Покана: 150 години от учредяването на Българската екзархия

четвъртък, 29 октомври 2020 г.

ПОКАНА 

 На 28 февруари 2020 г. се навършиха 150 години от учредяването на Българската екзархия. По този повод Институтът за исторически изследвания – БАН, Богословския факултет, СУ „Кл. Охридски“ и Македонският научен институт организират на 29 октомври 2020 г. научна конференция „150 години Българска екзархия“. Тя ще бъде открита в 9.15 ч. в сградата на Богословския факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“, пл. Св. Неделя“ № 19. 

Във връзка с наложените противоепидемични мерки на заседанията ще присъстват само докладчици, официални лица и технически сътрудници. Те ще се предават „на живо“ чрез фейсбук страницата на МНИ. 

Ще се опитаме да излъчем „на живо“ и следобедните заседания, с начален час – 14.00 ч., които ще протичат онлайн по програмата Google Meet. 

 Ще бъде открита и изложба "150 години Българска екзархия", от която представяме началното табло. От Ръководството!

В памет на Георги Младенов

сряда, 28 октомври 2020 г.

В памет на Георги Младенов 

 Лична заупокойна молитва за кончината на моя чичо Георги 

 Днес научих от приятели, че в Торонто се е споминал вдъхновеният и щастливо избавен от всякакви конюнктурни условности български патриот Георги Младенов. Научих от други, защото в последните месеци, след като се представи на Бога неговият брат Пандо, върху мемоарната книга на когото имах честта да работя и да я издам, той не отговаряше на никой от каналите, по които поддържахме връзка. 

Представям си защо и ми става тъжно за съдбата на емигранта: запокитен по неведоми краища на света, лишен от опорите на родното и от повечето от хората, които трябва да застанат с почит край смъртния му одър и да отправят към небето финален салют... Дори и възмущението от принудата да стигне до това емигранство в тоя миг ме напуска. 

И си представям картината, която той многократно е възпроизвеждал пред мен. Как едно едва прекрачило юношеството си момче се отскубва с последни сили от мястото, където е интерниран със семейството си и как пресича почти цялата южна България, за да стигне до емигриралия по-рано свой брат в Канада, изтърквайки подметките на обущата си. 

И как върви със светнали очи към обетованите илюзии за свобода, за да преоткрие след време, че завръщането към откраднатото от гърците родно село на родителите му Търлис е по-важно, по-стойностно от преживяно из чуждата земя. Георги, който пазеше сред невръстните си спомени сянката на моя баща, другар на брат му и негов ръководител на кръжока на ВМРО в Неврокопската гимназия и който след години преоткри в мен близък човек, имаше щастлива съдба: той доживя неговият вдъхновен, романтичен, може би и безпочвен и отчаян, патриотизъм да получи кислород, за да се възкреси от безотечествените времена. 

Спомням си болката, с която се завърна от посещение в Търлис: то далеч не беше същото, чуждият цивилизационен отпечатък го беше почти затрил. Спомням си и душевният му подем, че нещо се променя, че и пред нас се е появил шанс да покажем, че обичаме България, както и мълчаливите му въпроси по-късно случило ли се е това, което трябва наистина. Той вложи и морални, и материални сили, за да се възроди Македонският научен институт и да не попадне той в конюнктурни зависимости. 

Премина със съпругата си отдавнашните пътища от родното му Мосомище, през местата на заточението, през планината Родопа до границата на личното му спасение и до спасението на Идеята, в която вярваше и на която се посвети. Борбите му, страданията му, срещите и контактите му в Новия свят, полемиките му с титовизма там, работата му в МПО, ние тепърва (задължени сме за това) ще коментираме. 

Спомням се обаче самочувствието му след срещата с Киро Глигоров в Скопие, че му е казал „всичко, което трябва”, че в Охрид се е видял с непокътнати от югославизма българи, че в Рим е срещнал „своя чичко” Иван Михайлов, на когото в продължение на много години е помагал, за да не се затрива паметта за Македония. Сподирям и всичките му писания в неговия „Вардар”, и пълния му и честен глас по всички въпроси на нашия труден, манипулиран, нечестен понякога, но все пак случващ се преход... 

Бих искал да намеря и днес човек в Отечеството ни, когото мога да „улича” със същия висок градус на български патриотизъм като моя чичо Георги... 

26 октомври 2020 г.
Димитър Шалев, член на МНИ 

In memoriam: Георги Младенов (1931–2020)

вторник, 27 октомври 2020 г.

In memoriam: Георги Младенов (1931–2020) 

 На 25 октомври 2020 г. в Торонто на 89-годишна възраст почина изявеният български общественик, родолюбец и приятел на Македонския научен институт Георги Младенов. Георги Иванов Младенов е роден на 18 февруари 1931 г. в с. Мосомище, Неврокопско, в семейството на бежанци от село Търлис, Драмско, една от крепостите на българския дух в Югоизточна Македония. 

Закърмен отрано с разказите за възрожденското и революционно минало на родния край, като дете той става свидетел на участието на България във Втората световна война и на частичното обединение на българския народ, което оставя дълбоки следи в неговия духовен мир. През втората половина на 1940-те години той учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато македонистките югославски пратеници и българските комунистически власти правят неуспешни опити принудително да денационализират българското население в Пиринския край. Младият Георги е сред тези, които не одобряват и публично изразяват несъгласието си с насилствената политика на властта. 

Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, някой се опитва да ги превърне в някакви национални "македонци" небългари. Патриотичното семейство Младенови е дамгосано от тоталитарната комунистическа власт като неблагонадеждно, още повече че по-старият брат офицерът Пандо Младенов (1924-2020) напуска нелегално България през 1948 г., прекосява Атлантическия океан и се установява в Канада. 

 Цялото семейство е интернирано в с. Черни Вит, Тетевенско. Георги Младенов не се примиряма със заточението и търси излаз към свободата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко млади другари той успява да премине южната граница и поема пътя към изгнаничеството. След кратък престой в Гърция 20-годишният Георги се отправя за далечно Торонто, където вече живее неговият брат Пандо. 

Канада става втора родина за двамата братя. Георги Младенов проявява ученолюбие и завършва висше образование - фармацевтика, и се отдава на тази професия близо половин век. Същевременно той не се оттегля от активно участие в обществения живот. Аптеката на Младенов на Данфорд авеню дълги десетилетия е едно от неформалните представителства на българския дух в Торонто, при това разположена в самото сърце на т.нар. „гръцки квартал“ в града. 

 Той става деен член на Македонската патриотична организация (МПО) – на дружеството „Любен Димитров“, което функционира към българомакедонската църква „Св. Георги“, участва активно в годишните конгреси на МПО. Заедно с брат си установява преки връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпомага морално и материално. Той се изявява като един от най-ярките защитници на истината за българщината в Македония през най-тежките години на Студената война, когато официална София мълчи, а симпатиите на Канада и САЩ клонят към необвързаната Югославия на Йосип Броз Тито. 

Независимо от тежката си лична съдба, той не страни от сътрудничество с официална България в името на общите национални идеали. Благодарение и на настоявянията на емигранти родолюбци като него, през 1976 г. в Торонто е открито българско генерално консулство. Промените в България през 1989 г. откриват нови хоризонти за неговото родолюбие. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който дейно подкрепи възстановяването на Македонския научен институт в София. 

В оскъдните и бедни 90-те години на ХХ в. г-н Младенов не пожали парични средства за да набави първата офис техника, така необходима за възкресяване на неговата дейност. Той е най-щедрият личен дарител на МНИ като предостави сериозни финансови средства за непостижимо скъпите за нас тогава компютри „Макинтош“ и друга техника. 

При всяко посещение в България г-н Младенов внася своята лепта в МНИ, като подпомага и други личности и организации, ангажирани с родолюбивата българска кауза. Георги Младенов продължи да се занимава и с издателска дейност. Плод на неговите усилия е списание "Македоно-български преглед "Вардар", което години наред задоволява интереса на четящата публика в емиграция и в България със статии и документи на родолюбива тема. 

Макар и в напреднала възраст, той отрано долови значението на новите технологии и още от 2003 г. започна да издава онлайн списанието „Македонска трибуна“ и да поддържа едноименния патриотичен портал. За своите заслуги към българската патриотична кауза г-н Младенов е избран за почетен член на Македонския научен институт в София. Междувременно той посещава Скопие, води разговори с президента на новата Република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеждава в необходимостта между Република България и Република Македония да съществуват близки добросъседски отношения, като се признават общите корени на народа в двете съседни държави. 

Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изиграл сръбският македонизъм, завоювал със сила обществения живот във Вардарска Македония. Той излъчваше и даряваше околните с подплатено достойнство, гордост и самочувствие. Той бе обаятелен събеседник, носещ духа на стария македонски българин, вярващ в общобългарския обединителен идеал. Неговите статии до последно излизаха на българския правопис отпреди 1945 г. – на същия, с който са си служили Гоце Делчев и Екзарх Йосиф. 

 От Македонския научен институт

200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски

понеделник, 26 октомври 2020 г.

200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски
(светско име Нешо Стоянов Бойкикев) (26 октомври 1820, Кучевища, Скопско – 18 септември 1906, Пловдив). 

 Висш духовник, книжовник преводач, автор на религиозна и църковна историческа книжнина, деец на национално-освободителното движение. Учи в килийното училище на манастира „Св. Архангел Михаил“, в Скопие, Самоков и Прилеп. През 1837 г. приема монашеството в Зографския манастир. Учи в Кишиневската духовна семинария (1839–1844). 

От 1845 г. е в Одеската семинария, а през 1851 г. завършва Киевската духовна академия, защитава дисертация и получава научната степен кандидат на богословските науки. През 1853–1854 г. пребивава в Зографския манастир като наставник на младите монаси. През 1854 г. заминава в Молдова, където е назначен за игумен на манастира Добровец, недалеч от Яш. 

 През 1869 г. се завръща в Зограф. През 1872 г. е ръкоположен за Охридски митрополит, но през 1877 г. след започване на Руско-турската война е отстранен от поста. През 1879 г. е назначен за управляващ Врачанската, а след това – на Ловешката епархия. През 1891 г. е избран за Пловдивски митрополит – длъжност, която изпълнява до смъртта си. Като радетел за българската независима църква и национално освобождение поддържа връзки с В. Априлов, Д. Чинтулов, Б. Петков, както и с Г. С. Раковски, В. Левски, Ст. Стамболов. 

Той е един от основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание. През 1880 г. е вдъхновител на Охридското съзаклятие, за което получава присъда от турските власти. Негови статии и съчинения излизат под различни псевдоними.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 10.

Формите на лексемата „български“ в Егейска Македония

петък, 23 октомври 2020 г.

сп. "
Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Лари (Лабро) Королов. Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония ........ 145 - 148

"...За целите на този текст под Южна Централна Македония се разбират най-източните костурски села12, най-югоизточните лерински (селата по линията Горничево – Зелениче – Прекопана и на югоизток от нея), Кайлярско, Воденско, Мъгленско, Ениджевардарско и Долновардарско, всички от тях на гръцка територия от 1912 г., както и Гевгелийско в днешна Репулика Северна Македония. 

В диалектите там13 се чуват следните форми: бугарин, Бугарка, Бугарйа, бугарцки, бугарцка, бугарцко..

Очаквайте цялата статия скоро...

Македонският въпрос в публикациите на Съюза за освобождението на Украйна

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Д-р Инна Манасиева. Македонският въпрос в публикациите  на Съюза за освобождението на Украйна  по време на Първата световна война... 135-144

В началото на ХХ век нито обществото в България, нито управляващите познават украинския въпрос като политически проблем. Интензивните контакти между двата народа, създадени през XIX век, са единствено в сферата на културата. Украинската идея, така както я разбира онази част на украинското национално движение, стремяща се към отделянето на украинските земи от Руската империя и създаването на независима украинска държава, е нова и неразбираема за българите в навечерието на Първата световна война. 

В този си аспект украинският въпрос е поставен на дневен ред в България в началото на световния конфликт от Съюза за освобождението на Украйна (СОУ). Съюзът е създаден непосредствено след обявяването на войната, в началото на август 1914 г. в Лвов, Австро-Унгария, но създателите му са украинци, политически емигранти от Руската империя. Основната цел, която си поставя организацията, е изложена в програмния ѝ документ „Наша платформа“, публикуван на 2 октомври 1914 г., предвиждащ създаването на независима Украйна. 

Реализирането ѝ е пряко обвързано с военното поражение на Руската империя в разразилия се конфликт. Съюзът декларира, че ще настоява откъснатите от Русия земи да бъдат присъединени към Австрия и от тях да се създаде отделна автономна област – база за бъдещата независима украинска държава1. 

Австро-унгарското и германското външно министерство проявяват непосредствен интерес към създалата се организация, който се изразява и във финансовата ѝ подкрепа. Тези пари СОУ използва, за да открие представителските си бюра в редица европейски държави – както воюващи срещу Русия, така и спазващи неутралитет. С тях украинската организация започва да издава и собствено печатно периодично издание – „Вестникът на Съюза за освобождението на Украйна“...

Целият материал четете по-късно...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020