Ценно дарение за културните институции в Благоевград

Ценно дарение в памет на доц. Йордан Ванчев (1933 – 2008) постъпи от неговата дъщеря Биляна Ванчева в три емблематични институции за града: Македонски научен институт – Филиал Благоевград, Регионална библиотека „Димитър Талев“ и Регионален исторически музей – Благоевград. 

Дарението обхваща лични архивни документи на доц. Ванчев, негови книги, ръкописи и наградни отличия, които ще бъдат съхранени като свидетелства за изключителната му научна и обществена дейност. Йордан Ванчев е роден на 27 октомври 1933 г. в с. Драгоданово, Дупнишко. 

Доц. Йордан Ванчев изнася лекция

Гимназиалното си образование завършва във Велико Търново, а през 1957 г. се дипломира в Софийския университет със специалност „История“. От този момент той свързва живота си с културния живот на Благоевград. През 1958 – 1961 г. Йордан Ванчев е учител в Политехническата гимназия, днес НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бивша Солунска в Благоевград, а след това е уредник в отдел „Възраждане и национално – освободителни борби“ и директор на историческия музей в града. Ето защо не е случайно, че дъщеря му Биляна Ванчева дарява оригинални документи, ордени и медали на своя баща на настоящия Регионален исторически музей. В памет на бележития учен и колега ще бъде създаден негов личен музеен фонд. Йордан Ванчев е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история към БАН, като посвещава научните си изследвания на просветното и революционното движение в Македония. 

Доц. д-р Йордан Ванчев (крайният вляво) сред учени от Македонския научен институт. След него последователно са проф. д.ист.н. Димитър Гоцев, проф. Петър Шапкарев (1908 - 1997) и видният езиковед проф. Иван Кочев (1935 - 2021)

През 80-те г. на ХХ в. той ръководи Комплексна изследователска група към БАН, която проучва културното наследство на българите в Македония. Йордан Ванчев е един от първите историци, които открито говорят за съхраняването на българската история и памет в бившата югославска република. За своя научен принос е награден с орден „Кирил и Методий“ II степен и с юбилеен медал „1100 години от смъртта на Методий” (885-1985), които вече са част от ценностите на Регионален исторически музей. 

През 1992 г. Йордан Ванчев става хабилитиран преподавател - доцент по българска история в новооткрития Исторически факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”. Той е сред основателите на катедра „История“ и два мандата е декан на факултета. Доцент Ванчев е сред учредителите и пръв председател на създадения през 1993 г. Научно информационен център в Благоевград при Македонски научен институт – София. В Инициативния комитет са привлечени негови колеги - преподаватели в ЮЗУ и известни благоевградчани: Валентин Китанов, Илия Недин, Димитър Тюлеков и Димитър Шалев. Информационният център започва и собствена научна издателска дейност, което обогатява културния живот на града. Сред обстойните научни издания на колектива са: Енциклопедия „Пирински край“ и „Библиотека Краезнание“. Част от научното наследство на доц. Йордан Ванчев постъпи чрез дарението на неговата дъщеря в приемника на Информационния център - Филиала на Македонския научен институт в Благоевград, благодарение на научния секретар Снежана Захариева. 

Ценни книги и ръкописи на доц. Йордан Ванчев са дарени на Регионална библиотека „Димитър Талев“ - Благоевград, за да се четат от бъдещите историци. От своя страна специалистите от отдел „Краезнание“ изготвят Био- библиография на известния учен, достъпна за граждани, ученици и студенти. На тях дължим основните сведения за неговия научен и обществен път. Доцент Йордан Ванчев е инициатор и съорганизатор на множество културни събития в Благоевград – честване на годишнини, провеждане на конференции, семинари, дискусионни четения и лектории за популяризиране историята на Пиринския край и Македония. Той председателства Благоевградското сдружение на Български конституционен форум и е общински съветник в два поредни мандата през 1991 и 1995 г. За изключителни заслуги и 65-годишния му юбилей, доц. Йордан Ванчев е удостоен със званието „Почетен гражданин на Благоевград”. 

През 2004 година той е награден и от Българското Национално движение ВМОРО с приза „Будител на годината”. Ползотворния жизнен път на доц. Йордан Ванчев като историк, преподавател и гражданин на Благоевград е запечатан в неговия архив и ще бъде запазен за бъдещето в три институции – Македонски научен институт, Регионална библиотека и Регионалния исторически музей. За благородното дело изказваме сърдечна благодарност на неговата дъщеря Биляна Ванчева. 

Д-р Биляна Карадакова, РИМ - Благоевград

Прочетете още »

Македония – от романтиката до суровата действителност

Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Проф. д.ист.н. Петър Петров. Македония – от романтиката до суровата действителност. Спомени ....73 - 84

"Македония не е само „географско понятие“ 

 Като всяко селско дете (овчарче и биволарче) първите „уроци“ за Тракия и Македония получих от старците пастири, участници във войните през 1912–1918 г. Техните увлекателни разкази не могат да се забравят за цял живот. 

От тези разказвачи най-добрият „учител“ за мен, естествено, беше дядо ми: и за сражението при Чаталджа, и за обсадата и превземането на Одрин, и за страховитите битки при Дойран. Преди още да стана ученик, знаех имена на градове, планини и реки. Особено ме впечатляваха разказите за Дойранското езеро, при все че нямах представа какво означава думата „езеро“. 

Израснах и сред деца, дядовците на които бяха преселници-бегълци (от края на ХІХ век) от района на Корча, на юг от Охридското езеро Това също разшири „географските ми представи“ за Македония. Разказите и спомените от детските години, както е известно, са особено трайни. А и ние момчетата все играехме „на война“, в която „биехме турците“. 

По-късно училището запълни празнотите в главата ми за тези останали извън пределите на България територии. През 1941 г., когато бях 17-годишен (ученик в VІ, сега Х гимназиален клас), баща ми беше мобилизиран и замина за Македония. 

Извървели пеша пътя от Кюстендил до Прилеп. Сега вече по географска карта проследих не- говия път. Потърсих и селищата, за които ми е разказвал дядо ми (вкл. за Дойран и Дойранското езеро). За географията на Македония имах вече зрителна представа (по карта, разбира се) и знаех много неща. 

 Само след две години, през 1943 г., трябваше да отслужа военната си служба с предходния 23-и набор – отнасяше се до всички, завършили средно- то си образование. Като младеж „без връзки“, бях определен за най-далечния гарнизон: 55-и пехотен полк в гр. Охрид. Пътуване с влак (в конски вагони) в продължение на повече от два дни – през Ниш и Скопие до Битоля. Оттам пък с товарни камиони през Ресен до Охрид. Че как при това дълго пътуване да не опознаеш още повече тази вече известна ти страна, наречена Македония?..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Димитър Ризов – от Битоля до Берлин (1862 – 1918)

Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров –Радоева, Снежана. Димитър Ризов – от Битоля до Берлин (1862 – 1918). София, Издателство „Парадигма“, 2014, 255 стр. с ил.... 133 - 136

"Публичните изяви и обществено-политическата дейност на Димитър Ризов (Битоля, 25 август 1862 – Берлин, 23 април 1918), както всъщност личният му живот и индивидуалните му качества, отразяват и персонализират цяла една историческа епоха на България, всъщност най-важната и съдбоносна епоха в новата и най-новата история на българския народ – борбата за национално обединение от първите години непосредствено след Освобождението до края на Първата световна война. 

Димитър Ризов се оформя като съзнателна личност и политически деец в тази епоха, попива всички нейни добродетели и недостатъци и сам оставя върху нея трайния отпечатък на своята ярка и неповторима индивидуалност. 

Затова отсъствието на цялостно монографично изследване за живота и дейността му можеше с основание да се приеме като историографски парадокс. С появата на книгата на д-р Снежана Радоева, главен експерт във Военноисторическата библиотека при Военна академия „Г. С. Ра- ковски“, този пропуск вече е поправен. 

Книгата е с обем от 256 стр., с над 30 снимки и 10 факсимилета в текста, както и с две приложения – хронологическо и библиографско. Заглавието, съдържанието и приносите я представят като оригинално, актуално и научно значимо изследване, което ще бъде полезно както за професионалните историци, така и за по-широк кръг читатели с интереси към българската история. 

Оригиналността несъмнено се дължи на обстоятелството, че това е първото цялостно биографично изследване за живота и делото на Димитър Ризов..."

Целия материал четете по-долу:

   

Прочетете още »

Новата офис-къща на МНИ - Филиал Благоевград

Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Тържествено откриване на новата офис-къща на Македонския научен институт – Филиал Благоевград. Д-р Кирил Алексиев, Михаела Василева... 137-140

На 17 април 2015 г. след едногодишна организационна работа ръководителите на Македонския научен институт и филиала му в Благоевград откриха офис-къща в квартал „Вароша“ в Благоевград. Събитието започна с тържествен водосвет, отслужен от отец Иван и отец Андон Шавулев от благоевградския храм „Въведение Богородично“, към които се присъединиха и специалните гости – свещениците от съседна Република Македония, отец Раде и отец Илия. Откриването уважиха множество представители на обществеността в града, на политическия и културен елит. Закономерно и от особена важност бе присъствието на управителното тяло на Македонския научен институт – София – председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, зам.- председателят проф. д.и.н. Трендафил Митев, зам.-председателят проф. д-р Илия Гюдженов, доц. д-р Стоян Германов – член на УС на МНИ, научният секретар д-р Володя Милачков, д-р Георги Георгиев. 

Тук бяха и доц. д-р Димитър Тюлеков – дългогодишен организационен секретар на филиала, д-р Георги Тренчев – ръководител на научно-информационната група на МНИ в Разлог, д-р Ангел Джонев – ръководител на научно-информационната група на МНИ в Кюстендил, д-р Христина Цонева – директор на Регионален исторически музей – Благоевград, Андрей Петров – журналист от Радио Благоевград, автор и водещ на предаването „Изгрей зора“ по БНР и др. 

На откриването присъстваха и ученици от Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ – Благоевград (бивша Солунска гимназия). Приветствено слово произнесе председателят на Македонския научен институт – София доц. д-р Александър Гребенаров. Той направи кратко резюме върху историята на МНИ, създаден през далечната 1923 г., като посочи неговата роля и място в българския обществен, научен и културен живот. 

Припомнена беше историята на възстановяването на Института след промените от 1989 г. насетне. Не беше пропуснато да се разкаже и за създаването на Благоевградския му филиал и неговото първостепенно значение за Пиринска Македония, както и за съхраняване на българското културно-историческо наследство в останалите части от Македония. Председателят на филиала – проф. д-р Илия Гюдженов, приветства гостите и домакините на празника, подчертавайки отговорните бъдещи задачи на новия културно-информационен център, който с общи усилия и самоотвержен труд оттук насетне трябва да работи още по-енергично по проблемите, свързани с Македонския въпрос. 

 Той изтъкна значителния принос на дългогодишния организационен секретар на филиала – доц. д-р Димитър Тюлеков, на който принадлежи идеята МНИ да се сдобие с нов офис, огромната работа, която свършиха членовете на филиала – Димитър Шалев, Славчо Цонев, Маргарит Делин, доц. д-р Иван Петров, Крум Михайлов, д-р Кирил Илиев, д-р Кирил Алексиев и др., без усилията на които къщата нямаше да се превърне в уютен дом за Института. И не на последно място, дамите Галина Миленкова, Румяна Хаджиева, Михаела Василева, Соня Ангелова и др., които превърнаха къщата в привлекателно и кокетно място. Благодарение на разбирането и подкрепата от страна на Община Благоевград амбициозният проект, свързан с наемането и ремонт на къщата, намираща се в квартал Вароша, вече е факт. 

Предстои реализирането на идеята за изграждане на постоянно действащ информационен център – притегателна точка за всички, които се интересуват от Македонския въпрос в исторически и съвременен план. Създаването на една удобна база, която да съчетава в себе си удобствата на съвременните информационни технологии с възможността да се посещава богатата библиотека на МНИ има за цел да оптимизира разглеждането и решаването на важни за съвременното общество въпроси.

Д-р Кирил Алексиев

Михаела Василева

 

Прочетете още »

Освободителните организации на македонските българи и специалните служби на българската армия (1912 – 1918)

Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Николай Проданов. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално обединение (1912 – 1918) ... 15 - 34

"Окончателните юридически и фактически резултати от Руско-турската война (1877–1878 ) са далеко от мечтите и надеждите на българския народ. Без да обсъждаме въпроса доколко тези надежди са били реалистични, безспорно е, че решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. създават полунезависимо българско княжество, но не донасят реализация на националната идея – пълното освобождаване на българските земи от чуждо господство. 

По същество само земите между Дунава и Стара планина, част от Добруджа и малък регион около столицата София влизат в границите на Княжество България. Извън него остават Северна Добруджа, Македония, Тракия, Българското Поморавие. Разкъсването на българското национално землище през 1878 г. е събитие, предопределило целите на българското общество и в частност насоките на активна политика на българската държава в следващите десетилетия. 

Около идеята за национално обединение се изгражда относителен консенсус, като практическите средства за постигането му не изключват войната. От друга страна, появата на относително малка и слаба България на картата на Балканския полуостров стимулира амбициите на другите балкански държави да получат част от „османското наследство“. Те също предвиждат при необходимост използването на военна сила за реализация на намеренията си..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Архив на "Македонски преглед": Нови документи за българщината в Македония и Тракия

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. П. Шапкарев – Георгиев. В. и Cт. Трифонов. Българите в Македония и Тракия (1879–1912). Т. I, 1994, 437 с.; Т. II, 1995, 551 с.; Т. III , 1995, 813 с. ..., 177–182

УНИКАЛНА ТРИЛОГИЯ ОТ НОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ 

(В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК) 

"През последните две години проф. д-р Величко Георгиев и доц. д-р Стайко Трифонов публикуваха една ценна трилогия, включваща три сборника с нови документи за българщината в Македония и Тракия. Общият брой на тези документи в трите сборника възлиза на 857 и обхваща 1803 печатни страници формат 70x100/16. 

Документите са нови, т.е. непубликувани досега, и излизат под общо заглавие „Българите в Македония и Тракия (1879-1912 г.)". 

Всеки от сборниците има свое заглавие. Документите са от български произход. Те гравитират главно около три центъра: културно-просветни и църковни въпроси, въпроси на гръцката и сръбската пропаганда и нови документи за борбите за освобождение на Македония и Тракия в края на XIX и началото на XX век. За всеки от тези три центъра се обособява отделен сборник..."

Целия материал четете по-долу:

  https://drive.google.com/file/d/13vV8bueb3gfzX5tovmB-dD1Elv5s-Uuw/view?usp=sharing

Прочетете още »