About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Лектория "Македония": Гостуват Андрей Ковачев и Радомир Чолаков

19/02/2024


Здравейте, на 23 февруари (петък) от 18.15 ч. в Лектория "Македония" на Македонския научен институт ще ни гостуват двама парламентаристи – Андрей Ковачев от Европарламента и Радомир Чолаков от Народното събрание. 

Темата е "Как в Брюксел гледат на отношенията на София със Скопие и как върви работата по промените в Закона за българското гражданство". 

Ще се повиши ли "цената" на българския паспорт за гражданите на Северна Македония, ще имаме ли най-сетне публичност при получаване на документите или пак всичко ще потъне в анонимност?Ще видим ли най-после имената на българите от Северна Македония в публичен регистър? Все въпроси, на които заедно искаме да търсим отговор в петък, 23 февруари от 18,15 часа. 

Модератор – журналистът Костадин Филипов. Темата е твърде важна, за да я пропуснем. 

Заповядайте! 

проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 
Костадин Филипов

Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г.

15/02/2024


сп. "Македонски преглед", 2023, г. XXXXVI, кн. 3. Милен Михов. Мултиперспективност или историческа достоверност. Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г. ...........177 - 190

Настоящият текст е структуриран в две отделни части, които на пръв поглед се различават, но според мен се допълват и взаимно обосновават. В първата част ще засегна някои проблеми, свързани с продължаващата политическа експлоатация на историята в Република Северна Македония (РСМ), която и днес следва югославския историографски наратив в тясна институционална и персонална връзка с Белград. 

Във втората част ще представя някои основни моменти от доктриналните възгледи на ръководителите на българската държава и на Българ- ската екзархия от края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век по въпроса за въстанието и автономията на Македония и Одринско. В търсене на решение на дългогодишния историографски спор между България и РСМ, на 1 август 2017 г. е подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Документът изтъква „общата история, която свързва двете държави и народите им“ и предвижда „съвместни чествания на общи събития и личности“. 

За тази цел договорът създава „Съвместна мултидисциплинарна експертна коми- сия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“. Тя трябва да представя годишни доклади пред двете правителства, като те се приемат и обобщават от втора, вече Междуправителствена комисия, която прави цялостен преглед на прилагането на договора1. 

Буквата и духът на договора предполагат тази комисия от историци да очертае общото минало на двете страни и по този начин да преодолее драматичното противопоставяне, наложено през предходните 70 години, включващи времето на комунистическия югославски и послед- валия постюгославски преходен период на Северна Македония. Комисията, конституирана през лятото на 2018 г., се състои от общо 14 учени, ръководени от проф. Ангел Димитров от България и проф. Драги Георгиев от Република Северна Македония. 

Тя работи в две основни на- правления: съставяне на предложения за съвместно отбелязване на общи исторически фигури от миналото и изготвяне на препоръки за промени в учебниците в двете страни. Комисията има известен първоначален напредък до пролетта на 2019 г. и решава съвместното отбелязване на пет важни личности от общата средновековна история. Те включват 4 църковни фигури – светите братя Кирил († 869) и Методий († 885) и особено свети Климент Охридски († 916) и свети Наум Охридски († 910), които са покровителствани от българските царе и са осъществявали своята дейност в днешните северномакедонски територии, тогава интегрална част от българската държава. 

Постига се съгласие и за цар Самуил (997 – 1014), определен като владетел на средновековната българската държава. За съжале- ние, след тези първоначални стъпки Съвместната историческа комисия на практика спира да прилага Договора за приятелство и добросъседство. През февруари 2019 г. България изпълнява ангажиментите си и ратифицира членството на РСМ в НАТО. 

На 20 февруари Народното събрание с пълно единодушие приема решение за ратифициране на Договора. Веднага след това обаче управляващите в Република Северна Македония променят отношението си към Договора за приятелство. Това намира израз в работата на Съвместната историческа комисия. РСМ не желае повече напредък, а през ноември 2019 г. прекратява участието си в срещите за почти година, аргументирайки се с предстоящите северномакедонски парламентарни избори. 

Така експертите в комисията от страната на РСМ открито признават, че се съобразяват и подчиняват на политическата конюнктура в тяхната страна. В резултат – след лятото на 2019 г. Съвместната историческа комисия не постига абсолютно никакви резултати...

Целия материал четете по-късно...

Паметта за Илинден – Преображение

14/02/2024


сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Михаил Неделчев. Паметта за Илинден – Преображение... 165 - 176

120 години продължават да отекват в колективното ни съзнание гърмежите от битките през героическите дни на голямото общобългарско въстание от Илинден–Преображение, долавяме сякаш насън призивните слова на водачите и войводите, слушаме отново и отново гълчавата около тържественото освещаване на знамената, не ни се иска да чуваме писъците и воплите на жени, старци и деца... 

Култивираната памет за Илинден –Преображение обаче губи своята монументалност, поради разпокъсването на българското землище, поради трагическия факт, че много места на памет от славните събития през лятото на 1903 г. днес са извън границите на Република България. И нашите братя от Република Северна Македония се опитват да утвърдят друг образ на тези събития, да доказват, че това най-голямо общобългарско въстание – избухнало във все още поробените области Македония, Източна Тракия и Странджа, и дори стремящо се към Бе- ломорието, осъществено под единното ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, с участието на десетки и десетки ръководни дейци на тази създадена по завещания от Васил Левски модел конспиративна и все пак твърде масова организация – та нашите братя „оттатък“ настояват, че това въстание е „тяхно“ и само „тяхно“, и за тях Преображение и дори Кръстовден не съществуват в паметта им. 

Знаем, голямата част от оцелелите участници във въстанието – ръководители, войводи и обикновени четници, заедно с десетки хиляди бежанци – се прибират, приютени са след събитията в Княжество/Царство България. И в десетилетията занапред много от тях пишат спомените си, спо- рят при уточняването на хронологията и развоя на събитията. Самото Илинденско-Преображенско въстание се мисли непрекъснато в широкия исторически контекст на българската национална революция от това историческо време, като цялото това десетилетие с 1903 г. като особен времеви акцент в него е назовано илинденски период. (Така е и в знаменитата история на „Освободителните борби на Македония“ на Христо Силянов1.)

Целия материал четете по-късно


Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989)

13/02/2024


сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Наум Кайчев. Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989).... 135 - 164

Въстанието от 1903 г. има своето голямо въздействие колкото в своето историческо време, с непосредствения ефект върху Македония и Одринска Тракия, толкова и със следите, които оставя върху по-сетнешните поколения и последвалата история на България и целия регион. До голяма степен и днес паметта и интерпретациите за въстанието имат значимо въздействие върху поне две общества на Балканите, с най-многопосочни последици, включително и във външнополитически план. 

Особено значение за препредаване и формиране на отношение към въстанието имат учебниците по история, тъй като те в относително концентрирана форма предават на подрастващите поколения систематизирана представа за миналото, която обществото или държавата очаква от тях да усвоят. 

Същевременно наученото от учебните текстове понякога е твърде трайно и оказва въздействие върху учещите и до най-зрелите фази на живота им. В настоящата статия ще анализираме представянето на Илинденското въстание в българските учебници предимно през периода на комунистическия режим (1944 – 1989), тъй като именно за него темата остава практически неизследвана. 

Българската историография през последните десетилетия се обогати с монографии, които детайлно проучват подчиняването на просветната система на политическата воля на управляващата комунистическа партия, но които не успяват да стигнат до съдържанието на учебниците[1]. Някои изследвания включват известно разглеждане на учебниците по история в периода след 1944 г., дори частично засягат в една или друга степен третирането на македонската проблематика, но и те не успяват за разгледат представянето на Илинденското въстание[2]...

Целия материал четете по-късно

Австрийски планове за умиротворяване на Балканите

12/02/2024


сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Габор Деметер. Австрийски планове за умиротворяване на Балканите преди и след Мюрцщегската спогодба...87-114

1903-та е една много критична за Австро-Унгария година. Убийството на сръбския крал Александър Обренович († 11 юни 1903) унищожава надеждите, че Сърбия ще остане съюзник на Балканите, а смъртта на австроунгарския финансов министър Бенямин Калай († 13 юли 1903), основния специалист по въпросите на полуострова, също се оказва сериозен удар в тези бурни времена. 

Посещението на руския цар Николай ІІ (1894 – 1917) във Виена обаче и подкрепата от страна на англичаните, които отказват да признаят новата сръбска династия, по някакъв начин е компенсация за влошаващата се политическа ситуация след отпадането на Абаското съглашение, съюза между Румъния, Гърция и Австро-Унгария, което трябваше да осигури позицията на Двой- ната монархия след пакта Голуховски–Муравьов[1] от 1897 г. 

Настоящото изследване се опитва да постави македонската проблематика в този контекст, подчертавайки съперничеството на Силите за контрол на Балканите. Споразумението Голуховски–Муравьов от 1897 г. може да се тълкува по няколко начина. Според Сидни Брадшоу Фей (както и според Уолтърс) това просто „поставя Балканите върху ледена кора“, т.е. страните се съгласяват да затвърдят статуквото чрез своите политики, както изискват интересите и на двете страни в момента мента[2]. Някои тогавашни унгарски историци обаче, напр. Балани, оценяват този акт по-скоро като разделяне сферите на интереси на Полуострова[3].

Целия материал четете по-късно...

Английската преса за Илинденското въстание (1903)

11/02/2024


сп. Македонски преглед, год. 46., 2023, кн. 3. Мемли Ш. Красничи. Английската преса за Илинденското въстание (1903): обществен натиск върху Високата порта за реформи в Македония............................................................................55 - 62

Английската преса следи отблизо събитията в Османската империя и особено Илинденското въстание (обявено на 20 юли/2 август 1903 г., деня на Свети Илия), организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въстанието обаче е предшествано от месеци на усилия на граф Владимир Ламсдорф (министър на външните работи на царска Русия) и граф Агенор Мария Адам Голуховски (министър на външните работи на Австро-Унгария), които подготвят реформената програма за трите провинции (вилаета) в Македония. Двамата решават, че ако Османската империя не предприеме стъпки за прилагане на реформи, Австро-Унгария и Русия ще започнат да действат и ще принудят Високата порта да приеме тяхната програма, която по своята същност и в дългосрочен план ще положи основите на автономна единица, наречена „Македония“. 

Тази програма обаче удря по албанските интереси (раздробявайки още повече етническото им пространство), както и по българските интереси (създавайки почва в бъдеще за нова държава и нация). Междувременно между България и Османската империя се разменят обвинения и контраобвинения относно дейността на въстаниците в Македония[1]. 

Вестник „Вечерна поща“ на 30 септември 1903 г. съобщава, че генерал Иван Цончев (1859 – 1910) от Разлог бил уведомил с телеграма кореспондента на вестник „Дейли нюз“ в Монастир (Битоля), г-н A. Г. Хейлс, за началото на българското въстание в провинция Македония[2]. Една от първите последици от въоръжените действия засяга децата и жените, които са принудени да намерят подслон в планинските райони, докато мъжете се присъединяват към четите. Според вестника българското автономно княжество се опитвало да попречи на доброволците, намиращи се на негова територия, да се присъединяват към въстаналите[3].

Целия материал четете по-късно...

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024