„Ке я освободиме тая желна Македония!” – изречени слова на
български език от английския кинооператор Чарлз Райдър Нобъл” след
Илинденската епопея!
Михаела Василева
Втори август е!
Един различен поглед, обединяващ двете ми страсти – любовта към
Македония и любовта към киното….
Иде реч за едно въстание, което по подобие на Априлското от 1876
г., разбунва духовете в Европа, поставя на изпитание външната политика
на „големите” държави и отправя поредната провокация към европейското
обществено мнение. Става въпрос за апогея в националноосвободителните
борби на македонските и тракийски българи – Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско от 1903 г.
Един от
най-авторитетните изследователи на българското освободително движение
– Христо Силянов, ще открои значението на това въстание години по-
късно като „велик подвиг на малък народ” – „най-завършеното
въплощение на българското бунтарство” и „най-скъпият принос на
Македония в общата национална история на българите”.
Отзвукът на въстанието сред европейското обществено мнение е
грандиозен. Хиляди публикации в редица официозни, опозиционни и
независими печатни издания от Италия, Великобритания, Франция,
Германия, Австро-Унгария, Русия и др., проследяват историческата и
политическа същност на македонския въпрос, дейността на четите,
избухването на въстанието, жестокото му и кърваво потушаване, агонията
на бежанците.
Събитията в Македония и Одринско отразяват повече от 20
руски журналисти, кореспонденти на московските и петербургски
вестници – „Санктпетербургские ведомости”, „Новое время”, „Московские
ведомости”, „Русские ведомости” и др. Във Франция въстанието се
отразява във в. „Матен”, в. „Република”, видни интелектуалци създават
Македонски комитет и организират митинги. Италианските вестници
„Куриере де ла сера”, „Национе”, „Аванти”, със своите постоянни
представители, публикуват материали от мястото на събитието, а
интелектуалците организират митинги в Рим, Палермо, Венеция.
Особен интерес към македонския въпрос по това време регистрира
Великобритания. Активна и последователна е дейността на множество
британски новинари, анализатори и военни кореспонденти на „Таймс”,
„Дейли нюз”, Дейли експрес”, „Мониторинг пост”, „Дейли Мейл”.
Сред
английските общественици и журналисти историята ни отрежда особено
място на кореспондента на в. „Таймс” Джеймс Дейвид Баучер, който
прекарва в България повече от 30 години, през които не веднъж е изправен
пред трагичната гледка на измъчените и клети български бежанци и плаче,
опитвайки се да прикрие спонтанно бликналите си сълзи. Той е автор на
редица статии, репортажи и анализи, в които ревностно отстоява
българския характер на славянското население в Македония,
справедливостта и героизма на националноосвободителните ни борби.
Неговият пример е последван от Алфред Хейлс, кореспондент на
лондонския „Дейли нюз”, живял заедно с четите в Серския революционен
окръг повече от два месеца и автор на серия репортажи за революционното
движение в Македония; от английския учен и журналист Хенри Ноел
Брайлсфорд, сътрудник на в. „Манчестър Гардиън”, ръководител на
британската хуманитарна мисия в Македония през 1903 г.; от У. Милър; Р.
Уайън и др. Активната дейност на кореспонденти и анализатори събужда
изцяло пробългарски настроения сред английското общество.
По подобие на Алфред Хейлс и руският военен кореспондент Борис
Тагеев, които по време на въстанието се включват в четата на ген. Иван
Цончев и предават серия от репортажи за революционното движение в
Македония и за бойните действия по време на Илинденско-
Преображенското въстание, през есента на 1903 г. друг един английски
кореспондент, въоръжен обаче с кинокамера, заминава за Балканите и
също се включва в бунтовническите чети. Това е операторът Чарлз Райдър
Нобъл, станал любимец на българския периодичен печат година по-късно.
През 1904 г. в Лондон, работодателят на Нобъл – Чарлз Урбан, започва да
издава ежегодни каталози с описание на своята филмова продукция. До
1907 г. видно място в каталозите заема рубриката „През Балканските
страни” със специален раздел, озаглавен България и Македония.
„Четническите” киноленти на Нобъл се появяват в Каталозите и по-късно –
в публикацията от 1907–1908 са обединени в един голям материал под
заглавието „Македония и въстаниците”, а самото съдържание е
предшествано от подробна анотация: „Сензационни кадри на
въстаническите чети, грабнали оръжие, за да отхвърлят хомота на турската
тирания. За да осигури описаните уникални изгледи, нашият оператор бе
посветен в партизанското „братство”.
Споделяйки бита на бунтовниците,
придружавайки ги в „горещите точки”, рисувайки собствения си живот,
той успя да оползотвори по невероятен начин времето, прекарано в тези
сурови условия, и постигна целта си”. Голяма част от филмите са свързани
пряко със заключителната част на Илинденската епопея и запечатват
нелеката реалност на въстаническия живот, пресъздавайки героични
епизоди от ежедневието на оттеглящите са чети на българските
революционери Иванчо Карасулията и генерал-майор Иван Цончев, както
и смелостта и самоотвержеността на въстаниците. С едно необходимо
уточнение – тук става въпрос за „инсценирана хроника” или модерната в
последно време „историческа възстановка”, в която героите са автентични
и играят себе си, времевият отрязък е почти същият (въстанието е
поизтляло, но битките с турците на места продължават), и единствено
пространствените измерения не са съвсем ясни и вероятно се разминават с
местонахожденията на действителните битки.
Благодарение на усилията на английския кинооператор и на неговия
продуцент – американеца Чарлз Урбан, България прави своята първа
блестяща кинопремиера не у нас, а на световна сцена и то в столицата на
Великобритания – Лондон, в именития мюзикхол „Алхамбра”, през същата
1903 г. и пред погледа на стотици зрители, кинокритици и журналисти,
които след тази прожекция ще се надпреварват да коментират събитието в
най-елитарните лондонски печатни издания – „Black and White“, „Morning
Post“, „The Standard“, „Financial News“, „The Pelican“, а интересът към тези
първи филми, показващи българската действителност, няма да стихне чак
до 1907 г., което за комерческо изкуство като киното, си е едно истинско
постижение.
И всичко това, в резултат на тежката участ на тия изстрадали
македонски българи и преди всичко на неповторимия подвиг на
„илинденци”, оказали се първопричината за раждането на седмото
изкуство и у нас.
Какво е въздействието на Нобъловите кинопредставления
в България през следващата 1904 г. Родната ни преса нарича англичанина
„предан труженик на македонското дело и приятел на българския народ”.
Освен в пресата, прожекциите на Нобъл в България са съхранени и в
паметта на българският актьор, режисьор и сценарист Кирил Петров
Перфанов, свидетел на един от сеансите, състоял се във Военния клуб в
София. Той си спомня съдържанието на филмите, внушителна фигура на
самия Нобъл и една фраза, произнесена от англичанина на български – „Ке
я освободиме тая желна Македония!”, която провокира аплодисментите
на всички присъстващи в залата военни и цивилни лица, отправени към
сърцатия британец.
Тези първи документални кадри, пресъздаващи
българската реалност, са приети радушно и печелят обществена подкрепа,
защото се вписват съвършено в патриотичните нагласи на българина по
онова време – чрез тях той формулира волята си за обединение и изстрадва
неволята на поробените си братя, с тях изрича пламенния си копнеж към
реализиране на националния идеал, с тях се легитимира пред Европа и
света.
