МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА 
№ 56 
ПОДИР КОПНЕНИЯТА НА ПОЕТА
Съставител: 
проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски 
Научен редактор: 
проф. Михаил Неделчев 
На корицата: Воеводата Пейо К. Яворов (в средата) с част от 
участниците в неговата чета: 
Отпред: Коста М. Саракостов от Доганхисар и Иван Цървенков от 
Прилеп; прави: Любен Казаски (Казасов) от Търново, Григор Белоканов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглище, Разложко. 
Кавала, 1 ноември 1912 г. 
НБКМ-БИА C II 2782
Съдържание 
Увод (проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски)...............................7 
СТАТИИ И ИНТЕРВЮТА НА ЯВОРОВ 
по
македонските въпроси....11
Нашата борба.......................................................................11
Положението........................................................................14 
Прилагането на „реформите“. Писмо ................................17
Разговор с един революционер...........................................20 
Революционното движение и Върховният комитет ..........24 
Българските войски в Македония ......................................31 
ИЗБРАНИ РЕЦЕНЗИИ ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО 
НА ЯВОРОВ....36
Миролюбов. П. К. Яворов. Литературен силует ...............36 
Божан Ангелов. П. К. Яворов. Стихотворения (1904).....43 
Никола Атанасов. Българската литература 
през 1906 г. .................................................................... 49
Симеон Радев За групата „Мисъл“ и по-особено 
за П. К. Яворов ...............................................................51 
Цветан Ракьовски. „Поетическото недоразумение“ 
Яворов в оценките на критиката ...................................58 
РЕЦЕНЗИИ ЗА „ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ“ 
(1909–1922)....70 
ПИСМА НА ЯВОРОВ СЪС СЮЖЕТА 
„МАКЕДОНИЯ“ ............................................................99
ТРИТЕ ПОХОДА НА ЯВОРОВ в спомени
на съвременници ...............................................110
Александър Радославов.....................................................110 
Любен Казаски...................................................................111 
Михаил Чаков ....................................................................112 
Йонко Вапцаров.................................................................114 
Лазар Томов.......................................................................116 
С Яворов от Пирин планина до Рилския манастир .........116 
Георги Т. Пеев ...................................................................119 
Весела Монева – Олзомер ................................................125 
Приложение 1. 
„Хайдушки копнения“– възможни контексти.............131 
Приложение 2. 
Бележки и коментари към оригиналния текст на 
„Хайдушки копнения“ и към другите текстове 
(статии, интервюта, писма, спомени)..........................163 
Бележки към текстовете на П. Яворов извън 
„Хайдушки копнения“ ..................................................209 
Приложение 3. 
Пейо Яворов. Автобиография .....................................217 
Именен показалец..................................................222
Увод 
В историята на българската литература има образцови книги, които опитват да изграждат свой самодостатъчен свят – и в процеса на този градеж израстват самотно и недосегаемо. Според мен такава книга 
е „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, 
друга подобна е „Хайдушки копнения“, трета  – „Вечната и святата“. . . Това са художествени факти, които 
днес, след стотина и повече години, остават сами по 
себе си еманципирани казуси на своя тогавашен социокултурен контекст.
Твърдя, че Яворовите „спомени от Македония. 
1902–1903“, четени днес, практически са недостъпен 
текст – все по-блед е самият освободителен процес с 
неговите противоречия, насилия, терор, саможертви, 
предателства и техните деятели. Но „Хайдушки копнения“ парадоксално може да се окаже и нечетлив текст, 
ако се поднася на съвременния читател без справочен 
апарат. 
Тази недостъпност предпоставя и някои трудности. Тъй като книгата „Хайдушки копнения“ изрично 
уточнява своя мемоаристичен характер, при четене 
като че ли доста от материята на сюжета се изплъзва от контрол. След сто и повече години от първата публикация на такава книга е нормално някои имена, топоси, процеси, исторически контексти да затрудняват 
възприемането.
За да се намали този увеличаващ се разнобой 
между важни класически текстове и читателя, през 
април 2011 г. група изследователи под патронажа на 
НБУ и професор Михаил Неделчев основахме литературноисторическата школа „Д-р Кръстев“. 
Първоначалната идея беше да се направи академично издание 
на най-важните и, разбира се, на най-българските книги. В началото бе Ботев. За последна книга сред тези 
образцови издания не стана дума. Важно е обаче да поясня, че приехме единна структура на бъдещите издания: 1) основен текст; 2) статии на автора и интервюта 
(ако има такива); 3) избрани, общи за творчеството на 
автора, рецензии; 4) рецензии за книгата, съвременни 
на първото издание; 5) писма на автора, свързани с нея 
или темата; 6) спомени на съвременници; 7) основен 
метатекст (нова интерпретация); 8) бележки и справочен текст; 9) кратък животопис на автора; 10) именен 
показалец. 
Разбира се, в представянето на поетическите и 
прозаическите книги би трябвало да има разлики в 
доста подробности. Но, както отбелязва проф. Михаил Неделчев, литературната история трябва да бъде 
многократно разказвана в съставните ѝ части, да бъде 
детайлизирана и сглобявана отново. Такива книги няма 
как да съдържат само художествен текст, а и цял апарат от сводни текстове – някои от тях са съпътстващи 
форми, поместващи паралелни значения (нещо като Увод перитекст – писма, интервюта, анкети), други са интерпретация от съвременен ъгъл (критическа и/или обяснителна литература). 
Ето защо като цяло тази книга за „Хайдушки копнения“ има поведението на реконструиращ мегатекст, 
който поправя и допълва литературноисторическия наратив, придавайки му множественост.
Не се засягам, когато чуя от колега как тази реконструкторска идея изглежда като христоматия. Все 
пак в изданието на първо място в съдържанието е оригиналният текст. Дигитализиран, но оригинален, за да 
се избегнат следите на времето по книгата. Дълбоко 
съм убеден, че образцовите ни текстове – такива, каквито ги откриваме в литературната история  – трябва да бъдат разархивирани и пре-разказани сега. Но в 
съответното им тогавашно и сегашно битие. Какъв е 
бил тогава контекстът на „Хайдушки копнения“? 
Те 
се появяват в апогея на славата на поета и имат подобаваща оценка. Дават я тогавашни критици, но и сам 
Яворов контекстуализира спомените си, поставяйки ги 
в потока на кореспонденцията си, на статиите, които 
пише, в интервютата по македонските дела, давани от 
него в политическата преса.
Но ако искаме „Хайдушки копнения“ да имат и 
сегашно битие, трябва да ги интерпретираме, водени 
от своята, постисторична, гледна точка, отвъдна на 
македонските потайности. 
От друга страна, трябва да 
реконструираме знанието за малко известните неща в 
спомените на Яворов – кои са персонажите в тях, как 
изглеждат днес, безпристрастно да осветлим образите 
на противоречията и деятелите в тях тогава, както и къде са ставали разказваните действия. В тази сложна 
координатна мрежа от история  – география  – личности  – социални и политически процеси ще трябва да 
се провиди и да се наложи императивът на помненето.


 

 






0 коментара:
Публикуване на коментар