100 години от основаването на "Македонска дружба"

понеделник, 24 февруари 2020 г.

100 години от учредяването на Македонска дружба – тайна националноосвободителна организация на македонските българи.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2. 


Д-р Володя Милачков

Създадена е през февруари 1920 г. по инициатива на д-р Владимир Руменов. Учредителите ѝ приемат Уредба на Македонската дружба и устав, наречен Първи македонски катехизис. За учител (ръководител) на организацията е избран Вл. Руменов, а за негови помощници – Евтим Спространов и Христо Михайлов. Своеобразният устав задължава членовете да съхранят българското си самосъзнание; да са честни, работливи и родолюбиви; да не скриват своя произход; да пазят македоно-българския си говор; да изпълняват всички обичаи и обреди на своите предшественици; да носят по възможност македонското си облекло; да изучават българската история и пр. 

Принципът за организиране на македонските дружби е те да се състоят от 10 души, свързани по роднинска линия, с приятелство или общи възгледи. Всеки участник е задължен да спомага за разширяването на организацията, като основе нова дружба и я ръководи. Кандидатите за тайната организация се избират след препоръка, проверка и полагане на клетва, че ще работят за запазване на българщината в Македония и ще спазват организационните канони и изисквания. Участниците в дружбите (наречени „братя“) нямат ограничения за членуване в политически, културни, благотворителни, религиозни и други организации. 

Проповеди, вестници, списания и икономически инициативи са организационните средства. След създаването на първата дружба, наричайки я „Централно колело“, дейците насочват усилията си за разрастване на нейната мрежа. Те развиват и просветно-образователна дейност чрез изнасяне на реферати. 

След първоначалния ентусиазъм през 1922 г. учредителите на дружбата преустановяват срещите си и нейната дейност замира. Редица детайли от организационната и ритуалната система на МД са заимствани от масонското движение. Между посветените в свободното зидарство са и повечето от учредителите на тайната организация – В. Руменов, Е. Спространов, К. Станишев, Д. Михайлов, Г. Баждаров и Н. Томалевски. 

Членовете на МД не надхвърлят 100 души, повечето от които са македонски бежанци, живеещи в България. Същественото, което отличава дружбата, е, че тя цели да съхрани националните идентичност, език и култура на македонските българи. Част от идеите ѝ намират приемственост при изграждане на други тайни организации на македонските българи във Вардарска Македония.

Ламби Данаилов (1905 - 1976)

115 години от рождението на Ламби Данаилов (23 февруари 1905, с. Райково (дн. кв.), Смолян – 12 май 1976, София) – полковник, икономист, деятел на тракийското движение.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2. 

Д-р Володя Милачков

Произхожда от родолюбиво учителско семейство, активно ангажирано в националноосвободителните борби на българите в родопския край. Завършва педагогическа гимназия в Казанлък и Свободния университет в София. Учителства в различни селища на страната, занимава се с кооперативна и профсъюзна дейност. 

През 1931–1934 г. работи в тракийската левица и поддържа връзка с лявата емиграция от Добруджа и Македония. Редактор на в. „Тракийска трибуна“ (1931). Участва в тракийската делегация за Парижката мирна конференция (1946). Преподавател по политикономия във Военната академия „Г. С. Раковски“, в Свищов и др. 

От 1944 до 1961 г. е председател на Тракийския научен институт, а от 1961 до 1972 е председател на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България. Автор на съчинения за националноосвободителните борби на тракийските българи (в съавт. със Ст. Нойков): „Четническото движение в Тракия“ – Известия на Тракийския научен институт, т. 2 (1970); „Националноосвободителното движение в Тракия 1878–1903“ (1971).

Обсъжда се промяна на учебниците в Северна Македония

неделя, 23 февруари 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2.

Д-р Антон Панчев

Албански учители, учени и общественици от дълго време проявяват недоволство срещу съдържанието на учебниците по история, география и по други предмети в Северна Македония. Те протестират най-вече срещу текстове, които представят албанците като пришълци, чиито предци са дошли на територията на днешна Република Северна Македония по време на Османската империя, като са упражнявали насилие срещу „македонците“, както и срещу всякакви опити да се оспори „автохтонността на албанците“ по тези земи. Те настояват за основна редакция на учебните материали, за да бъдат включени в тях интерпретациите на албанските учени по отношение на историята и културата на албанското население, а в тази връзка и на цялата история на Северна Македония. 

 Според законовите процедури, за да се стигне до редактиране на учебниците, трябва да се сформира специална комисия в рамките на Бюрото за образование и наука. От съществуващите досега структури, които се занимават със създаването и изменението на учебната литература, досега не имало някаква конкретна инициатива в тази посока. Според член 14 от Закона за учебните текстове, в случай че редакцията обхваща 30% от материала, трябва да се изработи нова план-програма по този учебен предмет. 

Ако този учебен текст съдържа обиди към определена общност обаче, трябва да се изтегли незабавно от употреба. Това се предвижда и от член 26 на Закона за учебните текстове: „Учебникът се изтегля от употреба и ако съдържа материя, с която се обижда историята, културата и другите ценности на граждани на Република Северна Македония, на македонския народ, както и на граждани, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, от турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошнашкия народ и други“. Отношение по този въпрос е взел и министърът на образованието на Северна Македония Арбър Адеми. 

„Формирани са междудържавни комисии (комисиите между Северна Македония и Гърция, между Северна Македония и България), в които се анализират, разглеждат се учебните програми и когато имаме един финален продукт от комисиите, и във вътрешен аспект ще се разгледа съдържанието на учебните програми и самите учебни текстове и ще се предприемат стъпки в тази посока, за да се отстранят и тези части, и тези съдържания, които са неистинни или в професионален аспект не са точни“, е заявил Арбър Адеми. 

 Република Северна Македония е възелът не само на геополитическите и геоикономическите процеси на Балканите, но и на културните и историческите противоборства между балканските народи. Борбата за установяване на контрол върху „историческата истина“, чието ядро са очакваните промени в съдържанието на учебната литература в Република Северна Македония, е много сложна и комплексна, като в нея участват почти всички държави от региона. Каквито и решения да бъдат взети евентуално от Смесената българо-македонска комисия, тяхното претворяване в учебната литература ще зависи, освен от всички други фактори, и от стремежа на албанските учени да наложат своята визия за историята на народите, които живеят върху територията на Република Северна Македония.

Дякон Йосиф Пречистански (1870 - 1903)

150 години от рождението на Иван Николов – Дякон Йосиф Пречистански (1 февруари 1870, Крушево, Вардарска Македония – 4 януари 1903, Крушево) – български духовник йеродякон и революционер, председател на Кичевския околийски комитет на ВМОРО.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2. 

Д-р Володя Милачков

Учи в българската гимназия в Солун. След завършването на Пети клас е учител в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. Замонашва се в манастира под името Йосиф (1888) и след две години става дякон. Събира народни умотворения, които обнародва в печатния орган на Българската екзархия в. „Новини“. 

Привлечен от Анастас Лозанчев, се включва в революционното движение (1894) и става негов деен организатор в Кичевско. Основава и оглавява околийския комитет на ВМОРО и съдейства за организиране на районите чети. Арестуван и затварян от турските власти. 

Умира, повален от туберкулоза, в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Македонско студентско дружество „Вардар“

петък, 21 февруари 2020 г.

100 години от основаването на Македонско студентско дружество „Вардар“ – легална, академична организация на студентите бежанци от Вардарска и Егейска Македония, следващи в Софийския университет. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2

Д-р Володя Милачков

Дружеството е основано през февруари 1920 г. Целта му е да работи за организирането и издигането на студентите от Македония в културно-просветно и обществено-политическо отношение и да се бори за осъществяване на принципа за автономия на Македония. За постигане на целите си то си служи с културно-политически средства – организиране на беседи, вечеринки, концерти, печатни издания, изпращане на петиции, меморандуми и пр. до световни организации. „Вардар“ се ръководи от петчленно настоятелство, избирано от общо годишно събрание с едногодишен мандат.

Пръв председател на дружеството е Иван Михайлов от с. Ново село, Щипско. В първото настоятелство влизат още Илия Бугарчев от Дойран, Йордан Чкатров от Прилеп, Кръстьо Велянов от Крушево, Зора Здравева от Щип и Стоян Карамихайлов от Сярско. За председатели в следващите години са избирани Йордан Чкатров, Васил Шалдев, Кирил Дрангов, Асен Аврамов, Любен Димитров, Петър Ацев, Живко Гелев.

Дружеството е сред учредителите на Македонския студентски съюз в чужбина (1925 г.) и негов активен член. През 1925 г. то създава Помощен институт, който ръководи международната му дейност. Основан е и специален фонд „Пропаганда в чужбина”, в който са събрани над 1,2 мл. лв. През 1926 г. е приет нов устав, който дава право на студенти бежанци от всички висши училища в България да членуват в дружеството. 

През 1929 г. то създава свой клон във Варна, а членският му състав е над 400 души. Негов печатен орган е в. „Вардар“. Дружеството издава и поредицата сборник „Илинден“, посветена на Илинденско-Преображенското въстание, от която излизат 10 книжки, а също десетки книги, брошури, албуми и др. по Македонския въпрос. На дружествените издания сътрудничат български и чуждестранни учени, журналисти и общественици като проф. Л. Милетич, проф. Ст. Младенов, С. Радев, Н. Бъкстон, Л. Ламуш и др. 

Вардарци провеждат ежегодно агитационна седмица за пропагандиране на българската кауза в Македония. Те честват 6 май като свой патронен празник и Ден на падналите за свободата на Maкедония младежи. Дружество става школа за подготовка на кадри за всички легални и нелегални освободителни организации на македонските българи. След 1928 г. „Вардар“ прави усилия за изясняване пред българската и международната общественост на причините, довели до разцеплението във BМРО. Студентското дружество застава на страната на ВМРО – Ив. Михайлов. През 1934 г. то е разтурено от правителството на деветнадесетомайците. Негов наследник и продължител е студентска корпорация „Шар” (1936–1944).

Половин милион лева за българските общности на Балканите

четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Макар и на хиляди километри от днешната българска държавна територия
 дечицата на Гораните в Албания и днес продължават да тачат
българските държавни символи и знаци
.

Снимка: Посолство на РБългария в Тирана, Албания
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 2, 2020 г.

Половин милион лева за българските исторически общности на Балканите отпусна Министерският съвет. Предвижда се с тези пари да се финансират проекти на българите в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, както и на организации на граждани в Република Северна Македония с българско самосъзнание. 

Парите ще бъдат насочени към бюджета на МВнР за 2020 г., уточниха от пресцентърът на външното министерство. 

 Решението има за цел да спомогне на организациите за укрепване на тяхната структура, създаване на възможности за разширяване на дейността им за съхраняване на българската идентичност сред общностите зад граница, както и на публичното им присъствие в съответните държави. То е потвърждение на последователната политика на правителството на България за гарантиране и реализиране правата и интересите на българските общности в чужбина при спазване на местното законодателство и нормите на международното право.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020