Демагогията на Лиляна Поповска

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 8

В обществената тъкан на Република Северна Македония има групи от хора, които живеят добре от това да са винаги готови за акция срещу съседна България. С поръчка или без, те са на първата линия на услугата „антибългарлизъм“, под каквато и форма да се проявява тя. Дали са политици или общественици, дипломати или от академичните и научни среди, няма значение. Някои от тях са убедени, че са на истинската страна на историята, когато говорят и действат срещу България, макар че и без конспиративни теории и практики се вижда, че всичко това е от интерес. 

Дълбок и личен, но и семеен. Няма отърване от подобни личности, те са, както казваше великия Йордан Радичков, като въшка на ревера на костюма, в който обществото край Вардар се облякло. Тези дни един местен политик и общественик в Скопие, бивш депутат в парламента, бивш лидер и създател на партията Демократична обновление на Македония (ДОМ), актуален собственик на няколко обменни бюра за валута и на други бизнеси госпожа Лиляна Поповска, по баща Ристевска, внесе в Конституционния съд на Северна Македония инициатива за оценка на втория протокол, подписан след заседанието на Междуправителствената комисия на България и Северна Македония на 17 юли 2022 г. (Виж Новини от Република Северна Македония.) 

Протоколът, който стана неизменна част от Преговорната рамка на Република Северна Македония за членство на страната в Европейския съюз, бе подписан от тогавашните министри на външните работи на двете държави Буяр Османи и Теодора Генчовска. Като най-авторитетна и сериозна институция в правния свят на Северна Македония, Конституционният съд от различни причини, по правило никога не бърза да отговаря на подобни инициативи. Но въпреки ваканционния период на цялата държава с нейните институции, въпреки отсъствието от страната на най-важните политически фигури, въпреки собствения си маниер, този път магистратите само за няколко дни оформиха дело по искането на Поповска. И не само това. Очаква се то да бъде пуснато в ход и съдът да даде своето становище достатъчно бързо, за да посее съмнението, че неговата независимост в експертизата не е нищо друго, а политически инструмент. 

Както се казва, за антибългаризма почивка няма. В един друг текст по този повод написах, че ако в Северна Македония има поне един човек, който винаги да е готов да действа против България, това е тъкмо Лиляна Поповска. Има и други, разбира се, като например бившият дипломат и посланик в Албания Ристо Никовски. Но той е друга тема. С инициативата си пред конституционалистите Поповска твърди, че иска да отпуши пътя на държавата към европейското членство, както и да зашити националното достойнство. На появилите се критики, че нейната идея не е лична и че зад нея стоят властите от правителството на премиера Християн Мицкоски, тя започна с обяснения, че това не е вярно и че инициативата си е само нейна и не е консултирана или подкрепена от никого другиго. Прозрачни обяснения, разбира се, щом като и хората от сегашното колективно ръководство на партията, която тя създаде – ДОМ, но вече не ръководи, се разграничиха от нея. 

Оттук нататък конституционните съдии в Скопие ще имат думата. Те притежават инструментите на правната аргументация. Но политическите са ясни – атакувайки една част от Преговорната рамка, каквато е вторият протокол, се атакува цялата конструкция, образно определена като „френското предложение“ за пътя на Северна Македония към европейското членство. То, както е известно, стана и консенсусна позиция на Европейския съюз, която всяка държава членка прие и подкрепя. Там, във въпросния протокол е записано условието, че втората междуправителствена конференция между Европейската комисия и Северна Македония ще се случи тогава, когато българите бъдат включени в Преамбюла на конституцията, но и в два други нейни параграфа. Едно условие, което сегашните власти се опитват да заобиколят, да не кажа – минират и елиминират. Поповска знае това и е странно, че се опитва да се измъкне от обвинението, че зад „личната“ ѝ инициатива не наднича някой от кабинета на Мицкоски. Ако не и самият той. Защо не? 

Още от първите дни на своето управление от миналата година той лансира идеята за „отложеното действие“ на промените в конституцията, според което включването на местните българи в нея трябваше да стане след приема на Северна Македония в ЕС. Цяла година, та дори и повече, това бе мантрата, която той лично, а и външният му министър Тимчо Муцунски слагаха на масата пред чуждестранни политици от различен калибър, с които се срещаха. Постепенно идеята им угасна, срещнала пълно неразбиране и несъгласие на международния фактор. Сега идва новата версия, лансирана от една отделна личност, която има същата цел – да преодолее или заобиколи вече приетите договорености от Скопие по отношение на преговорния процес за членство. Тънка игра, но очевидно е прозрачна. 

Лиляна Поповска не е случайно име в обществената тъкан край Вардар. Тя е по-голямата от двете дъщери на бащата на съвременния македонизъм, вече покойния академик Блаже Ристовски. Крушата не пада по-далече от дървото, казва поговорката, която имаме и ние, и съседите оттатък границата. Че как да бъде иначе? Политическата ѝ кариера винаги е била свързвана с лявата политическа и идеологическа опция, с носталгичните вопли по Югославия, с фалшивата демагогия в защита на вековната македонска история, език и култура. Нейна си работа. Това е нейната лична морална позиция очевидно. Но не бива да изпадаме в наивност, защото нейното мнение споделя определена група от обществото в Северна Македония, която има своите позиции в бизнеса, политиката, академичните среди, в дипломацията. Това е причината да отделяме внимание на проблема. Когато прегледаме съдържанието на въпросния втори протокол, за който Поповска иска да бъде дадено правно становище от магистратите, ще видим, че всъщност дамата се стреми да продължава с езика на омразата в отношенията между нашите две съседни държави, да бъде блокирана работата на Съвместната комисия за история и образование между България и Северна Македония, да не бъде възстановена справедливостта чрез отварянето на досиетата на тайните служби по време на комунистическия режим, да не бъдат организирани съвместни чествания на личности и събития от общата ни история, да не бъдат изпълнени задълженията да се промени съдържанието на учебниците по история, държавата Северна Македония да си присвои правото да се намесва във вътрешните работи на България чрез подкрепа на странни организации сдружения, и така нататък. 

Все неща, от които Поповска може да получи персонално задоволство, може би и няколко мига публична слава, но означава ли това, че обществото има интерес от него? Ама това било част от моралната позиция на Лиляна Поповска. Чиста демагогия, ако питате мен. При това напълно вредна и безполезна. И слугинаж, без съмнение. 

 Костадин Филипов