Милан Матов (8 ноември 1875 – 21 май 1962)

неделя, 22 ноември 2020 г.

145 години от рождението на Милан Матов
(8 ноември 1875, Струга – 21 май 1962) – деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11. 

Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежки революционен кръжок в града. След изключването му от училището преминава в България. През 1900 г. се обучава в курс по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си в Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. 

Той е един от водачите на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за учител през 1904–1905 г. в Струга, а през 1909–1911 г. за училищен инспектор. След 1906 г. ръководи Битолски революционен окръг. По време на Младотурската революция съхранява значителна част от оръжието и организационните структури на ВМОРО. 

През септември 1913 г. е сред ръководителите на въстанието в Охридско, Стружко и Дебърско, избухнало срещу Букурещкия мирен договор, който предоставя областта на Сърбия. Заедно с албански дейци организира създаването на македонско привременно правителство в Дебър. Емигрира в България след Първата световна война. 

Участва в помирителната комисия през 1928 г., която се опитва да спре разцеплението между дейците на ВМРО след убийството на ген. Ал. Протогеров. Член е на Македонския научен институт. Избиран е многократно в ръководството на Илинденската организация.

Андрей Протич (8 ноември 1875 – 3 ноември 1959)

145 години от рождението на Андрей Протич
( 8 ноември 1875, Велес – 3 ноември 1959, София) – археолог, изкуствовед, белетрист, общественик. Следва в Германия и завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг (1901). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

След завръщането си в България е учител в София, Началник на културното отделение в Министерството на народното просвещение. По време на Първата световна война е военен кореспондент, а през 1920–1928 – директор на Археологическия музей, към който създава Художествен отдел. Един от учредителите на дружество „Съвременно изкуство“(1903). 

Изявява се като белетрист и критик в сферата на литературата, театъра и музиката. Публикува множество самостоятелни научни трудове (някои и на чужди езици), както и статии в списания, свързани с историята и съвременните процеси на българското изкуство и архитектура. 

Част от научните му разработки засягат югозападните български територии, останали извън пределите на страната. Член основател е на Македонския научен институт.

150 години от рождението на Ефрем Чучков

събота, 21 ноември 2020 г.

150 години от рождението на Ефрем Чучков
(Чучката) (21 ноември 1870, Щип – 1 октомври 1923, София) – учител и деец на ВМОРО и ВМРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище – София. Войвода в Скопска околия. Делегат на Скопския окръжен революционен конгрес (януари 1905). Избран за член на Окръжния комитет. Участва в Софийските предконгресни съвещания на революционни дейци от Македония. Делегат на Кюстендилския конгрес (1908). 

Избран е за редовен член на ЦК на ВМРО. След младотурската революция заедно с Т. Александров е против разпускането на организационните чети. Във войната от 1912–1913 г. е войвода на чета и подпомага настъплението на 26-и пехотен пернишки полк. Освобождава родния гр. Щип и с хитрост временно спира хода на сръбската армия. Околийски началник е в Щип. 

Близък съратник на Т. Александров. Околийски войвода на възстановената ВМРО в Малешевско. През 1922 г. неговата чета води няколко сражения със сръбската войска в Малешевско и Кочанско.

In memoriam: Ана Райкова (1935-2020)

сряда, 18 ноември 2020 г.


На 15 ноември 2020 г. почина доц. д-р Ана Райкова, компетентен и посветен изследовател на Българското възраждане в Македония. Тя е родена на 29 юли 1935 г. в гр. Кюстендил. Работила е в Историческия музей на гр. Карлово и Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. От 1969 г. постъпва на работа в Института по история към БАН и е дългодишен негов сътрудник. 

През 1976 г. защитава дисертационен труд за Стефан Веркович и българското националноосвободително движение. Като доцент е ръководител на проблемна група „Извори за българската история“ и завежда научния архив на Института. Ана Райкова е утвърден специалист в областта на Българското възраждане, балканските културни и политически взаимоотношения и изворознанието. Участва в съставянето на ценни сборници с извори, сред които и капиталния „Македония: сборник документи и материали“ (1978 г.). Съставител на сборника „Стефан Веркович и българите: доклади до сръбското правителство (1868-1875)“. 

Взема участие в подготовката и осъществяването на множество научни прояви, включително за българските краища, останали под чуждо владичество. Ана Райкова е съпруга на Илия Конев (1928–2009), изявен литературовед и дългогодишен ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, и майка на историка Румяна Конева. До последните си дни тя се вълнуваше от миналото и настоящата съдба на българите в Македония.

Изявление на МНИ във връзка със споровете около перспективите за еврочленство на Р Северна Македония

петък, 13 ноември 2020 г.


Македонският научен институт, най-старият действащ в света изследователски център за историко-географската област Македония, учреден през 1923 г., в съответствие със своите традиции следи внимателно развитието на Република Северна Македония и нейните отношения с Република България... 

Целият материал четете по-долу:

Изконни врагове на Македония създават скопската езикова норма

четвъртък, 12 ноември 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2. Проф. Иван Кочев. За европейските стандарти при решаване на езиковия спор със Скопие...13 - 26

...1. Идеята за поява на нов „език" - македонски, не е домашна, а чужда (сръбска). Родена върху „Очертанието" на Гарашанин, че цялото балканско южнославянство е сръбско, и че Сърбия трябва да се превърне в Пиемонт на бъдещата южнославянска държава, тя се конкретизира в 1885 г. от Ст. Новакович в теория, специално предназначена за македонските българи в Турция с цел - те да бъдат отделени от свободна България...

2. Първите пропагандатори на тази сръбска идея в лицето на Кръсте Мисирков (името на когото носи сегашният Институт за македонски език в Скопие) са школувани със сръбски пари...

3. Институционализирането на тази идея се извършва пак отвън - с декрет в 1934 г. от Коминтерна, т.е. отново от чужди сили...

4. Двигателите за провеждане на политическата езикова, реализация в РМакедония през 1944-1945 г. бяха пак чужденци - Тито и Темпо, които откъснаха комунистическото движение в Македония от България и го подчиниха на югославского (сръбското). 

Извърши се уникален акт, непознат в световната лингвистика: на определено място (манастира „Прохор Пчински"), на определена дата (2.VIII.1944 г.) с политически декрет бе обявен „македонски език". 


Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020