Георги Казепов (1880 - 1923)

Георги Казепов 

(1880 - 1923)

/Откъс от книгата "Георги Казепов" на К. Михайлов /

Мелнишки околийски войвода, член на Окръжния комитет на Серски революционен окръг. Роден в с. Калиманци, Мелнишко. По време на Илинденско-Преображенското въстание напуска учителството и се включва в четата на Яне Сандански...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Горноджумайското въстание през 1902 г.

Част от четата на Йордан Стоянов, късната есен на 1902 г.
Сн. Централен държавен архив

Горноджумайското въстание 1902 г.

Откъс от книгата "Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи", II т., С, Македонски научен институт, 1995 г. 

"...въпреки противодействието на ВМОРО, през лятото на 1902 г. Върховният комитет начело с ген. Ив. Цончев продължава да изпраща чети в Македония, които водят успешна агитация за въоръжено въстание. Техните войводи, предимно офицери, напуснали българската армия и преминали в запаса, говорят пред народа, че въстанието ще бъде обявено още през есента. Така те успяват да привлекат на своя страна част от комитетите в Разложко, Мелнишко, Неврокопско и Демирхисарско и да създадат своя вътрешна база. 

Сред членовете на Върховния комитет все повече се утвърждава преценката, че моментът е най-благоприятен за едно въстание. Според тях, по този начин щяла да се предизвика намесата на великите сили за въвеждането на реформи в поробените области..." 

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Германски документи за Независимостта на България

Доклад на посланика в Константинопол до райхсканцлера фон Бюлов в Берлин за становищата на турския печат относно събитията и политиката на Великите сили

Терапия, 7 октомври 1908 г. 

Турските ежедневници, излезли в деня след обявяването на независимостта на България, съдържат подробни обсъждания на българската постъпка и създаденото чрез нея положение. Общо взето, събитията се коментират спокойно въпреки строгото обсъждане. 

 С поведението на правителството, което в официално комюнике до печата изрази намерението си най-напред да протестира пред силите, които са подписали Берлинския договор, и да постави по-нататъшното си решение в зависимост от техния отговор, се изразява съгласие и се препоръчва спокойствие и благоразумие...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Българската топонимия в Корчанско, Албания

Архивна снимка на надгробна плоча край село Връбник,
 Корчанско, дн. Албания.  На фотографията се вижда ясно
езикът, на който е написана
Сн. Цветан Томчев

сп. Македонски преглед, год. XXII, 1999, № 3. Бело, Р. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания..., 77–87.

Село Врібник (изговаряно Вірбник от по-старите жители) се намира в Югоизточна Албания, в самия край на границата с Гърция. Разположено е на около 900 м н.в. в малка котловина между две каменисти, високи около 1500 м планини Висок вър и Странъта. 

Селото е на 40 км северозападно от гр. Костур, на около 50 км от Лерин и на 80 км южно от Охрид. Връбник е най-източната точка на Албания. Край самото му землище минава границата с Гърция, на чиято територия се намира съседното бивше българско с. Смърдеш (дн. Кристолопиги). 

На север от Връбник, на около 7 км е Малкото Преспанско езеро и с. Заградец. На запад се простира историческата област Девол, в която се търсят развалините от средновековния български архиепископски център, носил същото име (Снегаров 1927-1928: 266-273; Младенов 1918: 83-86). 

Името на областта е от субстратен тракийски произход. Районът около Костурско, Корчанско и Преспанско е тясно свързан с ранната средновековна история на България...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »