Иван Вазов - Песни за Македония: Крали Марко

КРАЛИ МАРКО 

Стоиме възхитени, стоиме удивлени 

пред подвига велик, пред устрема витежки 

и напън свръхчовешки на нашия войник. 

Омайват днес умът ни делата му безсмъртни, 

стихийната му мощ, напорът му титански, 

духът му урагански кога реве: "На нож!" 

От Тимок до Бабуна с крилата на фъртуна летиш, 

войнико млад! При Косово враг сгазяш, 

във Охрид, Битол влазяш със левски стяг развят! 

Навред летиш все тоя, в стихиите и в боя, 

със твоя вик: "Напред!" 

В опасности налиташ, "Къде врагът е?" - питаш, 

и гониш го навред. 

Тук крепости събаряш, там градове ударяш, 

превземаш, пак фърчиш... 

Поля, бърда прескачаш, от Руен на Шар 

скачаш и с мощ света дивиш! 

Тъй в друг век Крали Марко - сърце юнашко, 

жарко - търчал от рид на рид, за бой в полята 

скитал и планини прелитал, могъщ и страховит. 

Преданьето твърди ни, че след борби с години 

той в пещера заспал; 

но той щял пак да стане 

да шета по балкани - не е ли веч станал?

Прочетете още »

Родови четения - Благоевград'96

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. Георги Тренчев. Родови четения - Благоевград '96.... 175 - 176

На 3 юни 1996 г. в зала „Изкуство" на Регионална библиотека Благоевград се проведоха четения на тема: „Български родове от Македония", посветени на „Св. Дух" - деня на Македония. Тази научна изява бе осъществена със съдействието на РК на ВМРО-СМД - Благоевград, МНИ - Научно-информационен център - Благоевград, клуб „Родознание",. читалище „Н. Й. Вапцаров" и Регионална библиотека. 

Четенията бяха открити и ръководени от ст.н.с. д-р А. Мельов. В първото съобщение „Личните архивни фондове - документален извор за родоизследователя" на Кунка Дашева бе подчертана значимостта на научните документи за родознанието и възможностите, които предоставя ДА - Благоевград, на изследователя. 

Авторката посочи редица документални източници като най-стария регистър на населението от 1805 г. от Банско и др., които в голяма степен могат да подпомогнат изследванията. Бе посочена ролята и мястото на документите от личен произход - спомени, речи, доклади, снимков материал и др., свързани с развитието на личността и съставляващи основата на личните архивни фондове...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942-1943 г.

Балисти в град Дебър, около 1942-1943 г. 

сп. "Македонски преглед", 2004, кн. 3. Гоцев, Дим. Из документалните записки на о.з. подполковник Вълко Антонов Яначков за териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942-1943 г. ... 113 - 128

Авторът на документалните записки о.з. подполковник Вълко Яначков е един от първите български офицери, който влиза в Македония на 16 април 1941 г. като капитан от щаба на V армия и напуска облаетта на 22 септември 1944 г. с последните български части. Като член и протоколчик на Смесената българо-италианска комисия той има стенографски записки за водените преговори за регулиране на Виенската демаркационна линия от 24 април 1941 г. във Вардарска Македония. 

През 1981-1982 г. о.з. подполковник В. Яначков възстановява своите стенографски записки и предава документа на проф. Д. Гоцев. С влизането на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и последвалата капитулация на Югославия и Гърция българското правителст- во очаква решаване на българските национални проблеми - възвръщане на Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия, подобно на Южна Добруджа. 

Съюзниците на България обаче не проявяват коректност по от- ношение на българските етнически граници в Македония. Съгласно Виенската спогодба от 24 април 1941 г. между фон Рибентроп и граф Чано, части от Вардарска Македония с градовете Тетово, Гостивар, Кичево и Струга остават в италианско владение. На 12 юли 1941 г. италианските власти ги присъединяват административно към Албания. 

Освен това, без специален договор с България или Германия, италианците установяват свое владение над Южна Македония - Костурско, Леринско и Воденско, райони, населени с преобладаващо българско население. В Солун и Солунско пък германските войски установяват военна окупация. А върнатата на България основна те- ритория от Македония е под формата на „временно администриране"...

Целия материал четете по-долу:

  

Прочетете още »

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11, 2022 г.

БЮЛЕТИН 

"Българите на Балканите и по света", 

брой № 11, ноември 2022 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 5

Български общности зад граница... 5 – 13

Акцент на броя: В Скопие не бързат с конституционните

промени...13 – 17

Интервю на броя

Д-р Елена Александрова:

Основоположниците на ВМОРО

черпят опит от национално-

освободителното движение в България... 17 – 22

Анализи и коментари...22 – 24

Дейност на МНИ... 25 – 30

Нови книги и издания... 31

Целия материал четете по-долу:

  https://drive.google.com/file/d/1SSifJItdJQaUdQqj26GB5zTx0-12FkR4/view?usp=sharing

Прочетете още »

Иван Вазов - Песни за Македония: Сръбско бягство

СРЪБСКО БЯГСТВО 

"И петият ангел изля чашата си 

вьрху престола на звяра; 

и стана царството му потьмняло; 

и дъвчаха язиците си от болеж". 

Откровение, гл.16 

В виелиците снежни, 

в пустините безбрежни албански, 

цял народ под твара на теглата нечути 

на земята блуждае в плач и пот. 

Напуснал гол огнища, балкани и долища 

той сее с трупове. 

В историята няма трагедья по-голяма, по-страшни часове! 

Безименни страданья. Проклятья и риданья! 

 Изплашени лица. 

Мъже обезумели, жени в снега умрели, 

замръзнали деца! 

Вълците в планините по-сгрени са, по-сити;

настръхналий чакал, що дири леш да дръпа 

- за него пища скъпа - не е тъй гладувал! 

 Едва ли е виждало небето 

занемяло подобна страхота! 

Стоиме поразени стоиме вцепенени 

Пред тази Голгота! 

И питаме се: блян ли това е! 

Ураган ли от ада излетял? 

 Ил ярост на съдбата? 

Ил Бог от небесата гневът си е излял? 

Но тез деца, невести, моми, 

бащи злочести какъв изпащат грях? 

И мъка, скръб сърдечна, и жалост безконечна 

 изпитваме към тях. 

 И как ни става болно! 

Забравяме неволно обиди,

ядове пред мъките ужасни 

на жертвите нещастни на чужди грехове. 

Да, жертви на водачи безумни и палачи, 

слепци с отворен взор, овчари пощурели народа си 

довели до гибел и позор; водачи, що водили във мрака, 

що тровили народната душа и цял ред поколенья кърмили 

с заблужденья с омраза и с лъжа! 

И клетва нам душите изригват 

въз творците на тия злочестий ведно с теб, 

племе ядно, що гинеш голо, гладно 

 В албанските пустий! 

 2 февруари 1916 г.

Прочетете още »

100 години от смъртта на митрополит Методий Кусев

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

100 години от смъртта на митрополит Методий Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (септември 1838, Прилеп – 1 ноември 1922, Стара Загора). Шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина. Основното си образование получава в родния Прилеп. Родолюбивата му дейност в Прилеп е свързана със създаването на читалище „Надежда“, неделно училище, съюз на еснафите и др. Делегат е на Битолска епархия в Цариградския народен събор (1871).

На 4 април 1873 г. приема монашество под името Методий в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 г. Като протосингел на Пловдивската епархия той организира взаимоспомагателни каси, за да спаси българското население от лихварите. 

В страшните дни на Априлското въстание събира сведения за извършваните насилия и ги отнася в Цариград, където те са предавани на посланиците, консулите и европейските кореспонденти. След Априлското въстание защитава българите от турските погроми.Пише и писмото до руския император Александър II в този дух. 

За Посланическата конференция в Цариград (1876) организира съставянето на статистика за населението в Европейска Турция, която става основа за изработване на картата за Санстефанския договор. Съдейства на руското командване през Рускотурската освободителна война (1877–1878). 

Активно се противопоставя на решенията на Берлинския конгрес (1878) и участва в организирането на главните прояви на освободителното дело: комитетите „Единство“, въстанията, акциите против Ньойския договор и др. Много усилия посвещава на развитието на просветното дело в Македония. Завършва Киевската духовна семинария (1886–1888) и Петербургската духовна академия (1888–1892) като стипендиант на Троянския манастир. Докато учи богословие в руската столица страстно защитава каузата на македонските българи в диспут със сръбския посланик Джордже Симич по повод на публикувана карта на славянските народности (1890). 

 Ректор е на Българската духовна семинария в Цариград (1892–1894). Архимандрит Методий е възведен в епископски сан с титлата „Велички“ (1894). През 1896 г. е избран за митрополит на Старозагорска епархия. В Стара Загора полага основите на уникалния лесопарк „Аязмо“. 

Автор е на статии, публикации и книги по духовни и обществено-политически въпроси, сред които са и „Македония в своите жители само сърби няма“ (1913); „Погрома на България. Виновникът“ (1914); „Войната. Спасителна за България“ (1917). Защитава единството на българския народ, демократизирането на църковното устройство и възстановяването на екзархийските училища. 

 След Първата световна война се опитва да въздейства върху победителите за справедлив мир и отправя призив към американския президент Удроу Уилсън да не допуска откъсването на Македония и Добруджа от България.

Прочетете още »