About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Александър Божинов и неговите "Македония в карикатури"

12/01/2025


Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Боряна Бужашка. Александър Божинов и неговите "Македония в карикатури" ...131-146

"През 2023 г. се навършиха 145 години от рождението на Александър Божинов (1878 – 1968), основоположник на българската политическа карикатура. Александър Николов Божинов е роден на 24 февруари 1878 г. в гр. Свищов. Баща му Николай Божинов е чиновник в австрийската параходна агенция и е един от най-образованите за това време хора в Свищов. Говорел е свободно немски и френски език, абониран е за известни списания и вестници от чужбина, между които австрийското хумористично списание „Кикирики“. 

По бащина линия Александър Божинов е първи братовчед на известния писател, литературен историк и политик професор Иван Шишманов (1862 – 1928), а дарителят на Свищовската търговска академия Димитър А. Ценов (1852 – 1932) е негов вуйчо, брат на майка му Мария Божинова. 

Първите творчески опити на Александър Божинов са в областта на поезията и карикатурата. В хумористичния вестник „Смях и сълзи“ през 1898 г. е публикувана както първата му карикатура „Дебюта на правителството“, така и първите му стихотворни опити. Заедно с П. Сталийски започват да издават хумористичен вестник „Жлъч и смях“, от който обаче излизат само 12 броя. 

През месец октомври 1902 г. заминава за Германия с намерение да постъпи в художествената академия в Мюнхен. Там обаче остава само една година. След завръщането си сътрудничи на новия хумористичен вестник „Българан“, а от 1909 г. става постоянен сътрудник на в. „Вечерна поща“. 

Прегледът на публикуваните в „Българан“ карикатури от Ал. Божинов показва, че те могат да служат като своеобразен ориентир в динамиката на политическите събития: сигнализират за променените представи на българина за себе си, за своите съседи, за приятелите и за другите, за международната политика, за случващото се в собствената му държава...

Особено ясно е обрисувана политиката на Белград срещу ВМРО. Илюстрациите показват перманентния страх от македонските комити, непрестанните оплаквания до Обществото на народите от дейността на ВМРО, защитаваща българската кауза в Македония, изсичането на дърветата край границата – една от мерките за възпрепятстване дейността на ВМРО, предвидена в Нишката спогодба между България и КСХС (март 1923 г.). 

Разказът в карикатури показва противодействията на Белград България да получава заеми през 1926 и 1928 г., ликвидацията на българските имоти в Гърция и спогодбата „Моллов – Кафандарис“, пактът „Келлог – Бриан“ – популярното название на Договора за отказване от войната като средство на държавната политика, сключен в Париж на 27 август 1928 г. Главни действащи лица в карикатурите са Анте Павелич (1889 – 1959), Степан Радич (1871 – 1928), Елевтериос Венизелос (1864 – 1936), Жика Лазич (1876 – 1958) и др..."

Цялата статия четете по-късно...

Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език

09/01/2025

Сградата на читалище "Славянска беседа" в София
през първите три десетилетия на ХХ в. 
Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Ангел Г. Ангелов. Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език...55 - 64

Известно е, че още приживе проф. Александър Балабанов (1879 – 1955) е бил смятан за „… най-популярният човек в България и един от най-популярните българи в чужбина“. „Идват отдалече да го видят и е назоваван най-интересен за всичко: и с живота си, и с делата си, и с приказките си“[1]. Така Симеон Радев (1879 – 1967) си припомня своята реч, произнесена по повод Балабановия юбилей, където е нарекъл приятеля си „най-популярната личност на българската интелигенция“[2]. 

Балабанов несъмнено е бил полиглот. На тази основа той е бил и космополит. Това му дава правото да бъде и безкраен патриот, за какъвто се определя и С. Радев. Патриотизмът и на двамата, както и на други български интелектуалци, не може да не произхожда преди всичко от боравенето с тънкостите на българския език. Можем да определим Ал. Балабанов като безкраен познавач и пазител на българския език. При баща арменец, при гимназиално класическо образование в София, при следване в Лайпциг и Ерланген... Колко ли езика е знаел Балабанов? 

В спомените си той пише, че в младежките си години не е знаел немски добре, затова с колегите си в Германия е говорел на латински – езикът на Цицерон и Овидий[3]. 

Старогръцки и латински – два мъртви езика – Балабанов е владеел до такова съвършенство, че е пишел стихове на тия езици. Още като ученик се залавя с преводи на Илиада, публикувани в професорското списание „Български преглед“. Христо Бръзицов (1901 – 1980) припомня една от многото смешни случки в гостилница „Славянска беседа“: „Ако минавайки край тая живописна маса, бихте приели сърдечната покана на Ал. Балабанов да приседнете и си попийнете, чули бихте такива шеговити разговори...

Целия материал четете по-късно...

Македонистката машина погазва родството с България

08/01/2025


Машината, която в продължение на 80 години насажда новата идентичност, продължава да погазва и най-малкия кълн на родство с България и българите. 

 Осемдесет години след създаването на новата македонска държава и налагането на македонската идентичност, нейните творци, защитници и пропагандатори са изправени пред най-незаобиколимото предизвикателство: да припознаят себе си не като наследници на изконно съществувал народ, а като представители на нова национална общност, утвърдена при принуждаващи геополитически и идеологически обстоятелства, инжектирана с етноинженерния серум на Белград. Днес тази национална общност трябва да намери сили да освободи себе си от пропагандния си образ и да възприеме истинската си същност. 

 Парадоксът, че точно това изискване на историческия момент предизвиква у целия държавен и интелектуален елит в Скопие яростна съпротива, прави заявения на висок глас процес на демократизиране на обществото, притворен и фалшив. Машината, която в продължение на 80 години насажда новата идентичност, продължава да погазва и най-малкия кълн на родство с България и българите. 

Предишните поколения, сами определящи себе си като българи и воюващи за това свое име на живот и смърт, продължават да бъдат прекръщавани от собствените им синове и внуци в нещо коренно противоположно на самите тях. Македонисткото общество, т.е. тези които вярват, че нямат нищо общо с възгледите и себевъзприемането на собствените им прародители, е разделено на две. Едните са масата, възпитавана да възприема безкритично внушаваните от образователната система представи за себе си, и другите, които са се докоснали до първоизворите, наясно са със записаното там и съзнателно го прекрояват в духа на наложената матрица. 

И за да бъде покварата пълна, те приписват подобен вандализъм на българите. През последния месец на 2024 г. официозът, вестникарският ветеран в Скопие – в. „Нова Македония“ публикува няколко текста, които ни изправят пред дълбокия ров на безочието. Заглавие като „Бугарските копиjа го негират постоеньето на македонскиот оригинал“ е опровержение на това заявено твърдение, защото такъв „македонски оригинал“ не съществува. Следващите заглавия със същия заряд, пряко разголват порочната практика да се говори на висок глас за вулгарно присвоени и македонизирани личности от всеобщата ни българска история. 

Такива са например „Празничен триптих за прослава на Свети Климент Охридски“, публикуван на 8 декември, от проф. д-р Илиjа Велев или „Дафина од село Просеник(Серско) е наследничка на Хомер“ от д-р Слвавчо Ковилоски, публикуван на 26 декември 2024 г. Същото се отнася и за появилия се във вестника на 20 ноември 2024 г. текст на Весна Дамчевскса „Мисирков како историски компас.“ 

След срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 18 декември 2024 г. и поредния отказ Северна Македония да получи покана за преговори за присъединяване към Съюза, риториката в Скопие навлезе в друг коловоз. Тонът продължава да се дава от президента Гордана Силяновска – Давкова и от премиера Християн Мицкоски и пригласящата им група „избрани“ новинари. Премиерът, който се опитваше да „облагороди“ с европейски калем повсеместните си усилия за политическо, духовно и икономическо обвързване на ръководената от него държава с Белград, рязко смени риториката и по отношение на София и Брюксел. 

По подобие на Вучич, с нахакани изявления пред медиите, сам си създава ореол в собствените очи на неподвластен на чуждо влияние държавник и политик. С това г-н Мицкоски прикрива не само собствените си страхове, но и страховете на цялата 80-годишна политическа и интелектуална върхушка, която натрупа камари от „научни трудове“, утвърждаващи измислени пропагандни ценности. Съпротивата срещу вписването на българите в преамбюла на Конституцията няма други корени, освен страхът, че по този начин неизброимите „научни трудове“ на историческа и политическа тема, ще станат внезапно непотребни, а авторите им – окичени с ореола на фалшификатори… 

Оттук нататък сгромолясването на десетилетната „вавилонска кула“ на македонизма ще разчиства истинския път на Северна Македония към едно нормално и по- приемливо политическо бъдеще… Сред македонското общество, особено у неговите вдъхновители и наставници – политиците и интелектуалците - е вселен някакъв необясним за нито едно друго общество страх, страхът от изгубване на идентичността. Страхът ,че македонската идентичност е под постоянна заплаха от ерозия, разпадане, унищожаване. Това е феноменът, сътворен от пропагандистите, които в стремежа си да възвисят изкуственото национално творение до степен на вековна национална общност, внушават постоянно страх, че някакви тъмни сили подготвят нейното обезличаване, обезсилване и затриване. 

Страхът от затриването на македонската идентичност произтича от съзнанието, че утвърждаването на тази идентичност е осъществено чрез съзнателното и целенасочено преиначаване на вековните свидетелства за народа и неговия живот. Корифеите на македонситката пропаганда са изработили и своя методика за подмяна на първообраза с удобен за тях наукоподобен хибрид. Например абревиатурата ВМОРО, която събужда много смущаващи въпроси с присъствието на това „О“, означаващо, че Вътрешната революционна организация, ОСВЕН МАКЕДОНСКА Е И ОДРИНСКА, е изхвърлена. Какво ти Одринско! Няма такива работи, затова организацията ще се изписва с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация) за радост на академиците от МАНУ, за благослов от президентската институция и от правителството, независимо кой ги оглавява в дадения момент. Това е моделът, който се прилага системно и педантично вече 80 години. 

И ако пресметнем, че във всеки брой само на официоза-всекидневник „Нова Македония“, има поне по една подобна статия, обръщаща историческата истина с главата надолу, ще получим цифра, необяснима за здравия разум. Пресен е случаят с цитираната по-горе статия, в “Нова Македония“, озаглавена „Дафина од селото Просеник (Серско) е наследничка на Хомер“. В текста, който ни предлага д-р Славчо Ковилоски можем да прочетем като подзаглавие „Духовно и jазично богатство в творештвото на македонските народни поетеси“. Авторът говори и за издадения „Зборник“,подготвен от Стефан Веркович. Приложена е цялата технология за преиначаване на всичко, което не подкрепя идеологията и лексиката на македонизма. Какво показва в случая неподправената фактология? Сборникът с народни песни от Серско ,събрани и издадени от Стефан Веркович в Белград през 1860 г. на сръбски език е озаглавен „Народне песме Македонски бугара“. 

Сборникът е посветен на княгиня Юлия Обренович и в обширния предговор събирачът на песните обяснява на княгинята, защо тези песни са БЪЛГАРСКИ… Веркович изтъква още, че българският народ, въпреки печалната си историческа съдба, не е загубил нищо от своето старо „песничко чувство…“. 

Говори за лирическите „женски“ песни, записани от певицата Дафина от с. Просеник – една жена „ретког остроумя и необичног дара памтеня“, която би могла да се нарече „бугарска Омирка“ за „цвет бугарског народног песничва…“. Логично възниква въпросът, защо авторът д-р Ковилоски, пропуска тези подробности и по познатата технология, без срам и съвест си позволява да преиначава думите на Веркович, като по този начин подценява и манипулира читателите - собствените му братя и сестри?! Това е македонската наука днес – истинско средновековие, което премиерът Мицкоски, приписва на българите… 

 И още един факт от дейността на Стефан Веркович. През 1868 г. в Москва излиза от печат неговия труд „Описание быта болгар населяющих Македонию“. Това предоставям като допълнителен размисъл на северномакедонския премиер. На срещата на върха ЕС – Западните Балкани, Брюксел даде поредния шанс РС Македония да ревизира югокомунистическия си образ и да се нареди без мимикрия и преструвки до народите, извървели собствения си път до демокрацията. Това предполага: 

1.Скопие да отвори архивите и въпреки многократното им криминално „прочистване“, наяве ще излезе технологията за налагането на новата идентичност след 1944 г. и масовата съпротива срещу това насилие. 

2.Ревизия на цялата 80-годишна научна продукция, сътворена по метода, използван от д-р Ковилоски, цитиран по-горе, спрямо сборника с народни песни на Стефан Веркович. 

3.Ревизия и пренаписване на учебниците по история за началните и средните училища, като се използват цитати от автентичните извори за Средновековието на Скилица, Зонара, Кекавмен, Теофилакт Охридски, Димитър Хоматиян, както и трите грамоти на Василий Втори – Българоубиец за българските църковни епархии. За Възраждането и революционните борби да се цитират неподправените текстове на Братя Миладинови, Шапкарев, Пърличев, Жинзифов, спомените на д-р Христо Татарчев и Дамян Груев… Това ще бъде и тест за нагласите на върхушките в Скопие – политически, интелектуални, идеологически. Накъде гледат те – към миналото или към утрешния ден на държавата, към Брюксел или към Белград? Засега те не дават ясен отговор… 

 ------ 

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.

Александър Балабанов и Кирил Христов - измеренията на един творчески и житейски конфликт

07/01/2025


Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Елка Трайкова. Александър Балабанов и Кирил Христов – измеренията на един творчески и житейски конфликт ...83 - 92

След ужаса на двете национални катастрофи, след кошмара на трите войни, освободени от каноните на военнотворческите задължения през 20-те години на XX век, писателите и поетите експериментират с Александър Балабанов и Кирил Христов нови художествени форми, жадно улавят авангардните естетически течения, а с тях се раждат дълготрайни или мимолетни периодични издания. Културният живот е наситен с провокативни художествени търсения, с рушене на стари схеми и наложени норми. 

След всекидневната среща със смъртта идва една ненаситна виталност, неспокойният стремеж да се навакса пропуснатото, да се открият непознати духовни хоризонти. В този контекст един шумен спор или дори лична саморазправа между писател и критик не би шокирала никого. Просто би предизвикала оживление в кафенетата, би се коментирала ден или два и после би останала в спомените като пикантна и весела история. Такива са литературните нрави – шумни, понякога груби, невинаги етични. Списанията и вестниците толерират скандалните полемики, редакторите не цензурират гневните обвинения, грубия, а понякога и циничен език. 

Стилът на първия литературен вестник у нас – „Развигор“ (1921 – 1927; 1937) се ражда от духа на времето – драматично, търсещо нови естетически пространства, понякога чрез твърде резки жестове на отрицание на творби, личности и събития. Почти всеки негов брой възбужда нечие негодувание, предизвиква отговори и оправдания, нови обвинения и още по-силно завихряне на полемичното напрежение. Но именно към това се стремят редакторът и неговите сътрудници. Те предпочитат да издават актуален, пък макар и понякога скандален вестник, а не скромен и безличен лист. И наистина успяват да превърнат „Развигор“ в издание, чиито материали не само се четат с интерес, но и дълго се помнят и коментират. 

В много полемики се намесва вестникът, много остри лични сблъсъци провокират неговите сътрудници, доста дръзки статии, отричащи утвърдени художествени явления и актуални културни събития се появяват на неговите страници. Но една от кампаниите му има особено място както в литературната история, така и в съдбата на един от популярните тогава поети – Кирил Христов (1875 – 1944). Известен е фактът, че след няколко жлъчни статии на Александър Балабанов в „Развигор“ и възбудения от тях шумен скандал К. Христов, изплашен и разочарован, решава да напусне страната и се обрича на доброволна шестнайсетгодишна емиграция. 

Но нека се върнем към предисторията, да потърсим предпоставките, които пораждат този невероятно бурен и ожесточен конфликт, да открием мотивите – обществени и лични – на неговия подстрекател, проф. Балабанов...

Целия материал четете по-късно...

Манипулацията в скопските учебници по история е неописуема

06/01/2025


Манипулацията в учебниците по история в Република Северна Македония е неописуема. Това обяви в тазседмичното издание на предаването "Брюксел 1" председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов. Той подчерта, че заради традицията знанията от училище да остават непроменени във времето, днес в нашата югозападна съседка често се случва да избухва напрежение спрямо съседните народи и държави. "Хората, когато излязат от училище, това, което са научили там, остава задълго в съзнанието им. Те остават на нивото на тази манипулация. А манипулацията в македонските учебници е неописуема", изтъкна ученият. 

Проф. Николов коментира и мащабното честване, което България организира през октомври по повод 1010 години от смъртта на цар Самуил: "Това честване показа, че в единението е силата. Това беше един рядък случай, когато край паметника на цар Самуил - дело на големия български скулптор Борис Гондов, на петричката Самуилова крепост се събра едно голямо множество народ от околните селища, едни дошли с автобуси, други със собствените си автомобили... Там беше президентът на републиката, патриархът - ние видяхме в едно - държава, църква и народ... Точно в момента на политическо разединение, на което сме свидетели, има паметни дати, има паметни личности, които могат да обединят българите. Цар Самуил е една от тези личности." 

На въпрос на Милена Милотинова не трябва ли тези чествания да са общи с РСМ, както е записано в договора от 2017 година, проф. Николов отговори: "Да, бяха правени такива опити. И дочух напоследък такъв коментар - че българското честване на Самуил било много войнствено. Но тук веднага искам да припомня какво казва един византийски автор за Самуил: "Той бе войнствен човек, който никога не знаеше покой". 

"Ние честваме един военачалник, един цар, една историческа личност. И именно поради това честванията имаха мащабен характер, но той беше и твърде разнообразен. И ако държавното ръководство в РСМ не уважава този човек, то Църквата в Македония направи необходимото в това общо съслужение с нашия патриарх. Това беше много важен знак от нейна страна", отбеляза ученият.

Проф. Георги Николов съобщи още, че след дни се навършват 80 години от Македонската Кървава Колева, когато са избити хиляди българи в Македония, и по този повод на 11 януари 2025 - събота, от 11.30 в църквата "Св. Неделя" в София ще бъде отслужена панихида в памет на хилядите български жертви от тази Кървава Коледа. Събитието е организирано от представители на Новата политическа имиграция на македонските българи от РСМ в България, уточни гостът. "А на 9 януари - четвъртък, от 18.00 часа в сградата на Македонския дом ще се излъчи важен документален филм по темата в рамките на лектория от Македонския научен институт," посочи още проф. Николов, като покани желаещите да присъстват на тези събития.

Лектория "Македония": Представяне на филм и гостуване на македонски българи

03/01/2025


Лектория „Македония“ на Македонския научен институт честити новата 2025 година на всички свои приятели и съмишленици! 

Както обещахме даваме старт на проявите си още от първите дни на януари. Ще отбележим 80-тата годишнина от така наречената "Кървава Коледа /Божик/" в Македония от 1945 г. 

Ще ни гостува журналистката Милена Милотинова със своя документален филм "Само защото бяха българи". 

Ще дойдат и Благой Шаторов от Културен център "Иван Михайлов" и Горан Серафимовски-Чане от Новата политическа емиграция от Македония у нас. 

Мястото е известно – София, Македонски дом, ул. "Пиротска" 5, ет. 2, Голяма зала. Датата – 9 януари (четвъртък), началото – 18:00. 

Знаете девиза ни: “Предлагаме познание, не митове!”.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024