Кръстьо Велянов (1895 - 1954)

понеделник, 28 септември 2020 г.

125 години от рождението на Кръстьо Велянов
(псевдоним: Милко Ралин) (6 септември 1895, Крушево – 9 октомври 1954, София), деец на легалното македонско младежко националноосвободително движение, писател, публицист, журналист, преводач. 

Баща му е основател на революционния комитет в Крушево (1894), многократно затварян от турците за революционната дейност. Кр. Велянов учи в Българската търговска гимназия в Солун, но след закриването на българските училища от гръцките власти след Междусъюзническата война, довършва образованието си в търговската гимназия в Свищов. 

По време на Първата световна война става учител и секретар на околийското управление в Крушево. След войната семейството му се преселва окончателно в София, където завършва право в Софийския университет. Като студент е един от основателите на Македонско студентско дружество „Вардар“ и член на първото му настоятелство. 

През 1923–1926 г. е редактор на органа на СММКПО в. „Устрем“. Редактор е също на в. „Днес“ (1935–1941) и на в. „Пелистерско ехо“ (1942). Сътрудничи на в. „Македония“, в. „Вардар“, сп. „Отец Паисий“, сп. „Родина“, „Литературен глас“ и др. Пише разкази („В бури. Разкази из македонската освободителна борба“), драми („Седянка“), публицистични брошури („Днешната политическа постановка на македонския въпрос“). 

Творчеството му пресъздава славните и героичните страници от българската история и революционните борби на македонските българи. Остава непубликувано богато литературно наследство. След 9 септември 1944 г. се занимава главно с преводаческа дейност.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 9

130 години от излизането на в. "Новини"

130 години от излизането на вестник „Новини“
– „Вестник политически, научно-литературен и духовен“, орган на Българската екзархия, чието седалище до 1913 г. е в Цариград. 

След Освобождението в турската столица, където е оставено седалището на Българската екзархия, екзарх Йосиф I полага много усилия, докато издейства разрешение за издаване на самостоятелен църковен вестник. Екзархията издава в продължение на 22 години своя печатен официоз в Цариград от 27 септември 1890 г. до 9 октомври 1912 г. Той излиза първоначално един път седмично, от 24 септември 1891 г. – два пъти, а от 1908 г. – три пъти. От 23 октомври 1898 г. излиза под ново име „Вести“. Османската „Дирекция по печата“ подлага вестника на строга цензура и го спира на няколко пъти. 

През това време той продължава да излиза под името „Глас“. Негови „главни“ редактори са Ат. Шопов, Д. В. Македонски, проф. Ст. Киров, Вл. Бурилков, Д. Маринов, Хр. Силянов, Д. Хр. Бръзицов. Вестникът е предназначен за българите екзархисти във вилаетите на Османската империя (Македония и Одринска Тракия), но се разпространява и в Княжество България. Списва се в духа на официалната българска политика, но е лоялен спрямо султана и неговата империя. Води активна борба против гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Публикува статии по църковни, политически и просветни въпроси, дава редица сведения за църковно-културни прояви на българските църковни общини; позволява си да помества протестни резолюции и дописки за тежкото положение на българите християни в някои части на Македония. 

Поддържа редовна рубрика за политическия живот в Княжество България и за делата на Българската екзархия в Цариград. От 1894 до 1897 г. към вестника се издава приложение „Библиотека“ (общо 20 книжки), печатани в печатница „Единство“ в Пловдив. Това е литературно списание, предназначено за българите в Македония и Одринска Тракия и помества оригинални и преводни повести и разкази, стихотворения, научни статии, пътеписи, географски описания и др.

За народността на монах Калистрат Зографски

петък, 25 септември 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Доц. д-р Веселин Панайотов. За народността на монах Калистрат Зографски... 109 - 114
 
През 1901 г. излиза от печат една малка книжка “Служби на Климент Охридски”, която до ден днешен остава почти неизвестна на българското общество и наука. 

Това е един превод на монах Калистрат Зографски на службите на св. Наум Охридски и на св. Климент, епископ Охридски от гръцки на църковнославянски или, както той сам заявява, на старобългарски. Това издание не се споменава в съвременните изследвания и енциклопедии. 

Дори най-доброто издание на Българската академия на науките - Кирилометодиевската енциклопедия, не споменава работата на Калистрат Зографски сред библиографските източ- ници. Трудът на монах Калистрат предхожда с години изследванията на П. Лавров[1]  и проф. Й. Иванов[2]  и в този смисъл той е един от първите автори, които обръщат внимание на службите на св. Наум и св. Климент[3]. 

Естествено първи подтик на монах Калистрат да се занимава с тези текстове е неговото родолюбие и близостта на родния му град Струга до Охрид...

 Целият материал четете по-долу:

 

Мичман Тодор Саев за противоречията в освободителното движение в Македония

четвъртък, 24 септември 2020 г.

                                         

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Георги  Н. Георгиев. Записки на мичман Тодор Христов Саев за противоречията в Македоно-одринското освободително движение  (ноември 1900 - юни 1901 г.) ....115 - 130

"...Авторът на записките, Тодор Христов Саев, е роден в с. Белица, Разложко на 15 декември 1872 г. [1] Според някои сведения баща му е касиер на комитета на Вътрешната революционна организация в селото. 

Заподозрян от турските власти, той напуска дома и многодетното си семейство и търси спасение в далечния добруджански град Тулча, където умира в началото на Руско-турската война, преди да постъпи в Българското опълчение. 

Останал рано сирак, Тодор учи в родната Белица, с. Згорли (дн. Виноградец), Пазарджишко при по-големия си брат учител Константин, Банско, Педагогическото училище в Сяр и София[2]..."

Целият материал четете по-долу:

Георги Чолаков и националните борби в Разложко

сряда, 23 септември 2020 г.


сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Д-р Георги Тренчев. Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г. ....33 - 52
 
В борбите за национално освобождение на българския народ израстнаха редица герои, които справедливо заемат значимо място в националната на история. 

Но за съжаление над някои от тях продължава да тегне незнанието и забравата, въпреки огромните им заслуги за националното освобождение и обединение. Такава личност е и организаторът на Априлското въстание и представителя на Разложкия комитет в Оборище - Георги Чолаков. 

Една от причините за това забвение се крие в недостатъчното разкриване на участието на Разложкия край в подготовката на Априлското въстание...

 Целият материал четете по-долу:

Д-р Георги Георгиев: Виновен ли е Гоце Делчев, че се е самоопределял като българин?

понеделник, 21 септември 2020 г.


Представяме ви откъс от интервюто на д-р Георги Георгиев, член на МНИ и на Института за исторически изследвания на БАН, което той даде неотдавна пред Мариян Карагьозов в ефира на БНР.

- Каква фигура е Гоце Делчев, защо той е в центъра на споровете между България и северна Македония? 

 - Гоце Делчев е една от значимите фигури в българската нова история и една от централните фигури на освободителното движение на българите от Македония и Одринско. Съвсем закономерно той се равнява с фигури като Апостола на свободата Васил Левски, Георги Раковски и всички титани на българската национална революция преди и след 1878 г. Знае се, че е важен и за съседите ни на югозапад, но под друго значение. 

 - Какво е то? 

 - Гоце Делчев е превърнат в един от основополагащите митове на македонистката политическа идеология. За тях е много важно той да присъства в собствения им разказ и обяснение на историята, такава, каквато се е състояла според тях. Много важно е Гоце Делчев да присъства в техния разказ, но само при едно-единствено условие – по никакъв начин той да не бъде българин и да няма никаква връзка с българската нация и идентичност. 

 - Какво обаче показват историческите документи? 

 - Те са пределно ясни. Наскоро отново започна да се шуми, че тепърва щели да се отварят архиви. Българските архиви сме ги отворили отдавна. Нещо повече, Гоце Делчев е едно от най-добре документираните лица (в новата история – бел. ред.). Не е вярно, че има документи, които не са отворени, Гоце Делчев е много добре и много мащабно документално откроен в България. Издадени са много сборници, както за него лично, така и за (национално-освободителното – бел. ред.) движение, издадени са и документални масиви с чужди дипломатически извори – английски, френски, турски, гръцки. В тях навсякъде присъства едно и също – „българи“, „българин“, „български апостол“, „български войвода“. На много места и той самият се е определил като такъв. Има едно широко известно, вече познато и на децата дори, писмо до Никола Малешевски, в което са тези негови думи: „какво да правим, като сме си българи и боледуваме от една и съща болест“. То не е единствено, но просто е едно от най-силните писма, един от най-силните документи. Но, повтарям, те не са един или два. Архивите при нас са отворени, голямата част от документите са публикувани, ние като общество сме свършили своята историческа задача. 

 - В такъв случай какви са контрааргументите на историците от Северна Македония за техните твърдения за македонска идентичност на революционера? 

 - Буквално никакви и всичко се свежда до, фигуративно казано, „Без Гоце Делчев ние не можем, дайте ни го, признайте, че е македонец, не е българин по националност, защото без него не може да стане нашият държавен мит, няма как (разказът – бел. ред.) да се носи“. 

В науката не съществува проблем, той е чисто политически. Отпадне ли този въпрос, много бързо ще се разплете нишката и за характера на Илинденско-Преображенското въстание, и за Балканските войни, за национално-освободителното движение на българите от Македония. Въпросът е възлов заради политическата си, а не поради научната си острота...

- Какви са Вашите очаквания като наблюдател за бъдещата работа на смесената комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония? 

- Всяка подобна комисия има място за съществуване, най-малкото заради факта, че подпомага някакъв диалог. Тя става ненужна тогава, когато този диалог започне да буксува. Заблуда и за хората тук, и за хората в Република Северна Македония е, че комисия от подобен тип се занимава с политически въпроси. Тя не може да се занимава с тях. Тя се занимава изцяло с експертиза върху общата история така, както е формулирано и в договора за добросъседство. Ако трябва да дам прогноза, от които се пазя, тъй като съм историк и предпочитам да гледам назад в историята, бих казал, че съм умерен песимист. Не само по въпроса за Гоце Делчев, но и по отношение всички следващи въпроси след него. Защото Гоце Делчев е първият голям препъникамък. Пътят може да стане гладък въз основа на историческата, документално засвидетелствана истина, а тя е, че става дума за български герои и дейци и българско национално-освободително движение, част от историята на българския народ. Ако Скопие е в състояние да преглътне или приеме това по някакъв начин, мисля, че нещата ще се развиват плавно. Но аз съм песимист, че това ще се случи. С какво e виновeн Гоце Делчев на днешните управляващи и на днешните наши колеги-историци, че преди сто години сам се е определил като българин? От това нещо не можем да избягаме нито ние, нито те. Не казваме нищо повече от това, което са казвали самите хора за себе си тогава – че са българи. А за какви се възприемат днешните македонски политици, историци и пр., е съвсем отделен въпрос.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020