About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Обновиха паметната плоча на проф. Никола Милев

12/02/2025


В навечерието на 100-годишнината от убийството на българския учен и публицист Никола Милев научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов и Стефан Грънчаров от ВМРО-БНД задружно почистиха и обновиха буквите на паметната плоча, поставена на лобното място на именития наш съотечественик от Костурско, Егейска Македония.









148 години от рождението на Кръстьо Асенов (1877 - 1903)


   Неизчислим е броят на героите от различните краища на България, намерили поприще за своите идеали под знамето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 В редиците на тези борци е и племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов. Нямало как неговият характер да не пренася бунтовния дух на чичо си и в другите български земи, останали под властта на Османската империя. Участта на целия му род е обвързана с националноосвободителните борби. Двама от чичовците му се включват пряко, а баща му Петър Асенов е участник в Критското въстание. 

 През първите настъпателни действия на Освободителната война през пролетта на 1877 г. в Сливен се ражда Кръстьо Асенов. Образованието си започва в родния си град, но впоследствие го изключват от гимназията и му отнемат дадената стипендия като роднина на Хаджи Димитър. Буйният му нрав и непримиримост се проявява още в детските му години. На 15-годишна възраст заклева своите съученици край местността Сините камъни над Сливен, с идеята, че един ден ще освободят Македония. Години по-късно с подобна клетва, но вече като деец на Вътрешната организация, ще посвети в освободителното дело цели села. Учението си довършва във Варна.

  В училище полага усилия и успява да завърши успешно, макар в тези години по подобие на много младежи да се влияе от анархистична и социалистическа литература. Записва се да следва през 1898 г. във Висшето училище в София (дн. СУ „Свети Климент Охридски“), включва се в протестните движения на студентите. Сприятелява се с Александър Илиев, с когото организират митинги в столицата и в родната на Илиев Враца. Но една съдбовна среща променя живота му завинаги. Тя е с Гоце Делчев, който го посвещава в революционната борба. Кръстьо спечелва бързо доверието на своя кръстник в борбата и симпатиите на Никола Малешевски, Яне Сандански, Христо Чернопеев, 

 Сава Михайлов и Пандо Сандов от започването на революционната му дейност за ТМОРО. Делчев преценява въздействието, което ще има сред населението племенникът на Хаджи Димитър. По цялата македонска земя се разнасят от уста на уста легендите за подвига на славния му чичо. С баладата за Хаджи Димитър влизали в бой четниците, а при всяка проява на революционен дух сред населението тя се е рецитирала. Г. Делчев изпраща Кр. Асенов и неговия приятел Александър Илиев в Дупница при един от своите най-близки сподвижници Никола Малешевски, който изпълнява ролята на пунктов началник в града. През есента на 1900 г. Малешевски препраща младежите в Горна Джумая. Тук са преразпределени от директора на трикласното училище и районен окръжен ръководител на организацията Сава Михайлов и организационния деец Сандо Китанов – Ал. Илиев в Сярско, а К. Асенов в мелнишкото село Влахи. Правилен избор се оказал изборът им.

  В този важен пограничен регион Кръстьо Асенов изгражда гъста организационна мрежа. По-късно самият Делчев оценява, че в този район дейността му ще се окаже ключов фактор при пренасянето на оръжието, за полагането на здрава основа, в мястото което осигурява връзката с Княжеството. През учебната година 1900 г. Кр. Асенов пристига в с. Лешко с псевдонима даскал Христо от Радовиш. С песните на Добри Чинтулов още при първия си ден като учител спечелва обичта на учениците. Заради физическата му мощ при издигане на камбана в местната черква, получил прякора „Мечката”. Верността на селяните към своя учител засвидетелстват чрез работата им за Комитета. Постепенно селото добива все по-голямо значение за връзка с центъра Горна Джумая. Кръстьо Асенов организира канали за пренасяне на хора, оръжие, революционна книжнина. Когато застават начело на Върховния Комитет Стоян Михайловски – Иван Цончев възникват противоречия между двете организации относно готовността на населението за въстание. 

 Изпращат се върховистки чети. Задълбочава се кризата, липсата на материални средства се оказва осезателна. Това се констатира от Гоце Делчев след извършената от него обиколка из Македония. На връщане се отбива при Асенов в с. Лешко, където решават, че трябва да се предприеме спешно акция за набавяне на средства. Непосредствено след пристигането му в селото получава известие от куриерите за Солунската афера за разкрити канали на Организацията и арестувани ръководни дейци, сред които Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Заставени са да вземат решителни действия, а Гоце има точния човек за тази цел комуто безрезервно вярва – Кр. Асенов. През това посещение Делчев му оставя като завет револвера си от Военното училище. В къщата на Китанов се събират джумайските ръководители, пристигат Делчев, Асенов и Яне Сандански. От измисления план, дело на Я. Сандански, се оформя прочутата афера „Мис Стоун”. 

 Дейно участие при залавянето на пленниците, в преговорите, при взимането на откупа и подсигуряването при освобождаването им играе Кр. Асенов. Акцията завършва с успех, ВМОРО получава договорената сума от 14 500 лири, които използва предимно за покупка на оръжие. Следващата важна мисия, поставена на Кръстьо Асенов, е оглавяването на Гоцевия роден край. Няколко месеца преди обявяването на въстанието от 1903 г. Асенов заминава като войвода на Кукушкия район. На 12 юни четата на Асенов дава първо сражение с турския аскер при Арджанското езеро, където загива Милан Делчев. На 16 юни действията се разпростират в с. Постол. На 20 юли четата e в село Корнишор, заедно със съединените чети на Апостол Терзиев и Иванчо Карасулията. Тогава в църквата е осветено знамето и обявено тържествено въстанието. На тази дата К. Асенов се оженва за дъщерята на Никола Малешевски – Ана Малешевска*.

Отляво надясно – Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев
  Срещу решението на войводата негодуват част от четниците под претекст, че те тръгват на смърт, а той се жени. Първоначално обстановката е успокоена, но на 25 юли десетникът Мицо Големанов по поръчение на Гоне Бегинин убива войводата докато спи. Присъдата срещу Големанов е изпълнена от свикан съд, но Вътрешната организация в развитието на бойните действия на въстанието понася тежка загуба. Смъртта на Кр. Асенов е съкрушителен удар и за Кукушката околия, в която предварителните планове за въстанически действия са осуетени. Войводата Кръстьо Асенов, „тоя безумец”, както го нарича Антон Страшимиров в своя очерк, пренася революционната стихия в Македония, последва примера на чичо си Хаджи Димитър – „падна там на Балкана”, но и той не умря – остана жив пример за себеотдаденост и героичност.


*
След трагичните обстоятелства, при които загива Кр. Асенов родителите на Ана Малешевска – Никола и Елена Малешевски предполагат, че дъщеря им е мъртва и издават некролог през ноември 1903 г. в Дупница. Тя обаче се завръща при родителите си и работи като учителка. Умира през 1942 г.
Николета Войнова


Снимките са от „Алманах на българските национални движения след 1978 г.” С., 2015, и „История на Дупница и Дупнишко”, С., 2015.

100 години от учредителния конгрес на МСС

10/02/2025


100 години от учредителния конгрес на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина (Македонски студентски съюз/МСС)
– академична, културно-просветна организация, изпълняваща програмата на националноосвободителното движение за пропагандиране каузата на македонските българи и за разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по македонския въпрос пред световното обществено мнение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

В периода 1922–1924 г. в Берлин, Париж, Виена, София и в др. университетски центрове в Европа се създават македонски студентски дружества. По инициатива на дружеството в Берлин те се обединяват в общ студентски съюз. Учредителният конгрес на Съюза се провежда от 5 до 8 януари 1925 г. в Лайпциг. Според приетия устав целта на Съюза е да обедини всички студенти от Македония в Европа, да ги подготви за културно-просветна дейност, да участва в живота на международните студентски сдружения, пред които да брани от фалшификации и да представя истината за културно-националния облик на Македония. 

Ръководен орган на МСС е Секретариатът. Австрийската столица, която е основен пропаганден център и средище на ВМРО в чужбина, е определена за седалище на МСС. На студентското дружество във Виена е възложено да осъществява връзката с ММТРО във Вардарска Македония. За целта към дружеството е създадена главна петорка на ММТРО. Македонският студентски съюз създава свои дружества и групи в Берлин, Дармщат, Дрезден, Лайпциг, Мюнхен, Хайделберг, Франкфурт на Майн, Париж, Нанси, Страсбург, Марсилия, Лиеж, Виена, Грац, Рим, Бари, Милано, Торино, Прага. Дружествата разполагат с богати библиотеки и пресцентрове. Във Виена Секретариатът наема модерна печатница. 

За разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по отношение на Македония МСС започва да издава „Историческа библиотека“, включваща поредиците: „Про Македония“, „Македония в културно и научно отношение“, „Чужденци за Македония“, „Бит и култура на македонските българи“ и др. Пропагандните материали, както и над 700 официални изложения, меморандуми и апели са изпращани до европейските правителства, комисии към ОН, международни институции, защитаващи правата на човека, библиотеки и учени. В периода 1924–1941 г. в европейските вестници и списания са публикувани над 6000 статии, изложения, съобщения, опровержения по македонския въпрос. 

Много изтъкнати европейски учени, журналисти и общественици сътрудничат и дават морална подкрепа на МСС. За почетни членове на Съюза са обявени проф. Густав Вайганд – Лайпциг, проф. Лубор Нидерле и Лудвиг Куба – Прага, проф. Петър Милюков – Париж, проф. Любомир Милетич – София и д-р Анте Павелич – Загреб. Убийството на Ал. Протогеров (1928) и кризата във ВМРО предизвикват разногласия между членовете на секретариата на МСС. Кр. Николов и П. Манев, заедно със съюзния организатор Н. Велев се оттеглят от съюза. 

Новият секретариат, избран на II конгрес на Съюза (юли 1929 г.) е изцяло от членове на софийското студентско дружество „Вардар“ – Никола Коларов, Живко Гелев и Петър Мирчев. Седалището на МСС се премества от Виена в Париж. Съюзът започва да издава свой печатен орган – сп. „La jeune Macédoine“ (ян. 1931–1932 г.). 

През 1932 г. френските власти спират списанието, а секретариатът на МСС се премества в София. След преврата на 19 май 1934 г. и разтурянето на легалните и нелегалните националноосвободителни организации в България дейността на МСС продължава предимно в европейските университетски центрове, финансирана от МПО в САЩ и Канада.

165 години от рождението на Атанас Бадев (1860 - 1908)

07/02/2025


165 години от рождението на Атанас Бадев
(14 януари 1860, Прилеп – 21 септември 1908, Кюстендил) – композитор и музикален педагог, просветен деец, един от първите български професионални музиканти със солидно образование. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование през 1884 г. в Първа софийска мъжка гимназия. Не одобрява Съединението и ролята на БТЦРК, защото смята, че първо Македония трябва да се присъедини към Източна Румелия, след което да се осъществи обединение с Княжеството. 

Учи музика в Придворната певческа школа в Санкт Петербург и Москва, като преподаватели са му М. Балакирев и Н. Римски-Корсаков. Създава църковен хор в Прилеп, в който пеят Гьорче Петров, Пере Тошев и иконом Тома Николов. Учителства в българската девическа гимназия в Солун, Русе, Самоков и Кюстендил и същевременно дирижира ученически и църковни хорове. 

Композитор е на църковни песнопения и детски песни и се занимава с теория на музиката. Оставя трайна диря в историята на българското хорово изкуство. Неговият син Петър през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.

Щедро дарение за хиляди деца на нашенци в Албания

06/02/2025


С финансовата подкрепа на българската държава и в рамките на проект, реализиран от дружеството „Българите в Албания“ – гр. Елбасан, бяха раздадени подаръци на деца от албанските области Гора и Голо бърдо. В тези райони живеят компактно представители на българското национално малцинство, посочват от нашата дипломатическа мисия в Тирана. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Раздаването на подаръци се случи в присъствието на посланика на Република България г-н Ивайло Киров и ръководителя на секцията по публична дипломация г-н Асен Пачев. Инициативата тази година беше подкрепена от общините Кукъс и Булкиза, които оцениха положително политиката на българската държава за равно третиране на всички деца чрез осигуряване на подаръци на всички ученици от съответните населени места, независимо от начина, по който се самоопределят техните родители. 

На раздаването на подаръците в село Голямо Острени (област Голо Бърдо) присъства кметът на община Булкиза г-жа Фестиме Миещри. От страна на посолството и на местната власт за пореден път беше засвидетелстван ангажиментът за продължаващо сътрудничество и иницииране на нови съвместни проекти. Церемонията по предаване на подаръците в област Гора се състоя по време на официалното откриването на реновирания със средства на българската държава училищен двор на село Борие. Присъства заместник-кметът на община Кукъс г-н Агрон Нурединай. 

В рамките на проекта „Коледа и Нова година по български“ бяха осигурени подаръчни комплекти за 1400 деца. Всички ученици получиха и десерти, произведени от българската фирма „Ден и Нощ“. Нейните сладки изкушения, както всяка година допълниха чудесно подаръчните комплекти и зарадваха децата. 

Обновен училищен двор в село Борие с подкрепата на България 

С подкрепата на правителството на Република България беше обновен дворът на училище „Джафер Оломани“ в село Борие, община Кукъс, информираха от Българското посолство в Тирана. 

Проектът е реализиран от дружество „Българите в Албания“ – гр. Елбасан, със съдействието на посолството на Република България в Тирана, става ясно от публикацията на нашата дипломатическа мисия в Албания. На откриването на реновирания двор присъстваха посланикът на България в Албания г-н Ивайло Киров, ръководителят на секцията по публична дипломация г-н Асен Пачев, заместник-кметът на община Кукъс г-н Агрон Нурединай и председателят на дружество „Българите в Албания“ г-н Ахмет Бала. 

Ремонтът е част от усилията на българската държава за подобряване на инфраструктурата в районите с българско национално малцинство. Специален акцент се поставя върху създаването на по-добри условия за образование и развитие на младите поколения.

Гоце Делчев - българският юнак от Македония

05/02/2025

Гоце Делчев
(4 февруари 1872, Кукуш - 4 май 1903, с. Баница)
   В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за „Черна се чума зададе“, и юнакът, който е излязал „там долу Демир капия“ за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати. 

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“. Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност. 

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през „второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича „сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението”. Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче войвода“. 

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско. 

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ. 

  Реквиемното звучене на песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода... 

 Доц. д-р Димитър Тюлеков


...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025