Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 9
На 19 септември 2022 г. Македонският научен институт, съвместно с Община Гоце Делчев, Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Исторически музей – Гоце Делчев организира два форума в гр. Гоце Делчев, проведени в Заседателната зала на Общинския съвет.
Първият бе посветен на 150 години от рождението на Гоце Делчев, а вторият бе по повод 100 години от създаването на Македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада.
На събитието присъстваха известни учени – преобладаващата част от които членове на МНИ, ръководството на Община Г. Делчев, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, учители, ученици и общественици. Приветствие към участниците и гостите произнесоха г-н Владимир Москов – кмет на Община Гоце Делчев, Неврокопският митрополит Серафим и председателят на МНИ – проф. д-р Георги Николов.
Водещият кръглата маса „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея“ доц. д-р Александър Гребенаров след встъпително слово предостави думата за изказване на проф. д-р Михаил Неделчев. Известният изследовател и преподавател очерта връзката между Гоце Делчев и Пейо Яворов, направи паралел с друга подобна двойка Васил Левски и Христо Ботев, спря се на творчеството на Кирил Христов, Антон Страшимиров, Христо Силянов, Димитър Талев, отразили значимостта на дееца легенда Г. Делчев за освободителното движение на македонските българи.
Изказването на проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова бе посветено на името Георги (Гоце) Николов Делчев. На базата на събраните данни тя представи обобщен анализ на откритите от нея 109 умалителни имена на името Георги, едно от които е Гоце. Уверена е, че броят на имената е още по-голям, което ще се разкрие от допълнителни изследвания.
Основен акцент в доклада на доц. д-р Георги Георгиев „Идейният свят на Гоце Делчев“ бе насочен към идеологическите виждания на дееца за освобождението на Македония. На базата на исторически извори, вкл. и спомени на известни националноосвободителни дейци, той изрази становище, че Гоце Делчев е чужд на мисълта за политически сепаратизъм и възприема автономията като спасителна идея за българите в Македония – етап от нейното присъединяване към България.
Д-р Георги Тренчев очерта педагогическия период на Г. Делчев, назначен от Българската екзархия за учител в Щип. Тук се запознава с Даме Груев и се посвещава в революционното дело.
През 1896 г. Гоце Делчев е назначен за учител в Банско, където за кратко време изгражда организационна мрежа от комитети в региона. Мнението на д-р Тренчев, е че проявените качества в просветната сфера нареждат дееца не само сред плеядата известни революционери, но и като български народен будител.
Доц. д-р Слави Славов обърна внимание на стремежа на Делчев да разширява, дори с цената на известни компромиси, организационната база и влияние на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Бе подчертано, че макар и ръководител на Четническия институт, той разглежда насилието (смъртните наказания) като крайна мярка и се въздържа от него, което в значителна степен го отличава от останалите боеви ръководители на Вътрешната организация.
Докладът на Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог, поднесе нова тема пред присъстващите. Чрез показаните в презентацията материали, съхранявани във фондовете на музея, се онагледи дейността на Гоце Делчев в Разложко и региона, която рядко попада във фокуса на изследователите.
В последния доклад на форума „За европейското в българското революционно строителство на Гоце Делчев“ доц. д-р Димитър Тюлеков определи дееца като класически пример за политически воин – самопожертвователен революционер, народен водач, идеолог с геополитически прозрения, загрижен за международното положение, но и за неравноправния статут на свободна България, носител на идеал за национално-политическа свобода за българите в Македония Одринско.
* * *
След прочетените доклади доц. Гребенаров представи чрез мултимедия изложбата „150 години от рождението на Гоце Делчев“, съдържаща илюстративни материали и документи за именития деец. Тя е подготвена от Македонски научен институт, Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ, Регионален исторически музей – Благоевград и Българско сдружение на родовете от Македония.
Нейни автори са доц. д-р Ал. Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и докт. Николета Войнова. Във фоайето на общината гостите разгледаха още една изложба „Рисуване лика на Гоце Делчев“ от Конкурс за детска рисунка, проведен в общината.
Във времето между двата форума участниците и гостите в тях, заедно с ръководството на Община Гоце Делчев, отдадоха почит към Апостола на Македония, поднасяйки венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев в града.
* * *
На втората
кръгла маса под надслов „
100 години МПО“ с водещ доц. д-р Георги Георгиев, основен доклад изнесе доц. Ал. Гребенаров. В него той очерта емигрантските вълни от македонски българи, пропътували през океана, за да се спасят от турските издевателства до 1912 г. и от геноцида във Вардарска и Егейска Македония след края на Първата световна война.
Припомнени бяха детайли от учредяването на МПО през октомври 1922 г. и стремежите на македонската емиграция в Северна Америка да отстоява десетилетия наред българския характер на областта. Спря се и на ситуацията в МПО след провъзгласяване на Р Македония като независима държава, когато на ръководството им се внушават от Скопие антибългарски тези за народностния характер на областта.
След множество симптоми през следващите години за невярно интерпретиране на културно-историческото наследство на българите и техните потомци в Република Македония (дн. РС Македония), преди дни достигнаха в Македонския научен институт обнадеждаващи вести за начало на идеологически обрат.
Информацията е изпратена от Василен Васевски от МПО-Чикаго до МНИ след юбилейния конгрес на МПО, проведен на 3 — 4 септември във Форт Уейн, щата Индиана, САЩ (публикувана е в рубриката „Новини“).
В доклада си, посветен на един от учредителите на МПО Владимир Каназирев, д-р Елена Чалгънова очерта основните моменти от неговата биография, свързани с проявите на македонските българи зад океана. Тя се спря на негови идеи за съхраняване на българската национална идентичност на емиграцията от Македония, стояща далеч от роден край, както и някои биографични данни от проявите на дееца в Северна Америка.
В заключителната част от кръглата маса бе дадена думата на Тодор Гаджев – директор на филиала на Института по история на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“ в гр. Гоце Делчев.
Той запозна присъстващите със строежа на модерната сграда, приютила ценни документални материали, вкл. аудио и видео записи с известни дейци на емиграцията, разказа за усилията при транспортирането и подреждането на научния архив, библиотеката и музейната колекция, подчерта непреходната стойност на събрания документален масив, оценен от известни учени.
В заключителната част от форума кметът на града г-н Вл. Москов, проф. М. Неделчев, проф. Г. Николов и доц. Ал. Гребенаров бяха единодушни в оценките си, че съхранените архиви, книги и музейни предмети в Института по история на българската емиграция в Северна Америка са неоценимо богатство – част от българското културно-историческото наследство, което трябва да остане за поколенията в гр. Гоце Делчев.
След закриването на форума участниците разгледаха експонираната в Историческия музей в гр. Гоце Делчев изложба „100 години Македонски политически/патриотични организации в САЩ и Канада“, подготвена от Македонски научен институт, Институт за исторически изследвания и Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ.
Изложбата показва преломни събития от живота на най-дълголетната македонска организация, създадена на 1 октомври 1922 г. във Форт Уейн от емигранти, потърсили убежище „зад океана“, заради репресиите над българското население в Егейска (Беломорска) и Вардарска Македония. Единадесетте пана са наситени с документи и илюстративни материали, в голямата си част неизвестни за обществеността.
Те са придружени с пояснителни текстове на български и английски език, което позволява изложбата да бъде „пътуваща“ и извън границите на България. Нейни автори са доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Ангел Златков и докт. Николета Войнова, а дизайнът е на Гергана Николова-Арабаджиева.
Доц. д-р Александър Гребенаров
