About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Цар Самуил е живял със съзнанието за своята историческа роля за миналото и бъдещето на България

08/10/2024

Проф. Георги Н. Николов, пред каменния саркофаг на Гоце Делчев в Скопие


За проявите, свързани с годишнината, за очакванията от нови данни за времето на български цар, за идеята във всички училища в България да се проведат беседи за владетеля и неговото дело с председателя на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун, Гърция и Лайпциг, Германия, както и на научни специализации в Краков, Полша, Кьолн, Германия. Бил е аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2011 г. е избран за доцент, а през 2022 г. и за професор. Изнасял е лекции в редица чуждестранни университети. Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Публикувал е 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт от 22 януари 2014 г. Председател е на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г., а на Общото събрание на МНИ 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател. Главен редактор е на списание „Македонски преглед“. 

 – Здравейте проф. Николов! В навечерието сме на един важен юбилей – 1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Как Македонският научен институт ще посрещне голямото събитие? 

– Вероятно за някого би било изненадващо ако кажа, че ръководството на Македонския научен институт вече от почти година време е започнало организация за научни и обществени мероприятия, свързани с тази годишнина. На първо място, като научна институция ние предприехме действия за организирането и провеждането на подходящ научен форум. Това ще бъде международна научна конференция под наслов „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“, която ще се проведе на 6 октомври в Петрич. Мястото не е случайно избрано. 

Съвместно с ръководството на община Петрич (непременно искам да отбележа дейното и пристрастно участие на зам.-кмета на града г-жа Нина Попова) решихме, че наред с другите събития, които се планират, тази конференция е редно да се проведе в близост до мястото, където цар Самуил (997–1014) дава отпор на византийската армия в битката до Беласица (29 юли 1014 г.), която макар и да е завършила с поражение, оставя паметна диря в българската средновековна история. Съорганизатори на конференцията са още Българска академия на науките и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. 

На практика това са най-престижните научни институции в България в областта на хуманитаристиката. Участници в конференцията са главно български учени, но заедно с тях научни доклади и съобщения ще изнесат и учени от Германия, Гърция, Полша и Русия – общо 10 души. Нарочно не споменавам имената им, за да запазя интереса към форума, но във всеки случай става дума изследователи с утвърдени имена в световната византинистика и медиевистика. 

 На второ място, Македонският научен институт планира издаването на сборник със статии за историята на Самуилова България. В него ще се публикуват отново някои по-стари изследвания, но вече в превод и на български (респективно и на английски език). В това двуезично издание има статии на такива известни учени като акад. Васил Гюзелев (от Софийския университет „Св. Климент Охридски“), проф. Петер Шрайнер (от университета в Кьолн), проф. Мачей Саламон (от Ягелонски университет в Краков) и др. 

Отделно от това млади български учени са представили свои статии, посветени на историята на Самуилова България, които ще бъдат публикувани в специален брой на сп. „Македонски преглед“ за 2024 г. Очаква се известните телевизионни водещи на исторически предавания и членове на МНИ – проф. Пламен Павлов („Час по България“) и д-р Горан Благоев („Памет без давност“) да излъчат в началото на октомври специални предавания за живота и времето на българския цар Самуил. 

Други членове на Македонския научен институт са подготвили публикации и интервюта за пресата, както в националните вестникарски издания като „24 часа“, „Труд“, „Трета възраст“, така и за вестниците в Благоевград, Видин, Костенец, Стара Загора, Троян и др. Очаква се и участие на Македонския научен институт в популярното предаване на Българска национална телевизия „История БГ“ на 7 октомври тази година, което също е посветено на Самуилова България. Изобщо мероприятията не са едно и две. 

Моята практика на председател през последните четири години показа, че МНИ трябва да търси контакти за съвместно участие в научни и обществени прояви, както с други, сродни научни звена, така и с висши държавни органи, които милеят за българската история. 

– Очаквате ли на конференцията в Петрич да се появят някои нови резултати от изследванията на учените за живота и делото на владетеля? И изобщо има ли нови територии, към които българската историография да се насочи в бъдещата си работа по цар Самуил?

– Да! Ако човек прочете темите на докладите, които ще бъдат представени в Петрич, без съмнение би се уверил, че ни очакват изненади с публикуването на нови сведения за живота и управлението на цар Самуил. Освен това ще бъдат интерпретирани някои малко познати факти от историята на Самуилова България (сватбите в семейството на цар Самуил, отношенията със степните източни народи, ролята на планините в българо-византийската война, водена от Самуил и др.) или пък ще бъдат реинтерпретирани сведенията от българските епиграфски паметници, оставени през тази епоха. 

В конференцията участват историци, филолози, археолози, които със своите доклади ще придадат интердисциплинарен характер на научния форум. На втората част от въпроса Ви бих отговорил така: крайно време е българската историческа наука да издаде един голям обобщаващ труд за историята на Самуилова България и освен вече познатите корпуси с извори за това време, публикувани от Василка Тъпкова Заимова (1924–2018), да подготви ново тексткритично, двуезично издание на всички писмени извори отнасящи се до тази тема. 

– Вие сте един от най-добрите изследователи и познавачи на времето на цар Самуил и не спирате да търсите нови аспекти от живота и делото му. Какви ще бъдат основните акценти от доклада Ви на конференцията? Кое е новото, което ще искате да кажете? 

 – Благодаря за Вашата преценка, не само като на любител на историческото четиво, но и като на журналист, с чието майсторско перо трудно може да се прави съревнование! Надявам се, че интересуващите се от дискутираната тематика на нашия разговор са забелязали някои от последните ми публикации и съдържащите се в тях малки исторически новини за българското минало от края на Х и началото на ХІ в. В предстоящата конференция смятам да се спра на някои основополагащи (и терминологични) елементи от историята на Самуилова България – название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание. Тук също ще има някои новости. 

– Трябва ли да се провеждат още такива научни форуми. Едва десет години изминаха от предишното национално честване на българската история от времето на цар Самуил? 

– Зададохте може би един от най-важните въпроси. Именно публикациите от предишните научни форуми показаха колко още много неща не знаем за историята на Самуилова България. Става дума не само за факти от политическата история, а за общото познаване на тази историческа епоха и особено като културен феномен. Всеки следващ научен форум отваря по-широко вратата на познанието за това позабравено време в нашата историография. 

– От името на Македонския научен институт предложихте на Министерството на образованието и науката в навечерието на юбилея във всички български училища да се проведе разговор за цар Самуил. Докъде е реализацията на тази чудесна идея? Кое Ви мотивира да я предложите? 

– Това предложение беше мотивирано представено на проф. Галин Цоков (министър на образованието и науката в Република България) и той обеща да го проучи и да съдейства за неговата реализация. Има една особеност в психологията на честванията, а именно, че тяхното масирано обществено представяне дава възможност на повече хора да си припомнят нашето историческо минало или пък тепърва да се запознаят с него, както това се случва с младите хора, с учениците. Паметта и нейното непрекъснато възпроизвеждане би продължило една много важна и присъща на българите национална черта – паметта за историческото минало. Чувството за историчност е една от трайните характеристики на българското средновековно общество и днес ние би трябвало да намерим модерни форми за неговото присъствие в нашето съзнание на българи. Разговорът на тази тема е много дълъг и изисква други форми на научно обяснение. 

 – Цар Самуил е една от историческите личности, за които Съвместната комисия за история и образование със Северна Македония постигна съгласие за общо честване. Защо до този момент такова общо отбелязване няма, проф. Николов. И не е ли тъкмо този юбилей моментът за това? Толкова ли е силно влиянието на политиката над науката и експертизата? 

– Тук моето мнение в известна степен се различава от общоприетите през последните години тези за общи чествания. В историческата наука има общи (международни) научни форуми за византийски императори, за български царе, за сръбски крале и т.н. Първоначално и аз наивно смятах, че взетото решение на основата на аргументирани исторически доказателства е достатъчно условие за подобни общи държавни чествания. 

След всичко, което видяхме да се случва в отношенията с Република Северна Македония през последните 15 години, моето мнение коренно се промени и аз не смятам, че нашите национални герои могат да бъдат предмет на някаква „обща“ подялба. Българският цар не може да бъде честван като „българо-друг“ цар. Историческите извори не позволяват това! Ние, българите, еднакво честваме и хан Крум, и княз Борис, и цар Симеон… Да изброявам ли всички, които са били владетели на земята и населението в историко-географската област Македония? Настоящият исторически момент, както се вижда, не само не ни доближава до общо честване, а чувствително го отдалечава. 

В дългата си, вече 14-вековна многострадална история на малкия Балкански полуостров, на нас, българите се предлага и ново, непознато унижение – да наблюдаваме как наши сънародници, хора от нашата кръв се отричат от нас и се нахвърлят върху ни като на най-върли врагове. Това е моята тъжна констатация за един куп политически грешки в българската история през последните 100 години. Тук науката и експертизата си остават за учените. Само за истинските учени! 

– Какво от заветите на цар Самуил можем да предложим днес на младото българско поколение? Времето ни наистина има нужда от исторически примери, не е ли така? 

 – На пръв поглед епохата на Средновековието трудно би могла да се сравни с Новото време. И все пак къде са допирните точки? Цар Самуил е бил велик владетел не само защото е воювал половин столетие с Византия, не само защото е устоял на предателства и интриги от своите, дори не само за това, за което пишат тогавашните извори и за което се затрогват днешните творци на художественото слово – трагичната смърт пред осакатените му воини. 

Величието на този владетел се състои в това, че той е олицетворявал вековната българска държавна традиция и я отстоявал и като военачалник, и като цар. Той е съзнавал своята историческа роля за миналото и бъдещето на България. И в силата си, и в слабостта си той не се е отклонявал от историческия път на България, предначертан от неговите велики предци в Плиска и Велики Преслав. Не е отстъпвал нито след военни разгроми, нито при лични трагедии. Колцина биха мерили ръст с такъв гигант на българското племе? Наглед изглежда парадоксално, че в българската историческа памет от ХІІ–ХІV в. именно цар Самуил е бил един от онези български владетели, запомнен със своите държавни дела. Връщайки се на Вашия въпрос, колкото и наивно да изглежда моето напътствие, бих казал, че нашите млади поколения трябва да помнят великите дела и на стара България и на горда нова Европа и да влеят своята жизнена сила за своето и за общото добруване в нея. 


Битката при Ключ. Миниатюра от Ватиканския препис на среднобългарския превод (ХІV в.) на Хрониката от Константин Манаси. 

Надписът гласи: "Цар Василий разби Самуил, царя на българите и ослепи 15 хиляди българи"

Международна научна конференция в памет на цар Самуил

04/10/2024


БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ 
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 
ОБЩИНА ПЕТРИЧ 

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПАМЕТ НА ЦАР САМУИЛ († 6 ОКТОМВРИ 1014)  

1010 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР САМУИЛ 
 САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ И КУЛТУРА 

 П Р О Г Р А М А 

 Петрич, 6 октомври 2024 г. 

6 ОКТОМВРИ 

1010 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР САМУИЛ 
 САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ И КУЛТУРА 


ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ 
Водещ Бойко Василев

9.00 – 9.15: ОТКРИВАНЕ. ПРИВЕТСТВИЯ 

9.15 – 9.45 Проф. Петер Шрайнер, DSc (Кёльнский университет, ГЕРМАНИЯ): Царь Самуил и его эпоха в аннотациях софийского Скилиция 

9.45 – 10.00 Проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, БЪЛГАРИЯ): Самуилова България (971 – 1041): название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание 

10.00 – 10.15 Проф. д-р Мария Йовчева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БЪЛГАРИЯ): Култът към свети Ахил Лариски (Преспански) според свидетелствата на средновековната южнославянска богослужебна книжнина

10.15–10.30 Доц. д-р Кирил Маринов (Лодзки университет, ПОЛША): Проходи, укрепления, обитатели: българ ските планини по време на войната с Комитопули те в светлината на византийските извори
 
10.30 – 10.45 Проф. д.и.н. Дмитри Поливянни (Ивановски държавен университет, РУСИЯ): Цар Самуил и него вото време в руската средновековна историопис 

10.45 Дискусия. Кафе-пауза 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ проф. д-р Георги Н. Николов 

11.15 – 11.30 Проф. д-р Яцек Бонарек (Akademia Piotrkowska, ПОЛЬША): Статус болгарских земель после 971 г. 

11.30 – 11.45 Prof. Jarosław Dudek, PhD (University of Zielona Góra, Institute of History, POLAND): The Bulgarian state and the steppe peoples of the Black Sea in the time of Samuel and his successors 

11.45 – 12.00 Prof. Mirosław J. Leszka, PhD; Prof. Zofia A. Brzozowska, PhD (University of Łódź, POLAND): The image of Tsar Samuel in the Byzantine and medieval Slavic sources 

12.00 – 12.15 Проф. д.и.н. Илия Г. Илиев (Институт за исторически изследвания – БАН, БЪЛГАРИЯ): Византийските извори за историята на Самуилова България – хиляда години по-късно 

12.15 Дискусия. Обедна почивка 

14.00 Приветствие от Негово светейшество Даниил, патриарх Български и митрополит Софийски 

14.15 Представяне на книгата „Документи за архиеписко пията в Охрид“. Т. І. Съставител и предговор: Павел Павлов, Превод и коментари: Павел Павлов, Светослав Риболов, Венцислав Каравълчев, Гръцки текст: Светослав Риболов, Карти: Теодор Аврамов. София, 2024. Представя: Доц. д-р Светослав Риболов 

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ проф. д-р Мария Йовчева 

14.30 – 14.45 Privatdozentin Dr. Isabel Grimm-Stadelmann (Ludwig-Maximilians-Universität München, Bayerische Akademie der Wissenschaften, DEUTSCHLAND): The medical view of the phenomenon of blinding according to Byzantine medical sources 

14.45 – 15.00 Assoc. Prof. Angel Nikolov, PhD (Sofia University “St Kliment Ohridski”, BULGARIA): One more time on the nickname of Basil II the “Bulgar Slayer” 

15.00 – 15.15 Доц. д-р Даниел Цийман (Central European University, ГЕРМАНИЯ): Легенди и истории за же нитби около цар Самуил 

15.15 – 15.30 Проф. д-р Николай Кънев (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, БЪЛГАРИЯ): Самуиловата дъщеря Мирослава и нейното удостояване с титлата патрикия-зости 

15.30 Дискусия. Кафе-пауза 

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ 

Водещ доц. д-р Кирил Маринов 

16.00 – 16.15 Гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей – БАН, БЪЛГАРИЯ): Каменните надписи на Комитопулите и техните наследници и мястото им в средновековната кирилска епиграфика 

16.15 – 16.30 Докторант Елена Слатинска-Ованезова (Со фийски университет „Св. Климент Охридски, БЪЛГАРИЯ); Проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, БЪЛГАРИЯ): Първи сведения за откриването на строително-летописния надпис от Битоля през 1956 г. и неговата интерпретация 

16.30 – 16.45 Д-р Михаил Раев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БЪЛГАРИЯ): Идеологическа стратегия използвана в „Историята“ на Лъв Дякон за делегитимиране на българския цар Борис II 

16.45 – 17.00 д-р Евелина Минева (Атински Национален университет „Йоанис Каподистриас“, ГЪРЦИЯ): Охрид и Самуил в новогръцката книжнина (ХІХ – началото на ХХ в.) 

17.00 Дискусия. Кафе-пауза 

ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
 
Водещ доц. д-р Ангел Николов 

17.30 – 17.45 Гл. ас. д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей – БАН, БЪЛГАРИЯ): Политическите граници в района на Средна Струма през IX – началото на XI в. 

17.45 – 18.00 Гл. ас. д-р Янко М. Христов (Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, БЪЛГАРИЯ): Известията за пленници в житието на св. Атанасий Атонски: поглед към съдбата на похитени и депор тирани в хода на българо-византийския конфликт от последната четвърт на Х – първите десетилетия на ХI век 

18.00 – 18.15 Доц. д-р Валери Йотов (Общински културен институт, гр. Бяла, БЪЛГАРИЯ): Средновековният меч – начин на носене 

18.15 – 18.30 Проф. д-р Тома Томов (Нов български университет, БЪЛГАРИЯ): Бележка за името „Кракра“ 

18.30 Дискусия. 

ЗАКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА 
Проф. д-р Георги Н. Николов 

Коктейл за участниците в конференцията 

7 октомври

Отпътуване за София 
9.30 Екскурзия до Национален парк – музей „Самуилова крепост“ и до античния град „Хераклея Синтика

МНИ – съорганизатор на национална научна конференция в Добрич

03/10/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9  

На 26 и 27 септември 2024 г. в Добрич се проведе национална научна конференция с международно участие под надслов „1914–1923–1934–1944 г. Световните конфликти и политическите преврати в България“. Организатор и домакин на събитието беше Добруджанският научен институт. В качеството си на основен съорганизатор на конференцията Македонският научен институт се яви с внушителна група от свои членове. 

Доклади представиха проф. д-р Михаил Неделчев, д-р Володя Милачков, Николай Поппетров, доц. д-р Димитър Митев, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Слави Славов. Участие в конференцията взе и чуждестранният член на МНИ – проф. д-р Ярослав Рубаха от Вармино-Мазурския университет (Р Полша). Заседанията преминаха в една от емблематичните за Добрич сгради – литературният музей Дом-паметник „Йордан Йовков“. 

Конференцията се откри с приветствено слово от председателя на Добруджанския научен институт (ДНИ) г-н Борис Спасов. Той подчерта, че историческата съдба на Добруджа е неразривно свързана с общата българска история, като същевременно изтъкна необходимостта от по-обективен и неконюнктурен прочит на миналото. 

 От страна на Македонския институт поздравителен адрес към домакините и участниците в конференцията беше прочетен от името на неговия председател – проф. д-р Георги Н. Николов. В обръщението бе подчертано, че МНИ и ДНИ имат сходни цели – да изучават, съхраняват и популяризират историята и културата на македонските и добруджанските българи. 

Встъпителният доклад на Николай Поппетров (Институт за исторически изследвания при БАН) „1914–1944: три десетилетия от една национална история“ имаше обобщителен и концептуален характер. Основният акцент в него бе констатацията, че през целия период в България паралелно се развиват процеси с противоположен знак – както забележителни стопански и културни постижения, така и трайна тенденция към авторитаризъм, „бягство“ от демокрация и обществени нагласи за установяване на тоталитарен режим. 

Докладът на проф. д-р Искра Баева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Как и защо се променя съдбата на България в резултат на Втората световна война“ се фокусира преди всичко върху предопределеността на следвоенната политическа съдба на страната в общия геополитически контекст на новото разделение в Европа. 

Доц. Живко Лефтеров (Нов български университет) запозна присъстващите с едно своеобразно социологическо проучване в българската армия, извършено по поръчение на нейното командване в годините на Първата световна война. Заедно с многото други въпроси, включени в това мащабно „анкетиране“ на бойните части, доц. Лефтеров подчерта и един много ясен резултат от него – че в скалата на новопридобитите по време на войната земи българският войник поставя на първо място областта Добруджа в нейната географска цялост. 

На драматичните обрати в живота на добруджанци, на отношенията между местното българско население и румънските колонисти, както и на различните форми и прояви на румънския терор в Добруджа, бяха посветени докладите на Румяна Симеонова и Мартин Димитров от Историческия музей в гр. Тутракан. В своето изложение доц. д-р Слави Славов (Институт за исторически изследвания при БАН) разгледа появата на авторитарните тенденции във ВМРО след Първата световна война като резултат както от измененията в самата революционна организация, така и като следствие от общия възход на авторитаризма в периода между двете световни войни. На отношението на Великобритания към преврата от 19 май 1934 г. се спря доц. д-р Димитър Митев (Институт за исторически изследвания при БАН). Той подчерта, че за разлика от други велики сили британското отношение към преврата е негативно от самото начало, като дори забраната на ВМРО от деветнадесетомайците не е в състояние да го промени. 

Нелеката съдба на добруджанските освободителни организации беше разгледана в доклада на д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при БАН. Той отбеляза, че въпреки стремежа на добруджанци да не усложняват международното положение на българската държава и да поддържат едно коректно поведение спрямо управляващите, ограничителните мерки и рестрикции не подминават и тях. Интерес сред присъстващите предизвика докладът на проф. Ярослав Рубаха, който проследи процесите в земеделското движение в България след Втората световна война. 

Проф. Рубаха направи паралел и със сходните процеси, които настъпват в организираното селско движение в следвоенна Полша. Д-р Кремена Митева (Регионален исторически музей – Добрич) се спря на една от най-слабо осветлените и документирани страни от дейността и творчеството на Йордан Йовков – неговите партийни предпочитания и отношението му към политическите процеси в страната. Тя обърна внимание на факта, че макар и бележитият писател по принцип да е много дистанциран в това отношение, на даден етап от своя живот (като сътрудник на печатни издания) той все пак се ангажира с политическия режим в България. Оригинален и емоционален литературно-културологически поглед върху две драматични политически събития в Европа от междувоенния период дадоха докладите на проф. Михаил Неделчев (Нов български университет) и доц. Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН). 

Проф. Неделчев обрисува своеобразния културен апокалипсис, който Виена изживява след аншлуса на Австрия от нацистка Германия и последвалата принудителна емиграция на голяма част от австрийския интелектуален елит, имаш еврейски произход. Доц. Гиргинова проследи отражението на друго трагично събитие – Испанската гражданска война, в творчеството на българските публицисти, поети и писатели, като акцентира върху травмата от войната и нейните литературни рефлексии. Научната конференция не бе лишена и от една продължителна и задълбочена дискусия. 

Свободно се дискутираха теми като повсеместното настъпление на авторитаризма в периода между двете световни войни, последиците за България от превратите през 1934 и 1944 г., някои негативни процеси в националноосвободителните организации и др. Докладите от конференцията ще бъдат издадени в самостоятелен сборник.

Доц. д-р Слави Славов

Кръгла маса „100 години от убийството на Тодор Александров“

02/10/2024

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

На 10 септември 1924 г. в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Кюстендил се състоя кръгла маса под наслов „100 години от убийството на Тодор Александров“. Тя бе организирана от Института за исторически изследвания (ИИстИ) при Българската академия на науките, Македонския научен институт (МНИ) и Националния пресклуб на БТА. Модераторът на проявата, доц. д-р Ангел Джонев от ИИстИ откри научния форум. 

Той обрисува ролята и мястото на Т. Александров за националноосвободителното движение на македонските българи, от чиято смърт е изминал един век. Припомни, че сградата на Пресклуба на БТА е място на памет. Това е къщата на баба Дона Ковачева, използвана за база на ВМОРО, в която са отсядали известни дейци, укривано е оръжие, лекувани са ранени. Понастоящем къщата е паметник на културата. Доц. Джонев съобщи, че по време на дискусията ще бъде презентирана мултимедийна изложба, посветена на Т. Александров. Тя е сътворена от доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и докт. Николета Войнова. 

Думата бе дадена първо на д-р Слави Славов от ИИстИ при БАН. Той обособи революционната дейност на Т. Александров на три периода – до започването на Балканската война (1912), по време на войните (1912–1918) и след Първата световна война. Според С. Славов за разлика от повечето ръководни дейци, които сякаш се амортизират и остават встрани в движението в по-късен период, напротив – Александров с неизчерпаема енергия и без обезверяване засилва дейността си през годините. Важен негов принос е възобновяването на ВМОРО през 1910 г. В навечерието на Балканска война деецът застава на твърди обединистки позиции, отказва да признае сръбска част от Македония и „спорна зона“. 

Д-р Георги Георгиев от ИИстИ при БАН представи темата за Тодор Александров и второто възсъздаване на ВМОРО (1913–1915). Отличително качество, което се проявява в неговия характер е безкомпромисност към околните, към себе и по отношение на идеята за освобождение на Македония. Във времето на крушение през 1913 г. той намира сили да възобнови за втори път ВМОРО. Решава проблема с липсата на необходимите за дейността ѝ финансови средства, които българската държава не е в състояние да осигури. Изходът е намерен в лицето на външни източници – през 1914 г. Австро-Унгария, Турция и Германия отделят суми за организацията, които спомагат тя да възвърне силата си като важен регионален фактор. 

Доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет, също член на МНИ като останалите колеги, сподели виждания за дейността на Тодор Александров по време на Първата световна война. Това е периодът, в който ръководителите на ВМОРО Александър Протогеров и Т. Александров имат най-силно влияние върху българския военно-политически и обществен живот на страната. Лефтеров изрази мнение, че тези взаимоотношения нямат аналог в други периоди. Основната причина за това е, че курсът на управляващите съвпада с идеите на ВМОРО за съдбата на Македония. 

Независимо от средствата, които организацията получава от външни източници, Александров се противопоставя на чуждестранни интереси, защитавайки с достойнство българския национален интерес, Д-р Володя Милачков от ИИстИ при БАН анализира контактите и връзките между Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и лидера на ВМРО Тодор Александров след Първата световна война. Според Милачков ВДРО е създадена през 1923 г. по модел на ВМРО. През този период тя също влиза в сложни взаимоотношенията с комунистически функционери от Русия. Кремъл обаче преследва свои цели, които не отговарят на стремежите на потиснатите българи в Добруджа и Македония за отхвърляне на чуждите режими. Тези връзки носят риск за българското освободително движение, което е подложено на тежки изпитания, вкл. и настъпили междуособици като последици от обвързването с Коминтерна. 

Доц. д-р Александров Гребенаров от ИИстИ се спря на третото възстановяване на организацията от Тодор Александров след Първата световна война. Той посочи неговия принос за изграждане на помощни организации на ВМРО в Петрички окръг и Вардарска Македония. Подчерта ролята му за създаването на две формации, които съществуват до днес – Съюзът на македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада, създаден през 1922 г., и Македонският научен институт, учреден през 1923 г. 

Засегна тезите за убийството му, спирайки се на най-популярната от тях, че убийството е поръчано от Москва, а в заговора са привлечени дейци от легалното и революционното македонско движение. Доц. А. Джонев в презентация си разгледа местата на памет на Тодор Александров в България и извън държавните граници. Той се спря по-детайлно на паметника му в Кюстендил и неговата превратна съдба. Първият паметник, дело на скулптора Андрей Николов, открит през 1928 г. е разположен в централния градски площад. На гърба му са изписани имена на загинали дейци. След 19 май 1934 г., в знак на подобрените отношения с Югославия, той е демонтиран и преместен, а през 1947 г. е взривен. 

Паметникът е възстановен през 1991 г. Създаден е по първообраза от скулптора Владимир Гиновски. А. Джонев изрази мнение, че се забелязва видима зависимост – „колкото по-топли са българо-югославските отношения, толкова този паметник става ненужен“. Към кръглата маса, излъчвана онлайн на фейсбук страницата на Националния пресклуб на БТА, проявиха интерес множество зрители и слушатели. Освен в България, дискусията намери отзвук в Р Сърбия и Р Северна Македония. 

 Участниците в научния форум, в знак на признателност към живота и делата на легендарния революционер Тодор Александров, от името на Македонския научен институт поднесоха венец на паметника му в Кюстендил.

Елитът в РСМ не желае евроинтеграция

01/10/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

На 26 септември 2024 г. гост на Лектория „Македония“ бе българският дипломат Ангел Ангелов – доскорошен посланик в Република Северна Македония. След представянето от водещия Костадин Филипов, г-н Ангелов сподели мнение за две важни събития за региона. Първото се отнася за приетата декларация от 50-ото Народно събрание във връзка със „систематичното разрушаване на диалога между Република Северна Македония и Република България“ и провокативните и обидни изявления спрямо София от страна на Скопие. 

Гостът се спря на трите точки в декларацията на българския парламент, а именно: потвърждаване от българската страна на политическото намерение и стремеж за довършването на изграждането на Коридор № 8, призоваване на правителството на РСМ да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети ангажименти и договорености за навременното изграждане и възстановяване на прекъснатия от страна на Скопие позитивен диалог, спиране на антибългарската кампания и провокативните изявления. В последната точка от документа се потвърждава волята на българската държава и институции за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности. 

Според А. Ангелов декларацията е изцяло в европейски дух. Тя помага на цялата дипломатическа мрежа да се опре на базов документ, показваш отношението на българския политически живот към случващото се в Р Северна Македония. Очаква след нейната поява силен отзвук в Скопие и в държавите от Западните Балкани. Гостът коментира обстойно и втората новина, свързана с решението от 25 септември 2024 г., взето от Постоянните представители на Европейския съюз за започване на преговори с Албания за пълноправно членство в ЕС. Процесът официално ще стартира на 15 октомври т.г. в рамките на междуправителствена конференция на ЕС в Люксембург, когато ще бъде отворена първата глава от преговорите. Този акт практически означава разделяне на Р Албания и Р Северна Македония по пътя към евроинтеграцията. 

Г-н Ангелов изрази мнение, че икономическият и политическият елит в Р Северна Македония не желае реално нейното евроинтегриране, защото то налага законов ред и правила в цялостния живот на страната. Този ред означава, че наред с другите условия за членство в ЕС като съдебна реформа, борба срещу корупцията и др., Скопие трябва да впише българите в конституцията и да спазва и правата им – изискване, което трудно се приема от управляващите. Това е една от причините да не се правят необходимите реформи. Дадената „зелена светлина“ от ЕС за асоцииране на Албания рязко намалява възможностите за подобно протакане. Според дипломата изпитаният прийом да се „купува време“ чрез предизвикване на серия от избори в този момент не е работещ. 

Кабинетът на Християн Мицкоски сякаш не разбира, че трябва да включи българите в конституцията и да изпълни двустранния Договор за добросъседство. Управляващите в Р Северна Македония би трябвало най-сетне да проумеят, че след приемане на т.нар. френско предложение от 2022 г. разговорът вече не е по оста София–Скопие, а е между Скопие и Брюксел, защото ЕС е гарант за изпълнение на българските условия за вдигане на ветото за Р Северна Македония. 

Към госта бяха задени множество въпроси като – проточилото се от десетилетия изграждане на Коридор № 8 и проблемите със строежа на жп линията между Скопие и София; ролята на албанския фактор в страната и поведението му след решението за асоциирането на Албания към ЕС; възможността за отваряне на архивите на югокомунистическите разузнавателни и контраразузнавателни служби, които крият данни за политическите репресии срещу българите; чуждестранните инвестиции в Р Северна Македония и мястото на Р България в този процес и др. 

 След приключване на въпросите, мненията и предложенията, които придобиха дискусионен характер, водещият К. Филипов благодари на посланик А. Ангелов и закри лекторията.

Доц. Александър Гребенаров

Поздравление на МНИ до 102-ия конгрес на МПО в САЩ и Канада

30/09/2024

Поздравление на МНИ до делегатите и гостите на 102. конгрес на МПО в САЩ и Канада 


ДО Г-Н МАТЮ СТЕФАНОФ, 


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКАТА ПАТРИОТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ 
София, 28 август 2024 г. 

УВАЖАЕМИ Г-Н СТЕФАНОФ, 

За мен е специално удоволствие да се обърна към делегатите и гостите на 102. конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. 

През последните две години ние бяхме щастливи да отбележим вековния юбилей на нашите две организации. МПО беше създадена през 1922 г., а нашият Македонски научен институт беше основан през следващата 1923 г. Вече повече от столетие ние извършваме изследвания за историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония със специално внимание върху традициите на македонските българи. Както в началото, така и през последните десетилетия ние бяхме във връзка с много от Вас, посветените членове на МПО. 

Така например, ние бяхме радостни през последните години от неговия живот да публикуваме спомените на незабравимия Любен Топчев. 

През настоящата година Македонският научен институт с удоволствие поднови традиционната съвместна дейност с вашия високо почитан вестник „Македонска трибуна“. 

Ние сме готови да продължим столетното сътрудничество с МПО. 

НА МНОГАЯ ЛЕТА НА МАКЕДОНСКАТА ПАТРИОТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ! 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Проф. Георги Н. Николов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024