105 години от окупирането на Западните покрайнини от сръбската армия

105 години от окупирането на Западните покрайнини от сръбската армия. Тогава в България е обявен тридневен национален траур. Очертаната „черна граница“ разсича 25 български села като Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др. Тя разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели. Денационализаторска и асимилаторска политика спрямо българите от анексираните покрайнини започва веднага след присъединяването им от Белград. 

Източник: бюлетин "Българи на Балканите и по света", 2025, бр. 11

Местното население се превръща в обект на активна пропаганда, целяща да го убеди, че то е „естествен къс от неделимата югославска държава“, поради което всички са „прави сърби“. Земите, на които то живее се определят за „част от Стара Сърбия“. Българите в окупираните Западни покрайнини наброяват около 70 000. Наличие на българско население, намиращо се в напреднал стадий на асимилация, има още в Тимошката област и Поморавието. 

По най-безогледен начин спрямо озовалите се в пределите на кралството българи се прилага системен тормоз. Политиката спрямо етническите българи цели да ги абсорбира като „сърби“, в контекста на стремежа си да се създаде една нова „сърбо-хърватска“ или „югославска“ нация. В процеса на окупация се затварят българските училища. До 1920 г. в региона функционират общо 116 първоначални училища, 1 гимназия и 6 прогимназии. В тях 269 учители обучават около 7900 ученици. 

В откритите „нови сръбски училища“ преподавателите провеждат системно и упорито часовете на сръбски език. Специални заповеди постановяват всички ученици да се назовават „прави сърби“. В откритите вечерни училища сръбският език става задължително изучаем за всички младежи до двадесетгодишна възраст. Навсякъде българският език се забранява, като използването му се наказва със затвор. От съществуващите български читалища, образователни курсове, кооперации и други културни учреждения не остава спомен. Професионални, кооперативни и културно-просветни сдружения се ликвидират. Властите забраняват на населението да чества българските празници. 

С особена сила това се отнася за 24 май – денят на българската просвета и писменост. Вместо това насила се налага да се отбелязва празникът на сръбския просветител св. Сава – 23 май. Датата 6 ноември, която в българския календар се записва с черни букви, Белград я обявява за „светъл празник“ – „ден на освобождението и поправяне на неправдата от Берлинския договор“ и принуждава населението да го чества. Спрямо българите в Западните покрайнини се прилага религиозна дискриминация – богослужението да се не провежда на български език и в български църкви. 

След окупацията на българските селища се включват под духовната юрисдикция на Сръбската патриаршия. Закриват се съществуващите 45 български църкви, разположени в 45 църковни общини, а служещите в тях 42 свещеници се прогонват. Разпускат се българските монашеските братства в четирите манастира на региона. При кръщаването на малките деца от имената се изхвърля българското „-ов“, за да се замени с неприсъщото за населението „-ич“. Промяна се налага и в традиционното за местното население облекло.

Прочетете още »

60 години от кончината на Петър Завоев (1880 - 1965)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 6, 2020

Петър Завоев (20 юни 1880, Щип – 19 февруари 1965, София). (Псевдоними: Белоглавов, Блаженко, Бодил, Дон Педро, Ефрем Сирин, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, П. Многолетов, Отец Онуфрий, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия и др.) 

Журналист, писател сатирик, хуморист и краевед с голямо, но все още неизследвано богато епистоларно наследство. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. Участник в революционното движение на българите от Македония. След Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се премества със семейството си в Пловдив, където започва своята богата журналистическа дейност. 

По време на Балканските войни е куриер в 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. По-късно е привърженик на протогеровисткото крило на ВМРО. Прави научно-краеведчески експедиции в Македония. Плод на тях са пътните бележки, наблюдения и впечатления, оформени в три книги: „Писма от Македония“(1916); „Моите стари съседи“ – разкази (1929) и „Град Щип“ (1943). 

Голяма част от творчеството му е посветена и на детско-юношеската тематика. Той е главен редактор и сътрудник на 12 периодични издания, за които работи от 1902 г. до края на Втората световна война. Между тях са обществено-политическите издания: в. „Нова зора“ (1902); „Пловдивска поща“ (1904); „Народен глас“(1911); „Софийски обществен вестник“ (1915-1917); „Ново време“ (1920); „Нова Европа“ (на немски език) (1941) и др. Редактира сатиричните издания „Бодил“, „Жило“, „Карнавал“, „Щука“, „Лампион“ и др. 

Участва в създаването на Дружеството на българските журналисти. Един от основателите на Македонския научен институт (1923) и председател на Щипското благотворително братство (1923). След 1944 г. Петър Завоев е преследван от властите и за времето 1949–1953 г. е изселен в Ловеч.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Александър Занешев (1886 - 1955)

135 години от рождението на Александър Занешев (псевд. Рио)(12 март 1886, Воден, Егейска Македония – 1955, София), български офицер, лекар, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3.

Произхожда от видния възрожденски род Занешеви. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а след това медицина в Бейрут. Упражнява лекарската си професия в родния си град, в който заедно с братята си предоставя средства за построяването на българската църква. Завършва офицерска школа в София. 

Участва във войните за национално обединение и достига чин капитан. През 1924 г. е делегат от Кавалска околия на Серския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен делегат на предстоящия общ конгрес. През 1925 г. се установява в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и работи в Българския червен кръст. Членува във ВМРО. През 1932 г. е избран за кмет на Делчево. Назначен е за пунктов началник на ВМРО в Неврокоп. 

Изразява несъгласие с Иван Михайлов и му е наредено да напусне „Окръга“. През 1936 г. Ал. Занешев и други общественици изпращат писмо до турските власти в защита на Иван Михайлов. Няколко години работи в София, а след това отново в Неврокоп.

Прочетете още »

130 години от рождението на Борис Зографов (1891 - 1957)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 1. 

130 години от рождението на Борис Зографов (6 януари 1891, Битоля – 23 февруари 1957, София) – деец на националноосвободителното движение на македонските българи, общественик, журналист.

Борис Зографов е роден в семейството на Стефан Зографов и Фания С. Зографова. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му е учителка в Битоля и Прилеп. При избухването на Балканската война в 1912 г. като студент е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-а битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона. По време на Първата световна война е подофицер в българската армия. Завършва славянска филология в Софийския университет (1918).

 Учителства в Луковит и София (1918–1920). След това е аташе за френския печат в Дирекция на печата (до 1925). На ръководен пост в БТА (до 1948). Сътрудничи и участва в редактирането на различни вестници и списания. 

Деен член на македонските младежки организации, участва в списването на печатните им издания, сред които е в. „Устрем“. Главен редактор е на печатния орган на МПО в. „Македонска трибуна“ в Индианаполис (1927–1930). Оформя дизайна на изданието, води оживена кореспонденция с българи емигранти, сътрудничи на американски издания с новини от България, публикува карикатури. Със съпругата си Анастасия Ганчева-Зографова, една от първите полонистки у нас, уреждат българско училище в Индианаполис. Изнасят сказки пред български емигранти с желанието да укрепят националното им самосъзнание.

 По време на пребиваването си в САЩ започва да пише „Българите в Америка“. Б. Зографов се обявява против намесата на МПО в братоубийствените и фракционните борби във ВМРО и си подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО (1930). Завръща се в България през 1933 г. Автор е на книги и статии за освободителното движение на македонските българи и техните организации и дейност в САЩ и Канада. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Прочетете още »

Симеон Зографов (1874 - 1949)

145 години от рождението Симеон Зографов (20 октомври 1874, Велес – 1949). Инженер, архитект. Роден в семейството на потомствени велешки зографи, архитекти и строители. 

Учи в Солунската българска гимназия „Св. Кирил и Методий“. Следва и завършва математически науки в Софийското висше училище (1896) и продължава образованието си в Брюкселската политехника, дипломира се през 1900 г. със специалност строителство на пътища и мостове. 

Около 1909 г. се установява в Добрич. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като офицер от пионерните войски. През 1916 г. заедно с хиляди добруджанци е откаран в молдовските лагери. След втората окупация на Южна Добруджа се включва активно в политическия живот. 

Той е от дейците, които влизат в румънски обществени и административни структури, за да защитават интересите на българските граждани. Става кмет на Добрич и е избиран за председател на Българското културно общество. Удостоен от Народното събрание през 1941 г. с народна пенсия заедно с други дейци, дали своя принос за обединението на България и съхраняването на българския дух.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 10

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Живот и дейност на Партeний Зографски

сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 1-2, 31-102. Томов, Ф. Живот и дейност на Хаджи Партений. архимандрит Зографски, епископ Кукушко-Полянски и митрополит Нишавски..., 31—102

За тоя многозаслужил и измъчен деец по българското възраждане и църковните борби на българите никой до сега, освен Лазар Димитров (вж. „Известия на семинара по славянска филология при университета в София за 1904 и 1905 години, стр. 359—380), не се е заел по-цялостно да опише неговия живот и неговата народополезна и книжовна дейност.

Той е почти забравен. Затова от ред години насам си бях поставил за задача да събера данни от всевъзможни източници (свидетелства на негови роднини, стари негови съотечественици и съратници и ред други писменни документи, които посочвам на съответното място) за да науча живота му та да дам по-голямо осветление на образа на тоя бележит народен общественик...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »