Отворено писмо на проф. Ото Кронщайнер до МАНУ

четвъртък, 22 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", година XXI, 1998, № 1. Кронщайнер, О. Отворено писмо... 17–20
 
"...Непосредствено преди началото на Славистичните четения, официално поканените от Вашата страна отказаха своето участие, вьпреки че още през февруари 1995 г. бяха информирани за симпозиума. 

Като основание за отказа си те изтькнаха, че сыцествували технически проблеми или че нашият симпозиум нямал научен характер.За един от учените от Македония обаче, който не се бе-ше отказал своето участие, ние едва сега научаваме, че е бил задържан от властите на летището в Скопие непосредствено иреди отпътуването си за Залцбург. 

Ние познаваме до болка добре мотивировката „технически проблеми" от комунистическото време. Предварително да се твърди, че симпозиумът нямал научен характер, при това без да бъде чут дори един доклад, е ненаучно. Да оставим настрана и факта, че учените от Европа не се нуждаят от поучения от страна на Скопие какво е наука и какво не. 

Недопустимо и нетърпимо е неоправданото задържането на един неофициален участник в научен форум. 

Г-н Президент, Г-н Ректор, Г-н Декан! 

С предприетите от Ваша страна действия, целящи да не се допусне участието в симпозиума на нито един македонец, на всички присъстващи Вие ясно показахте в какво всъщност се сьстои Македонският вьпрос. 

Ако за Вас е крайно необходимо с подобии средства да се спаси и вдъхне живот на македонската нация и македонская национален език, то тогава Вие потвърждавате, че във Вашата Република господства терор над собствените убеждения на гражданите и подтискане на свободната изява на техните мнения. По този начин Вашата Република и Вашият македонски език ще се превърнат в символ на Неправдата..."

 Целия материал четете по-долу:

 

Иван Михайлов - опит за психография

понеделник, 19 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", година XXI, 1998, № 1. Тюлеков,Д. Иван Михайлов и ВМРО в Петрички окръг (1922–1934) – Опит за психография... 65–78

Българското националноосвободително движение през междувоенния период търпи изключителното въздействие на личностния фактор. Това е особено валидно за ВМРО, която след възстановяването си постепенно започва да приема облика на боева, конспиративна, строго централизирана и терористична формация. 

Върху традиционната въоръжена институция на македонските българи голямо отражение имат душевните качества и светогледът на нейните организационни водачи - един значим и недостатьчно изследван проблем в отечествената историческа наука. 

Революционният и политическият деец Ив. Михайлов се подписва с няколко псевдонима: Скромни, Врезов, Радко Деянов, Давид. Лъжливите имена в случая могат да бъдат използвани като оригинален ключ за разкриване на неговия духовен свят и характер. Повиканият през есента на 1918 г. от Тодор Александров за машинописец в канцеларията на Задграничното представителство „свенлив, сух, рус, млад момък"1 бързо овладява тънкостите на конспиративната работа. 

Едно писмо на Скромни до генерал Александър Протогеров от 27 юни 1922 г. красноречиво показва истинското място, което Ив. Михайлов вече заема в дейността на ВМРО. Бившият студент е утвърден младежки лидер, запознат с историята и същността на борбата, която македонските българи водят, публицист с остро перо, той изпълнява деликатни задачи, поставени от Т. Александров и разполага отговорно с организационное тайни, финанси, кадри и оръжие2 

След убийството на Т. Александров (31 авг. 1924 г.) Брезов като пунктов началник на ВМРО в София и секретар на ЦК хладнокръвно ратува за запазване на независимия характер на македонскою освободително движение и утвърждаване на Организацията като самостоятелен фактор в предстоящата трудна освободителна борба. Отговорникът за умиротворяването на Петричко методично и безкомпромисно разрешава възникналата остра криза, налагайки стабилизирането на организационната база в окръга.

Делегатите на VI конгрес (февр. 1925 г., с. Сърбиново, Горноджумайско - дн. с. Брежани, община Симитли) в резултат и на грижливата предварителна подготовка избират с мнозинство за член на ЦК Иван Михайлов. Радко Деянов е най-дейният представител на новото следвоенно поколение участници в организираните македонски революционни борби. Това е неговият любим и най-дълго използван псевдоним...

 Целия материал четете по-долу:

Кръгла маса за Вардарска Македония (1941–1944)

петък, 16 април 2021 г.

На 19 април 1941 г., в деня на страстната събота преди Великден, българските трибагреник се развява свободно в пределите на Вардарска Македония, с което се поставя началото на нов епизод от нейната история. 

По повод осемдесетгодишнината от този паметен ден, участниците в кръглата маса – известни изследователи, ще осветлят събития, свързани с външната политика на България и международните отношения, с вложените български инвестиции, подпомагащи държавното и административно строителство, развитието на стопанството, културното и образователното дело, с проблемите на националноосвободителното движение и др. 

Ще бъдат анализирани и историографски въпроси, отразяващи промените в цялостния живот на местното население, мнозинството от което не е забравило своите български корени, както и за започналите нови насилия над македонските българи след септември 1944 г.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ И ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН 

 ОРГАНИЗИРАТ НА 19 АПРИЛ (ПОНЕДЕЛНИК) 2021 Г. 

 КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА 

„БЪЛГАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ (1941–1944)“ 
 
ПРОГРАМА 

Откриване: 14.00 ч. Доц. д-р Георги Николов, доц. д-р Александър Гребенаров 

Първи панел: 14.15 ч. 

Модератор: Доц. д-р Наум Кайчев 

Проф. д-р Ангел Димитров – „Българското управление във Вардарска Македония – минали и настоящи проблеми“ 
Доц. д-р Лъчезар Стоянов – „Македония по време на Втората световна война“ Доц. д-р Милен Михов – „Освобождаването на българите от Вардарска Македония, военнопленници от разбитата югославска армия 1941–1943 г.“ 
Доц. д-р Александър Гребенаров – „Македонският научен институт през Втората световна война“ 
Проф. Трендафил Митев – „Българската емиграция в Новия свят и второто българско управление в Македония“ 

Втори панел: 16.15 ч. Модератор: Доц. д-р Александър Гребенаров 

Д-р Сия Никифорова – „Установяване на българските социално-икономически институции във Вардарска Македония през 1941 г.“ 
Доц. д-р Ангел Джонев – „Новоприсъединените земи в българското железопътно строителство“ Д-р Георги Георгиев – „Заслужилите дейци“ в освободителните борби на Македония и българското управление 1941–1944 г.“ 
Д-р Антон Панчев – „Етническият състав на Западна Македония през Втората световна война“ Николай Поппетров – „Българското присъствие във Вардарска Македония: 1941–1944 г. Полемики и факти“ 

Закриване 18.30 ч. 

Заседанията ще се проведат неприсъствено (онлайн).

Американската политика към Македония до 1919 г.

четвъртък, 15 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2, Доц. д-р Трендафил Митев. САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919 г...27 - 56 
 
"...Американци влизат за пръв път в Македония към началото на 30-те години на XIX век. Те са представители на Евангелистката протестантска (конгресистката) църква, чието седалище е в град Бостън, САЩ. Там резидира и т.нар. Съвет за мисиите в чужбина, който издава и специален печатен орган - в. „Мишънари хералд". Прониквайки в Османската империя, евангелистките мисионери имат за цел да прокарат пътя за бъдещото културно и икономическо проникване на САЩ в тази част на Европа, предлагаща огромен пазар за изделията на северноамериканската индустрия. 

А Македония е предпочетена като един от стратегическите плацдарми за евангелисткото настъпление в Ориента, предвид нейното средищно положение на Балканите, при условията на вече очерталите се противоречия между политиката на Великите сили там и стремежа на по- робените народности в Турция да защитят собствените си национални интереси в тази част на империята. Затова американските мисионери трябвало да изучат внимателно етническата картина, политическата ситуация и духовните стремежи на населението в Македония. 

Без познания по тези въпроси те не биха имали успех в пропагандата. А техните правилни изеледвания обещавали да определят вярно посоките и същноетта на дейноетта, която ще се реализира в бъдеще под ръководството на Съвета на мисиите в САЩ. Важно е да се подчертае, че от самото начало евангелистките мисионери установяват лично, че облаетта Македония е населена от българи. Това се доказва от първия специален доклад, свързан с Македония, изпратен в Бостън от протестантския мисионер Д. Шофлер през 1834 г. Там авторът отбелязва ясно, че „областта на запад от Солун е населена с бъл- гарски селяни"'. Неговото мнение съвпада напълно с оценките, конто дава и основателят на американската мисионерска служба в Ориента - пастор Сайърс Хамлин. 

През 60-те години на XIX век един от най-влиятелните мисионери - Джеймс Кларк, когато се докосва до етническата картина в Македония, също е категоричен, че там „днес селското население говори диалекти на българския език"2 . Съобразявайки дейността си с настроенията и идеалите на българското население в Македония, американските пастори скоро печелят уважението на най- видни представители на интелигенцията в областта. 

Благодарение на това става възможно да се реализират редица съвместни инициативи, конто обективно подпомагат по-нататъшното утвърждаване на българското национално самосъзнание сред поробеното славянско население на Македония. Например американският мисионер Елиас Риге се запознава в средата на 30-те години с крупния български просветен деец от Македо- ния Неофит Рилски. По негово предложение Неофит се залавя с превода на Новия завет на български език. След няколкого- дишен труд ръкописът бил готов. 

Ригс урежда печатането да започне в град Смирна. С ръководството на работата по издаването на Новия завет Елиас Ригс и Неофит Рилски натоварили друг бележит книжовник от епохата - Константин Фотинов. Благодарение на усилията, положени от тримата, през 1840 г. Новият завет излиза на български език. Неговото разпространение в Мизия, Тракия и Македония съдейства за еманципирането на българската нация чрез нейното откъеване от духовната опека на гръцката Фенерска патриаршия в Цариград. Сътрудничеството на Елиас Ригс с македонската бъл- гарска интелигенция обаче не свършва дотук. С финансовата

С него са положени основите на българската периодика. А през 1844 г. самият Ригс публикува първия учебник по български език, предназначен за чужденци - преди всичко за новопристигащи американски мисионери, на конто предстояло да работят с българите. Книгата сыцо е издадена в град Смирна съе заглавие „Бележки върху граматиката на българския език". 

В този случай е изключително важна една техническа подробност: шестгодишното сътрудничество на Ригс с Неофит Рилски и Константин Фотинов позволява на американския пастор да научи и да говори преди всичко западното българско наречие, което се използва от населението в Македония. Поради това и структурата на граматиката е изградена съобразно семантичните особености на западните български диалекти. 

 И още нещо: самият факт, че когато американският автор е поставял заглавие на труда си „Граматиката на българския език", у него съвсем очевидно не е съществувало абсолютно никакво съмнение, че славянското население в Македония е от българска националност и поради това то говори български език, а не някакъв друг „македонски" език, какъвто нито съществува, нито някой знае за него. Ако е имало подобен „македонски" език през 40-те години на XIX век като различен от българския в Македония, то Ригс непременно щеше да използва в названието „македонски", защото то би отговаряло най-точно на същноетта на славянскня език, който той е знаел и е трябвало да подпомогне да научат новопристигащите мисионери..."

 Целия материал четете по-долу:

Въпросът за българските бежанци пред ОН (1923–1925)

сряда, 14 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", Година XXI, 1998, № 3. Вачков, Д. Проблемът на българските бежанци пред Обществото на народите (1923–1925)... 21–40

 В периода 1912-1918 г. страните от Балканский полуостров са вплетени в три изтощителни военни конфликта, които обхващат обширни територии. Границите в региона, очертани както през 1913, така и през 1919 г., не следват принципа на националностите, а са резултат на налагане волята на победителите. 

Така огромни маси еднородно население остават извън националните си държави и са поставени под управлението на чужда администрация. Това положение се отнася най-вече за българите от Македония, Тракия и Добруджа, съставляващи относително, а някъде и абсолютно мнозинство в земите, предадени на съседите. 

Преследвано от новите режими заради отстояването на българския си произход, значителна част от това население търси спасение в пределите на България. Спо- ред едно преброяване, направено на 1 септември 1924 г., броят на българите, намерили убежище в страната от 1903 г. нататък, е 596 593 души1...

 Целия материал четете по-долу:

 

Война на справедливостта, война на народа

вторник, 13 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", Година XXI, 1998, №3 Лалков, М. Война на справедливостта, война на народа... 9–20

"Войната е метод за развързване на политическия възел, когато не се отдаде да бъде развързан с език" - твърд известния американск писател и журналист Амброа Бирз. 

За българина във войнишки шинел, ранен пр Булаи или щурмувал телените мрежи край Одрин, тези афористични слова едва ли има тогава някаква стойност. Ала в тях все пак се съдържа една промислена горчива мъдрост, изстрадана от цялата нация след Берлински конгрес пре 1878 г.

 Целия материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021