На 18 ноември 2023 г. във Варна се проведе научна конференция, посветена на 130-годишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и началото на организираното освободително движение на македонските и тракийските българи. Това бе втората за тази година научна проява – след конференцията по повод 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание – осъществена по инициатива и при любезното домакинство на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ – гр. Варна.
Официалната част на конференцията беше открита с приветствие от г-н Антон Апостолов – председател на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна. В словото си той подчерта, че организирането на научни форуми е приоритет за дружеството, благодари на всички участници и им пожела ползотворна работа.
Поздравления бяха поднесени и от съорганизаторите – Македонския научен институт и Института за исторически изследвания – БАН.
В поздравителния адрес от името на председателя на МНИ проф. д-р Георги Н. Николов бе подчертано, че „Македонският научен институт който сам неотдавна отбеляза своя 100-годишен юбилей като научна организация, която винаги е отстоявала българския характер на Македония, подкрепя безрезервно всяка научна проява, насочена към поддържане на историческата памет и против подмяната на историческата истина по конюнктурни, идеологически или каквито и да е други съображения“.
Двете работни заседания на конференцията, протекли в Арт салона на Радио Варна, вече по традиция бяха открити с музикални изпълнения на народен хор „Тракия“ при Народно читалище „С Тракия в сърцето“ и фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев“ – Варна към едноименното дружество. Във форума участваха преподаватели и учени от Института за исторически изследвания – БАН, Нов български университет, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и др.
Същевременно по-голямата част от участниците бяха и членове на Македонския научен институт. От страна на МНИ със свои доклади се включиха доц. д-р Ваня Стоянова, доц. д-р Милен Михов, д-р Георги Тренчев, д-р Володя Милачков, доц. д-р Георги Н. Георгиев, доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Слави Славов и Николай Поппетров.
Конференцията имаше и свой чуждестранен участник – д-р Фабио Бего, специализант в ИИстИ – БАН, който изнесе доклад на тема „Албано-българските отношения след Първата световна война“.
Представените доклади се отличаваха с голямо тематично разнообразие. Хронологически те обхващаха периода от създаването на ВМОРО до края на Втората световна война. В повечето от докладите под една или друга форма се засягаше общобългарският характер на македоно-одринското революционно движение, обединило усилията на българите от Македония и Одринска Тракия с тези от свободното Княжество/Царство България.
В рамките на научния форум бяха разгледани различни въпроси като: международните условия при възникването на българското националноосвободително движение в Македония и Тракия; мястото на въстанията в тактиката и стратегията на ВМОРО; идеята за политическа автономия на Македония и Одринско и отношението към нея на тракийските българи; първоначалната революционна дейност на Гоце Делчев през неговия легален (учителски) период; идейната криза във ВМОРО след 1903 г.; отношението на д-р Васил Радославов и на княз/цар Фердинанд към македоно-одринското революционно движение; изключително важната, макар и кратковременна роля на д-р Димитър Точков в ЦК на ВМРО по време на Първата световна война; съглашенската окупация в България и възобновяването на дейността на ВМРО; националноосвободителното движение на македонските българи след Първата световна война; книжовното наследство на чешкия журналист Владимир Сис, фокусирано към Македония и македонските българи; влиянието на ВМОРО/ВМРО върху дейците на добруджанското освободително движение; историографските интерпретации на македоно-одринското освободително движение.
Особен интерес сред присъстващите предизвика докладът на доц. Ангел Джонев за члена на ЦК на ВМРО от неговия последен състав Владимир Куртев.
Ключовата роля на Куртев в първоначалния етап от акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г. повдигна оживени дискусии относно цялостния принос на България за спасяването на евреите – български поданици, за съдбата на еврейското население от Вардарска Македония и Беломорието, и как тази тематика се интерпретира, понякога по диаметрално противоположен начин, от различни външни и вътрешни фактори.
На конференцията присъстваха и немалко потрологична обстановка.
Наред с изказаните мнения по различни въпроси, се чуха и препоръки омци на македонски и тракийски българи. Работната част бе последвана от дискусия, на продължителността на която не повлия дори неблагоприятната и все по-влошаваща се метеоза повече усилия от страна на българските историци, за да може техните аргументирани позиции по националния въпрос да бъдат взимани под внимание от отговорните държавни и политически фактори в България.
Към събитието имаше и засилен медиен интерес. Някои от участниците във форума бяха интервюирани за БНР – Радио Варна.
Доц. д-р Слави Славов
