Идеи за федерализация на Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Поредното напрежение във връзка с употребата на албанския език, като официален на институционално ниво в Република Северна Македония, възникна в резултат на желанието на албанските студенти по право да държат изпита за юридическа правоспособност на родния си език. 

Според управляващите македонски партии Законът за езиците не регулира този въпрос и са нужни законови промени, за да може албанският език да се използва за провеждане на изпита за юридическа правоспособност. От друга страна, албанските партии – и на власт, и в опозиция – смятат, че този въпрос е уреден в съществуващото законодателство и казусът трябва да бъде разрешен в полза на албанските студенти. Този пореден политически сблъсък относно употребата на албанския език в публичната сфера сам по себе си не е нещо ново, което да заслужава специален анализ, но този път прави впечатление активната намеса на официални представители на Албания относно въпроса за официалния статут на албанския език в Република Северна Македония. 

 Друг интересен момент са противоречията между представители на коалицията ВЛЕН, която участва в управлението на Северна Македония, и албанския посланик в Скопие по отношение ролята на политическите институции на Албания в споровете между албанските партии в страната. Външният министър на Албания Елиса Спиропали реагира на 9 февруари във връзка с този казус: 

„Поздравяваме албанските студенти от Северна Македония за тяхната гражданска ангажираност и демократичния начин, по който са формулирали своето искане за използването на албанския език в съответствие с правата, гарантирани от конституцията и действащото законодателство. Оценяваме също така готовността на институциите на Северна Македония, особено на министър-председателя Мицкоски и заместник министър-председателя Сали, да разгледат този въпрос със сериозност и в съответствие с конституцията и правната рамка на страната. Диалогът, институционалните решения и уважението към правата остават най-сигурният път за укрепване на доверието и демократичните стандарти“. 

Активизирането на политиката на Тирана спрямо правата на албанците в Република Северна Македония, както и засилените срещи на албанския посланик в Скопие Денион Мейдани с албански и македонски политици и общественици в страната, предизвика недоволството на част от лидерите на коалицията ВЛЕН. Според тях албанската държава критикува необосновано албанската коалиция на власт, че не прави достатъчно в защита на интересите на албанците в Северна Македония. 

На 11 февруари двама от лидерите на ВЛЕН – Билал Касами и Изет Меджити, „обвиниха“ официална Тирана и посланика Денион Мейдани, че водят „еднодневна партийна политика“. Последва реакция на посланика, който отговори, че „Ние не правим еднодневна политика, а държавна. Съгласяваме се само когато сме на една и съща линия по отношение на гарантирането на правата, спазването на международните споразумения и вървенето рамо до рамо към Европа“. 

Освен активизирането на политиката на Албания в подкрепа на колективните права на албанците в Република Северна Македония, подобни процеси се наблюдават и сред организациите на албанската диаспора в САЩ. Така например, Албанско-Американската организация за Северна Македония излезе с предложение за федерализация на Република Северна Македония. В публикуван на 7 февруари текст тази организация предложи разглеждането на федералния модел като функционална алтернатива за Северна Македония, предвид етническия състав на страната, историята на междуетническите отношения и продължаващите предизвикателства пред демократичното управление. От тази лобистка структура смятат, че „Езикът представлява основен елемент от идентичността и самоизразяването на всяка общност. В този смисъл използването на албанския език на всички нива на държавната организация в Северна Македония следва да се разглежда не като привилегия, а като основно право, произтичащо от принципите на равенството и демократичната функционалност“. 

Представителите на албанската диаспора в САЩ са на мнение, че за да се гарантира функционалността на политическата система в Република Северна Македония, е от съществено значение създаването на двукамарна система с равноправен Сенат. Подобна структура би изпълнявала посредническа роля при разрешаването на спорове между общностите и централното правителство, като гарантира институционална стабилност и запазва държавното единство. От тази структура преценяват, че „Македонското мнозинство е изправено пред основна дилема: дали да продължи със полуавторитарен модел на управление, доминиран от напрежения, основани на идентичността, и международни спорове със съседни държави, или да насочи страната към федерална система, която би гарантирала реално равенство с албанската общност и би осигурила дългосрочна стабилност“. Основният извод от декларацията на Албанско-Американската организация за Северна Македония е, че „ако Северна Македония цели да остане функционираща и демократична държава, тя трябва да приеме пълното равенство на албанците като основно условие за своята политическа и социална стабилност. Отричането на тази реалност би довело до задълбочаване на икономическите, социалните и идентичностните проблеми, като по този начин би застрашило вътрешната кохезия на страната. В същото време необходимите институционални и обществени реформи биха осигурили дългоочакваната стабилност, като укрепят териториалната цялост, обществената сигурност и икономическото развитие, и биха доближили страната до стремежа ѝ да стане част от по-широкото семейство на Европейския съюз“. 

Тази декларация не бива да се отхвърля просто като поредния неосъществим план, породен от амбициите на албанския национализъм, защото албанското лоби в САЩ започва да отбелязва успехи в защитата на албанската кауза. Пример за това е подготовката на резолюция в Конгреса на САЩ в защита на правата на албанците в Сърбия. На 2 декември 2025 г. Подкомисията за Европа към Комисията по външни работи на Камарата на представителите започна процедурата по приемането на резолюция в защита правата на албанците в Долината на Прешево, Сърбия. Под влияние на лобистката организация Албанци за Америка председателят на тази комисия, Кийт Селф, обяви, че внася първата в историята резолюция на Конгреса, посветена на правата на албанците в Прешевската долина (Сърбия). Тази инициатива има за цел да възложи на държавния секретар на САЩ да подготви всеобхватен доклад относно третирането на етническите малцинства в Сърбия, със специален акцент върху етническите албанци в Прешевската долина. В него трябва да се разглеждат ключови въпроси, включително пасивизирането на албански адреси, което ограничава достъпа до лични документи и избирателни права; ограниченията върху използването на албанския език в публичните институции; липсата на пропорционално представителство в държавните органи; дискриминацията в образованието, включително отказа за признаване на дипломи от Косово и недостига на учебници на албански език; икономическата изолация чрез неравномерно държавно финансиране; както и практики на сплашване чрез органите на реда. Документът разглежда също потискането на културни символи и дългосрочната устойчивост на живота на албанците в региона. След като законопроектът премине етапа на разглеждане и одобрение в комисията, той ще бъде внесен в Комисията по външни работи на Камарата на представителите и изпратен за гласуване в пълния състав на Камарата. Ако бъде приет, ще премине в Сената на САЩ. Ако Сенатът одобри същата версия, законопроектът ще бъде изпратен на президента за подпис. При наличие на изменения ще бъде свикана съвместна комисия на Камарата и Сената за съгласуване на различията преди окончателното приемане. Ако бъде приет като закон, той ще задължи Държавния департамент на САЩ в срок от 180 дни да представи доклад както пред Комисията по външни работи на Камарата на представителите, така и пред Комисията по външни отношения на Сената – издигайки тези въпроси за правата на човека до най-високите нива на вземане на решения във външната политика на САЩ. 

Пътят до приемането на тази резолюция е дълъг и несигурен, но нейното внасяне и разглеждане в Камарата на представителите е ясен сигнал за повишаване на възможностите на албанските лобисти в САЩ да прокарват албанските национални интереси във Вашингтон. Този модел на работа на албанските лобисти очевидно ще бъде следван и за защита и разширяване на колективните права на албанците в Република Северна Македония. Разбира се, до предприемането на каквито и да е било реални действия за радикална промяна на политическата система на Република Северна Македония, има още много стъпки, но въпросът за правата на албанците в тази страна все повече ще навлиза в дневния ред на световна суперсила като САЩ, благодарение на засилващите се позиции на лобистките организации на албанската диаспора в Съединените щати. 

Д-р Антон Панчев