About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Македонският научен институт почете празника „Свети Дух“

06/06/2023


Македонският научен институт отбеляза празника „Свети Дух“ 

 На 5 юни (понеделник) 2023 г. МНИ отбеляза празника „Свети Дух“ – Денят на Македония. От две години датата, на която се пада празника (винаги в понеделник) е в Културния календар на Столична община. 

 Събитието по повод „Денят на Македония“ се проведе пред паметника на „Загиналите за свободата на Македония и Одринско“ в град София. 

Да отбележат „Свети Дух“, освен от МНИ, бяха дошли членове от „Сдружението на българските родове от Македония“, СПС „Защита“, граждани родени в РС Македония и жители на София. Слово реч за „Свети Дух“ – Денят на Македония произнесе зам. председателят на МНИ, доц. д-р. Наум Кайчев. 

Той разказа, какви са причините довели до това, през 20-те години на XX век църковният празник да започне да се отбелязва и като „Ден на Македония“ и всички знайни и незнайни воини, общественици, учители, научни работници, които дадоха живота си за свободата на Македония. 


 Събитието, организирано от Столична община приключи с церемония по поднасяне на венци и цветя пред паметника на „Загиналите за свободата на Македония и Одринско“.

Докторант Владимир Митов

МНИ ще отбележи "Свети Дух" с поднасяне на венци и цветя

05/06/2023


Уважаеми колеги! 

На 5 юни (понеделник) е празникът Свети Дух. 

По този повод Македонският научен институт организира церемония по поднасяне на венци и цветя пред паметника на "Загиналите за свободата на Македония и Одринско" на улица Стефан Стамболов и Тодор Александров (на 5 мин. от Македонския дом). Събитието ще започне в 11 ч. 

Заповядайте!

Свети Дух – българският Духовден на Македония

04/06/2023

Свети Дух – българският Духовден на Македония

 Маргарита Цачева 

Всяка година на 51-я ден след Великден и един ден след Петдесетница (Ден на Света Троица) Българската православна църква чества Ден на Светия Дух. На този ден Свети Дух се явява на вярвящите и ги дарява с божествени блага. 

„Свети Дух” е църковен празник, но в българския народностен светоглед, познат още като Духовден, този ден е обвързан с редица поверия, обичаи и чествания, разкриващи не само дълбоко закодираната в битието и в съзнанието на българина символика, но и неговия несломим дух. 

Старите българи вярвали, че от Велики четвъртък до Духовден душите на мъртвите слизат на земята, за да посетят живите си близки и роднини и да им се порадват. Вярвало се още, че душата може да говори. Затова на този ден е достатъчно да допреш ухо на нечий гроб, за да чуеш как душите на мъртвите говорят помежду си. От 20-те години на ХХ век насам в България същият този ден се отбелязва и като Ден на Македония. С всяка следваща година отбелязването на този ден, посветен на Македония от нашите предци, става по-масово. В различните краища на България се организират все по-многолюдни шествия и манифестации, сказки и вечеринки. На този ден те се прекланят пред паметта на множеството български герои, жертвали се, посветили и отдали живота си в името на един идеал – свободна и обединена България. На този ден те отдават заслужена почит пред паметта на хората, направили самопожертвувание в името на това един ден българите, останали извън пределите на българската държава, отново да могат свободно и с гордост да се чувстват българи. 

 Не е случайност съвпадението на църковния празник Духовден с отбелязването на Деня на Македония. 

Не е случайно и това, че винаги съботата преди Духовден е Черешовата задушница – ден, в който възпоменаваме душите на починалите. Според вярванията на старите българи на Духовден душите на мъртвите слизат на земята сред хората, сред своите живи роднини, близки и познати, за да ги видят и да им се порадват. Именно в този ден душите на стотиците хиляди българи, загинали за свободата и обединението на българския народ са тук, сред нас, на земята. Именно в този ден, когато техните души бдят наоколо, морално отговорно е ние да засвидетелстваме нашия дълбок поклон пред техните велики дела, пред тяхната борба, пред тяхната саможертва. Длъжни сме да отдадем почит на хилядите български герои, загинали славно в Кресненско-Разложкото въстание, в епопеята от 1903 г., белязана от Илинден, Преображение и Кръстовден, в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Длъжни сме да се преклоним пред подвига и делото на героите, взели участие в борбите и войните за национално обединение. 

Длъжни сме да почетем паметта на хилядите храбри българи, оставили костите си на бойното поле в името на българския идеал. И с това наше поклонение да покажем на техните души, че дори тук и сега, въпреки предизвикателствата на времето, борбата не е приключила. Задължени сме да им покажем, че помним тяхното дело. Да покажем, че няма да забравим тиранията и подтисничеството, извършвана системно над онази част от българите в Македония, запазили българското си самосъзнание. Няма да забравим всички онези българи, подложени на физическо изтребление, зверска асимилация и политически гнет. Няма да забравим! И никога няма да простим! Задължени сме да покажем на техните души, че борбата продължава и днес. 

В името на българщината, в името на българския народ, в името на България! Духовден с течение на времето се превръща в своеобразен Духовен ден за българите. Ден, който ни връща назад към нашето минало и към корените ни. Ден, който ни връща към спомена за онзи героичен и славен, безстрашен и непримирим български дух. Ден, който трябва да ни въодушеви да търсим и днес сред нас онези „нравствени великани” и „възвишени характери”, „смели до безумство, честни до самопожертвувание, влюбени в България до фанатизъм”. В този ден сякаш все още отчетливо отекват словата на полковник Борис Дрангов, независимо че от геройската му смърт ни дели един цял век: 

„А отечество, юнаци, не е само кѫщата, двора, селото или околията ви, нито пъкъ само Свободна България. Не! Цѣлокупна България е наше отечество. Тя е свещена земя за всѣки българинъ. Нейнитѣ поля и долини, урви и усои сѫ напоени съ кръвъта и сълзитѣ на нашитѣ прадѣди. Въ нея сѫ живѣли нашитѣ славни царе Крумъ, Симеонъ, Самуилъ, Иванъ Асѣнъ. За тая обична земя паднаха славно, увиснаха на бѣсило, измрѣха по затвори безбройно български синове - мѫченици; минаха подъ ножъ много невинни дѣчица, майки, моми и старци; изгорѣха цѣли села и градове; сложиха кости двѣстѣ хиляди руски юнаци! Границитѣ на Велика България се отбѣлѣзаха точно съ потоци безцѣнна кръвь подъ стѣнитѣ на Цариградъ. Тия граници обгръщатъ и оня край злочесть, прѣкрасенъ, роденъ, милъ, Дѣто Вардарь прѣзъ цвѣтята Мѫтенъ лѣй се и шуми, Дѣ на Рила грѣй главата, И при Охридски вълни; Тамъ, дѣ днесъ е зла неволя, Дѣ народътъ е мѫченикъ, Дѣто плачатъ и се молятъ Все на български езикъ. Плодовита, богата и земя-рай е цѣлата наша татковина”!

Политиката на Атина в защита на гръцкото малцинство в Албания

31/05/2023


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 5.

Република Гърция има ясна стратегия за защита на своите национални интереси спрямо Република Албания. Тази стратегия има различни измерения и аспекти, а с нейното приложение са ангажирани всички институции на гръцката държава и съответните структури на гражданското общество и медиите. 

Основните цели в гръцката стратегия по отношение на северозападния съсед са: определянето на морската граница с Албания според гръцките интереси и формула; запазването на броя на определящите се като гърци в съседната страна и гарантирането на всичките им културни, икономически, религиозни и политически права, често с превишаване на предвидените в албанската конституция и закони права за етническите малцинства; защита и специален статут на претендирането за гръцко културно и религиозно наследство – екстериториалност на гръцките военни гробища в Албания, запазването на гръцкия контрол върху Албанската православна църква (начело е архиепископ, дошъл от Гърция) и други; цялостно привеждане на учебниците и на други образователни текстове в Албания с оглед на гръцката версия за историческите събития, като процесът е изцяло еднопосочен; предотвратяване на всякакви албански искания относно евентуални културни и икономически права на потомците на т.нар. чами – албанското население на гръцки Епир, избито или прогонено по време на Втората световна война от гръцки националисти. 

За постигането на тези си цели гръцката държава използва широк набор от инструменти – от поставянето на Албания пред свършен факт (например изпращането на гръцки сондажни кораби в спорната морска зона), през символни послания (например неотмяната на Закона за обявяване на война на Албания от февруари 1941 г.) до системен външнополитически натиск най-вече на ниво Европейски съюз. Желанието на Албания да се присъедини колкото се може по-скоро към ЕС се използва умело от Атина за прокарване на гръцките искания. 

Това се доказва и от одобрената през миналата година преговорна рамка за Албания, в която пряко или по-завоалирано са включени всички гръцки искания. Гърция използва всяка възможност, за да припомня на Албания, че именно Атина държи „ключа за вратата на ЕС” и няма да бъдат правени никакви компромиси с изпълнението на гръцките искания. В центъра на гръцката стратегия за натиск върху Албания на равнище ЕС е въпросът за правата на гърците в кандидатката за членство в ЕС. 

При най-малкото подозрение за нарушаване на някакви права на представител на гръцкото малцинство, гръцката държава реагира незабавно, а нейните институции действат координирано за оказване на натиск върху Тирана, като се задействат и институциите на ЕС. Представеният по-долу случай е христоматиен пример за модела на действие на Гърция в посока защита правата на гърците в Албания. На 14 май в Албания се проведе първият тур на местните избори. Една случка в навечерието на изборите доведе до скандал между Гърция и Албания и дори отмести фокуса от самата предизборна кампания. 

В нощта срещу петък, 12 май, албанската полиция арестува Дионисиос (Алфред) Белери, кандидат за кмет на община Химара. Тази община се намира в югозападна Албания и е населена предимно с етнически гърци. Алфред Белери беше кандидат на коалицията „Печелим заедно“, формирана от Демократическата партия (крилото на Сали Бериша) и Партията на свободата на бившия президент Илир Мета. Алфред Белери беше арестуван с още двама души в собственото му кафене по обвинение за „Активна корупция на изборите, извършена в съучастие“, както гласи официалното обвинение или, казано другояче, за купуване на гласове. 

Полицията на Албания твърди, че разполага с необходимите доказателства (впрочем, бяха извършени над 50 ареста по такива обвинения в цялата страна по време на предизборната кампания) и обвинението може да бъде доказано в съда. Самият Белери е личност със спорна репутация след като още през 90-те години е обвиняван в екстремистки действия като гръцки националист, а през 2003 г. е осъден на 3 години затвор от албански съд за подбуждане към етническа омраза. 

Гръцката държава реагира незабавно срещу този арест и го окачестви като „заплаха за двустранните отношения и за европейската интеграция на Албания“, задействайки цялата си система от институции и механизми за защита на гърците в тази страна. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас заяви на 12 май, че е провел телефонен разговор с албанския министър-председател Еди Рама, а официалното му заявление гласеше: „Арестуването, два дни преди изборите, на представителя на гръцкото малцинство, Фредис Белерис (гръцкият правопис на името – б.а.), кандидат за кмет на община Химара в Албания, представлява скандал, ако няма категорични доказателства. 

За това вече уведомих Върховния представител на ЕС Жозеп Борел, както и шведския външен министър Тобиас Билстрьом, който упражнява настоящето председателство на ЕС“. На 13 май външното министерство на Гърция осъди категорично оставянето на Белери в ареста: „Днешното решение на съда, ако доказателствата не са категорични, е скандално. Арестуването на един кандидат за кмет на община два дни преди изборите не е белег на правова държава. Решението за задържането на кандидата за кмет на община носи пълна промяна на правилата за равенството в кметските избори в Химара, най-важният център на гръцкото национално малцинство в Албания. 

Едно такова решение ще повлияе и върху отношенията на Европейския съюз с Албания, тъй като условие за този европейски път е спазването на европейските правила и принципите на правовата държава от страните кандидатки. Решения, като днешното, които нарушават по-горните принципи, ще означават, че на практика Албания не следва европейския път“. И гръцкият министър-председател Кирякос Мицотакис коментира случая с арестуването на Фреди Белери. 

В декларация пред гръцките медии Мицотакис подчерта, че случката е много неприятна и той изисква незабавното освобождаване на Белери, като отправи директно послание към Албания. Гръцкият министър-председател предупреди, че ако Белери не бъде освободен, Албания ще има трудности по пътя към ЕС: „Позволете ми тук да отворя една скоба и да кажа нещо за една изключително неприятна случка, която се случи в съседна Албания днешната сутрин, където, за съжаление, се арестува кандидатът за кмет на община Химара и представител на гръцкото национално малцинство. Искам да изпратя едно послание до нашата приятелска страна, Албания. Ако Албания желае да се приближи към Европейския съюз, има задължението да осигури свободни и честни общински избори и да освободи незабавно тези, които е затворила, по начин, че те да участват в избирателния процес“. В защитата на Белери се включиха и други официални представители на гръцката държава. Например министърът на отбраната Такис Теодорикакос също е провел телефонен разговор с албанския си колега Бледи Чучи, от когото е поискал незабавното освобождаване на кандидата за кмет на Химара. 

Гръцкият посланик в Тирана Костандина Камици още на 12 май е провела среща във външното министерство на Албания, на която е изразила притеснението си във връзка с арестуването на кандидата за кмет на Химара, а гръцкото посолство следи внимателно ситуацията. Опитите на външния министър на Албания Олта Джачка да успокои гръцките власти, призовавайки да не прибързват в своите декларации, не постигнаха желания ефект. Джачка заяви: „Искаме от нашите гръцки приятели в Атина с уважение да наблюдават отблизо развитието по този въпрос с търпение, позволявайки на албанското правосъдие да свърши работата си без външен натиск и разделящи послания. Много добре е, че Брюксел се информира, но трябва да чакаме, за да излязат фактите“. 

На 15 май обаче държавният министър на Гърция и представител на правителството Акис Скерцос се ангажира на пресконференция пред представители на медиите, че гръцкото правителство ще използва всички средства, за да предотврати влизането на Албания в ЕС, ако ситуацията в Химара не се успокои. Акис Скерцос окачестви като „неприемливо и нелогично поведението на официална Тирана“ арестуването на кандидата за кмет на Химара Фреди Белери два дни преди изборите: „Ако ситуацията не се успокои, както подчерта г-н Мицотакис, Гърция ще използва всяко средство на разположение, за да блокира европейския път на Албания. Ще има последствия не само за гръцко-албанските отношения, но и за хода на приемането на Тирана в Европейския съюз...“. 

Въпреки че се намираше в ареста и в изборния ден Белери спечели изборите за кмет на Химара, макар и само с 19 гласа преднина пред кандидата на Социалистическата партия. Това беше и една от много малкото победи на опозицията, защото кандидатите на управляващата партия спечелиха 53 общини, включително всички по-големи градове. Опозиционната коалиция спечели едва 7, като албанската десница за първи път загуби и своя основен бастион – град Шкодра. Все още е неясно как ще завърши историята с ареста на Белери, но тя е типичен пример за това как реагира Гърция, когато сметне, че са застрашени правата на представител на гръцкото малцинство в Албания, като не се колебае да използва предимствата си като член на Европейския съюз. 

Д-р Антон Панчев

120 години от гибелта на Димитър Гущанов (1876 - 1903)

30/05/2023


120 години от гибелта на Димитър Гущанов
(1876, с. Крушево, Демирхисарско – 4 май 1903, с. Баница, Серско) – деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на ВМОРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 5.

Роден е в учителското семейството на българския възрожденски и просветен деец Атанас Гущанов. Димитър учи в българското училище в Сяр и в богословското училище в Самоков. Учителства в родното село на баща му – Старчища, Неврокопско. Заминава за Швейцария, завършва право в Лозана (1898). Учител е в Кочани и Петрич, където влиза във ВМОРО и става околийски ръководител. 

През септември 1902 г. минава в нелегалност и става четник в четата на Михаил Чаков. Като член на Серски революционен комитет е определен от Г. Делчев за инспектор на четите в окръга. От февруари 1903 г. е драмски войвода и участва в атентата на жп линията при р. Ангиста. 

Загива заедно с Г. Делчев в сражението с турски аскер в с. Баница и са погребани в общ гроб. Неговото име носят улици в Петрич и София.

155 години от рождението Тасе Христов /Аврам Барон/

29/05/2023

155 години от рождението Тасе (Атанас) Христов /Аврам Барон/
(20 май 1868, с. Присовяни, Охридско – неизв.) – български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, кн. 5

През 1898 г. влиза във ВМОРО, а от 1899 г. е четник. До 25 март 1903 г. е в четата на Никола Русински заедно с баща си Христо Ангелов и братята си Цветко Христов и Дойчин Христов От лятото на 1902 г. е районен войвода на Малесията и Охридско. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и при неговото провеждане в редица сражения. 

 През Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия. След войната се включва във възстановената ВМРО. На 3 април 1925 г. е назначен от Централния комитет за войвода на Ресенска околия.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2023