Стеблево е едно от българските села в региона на Голо Бърдо, Източна Албания, близо до град Дебър. Селото е отбелязано и на картата на Селишчев в книгата му за славянското население в Албания (на картата е отбелязано Стеблево, регион Голо Бърдо; на албанските карти -Steblevë, регион Gollobordë). Това е едно от най-малките села, където се е запазило и живее компактно българско население, изповядващо исляма. Българите тук са съхранили старите обичаи и архаичния си български език.
Във фолклора им се чувства общият духовен извор, от който са черпели и продължават да черпят мотиви от старо и по-ново време.
От народното майсторство на българина са се възхищавали всички изследователи. Нека споменем и факта,свързан с посрещането и издаването на Сборника на братя Миладинови извън пределите на българските земи. Така се възхищават дори днес и албанците, в Албания. Те също се наслаждават на народния български талант и продължават да го събират и пазят като скъпоценно съкровище. Един такъв бисер на българския фолклор от Албания от 1960 год. е песен, която може да се открие и в Архива на Института по Фолклор в Тирана.
Събирачът се нарича Ф. Ходжа, а разказвачът е жена на име Фатиме Лила (70 г., домакиня, село Стеблево). Песента е написана на български с албанска азбука (виж на последната страница). Това е една хубава балада, в основата на която стои фолклорният мотив за повторното опознаване на брат и сестра и за риска от кръвосмешение. Тя е озаглавена “Шетат ми се дете аджамия” (в ориг. “Shetat mise dete axhamija”).
В споменатия сборник на Миладинови този мотив се среща в няколко песни. Тръгвайки от развоя на събитията и артистичната физиономия на вариантите могат да се различат два основни типа, към които се включват всяка една от песните с този мотив. Към първия тип се отнасят песни, в които се стига до кръвосмешение и след което настъпва опознаването между брат и сестра (такава е песента “Брат и сестра” стр. 214).
Вторият тип включва песни, в които братът и сестрата се предупреждават и не се достига до кръвосмешение. Този тип може да бъде разделен на два подтипа, в зависимост от това как започват. Песните от първия подтип започват с ограбването на момиче от войник (“Яничар и руса Драгана” стр.173), а към втория включват песните, които започват с продаването на невестата от мъжа й за погасяване на натрупани или наследени дългове.(“Стоян, невеста и турче потурче” стр. 247).
Песента от село Стеблево “Шетат ми се дете аджамия” може да се включи към втория тип (второ подразделение) тъй като е свързана с дълговете, които мъчат главния герой. В тази песен срещаме практиката на продаване-купуване на хора (жени), практика, която оформя възможностите за основния мотив в баладата-риска от кръвосмешение. Същ е мотивът и в песните от първия тип от братя Миладинови, само че причините, които допринасят за това са други (отвличане).
Този главен мотив – риск от кръвосмешение - ни води към древността, към във времето, когато обществото е в борба за спиране на “хоризонталните” сватби вътре в семейството. Те са свързани с исторически причини, и стават основа за раждане на балада. Народният певец отразява стремежът за промени, които иска обществото: спиране на кръвосмешението.
В баладата от с.Стеблево се чувства лекият мюсюлмански колорит, свързан с времето на ислямизация на Балканите, в това число и на българското население в Голо Бърдо. Но това впечатление е само външно.
Баладата е озаглавена “Шетат ми се дете аджамия” по първиа стих на песента. В нея героите нямат имена.
В началото е отразено неспокойствието на младо момче, което ходи с наведена глава (шетат ми се дете аджамия...../ глава доржит у сурова земя.). За сполетялата го беда научаваме късно от диалога между майката и сина. Първа пита майката (Ой ти дете, дете аджамия/ шо се шеташ из мермер авлия? ..../ глава доржиш у сурова земя?). Момчето разказва това, което го измъчва (пристанале турци анадолци,/ побарале бабови борджои). Научаваме, че паричното задължение е наследено от бащата. Идеята за продаване на невестата за угасяване на дълговете идва от майката на момчето. Тя съветства сина си да продаде невестата (промения убава невеста/ истайсия на болук пазара/ побарайе една тешка цена). Младата жена разбрала за плана, и не оказва никаква съпротива; запазва спокойствие, когато я приготвят за продан на големия пазар (я промена дете аджамия/ я истайе на болук пазара). Купувачът е също така младо момче(дете аджамия), той води кратък диалог с продавача и я купува (...и я зеде дете аджамия). Най-важният момент в песента е къщата на младия купувач. Следва драматичен диалог между невестата и новия господар (въпроси на младежа и отговори на момичето), стига се до идентификация на героите.
В песента от Миладиновия сборник едно пиле пее и предупреждава (че’ се чуло и видело/брат и сестра да се зе’ет!), т.е. проблемът се разрешава от птиците, които подсказват за риска, който може да се случи. Този момент отсъства от песента от Стеблево. Тук опознаването е свързано с музикалния талант на младежа (кога трамбураше, земята тресеше/ кога поврашаше, сашжете пажайе) и с липсата на една част от тялото-малото пръстче на единния крак (десната нога без малото поршче). С малки разлики песента прилича на другите български варианти. С опознаването между брата и сестрата се слага край на броденето на героите към трагичния път – извършване на кръвосмешение . Баладата завършва със завръщането на невестата при собствения и мъж и с опрощаване на дълговете от открития брат (Е паре му ариза, и нежеста му даде).
Понеже, тук на Балканите се живее не само в съседство но и съвместно, налице са песни с еднакви мотиви. В подобна среда живеят и българите (в Албания) от Голо Бърдо. Те представляват мост за осъществяване на балканските контакти (в случая между българи и албанци). Днес тези мотиви са общобалкански. Подобни мотиви откриваме и в албанския фолклор. В непосредствена близост до албанските села в Голо Бърдо се среща подобен албански фолклорен мотив (Аli Borxhalia ‘Али борджалия’).
Фолклорът на българите от Албания не се изчерпва с общността на една или друга песен или на един или друг мотив, защото песенното народно богатство е много голямо. Пред изледователите днес стои огромно неразработено поле, което ни напомня за мислите от предговора на Сборника на Миладинови: “Препишвеещем толку песни, мислит човек, че се исцърпи сето богатство; но когато поминвит во друга махала, тамо нахождат много други песни, како от нов извор. Затова требит да чекаме още много други да се прикладат на овие песни, ако любопитен човек издирвит това”.
А ето и един от записаните варианти в оригиналния му вид и в транслитерацията му на кирилица...
Целият материал четете по-долу:
