сп. "Македонски преглед", год. ХLVIII, 2025, кн. 1. Слави Славов. Непубликувани документи на българското царско консулство в Скопие за извършения от ВМОРО атентат в Щип през 1911 г. и последиците от него... 111–132
"Атентатът в Щип, осъществен на 21 ноември/4 декември 1911 г.,
е първият голям атентат от серията динамитни акции, известни като
„магарешки атентати“, които ВМОРО извършва след своето възстано
вяване в началото на 1911 г. Неговият политически и обществен от
звук е толкова голям, че за изясняването на обстоятелствата около про
веждането му и последвалия погром над българите в Щип е съставена
парламентарна анкетна комисия, излъчена от средите на Отоманския
парламент.
Въпреки че терорът не е новост в тактическия инструментари
ум на ВМОРО и я съпътства практически от самото ѝ създаване, „магарешката“ тактика, към която Организацията започва да прибягва от
1911 г. нататък, съществено се отличава като философия от тази, при
лагана в предходните години. За място на поставяне на „адските машини“ вече се набелязват не само важни стопански и инфраструктурни
обекти (по възможност в отдалечени от населени с българи райони), с
които да се засегнат интересите на Великите сили, но и оживени места – обикновено пазарите в градските центрове.
Целенасочено се търси
провокирането и раздухването на ислямския фанатизъм, даването на
невинни жертви сред българското население, с което да се предизвика
силен обществен и политически отзвук и като крайна цел – въоръжената намеса на България или тази на Великите сили.
Идеолог и основен реализатор на ръководно ниво на тази тактика е
роденият в Щип (махалата Ново село) Тодор Александров (1881 – 1924).
В началото на 1911 г. заедно с Петър Чаулев (1882 – 1924) и Христо Чернопеев (1868 – 1915) той влиза като редовен член в новосформирания
по оперативната формула „писмено разбирателство“ Централен комитет
на ВМОРО. Въпреки че по правилник тримата членове на ЦК на възстановената Вътрешна организация са равноправни и равноотговорни и
липсва каквато и да е йерархия между тях, много бързо, по силата на личните си качества, способности и характер Александров става главният и
най-влиятелен лидер на ВМОРО.
В неговия пряк периметър и непосредствено подчинение влиза територията на Скопски революционен окръг,
откъдето той израства като революционер, и съвсем не е случаен фактът,
че почти всички магарешки атентати са именно в този район.
Щипският атентат и последвалото избиване на десетки българи
като реакция на отмъщение има необичайно силен резонанс – както в
рамките на Османската империя, така и в международен план.
По обясними причини най-болезнен е отзвукът в България, където по повод на
събитието са поместени множество материали в печата[1]. Свикани са и
обичайните при такива случаи събрания и митинги, на които се прием
ат резолюции за осъждане на османските зверства[2].
За изясняване на обстоятелствата около Щипския погром заслуга
имат няколко български дейци на местно и централно (в Цариград) ниво,
включително и трима от четиримата български депутати по това време в
Османския парламент.
Повечето от тях не одобряват и дори решително
осъждат новата тактика, възприета от Организацията, но полагат усилия
истината за трагичните събития да не бъде потулена и размита „по ориенталски“ с традиционните похвати на османската администрация. Интересни в това отношение са непубликуваните и на практика невъвеждани
в научен оборот сведения на родения в Щип Христо Настев (1876 – 1962)[3] – деец на ВМОРО от средния ръководен кадър, които същевременно са
свидетелство и за нееднозначното отношение на щипското гражданство
към подновилата дейността си Вътрешна организация.
По време на разглежданите събития Настев е в Щип и доскоро, до разформироването на
Съюза на българските конституционни клубове (най-масовата легална
политическа организация на българите в Османската империя след Младотурската революция), е бил активен член на конституционния клуб в
града. В спомените си той твърди, че основните данни за извършения
погром и за жертвите, дадени от българска страна, са събрани от него.
Впоследствие тези сведения са били публикувани във вестник „Право“[4] и в органа на Българската екзархия – излизащия в Цариград „Вести“.
Заради своите заслуги Настев получил писмо от съгражданина си Тодор
Александров с печат на окръжния комитет на Скопски революционен окръг, в което му се съобщавало, че е назначен за ръководител на ВМОРО
в Щип. Отказвайки да заеме длъжността, Настев отговорил, че в града
никой не знае за съществуването на Организацията и че гражданите не одобряват възобновяването на нейната дейност.
Същевременно в отговора си щипският деец не пропуснал да отбележи, че чрез дописките си
до вестниците и сезирането на Отоманския парламент е хвърлил „много
по-голяма политическа бомба“ в сравнение с тези, избухващи при осъществяването на динамитните атентати[5].
Българските дипломатически представители в Османската империя детайлно информират Министерството на външните работи и изпо
веданията за събитията в Щип. Особена активност проявява консулът
в Скопие (Щип се намира на територията на Скопския вилает, респ. на
Скопското консулство) Живко Добрев (1873 – 1939), самият той родом от
Македония[6].
Значителна част от тези подробни донесения, изпълнени с
много болка и емоция, обикновено неприсъщи на езика на дипломация
та, отдавна са публикувани и достъпни за изследователите[7].
Настоящата публикация съдържа донесенията за Щипския атентат на секретаря в Скопското консулство – родения също в Македония
капитан Илия Балтов (1877 – 1934)[8]. За разлика от рапортите на кон
сулите, адресирани до по-висшестоящи служители в Министерството
на външните работи и изповеданията, вторите („военните“) секретари,
които започват да се назначават главно в следилинденския период, из
пълняват на практика функциите на военни аташета.
Офицери от българската армия, обикновено преминали за целта формално в запаса, те
са подчинени и са длъжни да информират друг ресор – Военното ми
нистерство, по конкретно Щаба на армията[9].
Поместените в статията документи дават допълнителни детайли и
уплътняват представата, която вече съществува в родната историография
по въпроса за Щипския атентат и последвалия погром над българското население. Без да е новост, в донесенията се потвърждава фактът, че разразилата се вълна от религиозен фанатизъм до голяма степен е предизвикана от
избухналия в близост до джамията и частично повредил я взрив по време
на един от най-важните мюсюлмански празници.
Рапортите потвърждават
и усилията на османските военни власти, преди всичко на отделни офи
цери, проявили лична инициатива, и на каймакамина в Щип да ограничат
мащабите на погрома, докато поведението на местните полицейски слу
жители, чиновници и др. е насочено по-скоро в обратната посока – към
подстрекаване и дори към директно участие в клането..."
Целия материал четете по-късно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар