Възпоменателна научна сесия за Неврокопския митрополит Борис

четвъртък, 15 ноември 2018 г.


НЕВРОКОПСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ПРОГРАМА
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА НАУЧНА СЕСИЯ

„Моят път в живота –
пътя към голгота”

„НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС
 – СТОЖЕР НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И ДУХОВНОСТ“

ПОСВЕТЕНА НА 70 ГОДИНИ ОТ МЪЧЕНИЧЕСКАТА СМЪРТ И
130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА 
НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС

16 Ноември 2018 г., Благоевград, Зала „22 Септември“


10.30 – 11.30 ч.  Откриване на възпоменателна научна сесия и приветствия                         към участници и гости

11.30 – 13.00 ч.  Първо пленарно заседание
                            Водещ: доц. д-р Александър Гребенаров

Доц. д-р Павел Павлов, Богословски факултет при Софийски университет “Св. Климент Охридски“- „Митрополит Борис и паметта на църквата“.

Доц. д-р Димитър Тюлеков Югозападен университет „Неофит Рилски“-„Духовникът и Неврокопският митрополит Борис в църковно-националния живот на България“.

Проф. д-р Светлозар Елдъров, Институт за Балканистика-    „Неврокопският митрополит Борис в годините на Втората световна война“.

Доц. д-р Кристина Павлова, Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Стесняване на обръча. Някои архивни документи от времето преди смъртта на Митрополит Борис.

13.00 -14.30 ч. работен обяд

14. 30 – 17. 30 ч.  Второ пленарно заседание с обща дискусия, изказвания и
Спомени.
Водещ: доц. д-р Валентин Китанов/Павел Павлов

Свещ. Стоян Бербатов, докторант в Православен Богословски факултет на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий“, Етическото измерение на личността в творчеството на Митрополит Борис.

Десислава Георгиева, докторант  в Правно-исторически факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“, Митрополит Борис-ревностен защитник на вярата в Неврокопска епархия, 1935-1948 г.

София Гълъбова, Регионален телевизионен център-Благоевград, Вдъхновителят на вярата – образът, който открих в личността на Митрополит Борис.

Гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, Богословски факултет на Софийски университет “Св. Кл. Охридски“, Новомъченичеството в комунистическия период.

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

Малина Стаматова, докторант при Исторически Факултет на СУ Св. Климент Охридски, Регионален исторически музей Благоевград – Посткомунистическите канонизации – тенденции и практика. Народната памет за Митрополит Борис Неврокопски  – един пренебрегнат източник като свидетелство за личността му.


16.30-17.30 ч.  – Обща дискусия, изказвания и спомени

17.30-18.00 ч. – Откриване на историко-документална изложба

18.00 ч. – Прожекция на филм „Път към Голгота“



Цариградска посланическа конференция (1877)

сряда, 14 ноември 2018 г.

Стефан Грънчаров

На 20 януари 1877 г. се закрива Цариградската посланическа конференция на Великите сили, която решава да се създадат две автономни български области.

Западната област с главен град София, обхваща санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, Серски и казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур и Източна област с главен град Търново включва санджаците Русе, Търново, Добруджа до устието на Дунав, Варна, Сливен, Пловдив и Лозенградска, Свиленградска и Елховска кази от Одринския санджак.

Погромът над ВМРО във Вардарска Македония (1946)

вторник, 13 ноември 2018 г.

60 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Александър Гребенаров

През май 1946 г. в Скопие, Битоля, Велес и Щип са разкрити и арестувани от югославските комунистически власти ръководните дейци на ВМРО. Няколко месеца по-рано, на 20 октомври 1945 г., в Скопие е възобновена дейността на ВМРО.

Избрано е централно ръководство от 13 души, начело с д-р Васил Иванов от Струмица, д-р Коста Тренчев от с. Царево село, д-р Коста Терзиев от гр. Кукуш, Георги Гоцев, Кирил Сивески, Благой Гащеев, от Щипско, Асен Чаракчиев от Скопие и др.

Новата ВМРО е продължителка на ВМОРО и ВМРО от времето на Даме Груев, Гоце Делчев, Т.Александров и Ив. Михайлов. Тя си поставя за цел да се противопостави на връщането на Вардарска Македония към Югославия, с която не я свързват исторически, културни и политически връзки. Основна изява на ръководството на ВМРО е изпратеният меморандум до Парижката мирна конференция през април – май 1946 г.

 В него се апелира към правителствата на Великите сили да се застъпят за правото на самоопределение на българите във Вардарска Македония и създаване на свободна и независима Македония под гаранциите на САЩ и Англия. Арестуваните ръководители на ВМРО са осъдени на смърт от югославските власти. Намесата на ООН спасява видните българи от разстрел, но те прекарват по 10-15 години каторга, като голяма част от тях оставят костите си из югославските лагери и затвори.

Лазар Томов (1878 - 1961)

понеделник, 12 ноември 2018 г.

Лазар Томов
(1878 - 1961)
Томов, Лазар (Л. Т. Крайнов) (12 ноември 1878, Годлево – 3 март 1961, София)

Доц. д-р Стоян Германов 

Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, революционер, публицист. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1896), учител в Мехомия (дн. Разлог) и Банско (1897–1900). 

Среща се с Г. Делчев и става член на ВМОРО. От есента на 1900 г. е студент в Историко-философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, поддържа връзки с дейци на ВМОРО и съдейства за успешния завършек на акцията „Мис Стоун“. В навечерието на въстанието напуска университета (1903) и се присъединява към четата на С. Молеров; делегат е на конгреса на Разложката революционна околия (5 септември 1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода на чета. 

През 1904 г. Лазар Томов завършва висшето си образование и е назначен за учител в Сярското педагогическо училище. Томов е делегат и открива Първия (редовен) конгрес на Серския революционен окръг (29 юли 1905); избран е за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). Преследван от турските власти, се завръща в България. Учителства в Бургас. След Младотурския преврат (1908) е учител в Сяр и Скопие. Участва в Първата световна война, след демобилизирането е учител във Втора мъжка гимназия в София. 

Редактор на сп. „Илюстрация Илинден“ (1927-1944), един от редакторите на алманах „Македония“ (1931); председател на Илинденската организация (1939–1944); участва в дейността на македонските културно-просветни дружества. Автор на книгата „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953).

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018