Световноизвестен журналист описва трагедията в Смилево

петък, 26 август 2016 г.

Джеймс Баучер
Известният британски интелектуалец Джеймс Баучер посещава опустошеното село Смилево, Битолско

  На 27 август 1906 г. името на героичното с. Смилево, Битолско, разпалило духа на Илинденската епопея, за което е наказано зловещо от вековния поробител, отново влиза в черната хроника на консулски анкети и на страниците на световната преса. В известна степен злодеянието напомня на варварските действия в селата Зеленичево, Леринско и Загоричане, Костурско, дали многобройни жертви след нападенията на андартски формирования през 1904–1905 г. 

Козма Георгиев
Новото насилие не е случайно, а плод на дългосрочна гръцка стратегия. След въстанието от 1903 г. борбата на Атина срещу устоите на Османската империя отстъпва място на по-прагматични цели. Тя вече се насочва срещу българското просветно-църковно и революционно дело в Македония – без оглед на средствата…, и на съюзниците. Затова в поредната наказателна андартска акция срещу българското население в с. Смилево са повикани на помощ и иноверци, а действията се извършват с мълчаливото съгласие на недалечния турски гарнизон, разположен в с. Гопеши.  

  Представяме ви спомените на Козма Георгиев – син на известния българския революционер Георги Чуранов от Смилево, в чийто дом се провежда Смилевския конгрес, взел решение за Илинденско-Преображенското въстание. Те се отнасят за посещението на британския журналист, общественик, политик и кореспондент на в. „Таймс” Джеймс Баучер в селото след гръцко-турския погром. 

 Документът е публикуван в сп. „Устрем”, орган на Съюза на Македонските младежки културно-просветни организации в България. 



 Доц. д-р Александър Гребенаров

110 г. от гръцко-турското нападение над българите в Смилево


110 години от гръцко-турското нападение над българите в с. Смилево, Битолско

    На 27 август 1906 г. името на героичното с. Смилево, Битолско, разпалило духа на Илинденската епопея, за което е наказано зловещо от вековния поробител, отново влиза в черната хроника на консулски анкети и на страниците във в. „Таймс”. В известна степен злодеянието напомня на варварските действия в селата Зеленичево, Леринско и Загоричане, Костурско, дали многобройни жертви след нападенията на андартски формирования през 1904–1905 г. 


 Новото насилие не е случайно, а плод на дългосрочна гръцка стратегия. След въстанието от 1903 г. борбата на Атина срещу устоите на Османската империя отстъпва място на по-прагматични цели. Тя вече се насочва срещу българското просветно-църковно и революционно дело в Македония – без оглед на средствата…, и на съюзниците. Затова в поредната наказателна андартска акция срещу българското население в с. Смилево са повикани на помощ и иноверци, а действията се извършват с мълчаливото съгласие на недалечния турски гарнизон, разположен в с. Гопеши. Картината на поредното гръцко злодеяние в Македония ще представим чрез два източника. 

 Първият текст, наситен с фактология, е взет от книгата на известния летописец на македонското освободително движение Христо Силянов „Освободителните борби на Македония”, Т. II. 1983, с. 223. Правописът в него умишлено не е осъвременен. 

Христо Силянов
 Най-голѣма изненада не само въ консулскитѣ, но и въ българскитѣ срѣди въ Битоля, предизвика нападението на Смилево. Отдалечено отъ андартскитѣ бази въ Битолско, това село, смѣташе се, че се намира вънъ отъ обсега на андартскитѣ действия. Сега Груевото село не бѣше нѣкогашното голѣмо и цвѣтущо Смилево. Следъ възстанието по-голѣмата часть отъ жителитѣ се изселиха въ Битоля и въ селото останаха само около 150 семейства, настанени повечето въ леки постройки. Тѣ изживѣваха още последицитѣ на въстанието и бѣха смъртно ненавиждани отъ околнитѣ турски села. Тази именно турска ненависть и турската жажда за грабежъ бидоха използувани отъ андартския капетанъ Гудасъ за единъ съвмѣстенъ набѣгъ до Смилево. На 27 августъ вечерьта, Гудасъ, съ 180 души, голѣма часть отъ които турци отъ Обѣдникъ, Рамна, Кажани и други села, обкрѫжи родното село на българския башъ-комита Дамянъ Груевъ, а съ другата половина на бандата си нахлу ненадейно вѫтре. Всрѣдъ паниката, предизвикана отъ пушечна стрелба и пукотъ на бомби, андарти и турци се подадоха на палежъ, убийства и грабежъ. Жертвитѣ биваха предварително обирани. Щадѣха се ония жени, които веднага предаваха паритѣ и скѫпоценноститѣ си. Кървавата вакханалия продължи до полунощь, ала гарнизонътъ отъ с. Гопеши, на единъ часъ разстояние, не се помръдна. Консулската анкета, извършена на другия день, констатира: убити 15 души, отъ които 3 жени, ранени трима, отъ които една жена, десетина кѫщи изгорени и множество повредени и ограбени. Турската власть положи всички усилия за да прикрие участието на турци, но напразно. Озлочестеното село биде посетено и отъ кореспондента на „Times”, Джемъ Баучеръ, който плака предъ страшната картина на труповетѣ и на новитѣ димящи пепелища въ Смилево”.

Доц. д-р Александър Гребенаров

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2016