Новите мерки срещу пандемията отлагат Лектория "Македония"

Е, и това се случва. С Лектория "Македония" се надявахме да изпреварим новата порция мерки срещу пандемията, но не ни стигна едно денонощие. 

Заедно с двамата участници в дебата – проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров решихме да проявим благоразумие и да я отложим за по-добри и по-здрави времена. Искрено съжаляваме и се извиняваме най-сърдечно на всички онези многобройни приятели, които бяха заявили, че ще дойдат. 

Здравето е по-важно от всичко друго. Темата за отношенията между София и Скопие няма да ни избяга, ще дебатираме по нея. 

Ваш Коста Филипов

Прочетете още »

Протопрезвитер Георги Николов (1906 – 1997)

115 години от рождението на протопрезвитер Георги Николов (9 октомври 1906, София – 19 април 1997, Дирнборн Хайтс, САЩ). Роден в семейство на крушевски преселници. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Следва в Теологичния отдел на Софийския университет. Същевременно оглавява студентското дружество „Вардар“. След дипломирането се записва в Духовната академия, която завършва през 1935 г. Ръкоположен е за свещеник от Неврокопския митрополит Борис на 7 декември с.г. 

Наскоро, по настояване на Иван Михайлов, с решение на Светия синод заминава като свещеник в САЩ. В началото на януари 1936 г. оглавява българската черква „Св. Климент Охридски“ в Детройт, където служи до 1970 г. Успоредно с духовните си задължения участва в емигрантския обществено-политически живот. 

Подчинявайки се на авторитета на Ив. Михайлов, участва в кампаниите срещу българските правителства след деветнадесетомайския преврат, особено в протестите срещу назначаването на епископ Андрей Велички за предстоятел на българската епархия в САЩ. 

През 1964 г. като признание за оказаната от него подкрепа на владиката Кирил Йончев при откъсване на паството му от Българската православна църква, е въздигнат в сан протосингел. Това довежда до отстраняването му от храма, на който е посветил живота си. 

Премества се в Дирнборн Хайтс, където служи като протопрезвитер до смъртта си.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Проф. Ивайло Дичев и Виктор Канзуров

Здравейте! 

Ако сте си мислили, че Лектория "Македония" на Македонския научен институт е закъсала някъде по пътя, ще останете излъгани. Просто се готвихме за новия сезон. 

И ето, той идва с дебат между проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров на тема: "Пътища за излизане от ситуацията, в която в момента се намират отношенията София–Скопие". 

Четвъртък, 21 октомври, 18,00 часа, 

София, ул. "Пиротска" № 5, голямата зала на 2-ри етаж.

УСЛОВИЯ – СПАЗВАНЕ НА ВСИЧКИ АКТУАЛНИ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ МЕРКИ: МАСКИ, РАЗСТОЯНИЯ, ОГРАНИЧЕНА ЧИСЛЕНОСТ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ. 

Домакин,както винаги, моя милост. Очакваме остър, но и компетентен дебат. Темата е актуална до болка, гостите са познати, водещият тръпне от нетърпение.

 Местата са ограничени, не закъснявайте!

Прочетете още »

Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Петя Жекова, Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов.............121-128

"...Отношението на големия оперен певец Борис Христов (1914 – 1993) към миналото, включително и към съдбата на Македония, често е отбелязвано от съвременници и изследователи. Интересите му към историята и подходът му са причина неговият биограф Атанас Божков да твърди, че Борис Христов притежава качества на историк1. 

В основата на това отношение е и бащата на певеца, Кирил Христов Совичанов (1878 – 1961), посветил усилията си като обществен и просветен деец на каузата на македонските и тракийските българи. Роден в Битоля в семейство, участвало в църковните борби, деец на ВМОРО, работил активно в Тракия, учител в Дедеагач (1896 – 1900), председател на Илинденската организация и главен редактор на списание „Илюстрация Илинден“, Кирил Христов има първостепенна роля за изграждането на историческа памет у синовете му, свързана и с Македония и Одринско. 

Самият Б. Христов в бележки към проекта на монографията на Божков за него предлага да се включи следният показателен текст относно баща му: „… разказва за Македония и за отчаяните войни, които е водила за съединението ѝ с единното отечество България..."

Целия материал четете по-късно

Прочетете още »

Празникът на св. св. Кирил и Методий в Сърбия

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Бисер Банчев. Празникът на св. св. Кирил и Методий и кирилицата в политическата символика на съвременна Сърбия...89-108

В Сърбия през следващите години 24 май се отбелязва от Белградската столична община и на културни форуми на сдружението „Матица Сръбска“. Наличието на паметник предлага подходящо ритуално място за провеждане на церемония на открито, което е задължително условие за символното представяне на един празник пред широката общественост. Така например през 2009 г. пред паметника се провежда молебен от сръбски, руски и български свещеници, воден от влиятелния митрополит Амфилохие Радович. 

Присъстват посланиците на Русия, Украйна и България и представители на посолствата на Белорусия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна Гора. Венец полага и заместник-председателят на столичния общински съвет7 . 

Към този момент трите години, изминали от поставянето на монумента, не са довели до пълноценното му приемане в масовото съзнание на гражданите. Името на парка „Св. св. Кирил и Методий“ е дадено отпреди Втората световна война, но не успява да се наложи, защото по същото време там е поставен паметник на сръбския книжовник Вук Караджич (1787 – 1864) и жителите на града наричат неофициално мястото „При Вук“. 

В решението на белградските общинари за поставяне на паметника на Солунските братя се говори най-общо за парка при Студентския дом „Лола“. Отсъствието на прецизност в официален документ не може да бъде случайно. Подобен лош шанс има и празникът 24 май. Той остава в сянката на рождения ден на Тито (25 май), който дълги години се е отбелязвал широко като „ден на младостта“. 

Живият спомен на няколко генерации не приема да бъде заличена паметта за Тито, а и властите не се опитват да го правят. Нещо повече – съвременна Сърбия полага сериозни опити да присвои „титовото наследство“ в различни области и специално – в международните отношения. Кирилицата също не успява да мобилизира достатъчно значими обществени групи...

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

"Диалози за Македония", ч. 3: Цар Самуил

В третия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият разговаря с председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Николов за живота и управлението на българския цар Самуил на границата между две хилядолетия. 

Доц. Николов разкрива любопитни детайли за семейството на царя и ролята на неговия син Гавраил Радомир във военните действия срещу Византийската империя. Проследени са последователните усилия на владетеля да защити границите на своето царство и да увеличи влиянието си на Балканския полуостров. 

В края на епизода слушателите ще могат да чуят и историята за разкриването и съхранението на Битолския надпис на цар Иван Владислав, който е важно доказателство за приемствеността в българската средновековна държава и за нейния характер. 

За по-любознателните препоръчваме и документалния филм на Коста Филипов и доц. Николов "Камъкът на страха", който може да бъде гледан свободно на сайта на Българската национална телевизия.

Прочетете още »