Македонският научен институт през месец юли, 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7. 

И през изминалия период Македонският научен институт продължи дейността си в условията на пандемия, ограничаващи пълноценните му научни и обществени изяви. Това не попречи в съвместното предаване на Национална телевизия „България–24“ и на Македонския научен институт „Време е за Македония“ с водещ Костадин Филипов да се коментират горещи теми с голям хронологично-тематичен обхват. В емисиите бе обърнато внимание на процесите в Република Северна Македония в последните години и причините за необходимостта от анекс към договора между София и Скопие, анализирано бе съотношението на политическите сили преди и след изборите в Република Северна Македония, състояли се на 13–15 юли 2020 г., разгледаха се отношенията на организационните ръководители на македонските българи, емигрирали в САЩ и Канада през ХХ в., към Българската православна църква и управляващите в София, представени бяха двата основни дяла на ономастиката – топонимия и антропонимия, отнасящи се съответно за географските названия и имената на жителите в Република Северна Македония, които не се отличават от тези в България, направена бе кратка равносметка на извършените дейности от МНИ през периода 2017–2020 г. 

 В рубриката „Памет“ бяха показани карти, онагледяващи решенията на Берлинския договор от 1878 г., оставили зад граница огромен брой българи, припомни на зрителите детайли от живота и творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов по повод 170 години от неговото рождение, не бяха оставени в забрава делата на смелия български революционер от Костурско – Васил Чекаларов, обърнато бе внимание и на героичните страници от ИлинденскоПреображенското въстание, в което борците за свобода под ръководството на ВМОРО дръзват да се противопоставят на многобройните военни формирования, изпратени от Османска империя за неговото потушаване. 

В предаването на 27 юни 2020 г. участва Костадин Занков – операторът на филма „Подгряване на вчерашния обед“, създаден по сценарий на Миле Неделковски. Гостът представи някои моменти от подготвителния етап и снимачния процес на филма, спечелил множество награди в различни жанрове. К. Занков разказа за незабравими съпреживени мигове с приятеля на България – талантливият прилепски писател и драматург Миле Неделковски, напуснал този свят на 21 юни 2020 г.  

Във фокуса на една от емисиите бе последната книга на Македонския научен институт, отпечатана преди броени дни „От Струмица до Америка. Спомени и размисли“ с автор – Любен Топчев. Тя е от поредицата „Македонска библиотека“ № 52. Ръководител на екипа, който преодоля множество препятствия за издаването ѝ е доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на МНИ. Негови са и встъпителните думи, представящи основните акценти на изложението и биографични данни за автора. Редактор на изданието е доц. д-р Йоанна Кирилова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Предпечатната подготовка и дизайнът на корицата е дело на д-р Емил Илиев. 

Любен Топчев е познато име сред македонската емиграция в САЩ и Канада. Той е роден в Струмица през 1928 г. След арести и затвор, заради пробългарските си чувства, избягва от Югославия през февруари 1951 г. Брат му – Стефан Топчев, е един от студентите от Струмишката петорка, убити на 13 август с.г. по заповед на властите в Титова Югославия. Първоначално Л. Топчев емигрира в Бразилия, покъсно се установява в САЩ, където живее до днес. Тук се включва активно в дейността на Съюза на Македонските патриотични организация (МПО). Член е на Централния комитет от 1978 до 2003 г. Неголямата книжка (116 с.), съдържаща спомени, размисли, факсимилета на документи и снимков материал, е родолюбиво четиво, написана от български патриот, който не се отказва от своя български народностен произход, въпреки репресиите на властите към него и семейството му. Тя разкрива неподправени исторически истини за тежките обществено-политически условия и порядки в Н Р Македония/дн. Република Северна Македония, накърняващи човешкото достойнство и свобода за самоопределение на македонските българи и техните потомци. Изданието осветлява епизоди от живота на Л. Топчев като емигрант, а също и от дейността на най-старата македонска организация отвъд държавните предели на България – МПО, която след две години ще бележи своя 100-годишен юбилей. 

Поради големия интерес към книгата, след като породените от пандемията ограничителни мерки отпаднат, Македонският научен институт ще организира нейното представяне в различни градове. 

Прочетете още »

Никола Стоянов. Живот и дейност

Никола Стоянов. Живот и дейност: мемоари (1875–1939). Дневник (1940 – 1944). Съст.: Калинка Анчова, Алека Стрезова. С., 2020, 771 с. с илюстрации. Издателство на Нов български университет, ISBN 978-619-233-102-3.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7.

 Николай Поппетров

 Никола Стоянов (1875–1967) е емблематична личност от първата половина на ХХ век: стопански експерт, дългогодишен директор на Държавните дългове, активен общественик, председател на Македонския научен институт (1937–1944). От тук произтича и значението на разглежданата книга. 

Изданието на Нов български университет представя спомени и дневник, които запълват съществена празнина в информацията за ред събития, разширяват представата за други, внасят допълнителни нюанси към картината на процеси и обществени тенденции. Двата текста, обединени в изданието, са много различни. 

 Първият е разказ за живота на родения в Дойран Никола Стоянов с основни акценти върху неговото професионално формиране в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в чужбина, работата му като учител и заниманията му с астрономия, както и основните му професионални изяви във финансовата сфера – в Българската земеделска банка и като директор на държавните дългове. 

Тези страници съдържат множество подробности за студентския и научен живот в страната и в чужбина, за развитието на банковото и застрахователно дело, за модернизационните процеси в българското общество. 

Включени са разнообразни сведения за важни събития и за делничния живот, за водещи личности от епохата и за останали неизвестни лица. Текстът има значение и като важен източник за обществени настроения в годините на войните (1912–1918) и в трудния следвоенен период. Спомените завършват с обстоен текст, който представя участието на Стоянов като експерт към българската делегация по подписването на мирния договор от Ньой – 1919 г. 

 Тези страници хвърлят допълнителна светлина върху обстановката, при която българските експерти са принудени да работят в защита на националната кауза и в атмосферата на разочарование и покруса, породена от процедурите около налагането на договора. Дневникът включва обстойни записи от годините на Втората световна война. Той е изключително въздействащо свидетелство за обществените настроения през войната, за усилията да бъде разрешен успешно и окончателно българският национален въпрос, за възторзите, изненадите и страховете от събитията, свързани с войната. 

Няма да е преувеличено да се твърди, че Никола Стоянов е буквално обсебен от идеята за цялостното освобождение на Македония. Записките отразяват в пълния смисъл на понятията, будното му гражданско чувство и изострен патриотизъм, непрекъснатите му грижи не само за Македонския научен институт и за свързани с македонската емиграция формации, но и за различни други организации, в чиято дейност той участва. Двата текста същевременно изграждат един богат на факти и нюанси портрет на финансиста, общественика, човека и патриота Николай Стоянов. 

Те са безценен източник за една в много отношение забележителна епоха. Още едно тяхно достойнство е богатият, изразителен език на който са написани. Обстойният увод, изчерпателните бележки на съставителите, приложените илюстрации повишават още повече познавателната стойност на изданието. 

Публикуването на спомените и дневника е безспорно постижение, което обогатява представите за историята на Македонския въпрос и на България. Книгата също така може да се разглежда и като своеобразно завръщане на личността на един от заслужилите председатели на МНИ в обществената памет. 

Прочетете още »

Вариантите за албанско участие в правителство на Северна Македония

Резултатите на албанските партии на изборите в Северна Македония и вариантите за тяхното участие в следващото правителство 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7.

Д-р Антон Панчев

 

Албанските формации, които участваха на предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония, получиха общо 32 мандата – на първо място сред тях с 15 мандата е Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), с 12 места в парламента ще разполага коалицията между „Съюза за албанците“ и „Алтернатива“, 4 депутати ще има Движение „БЕСА“, което се яви в коалиция със СДСМ и за 1 мандат успя да се пребори Демократическата партия на албанците (ДПА). По този начин албанските партии постигнаха най-добрия си резултат на парламентарни избори в тази страна от гледна точка на получените депутатски мандати. Най-добрият досегашен резултат за албанските партии в страната беше постигнат на изборите през 2008 г., когато те получиха общо 29 мандата.  

В албанския политически лагер изненадата беше поднесена от ДСИ, който получи над 100 000 гласа и повиши значително депутатските си мандати – от 10 на изборите през 2016 г. на 15, въпреки многобройните обвинения срещу тази партия в корупция и некомпетентно управление. ДСИ извоюва своето предимство пред своя основен съперник коалицията „Съюз за албанците“–„Алтернатива“ (СА/А) в Пети избирателен район, където получи 3 депутати, а СА/А 1, както и в Шести избирателен район, където получи 7 мандата – с един повече от  СА/А. ДПА, една традиционна политическа сила, която от години се намира в траен упадък, успя да оцелее на тези избори, като нейният лидер Мендух Тачи ще бъде депутат. 

Участието на албанска партия или партии в управляващата коалиция в Република Северна Македония никога не е било под въпрос след Охридското споразумение от 2001 г., но големият брой албански депутати и разпределението на мандатите между СДСМ и ВМРОДПМНЕ, което не позволява на нито една от тези формации да има стабилна парламентарна подкрепа, прави ролята на албанските партии особено значима в тази конфигурация. Тази ситуация ще се отрази и върху коалиционните политики на албанските партии, тъй като няма как да се получи стабилно правителство по най-използваната до този момент формула: една македонска партия + една албанска партия. 

Най-елементарните пресмятания показват три възможни варианта за сформиране на правителство по досегашния модел:  

Вариант 1: СДСМ + ДСИ = 61 мандата (с възможност за постигане на 64 мандата, ако се добавят депутатите от Левица и ДПА); 

Вариант 2: СДСМ + Коалицията + Левица + ДПА = 61 мандата (много трудна за реализиране формула, която предвещава и нестабилно управление); 

Вариант 3: ДПМНЕ + ДСИ + Левица + ДПА = 62 мандата (също трудно постижимо).  

При опит да се реализира подобна управляваща коалиция (с найголеми шансове като „аритметика“ би била тази между СДСМ и ДСИ), независимо дали около СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ, бъдещето правителство няма да може да разчита на солидна подкрепа в парламента и ще се сблъска със силна опозиция, което прави продължителността на бъдещето управление доста неясна.  

По тази причина, вероятността да се търси сформирането на поширока коалиция, която да включва една от двете големи македонски партии и (почти) всички албански партии, доста се увеличава. Едно такова правителство би разчитало на подкрепата на над 70 депутати в парламента на страната. В същото време, коалиция между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ изглежда напълно невъзможна не само заради антагонизма между тези две партии, но още повече заради сериозното етническо напрежение, което би се създало, тъй като албанците ще бойкотират всички институции като начало, за да не позволят да бъдат изключени от управлението. 

Заявленията на Зоран Заев в хода на предизборната кампания, че е готов да предостави на ВМРО-ДПМНЕ необходимия брой депутати за съставяне на правителство, за да се предотврати избирането на албанец за министър-председател, също трябва да бъдат отдадени за сметка на

предизборните послания. Между ДСИ и коалицията „Съюза за албанците“  –„Алтернатива“ имаше доста голямо противопоставяне и заявки, че не могат да си сътрудничат, но не бива да се забравя, че в предходното правителство в различни периоди тези партии и техните лидери участваха като коалиционни партньори. Веднага след изборите лидерът на ДСИ Али Ахмети заяви, че се е обадил на другите ръководители на албанските партии с предложение да проведат разговори за възможностите за сътрудничество. Ахмети потвърди, че „червените линии, за които няма връщане назад, са: Охридското споразумение, Преспанският договор, Споразумението за добросъседство с България, ветинга (т.е. реформирането на съдебната система) и албанец министър-председател“.  

Идеята на ДСИ за албанец министър-председател на Република Северна Македония, която със сигурност донесе допълнителни гласове на тази партия, може да послужи за преодоляване на противоречията между албанските партии и лидери и да доведе до тяхното обединение, въпреки че тази възможност вече беше отхвърлена от важни фигури от „Съюза за албанците“. Дори ДСИ да се откаже от искането си за албанец министър-председател в хода на преговорите за съставяне на правителство, то със сигурност всички албански партии ще искат реализацията на много важни за албанците теми, за постигането на които се борят от дълги години и които са свързани найвече с подобряването на юридическия им статут в Република Северна Македония. Едно от ключовите искания на албанските партии и общественици ще продължи да бъде включването на албанския език в Конституцията като официален език в страната, а не да продължава да се използва формулировката „език, който го говорят 20 на сто от населението“. Друго възможно искане ще бъде президентът да се избира от парламента на страната, защото това ще повиши ролята на албанските партии в този процес. Административната и данъчната децентрализация на общинско ниво, с пренасочване на повече средства за управление от самите общини, също е отдавнашна идея на албанските партии, с която се надяват да преодолеят диспропорциите в инвестициите в инфраструктурата.  

При всеки анализ и прогноза за състава на бъдещото управленско мнозинство трябва да се държи сметка и за това, че са възможни противоречия в част от субектите, които участваха в изборите на коалиционен принцип. В коалицията около СДСМ има и 4 депутати от Движение БЕСА, от което вече дадоха заявка, че възнамеряват да действат самостоятелно и да не се съобразяват задължително с позицията на СДСМ при преговорите за съставяне на правителство. Също така, в коалицията „Съюз за албанците“ – „Алтернатива“ 8 депутати са от „Съюз за албанците“, а 4 са от партия „Алтернатива“. Тази коалиция изглежда единна, но и в нея не могат да се изключат евентуални разногласия за участието или неучастието в дадена правителствена формула. 

 Цялата тази ситуация показва, че съставянето на следващата  управленска коалиция в Република Северна Македония ще бъде доста труден процес, като ще бъдат използвани всякакви тактики по време на преговорите от различните политически актьори. Албанските партии са в добра позиция преди консултациите за съставяне на правителство и са в състояние да наложат приемането на важни свои искания, към които се стремят от дълго време. 

 

Прочетете още »

Доц. д-р Георги Николов

Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Потомък е на бежанци от с. Годивие, Охридско. През 1981 г. завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за асистент в същия факултет през 1990 г., а през 2011 г. е избран за доцент. 

Основните му интереси са в областта на българската средновековна история и историята на Византия. Бил е на езикови и научни специализации в Солун, (1988 г.), Лайпциг (1996 г.), Краков (2002 и 2003 г.), Кьолн (2003 г.). Освен класическите езици ползва, руски, немски, английски новогръцки и унгарски език. 

Автор е на 6 монографии, над 100 научни статии и рецензии и над 600 научно-популярни публикации. Освен в България има пу¬бликации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. 

От 2009 г. и до сега е референт за българските публикации в световноизвестното немско списание за византинистика Byzanttinische Zeitschrift. Участвал е с доклади в над 60 научни форума, между които световните конгреси за византийски изследвания в София (2011) и Белград (2016). 

Лекции по история на средновековна България е чел както в СУ, така и в Националната художествена академия. Отделни лекции е чел в Лудж, Полша (2003); Сеул, Южна Корея ( 2018) и в Неапол, Италия, (2019). 

 От 2014 г. е член на МНИ и на неговия Научен съвет. От 2017 г. до 2020 г. е бил заместник-председател на Управителния съвет на МНИ. Георги Николов е разпознаваема фигура в нашата хуманитаристика с публикациите си и ярките изяви в защита на историческата истина за историята на българите в историко-географската област Македония през Средновековието.

Прочетете още »

Трудното мина, остава... по-трудното

Трудното мина, остава... по-трудното 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7.

Костадин Филипов

 Предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония усложниха пъзела за това кой ще управлява страната през следващите години Две важни новини дойдоха от столицата на Република Северна Македония. 

Едната е добра, другата – не толкова. Добрата новина гласи, че най-после в страната бяха проведени предсрочните парламентарни избори, за които парламентарно представените политическите партии се договориха при президента Стево Пендаровски още в края на октомври миналата година. След като веднъж бяха отложени от 12 април заради извънредната ситуация, породена от епидемията с коронавируса, те нееднократно бяха насрочвани, оспорвани, отлагани и пак пренасрочвани, докато найпосле се стигна до съгласие да бъдат проведени на 15 юли. 

На тях се възлагаше надеждата да се превърнат в изход от острата политическа, икономическа и морална криза, която тресе държавата от дълго време насам. И да се сложи началото на нов етап от реформите в страната, необходими преди старта на преговорния процес за членство в Европейския съюз, за което вече има потвърждение от Европейската комисия. Лошата новина обаче срути подобни надежди, тъй като изборните резултати повече оплетоха политическата ситуация, отколкото да я изяснят. Сега много хора край Вардар си задават елементарния въпрос: какво искахме, а какво стана? 

Стана това, което пожелаха избирателите в Република Северна Македония, нищо повече. Партиите направиха своята нетипична кампания в условията на карантина, посланията все пак бяха изпратени чрез медиите и социалните мрежи а и твърдите ядра – какво да ги агитираш? 

Каквото и да им кажеш, тяхната партийна вярност си е постоянна величина… Самият факт, че избирателната активност на 15 юли надхвърли само с някакви стотни петдесетте процента, означаваше, първо, че има голям отлив от гласоподавателите да застанат пред урните, което може да се дължи и на страха от зараза, но може причината да е друга. Второ, статистиката показва, че отливът е по-скоро при избирателите македонци, отколкото при албанците. В един момент от нощта след изборния ден се създаде впечатление, че албанските гласоподаватели са тези, които не са отишли пред урните. 

Според първите неофициални прогнозни резултати, които Държавната избирателна комисия предоставяше през следизборната нощ, най-нисък е бил резултатът –около 36–37%, в населените с албанци райони в западната част на страната. И почнаха коментари по телевизионните студия: тях ги няма тук, повечето са извън държавата, защото работят в чужбина, и така нататък. 

Но когато на следващата сутрин стана ясно, че политическите партии на албанците са си взели максимално „своето“ и са увеличили парламентарното си присъствие с процент, невиждан досега в цялата тридесетгодишна история на суверенна и независима Република Северна Македония, и когато и двете основни македонски партии – управляващата СДСМ на Зоран Заев и опозиционната ВМРОДПМНЕ на Християн Мицковски, са намалил своята електорална подкрепа в сравнение с предишния вот, тогава се наложи същите тези анализатори да се извинят на албанците за погрешната преценка. 

Да, изборната активност бе най-ниската от всички предишни парламентарни избори, но очакването „твърдите ядра“ да са тези, които ще определят победителя, се случи само при партиите на албанската етническа общност. При македонските избиратели „абстиненцията“ бе далече по-масова. Причините за това са много и не искаме сега да се впускаме в техния анализ. Но има и нещо друго, а то е и по-важно. Разпределението на 120-те мандата в Собранието на Република Северна Македония стресна сериозно и дълбоко политическите елити в държавата. 

Най-вече заради липсата на каквато и да е яснота как и с участието на кои политически сили може да бъде съставен бъдещият кабинет на страната. Разликата между двете основни македонски политически партии – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, е само два мандата в полза на коалицията начело с управлявалите досега социалдемократи на Зоран Заев. Това е и много, и малко. От една страна, дава конституционно предимство на Зоран Заев да получи пръв мандат за съставяне на правителство от президента Стево Пендаровски. От друга страна, и с просто око се вижда, че 46-мата депутати на Заев са съвсем недостатъчни, за да се достигне обикновеното парламентарно мнозинство от 61 места.

 Значи трябва му коалиционен партньор. И то такъв, с когото ще може да прокарва нужните закони в парламента и правителството, да може да работи спокойно и без заплахата от провал в Собранието. На всичко отгоре над Заев тегне спомена за прецедента от преди четири години, когато той загуби с два депутатски мандата от Никола Груевски, но поради невъзможността Груевски да си осигури коалиционен партньор, Заев направи кабинет и управлява три години и половина, без да е спечелил парламентарния вот. 

Впрочем още в първите часове на изборната нощ, когато стана ясно, че ВМРО-ДМПНЕ губи с толкова малка разлика от две депутатски места, от централата на партията заявиха, че оттук нататък партията ще има една основна задача – да повтори ситуацията от преди четири години, само че с обратен знак. Тоест ще направи така, че СДСМ да не може да намери коалиционен партньор за парламентарно мнозинство, ще се наложи да върне мандата на президента, той от своя страна да го връчи на втората политическа сила – в случая ВМРО-ДПМНЕ, и там да съставят кабинет начело с лидера на партията им Християн Мицковски. И още нещо: 

Мицковски бе толкова сигурен, че неговата партия ще спечели изборите, че дори не се включи в кандидат-депутатските листи. Не искал да става пратеник, не искал да си губи времето в парламентарните разправии, защото за него опцията била само една – премиер и нищо друго. Да му имам самочувствието – без да е спечелил нито един избор, да има подобна претенция. 

Когато в предаването „Време е за Македония“, съвместна продукция на Македонския научен институт и на Национална телевизия „България 24“, анализирахме резултатите от вота на 15 юли, един от гостите – историкът доц. д-р Георги Николов подхвърли идеята, че за разлика от предишни подобни случаи, когато най-голямата партия на албанците – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, е без право на избор с коя от македонските партии да прави коалиция, сега може да се окаже така, че тъкмо Ахмети да бъде този, който ще има право на избор. А Заев и Мицковски, образно казано, ще обикалят около централата на ДСИ в квартала Мала Речица край Тетово с надежда да получат знак, че някой от тях е избраникът. И това да отвори пътя му към премиерския пост. 

Чета и слушам колко чисто аритметични комбинации се правят сега в Скопие между различните политически партии, които на 15 юли прехвърлиха прага от най-малко един процент от гласовете и влязоха парламента. Някои от тези комбинации са чисто хипотетични, други са си екзотика и нищо повече, трети пък изглеждат възможни и вероятни, но само ако бъдат преодолени натрупани по време на кампанията, а и преди това, достатъчно многото лични обиди и тежки закани. 

Колко пъти Заев пращаше своя довчерашен коалиционен партньор Али Ахмети и неговият ДСИ в опозиция – било му време, на което пък Ахмети контрираше с предложението бъдещият премиер на страната да бъде албанец. Даже и го посочи: Насер Зибери. А сега със своите само 46 депутатски мандата Заев ще се моли на Ахмети да му даде рамо с неговите 15 депутати, с което да бъде гарантирано парламентарното мнозинство от 61 места. Което си е тънка и несигурна работа, но пък и досегашната парламентарна практика в Скопие показва, че не е трудно тази партия, която има нужда от парламентарна подкрепа, да си осигури по някой пратеник от друга политическа сила. 

Само цената ще остане неизвестна. Пример за това бе предишният парламент, в който осем депутати от ВМРО-ДПМНЕ напуснаха парламентарната група на партията, станаха независими, но гласуваха всички закони, които Заев внесе. „Цената“ за тази подкрепа бе очакването, че осмината ще бъдат освободени от различните обвинения, които тегнеха над тях за различни престъпления, в това число и за участието на някои в кървавите събития в парламента на 27 април 2017 г. Така че следващите дни, а може би и седмици, битката за съставяне на правителство на Република Северна Македония ще бъде в оптиката на нашия интерес. 

Самият Заев и неговите най-близки сътрудници обаче тъкмо сега си взеха отпуск и заявиха, че отиват да си починат от изборната надпревара и че ще върнат към въпроса за търсенето на коалиционен партньор след празника Илинден на 2 август. А за нас остава надеждата, че след като изборите бяха проведени, ще се стигне до подновяването на работата на Съвместната комисия за история и образование между България и Северна Македония, създадена съгласно Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни. Аргументът на македонската страна за прекъсването през ноември миналата година: да минат изборите, за да не се политизират позициите на членовете на комисията, колкото и несериозен да беше, вече отпадна. 

В ръководството на българската част от Комисията има оптимистични очаквания, че наистина тя ще продължи със своята работа, стига колегите им от Скопие да не намерят някакъв друг повод за отлагане – коронавирус, зараза, епидемия, сложни пътувания с риск за здравето и какво ли още не. Оттатък са майстори в такива случаи да търсят под вола теле и да измислят „обективни“ причини, за да не се върнат на работа в Комисията.

Прочетете още »

Голям приятел на България застана начело на Корчанския университет

Роденият в село Връбник проф. Димитър Бело, бе избран за ректор на Университета в град Корча, Албания. Видният езиковед, чиято кариера от десетилетия е неразривно свързана с България бе избран с внушително мнозинство на изборите за ректор на висшето учебно заведение.

Според източници на visionplus.tv, за проф. Бело са дали гласа си 95 срещу 54 души, които са подкрепили другия кандидат Лоренц Економи. 

Припомняме, че неговото име фигурира сред осемте официално одобрени преводачи от български и албански езици от страна на нашето посолство в Тирана. 

Проф. Бело е автор на десетки статии и няколко книги, част от които са публикувани и на български език, а с негово дейно участие са реализирани редица събития на българското национално малцинство в страната. 

Поздравяваме го и му пожелаваме успех на новото поприще!

Прочетете още »