Dokumenti za Nishkata eparhia

понеделник, 18 юни 2018 г.

111111

 Българското възраждане, колкото и да е осветлено добре не само в своите главни линии, но и в подробностите си, все още има нужда от приноси, които да допълнят известни мигове от него, ограничени по място и по време. 

Такъв принос представляват предлаганите тук 23 документа за живота и дейността на българските епархии в Скопие и в Ниш през 1874 и 1875 година. Те са пращани до доростоло-червенския митрополит Григорий, най-подчертаната и авторитетна фигура от висшия ни духовен клир през онова време. Намерени са в архивата на Русенската митрополия, когато събирах материяли за ролята на Добружда и Македония в духовното и политическото окопитване на целокупния български народ...

 Целият материал четете по-долу:

Солун, Битоля и Охрид преди повече от век

Георги Белев(1868 - 1945)
сп. "Македонски преглед", 1926, г. II, кн.2. Белев, Г. До Солун, Битоля и Охрид /1904 г./..., 86—102
 Съдържание:

Изпращането ми в Македония след Илинденското въстание — Cpeщата ми в Солун с членовете на Централния македонски революционен комитет — Взетите решения — Заминаването ми за Битоля и Охрид — Впечатленията — Актът в ромънската гимназия— Мнението на един виден турчин за българите в Македония — Италианските офицери- реформатори за положението на българите в Македония — Предложението на Охридския каймакамин веднага да напусна Охрид и Македония

 Целият материал четете по-долу:

 

 Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Забележителна форма в говорите около Солун

неделя, 17 юни 2018 г.

Снимка на ученички в Българското девическо
училище в Солун, 1882 г.

Изт. Уикипедия
сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 1 и 2. Л. Милетич, Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун... 1 - 7

Колкото по-основателно се запознаваме с българските говори около Солун, родината на Св. Кирила и Методия, толкова по на яве излиза историческата връзка между старобългарския език и днешните български говори в тая област на Македония. В тази си статия аз ще укажа на една такава връзка с особен характер. 

Отколе бях обърнал внимание на три редки примера прилагателни форми от Серско: деберой (човек), мадрой (маж), едной (кон), съобщени от покойния Ст. Веркович в книжката му...

 Целият материал четете по-долу:

 

Д-р Константин Везенков - героят при Шипка

четвъртък, 14 юни 2018 г.

Д-р Константин Везенков
Източник: РИМ - Плевен
сп. "Македонски преглед", г. XIII, 1943, 3. Ив. Стойчев. Лекар-воин — боец -герой (д-р Константин Иванов Везенков)... 51 - 57

 Везенковци са от гр. Крушево. Мнозина от тях не са могли да понасят турското иго и преди стотина години са се преселили в Русия. Стоян Везенков е бил войвода в Македония и водач на руските войски през Освободителната война. Негов син — Владимир беше руски офицер, но участвува като доброволец в сръбско-българската война. Той се яви сред нас и през балканската война и командува 10-та прилепска дружина, a почина в София през 1933 година като скромен надничар в отделението за военните музеи. Трети, известен мен Везенков, е д-р Константин Иванов, лекар в българското опълчение през освободителната война. 

За него ще бъде разказано по-долу. Сведенията ми за д-р Везенков са оскъдни, но автентични. Свършил е по медицина в Москва през 1870 год., т. е. ще да е бил роден около 1848 год. Първоначално го намираме уезден лекар във Верея. Напредъкът му в руската чиновиическа йерархия се вижда от това, че е бил класен чиновник от 15. VIII. 1874 г. 

За изслужени години бива повишен в колежки ассесор на 18. V. 1878 год. (указ по Сената № 48) със старшинство от 20. I. 1875 год. При формиране на българското опълчение д-р Константин Ив. Везенков е билъ назначен в редовете на 3-та дружина, без да подозира някой, че този лекар ще се обезсмърти като лекар-борец. Д-р Везенков е оставил спомени за себе си като голям родолюбец, самоотвержен лекар и прекрасен човек...

 Целият материал по-долу:

 
Любезно предоставено от "Книги за Македония"

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018