Източник: бюлетин "
Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.
Костадин Филипов
Времето притиска политическия елит в Скопие да взима важни решения, които да изведат страната от разочарованието от неуспеха за получаване на дата за начало на преговори за членство в ЕС
Поговорката „Да не гоним дивото, защото ще изпуснем питомното“ звучи еднакво и в София, и в Скопие. Не може и да бъде друго, поради близостта в историята, във фолклора, в езика, в поговорките и пословиците, и във вицовете дори на хората от двете страни на границата. Винаги с удоволствие съм казвал, че ако има пет причини, които с голяма доза условност дават основание да се твърди, че ние сме различни с нашите братовчеди от Северна Македония, има други деветдесет и пет, които категорично потвърждават, че сме едни и същи. Вън от всяко съмнение.
Тази поговорка – да не гоним дивото, защото ще изпуснем питомното, бе използвана от президента на Северна Македония Стево Пендаровски по време на срещата му с лидерите на парламентарно представените политически партии. Тя бе свикана от него, за да решат заедно какво да се прави след неуспеха страната да получи дата за начало на преговорния процес за пълноправно членство в Европейския съюз.
И как в същото време да се окуражат гражданите, че надеждата за европейска интеграция на Северна Македония не приключва с отказа на Париж да се включи в консенсуса на останалите страни членки, които искат да видят и бившата югорепублика сред тях.
Франция бе единствената държава от ЕС, която не каза „да“ и по такъв начин отложи решението за Северна Македония, а и за съседна Албания, за неопределено време. Ако на срещата имаше все пак някакъв важен политически резултат, това бе договорката в страната да се проведат предсрочни парламентарни избори на 12 април.
Датата изненада мнозина, особено онези привърженици и симпатизанти на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепяха категорично изразяваната от лидера на партията Християн Мицковски позиция, че след като правителството на Зоран Заев не получи дата за преговори, избори трябва да се проведат „сега и веднага“.
След двудневен размисъл и премиерът Заев изрази готовност за предсрочен вот, за който преди решението от Брюксел говореше с голяма доза неопределеност.
Но за това предсрочните избори да бъдат на 12 април и двете страни – и управляващи, и опозиция, имаха свои съображения. Зоран Заев, например, се надява, че времето до изборния ден ще бъде бонус за неговото управление, защото ще може да предприеме стъпки за подобряване имиджа на правителството, водено от него.
Тук-там увеличение на заплатите, малко за пенсионерите или земеделските стопани, осъдителна присъда за някой от „героите“ на прехода в Северна Македония, като бизнесмена Орце Камчев, или пък като доскорошната ръководителка на Специализираната прокуратура Катица Янева, задържана за злоупотреба със служебното положение и корупция. Впрочем, тя вече получи облекчителен режим „домашен арест“, което пък ще бъде обжалвано от прокурора, водещ делото срещу нея. От друга страна, Заев се надява, все пак, на ефекта на евентуалното членство на НАТО за страната. На 3 и 4 декември в Лондон е Срещата на върха на Пакта, на която се очаква Северна Македония да получи покана и да стане 30-я член на Алианса.
Има обаче един повод за тревога и той се нарича Испания. Тя остана единствената страна членка на НАТО, която не е ратифицирала Протокола за членство на Северна Македония.
За съжаление, нямаше как да го направи. На 10 ноември там се проведоха предсрочни избори, които отново бяха спечелени от управлявалата досега Испанска социалистическа работническа партия.
Нейният лидер Педро Санчес отново ще бъде премиер на държавата. Лошото е, че най-ранният срок, в който новоизбраният испански парламент може да се събере и да заработи, е 3 декември – същият ден, когато в Лондон започва форумът на НАТО. На среща със свои симпатизанти Заев съобщи, че е разговарял със Санчес и е получил уверение, че въпреки тези обстоятелства, Мадрид ще ратифицира Протокола за Северна Македония. Което пък даде основание на Заев да обяви, че през януари по най-тържествен начин Северна Македония най-после ще стане член на Алианса. А това, въпреки разклатеното доверие в международните институции у хората в страната след неуспеха за ЕС, може да се окаже сериозен предизборен плюс за Зоран Заев и неговото правителство. Да видим.
Има „светлина и в тунела“, в който Северна Македония се движи по посока на Европейския съюз.
След отказа на Франция да подкрепи Албания и Северна Македония за дата, Париж прави усилия да оправдае своето решение с нови идеи и принципи за промяна на методологията на преговорите за членство в ЕС. До страните членки, в това число и до правителствата в Тирана и в Скопие беше изпратен документ, който обяснява френското разбиране за реформите в Съюза по отношение разширяването му. Засега официална реакция от управляващите в Северна Македония няма, но вън от съмнение е, че скоро тя ще се появи. Извън Тирана и Скопие обаче, мненията са противоречиви, на места остри, което пък подсказва, че предложените срокове за обобщаване на становищата на отделните страни членки едва ли ще бъдат спазени по начин, който би могъл да повлияе на предизборната кампания на Заев.
По-скоро би могло да се получи обратен ефект, но във всеки случай темата за това какви ще бъдат етапите и процедурите за предприсъединителния процес ще бъде „дъвка“ още дълго време.
Опозицията също има своите сметки за изборите на 12 април. Но в нейната предварителна позиция – избори сега и веднага, но по „Пържински модел“, се съдържаше сериозно вътрешно противоречие. Защото „Пържинският модел“ съдържа изискването изборите да се проведат от служебно правителство, наричано в Скопие „техническо“, което трябва да бъде избрано най-малко три месеца преди изборния ден.
При това този кабинет трябва да се ръководи от служебен премиер, предложен от управляващите, като титулярът трябва да подаде оставка също сто дни пред вота, а в състава му да има двама ключови министри – на вътрешните работи и на труда и социална политика, предложени от опозицията. Фактът, че лидерът на ВМРОДПМНЕ Християн Мицковски прие датата 12 април, означава, че за него е било по-важно да види, че Заев подава оставка като премиер на 3 януари и че той ще води кампанията само като председател на СДСМ, а не като премиер.
И че лозунгът „избори сега и веднага“ е бил просто за пропагандна употреба.
А че за опозицията в Северна Македония кампанията вече започна, това е повече от очевидно. Ако искаме да бъдем искрени ще трябва да кажем, че тя и не е спирала. Очакването е, че Мицковски и неговият екип ще изострят повече критиките си срещу Преспанския договор с Гърция и Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, които Заев подписа. Щели да ги преразгледат – Преспанския щели да денонсират, името щели да върнат и така нататък. И може би Груевски щял да се прибере у дома, разбира се, на бял кон, както се казва. И всичко щяло да бъде по старому.
Само че времето лети напред, при това с компресирани темпове. Онзи политически календар от годините, когато Груевски беше премиер и беше превърнал държавата в заложница на собствената си лакомия и капризи, отдавна е свален от стената.
А изборите на 12 април следващата година ще дадат отговор на въпроса – как и накъде ще върви Северна Македония. Затова и говорим, и пишем за тях сега, когато все още има време да се работи и действа така, че избирателите да вземат правилното решение.
Здравейте, в рамките на Лектория "Македония" на Македонския научен институт в сряда, 11 декември, ще ни гостува историкът проф.д-р Иван Илчев. С него ще разговаряме за работата на Съвместната комисия за история и образование със Северна Македония, чийто член е той. 
