Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов

Анастас Разбойников

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 3. Петя Жекова, Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов...121 - 128

Отношението на големия оперен певец Борис Христов (1914 – 1993) към миналото, включително и към съдбата на Македония, често е отбелязвано от съвременници и изследователи. Интересите му към историята и подходът му са причина неговият биограф Атанас Божков да твърди, че Борис Христов притежава качества на историк[1]. 

В основа та на това отношение е и бащата на певеца, Кирил Христов Совичанов (1878 – 1961), посветил усилията си като обществен и просветен деец на каузата на македонските и тракийските българи. Роден в Битоля в семейство, участвало в църковните борби, деец на ВМОРО, работил активно в Тракия, учител в Дедеагач (1896 – 1900), председател на Илинденската организация и главен редактор на списание „Илюстрация Илинден“, Кирил Христов има първостепенна роля за изгражда нето на историческа памет у синовете му, свързана и с Македония и Одринско. 

Самият Б. Христов в бележки към проекта на монографията на Божков за него предлага да се включи следният показателен текст относно баща му: „… разказва за Македония и за отчаяните войни, които е водила за съединението ѝ с единното отечество България. Борис Христов видно се вълнува и в ушите му звучат словата, които във важни моменти слуша от неговия баща и се просълзява … запомня до живот музикалните седенки и своя баща, митрополит Софроний[2]  и техния приятел Лазар … плачеха с разказите за Беломорска Тракия, за Македония и за борбите ...“.[3] 

 Авторът на предлаганите писма, Анастас Разбойников (1882 – 1967), е тракийски българин, свързан, също както и Кирил Христов, с революционното и просветното движение и в Одринско, и в Македония. Участник в Илинденско-Преображенското въстание в Източна Тракия, учител в с. Булгаркьой (Кешанско), Сяр и Солунската българска мъж ка гимназия, след войните Разбойников се утвърждава като историк и географ, автор на исторически съчинения и учебници, изследовател на етнодемографските процеси в Тракия по време на османското владиче ство, изворовед, просветен и обществен деец. 

Кореспонденцията му до Борис Христов съдържа спомени за Кирил Христов, но представлява и още едно свидетелство за трайния интерес на певеца към жизнения път на баща му, контактът с когото е ограничен след 1942 г. Данните, пре доставени от Разбойников, хвърлят светлина върху някои детайли от живота на Кирил Христов, на самия Разбойников, както и върху връзките между двамата. 

Двете писма, от 17 юни 1963 г. и 17 юни 1965 г., представляват екземплярите, които Разбойников е запазил за себе си и са съхранени в архива му, оформен като семеен фонд Анастас и Спас Разбойникови в НБКМ-БИА, обработен неотдавна4. Документите се публикуват, като се запазват стилните им особе ности. Съкратени думи са разкривани в квадратни скоби, извършени са правописни и пунктуационни корекции. В бележки под линия са доба вени уточнения към текста.

Целия материал четете по-късно...