Петър Мутафчиев: Противоречията в Светия синод пречат на българската държава

вторник, 22 май 2018 г.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ ИМА ВЪТРЕШНИ ТЪРКАНИЯ 

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

 Петър Мутафчиев е от град Първомай. Бивш министър на транспорта на България. Бизнесмен, член на Сдружението на българските родове от Македония. Той е един от най-активните членове на Инициативния комитет за съвместно отбелязване между БПЦ и МПЦ на 1000-годишнината на Охридската архиепископия. 

- Господин Мутафчиев, на своето заседание, проведено на 14 май, Светият синод на Българската православна църква взе решение да не изпраща свои представители в Охрид. Там на 27 и 28 май ще се отбелязва 1000-годишнината от Охридската архиепископия? Как ще се отрази това решение на българо-македонските отношения, които напоследък бележат развитие? 

- Искрено казано, имахме информация, че нещо такова се готви, но чак пък толкова... Но вие ме питате за отражението върху българо-македонските отношения. Вижте, ако си спомняте, българската страна бе инициатор, и то не от днес, на идеята за съвместно отбелязване между България и Македония на събития и личности от общата ни история. Това е заложено и в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите на двете страни на 1 август миналата година в Скопие. Толкова настоявахме за това, толкова усилия бяха положени да убедим македонската страна, че това е цивилизовано отношение към общата ни история и към събитията и героите от нея. И сега какво излиза?

 Когато главата на Македонската православна църква архиепископ Стефан официално кани българския патриарх и други представители на БПЦ да отидат в Охрид, и то за честване на българската Охридска архиепископия, нашите митрополити и владици отказват. Вярно, църквата е отделена от държавата, но в случая тя демонстрира , че е отделена и от своя народ и от неговите национални интереси. От друга страна, решението на Светия синод на БПЦ злепоставя българското държавно ръководство. Може би не знаете, но и президентът Румен Радев, и премиерът Бойко Борисов имат покана да отидат в Охрид за честванията. Поканите са отправени от техните колеги Георге Иванов и Зоран Заев. Питам се, как биха се чувствали двамата, а и всеки друг български политик или български гражданин, който би решил да пътува за Охрид на 27 или 28 май, когато там биха го попитали защо няма български свещеници при отбелязването на юбилея. 

- Какъв отговор биха дали? И не прави ли това позицията на македонската страна – светска и църковна, по-силна по отношение на нашата? 

- И сега какво? Радев и Борисов да се откажат да отидат ли ? Пълен нонсенс. 

- В съобщението за заседанието на Светия синод се казва, че отказът за присъствие в Охрид е бил подкрепен от болшинството на митрополитите, но не от всички? Как оценявате това? 

- Това е вярно. Съотношението е осем срещу пет в полза на това БПЦ да не праща свои представители в Охрид. Подобна подялба не е нова за онези, които следят вътрешните взаимоотношения в Светия синод. И по други канонични въпроси членовете на Светия синод са демонстрирали, че чрез подобни гласувания по важни проблеми се опитва да намерят изход от вътрешноцърковните си търкания и противоречия. Във всяка подобна организация, каквато е и Българската православна църква, такива личностни и канонични различия са възможни. Все пак, въпреки че са служители на Бога, митрополитите са хора със своите разбирания, амбиции и претенции. 

Става дума за вътрешноцърковно противопоставяне. Но аз питам: защо трябва да си разчистват несъгласията си за сметка на такъв важен въпрос като съвместното отбелязване на десетвековния юбилей на Охридската архиепископия. И по такъв начин рязко и непремерено да отхвърлят отправената през ноември миналата година молба на Светия синод на Македонската православна църква БПЦ да признае МПЦ за нейна Църква-майка. И вижте коварството на тези, които подкрепиха решението на Синода – в момента главата на БПЦ патриарх Неофит е в болница и не може да влияе върху хода на дискусията, ако е имало изобщо такава, разбира се. Не искам да бъда категоричен, но ми се струва, че неговото присъствие на заседанието би могло да даде нов ход на дебата, а и на решението. 

- Вече има идеи за преразглеждане на решението... 

- Да, лично аз, а и останалите членове на Инициативния комитет за съвместно отбелязване на Охридската архиепископия, сме на мнение, че решението трябва да бъде преразгледано. Трябва да се проведе ново спешно извънредно заседание на Светия синод с присъствието на патриарх Неофит, който с гласовете да промени взетото на 14 май решение. Това е нормален ход, а не да се действа зад гърба на патриарха. И оправданието, че няма време да се чака, че ситуацията изисква изясняване пред обществото предвид близостта до 28 май, някак си не е приемливо. 

- Какви биха могли да бъдат аргументите за отказа на осемте членове на Светия синод за предложеното и подкрепено от тях решение?

 - Без да съм напълно сигурен, но ми се струва, че първо, една причина би могла да бъде разбирането, че БПЦ е единствен наследник на Охридската архиепископия. Това, всъщност, е и историческата истина. Второ, Светият синод се опитва по някакъв начин да направи по-лесно смилаемо несъгласието БПЦ да приеме, че е Църква-майка на МПЦ. Искане за това имаше от страна на МПЦ, но зад паравана на някои канонични забрани до този момент на практика не беше направено нищо от страна на БПЦ. Трето, и това ми се струва най-съществено, заедно с поканата до БПЦ, от МПЦ са били изпратени покани за присъствие в Охрид и до други поместни църкви. Това означава, че МПЦ приравнява БПЦ на всички тях и я кани не като Църква-Майка, а като от една от многото други църкви. Следователно, Охридската архиепископия е само и единствено достояние на Македонската православна църква и тя не може да бъде приемана като духовно и историческо общо наследство на България и Македония. Страхувам се, че подобна идея на МПЦ не е просто протоколно недоглеждане...

- Все пак, няма ли и някакви геополитически фактори, които да са изиграли роля за това решение? В последно време някои църкви се включиха доста активно в игрите на големите международни играчи? 

- Разбира се, че такова влияние има. Вижте каква активност в района прояви в последно време Руската православна църква, чийто представители вървят „по петите” на светските високопоставени личности на държавата. Министърът на външните работи Лавров бе в Белград, малко преди патриарх Кирил да дойде в София. След това патриарх Кирил направи историческо посещение в Албания, стъпвайки за първи път там. Руската православна църква стои зад Сръбската православна църква в отношенията ѝ с Македонската православна църква. А БПЦ се държи не като майка, а като мащеха на детето, което в един момент реши да поиска да се върне като блуден син при истинската си майка. Вярно, това дете е палаво, непоследователно, хитро и на момент дори подло, но все пак е наше дете.

 - Всичко това означава ли, че членовете на Инициативния комитет за съвместно отбелязване на 1000-годишнината на Охридската архиепископия, на който вие заедно с д-р Милен Врабевски сте лицето, спират борбата?

 - Разбира се, че не. Вече организирахме протест пред сградата на Синодалната палата, продължаваме с медийните изяви, не спираме да реализираме онези инициативи, които вече са в ход. Като валидирането на съвместен българо-македонски филателен продукт – една марка, посветена на юбилея. Решението на Светия синод няма да ни откаже от това да търсим и развиваме духовната близост между хората от България и Македония, да приобщаваме все повече хора около идеите за съслужение и сближение. Лично аз, а и други членове на Инициативния комитет ще бъдем на 27 и 28 май в Охрид като знак, че нямаме намерение да позволи набраната вече инерция в нашите двустранни отношения да бъде похабена. 

Костадин Филипов 

115 години от героичната смърт на Парашкев Цветков

понеделник, 21 май 2018 г.

Парашкев Цветков
(1875 - 1903)
„Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!” 

 Парашкев Тодораки Цветков е роден на 20 май 1875 г. в Плевен, в семейството на Стоянка и Тодораки Цветкови. Баща му се занимава с търговия, но непримиримият му дух често се проявява. Родният град на бъдещия революционер се оказва един от ключовите за изхода на войната. Въпреки глада, мизерията, ужаса и несгодите, които са ежедневие за плевенчани по време на продължителната обсада на града през 1877–1878 г., той и семейството му успяват да оцелеят. Началното си образование Парашкев получава в плевенското трикласно училище, а по-късно завършва гимназия в София. 

 Растейки в духа на следосвобожденската епоха, той посвещава две години от живота си на учителстване из плевенските села. През 1897 г. П. Цветков заминава на Запад, за да последва голямата си страст – музиката. Първоначално се записва да следва в Прага, а след това в Дрезден, където завършва с висок успех консерваторията. Завръща се в родния си град, където работи като учител в местна гимназия. През 1902 г. заминава за Битоля, където продължава учителската си дейност и започва революционната, влизайки в състава на ВМОРО. Благодарение твърдата си воля и убедителното слово бързо добива популярност сред населението и се налага в местния комитет. 

Доказателство за силното му влияние е избирането му за районен войвода на Битолски окръг през същата година. Денем се проявява като агитатор, нощем като революционер, едновременно четник и учител. Там Парашкев Цветков организира кръжок, където пропагандира идеите на революционната борба. Той се превръща в любимец на учениците, един от тях в своите спомени за него пише:

 „знаехме, че пътува отдалече... неговото родно място е на север от гордия балкан, че – нашият учител по музика – идва, защото ни обича, защото обича тази велика мъченица, която ний наричаме македонско отечество... за мен още звучат думите му: „Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!” И как обичахме ний този учител”. 

Портрет на Парашкев Цветков
Парашкев Цветков след като е заподозрян от турската власт се налага да премине в нелегалност. Оглавява районната чета, а на Смилевския конгрес (2–7 май 1903 г.) е изпратен
като делегат Битолски окръг. Избран е за подпредседател на заседанията в Смилево, заедно с Георги Попхристов. В разискванията Цветков е сред дейците, изказали подкрепа за вдигане на въстание, предвид ситуацията в Битолски окръг. 

 През нощта на 20 срещу 21 май 1903 г., преминавайки с четата си на път към село Могила, е забелязан от турската полиция, която започва преследване на четата. На следващия ден 21 май са обградени от турския аскер. В сражението П. Цветков е смъртоносно ранен, повечето четници загиват, сред които дядо Андрей Петров и Димитър Филдишев, малцина успяват да се спасят. 

Френският кореспондент Лудвиг Ного свидетелства за събитието и в частност за храбрия войвода:

„наблизо лежеше тялото, почти непокътнато на един мъж. Очевидно той е бил хвърлен от колата, с която е бил пренесен и е паднал в чудесно положение – с ръце кръстосани за последен горещ позив... Главата му бе прекрасна, глава на образован, или по-скоро интелигентен човек и артист”. 

  Парашкев Цветков умира в името на една възвишена идея, оставяйки дълбока следа в революционното движение и народната памет. В родния му Плевен неговото име носят Македонско културно просветно дружество и читалище, които отбелязват тържествено рождението на Парашкев Цветков всяко година.


 Михаела Йосифова

170 години от рождението на духовния стожер на българите в Егейска Македония

170 години от рождението на Търпо Поповски (21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско – 25 май 1928, София) – български свещеник и учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, революционер и борец срещу гръцката пропаганда в Македония. 

Наричан „кръстник“ на първите комити от ВМОРО. През целия си живот отец Търпо Поповски се противопоставя решително на гръцките владици и налагания от тях елинизъм в Западна Македония, за което е преследван от властите и многократно затварян. Завършва гръцка гимназия в Цариград и после българско училище. Завръща се в родния си край и учителства в продължение на повече от двадесет години. 

По внушение на Даме Груев и Пере Тошев през 1893 г. е ръкоположен в свещенически сан. В периода 1895–1896 г. е председател на българската община в Лерин. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание участва в дарителска акция на Българската екзархия за пострадалите села в Костурско и Охридско. След Младотурската революция 1908 г. се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в Кичево до 1 февруари 1911 г., а след това в Ресен, след което новата сръбска власт го екстернира в Гърция. 

Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик е освободен и се завръща в България. През ноември 1913 г. заминава в Албания, където подпомага българските бежанци от войните. Оставя македонските си записки по българските страдания, с които предизвиква съпричастие към националните и духовните ни въжделения.

Източник: "Българите на Балканите и по света"

Излезе 5 брой на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА

Бр. 5 за 2018 г.

Съдържание:

Новини за Македония...1–5
Български общности зад граница... 5–10

Акцент:

Две знакови отсъствия ... 11–14

Интервю на броя:

Петър Мутафчиев: В Светия Синод на БПЦ има вътрешни търкания ...14–17

Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи... 18–20

Дейност на МНИ... 23–27

Нови книги и издания... 27–30

Целият брой четете по-долу:


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018