Илинденската епопея е начало на филмовото ни Рождество

„Ке я освободиме тая желна Македония!” – изречени слова на български език от английския кинооператор Чарлз Райдър Нобъл” след Илинденската епопея! 

 Михаела Василева 

 Втори август е! Един различен поглед, обединяващ двете ми страсти – любовта към Македония и любовта към киното…. Иде реч за едно въстание, което по подобие на Априлското от 1876 г., разбунва духовете в Европа, поставя на изпитание външната политика на „големите” държави и отправя поредната провокация към европейското обществено мнение. Става въпрос за апогея в националноосвободителните борби на македонските и тракийски българи – Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско от 1903 г. 

Един от най-авторитетните изследователи на българското освободително движение – Христо Силянов, ще открои значението на това въстание години по- късно като „велик подвиг на малък народ” – „най-завършеното въплощение на българското бунтарство” и „най-скъпият принос на Македония в общата национална история на българите”. Отзвукът на въстанието сред европейското обществено мнение е грандиозен. Хиляди публикации в редица официозни, опозиционни и независими печатни издания от Италия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и др., проследяват историческата и политическа същност на македонския въпрос, дейността на четите, избухването на въстанието, жестокото му и кърваво потушаване, агонията на бежанците. 

Събитията в Македония и Одринско отразяват повече от 20 руски журналисти, кореспонденти на московските и петербургски вестници – „Санктпетербургские ведомости”, „Новое время”, „Московские ведомости”, „Русские ведомости” и др. Във Франция въстанието се отразява във в. „Матен”, в. „Република”, видни интелектуалци създават Македонски комитет и организират митинги. Италианските вестници „Куриере де ла сера”, „Национе”, „Аванти”, със своите постоянни представители, публикуват материали от мястото на събитието, а интелектуалците организират митинги в Рим, Палермо, Венеция. Особен интерес към македонския въпрос по това време регистрира Великобритания. Активна и последователна е дейността на множество британски новинари, анализатори и военни кореспонденти на „Таймс”, „Дейли нюз”, Дейли експрес”, „Мониторинг пост”, „Дейли Мейл”. 

Сред английските общественици и журналисти историята ни отрежда особено място на кореспондента на в. „Таймс” Джеймс Дейвид Баучер, който прекарва в България повече от 30 години, през които не веднъж е изправен пред трагичната гледка на измъчените и клети български бежанци и плаче, опитвайки се да прикрие спонтанно бликналите си сълзи. Той е автор на редица статии, репортажи и анализи, в които ревностно отстоява българския характер на славянското население в Македония, справедливостта и героизма на националноосвободителните ни борби. 

Неговият пример е последван от Алфред Хейлс, кореспондент на лондонския „Дейли нюз”, живял заедно с четите в Серския революционен окръг повече от два месеца и автор на серия репортажи за революционното движение в Македония; от английския учен и журналист Хенри Ноел Брайлсфорд, сътрудник на в. „Манчестър Гардиън”, ръководител на британската хуманитарна мисия в Македония през 1903 г.; от У. Милър; Р. Уайън и др. Активната дейност на кореспонденти и анализатори събужда изцяло пробългарски настроения сред английското общество. 

По подобие на Алфред Хейлс и руският военен кореспондент Борис Тагеев, които по време на въстанието се включват в четата на ген. Иван Цончев и предават серия от репортажи за революционното движение в Македония и за бойните действия по време на Илинденско- Преображенското въстание, през есента на 1903 г. друг един английски кореспондент, въоръжен обаче с кинокамера, заминава за Балканите и също се включва в бунтовническите чети. Това е операторът Чарлз Райдър Нобъл, станал любимец на българския периодичен печат година по-късно. През 1904 г. в Лондон, работодателят на Нобъл – Чарлз Урбан, започва да издава ежегодни каталози с описание на своята филмова продукция. До 1907 г. видно място в каталозите заема рубриката „През Балканските страни” със специален раздел, озаглавен България и Македония. „Четническите” киноленти на Нобъл се появяват в Каталозите и по-късно – в публикацията от 1907–1908 са обединени в един голям материал под заглавието „Македония и въстаниците”, а самото съдържание е предшествано от подробна анотация: „Сензационни кадри на въстаническите чети, грабнали оръжие, за да отхвърлят хомота на турската тирания. За да осигури описаните уникални изгледи, нашият оператор бе посветен в партизанското „братство”. 

Споделяйки бита на бунтовниците, придружавайки ги в „горещите точки”, рисувайки собствения си живот, той успя да оползотвори по невероятен начин времето, прекарано в тези сурови условия, и постигна целта си”. Голяма част от филмите са свързани пряко със заключителната част на Илинденската епопея и запечатват нелеката реалност на въстаническия живот, пресъздавайки героични епизоди от ежедневието на оттеглящите са чети на българските революционери Иванчо Карасулията и генерал-майор Иван Цончев, както и смелостта и самоотвержеността на въстаниците. С едно необходимо уточнение – тук става въпрос за „инсценирана хроника” или модерната в последно време „историческа възстановка”, в която героите са автентични и играят себе си, времевият отрязък е почти същият (въстанието е поизтляло, но битките с турците на места продължават), и единствено пространствените измерения не са съвсем ясни и вероятно се разминават с местонахожденията на действителните битки.

 Благодарение на усилията на английския кинооператор и на неговия продуцент – американеца Чарлз Урбан, България прави своята първа блестяща кинопремиера не у нас, а на световна сцена и то в столицата на Великобритания – Лондон, в именития мюзикхол „Алхамбра”, през същата 1903 г. и пред погледа на стотици зрители, кинокритици и журналисти, които след тази прожекция ще се надпреварват да коментират събитието в най-елитарните лондонски печатни издания – „Black and White“, „Morning Post“, „The Standard“, „Financial News“, „The Pelican“, а интересът към тези първи филми, показващи българската действителност, няма да стихне чак до 1907 г., което за комерческо изкуство като киното, си е едно истинско постижение. И всичко това, в резултат на тежката участ на тия изстрадали македонски българи и преди всичко на неповторимия подвиг на „илинденци”, оказали се първопричината за раждането на седмото изкуство и у нас. 

Какво е въздействието на Нобъловите кинопредставления в България през следващата 1904 г. Родната ни преса нарича англичанина „предан труженик на македонското дело и приятел на българския народ”. Освен в пресата, прожекциите на Нобъл в България са съхранени и в паметта на българският актьор, режисьор и сценарист Кирил Петров Перфанов, свидетел на един от сеансите, състоял се във Военния клуб в София. Той си спомня съдържанието на филмите, внушителна фигура на самия Нобъл и една фраза, произнесена от англичанина на български – „Ке я освободиме тая желна Македония!”, която провокира аплодисментите на всички присъстващи в залата военни и цивилни лица, отправени към сърцатия британец. 

Тези първи документални кадри, пресъздаващи българската реалност, са приети радушно и печелят обществена подкрепа, защото се вписват съвършено в патриотичните нагласи на българина по онова време – чрез тях той формулира волята си за обединение и изстрадва неволята на поробените си братя, с тях изрича пламенния си копнеж към реализиране на националния идеал, с тях се легитимира пред Европа и света.

Прочетете още »

Почина Панде Ефтимов – българският родолюбец от с. Претор, Преспанско

Панде Ефтимов
Сн. Архив на Македонския научен институт

   На 13 август 2017 г. си отиде от този свят Панде Ефтимов. Почина на 85 години в София, в Горна България, както той обичаше да нарича своята Родина-майка! Ще остане в сърцата ни като свободолюбив журналист, учител, интелектуалец, обичан съпруг и баща, който властта в Н Р Македония се опита да смачка. Не успя!

 Изтърпя със стоицизъм множеството заплахи, арести, затвори, насилия и унижения… в името на българщината. Бе авторитет сред политиците и мъдрец сред учените. Коментираше историята и съвременните политически събития в Р Македония с дар слово и без страх, с точни факти и аналитичност, на която му завиждаха мнозина.

 Не пестеше напътствията си и към своите приятели от България – журналисти, историци, политици, дипломати, с които можеше да беседва и да спори с денонощия. По подобие на Моисей сочеше неотклонно пътя за сближение между населението от двете страни на Осогово.

Вярваше че То ще настъпи. За разлика от библейския пророк, надживя историческия ден – 1 август 2017 г., когато бленуваният договор между двете страни се подписа и „Обетованата земя” сякаш стана по-близка. Искаше му се да вярва, че поставеното начало ще спре отчуждението между двете братски държави и многолетните страдания на хилядите македонски българи не са били напразни. 

Почивай в мир бай Панде! Ще помним мечтите и заветите ти! Звездата ти ще бъде пътеводна за всеки, който търси истината и добруването.

Родната къща на Панде Ефтимов
Сн. Архив на Македонския научен институт

 * В памет на Панде Ефтимов излъчваме непознат видеозапис с негово изказване. То е от кръглата маса „Войната в Македония”, организирана в Струмица, Р. Македония, на 19 декември 2015 г. от Македонския научен институт и Българския културен клуб – Скопие.

Прочетете още »

Европейската и евроатлантическата перспектива на Македония

сп. Македонски преглед, год. XXXIII, 2010, № 3. Берджети, М. Европейската и евроатлантическата перспектива на Република Македония … 45 - 56.

Република Македония е една от най-младите балкански държави. За нейна рождена дата се приема 8 септември 1991 година. На този ден е проведен референдум за независимост на бившата Социалистическа република Македония (СРМ), която дотогава е в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). 

Македония е и единствената от шестте републики на бивша Югославия, която успя да постигне независимостта си не чрез война, а с мирни средства. До началото на кризата през 2001 г. новата балканска държава беше сочена като позитивен пример за успешно функционираща политическа и конституционна система в една мултиетническа балканска страна...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българската дипломация по Македонския въпрос

Сградата на МВнР в София
Сн. Уикипедия

сп. Македонски преглед, год. XXXII, 2009, № 3. Трохаров, Л. Българската политика и дипломация по македонския въпрос след Освобождението … 33 - 42.

Доброто познаване на българската политика и дипломация по македонския въпрос след Освобождението е важен фактор за тълкуване на случващото се по време на преходния период — след 1989 г. 

Важно е да се знае — кой и как през различни периоди е вземал решения, адекватни ли са били те на реалностите в държавата и в Македония, съобразявани ли са с интересите и действията на великите сили, имало ли е на държавно равнище стратегия за постигане на определени цели. В периода след Освобождението в българската официална политика се открояват две различни стратегии по македонския въпрос. Първата е за запазване на интегрирана, цялостна Македония и национално обединение. 

Тя е в сила до Балканската война (1912 г.). Втората стратегическа линия е разделяне на областта и завоюване на максимално възможен дял от нея до Втората световна война. Може да се твърди, че отстъплението от първата и възприемането на втората стратегия не се оправдава от ставащите вътрешни, регионални и глобални промени, а също така, че това отстъпление в значителна степен предопределя и съдбата на Македония. Може също да се твърди, че за постигането на едната и на другата стратегическа цел, българската политика допуска тактически грешки, последиците от които са трагични. Известни са обясненията на историците за причините.

 Знае се определено, че е бил погрешен подходът при определянето ролята на върховизма, при оценката на идеята за автономия на Македония, при подготовката и участието в Балканските войни, при ориентацията в търсенето на подкрепа от великите сили. Знае се кой е имал решаваща роля при вземането на решения на държавно равнище. Естествено възниква и въпросът за ролята на българската дипломация в този период...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »