Брой 4 на бюлетин "Българите на Балканите и по света"

вторник, 24 април 2018 г.

"Българите на Балканите и по света

бр. 4 за 2018 г. 

Съдържание: 

Новини за Македония...1–5 
Български общности зад граница... 5–9 
Акцент: Прецедент ли е държавността на Косово... 10– 14 
Интервю на броя Петър Богоески: Договорът с България трябваше да бъде подкрепен единодушно в парламента ...14–18 
Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи... 18–22 
Дейност на МНИ... 22–25 
Нови книги и издания... 25-29

 Целият брой четете по-долу: 

Дискусионен форум на МНИ в Централния военен клуб

понеделник, 23 април 2018 г.

За дискусионния форум на МНИ в Централния военен клуб, зала „Тържествена” 

 На 20 април в зала „Тържествена” във Военния централен клуб председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров откри Дискусионен форум, посветен на няколко събития. На първо място се отбеляза Априлското въстание. 

На днешния ден – 20 април, преди 142 години, отбеляза той, нашите предци не се поколебаха да въстанат и насочат няколко стотин кремъклийки и двайсетина черешови топчета срещу многочислени и модерно въоръжени сили на петвековния поробител. Голяма част от тях намериха смъртта си след като се сражаваха фанатично за свободата на своята бъдеща българска държава и влязоха в Пантеона на безсмъртието. 

Днес, когато честваме или спорим кой и защо ни освободи, не бива да забравяме за подвига на Априлци, за тяхната безгранична смелост и порив към свободата, защото без Първото народно събрание в Оборище, без кървавото писмо от Копривщица и героичните битки при Панагюрище, Клисура, Перущица, Брацигово и др. места, след месеци нямаше да има нито боеве при Плевен, нито на Шипка, нямаше да има мирен договор в Сан-Стефано, а още по-малко от лятото на 1878 г. национална държава, която „строителите на съвременна България” не след дълго ще превърнат в балкански колос с европейски измерения. 

 Доц. Гребенаров обяви, че съорганизатор на научния форум е Институтът за исторически изследвания при БАН. Важно съдействие за неговото осъществяване имат домакините – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” и Министерство на отбраната на Р България. Партньор на МНИ в форума е Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва. От името на Софийската съюзна организация, нейният председател – бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов, поздрави присъстващите гости и участници и пожела успех на форума. 

В дискусията за Априлското въстание, водена от проф. д.ист.н. Илия Тодев, взеха участие проф. д-р Пламен Митев, който постави важни проблеми от епохата, доц. д-р Атанас Шопов представи презентация, посветена на музейната експозиция в Панагюрище, д-р Георги Тренчев се спря на участниците в Априлската епопея от Разложко, проф. д.ист.н. Илия Тодев презентира най-новата си книга „Батак в Априлското въстание – и в българската памет”, слова за труда произнесе проф. д.ист.н. Лизбет Любенова. 

В следващите заседания бяха представени две книги на МНИ, отнасящи се за Македонския въпрос. Първата, с автор д-р Илко Дренков „Македонският въпрос и Великобритания (1919–1949)”, предизвика дискусия с водещ – доц. д-р Димитър Митев. В нея се включиха доц. д-р Ал. Гребенаров, Николай Поппетров и д-р Георги Георгиев. 

Авторът Ил. Дренков разказа за изминатия труден изследователски път, съпровождащ подготовката, написването и отпечатването на книгата. Отношение към втората книгата на МНИ, написана от д-р Сия Никифорова, „Българската стопанска политика във Вардарска Македония (1941–1944)”, взеха доц. д-р Ал. Гребенаров, доц. д-р Стоян Германов, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, Н. Поппетров и проф. д.ист.н. Трендафил Митев. Трудът е отпечатан със съдействието на Министерството на културата, програма „Помощ за книгата”. В дискусията бе отбелязано и друго важно събитие, свързано с труда: 19 април – Българският Великден в Македония преди 77 години. В края д-р Никифорова благодари на всички, които допринесоха този многогодишен труд да бъде обнародван.
В заключителните си слова доц. Гребенаров благодари на всички гости на форума и заяви, че тези ценни нови издания на МНИ трябва да бъдат представени и пред обществеността в Р Македония, която със сигурност не познава голяма част описаните събития и процеси.

Македонски политик с впечатляващо интервю за МНИ

неделя, 22 април 2018 г.

Петър Богоески
Сн. БГНЕС
ДОГОВОРЪТ С БЪЛГАРИЯ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ПОДКРЕПЕН ЕДИНОДУШНО В ПАРЛАМЕНТА 

 Разговор с Петър Богоески, един от лидерите на т.нар. Реформаторско крило във ВМРО-ДПМНЕ

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Православен, роден в Крушево – градът на Илинденското въстание, но вече повече от половината си живот заедно със семейството си живее в Скопие. Учил е в България, член и активист е на ВМРО-ДПМНЕ от 1995 г. до днес. Казва, че ще бъде там докато чувства, че може да направи нещо, с което да продължи делото на Организацията. В момента е заместник-генерален секретар на партията. Споделя задоволството си от факта, че за първи път Благодатният огън е предоставен на Македонската православна църква от Българската православна църква. С Петър разговаряме в дните около Великден.

- Ти си свързан с т.нар. Реформаторско крило на ВМРО-ДПМНЕ. Кои според тебе бяха основните задачи на реформаторите? 

 - Радвам се на факта, че днес всички членове на ВМРО-ДПМНЕ приеха реалността, според която само реформите са пътят за успехите на партията в бъдеще. Нашата концепция за демократизация и модернизация на ВМРО-ДПМНЕ съдържаше четири основни цели: промяна на Статута на партията, нов избор на ръководните органи, промяната на политиката на вътрешната и международната сцена. Като краен резултат си поставяхме цялостната европеизация на партията и връщането на доверието към нея вътре и вън в страната. В този момент основната пречка за осъществяването на същностни реформи в партията е частично отстранена и по този начин е отворена вратата за окончателното реализиране на плана за демократизация и модернизация на ВМРО-ДПМНЕ. Стартира нов процес за приемането на нов Статут на партията, който да гарантира демократичен вътрешнопартиен живот. Най-важното е да продължи процесът на укрепване на доверието, за да може всички заедно да тръгнем към бъдещи победи. Нужно ни е също така храбро политическо лидерство, тъй като колкото по-бързо се движим към това да станем истинска „европейска партия”, толкова по-бързо победите ще дойдат. 

 - Петър, повече от месец си заместник-генерален секретар на партията. От тази позиция промените се правят по-лесно или по-трудно? 

 - Разбира се, че е по-трудно. Но това е необходим процес на интеграция на всички онези, които сме отдадени на реформите и на задачата да облекчим този процес в органите на партията. За нас е по-трудно, но за партията е далече по-лесно. Приехме това с всички рискове, които тази ситуация носи. В този момент сме цел на остри критики с обвинението, че сме кариеристи и печалбари, че приемайки „постове” в партията, сме забравили реформите. Сигурен съм обаче, че много скоро делата ни ще покажат, че вървим по правилния път. 

 - Вече няколко месеца ВМРО-ДПМНЕ бойкотира работата на парламента. А там има нужда от мнозинство, което да приема важни за държавата реформаторски закони? Как мислиш, кога депутатите на партията ще се върнат в Събранието? 

 - Преди седмица Централният и изпълнителен комитет на ВМРО-ДПМНЕ прие становище за повторно активно участие в работата на македонското Събрание. Разликите с управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) около реформаторските закони до голяма степен са преодолени и се очаква те бързо да бъдат приети. Това е ясно доказателство, че ВМРО-ДПМНЕ променя политиките си в една европейска посока. Вярно, правим политическа жертва за партията с цел да ускорим евроатлантическите процеси на интеграция на Република Македония, но си даваме сметка, че правителството вече няма да има ексклузивното право да каже, че напредъкът към НАТО и ЕС е само тяхна заслуга. 

 - Знаеш ли, Петър, когато Християн Мицковски бе избран за председател на партията, получих покана от един български вестник да направя негов политически портрет. Отказах, като заявих, че ще го напиша когато видя поне един знак, че той се еманципира от предишния лидер Никола Груевски. Има ли вече такива знаци на еманципация? 

 - За мене е много по-важно да бъдат изслушани, разгледани и реализирани проектите и идеите, които имаме, от това да заемем някаква позиция в партията. Не е никак редно, ако за нещата се убеждаваме с празни приказки. За всичките ни намерения, честни или не, най-доброто потвърждение ще бъде направеното от нас. Това очаква от нас както общество вътре в държавата ни, така и международната общност. Те очакват дела, а не думи. Времето ще покаже. Всъщност в този момент разработваме някои много важни проекти, които ще донесат на партията допълнителна стойност, както от организационен, така и от програмен аспект. Това са процеси, които изискват време, но и посветеност. Ще успеем. 

 - Законът за езиците се превърна в терен на остри спорове между вас и управляващите партии. Какво е твоето отношение към него, толкова ли е страшен? 

 - Влиянието на старите „югославски и руски” интереси е все още твърде силно в Македония. Както при македонците, така и при албанците. Те искат да блокират или забавят процеса на интеграция на страната ни в НАТО и в ЕС. Тъкмо от тези „кухни”, от „югославските кадри” дойде това предложение за Закон за езиците, точно в този исторически за Република Македония момент с цел тя да бъде дестабилизирана и поделена, да бъдат издигнати нови стени в обществото и за връщане назад в миналото. Тези стари „кадри” са най-плътно представени в политическа левица, към която принадлежат двете партии, коалиционни партньори в правителството – СДСМ и ДСИ. Това са същите хора, които се бореха да продължи да съществува т.нар. къса югославска федерация и да не се създаде независима македонска държава. В едно интервю за македонски портал изтъкнах, че е време да започнем да гледаме на съвременността през призмата на бъдещето. Само така може да стигнем да устойчиви решения, които да надживеят и нас самите. Ако оставим миналото да влияе силно над днешния ден, тогава само ще създаваме конфликт. ВМРО-ДПМНЕ няма нищо против развитието на правата на всички граждани на държавата, в това число и на албанците в нея. Но за разлика от СДСМ ние сме за реални придобивки за всички граждани. Не за популистки мерки и несправедливи решения. 

Възможностите в македонското общество трябва да произтичат от статута „гражданин на Република Македония”, а не от националната, верската или някаква друга принадлежност. Тъкмо заради това на няколко пъти изтъкнах, че концепцията на СДСМ „Едно общество за всички” дълбоко в себе си е утопична, неиздържана, повторение на комунистическото „Братство и единство” и като такъв създава незрели решения като Закона за езиците. Това е концепция, която създава конфликти и затова е абсолютно неприемлива в Република Македония. Тя е в пълно противоречие с гражданската концепция, с концепцията на индивида, онази, която извира от нашата идеологическа матрица на ВМРО. 

Тази концепция не носи европейско бъдеще на страната, но ни връща в „югославската съдба”. Ние сме за закон, който ще донесе реални придобивки за всички албанци в държавата. По всички тези, пък и други причини, Законът трябва да се върне в началния етап на подготовка, около него да се изгради национален консенсус от всички политически фактори в страната – и македонски, и албански, но и от другите общности, и така да се приеме взаимноприемливо решение, което ще остане трайно и ще бъде „личната карта” на македонската демокрация. 

 - Петър, не можем да отминем и въпроса за Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Македония. Как мислиш, неговата реализация бавно или бързо върви?

 - Договорът беше ратифициран в македонското Събрание на 15 януари тази година, на същия ден, в който Република България първа от всички държави в света, призна Република Македония като независима държава. Този факт съдържа дълбока символика и затова използвам случая най-искрено да благодаря за приятелството и подкрепата към македонската държавност на всички граждани от България, а преди всичко на онези политици от онова време, които се изявиха като истински визионери на общия българо-македонски интерес на Балканите да съществува независима македонска държава. В този смисъл разбирам и значението на този нов договор – като подкрепа на македонската държавност. Въпреки символиката на 15 януари обаче, има нещо, което мене ме смущава. Ако ме бяха питали мен, щях да отложа ратификацията от 15 януари за по-късна дата, щях да почакам още малко време с цел и опозицията да може да гласува за него. Според мен, договорът трябваше да получи единодушна подкрепа в македонския парламент. (Петър, и аз смятам така, даже на няколко пъти писах и говорих по тази тема...) 

За ВМРО-ДПМНЕ като модерна европейска партия изграждането на приятелски отношения с Република България и с нашите сестрински партии от ЕНП, като ГЕРБ, е приоритет. А през тази година – 2018-а , имаме истински шанс да покажем по най-добрия начин актуалността и важността на Договора. Шансът е в това да станем свидетели на 1000-годишната радост от признаването на МПЦ от страна на БПЦ, като това би могло да стане тъкмо на деня на създаването на Охридската архиепископия, ден, който толкова много ни свързва и е от изключително значение за всички нас – и от Македония, и от България. 

 Интервюто взе Костадин Филипов

Изложба на МНИ за българските офицери гостува в Кюстендил

четвъртък, 19 април 2018 г.

Членове на МНИ представиха изложбата за българските офицери в Кюстедил 

Николета Войнова 

На 19 април 2018 г. в Къща-музей „Димитър Пешев“ бе официално открита изложбата "Българските офицери, родени извън пределите на Княжество България". Тя е дело на Младежки клуб „Даме Груев“ към Македонския научен институт и съдържа 22 табла, посветени на 25 български офицери. Изготвена е с материалната подкрепа на Студентски съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а съорганизатори са Македонският научен институт и Регионалният исторически музей – Благоевград.

За да видите още фотоси от албума, кликнете върху снимката по-долу:


 Встъпителни думи като домакин отправи директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил г-н Валентин Дебочички, който изказа своята признателност към МНИ за възможността да бъде показана изложбата в Кюстендил. Научният ръководител по подготвката на изложбата – проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, очерта историческата рамка на участието на българските офицери във въстанията и войните за национално освобождение и обединение. 

Той наблегна, че голяма част от офицерите са дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховния македоно-одрински комитет и най-вече на Тайните офицерски братства. Разказа за подбора на военните дейци и тяхното съотношение от Македония, Одринска Тракия, Северна Добруджа и осезаемото присъствие на офицери, родени в Безарабия. 

Николета Войнова открои целите и дейността на МК „Даме Груев“, който навършва една година от своето създаване. Спомена участниците, работата по изложбата и дизайна, чиито автор е д-р Кирил Алексиев от РИМ-Благоевград и филиала на Македонския научен институт– Благоевград. 

 Събитието имаше обществен и медиен интерес в града, а на откриването присъстваше заместник-кметът на Кюстендил – Светослав Василев. До този момент изложбата е представяна в Благоевград и София през есента на миналата година. Поради засиления интерес към нея в края на април т.г. предстои откриването ѝ във Велико Търново в Националния военен университет „Васил Левски”.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018