About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Щедро дарение за българското население в община Пустец, Албания

21/10/2024


Д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска Памет“ направиха ново щедро дарение за нуждите на местните жители на албанската община Пустец, включително мобилен здравен център, отлично оборудван с нужното обзавеждане и апаратура за медицински прегледи, съобщи АТА специално за БТА. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, кн. 9

Освен това на главните площади на селата в региона ще бъдат поставени дървени пейки, а за нуждите на общинската администрация са предоставени принтери. Дарението беше връчено на церемония, на която присъства българският посланик в Албания Ивайло Киров, в село Голомбоч (Глобочени), където беше поставен мобилният здравен център. В него се осигуряват подходящи условия за базови медицински прегледи, скрининг, поставяне на ваксини и инжекции на местни жители, които в противен случай би трябвало да пътуват до Пустец или Долна Горица, за да получат грижи. 

Разполагането на центъра освен това ще осигури заетост за медицински персонал в Голомбоч. Дървените пейки ще бъдат използвани за декорация на публични пространства на централните площади на селата Церие, Зарашка, Шулин, Голомбоч, Горна Горица, Долна Горица, Туминец. Копирните машини и принтерите ще бъдат инсталирани в наскоро реновираната сграда на община Пустец и са част от по-ранно дарение, осигурено от Фондация „Българска Памет“ през април тази година. Тогава фондацията осигури ново обзавеждане за общината, включително 44 бюра, 44 етажерки, 60 офис стола, голяма маса, както и 25 компютъра. 

През 2023 г. по инициатива и с финансиране от фондацията екип от световноизвестни български лекари посети района на Мала Преспа и извърши профилактични кардиологични прегледи на местните хора в Пустец. Медицинският екип, воден от международно признатият български кардиолог проф. Иво Петров, прегледа повече от 200 души. Няколко месеца по-късно българската фондация дари медицинско оборудване и консумативи на здравния център в Пустец.


100 години от Горноджумайските събития

18/10/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

Наказателна акция, извършена в Горна Джу­мая (дн. Благоевград) от последователи на Тодор Александров. 

Вестта за неговото убийство не е обявена до 12 септември 1924 г., началото на Горноджумайските събития. На тази дата е ре­шено след погребението на Т. Александров да се проведе среща между предста­вители на ВМРО, водени от Ал. Протогеров, и ръководното тяло на Илинденската организация. 

В подготовката на акцията участват Г. Баждаров, К. Пърличев, Н. Томалевски, П. Шанданов, Й. Гюрков, П. Михайлов, К. Дран­гов, А. Даскалов, Ив. Караджов и др. Лично Ив. Михайлов уведомява за нея военния ми­нистър Ив. Вълков, който обещава исканата помощ от гарнизона в Горна Джумая. В резултат от застъпничеството на Г. Баж­даров и К. Пърличев е решено да не се пося­га на Ал. Протогеров, който не знае нищо за подготвяното покушение. 

В дома на Панайот Райнов на 12 септември вечерта К. Дрангов и П. Шанданов убиват Ал. Василев. На следва­щия ден са убити Г. Атанасов и Ар. Йовков, а Г. Занков успява да се спаси. Убити са члено­ве на ВМРО от близкото обкръжение на Ал. Василев, обвинени и набедени за участници в убийството на Т. Александров. 

Горноджумайски­те събития се използват от Ив. Михайлов и съратниците му, за да засвидетелстват лоялността си към правителството на Демократическия сговор и да унищожат идейните си против­ници сред комунистите, федералистите и бив­шите санданисти. Затова след 12 септември 1924 г. са убити Димо Хаджидимов, Владислав Ковачев, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски, Петър Чаулев, Александър Буйнов, Арсени Йовков и др. Авторите на Горно-джумайската акция стабилизират пиринската спомагателна база и утвърждаване водещата роля на ВМРО в освободителното движение на македонските българи. 

Вдъхновяваният от Скопие съвременен македонизъм се опитва да представи събитията от 12 септември 1924 г. като ден на „бъл­гарския геноцид върху македонците“. Тази интерпретация е грубо посегателство върху историческата истина и родовата памет. Заги­налите около 35 души не са убити от лошите „бугари“, а са жертва на братоубийствената кървава разпра в освободителното движение на македонските българи. 


Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

15/10/2024

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 09 за 2024 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6 
Български общности зад граница... 7 – 12 
Акцент на броя: От политизирането на експертната работа няма полза... 13 – 15 
Интервю на броя 
Проф. д-р Георги Николов: Цар Самуил е живял със съзнанието за своята историческа роля за миналото и бъдещето на България... 16 – 21 
Анализи и коментари... 22 – 24 
Дейност на МНИ... 25 – 31 
Нови книги и издания... 31 – 32 

Целия материал четете по-долу:

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7

14/10/2024

 БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 07 за 2024 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 4

Български общности зад граница... 5 – 10

Акцент на броя: Кой се крие от активизиране на диалога?... 10 – 12

Интервю на броя

Софика Мале: Българи в Албания е имало и преди, има ги и ще ги има... 13 – 17

Анализи и коментари... 17 – 21

Дейност на МНИ... 21 – 23

Нови книги и издания... 23 – 24

Целия материал четете по-долу:

Опитите за отмяна на колективни права повишават етническото напрежение в Република Северна Македония

11/10/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

През месец август се навършиха 23 години от подписването на Охридския рамков договор, който целеше прекратяването на конфликта и регулирането на политическите отношения между двете най-големи общности в Република (Северна) Македония, между македонците и албанците. Това споразумение, освен общата част, съдържа и три анекса: за конституционните изменения; за промените в нормативните актове; за прилагането и за мерките за изграждане на доверие. Важно място се отдава на хармоничното развитие на гражданското общество, спазвайки едновременно и колективните права, етническата идентичност и интересите на всички граждани на държавата. Споразумението предвижда установяването на специални процедури за въпросите, свързани с правата на етническите общности. 

След това се предвиждат механизми за избор на състава на държавните органи и определянето на етнически квоти в тях. Споразумението включва и ангажимента за приемането на няколко закона, които са свързани с официализирането на статута на албанския език, гарантирането на правата в областта на културата, включването в държавните органи и структури и други. Някои от тези закони все още не са прилагани, например в областта на местното самоуправление. Един от основните закони, който трябваше да бъдат гласуван в тази връзка, е Законът за използване на езиците. Той беше приет от македонския парламент през 2018 г. и се сметна като голяма победа за официализирането на статута на албанския език в Република Северна Македония. През 2019 г. обаче 13 македонски партии, сдружения и инициативи, включително и опозиционната тогава ВМРО-ДПМНЕ, оспориха този закон в Конституционния съд на Република Северна Македония. Пет години този орган не вземаше отношение към това искане, но през септември реши да се задейства по казуса. 

Председателят на Конституционния съд на Република Северна Македония Дарко Костадиновски, заяви пред македонски медии в началото на септември, че „законът за езиците създаде хаос и на този хаос трябва да му се сложи край“. Албански политици окачествиха това изказване като част от поредицата позиции и действия на представители на македонското общество и политика през последните седмици, които за албанците звучат като опит за „реванш“ спрямо успехите им в извоюването на колективни права. Албанските политици осъждат категорично всякакъв намек, че този толкова важен за тях закон ще бъде отменен частично или дори напълно. Той беше приет в едно време, когато албанските партии фактически решаваха коя от двете големи македонски партии ще управлява и успяха да прокарат закон, който предоставяше големи пространства за употребата на албанския език в публичната сфера. Има различни сценарии за решението на конституционните съдии, което трябва да се вземе в началото на месец октомври – частична, временна или пълна отмяна на закона. Това се схваща от албански анализатори като нарушаване на основен конституционен принцип: придобити права не могат да се ограничават, а още повече да се отменят. 

Според албанската гледна точка отмяната, частична или пълна, на закона би означавало сериозно застрашаване на правото за използване на езиците в публичното пространство, основно човешко право, което е заложено още в Охридското споразумение, а след това е уредено на конституционно и законово ниво. Албански анализатори тълкуват думите на председателя на Конституционния съд като ясен сигнал какво решение се очаква да се вземе. Подобни изказвания на Дарко Костадиновски се схващат като нарушение и на неговата неутралност. Позицията на македонската страна в спора, изразявана от политически партии като „Левица“ и други групи, които сезираха Конституционния съд още през 2019 г., се подкрепя и от мнение на Венецианската комисия. Тази организация характеризира Закона за използване на езиците като „неиздържан юридически, нереализируем, обременен“, използвайки и други квалификации в този дух. Албанските политици дават категорични обещания, че няма да позволят понижаване на статута на албанския език, още повече че сериозен акцент в предизборните платформи на албанските партии беше премахването на съчетанието „език, който говорят 20%“ в Конституцията и замяната му с „албански език“. Конституционните съдии албанци (предложени от Демократичния съюз за интеграция) са недостатъчни, за да спрат евентуалната отмяна на закона. Протести едва ли биха успели да спрат отмяната, но могат само до доведат до повишаване на междуетническото напрежение. 

В тази ситуация, ако Законът за използване на езиците действително бъде отменен или обезсилен от Конституционния съд, албанските партии имат един правилен ход – да изработят и предложат нов Закон за езиците. Преди приемането на такъв закон трябва да се реши и конституционният статут на албанския език посредством изричното му закрепване в конституцията на страната. Албански анализатори си дават сметка и за ролята на „българския фактор“ при развитието на нормативните актове в Северна Македония, защото един нов закон за езиците ще трябва да отчита интересите на всички официално признати общности в страната. Не само дебатите около Закона за използване на езиците увеличават напрежението в Република Северна Македония, но подобен ефект имат и някои други опити за приемане на нови или за изменение на съществуващи нормативни актове и механизми за регулиране на отношенията между етническите общности. Пример за друг поляризиращ проектозакон е този за „бранителите“, който има за цел уреждането на статута и на социалните права на участниците в конфликта през 2001 г. от македонска страна. Този проектозакон се предлага от 2002 г. насам, а през януари 2024 г. беше депозиран за разглеждане в парламента на страната. Сега инициатори за приемането на такъв закон са представители на опозиционната СДСМ, макар че той е блокиран в рамките на парламентарните процедури. 

 Албанските партии искат да се уреди паралелно и статутът на членовете на Армията за национално освобождение, както и обезщетенията на гражданските лица, пострадали от конфликта. Идеите за премахване на „двойното мнозинство“ (т.е. за получаването на одобрението и на албанските депутати по закони, които засягат правата на малцинствата) и на „етническите квоти“ в администрацията, споровете относно публичната употреба на албанските национални символи, също повишават междуетническото напрежение в страната. Предложението на министър-председателя Мицкоски за налагането на „мораториум“ върху законодателството, свързано с етническите въпроси няма да успокои междуетническото напрежение в Република Северна Македония през следващите месеци, защото и неговата партия използва тези въпроси за натиск върху коалиционните партньори и върху опозицията. Продължаването на забавянето на евроинтеграцията на страната по вина на управляващата коалиция и в резултат на националистическите ексцесии в Скопие ще бъде другият фактор за увеличаване на междуетническото напрежение между македонци и албанци. 

 Д-р Антон Панчев

Високо държавно отличие за председателя на МНИ

10/10/2024


Държавният глава Румен Радев удостои с Почетен знак на президента историците проф. Георги Н. Николов и проф. Петер Шрайнер. Отличията са за цялостния принос на двамата учени в изследването на средновековната българска история и на Самуилова България. 

Проф. Николов, председател на Македонския научен институт, бе отличен и за ролята му в утвърждаването и развитието на съвременната българска историческа наука и научна школа, а проф. Шрайнер – и за принос в развитието на двустранните отношения в областта на науката между България и Федерална република Германия. 

В продължение на десетилетия проф. Шрайнер и проф. Николов посвещават своите творчески сили в изучаването, съхраняването и представянето пред световната общност на един от най-значимите периоди в българската средновековна история – Самуилова България и делото на цар Самуил, каза президентът Румен Радев. Днес отдаваме почит към подвига и саможертвата на цар Самуил и на неговите хиляди ослепени войници. Вече повече от 1000 години с делото на цар Самуил, неговата саможертва и храбростта нашите предци продължават да са пример, в който преоткриваме същността на родолюбието и нашия общ стремеж да отстояваме националния си дух, идентичност и достойнство, заяви още президентът. 

„От името на цялата българска научна и академична общност и на целия български народ искам да изкажа нашата дълбока признателност за Вашите дългогодишни изследвания на българската и на византийската история. С Вашите забележителни проучвания, Вие ни давате възможност да разберем по-добре този период и да го представим по най-добрия начин пред света“, каза Румен Радев на проф. Петер Шрайнер. „Вие сте един от най-авторитетните български историци и изследователи на българското Средновековие. Благодарение на многобройните Ви трудове, ние получаваме един по-разширен поглед и за делото на цар Самуил, за същността на българската държавност и нейното значение за цялостния исторически период в по-широк контекст“, каза президентът на проф. Георги Николов. 

Убеден съм, че българската нация ще продължи да черпи вдъхновение от делото на цар Самуил и от самоотвержния труд на учени и изследователи като вас, които съхраняват нашата богата история и я завещавате на света и идните поколения, заяви държавният глава. България е сторила много за мен, каза проф. Петер Шрайнер. 

Написал съм 60 публикации, в които се опитвам да покажа в Германия средновековната история на България, обясни проф. Шрайнер и добави, че се е запознал с България през 1977 г., благодарение на покана от страната ни. 

Горд съм, че в продължение на десетилетия се занимавам с историята на Самуилова България и че в навечерието на годишнината от смъртта на Самуил, получавам тази награда, каза проф. Николов.

Той посочи, че цар Самуил е символ за борба, държавно оцеляване и свобода на България. Ето защо не е случайно, че той направи цяла епоха в историята ни, добави проф. Николов. Церемонията по награждаване бе в контекста на националното отбелязване на 1010 години от смъртта на цар Самуил, което се проведе под патронажа на държавния глава. На 5 и 6 октомври в Петрич годишнината бяха отбелязана с различни събития. 

Идеята за това честване беше да фокусираме вниманието на нашето общество върху една забележителна личност от средновековната ни история - каквато е тази на цар Самуил. С него се свързват много величави събития и много трагични събития, и една такава годишнина може да бъде повод за размисъл, каза по този повод проф. Георги Вълчев - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Академичният път на проф. д-р Георги Н. Николов преминава през Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ и е тясно свързан с катедра „История на България“ в Историческия факултет на Софийския университет. През 2022 г. той е избран за професор в професионално направление „История и археология (История на средновековна България – История на Самуилова България)“. Автор е на десет книги и на стотици научни и научно-популярни студии, статии, рецензии и отзиви, със свои доклади е участвал в над 100 научни форума в България и в чужбина. Води лекции по редица теми, включително „История на средновековна България“ и „История на Самуилова България“. Професор Николов е сред учредителите на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, член на Научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и е председател на Македонския научен институт. 

Проф. Петер Шрайнер, който е роден в Мюнхен, завършва класическа филология и византология със специализация в областта на славистиката, латинската филология и история и култура на Близкия изток. През 1979 г. става професор по византология в университета в Кьолн. От 1979 г. до 2005 г. преподава в катедрата по византология в Кьолнския университет. През 1991 г. професор Шрайнер е избран за член-кореспондент на Австрийската академия на науките, а през 2002 г. - за президент на Международната асоциация на византолозите. 

Значима част от неговата многостранна научна дейност заемат българската средновековна история, връзките между Византия и славяните, както и културата на старобългарската епоха. Проф. Шрайнер отделя специално внимание на владетелите от Първото българско царство – Борис, Симеон, Самуил, като чрез своите научни трудове той представя съвременен прочит на едни от най-славните страници в българската история.

На церемонията по награждаването в Гербовата зала на Президентството присъстваха членове на семействата на двамата лауерати, секретари на президента, членове на Инициативния комитет за честването на 1010-та годишнина от смъртта на цар Самуил, кметът на град Петрич Димитър Бръчков и председателят на Общинския съвет в града Светла Данаилова, домакини на честванията, много колеги историци и приятели на двамата наградени.
Костадин Филипов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024