Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Юра Константинова. Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – гордостта на екзархийската образователна система... 11 - 28

Сред тях Солунската мъжка гимназия заема специално място, защото тя е първата българска гимназия в Османската империя, която още през учебната 1885/1886 година достига пълния седемгодишен курс на обучение. През същата учебна година първи гимназиален клас се открива в Одрин, а цели 11 години по-късно – в Битоля. Трябва да се вземе предвид, че през 1900 г. в Княжество България има едва 9 пълни гимназии. От самото си основаване Солунската мъжка гимназия е замислена като образователен център на българите от македонските вилаети на Османската империя, който да създаде учители, разпространяващи българската идея из вилаетите. Издръжката ѝ, както и на всички български гимназии, е дело на българската държава, която изплаща заплатите на учителите, финансира стипендиантите и се грижи за сградите. 

Поради факта, че гимназията действа на територията на Османската империя, издръжката и ръководството ѝ става чрез Българската екзархия. Безспорно визионерска е идеята на Кузман Шапкарев българската гимназия да се открие тъкмо в Солун – най-големия градски център на географската област Македония, който има ключово местоположение и важно административно, политическо и икономическо значение. Когато през есента на 1880 г. бележитият книжовник отваря българското училище в Солун, в него веднага постъпват стотина деца – първите ученици на бъдещата мъжка гимназия[4]. 

Според спомените на К. Шапкарев обаче моментът не е никак благоприятен за български образователни инициативи, защото веднага след Руско-турската война (1877 – 1878) „беше обща паника за българите в Македония, а особено за солунските и страшен всеобщ трепет беше обзел всички по-видни българи“, някои от които „по с време избягаха в България“. Според него до 1880 г. в Солун „нищо добро, нищо похвално не можеше да се чуе за българина; а нито дума българска можеше да чуеш негде освен по българските няколко ханища. По къщи, по чаршия, по дукяни, навсекъде само гръцки се слушаше, а български едва ли само между малобройните явни българи се говореше, и то в къщите им“[5].

Целия материал четете по-късно...