Основоположниците на ВМОРО черпят опит от дейността на Васил Левски

Основоположниците на ВМОРО черпят опит от национално-освободителното движение в България 

За дисциплиниращите фактори в дейността на ВМОРО, за морално-етичния кодекс на Организацията, за нейните опити за модернизация на селското стопанство и за активността на жените сред българите в Македония и Одринско с д-р Елена Александрова разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Елена Александрова завършва специалността „История“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2001 г. Успешно защитава научната и образователна степен „доктор“. Работи като уредник в Регионален исторически музей–Благоевград. Член е на Македонския научен институт. Автор е на монографията „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893–1912 г.)“, както и на редица публикации в специализирани научни издания. Член е на екипа по редактирането и съставителството на няколко сборника, посветени на важни теми от националната ни история. 

 – Д-р Александрова, наскоро в Македонския научен институт представихте две свои книги. Едната е посветена на дисциплината и всекидневието в политиката на ВМОРО в периода от създаването ѝ до 1912 г., а втората – на женските активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия. Защо се наложи два труда наведнъж да бъдат представени на научната общност и на любителите на тези теми? 

– Книгата „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893–1912 г.)“ е моят дисертационен труд и работата по нея ми отне четири години. Когато излезе от печат през пролетта на 2020 г., попаднахме в пандемична обстановка и мерките за безопасност не позволиха да се събират повече хора на обществени изяви. Така, планираното представяне в МНИ се отлагаше във времето. Дисциплиниращата политика на ВМОРО обръща специално внимание на женския пол, което у мен провокира интереса към жените в Македония и Одринско. Забелязах, че те остават встрани от научния интерес на изследователите, бих казала малко незаслужено, а всъщност имат принос и роля за утвърждаването на българската общност в двете области. Така, работейки по проблема за дисциплината на ВМОРО след населението и кадровия състав, започнах да събирам емпиричен материал и по темата за жените. Две години по-късно успях да обработя целия натрупан изворов материал и да издам втора книга „Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.)“. 

И ето сега, двете книги, които са свързани в известна степен помежду си, намериха публичност в представянето, което МНИ организира. 

– „Който се узнае, че е шпионин, се осъжда на смърт“. Това ли е крайната мярка на правораздавателните функции на ВМОРО, за които говорите в първия си труд? 

 – Всъщност основоположниците на ВМОРО, както някои от тях сами уточняват, черпят опит и идеи от българското националноосвободително движение преди Освобождението, включително и в частта за правораздавателните действия. Важно място сред програмните документи на българската революционна идеология заема „Наредбата на работниците за освобождението на българския народ“, съставена от Васил Левски. Според нея, на първо място смъртно наказание се предвижда за предатели или „неприятели“ на делото. 

В този смисъл мога да твърдя, че ВМОРО в своите устави и правилници стъпва на вече „отработена“, така да се каже, основа. Прави впечатление, че макар „Уставът на Български македоно-одрински революционни комитети“(БМОРК), както се нарича организацията през 1896 г., да има статут на програмен документ, отнасящ се само до членовете, придобива тежестта на съдебно-наказателен кодекс и за нечленуващите в нея. 

Тук трябва да се обърне внимание на чл. 13 от Шеста глава „Наказания“, според който „всеки, който нанесе щета на Делото, било той работник или не – се наказва“. На предателството се гледа като на най-тежко престъпление, както по целесъобразност, така и от гледна точка на морала на ВМОРО. 

Все пак обаче самата ВМОРО няма интерес да прилага смъртно наказание на членовете си при всяко провинение, защото това ще я отдръпне както от активистите, така и от населението. Организацията настоява да покаже с практическите си действия, че е строга, но и държи да бъде справедлива и най-вече милостива към някои грешки. 

– „Без пиянство и разврат“ ли е основата на морално-етичния кодекс на организацията, или има нещо друго? 

 – Програмните документи илюстрират, че проблемът за примерно и принципно четническо поведение е важен от целесъобразност и поради необходимостта населението да се възпита в доверие към революционната кауза. Изглежда, че след Илинденско-Преображенското въстание Организацията е повече реформистки настроена по посока на култивиране на нови ценности както сред населението, така и в личния състав. 

Въпреки че „за пиянство и посегателство над жена“ се предвижда смъртно наказание по Устав и Правилник, защото тези „пороци“ развращават четите, съвременниците нееднократно илюстрират отклонения от нормата. Нарушения с морален характер се наказват най-често с обезоръжаване и отстраняване от четата и по-рядко със смърт. 

Те имат по-скоро отношение към авторитета на Организацията, но не и към нейния конспиративен характер или цели. Затова именно, ръководителите са по-снизходителни към някои отклонения от кадровия морал. Провинения от морално-етично естество могат да бъдат поправени от нарушителя, въпреки че той все пак понася някаква отговорност за тях. 

От дейците се изисква да бъдат пример за подражание и обект на уважение от страна на населението. Те трябва да надмогват чисто човешките пороци. От друга страна обаче, по целесъобразност Организацията се старае по всякакъв начин да ограничи възможните ситуации на предателство, каквото би могло да е едно пияно състояние на четник или войвода. 

– Видях, че посвещавате Вашето внимание на ролята на ВМОРО в модернизацията на селското стопанство. В условията на Османската империя това възможно ли е изобщо? Какво означава тя на практика? 

 – Прави впечатление, че на един по-късен етап от трансформациите в икономическата политика на ВМОРО някои дейци се насочват към опити за модернизация на селското стопанство и внедряване на нови технически култури. Така например през 1909 г. Георги Баждаров публикува няколко „необходими мерки“ за подобряване на земеделието като най-важният клон от поминъка на населението. 

За целта, той предвижда да се открият специализирани училища по отделните отрасли във връзка със земеделието, които са приоритетни за региона и най-вече винарство, лесовъдство, агрономство и животновъдство, като преподаването да става на национален език. 

Предвижда организиране на курсове по бубарство, пчеларство и овощарство. Като успешна практика за подпомагане на земеделското развитие, залага на мерките за увеличаване на обработваемата земеделска площ чрез пресушаване на блатата. За повишаване на добивите Баждаров предлага мерки за унищожаване на вредните насекоми и животни, регулиране на лова и риболова. 

Разбира се, тези мерки са отдавна въведени в земеделската политика на европейски и балкански правителства, като последните дори изостават от нея по обективни причини. За да подпомогне модернизацията на земеделското стопанство Организацията, която придобива функциите и на кредитна институция, устройва на много места земеделски спомагателни каси. Тези своеобразни финансови организации стават главния инструмент в икономическата политика на ВМОРО. 

Те пропагандират изгодно кредитиране на по-модерно земевладение с навлизане на интензивни земеделски култури и по-съвършена техника, а от друга страна, се превръщат в защитен лост срещу спекулативното лихварство. Прави впечатление, че поне в този ранен етап от развитието на организационната „банкова система“, липсва практиката на ипотечно кредитиране. В този смисъл може да се каже, че тя определено има социална насоченост за действително подпомагане и облекчаване материалното състояние на населението. 

В крайна сметка обаче, модернизацията в селското стопанство е почти невидима и остава предимно като идея у някои по-образовани дейци или като препоръка за бъдеще време. Самата османска държава не предприема действия за подпомагане на стопанството на нейното християнско население. Евентуалните опити за подобрения остават частна инициатива, подкрепяна финансово от касите на ВМОРО. 

Малко са иноваторите, а голяма част от населението не осъзнава ползата от обновяване в стопанството и не се старае да го прилага. Така че, плановете на Организацията за модернизация в селското стопанство остава по-скоро на хартия, отколкото да се реализира на практика. 

– В периода, който разглеждате, учебното дело на българите в поробена Македония и Одринско е приоритет на Екзархията. Какво е отношението на организацията към това децата да получават достатъчно „достославно“ образование? 

 – Известен е фактът, че ВМОРО е замислена и реализирана като действаща организация от няколко младежи със солидно образование за времето и мястото, в което са родени и израстват. От средите на македонската интелигенция са първите привлечени към идеологията членове – учители и книжари. Ядрото, от което се рекрутира членският състав, е Солунската българска мъжка гимназия, в която действа ученически революционен кръжок, подпомаган от учителския състав. 

 Тези факти не са новост, но обясняват в някаква степен политиката на ВМОРО към образованието в Македония и Одринско. За много от лидерите на революционната организация нуждата от по-качественото образование е свързана с необходимостта от промяна в социалния контакт сред населението. Освен това, то дава възможност да се посрещат по-лесно социалните задължения при бъдеща промяна в политическата ситуация в Македония и Одринско. 

Сериозен ангажимент на Организацията е да направи първоначалното образование (до IV отделение) задължително и безплатно, чийто курс да се разшири до шест години. Екзархията прави известни усилия в тази посока, но очевидно, при незаинтересоваността на държавата от образованието на нейните християнски поданици и при липсата на санкции, посещаемостта на децата в училище остава да зависи единствено от волята на родителите им. Поради тези причини ВМОРО от позицията на утвърдил се сред населението властимащ орган, поставя под известен контрол и учебното дело. 

В селата, в които все още не разполагат с училища, се предприемат възможните мерки те да бъдат открити. Важна мярка със социален характер е училищната издръжка на по-будни деца от организационните каси. С цел подобряване на учебния процес се правят опити за откриване на училищни библиотеки в по-големите училища. 

Навлизането на ВМОРО в сферата на образованието е с цел да го направи достъпно за всички екзархисти, като вменява в задължение на родителите да изпращат децата си в училище, а не да ги възпрепятстват. ВМОРО „инвестира“ в по-будните и любознателните, като заплаща училищните такси за гимназистите и осигурява стипендии. В резултат, тя очаква от тях бъдеща лоялност към нейната кауза. 

– „Дайте на жената образование и ще имате една развита жена“. Този постулат, изнесен напред във втората Ви книга за женските активности сякаш е връзката с предишния Ви труд, за който досега разговаряхме? Така ли е? 

– Да. Както вече споменах, работата по дисертационния ми труд провокира у мен интереса към темата за женските изяви в българската общност в Македония и Одринска Тракия. Но тук се фокусирам не върху жените, които ВМОРО дисциплинира и се налага в техния интимен свят, а върху жените, отдали се на интелектуални занимания и наука, които, макар и плахо, излизат извън сферата на дома. 

Важно място съм отредила на организацията и функционирането на девическите училища, като „инкубатор“ на учителски кадри, от каквито българската общност в двете области има спешна нужда. От друга страна, там получават патриотично възпитание бъдещите „майки на нацията“, които от своя страна го предават на децата си. На второ място тук акцентът пада върху създаването на женски благотворителни дружества, инициирани отново от жени интелектуалки, които издигат ролята на жената в обществото. И на последно място съм представила жените във ВМОРО, но тези които доброволно, по лична подбуда се поставят в услуга на Организацията и стават част от сакралния свят на „посветените“. 

 – Вие работите вече няколко години в Регионалния исторически музей в Благоевград. Това, че не сте в „центъра“, както се казва, пречи ли на научните изследвания или дава допълнителна мотивация за успех? 

 – В Регионален исторически музей–Благоевград работя от 20 години като уредник. Работата на музейния специалист е многостранна, но това, което на мен лично ми носи най-голямо удовлетворение, е научноизследователската дейност. Чрез нея се чувствам най-полезна и пред себе си и пред обществото. Тя най-добре представя и популяризира огромния арсенал от документи и архиви в музейните фондове, които са непубликувани и не са влезли в научен оборот. Това е едно голямо предизвикателство и мотивация за работа.

Прочетете още »

Иван Вазов - Песни за Македония: Охридско езеро

ОХРИДСКО ЕЗЕРО 

 (Написано при известието за освобождаването на Охрид) 

Какво ме тласка днес и кой ме глас зове 

 към твоя лъскав шир и китни брегове, 

 о, езеро прекрасно? 

Не знам - но в тоя час 

величествен ламтя 

със вихрени крила към теб да полетя, 

към твоя чуден свят, пленил духа ми властно; 

ламтя да потопя душа и смаян взор 

на твойто огледало в светлия простор, 

о, езеро омайно, 

на сините вълни 

да гледам хубостта, 

 на техний плясък тих 

да слушам песента, 

 стенанието тайно; 

И там, при Охрид стар, 

праха да видя свят, въз който е стоял 

изчезналий палат на бурний Самуила, 

 да сетя, може би великия му дух витающ там; 

да чуя в ромона ти глух 

легендите свети на старината мила; 

да тъна във море от спомени, 

мечти пред твоя чуден шир с неземни красоти, 

 кой свода отражава, и гост очарован, 

въз славния ти бряг, да гледам възхитен 

народния ни стяг как вятър го развява! 

 Ноември,1915

Прочетете още »

Ново дружество на българи в Албания

На снимката: Ангел Вангеловски, 

председател на новото българско сдружение в днешна Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

Ново дружество на българи в Албания изникна в началото на месец ноември, тази година. Формацията "Бъдеще за младите българи в Преспа" обединява няколко десетки представители на българското национално малцинство в днешна Албания, живущи в района на Мала Преспа, информира на своята фейсбук страница фондация "Македония". 

Целта на организацията е съхраняване и популяризиране на характерните за региона на град Пустец и околността културни особености на местното българско население, както и утвърждаване на връзките между младите в областта и българската държава. За председател на структурата единодушно бе избран студентът в София Ангел Вангеловски.

Прочетете още »

В Скопие не бързат с конституционните промени

Какво означават думите на Еди Рама Северна Македония да не се самоизолира и да не се връща в миналото 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

Както е известно, не сме от феновете на албанския премиер, социалиста Еди Рама. След толкова изказани публично обвинения от негова страна по отношение на България в различни контексти и на различни места няма как някогашният баскетболист да е в списъка на политиците от района, на които симпатизираме. 

По едно време Рама толкова се беше увлякъл и самохаресал, че наруши всяка мярка на доброто държавническо поведение, дори и на по-специфичните балкански стандарти в това отношение. Че е устат, устат е, ама щом си влязъл в политиката, щом като си се превърнал в публична личност и три пъти последователно си премиер на близка държава, трябва да внимаваш в думите си, колкото и да ти се иска да се правиш на оригинален. Но пък ние в България сме достатъчно търпеливи, стараем се да не обръщаме толкова внимание на това, което хора като Рама изричат по наш адрес. За добро или за лошо. Както и да е. 

Този път обаче ще поговорим за думите на албанския премиер, казани неотдавна в Скопие на пресконференция след разговорите му с колегата от Северна Македония Димитър Ковачевски. Можете да ги прочетете в началото на рубриката ни „Новини от Република Северна Македония“. Ще ви стане веднага ясно, че препоръката на Рама, край Вардар да не бавят конституционните промени, е израз на загриженост не само за европейското бъдеще на Северна Македония. Да, промените в конституцията на страната, чрез които в нея да бъдат записани и българите, е условието, изнесено пред скоби за старт на преговорния процес на Република Северна Македония с Европейския съюз. 

Няма ли такава промяна, няма и да има втора междуправителствена конференция, с която по същество да започне отварянето и затварянето на глави от шестте преговорни клъстъра. Колкото и в Скопие да се правят, че това не е толкова важно препятствие, да броят с „колко на нула“ са победили България досега и как с подкрепата на европейската бюрокрация от Брюксел могат да започнат преговори, без нищо да са направили в отговор. 

Затова вероятно е и впечатлението, че политиците от най-високите и отговорни позиции в държавата прехвърлят необходимостта от промяната на основния закон някъде в неопределено бъдеще време – може би през ноември следващата година, може би след приключването на скрийнинга от страна на ЕС, може би когато някъде във времето се създаде необходимото мнозинство от две трети в парламента, може би… Дори президентът Стево Пендаровски на няколко пъти подхвърли, че в момента няма условия за промяна на основния закон на държавата и че това може да се случи някъде напред във времето. Кога? Когато щяло да има условия за прословутото мнозинство от две трети от 120-те депутати. 

При сегашната острота на противопоставянето между управляващи и опозиция в Събранието единственият изход за ново съотношение на силите изглежда са нови избори. Но премиерът Ковачевски ясно даде да се разбере, че не приема искането за предсрочен вот и определи следващата среща пред изборните урни в редовния срок след две години – в 2024 г. Дотогава ли ще чакаме българите да бъдат вписани в конституцията? Пък и кой би се наел да даде гаранция, че и тогава ще се получи такъв изборен резултат, който да създаде нужното мнозинство? 

Наскоро в едно телевизионно студио ме попитаха какво чакат политиците в Скопие с такова отлагане на промяната на конституцията? Как какво? Първо, чакат в България да се създаде такава политическа ситуация, в която условието за включването на българите в основния закон да бъде свалено. 

Ново парламентарно мнозинство, нов кабинет, нов премиер и външен министър, нещо такова. Как можаха същите хора в Народното събрание, които през октомври 2019 г. гласуваха Декларацията за блокирането на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС да променят становището си и през юни тази година да приемат ветото да падне? 

Съвсем същите хора, които тогава ръкопляскаха на Декларацията, сега направиха същото и с френското предложение. Защо този „механизъм“ да не се повтори? Пък и вижте какво става – външният министър на Северна Македония Буяр Османи идва у нас на работно посещение, за да демонстрира активност от неговата страна за диалога със София. И с кого се среща? Официално с лидерите на парламентарните партии у нас. Неформално – с Весела Чернева, бившият съветник на премиера Кирил Петков по външнополитическите въпроси, която около Нова година отиде в Скопие да урежда среща на патрона си с все още неизбрания от Събранието нов премиер на Северна Македония Димитър Ковачевски. 

При това, заобикаляйки българските дипломатически институции и водейки, по думите на бившия външен министър Теодора Генчовска, „паралелна външна политика“ на официалната. Това да ви говори нещо? На мене – да! 

Говори ми за едно очакване в Скопие у нас нещата да се върнат чрез някакво подобие на правителство, което отново да играе по онази свирка от преди няколко месеца. И която игра имаше за символ едно самолетче, което така и не успя да полети и да свърже София със Скопие достатъчно здраво. 

Второ, може би политиците край Вардар чакат войната в Украйна още да промени така геополитическата ситуация на континента и по света, че приемът на нови членки в ЕС без условия да стане необходимост. И то неотложна. Щом като Украйна и Молдова получиха бърза писта, щом като от Брюксел потвърждават интереса си към Западните Балкани, защо да не предположим, че и държавите от района със статут на кандидатки като Северна Македония, Албания, Сърбия и Черна гора биха могли да разчитат на членство вследствие на политическо решение, въпреки липсата им на пълна готовност за това? Хайде, Сърбия си има други проблеми, но останалите? 

Неслучайно неотдавна Урсула фон дер Лайен ги понаобиколи, раздаде тук и там по някой милион евра, за да ги окуражи да правят реформи и да се готвят. Хей го къде е Брюксел. Но ако България проявява търпение и дава време на Северна Македония да създаде такава политическа ситуация, че наистина чрез промяна на конституцията българите в страната да бъдат включени в нея като част от българския народ, Албания и Еди Рама очевидно не могат да чакат. 

 Скопие и Тирана се возят в един общ файтон по пътя към Брюксел и затова напредъкът или забавянето на едната страна се отразява и на другата. Много бяха актуални вероятностите Албания сама да продължи напред към европейското си членство във времето, когато България бе наложила вето над Северна Македония и нейните евроаспирации. Но колкото и много да бяха тези възможности, за всички бе ясно, че в края на краищата нито една от тях няма да стане реалност. 

И въпреки реториката му, че щом Скопие закъса, ние тръгваме сами, за Рама като премиер тази политическа реалност е повече от ясна – няма път за Албания без Северна Македония. Затова всяко забавяне или отклонение встрани при съседите в Тирана се приема като сигнална червена лампичка, че нещо трябва да се прави. 

Да, ситуацията наподобява онази от преди няколко месеца, в която България бе основния субект, към когото албанският премиер отправяше своите неуместни и злъчни критики. Но само наподобява. Защото този път топката е в полето на политическия и държавническия елит край Вардар и Рама добре съзнава това. 

И затова посланието му, директно изложено пред домакините на местния терен, е толкова конкретно – не направите ли конституционните промени, отивате в изолация, в която сами се напъхвате и се връщате в миналото. Не изпълните ли условието, което приехте с гласуването в парламента на предложението на френското председателство, губите темпо и време, което може да се окаже фатално. 

Правете си ясна сметка. Не е изключено да преувеличавам до някаква степен загрижеността на албанския премиер за темпото и динамиката на движение на Северна Македония по европейския път. Но в едно съм сигурен – посланието му от Скопие имаше за цел и да покаже на местните албанци и на техните политически лидери, че Тирана не ги е забравила. И в същото време да ги окуражи да настояват пред институциите в страната с легитимни средства да изпълняват поетите ангажимент, при това в срок. 

Защото, както неведнъж сме казвали, ако в Северна Македония има някаква общност, която най-много от всички да иска страната да членува в Европейския съюз, това са местните албанци. Имат си причини за това, които сега няма да разискваме, защото сме го правили неведнъж. Но толкова много искат, че вече до гуша им е дошло да се съобразяват с малкото основателни и много повече неоснователни прояви и мерки в защита на „македонската идентичност“, които тровят атмосферата в отношенията със съседите. И пречат на държавата да върви по истинския цивилизационен и европейски път. Истината е тази и тя не бива да се скрива – в Скопие не бързат с евроинтеграцията на страната си. Просто чакат „нещо да се случи“. И това ако е зряла политика, здраве му кажи. 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува Владимир Перев

Едно от най-популярните лица сред българите в днешна РС Македония - журналистът и общественик Владимир Перев ще е следващият гост на лектория "Македония" при Македонския научен институт. 

Основната тема на дискусията ще бъде метаморфозата, която претърпя във времето една от двете водещи партии в Скопие - ВМРО-ДПМНЕ. Като по-специално ще бъде обърнато внимание на механизмите и хората, които постепенно доведоха до трайно налагане на антибългаризма като идеология на тази политическа сила, която иначе носи в името си чисто българско название - ВМРО. 

Срещата с Владимир Перев ще бъде в сряда, 30 ноември от 18,00 часа в Голямата зала на Македонския научен институт, втори етаж, "Пиротска" 5. 

Приканваме всички членове, приятели и симпатизанти на Македонския научен институт, както и на каузата на македонските българи, да се включат в дискусията - на живо, или през фейсбук страницата на Македонския научен институт. 

 Верен на своите основополагащи принципи МНИ предлага познания, а не митове! 

 Заповядайте!

Прочетете още »

Национализмът може да унищожи Северна Македония

Национализмът може да влоши отношенията с България и да унищожи Република Северна Македония отвътре, смята бившият премиер Зоран Заев 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

„Национализмът може да унищожи Северна Македония отвътре, но също така може да навреди на отношенията ѝ с Гърция и България, защото провокациите и националистическата реторика могат да дадат достатъчно причини на премиерите на Гърция и България да предприемат мерки срещу нас, за да защитят своето достойнство и гордост. Така че национализмът не допринася за изграждането на приятелства, не насърчава връзките, не осигурява проспериращо бъдеще“, каза бившият премиер Зоран Заев в интервю за Академична мрежа за подкрепа на политиката на ЕС към Западните Балкани. 

Бившият премиер направи паралел между национализма и патриотизма, като подчерта, че за разлика от национализма, патриотизмът дава силен стимул на хората да работят за по-добро бъдеще.

„Много ме е страх от национализма, може би защото съм от Западните Балкани. Наясно съм какво се случи в други части на света заради национализма и политиката на национализма. Когато се радикализира, придружена от популизъм, определено може да стане разрушителна. Има много отрови в света, но една от най-лошите е национализмът. Тези, които го използват за задоволяване на користни политически интереси, понякога тровят всичко, всявайки враждебност в обществата“, каза още Заев. 

Зоран Заев не пропусна да спомене и Преспанското споразумение, което постигна с бившия гръцки премиер Алексис Ципрас, като оцени, че този документ представлява истински успех, защото „ни даде възможност да демонстрираме способността си да решаваме външнополитически въпроси по мирен път, използвайки мека сила“.

Прочетете още »