Лазо Нистори: Да си българин е голяма гордост!

"Да си българин е голямо име и голяма гордост. Пожелавам на всички българи, където и да са по света, да обичат България, да я защитават и да работят с добро за българското име. Вярвам, че всеки е и ще бъде горд с това име." Това сподели в интервю за Радио „България“ на БНР пенсионираният учител по албански език в град Билища, Лазо Нестори. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

"Това го твърдя убедено – ние сме българи. Твърдя го и защото знам, че са българи моят дядо, и моят чичо Бончо Несторов“, разкрива нашият сънародник, по произход от село Връбник. Бончо е известен писател в България по времето на социализма. Написал е 22 книги - разкази, повести и романи. 

„С голяма любов той разказваше на моя баща за българските ни корени, за българското наследство в нашата фамилия и нашето село“, връща лентата назад филологът. "Нашето село Връбник е едно от най-старите места на българщината в Албания, припомня той и дава няколко примера: 

- Трите най-важни места за всяко селище са църквата, училището и гробищата. Знае се, че църквата във Връбник е толкова стара, колкото и самото село. Опожарявана е два пъти от османските башибозуци, като и двата пъти е възстановена от българите. Църквата ни днес е във вида, в който е била тя след втората й реконструкция през 1915 г. А тя е направена от българската държава. 

- Второ, първото училище и първите учители, които се помнят в село Връбник, са българки. Това са две учителки от Благоевград – Дана Шопова и Теодорка Сливенова. По-старите хора в селото ги помнят и разказват за тях на своите наследници. Първото училище също е изградено с помощта на българската държава. 

- Третото свидетелство за българските корени на хората от Връбник виждаме в гробищата. Епитафиите на старите паметници са изписани на чист български език. Освен това, много от нашите предци са имали дюкяни в София и така са припечелвали. Знае се, че и в строителството на голямата катедрала "Св. Александър Невски" са участвали зидари от нашето село. Т.е. и духовно, и икономически нашият край е свързан с България", изтъква родолюбецът.

Прочетете още »

Национално честване „1010 години България помни цар Самуил“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

По инициатива на Македонския научен институт, съвместно с Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Община Петрич бе подготвена, организирана и проведена международна научна конференция в памет на цар Самуил (6 октомври 2024 г.) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. 

(Вижте снимки от събитието тук)

Проявата бе насърчена от президента на Република България г-н Румен Радев и бе осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Р България. За нейното провеждане изключително важна роля изигра любезното домакинство на Община Петрич и на Историческия музей в града. За организацията на форума много допринесоха кметът на общината г-н Димитър Бръчков, както и неговите сътрудници в лицето на г-жа Нина Попова, г-жа Катя Стоянова, г-жа Надя Василска-Бегинова, г-н Кирил Танушев, г-н Методи Бисерков и служителите от местния музей. Международната научна конференция се вписва в проявите на националното честване „1010 години България помни цар Самуил“, осъществени на територията на община Петрич. На 5 октомври 2024 г. участниците в конференцията присъстваха на възпоменателна вечер „Памет за Самуил“ проведена в Националния парк-музей „Самуилова крепост“. 

В началото бе представен литературно-музикален спектакъл с участието на петричките ансамбли „Македонци“, „Хераклея“, сдружение „Млад планинар“ и ансамбъл „Елици“ от София. Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски в съслужение с Негово Високопреосвещенство Серафим, митрополит на Неврокоп, и Негово преосвещенство Наум, митрополит на Струмица, отслужи заупокойна молитва в памет на Самуил и неговите воини. Вечерта завърши с тържествена заря-проверка с участието на Национална гвардейска част и Трето бригадно командване – Благоевград. Речи произнесоха кметът на Община Петрич и президентът на Република България. Накрая пред паметника на цар Самуил бяха поднесени венци и цветя от държавни и обществени организации, от български политически партии и от граждани. На тържествените прояви присъстваха хиляди хора от Петрич и околните села. Международната научна конференция бе проведена на 6 октомври 2024 г. в залите на Историческия музей – Петрич. 

В нея взеха участие 18 учени от България, Германия, Гърция, Полша и Русия. Домакинско приветствие към участниците прочете г-н Димитър Бръчков. Специален поздравителен адрес от г-н Румен Радев, президент на Р България, прочете г-н Илин Димитров, секретар на държавния глава по образование, наука и туризъм. Приветствия към участниците произнесоха чл.-кор. Стефан Хаджитодоров (заместник-председател на Българската академия на науките) и доц. д-р Христо Попов (директор на Националния археологически институт с музей – БАН). 

Конференцията започна работа с пленарен доклад на световноизвестния немски византинист проф. Петър Шрайнер (Кьолнски университет, Германия) на тема „Цар Самуил и неговата епоха в приписките на софийския ръкопис на Йоан Скилица“. В резултат на дълголетната си работа с ръкопис на Хрониката от Йоан Скилица той изложи по-важните си изводи. В полетата на посочения ръкопис са направени 335 приписки, които са дело на един човек (анотатор). Най-вероятно това е бил архиепископът на автокефалната Българска църква в Охрид – Теофилакт (1090/1092 – след 1108). Той е знаел името на комит Никола и неговите четирима сина. Една интересна особеност в бележките на Теофилакт, е че той нарича Самуил βασιλεύς, за разлика от Скилица, който го характеризира с обичайната за българските владетели титла – ἄρχων. 

Сред другите приписки следва да се отбележат и тези за убийството на цар Йоан-Владислав (февруари 1018 г.) и за въстанието на Петър Делян 1040–1041). Първото заседание започна с доклада на проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, България) „Самуилова България (971 – 1041): название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание“. Авторът изясни главните характеристики на понятието Самуилова България, като посочи, че личността на цар Самуил (997–1014) и неговите деяния в най-голяма степен олицетворяват същността на протеклите през този период исторически процеси и събития. Фигурата на Самуил и като военачалник, и като цар е намерила място в българската историческа памет и е спомената в многобройни чужди извори. 

 Проф. д-р Мария Йовчева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) прочете доклад на тема „Култът към св. Ахил Лариски (Преспански) според свидетелствата на средновековната южнославянска богослужебна книжнина“. Тя се съсредоточи върху първия етап на култа към св. Ахил сред южните славяни, чието начало е положено, след като цар Самуил пренася мощите му от Лариса (985/986 г.). Привлечените писмени извори показват, че както и при други „българизирани“ светци във вековното честване на св. Ахил се преплитат две главни тенденции (византийска и домашна). Изказано бе предположението, че почитането му е наследено от старобългарската епоха чрез текстовете за него в състава на различните богослужебни книги, но най-вероятно светецът вече е възприеман не като общобългарски покровител, а по-скоро символизира приемствеността с българския светителски репертоар от X в. и олицетворява континуитета между Преспа / Охрид и Търново, т.е. между ранносредновековното Българско царство и възобновеното Българско царство. 

Докладът на доц. д-р Кирил Маринов (Лодзки университет, Полша) бе онасловен „Проходи, укрепления, обитатели: българските планини по време на войната с Комитопулите в светлината на византийските извори“ Авторът отбеляза, че византийските автори споменават трудоемкостта на придвижването по българска територия. Планините са непроходими, долините са гористи и пълни с пропасти и неравности, бездни, скали, а достъпът към тях е възможен единствено по определени пътища. Анализът на изворите дава ясна представа за стратегията на българите, умело използващи военните преимущества над придвижващите се в по-ниското византийци, преимущества които им осигурявали възвишенията и планинските масиви. 

Чрез конферентна видеовръзка проф. д.и.н. Дмитри Поливянни (Ивановски държавен университет, Русия) прочете своя доклад „Цар Самуил и неговото време в руската средновековна историопис“. Авторът представи много сведения от руската средновековна хронистика, които съдържат информация за цар Самуил. 

Проф. д-р Ярослав Дудек (Университет Зельона Гура, Полша) изнесе доклад на тема „Българската държава и степните народи в Причерноморието по времето на Самуил и неговите наследници“. Полският учен отбелязва, че от степните народи, населяващи земите на север от Дунав, България през управлението на комитопулите би могла да влезе в контакт единствено с печенегите. 

Докладът на проф. д.и.н. Илия Г. Илиев (Институт за исторически изследвания – БАН) „Византийските извори за историята на Самуилова България – хиляда години по-късно“ бе задочно представен. Основно място в него заемат 13-те летописни добавки към Виенския ръкопис (Cod. Vind. Hist. Gr. 74) от 1118 г. към хрониката на Йоан Скилица, добавени от автора на ръкописа – епископът на Девол, Михаил през 1118 г. 

След обедната пауза бе прочетено приветствие към участниците в конференцията, отправено от Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Ансамбъл „Елици“ под ръководството на своя художествен ръководител Даниел Иванов изпълни „Песен за цар Самуил“ и църковни песнопения. Следобедните заседания започнаха с представянето на книгата „Документи за архиепископията в Охрид“. Т. І. Съставител и предговор: Павел Павлов, Превод и коментари: Павел Павлов, Светослав Риболов, Венцислав Каравълчев, Гръцки текст: Светослав Риболов, Карти: Теодор Аврамов. София, 2024. 

Голям интерес бе проявен към доклада на доц. д-р Изабел Гримм-Щаделман (Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиян) „Медицински поглед към феномена ослепяване според византийските извори“. Тя представи различните средства за ослепяване. Доц. д-р Ангел Николов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) говори по една дискусионна тема – „Още веднъж за прозвището на Василий ІІ „Българоубиец“. Сред приведените нови доказателства, авторът цитира една твърде интересна анонимна епиграма (снета от епиграфски паметник) за обновяването на крепостни стени (най-вероятно на Константинопол), в която след реторичен въпрос към пътника, който се чуди кой е извършил съответния ремонт, се дава отговор: „Василий, могъщият Българоубиец, роденият в пурпур и господар на Рим, който имаше за брат император Константин“. 

Тя е била публикувана за пръв през 1835 г. Ангел Николов цитира мнението на нейния издател, австрийският византинист Андреас Роби: „Терминът „Българоубиец“ се е използвал поне от средата на XII в., а може би дори от XI в., ако се приеме, че епиграмата, действително е съществувала първоначално като надпис, то това би било доказателство, че Василий II е бил известен като „Българоубиец“ още приживе“. Немският медиевист и добър познавач на българската средновековна история Даниел Цийман (Централен европейски университет, Виена) прочете доклад на тема: „Легенди и истории за женитби около цар Самуил“. 

Във фокуса на неговото проучване бяха главно сведенията за браковете на Самуиловите дъщери – Мирослава и Косара (Теодора). Докладът на проф. д-р Николай Кънев (Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“) „Самуиловата дъщеря Мирослава и нейното удостояване с титлата патрикия-зости“ по същество беше едно аналитично изследване на тази единствена, давана на жена, титла в императорския двор на Византия. След като се спря на всички личности, носители на патрикия-зости авторът направи заключението, че удостояването на Мирослава с тази титла е доказателство за нейната родова принадлежност към българската царска династия. Гл. ас д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей – БАН) прочете своя доклад „Каменните надписи на комитопулите и техните наследници и мястото им в средновековната кирилска епиграфика“. 

Изказаната по-рано теза, че в базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро през 993 г. е погребана майката на комитопулите – Рипсимия намери потвърждение в изложението на д-р Сенгалевич, който приведе убедителни доказателства, че плочата с надписа от с. Герман, всъщност е служила като покривен капак на един от каменните саркофази в църквата. Авторът обстойно се спря и на другите надписи от този период – тези от Битоля, Воден, Михаловце и др. Докладът на докторант Елена Слатинска-Ованезова и проф. д-р Георги Н. Николов (Софийски университет Св. Климент Охридски“) „Първи сведения за откриването на строително-летописния надпис от Битоля през 1956 г. и неговата интерпретация“ презентиран от докторанта представи най-ранните съобщения за откриването на надписа и първите публикации за него в тогавашните Народна Република Македония и Народна Република България. 

Забелязва се фактът, че първоначално в Скопие никой не оспорва автентичността на Битолския надпис, за разлика от публикациите през последните десетина години, когато в Р Северна Македония се прокарва тезата, че надписът е фалшификат от ХХ в. 

Д-р Михаил Раев (Софийски университет Св. Климент Охридски“) прочете доклад на тема „Идеологическа стратегия използвана в „Историята“ на Лъв Дякон за делегитимиране на цар Борис ІІ“. Специално внимание той отдели на израза κοίρανος τῶν Βουλγαρών, като посочи изворите, в които той се среща и интерпретацията му в съвременната историография. 

Интересни и малко познати факти предложи докладът на д-р Евелина Минева (Атински национален университет „Йоанис Каподистриас“) „Охрид и Самуил в новогръцката книжнина (ХІХ – началото на ХХ в.“. Тя разгледа представените творби в три групи: църковно-богословска книжнина (Атанасий Пароски. „Небесният съд“. Лайпциг, 1805), исторически трактати (Харилаос Димопулос „Преглед на източните народи. Втора част: История на българите, заедно с моралното и интелектуално състояние и политическото им положение на Изток“. Браила, 1866; Н. Й. Коконис. „История на българите“. Атина, 1877) и художествена литература (автори: Йон Драгумис (1878 – 1920) и Пенелопи Делта (1874 – 1941). 

Гл. ас. д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей – БАН) прочете доклад на тема „Политическите граници в района на Средна Струма през ІХ – началото на ХІ в.“ Фактически авторът проследи българското териториално разширение в Източна Македония и динамиката на границите в региона. Под Средна Струма М. Златков визира териториите между Кресненския и Рупелския пролом, и между Пирин и с. Ключ. 

С много богат илюстративен материал доц. д-р Валери Йотов (Общински културен институт, гр. Бяла) представи доклада си „Средновековният меч – начин на носене“. Като нагледни примери, авторът бе привлякъл както материали от археологически разкопки, така и много средновековни миниатюри. Докладът на проф. д-р Тома Томов (Нов български университет) „Бележка за името Кракра“ бе посветен на знаменития воевода и крепостен управител на Перник в Самуилова България. Според автора не става дума за прабългарско име Κρακρᾶς – пославянчена форма от тюрко-българското „черен“: kara-kara/ Qara-qara, а за славянски прякор, който произлиза от глагола „грача“, т.е. „гра-гра“. 

 Заседанията бяха последвани от оживени дискусии по прочетените доклади. След окончателна доработка на представените изследвания за публикация се очаква в началото на 2025 г. да бъде издаден сборник с материали от конференцията в Петрич. В заключение може да се каже, че този научен форум значително обогати знанията за историята на Самуилова България и проправи пътя за едно мащабно и ново изследване на тази епоха от българското минало. 

 Проф. д-р Георги Н. Николов

Прочетете още »

Македонският научен институт отбеляза в София 1010 г. от смъртта на цар Самуил

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

На 6 октомври 2024 г. Македонският научен институт отбеляза 1010 г. от смъртта на българския цар Самуил. Събитието се състоя в София пред паметника на българския владетел в близост до църквата „Св. София“. 

Вижте снимки от събитието

На него присъстваха членове на МНИ, Сдружението на българските родове от Македония и родолюбиви организации. То бе открито от научния секретар на Института Владимир Митов, който представи живота и делото на цар Самуил. Отбелязано бе, че места на паметта, свързани с владетеля и неговото семейство, днес се намират на териториите на Р България, Р Албания, Р Гърция и Р Северна Македония. 

 Слово произнесе и проф. Ангел Ангелов, член на УС на МНИ. Той изрази мнение, че в съвремието цар Самуил може да бъде обединяваща личност между Р България и Р С Македония. Зам.-председателят на МНИ доц. д-р Наум Кайчев изложи допълващи данни за живота и делата на цар Самуил и сподели мнение за взетите решения на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. 

 Събитието завърши с поднасяне на цветя на паметника на цар Самуил.

Прочетете още »

Премиерът Мицкоски е просто един лъжец

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

Точно така. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Северна Македония Християн Мицковски е един лъжец с махленско-кръчмарски манталитет. Той дори не може да мине за манипулатор, каквито са повечето членове на така наречения „политически елит“. Не може, защото във всяка манипулация по правило има известна доза истина, а когато Мицкоски говори, нищо от това, което казва, не отговаря на действителността. Лъжец и нищо повече. 

На тази тежка констатация ме наведоха последните му думи, изречени помпозно на поредния европейски форум, този път в Залцбург, посветени на развитието и бъдещето. Според Мицкоски, българите в Северна Македония не били повече от 800-900 души, което означава, че те са общност, заради която не си заслужава да се правят промени в конституцията на държавата и определилите се като българи да бъдат вписвани в нея. По каква методика Мицкоски определи тази рамка, как ги преброи, колко научна е технологията на преценка, за да получи подобен резултат професорът не дава никакъв отговор. Важното е да ползва за пореден път международната трибуна, която институцията „премиер на Република Северна Македония“ му дава, за да хвърли обилен прах в лицето на гостите на форума. 

И да потърси аргументи в свое оправдание за това, че не изпълнява условието на Европейската комисия, което би отворило пътя към старта на преговорния процес за пълноправно членство в Европейския съюз. Поне да се беше справил с данните от последното преброяване на населението в страната, проведено неотдавна, според което българите в Северна Македония надхвърлят три хиляди човека. Имаме всички основания да се съмняваме в коректността на тази бройка предвид усвоената преди десетилетия от времето на СФРЮ и превърнала се в устойчива тенденция практика за манипулиране и дори фалшифициране на данните от основната статистическа операция за една държава, каквато е преброяването. 

Но очевидно в своята заблуда и в намерението си да изопачава истината, лицето Мицкоски, влязъл в политиката от науката, пренебрегва основното академично изискване всяка констатация да е подкрепена с точните и доказани факти. Важното е да се лъже, пък дали това е морално или не, за него няма значение. Чудех се на кого от политиците на прехода в днешна Северна Македония ми прилича актуалният премиер на страната. Васил Тупурковски, с неговия един милиард инвестиции, който трябваше да влезе в икономиката на Република Македония незнайно откъде. Че пари влязоха, влязоха, но предимно в нечии джобове. Или на неговия предшественик начело на партията и на правителството Никола Груевски, който лъжеше, че днешните македонци са наследници на някогашните воини на Александър Велики, та ги увековечи с едно прахосничеството, наречено „Скопие 2014“. Или пък на… Хайде да не продължаваме. Но в контекста на това, което Мицкоски изтърси в Залцбург, той ми прилича на първия президент на независима Република Македония Киро Глигоров. 

Белградският апаратчик, застанал начело на държавата в първите ѝ години като независима, откъснала се от разпадащата се СФРЮ, имаше нахалството към края на своя президентски мандат, от трибуната на парламента официално и не без гордост да заяви, че институционално, на държавно ниво проблемът с дебългаризацията в Република Македония е напълно решен. И че чувството на принадлежност към българския народ е съхранявано само в ограничена семейна среда, при това не навсякъде, а само в определени фамилии. 

По-голяма мерзост от един човек, преминал цял живот в борба за оцеляване в белградските политически и обществени лабиринти, не бях чувал. Защото думите бяха изречени от Глигоров със самочувствието, че и той лично има своя принос в „дебългаризацията“, че това едва ли не е негова житейска и политическа кауза, за която си е заслужавало да се работи в рамките на един съзнателен живот. Тогава, когато чух това лично и с ушите си в Събранието, а после повторено от местните електронни медии и го прочетох написано в печатните, приех думите на Глигоров и като негово завещание на следващите поколения политици, преди всичко от близката му лява идеологическа опция, която той представляваше. 

И ето че днес чуваме нещо подобно, само че от човек от уж другата идеологическа платформа, тази на дясноконсервативната ВМРО-ДПМНЕ. Българите били някакви си 800-900 човека, дори една хилядарка нямат, а искат да влизат в конституцията. Че тогава каква е разликата между бившите комунисти, днес събрани в Социалдемократическия съюз на Македония, и техните политически и житейски противници, концентрирани във ВМРО-ДПМНЕ? 

Май, никаква. Антибългаризмът е проникнал във всички пори на обществото край Вардар, насаждан, култивиран и развиван до степента на универсална политика на отрицание и пълна липса на грижа за гражданите на Северна Македония, които имат храбростта да се декларират като българи. Хайде да не се увличаме, но това най-малкото е европейско поведение, в каквото искат да ни убедят сегашните управляващи в Скопие. Ние, българите не сме били европейци. Я, да си гледат работата. Както неведнъж съм казвал, а и съм го писал тук, последните хора, от които ще приема препоръки за европейско поведение са тези оттатък границата, край Вардар. Точка. 

А на Мицкоски ще кажа: дори само един гражданин на Република Северна Македония да се определи като българин, той има правото, а държавата има задължението да го третира като всички други, вписани в конституцията. Дори само един, Но те са хиляди. Само че на Мицкоски това не му е приятно. И лъже. Махленски, кръчмарски и примитивно. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Христо Чернопеев - мъченик и герой на Македония

Н.с. Славчо Гоцев - Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн. 1, 121-142.

   

В изпълнената с героизъм наша история за освобождение от петвековна турска тирания важно място заемат освободителните борби на българското население в Македония и Одринско. В тези борби израстват величави фигури на големи български патриоти и революционери, сред които достойно се нарежда името на Христо Чернопеев. Христо Чернопеев е образец за революционер и борец за освобождението на Македония от вековното османско иго. 

  Почти няма комитско сборище, комитска поляна или друга подобна местност в поробена Македония, които да не са свързани с името и делото на Христо Чернопеев. Той е роден през 1868 г. в с. Дерманци, Луковитско. Наследил е от дедите си типичния външен вид на луковитски селянин с добродушна физиономия и наглед бавни външни рефлекси. В действителност обаче е притежавал твърд характер, темперамент и изострена интуиция. Те се долавят не само в спомените му, но са му и извоювали едно от челните места във Вътрешната революционна организация, авторитета на военен ръководител, който трезво, хладнокръвно и твърдо е вършил своето революционно дело. 

  Не случайно Гоце Делчев така високо го е ценял и го е изпращал винаги там, където е най-рисковано и опасно. През 1904 г., когато Л. Милетич записва спомените на Хр. Чернопеев, той е един от най-популярните войводи на ВМОРО в Македония. “Когато се запознах с него – пише Л. Милетич – той беше много нещо видял и научил, та разбира се, и у него се бе развило известно самомнение да критикува и съди други видни дейци по делото. Като боева сила той си бе спечелил голямо име и съвсем естествено е да оценява събития , в които е участвувал, и хора, с които е работил...”

Целия текст по-долу

 

Прочетете още »

Съществува ли македонски език между IX - XX в.?

                                                             

Доц. д-р Ваня Мичева, Институт за български език – БАН

Според македонските изследователи съществуват „типично македонски” черти на македонската вариjaнта на црковнослованскиот jaзик: вокализация на еровете и смесване на носовките. Прецизният анализ на фактите от историята на книжнината ни обаче доказва, че и двете явления са характерни за развитието на старобългарския език през IХ – ХII в. Историците на т. нар. македонски език твърдят: през периода ХIV – ХVIII в. македонскиот jaзик добива най-съществените балкански особености: 

1. Аналитизъм, изразяване на отношенията без падежи. 

2. Задпоставен член, който за разлика от българския има три варианта: човекот, човеков, човекон. 

3. Удвояване на допълнението. 

4. Употреба на да–конструкция вместо инфинитив. 

5. Бъдеще време, което се образува с частици от глагола сака от хотѣти. 

6. Глаголни конструкции от сум, имам и глаголна приставка от типа: сум доjден, имам доjдено, които са типични за всички балкански езици освен за българския. 

7. Образуване на компаратив и суперлатив с "по" и "най". Всъщност тройна членна система според картите на Българския диалектен атлас притежават голяма част от родопските говори чак до Ксанти (БДА. Обобщаващ том 2016: карта № М 50), както и още един западен ареал, в който се включват пограничните, моравските говори, селата в Трънско, Севернокюстендилско и югозападните говори в областта Македония (БДА. Обобщаващ том 2016: карта № 53 и № М 53). 

 Конструкциите с глаголите съм и имам и минало страдателно причастие съвсем не са непознати на българските диалекти по цялата езикова територия. Според специалистите диалектолози, които проучват говора на с. Еркеч, Поморийско, тези конструкции са типични не само за Еркеч, но и за тракийските говори, и за българските говори в днешна Румъния, тоест за широк източнобългарски ареал, който се обединява по този признак с югозападния в областта Македония. 

Научната обективност изисква да кажем, че няма специфични езикови феномени в историята на т.нар. македонски език, които да го определят като отделен от българския.

Прочетете още »