Какво мислеха сърбите за Македония преди 60 години

сряда, 7 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1933, кн. 4, Какво мислеха сърбите за Македония преди 60 години...166-168

Работата на австрийския консул в Драч. J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar unternommen im Jahre 1863 (печатана в Denkschriften d. Akademie der Wissenschaften, Phil.-hist. Classe, 16 B., Wien, 1869), e позната на всички, които са малко от малко запознати с македонския въпрос. 

В тази книга всякъде, гдето става въпрос за славянското население в Македония, Hahn направо го нарича българско. Научната стойност на тази книга е била оценена добре на времето и от сърбите, поради което на 1876 г. била преведена и издадена на сръбски под заглавие: „Путовање кроз поречину Дрина и Вардара. Превео с њемачког Мих. Ник. Илић, Београд, 1876". 

В предговора преводачът, след като изтъква нуждата щото сърбите да познават всички съседни земи, пише: „Једино ради ове узајмице, ради тога да се разшири y мојих другова војника (којих се читава ствар по најпре и тиче) познавање земље и народа овога, — и латио сам се y слободним часовима мојим y Ужици 167 да преведем ово дело вреднога путника Хана. 

У тексту старао сам се једино да разумем и преведем мисли писца и ту, надам ce, да не ћe бити много погрешака. Па с тога гледишта, що сам овај превод по најпре наменио да се њим користе моји другови војници, и решио сам се изоставити y тексту самоме шематичке прегледе племена Мусака, Топија, Кастријота Скендербега, Бранаја и Балша од Скадре; као год и све разне грчке и римске натписе, које је писац дела било сам покупио на путу, било добио од других. Па сам изоставио и Кипертову напомену о томе, како је оно према постојећем материјалу саставио приложену карту. 

Све су те ствари y овој прилици споредније вредности." „Пуштајући овај превод y свет, сматрам за дужность изјавити моју најдубљу захвалност бившем министру војном г. пуковнику Кости Протићу, који je, удостојивши моје разлоге, уважио овај мој труд и решио да се о трошку министарства војнога штампа, без чије помоћи мени би апсолутно немогуће било другим путем издати га"...

 Целия материал четете по-долу:

Българското управление в Кукушко (1913 г.)

вторник, 6 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед"Година XIII, 1943, № 3. Караманов, Вл. Кукушкото окръжно управление извън територията на Кукушкия окръг..., 77—100

Още през време на ожесточените кукушки боеве, станали на 19, 20 и 21 юний ст. ст. 1913 година, както и на дойранските боеве през следващите два дена (22 и 23 с. м.), всички тогавашни чиновници от Кукушкия окръг напустнаха или по-верно избягаха от местослужението си и се пръснаха на по-безопасни места из новите и стари предели на царството, като с това бе прекратена всяка по-нататъшна служба от тях. 

В това опасно време от всички учреждения в окръга само Кукушкото окръжно управление продължи да служи и да проявява дейност, която продължи още няколко дни през междусъюзническата война, макар и вън от територията на окръга, като на окръжния управител бяха поверени да управлява и четири околии от Серския окръг. a именно: Демир-Хисарската, Петричката, Мелнишката и Горно-Джумайската...

 Целия материал четете по-долу:

Академик Веселин Хаджиниколов (1917 - 2003)

понеделник, 5 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2, Германов, Ст. Академик Веселин Хаджиниколов на 80 години... 135–138

"...Акад. В. Хаджиниколов е сред инициаторите за възстановяването на Македонския научен институт - София. Избран е за член на Научния съвет и Редколегията на списание „Македонски преглед", в който участва и досега. Той ръководи и секцията по етнография, фолклористика и изкуствознание. С участието си в Общото събрание на Института и другите научни прояви като конференции, кръгли маси и дискусии по различии поводи акад. Хаджиниколов допринася за творческо обсъждане и решаване на сложни научни проблеми от дейността на Македонския научен институт. 

Той е автор на поредица от статии, посветени на видни слависти за отношението им към българското население в Македония, публикувани в списание „Македонски преглед". Сред тях е статията за Ю. Венелин, в която се разглеждат възгледите на известия руски и украински славист за българския характер на славянското население в Македония. На същата тема е посветена и статията за друг руски славист - Н. С. Державин. В нея авторът привежда убедителни изказвания и сведения на Державин за бъл- гарите в областта Македония. Със сериозни доказателства с нео- борима историческа стойност е написана и статията за Марин Дринов и българите в Македония. С голям интерес у нас и в чужби- на се посрещна неговата студия „Национално самоопределение, етническо самосъзнание и македонска нация", публикувана в два последователни броя на списание „Македонски преглед". 

Тук авторът твърде сполучливо разкрива генезиса на македонизма, аргу- ментирано се обявява срещу опитите за присвояването на истори- ческото, културното и духовното наследство на македонските българи в името на някакъв чужд етнокултурен модел. Едновременно с това той маркира и бъдещите отношения между население на България и Република Македония в духа на съвременните общеевропейски изисквания. 

На акад. Б. Хаджиниколов принадлежи и подготвеното за печат монографично изеледване „Етногра- фията на Македония и Македонския научен институт в миналото". В тези свои изеледвания авторът разкрива ролята на историческата наука - чрез анализ на миналото, опознаване на настоящето и предвиждане на бъдещето. Като научен секретар и Главен редактор на списание „Исторически преглед" акад. В. Хаджиниколов създаде творческа ат- мосфера, дух на търпимост и разбирателство, така необходими за едно научно списание. Неслучайно тук е публикувана първата ста- тия на покойния акад. Д. Косев срещу македонизма, за съжале- ние намерил място и сред малцина български историци. По-късно се появяват документални научни публикации за историческата и политическата същност на македонския въпрос от автори като покойния акад. Д. Ангелов, проф. Л. Панайотов, покойния К. Пандев и др. 

Самият акад. В. Хаджиниколов написа статия в документал- ния сборник „Македония", в която твърде убедително разкрива българския характер на славянското население в Македония. Още в края на 60-те и началото на 70-те години като ръководител на авторския колектив за написването на регионална история на бившия Благоевградски окръг и партийната организация на БКП в този регион. Той зае ясна и определена позиция по македонския въп- рос, която отстоя до отпечатването на книгата през 1977 г., въпреки съпротивата на редица фактори по това време. Така за първи път в научно изеледване е показана погрешната политика на БКП по македонския въпрос, насилствената македонизация през 1946 г. и съпротивата срещу нея. 

Позицията си по македонския въпрос акад. Хаджиниколов защитава убедително и на редица международни форуми. Той поддържа диалога с научната мисъл по този въпрос най-вече в Европа, участва активно в международните връзки на българските историци в бившата ГДР, бившия Съветски съюз, Югославия и др. Особено полезни и конструктивни са неговите становища в дискусиите съе съветските историци в началото на 70-те години по етапите и развитието на македонския въпрос и особено по безспорната и общо приета истина в науката - че във Вардарска Македония живее българско население, което под натиска на външни фактори е заставено да променя народностното си съзна- ние в името на нова „македонска нация". 

Пак през този период той участва и в редица други научни прояви в Полша, Украина и Чехословакия, където успешно води полемика по миналото, кул- турата и езика на българското население в географската облает Македония, брани с научни аргументи българската народност, която Скопив и Белград се стремят на същите форуми да представят като някакви „македонци". 

Особено аргументирано той отстоява своите позиции при опитите за написването на многотомна история на славянските народи и стремежи на Скопие да наложи своето виждане по македонския въпрос. На тези срещи акад. В. Хаджиниколов последователно се придържа към становището да се очисти историческата наука от лъжата и демагогията, да не се пригажда историята към конюнктурата..."

 Целия материал четете по-долу:

 

Александър Занешев (1886 - 1955)

петък, 2 април 2021 г.

135 години от рождението на Александър Занешев
(псевд. Рио)(12 март 1886, Воден, Егейска Македония – 1955, София), български офицер, лекар, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3.

Произхожда от видния възрожденски род Занешеви. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а след това медицина в Бейрут. Упражнява лекарската си професия в родния си град, в който заедно с братята си предоставя средства за построяването на българската църква. Завършва офицерска школа в София. 

Участва във войните за национално обединение и достига чин капитан. През 1924 г. е делегат от Кавалска околия на Серския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен делегат на предстоящия общ конгрес. През 1925 г. се установява в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и работи в Българския червен кръст. Членува във ВМРО. През 1932 г. е избран за кмет на Делчево. Назначен е за пунктов началник на ВМРО в Неврокоп. 

Изразява несъгласие с Иван Михайлов и му е наредено да напусне „Окръга“. През 1936 г. Ал. Занешев и други общественици изпращат писмо до турските власти в защита на Иван Михайлов. Няколко години работи в София, а след това отново в Неврокоп.

Димитър Станишев (1861 - 1936)

четвъртък, 1 април 2021 г.

160 години от рождението на Димитър Станишев
(9 март 1861, Галичник, Вардарска Македония – 26 септември 1936, София) – известен български предприемач от Македония, занимавал се активно с благотворителност. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3. 

Роден в семейството на търговеца Мино Станишев (1834–1916). Получава основното си образование в Галичник, а след това учи при чичо си митрополит Партений Нишавски. 

През 1877–1878 г. е в окупирания от сръбски войски Трън, където се противопоставя на опитите за сърбизация на местното население, поради което многократно е арестуван. 

 През 1885 г. взема участие в Сръбско-българската война с трета чета на софийското опълчение, като в Пирот е назначен за помощник полицмейстер.

Виктор Канзуров предупреди за "битка на живот и смърт" с македонизма

сряда, 31 март 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3.

На 26 февруари 2021 г. бе подновена Лектория „Македония“ с водещ Костадин Филипов. Гост-лектор бе роденият в Скопие популярен журналист Виктор Канзуров. Познавайки добре действителността, нравите и стремежите на интелектуалците, политиците и изявените общественици в Република Северна Македония, както и позициите на София пред външния свят, той изрази песимизъм за успеха на българската кауза. 

Тя несъмнено е справедлива от историческа гледна точка, но проблемът е, че липсва стратегия за спечелване на пропагандната война. Според него Македония все още живее в друг свят – по-затворен и по-патриархален, което обаче прави обществото по-задружно и по-активно в сравнение с гражданите като цяло в Р България. В. Канзуров анализира спора между Скопие и София за езика и идентичността на днешните македонски граждани като битка „на живот и смърт“ за Македония, която трудно може да се спечели от Р България. В тази мощна антибългарска пропаганда са използвани познати прийоми като разпространяване на обиждащи коментари в медийното пространство, вкл. недостойни нападки срещу отделни политици и държавници в България, нежелание за промяна на механизма на преброяването, с цел невписване на македонски граждани като българи, незачитане на двустранния договор по отношение на спорните исторически въпроси, стремеж към промяна на улични наименования, носещи имена на български дейци с произход от Македония и пр. 

В Скопие сякаш не желаят да разберат, че подобна политика, в която преобладава езикът на омразата, както и на фалшифициране на историческата истина за идентичността на дейците от ВМОРО/ВМРО и преобладаващата част от населението в Македония не подхожда на страна, която кандидатства за член на Европейския съюз. Не на последно място В. Канзуров изтъкна и намесата на Запада и САЩ, които според него ще засилят натиска срещу българската държава в защита на еврочленството на Република Северна Македония. 

Днес те не се интересуват толкова от историческите аргументи, колкото от геостратегическите си интереси. Все в тази насока той очаква подкрепа на Скопие и от страните в Средна Европа, както и от държавите от т.нар. Западни Балкани, влизащи в държавните граници на СФРЮ до 1991 г. В противовес на недалновидната българска политика, той представи амбициите на албанските лидери в Р Северна Македония. 

Те търпеливо очакват мига, в който статистиката отчете промяна в съотношението на етнодемографското статукво, за да изразят по-отчетливо своите позиции спрямо формата на управлението на държавата. След експозето си В. Канзуров отговори на множество въпроси, зададени онлайн по Фейсбук страницата на МНИ.

Доц. д-р Александър Гребенаров

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021