Eкзархията в защита на българските интереси в Македония и Одринско

четвъртък, 16 януари 2020 г.

Българските владици при освещаването на
 църквата „Свети Стефан“ в Цариград, 1897 година
сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 2. Добриянов, Т. Българската екзархия в защита на българските национални интереси в Македония и Одринско … 117-122

На 27 февруари 1870 г. е издаден султански ферман за учредяване на Българска екзархия. Според фермана Екзархията е независима от Цариградската патриаршия. По гражданските въпроси тя кореспондира директно с Високата порта и сама урежда своето вътрешно управление. 

Член 10 на фермана определя и духовната юрисдикция на Българската екзархия, която има 16 епархии, от които в Македония тя включва 7 епархии, оглавявани от владици — Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка и Неврокопска, и седем с наместници — Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска и Мелнишка, както и две в Беломорска Тракия — Драмска и Одринска, с над 1300 свещеника, 1600 черкви, 73 манастира...

Целият материал четете по-долу:

Българите и българските селища в Източна Тракия

сп. "Македонски преглед", година XXVIIII, 2006, № 4. Маджаров, П. Българите и българските селища в Източна Тракия … 129 - 144 

Най-старото историческо население в Източна Тракия е било тракийското, за което дават сведения гръцките историци от III в. пр. н.e. Херодот, Тукидид и Ксенофонт.

 Макар че траките са били многоброен народ, според старите автори, следи от големи селища те не са оставили. Въпреки това се срещат име, на на селища от чисто тракийски произход като Виза, Визица, Урдувиза, Ускудама, Одрин, Друзипара, Тарподиза, Девлетли агач, Орудиза (Елхово), Садоме  Факия и др. Ако се съди по многобройните могили, които се срещат на всяка крачка в Странджа, ще трябва да се приеме, че такива селища е имало по цялата планина, макар да не се знаят имената им и да не може да се видят други следи от тях. 

По могилите следва да се съди, че Странджа е била гъсто населена с тракийско население. Такива селища се срещат около Созопол, Приморско, Василико, Ахтопол, Граничар, Богданово, Мадлеш, Бяла вода, Звездец, Стоилово, Калово, Визица, Граматиково, Малко Търново, Сушица, Кладара...

 Целият материал четете по-долу:

 

Доминик Мърфи - един голям приятел на България

сряда, 15 януари 2020 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVIIII, 2006, № 4. Божинов, В. К. Доминик Мърфи - един приятел на българите … 117 - 128

България е привличала вниманието на Западния свят когато е била в контекста на голямата европейска политика. Родината ни почти винаги е ставала заложник на Великите сили, затова всяко по-човешко отношение към българите от страна на западни политици, дипломатически представители, видни общественици или обикновени люде буди чувство на симпатия към тези хора. 

Тъкмо поради това ще си позволя да разкажа за един от тях американския консул в София по времето на Първата световна война Доминик Мърфи - човекът, отдал много сили и енергия за добруването на България...

 Целият материал четете по-долу:

Македонският въпрос пред държавните власти в САЩ

вторник, 14 януари 2020 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVII, 2004, № 2. Митев, Тр. Македонският въпрос пред държавните органи на САЩ през 30-те години на XX век ... 93 - 116

През последните години в българската политическа наука се налага тезата, че през първата половина на XX в. в САЩ се оформя и работи едно неголямо, но активно пробългарско лоби. За половин век то организира впечатляваща серия кампании за защита на националните интереси на българския народ и оставя след себе си ценен опит като идеи, стратегия, тактика, политически техники за оказване за въздействие върху институциите, ангажирани с външната политика във Вашингтон и пр. 

До сега обаче изследователите на българския политически процес не са направили достатъчно, за да могат читателите да се запознаят с оригиналните документи, конто разкриват истината за тази изключително важна дейност, свързана с работата на групите за оказване на натиск в демократичното общество, чиято съвременна актуалност е огромна. 

За да се запълни посочената празнота по-долу поместваме един подробен отчет, направен от Лазар Киселинчев. Той е член на ЦК на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО), която обединява македонските българи, изеелили се в Америка. От 1927 до 1931 г. Киселинчев организира и ръководи едни от най-впечатляващите лобистки инициативи на МПО за защита на българите, останали след 1919 г. под влаетта на Сърбия и Гърция...

Целият материал четете по-долу:

Болградското училище - първа българска гимназия през Възраждането

понеделник, 13 януари 2020 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 2. Узун, С. В. Болградската гимназия … 141 - 144

Далеч от българските земи между Дунав и Днестър на земите на хан Аспарух има една българска частичка, която през XIX в. от искра пламна в огън на българската революция, култура и идентичност. Става дума за първото българско средно учебно заведение по време на Възраждането на българския народ през епохата на турско-гръцкото робство, изиграло важна роля в това Възраждане - "Болградско Централно училище" (гимназия).

Това национално българско училище отбелязва периоди на разцвет и на упадък. В историята на България, то заема предно място. От тази гимназия излиза голяма част от българската интелигенция непосредствено след Освобождението от турско робство...

Целият материал четете по-долу:

1000 години остров "Свети Ахил" пази български съкровища

петък, 10 януари 2020 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Благоев, Г. За някои известни и нови факти от Преспанския остров „Свети Ахил“, свързани с българската история … 97 - 106

Археологическите паметници в района на двете Преспански езера са познати отдавна в медиевистиката. Най-важните от тях са свързани с островът „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, днес в Северозападна Гърция, където историците локализират средновековният български град Преспа. 

Според проф. В. Гюзелев на труднодостъпния остров е бил разположен вторият след Охрид укрепен „център-резиденция“ на цар Самуил, където той често пребивавал. Гръцкият архитект и археолог Н. Муцопулос смята, че тук е била „столицата на Самуиловата държава“.

Независимо от нюансите в интерпретирането на Преспа като главен град на Западнобългарското царство, безспорно е нейното важно политическо и духовно значение в бурните времена от края на Х и началото на XI век. 

Вероятно Преспа е стратегически център още по времето на княз Борис II, свързан с разпространението на християнството в западнобългарските земи. В едно свое писмо до неназован севастократор архиепископ Теофилакт Охридски споменава църквата „Свети Ахил“ като една от седемте катедрални църкви, построени след покръстването в България от княз Борис II. 

Въпреки че твърдението на охридският архиепископ не се потвърждава от данните на археологическите разкопки и думите му вероятно имат за цел да подчертаят значението на Преспа като важен духовен център на Първото българско царство, намиращ се в близост до Охрид, където Св. Климент Охридски развива своята голяма просветна и книжовна дейност. 

Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020