Научна конференция "140 години Македонски въпрос"

петък, 25 май 2018 г.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ” ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН И
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

ПРОГРАМА
Международна научна конференция  

„140 ГОДИНИ МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС”

БЛАГОЕВГРАД 2018

28 май 2018 г. Зала „22 септември” 

10.30 ч. – Пресконференция на Македонския научен институт – Зала „22 септември”
11.00 ч. – Откриване на Международната научна конференция „140 години Македонски въпрос”, приветствия и пленарни доклади – Зала „22 септември”
Пленарни доклади: Доц. д-р Димитър Тюлеков (ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоев- град) – „Националният въпрос във външната политика на третата българска държава“
Доц. д-р Александър Гребенаров (ИИИ–БАН) – „Македонският научен институт и Македонският въпрос  – традиции, предизвикателства, иновации” 
Заседания на Международната научна конференция     „140 години Македонски въпрос” – ЮЗУ „Неофит Рилски”, Правно-исторически факултет

14.00–17.00 часа  Първи панел – зала № 6301

14.00 – Водещ: проф. д.и.н. Трендафил Митев 

Проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова (ЮЗУ „Неофит Рилски“, ВСУ „Черноризец Храбър”) – „Македонският въпрос  – политическите измерения на историческата парадигма”
Доц. д-р Стоян Германов (МНИ) – „Македонският въпрос през последните три столетия”
Доц. д-р Димитър Митев (ИИИ–БАН) – „Македонският въпрос в стратегическите измерения на българското национално освобождение и обединение”
Посланик Любчо Трохаров (МНИ) – „Македонизмът при новото държавно статукво на Балканите”
Д-р Пламен Димитров (Българско геополитическо дружество) „Охридският рамков договор и преформулирането на македонския национален проект след 2001 г.” 15.15 –15.30 кафе-пауза

15.30 Водещ: доц. д-р Димитър Митев 

Доц. д-р Ангел Джонев (РИМ – Кюстендил) – „140 години опити за железопътно свързване на България с Вардарска/ Република/ Македония”
Проф. д.и.н. Трендафил Митев (УНСС) – „Македонският въпрос – темата отразявана с пълно единомислие по страниците на българските емигрантски издания в Америка”
Д-р Чаба Жебьок (Р Унгария) – „Македонският въпрос в България през погледа на унгарските дипломати (1921–1934)”
Николай Поппетров (ИИИ–БАН) – „Тенденции и подходи на българската политика по Македонския въпрос (1919–1940)” Д-р Илко Дренков (АУБ) – „Англо-американската геополитика по Македонския въпрос”
Доц. д-р Елена Хаджиниколова (ИИИ–БАН) – „За дискусиите около учебниците на Кузман Шапкарев и за причините Славей- ков да обяви съществуването на македонски въпрос” 

Дискусия 

ЮЗУ „Неофит Рилски“ 14.00–17.00 часа  
Втори панел – зала № 6302

14.00 – Водещ: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров 
Проф. д-р Мемли Красничи, Албаноложки институт (Р Косово) – Източната криза (1875–1878) и албанското културно движение
Проф. д-р Лучия Антонова-Василева (ИБЕ–БАН) – „Речта на българите в Косово и спомените за тяхното заселване там”
Д-р Георги Георгиев (ИИИ–БАН) – „Албанското измерение на македонския въпрос (1878–1912)”
Проф. д.и.н. Ярослав Рубаха, (Варминско-Мазурски университет – Олщин, Р Полша) – „Македонският въпрос в научната дейност на Славянския клуб в Краков (1901–1914 г.)”
15.15 –15.30 кафе-пауза
15.30 – Водещ: доц. д-р Димитър Тюлеков Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров (ИБЦТ) – Централният македонски комитет в София (1890–1891 г.) и началото на македоно-одринското революционно движение
Проф. д.и.н. Тодор Петров (ВА – Г. С. Раковски) – „Четническият институт на ВМОРО в българската историография до 1989 г.”
Докт. Елена Александрова (РИМ – Благоевград) – „ВМОРО и хигиената на населението (1893–1912 г.)” 
Д-р Слави Славов (ИИИ–БАН) – „Македонският въпрос във външната политика на България след Илинденско-Преображенското въстание” 
Д-р Володя Милачков (ИИИ–БАН) – „140 години от рождението на Алберт Сониксен. „Американският Баучер“ за освободителното дело на българите от Македония“
Д-р Станислава Стойчева (ИИИ–БАН) – „Социални характеристики на българското свещеническо съсловие в Македония (1904–1912)“

Дискусия

17.00 – Представяне на най-новите книги на Македонския научен институт – зала № 6301, Югозападен университет  „Неофит Рилски”, Правно-исторически факултет

29 май 2018 г. Посещение на културно-исторически обекти



Полското списание "Славянски свят" за България

ЯРОСЛАВ РУБАХА


ПОЛСКОТО СПИСАНИЕ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ” ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ В.

ТОМ 1 СПИСАНИЕ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ” ЗА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Образът на България и българите, който представя краковският месечник „Славянски свят”, е много богат. Публицистите на списанието, ръководени от мотото „да предоставим възможно най-много информация за братски славянски народ на полските читатели”, не само осветляват и коментират отделните събития, но и ги вписват в значителна по-широка перспектива. 

Затова често представят причините за настъпващите промени и процеси, а в старанията си да изяснят техния генезис, стигат далеч в миналото. Техните дълбоки анализи и точни наблюдения залягат в основата на тази книга, даваща възможност на читателя да опознае комплексно значимите обществено-политически събития, които се разиграват в българските земи в края на XIX и началото на ХХ в.



Въведение 

 Балканските земи се оказват свързани с Османската империя в столетията, последвали епохата на Средновековието. Когато Турция започва да се оттегля от активно участие в европейската политика, между ХVІІ и ХVІІІ в., тези гранични територии стават периферни за интересите на Високата порта. Това, естествено, обуславя определена политика на турските власти спрямо тях. С оглед на постоянната заплаха от чужда агресия на Балканите регионът се възприема като своеобразна буферна зона, отделяща Европа от азиатските владения на Турция. Тези земи се възприемат най-вече като източник на хранителни продукти за Истанбул и околностите и в тях не се инвестира. Поради тази причина попадат в застой и през втората половина на ХІХ век се оказват един от най-изостаналите райони в Европа. Веднага след възстановяването на българската държава, нейните власти се виждат принудени да вложат всички възможни сили и средства в модернизацията на страната. Основната им цел е да създадат трайни основи за нейното икономическо и политическо съществуване. Европейското обществено мнение внимателно наблюдава предприетите мащабни мерки, обхващащи почти всички области на живота. Първоначално Княжество България изглежда незначителна държава в периферията на Югоизточна Европа, но бързо става ясно, че то има и ще има значително влияние върху събитията и процесите на Балканския полуостров.

 В същото време международната общественост си дава сметка, че в контекста на нарастващото напрежение между Великите сили и борбата им за сфери на влияние в източната част от Средиземноморския басейн, напорите на българите за реализиране на политическите им цели биха могли да се окажат заплаха за цяла Европа. Затова както пресата, така и други европейски издания посвещават сравнително много място на балканската тематика.

Едно от тях е списание „Славянски свят“. Месечникът е основан през 1905 г. като орган на Славянския клуб в Краков. Както информира подзаглавието, той прави „преглед на славянските проблеми от полска гледна точка“. 

Главната му цел е да популяризира полската визия за славянофилството, противопоставена на руския панславизъм. Стреми се също да обвърже тясно славянството с опитите за разрешаване на полски въпрос – тоест с възстановяването на полската държавност. Същевременно, съгласно намеренията на създателите на Славянския клуб, изданието трябва да задълбочи познанията на широките обществени кръгове в Полша за братските славянски народи, включително за онези, които живеят на Балканския полуостров. 

Затова посоченият в подзаглавието кръг от проблеми е сравнително широк, а българската тематика няма как да заема централно място в него и да привлича цялото внимание на публицистите му. Напротив – в техните нагласи руските и украинските проблеми, свързани непосредствено с полските, играят много по-важна роля в началото. Ситуацията се променя постепенно, а от 1906 г. балканската тематика, в това число и българската, значително по-често се появява сред публикациите на месечника. Тя е представена вече не само в лаконични бележи, а и в по-обемни анализи на публикации от южнославянската преса, както и в статии, посветени на конкретни проблеми. Промяната е свързана със значимите събития, които се разиграват на Балканския полуостров.

На преден план сред тях излизат спорът между Сърбия и Австро-Унгария на фона на българо-сръбските планове за съюз, както и босненският конфликт. Последствията също са значителни. Сред тях е обявяването на независимостта на Бълга- рия през 1908 г., след което на картата на Европа се появява още една напълно независима държава. Тези събития привличат трайно интереса на сп. „Славянски свят“ към нея, въпреки че не водят до сериозно увеличаване на количеството публикации, които изданието ѝ посвещава. 

Причина за това е, струва ми се, преди всичко традиционното асоцииране на България с руската сфера на влияние и решително проруските симпатии, които са критично оценявани от кръга около Славянския клуб. Количеството информация за България, която предлага месечникът, е значително и несъмнено разширява познанията на всички заинтересовани читатели. Заслужава да се отбележи, че „Славянски свят“ е първото полско списание, посветено изцяло на славянството. Редактира се професионално и е с дълъг живот. Излиза редовно до 1914 г. и е закрито едва при избухването на Първата световна война. За периода излизат общо 120 броя, като последните два са отпечатани като завършек на десетата годишнина през 1916 г. 

Широкият спектър от теми, които засяга явните патриотични нагласи на авторите, пуб- ликуващи текстове в него, професионалните и обективните оценки за събитията и процесите в цялото славянство, превръщат „Славянски свят“ във важен инструмент за формиране на политически възгледи сред полското общество. Оформя се като значим елемент на книжния пазар в тогавашна Галиция. Същевременно трябва да се отбележи, че полският научен свят сравнително рядко използва „Славянски свят“ като източник на изворов материал. Затова една от главните цели, които си поставя авторът на настоящата мо- нография е да обърне внимание на факта, че месечникът предла- га богат спектър знания за южното славянство, включително и за България. На много места изследването отива отвъд информация- та, публикувана в месечника. 

Това се дължи преди всичко на своеобразната фрагментарност на предлаганата информация, свързана най-вече с програмната линия, възприета от създателите на списанието. То трябва да запознае поляците с историята и актуалната съдба на славянските народи. Затова българската тематика е само част от съдържанието на отделните броеве. Важно значение има и фактът, че списанието излиза веднъж месечно, поради което не може да отразява своевременно разиграващите се на Балканите и в България събития. Публицистите на „Славянски свят“ обикновено се ограничават до анализи и обобщения, като препращат читатели- те към ежедневната преса, където те могат да научат подробности за описваните факти. Монографията има тематична структура, а в отделните глави са представени всички аспекти от българската история, инте- ресни за публицистите на „Славянски свят“. Първа глава, която въвежда в проблематиката, скицира развитието на полското славя- нофилство през ХІХ и ХХ в. 

Няма съмнение, че основаването на Славянския клуб, а след това и на Славянското дружество в Краков, е резултат от продължителен процес, при който в разглежданото течение кристализират националните концепции. Важно влияние върху тях оказват националната идея, която се разпространява в Европа след Великата френска революция, и формирането на романтическите концепции за свобода. Същевременно полските славянофилски среди си дават сметка, че всеки опит за обвързване на полския въпрос с широко разбираното славянство може да се осъществи единствено въз основа на взаимно опознаване и сближаване на славянските народи. Така се появява нуждата от институции или научни дружества, чиято цел е да създават аналитични и популярни трудове в тази област. За съжаление, опитите в тази насока, предприемани през ХІХ в., са неуспешни, главно заради сложната политическа ситуация в полските земи. Едва в началото на следващото столетие в Галиция се появяват благоприятни условия да се създаде Славянски клуб – първата постоянна институция, която не само популяризира знанията за славянството сред широките об- ществени кръгове, но и активно прави опити да установи контакти с представители на другите славянски народи и да привлече интереса им към т.нар. полска славянска идея. 

В тази глава е представен и органът на Клуба и Дружеството – месечникът „Славянски свят“, коментира се програмната му линия и мястото на българската тематика в интересите на неговите публицисти. Останалата част от труда е свързана непосредствено със заглавието му. Следващата глава е посветена на българската вътрешна политика. В нея са представени както въпросите, свързани с територията на държавата в отделните периоди от съществуването на модерна България, така и съставът на нейното население и демографските процеси, които протичат в нея. Тези въпроси са ключови за много други области. Неблагоприятните решения на Берлинския конгрес, свързани с обхвата на българските граници, определят насоката на външната политика в периода 1878–1913 г. Главен приоритет са усилията на София за обединение на всички земи, населени с българи. 

Демографският бум, който България преживява след Освобождението позволява да се създаде армия, която се превръща в сериозен коз за дипломацията, но също е и благоприятен фактор за развитие на националното стопанство. В същата глава е представена и българската политическа сцена. Отделните партии водят ожесточени борби за власт. Те не само представляват интересите на различни обществени кръгове, но и поддържат противоположни визии за евентуално международно сътрудничество.

Непосредствено след Освобождението българските политици се разделят на два противоположни лагера – единият поддържа сближаването с Русия, а другият настоява да се установи по-тясно сътрудничество със западните сили. Този конфликт често води до вътрешно напрежение и значително динамизира ситуаци- ята в страната чак до 1913 г. Важно място в главата е посветено на две преломни събития в българската история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. 

Формално двата факта имат международно значение, но са коментирани в контекста на българската вътрешна политика, донякъде под влияние на оценките, дадени от българските историци. Други проблеми на българската история на границата между ХІХ и ХХ в. – външната политика със специално внимание към македонския въпрос, българските въоръжени сили, стопанство и култура – ще бъдат представени в следващите части от моногра- фичното изследване на автора.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ ....................................................................................5

Глава I 

ИНТЕРЕСЪТ НА ПУБЛИЦИСТИТЕ ОТ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ“ КЪМ БЪЛГАРИЯ .............................................................11 

1. Славянският клуб и Славянското дружество в Краков – създаване и цели ................................................................................11 
2. Българската тема на страниците на „Славянски свят“ ..............69

Глава II 

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА ............................................................86 

1. Територия и население на България ...........................................86 
2. Социално-политически живот ...................................................128

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................228
CONCLUSION ..............................................................................232
БИБЛИОГРАФИЯ .......................................................................241
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ .............................................................257
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА .......................261

Македонският научен институт с две събития в Сандански

четвъртък, 24 май 2018 г.

МНИ ПРЕДСТАВИ КНИГА В САНДАНСКИ И ДАРИ СВОИ ИЗДАНИЯ НА ОБНОВЕНАТА ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА 

 На 21 май 2018 г. в обновената градска библиотека в Сандански бе представена книгата на преподавателя в Югозападния университет „Неофит Рилски” и член на МНИ д-р Илко Дренков „Великобритания и македонският въпрос (1919–1949)”.

Официални гости на събитието бяха Атанас Стоянов – депутат в 44 ОНС и председател на читалище „Отец Паисий – 1919”, който откри срещата, и доц. д-р Димитър Тюлеков – член на Македонския научен институт и преподавател в ЮЗУ, определил автора като „новоизгряваща звезда”, а книгата, като „несъмнен принос в нашата литература, тъй като никой не е писал по този въпрос
през последните 30 години.” 

Пред пълната зала д-р Илко Дренков резюмира своите анализи на лондонската дипломация за периода 1919–1949 година и имперската политика, провеждана на Балканите в този период, позовавайки се на автентични документи от български и чуждестранни източници. След тях се открояват документи от Лондонския кралски архив, дипломатическа кореспонденция на Атина и Белград, и др. 

Той поясни, че се е спрял именно на Великобритания, защото в разглеждания период империята все още е сила номер едно на международната политическа сцена и нейната политика на Балканите, която може да се опише като „поставяне на Македонския въпрос във фризера”, пряко влияе върху усилията на България за постигане на националното обединение. 

След като отговориха на множеството въпроси от заинтересованите светиврачани, учените дариха на библиотеката набор от издания на МНИ, които да обогатят нейния фонд и да дадат отговор на част от въпросите, отнасящи се до историческото ни минало.


https://photos.app.goo.gl/7QQya9sBm1pcEiA82

Повече снимки от срещата и видео от ФБ страниците на Народно читалище „Отец Паисий – 1919” гр. Сандански https://web.facebook.com/chitalishte.sandanski/ и www.sandanski1.com 

 Любомир Димитров

Научно-информационна група към МНИ гр. Сандански

Българските буквари в Америка

сряда, 23 май 2018 г.

Представяме ви

най-новата книга

на

Македонския научен институт

Проф. д.и.н. Трендафил Митев

"Българските буквари в Америка"

УВОД 

 Българската емиграция се появява в Северна Америка едва през последната четвърт на ХІХ век. Поради това тя спада към така наречената „нова емигрантска вълна” заселила се зад океана. (Старата емиграция в САЩ и Канада се идентифицира с англосаксонския, протестантски етнически контингент, който полага основите на американската и канадската нации). Сравнително рано се присъединяват еврейските, италианските, германските и френски заселници. 

Още през ХVІІІ век масовост придобиват също така полското и гръцкото емигрантско тяло зад океана. През първото десетилетие на ХІХ век, от балканските нации сравнително рано там се появяват и сърбите, след успеха на национално освободителното движение в Белградския пашалък от 1804 до 1812 г. 

Причините за „българското закъснение” в новия свят са обективни. До 1878 година този славянски народ все още е под властта на султана, в границите на Османската империя. Липсата на свободна държава лишава българите от дипломатически представителства зад граница. Поради това там не съществуват възможности за защита на хората при инциденти или трудова злополука. Отсъства и добре развито родно корабоплаване, за да е възможно пътниците редовно и надеждно да прекосяват Атлантика. Освен всичко друго, до последната четвърт на ХІХ век, националната енергия на нашия народ е насочена и към постигането на главната историческа задача за епохата на Възраждането – възстановяването на собствената национална държава. 

А след Берлинския договор усилията са насочени към борбата за съединението на насилствено разпокъсаното етническо землище от правителствата на западните държави, противници на Русия. През последната четвърт на ХІХ век, за свободната част от българското общество в Княжество България, се откриват добри перспективи в стопанската област. Темповете, с които протича процесът около първоначалното натрупване на капитала обаче, са сравнително бавни. В същото време САЩ и Канада се очертават като държавите с най-динамичното развитие на икономиката в целия свят. Поради това там се получават и сравнително най-високите доходи от труд, за края на ХІХ и началото на ХХ век. 

Ето защо определена част от младото българско поколение, родено след Освобождението, постепенно се ориентира към перспективата: чрез временна емиграция в Америка и работа там в продължение на няколко години, да се натрупа по-бързо известен стартов капитал. След това емигрантът да се завърне и да инвестира печалбата си в родината, за да се осигури стопански просперитет за фамилията. Така от началото на ХХ век, из българските земи към Северна Америка най-рано потръгва икономическата емиграция. Млади българи, използват посредническите услуги на различни американски и европейски параходни компании, които им осигуряват билети за презокеанското пътуване, плюс трудови договори за работа в САЩ и Канада. 

Разпокъсването на Санстефанска България, по силата на Берлинския договор, оставя към 2 милиона българи в Македония и Тракия, под властта на султана. Без никакви промени в условията за живот на хората. Поради това тази част от нацията създава мощната ВМОРО, която подема титанична борба, за довършване на националното освобождение и обединението на българската нация. Връхна изява на усилията е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. В продължение на три месеца българите в Македония и Одринско водят драматични боеве с вековния поробител. В последна сметка грубата сила надделява. Над 200 български селища са изгорени. За голяма част от участвалите във въстанието става невъзможно да останат повече по родните си места, поради заплахата за физическо унищожение. Затова хиляди са принудени да емигрират в Княжество България. 

В паралелен план обаче, от началото на ХХ век, из българските земи към новия свят тръгва и една втора съставка на емигрантското тяло – политическата емиграция. Българите от Егейска и Вардарска Македония се отправят за Америка, поради липсата на елементарни условия за живот по родните им села и градове. Въпреки това, до края на Първата световна война тези хора също имат намерение, след освобождението на Македония, да се завърнат, за да съдействат за развитието на родния край като част от модерния, европейски свят. Така в хода на новата българска история най-напред емиграцията в чужбина реализира това, което нацията очаква да се случи логично на Балканите – духовното и политическото обединение. В Северна Америка е изградена една монолитна, национална общност от хора, в чиито редове се вливат всички българи от Мизия, Тракия и Македония, оказали се в Съединените щати и Канада. …

Българските буквари използвани в емигрантското училище в Америка са и едно от най-безспорните и убедителни доказателства за българската национална принадлежност на изселниците от Македония, оказали се зад океана през първата половина на ХХ век. Защото не съществува логично обяснение на дилемата: ако тези хора не са се чувствали българи по произход; ако те не са говорели и не са милеели за своя български език; ако не са ценяли българската си духовна същност, то защо тогава от самото си появяване зад океана те ще използват единствено учебна литература доставена от София? А между двете световни войни, на осем хиляди километра от столицата на свободна България, без знанието и дори без каквото и да било участие на българската образователна администрация, ще създават буквар, който е едно към едно копие на букварите използвани по същото време, в училищата на свободна България!? 

Изясняването на тази важна страница от културната история на българската емиграция в новия свят, ще разкрие много сериозни нови и напълно безспорни доказателства, за единния произход и духовен облик на българите от всички области на Балканите, където са живели и живеят представителите на този славянски народ. Реалност, която би трябвало да облекчи духовното единение на хората и в днешните граници на Р. България и Р. Македония. Най-напред, защото техните предци са оставили достойни примери за взаимната полза от единодействието, чието продължение днес и в перспектива, може да носи само позитиви за двете съседни балкански държави.

На второ място понеже, ако е било възможно подобно единомислие и единодействие в много сложната действителност на Северна Америка, то защо духовното сближение, разбирателството и добросъседството да не станат реалност и днес в отношенията между Р. България и Р. Македония. 

След като в София и Скопие управляват суверенни национални правителства. И накрая: ако американците от български произход цели 120 години са държали да демонстрират и съхранят своята национална принадлежност, то какви причини могат да съществуват сега, техните потомци да се отдалечават от родовия си корен? Историята за това се нарича «учителка на народите», защото поуките от нея могат и трябва да се превръщат в примери за подражение на съвременните поколения.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018