За немскоезичното издание на „Македония“ от 1918 г. на Владимир Сис

вторник, 11 август 2020 г.

Сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 4. Николай Поппетров. За немскоезичното издание на „Македония“  от 1918 г. на Владимир Сис ...  161 - 166

 През 1918 г. чешкият журналист, публицист, но и преводач, активен общественик Владимир Сис (1889 – 1958) предприема второ издание на книгата си „Македония“, публикувана на чешки език в 1914 г.1 То е на немски език2, отпечатано е в Цюрих, Швейцария от едно от най-авторитетните, при това с европейска популярност, издателства в страната – Орел Фюсли3. Работата на Сис е цялостен труд за Македония, един от малкото и сред найдоброто от чужд автор от периода до Втората световна война. Написана е след неуспешния за България край на Втората балканска (Междусъюзническата) война.  

 Сис съчетава изследване и представяне на обширен статистически и етнографски материал. Същевременно работата е и пледоария в полза на българските позиции по Македонския въпрос. Тя, в определена степен, е предизвикана като отговор (което директно е посочено в предговора и проличава на различни места в текста) на преднамерени интерпретации на етническата и демографската картина в Македония, преди всичко от страна на сръбски автори. Има за задача да обоснове българския характер на региона и разсее някои разпространени в чешкото общество представи. Изложението е изградено върху много добро познаване на проблематиката. От една страна в неговата основа лежат лични наблюдения и теренни проучвания на Сис от Македония. Още в предговора той посочва, че е възприел за своя първостепенна задача натрупването на непосредствени впечатления от проблемите в Македония. 

От тях той прави извод, че Македония е българска, тъй като българите съставляват преобладаващата част от населението ѝ.  Написана на чешки език и предназначена за чешка аудитория, книгата на Сис остава затворена сред познаващите езика на оригинала, а те реално не са значителна величина. Появата на немскоезично издание в Швейцария осигурява на тезите на Сис възможност за много по-широко разпространение Новото издание обема 123 страници текст, отделно библиография (с. 124–133), включваща публикации на 11 езика, и общ (обединен) показалец на личните имена и селищата. Снабдено е с две карти – едната на обикновена хартия, съставна (съдържа няколко малки карти на региона), втората – цветна, на етносите в Македония. За разлика от публикацията от 1914 г., тук не са дадени никакви илюстрации. 

Внимателната съпоставка между двете издания показва, че: 

1. Като структура, основни ползвани източници, начин на подредба на материала, те са идентични. 

2. В първото издание има, в някои отношения, малко повече статистически сведения. 

3. Първото издание е ориентирано към славянска (чешка) аудитория и не е съобразено със събитията от Първата световна война (предговорът му е датиран януари 1914 г.). 

4. В първото издание в предговора и заключението има някои емоционални акценти, които отсъстват във второто. 

5. Второто издание е ориентирано към широка четяща европейска публика (все пак немският език е основен европейски език, за разлика от чешкия). 

6. Първото издание е илюстрирано с поредица от снимки – фотоси на местности, на македонски носии и др., които по същество представляват една допълнителна, битова, етнографска и географска страна на изложението 

7. Библиографията на второто издание е допълнена с новопоявилите се заглавия. Във всички случаи второто издание има международно значение и може да бъде окачествено като аргумент в защита на българската кауза. 

В него авторът откровено пледира за българския характер на Македония, за това, че тя трябва да бъде в пределите на България. То, може да се приеме, е ориентирано с оглед очаквания край на войната и съответните мирни преговори и договори... 

Целият материал очаквайте скоро...

155 години от рождението Стою Шишков

неделя, 9 август 2020 г.

155 години от рождението Стою Шишков (27 юли 1865, с. Устово, дн. квартал на Смолян – 27 декември 1937, Пловдив) – учител, общественик, народовед, книжовник. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7

д-р Володя Милачков

Завършва начално образование, след което се самообразова, поради липса на средства. Учителства в множества села в Смолянско, в Асеновград и в Пловдив. По негова инициатива се основава Етнографски музей в Пловдив (1917), в който работи като секретар и уредник. Прави парични дарения на училища, на създадения от него етнографски музей в Устово, на БАН – за издаване на книги, отнасящи се за Беломорието, Родопите и Тракия. Редактор е на сп. „Славиеви гори” („Родопи”) и на сп. „Родопски напредък”. 

 Издава сб. „Родопски старини” и в множество вестници и списания пише материали за историята, поминъка, етнографията, фолклора, езика и културата на българското население в Тракия, Родопите. Прави селищни проучвания и пише пътни бележки. Отделя специално внимание на българо-мюсюлманското население в Родопите, изследвайки задълбочено техния бит и душевност.

 Автор е на монографии за помаците в трите български области (Тракия, Македония, Мизия), за миналото и настоящето на Пловдив, за Беломорска Тракия през Освободителната война (1877– 1878), за Тракия преди и след Първата световна война. През 1937 г. прави дарение от 2500 лв. за изхранването на бедни ученици при народното начално училище „Княгиня Мария Луиза” в с. Горни Воден (днес квартал на Асеновград).

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку

петък, 7 август 2020 г.

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку (30 юли 1855, с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния – 23 юни 1905, Санкт Петербург, Русия). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7.

д-р Володя Милачков

Руски славист, посветил се на изследването на историята на българската литература и църква и изучаването на българо-сръбските литературни връзки. Завършва Кишиневската духовна семинария, след което през 1878 г. Санктпетербургския университет. От 1883 г. до края на живота си е доцент в този университет. Там чете лекции – отначало по румънски език и литература, а после – по старобългарски език и история на руския език. От 1878–1879 г. до началото на 90-те години на ХIX в. посещава няколко пъти с научна цел балканските земи и някои други области от Източна Европа. 

Сред посетените територии са както свободните българските земи, така и Македония. Руският учен пребивава и в Света гора. Основна цел на всичките му обиколки е събиране и описване на стари ръкописи - български, сръбски и румънски. От тях над 30 са български. Те датират главно от ХII–ХVII в., но сред тях има и от ХVII–ХVIII в. Сбирката от издирените от него ръкописи се съхранява от 1906 г. в Академията на науките в Санкт Петербург. Сирку се изявява като библиограф и действен сътрудник на библиотеката на руската академия на науките. Той посвещава десет години (1883-1893) на работа в библиотеката на академията. Неговите обширни познания по класически и славянски езици по помагат в работата по съставянето на ръкописен каталог на българските периодични издания, книги и брошури, който е в основата на печатния каталог, излязъл от печат 1904 г. 

Освен към археографски издирвания и описание на славянски ръкописи, където приносът му е голям, научните интереси на Сирку са насочени към средновековната история, култура и книжнина – предимно на българите. Най-много го вълнуват въпросите, свързани с българския духовен и културен живот през ХIV в.: времето и дейността на Патриарх Евтимий и литературното движение и езиковата реформа, които той оглавява. Също така го интересуват и църковно-религиозни проблеми в българовизантийските отношения. На изследваните от него въпроси е посветен и най-мащабният труд на руския славист „Към историята на книжовната реформа в България“. Освен на историколитературни въпроси, отделя внимание и на проблемите на езика на неговите съвременници – българи и поспециално на македонските им диалекти.

Македонският научен институт през месец юли, 2020 г.

сряда, 5 август 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7. 

И през изминалия период Македонският научен институт продължи дейността си в условията на пандемия, ограничаващи пълноценните му научни и обществени изяви. Това не попречи в съвместното предаване на Национална телевизия „България–24“ и на Македонския научен институт „Време е за Македония“ с водещ Костадин Филипов да се коментират горещи теми с голям хронологично-тематичен обхват. В емисиите бе обърнато внимание на процесите в Република Северна Македония в последните години и причините за необходимостта от анекс към договора между София и Скопие, анализирано бе съотношението на политическите сили преди и след изборите в Република Северна Македония, състояли се на 13–15 юли 2020 г., разгледаха се отношенията на организационните ръководители на македонските българи, емигрирали в САЩ и Канада през ХХ в., към Българската православна църква и управляващите в София, представени бяха двата основни дяла на ономастиката – топонимия и антропонимия, отнасящи се съответно за географските названия и имената на жителите в Република Северна Македония, които не се отличават от тези в България, направена бе кратка равносметка на извършените дейности от МНИ през периода 2017–2020 г. 

 В рубриката „Памет“ бяха показани карти, онагледяващи решенията на Берлинския договор от 1878 г., оставили зад граница огромен брой българи, припомни на зрителите детайли от живота и творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов по повод 170 години от неговото рождение, не бяха оставени в забрава делата на смелия български революционер от Костурско – Васил Чекаларов, обърнато бе внимание и на героичните страници от ИлинденскоПреображенското въстание, в което борците за свобода под ръководството на ВМОРО дръзват да се противопоставят на многобройните военни формирования, изпратени от Османска империя за неговото потушаване. 

В предаването на 27 юни 2020 г. участва Костадин Занков – операторът на филма „Подгряване на вчерашния обед“, създаден по сценарий на Миле Неделковски. Гостът представи някои моменти от подготвителния етап и снимачния процес на филма, спечелил множество награди в различни жанрове. К. Занков разказа за незабравими съпреживени мигове с приятеля на България – талантливият прилепски писател и драматург Миле Неделковски, напуснал този свят на 21 юни 2020 г.  

Във фокуса на една от емисиите бе последната книга на Македонския научен институт, отпечатана преди броени дни „От Струмица до Америка. Спомени и размисли“ с автор – Любен Топчев. Тя е от поредицата „Македонска библиотека“ № 52. Ръководител на екипа, който преодоля множество препятствия за издаването ѝ е доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на МНИ. Негови са и встъпителните думи, представящи основните акценти на изложението и биографични данни за автора. Редактор на изданието е доц. д-р Йоанна Кирилова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Предпечатната подготовка и дизайнът на корицата е дело на д-р Емил Илиев. 

Любен Топчев е познато име сред македонската емиграция в САЩ и Канада. Той е роден в Струмица през 1928 г. След арести и затвор, заради пробългарските си чувства, избягва от Югославия през февруари 1951 г. Брат му – Стефан Топчев, е един от студентите от Струмишката петорка, убити на 13 август с.г. по заповед на властите в Титова Югославия. Първоначално Л. Топчев емигрира в Бразилия, покъсно се установява в САЩ, където живее до днес. Тук се включва активно в дейността на Съюза на Македонските патриотични организация (МПО). Член е на Централния комитет от 1978 до 2003 г. Неголямата книжка (116 с.), съдържаща спомени, размисли, факсимилета на документи и снимков материал, е родолюбиво четиво, написана от български патриот, който не се отказва от своя български народностен произход, въпреки репресиите на властите към него и семейството му. Тя разкрива неподправени исторически истини за тежките обществено-политически условия и порядки в Н Р Македония/дн. Република Северна Македония, накърняващи човешкото достойнство и свобода за самоопределение на македонските българи и техните потомци. Изданието осветлява епизоди от живота на Л. Топчев като емигрант, а също и от дейността на най-старата македонска организация отвъд държавните предели на България – МПО, която след две години ще бележи своя 100-годишен юбилей. 

Поради големия интерес към книгата, след като породените от пандемията ограничителни мерки отпаднат, Македонският научен институт ще организира нейното представяне в различни градове. 

Никола Стоянов. Живот и дейност

вторник, 4 август 2020 г.

Никола Стоянов. Живот и дейност: мемоари (1875–1939). Дневник (1940 – 1944). Съст.: Калинка Анчова, Алека Стрезова. С., 2020, 771 с. с илюстрации. Издателство на Нов български университет, ISBN 978-619-233-102-3.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7.

 Николай Поппетров

 Никола Стоянов (1875–1967) е емблематична личност от първата половина на ХХ век: стопански експерт, дългогодишен директор на Държавните дългове, активен общественик, председател на Македонския научен институт (1937–1944). От тук произтича и значението на разглежданата книга. 

Изданието на Нов български университет представя спомени и дневник, които запълват съществена празнина в информацията за ред събития, разширяват представата за други, внасят допълнителни нюанси към картината на процеси и обществени тенденции. Двата текста, обединени в изданието, са много различни. 

 Първият е разказ за живота на родения в Дойран Никола Стоянов с основни акценти върху неговото професионално формиране в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в чужбина, работата му като учител и заниманията му с астрономия, както и основните му професионални изяви във финансовата сфера – в Българската земеделска банка и като директор на държавните дългове. 

Тези страници съдържат множество подробности за студентския и научен живот в страната и в чужбина, за развитието на банковото и застрахователно дело, за модернизационните процеси в българското общество. 

Включени са разнообразни сведения за важни събития и за делничния живот, за водещи личности от епохата и за останали неизвестни лица. Текстът има значение и като важен източник за обществени настроения в годините на войните (1912–1918) и в трудния следвоенен период. Спомените завършват с обстоен текст, който представя участието на Стоянов като експерт към българската делегация по подписването на мирния договор от Ньой – 1919 г. 

 Тези страници хвърлят допълнителна светлина върху обстановката, при която българските експерти са принудени да работят в защита на националната кауза и в атмосферата на разочарование и покруса, породена от процедурите около налагането на договора. Дневникът включва обстойни записи от годините на Втората световна война. Той е изключително въздействащо свидетелство за обществените настроения през войната, за усилията да бъде разрешен успешно и окончателно българският национален въпрос, за възторзите, изненадите и страховете от събитията, свързани с войната. 

Няма да е преувеличено да се твърди, че Никола Стоянов е буквално обсебен от идеята за цялостното освобождение на Македония. Записките отразяват в пълния смисъл на понятията, будното му гражданско чувство и изострен патриотизъм, непрекъснатите му грижи не само за Македонския научен институт и за свързани с македонската емиграция формации, но и за различни други организации, в чиято дейност той участва. Двата текста същевременно изграждат един богат на факти и нюанси портрет на финансиста, общественика, човека и патриота Николай Стоянов. 

Те са безценен източник за една в много отношение забележителна епоха. Още едно тяхно достойнство е богатият, изразителен език на който са написани. Обстойният увод, изчерпателните бележки на съставителите, приложените илюстрации повишават още повече познавателната стойност на изданието. 

Публикуването на спомените и дневника е безспорно постижение, което обогатява представите за историята на Македонския въпрос и на България. Книгата също така може да се разглежда и като своеобразно завръщане на личността на един от заслужилите председатели на МНИ в обществената памет. 

Вариантите за албанско участие в правителство на Северна Македония

понеделник, 3 август 2020 г.


Резултатите на албанските партии на изборите в Северна Македония и вариантите за тяхното участие в следващото правителство 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7.

Д-р Антон Панчев
 
Албанските формации, които участваха на предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония, получиха общо 32 мандата – на първо място сред тях с 15 мандата е Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), с 12 места в парламента ще разполага коалицията между „Съюза за албанците“ и „Алтернатива“, 4 депутати ще има Движение „БЕСА“, което се яви в коалиция със СДСМ и за 1 мандат успя да се пребори Демократическата партия на албанците (ДПА). По този начин албанските партии постигнаха най-добрия си резултат на парламентарни избори в тази страна от гледна точка на получените депутатски мандати. Най-добрият досегашен резултат за албанските партии в страната беше постигнат на изборите през 2008 г., когато те получиха общо 29 мандата.  

В албанския политически лагер изненадата беше поднесена от ДСИ, който получи над 100 000 гласа и повиши значително депутатските си мандати – от 10 на изборите през 2016 г. на 15, въпреки многобройните обвинения срещу тази партия в корупция и некомпетентно управление. ДСИ извоюва своето предимство пред своя основен съперник коалицията „Съюз за албанците“–„Алтернатива“ (СА/А) в Пети избирателен район, където получи 3 депутати, а СА/А 1, както и в Шести избирателен район, където получи 7 мандата – с един повече от  СА/А. ДПА, една традиционна политическа сила, която от години се намира в траен упадък, успя да оцелее на тези избори, като нейният лидер Мендух Тачи ще бъде депутат. 

Участието на албанска партия или партии в управляващата коалиция в Република Северна Македония никога не е било под въпрос след Охридското споразумение от 2001 г., но големият брой албански депутати и разпределението на мандатите между СДСМ и ВМРОДПМНЕ, което не позволява на нито една от тези формации да има стабилна парламентарна подкрепа, прави ролята на албанските партии особено значима в тази конфигурация. Тази ситуация ще се отрази и върху коалиционните политики на албанските партии, тъй като няма как да се получи стабилно правителство по най-използваната до този момент формула: една македонска партия + една албанска партия. 

Най-елементарните пресмятания показват три възможни варианта за сформиране на правителство по досегашния модел:  

Вариант 1: СДСМ + ДСИ = 61 мандата (с възможност за постигане на 64 мандата, ако се добавят депутатите от Левица и ДПА); 

Вариант 2: СДСМ + Коалицията + Левица + ДПА = 61 мандата (много трудна за реализиране формула, която предвещава и нестабилно управление); 

Вариант 3: ДПМНЕ + ДСИ + Левица + ДПА = 62 мандата (също трудно постижимо).  

При опит да се реализира подобна управляваща коалиция (с найголеми шансове като „аритметика“ би била тази между СДСМ и ДСИ), независимо дали около СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ, бъдещето правителство няма да може да разчита на солидна подкрепа в парламента и ще се сблъска със силна опозиция, което прави продължителността на бъдещето управление доста неясна.  

По тази причина, вероятността да се търси сформирането на поширока коалиция, която да включва една от двете големи македонски партии и (почти) всички албански партии, доста се увеличава. Едно такова правителство би разчитало на подкрепата на над 70 депутати в парламента на страната. В същото време, коалиция между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ изглежда напълно невъзможна не само заради антагонизма между тези две партии, но още повече заради сериозното етническо напрежение, което би се създало, тъй като албанците ще бойкотират всички институции като начало, за да не позволят да бъдат изключени от управлението. 

Заявленията на Зоран Заев в хода на предизборната кампания, че е готов да предостави на ВМРО-ДПМНЕ необходимия брой депутати за съставяне на правителство, за да се предотврати избирането на албанец за министър-председател, също трябва да бъдат отдадени за сметка на
предизборните послания. Между ДСИ и коалицията „Съюза за албанците“  –„Алтернатива“ имаше доста голямо противопоставяне и заявки, че не могат да си сътрудничат, но не бива да се забравя, че в предходното правителство в различни периоди тези партии и техните лидери участваха като коалиционни партньори. Веднага след изборите лидерът на ДСИ Али Ахмети заяви, че се е обадил на другите ръководители на албанските партии с предложение да проведат разговори за възможностите за сътрудничество. Ахмети потвърди, че „червените линии, за които няма връщане назад, са: Охридското споразумение, Преспанският договор, Споразумението за добросъседство с България, ветинга (т.е. реформирането на съдебната система) и албанец министър-председател“.  

Идеята на ДСИ за албанец министър-председател на Република Северна Македония, която със сигурност донесе допълнителни гласове на тази партия, може да послужи за преодоляване на противоречията между албанските партии и лидери и да доведе до тяхното обединение, въпреки че тази възможност вече беше отхвърлена от важни фигури от „Съюза за албанците“. Дори ДСИ да се откаже от искането си за албанец министър-председател в хода на преговорите за съставяне на правителство, то със сигурност всички албански партии ще искат реализацията на много важни за албанците теми, за постигането на които се борят от дълги години и които са свързани найвече с подобряването на юридическия им статут в Република Северна Македония. Едно от ключовите искания на албанските партии и общественици ще продължи да бъде включването на албанския език в Конституцията като официален език в страната, а не да продължава да се използва формулировката „език, който го говорят 20 на сто от населението“. Друго възможно искане ще бъде президентът да се избира от парламента на страната, защото това ще повиши ролята на албанските партии в този процес. Административната и данъчната децентрализация на общинско ниво, с пренасочване на повече средства за управление от самите общини, също е отдавнашна идея на албанските партии, с която се надяват да преодолеят диспропорциите в инвестициите в инфраструктурата.  

При всеки анализ и прогноза за състава на бъдещото управленско мнозинство трябва да се държи сметка и за това, че са възможни противоречия в част от субектите, които участваха в изборите на коалиционен принцип. В коалицията около СДСМ има и 4 депутати от Движение БЕСА, от което вече дадоха заявка, че възнамеряват да действат самостоятелно и да не се съобразяват задължително с позицията на СДСМ при преговорите за съставяне на правителство. Също така, в коалицията „Съюз за албанците“ – „Алтернатива“ 8 депутати са от „Съюз за албанците“, а 4 са от партия „Алтернатива“. Тази коалиция изглежда единна, но и в нея не могат да се изключат евентуални разногласия за участието или неучастието в дадена правителствена формула. 

 Цялата тази ситуация показва, че съставянето на следващата  управленска коалиция в Република Северна Македония ще бъде доста труден процес, като ще бъдат използвани всякакви тактики по време на преговорите от различните политически актьори. Албанските партии са в добра позиция преди консултациите за съставяне на правителство и са в състояние да наложат приемането на важни свои искания, към които се стремят от дълго време. 
 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020