Възпоменателна вечер в памет на "Праведника на народите" Иван Момчилов

сряда, 24 януари 2018 г.

Научно-информационната група на Македонския научен институт в Кюстендил и местното читалище "Братство 1869" имат удоволствието да ви поканят на 

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ВЕЧЕР

посветена на 130-годишнината от рождението на Иван Момчилов

Събитието ще се проведе на 25 януари т.г. от 17.30 ч. в Синята зала на читалището. 

Вход свободен. 

Заповядайте!

 

Българската власт спасява от гладна смърт гораните в Косово

вторник, 23 януари 2018 г.

На 16 ноември 1915 година части на Трета балканска пехотна дивизия на Българската армия навлизат в Призрен. Тази успешна акция, определена от главнокомандващия генерал Никола Жеков като „съкрушителен удар“, слага край на важен етап от военните действия срещу Сърбия. Тя е част от настъпилата промяна за всички общности, населяващи Косово. В дял от областта е установена българска военна власт, а от началото на 1916 година – и гражданско управление, чиято първоначална задача, освен администрирането на овладяните територии, е да осигури задълбочава- нето на познанията за тези земи, включително и за българоезичното население в тях. 

Районите от Косово – Призренски и Прищински окръг, са включени в Македонската военноинспекционна област. Както и в други периферни области с българска администрация, така и тук новото управление е изправено пред трудности, предизвикани от усложнените отно- шения между съюзниците – България и Австро-Унгария, и свързани със споровете за разграничението между зоните на двете страни, най-вече за районите на Дяково, Прищина, Призрен и Качаник. В различни населени места конкуриращите се български и австро-унгарски власти се сменят или дори действат паралелно. Важна стъпка за преодоляване на противоречията е подписаното на 1 април 1916 г. споразумение за демаркационната линия между двете войски. Призрен и Прищина остават в българската зона, а Митровица и Дяково – в австро-унгарската. 

На югозапад от Призрен разграничението следва старата сръбско-албанска граница. По този начин една част от българоезичното християнско и мюсюлманско население в Южно Косо- во (Жупа, Подгоре, Гиляни и др.) попада в българската зона, но е изключена цяла Го- ра (Вранищенска околия), която според граничната сръбско-албанска линия от 1913 г. остава в албанска територия. Въпреки нежеланието на жителите на Гора да бъдат откъснати от българската зона и опитите на местните български власти да използват различието между юридически установената през 1913 г. сръбско-албанска граница и фактическото разграничение, според което Вранищенската околия е част от сръбската територия в 1913–1915 г., в началото на май 1916 г. областта е отстъпена на австрийските власти. 

Професорите Стефан Младенов и Йордан Иванов, посетили Косово през лятото на 1916 г., оценяват включването на „чисто българската“ Гора към австрийската зона като неоправдано отстъпление и грешка от гледна точка на етническите реалности. Създадена е и нова икономическа ситуация, в която районът се оказва откъснат от естествения му стопански център Призрен. Поставени в невъзможност да се снабдяват с храни от Призрен или Тетово, жителите на този високопланински край са изправени пред заплахата от гладна смърт. Още по време на българското управление там, през февруари 1916 г., окръжният управител в Призрен В. Попов предупреждава началника на военноинспекционната област в Скопие и минисъра на вътрешните работи и изповеданията в София за случаите на гладна смърт във Вранищенска околия и многократно настоява за изпращането на царевица в горанските селища.

 Благодарение на усилията на централните и местни български власти кризата от началото на 1916 г. е преодоляна. След май 1916 година проблемите с изхранването на Гора остават, а положението в отстъпения район, въпреки смяната на управлението, продължава да вълнува призренските власти и отделни представители на българската научна общност. Особен интерес за българските власти представляват и другите българоезични общности в южния дял от Косово – мюсюлмани и християни, независимо от про- цесите на сърбизация сред последните. В периода на Първата световна война българщината в миналото и настоящето на тези области е специален предмет на изследване от страна на редица учени и чиновници...

Документи

Из "Изложение за състоянието на Призренски окръг през 1917 година на окръжния управител В. Попов

...ИКОНОМИЧЕСКО И СТОПАНСКО СЪСТОЯНИЕ НА ОКРЪГА. 

 Населението на Призренския окръг е много бедно. В нито едни от окръзите на Македонската област материалното положение на населението не е тъй зле както тук. Само околиите Галичка и Бродска от Тетовския окръг могат в това отношение до известна степен да се сравнят с Призренския окръг. Условията, които са докарали тази бедност, съществуват още от турско време, а след 1912 год[ина] към тях се прибавили и други такива. Вековната анархия, пълната липса на лична и имотна сигурност – това са условия, които през миналото в никакъв случай не допущали повдигане на общото благосъстояние. Разпределението на земята е твърде неправилно.

В окръга има всичко 8774 селски стопанства; от тях повече от половината работят по-малко от 50 декара ниви, а твърде често между тях срещат се такива с по 3–5 декара. Най-плодородната част от земята е чифликчийска, а известно е, че чифлигарят не е в състояние да подигне материалното положение, нито своето, нито онова на чифликчията. При това с по- стоянното прииждане на албанците старото население на окръга, което е било по-рабо- тоспособно и по-склоно към земеделието, постепенно е било изтиквано към по-слабите местности, гдето най-после заварихме го ние в компактна маса само в гр. Призрен и по северните склонове на Шар планина – места, в които нито дума не може да става за земеделието като средство за повдигане на материалното положение. [...]28

 Изключителното време не позволи на голяма част от населението да иде на чужбина, както това е ставало по-рано, и да донесе спестените си пари. Търговският баланс на окръга в миналото винаги е бил приключван с пасив. Постигало се само едно относително равновесие с големите суми, донасяни от гурбетчиите в България, Румъния, Сърбия и напоследък твърде много от Америка. От Призренската околия 3⁄4 от мъжкото население е ходило на чужбина, а от околията Гора почти всичкото от 10–50 годишна възраст. Тоя източник понастоящем съвършено е пресъхнал.

 В Призренско голяма бедност е имало винаги; обаче в турско време тя не се е чувствала толкоз, тъй като животът е бил несравнено по-евтин. Консонативните 29 нужди на албанеца винаги са били много скромни, а при голямата евтиния той много лесно е могъл да ги задоволи. Сега обаче, ако държавата не бе се притекла на помощ с изпращание на евтина храна и други продукти, то при слабата реколта през миналата година голяма част от населението рискуваше да измре от глад...

Откъс от статията на д-р Йордан Симов "Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война", публикувана в списание "Македонски преглед", кн. 3, за 2017 г. 

Излезе от печат кн. 3 на сп. "Македонски преглед" за 2017 г.

понеделник, 22 януари 2018 г.

Списание "Македонски преглед", 2017, кн. 3

Съдържание:

Гл. ас. д-р Георги Н. Георгиев Българското националноосвободително движение в Македония (1893–1912) – идеология, политика, революция ....... 7 
Sen.Asst. Prof. Georgi N. Georgiev, PhD The Bulgarian national liberation movement in Macedonia (1893–1912) – ideology, politics, revolution ................................................................. 21 
Гл.ас. д-р Янко М. Христов Поглед към съдбата на византийски военнопленници при българите в периода 976–1018 г. ................................................ 35 
Ас. д-р Иван Винаров Предисторията на договора за добросъседство с Република Македония и неговите „подводни камъни“ ................ 49 
Михаела Василева Потенциалът на съвременните социални мрежи – предизвикателство и отговорност пред научните и културни организации ..................................................................... 73 
Доц. д-р Зечирия Ибрахими (Република Македония) Авторството на творбата „Албания – каква е била, каква е и каква ще бъде“ – анализ посредством свързващите елементи (конекторите) ......................... 83 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Проф. д.ист.н. Тодор Петров Документи на полковник Борис Дрангов за дейността му през Първата световна война ...................................................................... 105 
Д-р Йордан Симов Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война ................................................... 121 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Лари-Лабро Королов и неговата книга за с. Дреновени, Костурско, в отзивите на трима български учени: доц. д-р Наум Кайчев, доц. д-р Маргарита Василева, д-р Йоанна Кирилова Лари-Лабро Королов. Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония. София: Македонски научен институт, 2016 г., 360 с., ISBN 978-954-8187-98-5 ................................................... 133 

ВЕСТИ 

Македонският научен институт представи в Брюксел моменти от историята на Македония и своята дейност от Кристиян Ковачев ................................................................................. 143 Кръгла маса „Разлог – личности, събития и открития“ от д-р Георги Тренчев ................................................................................ 146 
Научна конференция „Югозападна България – нови изследвания и проучвания“ 28–29 септември 2017 г., Благоевград от Румяна Хаджиева ............................................................................... 151 
Книгата на д-р Илко Дренков „Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949)“, издание на Македонския научен институт – представена в Благоевград от д-р Биляна Карадакова ....................................................................... 155

C O N T E N T S 

Macedonian Review, Issue 3, 2017 

Sen. Asst. Prof. Georgi N. Georgiev, PhD The Bulgarian National Liberation Movement in Macedonia (1893–1912) – Ideology, Politics, Revolution On Bulgarian .................................................................................... 7
On English ........................................................................................ 21
Sen. Asst. Prof. Yanko Hristov, PhD A Glimpse at the Fate of Byzantine War Captives at the Bulgarian Court in the Period 976-1018 AD .................................. 35
Asst. Prof. Ivan Vinarov, PhD The Prehistory of the Good Neighbor Treaty with the Republic of Macedonia and Its “Hidden Reefs” ........................ 49
Mihaela Vasileva The Potential of Contemporary Social Networks – A Challenge and Responsibility for Scientific and Cultural Organizations ................ 73
Assoc. Prof. Zeqirija Ibrahimi, PhD (Republic of Macedonia) The Authorship of the Work “Albania – What It Was, What It Is And What It Will Be” – An Analysis Through Connectors ................................................................................ 83

DOCUMENTS AND MATERIALS 

Prof. Todor Petrov, DSc Documents of Colonel Boris Drangov Regarding His Activity in the First World War ............................................. 105
Yordan Simov, PhD The Bulgarians in Kosovo in Documents from the Time of the First World War ........................................................... 121

REVIEWS AND COMMENTS 

Lari-Labro Korolov and His Book on the Village of Drenoveni, Kostur Region, in the Reviews of Three Bulgarian Academics: Assoc. Prof. Naum Kaychev, PhD, Assoc. Prof. Margarita Vasileva, PhD, Yoanna Kirilova, PhD Лари-Лабро Королов. Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония. София: Македонски научен институт, 2016 г., 360 с., ISBN 978-954-8187-98-5 ................................................. 133

NEWS 

The Macedonian Scientific Institute Presented in Brussels Moments of the History of Macedonia and its Activity by Kristiyan Kovachev ..................................................................................... 143
Round Table “Razlog – Persons, Events, Discoveries” by Georgi Trenchev, PhD .............................................................................. 146
Scientific Conference “Southwest Bulgaria – New Studies and Research”, 28-29 September 2017, Blagoevgrad by Rumyana Hadzhieva................................................................................... 151
Dr. Ilko Drenkov’s Book “Great Britain and the Macedonian Issue (1919–1949)“, an Edition of the Macedonian Scientific Institute – Presentation in Blagoevgrad by Bilyana Karadakova, PhD ....................................................................... 155

След 17-годишно забвение: Бюлетин "Македония" възкръсна

неделя, 21 януари 2018 г.


През 2018 г. Македонският научен институт възобновява своето издание „Бюлетин”, от чийто първи брой ни делят над две десетилетия. В него се обнародваха разнообразни вести за Р Македония, включително и отзиви за излезли книги. Бюлетинът натрупа популярност и намери своя аудитория, оценила достойнствата му, но, за съжаление, по различни причини отпечатването му бе преустановено. Необходимостта от подобен орган обаче остана. Тя се засилваше все повече през последните години в съответствие с повишеното напрежение в т.нар. Западни Балкани. Изключването на Р България от този регион, който привлича и пресича все повече геостратегическите интереси на много държави, не означава, че трябва да се съгласим с игнориране на части от българската нация. Напротив! 

Повечето страни в него, а и на Балканите изобщо, от векове са населявани и от българи, които очакват закрила и помощ от Родината майка. Подобен исторически факт стана реалност през октомври 2017 г., когато парламентът в Р Албания включи в Закона за националните малцинства тамошната българска общност и тя получи официален статут на малцинство. За да се достигне желаното признание, трябва да се отбележи ролята на Македонския научен институт. Със своята експертиза той осигури значителна част от аргументацията на българската дипломация и така с всеобщи усилия бе реализирана важна стратегическа цел на българската политика, жадувана от българите в Албания близо век. Завоюваният успех може да се укрепи и разшири, ако се действа с такт, но и решително, така, както нашите предци извоюваха първо Съединението (1885 г.) и Независимостта на България (1908 г.), а след това дръзнаха да воюват срещу Османската империя, за да освободят от робство българите от Македония и Тракия. Постигнатият неотдавнашен успех в Р Албания е стъпка към цялостната защита на българите отвъд границите. Тя може да бъде продължена успешно чрез подкрепа на сънародниците ни и в другите държави на Балканите, без да забравяме за българските общности в останалата част от Европа, в Америка и Австралия. Верен на своите цели и традиции да работи за духовното единство на всички българи, както и да осветлява общественото мнение в страната и чужбина за историята, етнологията, диалектите, културата и др. области, както и за съвременните политически процеси на историко-географската област Македония, МНИ реши от януари 2018 г. да започне издаване на Ежемесечен бюлетин с наименование „БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА“. 

За разлика от своя събрат, отпечатван четири пъти годишно на хартиен носител, сегашното издание ще бъде месечно, ще се разпространява по електронен път в PDF формат в обем до 30 страници. Бюлетинът ще отразява актуални събития и процеси в държавите, в които има български общности, като фокусира внимание върху тамошните медии, политика и дипломация, ще следи внимателно проявите на българите и отношението на управляващите към изявите им, ще обнародва интервюта с известни личности, ще осветлява дейността на МНИ, ще представя новоиздадени книги и сп. „Македонски преглед”, ще насочва внимание и към други издания, свързани с националната тематика, ще припомня за паметни събития и годишнини на именити дейци от историята, които не биват да потъват в забрава. За списването на Бюлетина ще отговаря Редакционна колегия в състав: председател – доц. д-р Александър Гребенаров, членове – Костадин Филипов, Николай Иванов, д-р Володя Милачков и Николай Поппетров. 

Ще бъде потърсена помощта и на специалисти анализатори, които ще наблюдават и отразяват на неговите страници процесите сред българските общности отвъд граница и политиката на управляващите там. Първоначално Бюлетинът ще се разпространява по електронната поща безвъзмездно. Впоследствие се предвижда сключване на договор за абонаментното му получаване. Надяваме се читателската аудитория да ни подскаже още предложения за нови рубрики в Бюлетина и за други инициативи, за да бъдат родолюбивите усилия на Македонския научен институт още по-народополезни! 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА

Бр. 1 за 2018 г.

Съдържание:

Уводни думи… 1-2

Новини за Македония…3-5

Български общности зад граница… 5-10

Акцент: „Македонският парламент каза „да“ на договора…10-13

Интервю на броя
Владимир Перев: Време е София да се загрижи за българите в Македония…14-18

Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи… 18-26

Дейност на Македонския научен институт… 26-28

Нови книги и издания… 28-31

Памет за известни събития и личности

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017