През 1920–1923 г. е народен представител и организатор на комунистическото движение в Петрички окръг и журналист от в. „Освобождение“ – орган на Емигрантския комунистически съюз. През 1923 г. организира и ръководи въоръжените акции на комунистите в Петрички окръг по време на т.нар. септемврийско антифашистко въстание. Като командир на въоръжен отряд заема казармата в гр. Разлог и обявява установяването на работническо-селска власт в Разложка околия.
След потушаването на въоръжената комунистическа акция заедно с отряда си се предава на ВМРО. Около 1 година пребивава в четата на Алеко Василев и е под негова закрила. През 1924 г. е осъден задочно на смърт и емигрира в Югославия, а оттам за кратко в Москва. През 1925–1933 г. е във Виена като политически секретар на ВМРО (об.) и главен редактор на печатния ѝ орган „Македонско дело“.
От 1934 до 1944 г. е емигрант в СССР, работи в апарата на Коминтерна и е главен съветник на задграничното комунистическо ръководство и лидера на БКП Г. Димитров по Македонския въпрос. Завръща се в България на 28.ІХ.1944 г. За известен период от своя живот преди и след 1944 г.се обявява против опитите на югославската страна да заграби Пиринска Македония и против македонистката политика на ръководството на БКП. Открито защитава тезата, че населението в Македония и особено в Пиринска Македония е с ясно българско национално съзнание.
д-р Володя Милачков
