Между митовете и историята за Македоно-Одринското въстание от 1903 г.

неделя, 15 декември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн.1. Проф. Йордан Шопов. Между митовете и историята за Македоно-Одринското въстание от 1903 г. ... 45-60

"...Този методологпчески уводен акцент е много подходящ за появата и развитието на макединския въпрос, който засяга съдбовни ингереси на Балканите и Европа. Поради това мнналото иа Македония гьмжи от измислици. а новоизникналият македонизьм, роден от традиционната бьлгарска политическа безхарактерност и настъпателния великосрьбски национализьм, стана истински „гейзер" на митове..."

Целият материал четете по-долу:

 

Райко Жинзифов в Русия

сп. "Македонски преглед", 1999, кн.1. Проф. д-р М. Г. Смолянинова (Москва). Райко Жннзнфов в Русия... 15-36

"...Роден е на 15 февруари 1839 г. в географската област Македония, във Велес, в семейството на учител. По онова време не е съществувала самостоятелна македонска държава, самоопределението на македонците било българско, в това число и на самия Райко Жинзифов. 

Бремето на жестокото турско робство се удвоявало от това, че гръцкото духовенство се стремяло да елинизира славянското население на Балканите. Пагубното влияние на гърцизма - по мнението на Жинзифов - е довело до това, че някои българи забравили дори своя славянски произход: 

“Фанариоты и греческие учителя в известный период времени уничтожили все остатки древнего болгарското достояния. Славянская азбука сделалась совершенно неизвестною большей части болгарского народа, как будто она никогда не существовала в мире, так что болгарские торговцы, по необходимости старавшиеся усвоить себе красоту и прелесть новозллинского языка, вели свою переписку по гречески; те же из них, которые не могли выучится греческому языку, писали на болгарском языке, но греческими буквами”5..."
.

Целият материал четете по-долу:

Против лутанията по македонския въпрос

събота, 14 декември 2019 г.

Проф. Добрин Мичев 
в Македонския научен институт. София, 1995 г. 
Архив на доц. д-р Ал. Гребенаров
сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2. Проф. Добрин Мичев. Против лутанията по македонския въпрос... 27- 44.

"...От друга страна българската ОФ власт оказваше пълно политическо и морално съдействие на скопските сърбокомунистически управници начело с българоубиеца Лазар Колишевски и неговите белградски крепители
и вдъхновители, с огън и меч да денационализират македонските българи във Вардарска Македония и да фабрикуват т.нар. „македонска нация" и федералната „македонска държава". 

Тя не издигна дори плах глас в защита на това население-мъченик, за защита на хилядите избити без съд и присъда българи-патриоти, конто умираха с гордо вдигнато чело и не се отказваха пред дулата на своите палачи от своя род и родина България; в защита на ония мъченици, конто гниеха и умираха от глад и изтощение в Титовите зандани и концентрационни лагери „Идризово", „Голи Оток" и десетки други. Българите в Пиринска Македония и македонските бежанци поведоха тежка и неравна борба против политиката и позорната практика на БРП(к) и правителството по македонския въпрос и против българо-югославското приятелство. 

Тази борба премина през масовото саботиране на изучаването на т.нар. „македонски език". в училищата и кръжоците, на задължителното и насилственото абониране на скопски книги и вестници, на устройствените сказки и събори, през въоръжената съпротива, протестите пред партийните и държавните органи и пр. И в края на краищата през 1948 г. БКП и правителството, макар бавно и мъчително, се отказаха от провежданата до тогава антинационална и пораженска политика по македонския въпрос и от българо-югославското сближение. 

През следващите години те бяха заставени да се върнат към корените на българската история и истината. Но те бяха изправени да отговарят пред безпощадния и справедлив съд на историята, трябваше да понесат клеймото на позора за тежките си политически грехове пред българския народ за националното пораженство и нихилизъм; затова, че захвърлиха в прахта националните идеали на народа си и пр. и пр..."

Целият материал четете по-долу:

Светилник в мрачината

петък, 13 декември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 1. Висши родолюбиви пориви в творчеството на Димитър Талев Тасев, Златко. Светил ник в мрачината. С, 1999. Рец. от проф. Иван Попиванов 147 - 148

Тасев, Зл. Светилник в мрачината. Изд. Просвета, ред. М. Бунева, С., 1999. 

 В книгата “Светилник в мрачината” авторът Златко Тасев, известен и утвърден литературен критик, си поставя една сложна и хубава задача. С пиетет и обич той говори за голямото дело на писателя Димитър Талев, за неговите ярки художествени постижения, за висшите му хуманни и родолюбиви прояви. 

С умение критикът навлиза в творческия свят на белетриста, показва корените на неговата народностна изява, предпочитанята и импулсите на душевността му, прекрасните му качества като човек, гражданин и патриот, разкрил в незабравими образи епохата на Възраждането в Македония, високото народностно съзнание на българите в тези краища на родината ни. Книгата е уместно структурирана в четири части. 

Централно внимание е отделено на романа “Железният светилник” и това е основателно. Освен това Златко Тасев се спира и на произведения, които предхождат появата на този роман-епопея и които разкриват черти от физиономията на писателя с неговите търсения и стремежи в личен, творчески и обществен план, нерядко със заблуди и самозаблуди. Подчертано е неизменното качество на писателя да остане верен на своя народ, на изконно българското начало, показано чрез примера на българите в Македония. 

Също така половината от книгата е посветена и на другите творби от тетралогията на Талев, като логично продължение на “Железният светилник”, като развитие и обогатяване на образите и конфликтите. Веднага трябва да изтъкна, че характеристиките на критика са убедителни, обосновани и проникновени. Той показва характерните черти на епохата, видени през погледа на народоведа и писателя, показва особености на индивидуалния му творчески подход и стил, начините на анализиране и композиране. 

Особено сполучливи са тези части от книгата, в които се представят образите на героите и се прави тълкувание на тяхното поведение в сложното съотношение на човешките връзки и действия. Уместна е психологическата характеристика на критика, която е в унисон с позициите и принципите на самия писател. 

В това отношение виждаме единство между обобщаващите елементи, отчасти във философски план, с народностната окраска, и конкретните изяви на характерите, в сблъсъка на идеи и драматични колизии.

 Вярно и богато са анализирани женските образи на Султана, Ния, Катерина и др. В книгата е подчертано значението на възрожденското начало, с борбите на българския народ за духовно обособяване, за независимост на църкви и училища, както и за борбите срещу поробителите по време на героичното Илинденско въстание. Очертани са образи на борците за народна свобода. 

Важно значение има фактът, че специално забележителният роман “Железният светилник” се изучава в училищата и университетите и книгата на Тасев безспорно ще подпомогне учащите се в стремежа им да разберат попълноценно романа. Излизането на книгата неслучайно съвпадна с юбилейната годишнина на вдъхновения творец Димитър Талев, на чието дело бе отдадена заслужена всенародна почит. 

Книгата на Златко Тасев е ценна и убедителна. 

 Проф. Иван Попиванов

Българската кауза на мирната конференция в Париж, 1947 г.

сряда, 11 декември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 1.
Проф. д-р Веселин Трайков. Българската подготовка за Парижката мирна конференция през 1947 г. и Македония... 23- 41

"...Нешироко въпросът за отношенията с Югославия се засяга в едно изложение, подготвено по нареждане на ръководството на Министерството на външните работи от Христо Тренков - то е предназначено за англо-саксонски политически среди. В него Македония се разглежда като мост между Сърбия и България, след като са пропаднали опитите „да се посърби или побългари областта", при съпротивата на местного македонско население. 

Това обстоятелство е преценено като „притъпяване на съперничеството между България и Сърбия". Това се определя като „най-щастливо разрешение", съединяващо южнославянските народи. С него били ликви- дирани шовинистичните среди.12 

Познавам добре д-р Христо Тренков (син на прилепския войвода Йордан Тренков) и знам лично от него - аз също по това работех в Документацията - че това е директивно наложената от правителството постановка на въпроса. Тя съвпада и с внушенията, идващи от ЦК на БРП (к). В този смисъл например говори Васил Коларов пред кореспондент на ТАСС по сключването на мирния договор с България: 

„С Югославия сме тръгнали по пътя на установяване тясна дружба между нашите народи и уреждане на отношенията ни по пътя на непосредствени преговори". Въпросът за Македония при това положение не се поставя.13 Същото се повтаря и в други документи, изхождащи от Васил Коларов, тогава председател на българската делегация в Париж...“

Целият материал четете по-долу:

Номоканон на 600 години от Вардарска Македония

вторник, 10 декември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 1. Райкова, М. Един югозападнобългарски номоканон от втората половина на XV век... 69–92

В българските библиотеки се съхранява сравнително неголям брой преписи на епитимийния номоканон, законник, включващ отделни серии канони с практическо значение[1]. Всред тях привлича вниманието ръкопис № 1117 от Народната библиотека „Св. Кирил и Методий" (по-нататък ръкопис № 1117 НБКМ), номоканон от втората половина на XV век. 

Този писмен паметник не е най-ранният запазен в нашите книгохранилища епитимиен номоканон, но представлява безспорен интерес за българската езикова история. В досегашните изеледвания върху различии проблеми от историята на българския език рядко са използувани данни от ръкописи, включващи този сборник съе закони. Ориентацията на епитимийния номоканон към практиката води до проникването на редица черти, характеризиращи живия език от съответната епоха на дадено място. 

Тази тенденция в много голяма степен се проявява в ръкопис № 1117 НБКМ, който отразява някои процеси, типични за развоя на българския език в западните области през втората половина на XV век...

Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019