About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

140 години от рождението на Тодор Наумов

02/02/2023


140 години от рождението на Тодор Наумов
(20 януари 1983, Велес – 21 ноември 1941, Кюстендил) – капелмайстор, диригент, композитор. Получава основно образование в родния град, а по-късно учи в солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

 Завършва Букурещката консерватория и специализира в Париж. От 1907 работи като капелмайстор на военни духови оркестри в Свищов, Сливница, Цариброд, Враца, Кюстендил Ямбол и др. Участва във войните за национално обединение. Записва и обработва над 250 хора, ръченици и народни мелодии. 



 Композира творби за духови и симфонични оркестри. Голяма част от тях са посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение – Македонска рапсодия №1, №2;

Македонска сюита „Велешка сватба“; операта „Богданка“, 

македонските маршове – „Охрид“, „Пирин“, „Велес“, „Прилеп“, „Битоля“, „Крушево“, „Кратово“, „Струга“; македонската песен „Пелистер“ и др.

145 години от рождението на Методи Шаторов

01/02/2023

145 години от рождението на Методи Шаторов
/Шарло/ (10 януари 1898, Прилеп – 4 септември 1944) 

Роден е в занаятчийско семейство. Начално образование получава в родния си град, прогимназиално – в Битоля и Скопие, а гимназия завършва в Призрен. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

В края на 1918 г. се преселва в гр. София. Работи като чиновник и е избран в ръководството на Съюза на банковите и търговски служители. През 1920 г. става член на БКП и е един от активистите на Емигрантския комунистически съюз. През 1923 г. е натоварен да организира комунистическия метеж в гр. Горна Джумая (Благоевград). След неговото потушаване е избран за член на ГК на БКП в София и е привлечен на работа във Военната организация до нейното разпускане (1925).

 След събитията от април 1925 г. е принуден да емигрира в СССР. Той е един от основателите и дейните членове на ВМРО (обединена). Като професионален революционер заема различни постове в ръководството на БКП и многократно е изпращан на нелегални мисии в България, а по линията на Комунистическия интернационал (КИ) – и в редица западноевропейски страни. 

 Под влияние на непоследователната политика на КИ и БКП приема и активно провежда тезите по националния въпрос и по-специално за формиране на македонска нация. През 1936 г. е осъден в процеса срещу ВМРО (об). Поради неуспеха на ЮКП да изгради партийна организация във Вардарска Македония през 1939 г. е изпратен със задача да възстанови и оглави Областния партиен комитет. 

След Априлската война от 1941 г. той прекъсва организационните връзки на Областния комитет (ОК) с ЮКП и го подчинява организационно на БКП. Опитите на Титовото ръководство чрез Л. Кулишев и М. Нацева чрез пряка интервенция пред ОК и ръководството на БКП да го отстранят се провалят и той повдига въпроса пред КИ. 

Тъй като ЮКП организира масово съпротивително движение, в края на август 1941 г. КИ нарежда „по практически и целесъобразни причини“ ОК отново да се върне под ръководството на ЮКП при запазване активното сътрудничество с БКП. 

 За своята позиция Шаторов е обвинен във великобългарски национализъм, предателство, свален е от поста му и е изключен от ЮКП. БКП не приема позицията на ЮКП и го привлича за член на ЦК, натоварва го да оглави Софийския ОК, а от 1943 г. да ръководи ІІІ Пазарджишка ВОЗ. На 4 септември 1944 г. е убит при сражението под връх Милеви скали, Пазарджишко.

Европейското поведение на Скопие свършва до юмруците

31/01/2023


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

В новинарството е така – мислиш за тема за поредния си текст когато изведнъж тя се появява, измества всичко останало и се налага със своята важност. Така и сега. Новината за пребитото момче в Охрид само заради това, че се е декларирал като българин и че е ангажиран в Културния клуб „Цар Борис III“ в града, е тема, която не може да бъде пренебрегната. Нещо повече – тя си заслужава мястото да бъде огледана от различни страни и да бъде анализирана. Така. Вечерта на 19 януари, когато в Северна Македония се отбелязва светлия християнски празник Богоявление, трима нападатели пребили в Охрид секретаря на българския Културен клуб „Цар Борис III“ в града Християн Пиндиков. 

Новината съобщи в социалните мрежи евродепутатът от групата на Европейската народна партия Андрей Ковачев. Разбира се, веднага направих опит да потърся в местните медии в Северна Македония повече подробности за инцидента, но така и не намерих. 

На следващия ден, 20 януари, когато край Вардар се отбелязва Ивановден, отделих достатъчно време да се поровя отново в скопските медии, но пак не намерих нищо. Впрочем, на стената на Ковачев във фейсбук вече имаше мнения и на други любопитни, които се оплакваха, че не са открили никаква информация за случая въпреки старателното си търсене. Странно, нали? 

Как пък не. В този смисъл ми е крайно интересно каква ще бъде първата реакция на местните власти в Охрид и на колегите от тамошните медии. Тя може да се окаже показателна за истината около тежкия инцидент. Дали ще бъде направен опит да се минимизира значението на случая, или да се припише към битовите скандали на локално ниво, или нещо друго, си е въпрос, който заслужава внимание. 

Най-малкото заради усещането, че подобни инциденти с граждани на Северна Македония, изявили своята българска идентичност, станаха тъжна и крайно неприятна „традиция“ в последно време. Особено след откриването на няколко културни клуба на местни българи в различни населени места в страната, а и след заканата на филантропа д-р Милен Врабевски, който стои зад тях, че има намерение да открие още поне двадесетина из цяла Северна Македония. 

И заради една друга „традиция“, свързана с поведението на властите в Скопие. А именно, омаловажаването на тези случаи и тяхното значение за двустранните отношения с България по пътя на страната към старт на преговорите за членство с ЕС по същество. Спомнете си реакцията на правосъдните и правораздавателни органи край Вардар при предишните прояви на насилие и агресия по отношение на българските културни клубове и ще си направите прогнозата какви действия ще предприемат властите и по този инцидент. 

Познавайки манталитета на управляващите край Вардар, не изключвам и този път инцидентът в Охрид да бъде квалифициран като частен случай, който не поставя под съмнение цялостната позитивна атмосфера в отношенията между София и Скопие. Много им се иска на политиците оттатък границата нищо да не нарушава общата идилична картина на двустранния ни диалог, която те се опитват да създават пред международния фактор. 

И най-вече пред институциите в Брюксел, които според тях е най-добре да не знаят какво се случва „на терена“, в държавата, която толкова иска да влезе в европейското семейство без да си е мръднала пръста, както се казва, да създаде атмосфера за това. И как да стане, след като с консенсус на всички парламентарни партии в Събранието бе приет скоростно един истински мракобесен и антидемократичен закон, според който инициаторите за създаването на сдружения на българите в страната имат едва ли не единствено правото да дишат под строгия контрол над обществеността и на правосъдните органи. Ако това не е насърчение на агресия и насилие от най-високата държавна инстанция като парламента срещу проявилите инициатива за сдружаване и за изява на своята българска идентичност местни граждани, не знам друго какво е. Така че хич да не ми се оправдават властите, че друг е виновен. 

Че радикализмът на българите в Северна Македония се бил изострил до такава висока степен на провокативност след декларираната подкрепа на българската държава, че едва ли не самите членове на въпросните клубове предизвикват насилниците да ги малтретират. Глупости, разбира се. Защо ли ми се струва, че животът на българите в Северна Македония оттук нататък ще става все по-труден? 

Хич не ми се иска подобна прогноза да се сбъдва, но той и досега не е бил лек и безопасен. Колкото повече македонски граждани се осмеляват да декларират българската си идентичност, толкова повече ще нараства агресията от „другата“ страна. Колкото повече стават гласовете за преоткриване на истината за историята и за корените на днешните граждани на Северна Македония, толкова повече ще се случват подобни инциденти. 

И все повече, и все по-настоятелна ще става необходимостта от системна и постоянна грижа на българската държава и нейните институции за защита на живота и правата на българите оттатък границата. Българската дипломация тихо и ненатрапчиво, но крайно настоятелно върши тази работа, но в крайна сметка тъкмо България е тази, която трябва решително да застане зад гърба на хората, които смело и открито се обявяват за българи. А някои от тях са и български граждани, което автоматично изисква грижата на съответните институции. Повече, отколкото където и да било другаде по света, колкото и парадоксално да звучи това. И още нещо. 

Със случая в Охрид „досието“ за проявите на насилие и агресия срещу българите и техните сдружения в Северна Македония се увеличава с още един файл. То вече набъбва достатъчно, за да се сложи на масата както пред европейските институции, така и пред властите в Скопие. С ясното предупреждение, че ако искат да гарантират бъдещото членство на страната в ЕС, попълването на тази тъжна и крайно неприятна документация трябва да спре. Не може европейското бъдеще на Северна Македония да зависи от силата на юмруците на разни насилници, колкото и покровителствани да са те. 

Не може да бъде толерирано поведение, пред което по различни съображения, институциите край Вардар да си затварят очите или преднамерено да го крият. И колкото по-скоро в Скопие разберат това, толкова по-добре за тях. 

Костадин Филипов

БКИЦ в Скопие почете знакови личности от българската история

30/01/2023


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

Годишнините на няколко личности от българската история бяха отбелязани от Посолството на Република България и от Културно-информационния център на България в Република Северна Македония. 

На 13 януари се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от рождението на Пейо Яворов. Ден по-късно, на 14 януари преди 160 години е роден Любомир Милетич, а преди 95 години умира Мара Бунева. „Отдаваме заслужена почит на една жена и трима мъже, много различни един от друг, но и обединени от един общ идеал – България“, каза директорът на Българския културно-информационен център в Скопие Антония Велева. 

„Всеки от тях е отдал творчеството си, кариерата си, а дори и живота си, за да можем днес да споделяме техните мисли, идеи и да следваме стъпките им. Всички те са знакови фигури, вдъхновяващи и респектиращи“, допълни тя. „Отбелязваме годишнините на личности, които са част от общата ни история, тази на България и Република Северна Македония. Личности, свързани с борбите на българите във Вардарска, Егейска Македония и Одринско. 

Мара Бунева е родена в Тетово и загива в Скопие, Любомир Милетич е роден в Щип, а прадядо му е войвода в Одринско, Алеко Константинов и Яворов са свързани с историята на борбите в Македония. Това са ключови и знакови фигури за нашата култура, всеки от тях е дал и с револвер, но и с писалка, една духовна енергия, която трябва да пренесем през вековете“, посочи посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов.

Конференция "Васил Левски и освободителното дело в Македония"

29/01/2023


П О К А Н А 

 Фондация „Васил Левски”, Македонският научен институт и Комитет „Васил Левски” – Разлог 

Ви канят 

да вземете участие в Националната научна конференция „Васил Левски и освободителното дело в Македония”. 

Конференцията е част от утвърдената от Министерския съвет на Р България Национална програма за достойно отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Васил Левски. 

Конференцията ще се проведе на 06-07 април 2023 г. в гр. Разлог. 

 ТЕМАТИЧНИ ПАНЕЛИ: 

Васил Левски и комитетското дело в Македония; 
Националноосвободителните борби на българите в Македония през втората и третата четвърт на ХІХ век – дейци, въоръжени акции, политически проекти и инициативи; 
ВМРО и заветите на Апостола; 
Историческата памет за Васил Левски и неговите сподвижници в Македония. 

 Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в самостоятелен сборник, като изискванията за публикуване ще бъдат посочени на конференцията. 

 ВАЖНИ ДАТИ: 

- 1 март 2023 г. – краен срок за подаване на заявки за участие, включващи заглавие, резюме (до 1200 знака с отстоянията) и ключови думи на български език. 
- 10 март 2023 г. - потвърждение на приети за участие доклади. 
- 6 май 2023 г. – краен срок за представяне на пълния текст на докладите. Командировъчните разходи са за сметка на участниците. 

 ЗА КОНТАКТ: Общински комитет „Васил Левски”, гр. Разлог, 
д-р Георги Тренчев, georgitrenchev@abv.bg тел. 0893 605283

В „битката“ за историята на Балканите се включат и албанците

25/01/2023


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

На 12 декември 2022 г. се проведе пресконференция за обявяването на централната редакция на „Албанската енциклопедия“ в присъствието на академик Скъндер Джинуши, председател на Академията на науките на Албания, както и на академик Мехмет Края, председател на Академията на науките и изкуствата на Косово. Двамата председатели заедно с 9 други академици и професори (4 от Албания, 4 от Косово и 1 от Република Северна Македония), ще бъдат членовете на централната редакция на „Албанската енциклопедия“. 

В съответствие с различните научни области, които ще се включат в енциклопедията, ще бъдат създадени 30 специализирани научни редакции в Албания, както и други 30 в Косово. Предвижда се тази енциклопедия да се състои от 10 тома, като всеки том ще бъде около 400 страници. Проектът по изработването ще се финансира с около 4 милиона евро и ще продължи около 5 години. Енциклопедията ще се стреми да обхване „цялото албанско пространство на Балканите и арбрешката диаспора“. 

Първите критики срещу този модел на работа дойдоха от албански анализатори в Република Северна Македония, според които се продължавала тенденцията за игнориране проблемите на албанците в тази страна и за третирането на тяхната история и култура като периферна за албанската нация. Причина за подобни критики стана решението в централната редакция по изработването на енциклопедията да се включи само един представител от Република Северна Македония (проф. Валбона Тоска) и то в нейното индивидуално качество като учен, а не като представител на албанска научна и образователна институция в Северна Македония. 

По този начин Институтът за културно и духовно наследство на албанците в Скопие, както и Тетовският държавен университет, Университетът на Югоизточна Европа и Университетът „Майка Тереза”, не бяха включени в проекта за създаването на албанска енциклопедия. Това решение на академиите на Албания и на Косово показва, че те не са убедени в научния капацитет на съответните институции в Република Северна Македония. 

Основавайки се на ключовите постулати в албанската историография, може да се направи обоснованото предположение, че „Албанската енциклопедия“ ще направи опит да утвърди за пореден път илирско-пеласгийската теория за произхода на албанците, както и хипотезата за непрекъснатата етническа и културна приемственост на албанския народ от Античността до наши дни. Друга важна тема ще бъде защитата на идеята за автохтонността на илирийско/арбърското/албанското население на територията на съседните на Албания държави и особено в Косово и Северна Македония още от Античността. 

В тази връзка ще се подчертава и идеята за цивилизационното превъзходство на илирите/арбърите спрямо нашествениците в края на Античността и Ранното средновековие. Едно от централните места в тази енциклопедия ще заема фигурата на Скендербег и неговата борба срещу османците. Акцентът ще бъде поставен върху неговия „чист“ албански етнически произход. Други важни „нишки“ в енциклопедията ще бъдат тези за религиозната толерантност сред албанците, за компактността на тяхната етническа територия, за агресията на техните съседи и други. Разбира се, тези теми и тяхното третиране ще предизвикат реакции в академичните, но и в политическите кръгове в някои от балканските страни. 

По отношение на Сърбия тази енциклопедия ще цели да представи Косово като изконна албанска (илирийска) земя още от Античността с непрекъсната албанска етническа приемственост. Ще се акцентира върху сръбските планове за завладяване на албански земи, върху сръбските жестокости и геноцид срещу албанците. Тези трактовки са неприятни за Сърбия, но Белград няма политически инструменти, за да въздейства върху енциклопедията. Познавайки профила на авторите, те ще критикуват и Османската империя за жестокостите срещу албанците и ще очертаят до голяма степен в негативна светлина османското управление, с което ще предизвикат и умерени реакции в Турция. 

Но основните спорове за османския период ще имат вътрешноалбански характер, защото има историци и общественици сред албанците, които призовават за обективна оценка на ползите за албанците от Османската империя. „Албанската енциклопедия“ няма да има подчертан антибългарски характер, но в нея ще намерят място някои от идеологически постановки на албанската историография, свързани с панславизма и опитите за създаване на Санстефанска България в ущърб на албански територии. 

По отношение на Първата балканска и на двете световни войни ще има критични епизоди относно български териториални претенции и жестокости от страна на българската армия и власти. Спорни ще бъдат и някои албански постановки за произхода на различни етнографски групи като гораните и други. От друга страна, няма да се обърне особено внимание върху включването на голяма част от територията на днешна Албания в средновековните български държави, както и няма да се оцени влиянието на българския език върху албанския, широкото разпространение на топономия от български произход, особено в днешна Югоизточна Албания, нито да се представи присъствието на българското население по тези земи през Средновековието. 

 Все пак, българските академически институции трябва да следят с внимание този процес, за да не се допуснат ненаучни заявления, например по отношение на българския политически режим през периода на Втората световна война. Много по-голямо значение и съответно много по-големи спорове „Албанската енциклопедия“ ще предизвика в Република Северна Македония и в Република Гърция. Албанските историци и общественици в Република Северна Македония ще очакват тази енциклопедия да представи съразмерно албанските личности и исторически събития от тези територии. 

Освен това, много важно за албанците в Северна Македония, ще бъдат опитите за оборването на редица тези на македонската историография, които се смятат за обидни по отношение на албанците. Такива тези са свързани с македонските постановки, че албанците са пришълци в земите на днешна Северна Македония, които са използвали привилегированата си религиозна и социална позиция в Османската империя, за да изтласкват християнското и славянското население на изток; „македонското“ население е било жертва от страна на „арнаутите“, които са били на по-ниско цивилизационно равнище; наличието на расистки постановки в македонската историография, че албанците в Северна Македония представлявали „смес“ от „македонци, турци и роми“. 

Авторите на „Албанската енциклопедия“ ще бъдат в затруднена позиция, тъй като представянето на изцяло албанската версия за историята и културата на албанците в днешната Република Северна Македония, ще предизвика остри реакции сред македонските академици и политици, които могат да поискат разпространението на тази енциклопедия в Северна Македония да бъде забранено, още повече, че МАНУ оттегли своята „енциклопедия“ след албанските протести през 2009 г. 

 Особено големи спорове „Албанската енциклопедия“ може да предизвика в Гърция и дори да влоши отношенията между Атина и Тирана. Между Гърция и Албания от няколко години действа споразумение за промяна на албанските учебници по история, география и други предмети. Същността на това споразумение е премахването от албанските учебници на всякакви споменавания за наличието на албанци в Гърция (Епир). Гръцки официални представители нееднократно заплашват Албания с налагане на вето в преговорния процес за членство в ЕС, ако тези промени не бъдат осъществени. 

Със сигурност Атина ще твърди, че това споразумение се отнася и за други академични текстове и това ще постави редакторите на енциклопедията пред тежък избор. Те могат да представят албанската гледна точка за историята и съдбата на албанците в Гърция – най-вече на тези в Чамърия (Епир) и тяхното прогонване от гърците през 1944 г., което в много голяма степен отговаря на обективната историческа истина. 

Такава позиция обаче със сигурност ще доведе до заплахи от Атина за блокиране по пътя към ЕС. Албанските учени могат да се съобразят с гръцките условия, но по този начин ще предизвикат силно недоволство сред албанското обществено мнение, както и ще уязвят тежко албанските национални интереси. Между Гърция и Албания съществуват редица политически спорове на историческа основа, а официални представители на Атина редовно предизвикват отрицателни реакции сред албанците със своите действия и изказвания не само по актуални политически теми, но и по исторически такива. 

На 28 ноември гръцкото външно министерство поздрави Република Албания и албанците с националния им празник (на 28 ноември 1912 г. е обявена независимостта на Албания, но на същата дата през 1443 г. Георги Кастриоти Скендербег обявява началото на антиосманското въстание за независимост), но предизвика възмущение с една формулировка: „Гръцкият и албанският народ са свързани от традиционни връзки на приятелство. Гърция и Албания споделят много повече от обща граница. Те споделят дълга история на взаимодействия и обмени. Скендербег е национален герой в нашите две страни. 

Двете страни са страдали заедно от фашизма през Втората световна война“ (https://www.mfa.gr/en/current-affairs/statements-speeches/minister-of-foreign-affairs-nikos-dendias-congratulatory-message-on-the-occasion-of-albanias-national-day-28112022.html). Георги Кастриоти Скендербег е в центъра на албанската национална митология и всякакъв намек, че той не е „само и единствено албански герой и личност“ води до широка обществена реакция. 

Дипломати от Албания припомнят, че различни балкански страни са се опитвали и продължават да правят опити да „присвоят“ Скендербег по един или друг начин, но за първи път се случва на официално ниво тази фигура да бъде обявена за национален герой на друга държава. Понеже това мнение е изразено от гръцката дипломация, в Албания се увеличават страховете, че Гърция се опитва да „присвои“ албанската история и култура като цяло и с това се целят определени геополитически последици – установяването на гръцки контрол върху цялостното развитие на албанската държава. Активизирането на гръцката дипломация и държавни лидери по отношение на Албания през последните месеци засилва подобни притеснения. 

 На 21 декември 2022 г. гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас проведе срещи с албанската си колежка Олта Джачка и с албанския министър-председател Еди Рама. В центъра на посещението на гръцкия външен министър беше разрешаването на въпроса за морската граница между двете държави, като този въпрос е отнесен в Международния съд в Хага. Не беше подминат и въпросът за положението на гръцкото малцинство в Албания и настояването Тирана да спазва неговите права (https://www.kathimerini.gr/politics/foreign-policy/562196875/n-dendias-apo-alvania-anatheoritikes-dynameis-echoyn-kanei-tin-emfanisi-toys-sta-dytika-valkania/). 

На следващия ден, 22 декември, гръцкият министър-председател Кириякос Мицотакис реализира своето планирано по-рано през декември посещение в няколко общини в южните части на Албания, населени и с гърци. „Ще правя каквото зависи от мен, предвид обстоятелствата, да помагам за решаването на въпросите, които ви засягат“, заяви на площада на Дервентия Мицотакис. Гръцкият премиер обяви пред събралото се множество в Химара, че „задължение на Албания е пълното зачитане на вашите права по въпроса на самоопределението, по въпроса на езика и по въпроса за имуществените ви права“. Гръцкият министър-председател декларира в присъствието на албанския си колега Еди Рама, че двамата работят в тясно сътрудничество, за да разрешават проблемите, с които се сблъсква гръцкото национално малцинство (https://www.kathimerini.gr/politics/562198393/alvania-ta-minymata-mitsotaki-pros-rama-kai-omogeneis/). 

Според оценките от албански анализатори това е първият път, когато гръцки министър-председател идва и обявява в Албания, че Гърция ще иска „самоопределение“ за гърците в южните части на страната. Мненията на албанските експерти са, че с използването на термина „самоопределение“ се нарушава конституцията на Албания, както и се застрашава суверенитетът и териториалната цялост на страната, а пред очите на албанския министър-председател Еди Рама гръцкият му колега е извършил безпрецедентен акт на намеса във вътрешните работи на Албания. Самият начин на осъществяване на визитата на гръцкия министър-председател – с директен полет с хеликоптер от Гърция в Химара – също предизвика възмущение, защото първо не беше посетена Тирана, за да се официализира посещението. 

 В тази ситуация изработването на „Албанската енциклопедия“, макар и в един период от пет години, ще бъде показател за желанието и възможностите на албанските академични кръгове да защитават и албанските политически интереси и претенции спрямо своите съседи и най-вече по отношение на Гърция. Споровете по исторически теми не са просто „научни спорове“, а са в основата на почти всички междудържавни въпроси и историческите претенции се превръщат в политически такива. В гръцко-албанския случай тези спорове също имат съвсем конкретни политически интереси – правата на гръцкото малцинство в Албания, трудовите, но и културните права на албанците в Гърция, определянето на морските граници между двете държави, съдбата на албанците в Гърция през 1944 г. и евентуалните обезщетения за тяхната собственост и страдания и други подобни въпроси. 

Със сигурност от Атина ще настояват тази енциклопедия, в която ще бъдат представени официалните албански позиции за историята, т.е. за политическата линия, която би трябвало да следва Тирана по отношение на южната си съседка, да не засяга чувствителни за гръцкото общество теми и да не подава сигнали за възможните албански претенции. В тази връзка имаме още един пример за историческите основи на междудържавните спорове, но и за ролята на самата историческа наука, като ключов елемент в защитата на историческата памет и на определени политически претенции на съответните страни. Споровете по исторически въпроси ще продължат да изпълняват важна функция в политическите отношения между балканските държави не просто с цел мотивиране и мобилизиране на съответните общества, но и като аргументация за постигането на стратегически цели. 

Подобни спорове с историческа окраска ще бъдат тясно свързани и с процеса на евроинтеграция на балканските страни, защото страните членки на ЕС ще използват предимствата на своето членство. Трябва обаче да се направи една много важна разлика. Ако в случая България – Република Северна Македония София подкрепя исканията на българите в югозападната ни съседка да получат всички индивидуални и колективни права (включително и тези, свързани с идентичността и културното наследство), предвидени в конституцията и законите на страната, то Гърция налага на Албания изключително едностранчиво представяне на историческите процеси, често в противоречие с обективните факти, за да получи отстъпки от Тирана по много важни политически и стратегически въпроси в двустранните отношения. 

 Д-р Антон Панчев

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2023