Проф. д-р Владо Бучковски: С албанците е тежко, но без тях не може!

четвъртък, 21 февруари 2019 г.

МАКЕДОНИЯ СИ ЗАСЛУЖИ МЯСТОТО В НАТО 

С бившия министър на отбраната и бивш премиер, сега преподавател по римско право и реторика в Скопския университет проф. д-р Владо Бучковски разговаря Костадин Филипов 

 Проф. д-р Владо Бучковски е роден на 2 декември 1962 г. в Скопие. Юрист по образование, от 1988 г. започва работа в Юридическия факултет на Скопския университет като асистент, от 1998 г. е доцент по Римско право, а от 2003 г. е професор по същата специалност. След победата на СДСМ на парламентарните избори през 2002 г. той става член на правителството като министър на отбраната. През ноември 2004 г. е избран за лидер на СДСМ и му е предложен мандат да оглави новия кабинет на страната. Той е премиер до 2006 г., когато неговата партия губи на парламентарните избори. По-късно напуска лидерския пост на СДСМ.

– Господин Бучковски, Вие сте в София начело на група интелектуалци за участие в неформални диалози с ваши български колеги как да подобрите и отворите българо-македонските отношения. Диалозите са организирани от Македонския научен институт и Сдружението „Аргументум” от Скопие. Но главната тема е членството на вашата страна в НАТО. Помня Ви като министър на отбраната, после като премиер на вашата страна и като политик, който направи много за това членство? С какво, всъщност, го заслужихте?

 – Македония заслужи да бъде в НАТО още през 2008 г. заедно с Албания и Хърватия, но тогава ние платихме скъпо смяната на властта след изборите през 2006 г. След мене премиер на страната ни стана Никола Груевски и започна реализацията на идеята, наречена „антиквизация”, чрез която провали готовата работа за членство в НАТО. По време на моето правителство бяхме лидери сред другите страни от Западните Балкани. Благодарение на нашата работа през декември 2005 г. получихме и статута на кандидат-член за Европейския съюз, а пък НАТО ни отвори вратата да влезем там дори с временното ни име Бивша югославска република Македония. Е, сега, десет години оттогава платихме висока цена за това! Сега се питаме – можеше ли по-добре и повече? И си отговаряме днес повече от това – не! Получихме максимума преди всичко заради геостратегическите интереси на Съединените щати и западните ни съюзници, поради подкрепата и помощта от страна на България, преди всичко на премиера Бойко Борисов. Но най-вече заради премиерите Заев и Ципрас. Гръцкият премиер и техният външен министър Коциас демонстрираха голяма доблест, за да се победи национализмът и радикализмът в Гърция. Свалям им шапка! 

 – Знаете ли, май се налага вече да наричаме и официално държавата ви Република Северна Македония. Общата оценка на експертите е, че с членството на Р Северна Македония в НАТО се укрепва както нейната вътрешна стабилност, така и се повишава сигурността в района. Споделяте ли тази оценка? 

 – Напълно! С членството на Северна Македония в НАТО се гарантира нашата териториална цялост, но и стабилността в цяла Югоизточна Европа. Заяква Южното крило на НАТО, заздравяват се границите на Европейския съюз! Видя се колко важна е малката Македония при голямата бежанска криза от преди 3 години. Стотици хиляди сирийци, афганистанци, иракчани, останаха пред нашите граници с Гърция. – Започна вече процедурата за ратификацията на Протокола за членството в НАТО. Гърция беше първа, последваха я Словения и Албания. България също го направи в сряда. Очаквате ли някъде проблеми с ратификацията? – Не, не очаквам никъде проблеми с ратификацията на нашия Протокол за членство в НАТО. Имам впечатлението, че сме поставени върху бърза лента за прием. И даже ми се струва, че нашата бърза ратификация се превръща във въпрос на престиж за всяка една страна-членка! Очаквам процесът на ратификация да приключи до декември тази година и на Срещата на върха на пакта същия месец в Лондон и официално да станем 30-а страна-членка на НАТО. 

– Доста често съм чувал обвинения към албанците във вашата страна, че предизвикват напрежение чрез претенциите си за повече колективни права. Как посрещнаха те членството в Алианса? 

 – Нашите съграждани албанци дават стопроцентова подкрепа за членството на страната ни в НАТО и в Европейския съюз. А и без техните гласове нямаше да има промяна на властта на Никола Груевски. Доста голям брой от тях гласуваха за Социалдемократическия съюз на Зоран Заев тъкмо, за да се спасят от режима на Груевски и от него лично. Но това не означава, че в бъдеще правителствата на Северна Македония ще бъдат без участието на партии, формирани от нашите съграждани албанците. Казвам, и то на основата на моята практика като премиер на страната – с тях е тежко, особено с Демократичния съюз за интеграция, но без тях не може! 

 – Вече беше обявен първият кръг от президентските избори – на 21 април. Имаше идея от опозицията те да бъдат проведени заедно с предсрочни парламентарни избори. Тази идея май умря, как мислите Вие? 

 – Не, в Северна Македония предсрочни парламентарни избори няма да има. Така реши премиерът и лидер на управляващата партия СДСМ Зоран Заев по препоръка на международната общност. Това обаче лично на мен не ми пречи да мисля малко по-различно. Трябваха ѝ на нашата държава предсрочни парламентарни избори, за да получат и Заев, и неговият СДСМ нов мандат за управление. Те хвърлиха много сили, за да направят чудото, да постигнат Договора от Преспа с Гърция и да отворят по този начин вратите за НАТО и за Европейския съюз. Но сериозно занемариха икономиката! 

Заев прекалено много рискува и с ценза за президентските избори, защото с някаква форма на тих бойкот от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ във втория кръг, постигането на избирателна активност от 40% изглежда като мисия невъзможна. Само да подсетя – на референдума за Преспанския договор на 30 септември миналата година активността на гласуването беше само 36%. А ако не успеем да изберем президент, пак ще влезем в политическа криза. Е, вече сме уморени от кризи... достатъчно беше! Северна Македония иска да върви напред!

Сборник за тайните на британската политика на Балканите

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 2. 

Великите сили, България и Балканската война в секретните документи на британската дипломация 1910–1913 г. Подбор, съставителство и превод от английски език Филип С. Филипов. С., „Просвета – София” АД, 2018, 704 с. с илюстрации. 

 Изданието представлява документален сборник, който включва около 600 документа от Британския национален архив. Те покриват периода от пролетта на 1910 до май 1913 г., който съвпада с предисторията на Балканската война до навечерието на Междусъюзническата война. Документите са подредени хронологично и са обособени в два големи дяла. В първия са тези за предисторията, а във втория от самата Балканска война. Във всеки дял са обособени отделни подраздели, започващи с хронология на събитията. Събраните в книгата документи – дипломатически писма, ноти, годишни доклади, паметни бележки и др., отразяват много пълно британското отношение към националния въпрос на Балканите и по-специално към положението в Македония и Одринско. Подбрани са документи от дипломатическата преписка на външното министерство в Лондон, както и от отделни британски дипломатически представителства в София, Белград, Букурещ, Атина, Цетине, Петербург, Виена, Берлин, Париж и др. Това позволява да се открои не само политика на външнополитическото ведомство на Британската империя, но и да се покаже с каква информация по балканските въпроси разполагат в Лондон, както и какви становища изразяват политическите фактори в различните европейски столици. Документите съдържат важни сведения за британската балканска политика и за отношението на другите Велики сили към проблемите в балканските владения на Османската империя. 

Те разкриват ролята на няколко фактора, които влияят на ситуацията, пряко засягаща положението в Албания, Македония и Одринско: интересите на Великите сили; интересите на отделните правителства на държаните от региона; настроенията на различни кръгове от обществеността. Ясно проличава, че интересите на Великите сили са за запазване на статуквото на Балканите (и целостта на Османската империя). Категоричното мнение на дипломатите е, че реформи са необходими, но не и желани поради опасения от възможната реакция на османските власти. Причина за тези становища е разбирането, че една война на Балканите неминуемо ще разпали общоевропейски конфликт. Публикуваните текстове свидетелстват и за влиянието на моментни международни фактори като италианско-турската война за Триполитания, или въстаническите действия в Албания върху предвоенната ситуация на Балканите. Документите много ясно потвърждават няколко изразени тенденции в региона. 

Първата е на разрастващо се албанско национално движение и същевременно началото на една албанска демографска експанзия и териториално разширение. Втората са непреодолимите противоречия между Сърбия и България, и Гърция и България по въпроса за Македония. Британските дипломати не се заблуждават, че въпреки всички опити за сближение между Сърбия и България претенциите на Белград са много силни и обричат всяко разбирателство на провал. Друга ясна тенденция е, че често настроенията на екзалтирани тълпи се използват от управляващите за оправдание на техните действия. Дипломатическата преписка отразява хладната пресметливост на британските дипломати, прикрита зад хуманитарни фрази. Тя фиксира и различните стереотипи и предразсъдъци, с които дипломатите от Форин офис подхождат към балканската проблематика. Същевременно текстовете очертават и портрети на редица дипломати и водещи политици, като руският външен министър Сергей Сазонов, британският сър Едуард Грей и др. 

В тях се съдържат и оценки за отделни водещи политически личности – например за цар Фердинанд. Като цяло изданието е съществен принос не само към историята на Балканската война, но и на националния въпрос на Балканите. Публикуваните документи открояват корените на някои дълготрайни конфликти в Югоизточната част на Европа, причините противоречията между балканските държави да се задълбочават, пагубната роля на Великите сили за съдбата на населението в Македония и Беломорска Тракия. Материалите от сборника извеждат на преден план и някои съществени тенденции в политиката на отделни балкански държави, например стремежа на Сърбия да присъедини значителни части от Македония, както и претенциите на Румъния към български територии не само от Добруджа, но и до Шуменско. 

Значението на документалния сборник е в това, че очертава една цялостна картина на нагласи и отношения, на противоречия и интереси. Той позволява да се реконструира сравнително подробно и пълно представата на една Велика сила към проблемите на региона. Към документите са дадени като приложение биографиите на редица личности от Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Османската империя, България, Сърбия и др. които осъществяват дипломатическата дейност в разглеждания период. Без съмнение изданието е принос не само към историята на Балканските войни, но и на националния въпрос на Балканите. Неговото значение не се изчерпва само по отношение на историческата картина, която представя. То има значение и с изводите, които съвременните политици и и дипломати могат да правят върху материал от миналото. 

 Николай Поппетров

Недоверие сковава отношенията между България и Македония

сряда, 20 февруари 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 2.

По покана на Македонския научен институт в София пристигна за форума „Диалози за бъдещето на България и на Македония” група интелектуалци от Скопие, водени от професора по Римско право и Реторика в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“, бивш министър на отбраната и премиер на Република Македония проф. д-р Владо Бучковски. Срещата бе организирана от МНИ, със съорганизатор –Сдружението за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие. В разговор с членове на Института и гости на форума, проведен на 16.02.2019 г. в хотел „ВЕГА София“, университетските преподаватели, учени и журналисти от Македония потърсиха общи пътища за реализираме на прояви за взаимно опознаване и по-добра перспектива на хората от двете държави. 

В групата от Скопие освен проф. Владо Бучковски бяха включени още проф. д-р Гоце Наумовски – преподавател в Правния факултет в Скопския университет, специалист по Римско право и интелектуална собственост и председател на Сдружение за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие, Васко Шутаров – политолог, бивш директор на Културно-информационния център в България, Гоце Михайловски – журналист от ТV „Канал 5“, доц. д-р Димитри Чапканов – юрист, Филип Вучен – докторант, Благой Пандовски – адвокат, Мариан Николовски – журналист отТV „Сител“, експерт по църковните въпроси. Участие в дискусията взе и Ружица Гугуловска, потомка на известния Манасиев род от Щип. 

Между членовете на МНИ и поканите гости от страна на Р България бяха доц. д-р Александър Гребенаров и Коста Филипов, които бяха и модератори на форума, проф. Георги Близнашки, Първан Симеонов, посланик Любчо Трохаров, инж. Александър Цегриловски, доц. д-р Наум Кайчев, Петър Мутафчиев, доц. д-р Милен Михов, доц. д-р Павел Павлов, Станимир Илчев, Николай Кънчев, проф. д.ист.н. Трендафил Митев, проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Стоян Германов, гл. ас. д-р Володя Милачков, гл. ас. д-р Георги Георгиев, Елена Бугарчева, Коста Влахов, Христо Иванов и др. 

Срещата предизвика горещи коментари по обявените в програмата теми: Конституцията на РС Македония и конституционните права; Държавно-политически отношения между Р България и РСеверна Македония; Медии и взаимоотношения; Коридор № 8 и бизнес перспективи, свободно движение на хора и товари; Авторски права; Културно-историческо наследство, родова памет. Участниците в дискусията потърсиха причините за взаимното недоверие сред обществото в двете страни и направиха опит да конкретизират мерки за неговото преодоляване. 

Потърсиха се отговори на въпроси, свързани с причините за острата антибългарска пропаганда, „заливаща“ медии, научна литература, музейни експозиции, художествени произведения и пр., и всяваща конфронтации в почти всички сфери на обществения, научния и културния живот в двете страни. Анализира се и въпросът за хронологичната граница, от която Македония започва да гради своята история, а и именно 1944 г. Представиха се данни за работата на Мултидисциплинарната комисия по исторически и образователни въпроси по договора за добросъседство между Р България и Р Северна Македония и др. 

По всеобщо съгласие се реши дискусията да продължи в Скопие. На втората среща интелектуалците ще се опитат да предложат конкретни мерки за по-активно развитие на двустранните контакти между двете държави в областта на държавно-политическото, търговско-икономическото, инфраструктурното, културното и междурегионалнотосътрудничество.На нея ще бъда направен опит да бъдат поканени и представители на държавни институции на двете страни, които имат договори за съвместна дейност, но до този момент остават без практическа реализация. 

Доц. д-р Александър Гребенаров

Лектория "Македония" представя "Досието Попиванова"

вторник, 19 февруари 2019 г.

В сряда, 20 февруари, от 18.00 часа, ще се проведе поредната дискусия в рамките на Лектория "Македония" на Македонския научен институт.

Този път наш гост ще бъде писателят Миланчо Янкоски от град Прилеп, Северна Македония, който ще представи пред българска публика своята книга "Досието Попиванова". 

В творбата по интересен и живописен начин са преплетени историческия разказ за съдбата на една прочута прилепска фамилия в контекста на цялата поредица от събития, белязали живота  на населението във Вардарския дял на Македония през XIX и ХХ в. Ще се запознаете със знайни и незнайни герои от нашето революционно движение, но ще се сблъскате и с предателствата, покварата и разочарованията на мнозина... Книгата на Миланчо Янкоски е един прозорец към света, който ние познаваме от романите на неговия съгражданин Димитър Талев. 

Водещ на дискусията ще бъде дългогодишният кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие Костадин Филипов, а датата и мястото на срещата е позната - София, ул. Пиротска № 5, ет. 2.

Доц. д-р Александър Гребенаров
Костадин Филипов

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019