40 години от кончината на Ловеца на мечти

Телевизионно предаване за Ловеца на мечти от Аржентина

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 9.

През септември 2020 г. се навършиха 40 години от кончината на Марио Нестороф (Mario Nestoroff, 1936–1980), най-стойностният творец в историята на българската емиграция в далечната латиноамериканска страна. 

Поетът е роден в семейството на български преселници в северната провинция Чако, където е най-старата и най-голяма наша общност. Още твърде млад, той е оценен от патриарха на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес на престижен литературен конкурс, в който печели първа награда с поемата си „Песен за Чако“. 

За съжаление, отива си от този свят едва навършил 44 години. Приживе не издава книга и е малко известен със стиховете си. Но след смъртта му неговата поезия е оценена високо и заема достойно място в културата на Аржентина. 

За настоящата годишнина паметта на Марио Нестороф беше уважена подобаващо от Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“. Създадената от нея наскоро интернет телевизия „Лос Булгарос ТВ“ му посвети специална емисия. 

В предаването бяха излъчени откъси от документалния филм „Сърце като птица“ (2016), дело на Асоциацията – едно повествование за жизнения път на „певеца от Чако“, както още приживе е бил наречен поетът. Николай Иванов

Прочетете още »

За Украйна Кирил и Методий са "велики български просветители"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 9л 

„Българските просветители Кирил и Методий донесоха кирилицата у нас и в тази част на Европа“, обяви украинският външен министър 

„Великите български просветители Кирил и Методий донесоха кирилицата у нас и в тази част на Европа“, обяви в Киев външният министър на Украйна Дмитро Кулеба. По време на срещата му с българския дипломат № 1 Екатерина Захариева той увери, че въпросът с откриването на българско средно училище в Харков вече е на финалната права. 

 „Българите в Украйна са част от националното богатство на моята страна. Разбрахме се да разрешим заедно в конструктивен дух всички въпроси за преподаването на български език“, подчерта Кулеба. 

 „Важен мост за дълготрайните и приятелски отношения между страните ни са над 200-те хиляди етнически българи – една от най-големите български исторически диаспори зад граница. В тази връзка изразих благодарности пред г-н Кулеба и споделих, че оценяваме високо приетото през юли т.г. постановление на Върховната Рада на Украйна за създаване на нови райони, чрез което населеният предимно с българи Болградски район бе окрупнен и запазен като самостоятелна териториална единица с център град Болград“, каза от своя страна министър Захариева.

Прочетете още »

Зоран Заев: Има решение за Гоце Делчев, от което и двете страни ще излязат победителки

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

„Първата ми официална визита като премиер на новото правителство очаквам да бъде в България и там да се срещна с премиера Бойко Борисов. На тази среща ще обсъдим темата за Гоце Делчев.“ Това каза македонският премиер Зоран Заев в Скопие.

 „Очаквам, не по-късно от 10 ноември да има среща. Разбира се, че аз искам да посетя България и това да бъде моята първа официална визита като министър-председател на новия кабинет. Ние наистина имаме въпроси за решаване и по-точно Гоце Делчев като историческа личност. На 10–11 ноември ще се състои среща на върха в София, част от Берлинския процес, на която България е домакин. 

Тези дни очаквам обратна информация от България, за да може да поговорим за подготовката на Берлинския процес и за този открит въпрос“, каза още Зоран Заев. Според премиера на Република Северна Македония е добре, че Съвместната историческа комисия работи върху намирането на общо решение и той очаква да има предложения за разрешаване на този проблем. „Нашето желание е да се срещнем час по-скоро и да намерим решение на този въпрос. Да се подготвим и да имаме отлична организация на Берлинския процес въпреки Ковид-19 и в края на тази година да се осъществи първата междуправителствена конференция“. Става дума за среща между Европейската комисия и правителството на Република Северна Македония, с която започва преговорният процес за членство.

 На въпроса какъв е Гоце Делчев – българин или македонец, Зоран Заев отговори: „Гоце Делчев е македонски революционер, но в същото време е факт, че в България той се счита за български революционер. При нас има град Делчево. В България има град Гоце Делчев. Има негови паметници и при нас, и при тях. Заедно с Бойко Борисов се поклонихме пред паметника на Гоце Делчев, но и пред неговия гроб в Скопие. Това са действителността и фактите“, каза още той. Заев смята, че „историческите личности трябва да бъдат основа за изграждане на по-голямо приятелство и сътрудничество между двете държави и двата народа“. 

Според него „не е добре, както за европейското бъдеще на Балканите, така и за цяла Югоизточна Европа, историческите моменти да се замитат под килима“. „Именно заради това имаме Договор за приятелство и сътрудничество, за да може в бъдеще да решаваме тези въпроси, които ни обединяват, които ще припомнят нашата обща история, което е било нещо свято за гражданите, живели в края на XIX и началото на ХХ в., когато революционерите са се борили за социални права, за свобода… Вярвам, че чрез поредица от решения ще имаме сътрудничество и още по-голямо приятелство и така ще има динамика в европейското бъдеще“, каза още Зоран Заев. 

В началото на месеца Зоран Заев заяви: „Продължаваме в приятелски дух и ще останем напълно бдителни към цялата ситуация, защото твърдя, че има решение, от което и двете страни ще излязат победителки. Вярвам, че и българската страна се движи в тази посока“, заяви премиерът на Зоран Заев. Наскоро Зоран Заев посети Гърция. Това беше неговата първа визита като премиер в чужда държава.

Прочетете още »

Кръстьо Велянов (1895 - 1954)

125 години от рождението на Кръстьо Велянов (псевдоним: Милко Ралин) (6 септември 1895, Крушево – 9 октомври 1954, София), деец на легалното македонско младежко националноосвободително движение, писател, публицист, журналист, преводач. 

Баща му е основател на революционния комитет в Крушево (1894), многократно затварян от турците за революционната дейност. Кр. Велянов учи в Българската търговска гимназия в Солун, но след закриването на българските училища от гръцките власти след Междусъюзническата война, довършва образованието си в търговската гимназия в Свищов. 

По време на Първата световна война става учител и секретар на околийското управление в Крушево. След войната семейството му се преселва окончателно в София, където завършва право в Софийския университет. Като студент е един от основателите на Македонско студентско дружество „Вардар“ и член на първото му настоятелство. 

През 1923–1926 г. е редактор на органа на СММКПО в. „Устрем“. Редактор е също на в. „Днес“ (1935–1941) и на в. „Пелистерско ехо“ (1942). Сътрудничи на в. „Македония“, в. „Вардар“, сп. „Отец Паисий“, сп. „Родина“, „Литературен глас“ и др. Пише разкази („В бури. Разкази из македонската освободителна борба“), драми („Седянка“), публицистични брошури („Днешната политическа постановка на македонския въпрос“). 

Творчеството му пресъздава славните и героичните страници от българската история и революционните борби на македонските българи. Остава непубликувано богато литературно наследство. След 9 септември 1944 г. се занимава главно с преводаческа дейност.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 9

Прочетете още »

130 години от излизането на в. "Новини"

130 години от излизането на вестник „Новини“ – „Вестник политически, научно-литературен и духовен“, орган на Българската екзархия, чието седалище до 1913 г. е в Цариград. 

След Освобождението в турската столица, където е оставено седалището на Българската екзархия, екзарх Йосиф I полага много усилия, докато издейства разрешение за издаване на самостоятелен църковен вестник. Екзархията издава в продължение на 22 години своя печатен официоз в Цариград от 27 септември 1890 г. до 9 октомври 1912 г. Той излиза първоначално един път седмично, от 24 септември 1891 г. – два пъти, а от 1908 г. – три пъти. От 23 октомври 1898 г. излиза под ново име „Вести“. Османската „Дирекция по печата“ подлага вестника на строга цензура и го спира на няколко пъти. 

През това време той продължава да излиза под името „Глас“. Негови „главни“ редактори са Ат. Шопов, Д. В. Македонски, проф. Ст. Киров, Вл. Бурилков, Д. Маринов, Хр. Силянов, Д. Хр. Бръзицов. Вестникът е предназначен за българите екзархисти във вилаетите на Османската империя (Македония и Одринска Тракия), но се разпространява и в Княжество България. Списва се в духа на официалната българска политика, но е лоялен спрямо султана и неговата империя. Води активна борба против гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Публикува статии по църковни, политически и просветни въпроси, дава редица сведения за църковно-културни прояви на българските църковни общини; позволява си да помества протестни резолюции и дописки за тежкото положение на българите християни в някои части на Македония. 

Поддържа редовна рубрика за политическия живот в Княжество България и за делата на Българската екзархия в Цариград. От 1894 до 1897 г. към вестника се издава приложение „Библиотека“ (общо 20 книжки), печатани в печатница „Единство“ в Пловдив. Това е литературно списание, предназначено за българите в Македония и Одринска Тракия и помества оригинални и преводни повести и разкази, стихотворения, научни статии, пътеписи, географски описания и др.

Прочетете още »

За народността на монах Калистрат Зографски

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Доц. д-р Веселин Панайотов. За народността на монах Калистрат Зографски... 109 - 114

 

През 1901 г. излиза от печат една малка книжка “Служби на Климент Охридски”, която до ден днешен остава почти неизвестна на българското общество и наука. 

Това е един превод на монах Калистрат Зографски на службите на св. Наум Охридски и на св. Климент, епископ Охридски от гръцки на църковнославянски или, както той сам заявява, на старобългарски. Това издание не се споменава в съвременните изследвания и енциклопедии. 

Дори най-доброто издание на Българската академия на науките - Кирилометодиевската енциклопедия, не споменава работата на Калистрат Зографски сред библиографските източ- ници. Трудът на монах Калистрат предхожда с години изследванията на П. Лавров[1]  и проф. Й. Иванов[2]  и в този смисъл той е един от първите автори, които обръщат внимание на службите на св. Наум и св. Климент[3]. 

Естествено първи подтик на монах Калистрат да се занимава с тези текстове е неговото родолюбие и близостта на родния му град Струга до Охрид...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »