Как наричат мързеливците в Западна България

сп. "Македонски преглед", г. ХХVI, 2003, кн. 1...Василева, Л. Един случай на словообразувателна конкуренция в македонските говори … 81 - 90

В настоящата работа се разглеждат проблемите, които поставят хетеронимите (сложните съществителни и образуваните от техните компоненти едноосновни облици) със значение ’мързеливец’ в македонските говори. 

Сложните съществителни имена, с които се назовава ’мързеливец’ са многобройни и разнообразни. Те се отнасят към словообразувателните категории nomina agentis, nomina actoris и имена за носители на субстанциално отношение...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Йона Маджаров - закрилникът на българите в Серско

сп. "Македонски преглед",г. XXV, 2002, 4. Стоилов, А. С. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров…139-151

Тази автобиография на свещеник Иван Маджаров е запазена от дъщеря му Олга Караджова, жителка на гр. Горна Джумая. Покойният отец Маджаров не е продължил автобиографията си - той е починал на 20 юли 1911 г. 

Като негов съвременник и служител по просветното дело в Македония аз ще я допълня със следните сведения: 

Цели 10 години отец Маджаров, на който бе даден свещенически сан “иконом” от 1894 до 1904 година, беше председател на общината в Солун. През 1904 година след Илинденското въстание той бе изпратен от Екзархията за четвърти път в Сер да постави в ред разнебитеното църковно и училищно дело в този град.

И наистина, в продължение на шест години - до 1910 годин иконом Маджаров успя да възстанови положението на българщината в гр. Сер и околностите му от преди 1903 г., както и да я разширява и крепи. 

През време на неговото председателство всички български села в Серското поле се отказаха от Патриаршията и признаха ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължеше предимно на тактичното действане на отец Маджаров пред турските власти...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македоно-българския централен комитет в САЩ

100 години от основаването на Македоно-български централен комитет (МБЦК) в САЩ. Създаден е по инициатива на Втория общобългарски емигрантски конгрес (1–6 декември 1918) в Чикаго. 

На него 203 делегати гласуват резолюция, чрез която молят американския президент У. Уилсън да се застъпи на Парижката мирна конференция за обединяването на Македония с България. По време на конгресния дебат се оформя предложение за създаване на българска емигрантска патриотична организация с наименование „Македоно-български централен комитет в САЩ“. Идеята на делегатите е след завършване на конгреса комитетът да продължи борбата за практическото реализиране на основното му решение. 

За членове на ЦК на МБЦК са избрани свещ. Давид Наков – председател на ЦК, и членове – Иван Шуканов, д-р Христо Стойков, д-р Георги Бояджиев, Лазар Шишков, Кръстю Капитанчев, свещ. Никола Павлов, Коста Пичулов и Коста Илиев. 

МБЦК развива активна политическа дейност в подкрепа на българската националнообединителна кауза до налагането на Ньойския договор. Със съдействието на българския пълномощен министър във Вашингтон Стефан Панаретов американското правителство предоставя на свещ. Давид Наков и на Вангел Сугарев (българин, служил в армията на САЩ) достъп за Парижката мирна конференция. 

Двамата български представители обаче не са допуснати на френска територия поради ограничителните мерки, предприети от Париж. След получения отказ МБЦК дава пълномощията си на проф. Константин Стефанов от Швейцария да представлява емиграцията пред миротворците в Париж. МБЦК изготвя подробна демографска статистика за Македония, доказваща доминиращото присъствие на българите в тази област. 

През април 1919 г. ЦК на МБЦК изготвя обширен мемоар по българския национален въпрос, който е изпратен до участниците в Парижката мирна конференция. В него отново се настоява за обединение на българския народ. Със своята активна дейност МБЦК изиграва определена положителна роля за подробното запознаване на американската делегация в Париж със същността на българската национална кауза. 

В резултат американската делегация през 1919 г. единствена настоява Западна Тракия да остане в границите на България, Западните покрайнини да не се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци, а Румъния да не анексира Южна Добруджа. След налагането на Ньойския договор (конгресът на САЩ отказва да ратифицира този международен диктат) МБЦК се саморазпуска.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Работата на смесената българо-македонска комисия за история

Лекторията "Македония" на Македонския научен институт продължава с гостуване на проф.д-р Ангел Димитров, първият български посланик в Скопие и председател на българската част на смесената българо-македонска комисия за история и образование, която наскоро в София завърши третата си среща. 

Темата е "История и политика", като, разбира се, ще се разглеждат и много други подтеми. Очакваме ви във вторник, 11 декември на "Пиротска" 5, ІІ етаж, от 18 ч.

Водещ- журналистът Костадин Филипов.

Заповядайте!

Доц. д-р Ал. Гребенаров

Костадин Филипов

Прочетете още »