Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7
Нивото на етническо противопоставяне в Република Северна Македония
продължава да се покачва през последните месеци. Системно
прилаганата стратегия от управляващите в Скопие да блокират
реализацията на Охридското споразумение и да ерозират постепенно
колективните права на албанците в страната води до остри реакции сред
албанската опозиция и общественост. На повърхността се водят няколко
символни битки, но зад тях се крият сериозни политически и етнически
амбиции. Първото сериозно противопоставяне след идването на
коалицията около ВМРО-ДПМНЕ на власт се завихри във връзка с отмяната
от Конституционния съд на етническите квоти в публичната администрация.
Последваха споровете за използването на албанския език в изпита за
юридическа правоспособност, който въпрос още не е решен, а в
последния месец се поднови и спорът за историческата памет, след като
Конституционният съд върна старите имена на улици и площади в Тетово.
Тези стари имена са свързани с фигури и събития от югославския период
на държавата, а през 2007 г. са били заменени с имена на албански
национални герои. Албанските опозиционни партии обвиниха
съуправляващата партия ВЛЕН и специално кмета на Тетово Билал
Касами, че не са защитили албанския интерес, тъй като са пропуснали да
представят албанската позиция за смяната на тези наименования.
В тази
връзка трябва да се отбележи, че противопоставянето не е само по оста
„македонци – албанци“, но и между ВЛЕН и албанския опозиционен блок
„Албански съюз“, изграден около Демократичния съюз за интеграция
(ДСИ).
Обвиненията от „Албанския съюз“ срещу ВЛЕН, че не защитават
албанските национални интереси, са естествени за всяка опозиция, но
определено отговарят и на реалностите в управлението. За начало може
да се напомни, че партиите от тогавашната коалиция ВЛЕН, когато се
включиха в управлението през юни 2024 г., се обявяваха за гаранти на пътя
на Северна Македония в ЕС, като обещаваха, че след 6 месеца ще
напуснат властта, ако конституционните изменения не бъдат приети. Те
обаче не само, че не напуснаха управляващата коалиция (само
фракцията на Арбен Таравари го направи), но приемаха без оспорване
илюзорните надежди на министър-председателя Християн Мицкоски за
някакви други пътища за членство в ЕС.
Що се отнася до конкретните албански интереси, две години след
формирането на правителството ВМРО-ДПМНЕ–ВЛЕН–ЗНАМ, значителна
част от обещанията, които ВЛЕН представи пред албанските граждани по
време на предизборната кампания през 2024 г., продължават да остават
само на хартия. Не само че не са реализирани, но за повечето от тях няма
дори конкретни инициативи, срокове за изпълнение или институционални
стъпки, които да показват, че процесът е започнал.
Изборната и
управленската програма на ВЛЕН съдържаше десетки големи
политически, икономически, образователни, културни и национални
ангажименти, които се представяха като нова платформа за напредък в
положението на албанците в Северна Македония.
Две години по-късно
балансът показва съвсем различна реалност:
Законът за справедливо представителство не отговаря на очакванията
на албанската общественост. ВЛЕН обещаваше, че албанците ще бъдат
представлявани с поне 31,51% във всяка държавна институция, толкова,
колкото те бяха представени на последното преброяване през 2021 г.
Междувременно, вместо да бъдат укрепени съществуващите механизми,
т.нар. балансьор, който гарантираше квотите на етнически принцип в
публичната администрация в съответствие с резултатите от преброяването
на населението, беше обявен за противоконституционен от
Конституционния съд, а новият Закон за справедливо и адекватно
представителство предизвика множество критики от експерти и от
албанската опозиция, които оценяват, че той не гарантира реално
представителство.
Равенството на албанския език в институционалната сфера не беше
реализирано.
В програмата от 2024 г. ВЛЕН обещаваше, че албанският
език ще получи конституционен статут като равностоен държавен език с
т.нар. македонски. Също така беше обещано укрепване на
Инспектората по езиците, наказателни механизми за институциите, които
не прилагат закона, и равностойно използване на албанските национални
символи. Две години по-късно стана обратното – вместо да бъде укрепен,
Инспекторатът като юридическа институция със закон беше превърнат в
Сектор в рамките на Министерството на правосъдието. На практика
албанците продължават да срещат проблеми при използването на
албанския език в институциите, а дебатът за изпита по юриспруденция на
албански език показа, че въпросът за езиковото равенство продължава да
остава нерешен.
Обещанието за нова конституция остава напълно нереализрано.
Едно от
най-големите обещания на ВЛЕН беше промяната на конституцията. В
програмата се казваше, че настоящата конституция е непълна и не
отразява политическата и етническата реалност на страната. ВЛЕН
обещаваше нова конституция, която щеше да определи държавата като
обща и равна за двете най-големи общности – албанците и македонците,
като едновременно с това гарантира пълни права за останалите
общности. Днес, две години по-късно, не само че няма процес за нова
конституция, но няма и политическа инициатива за откриване на дебат по
тази тема.
Няма териториална и изборна реформа в полза на албанците.
ВЛЕН
искаше промяна на изборния модел и разделяне на страната на осем
избирателни единици вместо сегашните шест. Според ВЛЕН настоящият
модел с шест единици поражда неравенства и вреди на
представителството на албанците. ВЛЕН беше обещала гарантиране на
гласуването на емигрантите като равни граждани в РСМ, като
споменаваха модела на България, където на диаспората се позволява да
гласува във всеки град в Европа, където има определен брой избиратели.
ВЛЕН беше обещала дори формирането на Министерство на
диаспората, както и назначаването на специални личности от
обществения живот на поста почетни консули в различни страни от ЕС и
света. ВЛЕН беше обещала създаването на Национален съвет на
диаспората. В този съвет, според програмата, щяха да бъдат представени
всички албански политически субекти от всички територии. И две години по
късно нито една от тези точки не е реализирана. Дебатите около новия
Изборен кодекс продължават, но от ВЛЕН не изглеждат способни да
защитят правото на диаспората да гласува електронно и на местни
избори.
Друго обещание беше създаването на банка с доминиращ албански
капитал. Целта беше увеличаване на достъпа на албанците до финанси и
кредити. Въпреки това няма нито проект, нито инициативна група, нито
институционално обсъждане за основаването ѝ.
Пътищата и железниците в районите, населени преимуществено с
албанци, остават само на хартия. Тетово–Призрен, Лоян–Миратоц, Сухото
пристанище в Струга, железопътни линии Скопие–Прищина и Скопие
Струга–Дуръс бяха сред основните инфраструктурни проекти. Нито един
от тях не е влязъл във фаза на реализация.
Няма стратегия за развитие на селските и планинските райони. ВЛЕН
беше обещала нови училища, медицински центрове и модерни услуги за
планинските райони. Миграцията от селата продължава, а обещаните
проекти не са видени никъде. За да не изоставят жителите селата и
планините, ВЛЕН се беше ангажирала да построи начално училище за
всеки три села и средно училище за всеки десет села, снабдени с
библиотеки, лаборатории, интернет и спортни съоръжения, както и
Медицински център във всяко планинско село или специализирана
поликлинична медицинска услуга за всеки 20 000 жители.
Подпомагане на албанските фермери и създаването на икономически
зони. Едно от интересните обещания беше, че ще бъдат създадени екипи
във всяка албанска община, които да помагат на албанските фермери с
европейски фондове и субсидии.
Също така, ВЛЕН беше обещала
изграждането на 60 агробизнеса в албанските населени места по
модела на Албания, където държавата помага на частния инвеститор, като
му връща половината от инвестицията.
ВЛЕН беше обещала да основе
четири свободни икономически зони с Албания (една между Струга и
Поградец, както и друга между Дебър и Пешкопия), с Косово в Блаце и
Хана на Елезит, както и с Прешевската долина между Куманово и
Прешево. Нито една от тези инициативи не е материализирана.
В областта на спорта, образованието и културата ВЛЕН обещаваше 200
спортни терена, пет нови културни центъра, хармонизиране на учебните
програми с Албания и Косово и финансова подкрепа за качествени
студенти. В тази посока беше обещано създаването на съвместен институт
с Косово и Албания за уеднаквяване на системата и учебните програми
по предмети като език, литература, история, география и други, свързани
с обществото и културата. ВЛЕН се беше ангажирала да предоставя
стипендии на качествени студенти, които се записват в Педагогическия
факултет. И тези обещания продължават да остават неизпълнени.
Албанската академия и Албанският музей. Сред обещанията с етнически
характер бяха основаването на Албанска академия на науките и
изкуствата, Музей на албанската история и култура и програмата
„Албански Еразъм“. Албанската академия завърши с малък офис, чийто
наем се плаща от Община Тетово, докато основаването и регистрацията
ѝ вече не се споменават. Музеят на албанската история също не беше
учреден.
МВР, тайните служби и досиетата от комунизма.
ВЛЕН беше обещала, че
Министерството на вътрешните работи ще бъде ръководено от албанец,
както и че албанец ще ръководи едно от двете главни управления на
полицията – или разузнавателната служба, или полицейското управление.
Също така щяха да се поискат ръководни позиции в тайните служби,
включително военните и в президентството. Едновременно с това в
програмата беше предвидено обезщетение за политическите
репресирани. ВЛЕН беше обещала отварянето на досиетата на
югославските служби, както и обезщетение за хилядите албански
репресирани, които са страдали в югославските затвори. И тези
обещания не са реализирани.
Както се вижда от този кратък преглед, след две години на власт списъкът с
неизпълнените обещания на ВЛЕН е дълъг и засяга почти всички основни
области на тяхната политическа програма.
От промяната на
конституцията, равенството на албанския език и справедливото
представителство, до Албанската банка, гласуването на диаспората,
регионалните болници, икономическите зони и Албанската академия на
науките и изкуствата, повечето ангажименти не са дори в началната фаза
на изпълнение. Очевидният провал на ВЛЕН да изпълнява своите
предизборни обещания в защита на колективните права и интереси на
албанците в Република Северна Македония, както и да възпрепятства
атаките на своите партньори към вече постигнатите права, не само, че
помага на опозиционния „Албанския съюз“, но и категорично стимулира
албанската общественост в Република Северна Македония да се
ангажира още по-активно в защита на тяхната национална кауза.
Д-р Антон Панчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар