About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Поредните фалшификации свързани с Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“

21/06/2024


Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Тодорова, Здр. Поредните фалшификации свързани с Погановския манастир „Св. Йоан Богослов"...73 - 86

"Погановският манастир е безспорно най-известният български духовен център в Западните покрайнини. Най-вероятно това е една от причините повече от едно столетие отделни сръбски историци, духовници и журналисти да правят опити да докажат „сръбско присъствие“ в манастира макар и с научно неиздържани аргументи. 

Един от тях е, че ктиторите на манастира били сърби от рода на деспот Константин Драгаш (Деянович). През 1936 г. по същия повод проф. Кръстю Миятев, смятан за един от най-добрите познавачи на Погановския манастир, в предговора на книгата си „Погановският манастир“ казва:

„Погановската света обител е провъзгласена за „чисто сръбска старина“, защото трябва още веднъж да се докаже пред външния свят и пред безкритичното общество в Югославия, а така също да се внуши на нашите братя там, че по онези земи е нямало българска духовна и материална култура, че там не е съществувало друго население, освен сръбско, което някога руската дипломация и цариградската българска Екзархия са си позволили да обявят за българско“..."

Целия материал четете по-долу:

Рецензия: Българите от Западните покрайнини (1878-1975)

19/06/2024

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Джонев, Анг. - Българите от Западните покрайнини (1878-1975). Съставители Е. Бугарчева и Л. Зидарова. ГУА при МС „Архивите говорят“. Т. 35, С., 2005, 776 с. … 140 - 145

"Българската историческа наука беше длъжник на българите от Западните покрайнини. Сериозно изостанала в началото на 90-те години на ХХ в. през последните петнадесет години беше направено немалко..."

Целия материал четете по-долу:

Състояние и перспективи на двустранните отношения между РСМ и България

17/06/2024


Сп. "Македонски преглед"
, 2006, кн. 1. Димитров, Анг. Състояние и перспективи на двустранните отношения между Република Македония и България … 7 - 22

"Ако има съвременна външнополитическа тема, която да е свързана със стогодишнината от Рилския конгрес на ВМОРО, това е без съмнение темата за отношенията между България и Република Македония. Тази връзка, естествено, не е пряка. Но тя е исторически предопределена и вярвам, че няма да прозвучи пресилено, ако открием в съвременните междудържавни отношения следа от оформящото се след Илинденското въстание противопоставяне между условните "левица“ и десница“ във ВМОРО, което Рилският конгрес опита, но не успя да преодолее..." 

 Целия материал четете по-долу: 


Кръгла маса по случай 145 години от рождението на професор Александър Балабанов

14/06/2024


На 30 май, 2024 г. в Конферентната зала на Регионален исторически музей – Благоевград се проведе научна кръгла маса, посветена на 145 години от рождението на професор Александър Балабанов. Тя бе организирана от Македонския научен институт, съвместно с Регионалното управление на образованието и Регионалния исторически музей – Благоевград. В своето емоционално встъпително слово г-жа Снежана Захариева, научен секретар на филиала на Македонския научен институт в Благоевград, припомни, че честваме още един юбилей – 90 години от онзи паметен ден, когато по покана на Щипското културно-просветно дружество в Горна Джумая проф. Александър Балабанов, заедно с неколцина свои съмишленици, между които е и Димитър Талев, тържествено е посрещнат в сградата на читалище „Съгласие“ от десетки граждани, между които е и тогавашният кмет Панайот Тасев.

На титулната страница на програмата на Кръглата маса бе поместена снимка от събитието. Десетки бяха и хората, дошли на Кръглата маса: от ученици до хора в патриаршеска възраст, вълнуващи се от живота и делото на Александър Балабанов и от неговата връзка с Македония. Тържеството бе открито от ученици от Националната художествена гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и от Езикова гимназия „Людмил Стоянов“, които изпяха песента за Стоян войвода и припомниха основни моменти от жизнената и творческа биография на професора. Приветствие към участниците в Кръглата маса поднесе г-н Ивайло Златанов, началник на Регионалното управление на образованието, Благоевград. 


Проф. д-р Георги Н. Николов, председател на Македонския научен институт, постави началото на деловата работа на Кръглата маса, предоставяйки думата за пленарен доклад на проф. д-р Михаил Неделчев (Нов български университет, Македонски научен институт). 

Професор Неделчев привлече вниманието на аудиторията с интересни факти от живота на Александър Балабанов. Акцентът бе поставен върху темата за Македония, погледната през поемата „Бурени“, автобиографичната книга „И аз на тоя свят“, статиите в „Развигор“. Проф. Неделчев припомни, че Балабанов кръщава вестника си точно на вятър, който е типично щипски – развигора - и очерта уникалния профил на ерудит, познаващ перфектно античната и съвременна литература, на занимателен събеседник, на авторитетен участник в различни дипломатически мисии, на душата на всяка една компания. Припомни, че Балабанов е герой в множество анекдотични ситуации, а ликът му е запазена марка в историята на българската карикатура. Но както подчерта следващият докладчик, доц. д-р Елка Трайкова (Институт за литература при БАН), обектът на карикатурата не може да бъде скучен. А „скучен“ би било най-неуместното определение за написалия повече от 2000 статии, изпълнен с енергия ерудит Александър Балабанов. Доц. Трайкова бе избрала интересна отправна точка за своите размисли: литературният и житейски конфликт между Александър Балабанов и Кирил Христов, разгледан в контекста на литературноисторическите процеси, които неизменно са съпътствани от скандали, но и в контекста на особеностите на характерите на двамата забележителни представители на българската култура. 

Доцент Елка Трайкова си спомни как на защитата на дисертацията си, посветена именно на Александър Балабанов, в салона се оказали няколко достолепни възрастни дами, които, както се оказало впоследствие, били някогашни студентки на именития професор. 

 Проф. дфн Ангел Ангелов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) разказа за статиите по езикови теми, които са една от запазените марки на Александър Балабанов – за реакциите му срещу въвеждането на пълен и кратък член в българския правопис, за ползата от чуждите думи, за измислените и ненужни правописни правила, но и за дейното му и много полезно участие в правописната реформа от 1945 г. Докладчикът продължи темата за смеха в живота и творчеството на Балабанов, като припомни някои от най-популярните анекдоти и с право определи Балабанов като най-популярният българин в България през първата половина на ХХ век и един от най-популярните българи в чужбина. 

 Енциклопедичният облик на професор Александър Балабанов бе допълнен от доц. д-р Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН), която разгледа дейността му като театрален критик. Припомни, че той е бил около една година драматург на Народния театър, но връзката с театъра продължава през целия му живот, а авторитетът му на познавач и ерудит не само по отношение на текстовете, поставяни на сцена, но и на самата специфика на театъра като единство от текст, актьорска игра, режисура, сценография, музика, е несъмнен. 

 
Проф. д-р Стилиян Стоянов (Югозападен университет „Неофит Рилски“) засегна темата за българските работи, погледнати в статиите на Александър Балабанов: недоучеността и трудното постигане на диалога (есето „Еднокнижниците“), парвенющината, високомерният снобизъм, ролята на жената в обществото, разбирането, че читателската публика има различни нива на образованост и съответно различни културни предпочитания. 

 Г-н Владимир Каперски, писател и режисьор от Благоевград, потърси връзката между идеалите на Българското възраждане, тяхното отражение в национално-освободителното движение в Македония и ролята на Александър Балабанов в тези процеси. Последва дискусия, в която бе изразено задоволство от работата на Кръглата маса и пожелания да има повече такива събития, които да припомнят на нас, съвременните българи, достойните дела на нашите предшественици. 



Емоционален завършек на вечерта бе поканата от г-жа Снежана Захариева към участниците в Кръглата маса да посетят къщата, в която се помещава филиалът на Македонския научен институт в Благоевград. Възрожденската архитектура, стотиците книги, изгледът към старинните къщи на квартал „Вароша“ се оказаха една своеобразна машина на времето, която като че ли материализира духа и делото на професор Александър Балабанов. Дух и време, към които е хубаво да се завръщаме, защото това завръщане в миналото придава пълнота на собственото ни настояще. 

 Проф. д-р Стилиян Стоянов

Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот

13/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Кювлиева–Мишайкова, В. Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот..., 101–110

"Един от най-заслужилите български възрожденци, подпомогнали националното пробуждане в Македония през миналия век е „народният даскал" от Велес - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818-1882).[1]  Това определение, дадено на Джинот от известния български историк и етнограф Васил Кънчов, е напълно заслужено, защото в продължение на цели 40 години родолюбецът от Велес учителствува из Македония - в родния си град, в Скопие, Тетово и Прилеп, като навсякъде ратува за просвета на родния български език, което неизбежно го поставя в остър конфликт с гръцките фанариоти и турските власти. 

Джинот се изучил на „българска.книга" във Велес и Самоков, а на „гръцка книга" - в гръцката гимназия в Солун. Съществуват предположения, че е ходил „да се доучва" и в някои от беломорските гръцки острови.[2]Високо просветен за времето си учител, Й. Хаджиконстантинов въвежда взаимноучителната метода в българските училища и при проф. д-р Веса Кювлиева-Мишайкова многобройните си пътувания из Македония като истински апостол проповядва за националното пробуждане на българите и за отварянето на български училища. 

В своя статия, публикувана в „Цариградски вестник" (1851 г., бр. 44), той пише: „Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мизия (т.е. Македония - б.м.-В.К.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгари".

Енергичната борба на Джинот за отстраняването на гръцкия език от българските училища и църкви става причина за заточаването му в Айдън, Мала Азия (1861-1863). Покъртително е описанието на В. Кънчов за страданията, прeживени от Джинот по време на арестуването му: в летен зной той е принуден да измине пеш разстоянието от 200 км от Битоля до Солун, при което от камшичените удари на конната турска стража изтича едното му око и причинената инфекция едва не става причина за смъртта му.[3]..."

Целия материал четете по-долу:

 

Георги Я. Икономов - деец на Българското културно-национално възраждане

11/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Меламед, А. Георги Я. Икономов – деец на българското културно–национално възраждане..., 129–140

На 12 октомври 1822 г. в Дупница, в семейството на Янаки Икономов, се ражда отдалият се до последен дъх на възрожденското дело български учител, просветител и книжовник Георги Янакиев Икономов.

Неговият дядо е пришълец в града от края на XVIII век. Роден в с. Кленовик, Радомирско, той, както и стотици, и хиляди българи в тези десетилетия на кърджалийски размирици, се прощава с недоимъка и несигурността в родното си село. Заедно със стопанката и с трите си деца потърсва закрила и икономическа перспектива в разрастващите се по това време в Дупница занаяти. Усвоил умението на бояджийския занаят, праотеца на Икономовия род умира рано. Майката и най-големият син (бащата на Георги Я. Икономов), петнадесетгодишен ученик в местното килийно училище на даскал Никола, не затварят багрилницата. По-малките пет деца трябва да се хранят, обличат, а да научат и четмо, и писмо - такава е бащината повеля. 

По-късно Янаки се отдава на свещеническото поприще. Запопен е от самоковския владика. След дългогодишна свещеническа служба той е избран за наместник на самоковския владика в Дупница и получава званието иконом, което се превръща във фамилно прозвище на рода му. Съгражданите на иконом Янаки запазват спомен за него като за „много смел, борил се за правда и защита на паството си, по- ради което бил затварян от турците".[1] 

Просветен и любознателен човек бил бащата на Георги Икономов. Неговото име е сред тези на спомоществователите на популярните сред ранновъзрожденското българско общество книги: „История на Александра Македонца" (1844 г.) и „Житие св. Григория Попстоянова" (1852 г.). Любовта към учението и книгата той предава и на децата си, за чието образование полага особени грижи. Малко се знае за другите братя и сестри на Георги, но за Михаил Янакиев сведенията са, че е бил гавазин на Йеросалимския патриарх и че е учителствувал по някое време в Ресен. Захари - най-малкият, също е изпратен в Цариград, навярно да получи по-високо образование, но умира млад...

Целия материал четете по-долу:

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024