About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Филиалът на МНИ в Благоевград почете акад. Антон Попстоилов

02/03/2024


О Т З И В 

за провеждането на Годишно Общо събрание 
на Македонски научен институт 
Филиал – Благоевград, 22 февруари 2024 година 

На 22 февруари 2024 година, в Конферентната зала на Регионален исторически музей – Благоевград, се проведе Годишно Общо събрание на Филиала на МНИ в Благоевград. Основната цел на събитието бе да се приеме отчет за дейността на Филиала през изминалата 2023 г. и да се очертае програмата за 2024 г. Събранието беше посветено и на 155-годишнина от рождението на бележития учен, фолклорист, езиковед и член – учредител на Македонския научен институт академик Антон Попстоилов (1869–1928). 


В чест на юбилея, в РИМ – Благоевград се откри изложба с негови документи и фотографии. Водещ на Годишното Общо събрание беше проф. д-р Валентин Китанов – Председател на Филиала на МНИ в Благоевград. Специални гости бяха: г-н Ивайло Златанов – Началник на Регионално управление на образованието – Благоевград, г-жа Емилия Малешевска – Директор на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, г-н Маргарит Делин – Директор на Дирекция „Национален парк Рила“, г-жа Магдалена Рахова, председател на Общински съвет по наркотични вещества – Благоевград, г-жа Здравка Чимева, председател на Движение „Ние, жените“ и на туристическа фирма „Алфатур“, проф. Костадин Динчев и преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, о.з. Иван Петров – председател на СОСЗР – Благоевград, г-н Илиян Юручки, секретар, и г-жа Галина Викторова, организатор в Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ – Благоевград, както и журналисти – членове на Филиала на МНИ от БНР и БНТ. 


Домакин на събитието беше Регионален исторически музей – Благоевград в присъствието на директора д-р Кирил Алексиев и музейните специалисти – членове на Филиала. Събранието се откри от Председателя на МНИ – София проф. д-р Георги Николов с благодарност за плодотворното сътрудничество на Организацията с Община Благоевград и културните институции в града. 

Той информира аудиторията за проведена среща с кмета на Благоевград г-н Методи Байкушев заедно с председателя на Филиала проф. д-р Валентин Китанов и научния секретар г-жа Снежана Захариева преди събранието. Срещата беше по повод изтичане на срока за наемане и стопанисване на сградата на Филиала на МНИ в кв. Вароша, която е общински нежилищен имот, и необходимостта от неговото продължаване. Беше взето решение да се сключи договор между МНИ и Община Благоевград за ползване на сградата в следващите 10 години, до 2034 г. 


Плодотворното сътрудничество между двете институции ще даде възможност за разширяване дейността на Филиала като научно-изследователски и обществен център с регионално значение. Основно място в хода на събранието зае докладът на Председателя на Филиала проф. Валентин Китанов. Той подчерта успешното изпълнение на годишния план за 2023 г. и наситеността на значими годишнини и културни събития. 

Изминалата година беше юбилейна за МНИ – навършиха се 100 години от основаването ѝ в София и 30 години от създаването Филиала в Благоевград. В национален план бяха отбелязани също: 150 г. от гибелта на Васил Левски, 120 г. от смъртта на Гоце Делчев, 120 г. от избухването на Илинденско - Преображенското въстание и 230 г. от рождението на Неофит Рилски. МНИ участва в организацията на научните конференции по този повод във Варна, Разлог и Банско, а членове на Филиала се представиха със свои доклади. Юбилеят на МНИ беше отбелязан с международна конференция в Аулата на Софийския университет през м. ноември. В нея участва проф. д-р Валентин Китанов с тема: “30 години общественополезна дейност на Филиала на МНИ, Благоевград“. 

В доклада се посочи, че научната и публицистична дейност на членовете на Филиала бележи особена активност, както в „Македонски преглед“, така и в други издания. Подготвя се и юбилеен сборник. Сред новите книги през 2023 г. бяха Биобиблиографията на проф. дфн Костадин Динчев, член на Филиала от основаването му, и третата мемоарната книга на общественика Борис Керемидчиев „Живота си прелиствам – разкази за бежанството и миналото на Благоевград“, издание на МНИ – Филиал Благоевград. Те бяха представени в Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград. 

Проф. В. Китанов обърна внимание и на обществените изяви на членовете на Филиала в Благоевград като участия в медии, лектории в училища, публични лекции сред ученици и студенти. Членове на Филиала оказват методическа помощ в провеждането на Национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“. 


Доц. д-р Димитър Тюлеков участва в планински възпоменателен поход, организиран от неправителствените сдружения „Български щит“ и „Млад планинар“ от гр. Петрич, на който изнася беседа „Героите не умират, докато ние помним делото им“ - за сражението на Яворовата чета с турския аскер в с. Голешево през 1903 година. Филиалът е традиционен инициатор за почитане паметта на загиналите в национално – освободителното движение в Македония и Одринско, както и на личности с принос към националната кауза. На 5 юни 2023 г. – „Св. Дух“, след празничната служба в храма „Въведение Богородично“, при мемориала на Делчевия род в Благоевград, беше отслужена панихида за загиналите за свободата на Македония. Гост на събитието беше г-н Радослав Тасков, председател на Общински съвет – Благоевград, а сред почетните участници в проявата бяха семейство Александър и Цветанка Караджови, емигранти от 1988 г. и представители на МПО „Правда“ – Торонто, Канада. 

Събитието беше организирано от Филиала на МНИ. Общинският ръководител на ВМРО – БНД Вангел Тодоров произнесе слово членове на МНИ, привърженици и симпатизанти на ВМРО-БНД за Денят на Македония „Духовден“. „Св. Дух“ е ден на помен, на памет и на протест срещу антибългарската асимилаторска политика. В заключение, Проф. Китанов подчерта, че дейността на Филиала на МНИ в Благоевград се развива не само на организационно ниво, но и чрез професионалната работа на неговите членове във всички обществени, научни и културни институции в областта. Така представеният доклад – отчет за дейността през 2023 г., беше приет единодушно от присъстващите. 

Събранието продължи с представяне програмата на Филиала за 2024 г. от научния секретар г-жа Снежана Захариева. Тя посочи, че през първото полугодие предстои издаването на юбилеен сборник „30 години Филиал Благоевград“, също преиздаване на книгата на Георги Баждаров „Горно Броди“ с добавяне на научни изследвания и документи за с. Горно Броди. Предстои представяне на нови книги, издадени по проект „Българите в западните Балкани“ (100 години преди и след Ньой) и „Българите в Западните Балкани през ХІХ – ХХІ век“ с ръководител доц. д-р Александър Гребенаров. Отново с лектории, медийни и обществени изяви се планира отбелязване на 145 г. от рождението на проф. Александър Балабанов, 100 г. от смъртта на Тодор Александров, 110 г. от избухването на Първата световна война, 105 г. от сключването на Ньойския договор, 75 г. от гибелта и 135 г. от рождението на Неврокопски митрополит Борис. 

Снежана Захариева обърна внимание, че дейността на Филиала през 2024 г. включва също разширяване и научна обработка на библиотечния фонд, поддържане на контактите с институции и неправителствени организации в града, подпомагане дейността на научните групи по места, разширяване на научно – изследователската работа и популяризиране на Организацията сред младите хора. Програмата на Филиала за 2024 г. също беше одобрена. РИМ – Благоевград, е дългогодишен партньор на МНИ. 

Главен уредник Румяна Хаджиева, която е и заместник – председател на Филиала в Благоевград подготви юбилейна изложба за Антон Попстоилов в чест на неговата 155-годишнина. Събранието продължи с представяне на неговия житейски път и научни постижения от проф. дфн Костадин Динчев. Професорът подчерта енциклопедичните познания и активната просветителската дейност на Антон Попстоилов като учител в Солунската гимназия и екзархийски училищен инспектор в Македония. Неговото фундаментално изследване за село Зарово, Солунско доказва качествата му на отличен историк, езиковед, фолклорист. Главен уредник Румяна Хаджиева разказа необикновената история на експонираните в изложбата ценности и значението на тяхното опазване. 

Сред тях са бюст на учения Антон Попстоилов, създаден от скулптора Александър Андреев, личната му кореспонденция от 1924 г. и Патент за награждаване с орден за научен принос от цар Борис III. Тя подчерта заслугата на г-н Стефан Роячки за издирването и даряването им в музея през 1999 г. В края на заседанието, Михаела Василева, член на МНИ и зам. директор на РИМ – Благоевград съобщи за заявеното желание на четирима специалисти от музея да станат членове на МНИ. Това са: д-р Мария Пашова, Иво Николов, Павел Христов и Борислав Мутафчийски. 

Председателят проф. д-р Георги Николов прие с готовност тяхното желание и посочи, че привличането на млади учени е една от основните цели на Организацията. Той подчерта, че вече 100 години МНИ следва своята благородна задача и патриотична мисия да подпомага и координира усилията на своите членове и сътрудници в изследване и популяризиране историческото минало, културното наследство и традициите на българите в Македония. 

В заключение, председателят на Филиала на МНИ в Благоевград проф. Валентин Китанов благодари за партньорството на музея и за възможността за разширяване на сътрудничеството и през настоящата година. След изчерпване на дневния ред, той покани присъстващите да разгледат изложбата за Антон Попстоилов. 

 Текст: Биляна Карадакова

Изборите в Република Северна Македония и албанските партии

29/02/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Албанската политическа сцена в Република Северна Македония е разтърсвана от поредното вътрешнопартийно разцепление. Този път във фокуса е „Съюзът за албанците“, който е част от управляващата коалиция. Настоящият лидер на партията Арбен Таравари, който е и кмет на Гостивар, обяви, че ръководената от него политическа сила ще се коалира за предстоящите избори с опозиционния блок „Европейски съюз за промяна“ (VLEN), в който влизат Движение „Беса“, партия „Алтернатива“ и Демократичното движение, но бившият лидер на партията, Зиядин Села, се противопостави остро и поиска оставката на своя наследник. Последвалите събития показаха, че Села контролира повечето от членовете на ръководните органи на партията, както и шестима от осемте депутати на „Съюза за албанците“. 

От друга страна, с Таравари бяха двама от тримата министри в правителството, които са представители на „Съюза за албанците“. Тази ситуация предизвика искането за замяната на тези двама министри с лоялни на Села лица, което беше гласувано в парламента. На 18 февруари се проведе извънреден конгрес на партията, свикан от Села, на който Таравари беше заменен именно от бившия лидер. Арбен Таравари реши да изпревари събитията и свика свой извънреден конгрес на 16 февруари, на който обяви, че се кандидатира за президент на Република Северна Македония и получи подкрепата на лидерите на опозиционните албански партии, а на 17 февруари всички те подписаха обща декларация за сътрудничество. С тези ходове Таравари и неговите коалиционни партньори искат да привлекат значителна част от гласоподавателите на „Съюза за албанците“, защото им дават възможност да гласуват за албански кандидат за президент. 

Ще бъде интересна и битката на Таравари с настоящия външен министър, Буяр Османи, който е кандидатът за президент на Демократичния съюз за интеграция. Много е вероятно да последват съдебни дела след взаимните обвинения за нелегитимност на конгресите и свързаните с тях решения, за да стане ясно кое ръководство е легитимно от юридическа гледна точка. Това разцепление със сигурност ще намали гласовете за „Съюза за албанците“ на Зиядин Села на изборите, на които тази партия засега планира да се яви самостоятелно, но може да доведе и до нови прегрупирания на албанската партийна сцена. Процесите на разцепления и обединения сред албанските партии в Република Северна Македония имат дълга и много заплетена история. Не е нужно да се проследява цялата албанска партийна история, но дори припомнянето на събитията от последните два парламентарни цикъла показват колко сложна е ситуацията. 

През 2017 г. се формира правителство, което беше подкрепено от 62 депутати, а партньори в коалицията бяха СДСМ, Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и „Съюзът за албанците“. Една година след това „Съюзът за албанците“, който имаше трима депутати, напусна правителството, а неговото място се зае от партия „Алтернатива“. Тази партия, начело с Африм Гаши, точно беше формирана след едно разцепление в Движение „Беса“, което беше създадено през 2015 г. Не минаха и две години и „Алтернатива“ остана извън правителството, а нейното място в управляващата коалиция се зае от Движение „Беса“. Това движение сключи предизборна коалиция със СДСМ през 2020 г., което позволи на тази албанска партия да спечели 4 депутати. 

На тези парламентарни избори коалицията около СДСМ спечели общо 46 депутати и заедно с ДСИ (15 депутати) и ДПА (1 депутат) формираха правителство. Една година по-късно Движение „Беса“ напусна правителството, а неговото място в управлението се зае от „Алтернатива“, която се отказа от своята коалиция със „Съюза за албанците“. Движение „Беса“ остана с трима депутати, защото неговият председател Билал Касами беше избран за кмет на Тетово, като неговото място в парламента се зае от македонец. След тези маньоври новото парламентарно мнозинство наброяваше 64 депутати: 44 от СДСМ, 15 от ДСИ, 4 от „Алтернатива“, 1 от Демократическата партия на албанците (ДПА) и 1 независим. 

В началото на 2023 г. отново имаше драма, когато „Съюзът за албанците“ се върна в управляващата коалиция, а „Алтернатива“ беше изгонена, за да се вземат министерските постове на тази партия. По-късно през годината вътрешнопартийната опозиция в ДСИ най-накрая се противопостави открито на лидера Али Ахмети и формира своя партия – Демократичното движение, а партия „Алтернатива“ се съюзи с Движение „Беса“, от което се отдели със съдебни спорове. Ще стане наистина прекалено, ако започнат да се описват по-малките вътрешнопартийни скандали, свързани с напускането и прехвърлянето на отделни депутати между партиите, като имаше обвинения и в отвличания. 

Тази политическа бъркотия се дължи на хроничните дефекти на албанските партии в Северна Македония: липсата на ясна идеология при всички партии, макар че някои се определят като „десни“ или пък „зелени“ (ДСИ), което няма никаква връзка с някаква по-реална идеологическа ориентация. Всички партии се градят около определена личност и междуличностните противоречия ескалират в партийни разделения. Тази ситуация допълнително обърква албанския електорат, защото многобройните албански партии, които често са разкъсвани и от вътрешни разделения, не успяват да следват някакви по-стабилни политики за защита на албанските национални аспирации. 

В тази посока се е наложила една ясна схема – когато са в опозиция, албанските партии поддържат ясна националистическа програма, а когато влязат в управлението, те смекчават своите позиции в замяна на постове. Това разделение обаче носи и един друг, малко парадоксален на пръв поглед ефект – увеличава броя на министрите и на другите политически назначения в публичната администрация на албанските кадри, защото апетитите на всяка партия или партийно крило, което участва в управляващата коалиция, трябва да бъдат задоволени. Това кратко припомняне на основните събития в албанския политически лагер в Северна Македония през последните седем години има за цел да покаже, че ситуацията сред албанските партии е много усложнена заради личностните противопоставяния и след изборите не може да се очакват никакви праволинейни ходове от тяхна страна. 

Желанието да се участва в следващата управленска коалиция ще доведе до нови разцепления между партиите, които ще се явят заедно на изборите, както и до трансфер на депутати между тях. Това предвещава много сложни и продължителни пазарлъци между СДСМ и/или съответно ВМРО-ДПМНЕ с албанските партии и депутати, за да се сглоби парламентарно мнозинство. В този процес идеологията ще играе малка роля, като основната разделителна линия в идеен план все пак ще бъде гласуването на конституционните изменения, имащи за цел включването на българската общност в конституцията. Този въпрос вече се използва от СДСМ и ДСИ, които представят едно ново свое управление като единствената възможност Северна Македония да започне преговорите за членство, но при останалите албански партии водещ ще бъде стремежът за участие във властта, което ще отвори и шансове на ВМРО-ДПМНЕ за съставяне на правителство, ако броят на техните депутати го позволява. Отношенията с България, извън вписването на българската общност в Конституцията на Република Северна Македония, не присъстват в предизборните платформи на албанските партии. 

Засега само от ДСИ коментираха македонската стратегия за преговорите с България. Външният министър на Република Северна Македония и заместник-председател на ДСИ Буяр Османи обясни на 2 февруари в телевизионно интервю концепцията на ръководеното от него министерство относно отношенията с България във връзка с предстоящите парламентарни и президентски избори. Според него политическата сцена в Северна Македония досега никога не е била във „варианта бяло и черно, наратива бяло и черно – в един европейски и един антиевропейски фронт“. Буяр Османи обясни своята позиция с думите: „Хората ще кажат – да, но всички политически партии говорят за Европа – но аз не говоря за един реторичен фронт, говоря за политическите дела и решения, които ги правят политическите партии. Мисля, че понастоящем поляризацията е пряка рефлексия на геополитическата поляризация. 

Светът никога не е бил толкова поляризиран между демокрациите и автокрациите и тази поляризация и голям геополитически дебат се представя и при нас в два политически фронта. В европейския и в антиевропейския фронт. Страната е на кръстопът – или ще отвори главите и ще влезе в необратимия европейски процес, или ще влезе в дълбока изолация, в която всички постижения на държавата ще се застрашат през следващите години“. Говорейки за отварянето на преговорите за членство в ЕС и относно забавянето, причинено от неизменението на конституцията на страната и включването на българската общност в нея, Османи заяви: „Ние умишлено успяхме да променим фокуса от въпросите, които са свързани с идентичността и историята в корпуса на въпросите за малцинствата и правата на човека. На този терен ние сме най-добрите, засвидетелствали сме досега, че като многоетнична среда сме най-успешните на Балканите и няма защо да се страхуваме от което и да е малцинство и то трябва да има права. Успяхме да махнем насоката от историческите и идентичностните въпроси. Посредством блокирането на конституционните изменения какво прави опозицията всъщност? Връща ни в дебата за историческите и идентичностните въпроси. Когато успяхме чрез помощта на САЩ и на ЕС в България, в София, да преодолеем българската декларация (Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. – б.а.), която беше фокусирана изцяло върху историческите и идентичностните въпроси, да обезсилим тази декларация и да вкараме един нов принцип, този на правата на човека и на малцинствата, и сега нещо, което постигнахме с борба с Брюксел и Вашингтон и с определени позитивни политически фактори в България, нашата опозиция минира това. Защо, коя е целта, за да се минира успешното дефокусиране от историческо-идентичностните въпроси?“ – попита Османи, добавяйки, че за това трябва да се пита опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. 

Буяр Османи смята, че опозицията в Северна Македония представлява сериозна пречка пред евроинтеграцията на страната. Той е на мнение, че опозицията „няма план и чакат да приключат изборите, да спечелят политическата власт и след това да седнат да измислят решение. Това не става така. На избори се излиза с една точна визия за това какво смятате да правите. Аз ви казвам – преодоляването на Българската декларация на българския парламент, с което фокуса от историята и идентичността го прехвърлихме върху правата на човека и малцинствата, отразени в конституционните промени и в план за действие за малцинствата, беше една обща битка между нас, Вашингтон, Брюксел и конструктивните политически фактори в България. Беше една трудна работа, беше една голяма инвестиция на нашите партньори, на нас и на някои конструктивни фактори в България, което някой тук се опитва да минира. Със сигурност, за да ни върне в предходната ситуация, когато с България трябваше да говорим за идентичност и история“ – заяви Буяр Османи. 

Д-р Антон Панчев

Признаването на независимостта на Македония в спомените на Стефан Тафров


Годината е 1992-а. Президент е Желю Желев, Филип Димитров е премиер, а Стефан Тафров е първи заместник-външен министър. Но именно през него минава всичко, което има да се случва. И което все го повтаряме с гордост, че България първа признава Република Македония, пише в свой анализ онлайн изданието Факти.бг. Пред медията Стефан Тафров описва своите спомени от преломния момент. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

На 15 януари 1992 г. България първа и безусловно признава независима Република Македония. А това става след едно много дълго заседание на МС. Именно на него се решава дали българското правителство да направи тази стъпка и как. Тогава ситуацията на Балканите е следната. Четири югославски републики – Словения, Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина, минават през референдуми за независимост и хората казват: „Искаме независимост!“. Германия и Австрия са „за“ Словения и Хърватия, а Босна и Македония остават някак встрани. България се намира след Лукановата зима, а у нас триумфира СДС и се създава правителството на Филип Димитров. „Тогава имаше и избори за президент, а реално това да признаем независима Република Македония се случи точно между двата тура на президентските избори. Кандидатът на СДС беше Желю Желев. 

Но в СДС имаше едно разделяне, защото се очертаваха различни лагери. Имаше такива, които се противопоставяха на Филип Димитров, – спомня си Тафров. – По това време бях първи заместник-министър на външните работи по молба на Филип Димитров и на Желю Желев. Двамата се опасяваха, че тогавашният външен министър – Стоян Ганев, няма опит с външната политика. Така в отсъствието на Ганев в момента на признаването на Македония на мен се падна тази отговорност да изработя позицията на МВнР по въпроса.“ 

Последва едно дълго заседание на МС, което протича близо три дни. Така се стига до решението между Филип Димитров, Желю Желев и Стефан Тафров, че България трябва да направи нещо за Македония, нещо знаково, за да не остава Скопие встрани от процесите, които се случват на Балканите. Също така за България е важно да даде ясен знак на Милошевич, че не може да разпалва Балканите, включително и в посока Македония. Всичко това, отнесено към 1992-а, става след десетилетия на много последователна, силна, безогледна антибългарска пропаганда и по време на кралска Югославия. 

„Тогава започваха югославските войни. Гърция водеше силна кампания срещу името на Македония и спираше независимостта на Македония, беше против признаването ѝ от европейската общност“, допълва Тафров. 15 януари 1992 г. „Както казах, по време на заседанието на МС Стоян Ганев го нямаше, защото беше в Германия. Тогава това Гърция го прие като опит България да убеди Германия да признае Македония. Гърция буквално заплаши Германия, че ако признае Македония, ще наложат вето върху признаването на Словения и Хърватия. Стоян Ганев изпрати една грама от Бон, в която пишеше, че се е срещнал с германския външен министър Ханс Дитрих Геншер и той е искал да не признаваме Македония, защото се опасявал Гърция да не наложи вето върху Словения и Хърватия. Респективно, това би било много тежко от гледна точка на германското обществено мнение спрямо правителството. Представих грамата и тогавашният финансов министър Иван Костов каза: 

„Това е мнението на германския външен министър... А какво е мнението на българския външен министър?“ А аз казах: „Позицията на българското външно министерство е, че трябва да признаем Македония“, допълва Тафров. „Голямата заслуга България първа в света да признае Македония е на тогавашния министър-председател Филип Димитров. По конституция правителството има право да признава нови държави и няма нужда от парламент, от президент. Но тогава президентът Желев оказа политическа подкрепа на това решение, а Филип Димитров бе водещата фигура. По време на тези почти тридневни заседания на правителството се състоя един Съвет за национална сигурност в президентството, на който тогавашният вицепрезидент Атанас Семерджиев се противопостави на признаването на Македония. И това беше проблем. Той все пак беше представител на опозицията. 

Но президентът Желев записа едно обръщение към нацията, което беше излъчено. Неприсъствието на Стоян Ганев на това заседанието на правителството също беше проблем, защото имаше опасения, че това ще предизвика силен сблъсък между противниците и привържениците на идеята в СДС. Голямата заслуга на Филип Димитров тогава бе в това, че той успя да направи така, че МС да му даде правомощието той да избере момента за признаването. В момента, в който заседанието приключи и министрите се разотидоха, Димитров извика говорителката на правителството Надежда Михайлова (Нейнски): „Наде, отиди в телевизията да съобщиш, че признаваме Македония. Аз отивам в парламента със Стефан Тафров, за да го съобщя.“ 

Това е един от най-прекрасните моменти в живота ми! Когато министър-председателят влезе в парламента имаше гласове, включително от СДС, които бяха: „Ти къде си тръгнал? Изчакай Стоян Ганев“. Тогава той взе думата и каза, че Република България признава републиките Словения, натърти на Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина. СДС станаха на крака и започнаха да викат „Браво!“. БСП не знаеха как да реагират, но Филип Боков от социалистите излезе и доста уместно попита: „Къде ви е външният министър, г-н министър-председател? Защо го няма тук?“, сподели още Тафров.

Още веднъж за ножа, който опира до кокала

27/02/2024


Властите в Скопие направиха така, че гражданите на Северна Македония да останат без нови лични документи 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Направих един импровизиран преглед на основните теми в политическия и обществения живот при съседите край Вардар през този месец и тяхното място в тамошните медии. Без никакви претенции за представителност или спазване на професионални стандарти. Но те и не бяха нужни. Защото несъмнено темата, която вълнуваше всеки един гражданин на страната, всяко едно семейство, бе проблемът за подмяната на личните им документи. Без разлика дали е президент или премиер, дали е студент или ученик, дали има правоспособност да шофира или не, дали е депутат или селски стопанин, темата бе най-важна за всеки от тях. А вълненията станаха още по-остри, когато истината излезе наяве. И тя е, че управляващите и съответните отговорни институции за това не бяха готови да посрещнат желанието на хората да „хванат“ последния срок. 

Всъщност „последният срок“ – нощта на 12 срещу 13 февруари 2024 г., бе определен още преди почти шест години, на 18 юни 2018 г. В подписания на този ден договор в село Нивици край Преспа между Атина и Скопие бе изрично споменато, че всички лични документи на гражданите на Република Македония трябва да бъдат съобразени с новото ѝ име – Република Северна Македония. Бе преценено, че пет години буферен срок са напълно достатъчни, за да може обществото край Вардар да свикне с новото название на страната си, да го приеме (да не кажа преглътне), а институциите да подготвят логистиката за предстоящата операция за смяна на документите. Пет години са си пет години, но може би точно заради усещането, че „има време“ до датата 12 февруари 2024 г., преобладаващото число граждани на Република Северна Македония решиха да изчакат. 

Може би все още не са били убедени, че новото име на държавата им ще бъде трайно и неотменимо решение, както сочи договорът, впрочем. Може би са се надявали на някаква отстъпка от договореностите, свързана тъкмо с това в новите им лични документи да бъде записано, че са граждани на Северна Македония. За една такава „надежда“ спомагаха и някои от политиците в страната, които се заканваха, че ще има предсрочни парламентарни избори и първата им работа, когато ги спечелят, ще бъде да суспендират договора с Гърция. Е, засега предсрочни избори си останаха само празно обещание, гласоподавателите отиват на 8 май пред урните в редовния срок, а как ще се формира парламентарната картина след това, е трудно да се каже. Пък и нали има едно правило от римско време, което съвременната политика е превърнала в условие, без което не може – договорите са за това, за да се спазват. 

Може би и традиционната леност в такива случаи изигра лоша шега, но дни преди крайния срок за новите документи настана хаос пред специализираните гишета. Всеки искаше да хване последните дни, не, последните секунди и минути на срока, което пък предизвика паника. Мисля си, че за цялата тази крайно неприятна ситуация и масов страх от санкции изигра и строго официалното, но категорично становище на гръцкото външно министерство, според което гражданите на Северна Македония, които не са сменили личните си документи, няма да имат право да пътуват зад граница. С други думи, не ти ли пише в паспорта или личната карта, че държавата, от която идваш, се нарича Република Северна Македония, няма да можеш да преминеш която и да е граница. 

Защото предупреждението от Атина бе изпратено до всички държави, та да имат предвид тамошните гранични власти за какво става въпрос. На всичко отгоре стана ясно, че старите шофьорски книжки, освен извън страната, няма да важат и на нейна територия, а „нарушителите“ ще бъдат глобявани. Пълен абсурд, разбира се! Наложи се бърза реакция от страна на парламента да промени закона, който президентът Пендаровски подписа в спешен порядък, та поне този проблем да отпадне от грижите на гражданите (Виж Новини от Република Северна Македония). 

Да, но цялата ситуация разкри и крайната неподготвеност на институциите да организират и осъществят смяната на личните документи. Ако всичко това не е преднамерено, значи е израз на аматьорство и нежелание на властите да свършат една работа, за която са били уведомени преди шест години. Да нямаш формуляри за паспорти и лични карти, които да предоставиш на гражданите за попълване, си е чиста проба авантюризъм, да не кажа – провокация. Защото фаталната крайна дата 12 февруари съвпадна почти напълно с оставката на правителството на Димитър Ковачевски и замяната му с техническия кабинет начело с премиера Талат Джафери, чиято задача е да организира и проведе парламентарния и президентския вот. Ще кажете: да, ама съставът е почти същият от времето на Ковачевски. 

Да, така е, но двете ключови министерства, които имаха задължението за смяната на личните документи – на вътрешните работи и това на социалната политика, според договореностите от Пържино се попълниха от хора на опозицията. Както изглежда, тези двама нови министри ще „изядат калая“ за една несвършена работа, която техните предшественици трябваше да извършат. Ако наложим този факт в координатната система на предстоящите избори, никак не би било нередно да прозрем едно политическо коварство, което се реализира на сметка на хилядите граждани на Северна Македония. 

Все в тези дни на паника и страх поради невъзможността да се пътува спокойно, приятели от Скопие ми пратиха закачка, че в такава ситуация рязко ще нарасне цената на българските лични документи. Който от гражданите на Северна Македония има български паспорт, щял свободно да си минава която си иска граница. Чакайте, отговорих, нали според законите при вас хората с двойно гражданство при излизане или влизане в Северна Македония задължително трябва да представят местни лични документи. 

Бил съм свидетел на случаи, при които хора, с които съм пътувал за Скопие, на граничния пункт Деве баир са давали на македонските гранични полицаи българския си паспорт. „А, не, дайте си македонския“, е бил отговорът от гишето. Приятелите ме коригираха – това е старо изискване, МВР изрично съобщи, че двойните граждани имат право да влизат и излизат от Северна Македония с паспорта си от „другата страна“. Така че да си правим сметката колко ще „тежи“ българският паспорт оттук нататък. 

 Костадин Филипов

Българските политици и институции трябва да контактуват повече със свои колеги албанци от Северна Македония

25/02/2024


За предстоящата изборна кампания край Вардар, за острата политическа битка сред албанците там, за това застрашен ли е монополът на ДСИ в управлението на държавата, за влиянието на Прищина и на Тирана върху дейността на албанските партии и за необходимостта от повече съвместни инициативи от страна на България с албанолога д-р Антон Панчев разговаря журналистът Костадин Филипов.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Антон Панчев е магистър и доктор по Политология, както и магистър по Балканистика. От 2009 до 2020 г. е преподавател по албански език в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2020 г. преподава български език, история, вътрешна и външна политика на България в университет в Пекин. Преводач е от и на албански език. Занимава се с изследване на историческите, политическите и езиковите контакти между българите и албанците.

– Здравейте, д-р Панчев! Предлагам в разгара на празнуването на китайската Нова година да поговорим за нашите, балкански работи. Впрочем как празнувате там, в Пекин?

– За китайците това е най-вече семеен празник и затова има по-дълга ваканция за учениците и студентите. Много хора пътуват до родните си места, за да празнуват със своите семейства. Пекин е украсен, имаше фойерверки, но всичко беше в рамките на нормалното, за да не се замърсява въздухът. Искам да използвам случая, за да поздравя читателите на Бюлетина, членовете на Македонския научен институт и всички българи в България и по света и да им пожелая здраве и успех във всяко начинание!

– Вие учите китайски студенти на български език. Какво Ви е впечатлението, справят ли се лесно, има ли нещо, което ги затруднява? А Вас какво Ви привлече в това начинание?

– В Китай има четири университета, в които се изучава българистика. Едва ли някой ще се изненада, ако кажа, че китайските студенти са много ученолюбиви, дисциплинирани и мотивирани. Истинско удоволствие е да се работи с тях и всички бележат бърз напредък. Особено интересни за тях са часовете по история, вътрешна и външна политика на България, в които отделяме значително място и на различните аспекти на Македонския въпрос. Работата в китайски университет безспорно дава много голям опит във всяко едно отношение и е сериозно интелектуално предизвикателство, а това са нещата, които ме привличат.

– Сега да се върнем на нашите, балкански работи. В Северна Македония предстоят парламентарни и президентски избори. Те ще се готвят от техническо правителство, начело на което – за първи път досега – е етнически албанец, Талат Джафери. Как мислите, това ще даде ли отражение на предизборната кампания? И кога Северна Македония би имала за държавен глава етнически албанец?

– Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) изпълни своето обещание за министър-председател албанец, избран в тази легислатура, макар и начело на техническо правителство. Това безспорно е плюс за тази партия, но няма да бъде решаващо за предизборната кампания. Като свой акцент в нея ДСИ вече постави идеята си за т.нар. Европейски фронт, който да осъществи започването на преговорите за членство в ЕС и да гарантира процеса на евроинтеграцията чрез измененията на конституцията на страната. Разбира се, останалите албански партии, обединени предимно в коалицията „Европейски съюз за промяна“, също са горещи поддръжници на евроинтеграцията, но ДСИ ги обвинява, че те са готови да правят компромиси по този въпрос, защото не отхвърлят категорично възможността да се коалират с ВМРО-ДПМНЕ след изборите, ако от тази партия не дадат ясни гаранции, че ще подкрепят конституционните изменения. От ДСИ се концентрират изключително върху европейската интеграцията на страната, докато албанските партии от опозицията обещават да изменят Конституцията на Република Северна Македония с цел да изравнят юридическото положение на албанския език с това на „македонския“. Това означава, че тези партии обуславят вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония с промяната на статута на албанския език, което ще усложни още повече нейното изменение. На тези президентски избори отново ще има поне един сериозен кандидат албанец, който ще събере доста гласове, но гласуването за държавен глава е до голяма степен етническо и няма как на тези или на следващите президентски избори да бъде избран албанец.

– Ще бъде ли вярно да се каже, че тази година ще има истинска политическа битка между партиите от властта и от опозицията в албанския политически блок?

– Действително ДСИ беше безспорен фаворит и победител на поредица парламентарни избори сред албанските партии и коалиции, но сега има интрига дали ще спечелят отново. Коалицията „Европейски съюз за промяна“, която обединява Движение „Беса“, партия „Алтернатива“ и Демократичното движение, обединяващо отцепниците от ДСИ, е достатъчно силна, за да предизвика доминацията на партията на Али Ахмети сред албанския електорат. Кой ще излезе победител на изборите зависи в много голяма степен от процесите в една друга албанска партия – „Съюзът за албанците“. Председателят на „Съюза за албанците“, Арбен Таравари реши да се присъедини към опозиционния на ДСИ блок, но предишният лидер Зиядин Села, който все още има голямо влияние в партията, отхвърли това решение и призова за смяната на Таравари. Повечето от осемте депутати на „Съюза за албанците“ и по-голямата част от ръководството на партията подкрепиха Села, което означава, че разцеплението на тази партия е доста вероятно. За да привлекат поне част от електората на „Съюза за албанците“, от коалицията „Европейския съюз за промяна“ издигнаха Арбен Таравари за техен кандидат за президент (Виж в Новини за Република Северна Македония). Ако в партията се сформират две крила, които ще участват в различни формации на изборите, това прави по-непредсказуем резултата сред албанските политически сили. Значение ще имат и други фактори, като разпределението на мандатите по избирателните зони, предизборната кампания и т.н.

– Застрашен ли е монополът на ДСИ сред албанците в Северна Македония за участието във властта? И каква е ролята, или заслугата на косовския премиер Албин Курти за това? Нали той беше този, който общува активно с лидерите на партиите от опозицията?

– Единственият вариант ДСИ да не участва във властта е, ако ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително изборите и за да сформира правителство няма да се нуждае от депутатските мандати на тази партия. При една такава хипотеза, дори и ДСИ да е спечелил повече мандати от обединената опозиция и отново да е първата политическа сила в албанския лагер, може да не бъде реализиран принципът да се коалират победителите от македонските и албанските партии. Самият ДСИ го наруши през 2017 г., когато сформира управляваща коалиция със СДСМ, а не с победителите от ВМРО-ДПМНЕ. Проблемът за албанската коалиция идва от факта, че нямат достатъчно популярен лидер, който да предизвика Али Ахмети и затова Албин Курти трябва да изиграе задочно тази роля. Министър-председателят на Република Косово е доста популярна фигура и сред албанците в Северна   Македония и неговата явна подкрепа за тази коалиция ще има своята мотивираща за албанския електорат роля.

– Как гледате на идеята, която се прокрадва в медиите, партията „Самоопределение“ на Албин Курти да стане фактор в политическия живот на Северна Македония? Това не е ли амбиция на косовския премиер да измести колегата си от Тирана Еди Рама като общоалбански лидер?

– „Движението за Самоопределение“ няма да регистрира свой клон в Република Северна Македония. Това беше заявено категорично и от лидера на партията Албин Курти. Тази водеща косовска партия обаче вече участва неприкрито на политическата сцена в Северна Македония, но чрез подкрепата си за албанските партии, опозиционни на ДСИ. Всъщност „Самоопределение“ винаги е било активно в населените с албанци райони на (Северна) Македония още от самото си основаване. Немалко от активистите на „Самоопределение“ са родом от Македония, като най-яркият пример е с Блерим Река, който беше кандидат за президент на Северна Македония преди пет години, а после беше министър в първото правителство на Курти в Косово. Сега част от тези активисти ще бъдат кандидати за депутати. Отношенията между Еди Рама и Албин Курти често са напрегнати, понякога се стига и до размяна на по-остри реплики между тях. Министър-председателят на Косово нерядко обвиняваше своя колега от Тирана в един вид колаборационизъм със Сърбия, особено покрай инициативата „Отворени Балкани“, срещу която Косово беше категорично против, а Еди Рама активно я пропагандираше. 

След безславния политически край на тази инициатива отношенията между двамата министър-председатели се поуспокоиха, но двамата имат различни подходи към регионалната политика и отношенията с евроатлантическите партньори. Еди Рама призовава препоръките на Вашингтон и Брюксел да се следват без колебания и вижда общото бъдеще на албанците в рамките на евроатлантическата общност. Албин Курти определено залага на албанския национализъм и не се притеснява да се противопоставя на политиката на международния фактор, ако тя е вредна за Косово. Тази позиция на Курти все по-често му докарва гнева на високопоставени европейски и американски представители, като срещу Косово дори все още действат някои санкции (изолиране от международни форуми и спиране на фондове) заради това му неподчинение. Може да е опростенчески подход, но двамата най-популярни и най-овластени албанци – Еди Рама и Албин Курти – представят две различни визии и стратегии за бъдещето на албанците. Нека условно да приемем, че министър-председателят на Албания е прозападен „интернационалист“, докато министър-председателят на Косово е албански националист, който вярва в общоалбанската интеграция повече, отколкото в евроатлантическата.

– Али Ахмети остана последният, който е в активната политика и партията му е на власт от всички онези, които преди години бяха в бунтовническите АОК и АНО? Не е ли време и той да се оттегли? Изобщо, може ли да се говори, че Албин Курти е бъдещето на защитата на албанската кауза в района?

– Али Ахмети се показа като най-способният сред политиците в Република Северна Македония, независимо от тяхната етническа принадлежност. Доказателство за това е не само неговото политическо дълголетие, но и уменията му да води преговори, да намира компромисни решения с македонските политици. Изглежда той не смята да се оттегля и доказателство за това е напускането на някои от основните фигури на неговата партия през миналата година. Просто Ахмети им показа, че не възнамерява да дели властта си с тях и те основаха своя партия. Смятам, че Ахмети иска да внесе значителен личен принос в още един исторически процес – членството на Република Северна Македония в ЕС. Може би и в пълното изравняване на конституционния статут на албанците в тази страна, ако му стигне житейското време. 

Що се отнася до бъдещето на албанската кауза в района и за това кой политик ще бъде нейният най-ясен изразител, всичко зависи от глобалните процеси. Албания и Косово не разполагат с потенциал да бъдат някакъв по-значим субект на регионалната политика. По тази причина техните лидери по-скоро реагират на ситуациите и се опитват да направят най-доброто за своите държави. Албин Курти е искрен албански патриот, но е много ограничен в своите действия от тежката реалност, в която се намира Косово. Той основа своята партия, за да се бори за обединяването на Косово с Албания, а при обявяването на независимостта през февруари 2008 г. неговите симпатизанти горяха косовския флаг. 

Въпреки това Албин Курти се очертава като политикът, който ще има най-голям принос за отстояването на независимостта и суверенитета на Косово в международен план. Това показва, че той е реалист, който търси най-добрия възможен вариант за своята страна и за албанците като цяло, а не робува на романтичен национализъм.

– Как бихте коментирали „препоръката“, че София трябва да работи повече с албанците в Северна Македония, щом като не среща конструктивност от македонските политици?

– Смятам, че не само българските политици, българските институции, но и организации на българското гражданско общество трябва да комуникират повече с албанските политици и интелектуалци от Северна Македония. Тези контакти е добре и да се официализират чрез някакви неправителствени форуми, защото мнението на албанските лидери е важно за разбиране на процесите в съседната ни държава. От друга страна, дори да се осъществява подобен обмен на мнения, не бива да се очакват някакви значими резултати. Албанските лидери и партии в Северна Македония страдат от „байрактаризма“, както го наричат самите те, т.е. от дълбоки междуличностни и кланови напрежения, разделения, което води и до големи трудности при отстояването на общите позиции и интереси на албанската общност в страната. 

Общата цел на всички албански партии е несъмнена: пълно изравняване на колективните права на албанската общност с тези на македонците и статут на „държавотворен народ“, но те трудно се обединяват за нейното постигане поради тези разделения. Пречка пред някакво искрено сътрудничество с България са и редица идеологически наслоения сред албанците. Сръбско-македонистката пропаганда е убедила голяма част от албанците за „българските жестокости“ срещу тях по време на Първата и Втората световна война.

Самите албанци схващат България като „конкурент“, който може да претендира за „исторически албански земи“ (Скопско, Кичевско, Стружко и други райони) при евентуално разпадане на Република Северна Македония. Тези страхове са абсолютно неоснователни, разбира се, защото Република България не поставя под никакво съмнение териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Република Северна Македония, но сред албанците е здраво вкоренена представата за агресивните съседи (тук понякога се включва и България), които само чакат сгодния момент, за да „заграбят албански територии“. Има и немалко позитивни оценки за България, особено заради нейната последователна подкрепа за Република Косово. 

Също така България се разглежда от много албански политици и интелектуалци в Република Северна Македония като страната, която може да изиграе съществена роля за превръщането на тяхната държава в „Швейцария на Балканите“, защото подкрепата на София за разширяването на българската общност там намалява числеността на македонците. Трябва да сме наясно, че в момента, когато определящите се за македонци паднат под 50% от общото население на страната заради демографските процеси, но и заради евентуалната ребългаризация на някаква част от местното население, то албанските партии ще поискат коренна промяна на същността на държавата. Дали това ще стане чрез обявяването на всички народи за „държавотворни“, дали чрез федерализация, дали по някакъв друг начин, е въпрос на който не може да бъде даден отговор сега, но ще се случи. Мисля, че това е доста изгодно и за българските национални интереси, защото македонистката идеология използва всички държавни механизми, за да дискриминира македонските българи, да разрушава и фалшифицира българското културно и историческо наследство.

– Макар че изборният ден – 8 май, е далече, каква е прогнозата Ви за изборните резултати на политическите партии на албанците?

– Албанските партии обикновено получават между 25 и 30 депутатски места в парламента на Северна Македония, като има примери за получаване на по-малко или на повече депутатски мандати. Това зависи от предизборните коалиции, но обикновено около ¼ от депутатите в парламента са албанци, което кореспондира с броя на албанските гласоподаватели в страната. На тези избори подобен брой депутати също ще бъде достигнат. При всички случаи албански гласове в парламента ще бъдат необходими за съставяне на правителство, защото дори и ВМРО-ДПМНЕ хипотетично да спечели 61 места, не може да изолира всички албански партии от управлението. Не е трудно да се прогнозира, че след изборите ще наблюдаваме поредните прегрупирания и трансфери на депутати между албанските партии с цел попадането във властта.

Лектория „Македония“: Представяне на книга на д-р Горан Благоев

24/02/2024


На 1 февруари 2024 г. в рамките на Лектория „Македония“ на Македонския научен институт се състоя премиерата на новата книга на д-р Горан Благоев „Българите и македонският църковен въпрос (1944–2019)“. В представянето с водещ Костадин Филипов, състояло се в препълнения с гости голям салон на Македонския дом, взеха участие заместник-деканът на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Павел Павлов, както задочно и проф. Момчил Методиев. 

На събитието присъстваха членове на МНИ, духовници, утвърдени български учени, журналисти и любители на историята. В експозето си проф. Павел Павлов изтъкна мащабите на изследването, което въпреки че не обхваща продължителен времеви период, е безценно за изследователите на съвременната история на българо-македонските църковни и политически отношения. Според него едно от важните достойнства на книгата е, че съхранява историческата памет в епоха, в която спомените твърде бързо избледняват. 

Специално внимание в словото му беше обърнато на широката изворова база, с която борави авторът и комплиментите за книгата от нейни читатели в Република Северна Македония. Мнението на проф. Момчил Методиев бе прочетено пред аудиторията от доц. д-р Живко Лефтеров. 

На първо място проф. Методиев определя книгата на Благоев „Българите и македонският църковен въпрос (1944–2019)“ като успешен опит в областта на „история на настоящето“ и подчертва актуалността на темата. Той обръща внимание на обективния и балансиран тон на изследването, както и на усилията на автора да включи всички налични извори по темата въпреки трудния достъп до част от архивите. 

Проф. Методиев изразява надеждата си книгата да бъде прочетена от отговорните фактори от средите на държавните и църковните институции, които участват във взимането на решения в отношенията между България и Северна Македония. От своя страна, доц. Живко Лефтеров, който заедно с проф. Методиев преди години публикува дневниците на патриарх Кирил, акцентира върху важността да бъда улеснен достъпът до архива на Българската православна църква, който пази автентичните документи от епохата. 

 След представянето на проф. Павлов и проф. Методиев думата бе дадена на самия автор на изследването – д-р Горан Благоев. Той благодари на всички присъстващи и открои ролята на доц. Александър Гребенаров при началния замисъл за създаване на книгата, на проф. Георги Николов, председател на МНИ, за нейната редакция и на Гергана Николова за оформлението на изданието. Авторът обоснова хронологическите граници на изследването и разказа повече за творческия работен процес. 

Той даде своя прочит на молбата на Македонската православна църква към Българската патриаршия за съдействие и готовността ѝ да я признае за църква-майка, като очерта съвременното развитие на отношенията между двете църкви и бъдещите перспективи пред тях. 

Представянето на книгата се радваше на сериозен интерес от страна на публиката в залата, която взе активно участие в традиционната за Лектория „Македония“ дискусия под ръководството на Костадин Филипов. След нейния завършек присъстващите бяха поздравени с църковни песнопения от ансамбъл „Елици“ при Националната гимназия за древни езици и култури.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024