Отзвукът от Миладиновия сборник в европейските култури

Сп. "Македонски преглед", Година XLIV, 2021, № 3. Милка Миладинова†. Началният отзвук от Миладиновия сборник и европейските култури... 67 - 76

"Изявеният вече и като поет Константин Миладинов, разочарован и болен, на път за родината минава през Виена. Установява връзка с хърват ския епископ Йосип Юрай Щросмайер (1815 – 1905), който, оценявай ки значението на събраното българско народно творчество, го поканва и му предоставя в ръководената от него прочута Джаковска семинария всички условия за работа върху ръкописа при подготовката му за печат. 

Спрях се телеграмно на тези етапни моменти от пътя на Миладиновия сборник до Загреб. Много скоро се появяват първите дописки и съобщения – главно в хърватски, чешки, сръбски и други периодични издания, които информират за работата на „българския поет Константин Миладинов“ върху предстоящото и реализирано издание. Европейската културна общественост е очаквала с интерес появата на „Български народни песни“ на Миладинови. Отзвук срещаме главно в периода 1860 – 1864 г. в „Новинце“, „Позор“, „Народне новине“ и „Наше горе лист“ в Загреб, „Лумир“, „Народни листи“, „Родинна кроника“ и „Злата Праха“ в Прага, „Даница“ и „Српски дневник“ в Нови Сад, „Световид“ и „Видов дан“ в Белград и др. 

Нито тогава, нито по-късно са поставяни под съмнение българ ското съдържание на книгата и националността на нейните автори, които и собственоръчно категорично са го заявявали в оцелели техни писма и други документи[2]. 

Константин напуска Загреб около средата на месец юли 1861 г. Получил първите бройки от тиража, три от книгите, луксозно подвър зани с червена кожа и златиста инкрустация, поднася на епископ Щросмайер – един за него лично и два за Джаковската библиотека. Много по-късно този личен екземпляр бе дарен на България с изричен надпис от Библиотекаря на семинарията чрез ревностния изследовател на Миладинови и сътрудник на Народната библиотека Никола Трайков. 

И до днес той се пази като една от най-скъпите реликви във фонда ѝ. Неоспоримо доказателство за отношението на Европа към очакваното издание „Български народни песни“ е и списъкът с имената на предварително абониралите се за сборника т. нар. „предплатници“, обявени в края на книгата по градове. Този списък включва 198 лица от 42 европейски града. Естествено най-много са от Хърватия. Някои от абонатите са заявили повече от един екземпляр. 

Затова и обявените абонаменти са общо за 263 броя книги, т.е. с 65 повече от броя на ли цата. Само от Загреб са предплатени 32 екземпляра, следвани от Осиек – 31, Виена – 21, Марибор – 20, Прага и Карловац – по 18, Любляна – 17, Белград – 12 и т.н. Внимание заслужават обявените за Париж 25 екземпляра от „Високоучен доктор Г. Петр Берон“, както е записано в самия списък. Всред имената са и много други видни личности – учени, преподаватели, общественици и пр. 

 От България в списъка на абонатите („предплатници“) са обявени само заявените от гр. Хасково – 32 екземпляра, повечето от учители и ученици. Очевидно е, че след публикувания от Г. С. Раковски „Оглас“ в издавания от него в Белград български вестник „Дунавски лебед“ (бр. 20 от 7 февруари 1861 г.) повече абонати от българските земи не са обявявани публично поради достигналите до Раковски вести за арестуването на Димитър Миладинов на 16 февруари 1861 г. в дома му в Струга, изземването на всичките му книжа и отвеждането му в Битолския затвор, а оттам през Солун в Цариград..."

Целия материал четете по-късно...