Има ли опасност лъжите за „македонския език“ да станат „истина“?

На 8 юли 2026 г. проф. д-р Ана Кочева, заместник-председател на Македонския научен институт и ръководител на Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН даде обширно интервю за предаването „За думите“ на Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Поради важността на изнесените от проф. Кочева тези, свързани с раждането, развитието и злоупотребата с така наречения „македонски език“, предлагаме основните моменти от разговора с водещата Венета Гаврилова. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7

Проф. д-р Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка, с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Заместник-председател на Македонския научен институт. Родена е през 1965 г. в София. Дъщеря е на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от Македония. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за български език към БАН. Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Ръководила е проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (2018–2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен речник“. Създател е на „Карта на българския език на ново място по света“ и съавтор на „Карта на диалектната делитба на българския език“. Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси. 

В уводните си думи журналистката, домакин на предаването, сподели своята болка по темата „Македония“. Според нея „темата „Македония“ е болезнена както за нас, българите в България, така и за гражданите на днешна Република Северна Македония. Може би в различна степен и по различен начин за различните поколения и от двете страни на границата“. 

Според Гаврилова, поводите за тревога, болка и възмущение са много и не само не намаляват, но в последно време отново се възпламеняват. Времето като че ли не работи за умиротворяване, изчистване на натрупаното недоверие и отхвърляне на лъжите и фалшификациите за общата ни история, започнали около създаването на нова македонска нация на Балканите в средата на ХХ в., смята тя. Оттогава, посочи водещата на предаването, са изминали повече от седем десетилетия, в които антибългарската пропаганда край Вардар не е спряла да действа по всички възможни начини. Както е известно, езикът е важна част от националната идентичност и тъкмо създаването на македонска книжовна норма на българския език, обявена за „македонски език“, е едно от основните полета за разгръщане на дебългаризацията на Северна Македония. 

В този контекст Венета Гаврилова припомня, че в предаването „За думите“ са водени разговори за времето и начина на „зачеването“ на т.нар. македонски език. Какво обаче се случва оттогава до днес и един и същи „език“ ли говорят обикновените граждани, политиците и медиите на съседната държава? Защо с едните можем да се разбираме без превод, а на другите им е по-лесно да ни говорят на английски, пита своята гостенка проф. Ана Кочева тя. 

В отговор проф. Ана Кочева казва, че е крайно време с нашите „братовчеди“ от Република Северна Македония да заговорим на един и същи език – на езика на добросъседството. Тя споделя, че през 1944–1945 г. във Вардарска Македония се извършва прекодификация на основата на българския книжовен език по политически причини. „Повтарям – на основата на българския книжовен език, който има много богата история и изключително дълга писмена традиция – от IX век насам“. Тоест създаването на македонския книжовен език не се извършва на базата на диалекта на македонските говори, а на базата на литературния български език. Разбира се, всеки книжовен език е създаден от литератори и книжовници, но на базата на съответните говори, продължава проф. Кочева. Това в Македония не се случва. 

Проф. Кочева подчертава, че буквално за 3 дни на базата на българския книжовен език се създава македонския книжовен език и след това – вече по-късно, допълнително са наслагвани регионалните скопски особености, за да се добие впечатление, че това става на диалектна база, на основата на местните македонски говори. Нещо подобно се случва впрочем в Молдова - след съветската окупация и включването ѝ в Съветския съюз местният румънски език с политическо решение се превръща в молдовски език. Тази политически организирана прекодификация на българския книжовен език в Македония продължава, споделя проф. Кочева. 

Налагат се букви от сръбската азбука, четири на брой, въпреки че идеята е била да се пренесе цялата „караджица“, изхвърля се българската буква Ъ... 

Според проф. Кочева това, което казва един от участниците в първата езикова комисия за тази измамническа политическа прекодификация е, че книжовният език се създава от литератори на базата на местните говори. Какво друго да каже – те просто нямат време да го чакат да „втаса тоя язик“. По този начин се признава използването на българския книжовен език като основа, върху която е създадена езиковата норма в днешна Република Северна Македония. Ето така, посочва проф. Ана Кочева, започва тази невиждана фалшификация, когато многобройните български средновековни писмени паметници се преетикират с названието „македонски“. Защото политическата конюнктура предполага заедно с езика да се изкове и нова македонска идентичност, която днес политиците край Вардар се опитват да наложат окончателно. Целия разговор с проф. Ана Кочева по темата за генезиса и развитието на македонската книжовна норма на българския език, може да чуете в звуковия файл.