Представиха биографията на проф. Иван Георгов

На 25 април 2024 г. в тържествената Зала № 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представена новоизлязлата биографична книга за проф. Иван Георгов, първия председател на Македонския научен институт от 1923 до 1930 г., написана от Иван Кацарски. 

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев изтъкна, че биографията не случайно се представя първо в Алма матер, тъй като проф. Георгов не само пет пъти е избиран за неин ректор, но е и един от седмината първоучредители на Висшия педагогически курс, който през октомври 1888 г. поставя началото на днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е един от плеядата български интелектуалци от Македония, които са допринесли много за националната кауза. 

Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов сподели подробности по издаването на монографията и изтъкна, че благодарение на нея познанието за проф. Ив. Георгов като обществено-политическа личност и интелектуалец излиза изпод сянката на следващия именит председател на МНИ проф. Любомир Милетич и придобива своите пълни очертания. 

Доц. Димитър Божков от Философския факултет на СУ се спря на представените в книгата постижения на Георгов като историк на философията и изследовател на детската реч, очертавайки го като предтеча на по-късния структурализъм. 

Доц. Наум Кайчев се спря на успехите на книгата да очертае по жив и достъпен начин биографичния път, родовата среда, университетската и обществено-политическата дейност на Иван Георгов – доверен съветник на ръководството на ВМОРО и автор на редица концептуални публикации за Македония, които са представителни за достойнствата и слабостите на политическата мисъл на Вътрешната организация и на македонския елит в Княжество и Царство България. 

Редица присъстващи учени се включиха със свои мнения, оценки и допълнения за книгата, и за дейността на проф. Георгов. 

В заключение авторът на биографичната книга проф. Иван Кацарски разказа, че тя е създавана повече от три десетилетия и е базирана както върху негови собствени многогодишни проучвания, така и върху новооткрити извори и по-скорошни изследвания за Ив. Георгов, идващи от различни научни полета. 

Събитието бе организирано от Македонския научен институт и Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на лектория „Македония“ и бе модерирано от Коста Филипов.

Прочетете още »

Рецензия: Българите в Северна Добруджа 1878 - 1913

 сп. "Македонски преглед", Година XVIII, 1995, № 1. Жеко Попов. Българите в Северна Добруджа 1878 - 1913. Силистра, 1993 г., 512 с. Рец. от Данаил Ст. Бекяров...153 - 156

"Въпреки голямата икономическа криза, обхванала цялата страна, която се отрази много неблагоприятно и в областта на книгоиздаването на научна историческа литература, през 1993 година бяха издадени няколко ценни книги с научен характер, третиращи различии аспекти от най-новата история на нашия роден Добруджански край. 

Разглежданата книга е един много ценен исторически труд с повече от 500 страници, за тъжната, нерадостна съдба на северодобруджанските българи през периода на тридесетгодишното румънско владичество в тази наша - до 1878 година - българска земя. Издадена е под научната редакция на изтъкнатата българска историчка професор доктор Елена Стателова. 

Авторът на книгата Жеко Попов, добруджанец по произход и историк по специалност, е член на Института по история при Българската академия на науките, с научно звание стерши научен сътрудник. Автор е на множество публикации (статии, изследвания и книги), свързани с добруджанската тематика. Тази книга е плод на многогодишен труд и изследвания и в нея авторът ни дава изчерпателни сведения и описания за живота на северодобруджанските българи, след тяхното преминаване през 1878 година от турска под румънска власт..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония

 сп. "Македонски преглед", Година XVIII, 1995, № 1. Елдъров, С. Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония и Одринско 1897-1912. С. 1993, 136 с. Рец. от ст.н.с. Тодор Петров... 149 - 152

"През последните години изследванията, посветени на националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия заемат съществено място в историческата ни книжнина. На изясняването на нeразработени и иеизследвани досега проблеми, свърэани с тази проблематика, е посветил своите усилия и научният сътрудник, кандидатът на историческите науки Светлозар Елдъров. Той се наложи с авторитетните си изследвания не само в посочената област, но и в областта на историята на униатството в българските земи, където е един от малцината специалисти у нас. 

Новата му книга, посветена тоэи път на тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби на Македония и Одринско през 1897-1912, е отпечатана от Издателството на Министерство на отбраната "Св. Георги Победоносец". 

Както се вижда още от самого заглавие на монографията, тя разкрива важен проблем от българската история, конто е тясно свързен както с националноосвободителиото движение на българите от Македония и Одринско, така и с историята на българската армия в края на миналото и началото на настоящето столетие. Веднага трябва да се отбележи, че досега нито в българската, а още по-малко в чуждата историчесха литература има цялостни изследвания по въпроса, поради което монографията на Св. Елдъров представлява определен интерес както за специалистите. така и за широката читателска аудитория..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Лектория "Македония": Представяне на книгата "Проф. Иван Георгов. Живот и дело"

Уважаеми членове на Македонския научен институт! 

Каним Ви на изнесена Лектория "Македония" на територията на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ще представим книгата "Проф. Иван Георгов. Живот и дело", издание на Македонския научен институт по повод стогодишнината на Института. 

Изданието е посветено на родения във Велес Иван Андреев Георгов – български учен - философ идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, член-учредител на Македонския научен институт и негов пръв председател. Негов автор е философът проф. д-р Иван Кацарски. 

Този път мястото се променя: Зала 1 на Университета, но часът остава същият – 18,00 ч. 

Храмът на науката и познанието е най-доброто място за продължението на отбелязването на юбилея ни. Денят е четвъртък, 25 април. 

Заповядайте! 

Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Национално-освободителното движение в Западните покрайнини

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. В. Хаджиниколов – Петров, М. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919–1934). София, 1995, 200 с. ..., 137–148

"Неотдавна Издателството на Българската академия на науките отпечата книга на ст.н.с. Методи Петров за Западните покрайнини.[1] Това е навременна и необходима монография за тази изконна българска облает, откъсната от родината ни и предадена по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. на тогавашното Сърбо-Хърватско и Словенско кралство (по-късно Югославия).

Книгата е навременна, защото за населението и освободителните борби на облаетта досега е писано в историческо отношение твърде малко и то главно в енциклопедии, монографии и статии, отнасящи се до друга по-широка проблематика. А днес, когато злокобната Версайска система, част от която е и Ньойският мирен диктат, се почти разпадна, за българските Западни покрайнини се заговори и дипломатично, и разгорещено.

По-конкретно, книгата е посветена на националноосвободителното движение в региона, като обхваща времето от 1919 до 1934 г. Тя се състои от предговор, три основни части, отговарящи на трите главни периода от това движение. Всяка част е разделена на две подчасти. Накрая авторът е снабдил труда си с неголямо заключение. Общият обем на монографията е сравнително ограничен поради обективни причини, но е богат и оригинален по съдържание.

Книгата е написана главно въз основа на неизползван досега архивен материал, съхраняван в Централния държавен архив, в архивните фондове към министерствата на външните и вътрешните работи, в Софийския областей и градски архив и др. Важен исторически извор за изеледването са материалите на печата и особено на изданията на Върховния комитет и на Вътрешната организация на българите в Западните покрайнини. Това са вестниците „Западно ехо", „Западни покрайнини" и „Въртоп". Използвана е още оскъдната литература, издадена от български и чужди учени, но посветена на по-широка проблематика..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Списание "Вардар" - огнище на Родолюбие

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Списание „Вардар" - огнище на родолюбие.  Рец. от доц. Ст. Германов...157 - 161

"Многобройни читатели в България и чужбина имат възможност да се запознаят с нова родолюбива прояаа на Македонската патриотична организация в Канада. Изляэоха от печат кн. 1 и 2 на списание „Македоно-български преглед „Вардар". Похвални слова заслужават авторите и редакторите, задето са положили немалко труд, средства и голямо желание да изложат миелите, чувствата и настроенията на нашите братя, оказали се по различии причини далеч извън пределите на Родината-майка, да дадат своето разбиране за разрешааането на тъй сложния и изкуствено заплетен македонски въпрос.

Като всяко начинание от подобен род редно е читателят да се запознае най-напред с целите и задачите на сп. „Македоно-български преглед „Вардар". Това редакцията успешно е направила в уводната статия на кн. 1, озаглавена „Ами сега накъде?' 

Редакцията на списанието отстоява историческата истина, че славянското население в облаетта Македония по своя език, история и култура е българско. А що се отнася до днешната Република Македония - 70% от населението и е от български произход. Управляващите среди там, както в миналото, така и днес поддържат измисления македонизъм и пречат за възраждането на българското национално самосъзнание. 

Гърция също няма да се откаже от своите претенции. България първа призна Република Македония, - но не може да приеме антибългарската кампания, която се води в средствата за масова информация и в официалката политика. Отчитайки реалностите, редакцията на списанието възлага надежди за бъдеща интеграция в икономическата облает, ускорявене на културните и научни контакти между българите от двете страни, спазване на международните споразумения за правото на самоопределение. Тези мисли и разсъждения са подкрепени с думите на Ив. Михайлов, Казани пред Георги Младенов в Рим през 1968 г.: 

„Утрешните поколения трябва да знаят, че ние българите от Македония не се организирахме във ВМРО да правим две български държави, а защото няма една България. Независимо от онова, което става по чужбина, аз си отивам с България и десетте милиона българи"..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »