Изпращаме български учители за нашето малцинство в Албания

неделя, 26 май 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, 5

Николай Иванов

Изпращаме български учители в Албания 

„След признаването на българско малцинство в Албания и започналото излъчване на български предавания по националната телевизия на страната, Министерството на външните работи и посолството ни в Тирана работят за изпращането на учители от България в албанските райони, обитавани от компактно българско население.“ Това увери външният министър Екатерина Захариева в отговор на депутатски въпрос за усилията на нашата дипломация по отношение на неотдавна признатото със закон българско малцинство в Албания. 

„Не забравяйте, че тези хора от десетилетия са откъснати от България и българската култура и макар да говорят прекрасен български, за тях кирилицата е почти напълно непозната. Затова българската дипломация полага усилия за подкрепа на малцинството с командироване на учители от България. От първостепенно значение е да преподаваме на младото поколение там български език и азбука“, подчерта Захариева и допълни, че след промяната на албанския Закон за защита на националните малцинства, с която от октомври 2017 г. беше признато българското национално малцинство в страната, албанската национална телевизия от януари изпълнява ангажимента да излъчва информационен блок на български език. Междувременно стана ясно, че националните телевизии на България и на Албания са подписали споразумение за предоставяне от БНТ на пакет видеоматериали за България. 

Сред тях е и модулът „Аз уча български“. „Наясно сме, че признаването на малцинството ни в Албания е само началото на тези усилия и предстои много път. България помага на Албания, а посредством това и на българското национално малцинство, и като финансира изграждането на асфалтов път между град Билищ и село Върник, населено предимно с българи. Това е най-големият проект, който България някога е финансирала по двустранна линия. Общата стойност на проекта е 1 125 000 лв.“, подчерта още вицепремиерът. 

 Тя припомни, че това е вторият проект, финансиран от България в Албания по линия на българската помощ за развитие. Страната подпомогна и изграждането на инфраструктура на улица в град Балш, известен в нашата история с летописния надпис от времето на княз Борис I, описващ покръстването на българите.

Доц. д-р Георги Николов: Църква не се пригажда към измислен народ и държава

ЦЪРКВА НЕ СЕ ПРИГАЖДА КЪМ ИЗМИСЛЕН НАРОД И ИЗМИСЛЕНА ДЪРЖАВА

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света" 2019, № 5

 За резултатите от проведената в София Международна научна конференция, посветена на 1000 години от учредяването на българската Охридска архиепископия, с един от организаторите доц. д-р Георги Николов разговаря Костадин Филипов 

Доц. д-р Георги Николов е роден е на 13 юли 1957 г. в София. Завършва средно образование в софийската 23 гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ с разширено преподаване на латински език, а след това специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където започва професионалния му път. Защитава дисертация за присъждане на обра-зователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и рeгионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2001 г. е избран за доцент. В момента е заместник-декан на Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. 

– Доц. Николов, Вие бяхте председател на Организационния комитет на Международната научна конференция, посветена на десет века от учредяването на българската Охридска архиепископия. Затова първият въпрос, който естествено възниква, е защо конференцията бе организирана точно сега? 

– През 1018 г. византийският император Василий ІІ Българоубиец (976–1025) успял да унищожи ранносредновековното Българско царство. На следната 1019 г. г. той, в съгласие с последния български патриарх Йоан, решил покорените български земи да бъдат включени в нов църковен диоцез, независим от Цариградската патриаршия. Именно тогава, през 1019 г., със специална грамота императорът учредил автокефалната Българска църква с център Охрид, която трябвало да обхваща всички земи на прежното Българско царство. По тази причина ние организирахме честванията сега, точно 1000 години от възникването на тази нова църква. 

– Доц. Николов, съществува мнение, че колкото повече са участниците от чужбина в един научен форум, толкова той е по-сериозен. Ако това е вярно, питам се, кои бяха участниците в тази научна проява, организирана от Македонския научен институт и Софийския университет „Св. Климент Охридски“? 

– Това бе международна конференция, в която взеха участие известни учени историци, филолози и изкуствоведи. От България бяха представени изследователи от най-авторитетните научни институции, като Българската академия на науките, Историческия, Богословския и Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Македонския научен институт, Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Кирило-Методиевския научен център при БАН, Института за исторически изследвания към БАН, Института за балканистика с център по тракология към БАН, Музея за християнско изкуство в Крипта на катедралния храм „Св. Александър Невски“, Българската национална телевизия. Сред участниците от чужбина изпъкват имената на нашите колеги д-р Даниел Цийман от Германия (автор на монографията за ранносредновековна България:

 „От номадски народ към велика сила“, 2007); проф. Ангелики Деликари от Гърция (автор на книгата „Охридската архиепископия през средните векове“, 2014); проф. Мирослав Лешка (автор на книгите: „Образът на българските владетели във византийските извори“, 2003; „Цар Симеон Велики и Византия“, 2013); д-р Кирил Маринов от Полша (автор на десетки статии за средновековната българска история); проф. Митко Панов от Република Северна Македония (автор на монографията „Ослепената държава“, 2019 г., посветена на цар Самуил); проф. Драган Зайковски (изтъкнат специалист по църковна история, също от Северна Македония); д-р Сърджан Пириватрич от Сърбия (автор на книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“, 1997). 

Както се вижда от беглия преглед на техните съчинения, това са известни и задълбочени познавачи на българската история от Х–ХІ в.

 – Самата проблематика на научната конференция предполага богато разнообразие на теми в докладите и в научните съобщения от страна на участниците. Какви бяха основните проблеми, разисквани на форума? 

– Тематиката на конференцията предполагаше изследване на българската църковна история от ІХ в. до днешни дни. И наистина, научните съобщения и докладите засегнаха този обширен период от историята на Българската църква. По-специално трябва да се отбележат докладите на акад. Васил Гюзелев: „Охрид и Охридската архиепископия в българската история и в историческите съчинения от ХІІІ–ХVІІІ в.“, на проф. Светлина Николова: 

„Какво знаем и какво не знаем днес за Кодекса на Охридската архиепископия?“, на д-р Даниел Цийман: „Архиепископията в Охрид по времето на Латинската цариградска империя (1204–1261)“, на проф. Пламен Павлов „Отношенията между Търновската патриаршия и Охридската архиепископия през XII–XIV в.“, на д-р Горан Благоев: „Претенции за наследството: съвременната Македонска църква и Охридската архиепископия“ и др. Въобще, това беше една конференция с интердисциплинарен характер, в която бяха коментирани широк кръг от научни проблеми. 

– Доц. Николов, очевидно участниците са си свършили добре работата, за която бяха дошли, осигурявайки едно сериозно научно равнище на форума. Все пак, имаше ли някакво откритие от конференцията, на което оттук нататък да се обръща все повече внимание? 

 – Едва ли може да се говори за сензационни открития, но все пак на този научен форум бяха направени важни корекции на известни научни факти. Сред тях непременно трябва да се отбележи многократно цитираният текст от грамотата на Василий ІІ Българоубиец, който подчертава българския характер на учредената от него Българска църква в Охрид: 

„Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство и които надминават всякакъв брой. А най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея]“. В този смисъл е и желанието на императора да установи такъв църковен ред, който да следва правилата на неговите предходници, български царе: 

„…Постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всички български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха от тогавашните архиепископи. Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с Божия помощ тая страна ни се подари в подчинение от Бога, чиято благост явно ни помагаше, съединявайки в едно разделените части и туряйки под един ярем границите, без в нищо да се нарушат наредбите, добре установени от царстващите преди нас“. 

Тук може да се отбележи и един малко известен факт. Българинът от Дойран Христофор Жефарович, който през 1741 г. издава във Виена книгата си „Стематография“ (сборник с изображения на южнославянски владетели и светци, придружени с гербовете на различните народи и области) се е занимавал с везба на плащаници, както това бе показано в доклада на доц. Ралица Русева. 

– Изкушавам се да запитам, доц. Николов, има ли нещо, което да е проличало в изказванията на участниците в конференцията, което да показва, че има различни виждания в познанието за Охридската архиепископия? Какво всъщност и с кого ни разделя в позициите за Охридската архиепископия? 

 – Съвременните измерения на историята на Охридската архиепископия бяха представени в доклада на д-р Горан Благоев. Става дума за това, че в Република Северна Македония се прави опит Македонската православна църква да се обяви за правоприемник на Охридската архиепископия. От гледна точка на църковните канони това е невъзможно, да не кажа абсурдно. Но изглежда в Скопие смятат, че щом може да се измисли народ, щом може да се измисли държава, може да се и пригоди църква към тях. Само че това последното е невъзможно от гледна точка на църковните правила установени още през ІV в. Едва ли някоя друга църква би се съгласила на това. 

 – За финал: какъв извод правите лично Вие, като един от изтъкнатите ни медиевисти и византолози, за научното равнище и за резултатите от Международната научна конференция, посветена на 1000 години от учредяването на българската Охридска архиепископия? 

– В София бе създадена атмосфера на колегиалност и научна толерантност. Това даде възможност изследователите спокойно и добронамерено да изложат тезите си, независимо от своите национални, политически и научни пристрастия. Предстои издаването на сборник с докладите от този авторитетен научен форум.

Българската народност се пробужда и в Прешевската долина

петък, 24 май 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, № 5

Николай Иванов

Обсъжда се създаването на български клуб в град Буяновац, в Прешевската долина. Това стана ясно по време на  неотдавнашната среща между лидера на Българо-сръбския център във Враня Дарко Аначков и група общественици и културни дейци от региона. Специални гости на събитието бяха българските консули Едвин Сугарев и Николай Колев, а сред присъстващите се забелязваше и младо семейство наши сънародници, дошли специално за случая тъкмо от Прешевската долина. 

По време на дискусията председателят на БСК във Враня подчерта, че в най-скоро време се планира еднодневно посещение на деца и ученици от този край в българската столица. "С Народния университет уговорихме сътрудничество в областта на културата и образованието (организиране на картинни изложби и курс по български език), а в края на деня проведохме среща с представителите на българското национално малцинство в Буяновац г-н Синиша Душков и съпругата му Ива“, разказа Дарко Аначков.

Всичко това показва ясно и недвусмислено, че българската народност все още е жива и пулсира на много места в Западните Балкани. И само чака удобен момент, за да засвидетелства за кой ли пореден път правотата на Вазовите думи, че "Не се гаси туй, що не гасне!" Дано управляващите среди у нас и въобще хората, от които зависи българската политика към тези наши сънародници, проявят такт, зрялост, а и упоритост, за да може ако не веднага, то поне след известно време, да се поздравим с още по-големи дипломатически и народностни успехи на Балканите. 

МНИ отваря своето книжовно богатство

четвъртък, 23 май 2019 г.

Македонският научен институт ви поздравява с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

 По повод светлия български празник и верен на традицията да поднася новости в областта на книжовността, от днес ви предоставяме за ползване ценни издания, повечето от които са библиографска рядкост.

Ръководството на Института изразява благодарност на доц. д-р Иван Петров и студентите му от ЮЗУ „Неофит Рилски“ за дарените книги, както и на Николета Войнова – председател на Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ, за подредбата, улесняваща ползването им. 

 Всички трудове от електронната библиотека, включени в списъка, който поместваме, могат да се четат на компютър в библиотеката на Института.

 От доц. д-р Александър Гребенаров 

 Телефон на библиотеката на МНИ: 02/ 989 20 32

Жителите на Струмица, Велес, Прилеп и Щип са с българско самосъзнание

вторник, 21 май 2019 г.

Изглед към българското читалище "Надежда" в Прилеп
Изт. OldPrilep
Пак там, ф. ГГШ, к. XXXVI/7. Месечни извештаj о унутрашнjои политичку
ситуации на териториjи наше Кралjевине за месец jyни 1939 г.,

16 jула 1939 г.

юни, 1939 г.

"...Ярка индикация за това накъде са насочени миелите и надеждите на македонските българи е проявеният небивал интерес към статията в белградския вестник „Време" - „Румъния отстъпва Добруджа на българите", поместена в броя му от 15 юни 1939 г. 

Заради тази статия във Велес, Прилеп, Щип, Струмица и в други градове вестникът е изкупен буквално за минути. Според сведения на вестникарите любопитството на местните граждани било огромно и ако имали няколко хиляди броя от в. „Време", всички щели да ги продадат. 

В доклада на югославската военно-разузнавателна служба от 16 юли 1939 г. се отбелязва, че този интерес е напълно разбираем, тъй като жителите на тези градове са с българско национално самосъзнание и в подобии публикации „откриват своето желание, сиреч възможност да се отстъпи Македония на българите".4..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

В сърцето на Тиквешията плашат сръбски офицер с българско нахлуване

неделя, 19 май 2019 г.

Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трете Армиске области, Пов.
Джи. Об. Бр. 3800, 3 новембра 1940 г.

8 - 15 септември, 1940 г.

"...На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България.

На 12 см. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите"87.

Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане"88..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 57.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019