About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Райко Жинзифов (1839 - 1877)

15/02/2025

Стефан Грънчаров

Райко Жинзифов е роден на 15 февруари 1839 г. във Велес. Учи в родния си град и Битоля. През 1856 г. става главен учител в българското училище в Прилеп. Тук се среща с Димитър Миладинов и двамата повеждат борба срещу фанариотите, за утвърждаване на българския език в училището и черквата. 

През 1857 г. Жинзифов става учител в Кукуш. През 1858 г. с подкрепата на Д. Миладинов заминава да учи в Одеса, в Херсонската духовна семинария. Тук се запознава с Г. С. Раковски. В края на годината заминава в Москва, където през 1864 г. завършва Историческо-философския факултет на Московския университет. В Москва влиза в българската дружина „Братски труд” и участва в издаването на в. ”Братски труд” (1860 - 1862 г.) Преподава частни уроци и работи като библиотекар в Чертковската библиотека. После е назначен за преподавател по гръцки език в Лазаревския лицей и редовен гимназиален учител в Москва. През 1866 г. за кратко се връща във Велес, но после пак заминава за Москва. Получава руско поданство. Член е на Славянския комитет и на Етнографския отдел при императорското дружество по естествознание, антропология и етнография. 

През 1867 г. участва в Славянския конгрес в Москва. Подпомага финансово Българското книжовно дружество. Сътрудничи на периодичните издания „Московские ведомости”, „Современная летопис”, „Православное образование”, „День”, „Москва”. В тях помества статии по български проблеми и българска литература. През 1876 г. макар и болен иска да се включи в Априлското въстание. За нуждите на руската армия издава „Пътеводител по Македония”. През 1863 г. издава кн. „Новобългарска сбирка”, съдържаща оригинални и преводни стихотворения. През 1860 г. написва поемата „Прошетба”, а през 1870 г. поемата „Кървава кошуля”. Жинзифов е и литературен критик. През 1871г. в сборника на Н. В. Гербел „Поезията на славяните” публикува статии на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Д. Чинтулов и др. 

Събира и публикува фолклорни творби. През 1874 г. обнародва статията „За седенките, тлаката, годежа и въобще за обичаите”. В цялото си творчество Райко Жинзифов се опитва да запознае Русия с робската съдба на българите. Умира на 15 февруари 1877 г. в Москва.

Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа

14/02/2025


130 години от основаването на Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа
(18 януари – 15 август 1895, октомври 1902 – август 1903). Основано е от: Пападопов, Иван Бешевлиев, Пенчо Маринов – директори на българските училища в Кюстенджа и Бабадаг, Хр. Илиев и П. Глушков – учители в Кюстенджа, Константин Фичев – книжар, Стойко Николов – търговец. 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Целта му е да организира установилите се в Кюстенджа сънародници от поробения от Турция край – работници в строителството и на пристанището, учители и местни българи, да подпомагат освободителните борби на българите в Македония. Включва 75 души. Дружеството провежда акции за набиране на средства, изпращани на комитетите на ВМОРО в Македония. 

След обявяването на въстанието в Македония през юни 1895 г. Хр. Илиев формира чета от 50 патриоти и я завежда в района на сраженията. „Съгласие“ поддържа връзки с Централното ръководство на ВМОРО. Поради активността на дружеството и по настояване на турското правителство в средата на август 1895 г. румънските власти го закриват, като арестуват ръководството и активистите му, обвинявайки ги, че подриват устоите на румънското управление в Северна Добруджа. 

В продължение на година властите тормозят македонските дейци, в резултат на което някои от тях се разоряват. Идването на Асен Марчинков от Берово, който е назначен за директор на българското училище (1896) в Кюстенджа, се оказва благоприятна предпоставка за възобновяването на дружеството. В началото на октомври 1902 г. А. Марчинков установява връзки с ВМК в София. Дружеството подпомага Горноджумайското въстание през есента на с.г., приютява 12 въстаници и им помага да си намерят работа, тайно изпраща средства и четници за Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието дружеството преустановява съществуването си.

Обновиха паметната плоча на проф. Никола Милев

13/02/2025


В навечерието на 100-годишнината от убийството на българския учен и публицист Никола Милев научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов и Стефан Грънчаров от ВМРО-БНД задружно почистиха и обновиха буквите на паметната плоча, поставена на лобното място на именития наш съотечественик от Костурско, Егейска Македония.









148 години от рождението на Кръстьо Асенов (1877 - 1903)

12/02/2025


   Неизчислим е броят на героите от различните краища на България, намерили поприще за своите идеали под знамето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 В редиците на тези борци е и племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов. Нямало как неговият характер да не пренася бунтовния дух на чичо си и в другите български земи, останали под властта на Османската империя. Участта на целия му род е обвързана с националноосвободителните борби. Двама от чичовците му се включват пряко, а баща му Петър Асенов е участник в Критското въстание. 

 През първите настъпателни действия на Освободителната война през пролетта на 1877 г. в Сливен се ражда Кръстьо Асенов. Образованието си започва в родния си град, но впоследствие го изключват от гимназията и му отнемат дадената стипендия като роднина на Хаджи Димитър. Буйният му нрав и непримиримост се проявява още в детските му години. На 15-годишна възраст заклева своите съученици край местността Сините камъни над Сливен, с идеята, че един ден ще освободят Македония. Години по-късно с подобна клетва, но вече като деец на Вътрешната организация, ще посвети в освободителното дело цели села. Учението си довършва във Варна.

  В училище полага усилия и успява да завърши успешно, макар в тези години по подобие на много младежи да се влияе от анархистична и социалистическа литература. Записва се да следва през 1898 г. във Висшето училище в София (дн. СУ „Свети Климент Охридски“), включва се в протестните движения на студентите. Сприятелява се с Александър Илиев, с когото организират митинги в столицата и в родната на Илиев Враца. Но една съдбовна среща променя живота му завинаги. Тя е с Гоце Делчев, който го посвещава в революционната борба. Кръстьо спечелва бързо доверието на своя кръстник в борбата и симпатиите на Никола Малешевски, Яне Сандански, Христо Чернопеев, 

 Сава Михайлов и Пандо Сандов от започването на революционната му дейност за ТМОРО. Делчев преценява въздействието, което ще има сред населението племенникът на Хаджи Димитър. По цялата македонска земя се разнасят от уста на уста легендите за подвига на славния му чичо. С баладата за Хаджи Димитър влизали в бой четниците, а при всяка проява на революционен дух сред населението тя се е рецитирала. Г. Делчев изпраща Кр. Асенов и неговия приятел Александър Илиев в Дупница при един от своите най-близки сподвижници Никола Малешевски, който изпълнява ролята на пунктов началник в града. През есента на 1900 г. Малешевски препраща младежите в Горна Джумая. Тук са преразпределени от директора на трикласното училище и районен окръжен ръководител на организацията Сава Михайлов и организационния деец Сандо Китанов – Ал. Илиев в Сярско, а К. Асенов в мелнишкото село Влахи. Правилен избор се оказал изборът им.

  В този важен пограничен регион Кръстьо Асенов изгражда гъста организационна мрежа. По-късно самият Делчев оценява, че в този район дейността му ще се окаже ключов фактор при пренасянето на оръжието, за полагането на здрава основа, в мястото което осигурява връзката с Княжеството. През учебната година 1900 г. Кр. Асенов пристига в с. Лешко с псевдонима даскал Христо от Радовиш. С песните на Добри Чинтулов още при първия си ден като учител спечелва обичта на учениците. Заради физическата му мощ при издигане на камбана в местната черква, получил прякора „Мечката”. Верността на селяните към своя учител засвидетелстват чрез работата им за Комитета. Постепенно селото добива все по-голямо значение за връзка с центъра Горна Джумая. Кръстьо Асенов организира канали за пренасяне на хора, оръжие, революционна книжнина. Когато застават начело на Върховния Комитет Стоян Михайловски – Иван Цончев възникват противоречия между двете организации относно готовността на населението за въстание. 

 Изпращат се върховистки чети. Задълбочава се кризата, липсата на материални средства се оказва осезателна. Това се констатира от Гоце Делчев след извършената от него обиколка из Македония. На връщане се отбива при Асенов в с. Лешко, където решават, че трябва да се предприеме спешно акция за набавяне на средства. Непосредствено след пристигането му в селото получава известие от куриерите за Солунската афера за разкрити канали на Организацията и арестувани ръководни дейци, сред които Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Заставени са да вземат решителни действия, а Гоце има точния човек за тази цел комуто безрезервно вярва – Кр. Асенов. През това посещение Делчев му оставя като завет револвера си от Военното училище. В къщата на Китанов се събират джумайските ръководители, пристигат Делчев, Асенов и Яне Сандански. От измисления план, дело на Я. Сандански, се оформя прочутата афера „Мис Стоун”. 

 Дейно участие при залавянето на пленниците, в преговорите, при взимането на откупа и подсигуряването при освобождаването им играе Кр. Асенов. Акцията завършва с успех, ВМОРО получава договорената сума от 14 500 лири, които използва предимно за покупка на оръжие. Следващата важна мисия, поставена на Кръстьо Асенов, е оглавяването на Гоцевия роден край. Няколко месеца преди обявяването на въстанието от 1903 г. Асенов заминава като войвода на Кукушкия район. На 12 юни четата на Асенов дава първо сражение с турския аскер при Арджанското езеро, където загива Милан Делчев. На 16 юни действията се разпростират в с. Постол. На 20 юли четата e в село Корнишор, заедно със съединените чети на Апостол Терзиев и Иванчо Карасулията. Тогава в църквата е осветено знамето и обявено тържествено въстанието. На тази дата К. Асенов се оженва за дъщерята на Никола Малешевски – Ана Малешевска*.

Отляво надясно – Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев
  Срещу решението на войводата негодуват част от четниците под претекст, че те тръгват на смърт, а той се жени. Първоначално обстановката е успокоена, но на 25 юли десетникът Мицо Големанов по поръчение на Гоне Бегинин убива войводата докато спи. Присъдата срещу Големанов е изпълнена от свикан съд, но Вътрешната организация в развитието на бойните действия на въстанието понася тежка загуба. Смъртта на Кр. Асенов е съкрушителен удар и за Кукушката околия, в която предварителните планове за въстанически действия са осуетени. Войводата Кръстьо Асенов, „тоя безумец”, както го нарича Антон Страшимиров в своя очерк, пренася революционната стихия в Македония, последва примера на чичо си Хаджи Димитър – „падна там на Балкана”, но и той не умря – остана жив пример за себеотдаденост и героичност.


*
След трагичните обстоятелства, при които загива Кр. Асенов родителите на Ана Малешевска – Никола и Елена Малешевски предполагат, че дъщеря им е мъртва и издават некролог през ноември 1903 г. в Дупница. Тя обаче се завръща при родителите си и работи като учителка. Умира през 1942 г.
Николета Войнова


Снимките са от „Алманах на българските национални движения след 1978 г.” С., 2015, и „История на Дупница и Дупнишко”, С., 2015.

100 години от учредителния конгрес на МСС

10/02/2025


100 години от учредителния конгрес на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина (Македонски студентски съюз/МСС)
– академична, културно-просветна организация, изпълняваща програмата на националноосвободителното движение за пропагандиране каузата на македонските българи и за разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по македонския въпрос пред световното обществено мнение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

В периода 1922–1924 г. в Берлин, Париж, Виена, София и в др. университетски центрове в Европа се създават македонски студентски дружества. По инициатива на дружеството в Берлин те се обединяват в общ студентски съюз. Учредителният конгрес на Съюза се провежда от 5 до 8 януари 1925 г. в Лайпциг. Според приетия устав целта на Съюза е да обедини всички студенти от Македония в Европа, да ги подготви за културно-просветна дейност, да участва в живота на международните студентски сдружения, пред които да брани от фалшификации и да представя истината за културно-националния облик на Македония. 

Ръководен орган на МСС е Секретариатът. Австрийската столица, която е основен пропаганден център и средище на ВМРО в чужбина, е определена за седалище на МСС. На студентското дружество във Виена е възложено да осъществява връзката с ММТРО във Вардарска Македония. За целта към дружеството е създадена главна петорка на ММТРО. Македонският студентски съюз създава свои дружества и групи в Берлин, Дармщат, Дрезден, Лайпциг, Мюнхен, Хайделберг, Франкфурт на Майн, Париж, Нанси, Страсбург, Марсилия, Лиеж, Виена, Грац, Рим, Бари, Милано, Торино, Прага. Дружествата разполагат с богати библиотеки и пресцентрове. Във Виена Секретариатът наема модерна печатница. 

За разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по отношение на Македония МСС започва да издава „Историческа библиотека“, включваща поредиците: „Про Македония“, „Македония в културно и научно отношение“, „Чужденци за Македония“, „Бит и култура на македонските българи“ и др. Пропагандните материали, както и над 700 официални изложения, меморандуми и апели са изпращани до европейските правителства, комисии към ОН, международни институции, защитаващи правата на човека, библиотеки и учени. В периода 1924–1941 г. в европейските вестници и списания са публикувани над 6000 статии, изложения, съобщения, опровержения по македонския въпрос. 

Много изтъкнати европейски учени, журналисти и общественици сътрудничат и дават морална подкрепа на МСС. За почетни членове на Съюза са обявени проф. Густав Вайганд – Лайпциг, проф. Лубор Нидерле и Лудвиг Куба – Прага, проф. Петър Милюков – Париж, проф. Любомир Милетич – София и д-р Анте Павелич – Загреб. Убийството на Ал. Протогеров (1928) и кризата във ВМРО предизвикват разногласия между членовете на секретариата на МСС. Кр. Николов и П. Манев, заедно със съюзния организатор Н. Велев се оттеглят от съюза. 

Новият секретариат, избран на II конгрес на Съюза (юли 1929 г.) е изцяло от членове на софийското студентско дружество „Вардар“ – Никола Коларов, Живко Гелев и Петър Мирчев. Седалището на МСС се премества от Виена в Париж. Съюзът започва да издава свой печатен орган – сп. „La jeune Macédoine“ (ян. 1931–1932 г.). 

През 1932 г. френските власти спират списанието, а секретариатът на МСС се премества в София. След преврата на 19 май 1934 г. и разтурянето на легалните и нелегалните националноосвободителни организации в България дейността на МСС продължава предимно в европейските университетски центрове, финансирана от МПО в САЩ и Канада.

165 години от рождението на Атанас Бадев (1860 - 1908)

07/02/2025


165 години от рождението на Атанас Бадев
(14 януари 1860, Прилеп – 21 септември 1908, Кюстендил) – композитор и музикален педагог, просветен деец, един от първите български професионални музиканти със солидно образование. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование през 1884 г. в Първа софийска мъжка гимназия. Не одобрява Съединението и ролята на БТЦРК, защото смята, че първо Македония трябва да се присъедини към Източна Румелия, след което да се осъществи обединение с Княжеството. 

Учи музика в Придворната певческа школа в Санкт Петербург и Москва, като преподаватели са му М. Балакирев и Н. Римски-Корсаков. Създава църковен хор в Прилеп, в който пеят Гьорче Петров, Пере Тошев и иконом Тома Николов. Учителства в българската девическа гимназия в Солун, Русе, Самоков и Кюстендил и същевременно дирижира ученически и църковни хорове. 

Композитор е на църковни песнопения и детски песни и се занимава с теория на музиката. Оставя трайна диря в историята на българското хорово изкуство. Неговият син Петър през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025