Милан Матов (8 ноември 1875 – 21 май 1962)

145 години от рождението на Милан Матов (8 ноември 1875, Струга – 21 май 1962) – деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11. 

Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежки революционен кръжок в града. След изключването му от училището преминава в България. През 1900 г. се обучава в курс по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си в Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. 

Той е един от водачите на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за учител през 1904–1905 г. в Струга, а през 1909–1911 г. за училищен инспектор. След 1906 г. ръководи Битолски революционен окръг. По време на Младотурската революция съхранява значителна част от оръжието и организационните структури на ВМОРО. 

През септември 1913 г. е сред ръководителите на въстанието в Охридско, Стружко и Дебърско, избухнало срещу Букурещкия мирен договор, който предоставя областта на Сърбия. Заедно с албански дейци организира създаването на македонско привременно правителство в Дебър. Емигрира в България след Първата световна война. 

Участва в помирителната комисия през 1928 г., която се опитва да спре разцеплението между дейците на ВМРО след убийството на ген. Ал. Протогеров. Член е на Македонския научен институт. Избиран е многократно в ръководството на Илинденската организация.

Прочетете още »

Андрей Протич (8 ноември 1875 – 3 ноември 1959)

145 години от рождението на Андрей Протич ( 8 ноември 1875, Велес – 3 ноември 1959, София) – археолог, изкуствовед, белетрист, общественик. Следва в Германия и завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг (1901). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

След завръщането си в България е учител в София, Началник на културното отделение в Министерството на народното просвещение. По време на Първата световна война е военен кореспондент, а през 1920–1928 – директор на Археологическия музей, към който създава Художествен отдел. Един от учредителите на дружество „Съвременно изкуство“(1903). 

Изявява се като белетрист и критик в сферата на литературата, театъра и музиката. Публикува множество самостоятелни научни трудове (някои и на чужди езици), както и статии в списания, свързани с историята и съвременните процеси на българското изкуство и архитектура. 

Част от научните му разработки засягат югозападните български територии, останали извън пределите на страната. Член основател е на Македонския научен институт.

Прочетете още »

150 години от рождението на Ефрем Чучков

150 години от рождението на Ефрем Чучков (Чучката) (21 ноември 1870, Щип – 1 октомври 1923, София) – учител и деец на ВМОРО и ВМРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище – София. Войвода в Скопска околия. Делегат на Скопския окръжен революционен конгрес (януари 1905). Избран за член на Окръжния комитет. Участва в Софийските предконгресни съвещания на революционни дейци от Македония. Делегат на Кюстендилския конгрес (1908). 

Избран е за редовен член на ЦК на ВМРО. След младотурската революция заедно с Т. Александров е против разпускането на организационните чети. Във войната от 1912–1913 г. е войвода на чета и подпомага настъплението на 26-и пехотен пернишки полк. Освобождава родния гр. Щип и с хитрост временно спира хода на сръбската армия. Околийски началник е в Щип. 

Близък съратник на Т. Александров. Околийски войвода на възстановената ВМРО в Малешевско. През 1922 г. неговата чета води няколко сражения със сръбската войска в Малешевско и Кочанско.

Прочетете още »

In memoriam: Ана Райкова (1935-2020)

На 15 ноември 2020 г. почина доц. д-р Ана Райкова, компетентен и посветен изследовател на Българското възраждане в Македония. Тя е родена на 29 юли 1935 г. в гр. Кюстендил. Работила е в Историческия музей на гр. Карлово и Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. От 1969 г. постъпва на работа в Института по история към БАН и е дългодишен негов сътрудник. 

През 1976 г. защитава дисертационен труд за Стефан Веркович и българското националноосвободително движение. Като доцент е ръководител на проблемна група „Извори за българската история“ и завежда научния архив на Института. Ана Райкова е утвърден специалист в областта на Българското възраждане, балканските културни и политически взаимоотношения и изворознанието. Участва в съставянето на ценни сборници с извори, сред които и капиталния „Македония: сборник документи и материали“ (1978 г.). Съставител на сборника „Стефан Веркович и българите: доклади до сръбското правителство (1868-1875)“. 

Взема участие в подготовката и осъществяването на множество научни прояви, включително за българските краища, останали под чуждо владичество. Ана Райкова е съпруга на Илия Конев (1928–2009), изявен литературовед и дългогодишен ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, и майка на историка Румяна Конева. До последните си дни тя се вълнуваше от миналото и настоящата съдба на българите в Македония.

Прочетете още »

Изявление на МНИ във връзка със споровете около перспективите за еврочленство на Р Северна Македония

Македонският научен институт, най-старият действащ в света изследователски център за историко-географската област Македония, учреден през 1923 г., в съответствие със своите традиции следи внимателно развитието на Република Северна Македония и нейните отношения с Република България... 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Изконни врагове на Македония създават скопската езикова норма

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2. Проф. Иван Кочев. За европейските стандарти при решаване на езиковия спор със Скопие...13 - 26

...1. Идеята за поява на нов „език" - македонски, не е домашна, а чужда (сръбска). Родена върху „Очертанието" на Гарашанин, че цялото балканско южнославянство е сръбско, и че Сърбия трябва да се превърне в Пиемонт на бъдещата южнославянска държава, тя се конкретизира в 1885 г. от Ст. Новакович в теория, специално предназначена за македонските българи в Турция с цел - те да бъдат отделени от свободна България...

2. Първите пропагандатори на тази сръбска идея в лицето на Кръсте Мисирков (името на когото носи сегашният Институт за македонски език в Скопие) са школувани със сръбски пари...

3. Институционализирането на тази идея се извършва пак отвън - с декрет в 1934 г. от Коминтерна, т.е. отново от чужди сили...

4. Двигателите за провеждане на политическата езикова, реализация в РМакедония през 1944-1945 г. бяха пак чужденци - Тито и Темпо, които откъснаха комунистическото движение в Македония от България и го подчиниха на югославского (сръбското). 

Извърши се уникален акт, непознат в световната лингвистика: на определено място (манастира „Прохор Пчински"), на определена дата (2.VIII.1944 г.) с политически декрет бе обявен „македонски език". 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »