Границите на българската езикова територия

петък, 18 октомври 2019 г.

ДО КЪДЕ СА ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ТЕРИТОРИЯ? 

сп. "Македонски преглед", година XXV, 2002, № 2. До къде са границите на българската езикова територия?. Н. Иванов ...169-171

 Във връзка с появилия се фундаментален труд на българското езикознание “Български диалектен атлас. Обобщаващ том”, БАН, 2001, на Секцията за българска диалектология към Института за български език при БАН, неотдавна в Скопие бе направен опит от младия лингвист Коста Пеев да бъде представено изданието на широката общественост в Р Македония. 

Самият факт, че затова бе избран “Утрински вестник” (от 11 март 2002, бр. 815) – рупора на сърбизма в тази нова република – вече е показателен: от създаването си до днес вестникът не е казал нито една добра дума за източната си съседка, камо ли сега, когато трябва да бъде оценено едно от големите постижения на световната и българска лингвогеография. Младият Пеев е раздразнен от първото изречение на встъплението на Обобщаващия том на атласа, че той “обхваща земите от целия български исторически и езиков континуум (Мизия, Тракия и Македония), очертан от най-изтъкнатите наши и чуждестранни езиковеди в миналото и днес” (с.17). 

Безсилен да се противопостави на термина “историкогеографско землище”, той го изоставя по понятни причини: историята на Македония е българска и Пеев не може да докаже обратното с факти. Не се интересува и от двестата първостепенни чуждестранни лингвисти, които защитиха българската й идентичност и влязоха в спор със сръбските националисти от типа на Белич, които изопачаваха фактите, за да “докажат” “сръбския” характер на областта. 

Пеев пропуска да прочете текста във встъплението, в който се съобщава, че “границите на българското историческо езиково землище на бланковката в Атласа са очертани главно по картата на акад. Ст. Младенов, приложена в Geschichte der bulgarischen Sprache (Berlin und Leipzig, 1929), която има за основа картите, съставени преди това от чуждестранни и наши учени (Т. Флорински, Л. Нидерле, А. Иширков, Л. Милетич, Б. Цонев, Й. Иванов, Ст. Романски)”, (с. 17). 

За да опровергае цитираните класици, Пеев напомня за един учебник на покойния проф. Ст. Стойков, издаден през 1962 г., където българският език се разглежда в държавни граници по времето на тоталитаризма у нас. И тъй като в Р Македония тоталитаризмът в науката все още е властващ, а идеологически жителите на областта биват принуждавани вече 70 години да следват македонистките митологични догми, на Пеев му допадат тъкмо постановките от старите и непроменени учебници. 

Затова Пеев вижда само онова, което иска да види – Българският диалектен атлас в 4 тома, а си затваря очите през излезлия през 1972 г. “Български диалектен атлас. Български говори в Егейска Македония”, т. І – “Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско” на Й. Иванов (с отг. ред. чл.-кор. К. Мирчев) и публикувания през 1986 г. “Български диалектен атлас. Северозападни български говори в Царибродско и Босилеградско” на Р. Божков (с отг. Ред. Ив. Кочев). 

Той се опитва да не забележи и излезлия през 1988 г. “Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителна част” (съставен под ръководството на Ив. Кочев). С една дума, Пеев не иска да види, че в Р България има силно развита и модерна лингвогеография, за каквато само биха помечтали много страни (не само) на Балканите, но и в Европа. По-нататък Пеев напомня за излизането на българската страна от работата на Карпатския и Общославянския атлас, без да обяснява, че тъкмо комисиите на тогавашна Югославия, верни на титовизма в науката, не разрешиха отразяването на българското становище в атласа. 

Тази свобода на словото и на печата след разпадането на Югославия вече се предоставя за сърбохърватския език, от който за няколко месеца възникнаха три или четири нови “езика”: сръбски, хърватски, босненски, та дори и черногорски!?! 

Несъмнено Пеев е склонен да се изявява по-скоро като политик, отколкото като лингвист: според него езиците могат “да се родят” за няколко дни (или месеца), и за същото време “да умрат”, без да оставят следа. Така твърдеше и Й. В. Сталин: “Социалистическата революция не намаляваше, а увеличаваше броя на езиците”, а също и неговият адепт Бл. Конески: “Някои народи изчезват от историческата сцена, а с това и езиците им. Някои народи се трансформират в други народи”. 

“Трансформиралите се” народи обаче започнаха да предявяват безкрайни претенции към наследството на “нетрансформиралите се” народи и не престанаха да тровят отношенията с всичките си съседи, за да им бъде призната измислената история, съчиненият им език и мичуринската им идентичност. От 368 карти в Атласа Пеев с мъка отделя само 4-5, в които се сили да намери нещо “по-различно” (макар и на тясно регионално равнище). Истината обаче е жестока! 

Няма нищо по-смазващо от фактите, а те недвусмислено показват, че нова държава със заимствано име Македония има, но македонска езикова територия няма. На всяка карта географската област Македония е част от българския езиков континуум. Хумористично изглеждат опитите на Пеев да обяви прехода за “македонски”, което означава, че трябва да включи Врачанско, Софийско (източно), Пирдопско и Ихтиманско към областта Македония. Не по-малко хумористично е и желанието му да свърже редуцираните облици: ме!сиц, зилен, де!сит – с гръцкия език (само и само, за да отрече очевидната им българска форма). 

И тъй като Атласът по категоричен начин не дава абсолютно никакви основания за отделяне на самостоятелен македонски език, различен от българския, Пеев се опитва да призове на помощ духовете на Кръсте Мисирков и Джинот, които нямат никакво отношение към лингвогеографията. Верен на концепцията си, че е ту българин, ту македонец, което в крайна сметка означава македонски българин, Кр. Мисирков от миналото отговаря доста ясно на провокиралия го Пеев. Идолът на Пеев, Мисирков, високо заявява: “Ние сме българи, повече българи от самите българи в България!”; “Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност”; ”Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България”; “Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият нашето българско съзнание..., те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци”; “В 1897 г. аз (Кръсте Мисирков) постъпих в Петроградския университет и в течение на пет години се намирах средата на българското студетство като българин и член на Българското студентско дружество”... и т.н и т.н. (вж по-подробно К.П. Мисирков (без коментар), Прозрения от т. I “За македонцките работи”; II “Бележки по южнославянската филология и история” и др., София, 1999, с. 5-48). Но да видим какво твърди и цитираният от Пеев Йордан Хаджи Константинов-Джинот. 

Този възрожденец пише: “Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мисия (т.е. Македония – б.м., Н.И.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгарии (“Цариградски вестник”, 1851, бр. 44). Коментарът е излишен! Нека Пеев се вслуша в думите на своя учител – Джинот.

Проф. Димитър Яранов — забележителен учен с необикновена съдба

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

сп. "Македонски преглед", година XXV, 2002, № 3. Доц. д-р Георги Балтаков, Диляна Стефанова. Професор Димитър Яранов — един забележителен учен с необикновена съдба... 5-30

"На 14 август 1962 г. при нещастен случай във водите на Черно море при Царево трагично загина проф. Димитър Анастасов Яранов едва на 52 години, на върха на своята творческа зрялост, известен тогава като един от най-добрите професионални геолози в България. 

По това време е главен геолог в Управлението за геоложки и минни проучвания и зам. - директор на Научния институт за геоложки изследвания НИГИ и ръководител на Секцията по геотектоника към същия институт. 

Под негово ръководство след 1960 г. започва пълно преструктуриране на системата за геоложки проучвания в България - създадени са геоложките бригади и отряди, в които работят много млади, умни, способни и ентусиазирани геолози. Повечето от тях се изявиха по-късно като водещи учени в БАН и ВУЗ, а други като изтъкнати професионалисти. 

Неговата внезапна смърт завари това преустройство в решаващата му фаза. Много от предложените планове се осъществиха, а други бяха изоставени. “Така без проф. Яранов не всичко стана както трябваше”, казваха неговите най-близки сътрудници..."

https://drive.google.com/file/d/1KCjGbKr9AD8sWzys_yM5pfM0UEuj9Nw-/view?usp=sharing

В Гоце Делчев населението иска да учи български

сряда, 16 октомври 2019 г.

Източник: Протокол от заседание на Инспекторския съвет  при Горноджумайска област за констатациите от въвеждането  на "македонския" език в Пиринска Македония

 (Горна Джумая, 28 април 1948 г.) 

¨...Първи неврокопски училищен инспектор др. Георги Владов докладва: учителският кадър не е добре подготвен. ¨

В началото на годината е устроен тридневен курс за подготовка на волнонаемните учители. Украсата не е на своето място. С въвеждането на македонския език се попречи много на българския. Преглеждал е класни по български език и е констатирал много грешки. Учителите преподават по македонски език, а децата отговарят на български. 

Някои колеги по македонски език преподават и други предмети - аритметика, естествена и други, но децата мъчно усвояват материала. На родитело-учителска среща учителката по македонски език казва: "Дойдохме да научим вашите деца на матерния им език". 

Всички присъствуващи се смеят. Населението говори чист български език - родопско наречие. Учителите по македонски език работят упорито, за да се научи езика. Останалите учители държат да се усвои българския език и в силите на децата се получава голямо раздвоение. Вестник "Пионерче" се пласира насила, а "Септемврийче" намалява. Вестник "Нова Македония" се получава принудително и не се чете. 

Курсовете за ограмотяване на македонски език пропадат. Населението иска да се ограмотява на български език. Председателят на околийския народен съвет е казал, че щат не щат трябва да научат езика, щом като служат тук..¨

Изучаването на "македонски език" ограничава развитието на децата

вторник, 15 октомври 2019 г.

Източник: Протокол от заседание на Инспекторския съвет при Горноджумайска област за констатациите от въвеждането  на "македонския" език в Пиринска Македония

 (Горна Джумая, 28 април 1948 г.) 

"...Светиврачкият околийски училищен инспектор др. Пенчо Пенков даде най-напред общите си впечатления от работата на учителите в околията. 

По въпроса за македонски език каза, че трудностите са много големи, има известно механическо заучаване, но трайни резултати няма. Също даване на толкова часове на македонски език ще се ограничи общото развитие на децата. Дава мнение македонския език да се изучава един път седмично. 

Вестник "Пионерче" се пласира с принуда и се води бележка кой не го получава. Учителката по македонски език в с. Брезница е казала: "Вардарска Македония бе окупирана от българите, а сега само Пиринска Македония е окупирана от българите, но ТИТО ще я освободи". 

Курсовете за изучаване на македонски език се провеждат задължително от страх за запазване на учителските места, понеже на тях постоянно се натяква, че догодина навсякъде ще се учи и говори македонски и ще почне изучаването му още от първо отделени...¨

Масовото убийство на българи в Търлис, Драмско

понеделник, 14 октомври 2019 г.

Илюстративна снимка на бежанци от Егейска Македония
сп. "Македонски преглед", година XXVII, 2004, № 1. Василев, В. Ат. Провалът на протокола Калфов-Политис и претенциите на Белград за „сръбско“ национално малцинство в Егейска Македония ...7-28

“...На 15 юли 1924 г. под претекст, че подпомагат дейността на нелегалната Вътрешна македонска организация ВМРО местните власти арестуват група българи от с. Търлис, недалеч от гр. Драма и „при опит за бягство“ разстрелват 19 от тях. Тази акция за сплашване получава крайно неблагоприятен за гръцкото правителство международен отзвук и с активното посредничество на английският професор Жилбърт Мърей - специалист по проблемите на малцинствата, на 18 септември същата година външният министър на България Христо Калфов и представителят на гръцкото правителство към ОН Никола Политис подписват „Протокол за покровителство на малцинствата в Гърция и България".

Като доказателство, че гарант за изпълнението му е ОН под протокола слага подписа си лично Генералният секретар на организацията Ерик Дръмонд. Протоколът е голям успех за България- той осигурява много по-добра защита на многобройното българското население в Западна Беломорска Тракия и Егейска Македония, отколкото типовият Севърски договор. 

Преди всичко той е договореност между две равноправни държави за уреждане на малцинствения проблем помежду им, даващ право на съответните правителства да говорят и действат от името на своите малцинства в другата държава. За разлика от протокола, договорът изключва категорично такава възможност и я квалифицира като намеса във вътрешните работи на съответните държави. 

При това контрагентите са абсолютно неравностойни. От едната страна е гръцката държава с цялата си военно-административна и икономическа мощ, а от другата — нейните потиснати, неорганизирани и лишени от каквито и да било възможности да защитават малцинствените си права славяноезични поданици. 

В Протокола изрично се подчертава, че обектът за защита е „българското малцинство в Гърция", което има огромно принципно значение за българската национална кауза в Македония и Беломорието..."

 Целият материал четете по-долу:

Светият престол и българите

неделя, 13 октомври 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 1. Професор д.ист.н. Светлозар Елдъров Светият престол и българите от Пий ІХ до Франциск... 7- 17

"...Няма съмнение, че тази акция и особено ватиканският ѝ етап е получила подкрепата на Ронкали, макар той да не го афишира публично. Достатъчно е обаче човек да се взре в снимките от българските му години, за да забележи на много от тях знамето на МКЛ редом до бъдещия папа Йоан ХХІІІ. 

 Тъкмо затова в Албум-алманаха „Македония”, издаден през 1931 г. по инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации с участието на видни български учени, писатели и общественици, Ронкали е представен с най-топли думи в Отдела „Приятели на България” сред плеяда известни българофили: епископ Йосип Юрай Щросмайер, Уилям Гладстон, Джеймс Баучър, братята Ноел и Чарлз Бъкстон, граф Игнатиев, Константин Иречек и др.12"

 Целият материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019