Експерти по македонския въпрос с обстоен анализ на Договора за добросъседство

сряда, 22 ноември 2017 г.

Водещият на лектория "Македония" Костадин Филипов
Проблемите на българо-македонските отношения и ситуацията в Македония след подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество бяха дискутирани в Македонския научен институт. 

Гости на лекторията „Македония”, която се води от журналиста Костадин Филипов, бяха Иван Николов, главен редактор на списание „България-Македония” и дългогодишният дипломат, посланик Любчо Трохаров. Представяйки гостите, Костадин Филипов оцени ситуацията в българо - македонските отношения след подписването на Договора като „парадоксална нормалност”. 

Има се предвид факта, че документът бе подписан от премиерите на двете страни, лидери на партии, които членуват в две
различни европейски семейства- Бойко Борисов на ГЕРБ в Европейската народна партия и Зоран Заев, на Социалдемократическия съюз на Македония – Партията на европейските социалисти. Бяха изтъкнати редица съображения за подобна оценка, която дава предимство на прагматичния подход в развитието на двустранните връзки между София и Скопие за сметка на романтичната, и до известна степен, традиционна, идеологизирана представа, която досега определяше тяхното състояние. 

Журналистът Иван Николов разгледа генезиса и трудното развитие на промяната в обществените настроения в Македония по отношение на България. Той цитира редица факти, които показват, че има промяна в нагласите в Македония и все още откъслечни, но последователни прояви на преоценка на поведението на официалните власти в Скопие към връзките с България. 

Според Николов, подписването на Договора представлява „пукнатина” в теорията и практиката на антибългарския македонизъм, която трябва да се разширява чрез конкретни политически и други практически действия в интерес на хората от двете страни на границата. В този смисъл Николов смята, че предстоящото председателство на България на ЕС може да стане терен за подобни успешни действия. 

Посланик Любчо Трохаров се спря на политико-дипломатическата страна на Договора и предизвикателствата пред него от тази гледна точка. Той оцени, че текстът на документа, подписан на 1 август тази година в Скопие от премиерите на двете страни Борисов и Заев, би трябвало предварително да бъде консултиран и от научната общност, както и да бъде обсъждан по високите институционални равнища в държавата. Трохаров смята, че оттук нататък една от посоките на изпълнение на точките от Договора трябва да бъде възстановяването и активизирането на двустранния диалог на всички равнища, в това число и на най-високо, между България и Македония. 

В последвалия след изказванията дебат, в който взеха участие много от присъстващите на лекторията гости, бе акцентирано на проблема с получаването на българско гражданство от хора от Македония, на възможностите на председателството за ускоряване на членството на страните от Западните Балкани, в това число и на Македония, в ЕС, на повишаване на самочувствието и подготвеността на българския политически елит за успешна защита на българските интереси в района на Балканите и в Европа.

Унищожението на Охридската патриаршия

вторник, 21 ноември 2017 г.

Изглед към църквата "Света София"
 в Охрид
сп. "Македонски преглед", 1926, год. II, кн. 3, Снегаров, Ив. Унищожението на Охридската патриаршия и влиянието на елинизма в България … 65 - 111

Охридската архиепископия (или патриаршия,както се е казвала при цар Самуила и в последно време), основана върху апостолската дейност на първия български епископ Климента и като продължение на Преславската патриаршия, официално признати в Цариград в 927г., е била канонично учреждение. 

Поради туй византийските императори, българските и сръбските царе,както и турските султани не са посягали на нейната автокефалност. Цариградската патриаршия, обаче, не е можала дасе помири с нейното съществуване.

Въпреки 35.апостолско правило,което изрично забранява един епископ да навлиза в пределите на друга епархия, [2]тя е използувала кога потайно,кога явно всеки удобен момент за ощетяване на тази българска църква. В това отношение царигр. патриарси сякаш са следвали византийските императори, които упорито се стремили да разслабят и унищожат българската държава...

 Целият материал четете по-долу:

 

Среща в Благоевград: Перспективите пред България и Македония

понеделник, 20 ноември 2017 г.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН 
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЛАГОЕВГРАД 

 ПАМЕТ И НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

 РАЗГОВОР ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ В ДИНАМИЧНО ОБЩУВАНЕ МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И Р МАКЕДОНИЯ 

 Представяне на книгата на проф. д-р Ангел Димитров – първият български посланик в Скопие „Раждането на една нова държава: Република Македония между югославизма и национализма“  

С участието на: проф. д-р Ангел Димитров, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Димитър Тюлеков, доц. д-р Димитър Митев, Николай Поппетров, водещ – Костадин Филипов 

 22 ноември (сряда) 2017 г. от 17 ч. Регионален исторически музей – Благоевград

Един прославен български комита от Егейска Македония

петък, 17 ноември 2017 г.

Една от малкото снимки на Въндо войвода
Стари Въндо - бойната гордост на Мъгленско

В мартирологията на борците за национално освобождение видно място заема известният на българите от Егейска Македония Васил Гошев Танов (Въндо войвода). 

Роден е през 1858 г. в село Лесково, Мегленско, в семейство на родолюбиви българи, които от рано се включват в националното възраждане и народностното идентифициране. 

Колко трудно е било това за мегленските българи личи от факта, че този район е уникален с народностното и религиозното си разнообразие...

Целият материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017