About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Освободителните организации на македонските българи и специалните служби на българската армия (1912 – 1918)

13/05/2025


Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Николай Проданов. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално обединение (1912 – 1918) ... 15 - 34

"Окончателните юридически и фактически резултати от Руско-турската война (1877–1878 ) са далеко от мечтите и надеждите на българския народ. Без да обсъждаме въпроса доколко тези надежди са били реалистични, безспорно е, че решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. създават полунезависимо българско княжество, но не донасят реализация на националната идея – пълното освобождаване на българските земи от чуждо господство. 

По същество само земите между Дунава и Стара планина, част от Добруджа и малък регион около столицата София влизат в границите на Княжество България. Извън него остават Северна Добруджа, Македония, Тракия, Българското Поморавие. Разкъсването на българското национално землище през 1878 г. е събитие, предопределило целите на българското общество и в частност насоките на активна политика на българската държава в следващите десетилетия. 

Около идеята за национално обединение се изгражда относителен консенсус, като практическите средства за постигането му не изключват войната. От друга страна, появата на относително малка и слаба България на картата на Балканския полуостров стимулира амбициите на другите балкански държави да получат част от „османското наследство“. Те също предвиждат при необходимост използването на военна сила за реализация на намеренията си..."

Целия материал четете по-долу:

Архив на "Македонски преглед": Нови документи за българщината в Македония и Тракия

12/05/2025

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. П. Шапкарев – Георгиев. В. и Cт. Трифонов. Българите в Македония и Тракия (1879–1912). Т. I, 1994, 437 с.; Т. II, 1995, 551 с.; Т. III , 1995, 813 с. ..., 177–182

УНИКАЛНА ТРИЛОГИЯ ОТ НОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ 

(В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК) 

"През последните две години проф. д-р Величко Георгиев и доц. д-р Стайко Трифонов публикуваха една ценна трилогия, включваща три сборника с нови документи за българщината в Македония и Тракия. Общият брой на тези документи в трите сборника възлиза на 857 и обхваща 1803 печатни страници формат 70x100/16. 

Документите са нови, т.е. непубликувани досега, и излизат под общо заглавие „Българите в Македония и Тракия (1879-1912 г.)". 

Всеки от сборниците има свое заглавие. Документите са от български произход. Те гравитират главно около три центъра: културно-просветни и църковни въпроси, въпроси на гръцката и сръбската пропаганда и нови документи за борбите за освобождение на Македония и Тракия в края на XIX и началото на XX век. За всеки от тези три центъра се обособява отделен сборник..."

Целия материал четете по-долу:

  https://drive.google.com/file/d/13vV8bueb3gfzX5tovmB-dD1Elv5s-Uuw/view?usp=sharing

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 4 за 2025 г.

10/05/2025

БЮЛЕТИН 
БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 
Бр. 04 за 2025 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 4 
Български общности зад граница... 5 – 12 
Акцент на броя: Преднамерената безплодност е „тактиката“ на учените от Скопие ... 13 – 14 
Интервю на броя: Д-р Иван Винаров – Македонизмът е криворазбран лъжепатриотизъм... 15 – 22 
Анализи и коментари... 22 – 24 
Дейност на МНИ... 25 – 27 
Нови книги и издания... 28 – 29 

Целия материал четете по-долу:

 https://drive.google.com/file/d/1piYbEFOwzNB-PHlFApTjB0f9eI6ou4nI/view?usp=sharing

Незалязващото слънце над Енидже Вардар

06/05/2025

156 години от рождението на Апостол Петков Терзиев – Постол войвода 

 Малко са войводите от ВМОРО, които още приживе се превръщат в легенда. Несъмнено в първата редица стои неуморимият защитник на българското население от района на Енидже Вардар (дн. гр. Яница, Гърция) Апостол Петков Терзиев – Постол войвода. Множество песни, създадени от местните българи, възпяват подвизите на войводата, наричан с умиление Ениджевардарското слънце. Летописецът на македоно- одринското революционно движение Христо Силянов му отделя специално внимание в двутомния си труд „Освободителните борби на Македония”.

Образът на Постол войвода е обезсмъртен и в българската кинематография – във филма „Мера според мера” от незабравимия Григор Вачков, изиграл една от най-силните си (и оказала се последна) роли. Никой, който под една или друга форма се докосва до личността и дейността на войводата, не остава равнодушен към него. Описван като „македонския Робин Худ” от своите почитатели (американският журналист Алберт Сониксен в „Изповедта на един македонски четник”), или като „невидим демон” от своите врагове (гръцката писателка Пинелопи Делта, даваща в романа си „Тайните на блатото” една от най- деформираните представи за българо-гръцкия сблъсък в Македония), Апостол винаги се откроява със своето ярко присъствие.

Апостол Петков Терзиев е роден на 6 май 1869 г. в ениджевардарското село Боймица, Егейска Македония. Първоначално е хайдутин, а по-късно е привлечен от Даме Груев в редовете на Вътрешната организация. Така Апостол съчетава в себе си по един енигматичен за народната душа начин образа на хайдутина-закрилник с този на революционния ръководител. Може би точно тази е и основната причина, поради която споменът за иначе дребничкия на външен вид войвода, при наличието на цяла плеяда от ярки личности във ВМОРО, толкова трайно да се вкорени в народното съзнание.

Независимо че остава до края на живота си неграмотен, Апостол Петков проявява блестящи организационни способности и бързо се налага като всепризнат майстор на четническата партизанска борба. Като войвода на чета участва в Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки че в Солунски революционен огръг въстанието не е масово, акциите в Ениджевардарско и Гевгелийско, проведени с участието на Апостол, са сред най-впечатляващите.

Натрупвайки значителен опит, в годините след въстанието войводата разгръща в пълни мащаби своя организационен талант. Това, което определя спецификата на прилаганата от Апостол партизанска тактика, е нетрадиционният терен, върху който тя се води. Войводата разполага четата си върху острови в обширното Ениджевардарско езеро (или Блатото, както е по-популярно) в подножието на Паяк планина. Скрити в тръстиката, четниците се придвижват с плоскодънни лодки, имат възможност да нанасят внезапни удари, след което да се оттеглят в базите си във вътрешността на блатото.

Привидната романтика на терена подтиква към различни литературни интерпретации (вкл. и споменатата П. Делта), но действителността съвсем не е толкова идилична. Маларичният район често със седмици обезсилва бойците, а огромното количество комари оставя травматични спомени не само сред гръцките четници, придошли да се бият с „комитаджиите”, но и сред някои от ръководителите на ВМОРО, несвикнали с несгодите на четническия живот (виж напр. спомените на Гьорче Петров). В годините след Илинденско-Преображенското въстание езерната партизанска война на Апостол достига своя апогей. Мрежата от колиби и опорни пунктове е разширена и придобива завършен вид. Четата, състояща се от няколко отделения, нараства като обща численост и се превръща в едно от най-големите постоянни формирования на ВМОРО.

Същевременно тези години са и най-тежките за въоръжената борба и за българското население в района. На няколко пъти турското правителство се опитва да се справи с войводата, като атакува базите му в езерото. Мерките обикновено са придружени от блокада (повече или по-малко успешна) на целия район с цел пълно изолиране на четата от подкрепата, която ѝ оказват българските села. Ползвайки се от протекцията и на моменти откритото съдействие на османските власти, в езерото трайно се настаняват и гръцки (андартски) чети. Сблъсъкът с тях е безпощаден.

И двете страни рядко взимат пленници. Чрез „Тайните на Блатото” на Пинелопи Делта този сблъсък се превръща, поне в масовото гръцко съзнание, в своеобразна еманация на кървавия конфликт за Македония. Въпреки неимоверните и често комбинирани турско-гръцки усилия обаче, неуловимият Апостол така и не успява да бъде заловен или ликвидиран. Войводата посреща младотурския Хуриет от лятото на 1908 г. крайно подозрително. Той не се поддава на първоначалната еуфория и дълго време отказва да се легализира и да разпусне революционната организация в своя край. Малко по-късно, след като обстановката в Турция се влошава, емигрира в България.

През 1910 г. подновява революционната дейност, като е сред учредителите на БНМОРО (Българската народна македоно-одринска революционна организация). Появата му с чета в района на Ениджевардарското езеро отново предизвиква паника сред турските власти, които бързат да вземат мерки за блокиране на целия район. През 1911 г., в резултат на предателство, (макар и при недостатъчно изяснени обстоятелства), войводата у убит. Загубата му, особено за такъв възлов район, се оказва необратима.

След Балканските войни районът, в който действа Апостол, трайно попада в държавните граници на Гърция. Напълно естествено, основната историческа памет за войводата се „измества” в България. Днес малко неща в Ениджевардарско напомнят за легендарния водач на българите от този край. Мистичното и обвито в тайнственост езеро, даващо години наред закрила на Апостоловата чета, отдавна е пресушено. Макар и породено от нуждата за допълнителна обработваема земя, гигантското отводнително мероприятие като че ли е осъществено нарочно, за да заличи напълно всеки спомен за войводата.

 Всъщност районът е натрапчиво осеян с паметници и различни възпоменателни знаци, но на онези, срещу които Апостол воюва до края на дните си – дейците на гръцката въоръжена пропаганда. Каменните бюстове на андартските „капетани” (понякога „осквернявани” от местните „славофони”) стоят като мрачен символ, напомнящ за техните „геройства” спрямо българското население и за действителния характер на изкуствено героизираната, митологизирана и деформирана до абсурдност гръцка „Македонска борба”. И все пак, макар и рядко и не на обществени места, в Ениджевардарско все още може да се чуе българска реч. Потискана и заглушавана, легендата за войводата продължава да живее... 

 Доц. д-р Слави Славов

Родолюбието на един българин от Голо бърдо, Албания

05/05/2025


На снимката: Антони Курти

Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени 

Репортаж на БНР/ Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

В Големо Острени, едно от селата в района на историко-географската област Голо Бърдо в Албания се запознахме с Антони Курти. Разведе ни из старите улици и красивите природни кътчета, запозна ни с някои от жителите, които още пазят старите български традиции. Антони Курти е роден и израснал в Големо Острени и вече близо 6 години работи като учител по география в местното училище. 

Споделя, че майчиният му език е български, а чак когато тръгнал на училище започнал да учи албански. Така е и днес – вкъщи децата говорят на български и е много трудно за учителите в първи клас да ги обучават на албански. „Затова преподавателите трябва да са от района и да говорят български език“, пояснява събеседникът ни. Казва, че родното му село се намира в много добър район с красива природа, но беден от икономическа гледна точка. 

                         

Изглед към село Голямо Острени, област Голо Бърдо, днешна Албания
Снимка: БНР

Хората все повече емигрират към близките държави и не само – Северна Македония, Гърция, Италия, Германия, Англия, както и България. Въпреки, че много от местните напуснат родното си място, те продължават да говорят на майчиния си език – стара форма на български говор. Разказът на Антони започва със сватбите. Когато ходели да вземат булката, жените заедно в хор пеели една песен: „Дъжд вали в Арбанашка земя“. 

„Когато булката дойде в новата къща при мъжа си, утрото на другия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите“, обяснява Антони и споделя, че така повелява традицията, която и до ден днешен се спазва. „По-голяма част от жителите на селото са мюсюлмани, но преди не е било така“, казва Антони Курти. 

„От стари времена тук, в Големо Острени, възрастните хора казваха, че на центъра е имало църква. И навремето са казвали „отиваме на църква“, а не на центъра. Тук е имало много православни християни. Но след това са дошли мюсюлманите и са асимилирали населението. Сега 90–95 процента са мюсюлмани, само малко хора са православни.“ 

„Тъй като преобладаващото население е мюсюлманско, най-големият празник е Байрам. Интересно е обаче, че в района се празнува и Гергьовден на 6 май. Много хора се връщат в родното място, събира се семейството, отиват на пикник в планината и ядат месо“, обяснява Антони. От стари времена има още една интересна традиция, с която се посреща Гергьовден: 

„На 5 май много хора ходят на чешмата, която е като в легендите – магическа, прави чудеса. Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане 12 часа, за да посрещнат Гергьовден и после се връщат вкъщи. След това всички трябва да пият от водата, за да им върви.“ 

Освен Гергьовден, друг важен празник е и така нареченият Летник, който и до-ден днешен се празнува. „На 13 май вечерта най-малкото дете от къщата отива и събира дренки, лешници и на 14 сутринта, когато се събуждат, ги чупят и ги киснат във вода. И наричат: „Да си як като дрян, да си лек като леска!“. Децата отиват по къщите, тропат по вратите, а ние им даваме подаръци, за да бъде добра година за семейството. Даваме яйца, кестени, орехи и други неща от магазина, като шоколади, за да се радват децата.“ 

Най-характерното и уникално по рода си събитие за района на Голо Бърдо са борбите. Те се организират традиционно през месец май, всяка трета неделя на месеца от Спортната федерация. „В борбите участват много младежи, както и по-големи на възраст мъже от различни райони, не само от селото, но и от чужбина, от Косово, Черна Гора, Северна Македония, България и други. Събират се всички на зелена ливада и се борят помежду си.“ 

Антони казва, че в Голо Бърдо има много талантливи деца, някои от тях са станали европейски шампиони. Затова, за да насърчат спортния дух и талантите, планират да създадат и един отбор по борба. Освен в спорта, хората от района са успели да се изявят и в много други сфери, като не са малко известните имена в Албания, които произхождат точно от селата на Голо Бърдо. „Това е така, защото хората тук са работливи“, казва Антони и добавя, че са прочути и като едни от най-добрите строители из страната, и не само. 

Част от тези хора са завършили в България и са се върнали да работят в Албания. Антони Курти споделя за себе си, че е имал възможността два пъти да се докосне до българската земя. „През 2021 съм бил в Благоевград на летен семинар, слушахме лекции за българския език, култура, традиция. По-късно бях и в Копривщица за 7 дни. Множество активности имахме, много неща научихме“ – разказва ни българинът от Албания. Запазил е добри впечатления от страната ни, лесно се е разбирал с хората тук, особено с по-старите. 

По думите му, българите от Голо Бърдо и тези от България имат много общи неща помежду си, а в България самият той се е чувствал като у дома.

МНИ отбеляза 122-годишнината от гибелта на Гоце Делчев

04/05/2025


На 4 май 2025 г. се навършват 122 г. от убийството на Георги (Гоце) Николов Делчев. По този повод в София членове на Македонския научен институт и родолюбиви българи се събраха пред бюст-паметника на войводата в Борисовата градина в София. 

На събитието присъстваха и българи от РС Македония. Научният секретар на МНИ Владимир Митов разказа за последните часове на Гоце Делчев, както и за убийството му в село Баница, Серско (дн, в Р Гърция). Вл. Митов разказа интересни факти и легенди, които са свързани с тленните останки на войводата от ВМОРО. 

Как през 1906 г. са разкопани, пребиваването в Ксанти ( Р Гърция), отпътуването за Пловдив и София. Различните адреси, на които са пазени тленните останки на Гоце Делчев в София – къщата на Михаил Чаков на ул. Владайска № 20, църквата Св. Неделя, заедно с костите на Георги Сава Раковски, Канцеларията на Илинденската организация и сградата на Македонския научен институт. 


На 9 октомври 1946 г. тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Югославия и поемат за град Скопие, заедно с няколко камиона с архива и книги от библиотеката на МНИ. Митов завърши своето изказване с това, че не приема на гроба на Гоце Делчев в Скопие (РС Македония) в църквата Св. Спас да има разправии и напрежение, когато граждани на Р България отиват да се покланят на саркофага в християнския храм. 

С минута мълчание и падане на колене беше почетен живота и делото на Гоце Делчев. След това бяха поднесени цветя на паметника му в Борисовата градина в Скопие.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025