Немска лексика в югозападните български говори

вторник, 17 септември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 1. Н.с. Ана Кочева. Немски лексикални елементи в западнобългарските диалекти (върху фолклорен материал)... 91-102

"...Стилистично обагрени „литературно“ днес пък са новите навлизащи от книжовния език думи от немско потекло: вермут, шилер ’вид вино, направено от бяло и черно грозде’, бакпулвер, шмайзер, гатер (машина), милибрат ’хляб, при месенето на който е използвано прясно мляко и още много други. 

Немската дума Еделвайс почти напълно е изместила старото наименование на високопланинското цвете "Балканска звезда". В материала си, озаглавен „Еделвайсът имаше някога хубаво българско име“ К. Цонковски отбелязва: 

„Родната ни реч изобилства с чуждици. Едни от тях са се наложили поради това, че не сме имали равнозначни български думи или че са добили международна употреба, каквито са например множеството термини в науката, техниката и пр.. Употребата на такива думи е оправдана. Много често обаче си служим с чуждици въпреки наличието на напълно равнозначни наши родни думи“ (Български език, кн.4, 1979, 349). 

В диалектния език обаче се открива истински художествен стил, който се оформя от фолклора . Любопитно и най-неочаквано е, че езикът на народното творчество изобилства от множество заемки (като се започне от най-ранните германизми — крал, пензур и се стигне до съвременните заимствания шайба, бира), каито съумяват успешно да се вплетат в тъканта на диалектната реч..."

Целият материал четете по-долу:

Учителите в революционното движение в Македония и Одринско

понеделник, 16 септември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXV, 2002, № 2. Славчо Гоцев Ролята на народните учители в революционното движение в Македония и Одринско (1893-1903 г.)... 109-130

Първите апостоли на идеята за създаването на всенародна революционна организация излизат главно от българските средни училища, от редовете на интелигенцията. Най-голям е броят на учителите, които създават и ръководят революционните комитети в Македония и Одринско. 

Между шестимата основатели на ВМОРО в Солун през октомври 1893 г. петима са учители — Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров, Христо Батанджиев.

Учител бил и легендарният апостол на революцията в Македония и Одринско — Гоце Делчев. Из средата на учителството излиза огромен брой други видни и много заслужили революционни дейци като Гьорче Петров, Христо Узунов, Христо Матов, Никола Карев, Христо Попкоцев, Тодор Лазаров, Тодор Александров и други.

Иван Хаджиниколов пише в спомените си, че още преди създаването на ВМОРО той търсел съмишленици из “средата на учителството”. В състава на ЦК на ВМОРО се редуват главно учители-революционери: Даме Груев, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Иван Гарванов, Александър Димитраков, Борис Мончев, Иван Сапунаров и други. 

 Не остават назад и жените учителки-революционерки. Учителка е и героинята Екатерина Симитчиева от Куманово, промушена с щик от турския аскер, Славка Чакърова Пушкарова, Люба Кюпева и много други заслужили учителки в революционното дело, или загинали в пламъците на борбата. 

 Повечето от учениците, завършили Солунската и Битолската гимназия, а също и Скопското и Серското педагогическо училище, както и Одринската гимназия, след напускането на училището стават учители и революционни дейци и обикновено заемат отговорни места в революционните комитети и в четите на революционната организация. 

 Трябва да отбележим и факта, че в периода 1893 — 1912 година революционното дело в Македония и Одринска Тракия поглъща най-добрите водители на ВМОРО — учителите. Те прегръщат святото народно дело и предано му служат, като жертват семейство, кариера, свободата и дори и живота си, но остават верни на клетвата дадена пред знамето на ВМОРО и я следват докрай...

Целият материал четете по-долу:

Първата световна война и участието на България в нея

неделя, 15 септември 2019 г.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И УЧАСТИЕТО НА
БЪЛГАРИЯ В НЕЯ ПРЕЗ 1917 г.

Сборник с материали от Национална научна конференция с международно участие
6–7 декември 2017 г., Кюстендил

THE FIRST WORLD WAR IN THE BALKANS AND BULGARIA‘S
PARTICIPATION IN IT IN 1917

Collection of Papers from National Scientific Conference with International participation
6–7 december 2017, Kyustendil

Издава се със съдействието на Националния комитет за отбелязване на 100 години от
Първата световна война и участието на България в нея

Published with the assistance of the National Committee for celebration of the 100th anniversary
of the First World War and the participation of Bulgaria in it

Сборникът с доклади от Национална научна конференция с международно участие на тема
„Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г.“, е
издаден по проект, финансиран от Министерския съвет на Р България, постановление
№252 от 16 ноември 2017 г., публикувано в „Държавен вестник“ бр. 93 от 21 ноември 2017
г.
Организатори на конференцията: Институт за исторически изследвания
– БАН, Македонски научен институт, Регионален исторически музей –
Кюстендил.

The collection of papers from the National Scientific Conference with Interna tional Participation
on the topic „The First World War in the Balkans and Bulgaria‘s Participation in it in 1917“ was
published in the framework of a project funded by the Council of Ministers of the Republic of
Bulgaria, Decree No 252 of 16 November 2017, published in State Gazette, no. 93 of
21 November 2017. Conference organizers: Institute for Historical Studies
– BAS, Macedonian Research Institute, Regional Museum of History –
Kyustendil.

Редакционна колегия:
Проф. д-р Йорданка Гешева, отговорен редактор
Доц. д-р Александър Гребенаров
Доц. д-р Даниел Вачков
Доц. д-р Ангел Джонев

Съставители:

Доц. д-р Александър Гребенаров
Николай Поппетров
Editorial board:
Prof. Yordanka Gesheva, PhD, editor-inchief
Assoc. Prof. Alexander Grebenarov, PhD
Assoc. Prof. Daniel Vachkov, PhD
Assoc. Prof. Angel Dzhonev, PhD
Editors:
Assoc. Prof. Alexander Grebenarov, PhD
Nikolay Poppetrov

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР .................................................................................................... 13
ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ
Приветствие от Красимир Каракачанов, заместник министър-председател
по обществения ред и сигурността и министър на отбраната ................. 17
Приветствие от Иво Христов, началник на кабинета на
Президента на Република България ................................................................ 18
Приветствие от Райчо Цветин, заместник-областен управител
на Кюстендил ..................................................................................................... 19
Приветствие от Петър Паунов, кмет на община Кюстендил .................... 20
Поздравителен адрес от доц. д-р Даниел Вачков,
директор на Института за исторически изследвания, БАН ........................ 21
Поздравителен адрес от доц. д-р Александър Гребенаров,
председател на Македонския научен институт ............................................ 22
Приветствие от Валентин Дебочички, директор на
Регионален исторически музей – Кюстендил ................................................. 24
Приветствие от проф. д.б.н. Диана Петкова,
председател на Съюза на учените в България ................................................ 26
ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДИ
Георги Марков
Решаващата година на Голямата война .......................................................... 27
Даниел Вачков
Финансовите измерения на участието
на България в Първата световна война ............................................................. 41

Ангел Джонев
Кюстендилският край през Първата световна война ..................................... 50
Николай Поппетров
България в 1917: опит за позициониране ........................................................... 66

ПО БОЙНИТЕ ПОЛЕТА
Тодор Петров
Отбраната на българската армия при Дойран (1916 – 1918 г.) ......................77
Тодор Дочев, Анатолий Прокопиев
Организиране отбраната на беломорския бряг от Втора армия
през Първата световна война (август 1916 – ноември 1917 г.) ...................... 83
Радослав Симеонов, Петър Бойчев
Сборната дивизия на Серетския фронт през 1917 г. ....................................... 93
Румен Николов
Боят на Серет през юли 1917 г. ........................................................................ 127
Тоня Любенова
Тридесет и първи пехотен Варненски полк –
Ески Джумая (Търговище)
на Добруджанския фронт (1916 – 1917 г.) ..................................................... 136
Виолета Костова
Десети пехотен Родопски полк във военната 1917 г. ................................... 157
Силвия Нотева
Двадесет и шести пехотен Пернишки полк
в позиционна война (1916 – 1918 г.) ................................................................ 170
Христина Кирилова
Бойни прояви на Трети пехотен Бдински полк през 1917 г. ........................ 184
Иван Петров
Пролетната офанзива на Антантата
в Македония през 1917 г. Планове, цели и резултати ................................... 193
Слави Славов
Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт –
между премълчаването, преувеличаването и реалностите
на коалиционната война .................................................................................. 211
Иван Сапунджиев
Мостовете по долното течение на Струма по фронта
на Седма Рилска дивизия – важен фортификационен елемент
в позиционната война през 1917 г. ................................................................. 235
Симеон Цветков
Създаване, организиране и комплектуване
на Щурмовата дружина през Първата световна война ............................ 250
Таня-Йоана Минкова
Техническото съоръжаване на летище Божурище.
Един поглед към 1917 г. ................................................................................... 269

Мария Димоларева
Използване и значение на фотографията
при въздушното разузнаване през 1917 г. на Македонския фронт ............ 279
Калина Пеева
Българо-турското военно сътрудничество
в Първата световна война – борба за територии ....................................... 297
И ТИЛЪТ Е ВЪВ ВОЙНА
Сия Никифорова
„Черното злато“ и войната – румънският петрол ..................................... 311
Дарина Илиева
Из личните архиви на български офицери –
членове на БАН, съхранявани в Научния архив на БАН ................................ 326
Кирил Алексиев
Дневникът на генерал Жостов (1915 – 1916 г.) –
четиво за Голямата война ................................................................................ 335
Елена Чалгънова
Снимки от фронта. Участието на майор Владимир Каназирев
в Първата световна война ................................................................................ 345
Румяна Чукова
Руската армия и руската дипломация
през погледа на майор Григор Преславски –
военен аташе в Санкт Петербург (1914 – 1915 г.) ......................................... 353
Стоян Николов
България и пленените българи през 1917 г. ..................................................... 376
Володя Милачков
Първият добруджански народен събор от 1917 г. ......................................... 391
Радослав Симеонов
Някои щрихи към историята и възникването
на българския парцел в Международното
военно гробище „Pro Patria“ в Букурещ ......................................................... 401
Румяна Прешленова
Зад фронтовата линия. Образованието като територия
на сближението между България и Австро-Унгария през 1917 г. .............. 418
Николай Борисов
Учители на фронта и дейност на Основното народно училище
в Костинброд по време на Първата световна война ..................................... 427
Тодор Мишев
Историческата география на Първата световна война
в учебниците (1922 – 2018 г.) ........................................................................... 437
Петър Кърджилов
Кинематографичната дейност по време на Първата световна война
(1915 – 1918), свързана с Кюстендил ............................................................. 449
Цветанка Христова

Първата световна война
на страниците на вестник „Мир“ през 1917 г. ............................................. 474
Георги Радославов
Техните имена не трябва да се забравят ....................................................... 483
Калин Крумов
Подход и техника за откриване и изследване
на фортификационни полски съоръжения ..................................................... 499
Теодоричка Готовска-Хенце
Най-нови унгарски изследвания за Първата световна война ....................... 505
Светлозар Елдъров
Нишката епархия на Българската православна църква
(1915 – 1918). Документи ................................................................................ 520
СПРАВКА ЗА АВТОРИТЕ ............................................................................. 558


ПРЕДГОВОР 

Стана добра традиция големите събития в българската история да бъдат отбелязвани с национални или с международни конференции и кръгли маси, а след това материалите от научните форуми да бъдат издавани в сборници. На 6, 7 и 8 декември 2017 г. такава юбилейна научна конференция с международно участие бе проведена и в гр. Кюстендил – военната столица България по време на Първата световна война.

Организатори на събитията бяха Институтът за исторически изследвания на БАН, Македонският научен институт София и Регионалният исторически музей в Кюстендил. Конференцията не беше затворена само в рамките на едно научно събитие. Тя беше съпътствана още от редица други прояви, които придадоха особено значение на честванията на 100-годишнината от войната. Честванията бяха осъществени с финансовата подкрепа на Министерския съвет на Република България и на Министерство на отбраната. Те бяха подпомогнати и от Община Кюстендил.

В проведените конференция и кръгла маса взеха участие повече от 60 представители от институти на БАН, Военна академия „Г. С. Раковски”, Македонски научен институт, Нов български университет, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, от музеи и архиви от страната. Събитията преминаха под патронажа на председателя на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България. Конференцията започна с военен ритуал и с поднасяне на венци на признателност пред паметника на 13-и Рилски пехотен полк. Пленарното заседание се проведе в сградата, използвана за Главна квартира на Действащата армия през Първата световна война, където понастоящем се помещава Община Кюстендил.

Към участниците и гостите в научния форум бяха поднесени приветствия и поздравителни адреси. От името на министър Красимир Каракачанов поздравителен адрес представи заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков. Той се обърна и от свое име към участниците и гостите и пожела успех в работата на конференцията. Приветствия поднесоха: кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, заместник-областният управител Райчо Цветин, директорът на Института за исторически изследвания на БАН доц. д-р Даниел Вачков, председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров, директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички, председателят на Съюза на учените в България проф. д.б.н. Диана Петкова.

Получено беше поздравително писмо от Иво Христов, началник на кабинета на Президента на Република България. Темата на конференцията бе „Първата световна война и участието на България в нея през 2017 г.”.

Освен представители от споменатите български институции в научния форум се включиха участници от Р Сърбия, Р Гърция, Р Полша, Русия, Р Словения, Р Македония. На 7.XII.2017 г. се състоя кръгла маса, която премина под наслов „Фалшификациите за участието на България в Първата световна война”.

Видни български учени обсъждаха щекотливи въпроси и изказаха компетентни мнения по наболели проблеми. В рамките на форума бяха представени две издания на Института за исторически изследвания: Документален сборник „Българите и Голямата война”. С., 2016, 492 стр. и „Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914–1915). Сборник доклади от международната научна конференция – София, Видин, Кюстендил, Кърджали, 13–16 октомври 2015”. С., 2017, 468 стр. На 8.XII.2017 г. бе проведена научна експедиция.

Участниците в научния форум посетиха исторически обекти, свързани с тематиката на конференцията. Поднесоха венци и цвята пред Паметника на булаирци – войните-герои от 13-и пехотен Рилски полк; разгледаха експозицията в Регионалния исторически музей в Кюстендил „Акад. Йордан Иванов“; посетиха православния храм-паметник „Света Троица“, в който се съхраняват костите на български офицери и войници, загинали в сражения при с. Гюешево и околностите във войните за националното обединение (1912–1913 и 1915–1918). Запознаха се и с крепостта Хисарлъка, като специално внимание бе отделено на обектите, свързани с участието на България в Първата световна война и пребиваването на главнокомандващия на действащата армия – ген. Никола Жеков в Кюстендил.

 Първата световна война е важно събитие в европейската, в българската и в балканската история. Затова на участниците в конференцията и в дискусията бе дадено достатъчно време да огледат и да осмислят своите доклади и изказвания и да ги подготвят за издаване в научен сборник. Сборникът вече е пред вас. Включените статии и материали на участниците разглеждат интересни, актуални и дискусионни въпроси. Специално внимание е отделено на бойните действия, на представянето на отделните български полкове и дивизии по фронтовете на войната. Въпреки многото победни битки, които води българската армия, в крайна сметка България губи войната.

По места обаче полковете, войниците и техните командири са извоювали правото да бъдат наричани победители, защото с неимоверни усилия са отстоявали своите позиции, с чест са изпълнявали поставените бойни задачи, дали са много свидни жертви. Така че в паметта на своите съграждани и на целия български народ те са останали като победители. Много от имената, които се споменават в сборника, често чуваме при тържествените проверки по случай националния празник и празника на Ботев и на загиналите за народна свобода.

 За тях се говори и пише по места, споменават се в часовете по история, дейността им се изследва и представя в научни форуми и чествания. Това са те, героите на България и наш дълг като потомци е да ги помним и да не забравяме техните имена. В сборника са включени 35 статии, изследвания и научно-популярни материали. Редакцията не се е намесвала в авторовите позиции и виждания, но стриктно е следила за научния стил и език, за прецизния начин на изразяване. Всеки автор сам носи отговорност за тезите и концепциите, които изгражда и защитава.

Затова някои от материалите остават дискусионни и право на историческата колегия и на изследователите по военна история е да вземат отношение по повдигнатите въпроси. Редакционната колегия е извършила стилистична и езикова редакция, съблюдавала е съвременните граматически правила при изписване на градове и села, на върховете, езера, коти, височини, наблюдателни пунктове; названията на отделните роти, полкове, дивизии. Що се отнася до това дали датите са по стар или по нов стил, по Юлианския или по Григорианския календар, то авторите са съблюдавали и следвали използваната от тях архивна документация и затова редакцията е приела техния принцип.

Някои от тях дават датите и по двата стила, други използват само новия стил, въведен през април 1916 г. Сборникът е разделен на три рубрики: Пленарни доклади; По бойните полета; И тилът е във война. Така сме отделили бойните действия по фронтовете от ставащото в тила. Даваме резюмета и ключови думи на английски език, за да може всеки любознателен читател най-бързо да намери това, което го вълнува и интересува. Част от авторите изпратиха многоброен и интересен илюстративен материал, съхраняван най-често по музеи и архиви. За съжаление нямаше техническа възможност да бъде включено всичко, затова ограничихме илюстрациите до 10 броя.

От публикациите обаче интересуващите се могат да преценят какво да търсят, къде да го намерят. Надяваме се сме, че в този си вид сборникът със статии, доклади и научно-популярни материали ще допринесе за обогатяване представата и знанията за Първата световна война – не само като европейско и балканско събитие, но и като регионални действия; ще припомни и ще затвърди повече или по-малко познати неща, но и ще повдигне дискусионни въпроси, на които учени и изследователи ще търсят решение и приложение и в следващите години. 

 От редакционната колегия

Втори сезон на предаването на МНИ "Време е за Македония"

събота, 14 септември 2019 г.

В първото за втория сезон предаване на "Време е за Македония" на Македонския научен институт, в събота, 14 септември, от 11,00 часа на ТВ"България24" можете да гледате: 

- разговор с доц.д-р Наум Кайчев, заместник пресдедател на съвместната българо-македонска комисия за история и образование само часове след края на поредната й сесия в София. 

Ще си говорим за това докъде стигна дебатът за това чий е Гоце Делчев и необходим ли е изобщо той; 

- редакторът на предаването Владимир Митов ще излезе от апаратната и ще влезе в студиото за да разкаже за пътуването си в Албания в рамките на проекта, който търси българите на Балканите сто години преди и сто години след Ньойския договор; 

-разбира се, редовната рубрика "Памет". 

Събота,14 септември, 11,00 часа, ТВ"България24", Втори сезон на "Време е за Македония" на МНИ.

Покана за Кръстовден

петък, 13 септември 2019 г.

БМОРК „ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ“ 
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 
БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН КЛУБ – СКОПИЕ 
 БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ НА РОДОВЕТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ 

 ВИ КАНЯТ 

 ЗА ЧЕСТВАНЕ НА ГОЛЕМИЯ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН (КРЪСТОВДЕН) 

 НА 14 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА) 2019 г. ОТ 12.30 ч.,  

В ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ „ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН“ 

 ЩЕ СЕ ОТСЛУЖИ ПАНИХИДА ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ГЕРОИ В ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ (1903) В СЕРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ 

 ЗАПОВЯДАЙТЕ

Фамилия Ченгелеви от Драма

четвъртък, 12 септември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 1. Ст.н.с. Печка Врайкова. За фамилията Ченгелеви от Драмско... 101-108

Фамилията Ченгелеви е основана от Тодор Молеров в началото на деветнадесетия вск. Родът Молерови от Банско е дал няколко възрожденски зографи. Някои от тях са учили живопис в немскнте земи, на което се дьлжи прякорът им („малер" - на немски зиачи художник). Тодор Молеров е обикалял беломорскнте земи. за да зшрафисва църквите. 

He се знае къде и как е зографисиал, но той е запомнен в село Плевня, където се е установил завинаги, с друго - имал е кларнет, с който никога не се разделял. Носел го разглобен в пояса си и при всеки подходящ случай го сглобявал н засвирвал. Когато в селото идвали цигани-чалгаджми да свирят на сватба или кръщене, Тодор Молеров винаги се включвал в техния оркестър и не им отстъпвал нито no майсторство, нито по вдъхновение. Така си спечелнл славата на музикант и прякора Тодор Ченгенето (т.е. цигането). 

Неговият син Димитър е записан no документи н регистри под името Молеров, но съселяннте му го наричали Димитър Ченгенеолу (цигапския син) н това име остава завинаги, за него и за поколенисто му2. 

Днмитьр Молеров-Ченгенсолу пзраства като човск земеделец, тютюнотърговсц и най-вече като родолюбнв българнн. Голямата му плодородна земя и работливата челяд пълнят просториите му хамбари н семейството се радва на изобилие от храна, а добре организираната търговия с първокачествен тютюн му създава пръзки в Драма и Кавала, много добро обществено положение и самочувствие на чорбаджия. 

Връзките на семейството не са само със заможните търговци от града. Поддържа се непрекъсната дружба и с четите, обикалящи района...

Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019