100 г. от учредяването на Тракийския младежки съюз

100 години от учредяването на Тракийския младежки съюз (ТМС). Патриотична младежка културно-просветна и благотворителна организация на българите от Тракия. Ръководи и направлява дейността на тракийските младежки дружества в страната. Първият му учредителен конгрес се провежда в Пловдив (17–19 август 1924). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 8

Има за цел да сплотява тракийската младеж в България и да пропагандира сред нея каузата за освобождението на Тракия. Помага и съдейства на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация в усилията му да подобри живота на бежанците и да създаде условия за завръщането им по родните места. За постигане на своите цели ТМС издава и разпространява печатни издания, устройва публични и организационни събрания и конференции с доклади, сказки и беседи по Тракийския въпрос. 

Съдейства за уреждане на библиотеки, театрални трупи, хорове, вечеринки, спортни състезания, излети и др. Необходимите финансови средства се набират от вноски на дружествата, издания, дарения и благотворителни фондове. Членове на отделните дружества могат да бъдат всички младежи – българи от Тракия, независимо от техните политически убеждения. Празникът на организацията е „Денят на Тракия“ – 13 март, превземането на Одринската крепост през Балканската война. През 1932 г. ТМС обединява 85 тракийски дружества с 8000 членове. Съюзът издава свой печатен орган – в. „Завèт“, чийто бр. 1 излиза на 20 ноември 1925 г. 

По решение на Осмия конгрес от 1932 г. вестникът се трансформира в списание „Завèт“. След забраната на политическите партии и национално-патриотичните организации през 1934 г. ТМС е разпуснат. Някои дружества продължават да работят на самостоятелни начала до 1944 г.

Прочетете още »

Емануил Развигоров (1886 - 1919)

   Емануил Развигоров е български революционер, учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 Емануил (Мане) Спиров Развигоров, най-малкият син в семейството на Спиро Развигоров, е роден през 1886 г. в Щип. Брат е на Михаил, Александър и Томе Развигорови. Той следва ученолюбивите и революционните традиции на семейството. След завършване на началния и прогимназиалния курс на обучение в Щип продължава образованието си в Българското педагогическо училище в Скопие. 

 Завършва курса на обучение в 1907 г. и през същата година става член на ВМОРО. От 1910 година работи като учител в Щип и едновременно е ръководител на околийския комитет на Организацията. През с.г. е определен за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. По време на Първата световна война Емануил Развигоров служи като пристав в Куманово и в Моравската военноинспекционна област. 

 Умира на 17 септември 1919 г. в София.

 Из книгата на М. Развигоров „Развигорови – обречени на свободата”, Издание на Българското сдружение на родовете от Македония. С., 2015, с. 50.

Прочетете още »

Свидетелство за събитията в Албания от навечерието на Първата световна война

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 2. Николай Поппетров Свидетелство за събитията в Албания от навечерието на Първата световна война. Jan Fabius. Six mois en Albanie fevrier – juillet 1914. Traduction du neerlandais et notes de Bernard Lory, Postface de Nathalie Clayer. Istanbul: Les Editions Isis, 2022, 189 p. (Les cahiers du Bosphore CXIV). ISBN 978-975-428-693-9. [Жан Фабиюс. Шест месеца в Албания, февруари – юли 1914.] ...183 - 188

"Разглежданата тук книга представлява важен първостепенен документ за епохата: тя илюстрира ключов момент от най-ранната история на съвременна Албания, представен в контекста на политиката на Великите сили и в непосредственото навечерие на Първата световна война. Темата и интерпретацията заслужават внимание по няколко причини. На първо място, книгата предлага чуждия поглед върху балканската проблематика и възможните изводи от него. Текстът е от наблюдател с ши рок кръгозор, представител на една от развитите европейски държави, но която фактически няма геополитически интерес към Балканския регион. Различните оценки и изводи на автора не са пряко свързани с национално заинтересована позиция. 

При това става дума за източник, чийто оригинален език е сравнително слабо достъпен за българския изследовател и едва френският превод дава възможност за по-широк достъп до текста. Тематиката на изданието се вписва в тенденцията за засилен интерес към албанската проблематика, проявяван от българската историография, при това интерес към албанската история в контекст на българската външна политика и геополитически визии в годините на Първата световна война[1]. 

Важно достойнство на книгата е панорамният поглед към пре живяното в Албания. Авторът не описва само политически събития, а предлага хронологичен, при това увлекателно изразен разказ, обогатен с множество нюанси и сведения, които дават представа както за дей ността на чуждите военни представители, така и за отделни моменти от живота в страната, за нрави, бит, народна култура. 

На моменти текстът дори може да се възприема като пътепис, образец на публикациите за Балканите, разпространявани в Западна Европа на границата на ХІХ и ХХ в. Безспорно авторът притежава умението да предава случки и да характеризира лица, явления и събития. Още в тази му книга проличава неговата дарба на разказвач, журналистическата му нагласа. Книгата представя гледната точка на образован, с широка обща култура западноевропеец, представител на една високоразвита нация, за която е характерна отвореност към света. В своите разсъждения ав торът проявява интерес и толерантност, но не бива да се забравя, че той е представител на една колониална държава, каквато по това време е Нидерландия. 

Авторът Жан Фабиюс (1888 – 1964) завършва военно учили ще, но се отдава на журналистическа дейност. Балканските войни и Първата световна война заемат съществено място в неговата кариера. Като военен кореспондент той отразява събитията на Източнотракийския и на Черногорския фронт (1912 – 1913). Впечатленията си публикува в отделна книга[2].

Следващата година го отвежда, в качеството му на кадрови холандски офицер, в Албания. По-късно изцяло се от дава на журналистиката. Пребивава в холандската колония Холандска Източна Индия (дн. Индонезия), посещава Русия, Япония и Австралия, а след Втората световна война продължава журналистическата си дейност в Холандия. Автор е на няколко книги, в които отразява наблюденията си от различни краища на света. За българската исто рия от значение е книгата му за Балканите в навечерието на Първата световна война[3]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Кръстовденското въстание от 1903 г.

  ...През последните дни на август 1903 г. в бивака на Яне Сандански се стичат много селяни от околните села. Ентусиазмът на хората, породен от разбирателството между четите на ВМОК и ВМОРО, както и от предстоящото въстание, е голям. 

 На 31 август неделя многочислена турска войска, се насочва към въстаническия лагер. 

 Срещу нея се насочват съединените чети на Яне Сандански, Димитър Стефанов, поручик Йордан Стоянов, поручик Петър Дървингов, войводите Дончо Златков, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков...  

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Реформените дейности на Великите сили в Македония 1903 – 1908 г., отразени в полския печат

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 2. Ярослав Рубаха. От Мюрцщегската програма до Младотурската революция.

Реформените дейности на Великите сили в Македония

1903 – 1908 г., отразени в полския печат

(по публикации на вестник “Czas”) ....119 - 148

"Великата френска революция, която в края на XVIII век инициира дълбоки промени в Европа, въвежда в социалното пространство и дава ново измерение на понятия като свобода и равенство. Тяхното аксиологично измерение е значително задълбочено от философията на романтизма, която създава от тях желани елементи на съвременните социални отношения. 

Ефектът от това състояние на нещата е нарастващият, предимно в Западна Европа, интерес на обществата по онова време към тези проблеми и тяхното все по-негативно отношение към различните форми на дискриминация. Това се потвърждава, между другото, и от гласове, осъждащи турските действия срещу цивилното българско население по време и след провала на Априлското въстание, които се появяват много често във френската и особено в английската преса по това време. Негативно отношение към терора, прилаган от турците, се появява и в политическите среди. 

Въпреки че тези въпроси са третира- ни субективно от Великите сили, силният натиск от страна на общественото мнение довежда до появата на точка в Берлинския договор, в която Високата порта е задължена да извърши реформи в европейските владения, чиято цел е подобряване на условията на живот на местното християнско население..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Двустранните отношения между България и Република Македония при правителството на Любен Беров

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 2. Красимира Тодорова. Двустранните отношения между България и Република Македония при правителството на Любен Беров (1993 – 1994 г.)... 149 - 176

"Кабинетът на Любен Беров (30 декември 1992 – 17 октомври 1994) е гласуван на 30 декември 1992 г. от Народното събрание (НС) на Република България и по същество е експертен и надпартиен. Той си поставя за задача да продължи политиката на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992), но съгласно вижданията на президента д-р Желю Желев (1990 – 1997). 

Във външнополитическо отношение проблеми за властта създават разгарянето на войната в Босна и Херцеговина и последствията от ембаргото над Югославия. Отношенията с Република Македония също ангажират вниманието на българската дипломация. В този период тя се бори за прием в ООН, което я изправя срещу обструкциите на Гърция. Главната цел на Атина е да убеди Съвета за сигурност да подкрепи решенията на ЕО относно условията за признаване на Скопие. На 4 януари 1993 г. външният министър на Гърция Михалис Папаконстантину се е срещнал с посланиците на петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност и е поискал от тях да спрат молбата на Скопие за прием в ООН. Това искане е обосновано от нуждата да се постигне мир, сигурност и ста- билност в региона[1]. 

Още на 16 януари 1993 г. българският консул в Скопие Минко Ноев е поканен на спешна среща със съветника на президента на Република Македония Киро Глигоров (1991 – 1999). На нея Ахил Тунтев му предава, че предложението на Франция за международен арбитраж за името е неприемливо за републиката, тъй като създава възможност за неограничено отлагане на въпроса за приема ѝ в международната организация. Започването на разговори с Гърция трябва да стане след влизането в ООН, а не преди това, за да могат страните да бъдат равноправни в диалога. Към Минко Ноев е отправена молба за съдействие и подкрепа от страна на България в ООН, както и за информация за позициите на другите държави, с която разполага[2]. В тази обстановка българският премиер Любен Беров се оп- итва да предложи на съседните страни обща декларация за Република Македония[3]. 

Нейният замисъл е да потвърди ненарушимостта на границите на страната и да не допусне разделянето ѝ на части. Според министър-председателя подобна декларация ще спомогне за запазване на мира на полуострова[4]. Първоначално Румъния и Турция се съгласяват с идеята, но впоследствие се отказват и инициативата се отлага. Българският генерален консул в Република Македония Ангел Димитров на 22 януари 1993 г. се среща с политическия съветник на президента Ахил Тунтев. Централният въпрос, който интересува Скопие, е свързан с инициативата на премиера Любен Беров за изготвянето на обща декларация за гарантиране границите на Република Македония. Надделява становището, че тази инициатива обслужва гръцката позиция за отлагане на приема на страната в ООН[5]...."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »