Национална конференция Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония
На 4 май в Зала 6 на Националния дворец на културата в София се проведе Национална
конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между
Република България и Репzублика Северна Македония”. Конференцията бе
посветена на паметта на големия български революционер Георги (Гоце) Николов
Делчев, загинал на същата дата преди 119 г.
Организатори на научния форум бяха
Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и
Македонският научен институт. Събитието протече под патронажа и с личното участие
на Президента на Република България Румен Радев.
В конференцията взеха участие изтъкнати историци, дипломати, журналисти,
представители на организации на македонските българи в Република Северна
Македония и на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.
В началото присъстващите почетоха с едноминутно мълчание паметта на Гоце Делчев,
след което модераторът на форума, емблематичният журналист от БНТ Бойко Василев,
автор на много материали, свързани с темата „Македония”, предостави думата на
Президента на Република България Румен Радев. В словото си държавният глава заяви
ясно, че за България европейското членство на Р Северна Македония е основен
приоритет. Същевременно обаче той подчерта, че не трябва и не може да се прави
компромис с подмяната на историята и със защитата на човешките права на нашите
сънародници там – неща, които не само изцяло се вписват в ценностите и представите
на демократична Европа, но и са базисно условие за всяко бъдещо европейско
членство.
Своеобразно продължение на словото на държавния глава бе изказването на
Вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова. Тя изложи накратко българската
държавна позиция по въпроса за перспективите за европейско членство на Р С
Македония, но заедно с това обърна внимание на липсата на достатъчно добра воля от
съседната братска страна за скъсване с идеологизираното минало и изграждане на едни
действително конструктивни двустранни отношения с България.
Работната част на конференцията протече в три тематично обособени панела.
Първият панел – „Гоце Делчев и общата история на Република България и
Република Северна Македония – между фактите и идеологията”, бе посветен
изцяло на личността и дейността на Гоце Делчев.
В доклада си доц. д-р Георги Н. Георгиев (Институт за исторически изследвания –
БАН, МНИ) разгледа политическите идеи на революционера.
Той подчерта, че не бива
да се спекулира с политическата автономия, заложена като програмна цел от ВМОРО,
защото автономизмът на Гоце не се отличава от този на останалите македонски дейци,
а именно – временна формула, разглеждана като етап от бъдещото присъединяване към
България. В доклада си „Гоце Делчев в подготовката на Илинденско-Преображенското
въстание през 1903 г.” проф. Светлозар Елдъдров (МНИ) разгледа ролята на Г. Делчев в
подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
Той отбеляза, че независимо
от факта, че Делчев загива в навечерието на въстанието, като ръководител на
Четническия институт на ВМОРО има огромни заслуги за военната подготовка на
българското население. Доц. д-р Наум Кайчев (СУ „Св. Климент Охридски” и МНИ) се
спря на Делчевия род.
В своето изложение „Родът на Гоце Делчев в контекста на
общата история на България и Северна Македония”, той заключи, че строго
погледнато, многобройните представители на Делчевия род нямат пряка биографична
връзка със земите на дн. Р Северна Македония, а само с територията на дн. Гърция
(където са родени, живеят първоначално и част от тях загиват) и с България, където
намират подслон сред българското национално крушение и унищожаването на родния
Кукуш през 1913 г.
Въпреки това позицията на България към Р Северна Македония
остава добронамерена в посока съвместно отбелязване паметта на революционера, без
това да е съпроводено от опити за прокарване на изкривени и превратни представи за
неговата идентичност.
Във втория панел, озаглавен „Състояние и перспективи пред добросъседските
отношения: европейската зрялост на РСМ”, бяха разгледани съвременните аспекти в
двустранните отношения между Р България и Р Северна Македония.
Първият доклад, „Съвместната комисия като огледало на проблематичните отношения
между история и политика”, бе изнесен от проф. Ангел Димитров – съпредседател от
българска страна на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.
Той се спря на проблемите пред историците от двете страни, като подчерта, че
формулата за напредък в комисията е в освобождаването на македонската историческа
наука от политическите и идеологическите рамки, наложени след 1944 г. и следвани
плътно и до днес.
Докладът на председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Н.
Николов – „Обща история, споделена история, открадната история”, бе посветен на
манипулативното интерпретиране от македонска страна на понятието „обща история”.
Доц. Николов направи кратък ретроспективен преглед на патриотичната дейност на
Македонския научен институт като обществена непартийна организация, отбеляза
неговото принудително закриване от комунистическите власти през 1947 г.,
възстановяването му след демократичните промени.
Той обърна внимание, че заявената
от РСМ перспектива е европейска, което предполага придържането към определени
обективни критерии, а не „мултиперспективна”, визирайки любимия напоследък
подход на колегите от Скопие за „свободен прочит” на миналото и подмяна на
историческата памет.
В ограниченото от форума време доц. Спас Ташев (Институт за изследване на човека и
населението при БАН) изнесе в тезисен вид два доклада:
„Нарушенията на човешките
права в Северна Македония – приемственост от югославската епоха и нови тенденции”
и „Понятието „геноцид” в изложенията на МПО до ООН”.
В тях той акцентира върху
нарушенията на човешките права на българите в югославския и постюгославския
период и върху множеството протестни изложения на Македонската патриотична
организация в САЩ и Канада пред ООН срещу тези репресии.
Уважаваният журналист, дългогодишен кореспондент на БНТ, БТ и БНР в Скопие
Костадин Филипов изнесе доклад на тема „Медии и политика в РСМ – кой кого
обслужва?” В него той разгледа един от основните акценти в мемориалния комплекс в
центъра на гр. Скопие – внушителната конна статуя на „кавалериста” Гоце Делчев. К.
Филипов анализира този феномен не толкова като обичаен израз на мегаломански
претенции и комплекси, колкото като своеобразна метафора на свободната
интерпретация на историята и на откровената подмяна на историческите факти.
В изложението си „Задграничният македонизъм – пренебрегван фактор в българската
политика. Геополитически аспекти”, Иван Николов, главен редактор на сп. „България –
Македония” и директор на издателство „Св. Климент Охридски”, подчерта опасностите
от това явление. Той обърна внимание на факта, че добре финансираната и агресивна
македонистка пропаганда е завоювала и продължава да завоюва нови пространства
сред българската историческа диаспора в чужбина.
Последният доклад в този панел бе изнесен от г-н Марин Райков, посланик на Р
България във Великобритания. Той разгледа конкретните проблеми пред началото на
преговорния процес за присъединяване на Р Северна Македония към Европейския
съюз. Акцент в неговото изложение беше нежеланието на управляващите в Скопие да
приемат нормалните правила и стъпки на предприсъединителния процес, както и
систематичните им усилия чрез формални и неформални канали да инициират външен
натиск срещу България.
Третият панел от конференцията бе обединен по общото заглавие „100 години
организирано движение на македонските българи по света”
Докладът на проф. Трендафил Митев (УНСС и МНИ) „100 години организирано
патриотично движение на македонските българи в Новия свят” проследи дейността на
първите дружества и организации на македонските българи в Америка. Специално
внимание бе отделено на най-трайната и общественозначима българска организация в
Новия свят – Македонската патриотична организация.
Във форума взеха дейно участие и представители на българските общности зад
граница. В изложението си Ник Стефанов, председател на МПО „Победа”, Торонто,
Канада, обърна внимание на най-сериозното съвременно предизвикателство пред МПО
– опазването на „македоно-българската идентичност” на емиграцията. През призмата
на личната история споделеното от Томас Лебамов (МПО „Пирин”, Чикаго), бе разказ
за един „македонски” американец, израснал като българин.
Георги Църномаров от културен център „Иван Михайлов, Битоля, изнесе доклад:
„Роля, задачи и приоритети в дейността на Културен център „Иван Михайлов” – Битоля
и какво е да си българин днес в Република Северна Македония”. В него за пореден път
бяха показани огромните трудности и различните дискриминационните мерки, на които
са подложени нашите сънародници в РСМ.
Последният доклад, озаглавен „Българската общност в РСМ – предизвикателства,
перспективи и очаквания”, бе на Петар Колев, председател на политическа партия
„Граждански демократичен съюз”. Той засегна проблемите пред гражданите на РСМ с
българско самосъзнание, като същевременно подчерта, че въпреки трудностите борбата
за отстояването на техните права няма алтернатива, защото това само би ускорило пътя
на РСМ към европейското членство.
След края на работната част на конференцията държавният глава Румен Радев каза
няколко кратки заключителни думи, в които благодари на участниците и на гостите,
уважили с присъствието си събитието.
Научният форум бе закрит от водещия Бойко Василев.
Доц. д-р Слави Славов
0 коментара:
Публикуване на коментар