Приморска Македония (Солун, Лагадина, Кукуш и Сяр)

четвъртък, 13 август 2020 г.

Изглед към град Кукуш
Изглед към град Кукуш

сп. "Македонски преглед", Година XIII, 1942, кн. 1.
  
Атанасов, Д. Градовете на приморска Македония (Солун, Лагадина. Кукуш, Сяр)..., 33—50

Тази част от Македония, която опира от една страна на Солунския, Орфанския и Кавалския залив, а от друга страна е отдeлена с високи планини от Северна и Източна Македония, може с право да бъде наречена с общото име Приморска Македония. Този приморски или беломорски дял на Македония тъкмо поради своето положение на брега на Бялото море най-рано е влязъл в обсега на културния свят и тук са били основани първите македонски градове....

Целият материал четете по-долу:

     

Съботска околия (до 1912 година)

сряда, 12 август 2020 г.

сп. "Македонски преглед", Година XIII, 1942, кн. 1. Караманов, Вл. Страница из междусъюзническите отношения в близките околности на Солун през време на Балканската война. Съботска околия..., 91—104

Съботската околия, известна в Македония под названието „Меглен" и „Караджова", се намира на около 50 километра западно от долното течение на р. Вардар и северно от гр. Воден, който отстои на няколко километра от най-южните ѝ предели. Тази околия заема Мегленската котловина и части от източните и югоизточни склонове на Нидже планина, южните склонове на Кожух планина и западните склонове на Паяк планина. 

Това е една местност, затворена от всякъде със стръмни и високи планини, през която протичат множество реки и потоци, от които се образува доста пълноводната река Мегленщица. Добрата почва, благоприятният климат и богатото напояване способствуват за буйна растителност и голямо плодородие. 

Произвеждат се жита, царевица, тютюн, ориз, памук, афион, сусам и други средиземноморски растения. Виреят всички овощия и особено ябълките. Смокини и нарове се срещат навсякъде. Има лозя и хубаво грозде. Градинарството е добре развито. произвежда се много червен пипер, който преди Балканската война се разнасяше из всички пазари на Македония и други части от Европейска Турция. По склоновете на планините има доста големи пасища, и тамошното население се занимава с дърводелие и скотовъдство...

Целият материал четете по-долу:

     

За немскоезичното издание на „Македония“ от 1918 г. на Владимир Сис

вторник, 11 август 2020 г.

Сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 4. Николай Поппетров. За немскоезичното издание на „Македония“  от 1918 г. на Владимир Сис ...  161 - 166

 През 1918 г. чешкият журналист, публицист, но и преводач, активен общественик Владимир Сис (1889 – 1958) предприема второ издание на книгата си „Македония“, публикувана на чешки език в 1914 г.1 То е на немски език2, отпечатано е в Цюрих, Швейцария от едно от най-авторитетните, при това с европейска популярност, издателства в страната – Орел Фюсли3. Работата на Сис е цялостен труд за Македония, един от малкото и сред найдоброто от чужд автор от периода до Втората световна война. Написана е след неуспешния за България край на Втората балканска (Междусъюзническата) война.  

 Сис съчетава изследване и представяне на обширен статистически и етнографски материал. Същевременно работата е и пледоария в полза на българските позиции по Македонския въпрос. Тя, в определена степен, е предизвикана като отговор (което директно е посочено в предговора и проличава на различни места в текста) на преднамерени интерпретации на етническата и демографската картина в Македония, преди всичко от страна на сръбски автори. Има за задача да обоснове българския характер на региона и разсее някои разпространени в чешкото общество представи. Изложението е изградено върху много добро познаване на проблематиката. От една страна в неговата основа лежат лични наблюдения и теренни проучвания на Сис от Македония. Още в предговора той посочва, че е възприел за своя първостепенна задача натрупването на непосредствени впечатления от проблемите в Македония. 

От тях той прави извод, че Македония е българска, тъй като българите съставляват преобладаващата част от населението ѝ.  Написана на чешки език и предназначена за чешка аудитория, книгата на Сис остава затворена сред познаващите езика на оригинала, а те реално не са значителна величина. Появата на немскоезично издание в Швейцария осигурява на тезите на Сис възможност за много по-широко разпространение Новото издание обема 123 страници текст, отделно библиография (с. 124–133), включваща публикации на 11 езика, и общ (обединен) показалец на личните имена и селищата. Снабдено е с две карти – едната на обикновена хартия, съставна (съдържа няколко малки карти на региона), втората – цветна, на етносите в Македония. За разлика от публикацията от 1914 г., тук не са дадени никакви илюстрации. 

Внимателната съпоставка между двете издания показва, че: 

1. Като структура, основни ползвани източници, начин на подредба на материала, те са идентични. 

2. В първото издание има, в някои отношения, малко повече статистически сведения. 

3. Първото издание е ориентирано към славянска (чешка) аудитория и не е съобразено със събитията от Първата световна война (предговорът му е датиран януари 1914 г.). 

4. В първото издание в предговора и заключението има някои емоционални акценти, които отсъстват във второто. 

5. Второто издание е ориентирано към широка четяща европейска публика (все пак немският език е основен европейски език, за разлика от чешкия). 

6. Първото издание е илюстрирано с поредица от снимки – фотоси на местности, на македонски носии и др., които по същество представляват една допълнителна, битова, етнографска и географска страна на изложението 

7. Библиографията на второто издание е допълнена с новопоявилите се заглавия. Във всички случаи второто издание има международно значение и може да бъде окачествено като аргумент в защита на българската кауза. 

В него авторът откровено пледира за българския характер на Македония, за това, че тя трябва да бъде в пределите на България. То, може да се приеме, е ориентирано с оглед очаквания край на войната и съответните мирни преговори и договори... 

Целият материал очаквайте скоро...

155 години от рождението Стою Шишков

неделя, 9 август 2020 г.

155 години от рождението Стою Шишков (27 юли 1865, с. Устово, дн. квартал на Смолян – 27 декември 1937, Пловдив) – учител, общественик, народовед, книжовник. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7

д-р Володя Милачков

Завършва начално образование, след което се самообразова, поради липса на средства. Учителства в множества села в Смолянско, в Асеновград и в Пловдив. По негова инициатива се основава Етнографски музей в Пловдив (1917), в който работи като секретар и уредник. Прави парични дарения на училища, на създадения от него етнографски музей в Устово, на БАН – за издаване на книги, отнасящи се за Беломорието, Родопите и Тракия. Редактор е на сп. „Славиеви гори” („Родопи”) и на сп. „Родопски напредък”. 

 Издава сб. „Родопски старини” и в множество вестници и списания пише материали за историята, поминъка, етнографията, фолклора, езика и културата на българското население в Тракия, Родопите. Прави селищни проучвания и пише пътни бележки. Отделя специално внимание на българо-мюсюлманското население в Родопите, изследвайки задълбочено техния бит и душевност.

 Автор е на монографии за помаците в трите български области (Тракия, Македония, Мизия), за миналото и настоящето на Пловдив, за Беломорска Тракия през Освободителната война (1877– 1878), за Тракия преди и след Първата световна война. През 1937 г. прави дарение от 2500 лв. за изхранването на бедни ученици при народното начално училище „Княгиня Мария Луиза” в с. Горни Воден (днес квартал на Асеновград).

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку

петък, 7 август 2020 г.

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку (30 юли 1855, с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния – 23 юни 1905, Санкт Петербург, Русия). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7.

д-р Володя Милачков

Руски славист, посветил се на изследването на историята на българската литература и църква и изучаването на българо-сръбските литературни връзки. Завършва Кишиневската духовна семинария, след което през 1878 г. Санктпетербургския университет. От 1883 г. до края на живота си е доцент в този университет. Там чете лекции – отначало по румънски език и литература, а после – по старобългарски език и история на руския език. От 1878–1879 г. до началото на 90-те години на ХIX в. посещава няколко пъти с научна цел балканските земи и някои други области от Източна Европа. 

Сред посетените територии са както свободните българските земи, така и Македония. Руският учен пребивава и в Света гора. Основна цел на всичките му обиколки е събиране и описване на стари ръкописи - български, сръбски и румънски. От тях над 30 са български. Те датират главно от ХII–ХVII в., но сред тях има и от ХVII–ХVIII в. Сбирката от издирените от него ръкописи се съхранява от 1906 г. в Академията на науките в Санкт Петербург. Сирку се изявява като библиограф и действен сътрудник на библиотеката на руската академия на науките. Той посвещава десет години (1883-1893) на работа в библиотеката на академията. Неговите обширни познания по класически и славянски езици по помагат в работата по съставянето на ръкописен каталог на българските периодични издания, книги и брошури, който е в основата на печатния каталог, излязъл от печат 1904 г. 

Освен към археографски издирвания и описание на славянски ръкописи, където приносът му е голям, научните интереси на Сирку са насочени към средновековната история, култура и книжнина – предимно на българите. Най-много го вълнуват въпросите, свързани с българския духовен и културен живот през ХIV в.: времето и дейността на Патриарх Евтимий и литературното движение и езиковата реформа, които той оглавява. Също така го интересуват и църковно-религиозни проблеми в българовизантийските отношения. На изследваните от него въпроси е посветен и най-мащабният труд на руския славист „Към историята на книжовната реформа в България“. Освен на историколитературни въпроси, отделя внимание и на проблемите на езика на неговите съвременници – българи и поспециално на македонските им диалекти.

Македонският научен институт през месец юли, 2020 г.

сряда, 5 август 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7. 

И през изминалия период Македонският научен институт продължи дейността си в условията на пандемия, ограничаващи пълноценните му научни и обществени изяви. Това не попречи в съвместното предаване на Национална телевизия „България–24“ и на Македонския научен институт „Време е за Македония“ с водещ Костадин Филипов да се коментират горещи теми с голям хронологично-тематичен обхват. В емисиите бе обърнато внимание на процесите в Република Северна Македония в последните години и причините за необходимостта от анекс към договора между София и Скопие, анализирано бе съотношението на политическите сили преди и след изборите в Република Северна Македония, състояли се на 13–15 юли 2020 г., разгледаха се отношенията на организационните ръководители на македонските българи, емигрирали в САЩ и Канада през ХХ в., към Българската православна църква и управляващите в София, представени бяха двата основни дяла на ономастиката – топонимия и антропонимия, отнасящи се съответно за географските названия и имената на жителите в Република Северна Македония, които не се отличават от тези в България, направена бе кратка равносметка на извършените дейности от МНИ през периода 2017–2020 г. 

 В рубриката „Памет“ бяха показани карти, онагледяващи решенията на Берлинския договор от 1878 г., оставили зад граница огромен брой българи, припомни на зрителите детайли от живота и творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов по повод 170 години от неговото рождение, не бяха оставени в забрава делата на смелия български революционер от Костурско – Васил Чекаларов, обърнато бе внимание и на героичните страници от ИлинденскоПреображенското въстание, в което борците за свобода под ръководството на ВМОРО дръзват да се противопоставят на многобройните военни формирования, изпратени от Османска империя за неговото потушаване. 

В предаването на 27 юни 2020 г. участва Костадин Занков – операторът на филма „Подгряване на вчерашния обед“, създаден по сценарий на Миле Неделковски. Гостът представи някои моменти от подготвителния етап и снимачния процес на филма, спечелил множество награди в различни жанрове. К. Занков разказа за незабравими съпреживени мигове с приятеля на България – талантливият прилепски писател и драматург Миле Неделковски, напуснал този свят на 21 юни 2020 г.  

Във фокуса на една от емисиите бе последната книга на Македонския научен институт, отпечатана преди броени дни „От Струмица до Америка. Спомени и размисли“ с автор – Любен Топчев. Тя е от поредицата „Македонска библиотека“ № 52. Ръководител на екипа, който преодоля множество препятствия за издаването ѝ е доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на МНИ. Негови са и встъпителните думи, представящи основните акценти на изложението и биографични данни за автора. Редактор на изданието е доц. д-р Йоанна Кирилова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Предпечатната подготовка и дизайнът на корицата е дело на д-р Емил Илиев. 

Любен Топчев е познато име сред македонската емиграция в САЩ и Канада. Той е роден в Струмица през 1928 г. След арести и затвор, заради пробългарските си чувства, избягва от Югославия през февруари 1951 г. Брат му – Стефан Топчев, е един от студентите от Струмишката петорка, убити на 13 август с.г. по заповед на властите в Титова Югославия. Първоначално Л. Топчев емигрира в Бразилия, покъсно се установява в САЩ, където живее до днес. Тук се включва активно в дейността на Съюза на Македонските патриотични организация (МПО). Член е на Централния комитет от 1978 до 2003 г. Неголямата книжка (116 с.), съдържаща спомени, размисли, факсимилета на документи и снимков материал, е родолюбиво четиво, написана от български патриот, който не се отказва от своя български народностен произход, въпреки репресиите на властите към него и семейството му. Тя разкрива неподправени исторически истини за тежките обществено-политически условия и порядки в Н Р Македония/дн. Република Северна Македония, накърняващи човешкото достойнство и свобода за самоопределение на македонските българи и техните потомци. Изданието осветлява епизоди от живота на Л. Топчев като емигрант, а също и от дейността на най-старата македонска организация отвъд държавните предели на България – МПО, която след две години ще бележи своя 100-годишен юбилей. 

Поради големия интерес към книгата, след като породените от пандемията ограничителни мерки отпаднат, Македонският научен институт ще организира нейното представяне в различни градове. 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020