About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Учен от МНИ – носител на престижна държавна награда

26/11/2023


Премиерът на Р България акад. Николай Денков лично връчи престижното държавно отличие на проф. д.ф.н. Кирил Топалов

Сн. БГНЕС

На 21 ноември 2023 г. проф. д.ф.н. Кирил Топалов, член на Управителния съвет на Македонския научен институт получи престижната държавна награда за научен принос „Св. Паисий Хилендарски“. 

Проф. Топалов е 24-тият носител на учредената през 2000 г. награда. 

Наградата бе връчена от премиера на Република България акад. Николай Денков в Гранитната зала на Министерския съвет, в присъствието на министъра на културата г-н Кръстю Кръстев и председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски. На церемонията присъстваха роднини, близки приятели и колеги на проф. Топалов. 


Председателят на МНИ проф. д-р Георги Николов бе сред официалните гости на събитието. На снимката той поздравява проф. д.ф.н. Кирил Топалов за авторитетната награда

В своето слово по този повод награденият благодари за високата чест и говори за своето битие на учен, преподавател и дипломат. Проф. Кирил Топалов отбеляза, че това е наградата, която го радва най-много, тъй като е посветил живота си на възрожденската история и литература.

 „Народът е като отделния човек, изтрий му паметта и той става друг човек“,
каза в заключение българският учен.

Изложба в София представя историята и изданията на МНИ

22/11/2023

На 27 ноември (понеделник) от 18.00 ч. в Столичната библиотека на пл. "Петко Р. Славейков" № 4 ще бъде открита изложба, посветена на историята и издателската дейност на Македонския научен институт.

Изложбата ще бъде представена от проф. Михаил Неделчев и от Николай Поппетров.


Заповядайте!

Лектория "Македония", 28.11.2023 г.: Гостува Петър Стоянов

21/11/2023


Уважаеми колеги и приятели 
на 

Лектория "Македония"

при 
Македонския научен институт

На 28 ноември, вторник, в рамките на поредното ни издание ще гостува бившият президент на Република България /1997-2002 г./ Петър Стоянов. 

Темата ще бъде състоянието и перспективите пред отношенията ни с Република Северна Македония. 

Петър Стоянов предпочете срещата ни да премине като разговор между него и гостите. Мястото ви е известно - София, ул. Пиротска № 5, втори етаж, голяма зала на МНИ.

Начало: 18,00 ч.
Домакин и модератор: Костадин Филипов  

Проф. д-р Георги Николов, председател на УС на МНИ
Костадин Филипов 

МНИ – съорганизатор на конференцията „70 години РИМ – Перник“

20/11/2023


Македонският научен институт съвместно с Регионалния исторически музей – Перник и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе съорганизатор на научната конференция „70 години РИМ – Перник“, която се проведе на 8–10 ноември 2023 г. в сградата на пернишкия музей. 


С научни доклади взеха участие членовете на МНИ проф. д-р Георги Н. Николов, гл. ас. д-р Явор Митов, гл. ас. д-р Методи Златков, гл. ас. д-р Калина Минчева. 


Специално участие имаше и чуждестранният член на МНИ проф. д.и.н. Ярослав Рубаха от Варминско-Мазурския университет в Олщин, Полша, който изнесе доклад на тема: „Перник и перничани в края на 80-те години на миналия век през погледа на един поляк“.

Контрабандата в Обединена България (1941 – 1944 г.)

19/11/2023


сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 2. Димитър Гюдуров. Контрабандата в Обединена България (1941 – 1944 г.)... 83 - 114

"...В рамките на Обединена България превенцията срещу контрабандата и спекулата се оказва неработеща в Скопска, Битолска и Беломорска област, поради битуващата обществена нагласа сред местното население, че нарушаването на закона с цел личностна облага е напълно приемливо. 

Това си проличава от съдържанието на изпращаните в София доклади от областните и околийските управители и различни представители на полицейските и военните власти[38]. В тях се конста-

35 ЦДА, ф. 304, оп. 1, а.е. 3061, л. 356. 

36 ЦДА, ф. 264К, оп. 7, а.е. 790, л. 10 – 12. 

37 ЦДА, ф. 264К, оп. 7, а.е. 799, л. 1 – 4. 

38 ЦДА, ф. 660К, оп. 1, а.е. 20, л. 172, 207, 227. 

100

тира, че под управлението на Белград и Атина българите от трите новосъздадени области са изградили навик да не обръщат внимание на законите. 

Те трудно възприемат спазването на правния ред, който, дори когато е наложен от държавата майка, си остава неприемлив. Въобще се налага впечатлението, че чувството за законност е чуждо на българите в Скопска и Битолска област – те непрекъснато са недоволни от чиновниците и често искат смяната им. 

Вследствие на дългите години чуждо управление недоверието им към държавните институции е силно развито. Страхът от връщането под властта на Белград е толкова вкоренен, че немалка част от местното българско население отказва да промени изградените си навици на живот. Въпреки това желанието на жителите в новоосвободените земи е България да не воюва, а по-голямата част от хората са готови „да дадат своя дан, за да се запази сегашната свобода“[39]..."

Целия материал четете по-късно...

Научна конференция във Варна за освободителното движение на македонските и тракийските българи

На 18 ноември 2023 г. във Варна се проведе научна конференция, посветена на 130-годишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и началото на организираното освободително движение на македонските и тракийските българи. Това бе втората за тази година научна проява – след конференцията по повод 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание – осъществена по инициатива и при любезното домакинство на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ – гр. Варна. 

 

Официалната част на конференцията беше открита с приветствие от г-н Антон Апостолов – председател на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна. В словото си той подчерта, че организирането на научни форуми е приоритет за дружеството, благодари на всички участници и им пожела ползотворна работа. Поздравления бяха поднесени и от съорганизаторите – Македонския научен институт и Института за исторически изследвания – БАН. 

В поздравителния адрес от името на председателя на МНИ проф. д-р Георги Н. Николов бе подчертано, че „Македонският научен институт който сам неотдавна отбеляза своя 100-годишен юбилей като научна организация, която винаги е отстоявала българския характер на Македония, подкрепя безрезервно всяка научна проява, насочена към поддържане на историческата памет и против подмяната на историческата истина по конюнктурни, идеологически или каквито и да е други съображения“. 



Двете работни заседания на конференцията, протекли в Арт салона на Радио Варна, вече по традиция бяха открити с музикални изпълнения на народен хор „Тракия“ при Народно читалище „С Тракия в сърцето“ и фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев“ – Варна към едноименното дружество. Във форума участваха преподаватели и учени от Института за исторически изследвания – БАН, Нов български университет, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и др. 

Същевременно по-голямата част от участниците бяха и членове на Македонския научен институт. От страна на МНИ със свои доклади се включиха доц. д-р Ваня Стоянова, доц. д-р Милен Михов, д-р Георги Тренчев, д-р Володя Милачков, доц. д-р Георги Н. Георгиев, доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Слави Славов и Николай Поппетров. 

Конференцията имаше и свой чуждестранен участник – д-р Фабио Бего, специализант в ИИстИ – БАН, който изнесе доклад на тема „Албано-българските отношения след Първата световна война“.

Представените доклади се отличаваха с голямо тематично разнообразие. Хронологически те обхващаха периода от създаването на ВМОРО до края на Втората световна война. В повечето от докладите под една или друга форма се засягаше общобългарският характер на македоно-одринското революционно движение, обединило усилията на българите от Македония и Одринска Тракия с тези от свободното Княжество/Царство България. 

В рамките на научния форум бяха разгледани различни въпроси като: международните условия при възникването на българското националноосвободително движение в Македония и Тракия; мястото на въстанията в тактиката и стратегията на ВМОРО; идеята за политическа автономия на Македония и Одринско и отношението към нея на тракийските българи; първоначалната революционна дейност на Гоце Делчев през неговия легален (учителски) период; идейната криза във ВМОРО след 1903 г.; отношението на д-р Васил Радославов и на княз/цар Фердинанд към македоно-одринското революционно движение; изключително важната, макар и кратковременна роля на д-р Димитър Точков в ЦК на ВМРО по време на Първата световна война; съглашенската окупация в България и възобновяването на дейността на ВМРО; националноосвободителното движение на македонските българи след Първата световна война; книжовното наследство на чешкия журналист Владимир Сис, фокусирано към Македония и македонските българи; влиянието на ВМОРО/ВМРО върху дейците на добруджанското освободително движение; историографските интерпретации на македоно-одринското освободително движение. 

Особен интерес сред присъстващите предизвика докладът на доц. Ангел Джонев за члена на ЦК на ВМРО от неговия последен състав Владимир Куртев. 

Ключовата роля на Куртев в първоначалния етап от акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г. повдигна оживени дискусии относно цялостния принос на България за спасяването на евреите – български поданици, за съдбата на еврейското население от Вардарска Македония и Беломорието, и как тази тематика се интерпретира, понякога по диаметрално противоположен начин, от различни външни и вътрешни фактори. На конференцията присъстваха и немалко потрологична обстановка. 

Наред с изказаните мнения по различни въпроси, се чуха и препоръки омци на македонски и тракийски българи. Работната част бе последвана от дискусия, на продължителността на която не повлия дори неблагоприятната и все по-влошаваща се метеоза повече усилия от страна на българските историци, за да може техните аргументирани позиции по националния въпрос да бъдат взимани под внимание от отговорните държавни и политически фактори в България. 

Към събитието имаше и засилен медиен интерес. Някои от участниците във форума бяха интервюирани за БНР – Радио Варна. 

Доц. д-р Слави Славов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2023