Българите в Македония под гръцка власт

сп. "Македонски преглед", г. ХII, 1941, кн. 4. Вл. Руменов. Българите в Македония под гръцка власт... 56 - 93.

 След освободителните войни през 1912—1913 и 1915—1918 год. положението на българите останали под чужда власт се влоши много повече, отколкото беше преди тия войни. Правителствата на съседните нам държави не само не спазват задълженията по мирните договори за народностните и културните права и свободи на малцинствата, но се стремят при всеки удобен случай да агитират и убеждават света, какво след войните на Балканите в техните територии или вече няма българи, или ако ги има, те са толкова малко, че въпросьт за малцинствата трябва да се счита за ликвидиран. 

В това отношение гръцката държава и гръцката общественост държат първо място с тоя начин на борба против малцинствата и малцинствения въпрос. И трябва да се признае, че колкото се отнася до пропагандната литература, която има за цел да убеди — или по-добре да заблуди чуждия свят — в полза на гръцката теза, Гърция постигна известен успех, даже след конвенцията Политис-Калфов, като покри своята теза с авторитета на О. Н., което издаде през 1926 год. единъ том под надслов: L'Établissement des réfugiés en Grèce avec 67 illustrations, une carte d'établissement des rèfugiés ruraux et urbains et un carte ethnografique de la Macédoine Geneve 1926...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Защо Македония е ябълката на раздора на Балканите?

сп. "Македонски преглед", г. ХII, 1941, кн. 4, Дим. Яранов. Мястото на Македония... 22-33. 

Вековната борба между България и Византия, между България и Гърция и между българи и гърци е само една брънка от хилядолетната и неспирна борба между студения север и топлия юг, между северни и средиземноморски народи. Тази борба е обусловена от самата природа. В средиземноморските земи, с активното участие на човека, земята дава богат и разнообразен плод, който е основата на завидно благосъстояние. 

To е привличало през всички времена погледа на северните народи, които са били примамвани между другото и от слънчевата природа на Средиземноморието. При това положение стълкновението между северните народи и притежателите на благодатните средиземноморски земи е било неизбежно, като най-често първите са били нападателите, а вторите са държали отбранително положение. 

Само в редки случаи средиземноморските народи са изнасяли линията на своята отбрана далеко на север. Така е било и в Балканския полуостров...

Целият материал четете по-долу:

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Минералните богатства на Македония

сп. "Македонски преглед", г. XIII, 1942, кн. 1 Дим. Яранов, Минералните богатства в Македония... 21 - 41

От всички български земи Македония е най-изобилно надарена с минерални богатства. Това се дължи на особеностите в геологията и тектониката на Балканския полуостров. Той спада почти изцяло (изключение прави само Северна Добруджа, на север от линията Кюстенджа—Черна-вода) в обсега на алпийската младонагъната система, която е, общо взето, бедна на минерални богатства.

 В тая алпийска зона се различават два пояса: северен, който обхваща Пиренеите, същинските Алпи, Карпатите и Стара планина, и южен, който обхваща Апенините, Динарските и гръцките планини и продължава на изток в Мала Азия. Тия два пояса на алпийската младонагъната зона не са развити равномерно: при Алпите е развит по-добре северният пояс, в Балканския полуостров, обаче е развит по-добре южният пояс, който изпълва три четвърти от Полуострова, като оставя за северния клон само земите на север от Пловдивското поле и на изток от долното течение на Българска Морава и на съединена Морава. 

Установено е от друга страна, че именно в тия части на алпийската младонагъната зона (или алпийския ороген, както още се казва), които са били по-широко развити, са станали по-интензивни нагъвания, придружени от изливания на базични лави, към които именно са привързани и повечето от ценните руди...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българските села в Солунско

сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1933, кн. 4. Караманов, Вл. От Кукуш през Лъгадина до Бешик гьол (Пътни бележки)..., 55-70

Случи се, че по служебна работа, в качеството си на кукушки окръжен управител, трябваше на 16. XII. 1912 год. да замина незабавно за гр. Лъгадина и оттам до Бешикгьол. 

На това пътуване за пръв път се запознах с тая у нас малко известна крайморска македонска област, a също така и със смесеното там българско, гръцко и турско население...

Целият материал четете по-долу:

 

 Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »