Непознатият Григор Пърличев

четвъртък, 18 януари 2018 г.

сп. Македонски преглед, год. IV, 1928, № 2. Пърличев, К. Г. Към характеристиката на Григор С. Пърличев /По спомени, сведения и документи/..., 99140

   "... Но само това ли е пропуснато в автобиографията...? Така например нигде той не споменава за живота си у дома, на трапезата, между семейството си. Α като баща, макар и външно никак не нежен, той не беше равнодушен и безгрижен, a напротив. У дома той беше пълен властелин и никакъв други глас не се чуваше освен неговия.

 Не винаги беше склонен да приема посетители, макар и роднини. Не към всички такива бе еднакво благоразположен; някои от ония, които той считаше празнословци, не един път си излизаха преждевременно и сконфузени. Предпочиташе да си бъде у дома винаги, когато не беше в училище, или на разходка със сина си, или по някоя работа вън.

 Най-често той беше обграден между книги — речници и съчиненията, които превеждаше, седнал на къта край огнището, с писалка в ръка и хартия на коляно, или с някоя от любимите му книги за прочит в ръка, на най-обикновен дървен одър в двора под историческата домашна черница, свежия плод на която, събиран изкусно от ръката на майка му и продаван от самия него, му е донасял на времето по нещо за оскъдното му препитание. Знаят се книгите, с които си е служел при превеждане на Илияда и Одисея — освен изпратения му от Цариград гръцко-руски речник, това са разни гръцки книги, руски преводи, няколко тома сравнителен превод на Илиядата на френски с гръцкия текст насреща и много обяснения на френски под линия...

 Не малко пъти след прочит или продължително писане се разхождаше било сам в двора под черницата или на чардака съзерцавайки над езерото към Галичица, или със сина си на Горни-Сарай, Горнà-порта, Канио, нà Кукул — в Охрид, или по рида над българските гробища и край морето — в Солун...

 В храната си бил доста придирчив. Месо почти никога не хапвал, a главно чорба, зеленчук, хайвер, риба и особено дихателните органи (ксенои) на рибата. Молитва винаги трябваше да чете син му или една от дъщерите му както преди, тъй и подир ядене. Обедът свършен, той пийнуваше чаша вино и много често сам започваше било някой черковен тропар или народна песен, или караше нас, децата да попеем. Между тия песни бяха неговата за унищожението на Охридската патриаршия („В хидяда и седемстотин шестдесет и второ лето...") оная за посрещането на първия български владика в Охрид („Бога вишнаго да славимъ..."), пак съставена от него, народната песен „Вишничица род родила"...

 Обличаше се скромно, но винаги спретнато и чисто; прашинка нетърпеше върху си; особено искаше да бъде свободно облечен; първата колосана и модна риза той не можа да търпи и оттогава до края той носи само чиста риза с мека яка и ръкави. В автобиографията на П. има поговорки върху брака: „Добро е оженването, но по-добро е неоженването. Който иска да бъде полезен народу си, да не се жени"...


Целият материал четете по-долу:



Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Охрид като столица на България

вторник, 16 януари 2018 г.

сп. "Македонски преглед", 1942, г. ХIII, кн. 2, Иван Дуйчев. Прояви на народностното самосъзнание у нас през ХVII век... 26-51

...Абатът дон Мавро Орбнни в своята книга назована „Reqno del [!] Slavi” не само казва, че градът Охрид е разположен в България, но че е престолен град на българскитe царе и че тe винаги сd пребивавали в този град до времето, когато турцитe им взели царството, и това е познато на всички и го казва цяла България" [43]. По-нататък П. Богдан напомня, че същият Мавро Орбини говори за един охридски патриарх Давид [44], като го назовава само „архиепископ на България". 

Също и охридският архиепископ Теофилакт се наричал, според него, „Теофилакт архиепископ на българите", както и съвременният на П. Богдана охридски архиепископ грък [45] се зовел „примас на България". За да посочи колко далече отстои градът Охрид от границите на Сърбия (quango sij discosta detta città di Ocrida dei confini di Servia), софийският архиепископ привежда свидетелствата на няколко западни писатели и някои географски карти [46]. 

Думите на видния чипровчанин свидетелствуват, че споменът всред българите за западната българска държава, при която Охрид е бил главно средище на страната, не е бил угаснал. Според неговите твърдения, възпоминанията за Охрид като българска столица били нещо „познато на всички" и това казвала „цяла България"...



Любезно предоставено от "Книги за Македония"

150 г. от рождението на Евтим Спространов

понеделник, 15 януари 2018 г.

   Евтим Ангелов Спространов – публицист, писател, учител, общественик, изследовател и участник в националноосвободителното движение. Роден в Охрид на 15 януари 1868 г. Завършва основно образование в родния си град и учи в Солунската българска мъжка гимназия. Следва в Духовната семинария в Киев и право в Московския университет. Гимназиален учител в София (1891–1894) и секретар на проф. Иван Шишманов при редактирането на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Систематизира ръкописната сбирка на библиотеката в Рилския манастир (1900). 

 Учител, директор и училищен инспектор в Македония (1904–1909), секретар на Одринската митрополия. Редактор на в. „Отечество“ – печатен орган на СБКК, на екзархийския в. „Вести“, в. „Пряпорец“ и някои списания. Охридски окръжен управител (1918). Инспектор в духовния отдел на Министерството на външните работи и изповеданията (1921–1927). Активно участва в македонското освободително движение. 

 Сред създателите е на Младата македонска книжовна дружина (1892) и е сътрудник на печатния й орган „Лоза“. Един от учредителите на Македонския комитет, върху чиято основа се изгражда ВМОК. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за легален член на ЦК. След Първата световна война е избиран многократно за председател на Охридското братство, за член на Националния комитет при СМЕО, за делегат на редовни и велики събори, учредител е на Македонския научен институт, на полулегалната организация Македонска дружба, често изпълнява ролята на помирител между отделни дейци и течения в освободителното движение. 

Членува в множество обществени организации с нравствено-религиозен, културно- просветен, въздържателен и благотворителен характер. Сред ръководителите е на масонското движение. Публикува множество статии в печата. Сред ръководителите е на масонското движение. Публикува множество статии в печата, рецензии, отзиви, пътеписи, разкази за деца, исторически студии и др. 

 Оставя огромен по обем личен дневник, надхвърлящ 4800 машинописни страници. В него са отразени важни моменти от обществено-политическия живот и от освободителното движение на македонските българи. От дневника е публикуван том 1.

    Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Използва следните имена и псевдоними в публикациите си: Ангел Спространов, Веселин Ангелов, Е. Маркулев, К. Стоянов, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Един Македонец Е.С-в и пр.


 Доц. д-р Александър Гребенаров

Македония - апостол на Македония

сп. "Македонски преглед", 2011, год. ХХХIV, кн. 4, Милкана Бошнакова. Яворов - апостол на Македония... 7-34

 Едно от значенията на понятието „апостол“ е „лице, което се е отдало самоотвержено на някаква идея, всеотдаен борец за нещо“[1]. В живота на известния български поет и драматург Пейо Крачолов Яворов, според собственото му признание, има една кауза, на която той служи всеотдайно, на която истински се посвещава и която го съпътства буквално до последния му час – това е каузата за освобождението на Македония от турско подтисничество. Не с родов корен е свързан Яворов с Македония, а по собствен избор – житейски, творчески, емоционален. 

На Македония и на хората, живеещи в нея той отдава огромната част от силите, времето, енергията, творчеството и любовта на своя кратък 36 годишен живот. Първото отпечатано стихотворение на поета „Напред“ е във вестник „Глас македонски“ [2] още през 1895 г., когато той е 17 годишен и е посветено на Четническата акция на Върховния комитет (ВМОК) [3] в Македония; първите приятели от детинство на Яворов са Коста Нунков и Пейо Гарвалов от Чирпан, които стават известни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО); в поробена Македония Яворов влиза 4 пъти като четник, а последния път през 1912 г. и като войвода на чета;...

 Целият материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017