Сърбия връща българските фамилни имена в Западните покрайнини

четвъртък, 17 януари 2019 г.

Бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 1, 2019

Николай Иванов

Решението на властите в Белград е безпрецедентен акт, който потвърждава неуспеха на асимилаторската им политика през последните 100 години

Досегашните женски фамилни имена в Западните покрайнини, които завършваха на „-ов“, „-ев“ и „-ски“ ще бъдат заменени с българските окончания „-ова“, „-ева“ и „-ска“, съобщиха от Министерството на външните работи. Това става възможно благодарение на целенасочената политика на нашата държава през последните години за разрешаване на дългогодишните проблеми пред българското национално малцинство в границите на днешна Сърбия. 

В решението на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление в Белград се посочва, че всички общински и градски администрации са задължени да прилагат новата възможност за изписване на женски фамилни имена, съгласно правилата на българския книжовен език и азбука.

Лектория "Македония": Родолюбецът проф. Александър Балабанов

вторник, 15 януари 2019 г.

Днес от 18,00 часа в Македонския научен институт на столичната улица "Пиротска" 5, ІІ етаж, ще се проведе поредната дискусия от лектория "Македония". Гост на събитието е доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института по литература на БАН, с която ще говорим за живота и делото на проф. Александър Балабанов.

Поводът е 140-години от рождението му в Щип. Самият Сане, както го наричала баба му, е крайно колоритна фигура, един от първите членове на Управителния съвет и учредител на МНИ, основан през декември 1923 г. 

Ще ви върнем към хората от това истинско мощно интелектуално ядро, положили началото на най-старата научна организация в света, занимаваща се с проучване на Македонския въпрос. Започнахме с Михаил Арнаудов, продължаваме с Александър Балабанов. Ще стигнем и до другите... 

доц. д-р Александър Гребенаров
Костадин Филипов

Йосиф Ковачев и борбата за български език в Македония

понеделник, 14 януари 2019 г.

сп. "Македонски преглед". г. XXIII, 2000, кн. 1. Иванова, Д. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те г. на XIX век... 39–54

Този модел е представен от видния възрожденски книжовник и педагог Йосиф Ковачев, роден през 1839 г. в гр. Щип. Името му се свързва предимно с развитието на българската педагогическа наука, в областта на която оставя редица теоретични трудове, методически и практически разработки.

Й. Ковачев има заслуги за въвеждане на т. нар. “звучна метода” (фонетичното начало при изучаването на родния език), за прокарването на класноурочната система в началното училище; автор е на първия български учебник по педагогика и е първият университетски предавател по педагогическите дисциплини в Софийския университет...

Добре подготвен (завършил е Белградската духовна семинария, а по-късно и Духовната академия в Киев, като едновременно е посещавал лекции и в Киевския университет, владеел е седем чужди езика), Й. Ковачев пренася в родината най-модерните за времето педагогически идеи...

Целият материал четете по-долу:

Изложба за 95-годишнината на Македонския научен институт

Откриване на изложба, посветена на 95 години от създаването на МНИ 

 На 16 януари 2019 г. в Македонския дом, на „Пиротска“ 5, ІІ етаж, от 17.45 ч. ще бъде открита изложба, посветена на историята и съвремието на МНИ по повод 95 години от неговото създаване. 

На таблата ще видите ликовете с биографии на „12 апостоли“ на Института, положили основите му през далечната 1923 г., а именно: председател – проф. Иван Георгов, първи подпредседател – проф. Александър Балабанов, втори подпредседател – проф. Михаил Арнаудов, секретар – Спиро Константинов, касиер – Диаманди Николов, членове – проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Георги Баждаров, Васил Пасков, Антон Попстоилов. 

Пак тук ще намерите слова от и за тези именити македонски българи, които не са загубили своята актуалност до днес. На отделно табло са изписани имената на 52 учредители с отбелязване на тяхното месторождение. Тук са и имената на 16 чужденци, приятели на България, приети за дописни членове на МНИ. 

В експозицията са включени и съвременни илюстрации, показващи епизоди от проявите на Института у нас и по света. Специално внимание е отделено на прекрасната ни възрожденска къща във Вароша, стопанисвана от Филиала на Института в Благоевград. 


 Заповядайте! 
Вход свободен!

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018