Недоверие сковава отношенията между България и Македония

сряда, 20 февруари 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 2.

По покана на Македонския научен институт в София пристигна за форума „Диалози за бъдещето на България и на Македония” група интелектуалци от Скопие, водени от професора по Римско право и Реторика в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“, бивш министър на отбраната и премиер на Република Македония проф. д-р Владо Бучковски. Срещата бе организирана от МНИ, със съорганизатор –Сдружението за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие. В разговор с членове на Института и гости на форума, проведен на 16.02.2019 г. в хотел „ВЕГА София“, университетските преподаватели, учени и журналисти от Македония потърсиха общи пътища за реализираме на прояви за взаимно опознаване и по-добра перспектива на хората от двете държави. 

В групата от Скопие освен проф. Владо Бучковски бяха включени още проф. д-р Гоце Наумовски – преподавател в Правния факултет в Скопския университет, специалист по Римско право и интелектуална собственост и председател на Сдружение за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие, Васко Шутаров – политолог, бивш директор на Културно-информационния център в България, Гоце Михайловски – журналист от ТV „Канал 5“, доц. д-р Димитри Чапканов – юрист, Филип Вучен – докторант, Благой Пандовски – адвокат, Мариан Николовски – журналист отТV „Сител“, експерт по църковните въпроси. Участие в дискусията взе и Ружица Гугуловска, потомка на известния Манасиев род от Щип. 

Между членовете на МНИ и поканите гости от страна на Р България бяха доц. д-р Александър Гребенаров и Коста Филипов, които бяха и модератори на форума, проф. Георги Близнашки, Първан Симеонов, посланик Любчо Трохаров, инж. Александър Цегриловски, доц. д-р Наум Кайчев, Петър Мутафчиев, доц. д-р Милен Михов, доц. д-р Павел Павлов, Станимир Илчев, Николай Кънчев, проф. д.ист.н. Трендафил Митев, проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Стоян Германов, гл. ас. д-р Володя Милачков, гл. ас. д-р Георги Георгиев, Елена Бугарчева, Коста Влахов, Христо Иванов и др. 

Срещата предизвика горещи коментари по обявените в програмата теми: Конституцията на РС Македония и конституционните права; Държавно-политически отношения между Р България и РСеверна Македония; Медии и взаимоотношения; Коридор № 8 и бизнес перспективи, свободно движение на хора и товари; Авторски права; Културно-историческо наследство, родова памет. Участниците в дискусията потърсиха причините за взаимното недоверие сред обществото в двете страни и направиха опит да конкретизират мерки за неговото преодоляване. 

Потърсиха се отговори на въпроси, свързани с причините за острата антибългарска пропаганда, „заливаща“ медии, научна литература, музейни експозиции, художествени произведения и пр., и всяваща конфронтации в почти всички сфери на обществения, научния и културния живот в двете страни. Анализира се и въпросът за хронологичната граница, от която Македония започва да гради своята история, а и именно 1944 г. Представиха се данни за работата на Мултидисциплинарната комисия по исторически и образователни въпроси по договора за добросъседство между Р България и Р Северна Македония и др. 

По всеобщо съгласие се реши дискусията да продължи в Скопие. На втората среща интелектуалците ще се опитат да предложат конкретни мерки за по-активно развитие на двустранните контакти между двете държави в областта на държавно-политическото, търговско-икономическото, инфраструктурното, културното и междурегионалнотосътрудничество.На нея ще бъда направен опит да бъдат поканени и представители на държавни институции на двете страни, които имат договори за съвместна дейност, но до този момент остават без практическа реализация. 

Доц. д-р Александър Гребенаров

Лектория "Македония" представя "Досието Попиванова"

вторник, 19 февруари 2019 г.

В сряда, 20 февруари, от 18.00 часа, ще се проведе поредната дискусия в рамките на Лектория "Македония" на Македонския научен институт.

Този път наш гост ще бъде писателят Миланчо Янкоски от град Прилеп, Северна Македония, който ще представи пред българска публика своята книга "Досието Попиванова". 

В творбата по интересен и живописен начин са преплетени историческия разказ за съдбата на една прочута прилепска фамилия в контекста на цялата поредица от събития, белязали живота  на населението във Вардарския дял на Македония през XIX и ХХ в. Ще се запознаете със знайни и незнайни герои от нашето революционно движение, но ще се сблъскате и с предателствата, покварата и разочарованията на мнозина... Книгата на Миланчо Янкоски е един прозорец към света, който ние познаваме от романите на неговия съгражданин Димитър Талев. 

Водещ на дискусията ще бъде дългогодишният кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие Костадин Филипов, а датата и мястото на срещата е позната - София, ул. Пиротска № 5, ет. 2.

Доц. д-р Александър Гребенаров
Костадин Филипов

Диалози за бъдещето на България и Македония

събота, 16 февруари 2019 г.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

СДРУЖЕНИЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

АРГУМЕНТУМ

ДИАЛОЗИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА Р БЪЛГАРИЯ И РС МАКЕДОНИЯ

Първа част 10.00–12.00 ч.
Водещи: Доц. д-р Александър Гребенаров и проф. д-р Гоце Наумовски 

10.00–10.10 ч. – Откриване
10.10–10.40 ч. – Конституцията на РС Македония и конституцонните
права
10.40–11.10 ч. – Държавно-политички отношения между Р България и
РС Македония
11.10–11.40 ч. – Медии и взаимоотношения
11.40–12.00 ч. – Дискусия
12.00–12.30 ч. – Кафе-пауза

Втора част 12.30–14.30 ч.
Водещи: Коста Филипов и проф. Владо Бучковски

12.30–13.00 ч. – Коридор № 8 и бизнес перспективи, свободно движене
на хора и товари
13.00–13.30 ч. – Авторски права
13.30–14.00 ч. – Културно-историческо наследство, родова памет
14.00–14.30 ч. – Дискусия и закриване

Антон Попстоилов (1869, с. Лешко, Горноджумайско – 1928, София)

петък, 15 февруари 2019 г.

150 години от рождението на изтъкнатия български фолклорист, етнограф, историк, езиковед и учител Антон Попстоилов Ников (15 ноември 1869, с. Лешко, Горноджумайско – 9 август 1928, София) 

Завършва Солунската мъжка гимназия (1890) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1897). Действителен член на БКД (дн. БАН) и на Краковската академия на науките. 

През периода 1897–1913 г. е учител и директор на училището в Прилеп, на Солунската българската мъжка гимназия, на класическата гимназия в Битоля, на Българската мъжка гимназия и Девическото училище в Одрин, на Педагогическото училище в Сяр, главен екзархийски училищен инспектор в Цариград. Уредник и директор на Народния етнографски музей в София (1913–1928). Като етнограф при Щаба на II българска армия през 1915–1916 г. проучва и събира в Македония ценни ръкописи от XIII–XVIII в., старопечатни книги, археологически материали и етнографски архиви. 

Публикува ценни трудове в областта на етнографията, фолклористиката, езикознанието и историята, свързани предимно с Македония, вкл. и множество биографични статии за църковно-просветни и възрожденски дейци. Учредител на Македонския научен институт, член на Управителния му съвет, избран през 1923 г. 

„Като просветен деец, сътрудник и директор на Етнографския музей, като действителен член на Българската академия на науките и като гражданин Антон Попстоилов беше голям патриот и добросъвестен изследовател, който даваше пример на трудолюбие и всеотдайност към науката...” 

(Хр. Вакарелски. Моето познанство с Антон Попстоилов. – Антон Попстоилов. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. С., 1979, 5–6). 

Подбрана библиография: 

Документи и бележки от миналото на българите в Македония. С., 1918. 
Български книжовници от Македония. Том I. 1704–1878. С., 1922. 
Български, аромънски и албански фолклор. С., 1926. 
Български книжовници от Македония. Том ΙΙ. 1989–1912. С., 1928. 
Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. С., 1979.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019