Софийската "Алма матер" и Битолският университет почитат съвместно свети Климент Охридски

сряда, 25 ноември 2020 г.

Софийският университет и Битолският университет, които от двете страни на границата, освен академичната мисия, споделят и името на книжовника, учителя, епископа, великия свети Климент Охридски, тази година ще отпразнуват заедно патронния празник, който се чества на 25 ноември в Република България и на 8 декември в Република Северна Македония. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Ректорите проф. дфн Анастас Герджиков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Сашо Коруновски от Университета „Св. Климент Охридски“ в Битоля ще имат общи видео адреси и обръщения. 

Двата университета ще организират съвместна научна интердисциплинарна конференция на тема „Измерения на компетентността“ на 3, 4 и 5 декември в София, която чрез съвместен научен програмен и организационен комитет, с участието на много преподаватели с доклади и изследвания, ще доведе до издаване на съвместен сборник с доклади. 

Дейностите в чест на съвместния патрон, както и други допълнителни, които ще последват, се основават на подписания Меморандум за разбирателство и са част от споразумението, постигнато през март тази година по време на срещата между двете университетски делегации, на която от македонската страна присъстваха ректорът проф. д-р Сашо Коруновски и заместник-ректорът проф. д-р Марян Гюровски, а от българска страна – ректорът проф. дфн Анастас Герджиков и заместник-ректорът чл. кор. проф. дфзн Николай Витанов. 

Всички тези групи дейности са във връзка с укрепването и насърчаването на двустранното сътрудничество: обмен на знания и опит, съвместна работа в повече области от общ интерес като преподаване, изследвания, съвместни публикации, обмен, мобилност на персонал и студенти, организиране на лекции на гост-лектори, съвместни събития, конференции, кръгли маси и други форуми, посещения на гостуващи професори и особено подготовка на кандидатстване с проекти и участие в съвместни проекти в рамките на европейски и други програми за съвместно академично и научноизследователско сътрудничество.

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11

вторник, 24 ноември 2020 г.

БЮЛЕТИН БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА

Бр. 11 за 2020 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6
Български общности зад граница... 7 – 14
Акцент: Посланието е изпратено, разберете го!... 15 – 17
Интервю на броя
Доц. дин Юра Константинова: Солун има място в колективната и историческа памет на българите... 18 – 24
Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 24 – 27
Дейност на МНИ... 27 – 34
Нови издания... 35

 Целият материал четете по-долу

Милан Матов (8 ноември 1875 – 21 май 1962)

145 години от рождението на Милан Матов
(8 ноември 1875, Струга – 21 май 1962) – деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11. 

Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежки революционен кръжок в града. След изключването му от училището преминава в България. През 1900 г. се обучава в курс по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си в Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. 

Той е един от водачите на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за учител през 1904–1905 г. в Струга, а през 1909–1911 г. за училищен инспектор. След 1906 г. ръководи Битолски революционен окръг. По време на Младотурската революция съхранява значителна част от оръжието и организационните структури на ВМОРО. 

През септември 1913 г. е сред ръководителите на въстанието в Охридско, Стружко и Дебърско, избухнало срещу Букурещкия мирен договор, който предоставя областта на Сърбия. Заедно с албански дейци организира създаването на македонско привременно правителство в Дебър. Емигрира в България след Първата световна война. 

Участва в помирителната комисия през 1928 г., която се опитва да спре разцеплението между дейците на ВМРО след убийството на ген. Ал. Протогеров. Член е на Македонския научен институт. Избиран е многократно в ръководството на Илинденската организация.

Андрей Протич (8 ноември 1875 – 3 ноември 1959)

понеделник, 23 ноември 2020 г.

145 години от рождението на Андрей Протич
( 8 ноември 1875, Велес – 3 ноември 1959, София) – археолог, изкуствовед, белетрист, общественик. Следва в Германия и завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг (1901). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

След завръщането си в България е учител в София, Началник на културното отделение в Министерството на народното просвещение. По време на Първата световна война е военен кореспондент, а през 1920–1928 – директор на Археологическия музей, към който създава Художествен отдел. Един от учредителите на дружество „Съвременно изкуство“(1903). 

Изявява се като белетрист и критик в сферата на литературата, театъра и музиката. Публикува множество самостоятелни научни трудове (някои и на чужди езици), както и статии в списания, свързани с историята и съвременните процеси на българското изкуство и архитектура. 

Част от научните му разработки засягат югозападните български територии, останали извън пределите на страната. Член основател е на Македонския научен институт.

150 години от рождението на Ефрем Чучков

събота, 21 ноември 2020 г.

150 години от рождението на Ефрем Чучков
(Чучката) (21 ноември 1870, Щип – 1 октомври 1923, София) – учител и деец на ВМОРО и ВМРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище – София. Войвода в Скопска околия. Делегат на Скопския окръжен революционен конгрес (януари 1905). Избран за член на Окръжния комитет. Участва в Софийските предконгресни съвещания на революционни дейци от Македония. Делегат на Кюстендилския конгрес (1908). 

Избран е за редовен член на ЦК на ВМРО. След младотурската революция заедно с Т. Александров е против разпускането на организационните чети. Във войната от 1912–1913 г. е войвода на чета и подпомага настъплението на 26-и пехотен пернишки полк. Освобождава родния гр. Щип и с хитрост временно спира хода на сръбската армия. Околийски началник е в Щип. 

Близък съратник на Т. Александров. Околийски войвода на възстановената ВМРО в Малешевско. През 1922 г. неговата чета води няколко сражения със сръбската войска в Малешевско и Кочанско.

In memoriam: Ана Райкова (1935-2020)

сряда, 18 ноември 2020 г.


На 15 ноември 2020 г. почина доц. д-р Ана Райкова, компетентен и посветен изследовател на Българското възраждане в Македония. Тя е родена на 29 юли 1935 г. в гр. Кюстендил. Работила е в Историческия музей на гр. Карлово и Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. От 1969 г. постъпва на работа в Института по история към БАН и е дългодишен негов сътрудник. 

През 1976 г. защитава дисертационен труд за Стефан Веркович и българското националноосвободително движение. Като доцент е ръководител на проблемна група „Извори за българската история“ и завежда научния архив на Института. Ана Райкова е утвърден специалист в областта на Българското възраждане, балканските културни и политически взаимоотношения и изворознанието. Участва в съставянето на ценни сборници с извори, сред които и капиталния „Македония: сборник документи и материали“ (1978 г.). Съставител на сборника „Стефан Веркович и българите: доклади до сръбското правителство (1868-1875)“. 

Взема участие в подготовката и осъществяването на множество научни прояви, включително за българските краища, останали под чуждо владичество. Ана Райкова е съпруга на Илия Конев (1928–2009), изявен литературовед и дългогодишен ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, и майка на историка Румяна Конева. До последните си дни тя се вълнуваше от миналото и настоящата съдба на българите в Македония.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020