Въведение ................................................................................... 5
Глава I.
Духовни и политически връзки
до Освободителната война 1877/78 година.................. 12
1. Първи прояви на българо-руските връзки
в Пиринска Македония............................................... 12
2. Руски учени и пътешественици за положението
в българските земи под османска власт.................... 20
3. Разширяване на контактите
с руската общественост в средата на XIX в. ........... 36
4. Пиринска Македония по време
на Освободителната война
и Кресненско-Разложкото въстание 1878/79 г. ........ 51
5. Промени във външната политика на Русия
и тяхното отражение
върху българския национален въпрос ...................... 62
Глава II.
Обществено-политически
и научни контакти до 1912 г........................................... 81
1. Македонският въпрос в края на XIX
и началото на XX в. ................................................... 81
2. Македония през погледа
на руската академична наука ..................................... 90
3. Етно-демографски преглед в началото на XX в.
в руския печат ........................................................... 112
4. Българо-руски връзки по време
на Илинденско-Преображенското въстание........... 125
5. Руски помощи за бежанците
по време на въстанията 1902 и 1903 г. ................... 152
6. Пиринска Македония през периода
на реформената акция и до 1912 г. ......................... 166
Заключение............................................................................. 192
Извори и литература ............................................................ 196
1.Извори........................................................................... 196
2.Литература.................................................................... 200
Географски показалец.......................................................... 207
Именен показалец................................................................. 212
ВЪВЕДЕНИЕ
Падането на България под турска власт задържа развитието на българския народ за дълго време. Многовековната
история на чуждоземно иго е изпълнена с драматични епизоди
на продължителна и упорита борба за национално и социално освобождение. Жестокият национален гнет, политическото
безправие, произвола и насилията, народностната и религиозна дискриминация засягат дълбоко българската народност
и я откъсват от общото развитие на Европа.
Потисническият
режим обаче не успява напълно да унищожи спомена за миналото, за богата книжовна култура, не успява да убие народностното съзнание. Из потайни краища навсякъде в българските
земи остават да блещукат искри от миналото в легендите и
преданията, в народните песни, обичаите, традициите.
През XVII и XVIII в. започват да настъпват икономически, политически и културни процеси, които засилват народностното съзнание на народа ни. Те са в основата на формирането на българската нация. Българската възрожденска
нация изпитва в различна степен влиянието на съседните балкански страни и на славянска Русия. Политическото и културно влияние на Русия обхваща всички български земи в Мизия,
Тракия и Македония, където през средновековието възниква и
се утвърждава българската народност.
Пиринска Македония не е била обособена в отделна
географска или административна единица до освобождението
през 1912 година. Под Пиринска Македония се разбира част
от Североизточна Македония, която след Балканските и Първата световна война остава в границите на България.
Тя заема
най-югозападната част от територията на съвременна България: на север река Бистрица, на юг – планината Беласица, на
6
запад достига до Драгалевската планина (Р Северна Македония) и на изток обхваща западния дял на Родопите. В това
пространство от 6502 кв. км Пиринска Македония включва
Рило-Пиринския масив, част от Родопите, склонове от планините Беласица, Славянка, Осогово, Малешевска, Влахина и
Огражден, долината на средното течение на р. Струма, долината на р. Горна Места и Санданско-Петричкото поле.
В хода на изложението ще използваме названието Пиринска Македония като част от историко-географската област
Македония и по-точно Североизточна Македония, която по
различно време се посочва като Пирински край, Пиринско,
Горноджумайско и в най-ново време – Благоевградска област.
Като част от историко-географската област Македония и по-точно североизточна Македония с петте си кази –
Петрич, Мелник, Горна Джумая (дн. Благоевград), Мехомия
(дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев), съгласно административното деление в Османската империя е била включена
в Серския санджак, Солунски вилает. Турция винаги игнорира самото понятие Македония.
В официалните документи
съществуват три вилаета – Косовски, Битолски и Солунски,
които обхващат територии и население извън географската
област Македония. Турските управляващи среди вършат това
съзнателно в името на определени външнополитически и религиозни цели. Тяхната главна цел е да разкъсват и избягват
съединяване в племенно, географско и вероизповедно отношение на поробените народи, изкуствено да дават превес на
мюсюлманското население над християнското и да унищожат външните белези преди всичко на българския народ, който по всички статистически данни и сведения е мнозинство
в трите вилаета.
Независимо от изкуствените манипулации на официалната власт Пиринска Македония през вековете на турското
господство е в Серския санджак, Солунски вилает, и включва
пет кази – Горна Джумая, Мехомия, Неврокоп, Мелник и Петрич. Границите на тези кази се изменят от ред обстоятелства
7
и фактори, използват се конкретни ситуации за включване
определени селища към една или друга каза.
В църковно отношение, до създаването на Българската
екзархия, Мехомия и Горна Джумая са към Самоковска епархия, Неврокоп към Драмската, а Петрич и Мелник към Мелнишка епархия. След признаване на Екзархията (1870) към
Неврокопската епархия (1894) са включени Неврокопска, Горноджумайска и Разложка околии, а Петричката и Мелнишката
околии продължават да бъдат в Мелнишката митрополия.
Населението на Пиринска Македония, като неразделна
част от българската нация поддържа различни връзки с Русия1
.
Тези връзки са част от единния процес, който обхваща
всички български земи. Духовните и политически връзки се
обуславят от същите причини и фактори, които действат и се
проявяват във всички области и райони. Различните факти и
събития не само потвърждават и разкриват общите тенденции
на връзката с Русия, но хвърлят светлина и върху някои особености. По известни исторически причини гръцкото влияние
засяга най-силно българските земи в Македония и Тракия, в
които влиза и Пиринска Македония2.
Друга особеност е свър-
1. Проучването на българо-руските връзки започва още в края
на XIX век. Вж: Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899; Снегаров, Ив. Културни и политически
връзки между България и Русия през XVI – XVIII век. С., 1953; Кирил
Патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. С.,
1955; Български възрожденски книжовници от Македония. С., 1983;
Българската нация през Възраждането. С., 1980; Българското възраждане и Русия. С., 1981; Поглубко, К. За да бъдат полезни на народа
си. С., 1976; Из история русско-болгарскиих отношении. М., 1958;
Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес. С., 1930; Просветното дело в Неврокоп. Благоевград, 1979; Асянчин, Ив. Принос към
изучаване на Разлог и по-частно на с. Баня. Пловдив, 1915; Масларов,
К. Летопис на просветното дело в Якоруда. Благоевград, 1975 и др.
2 По-широко внимание на този проблем се отделя също от
Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония. С., 1982; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983.
8
зана с обстоятелството, че този край остана извън границите
на освободена България. Съгласно решенията на Берлинския
конгрес, който промени Санстефанския договор, Пиринска
Македония до 1912 г. е включен в пределите на Османската
империя. Връзките с Русия не прекъсват, но до известна степен те носят белезите на общата обстановка на Балканите и
Европа, както и сложните отношения между България и Русия
след Освобождението.
* * *
Настоящият труд е резултат на продължителна изследователска работа с цел да се разкрие на научна основа
с документи и материали от руски и български произход,
със сведения от книги и хроники, от печата и литературата,
историческата съдба и развитие на българското население в
Североизточна Македония, където влиза и Пиринския край
(Пиринска Македония, Горноджумайско, Пиринско, Благоевградска област).
Руските архиви съдържат изключително ценни сведения за българската история преди и след Освобождението
1878 г.
В тях се разкриват важни страни от живота на българското население в Македония: за неговия бит, език и култура, за просветното движение, за църковно-националните борби, за градските и селските общини, за въстанията от 1878,
1902, 1903 г., както и за двете основни направления на революционното движение – Вътрешната Македоноодринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македонски
комитет (ВМК).
Особено ценен извор се оказаха дипломатическите доклади и донесенията на посланика в Цариград, дипломатическите агенти и консулите в София, Одрин, Солун, Битоля и
Скопие, както и документи на Азиатския департамент на Министерството на външните работи на Русия, събирани и съхранявани в различни архиви и музеи.
9
Пътеписите на първите пътешественици, различните
спомени и дневници дават възможност да се види реалното
положение в Македония през погледа на прекия участник.
Формирането на българската възрожденска нация, появата и същността на македонския въпрос трайно навлизат в
руската наука и култура.
Те намират отражение в основните
ежедневни и периодични издания в края на XIX и началото
на XX век. В изследването е включена по възможност голяма
част от дореволюционната научна книжнина, както и редица
издания по съветско време, които носят белезите на класовопартийния подход за външна политика, за вътрешни и външни
събития, особено на Балканите, и т.н.
Руската дореволюционна славистика има богати традиции и постижения в изясняването на редица проблеми, които
получиха научни решения. Авторитетни научни експедиции
и известни учени от различни области на хуманитаристиката доказаха българския характер на славянското население в
Македония, неговият език е български, а бита и културата му
са както на българското население в Тракия и Мизия, другите
две области на българското национално тяло.
Вярно, има прекъсвания на тези традиции и някои представители на руската
наука в някои моменти са заемали политизирани становища,
но това са минимални на брой случаи.
До началото на 90-те години на XX в. научните звена в
Съветския съюз с малки изключения отбягваха да се занимават
с македонския въпрос и свързаните с него процеси и събития
през XIX и XX в. поради наложеното „административно сдържане“, за да не се наруши баланса на отношенията между България и Югославия. След разпада на Съветския съюз се появиха
сериозни изследвания по актуалния и политизиран македонски
въпрос3.
В двата тома на История на литературата на западните
3 По-подробно за позициите на съвременната руска наука
вж.: Путь к самостоятельности. Документы. Москва, 1997; Македония: проблемы истории и културы. Москва, 1999; Очаги тревоги в
10
и южните славяни руската наука преодоля някои ненаучни схващания и се връща към познатите културно-исторически факти,
че възрожденците в Македония са се чувствали и са се изявявали като българи. Последваха и други научни прояви и публикации, в които се вижда стремеж македонският въпрос да се разглежда в по-аналитичен план. Едновременно с това са налични
и рецидиви на стереотипа на мислене от близкото минало.
В 1997 г. е публикуван съвместният труд на Руската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата.
В него някои руски автори като В. Косик и А. Карасьов
се опитват да изграждат изкуствено историческо минало на
съвременната македонска нация, приемайки безкритично тезите на македонизма от Скопие4. През последните десетилетия
други автори представят Македония и македонският въпрос в
доста закъснели и почти неизвестни фази, несъответстващи на
времето и положението на българите в Македония5.
На този фон заслужават внимание автори като Д. Лабаури, Гр. Шкундин, В. Бурбига (Украйна) и др., които правят обективен анализ и внасят приноси при изясняването на
явления и процеси в Македония в края на XIX и началото
на XX век. Определен успех са и докладите на съвместната Восточный Европы. Москва, 1994; България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008; Националный вопрос в Восточный Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995; Лабаури, Д. О.
Болгарское движение в Македонии и Фракии в 1894 – 1908 гг. (идеология, програмы, практика, политической борбы). С., 2008; Бурбига, В. А. Македонският въпрос в кореспонденцията на руската
дипломация (1893 – 1900) – по материали на консулствата в Солун
и Битоля. – Македонски преглед, 1996, кн. 1; Едемский, А. Б., А. В.
Карасев. К истории македонского вопроса. Славяноведение 1993,
кн. 1; и др. 4
Вж.: Пут к самостоятелности. Москва, 1997, с. 11 и сл. 5 Исаева, О. Некоторые проблемы македонистики. Славяноведение, 2004, № 5, с. 75 и сл.
11
българо-руска научна конференция, състояла се в София през
февруари 2008 г.
Що се отнася до българските извори и източници, изследването се опира на документи и материали от Централния държавен исторически архив (ЦДИА), Научния архив на
Българската академия на науките (НА-БАН), Български исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“ (НБКМ-БИА), Министерство на външните работи
(МВнР), Държавен архив (ДА) – Благоевград и др., както и
публикуваната литература.
Те откриват възможности реално
да се пресъздадат различните аспекти на македонския въпрос в миналото, да се разкрият двустранните духовни връзки
и влияния между двата народа, започнали от XIV – XV в. от
България към Русия, от книжнина и насилствено прогонената
интелигенция.
През епохата на Възраждането руската наука,
култура и литература отварят широк път за обратно влияние.
Това на свой ред създава и укрепва предпоставки и надежди за
Освобождението.
Нека сега да направим документално научно пътешествие в миналото.
