Л. Киселинчев завършва гръцка
гимназия в Атина, където поставя основите на български Македонски
комитет. С Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски
организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция в Югозападна
Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си
край и подпомага преминаването на местните църковни общини към
Българската екзархия. Във въстанието е заместник на Васил Чекаларов като
член на Костурското горско началство.
След разгрома на въстанието с Пандо
Кляшев и Васил Чакаларов се оттеглят в България. Заминава за Америка и
участва в организирането на Македоно-български братства. През Балканската
война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. На 23 април 1913 г.
подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София с
още 13 души от тези околии.
В него се твърди, че Македония е българска
област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско
към България. В „Мемоара“ се казва:
„Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, чрез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да не пожертва нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал“.
През 1928 г. влиза
в Управителния съвет на Македонската народна банка.
Д-р Володя Милачков
