Роднините на съветския комунистически функционер от Охрид Георгий Маленков възпяват ВМРО

четвъртък, 18 април 2019 г.

Снимката е от митинг в Охрид през 1942 г. Надписите
 на плакатите показват красноречиво настроенията
сред по-голяма част от местните жители
Из "Штаб Tpehe Армиске области, Пов. Ъ. Об. Бр. 1390, 
4 октобра, 1939 г."

"Съпричастността си към българската национална кауза проявяват и младежите Никола Маленков, Борис Маленков, Георги Коцарев, Борислав Тасев и Владо Цветков, всички от Охрид. 

На 17 с.м. те изпяват няколко песни, посветени на водачи на ВМРО, и извикват българския поздрав „ура". Ден по-късно Паун Войданов от охридското с. Мешейща изпява пред 15 деца от селото песента „Капитан Бърдаров, 19-ти Шуменски полк", посветена на българския офицер кап. Христо Бърдаров, отбраняващ с частта си Охрид през Първата световна война. 

На отправеното му предупреждение от командира на местната жандармерийска станция да не пее тази песен, П. Войданов рязко отговоря, че не се страхува от наказание и ако иска, сто пъти ще я изпее..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 50.

„ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“

сряда, 17 април 2019 г.

На 18 април 2019 г. от 19:00 ще се проведе среща от семинара по история към Младежкия клуб „Даме Груев“ при Македонския научен институт, с лектор – Николай Поппетров! 

Темата ще бъде „ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“. С нея ще завърши тематичният кръг, посветен на Македонския въпрос. В лекцията ще бъдат анализирани опитите на Вътрешната македонска революционна организация да намери международен съюзник за решаването на Македонския въпрос след Версайското статукво. 

Два основни акцента ще бъдат обсъдени – дейността на ВМРО (1919–1924) до убийството на легендарния ѝ водач – Тодор Александров и провалените замисли в Майския манифест, до премахването на ВМРО от българския политически живот през 1934 г. 

Ще бъдат проследени отделни съглашения за сътрудничество с Москва до избухването на Втората световна война. 

 Заповядайте!

Във Вардарска Македония "на всяка крачка се среща българщината"

вторник, 16 април 2019 г.

Из "Месечни извештаj о унутрашньoj политичку ситуации на теритоpиjи наше Кралевине за месец новембар 1939 г.

Београд, 16.XI.1939 г."

"През ноември 1939 г. югославските военни разузнавачи отразяват в донесенията си нови факти. На 15 ноември Светозар Воинов от Царево село извиква „Да живее майка София..." в местната гостилница , а на 21 с.м. велешките работници Димко Митров, Стоян Тоцилов и Душан Пецов изпяват българската песен „Македонийо, черна робийо..." 

Апостол Георгиев от с. Пехчево, Малешевска околия, на 26 с.м. изпява няколко български народни песни и скандира „Да живее България". 

В доклада си за ноември 1939 г. югославското военно разузнаване констатира, че на територията на Вардарска Македония „на всяка крачка и във всеки случай се среща българщината..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 52-53.

"Шуми Марица" оглася Радовиш на войнишко изпращане

понеделник, 15 април 2019 г.

1939 г. 

"...С мисли за България се отправя към войсковата си част военнослужещият Петър Тошев от Радовиш. 

На 12 април той поръчва на оркестъра в радовишкия хотел „Белград" да му изсвири и изпее българския държавен химн „Шуми Марица"37..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Таткото на Денко Малески открито пял български песни в Струга (Документ)

неделя, 14 април 2019 г.

1939 г.

"...На 19 август по време на другарска среща в Струга, с участието на около 100 местни граждани, учителите Вангел Коджаманев, Владо Малев (баща на проф. Денко Малески - б.а.) и Климент Малев, студентите Никола Несторов, Борислав Коцарев и Христо Плачков, търговците Божидар Мойсов, Георги Несторов, Петьр Мойсов и др. изпяват българските народни песни „Болен ми лежи Миле поп Йорданов", „Пайдушка" и др. 

Разузнавателната служба на Трета армейска област не е пропуснала да отрази казаното от Б. Мойсов пред присъстващите, че „нас са ни освободили българските комити"52..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 49.

Тайни сръбски документи за българите в Македония (Прилеп, 1938 г.)

събота, 13 април 2019 г.

Димитър Чкатров
сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 43.

"...През 1938 г. югославското военно разузнаване регистрира други изблици на български национални чувства. 

На 17 юли по време на едно сватбено празненство в Прилеп Александър Хаджиздравев (стажант-съдия в Прилепския окръжен съд и лидер на прилепската младежка организация на управляващия Югославски радикален съюз, в миналото член на ММТРО), Борис Попов (кмет на града, в миналото член на ВМРО), брат му Стефан Попов, прилепският окръжен съдия Илия Найчев (в миналото член на ММТРО) и Димитър Чкатров изпяват българските революционни песни „Жив е той, жив е, там на Балкана...", „От връх Пирин планина отчаян глас се чува. Македония плаче...", „Тих бял Дунав се вълнува...", „Ако искаш правда, ако искаш ред...", а също и няколко песни за българските военачалници генерал Никола Иванов и полковник Борис Дрангов, посветени на тяхната лична смелост и героизма на българската армия през Междусъюзническата война..."


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019