МНИ отваря своето книжовно богатство

четвъртък, 23 май 2019 г.

Македонският научен институт ви поздравява с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

 По повод светлия български празник и верен на традицията да поднася новости в областта на книжовността, от днес ви предоставяме за ползване ценни издания, повечето от които са библиографска рядкост.

Ръководството на Института изразява благодарност на доц. д-р Иван Петров и студентите му от ЮЗУ „Неофит Рилски“ за дарените книги, както и на Николета Войнова – председател на Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ, за подредбата, улесняваща ползването им. 

 Всички трудове от електронната библиотека, включени в списъка, който поместваме, могат да се четат на компютър в библиотеката на Института.

 От доц. д-р Александър Гребенаров 

 Телефон на библиотеката на МНИ: 02/ 989 20 32

Жителите на Струмица, Велес, Прилеп и Щип са с българско самосъзнание

вторник, 21 май 2019 г.

Изглед към българското читалище "Надежда" в Прилеп
Изт. OldPrilep
Пак там, ф. ГГШ, к. XXXVI/7. Месечни извештаj о унутрашнjои политичку
ситуации на териториjи наше Кралjевине за месец jyни 1939 г.,

16 jула 1939 г.

юни, 1939 г.

"...Ярка индикация за това накъде са насочени миелите и надеждите на македонските българи е проявеният небивал интерес към статията в белградския вестник „Време" - „Румъния отстъпва Добруджа на българите", поместена в броя му от 15 юни 1939 г. 

Заради тази статия във Велес, Прилеп, Щип, Струмица и в други градове вестникът е изкупен буквално за минути. Според сведения на вестникарите любопитството на местните граждани било огромно и ако имали няколко хиляди броя от в. „Време", всички щели да ги продадат. 

В доклада на югославската военно-разузнавателна служба от 16 юли 1939 г. се отбелязва, че този интерес е напълно разбираем, тъй като жителите на тези градове са с българско национално самосъзнание и в подобии публикации „откриват своето желание, сиреч възможност да се отстъпи Македония на българите".4..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

В сърцето на Тиквешията плашат сръбски офицер с българско нахлуване

неделя, 19 май 2019 г.

Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трете Армиске области, Пов.
Джи. Об. Бр. 3800, 3 новембра 1940 г.

8 - 15 септември, 1940 г.

"...На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България.

На 12 см. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите"87.

Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане"88..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 57.

Старейшина в Кривопаланечко обявява на всеослушание, че е българин

четвъртък, 16 май 2019 г.

Из: ДАРМ, ф. BOJHOИCTOPИJCKИ институт (ВИИ), Микрофилм (МФ) - 347.
Вардарски жандармериски пук, Пов. J. В.
Бр. 2152, 24.VI.1940 г.

17 юни, 1940 г.

"...Израз на своето непоколебимо българско самосъзнание дава и Йордан Стоянов, старейшина на с. Конопница, Кривопаланска околия.

На 17 юни той заявява на селския събор, че е българин, че ще извърши атентат в местната жандармерийска станция, а след „идването на българите" ще стане български началник75..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.


Църковен служител от Прилеп с умиление пали свещ, когато идват българските войски

сряда, 15 май 2019 г.

Изглед към Маркови кули край Прилеп
 Изт. Old Prilep
Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трепе Армиске области, 
Пов. Т. Об. Бр. 897, 4 Maja 1940 г.

"...Открити прояви с такъв характер са засвидетелствани през април, май и юни 1940 г. На 10 април Киро Петров, старши подофицер в 30-ти пехотен полк, казва на всеослушание в едно кафене в гр. Урошевац, Косово, че е българин. 

На 20 см. църковният служител Сотир Миов от с. Марков град, Прилепска околия, убедено твърди пред посетителите в една прилепска кръчма, че в близко време Югославия ще бъде нападната от Италия и България. 

По време на своя разказ С. Миов държи в ръцете си голяма восъчна свещ, като обявява, че ще я запали, когато „дойдат българите"73..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.

Изложба за сръбския погром в Босилеградско

вторник, 14 май 2019 г.

На 15 и 16 май 1917 г. сръбска чета, предвождана от войводата Коста Печанац, прониква в довоенните предели на Царство България, като атакува Босилеградско. Резултатът от действията на паравоенната формация се измерва в 35 души убити, унищожено имуществото на 317 домакинства и материални щети в размер на над 2,5 мил. лв. Жертва става цивилното българско население на селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Горна и Долна Лисина, Долна Ръжана, Топли дол... 

 По повод 100 г. от събитията КИЦ-Босилеград поде инициативата за изработването на фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15–16 май 1917 г.”. Тя е финансирана от анонимен дарител, българин емигрант в Швейцария. Автор е доц. д-р Ангел Джонев. 

Изложбата е представяна в Босилеград, в Народното събрание на Р. България, в Дупница. По повод годишнината Македонският научен институт, научно информационната му група в Кюстендил и КИЦ – Босилеград организират представяне на 16 май 2019 г. от 17.00 ч. във фоайето на Общински театър Кюстендил.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019