About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

100 години от учредителния конгрес на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина

10/02/2025


100 години от учредителния конгрес на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина (Македонски студентски съюз/МСС)
– академична, културно-просветна организация, изпълняваща програмата на националноосвободителното движение за пропагандиране каузата на македонските българи и за разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по македонския въпрос пред световното обществено мнение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

В периода 1922–1924 г. в Берлин, Париж, Виена, София и в др. университетски центрове в Европа се създават македонски студентски дружества. По инициатива на дружеството в Берлин те се обединяват в общ студентски съюз. Учредителният конгрес на Съюза се провежда от 5 до 8 януари 1925 г. в Лайпциг. Според приетия устав целта на Съюза е да обедини всички студенти от Македония в Европа, да ги подготви за културно-просветна дейност, да участва в живота на международните студентски сдружения, пред които да брани от фалшификации и да представя истината за културно-националния облик на Македония. 

Ръководен орган на МСС е Секретариатът. Австрийската столица, която е основен пропаганден център и средище на ВМРО в чужбина, е определена за седалище на МСС. На студентското дружество във Виена е възложено да осъществява връзката с ММТРО във Вардарска Македония. За целта към дружеството е създадена главна петорка на ММТРО. Македонският студентски съюз създава свои дружества и групи в Берлин, Дармщат, Дрезден, Лайпциг, Мюнхен, Хайделберг, Франкфурт на Майн, Париж, Нанси, Страсбург, Марсилия, Лиеж, Виена, Грац, Рим, Бари, Милано, Торино, Прага. Дружествата разполагат с богати библиотеки и пресцентрове. Във Виена Секретариатът наема модерна печатница. 

За разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по отношение на Македония МСС започва да издава „Историческа библиотека“, включваща поредиците: „Про Македония“, „Македония в културно и научно отношение“, „Чужденци за Македония“, „Бит и култура на македонските българи“ и др. Пропагандните материали, както и над 700 официални изложения, меморандуми и апели са изпращани до европейските правителства, комисии към ОН, международни институции, защитаващи правата на човека, библиотеки и учени. В периода 1924–1941 г. в европейските вестници и списания са публикувани над 6000 статии, изложения, съобщения, опровержения по македонския въпрос. 

Много изтъкнати европейски учени, журналисти и общественици сътрудничат и дават морална подкрепа на МСС. За почетни членове на Съюза са обявени проф. Густав Вайганд – Лайпциг, проф. Лубор Нидерле и Лудвиг Куба – Прага, проф. Петър Милюков – Париж, проф. Любомир Милетич – София и д-р Анте Павелич – Загреб. Убийството на Ал. Протогеров (1928) и кризата във ВМРО предизвикват разногласия между членовете на секретариата на МСС. Кр. Николов и П. Манев, заедно със съюзния организатор Н. Велев се оттеглят от съюза. 

Новият секретариат, избран на II конгрес на Съюза (юли 1929 г.) е изцяло от членове на софийското студентско дружество „Вардар“ – Никола Коларов, Живко Гелев и Петър Мирчев. Седалището на МСС се премества от Виена в Париж. Съюзът започва да издава свой печатен орган – сп. „La jeune Macédoine“ (ян. 1931–1932 г.). 

През 1932 г. френските власти спират списанието, а секретариатът на МСС се премества в София. След преврата на 19 май 1934 г. и разтурянето на легалните и нелегалните националноосвободителни организации в България дейността на МСС продължава предимно в европейските университетски центрове, финансирана от МПО в САЩ и Канада.

165 години от рождението на Атанас Бадев (1860 - 1908)

07/02/2025


165 години от рождението на Атанас Бадев
(14 януари 1860, Прилеп – 21 септември 1908, Кюстендил) – композитор и музикален педагог, просветен деец, един от първите български професионални музиканти със солидно образование. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование през 1884 г. в Първа софийска мъжка гимназия. Не одобрява Съединението и ролята на БТЦРК, защото смята, че първо Македония трябва да се присъедини към Източна Румелия, след което да се осъществи обединение с Княжеството. 

Учи музика в Придворната певческа школа в Санкт Петербург и Москва, като преподаватели са му М. Балакирев и Н. Римски-Корсаков. Създава църковен хор в Прилеп, в който пеят Гьорче Петров, Пере Тошев и иконом Тома Николов. Учителства в българската девическа гимназия в Солун, Русе, Самоков и Кюстендил и същевременно дирижира ученически и църковни хорове. 

Композитор е на църковни песнопения и детски песни и се занимава с теория на музиката. Оставя трайна диря в историята на българското хорово изкуство. Неговият син Петър през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.

Щедро българско дарение зарадва хиляди деца на наши сънародници в Албания

06/02/2025


С финансовата подкрепа на българската държава и в рамките на проект, реализиран от дружеството „Българите в Албания“ – гр. Елбасан, бяха раздадени подаръци на деца от албанските области Гора и Голо бърдо. В тези райони живеят компактно представители на българското национално малцинство, посочват от нашата дипломатическа мисия в Тирана. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Раздаването на подаръци се случи в присъствието на посланика на Република България г-н Ивайло Киров и ръководителя на секцията по публична дипломация г-н Асен Пачев. Инициативата тази година беше подкрепена от общините Кукъс и Булкиза, които оцениха положително политиката на българската държава за равно третиране на всички деца чрез осигуряване на подаръци на всички ученици от съответните населени места, независимо от начина, по който се самоопределят техните родители. 

На раздаването на подаръците в село Голямо Острени (област Голо Бърдо) присъства кметът на община Булкиза г-жа Фестиме Миещри. От страна на посолството и на местната власт за пореден път беше засвидетелстван ангажиментът за продължаващо сътрудничество и иницииране на нови съвместни проекти. Церемонията по предаване на подаръците в област Гора се състоя по време на официалното откриването на реновирания със средства на българската държава училищен двор на село Борие. Присъства заместник-кметът на община Кукъс г-н Агрон Нурединай. 

В рамките на проекта „Коледа и Нова година по български“ бяха осигурени подаръчни комплекти за 1400 деца. Всички ученици получиха и десерти, произведени от българската фирма „Ден и Нощ“. Нейните сладки изкушения, както всяка година допълниха чудесно подаръчните комплекти и зарадваха децата. 

Обновен училищен двор в село Борие с подкрепата на България 

С подкрепата на правителството на Република България беше обновен дворът на училище „Джафер Оломани“ в село Борие, община Кукъс, информираха от Българското посолство в Тирана. 

Проектът е реализиран от дружество „Българите в Албания“ – гр. Елбасан, със съдействието на посолството на Република България в Тирана, става ясно от публикацията на нашата дипломатическа мисия в Албания. На откриването на реновирания двор присъстваха посланикът на България в Албания г-н Ивайло Киров, ръководителят на секцията по публична дипломация г-н Асен Пачев, заместник-кметът на община Кукъс г-н Агрон Нурединай и председателят на дружество „Българите в Албания“ г-н Ахмет Бала. 

Ремонтът е част от усилията на българската държава за подобряване на инфраструктурата в районите с българско национално малцинство. Специален акцент се поставя върху създаването на по-добри условия за образование и развитие на младите поколения.

Гоце Делчев - българският юнак от Македония

05/02/2025

Гоце Делчев
(4 февруари 1872, Кукуш - 4 май 1903, с. Баница)
   В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за „Черна се чума зададе“, и юнакът, който е излязал „там долу Демир капия“ за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати. 

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“. Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност. 

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през „второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича „сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението”. Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче войвода“. 

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско. 

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ. 

  Реквиемното звучене на песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода... 

 Доц. д-р Димитър Тюлеков


Утре МНИ почита паметта на Гоце Делчев в София

04/02/2025


Уважаеми членове, приятели и симпатизанти на Македонския научен институт!

Заповядайте заедно да почетем паметта на великия български революционер Гоце Делчев, по повод 153 г. от рождението му. 

Поклонението ще се състой утре пред паметника му в Боросовата градина в София, от 17:30 ч. 

Очакваме ви!

България се нуждае от комплексен подход към „албанския фактор“

03/02/2025


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Албанските партии в Република Северна Македония започват да се подготвят за местните избори през есента на тази година. Те са много важни за тях, защото контролът върху общинската власт им дава не само достъп до разпределението на публичните ресурси, но им гарантира и определена електорална база за парламентарните избори. Албанската коалиция ВЛЕН, която е част от управлението на страната и се състои от Движение „Беса“ на Билал Касами, „Съюза за албанците“ (крилото на Арбен Таравари), партия „Алтернатива“, „Демократичното движение“ на Изет Меджити и някои по-малки групи, ще се стреми да запази общините, спечелени от отделните тогава партии, както и да отнеме голяма част от общините на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). 

Да припомним, че през 2021 г. Движение „Беса“ спечели общините Тетово и Желино, „Съюзът за албанците“ спечели Гостивар и Врапчище, а впоследствие и кметът на Студеничани обяви, че преминава към тази партия. Опозиционният „Европейски фронт“, съставен от ДСИ и „Съюза за албанците“ (Зиядин Села) ще се опита да запази всичките 11 общини, които партията на Али Ахмети спечели преди три години и половина, но в част от тях трябва да бъдат издигнати кандидати и на настоящия коалиционен партньор. Албанският блок, който е част от управляващата коалиция, използва всички възможни институционални ресурси, за да спечели отново изборите в контролираните от тях общини, както и да спечели поне част от общините на ДСИ, чрез политиката на разпределение на публичните инвестиции, назначения в администрацията, натиск върху политици от ДСИ, включително и чрез правосъдната система, привличане на активисти от партията на Ахмети и други подобни методи. 

За да имат сериозни шансове за разширяване на позициите си в местната власт, от ВЛЕН са решени да реализират две основни задачи: да запазят единството си и да издигнат общи кандидатури за кметове; да останат във властта, за да могат да насочват публичен ресурс и да използват институционалните механизми, за да печелят влияние в общините с преобладаващо албанско население. В този стремеж за спечелване на колкото се може повече общини през есента се корени и отказът на партиите от ВЛЕН да напуснат правителствената коалиция в края на 2024 г., като не реализираха предизборното си обещание да развалят партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, ако до 6 месеца от създаването на правителството няма значим напредък в интеграцията на Република Северна Македония в ЕС. 

Разбира се, желанието да участват във властта и да отстраняват кадрите на ДСИ, също играе важна роля за тяхното решение. През последните месеци ръководствата и представителите в държавните институции на партиите от ВЛЕН възприеха идеите и стратегиите на техните партньори от ВМРО-ДПМНЕ, че е възможно да се промени преговорната рамка с ЕС чрез предоговаряне на българските и европейските условия с ново българско правителство, както и че България може да отстъпи под силен натиск от ЕС и САЩ. 

В поведението на представителите от ВЛЕН има отчетливи нюанси – докато Билал Касами, Арбен Таравари, Изет Меджити и техни съпартийци избягват да коментират темата за евроинтеграцията, то представителите на партия „Алтернатива“ – по-специално председателят на парламента Африм Гаши и министърът на европейската интеграция Орхан Муртезани – се изживяват в ролята на защитници на „македонската идентичност“ и си позволяват груби нападки срещу България. Подобно беше поведението и на представителите на ДСИ, когато бяха на власт в Скопие в коалиция със СДСМ. В целия този процес не трябва да се забравя и ролята на Албания и на Косово, защото висши политически представители на тези две държави (става дума специално за министър-председателите Еди Рама и Албин Курти) се намесват активно в партийните дела на албанските политически сили в Република Северна Македония. Не са едно и две преките доказателства за добрите контакти между Еди Рама и Али Ахмети, както и ролята на Албин Курти за създаването на коалицията ВЛЕН. 

Повишеното самочувствие на Еди Рама идва и от сравнително успешната за Албания 2024 година във външнополитически план. Страната започна преговори за членство в Европейския съюз през октомври и отвори първите преговорни глави – „Правосъдие“, „Статистики“, „Сигурност“ и други. В средата на декември бяха започнати преговорите по групата глави „Външни отношения“ и „Външна политика, политиката за сигурност и отбрана“. Властите в Тирана очакват бърз напредък през следващата година и искат да приключат преговорния процес за членството в ЕС до 2027 г., но всичко ще зависи от процесите в самия ЕС, както и от удовлетворяването на гръцките претенции в различни сфери. 

В края на годината Еди Рама зае и по-активна позиция спрямо Сърбия и Северна Македония. На 20 декември в парламента на Косово той призова властите в Прищина да прекъснат всякакъв пряк диалог с Белград и да разчитат само на посредничеството на ЕС, а също така той и други висши представители на албанската държава поискаха от Скопие спазване на колективните права на албанците и особено на запазване на статута на албанския език в публичната сфера. И през изминалата година Еди Рама не спря с подигравателните си изказвания към България като през март, май и октомври си позволи язвителни нападки спрямо българската политика към защитата на човешките права на българите в Република Северна Македония. Доста вероятно е новата вълна от антибългарски изказвания от страна на Рама да е свързана и с регистрирането на над 7000 българи на преброяването в Албания. 

На 11 май в Албания ще се проведат парламентарни избори, като Социалистическата партия на Рама отново има най-големи шансове да ги спечели, което означава, че не могат да се очакват съществени промени в отношението на Тирана към Скопие и София. В Косово ще се проведат парламентарни избори на 9 февруари. Фаворит за спечелване на изборите е управляващата партия Движение за Самоопределение на министър-председателя Албин Курти, но почти сигурно е, че тази партия ще получи по-малко депутатски мандати от изборите през 2021 г. Съперниците на Движението за Самоопределение – Демократическата партия на Косово, Демократичният съюз на Косово и Съюзът за бъдещето на Косово – заедно могат да получат по-голям брой депутатски мандати в парламента от партията на Курти. 

Заради разпределението на мандатите на етнически квоти (сръбските партии имат право на 10 мандата, а партиите на останалите малцинства на още 10 в парламент от 120 депутати), създаването на управляваща коалиция може да се окаже много трудно, което беше типично за Косово в периода между смъртта на Ибрахим Ругова през 2006 г. и убедителната победа на Движението за Самоопределение през 2021 г. Независимо от това кой ще дойде на власт в Прищина, ще продължат контактите между управляващи и опозиция в Косово с албанските лидери в Северна Македония, макар и с по-различна интензивност и конфигурация в зависимост от това кой ще състави управляващата коалиция. 

Имайки предвид тези процеси и взаимовръзки между албанските политици е крайно време България да започне да прилага комплексен подход при своята политика към Албания, Косово и албанските партии в Република Северна Македония. След като албанските политици в тези три държави, независимо дали се координират или си съперничат, се опитват да създадат (в немалка степен успешно) общо албанско партийно и политическо пространство, то и институциите в София трябва да отчитат тези реалности. 

Безрезервната българска подкрепа за Косово още от 90-те години на миналия век, подкрепата от България за Албания през цялата ѝ история като независима държава, неутралитетът на България към политическите (а и въоръжените) борби на албанците в Република (Северна) Македония, очевидно не носят никакви позитиви за България в Западните Балкани и най-вече за усилията на македонските българи да извоюват равни колективни и индивидуални права с другите общности в Северна Македония. 

Така се създава изключително асиметрична геополитическа и дипломатическа ситуация, в която България играе ролята на „донор“ за албанците, като не само, че не получава нищо в замяна, но албанските партии в Северна Македония, както и официална Тирана, подкрепят дискриминацията на македонските българи. С намесата си в партийните и в политическите процеси на албанците в Северна Македония, Тирана и Прищина дават „зелен сигнал“ на институциите в София да обвързват всякаква по-нататъшна подкрепа за евроинтеграцията (и не само) на Албания и на Косово с отношението и с реалните действия на албанските партии в Република Северна Македония във връзка с българските искания за демократизацията и европеизацията на тази държава. 

Д-р Антон Панчев

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025