Бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 5 за 2020 г.

сряда, 27 май 2020 г.

Бюлетин "Българите на Балканите и по света"
бр. 5 за 2020 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония...1 – 6
Български общности зад граница... 7 – 11
Акцент: Дата за избори няма, няма и комисия... 11 – 15

Интервю на броя: проф. д-р Лучия Антонова-Василева: Македонският език е създаден и съществува поради политическата конюктура и затова е обект на спорове...16 – 23

Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 24 – 30

Дейност на МНИ... 31 – 33
Нови книги... 33 – 34

а" 

Синонимията при имената българи//македонци

понеделник, 25 май 2020 г.

сп. "Македонски преглед", год. XXII, 1999, № 4. Кочев, Ив. Синонимията при имената българи//македонцибългарски//македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни)... 127–138 

Ра­бо­та­та си пос­та­вя две за­да­чи: 1) да раз­к­рие съ­дър­жа­ни­е­то на всич­ки име­на със зна­че­ния ’бъл­га­ри’, ’бъл­гар­ски’, т.е. да при­ве­де всич­ки си­но­ни­ми на име­на­та в до­ку­мен­ти­те, ука­за­ни в заг­ла­ви­е­то; и 2) да хвър­ли свет­ли­на вър­ху на­род­нос­т­ния ха­рак­тер на ези­ка, на кой­то са на­пи­са­ните. 

 Ма­те­ри­а­лът е ек­с­цер­пи­ран от раз­лич­ни из­точ­ни­ци на ле­гал­ни и не­ле­гал­ни ор­га­ни­за­ции в Крал­с­т­вото на сър­би, хър­ва­ти и сло­вен­ци (по-къс­но Югос­ла­вия), Бъл­га­рия, Ев­ро­па и Аме­ри­ка. Пред­по­че­те­ни за ана­лиз са ма­те­ри­а­ли­те от ле­ви­те ор­га­ни­за­ции ­ ав­то­но­мис­тич­ни и фе­де­ра­лис­тич­ни, за ко­и­то се е смя­та­ло, че са из­по­вяд­ва­ли иде­и­те на ма­ке­до­низ­ма. 

С по­зо­ва­ва­не­то имен­но на тях скоп­ски­те сър­бо­ко­му­нис­ти съз­да­ва­ха не­вяр­на­та пред­с­та­ва, че в пе­ри­о­да меж­ду две­те све­тов­ни вой­ни е има­ло про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду тер­ми­ни­те бъл­га­ри // ма­ке­дон­ци, бъл­гар­ски // ма­ке­дон­ски и пр. Раз­би­ра се, в ра­бо­та­та се из­на­ся ма­те­ри­ал и от дес­ни из­да­ния, за да бъ­де зак­ръг­ле­на по-ця­лос­т­но пред­с­та­ва­та по пов­диг­на­ти­те въп­ро­си...

Целият материал четете по-долу:

145 години от рождението на Петър Дървингов

неделя, 24 май 2020 г.

145 години от рождението на Петър Дървингов 

(25 май 1875, Кукуш – 8 март 1952, София)

Проф. д.и.н. Тодор Петров

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5. 

Полковник, войвода, член-кореспондент на БАН. Роден в семейството на занаятчия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което постъпва във Военното училище в София. На 1 януари 1896 г. е произведен в първо офицерско звание и изпратен да служи в 3-и конен полк в Шумен. 

През 1898 г. става член на тайните офицерски дружества в армията (Българските освободителни братства), имащи за цел освобождението на Македония и Одринско, чиито членове през 1899 г. оглавяват ВМОК. 

Взема участие в Горноджумайското въстание (1902) начело на чета от 80 души и води бой с противника при с. Сърбиново. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на капитан Йордан Стоянов в Серски революционен окръг. Действа в Горноджумайско и Мелнишко и води боеве с турски войски. През 1910 г. завършва Военната академия в Торино, Италия, след което служи като помощник-началник в разузнавателната секция към Щаба на армията. 

По негова инициатива след започването на Балканската война е формирано Македоно-одринското опълчение, на което е един от организаторите и негов началник-щаб. В началото на Първата световна война е началник-щаб на 11-а пехотна македонска дивизия, а от 1917 г. – началник-щаб на Моравската военноинспекционна област. След преминаването си в запаса (4 ноември 1919 г.) развива значителна обществено-политическа дейност и е член на Съюза на запасните офицери, на Дружеството на военните писатели, на Дружеството на българските публицисти, почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, а от 1932 г. е член-кореспондент на БАН. 

Развива и активна изследователска и писателска дейност. Автор е на много военноисторически трудове – „История на Македоно-одринското опълчение“ (в 2 тома), „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“, „От Пловдив и Скопие към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, на много студии и статии. За заслугите и дейността си е награждаван многократно с български и чуждестранни ордени и медали.


В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова

събота, 23 май 2020 г.

В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова 
Спомени и документи. Елисавета Миладинова 

Международен паспорт, издаден през 1936 г. на Христо Силянов 
и съпругата му Веса Силянова
Елисавета Миладинова-Василева (1932–2019), автор на последващия текст, е потомка на Миладиновия род. Благодарение на нейните контакти и инициативност като дългогодишен специалист архивист в Български исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са предадени ценни материали за историята на освободителните борби на македонските българи. Заедно семейството си дарява Стружкото бойно знаме на Националния

На снимката: Евгени Силянов със съпругата си Нина
военноисторически музей, традиционни костюми от Струга, Дебър, Крушево на Регионалния исторически музей – Благоевград, публикува архивни материали в научни списания, вкл. в сп. „Македонски преглед“, член е на Македонския научен институт. В материала на Ел. Миладинова са описани спомени от контактите ѝ със сина и съпругата на Христо Силянов – Евгени Силянов и Веса Силянова. В приложение са включени няколко архивни документи. 

 Поместеният материал „В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова. Спомени и документи“ с автор Елисавета Миладинова е обнародван В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, с. 119–132. 






140 години от рождението на Христо Силянов

140 години от рождението на Христо Силянов 

Когато на 24 май честваме едни от най-обичаните празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, през 1880 г. Цариград се ражда българският публицист, поет, историк, политик, деец на ВМОРО, учредител на Македонския научен институт Христо Силянов. 

В негова памет ще бъдат представени доклади от кръгла маса, организирана в Благоевград на 19 май 2010 г. по повод 130 години от неговото рождение. Отпечатаният сборник през 2012 г. „Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония“ с доклади и съобщения от форума остана до днес слабо познат за почитатели на националната тематика и в частност на именития деец. 

 Книжното тяло е убягнало и от погледа на авторите на статията в Уикипедия, посветена на Христо Силянов, включваща иначе голям брой позоваващи бележки и библиографски източници. А то заслужава! Направените оценки, анализи и обобщения за различни събития, заедно с представените малко познати или изцяло неизвестни илюстративни материали, допълват образа за живота и делото на Хр. Силянов, както и на епохата, в която той живее и твори.

Сборникът е издаден от Регионална библиотека „Димитър Талев” – Благоевград от съставителски екип в състав: доц. д-р Александър Гребенаров, Петър Петров и Соня Иванова. Изданието е отпечатано със съдействието на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ под ръководството на тогавашния негов пръв председател и създател – Александър Гребенаров. 

„Христо Силянов е сред авторите, чиито произведения намират многобройни читатели, независимо от времето на тяхното създаване, отпечатване или преиздаване. С особена сила това твърдение се отнася за творбите му, посветени на националноосвободителното движение на българите, останали под властта на Османската империя след 1878 г. А те не са малко. Плодотворният поет, писател, публицист, преводач, политик, общественик и революционер твори непрестанно четири десетилетия – от първите материали, публикувани в хектографирания революционен лист „На оръжие” (1899), до края на живота си (1939), когато завършва втората книга на „Освободителните борби на Македония” и проектира следващия том. 

Силянов е от малцината дейци, които „покриват” с физическо присъствие голяма част от територия на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Така напр. ако през 1902 г. той е в Леринско заедно с Гоце Делчев и Марко Лерински, то събитията през Илинденско-Преображенската епопея (1903) ще го отведат с Михаил Герджиков в противоположния край на българското землище – в Странджа, като секретар на конгреса в Петрова нива, а по-късно и в сраженията за освобождението на Василико и Ахтопол. 

През 1912 г., преди и по време на Балканската война е в Югозападна Македония и заедно с войводите Васил Чекаларов и Иван Попов води сражения за прогонване на вековния неприятел. Изброените по-горе събития се вместват в рамките на едно десетилетие, в което Силянов ще завърши история в Софийския университет, ще специализира в Швейцария, ще бъде сред учредителите на журналистическо дружество, ще създава и редактира вестници и списания, много от тях свързани с Македония, ще бъде избран с Пейо Яворов и д-р Христо Татарчев на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908) за допълнителен член на Задграничното представителство, ще се завърне в родния си Цариград, където ще издава в. „Вести”, наблюдавайки внимателно състоянието на екзархийските епархии в Македония. 

В личния живот на доскорошния харамия също ще настъпят промени. След женитбата със София Малиновска – известна българска учителка, преводач, литературен и театрален критик, през 1907 г. се ражда синът му Евгени – бъдещ дипломат. И след Първата световна война Силянов е сред активните дейци в освободително движение. Учреденото от него сп. „Сила” дава трибуна на известни ръководители на ВМОРО, които изясняват организационни недоразумения и лични конфликти. 

Изразява мнение за проблемите в Македония и новото следвоенно статукво във вестниците на македонската емиграция в България „Македония”, „Вардар” и в печатния орган на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада „Македонска трибуна”. През декември 1923 г. е сред 52 дейци, поканени за учредяване на Македонския научен институт (МНИ). Особено възторжено приема идеята новата организация да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи и да „подготви една системна и подробна история на тия борби”. 

През юни 1930 г. Общото събрание на МНИ избира Силянов за член на Управителния съвет, а след осем години е и негов подпредседател. 

Все през този период (1930–1931) Силянов участва в помирителна комисия, която прави опит да спре кървавите междуособици между крилата на Вътрешната македонска революционна организация. В по-следващите години нейният водач Иван Михайлов търси съвети от Силянов за осъществяване на мащабен проект, включващ издирване на архивни материали и записване на спомени на дейци от цяла Македония. В междувоенния период, освен като общественик, се изявява и като политик. 

Авторитетът му привлича вниманието на идеолозите от Демократическия сговор и той не случайно е избиран за народен представител в две народни събрания – ХХ и ХХІ (1923–1931). След „голямата” война Силянов издава няколко книги, за които в предишния период води подробни бележки – „От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война 1912” (1920), „Писма и изповеди на един четник (1902 г.)” (1927), „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” (1934). В книгите са включени събития от обособени периоди в живота и дейността на автора. Те са описани емоционално, но са близки до действителността.

Силянов не желае да направи промяна на „отлежалите” записки, което ги прави особено ценни, с чистосърдечен мотив: „Кога чета сега подир повече от четвърт век, собствените си спомени, не мога да не призная още, че разсъжденията и преценките ми за отделни събития и лица носят отпечатъка на голям субективизъм. Виновна за това е само младостта, която по-силно чувства и която гледа на нещата през увеличително стъкло на своя абсолютен критерий. От такъв субективизъм страдат, може би някои мои сурови присъди за действията на отделни личности или групи. 

И тук, обаче, не се реших да изменям или коригирам онова, което тогава съм чувствал и мислил, понеже сметнах, че с това бих накърнил интереса и значението на книгата като илюстрация на тогавашни настроения и разбирания” (Силянов, Х. Спомени от Странджа.С., 1934, с. 4). За разлика от мемоарните книги, „Освободителните борби на Македония”, излезли в два тома през 1933 и 1943 г., са написани от Христо Силянов като зрял историк. В тях също има лични преживелици, но преобладават целенасочено събирани данни от архивни материали, книги, вестници, спомени на дейци и пр. Тази сплав от сведения, преплетени с лични преживявания на автора като очевидец, както и неговото поетично дарование, придават необикновен привкус на текста, превръщайки го в емоционален, но близък до читателя преразказ за съдбата на Македония. През 1967 г., след близо двадесетгодишна политика на национален нихилизъм в България, неочаквано името на позабравения Христо Силянов отново става актуално, заради преиздадения му мемоарен труд „Писма и изповеди на един четник (1902 г.)”. 

Тази неголяма книжка с мемоарен характер, в която авторът споделя първите си харамийски премеждия в Македония и дòсега с Гоце Делчев и Марко Лерински, тества ситуацията по Македонския въпрос „отвътре и отвън” след решенията на Мартенския пленум на ЦК на БКП (1963) и последвалите заседания на управляващите по македонския въпрос. Липсата на критични препоръки и коментари окуражава българската историческа наука да направи достъпни за обществеността още извори и нови авторски трудове, стояли дълго в сянка, заради политическото вето. 

През 1983 г. идва ред за преиздаване на двата тома „Освободителните борби за Македония” на Хр. Силянов, отдавна превърнали се в библиографска рядкост. Те излизат фототипно, но създават известен смут сред специалистите, заради „изпадналия” предговор на Йордан Бадев в т. 2. 

Независимо от високия тираж, надвишаваш 10 000 бр., книгите скоро се превръщат в антикварна ценност. Тяхната съдба се споделя и от три преиздадени труда на Христо Силянов през 1984 г., обединени в един том под надслов „Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос”. Въпреки че някои съпътстващи текстове носят идеологически белези на своето време, огромният тираж, надвишаващ 70 000 бр., също се изчерпва. 

През 1993 г. се появява и последната преиздадена книга на Христо Силянов „Сръбско-българският спор и Русия”, представяща позициите на автора по темата за разделението на Балканите и политиката на Русия през далечната 1915 г. Христо Силянов си отива от този свят без да дочака осъщественото национално обединение, нито последвалите събития в Македония след 1944 г., когато репресиите срещу българите се засилват. Неговото предчувствие обаче, отекнало като последни думи в предговора на „Освободителните борби на Македония” звучи пророчески 

„…Тия мои усилия (за написване на труда – б.а. А. Г.) бяха в известен смисъл спъвани от това, че трябваше да възпроизвеждам събития, представящи само прелюдията на една неизповедима трагедия, развръзката на която се крие в бъдещето, по-близко или по-далечно, всяко действие на която пàри като нажежен въглен българската душа” (Т. 1, с. VIII). 

Независимо от жанровете и географските посоки на Силяновите трудове, от годината на първата им поява или от политическата конюнктура в страната, до днес те остават основно градиво за изследователите на македонския въпрос и увлекателни текстове за любители на историята.

 Докладите и съобщенията от кръглата маса в Благоевград, потвърждават още веднъж определението от Йордан Бадев в предговора на т. 2 от „Освободителните борби на Македония“ за Христо Силянов като именит „поет по природа, историк по образование и общественик по темперамент”!“ 

 Александър Гребенаров. Уводни думи. – В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, с. 7–12.

Христо Силянов – възпитаник на класическата гимназия в Битоля

петък, 22 май 2020 г.

Христо Силянов – възпитаник на класическата гимназия в Битоля 

Д-р Георги Тренчев

 В цикъла статии за Христо Силянов предложеният текст принадлежи на Георги Тренчев – доктор по педагогика, директор на НУ „Яне Сандански”, гр. Разлог, радетел на нова образователна политика в Разлог, участник в множество международни проекти в областта на образованието, член на Македонския научен институт. 

Статията разглежда етнодемографската картина в Битоля, който се оформя се като важен училищен център, съперничещ на Солун. По това време градът е с подчертан български облик, което говори и наличието на множество български училища. През учебната 1899/1900 г, след закриване на класическия отдел на Солунската гимназия, Христо Силянов се премества заедно със свои съученици от Солун в Битоля, където продължава образованието в последния VII клас в българската класическа гимназия под ведомството на Екзархията. 

 През този период училището е ръководено от управител, който е и преподавател – Атанас Ченгелов. Учители в гимназията са популярни дейци на ВМОРО, между които Лазар Димитров, Васил Пасков, Петър Мартулков, Климент Бояджиев, Михаил Герджиков под името Тодор Луканов, Дамян Груев и др. Преместването на учениците в Битоля е значимо събитие и оставя трайна следа в много от учениците, които по-късно го предават в спомените си. Известният деец на ВМОРО/ВМРО – Павел Шатев, по това време ученик в Солунската гимназия разказва: „С отделянето на гимназията нашите другари – ученици класици – всички заминаха за Битоля. Някои от тях бяха Търпен Марков, Георги Баждаров, Христо Силянов, Пандо Кляшев, Манол Розов, Георги Христов, Андрей Казепов, В. Цветков и др. 

През цялата година ние бяхме в постоянна кореспонденция. Те всички изказваха голямо задоволство от Битоля и от писмата им личеше, че те там макар все още ученици пансионери, живеят по-интензивно. Ние това си обяснявахме с обстоятелството, че Битоля като по-малък град, населен с по-компактно българско население, животът там ще да е по-приятен и по-интересен, отколкото в Солун, който макар и да беше същински център, все пак ние, както и всички живущи в града българи се чувствахме като в един остров, изолиран от български елемент, тъй като болшинството в града се състоеше от евреи, турци и гърци”. 

 Статията „Христо Силянов – възпитаник на класическата гимназия в Битоля“ с автор Георги Тренчев е обнародвана В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, с. 13–33.


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020