През месец май се наблюдава съществено развитие в политическите процеси сред албанците в Република Северна Македония. Албанските партии от коалицията ВЛЕН, в която влизаха Движение „Беса“, Демократичното движение, партия „Алтернатива“ и други по-малки субекти, се сляха в единна политическа организация на конгрес, проведен на 9 май. Бяха избрани двама съпредседатели – Билал Касами и Изет Меджити. На конгреса присъстваха министър-председателите на Република Северна Македония и на Република Косово – Християн Мицкоски и Албин Курти.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5
На 18 май албанските студенти в Република Северна Македония, подкрепени от свои сънародници от Албания и Косово, организираха голям митинг в Скопие, на който отново поискаха изпитът за юридическа правоспособност да се провежда на албански език. Този въпрос е част от исканията за изравняване на статута на албанския език с този на официалния в Република Северна Македония.
Тези политически събития от последните седмици в Република Северна Македония – от дебатите за липсващия химн на обединителния конгрес на ВЛЕН, на който един до друг седяха Курти и Мицкоски, до протестите на студентите за законовите гаранции относно използването на албанския език в публичната сфера – предизвикаха множество коментари сред албанската общественост не само в Република Северна Македония, но и в Албания, и в Косово.
Сред албанските журналисти, политически коментатори, общественици доминират мненията и оценките, че действията на управляващите в Република Северна Македония не са просто изолирани епизоди, а „върхът на айсберга“ на по-стара и по-опасна стратегия за символно и фактическо „деалбанизиране“ на държавата, превръщайки албанците от равноправни партньори в политическа декорация на македонския национализъм.
Според тези оценки в продължение на години македонският политически елит, гравитиращ най-вече около ВМРО-ДПМНЕ, изгражда наратива, че албанците „са взели твърде много власт“, че Охридското споразумение е отишло „твърде далеч“ и че характерът на държавата се променя. Днес тази пропаганда, смятат редица албански интелектуалци, дава своите плодове, защото се вижда как управляващите се опитват да създадат реалност, в която държавата функционира с „дисциплинирани“ и подчинени албанци, които не смеят дори да изпълнят националния химн на конгреса на собствената си партия.
В тази напрегната междуетническа ситуация започват да се отправят все повече критики и за ролята на Албин Курти, като посоката на обвиненията е, че той вместо да укрепва политическата субектност на албанците в РСМ, в много случаи я дефакторизира, като „опакова“ ВЛЕН като местен клон на управляващото в Косово Движение „Самоопределение“. Увеличават се мненията, че играейки ролята на политически авторитет спрямо албанските партии там, той отслабва тяхната политическа автономия и ги прави по-лесни за заобикаляне от македонския партньор, защото те не се третират като реален коалиционен и държавотворен партньор, а като инструмент на външно влияние.
Това негово поведение се преценява като подхранващо македонския националистически и екстремистки мит за „Велика Албания“ – параноя, която години наред се използва за политическа мобилизация и за оправдание на отслабването на албанската роля в държавата. Днес, за голяма част от македонското обществено мнение, ВЛЕН не се възприема като органичен представител на албанците в Северна Македония, а като политическо продължение на Прищина, а това е катастрофа за дългосрочната позиция на албанците там, преценяват албански коментатори.
И всичко това се случва, докато правителството на Мицкоски постепенно разрушава самите основи на междуетническото съжителство чрез минимизиране или възпрепятстване на използването на албанския език, маргинализиране на албанското представителство в институциите, опити за отслабване на духа на Охридското споразумение и премахване на механизма на „балансьора“ – един от основните инструменти, гарантиращи етническото представителство в администрацията.
Според албанските лидери на обществено мнение екзистенциалните предизвикателства пред албанците в Северна Македония са преди всичко етнически и конституционни. Тоест – институционално представителство, език, баланс в администрацията, Охридското споразумение и запазването на статута им на държавотворен фактор. В момента, когато местните албански лидери започнат да искат подкрепа от Прищина вместо мандат от Тетово или Струга, албанското представителство започва да се руши отвътре. В тази връзка от албанските партии се очаква да изградят авторитета си върху местни фигури, идеи, институции и гражданска подкрепа, а не като се опитват да получават легитимност от популярността на Курти. Това ги отслабва и по отношение на македонските партии според преобладаващото мнение, защото партньор, възприет като политически сателит, никога не се третира като реален фактор за вземане на решения.
Според някои политически коментатори отношенията между Курти и Мицкоски са станали почти симбиотични. И двамата, по свой начин, избягват сблъсъка с реалните проблеми на гражданите, като преместват дебата в друга плоскост. Мицкоски избягва отговорност за икономическия застой, високите цени, масовата емиграция и блокирането на европейската интеграция, мобилизирайки страха от албанците. Курти от своя страна, подобно на него, изнася своя националистически популизъм и пренасочва вниманието от реалните проблеми на Косово към амбициите си за изграждане на образа на лидер с регионално влияние.
В редица албански медии започва да се прокарва възгледът, че с това поведение Албин Курти не само уврежда албанските общности в Северна Македония, а постепенно вреди и на самото Косово, което губи ролята, която имаше преди като точка за обединяване на албанците. Прищина имаше влияние, защото се виждаше като морален център и символ на солидарност за всички албанци, а не като спонсор на една партия срещу друга. Когато Курти открито се намесва в политическите борби на албанците в Северна Македония (както в Албания, така и в долината на Прешево) и се изправя срещу една от албанските страни, той отнема на Прищина традиционната ѝ роля на морален арбитър и неутрален посредник, който имаше влияние върху целия албански политически спектър.
Появяват се и мнения, че подобно поведение на косовския министър-председател уврежда и Косово в международен план.
В продължение на години Прищина се опитваше да изгради имидж на малка, мирна и толерантна държава – страна, стремяща се към признание, стабилност и евроатлантическа интеграция, която се опитва да решава оставащите проблеми със съседите чрез диалог. Но когато нейният министър-председател директно се намесва в политическите битки на албанците в съседните държави и се представя като регионален политически патрон, се създава възприятие за държава, която изнася политическо напрежение, етническа поляризация и липса на стабилност.
През последните две години Курти открито подкрепя албанската партия, която в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ блокира конституционни промени и задържа европейския път на Северна Македония. Това поражда опасното впечатление сред политическите анализатори, че официална Прищина подкрепя пряко или индиректно фактори, които държат региона извън ЕС.
Такава политика подкопава идеята за албанците като модерен, проевропейски фактор в т.нар. Западни Балкани. Вместо албанците да се възприемат като общност, стремяща се към функциониращи институции, евроатлантическа интеграция и либерално демократично съжителство, се възвръща старата балканска реторика, в която всяко албанско мобилизиране се интерпретира като националистически, регионален дестабилизиращ проект, опасяват се редица албански политолози.
Като обобщение може да се заключи, че протестите на албанските студенти в Република Северна Македония, както и разгорещяването на дебатите във връзка със свиването на колективните права на албанците в тази страна, получават широко отразяване сред албанската общественост в Албания и Косово.
Много албански обществени фигури не само подкрепят исканията на своите сънародници в Република Северна Македония, но същевременно обвиняват властите в Тирана и в Прищина в пасивност спрямо официално Скопие, като спрямо Албин Курти обвиненията са и в подкрепа на правителството на Мицкоски. Увеличаването на интереса на албанците в Албания и в Косово спрямо процесите в Република Северна Македония неизбежно ще доведе и до обществен натиск върху властите в тези две държави да се ангажират по-активно в защитата на правата на техните сънародници в съседната страна.
Д-р Антон Панчев
