About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Да се радват ли в Скопие за Радмила Шекеринска?

12/12/2024


Както сте разбрали от новините, в това число и нашите, Радмила Шекеринска е избрана за заместник-генерален секретар на НАТО. Или назначена, няма значение. В Скопие не крият задоволството си от това. Двукратният министър на отбраната в два от кабинетите на премиера Заран Заев получи поздравления, в това число и лично, при съответна церемония, от президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Поздрави я и българският президент Румен Радев, както и други държавници и политици от района. Нека се радват край Вардар. Това назначение на Шекеринска, ако не се лъжа, е най-високата позиция, която политик от Северна Македония получава. Това е лично признание за самата нея, която направи своята политическа кариера като един от най-дейните и важни активисти на посткомунистическия Социалдемократически съюз на Македония. В един момент даже беше начело, за да се оттегли след като претърпя сериозна електорална загуба на едни местни избори. После пак се върна и издигна. Последното ѝ оттегляне бе през 2021 г. след като изкара в два мандата като министър на отбраната на страната. 

 В този смисъл новото ѝ назначение връща Шекеринска отново направо в голямата политика. Второ, нейната нова работа даде възможност на премиера Християн Мицкоски да демонстрира пред обществото колко широко е скроен като политик. Независимо, че Шекеринска е от съперническата политическа, идеологическа и електорална сила СДСМ, Мицковски я поздрави и заяви, че подкрепата на ръководеното от него правителство за кандидатурата ѝ е била напълно в интереса на държавата. Тоест, партийните му интерес са поставени в услуга на държавните. Като допълнително обстоятелство за подкрепа към тази позиция може да се открие и във факта, че другият кандидат за поста на заместник-генерален секретар бе българката Мария Габриел. И сега най-важното. 

Шекеринска претърпя своя драма в онази паметна нощ на 27 април 2017 г., когато активисти на ВМРО-ДПМНЕ влязоха със сила в сградата на парламента и извършиха истински погром над сградата и над някои депутати. Шекеринска бе една от най-пострадалите. Но трябва да се разберем – нейният избор за заместник-генерален секретар не е толкова резултат на лична оценка, а на геополитически съображения. Северна Македония е слабо звено в структурата на Алианса. Поставянето под съмнение от новите власти начело с ВМРО-ДПМНЕ на договорната триада – Охридски договор, Договор за добросъседство с България и Преспански договор с Гърция, подрива стабилността в държавата и региона. 

Ако Охридският договор от август 2001 г. успокои етническото равновесие в страната, то без подписването на документите с България и с Гърция Северна Македония нямаше да бъде член на Алианса. Тогава и София, и Атина изпълниха една геополитическа задача да отворят пътя на Скопие към НАТО. Ако ги нямаше, днес Северна Македония щеше да стои пред вратите на НАТО и Шекеринска изобщо нямаше да влезе в никакъв списък за номинации за високия пост. И още нещо. С членството на Северна Македония в Алианса бе затворена „огърлицата“ от държави, с която Сърбия бе окичена. Сърбия, която по много причини, не иска да кандидатства за Алианса. Тя се превърна в руско прокси на Балканите с отказа си да се присъедини към европейските санкции срещу Москва. Сърбия, която открито се опитва да прокарва икономическите и инфраструктурни интереси на Китай в нашия район, а и в цяла Европа. 

С поемането на властта в Скопие от ВМРО-ДПМНЕ традиционното влияние на Белград в южния съсед се формализира с назначаването на лидера на една от двете партии на сърбите в страната – Иван Стоилкович, за вицепремиер, отговарящ за политиката към етническите общности. Няколко чествания на годишнини от историята на Сърбия на територията на Северна Македония и неговото участие в тях показаха, че на практика той повече защитава интересите на Белград, отколкото да се грижи да изпълнява задълженията, които има като вицепремиер в правителството в Скопие. Постът заместник на генералния секретар на НАТО има своята военнополитическа тежест. 

Тъкмо такава е идеята на Марк Рюте Шекеринска да ползва целия ресурс на поста си, за да върне вътре в страната си стабилността в отношението към Алианса, да консолидира политическия елит около задължението да спазват отвечното дипломатическо правило, според което подписаните договори се изпълняват. Тя произлиза от този елит, в някои моменти даже минаваше за неговото младо и надеждно лице, имаше и има своето влияние върху отделни негови слоеве и групи. Задачата е тези възможности и инструменти, които постът ѝ дава, да бъдат насочени в правилната посока. Шекеринска измести Габриел от България. Пасиансът на Рюте с Шекеринска в него му пасна повече и геополитически, и кадрово, отколкото да предпочете политик от България, която проблеми с отношението си към НАТО няма. Сигурен съм, че Мария Габриел много по-добре щеше да се впише в структурите на Алианса, а и страната ни върви стабилно като по-стар член на блока. Но Рюте се довери на антилогиката и избра къдравата и на моменти дори чорлава Радмила Шекеринска. От Скопие. Дано да му донесе късмет. 

 Костадин Филипов

Люпчо Куртелов от Охрид бе отличен за будител на годината


Македонският българин и председател на Сдружение „Хоризонти“ – Охрид Люпчо Куртелов бе отличен за Будител на годината за 2024 г. Пред агенция БГНЕС той разказа, че е чул истината за своите български корени от своя баща – за възрожденците от Македония, за опълченците, за Сливница, за Балканските войни. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

„Все ми повтаряше, че трябва да се гордеем, че сме българи и нямаме право да се откажем от това, което са били нашите предци. А това са Димитър Миладинов – прадядо на баба ми Кате от Струга, Стефан Куртелов, който е ранен в битката при Рашанец и се самоубива, за да не попадне в ръцете на турците, Ангел Куртелов, член на ВМРО, който за съжаление става жертва на братоубийствените конфликти в България. Но една наша поговорка гласи: „Не е важен дядо, важна е работата“, каза той. 

Връчването на наградата се реализира за четвърта поредна година по инициатива на Посолството на България в Северна Македония и БКИЦ в Скопие.

Доц. д-р Милен Михов: Истината за освобождението на Скопие през 1944 г. да не се крие

11/12/2024


За операциите  на българската армия срещу Вермахта през есента на 1944 г., за истинността  на фактите и за „героите“ в тяхното изкривяване с историка доц. д-р Милен Михов разговаря журналистът Костадин Филипов

Доц. д-р Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. Завършва специалност История във Великотърновския университет през 1987 г. и от 1988 г. работи като преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Заема длъжността помощник-ректор на Великотърновския университет в периода 2007–2021 г. и ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ към Историческия факултет (2011–2014). Членува в Съюза на учените в България и в Македонския научен институт в София, в който от 2013 г. е в състава на Научния съвет. Народен представител в 43-то и 44-то Обикновено народно събрание. Заместник-председател на ПГ „Обединени патриоти“, заместник-председател на Комисията по образование и наука и член на Комисия по отбрана в Народното събрание. Семеен с три деца.

– Доц. Михов, тази година се навършват 80 години от освобождаването на Скопие. Какво се крие зад това? Кой освобождава и от кого?

– Освобождението на Скопие е важен момент в операциите на българската армия срещу Вермахта през есента на 1944 г. Външнополитическият завой на България, който води до скъсване на съюза с Германия и присъединяване към антихитлеристката коалиция, е процес, планиран и подготвян дълго преди 9 септември 1944 г. С навлизането на Червената армия и идването на власт на просъветското правителство на Отечествения фронт българските въоръжени сили са поставени под оперативното командване на 3-ти Украински фронт в хода на подготовката и осъществяването на Белградската настъпателна операция. Българската армия води тежки настъпателни боеве срещу немските войски във Вардарска Македония, които трябва да осигурят достатъчно време за изтеглянето на заплашените от обкръжение и унищожение части на Вермахта от островите и континентална Гърция. 

Военнополитическите промени на Балканите в края на август и началото на септември 1944 г. поставят в много тежка ситуация частите на Пета армия, дислоцирани на дял от територията на днешна Република Северна Македония. Една част се изтеглят към старите предели, водейки тежки боеве с германските сили, но други попадат в плен. След продължилото почти три години и половина българско управление, Вардарска Македония е окупирана от немските войски. На 8 октомври три български армии започват от старите предели на царството настъпление за освобождаването на териториите на днешна Република Северна Македония и Източна Сърбия. След извършената през месец септември мобилизация българската армия наброява над 470 хил. души и разполага с над 3,1 хил. оръдия и минохвъргачки, над 130 танка и 270 бойни самолета.

– Какви са фактите около освобождаването на Скопие през есента на 1944 г., доц. Михов. Каква е ролята на българската армия за това?

– Фактите са отдавна установени и за професионалните историци са напълно ясни. Българските части във Вардарска Македония започват сражения със силите на Вермахта още преди политическите промени в София на 9 септември 1944 г. Трябва да припомним, че правителството на Константин Муравиев обявява война на Третия райх на 8 септември и това довежда до немското настъпление към старите предели на царството. Отбранителни боеве се водят по направленията Кюстендил–София и Брегово–Видин, в които противникът е отблъснат. Първият принос на българските въоръжени сили за освобождаването на Югославия от хитлеристка окупация се дължи на българското военно разузнаване. Въпреки забраната да се провежда разузнавателна дейност спрямо германските войски на Балканите, българското военно разузнаване разполага с богата и достоверна информация за състава, въоръжението и боеспособността на противника. Буквално на другия ден след 9 септември е изготвен подробен доклад, който е предоставен на командването на 3-и Украински фронт. 

До началото на месец ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и развръщане на българската армия съгласно плановете на съветското командване. Предвижда се настъпление на югославска територия, като целта е да се прекъснат пътищата за отстъпващата германска армейска група „Егея“. За главнокомандващ на българската армия е назначен генерал Иван Маринов, който в предходните години е командир на 15-а Пехотна охридска дивизия, дислоцирана във Вардарска Македония.  Планира се настъплението по три направления.  Втора армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев трябва да настъпи към Ниш и Косово поле, като осигури левия фланг на настъпващите към Белград съветски войски.  Първа армия, с командващ генерал Владимир Стойчев, подготвя настъпление към Крива паланка, Куманово и Скопие, а на Четвърта армия, с командващ генерал-майор Асен Сираков, е възложена задачата да настъпи по направлението Горна Джумая – Кочани – Щип – Велес и да осигури левия фланг на 1-а армия към Скопие.

С министерско постановление на правителството на Отечествения фронт от 14 септември е създадена Бригадата „Гоце Делчев“, която е съставена от войници и офицери, родом от Македония, служили в българската армия през периода 1941–1944 г.  Тази бригада, въоръжена и екипирана от България, е предадена под югославско командване и участва в Брегалнишко – Струмишката операция съвместно с частите на 4-а армия. 

Настъплението на българските сили, надхвърлящи 270 хиляди души, започва на 8 октомври като освобождаването на Скопие трябва да се осъществи от съвместните действия на 1-а и 4-а армия. Срещу българските войски е изправен силен и с богат боен опит противник, който добре познава терена и успешно използва силно пресечения релеф, за да организира своята отбрана. На 12 ноември, след повече от един месец упорити настъпателни боеве, предните части на 1-а и 4-а армия се намират на подстъпите на Скопие. На 13 ноември първият разузнавателен взвод на 5-и Дунавски полк от състава на 5-а Дунавска дивизия на 4-а армия влиза в Скопие и достига до центъра на града, а няколко часа по-късно специално съставеният щурмови отряд от 2-ра Тракийска дивизия на 1-а армия освобождава североизточните части на града. До 23 часа на същия ден Скопие е прочистено от противника. Същевременно трябва да се отбележи, че югославската съпротива организира градски партизани, които са съсредоточени на височината Водно, югозападно от града. В историографията на Северна Македония се  изреждат номерата и имената на дивизии, бригади и отряди, взели участие в битката за Скопие, но в някои спомени на участници в събитията се посочва, че около 500 души, от които 100 жени, наброяват партизанските сили. 

– В своите научни изследвания Вие се занимавате с разобличаване на фалшификациите относно истината около тази дата. Кои са основните тези на фалшификаторите, можете ли да обобщите?

– Най-голямо внимание историографията в Северна Македония отделя на проблемите, свързани с историята на Втората световна война. Значението на въпроса се определя от търсената историческа легитимност, която се свързва с антифашистката съпротива и „националноосвободителната борба“ (НОБ) на македонския народ. 

На първо място се отрича реалният принос на българската армия в разгрома на германските войски на Балканите. Постоянно се изтъква, че българските части не водят реални бойни действия и основна заслуга за прогонването на окупатора принадлежи на партизанските части. Участието на българските сили под съветско оперативно командване се представя като великодушна отстъпка на Тито, която е направена на България. „Допускането“ на българската армия на югославска територия давало възможност на българите да измият петното от сътрудничеството със силите на Оста. 

– Защо е, според Вас,  този стремеж на съвременната историография в Северна Македония да крие истината, при това не само за това конкретно събитие? Толкова ли ги е страх от нея? Или има нещо друго?

– През 1945 г. новият комунистически губернатор на Македония Лазар Колишевски организира в навечерието на парламентарните избори пропагандно честване в Скопие на „Деня на народното въстание“ – 11 октомври 1941 г. Празненствата за 11 октомври от тогава до ден днешен  са протоколно организирани и пряко свързани с отбелязването на 13 ноември, деня на „освобождението“ на Скопие . 

Фиксираните в политическата символика събития придобиват значението на „начало“ и „край“ на „народноосвободителната борба на македонския народ“. Изградената картина представя развитието на събитията в една последователност, започнала с „народно въстание“, прераснало  в „народноосвободителна борба“, която преминава в „народноосвободителна антифашистка война и революция“. Действията на югославските партизани в Македония през Втората световна война се представят като самостоятелна национална съпротива, започнала срещу българската власт и завършила като „регулярна война“ с освобождението на Скопие под командването на генерала Михайло Апостолски. Тази доктрина остава непроменена и след формалната независимост на държавата.  

През 1995 г., по повод 50-годишнината от края на войната, президентът на републиката Киро Глигоров заявява:  „За времето на Втората световна война Македония имаше 100 000 армия и 24 000 души дадоха своя живот в тая война. Нито един съюзнически войник не умря на нашата територия, което показва, че ние се освободихме самите себе си“. В същия смисъл бяха издържани и думите на Гордана Силяновска в нейната реч по повод деня на Армията на Северна Македония през лятото на тази година.

– Кои са главните антигерои на този случай, доц. Михов? Михайло Апостолски ли е, или има други? Каква е тяхната съдба?

– Михайло Апостолски е несъмнено ключова фигура в тази тема. Във Военноисторическия архив във Велико Търново се съхранява документ, който разказва за срещата на български офицери от щаба на 4-а армия с М. Апостолски, която се е състояла на 14 ноември в гр. Велес. По повод съобщението на радио София за освобождаването на Скопие, Апостолски заявява: „Лъжете, брате, мръсно лъжете! Докога ще продължавате тези мръсни лъжи по радио София!“. Обръщайки се към своите войници, Апостолски призовава: „Вън българските войски от Македония! Скопие е превзето от този народ“.

Тази крайна нетърпимост и враждебност може да бъде обяснена с обстоятелството, че българските победи компрометират командването на Народно-освободителната войска и лично на Апостолски. Истината трябва да бъде скрита, за да се поддържа митът за самостоятелното освобождение и победата над фашисткия окупатор. Като директор на Института за национална история и един от авторите на тритомната „История на македонския народ“ от 1969 г. М. Апостолски има лична заслуга за кодифицирането на фалшивата история на Македония през Втората световна война. 

– Исторически факт е, че на генерал Владимир Стойчев е забранено да присъства на парада по повод освобождаването на града. Толкова ли новите власти в Скопие, току-що слезли от планината, са били притеснени от славата, с която достойният български генерал би се окичил?

– Всъщност темата за парада на българските войски и днес присъства както в общественото, така и в дигиталното пространство. Статията за освобождението на Скопие в македонската версия на Уикипедия отделя специално внимание на въпроса за парада на българската войска. Широко са цитирани спомените на Боро Чушкар, като не са спестени нецензурните изрази и псувни към българската войска и лично към ген. Стойчев. Всъщност тържества по повод освобождението на Скопие е имало. На 14 ноември в освободения град пристига военният министър Дамян Велчев. Тържества и парад е проведен и тези събития са изследвани от нашия млад колега Николай Койчев, чиято статия, посветена на освобождаването на Скопие през 1944 г., ще излезе от печат в поредната книжка на сп. „Македонски преглед“. 

– На финала, доц. Михов, да Ви попитам следното: при такова активно присъствие на българските войски в Македония в този период, при толкова човешки жертви, имаме ли достатъчно паметници, които да ни припомнят за това. Или и те са част от общата политика за скриване на истината? 

– В боевете на югославска територия българската армия дава над 16 000 убити, ранени и безследно изчезнали войници и офицери. Материалните разходи на страната възлизат на над 61 милиарда лева. Това са исторически факти, които никой не може да оспори. За съжаление, българските военни паметници и гробища са обект на системно унищожаване във Вардарска Македония в последните вече повече от сто години. Това се отнася и до паметните знаци и гробовете на загиналите военни чинове в боевете за освобождението на Македония от хитлеристка окупация през есента 1944 г. За пример ще посоча ежегодното отбелязване на драматичните боеве при с. Страцин. В тези боеве е бойното кръщение на парашутната дружина, която е родоначалник на днешните Специални сили на Българската армия. 

Днес на мястото, където се разгарят едни от най-кървавите боеве и е изкована победата, открила пътя за освобождението на Скопие, има само много скромен знак на признателност за дадените жертви. Всеки спомен, знак и символ на българското присъствие в Македония трябва да бъде заличен и от това не са пощадени и мъртви герои, отдали живота си за победата във Втората световна война. Победа, на която дължим своето настояще както в България, така и в Северна Македония. 

Съвместно заседание между правителствата на Косово и РС Македония

10/12/2024


На 18 ноември в Прищина се проведе междуправителствено заседание на косовското и македонското правителство. Министър-председателите на Република Косово, Албин Курти, и на Република Северна Македония, Християн Мицкоски, заедно с по-голямата част от своите министри, подписаха няколко споразумения за сътрудничество. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

На това междуправителствено заседание бяха подписани три основни споразумения: 

Протокол за общи гранични пунктове на Блаца-Хани и Елезит и Яжинце–Глобочица, за да се улесни трафикът на хора и стоки, като общите пунктове трябва да започнат работа от 1 януари следващата година; Споразумение в областта на енергетиката за рационално използване на природните ресурси и укрепване на енергийната сигурност в отговор на предизвикателствата в енергийния преход и на енергийната криза в района; 

Меморандум за образование, наука и иновации, който се фокусира върху професионалното образование и обучение за възрастни, както и за обмяната на опит, литература и образователни проекти между двете държави. Двамата министър-председатели обсъдиха и подобряването на транспортната свързаност между техните страни чрез изграждането на тунела Призрен–Тетово. 

Между двете държави са подписани над 50 споразумения и меморандуми през годините, но малка част от тях се реализират, което увеличава скептичността за пълното прилагане и на тези договорености. Още преди съвместното заседание на двете правителства да се проведе опозиционни политици и в двете страни се опитаха да го вкарат в друг контекст. 

Председателят на Демократическата партия на Косово Мемли Красничи атакува правителството на Албин Курти, че не е включило в дневния ред на междуправителственото заседание два важни за Косово и за албанците като цяло въпроса: 

„Що се отнася до срещата с правителството на Северна Македония, има най-малко два ключови въпроса, които трябва да се третират сериозно, но които изобщо не са в дневния ред. Първо, преследването и арестуването на ветерани от Армията за освобождение на Косово в Северна Македония, както се случи през тази година, е неприемливо и застрашава нашите междудържавни отношения. Правителството на Косово трябва да настоява такива случаи, каквито има сега с новото правителство в Северна Македония, да не се повтарят повече. Днес, нито един ветеран на АОК не е сигурен при преминаването на границата със Северна Македония заради заплахата тази държава да прилага заповедите за арест, издадени от Сърбия срещу борците за свобода. Второ, основните права на албанците в Северна Македония, включително използването на албанския език, трябва да се защитават с решителност. 

Правителството на Косово, и особено албанските политици, които са част от правителството на Северна Македония, трябва да издигнат гласа си и да се ангажират, че употребата на албанския език няма да се се застрашава от никого и никъде. Всеки опит за нарушаване на тези права трябва да спре незабавно“. Политици от албанските опозиционни партии в Република Северна Македония също се изказаха в подобен дух в навечерието на съвместното заседание. Отправиха се призиви към Прищина и Тирана да следят внимателно какво се случва в Република Северна Македония, където „решения на правителството потъпкват правата на албанците“. 

Изключително важен за албанските политици е въпросът за официалната употреба на албанския език в Република Северна Македония, особено преди очакваното през декември решение на Конституционния съд на страната относно Закона за употреба на езиците. Това се изтъква доста често от албански политици в Албания и Косово. При посещението на председателя на парламента на Република Северна Македония Африм Гаши в Албания на 13 ноември неговата колежка Елиса Спиропали отново постави въпроса за статута на албанския език в съседната страна. 

Двамата председатели се обединиха около тезата, че уважаването на албанския език и на придобитите от албанците права служи за сплотяването, взаимното разбирателство и европейската интеграция на Северна Македония. В по-различен дух относно употребата на албанския език в Северна Македония беше изказването на косовския министър-председател Албин Курти по време на общата пресконференция с Християн Мицкоски след провеждането на междуправителственото заседание. Курти, говорейки за официализирането на албанския език в Северна Македония, заяви че Конституционният съд (на Република Северна Македония) е изпратил за оценка на Венецианската комисия три разпоредби за употребата на Закона за езиците: „Тези три разпоредби парадоксално не са осъществени, не са прилагани в миналото. Сега на Конституционния съд в Република Северна Македония му се пада да прецени. Но трябва да изясним едно нещо: в Северна Македония няма Закон за употребата на албанския език и не е имало в миналото. 

Съществува закон за употребата на езиците, който споменава числото 20%. Но това не е закон за използването на албанския език, а за използването на езиците“. Курти добави, че всички трябва да чакат справедливото решение на Конституционния съд, който не прави нито изключения, нито дискриминация и който уважава многоезичието, което съществува в Северна Македония: „В Северна Македония не може да се каже, че албанският език е бил официален език и сега се застрашава, защото това не е истина“. Тези думи на косовския министър-председател предизвикаха реакцията на албанските опозиционни партии в Република Северна Македония, които ги окачествиха като „неверни и неприемливи“. 

В специална декларация от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) заявиха, че Законът за употребата на езиците в Северна Македония, приет като част от Охридското рамково споразумение, признава ясно и гарантира използването на албанския език като един официален език и като основно право на албанците. В тази декларация ДСИ се позовават на член 1, параграф 2 на закона, който гласи: „Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите (албанският език), също така е официален език и неговата азбука, в съответствие с този закон“. От ДСИ посочват, че всякаква друга претенция е изкривяване на фактите и показва липса на уважение към постиженията на албанците в Северна Македония. В декларацията се критикуват и думите на Албин Курти, че някои разпоредби на закона и без това не са приложени и че преразглеждането от страна на Конституционния съд може да бъде приемливо. 

Според ДСИ това изказване има за цел даването на алиби на опитите за отслабване на това ключово за правата на албанците законодателство. Беше отправен призив към министър-председателя Курти да коригира незабавно своите декларации и да „не служи като щит за нито един опит за нарушаване на равенството и правата на албанците“. Разбира се, при оценката на декларациите и реакциите срещу изказването на Албин Курти трябва да се отчита фактът, че на 9 февруари следващата година в Косово ще се проведат парламентарни избори и опозиционните партии в Косово ще продължат да експолоатират тази тема, за да се представят като защитници на албанските интереси в Република Северна Македония. От друга страна, трябва да се отчете, че самият Албин Курти се постави в неизгодна ситуация с подкрепата си за коалицията ВЛЕН още преди изборите в Република Северна Македония през месец май. 

Всеки провал на тази коалиция в защита на колективните права на албанците в Северна Македония ще рефлектира и върху самия Албин Курти. Тези противоречия са още едно доказателство, че отношенията между различните албански политически фактори – институционални, партийни, групови – на Балканите, не са еднозначни и те реално не са обединени и много рядко действат в координация за постигането дори на важни национални каузи. 

 Д-р Антон Панчев

Лектория "Македония": От първата езикова комисия до днес – 80 години експерименти

09/12/2024


На 21 ноември 2024 г. се проведе лектория „От първата езикова комисия до днес – 80 години експерименти“. Модераторът Костадин Филипов предостави думата на лектора – проф. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Тя анализира структурата на българския език, която е еднаква в Мизия, Тракия и Македония, т.е. в цялото българско историко-географско землище. В исторически план през IX в. той е класически славянски език като повечето славянски езици. Днес е модерен, аналитичен език със специфични особености, които го отличават от останалите славянски езици, а именно – без падежна система, макар и някои от диалектите да имат остатъци от падежи, наличие на определителен член при имена, богата глаголна система, включва степени за сравнение и наличие на преизказно наклонение. Тези черти според Кочева са характерни за всички български диалекти, вкл. и за югозападните български говори. Българският език излиза извън държавните граници, което е напълно закономерно, защото езиковите граници не съвпадат с държавните граници. 

Затова българският диалект може се чуе в 7 области, независимо от етническото и езиково им прочистване – Северна Добруджа, Моравско, Западните покрайнини, Вардарска Македония, Егейска Македония, Западна Тракия и Одринска Тракия. Последващата част от лекцията бе посветена на прекодофикацията на българския език във Вардарска Македония. Кочева анализа съвременния език в Македония, който има за основа книжовния български език от Златния ІХ в. на Симеонова България. Над този език в Скопие допълнително са наслагвани регионални особености, сърбизми и др. чуждици, за да се промени първоначалния му облик. Началото на прекодификацията е положено в периода 27 ноември – 4 декември 1944 г., когато заседава конференция на филоложка комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“, съставена от 11 души. 

На базата на стенографски протоколи Кочева анализира противоречията в комисията, наложили разпускането ѝ без видими резултати. Стремежът на управляващите в Народна Република Македония да се отдалечи по възможност най-много официалната норма от българския книжовен език дава резултат в следващите месеци. „Главният изпълнител“ – Блаже Конески, и негови последователи изпълняват прилежно указанията. Приведените примери показаха множество фалшифицирани заглавия и подправени текстове на произведения на популярни български възрожденци от Македония. Не са пощадени от манипулация и трудове на чужди автори като Афанасий Селищев. Прекодофицирането на българската книжовна норма е факт. На наложената норма в Република Северна Македония се създава литература, норма е на образователния процес, на медиите, на държавно-административното управление, т.е. тя функционира официално. Дали този процес е обратим – е въпрос, който няма еднозначен отговор. 

Последвалата дискусия в залата породи много въпросителни, които чакат своите отговори.

Лектория "Македония": Кой извоюва свободата на Скопие през 1944 г.?

06/12/2024


На 13 ноември 2024 г. се състоя традиционната Лектория „Македония“. Гостите – доц. д-р Милен Михов и Николай Койчев от Областния държавен архив във Варна, бяха представени от водещия Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Темата на лекторията бе свързана с юбилейната 80-а годишнина от освобождението на Скопие. Доц. Михов се спря на популяризирани теми в македонската историография, отричащи българския принос за освобождението на града и на Вардарска Македония, окупирана от германски войски. Данните показват, че в първата фаза от участието на България във Втората световна война, когато военните действия се водят на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово, общата численост на убити, ранени и безследно изчезнали български военнослужещи са около 16 000. 

Това противоречи на официалното твърдение в Скопие, че няма нито един загинал съюзнически войник. Доц. Михов се спря и на отродяващите превъплъщения на един от „героите“ с българско потекло – Михайло Апостолски (Михаил Митев Апостолов), изявил се като един от основните идеолози срещу българщината във Вардарска Македония. Вторият гост - Николай Койчев, обрисува военновременната обстановка в Македония, дислокацията на българските военни части през октомври–ноември 1944 г., когато след сражения с части от германски армии са освободени Крива паланка, Страцин, Куманово и Скопие. Цитира сведения от различни източници, вкл. немски карти и бойни дневници за периода 11–13 ноември, когато български военнослужещи водят сражения за освобождаване на Скопие. 

Архивите показват, че с изключение на епизодични сражения, липсват данни за наличие на многобройни партизански единици в околностите на Скопие, имащи сили да победят формированията на Вермахта. Според немската документация всички участници в т.нар. националноосвободителна борба не надвишават 7000 души, което показва несъстоятелността на пропагандата в Белград и Скопие за нейната масовост. Койчев цитира и английски източници, които потвърждават мнението, че партизанските чети не са добре оборудвани и нямат необходимата боеспособност да се противопоставят на елитните германски части. Презентираните непознати фотоматериали показаха радушното посрещане от местното население в Скопие на българските войски като освободители.


...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024