Новите мерки срещу пандемията отлагат Лектория "Македония"

сряда, 20 октомври 2021 г.


Е, и това се случва. С Лектория "Македония" се надявахме да изпреварим новата порция мерки срещу пандемията, но не ни стигна едно денонощие. 

Заедно с двамата участници в дебата – проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров решихме да проявим благоразумие и да я отложим за по-добри и по-здрави времена. Искрено съжаляваме и се извиняваме най-сърдечно на всички онези многобройни приятели, които бяха заявили, че ще дойдат. 

Здравето е по-важно от всичко друго. Темата за отношенията между София и Скопие няма да ни избяга, ще дебатираме по нея. 

Ваш Коста Филипов

Протопрезвитер Георги Николов (1906 – 1997)

вторник, 19 октомври 2021 г.

115 години от рождението на протопрезвитер Георги Николов
(9 октомври 1906, София – 19 април 1997, Дирнборн Хайтс, САЩ). Роден в семейство на крушевски преселници. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Следва в Теологичния отдел на Софийския университет. Същевременно оглавява студентското дружество „Вардар“. След дипломирането се записва в Духовната академия, която завършва през 1935 г. Ръкоположен е за свещеник от Неврокопския митрополит Борис на 7 декември с.г. 

Наскоро, по настояване на Иван Михайлов, с решение на Светия синод заминава като свещеник в САЩ. В началото на януари 1936 г. оглавява българската черква „Св. Климент Охридски“ в Детройт, където служи до 1970 г. Успоредно с духовните си задължения участва в емигрантския обществено-политически живот. 

Подчинявайки се на авторитета на Ив. Михайлов, участва в кампаниите срещу българските правителства след деветнадесетомайския преврат, особено в протестите срещу назначаването на епископ Андрей Велички за предстоятел на българската епархия в САЩ. 

През 1964 г. като признание за оказаната от него подкрепа на владиката Кирил Йончев при откъсване на паството му от Българската православна църква, е въздигнат в сан протосингел. Това довежда до отстраняването му от храма, на който е посветил живота си. 

Премества се в Дирнборн Хайтс, където служи като протопрезвитер до смъртта си.

Лектория "Македония": Проф. Ивайло Дичев и Виктор Канзуров

понеделник, 18 октомври 2021 г.

Здравейте! 

Ако сте си мислили, че Лектория "Македония" на Македонския научен институт е закъсала някъде по пътя, ще останете излъгани. Просто се готвихме за новия сезон. 

И ето, той идва с дебат между проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров на тема: "Пътища за излизане от ситуацията, в която в момента се намират отношенията София–Скопие". 

Четвъртък, 21 октомври, 18,00 часа, 
София, ул. "Пиротска" № 5, голямата зала на 2-ри етаж.

УСЛОВИЯ – СПАЗВАНЕ НА ВСИЧКИ АКТУАЛНИ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ МЕРКИ: МАСКИ, РАЗСТОЯНИЯ, ОГРАНИЧЕНА ЧИСЛЕНОСТ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ. 

Домакин,както винаги, моя милост. Очакваме остър, но и компетентен дебат. Темата е актуална до болка, гостите са познати, водещият тръпне от нетърпение.

 Местата са ограничени, не закъснявайте!

Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов

петък, 15 октомври 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Петя Жекова, Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов.............121-128

"...Отношението на големия оперен певец Борис Христов (1914 – 1993) към миналото, включително и към съдбата на Македония, често е отбелязвано от съвременници и изследователи. Интересите му към историята и подходът му са причина неговият биограф Атанас Божков да твърди, че Борис Христов притежава качества на историк1. 

В основата на това отношение е и бащата на певеца, Кирил Христов Совичанов (1878 – 1961), посветил усилията си като обществен и просветен деец на каузата на македонските и тракийските българи. Роден в Битоля в семейство, участвало в църковните борби, деец на ВМОРО, работил активно в Тракия, учител в Дедеагач (1896 – 1900), председател на Илинденската организация и главен редактор на списание „Илюстрация Илинден“, Кирил Христов има първостепенна роля за изграждането на историческа памет у синовете му, свързана и с Македония и Одринско. 

Самият Б. Христов в бележки към проекта на монографията на Божков за него предлага да се включи следният показателен текст относно баща му: „… разказва за Македония и за отчаяните войни, които е водила за съединението ѝ с единното отечество България..."

Целия материал четете по-късно

Празникът на св. св. Кирил и Методий в Сърбия

четвъртък, 14 октомври 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Бисер Банчев. Празникът на св. св. Кирил и Методий и кирилицата в политическата символика на съвременна Сърбия...89-108

В Сърбия през следващите години 24 май се отбелязва от Белградската столична община и на културни форуми на сдружението „Матица Сръбска“. Наличието на паметник предлага подходящо ритуално място за провеждане на церемония на открито, което е задължително условие за символното представяне на един празник пред широката общественост. Така например през 2009 г. пред паметника се провежда молебен от сръбски, руски и български свещеници, воден от влиятелния митрополит Амфилохие Радович. 

Присъстват посланиците на Русия, Украйна и България и представители на посолствата на Белорусия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна Гора. Венец полага и заместник-председателят на столичния общински съвет7 . 

Към този момент трите години, изминали от поставянето на монумента, не са довели до пълноценното му приемане в масовото съзнание на гражданите. Името на парка „Св. св. Кирил и Методий“ е дадено отпреди Втората световна война, но не успява да се наложи, защото по същото време там е поставен паметник на сръбския книжовник Вук Караджич (1787 – 1864) и жителите на града наричат неофициално мястото „При Вук“. 

В решението на белградските общинари за поставяне на паметника на Солунските братя се говори най-общо за парка при Студентския дом „Лола“. Отсъствието на прецизност в официален документ не може да бъде случайно. Подобен лош шанс има и празникът 24 май. Той остава в сянката на рождения ден на Тито (25 май), който дълги години се е отбелязвал широко като „ден на младостта“. 

Живият спомен на няколко генерации не приема да бъде заличена паметта за Тито, а и властите не се опитват да го правят. Нещо повече – съвременна Сърбия полага сериозни опити да присвои „титовото наследство“ в различни области и специално – в международните отношения. Кирилицата също не успява да мобилизира достатъчно значими обществени групи...

Целия материал четете по-късно...

"Диалози за Македония", ч. 3: Цар Самуил

сряда, 13 октомври 2021 г.

В третия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият разговаря с председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Николов за живота и управлението на българския цар Самуил на границата между две хилядолетия. 

Доц. Николов разкрива любопитни детайли за семейството на царя и ролята на неговия син Гавраил Радомир във военните действия срещу Византийската империя. Проследени са последователните усилия на владетеля да защити границите на своето царство и да увеличи влиянието си на Балканския полуостров. 

В края на епизода слушателите ще могат да чуят и историята за разкриването и съхранението на Битолския надпис на цар Иван Владислав, който е важно доказателство за приемствеността в българската средновековна държава и за нейния характер. 

За по-любознателните препоръчваме и документалния филм на Коста Филипов и доц. Николов "Камъкът на страха", който може да бъде гледан свободно на сайта на Българската национална телевизия.



 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021