Възпоменателна научна сесия за Неврокопския митрополит Борис

НЕВРОКОПСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ

ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ПРОГРАМА

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА НАУЧНА СЕСИЯ

„Моят път в живота –

пътя към голгота”

„НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС

 – СТОЖЕР НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И ДУХОВНОСТ“

ПОСВЕТЕНА НА 70 ГОДИНИ ОТ МЪЧЕНИЧЕСКАТА СМЪРТ И

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА 

НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС

16 Ноември 2018 г., Благоевград, Зала „22 Септември“

10.30 – 11.30 ч.  Откриване на възпоменателна научна сесия и приветствия                         към участници и гости

11.30 – 13.00 ч.  Първо пленарно заседание

                            Водещ: доц. д-р Александър Гребенаров

Доц. д-р Павел Павлов, Богословски факултет при Софийски университет “Св. Климент Охридски“- „Митрополит Борис и паметта на църквата“.

Доц. д-р Димитър Тюлеков Югозападен университет „Неофит Рилски“-„Духовникът и Неврокопският митрополит Борис в църковно-националния живот на България“.

Проф. д-р Светлозар Елдъров, Институт за Балканистика-    „Неврокопският митрополит Борис в годините на Втората световна война“.

Доц. д-р Кристина Павлова, Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Стесняване на обръча. Някои архивни документи от времето преди смъртта на Митрополит Борис.

13.00 -14.30 ч. работен обяд

14. 30 – 17. 30 ч.  Второ пленарно заседание с обща дискусия, изказвания и

Спомени.

Водещ: доц. д-р Валентин Китанов/Павел Павлов

Свещ. Стоян Бербатов, докторант в Православен Богословски факултет на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий“, Етическото измерение на личността в творчеството на Митрополит Борис.

Десислава Георгиева, докторант  в Правно-исторически факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“, Митрополит Борис-ревностен защитник на вярата в Неврокопска епархия, 1935-1948 г.

София Гълъбова, Регионален телевизионен център-Благоевград, Вдъхновителят на вярата – образът, който открих в личността на Митрополит Борис.

Гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, Богословски факултет на Софийски университет “Св. Кл. Охридски“, Новомъченичеството в комунистическия период.

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

Малина Стаматова, докторант при Исторически Факултет на СУ Св. Климент Охридски, Регионален исторически музей Благоевград – Посткомунистическите канонизации – тенденции и практика. Народната памет за Митрополит Борис Неврокопски  – един пренебрегнат източник като свидетелство за личността му.

16.30-17.30 ч.  – Обща дискусия, изказвания и спомени

17.30-18.00 ч. – Откриване на историко-документална изложба

18.00 ч. – Прожекция на филм „Път към Голгота“

Прочетете още »

Цариградска посланическа конференция (1877)

Стефан Грънчаров

На 20 януари 1877 г. се закрива Цариградската посланическа конференция на Великите сили, която решава да се създадат две автономни български области.

Западната област с главен град София, обхваща санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, Серски и казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур и Източна област с главен град Търново включва санджаците Русе, Търново, Добруджа до устието на Дунав, Варна, Сливен, Пловдив и Лозенградска, Свиленградска и Елховска кази от Одринския санджак.

Прочетете още »

Погромът над ВМРО във Вардарска Македония (1946)

60 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Александър Гребенаров

През май 1946 г. в Скопие, Битоля, Велес и Щип са разкрити и арестувани от югославските комунистически власти ръководните дейци на ВМРО. Няколко месеца по-рано, на 20 октомври 1945 г., в Скопие е възобновена дейността на ВМРО.

Избрано е централно ръководство от 13 души, начело с д-р Васил Иванов от Струмица, д-р Коста Тренчев от с. Царево село, д-р Коста Терзиев от гр. Кукуш, Георги Гоцев, Кирил Сивески, Благой Гащеев, от Щипско, Асен Чаракчиев от Скопие и др.

Новата ВМРО е продължителка на ВМОРО и ВМРО от времето на Даме Груев, Гоце Делчев, Т.Александров и Ив. Михайлов. Тя си поставя за цел да се противопостави на връщането на Вардарска Македония към Югославия, с която не я свързват исторически, културни и политически връзки. Основна изява на ръководството на ВМРО е изпратеният меморандум до Парижката мирна конференция през април – май 1946 г.

 В него се апелира към правителствата на Великите сили да се застъпят за правото на самоопределение на българите във Вардарска Македония и създаване на свободна и независима Македония под гаранциите на САЩ и Англия. Арестуваните ръководители на ВМРО са осъдени на смърт от югославските власти. Намесата на ООН спасява видните българи от разстрел, но те прекарват по 10-15 години каторга, като голяма част от тях оставят костите си из югославските лагери и затвори.

Прочетете още »

Лазар Томов (1878 - 1961)

Лазар Томов
(1878 - 1961)

Томов, Лазар (Л. Т. Крайнов) (12 ноември 1878, Годлево – 3 март 1961, София)

Доц. д-р Стоян Германов 

Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, революционер, публицист. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1896), учител в Мехомия (дн. Разлог) и Банско (1897–1900). 

Среща се с Г. Делчев и става член на ВМОРО. От есента на 1900 г. е студент в Историко-философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, поддържа връзки с дейци на ВМОРО и съдейства за успешния завършек на акцията „Мис Стоун“. В навечерието на въстанието напуска университета (1903) и се присъединява към четата на С. Молеров; делегат е на конгреса на Разложката революционна околия (5 септември 1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода на чета. 

През 1904 г. Лазар Томов завършва висшето си образование и е назначен за учител в Сярското педагогическо училище. Томов е делегат и открива Първия (редовен) конгрес на Серския революционен окръг (29 юли 1905); избран е за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). Преследван от турските власти, се завръща в България. Учителства в Бургас. След Младотурския преврат (1908) е учител в Сяр и Скопие. Участва в Първата световна война, след демобилизирането е учител във Втора мъжка гимназия в София. 

Редактор на сп. „Илюстрация Илинден“ (1927-1944), един от редакторите на алманах „Македония“ (1931); председател на Илинденската организация (1939–1944); участва в дейността на македонските културно-просветни дружества. Автор на книгата „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953).

Прочетете още »