Благоевградчани се запознаха с британската политика по Македонския въпрос

сряда, 18 октомври 2017 г.

Илко Дренков
Новата книга на МНИ „Великобритания и Македонският въпрос (1919 – 1949)“, с автор Илко Дренков, представена пред обществеността в Благоевград 

Д-р Биляна Карадакова 

 На 16. 10. 2017 г. в залите на РИМ – Благоевград беше представена книгата на д-р Илко Дренков „Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949)“. Организатори на събитието са Македонски научен институт – филиал Благоевград, РИМ – Благоевград и Югозападен университет „Неофит Рилски“. 

Темата привлече многобройна публика – професионалисти и любители на историята: преподаватели и студенти от катедра „История”– ЮЗУ, членове на МНИ, историци от Държавен архив – Благоевград, преподаватели от НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ (Бивша Солунска), представители на Регионална библиотека, членове на патриотичните и военните организации в града: Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областния съюз на ветераните, Краеведческото дружество, граждани, колеги и приятели. 

Значимият принос и застъпената в научния труд проблематика бяха основна тема в изказванията на доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Димитър Тюлеков и доц. д-р Димитър Митев. Относно характерът на британската политика по отношение на Македонския въпрос стана ясно, че Великобритания ни най-малко не се интересува от националните въжделения на населението в Македония. Тя принципно следва линия на политически баланс чрез потискане на другите държави, което логично е в противовес на българските национални интереси. Трайно благосклонното отношение на британската политика спрямо Гърция е резултат от дълголетните интереси на империята към Проливите, Източното Средиземноморие и Близкия Изток. 

Самата Гърция е в ролята на приоритетен сателит и голямото доказателство за това е застъпничеството на Чърчил за южната съседка на конференциите в Ялта и Потсдам. България е присъединена към съветската зона още преди Червената армия да премине Дунава. Развитието на британската политика по Македонския въпрос през първата половина на ХХ в. е съобразено главно с имперските интереси, докато моментната политическата конюнктура е второстепенен елемент. Тази закономерност всъщност е доказателство за напълно изкуственото отделяне на Македония от България. 


Множество документи от наши и британски архиви, историографски съчинения, публикации, официални и мемоарни източници, представени в труда на д-р Илко Дренков показват, че до края на Първата световна война Великобритания признава българския етнически характер на населението в Македония, след това започва да го назовава с названия, нелогично следващи историята в обратен ред до античните времена: българи, българофонни, славянофонни, южни славяни, македонски славяни, македонци. Това е само по себе си доказателство за несъстоятелността на понятието „македонци“ за ХХ в. 

 Разгледаният в труда на д-р Илко Дренков 30-годишен период на британската политика от 1919 до 1949 г. разкрива и еволюцията на сръбско-югославския македонизъм по същото време. Това явление се развива в благоприятната политическа среда на противоречия между победители и победени. Великобритания като имперска сила – победителка в две световни войни неотклонно следи за недопускане на ревизия на Версайско- Вашингтонската система, част от която е злополучният за България Ньойски договор. 

В началото на 30-те години се създават благоприятни условия за диалог и мирно решаване на проблема с Македония между България и Великобритания. Отново целта е налагане на политически баланс на Балканите, изкупителна жертва на който трябва да бъде ВМРО. Опитите на британската дипломация да привлекат България на своя страна в навечерието на Втората световна война са предизвестено безуспешни. Идеята за създаване на пакт от всички балкански държави означава България да приеме статуквото от Ньойския договор, което е противоположно на националния интерес. През март 1941 г. с включването на България във войната на страната на Германия, дипломатическите отношения с Великобритания са прекъснати.

 След Втората световна война новоналоженият етнокомунистически (югославски) македонизъм успява да се наложи над „британския“ вашингтонско-версайски македонизъм. Комунистическата идеология в лицето на Сталин, Тито и Димитров възприемат македонизма като оръжие срещу старите национални „буржоазни“ държави и като средство за установяване на комунистически космополитизъм. В този конкретен момент Великобритания се обявява срещу този „комунистически“ македонизъм, не само заради старата неприязън към болшевизма и СССР, но и за да не допусне разширяване на съветското влияние към лоялния си съюзник Гърция. 

 В заключение, авторът д-р Илко Дренков подчерта, че до голяма степен британската политика срещу българския национален въпрос изиграва своята решаваща отрицателна роля в историята на българската държава и на Македония през ХХ век, подсилвана от имперските интереси на другите велики сили на столетието – САЩ и СССР. Голямата историческа заслуга на българските правителства и на българския народ като цяло е съхранението на своята държавност, защитата на своята националност и на своята история и в ХХ и в новият ХХI век.

Злата Мъгленска – покровителка на българките в чужбина

Злата Мъгленска – българката от Централна Македония, мъченица и небесна покровителка на българките в чужбина 

 Маргарита Цачева 

На 18 октомври всяка година Българската православна църква чества паметта на Св. великомъченица Злата Мъгленска. В българската история има много примери за смели и юначни жени, жени-герои, направили саможертва, готови на себеотрицание и подвизи в името на вярата, в името на българската си идентичност, в името на доброто на българския народ и на България. Десетки са примерите за български героини, изоставили дом, деца и семейство, близки и роднини, защитавайки българската национална кауза и идея. Един от тези примери с категоричност можем да кажем, че е Св. великомъченица Злата Мъгленска.

 Злата е млада девойка, скромна и смирена, позната с чистото си сърце и душа, силната си вяра в Господ и неземната си хубост. Родена е и израснала през втората половина на 18 в. в бедно семейство в българското село Слатино, част от Мъгленската епархия, намираща се в Централна Македония. Трагичната и драматична съдба на Злата Мъгленска освен всичко друго става и показателна за силата на българския дух, за отстояването на своето и неподвластието на чуждото. 

 Мъглен или Меглен е историко-географска и административна област в Централна Македония, заобиколена от Нидже, Кожух и Паяк планини. Това е област, в която българщината е бранена на живот и смърт през вековете. Връх Каймакчалан, най-високият връх в Нидже планина по време на Първата световна война е сцена на позициите, които българската армия заема и битките, които води с противниковите страни на Антантата – британци, французи, сърби и гърци. Въобще тези три планини пазят в себе си духа и тайните на революционните борби, водени от българското местно население в името на Обединена и Велика България.

Останки от Мъгленската крепост в днешна Гърция

Около столетиe по-рано, през втората половина на XVIII век, Мъглен и областта се открояват и остават в паметта на българина като борчески район, родил и отстояващ вярата и българската си принадлежност, макар и в оковите на турското робство. В лицето на Злата, девойката с неопорочена от робството душа, чисто за борбата сърце и неземна красота, Мъглен става символ на неугасващата българщина. 

Съдбата на Злата Мъгленска е тежка и трудно поносима за множество човешки същества. Опиянен от невижданата хубост на българката, млад турчин я отвлича и се опитва да я принуди да приеме мюсюлманската вяра, за да се ожени за нея. Освен всички останали положителни качества, които притежава, младата девойка се оказва с твърд и непоколебим характер, несклоним пред чуждата вяра и молбите на близките си да я приеме и да се омъжи за турчина. Пребита, измъчвана и изтезавана дълго време, турците я обесват, след което нарязват на късчета тялото й. 

Така на 18 октомври 1795 г. красотата на българката напуска земния свят, за да остане в съзнанието на българина спомена за нейното мъжество векове по-късно. Често по иконите българската мъченица и светица е изобразявана в народна носия, за да се знае и помни, че „българин пред турци глава не скланя“. 

През 2009 г. Св. вмчца Злата Мъгленска е избрана за небесна закрилница и покровителка на всички български жени в чужбина. Което само по себе си пък кара човек да се замисли, че поради българската национална катастрофа от края на XIX и началото на XX в., рожденото място на светицата остава извън пределите на българската държава. Да се замисли за тежката и злополучна съдба на българите от този край, останали и до днес българи, но в чужда държава. Злата Мъгленска е един от многото примери за силата на българския дух. Тя е пример за непоколебимостта на българина, когато трябва да защити вярата, ценностите, традициите, народа си и въобще българщината. Злата е пример за чиста душа, твърдо сърце и силна вяра. Злата е онази светица и мъченица, която трябва днес да бъде като пътеводна светлина на нас българите. 

Днес, когато всички се лутаме във вярата си, губим идентичността си и ценностите ни ги няма, Злата Мъгленска може да ни бъде мъждукащата искрица, която отново да ни върне към нашата идентичност, към корените ни, към вярата, към българските ценности, към българщината. И тогава вероятно ще постигнем завета на дедите си за една силна, единна, целокупна и обединена България.

104-годишен документ за политиката ни към българите в Албания

вторник, 17 октомври 2017 г.

Учен от Македонския научен институт (МНИ) откри основополагащ документ за началото на българската държавна политика към нашето малцинство в Албания. 

Става дума за Протокол №33* от заседанието на Министерския съвет на Царство България, начело с премиера д-р Васил Радославов, проведено на 24 март 1914 г. С него се назначават за църковно-просветна работа сред българското население в Албания Иконом Търпо Поповски – за архиерейски наместник в страната, революционерът Павел Христов – за главен училищен инспектор, Христо Атанасов – за главен учител в Североизточна Албания (Голо бърдо и Поле, Дебърско) и Никола Киров (по-късно известен като писател и журналист с добавката „Майски” към името си) – за главен учител в Югоизточна Албания (Корчанско).

С документа правителството пристъпва към реализацията на проекта за създаване на Българска митрополия в Албания чрез сливане на частите от Дебърско-Кичевската и Охридско-Преспанската епархия на Българската екзархия, попаднали в границите на албанската държава през 1913 г.

*. Документът е публикуван за пръв път в сборника „100 години от Охридско- Дебърското въстание”, София, 2014 г. 


Лабро Королов пред Костадин Филипов за МПО и новата си книга

понеделник, 16 октомври 2017 г.

По покана на Македонския научен институт в България гостува Лари Королов, канадски гражданин и главен редактор на вестник ”Македонска трибуна”. Самият Лари, вече на 65 години, живее в Торонто.

 Във вторник вечер в салоните на Военния клуб в София, пред огромен брой присъстващи, бе представена неговата книга „Дреновени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония”. 

Лари Королов, който никога не е живял в Гърция, бе награден с най-високата награда на българското Министерство на външните работи „Лаврова златна клонка” за неговата непрекъсната борба за запазване на българския характер на Македонската патриотична организация и за поддържане на българския дух между емигрантите ни в САЩ и в Канада. 

С него разговаря журналистът Костадин Филипов:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017