Разловското въстание в Малеш и Пиянец – 1876 г.

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 2. Гоцев, Сл. Разловското въстание в Малеш и Пиянец – 1876 г. (по случай 130 години от неговото избухване) … 85 - 106

"През 2006 г. се навършват 130 г. от избухването на Разловското въстание на българите в Малешевско - Пиянечкия край през пролетта на 1876 г., получило името си от с. Разловци, Пиянечко, което става център на революционната подготовка и масовото надигане. 

Освен тежката социално-икономическа обстановка и обществено безправие, изразено в масовите прояви на борбите за независима българска църква, тласък за разгръщане на организираната националнореволюционна борба в Източна Македония и по-конкретно в Малешевско-Пиянечкия край, дават въстанията - Старозагорското въстание в България през 1875 г. и въстанията в Босна и Херцеговина. 

Роля играят също така и трескавите приготовления за въстание в Северна България и Тракия в началото на 1876 г. които намират пълно съчувствие и сред подготвящите въставане тук, в Македония..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Възраждане на българската просветна традиция във Вардарска Македония

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 2. Любенова-Бакалова, М. Възраждане на българската просветна традиция във Вардарска Македония (април - август 1941 г.) … 7 - 38

"Един от въпросите, които скопската историография превръща в спорни, е за характера на установената във Вардарска Македония българска власт в периода на Втората световна война. В основата на „спора“ стои проблемът за националната принадлежност на т. нар. славянско население във Вардарска Македония. За българската страна то несъмнено има български национален характер и е неразривно свързано с българската нация и култура. 

Затова българските историци са единодушни, че установената власт е освободителна. Скопските историци от своя страна тенденциозно не признават наличието на българи в областта, която според тях е населена с „македонци“. Оттук произлизал и изводът, че Македония е била окупирана, а българската държава провеждала „денационализаторска“ и „асимилаторска“ политика над македонското население в областта. която се проявява най,ясно и отчетливо в културно-просветната сфера[2]. 

Възползвайки се от мълчанието на българската историческа на, ука по този въпрос, тълкувано като проява на слабост и изхождайки от максимата, че една често повтаряна лъжа в крайна сметка се превръща в истина, македонската историография впряга всички свои сили от 60-те години на миналия век до днес, за да изфабрикува „доказателства“ в подкрепа на твърденията си..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Христос Воскресе!

                                      

Христос Воскресе! 

С пожелание за здраве, мир и благоденствие!

Прочетете още »

Архив на "Македонски преглед": 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). С., 2005, 612 с … 130 - 139

"През лятото на 2005 г. излезе от печат книгата "100 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.".

По своето съдържание тя представлява сборник от доклади и съобщения, изнесени на проведената в рамките на общите национални чествания в София международна юбилейна научна конференция на 15-16 септември 2003 г. посветена на въстанието в Македония и Одринско. 

Чрез издаването на сборника в чест на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание се продължава една традиция, трайно наложена в българската историческа наука..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Архив на "Македонски преглед": Македония в българския национален календар за 2006 г.

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Македония в българския национален календар през 2006 година … 149 - 157

"В историята на всеки народ има дати, които не могат и не бива да бъдат забравяни. Те са стожерите, които крепят народната памет и поддържат националното достойнство. Подобно на датите от църковния календар, имената и събитията от националния календар се повтарят в постоянен кръговрат, за да извайват в съзнанието на поколенията онези незаличими следи, които ни правят различни от другите и с които се припознаваме като нация. 

Историческата памет като синтез на унаследен от предците бит и съзнание е пламъкът, който стопля душата на един народ. В душата на нашия народ гори пламъкът на Охридския светилник. Угасне ли той, ние българите няма да сме същите. Затова Македония е важна за нас тя е част от нашата история, плът от плътта и кръв от кръвта на българския народ. 

Уважението към миналото, преклонението към борците за духовна и политическа свобода и почитта към строителите на държавността и културата не са шовинизъм, а неотменимо право и задължение на всеки уважаващ се, бе си народ..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Бележки из близкото минало на град Разлог. Събрани сведения и спомени

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1 Елдъров, Св. - Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. Събрани сведения и спомени. С., 2005, 361 с. с ил. … 127 - 129

Полковник Славчо Благоев Даскалов е роден на 28 февруари 1899 г. в гр. Разлог. Потомък е на възрожденски род, чиито пет поколения са водачи на Възраждането в Разложко. Завършва Военното на Негово величество училище и на 11 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. През февруари 1940 г. завършва Щабен офицерски курс. Достоен офицер с високо национално съзнание и горещ патриотизъм. Владее френски, свири на китара и мандолина, прекрасен тенор. 

В офицерската си кариера достига до чин полковник (9.IX.1945 г.) със старшинство от май 1942 г. Бил е военен командир в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая (дн. Благоевград), София, Лом, Велико Търново, Видинско, Ботевград, о. Тасос, Пирот. Преподавал е в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа във Велико Търново. От декември 1941 г. до юли 1944 г. е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград. Награден е с най-високия военен орден „За храброст" - IV ст., I и II клас като командир на 50 пехотен Нишавски полк, участвал е в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. За отлична служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария е награден и с високия орден „Свети Александър" с мечове - IV ст. 

През 1946 г. е пенсиониран. През 1948 г. му е отнета офицерската пенсия и е изселен от София в родния си град. През 1953 г. е осъден на 10 години затвор, конфискация на половината имущество, 10 000 лв. глоба и лишаване от права за 13 години. Три години прекарва в затворите на Горна Джумая, Белене и Пазарджик. Присъдата е отменена през април 1956 г. Лишен от пенсия, без работа и средства, Славчо Даскалов намира сили и дух в продължение на години да търси в архивите, да обикаля по разложките къщи, да разговаря с участници в исторически събития, за да напише книга за своя роден град. Умира през 1974 г. и по негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в храма „Свети Георги", пред училището, съградено от неговия прадядо йерей Михаил. 

 Книгата представя половин век от историята на града края на ХІХ - началото на ХХ в./.

 

Прочетете още »