Преброяването на населението в Република Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

На 18 септември започна преброяването на населението и жилищата в Република Албания. То ще продължи шест седмици и трябва да даде отговор на редица важни демографски, икономически и социални въпроси. Сред най-важните от тях са колко хора живеят в Албания в условията на масова емиграция към Западна Европа и има ли промени в етническия състав на населението. Преброяването е важно и за българската общност в тази страна, защото за първи път в най-новата история на Албания изрично е посочена и отделна графа „българи“ сред възможностите за избор на етническа идентичност. Във въпросника е включен въпрос Етническа идентичност „С каква етническа идентичност се идентифицира <името>?“, като е пояснено, че „Етническата идентичност се отнася към чувствата за принадлежността към една етническа група със специфични културни или исторически традиции, социо-културни ценности, поведение и практики“.

Дадени са 14 възможности за избор на отговор: 

1. Албанец/албанка, 

2. Грък/гъркиня, 

3. Македонец/македонка, 

4. Черногорец/черногорка, 

5. Арумънец/арумънка, 

6. Ром/ромка, 

7. Египтиянин/египтянка, 

8. Бошняк/бошнячка, 

9. Сърбин/сръбкиня, 

10. Българин/българка, 

11. Друга етно-културна група, 

12. Смесена етно-културна група, 

13. Нито една, 

14. Предпочитам да не отговоря. 

Следват два въпроса за религията, след които има въпрос за езика, който обикновено се говори вкъщи. Тук възможностите за отговор са ограничени: 

1. Албански, 

2. Друг език, 

3. Няколко езика, 

4. Предпочитам да не отговоря. Възможностите за отговор по отношение на етническата идентичност са в съответствие със законодателството на Албания, което признава девет етнически малцинства. 

С допълването на законодателството в областта на малцинствата през октомври 2017 г. бяха официално признати нови малцинствени групи сред които и българската общност и това преброяване на населението ще бъде първото при тази официализирана етническа ситуация. Предходните преброявания на населението дават отправната точка за представите на албанската държава относно етническия състав на населението в исторически план и за това какви могат да бъдат очакванията за резултатите от настоящето преброяване. 

Таблица 1: 

Етнически състав на населението на Албания според официалните преброявания след Втората световна война1: 

Външни намеси в преброяването

Преброяването на населението на Албания и неговата етническа структура е много важно за Гърция, защото Атина провежда изключително активна политика в защита на правата на гръцката общност в северната си съседка и тя се явява ключов инструмент за натиск върху институциите в Тирана. 

Както се вижда от таблицата по-горе, през последните десетилетия има значителен спад на броя на гърците, живеещи в Албания, което се дължи на влошената демографска структура на православното население като цяло и на високото равнище на емиграцията сред тази група. Тази ситуация застрашава гръцките възможности за влияние върху Тирана, защото темата за правата на гръцкото малцинство се използва широко от Атина за въздействие върху Тирана, особено във връзка с евроинтеграцията на Албания. 

Гръцки официални представители нееднократно предупреждаваха Албания, че Гърция няма да приеме резултатите от преброяването, ако има ново намаляване на броя на гърците в тази страна, т.е. те принуждават албанските власти да нагласят резултатите от тазгодишното преброяване. 

По тази причина не е случайна и кампанията на Атина от последните няколко месеца във връзка със случая „Фреди Белери“ (става дума за ареста на 12 май на кандидата за кмет на община Химара, населена предимно с гърци, по обвинение в купуване на гласове; макар и в ареста, Фреди Белери спечели изборите, но още е под стража, а Гърция продължава с масираната кампания за неговото освобождаване и встъпване в длъжност включително на ниво ЕС), който се представя от Атина за „грубо нарушаване на правата на гръцкото малцинство в Албания“. Република Северна Македония също очаква с голям интерес и притеснение резултатите от преброяването на населението в Албания, защото запазването на броя на обявилите се за „македонци“ е важна цел за Скопие. 

След официалното признаване на българската общност в Албания през 2017 г. политическите представители на македонското малцинство в тази страна, подпомагани активно от Скопие, активизираха своята антибългарска кампания, характеризираща се с груби нападки срещу България и срещу българите в Албания. 

България е обвинявана в „натиск“ срещу македонското малцинство в Албания (виж например посещението на външния министър на Република Северна Македония в Албания от 28 август 2022 г.) и в опити да „българизира македонците“. 

Българската общност в Албания 

Гражданите на Албания, които се чувстват с българско национално самосъзнание, разполагат с всички законови възможности да се декларират като етнически българи на това преброяване.

Албания няма негативно отношение към българската общност в страната и тя се ползва от всички колективни права, предвидени в законите на страната. По тази причина може да се очаква коректно отношение на преброителите към записващите се като българи, макар че евентуално деклариране на част от населението на районите Голо бърдо и Кукъска гора като българско, няма да бъде прието с добро око от някои обществени кръгове в Албания, защото според албанската историография това са етнически албанци, които в определени периоди са попаднали под чуждо културно влияние. Декларирането на албански граждани като етнически българи има своето основание не само заради правото на свободно волеизявление и албанското законодателство, но и солидна историческа основа. Съществуват хиляди сведения за присъствието на компактни групи от българско население на територията на днешна Албания още от Средновековието, но и самата албанска държава, след нейното създаване през 1912 г., дава официални сведения за наличието на българска общност в своите граници.

Албанските статистики за българите в Албания през 20-те и 30-те години на ХХ век Албански официални представители и учени са публикували статистически данни и научни изследвания за присъствието на българската общност в Албания между двете световни войни. Теки Селеница (Селеница, 1882–1962) е кариерен чиновник на албанската държава, надзорник на първите ѝ демографски преброявания и автор на томовете „Албания през 1923“ и „Албания през 1927“, където се представят тези преброявания. През 1928 г. Теки Селеница е назначен на най-висшия чиновнически пост на албанската държава – Генерален секретар на Съвета на министрите. Също през 1928 г. Селеница издава своята най-важна и доста обемна творба „Албания през 1927“, която е повече от енциклопедия. През 1930 г. под ръководството на Теки Селеница (по-точно на 22 април 1930 г.) завършва всеобщото преброяване на населението, което е единственият базов статистически източник, към който и до днес се правят справки за разпределението на населението по религия, раса и народност. Ето какво пише той в своята книга Shqipria e ilustruar më 1927, Tiranë, 1928: „От 833.168 души албанско население, освен 20 000 гръкоезични в околията на Делвина и едно доста малко малцинство българи по границата на Преспа, нямаме никакъв елемент от чужда раса. Гръкоезичните и българите като цяло нямат нито своя земя, нито свои къщи, а са земеделци в земите на албанците, които са ги довели отдалече, за да обработват тяхната земя по времената, когато албанците не можели да оставят пушката, за да вземат лопатата в ръце“, с. CV. http://adsh.unishk.edu.al/items/show/518

Академик Бечир Мета представя накратко и българската общност в Албания в своята книга Minoritetet dhe ndërtimi kombëtar në Shqipëri 1912–1924 (Малцинствата и националното строителство в Албания 1912–1924), Tiranë, 2013, 716 с. 

За българската общност се пише между 112 и 120 страница. По-голямата част от нея е за етнографията на тази общност. Заглавието на параграфа е следното: Българоезичното (македонското) малцинство. 

Цитати: „Едно от малките малцинства на Албания е и българското малцинство или както се нарича днес, македонско. Това малцинство живее в зоната на Мала Преспа...“, с. 112; „Исторически, във всички видове албански и чужди публикации и статистики, се подчертава присъствието на това население в състава на албанската държава. Във всички тези източници, до 1945 година, това население е наричано „българоезично“, с. 113. Бечир Мета цитира следното на страница 113 в своя труд: „Арчиле Бърджоли твърди, че през 1913 г. в рамките на албанската държава имаше 4932 българоезични православни“ (цитатът на Бечир Мета е по Arqile Bërxholi. Minoritetet në Shqipëri: studim demografik, Tiranë, 2005, с. 105). Бечир Мета цитира следното на същата с. 113 от своя труд: „...докато Теки Селеница подчертава, че през 1927 г. в Албания имаше 6655 такива (българоезични - б.м.)“ (цитатът на Бечир Мета е по Teki Selenica. Shqipëria më 1927, Tiranë, 1928). 

През 1935 г. в една статистика на Вътрешното министерство се дава следният брой на постоянното българоезично население в Албания 

(цитатът е от Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925–1939 г. – Македонски преглед, 1, 2023, с. 97–126): 

10 968 души, от които 3143 в Корчанско, 7641 в Дебърско и 184 в Поградец. 

Дадени са таблици и на българското население в редица села: 

Таблица 2: 

Села с българско население в Корчанско през 1935 г.: 

Община Корча 23 души 

Поградец 19 души Тушенища 3 души 

Върник (Билища) 402 души 

Церя 190 души 

Безмища 303 души 

Голомбоч 409 души 

Горица 558 души 

Леска 93 души 

Пустец 596 души 

Шулин 531 души 

Зарошка 154 души 

 В статистиките на Министерството на вътрешните работи се дават данни и за религиозната принадлежност на населението на Дебърската префектура, което освен албански език, говори и български език (цитатът е от Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925–1939 г. – Македонски преглед, 1, 2023, с. 97–126): 

Таблица 3: 

Села с българско население в Дебърско през 1935 г. 

 Гражданите на Албания, които се чувстват етнически българи, имат обективната възможност да се запишат като такива на преброяването на населението. Не е възможно да се правят прогнози относно това колко албански граждани ще се регистрират като българи по етническа принадлежност, но със сигурност ще бъде поставена още една нормативно-статистическа основа за развитието на техните колективни права. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Учени от МНИ представиха „История на Кюстендил“

Членове на Македонския научен институт представиха труда „История на Кюстендил“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

На 21 септември 2023 г., в навечерието на празника на Деня на българската независимост, в Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, бе представена „История на Кюстендил“ в два тома, съвместно издание на Института за исторически изследвания – БАН и Община Кюстендил. 

И ако първият том, включващ събития от древността до освобождението на града от османска власт бе готов и предоставен на читателите преди няколко месеца, сега и вторият том също е реалност. Участници в авторския му екип, работещи в ИИст.И – доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Георги Георгиев, д-р Володя Милачков, гл. ас. д-р Сия Никифорова и Николай Поппетров, са членове на Македонския научен институт. 

Поздравления към авторите и гостите на събитието отправиха водещият доц. д-р Ангел Джонев, кметът на града г-н Петър Паунов и директорът на ИИст.И – проф. д-р Даниел Вачков. Томовете бяха представени от доц. Ангел Джонев и рецензентите – проф. д.ист.н. Илия Илиев, доц. д-р Пламен Божинов. 

Третият рецензент доц. д-р Александър Гребенаров направи обстоен преглед на акцентите във втория том, като засегна по-детайлно проблемите с нерешения български национален въпрос, свързан с Македония и Западните покрайнини. Всеобщо мнение, бе че град Кюстендил, който е с многовековно минало от различни епохи, през 2023 г. се е сдобил с една модерна история, написана от най-добрите изследователи в страната.

Прочетете още »

Трябва да се научим да работим там, където е трудно

Софика Мале
сн. бТВ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

За идеята да се проведат безплатни кардиологични прегледи за хората в Мала Преспа, Албания, за необходимостта от повече конкретни мерки в подкрепа на българите там, за политиката на държавата ни към българските общности при съседните и в света със Софика Мале разговаря журналистът Костадин Филипов 

Софика Мале е родена в с. Глобочени, Мала Преспа, Албания. През 2001 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Театрознание“. Живее и работи в София. Автор е на една стихосбирка на албански език, издадена 2000 г. Съавтор на стихосбирка на български език в 2009 г. Автор е на редица статии по теми, свързани с българите в чужбина. Съорганизатор на различни културни мероприятия към Посолство на Република България в Тирана от периода 2008–2011 г. Тя е активен радетел за българската кауза в Албания, Косово, Северна Македония. 

– Госпожо Мале, в средата на миналия месец август група български медици посетиха района на Пустец в Албания. Разкажете ни, моля Ви, как се стигна до идеята за тази хуманитарна акция, какъв бе съставът на групата и какво свърши тя? 

 – Идеята се роди, когато бях на преглед при проф. Иво Петров в Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център. С проф. Петров говорихме за Албания и Мала Преспа. Той ми разказа, че д-р Милен Врабевски го е канил да посети този прекрасен район, но все нещо се е възпрепятствало. Тогава го попитах, ако го поканим да направи безплатни профилактични кардиологични прегледи там, дали би се съгласил. Без да се замисли проф. Петров каза „да“. Свързах се с д-р Врабевски и Фондация „Българска памет“, които прегърнаха идеята и без колебание финансираха цялата инициатива. Д-р Врабевски познава прекрасно региона, тъй като инвестира там от много време – преди няколко години дари на Мала Преспа линейка, пожарен автомобил и високопроходим автомобил за социален патронаж. Има и много други дарения в този район. Така заедно с екипа му започнахме да организираме посещението. За осъществяване на инициативата специално оборудвана линейка отпътува ден по-рано до Пустец. В тази инициатива участваха проф. д-р Иво Петров, дмн, д-р Алдин Али, д-р Александрина Кузов, д-р Виктор Константинов и медицинската сестра Веселка Гълъбова от Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център. Екипът бе придружен и от г-н Андрей Марков, директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, Сърдечно-съдов център, който също прегърна толкова радушно идеята и беше неотлъчно до колегите си, както и Тихомир Маринов, Country Manager BTL Industries Bulgaria R&D, който отговаряше за системата за кардиопулмонален тест BTL CRET. 

– Чакайте, но това са изключителни български медицински кадри със световна известност. Спомням си конфликта в Северна Македония през лятото на 2001 г, когато в бежанския лагер в Радуша млади албанки от Косово за първи път преминаха гинекологичен преглед от български военни специалисти. И сега ли беше така с кардиологичните прегледи? Или имаше и нещо повече?

 – Точно така, г-н Филипов. Екипът, който посети района на Мала Преспа, не само, че са известни специалисти в тази сфера, но са едни от най-добрите в света. А и програмата, която бяха подготвили, бе по-широка. От самото изброяване на прегледите, които бяха извършени, става ясно колко сериозно е била възприета поставената задача. А те са следните: доплер на цялата съдова система; измерване на индекс „мишница–глезен“ (ABI), като стандартни маншони се поставят на мишницата и глезена за измерване на артериалното налягане в легнало положение. 

Заедно с това познатото на всички ЕКГ. Електрокардиографията показва електрическата активност на сърцето в точния момент на провеждане на изследването. Може да бъде повтаряна многократно, за да се проследи динамиката на състоянието. Едно подобрение или влошаване на записа помагат на лекаря да постави своето заключение в комбинация с лабораторните резултати и общото състояние на човека. 

Освен това – ехокардиография, която е съвременен и безопасен метод за оценка на сърдечните структури и функция. Принципът на изследването се основава на физичните характеристики на ултразвуковите вълни, които се движат с различна скорост и се отразяват в различна степен в отделните тъкани. Това позволява представянето в реално време на сърдечните структури и функция, както и движението на кръвотока през сърдечните кухини и големи съдове. И още – кардиопулмонален стрес тест с натоварване (КПТН), който представлява изследване на показателите на сърдечносъдовата (пулсова честота, артериално налягане, ЕКГ), както и на респираторната система (честота на дишането, дихателни обеми и респираторен газов анализ) по време на физическо натоварване. 

– Чакайте, вече се обърках. Това са сериозни изследвания, за които е нужна и съответната апаратура. Имаше ли такава на място или си носехте от София? Всъщност, какво е медицинското обслужване в района на Мала Преспа? 

– В района на Мала Преспа има два медицински центъра, които се обслужват от двама общопрактикуващи лекари. За да ходиш на преглед при специалист трябва да вземеш направление и да пътуваш до Корча или до Тирана. А това е свързано със средства и време. Немалка част от местното население е възрастно и трудно се придвижва. За по-малко от 3 дни екипът успя да прегледа над 200 души. Интересът беше голям. И ако имахме възможност да останем още ден-два, убедена съм, че броят на визитите щеше да надмине 700–800 души. И тук е мястото да благодаря и на Дружество за българо-албанско приятелство, на Яни Никола и Ервис Талури, без помощта, която оказаха на терен и не само, тази мисия нямаше да е толкова успешна. 

 – Защо избрахте точно в Пустец, с какво районът на брега на Преспанското езеро от албанска страна е толкова важен? 

 – Пустец е центърът на Мала Преспа и има стратегическо географско положение – югоизточно граничи с Македония, а югозападно с Гърция. Това може би е единственият район, който се състои от девет села, където населението е православно и не е смесено с албанското. Според историческите сведения там живеят българи. Но след 1945 г. този район в Конституцията на Република Албания фигурира като район с македонско малцинство. А след 1990 г. македонската държава работи всеки ден неуморно, за да се изтрие българската памет и да се затвърди македонската идентичност. Точно затова всяка разумна инициатива, която е в помощ, е важна. А и самото население има нужда от непосредственото присъствие на българи там. Важно е местното население да усети, че не сме различни, а сме един народ. А това става само с реални действия. И пак ще почертая – става дума за присъствие не само на политици, на дипломати от посолството в Тирана, но и на всеки един българин. 

– Как беше посрещнат медицинският ни екип, имаше ли някакви прояви извън конкретната си професионална задача? Припознаха ли местните българи лекарите като свои ? 

 – Фактът, че за толкова кратко време през откритите два кабинета и една линейка с велоалгометър минаха на прегледи над 200 човека, сам по себе си говори, че лекарите бяха приети като свои. Освен прегледите, екипът на Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център и проф. Петров дариха дефибрилатор на медицинския център в Пустец, който в случай на нужда може да спаси живот. 

– Това бе частна инициатива, нали? А къде е българската държава в защита на правата на българите в този район? 

– Може би за първи път лично усетих подкрепата на българската държава в лицето на вицепремиера Мария Габриел и Министерството на външните работи, които осигуриха транспортирането на делегацията с военния самолет „Спартан“ и поеха логистичната помощ на терен. Извънредният и пълномощен посланик на България в Албания Ивайло Киров и екипът на посолството ни в Албания освен че ни съдействаха за необходимите разрешителни, за да могат прегледите да се проведат, бяха неотлъчно до нас по време на посещението. 

 – На 18 септември в Албания започна преброяване на населението и имотите. Как ви изглежда сега демографската картина в Пустец? 

– Ако преди години този район наброяваше над 7 хиляди души, в момента надали живеят повече от 3000 човека, основно възрастни хора. Повече от младите, които са от този район и живеят в Албания, имат някакъв бизнес там или работят в община, училища, медицински центрове и т.н., живеят в Корча. Отиват сутринта на работа в Преспа, а вечерта се прибират в Корча. Всеки ден пътуват в двете посоки. Други вече са заминали да работят в чужбина и тенденцията е да не се завърнат и да се развиват в родното си място. Освен това населението е разделено на две – българи и македонци. 

– Да, този район е терен на противоборство между Скопие и София, ако може така да се каже. Знаме колко са активни македонистите, но ние къде сме? 

– Историята е свидетел, че от Скопие са имали комфорта и предимството пред българската държава, като част от Югославия след Втората световна война. Те успяват да работят с българската общност там и да налагат идеята за съществуване на македонска нация. А българската държава по това време не е имала възможност за отговор. България преоткрива българската общност в Албания след падането на режима на Енвер Ходжа. До 2017 г. от София няколко пъти е поставян въпросът за признаването на българското малцинство в Албания. Благодарение на инициативността на Фондация „Българска памет“, този път осъществена с общите усилия на български представители в Европарламента, на българското правителство, на български неправителствени организации в Албания, на учени в България, включително и на МНИ, през октомври 2017 г. българското малцинство е признато от албанската държава. Вече имаме и представители в Комитета на малцинствата. А на въпроса къде сме ние, ще отговоря така – българската общност в Албания и неправителствени организации от България се вълнуваме и се опитваме да сме от полза на сънародниците ни. 

Имам чувството обаче, че като държавна политика не сме напълно наясно какво искаме. И не само от вече признатото българско малцинство в Албания, но и в други държави, за които имаме претенции за съществуването на етнически българи. Ако има ясна държавна политика, тогава картината ще бъде коренно различна. Нещата няма да се правят на парче, а и някои хора и институции в България се плашат да работят там, където е трудно. 

Добър пример дава вицепрезидентът Илияна Йотова, която наскоро направи успешна визита в Албания, видя се с нашите хора, откри училище в един от районите с българи, присъства на представяне на книга за българите в Албания, проведен разговори с местни политици. Е, в Скопие ѝ се разгневиха, но така трябва да се прави.

– И накрая: предвижда ли се друга подобна визита в тази част на Албания, госпожо Мале, няма ли тя да се превърне в редовна практика? Как мислите? 

 – Никога не съм прекъсвала връзката с местните хора в Мала Преспа. Желанията ми засега се разминават с политиката на българската държава спрямо българите по света. И въпреки това вярвам, че ако българската държава се вслуша в гласа на българските общности в чужбина за техните потребности, може да състави ясен план за работа и сътрудничество. Също така вярвам, че тази инициатива няма да е първа и последна. 

Защото на 20 септември д-р Врабевски и Фондация „Българска памет“ направиха поредното голямо дарение за двата центъра в Мала Преспа, което включва: два климатика, две чанти за бърза помощ, превързочни материали, спринцовки, лепенки, висококачествени професионални апарати за кръвно налягане, както и лаборатория за кръвни изследвания. Така няма да се налага местните хора да пътуват чак до Корча, за изследвания.

Прочетете още »

На духовния фронт от Илинден до Балканската война

Сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 1. Росица Лельова. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония 1903 – 1912. София, 2021, 288 с. ISBN 978-619-245-197-3. 

В структурно отношение книгата на доц. д-р Росица Лельова, отпечатана от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, съдържа увод, въведение, три глави, заключение и приложение. В историографския преглед етично са отбелязани постиженията на автори и съставители, допринесли за разкриване на дейността на Екзархията. Важни акценти в монографията са статистиките за етнодемо- графския характер на населението от историко-географската област Македония, почерпени от разностранни източници, вкл. и чуждестранни. 

Данните дават представа за българската национална идентичност на мнозинството от славянското население в областта в края на XIX и началото на XX в., когато тя все още е част от Османската империя. Затова не е случайна основната посока на преселение от Македония след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) – бежанците се насочват масово към България, независимо че тя не е най-голямата, нито икономически най-силната балканска страна. 

Под страх от нови репресии заради българското си име, те търсят и намират подслон единствено при своите свободни сънародници. Д-р Лельова показва с много данни важната роля на Екзархията, която след погрома подава ръка на пострадалите българи. С основание не е игнорирана и намесата на българската държава. Тя подкрепя населението с помощи, разпределяни чрез българските митрополити, архиерейски наместници и председатели на местни общини, както и чрез своите дипломатически представителства. Сред основните проблеми, на които е обърнато внимание в труда, е Мюрцщегската реформена програма...

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Българското малцинство в Албания (1925 - 1939)

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 1. Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925 – 1939 г....97-126

Българското малцинство в Албания по време на управлението на албанския президент (1925 –1928) и крал Ахмет Зогу (1928 –1939) се ползва от едно спокойно и мирно развитие на своята етническа и културна идентичност. Отношенията с албанското правителство като цяло са добри. Това малцинство, което днес в по-голямата си част се нарича македонско, тогава се самоопределя като българско или българоезично. 

99 

То се назовава със същото наименование и от албанското правителство, и от международните организации. Обяснението се крие във факта, че все още не са създадени македонската нация и държава. Албанското правителство показва една донякъде позитивна пред- разположеност, макар че има малко възможности да увеличи българските училища. Поради това са налице серия постижения в тази посока, но и видими трудности. Така напр. не се изпълнява едно искане на старейшините на село Върбник* за откриването на българско училище. Причината е, че липсват учители, които да преподават на български език, но и понеже за основна необходимост се смята изучаването на официалния език от децата в селото1. 

Корчанската префектура предлага във Върбник да се открие албанско държавно училище и един учител да преподава на български език2. Недоволни от това предложение, инициаторите на искането, Симеон Илиев и Нако Димитри Писодери, изпращат телеграма до българската легация в Тирана, в която искат откриването на българско училище. Държавните власти не толерират подобни действия и интернират двамата в Берат3. 

През 1928 г. населението на българоезичните села иска неговите църкви да получат български характер. Няколко младежи влизат през нощта в църквата на Върбник и изтриват имената на светците, които са написани на гръцки по време на гръцката окупация. Те заявяват, че желаят имената да се изпишат на български, или ако това не се позволи, да се изпишат на албански език4. 

* В документите на албанската администрация българските селища се срещат под различни имена или в различни варианти на едно и също име, като в повечето случаи за основа са използвани местните български названия. За по-голяма яснота на читателя в изложението наименованията на селата са уеднаквени, като по възможност са дадени в най-разпространената им форма, употребявана тогава от местното население – бел. ред. 

1 Arkivi Qendror Shtetëror i Shqipërisë (AQSH) – Централен държавен архив на Албания, фонд (по-нататък: F.) Министерство на вътрешните работи (Ministria e Punëve të Brendshme (MPB), година (по-нататък: V.) 1925, досие (по-нататък: D.) 461, страница (по-нататък: f.) 5. Министерство на образованието, изпратено до МВР, 6 февруари 1925. 

2 Ibidem, F. MPB, V. 1925, D. 91, f. 12 – 13. Префектурата на Корча, изпратено до МВР, 27 февруари 1925. 3 Ibidem. 4 Ibidem, F. MPB, V. 1928, D. 42, f. 9. Главното командване на жандармерията, изпратено до МВР, 24 април 1928. 

100 

През 1929 г. няколко българи, родени в българоезичните села и живеещи в София, образуват дружество с името „Свети Йоан Кръстител“, с цел да подпомагат българите в Албания за откриването на училища и църкви и за снабдяването с нужните книги. Фактически това дружество не е нещо друго, а една нова форма на дружеството „Дебър“ и клон на Македонския комитет5...

Целия материал очаквайте по-късно...

Прочетете още »

Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 1. Елена Александрова. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX и началото на ХХ век). София: Издателство „Иврай“, 2022. 230 с. ISBN 978-954-9388-00-8 

Промяната на мястото и ролята на жената в обществото е един от съществените белези на модернизацията, разгърнала се в българските земи през XIX и първата половина на XX век. Надмогвайки тради- ционните роли на майка и „къщовница“, жената постепенно се включва в типичните за модерността форми на публичен живот – образователните институции, гражданските сдружения, политическите движения, професиите, запазени в продължение на векове за мъжете – учител, лекар, административен служител, библиотекар, служител в областта на търговията и услугите, предприемач, художник, писател, журналист и др. 

Този процес продължава относително бавно и с различна динамика в отделните социални сфери. Той обаче е видим и осезаем, включително и в териториите, доминирани от българи, но останали извън пределите на националната ни държава след прокламирането на Берлинския мирен договор от 1(13) юли 1878 г. При все че темата за еманципацията на жената през визирания исторически период е относително пространно обговорена в българската хуманитаристика през последния половин век, новата монография на д-р Елена Александрова прави съществен принос в един на практика непроучен неин сегмент – женските активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия през втората половина на XIX и началото на XX в. (до войните за национално обединение). 

Авторката е вече разпознаваем историк, чиито интереси са фокусирани предимно върху миналото на българите в Македония и Одринска Тракия. Тя е член на Македонския научен институт и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. Споменатите професионални обвързаности са предопределили до голяма степен темата на новата ѝ моно- графия, както и интерпретативната рамка, в която е разгърнат богатият на факти и анализи наратив...

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »