Българската църква в Македония (1941-1944)

неделя, 20 август 2017 г.

Митрополит Софроний в Куманово, 1941 г.
Сн. Уикипедия
сп. Македонски преглед, год. XXII, 2001, № 2. Връзки между Великотърновската  и Скопско-Велешката митрополии (1941 - 1944)..., 141 - 144.

На 1 март 1941 г. българският министър-председател Богдан Филов подписва във Виена присъединяването на страната към Тристранния пакт. От този момент България де факто влиза във войната, макар българските войски да предприемат военни действия едва след като Германия разгромява основните сили на Гърция и Югославия. На 19 април с.г. български военни части са изпратени в новите територии, чието население в преобладаващата си част е българс- ко. “Армията е посрещната като освободителка, което правителството използва в своя полза, за да разгърне обширна пропагандна кампания”. 

В отговор на зада- чите, които възникват пред обществото и държавата за политическо, стопанско и духовно интегриране на населението от тези земи, Св. Синод взема решение пра- вославните българи да бъдат приютени в лоното на Българската православна църква. На свое заседание от 29 и 30 април 1941 г. висшето ръководно тяло в пълен състав определя включените в диоцеза на българската църква територии да бъдат обособени в четири епархии-митрополии: Скопско-Велешка, Струмишко- Драмска, Маронийска и Охридско-Битолска. 

За управляващ Скопско-Велешката епархия е назначен Великотърновският митрополит Софроний. Този избор не е случаен. В църковните среди са известни неговите качества на администратор и високият му патриотизъм. Важен е и фактът, че при българското управление през Първата световна война от 1.IV.1916 г. до 23.IX.1918 г. той е секретар на митрополията във Велес и волнонаемен учител, при което се проявява като ревностен деятел за утвърждаване на българския дух на населението и църковната организация...

Целият материал четете по-долу:

Илинденската епопея е начало на филмовото ни Рождество

четвъртък, 17 август 2017 г.

„Ке я освободиме тая желна Македония!” – изречени слова на български език от английския кинооператор Чарлз Райдър Нобъл” след Илинденската епопея! 

 Михаела Василева 

 Втори август е! Един различен поглед, обединяващ двете ми страсти – любовта към Македония и любовта към киното…. Иде реч за едно въстание, което по подобие на Априлското от 1876 г., разбунва духовете в Европа, поставя на изпитание външната политика на „големите” държави и отправя поредната провокация към европейското обществено мнение. Става въпрос за апогея в националноосвободителните борби на македонските и тракийски българи – Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско от 1903 г. 

Един от най-авторитетните изследователи на българското освободително движение – Христо Силянов, ще открои значението на това въстание години по- късно като „велик подвиг на малък народ” – „най-завършеното въплощение на българското бунтарство” и „най-скъпият принос на Македония в общата национална история на българите”. Отзвукът на въстанието сред европейското обществено мнение е грандиозен. Хиляди публикации в редица официозни, опозиционни и независими печатни издания от Италия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и др., проследяват историческата и политическа същност на македонския въпрос, дейността на четите, избухването на въстанието, жестокото му и кърваво потушаване, агонията на бежанците. 

Събитията в Македония и Одринско отразяват повече от 20 руски журналисти, кореспонденти на московските и петербургски вестници – „Санктпетербургские ведомости”, „Новое время”, „Московские ведомости”, „Русские ведомости” и др. Във Франция въстанието се отразява във в. „Матен”, в. „Република”, видни интелектуалци създават Македонски комитет и организират митинги. Италианските вестници „Куриере де ла сера”, „Национе”, „Аванти”, със своите постоянни представители, публикуват материали от мястото на събитието, а интелектуалците организират митинги в Рим, Палермо, Венеция. Особен интерес към македонския въпрос по това време регистрира Великобритания. Активна и последователна е дейността на множество британски новинари, анализатори и военни кореспонденти на „Таймс”, „Дейли нюз”, Дейли експрес”, „Мониторинг пост”, „Дейли Мейл”. 

Сред английските общественици и журналисти историята ни отрежда особено място на кореспондента на в. „Таймс” Джеймс Дейвид Баучер, който прекарва в България повече от 30 години, през които не веднъж е изправен пред трагичната гледка на измъчените и клети български бежанци и плаче, опитвайки се да прикрие спонтанно бликналите си сълзи. Той е автор на редица статии, репортажи и анализи, в които ревностно отстоява българския характер на славянското население в Македония, справедливостта и героизма на националноосвободителните ни борби. 

Неговият пример е последван от Алфред Хейлс, кореспондент на лондонския „Дейли нюз”, живял заедно с четите в Серския революционен окръг повече от два месеца и автор на серия репортажи за революционното движение в Македония; от английския учен и журналист Хенри Ноел Брайлсфорд, сътрудник на в. „Манчестър Гардиън”, ръководител на британската хуманитарна мисия в Македония през 1903 г.; от У. Милър; Р. Уайън и др. Активната дейност на кореспонденти и анализатори събужда изцяло пробългарски настроения сред английското общество. 

По подобие на Алфред Хейлс и руският военен кореспондент Борис Тагеев, които по време на въстанието се включват в четата на ген. Иван Цончев и предават серия от репортажи за революционното движение в Македония и за бойните действия по време на Илинденско- Преображенското въстание, през есента на 1903 г. друг един английски кореспондент, въоръжен обаче с кинокамера, заминава за Балканите и също се включва в бунтовническите чети. Това е операторът Чарлз Райдър Нобъл, станал любимец на българския периодичен печат година по-късно. През 1904 г. в Лондон, работодателят на Нобъл – Чарлз Урбан, започва да издава ежегодни каталози с описание на своята филмова продукция. До 1907 г. видно място в каталозите заема рубриката „През Балканските страни” със специален раздел, озаглавен България и Македония. „Четническите” киноленти на Нобъл се появяват в Каталозите и по-късно – в публикацията от 1907–1908 са обединени в един голям материал под заглавието „Македония и въстаниците”, а самото съдържание е предшествано от подробна анотация: „Сензационни кадри на въстаническите чети, грабнали оръжие, за да отхвърлят хомота на турската тирания. За да осигури описаните уникални изгледи, нашият оператор бе посветен в партизанското „братство”. 

Споделяйки бита на бунтовниците, придружавайки ги в „горещите точки”, рисувайки собствения си живот, той успя да оползотвори по невероятен начин времето, прекарано в тези сурови условия, и постигна целта си”. Голяма част от филмите са свързани пряко със заключителната част на Илинденската епопея и запечатват нелеката реалност на въстаническия живот, пресъздавайки героични епизоди от ежедневието на оттеглящите са чети на българските революционери Иванчо Карасулията и генерал-майор Иван Цончев, както и смелостта и самоотвержеността на въстаниците. С едно необходимо уточнение – тук става въпрос за „инсценирана хроника” или модерната в последно време „историческа възстановка”, в която героите са автентични и играят себе си, времевият отрязък е почти същият (въстанието е поизтляло, но битките с турците на места продължават), и единствено пространствените измерения не са съвсем ясни и вероятно се разминават с местонахожденията на действителните битки.

 Благодарение на усилията на английския кинооператор и на неговия продуцент – американеца Чарлз Урбан, България прави своята първа блестяща кинопремиера не у нас, а на световна сцена и то в столицата на Великобритания – Лондон, в именития мюзикхол „Алхамбра”, през същата 1903 г. и пред погледа на стотици зрители, кинокритици и журналисти, които след тази прожекция ще се надпреварват да коментират събитието в най-елитарните лондонски печатни издания – „Black and White“, „Morning Post“, „The Standard“, „Financial News“, „The Pelican“, а интересът към тези първи филми, показващи българската действителност, няма да стихне чак до 1907 г., което за комерческо изкуство като киното, си е едно истинско постижение. И всичко това, в резултат на тежката участ на тия изстрадали македонски българи и преди всичко на неповторимия подвиг на „илинденци”, оказали се първопричината за раждането на седмото изкуство и у нас. 

Какво е въздействието на Нобъловите кинопредставления в България през следващата 1904 г. Родната ни преса нарича англичанина „предан труженик на македонското дело и приятел на българския народ”. Освен в пресата, прожекциите на Нобъл в България са съхранени и в паметта на българският актьор, режисьор и сценарист Кирил Петров Перфанов, свидетел на един от сеансите, състоял се във Военния клуб в София. Той си спомня съдържанието на филмите, внушителна фигура на самия Нобъл и една фраза, произнесена от англичанина на български – „Ке я освободиме тая желна Македония!”, която провокира аплодисментите на всички присъстващи в залата военни и цивилни лица, отправени към сърцатия британец. 

Тези първи документални кадри, пресъздаващи българската реалност, са приети радушно и печелят обществена подкрепа, защото се вписват съвършено в патриотичните нагласи на българина по онова време – чрез тях той формулира волята си за обединение и изстрадва неволята на поробените си братя, с тях изрича пламенния си копнеж към реализиране на националния идеал, с тях се легитимира пред Европа и света.

Почина Панде Ефтимов – българският родолюбец от с. Претор, Преспанско

понеделник, 14 август 2017 г.

Панде Ефтимов
Сн. Архив на Македонския научен институт
   На 13 август 2017 г. си отиде от този свят Панде Ефтимов. Почина на 85 години в София, в Горна България, както той обичаше да нарича своята Родина-майка! Ще остане в сърцата ни като свободолюбив журналист, учител, интелектуалец, обичан съпруг и баща, който властта в Н Р Македония се опита да смачка. Не успя!

 Изтърпя със стоицизъм множеството заплахи, арести, затвори, насилия и унижения… в името на българщината. Бе авторитет сред политиците и мъдрец сред учените. Коментираше историята и съвременните политически събития в Р Македония с дар слово и без страх, с точни факти и аналитичност, на която му завиждаха мнозина.

 Не пестеше напътствията си и към своите приятели от България – журналисти, историци, политици, дипломати, с които можеше да беседва и да спори с денонощия. По подобие на Моисей сочеше неотклонно пътя за сближение между населението от двете страни на Осогово.

Вярваше че То ще настъпи. За разлика от библейския пророк, надживя историческия ден – 1 август 2017 г., когато бленуваният договор между двете страни се подписа и „Обетованата земя” сякаш стана по-близка. Искаше му се да вярва, че поставеното начало ще спре отчуждението между двете братски държави и многолетните страдания на хилядите македонски българи не са били напразни. 

Почивай в мир бай Панде! Ще помним мечтите и заветите ти! Звездата ти ще бъде пътеводна за всеки, който търси истината и добруването.

Родната къща на Панде Ефтимов
Сн. Архив на Македонския научен институт

 * В памет на Панде Ефтимов излъчваме непознат видеозапис с негово изказване. То е от кръглата маса „Войната в Македония”, организирана в Струмица, Р. Македония, на 19 декември 2015 г. от Македонския научен институт и Българския културен клуб – Скопие.

Европейската и евроатлантическата перспектива на Македония

петък, 11 август 2017 г.

сп. Македонски преглед, год. XXXIII, 2010, № 3. Берджети, М. Европейската и евроатлантическата перспектива на Република Македония … 45 - 56.

Република Македония е една от най-младите балкански държави. За нейна рождена дата се приема 8 септември 1991 година. На този ден е проведен референдум за независимост на бившата Социалистическа република Македония (СРМ), която дотогава е в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). 

Македония е и единствената от шестте републики на бивша Югославия, която успя да постигне независимостта си не чрез война, а с мирни средства. До началото на кризата през 2001 г. новата балканска държава беше сочена като позитивен пример за успешно функционираща политическа и конституционна система в една мултиетническа балканска страна...

Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017