"Северна Македония" и "Горна Македония" са неприемливи за България

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Според учени от Македонския научен институт названията "Северна Македония" и "Горна Македония" за име на съседна Р Македония са неприемливи за България. Това стана ясно по време на вчерашната пресконференция в БТА, на която ръководството на МНИ представи своята позиция по повод преговорите между Атина и Скопие за името на Република Македония.

Пред журналистите и гостите говориха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, заместник-председателите на МНИ – проф. дин Трендафил Митев и доц. д-р Георги Николов, доц. д-р Наум Кайчев и журналистът Костадин Филипов – член на УС на Института.

 На основата на богат фактологически материал доц. Г. Николов проследи в детайли историята на възникването на наименованието „Македония” в древността. В своето изложение той подчерта, че само в античността това име е свързано с племето на древните македонци. През следващите епохи – Средновековието, Възраждането и Новото време името има преди всичко военно-административен, държавен и географски характер.

 Доц. Гребенаров припомни официалните статистически и етнографски данни в Македония в края на 19 в., които показват превъзходството на българския етнос в областта. Изявите му в църковно-просветния живот са безспорни. Затова говорят заварените от сръбските и гръцките власти през 1913 г. български църкви и манастири, както и множество училища, вкл. гимназии, с многобройни преподаватели и десетки хиляди ученици в цяла Македония. Той се спря на програмните документи на националноосвободително движение на македонските българите. Създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация, преименувана от 1919 като ВМРО, издига в уставите си искания най-вече за „Автономна Македония”, по късно за „Независима Македония”, с признание за преобладаващия български характер на населението в цялата област. Сходни са и програмните цели на многобройните македонските бежански формации в страната.

 Проф. Трендафил Митев фокусира вниманието си върху изявите на преселниците от Македония в Северна Америка, напуснали родния си край след Илинденско-Преображенското въстание, и втората голяма вълна след войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век. Повечето от тях не забравят своя български произход, език, име и култура. Български по характер е и създаденият през 1922 г. Съюз на Македонските политически/патриотически организации. Формацията също издига искане за „Независима Македония” в защита на българския елемент в цялата област. Според Проф. Митев, фактите недвусмислено показват опитите за злоупотреба с българската идентичност и раждането на мита за нова „македонска” идентичност в разрез с историческата истина.

Доц. Наум Кайчев и Костадин Филипов очертаха съвременните проблеми с името на Република Македония, както и опитите да се намери решение на спора между Р Македония и Р Гърция по начин, който да отвори пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция. Цялата историческа аргументация е основание на българската страна да следи внимателно преговорите за името под патронажа на ООН, и в същото време да се грижи за интересите на страната ни. Бе подчертана ролята и на българската дипломация за намиране на подобно решение, което от своя страна да не предизвиква в бъдеще претенция от балканските ни съседи към отделни части от територията на България. Факт е, че историята познава редица недобре подготвени договори и споразумения, които създават условия за злоупотреби или за неизпълнение.

В този смисъл МНИ оценява, че ако се стигне до прием от двете преговарящи страни на формулата, съчетано име с географско определение, то предлаганите варианти „Северна Македония” или „Горна Македония” са неприемливи за България.

В заключителните си думи доц. Гребенаров благодари на гостите и на участниците в пресконференцията и съобщи , че от няколко часа новият брой на електронния Бюлетин на МНИ „Българите на Балканите и по света” вече се разпространява. На неговите страници всички желаещи могат да се запознаят с последните новини, свързани с Македония и с българската диаспора на Балканите и по света.

Невиждано посрещане на българския президент в Бигорския манастир

неделя, 18 февруари 2018 г.

КАМБАНЕН ЗВЪН СЕ НОСИ НАД БИГОРСКИЯ МАНАСТИР... 

 Всъщност, информацията за двудневното посещение в Македония на президента Румен Радев трябва да започне отзад напред. И дори да спре там- накрая. Защото в края на втория ден от визита президентът посети манастира „Свети Йоан Бигорски”, където го посрещна звън от камбаните, шпалир от млади мъже в миячки носии, женски певчески ансамбъл, игуменът на обителта Партений и други свещеници и монаси. Заедно с президента бяха и двамата митрополити, които го придружаваха по време на посещението- Пловдивският Николай и Старозагорският Киприян. 

Вероятно платото пред манастира за първи път вижда толкова много събрани миряни, които с песнопения и викове „Добре дошли” посрещнаха българския държавен глава. В църквата на манастира се извърши каноническо посрещане, в което участва и митрополит Николай. В приветствието си към Румен Радев игуменът на манастира Партений припомни завета на Йоан Бигорски първият владетел или държавник, който влезе в манастира, да бъде от България. Както и се случи за първи пет през хилядолетната история на обителта. 

 Иначе в рамките на посещението и срещите на Румен Радев в Скопие двамата с колегата му Георге Иванов се договориха на 6 май, македонският президент да гостува в София на парада в чест на Деня на Храбростта. Иванов обеща да доведе и рота войници от македонската армия, които също да дефилират. След това двамата ще отпътуват до българските военни гробища в Ново село край Струмица. 

На въпрос на журналисти Иванов заяви, че комисията по образованието и историята трябва да остави споровете в миналото, а дебатът да се води в академичните среди. Радев обаче посочи, че без да знаем и да сме изчистили миналото си, няма да имаме бъдеще. Иванов предложи между България и Македония да се сключи Договор за стратегическо партньорство, както с Турция и САЩ, на което Радев отговори, че ще представи идеята на българското правителство. На среща с премиера Зоран Заев Радев окуражи Заев да продължи с реформите и с развитието на връзките с България. 

В парламента при неговия председател Талат Джафери Радев обеща в срок от месец да предостави каталог за възможностите на военното образование у нас, тъй като в Македония имало повишен интерес към него. Румен Радев има срещи с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и с председателя на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети. ... 

А камбаните на манастира Бигорски в Македония продължиха да бият на изпращане на високите български гости. 

Манастир „Йоан Бигорски”- Скопие- София 
 Костадин Филипов

МНИ със становище за името на Македония

събота, 17 февруари 2018 г.

Македонският научен институт ще представи в понеделник, 19.02.2018 г., своето становище относно спора за името на Република Македония. Началният час на пресконференцията, която ще се проведе в БТА, е 13.00 ч. 

Ще участват доц. д-р Александър Гребенаров, журналиста Коста Филипов, доц. д-р Георги Николов, проф. дин Трендафил Митев, доц. д-р Наум Кайчев и посланик Любчо Трохаров.

Заповядайте!

Десетки ученици от елитно школо почетоха събитие на МНИ

петък, 16 февруари 2018 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров

На 14 февруари от 18.30 ч. в Националния музей „Земята и хората“ Македонският научен институт, заедно с Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, отдаде почит на Св. Кирил Славянобългарски по повод неговото успение (†14 февруари 869 година). Християнският просветител е канонизиран от православната и католическата църква за светец и за равноапостол, а на 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обяви с апостолическото послание Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа.

 Почитан е от православния християнски свят като един от светите Седмочисленици.

Програмата на събитието бе открита с изложба, включваща рисунки и репродукции на ученици от ателие „Изкуство“ към НГДЕК. Младежите от хоровия състав към гимназията с диригент Данаил Иванов изпълниха репертоар със старобългарски слова и песнопения посветени на Успение Кирилово. Специални гости в програмата бяха проф. дфн Вася Велинова – директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, автор на книгата „Св. Климент Охридски – опит за портрет“, издадена от Македонския научен институт, доц. д-р Румен
Бояджиев и доц. д-р Александър Гребенаров – председател на Македонския научен институт, членове на МНИ и други гости. Книгата бе представена от доц. д-р Румен Бояджиев, зам. директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания. 

Той се спря на отделни аспекти от труда, разкриващи живота и делата на Климент – автор на първото житие на св. Кирил. Академично слово за св. Кирил Славянобългарски, патронът на НГДЕК, произнесе проф. В. Велинова.

Тя презентира непознати фотоси от криптата на базиликата Сан Клементе в Рим, където е неговият гроб. След нейното слово директорът на Класическата гимназия Мариела Папазова поздрави учениците и останалите присъстващи, благодари на всички, които подпомогнаха организирането на празника.

 В края на програмата учениците, показали отличен успех в обучението, получиха книгата „Св. Климент Охридски – опит за портрет“ с автограф от проф. В. Велинова. Събитието се осъществи със съдействието и подкрепата на Националния музей „Земята и хората“.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018