Международна научна конференция в памет на цар Самуил

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ 

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

ОБЩИНА ПЕТРИЧ 

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПАМЕТ НА ЦАР САМУИЛ († 6 ОКТОМВРИ 1014)  

1010 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР САМУИЛ 

 САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ И КУЛТУРА 

 П Р О Г Р А М А 

 Петрич, 6 октомври 2024 г. 

6 ОКТОМВРИ 

1010 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР САМУИЛ 

 САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ И КУЛТУРА 

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ Бойко Василев

9.00 – 9.15: ОТКРИВАНЕ. ПРИВЕТСТВИЯ 

9.15 – 9.45 Проф. Петер Шрайнер, DSc (Кёльнский университет, ГЕРМАНИЯ): Царь Самуил и его эпоха в аннотациях софийского Скилиция 

9.45 – 10.00 Проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, БЪЛГАРИЯ): Самуилова България (971 – 1041): название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание 

10.00 – 10.15 Проф. д-р Мария Йовчева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БЪЛГАРИЯ): Култът към свети Ахил Лариски (Преспански) според свидетелствата на средновековната южнославянска богослужебна книжнина

10.15–10.30 Доц. д-р Кирил Маринов (Лодзки университет, ПОЛША): Проходи, укрепления, обитатели: българ ските планини по време на войната с Комитопули те в светлината на византийските извори

 

10.30 – 10.45 Проф. д.и.н. Дмитри Поливянни (Ивановски държавен университет, РУСИЯ): Цар Самуил и него вото време в руската средновековна историопис 

10.45 Дискусия. Кафе-пауза 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ проф. д-р Георги Н. Николов 

11.15 – 11.30 Проф. д-р Яцек Бонарек (Akademia Piotrkowska, ПОЛЬША): Статус болгарских земель после 971 г. 

11.30 – 11.45 Prof. Jarosław Dudek, PhD (University of Zielona Góra, Institute of History, POLAND): The Bulgarian state and the steppe peoples of the Black Sea in the time of Samuel and his successors 

11.45 – 12.00 Prof. Mirosław J. Leszka, PhD; Prof. Zofia A. Brzozowska, PhD (University of Łódź, POLAND): The image of Tsar Samuel in the Byzantine and medieval Slavic sources 

12.00 – 12.15 Проф. д.и.н. Илия Г. Илиев (Институт за исторически изследвания – БАН, БЪЛГАРИЯ): Византийските извори за историята на Самуилова България – хиляда години по-късно 

12.15 Дискусия. Обедна почивка 

14.00 Приветствие от Негово светейшество Даниил, патриарх Български и митрополит Софийски 

14.15 Представяне на книгата „Документи за архиеписко пията в Охрид“. Т. І. Съставител и предговор: Павел Павлов, Превод и коментари: Павел Павлов, Светослав Риболов, Венцислав Каравълчев, Гръцки текст: Светослав Риболов, Карти: Теодор Аврамов. София, 2024. Представя: Доц. д-р Светослав Риболов 

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ проф. д-р Мария Йовчева 

14.30 – 14.45 Privatdozentin Dr. Isabel Grimm-Stadelmann (Ludwig-Maximilians-Universität München, Bayerische Akademie der Wissenschaften, DEUTSCHLAND): The medical view of the phenomenon of blinding according to Byzantine medical sources 

14.45 – 15.00 Assoc. Prof. Angel Nikolov, PhD (Sofia University “St Kliment Ohridski”, BULGARIA): One more time on the nickname of Basil II the “Bulgar Slayer” 

15.00 – 15.15 Доц. д-р Даниел Цийман (Central European University, ГЕРМАНИЯ): Легенди и истории за же нитби около цар Самуил 

15.15 – 15.30 Проф. д-р Николай Кънев (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, БЪЛГАРИЯ): Самуиловата дъщеря Мирослава и нейното удостояване с титлата патрикия-зости 

15.30 Дискусия. Кафе-пауза 

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ доц. д-р Кирил Маринов 

16.00 – 16.15 Гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей – БАН, БЪЛГАРИЯ): Каменните надписи на Комитопулите и техните наследници и мястото им в средновековната кирилска епиграфика 

16.15 – 16.30 Докторант Елена Слатинска-Ованезова (Со фийски университет „Св. Климент Охридски, БЪЛГАРИЯ); Проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, БЪЛГАРИЯ): Първи сведения за откриването на строително-летописния надпис от Битоля през 1956 г. и неговата интерпретация 

16.30 – 16.45 Д-р Михаил Раев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БЪЛГАРИЯ): Идеологическа стратегия използвана в „Историята“ на Лъв Дякон за делегитимиране на българския цар Борис II 

16.45 – 17.00 д-р Евелина Минева (Атински Национален университет „Йоанис Каподистриас“, ГЪРЦИЯ): Охрид и Самуил в новогръцката книжнина (ХІХ – началото на ХХ в.) 

17.00 Дискусия. Кафе-пауза 

ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

 

Водещ доц. д-р Ангел Николов 

17.30 – 17.45 Гл. ас. д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей – БАН, БЪЛГАРИЯ): Политическите граници в района на Средна Струма през IX – началото на XI в. 

17.45 – 18.00 Гл. ас. д-р Янко М. Христов (Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, БЪЛГАРИЯ): Известията за пленници в житието на св. Атанасий Атонски: поглед към съдбата на похитени и депор тирани в хода на българо-византийския конфликт от последната четвърт на Х – първите десетилетия на ХI век 

18.00 – 18.15 Доц. д-р Валери Йотов (Общински културен институт, гр. Бяла, БЪЛГАРИЯ): Средновековният меч – начин на носене 

18.15 – 18.30 Проф. д-р Тома Томов (Нов български университет, БЪЛГАРИЯ): Бележка за името „Кракра“ 

18.30 Дискусия. 

ЗАКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА 

Проф. д-р Георги Н. Николов 

Коктейл за участниците в конференцията 

7 октомври

Отпътуване за София 

9.30 Екскурзия до Национален парк – музей „Самуилова крепост“ и до античния град „Хераклея Синтика

Прочетете още »

МНИ – съорганизатор на национална научна конференция в Добрич

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9  

На 26 и 27 септември 2024 г. в Добрич се проведе национална научна конференция с международно участие под надслов „1914–1923–1934–1944 г. Световните конфликти и политическите преврати в България“. Организатор и домакин на събитието беше Добруджанският научен институт. В качеството си на основен съорганизатор на конференцията Македонският научен институт се яви с внушителна група от свои членове. 

Доклади представиха проф. д-р Михаил Неделчев, д-р Володя Милачков, Николай Поппетров, доц. д-р Димитър Митев, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Слави Славов. Участие в конференцията взе и чуждестранният член на МНИ – проф. д-р Ярослав Рубаха от Вармино-Мазурския университет (Р Полша). Заседанията преминаха в една от емблематичните за Добрич сгради – литературният музей Дом-паметник „Йордан Йовков“. 

Конференцията се откри с приветствено слово от председателя на Добруджанския научен институт (ДНИ) г-н Борис Спасов. Той подчерта, че историческата съдба на Добруджа е неразривно свързана с общата българска история, като същевременно изтъкна необходимостта от по-обективен и неконюнктурен прочит на миналото. 

 От страна на Македонския институт поздравителен адрес към домакините и участниците в конференцията беше прочетен от името на неговия председател – проф. д-р Георги Н. Николов. В обръщението бе подчертано, че МНИ и ДНИ имат сходни цели – да изучават, съхраняват и популяризират историята и културата на македонските и добруджанските българи. 

Встъпителният доклад на Николай Поппетров (Институт за исторически изследвания при БАН) „1914–1944: три десетилетия от една национална история“ имаше обобщителен и концептуален характер. Основният акцент в него бе констатацията, че през целия период в България паралелно се развиват процеси с противоположен знак – както забележителни стопански и културни постижения, така и трайна тенденция към авторитаризъм, „бягство“ от демокрация и обществени нагласи за установяване на тоталитарен режим. 

Докладът на проф. д-р Искра Баева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Как и защо се променя съдбата на България в резултат на Втората световна война“ се фокусира преди всичко върху предопределеността на следвоенната политическа съдба на страната в общия геополитически контекст на новото разделение в Европа. 

Доц. Живко Лефтеров (Нов български университет) запозна присъстващите с едно своеобразно социологическо проучване в българската армия, извършено по поръчение на нейното командване в годините на Първата световна война. Заедно с многото други въпроси, включени в това мащабно „анкетиране“ на бойните части, доц. Лефтеров подчерта и един много ясен резултат от него – че в скалата на новопридобитите по време на войната земи българският войник поставя на първо място областта Добруджа в нейната географска цялост. 

На драматичните обрати в живота на добруджанци, на отношенията между местното българско население и румънските колонисти, както и на различните форми и прояви на румънския терор в Добруджа, бяха посветени докладите на Румяна Симеонова и Мартин Димитров от Историческия музей в гр. Тутракан. В своето изложение доц. д-р Слави Славов (Институт за исторически изследвания при БАН) разгледа появата на авторитарните тенденции във ВМРО след Първата световна война като резултат както от измененията в самата революционна организация, така и като следствие от общия възход на авторитаризма в периода между двете световни войни. На отношението на Великобритания към преврата от 19 май 1934 г. се спря доц. д-р Димитър Митев (Институт за исторически изследвания при БАН). Той подчерта, че за разлика от други велики сили британското отношение към преврата е негативно от самото начало, като дори забраната на ВМРО от деветнадесетомайците не е в състояние да го промени. 

Нелеката съдба на добруджанските освободителни организации беше разгледана в доклада на д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при БАН. Той отбеляза, че въпреки стремежа на добруджанци да не усложняват международното положение на българската държава и да поддържат едно коректно поведение спрямо управляващите, ограничителните мерки и рестрикции не подминават и тях. Интерес сред присъстващите предизвика докладът на проф. Ярослав Рубаха, който проследи процесите в земеделското движение в България след Втората световна война. 

Проф. Рубаха направи паралел и със сходните процеси, които настъпват в организираното селско движение в следвоенна Полша. Д-р Кремена Митева (Регионален исторически музей – Добрич) се спря на една от най-слабо осветлените и документирани страни от дейността и творчеството на Йордан Йовков – неговите партийни предпочитания и отношението му към политическите процеси в страната. Тя обърна внимание на факта, че макар и бележитият писател по принцип да е много дистанциран в това отношение, на даден етап от своя живот (като сътрудник на печатни издания) той все пак се ангажира с политическия режим в България. Оригинален и емоционален литературно-културологически поглед върху две драматични политически събития в Европа от междувоенния период дадоха докладите на проф. Михаил Неделчев (Нов български университет) и доц. Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН). 

Проф. Неделчев обрисува своеобразния културен апокалипсис, който Виена изживява след аншлуса на Австрия от нацистка Германия и последвалата принудителна емиграция на голяма част от австрийския интелектуален елит, имаш еврейски произход. Доц. Гиргинова проследи отражението на друго трагично събитие – Испанската гражданска война, в творчеството на българските публицисти, поети и писатели, като акцентира върху травмата от войната и нейните литературни рефлексии. Научната конференция не бе лишена и от една продължителна и задълбочена дискусия. 

Свободно се дискутираха теми като повсеместното настъпление на авторитаризма в периода между двете световни войни, последиците за България от превратите през 1934 и 1944 г., някои негативни процеси в националноосвободителните организации и др. Докладите от конференцията ще бъдат издадени в самостоятелен сборник.

Доц. д-р Слави Славов

Прочетете още »

Кръгла маса „100 години от убийството на Тодор Александров“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

На 10 септември 1924 г. в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Кюстендил се състоя кръгла маса под наслов „100 години от убийството на Тодор Александров“. Тя бе организирана от Института за исторически изследвания (ИИстИ) при Българската академия на науките, Македонския научен институт (МНИ) и Националния пресклуб на БТА. Модераторът на проявата, доц. д-р Ангел Джонев от ИИстИ откри научния форум. 

Той обрисува ролята и мястото на Т. Александров за националноосвободителното движение на македонските българи, от чиято смърт е изминал един век. Припомни, че сградата на Пресклуба на БТА е място на памет. Това е къщата на баба Дона Ковачева, използвана за база на ВМОРО, в която са отсядали известни дейци, укривано е оръжие, лекувани са ранени. Понастоящем къщата е паметник на културата. Доц. Джонев съобщи, че по време на дискусията ще бъде презентирана мултимедийна изложба, посветена на Т. Александров. Тя е сътворена от доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и докт. Николета Войнова. 

Думата бе дадена първо на д-р Слави Славов от ИИстИ при БАН. Той обособи революционната дейност на Т. Александров на три периода – до започването на Балканската война (1912), по време на войните (1912–1918) и след Първата световна война. Според С. Славов за разлика от повечето ръководни дейци, които сякаш се амортизират и остават встрани в движението в по-късен период, напротив – Александров с неизчерпаема енергия и без обезверяване засилва дейността си през годините. Важен негов принос е възобновяването на ВМОРО през 1910 г. В навечерието на Балканска война деецът застава на твърди обединистки позиции, отказва да признае сръбска част от Македония и „спорна зона“. 

Д-р Георги Георгиев от ИИстИ при БАН представи темата за Тодор Александров и второто възсъздаване на ВМОРО (1913–1915). Отличително качество, което се проявява в неговия характер е безкомпромисност към околните, към себе и по отношение на идеята за освобождение на Македония. Във времето на крушение през 1913 г. той намира сили да възобнови за втори път ВМОРО. Решава проблема с липсата на необходимите за дейността ѝ финансови средства, които българската държава не е в състояние да осигури. Изходът е намерен в лицето на външни източници – през 1914 г. Австро-Унгария, Турция и Германия отделят суми за организацията, които спомагат тя да възвърне силата си като важен регионален фактор. 

Доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет, също член на МНИ като останалите колеги, сподели виждания за дейността на Тодор Александров по време на Първата световна война. Това е периодът, в който ръководителите на ВМОРО Александър Протогеров и Т. Александров имат най-силно влияние върху българския военно-политически и обществен живот на страната. Лефтеров изрази мнение, че тези взаимоотношения нямат аналог в други периоди. Основната причина за това е, че курсът на управляващите съвпада с идеите на ВМОРО за съдбата на Македония. 

Независимо от средствата, които организацията получава от външни източници, Александров се противопоставя на чуждестранни интереси, защитавайки с достойнство българския национален интерес, Д-р Володя Милачков от ИИстИ при БАН анализира контактите и връзките между Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и лидера на ВМРО Тодор Александров след Първата световна война. Според Милачков ВДРО е създадена през 1923 г. по модел на ВМРО. През този период тя също влиза в сложни взаимоотношенията с комунистически функционери от Русия. Кремъл обаче преследва свои цели, които не отговарят на стремежите на потиснатите българи в Добруджа и Македония за отхвърляне на чуждите режими. Тези връзки носят риск за българското освободително движение, което е подложено на тежки изпитания, вкл. и настъпили междуособици като последици от обвързването с Коминтерна. 

Доц. д-р Александров Гребенаров от ИИстИ се спря на третото възстановяване на организацията от Тодор Александров след Първата световна война. Той посочи неговия принос за изграждане на помощни организации на ВМРО в Петрички окръг и Вардарска Македония. Подчерта ролята му за създаването на две формации, които съществуват до днес – Съюзът на македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада, създаден през 1922 г., и Македонският научен институт, учреден през 1923 г. 

Засегна тезите за убийството му, спирайки се на най-популярната от тях, че убийството е поръчано от Москва, а в заговора са привлечени дейци от легалното и революционното македонско движение. Доц. А. Джонев в презентация си разгледа местата на памет на Тодор Александров в България и извън държавните граници. Той се спря по-детайлно на паметника му в Кюстендил и неговата превратна съдба. Първият паметник, дело на скулптора Андрей Николов, открит през 1928 г. е разположен в централния градски площад. На гърба му са изписани имена на загинали дейци. След 19 май 1934 г., в знак на подобрените отношения с Югославия, той е демонтиран и преместен, а през 1947 г. е взривен. 

Паметникът е възстановен през 1991 г. Създаден е по първообраза от скулптора Владимир Гиновски. А. Джонев изрази мнение, че се забелязва видима зависимост – „колкото по-топли са българо-югославските отношения, толкова този паметник става ненужен“. Към кръглата маса, излъчвана онлайн на фейсбук страницата на Националния пресклуб на БТА, проявиха интерес множество зрители и слушатели. Освен в България, дискусията намери отзвук в Р Сърбия и Р Северна Македония. 

 Участниците в научния форум, в знак на признателност към живота и делата на легендарния революционер Тодор Александров, от името на Македонския научен институт поднесоха венец на паметника му в Кюстендил.

Прочетете още »

Елитът в РСМ не желае евроинтеграция

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

На 26 септември 2024 г. гост на Лектория „Македония“ бе българският дипломат Ангел Ангелов – доскорошен посланик в Република Северна Македония. След представянето от водещия Костадин Филипов, г-н Ангелов сподели мнение за две важни събития за региона. Първото се отнася за приетата декларация от 50-ото Народно събрание във връзка със „систематичното разрушаване на диалога между Република Северна Македония и Република България“ и провокативните и обидни изявления спрямо София от страна на Скопие. 

Гостът се спря на трите точки в декларацията на българския парламент, а именно: потвърждаване от българската страна на политическото намерение и стремеж за довършването на изграждането на Коридор № 8, призоваване на правителството на РСМ да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети ангажименти и договорености за навременното изграждане и възстановяване на прекъснатия от страна на Скопие позитивен диалог, спиране на антибългарската кампания и провокативните изявления. В последната точка от документа се потвърждава волята на българската държава и институции за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности. 

Според А. Ангелов декларацията е изцяло в европейски дух. Тя помага на цялата дипломатическа мрежа да се опре на базов документ, показваш отношението на българския политически живот към случващото се в Р Северна Македония. Очаква след нейната поява силен отзвук в Скопие и в държавите от Западните Балкани. Гостът коментира обстойно и втората новина, свързана с решението от 25 септември 2024 г., взето от Постоянните представители на Европейския съюз за започване на преговори с Албания за пълноправно членство в ЕС. Процесът официално ще стартира на 15 октомври т.г. в рамките на междуправителствена конференция на ЕС в Люксембург, когато ще бъде отворена първата глава от преговорите. Този акт практически означава разделяне на Р Албания и Р Северна Македония по пътя към евроинтеграцията. 

Г-н Ангелов изрази мнение, че икономическият и политическият елит в Р Северна Македония не желае реално нейното евроинтегриране, защото то налага законов ред и правила в цялостния живот на страната. Този ред означава, че наред с другите условия за членство в ЕС като съдебна реформа, борба срещу корупцията и др., Скопие трябва да впише българите в конституцията и да спазва и правата им – изискване, което трудно се приема от управляващите. Това е една от причините да не се правят необходимите реформи. Дадената „зелена светлина“ от ЕС за асоцииране на Албания рязко намалява възможностите за подобно протакане. Според дипломата изпитаният прийом да се „купува време“ чрез предизвикване на серия от избори в този момент не е работещ. 

Кабинетът на Християн Мицкоски сякаш не разбира, че трябва да включи българите в конституцията и да изпълни двустранния Договор за добросъседство. Управляващите в Р Северна Македония би трябвало най-сетне да проумеят, че след приемане на т.нар. френско предложение от 2022 г. разговорът вече не е по оста София–Скопие, а е между Скопие и Брюксел, защото ЕС е гарант за изпълнение на българските условия за вдигане на ветото за Р Северна Македония. 

Към госта бяха задени множество въпроси като – проточилото се от десетилетия изграждане на Коридор № 8 и проблемите със строежа на жп линията между Скопие и София; ролята на албанския фактор в страната и поведението му след решението за асоциирането на Албания към ЕС; възможността за отваряне на архивите на югокомунистическите разузнавателни и контраразузнавателни служби, които крият данни за политическите репресии срещу българите; чуждестранните инвестиции в Р Северна Македония и мястото на Р България в този процес и др. 

 След приключване на въпросите, мненията и предложенията, които придобиха дискусионен характер, водещият К. Филипов благодари на посланик А. Ангелов и закри лекторията.

Доц. Александър Гребенаров

Прочетете още »

Поздравление на МНИ до 102-ия конгрес на МПО в САЩ и Канада

Поздравление на МНИ до делегатите и гостите на 102. конгрес на МПО в САЩ и Канада 

ДО Г-Н МАТЮ СТЕФАНОФ, 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКАТА ПАТРИОТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ 

София, 28 август 2024 г. 

УВАЖАЕМИ Г-Н СТЕФАНОФ, 

За мен е специално удоволствие да се обърна към делегатите и гостите на 102. конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. 

През последните две години ние бяхме щастливи да отбележим вековния юбилей на нашите две организации. МПО беше създадена през 1922 г., а нашият Македонски научен институт беше основан през следващата 1923 г. Вече повече от столетие ние извършваме изследвания за историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония със специално внимание върху традициите на македонските българи. Както в началото, така и през последните десетилетия ние бяхме във връзка с много от Вас, посветените членове на МПО. 

Така например, ние бяхме радостни през последните години от неговия живот да публикуваме спомените на незабравимия Любен Топчев. 

През настоящата година Македонският научен институт с удоволствие поднови традиционната съвместна дейност с вашия високо почитан вестник „Македонска трибуна“. 

Ние сме готови да продължим столетното сътрудничество с МПО. 

НА МНОГАЯ ЛЕТА НА МАКЕДОНСКАТА ПАТРИОТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ! 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Проф. Георги Н. Николов

Прочетете още »

От политизирането на експертната работа няма полза

Провокационният подход на новите власти в Скопие ще определя дълго време политиката им към България 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

Много отдавна в моята професионална работа не бях се сблъсквал с толкова предвидима новина. Още когато бе съобщено, че новото правителство на Северна Македония има намерение да прави промени в състава на своята част на Съвместната комисия за история и образование, стана ясно като бял ден, че насроченото поредно заседание за 19 и 20 септември в Скопие ще бъде отложено. Това и се случи, както виждаме от информацията, публикувана на челно място в редовната ни рубрика „Новини за Република Северна Македония“. Премиерът Християн Мицкоски, а и „ресорният“ министър за работата на Съвместната комисия от страна на Северна Македония – шефът на дипломацията и на външната търговия Тимчо Муцунски, на няколко пъти изказаха своите аргументи да поискат промяна на състава на своята част от експертния орган. 

Имат власт хората да правят каквото си искат, да го приемат за правилно и го правят. Така е, когато управлението на една държава като Северна Македония се поема от хора, за които политическото море е до колене и за които в упражняването на властта е предимно в това да задоволяват личните си вождистки амбиции и илюзии. Досегашните членове на екипа от Северна Македония в комисията не били защитавали достатъчно интересите държавата, били допуснали да се преминават „червени линии“, съгласявайки се на съвместни решения с българските участници, и така нататък. 

На всичко отгоре имаше и подмятания, че били прахосани бюджетни средства, като че ли комисията е изпълнителна агенция, която има кой знае какъв бюджет за „трошене“, тоест, за харчене. Но пък думите, че са профукани държавни пари и че заради това ще има наказания, галят ухото на средностатистическия гражданин на Северна Македония, който се чуди как да свърже двата края. Впрочем тази „опорка“ на правителството на Мицкоски и неговите министри очевидно има приоритет в демагогските и напълно популистки изказвания, които се сипят от ляво и от дясно. 

Да си спомним само някои от аргументите, които пусна в действие ресорният министър на транспорта Александър Николоски по отношение на проекта за жп линия към България като част от Коридор № 8. Бил скъп, той и неговите колеги от кабинета нямали намерение да пръскат толкова пари, когато техните избиратели имат много нужди за покриване. Ах, как се грижим за народната пара, ах, колко силно ще се борим с прахосничеството, характерно за предишното управление, ах, какви ударници на финансовата скромност ще бъдем ние. Ура! 

Но да се върнем на темата за промените в комисията. Да се разберем – всяка власт има своето право да избира с какъв състав на своята част от Съвместната комисия за история и образование ще влезе в експертния диалог. Това е ясно. Но още по-ясно е, че от това, кои учени или по-скоро, кои хора ще пратиш там, ще проличи искаш ли резултати или не. Добронамерен ли си или си просто провокативен. Истински държавник ли си или си един заядлив мърморко, за когото успехът на работата на комисията е последното нещо, което те интересува. От тази гледна точка споделям убеждението си, че с новите назначения в комисията премиерът Мицкоски залага бомба в нейната работа и я зарежда с огромен провокационен потенциал. 

Познавам лично някои от новите членове от списъка на Мицкоски, в това число и новия съпредседател от страна на Северна Македония проф. Ванчо Георгиев. Той вече бе известно време в първия състав на експертния орган, който заедно с българските си колеги почна работа в изпълнение на чл. 8 от Договора за приятелство и добросъседство. Участието му, преди сам да реши да напусне, бе белязано от непрекъснато обструкции на работата, от провокативни предложения и дразнещи лични нападки и обиди към българските учени. Евентуалният общ успех на работата на комисията бе последната му грижа, важното бе да се минира спокойната и наистина експертна оценка на личностите и събитията от общата ни история. 

Връх на личната му заядливост и на академичната му несъвместимост бе предложението, което Георгиев направи в списъка със събития за съвместно отбелязване от двете страни да бъде включена и датата 7 октомври 1946 г., когато в София се взима предателското решение костите на Гоце Делчев да бъдат предадени на Скопие. И сега този човек, като съпредседател на Комисията ще седне срещу проф. д-р Ангел Димитров – един спокоен, възпитан и дипломатичен истински учен и полемист, за да ръководят заседанията на експертния орган. Да, ще седне, защото това решение е продукт на идеята за политизиране на дейността на комисията, което Мицкоски и неговият министър Муцунски искат да внушат. 

Впрочем това не е нещо ново, защото в независима и суверенна Северна Македония и днес, за съжаление, продължава практиката от времето на Титова Югославия местната историография да съществува само като инструмент на политиката с главна задача да създава митове, а не да търси истината. Един такъв „учен“ е и проф. Ванчо Георгиев. Ако се взрем в биографиите и на другите нови членове от състава на Северна Македония, сигурно ще намерим подобни зависимости. Е, това сериозно отношение ли е към задачата, която комисията има пред себе си с научни средства и експертен диалог да коригира някои от тезите в учебниците по история и в двете държави? Едва ли. 

Затова никак не би ме учудило, че следващата предвидима новина от работата на експертния орган би била свързана с това, че той няма защо да заседава, тъй като двете държави нямат обща история. Такава „тънка“ провокация с широк пропаганден ефект и възможност за дипломатически натиск над България бе и напълно измисленият случай с липсата на флага на Северна Македония на снимка на президента Румен Радев с неговата лична и частна гостенка Гордана Силяновска-Давкова. Уверявам ви, че ако не беше този случай и всичко със знамето бе наред, щяха да измислят нещо друго, което да бъде подхвърлено на медиите в Скопие и скандал да бъде завихрен. 

 Толкова прозрачно скроена история скоро не бях виждал, на ако има някакъв резултат от оживената размяна на мнения на политици и институции от двете страни на границата, той би трябвало да бъде сигнал за повишено внимание към българската държава, че оттук нататък, за най-голямо съжаление, ще трябва при всеки контакт с представители на тези власти в Северна Македония да бъдат максимално бдителни и подготвени за неочакваности. А мене лично, отдавна вече нищо, свързано със Северна Македония, не би ме учудило. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »