113 години от Тиквешкото въстание

Въстанието в Тиквешко през юни 1913 г. е първа масова въоръжена проява на българското население срещу сръбското управление във Вардарска Македония. Причини за бунта са насилията над българското население от сръбските военни и административни власти. 

Подготовката протича през пролетта на 1913 г. Решението за въстание е взето на съвещание на 29–30 май с.г. в с. Бегнище. Там е избран революционен щаб, в който влизат Михаил Шкартов, Лазар Банянски, Христо Михов, Коце Сеизов, Атанас Мурджев, Тодор Камчев, Дончо Лазаров, Васил Саздов, Димитър Пинджуров, Атанас Божков др. На следващо съвещание, на 13 юни с.г. в с. Ваташа, е начертан план за действие. Взето е решение въстанието да се обяви едновременно с удара на българските войски по сръбските и гръцките позиции в Македония. 

Определени са четите на Дончо Лазаров и Мишо Шкартов да извършат организационна обиколка на района и подготвят населението за бунт, избухнал на 15 юни – ден по-рано от предвиденото. Четите и местната милиция нападат и прогонват сръбските войски от Неготино. След няколкодневни сражения, и в Кавадарци, и в с. Ваташа, се установява българско управление. Въстаниците са подкрепени от пристигналите чети на Христо Чернопеев, Петър Чаулев и Васил Чекаларов. На сградата на общината в Кавадарци те поставят революционно знаме от Илинденската епопея с надпис: 

„Тиквешки революционен окръг. Свобода или смърт!”. 

Въстанието не се разширява, защото исканата помощ от българското главно командване не идва – по това време българската армия води тежки сражения на изток и юг срещу сръбски и гръцки войски. По улиците на Кавадарци се водят сражения до 25 юни. Четите на ВМОРО и местната милиция напускат града, когато населението се оттегля в планината. 

В следващите дни сръбските войски разоряват въстаналите селища. Множество къщи и дюкяни са ограбени и опожарени. Стотици македонски българи са екзекутирани без съд, а други са арестувани и измъчвани. Заради сръбския терор мнозина са принудени да емигрират и да потърсят спасение в родината майка.

Български герои

Баба Наца Пинджурова

Баба Наца Пинджурова е първата жена, член на ВМОРО в Тиквешко. Участва през юни 1913 г. в Тиквешкото въстание, заедно със своя син Димитър Пинджуров.

След потушаването му е подложена на жестоки инквизиции от сръбските поробители. Лично сръбският офицер майор Джурович връзва беззащитната жена за стълб и започва да я бие с камшик. Той настоява да му каже, къде е нейният син. Баба Наца поглежда мъчителят и му казва: “А бре синко, аз не знам къде е, ама и да знам, прилега ли на майка, да си предаде сина на душманите?”

Вбесен от отговора й, сърбинът взима нагорещено желязо и жигосва многократно стъпалата на старата жена. Баба Наца губи съзнание, но така не проговаря...

Димитър Пинджуров

Сърбите захвърлят старицата на двора, като мислят, че вече е мъртва. Когато си заминават, съседите прибират клетата жена в къщата и дълго време лекуват раните й. През март 1915 г. в град Струмица се ражда нейният внук, Страхил Пинджуров (Страшо Пинджур), който приема Светото кръщение от ръцете на легендарния български революционер Христо Чернопеев.

Доц. Александър Гребенаров