни измерения,
които се преплитат тясно. Първото е свързано с отношенията между
албанските политически партии на власт и в опозиция с македонските
политически субекти относно управлението на държавата,
реализацията на споразуменията между тях, колективните права на
албанците. Второто се отнася до връзките на Скопие с Тирана и
Прищина, в центъра на които е положението на албанската общност в
Република Северна Македония.
В рамките на тези многопластови
отношения се развиват процеси на съперничество и сътрудничество, в
които всеки субект има своите персонални, партийни и национални
амбиции.
Албанските партии в Република Северна Македония, засега
обединени в два големи блока, ще продължат острото си
съперничество за това кой разполага с легитимност да участва във
властта. Националният съюз за интеграция (НСИ), който е създаден
около Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), настоява за
провеждане на предсрочни избори с мотива, че те са политическата
сила, получила най-много гласове на последните местни избори,
докато участващият в управлението на страната блок ВЛЕН смята, че
избори не са необходими, защото управляващата коалиция е
стабилна, а и техните кандидати са спечелили най-много кметски
места.
Кандидатите на НСИ спечелиха отложените избори за кметове
на общините Гостивар и Врабчище, проведени на 11 януари, след като
през есента не беше достигнат прагът от гласували избиратели. С това
тази коалиция намали щетите от изборните загуби, които понесе през
есента и ще разполага с важна база като Гостивар.
На 20 декември ДСИ проведе своя конгрес, на който бяха обсъдени
причините за слабото представяне на местните избори, бяха
извършени промени в ръководството на партията и бяха заявени
програмните идеи за следващите години. Али Ахмети, лидерът на
партията, заяви пред делегатите на конгреса, че „ДСИ се роди от
нуждата за мир и представителство. С хода на времето, от борбата
преминахме към институционално представителство и днес сме
партия, която защитава унитарния характер на държавата. Времето
изисква умереност и отговорност, тъй като светът се сблъсква с
многобройни кризи, които променят начина как да действаме и
работим“.
След това Ахмети представи визията на своята партия за бъдещето на
междуетническите отношения в Република Северна Македония и
необходимостта от промени във функционирането на основните
политически институции в страната. Лидерът на ДСИ заяви, че
единството на държавата не може да се изгражда върху „механични
мнозинства и доминация“, а върху двойна легитимност, взаимно
уважение и междуетническо доверие, в духа на Охридското
споразумение от 2001 г. В тази посока Ахмети предложи три ключови
мерки, които ще залегнат като основни в политическата програма на
ДСИ за следващите години. Първата идея е правителството да се
избира с двойно мнозинство, което означава всяко правителство да се
избира от парламента по механизма на Бадентер, т.е. да бъде
подкрепено от мнозинството от депутатите на македонските партии и
от мнозинството от депутатите от албанските партии.
Второто искане е
принципът на Бадентер да се прилага и в Конституционния съд на
страната при важни решения, т.е. да се постига двойно мнозинство
сред македонските и албанските съдии. Третото искане е свързано
със задълбочаване на децентрализацията и на местното
самоуправление.
В речта на Али Ахмети и в програмните документи на ДСИ от конгреса
се представи идеята за фактическа федерализация на Република
Северна Македония, макар и с декларативна подкрепа за
унитарността на държавата. Самият Ахмети оцени идеята си по
следния начин: „Това политическо предложение цели да консолидира
единството на държавата не чрез доминацията на мнозинството, а чрез
равнопоставено партньорство, справедливото функциониране на
институциите и засилването на местната власт. Това е единственият път
за една стабилна, функционална и справедлива Северна Македония
за всички нейни граждани“. Въпреки уверенията за запазване и
засилване на единството на държавата, не може да има съмнение, че
това е политическа програма за преустройство на държавата и за
нейното превръщане във функционална федерация.
На същия
конгрес Али Ахмети отправи „оферта“ към македонските партии, като
заяви, че неговата партия ще защитава „македонската идентичност“ по
време на преговорите за членство в ЕС. Македонските партии трябва
да се съгласят с фактическото федерализиране на държавата, ако
искат да получат подкрепата на ДСИ в това отношение.
Интересна беше реакцията на другия албански политически блок за
резолюцията, приета на конгреса на ДСИ. Изет Меджити от ВЛЕН я
изтълкува буквално като подкрепа от ДСИ за унитарността на
държавата, което напълно съвпадало с концепциите на македонските
партии. Разбира се, Меджити е напълно наясно със същността на
предложението на Али Ахмети, но предпочита да оставя отворена
възможността за официална федерализация (кантонизация) на
Република Северна Македония с цел привличане на
националистически гласове. Меджити не конкретизира и сроковете за
превръщането на коалицията ВЛЕН в единен политически субект като
заяви, че коалицията работи добре и в този си формат.
Ползи за ВЛЕН ще носи и убедителната победа на Движението
„Самоопределение“ на парламентарните избори в Косово,
проведени на 28 декември. На тях „Самоопределение“ спечели 51.11%
от гласовете и ще разполага с 57 депутати в 120-членния парламент, в
който двадесет места са запазени за представители на малцинствата.
Единствената пречка за съставянето на ново правителство от Албин
Курти ще бъде изборът на президент от парламента през месец март.
Ако се преодолее тази пречка, „Самоопределение“ най-вероятно ще
управлява Косово още четири години, което означава, че ВЛЕН ще
разполага с политическата подкрепа на управляващите в съседната
държава.
Република Албания също ще продължи с активната си политика по
отношение на Република Северна Македония. На 22 и 23 декември
външният министър на Албания, Елиса Спиропали, осъществи
официално посещение в Република Северна Македония. Тя проведе
срещи с държавното ръководство на Северна Македония, както и с
албански политици. Основните акценти в нейните изказвания бяха
насочени към подкрепата от страна на Албания за интеграцията на
Северна Македония в ЕС и пълното прилагане на Охридското
споразумение.
На съвместната пресконференция с министъра на външните работи
на Република Северна Македония Тимчо Муцунски, Спиропали
подчерта, че тази подкрепа не произтича само от добросъседството и
общото бъдеще, което споделят двете държави, но и от факта, че в
Северна Македония живее държавотворна албанска общност, която
според последното преброяване съставлява около 30 процента от
населението. Министър Спиропали определи албанците в Северна
Македония като „прогресивен фактор, категорично проевропейски и
решаващ за демократичната стабилност и евроатлантическата
ориентация на страната“.
В този контекст тя приветства и насърчи
последователното прилагане на Охридското рамково споразумение,
като го определи като документ на мира и съвместното съжителство,
който е международно гарантиран. Албанският външен министър
подчерта, че преди всичко Охридското споразумение представлява
стандарт за реално равенство в правата, представителството и
достойнството. „Зачитането на албанския език, на етническата
идентичност и на справедливото представителство са задължения,
които трябва да бъдат изпълнявани изцяло и без двусмислие“, заключи
министър Спиропали.
Тя отбеляза още, че „освен албанците в Северна Македония, друг мост,
който ни обединява, е македонското малцинство в Албания“. Тя заяви,
че албанските институции са подобрили законодателната и
политическата рамка за защита на малцинствата, от което се
възползва и македонската общност в Албания. Министър Спиропали
поясни, че са приети всички предвидени подзаконови актове, които
уреждат правата на малцинствата в Албания.
Тимчо Муцунски също така оцени ангажимента на Албания за защита
на македонското малцинство: „Имах честта да участвам в културно
събитие, организирано от националното малцинство на Северна
Македония в Пустец. Затова изразявам благодарност за
сътрудничеството ни на двустранно ниво за защитата на македонското
малцинство, което живее в Албания“.
Не липсваха и критики от албанска страна срещу някои изказвания на
Спиропали по време на посещението ѝ в Северна Македония. Те бяха
предизвикани от нейните думи за „реципрочност в третирането на
малцинствата“, като спомена правата на албанците в Северна
Македония в същия контекст като тези на македонското малцинство в
Албания. Тази формулировка беше тълкувана от част от албанските
анализатори в Северна Македония като отклонение от юридическата и
политическата реалност, според която албанците в Северна
Македония се разглеждат като държавотворно население и
конституционен фактор, в съответствие с Охридското рамково
споразумение, а македонците в Република Албания се ползват с друг
юридически статут в съответствие с албанското законодателство.
Двете страни се договориха да разширят и дипломатическите си
връзки. Преди няколко месеца Република Албания откри Генерално
консулство в Струга, а като реципрочност Република Северна
Македония през 2026 г. ще открие консулство в Корча. Албанският
външен министър съобщи след срещата си с Муцунски, че е била
обсъдена и възможността за откриване на консулство на Република
Албания в град Битоля, който град носи особена символика за
албанците, тъй като именно там, на Битолския конгрес от 1908 г. е взето
историческото решение за уеднаквяване на албанската азбука.
Управляващите в Албания и Косово ще продължат да се включват
активно в политическите процеси сред албанските партии в Северна
Македония, като предпочитанията и контактите ще се запазят –
правителството на Еди Рама ще се придържа към по-близки отношения
с ДСИ, а правителството и партията на Албин Курти ще бъдат важен
участник в партийното строителство в блока ВЛЕН. Особено Албания, но
и Косово ще продължат да настояват пред Скопие колективните права
на албанците да не бъдат ощетявани, а Охридското споразумение да
се прилага в пълна степен. Ако Република Северна Македония не
започне преговорите за членство в ЕС през 2026 г., към края на годината
Албания все по-категорично ще използва напредъка си в
евроинтеграционния процес, за да поставя условия на македонските
управляващи по отношение защитата и увеличаването на колективните
права на албанците в тази държава.
Д-р Антон Панчев

Няма коментари:
Публикуване на коментар