Документи за жп проекта към Македония (до 1912 г.)

неделя, 14 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 3. Ангел Джонев. Документи за българските железопътни проекти към Македония преди Балканската война 1912-1913 г...137 - 152
"...Този стремеж се демонстрира почтн през целия период от 1878 до 1912 г. и заема важно място в двустранннте българо-турски отношення. Значително място му се отделя и по време на управленнето на Стефан Стамболов.

Направленпето Софня - Кюстендил - Скопие се приема като стратегическо. като за привличането на Империята се предлага чрез него Турция да може да прехвърля при евентуална война с Гърция свои войски от района на Цариград в Македоння. 

Това схващане се противопоставя на готвения тогава в Османската пмперия план за железница от Дедеагач до Солун покрай Бяло море. Условията, които правителството предлага, а но-късно допълва с обещанне и за участие на военни сили на турска страна при евентуален конфликт, са само с тази цел..."

Целият материал четете по-долу:

 

90 години от рождението на проф. д.и.н. Дойно Дойнов

петък, 12 юли 2019 г.

Македонският научен институт и Съюзът на българските учени, секция „История“ 

организират на 16 юли (вторник) 2019 г. от 11 ч. в Националния пресклуб на БТА, бул. „Цариградско шосе“ № 49, 

 възпоменателна среща, 

посветена на 90 години от рождението на именития български учен и общественик, член на МНИ, проф. д.и.н. Дойно Дойнов. 

 Заповядайте!

София и Скопие в режим на парадоксална нормалност

четвъртък, 11 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Костадин Филипов София и Скопие в режим на парадоксална нормалност... 7-21

 "...И когато ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски се декларира като консервативна християндемократическа политическа опция в Македония от европейски тип, демократичните сили в България, обединени около Съюза на демократичните сили, я припознаха като свой партньор. 

Да оставам настрана въпроса, че самият префикс на партията – ВМРО, вече будеше интерес и симпатии у всеки български политик, пък и у всеки български гражданин, неза- висимо дали е патриотично настроен или не толкова. Но сега си мисля, че въпреки „химията“, която възникна между лидерите на СДС и на ВМРО- ДПМНЕ, премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, които се припознаха като хора от „една и съща кръвна група“, те не успяха, не пожелаха или просто нямаха време да превърнат добрите лични и институционални отно- шения в добро и ефективно партийно партньорство между СДС и ВМРО- ДПМНЕ, което да е в интерес на хората от двете страни на границата.

Продължавам да твърдя, че системната работа и конкретна помощ за утвърждаване на демократичните ценности и практики от страна на СДС и на другите демократични сили чрез партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, освен че биха я утвърдили на македонската политическа сцена още повече като национално от- 12 Костадин Филипов говорна партия, но и до голяма степен биха попречили за нейната трансформация като инструмент на авторитарната власт на Никола Груевски впоследствие. 

Това се отнася и до други български партии или организации. Така ли щеше да изглежда ВМРО-ДПМНЕ сега, ако ВМРО-СМД от София бе установило открито партньорски отношения с нея, когато това е било възможно. Но това е друга тема. Иначе колко пъти сме стискали палци за изборната победа на ВМРО- ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, какъв празник за всички нас бе победата му през 1998 г., колко страдахме за всичките проблеми и неприятности, които се стовариха върху главата на ръководеното от него „невръстно“ правителство: бежанската криза през 1999 г., кървавият конфликт през пролетта и лятото на 2001 г. Колко помощ – явна и не толкова, оказахме, за да не падне той от власт. 

И каква покруса настъпи, когато през септември 2002 г. социалдемократите на Бранко Цървенковски победиха съкрушително и взеха отново властта в ръцете си. За да паднат и те в изборния капан през 2006 г., когато Груевски начело на ВМРО-ДПМНЕ (Георгиевски бе поел пътя на политическото отшелничество) спечели, за да стои начело на Македония цели 11 години..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Българите в Македония по времето на Кубер (680 - 718 г.)

сряда, 10 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Д-р Тервел Попов. Куберова България (ок. 680 – 718 г.)...35 - 57

"...След като преминава Дунав, Кубер потегля на юг и с цялото си подвластно население се настанява в Керамисийското поле54. Заради стратегическото разположение на античното селище Ceramie, на негово име е наречено дн. Прилепско поле – Керамисийско. Равенският аноним в своята Космография (началото на VIII в.) отбелязва Ceramie като град55. В римския пътеводител Tabula Peutingariana (II – III в.) Ceramie е едно от селищата на пътя между градовете Сердика и Хераклея (дн. гр. Битоля в Република Северна Македония). Ceramie е разположена на 36 римски мили (т.е. 55 км) от античния град Стоби56. 

Това отговаря на разстоянието между дн. Прилеп и Стоби (при дн. Градско, Р Северна Македония)57. Ceramie се локализира от Иван Микулчич на „Маркови кули“ – висок 120–180 м рид от стръмни гранитни скали. Там се е намирало антично селище, чиято укрепена част от предримско време обхва-ща 5–6 хка. През римския период поселищният живот се разширява на южно-то и югозападното подножие – там се оформя голямо селище. 

Значението на Ceramie е в стратегическото му разположение – при него се кръстосват пет пътища58. (Пра)българският аул при дн. с. Дебреще, в местността „Градище“, на 23 км югозападно от Прилеп, също е свидетелство за настаняването на Кубе-ровите българи в Прилепското поле. Големият (пра)български некропол „Млака“ от VII – VIII в. е пред югозападната крепостна стена59. Въпреки че най-обоснованата хипотеза е, че Керамисийското поле е Прилепското, има и различни мнения. Според едни изследователи е Битолското60, а според други – триделното поле на Прилеп, Битоля и Лерин61. Съществува и мнението, че Керамисийското (или Сирмисийско) поле е нарече-но на „сермисианите“ и обитаваната преди от тях Сремска област62. Също така интерес представлява хипотезата, че Керамисийското поле е полето, разположено на запад от крепостните стени на Солун, а името му произхожда от тамошните керамични работилници и пещи, които през V и VI в. задоволяват нуждите на града от тухли и керемиди63. 

Ориентир за обхвата на територията, заселена от българите и сермисианите, е разположението в съседство с нея на славянското племе драгувити, което е задължено от василевса да снабдява новите заселници с храна. Според Йоан Камениат в началото на X в. драгувитите обитават Солунското поле на запад от града64. 

В „Чудесата“ пише за „драгувитските племена, които се намираха близо до нас [т. е. до Солун]“. Поселищата на драгувитите могат да се простират на голяма територия – от околностите на Солун до Прилепското поле, но в „Чудесата“ има важно сведение, което ориентира за разположението на това славянско племе. Когато „сермисианите“ влизат в колибите на драгувитите за храна, ги разпитват за Солун, и научавайки, че градът не е далеч от тях, отиват в него със семействата си. 

Трудно може да се каже, че разстоянието между Прилепското поле и Солун от около 200 км е близко. Явно територията, заета от поданиците на Кубер, достига близо до големия град. „Чичовците“ на Тервел са отбелязани при Солун в един от мадарските надписи. По-късно сваленият византийски император Анастасий II (Артемий) е заточен в „земята на борджаните“ край Солун. Възможно е Прилепското поле да остава „ядката“ на Куберова България, разширила се на югоизток към Солун, който представлява голям икономически и цивилизационен център, притегателен за новите заселници..."

Целият материал четете по-долу:

Албано-българските отношения по време на Голямата война

вторник, 9 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Д-р Фабио Бего (Италия). Албано-българските отношения в рамките на Голямата война: инициативи, съмнения и провали ...67 - 90

"...Албанците се стремят към сътрудничество със София още преди България да влезе в конфликта. Темистокли Гърмени е един от първите албанци, отишли в българската столица при започването на войната. Наскоро публикуваните мемоари на съпругата му Евдоксия разкриват нови детайли от нейните и неговите връзки с България. 

През септември 1914 г. тя и Темистокли се качват на румънски кораб, който ги закарва до Дедеагач, където са топло посрещнати от българските власти. След това те пътуват до София и Букурещ, където Темистокли събира група албански доброволци10. 

Евдоксия и Темис-токли, заедно със своите сподвижници Кристо Дако и съпругата му Парашкеви Кириас (Кириязи), се връщат в София, където основават организацията „Lidhja Kombëtare“ (Лидя Комбътаре – Национална лига)11. 

Историкът Паiкал Мило твърди, че организацията е замислена, за да координира действията на албанците в Европа и Америка под лозунга „Албания, свобода или смърт“. Според Мило, Кристо Дако – подобно на Гърмени – може и да е хранел симпатии към българите, но не показва такива чувства, когато се завръща в Съединените щати12. 

За да популяризират политическата си програма, Гърмени и Дако публикуват вестника Biblioteka Zëri i Shqipërisë (Библиотека Зъри и Шкипърис – Библиотека „Гласът на Албания“)13. Евдоксия отбелязва, че тя и съпругът ѝ имат силни връзки с българите и дори осиновяват българско дете. Темистокли е в постоянна връзка с български комитети и политици. Евдоксия твърди, че той сключва със софийското правителство споразумение, имащо за цел да обедини всички албанци в една независима държава14..."

Целият материал четете по-долу:

Sofia and Skopje in a Paradoxical Normality Mode

понеделник, 8 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", г. XLI, 2018, кн. 4. Kostadin Filipov. Sofia and Skopje in a Paradoxical Normality Mode... 21-34

On 1 August 2017 in Skopje, Zoran Zaev, the Prime Minister of the Republic of Macedonia, and Boyko Borisov, his colleague from Bulgaria, signed an Agreement of friendship, good neighbourly relations and collaboration* between the two countries.

 The document which was initially proposed by Bulgaria, had spent 18 years in the drawers of administration of the Republic of Macedonia for various reasons, and signified a new stage in the development of the relations between the two neighbouring and friendly countries, between the people of both sides of the border. 

And most importantly – it revived the European and Atlantic perspective for our southwestern neighbour which had found itself in a regime of isolation under Prime Minister Nikola Gruevski...

                                                                   Full text below

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019