Българин от Егейска Македония обучавал на четмо и писмо търновци

сп. "Македонски преглед", г. XII, 1940, кн. 2. Първият елински учител в гр. Велико Търново — Иван Симеонов Македонец..., 56-76

Известно е, че из многобройните гръцки училища в българските земи през миналия век ръководителите на образованието не са били изключително гърци. Голяма част от тях са били българи, получили образованието си в България или пък в Гърция, Цариград или по островите. 

Изобщо много добре е позната от историята на нашето възраждане голямата роля на гръцката просвета за националното пробуждане на нашия народ. Гърците служат за образец не само при създаването на българските училища, но и разнообразните културни течения и въпроси, които вълнуват гръцката общественост, се отразяват и върху духа на нашите просветители от епохата на нашето пробуждане. 

Достатъчно е да споменем за гръцките спорове около литературния език, които пораждат подобни спорове и в средата на нашите книжовници. В гръцките училища покрай другото нашата младеж се е запознавала с политическите и културни веяния на Запад...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Тържествено честване на Свети Дух - Ден на Македония

Програма: 

10.00 ч. - Поклонение пред Паметника на революционерите от Македония и Тракия в столицата; 

11.00 ч. - Научна сесия на тема "100 години от Ньойския диктат и българският национален въпрос". София, Пиротска 5, ет. 2. 

12.45 ч. - Представяне на Изложбата "Български офицери, родени извън Княжество България" от представители на Младежки клуб "Даме Груев" към Македонския научен институт. 

 Заповядайте!

Прочетете още »

Зад кулисите на българо-македонската комисия по история и образование

Здравейте, каним ви на поредната Лектория "Македония", този път посветена на работата на съвместната българо-македонска комисия по история и образование. 

Ще ни гостува заместник-председателят на българскатка част доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ. Имате възможност да го питате, критикувате или похвалите за всичко, свързано с работата на комисията. 

Медиатор на събитието ще бъде популярният тв журналист Костадин Филипов. 

Сряда, 19 юни, 18, 00 часа, Македонски научен институт, втори етаж на "Пиротска" 5. 

Заповядайте!

доц.д-р Александър Гребенаров, 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Марко Лерински (1862 - 1902)

Георги Иванов Гюров

 (Марко Лерински, Марко войвода) 20 юни 1862 г., Котел - 13 юни 1902 г., с. Пътеле, Леринско 

Георги Иванов е роден в Котел. През 1883 г. Постъпва в редовете на българската армия и участва в Сръбско-българската война от 1885 г. За проявения си героизъм е повишен в чин и отличен с награди. По време на Четническата акция от 1895 г., организирана от Върховния македоно-одрински комитет, той се включва в четата на Стойо Костов, която напада Доспат. След акцията отново е на служба в армията. 

През 1901 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, конто го привличат във ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където става известен под псевдонима Марко. Благодарение на способностите си и добрата военна подготовка, която има, котленецът Марко превръща своята чета в школа за подготовка на четници и войвода за революционната организация, а Леринско - в един от най-дисциплинираните и образцови райони на организацията. 

Личният пример, желязната твърдост и понасяне на несгодите е един от основните му начини на въздействие. Името му се разнася като легенда от уста на уста, а населението го боготвори и му вярва. Марко е първият от известните дейци, който предлага да се вдигне всеобщо въстание. Като войвода на чета действа не само в Леринско, но и в Костурско, Воденско и Битолско до 1902 г. На 13 юни 1902 г. Марко Лерински загива в сражение с турците в леринското село Пътеле.

д-р Георги Тренчев. Македония в българския национален календар през 2012 г. сп. Македонски преглед, кн. 1, 2012, 145-163.

Прочетете още »

Александър Чакъров (1869 - 1910)

АЛЕКСАНДЪР (САНДРЕ) ГЕОРГИЕВ ЧАКЪРОВ 

(1869 г., Струга - 18 януари 1910 г., Битоля)

 Александър Чакъров е роден в семейството на стружкия български първенец и възрожденски деец Георги Чакъров. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий" и учителства в Струга, Охрид и Гумендже. 

През 1894 г. е привлечен във ВМОРО и влиза в ръководството на Охридска революционна околия. През 1901 г. е извикан спешно в Солун, за да поеме част от функциите на Централния комитет на ВМОРО, чиито членове са арестувани във връзка с т.нар. Солунска „афера". По време на Илинденско-Преображенското въетание (1903 г.) е член на Горското ръководство в Охридския район, въпреки физическата си неподготвеност за трудностите на четничеството. 

След въетанието Ал. Чакъров се отправя към свободна България ирез Албания и Черна гора. Работи като учител в с. Новоселци, Софийско, където го заварва обявяването на „хуриета" през 1908 г. Завръща се в Македония и отново взема активно участие в политическите и културни борби на своите сънародници, но разклатеното му здравословно съетояние става причина за ранната му смърт във вилаетския център на Западна Македония.

д-р Георги Н. Георгиев. Македония в българския национален календар през 2009 г. сп. Македонски преглед, кн. 1, 2009, 145-163.

Прочетете още »

Георги Константинов Държилович (Динков)

Роден в семейството на будния българин Константин (Динката) Държилов, преселено в Солун от с. Държилово, Негушко,

Георги Динков получава образование на гръцки език в главния град на Македония и в богословското училище на остров Халки. През 1858—1860 г. учи в Русия като руски държавен стипендиат. 

По-късно учителства в разни краища на Македония и събира географски и фолклорни материали по почина на Димитър Миладинов. Част от тях той предоставя на Стефан Веркович, с когото подържа оживена кореспонденция. Многократно арестуван от турските власти по обвинения на гръцкото духовенство заради родолюбивата му дейност, Г. Динков, известен като даскал Динката, се превръща в истински апостол-мъченик на българското национално дело в Македония.

Така например той успява да въведе преподаване и богослужение на роден език в с. Загоричани, Костурско, което едва не му струва живота - пребит е почти до смърт и хвърлен за пореден път в затвора след подстрекателство на гръцкия костурски митрополит. 

През 1867 г. съдейства на сестра си Славка Динкова за откриването на първото новобългарско училище в Солун в бащината им къща. Взема и дейно участие в съставянето на Солунската българска църковна община. По ирония на съдбата Г. Динков търси убежище в Атина от преследванията на фанариотите. Там и почива, недочакал Освобождението на България.

д-р Георги Н. Георгиев. Македония в българския национален календар през 2009 г. сп. Македонски преглед, кн. 1, 2009, 145-163.

Прочетете още »