Българщината в Битолско (Документи)

понеделник, 20 август 2018 г.

Изглед към централната градска част на Битоля,
20-те години на ХХ в.
сп. "Македонски преглед", г. X, 1936, кн. 3-4. Панчо Дорев. Народните борби в Македония. Българщината в Битолско. (Според документи от турските архиви)... 1 - 18

 В 1929 и 1930 г. имах възможност с благосклонното позволение на Исмет Иньону, министър-председател на нова Турция, да поработя няколко месеци в турските държавни архиви (Хазиней-еврак).

Първата част от моите проучвания, които описват културно-стопанския живот на българския народ под турско владичество, от падането на Цариград до освобождението, е приета от Българската Академия на Науките и наскоро ще бъде турена под печат като „Документи за българската история”...

 Целият материал четете по-долу:

Австрийски консули за българите в Македония

неделя, 19 август 2018 г.

сп. "Македонски преглед", г. II, 1925, кн. 5-6. Проф. д-р П. Ников. Австрийски консули в Турция за българите в Македония... 97 - 126

 И без това е вече твърде дълга редицата от автентични известия и свидетелства от старо и ново време, които са изнесени досега на разни места в съответната литература за Македония и които по един ясен и категоричен начин определят националната принадлежност на македонското население. 

Все пак обаче е полезно и дори необходимо да се повтаря непрестанно истината зa Македония, да се изтъква и подчертава всичко онова, което служи за нейното уясняване, догдето тя се наложи не само на съзнанието, но и на волята на всички. 

Тази истина е, която смущава и винаги ще смущава духа и парализира десницата на ония, които, наложили се днес като владетели на Македония и издавайки се за нейни освободители от робство, на първо място се постараха да освободят и лишат нейното население, въпреки неговата воля, от елементарното човешко право да си служи със своя език в църква, училище и общество...

 Целият материал четете по-долу:



Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Три непознати български евангелия от Солунско

събота, 18 август 2018 г.

сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1932, кн. 1, Три български евангелия с гръцко писмо на долновардарско наречие. — Съобщава Л. Mилетич... 173-176

 Българското население около Солун, колкото и да е било непросветено и крайно потискано от турци и гърци, за чудо е запазвало доста силно народно съзнание та всякак е противостояло в борбата си за самосъхранение. 

Обнародваните животописни бележки на Дядо Трайко от с. Ватилък (вж. Мак. Преглед год. VIII, кн. 1) донегде дават понятие за духовното и материялно сьстояние на тези наши еднородци в Солунско през миналия век. Забележително е, че тъкмо в тая потисната среда, гдето гръцката писменост изключително ce е налагала, ce е развила в по-големи размери българска книжнина с гръцко писмо. 

Без съмнение това най-вече ce дължи на културното влияние на близкия Солун, гдето още в 1833 година ce отваря първата българска печатница на Теодосий Синаитски, родом от Дойран, а също тъй и на влияние на наши монаси от близката Св. Гора. В 1852 год. ce е печатало в Солун едно българско неделно евангелие с гръцко писмо, писано по говора на село Кониково (в Ениджевардарската околия) по десния бряг на Вардар. От това евангелие за жалост са запазени само първите два листа. На заглавния лист, от който притежавам фотография, [1] по-долу възпроизведена, е казано (c гръцки букви):..

 Целият материал четете по-долу:



Любезно предоставено от "Книги за Македония"

140 години от рождението на Славейко Арсов

петък, 17 август 2018 г.

Славейко Арсов
(1878 - 1904)
140 години от рождението на Славейко Арсов (17 август 1878, Щип – 9 юли 1904, с. Гигянци, Кратовско). 

Деец на македоно-одринското революционно движение. Ресенски войвода. Учи в Щип, Скопие и София. Става член на ВМОРО през 1896 г. Учителства в Кичево (1899), където създава комитети на ВМОРО. В началото на 1900 г. е арестуван от турските власти и задържан 14 месеца в затвора. В края на 1901 г. е четник при войводата Марко Лерински, а от 1902 г. става войвода първоначално в Битолско, а после в Ресенско. 

Успява да подготви много добре района си по отношение на въоръжаване и войнска подготовка на населението. Делегат на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг април 1903 г., на който се обсъжда тактиката на предстоящото въстание. По време на Илинденско-Преображенското въстание води редица сражения с турската войска и башибозук. 

След потушаване на въстанието организира укриването на оръжието в Ресенско и с чета от 24 души заминава за България. През лятото на 1904 г. на път за района си, по време на сражение в местността „Лингура“ до с. Гигянци е тежко ранен и се самоубива.

д-р Володя Милачков

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018