About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Албанският фактор в Република Македония в края на ХХ и началото на ХХI век

12/07/2024

 Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Славчо Цонев - Албанският фактор в Република Македония в края на ХХ и началото на ХХI век някои прояви, анализ и перспективи...23-42

"След като провъзгласи независимостта си през 1991 г., на предела на двата века постюгославската Република Македония преживява сериозна поляризация на обществото, политически сътресения и размествания на пластовете, непостоянно и често превратно действие на лидерския фактор в управлението. В диференцираща отправна точка за новопоявилите се македонски политически партии се превръща отношението към бъдещото развитие на бивша Югославия. 

Наред с македонските партии възникват и политически обединения на национална и етноконфесионална основа в средите на турци, роми, бошняци и други. Сред тях важно място заемат двете албански формирования - Партията за демократичен просперитет (ПДП) и Народната демократична партия (НДП), които заедно с останалите македонски партии се обявяват категорично срещу по-нататъшното оставане на Република Македония (РМ) в границите на някаква трета Югославия. 

Създадени по образеца на тогавашните етнически партии в областта Косово, те си поставят като водеща цел защитата на обществено-политическите интереси на албанското малцинство в цялото постюгославско пространство. В програмните документи на създадената през април 1990 г. в гр. Тетово ПДП се изтъква, че тя е гражданска, а не регионална или тясно национална албанска партия, която се бори за демокрация, за правова държава и за запазване териториалната цялост на РМ. 

Зад тези формални и по-скоро пропагандни постановки в политическата £ платформа фигурират много по-амбициозни цели като: признаването на албанците за държавнотворна нация в републиката, налагането на техния език като втори официален, връщането на националните им символи и знамена в обществения живот, създаването на условия за откриване на техни средни и висши учебни заведения в РМ и др..."

Целия материал четете по-долу:

 

Академик Любомир Милетич и Димитър Иванов (Документи)

10/07/2024


сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 1. Дуриданов, Ив. Академик Любомир Милетич и Димитър Иванов..., 97–106
 

"През цялото време на преподаването си в Софийския университет академик Любомир Милетич е полагал изключителни грижи за способните студенти, които той е имал възможност да опознах в ръководения от него семинар по славянска филология, основан през 1896 г. при тогавашното Висше училище. Както е известно, по-добрите семинарни работи са били публикувэни в издаваната от Милетич поредица „Известия на семинара по славянска филология" (от 1905 г. нататък). Някои от тези студенти, след като са завършили висшето си образование, по препоръка на акад. Милетич са били изпращани със стипендия да специализират в университетите в Полша и Чехословакия (като К. Мирчев, Ив. Леков, Стефан Илчев, П. Динеков).

Измежду малцината даровити студенти, които привлекли вниманието на проф. Л. Милетич, е бил и Димитър Иванов, когото познавах лично от 70-те години насам, но името му ми бе известно от по-преди от една негова диалектоложка работа, с която се запознах като студент. В един наскорошен разговор с неговия син Веселии Димитров, сега професор по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски", узнах, че в архивата на неговия баща са запазени четири писма на проф. Л. Милетич до него..."

Целия материал четете по-долу:

Васил Чекаларов (1874-1913)

09/07/2024

   На 9 юли 1913 г., след неравно сражение с гръцката редовна армия и андартски четници, в планината Вич, близо до родното Костурско, загива войводата от ВМОРО Васил Чекаларов. Отрязаната му и впоследствие разнасяна като военен трофей глава по един трагичен начин символизира края на надеждите този български край да бъде присъединен към Родината-майка.


 Васил Чекаларов. Студийна фотография 

 Васил Чекаларов (Чакаларов) е роден в костурското село Смърдеш (дн. Кристалопиги, Република Гърция) през 1874 г. Отрано емигрира в България и се включва активно в работата на Върховния македоно- одрински комитет (ВМОК) под председателството на поручик Борис Сарафов. С харизматичния революционен водач го свързват отношения на тясно сътрудничество и близко приятелство, останали непроменими през годините. 

 В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов вече е един от главните ръководители на ВМОРО в Костурско. Има основна заслуга за доброто въоръжаване на Костурска и Леринска околия чрез уредения канал за закупуване на оръжие от Гърция. Чекаларов е сред най-твърдите и последователни поддръжници на въстанието. Войводата се аргументира с тежката обстановка в окръга вследствие зачестилите афери и сражения, както и с жестоките репресии на османските власти спрямо цивилното население. Като представител на Костурския революционен район Чекаларов присъства на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 г., на който се вземат конкретните решения за започване на въстанически действия на територията на Битолски революционен окръг. По време на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов се изявява като енергичен водач и талантлив тактик. Обединените костурски чети за кратко освобождават градчетата Клисура и Невеска. Дейността на Чекаларов по време на въстанието му спечелва симпатиите на местното население. Името на войводата се произнася с респект и от свои, и от чужди, въпреки че след 1903 г. за близо десет години той не се завръща в родния край.


 По време на въстанието, 1903 г. 

 След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Чекаларов трайно се установява в София. При очерталото се във ВМОРО идейно-организационно разделение войводата се присъединява към групата на т. нар. сарафисти. Участва в учредения от Борис Сарафов Временен комитет, който безуспешно се опитва да оглави ръководството на Вътрешната организация.


 Васил Чекаларов и Борис Сарафов 

 Същевременно се задомява, става баща, построява собствена къща. За да изхранва семейството си, сменя различни професии, съвместявайки грижите за близките с революционните ангажименти. 

 През март 1908 г. присъства като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.


Чекаларов със съпругата Олга и дъщеря си Екатерина 

 По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. В. Чекаларов се включва в Партизанските отряди към Македоно-одринското опълчение от българската армия. Командир е на чета № 4, част от съединената Костурска чета, предназначена да оперира в районите на Костурско и Леринско. Още в първите седмици на войната смелите действия на отряда всяват паника сред деморализираните турски войски и подпомагат настъпващата от юг гръцка армия. След като освобождава редица селища, през ноември 1912 г. съединената Костурска чета влиза в гр. Костур. 

 През фаталното лято на 1913 г., в дните преди началото на Междусъюзническата война, Васил Чекаларов отново се включва в Партизанските отряди (Сборната партизанска рота) от Македоно- одринското опълчение. Въпреки крайно неблагоприятните, дори безнадеждни условия, неговата чета извършва дълбок рейд на югозапад, към Беломорска Македония. Изолиран на стотици километри от позициите на редовната българска армия, след поредица от сражения отрядът на Чекаларов е унижожен. Получил многократни ранявания, войводата загива геройски при с. Бел камен (дн. Дросопиги, Р Гърция). Смъртта му е тежък удар за българщината в Костурско. И днес населението в този изстрадал край пази жив спомена за легендарния въстанически водач. 

Отрязаната глава на Васил Чекаларов

гл. ас. д-р Слави Славов

Македония в българската история. Извори: от Берлинския конгрес до Балканската война (1878 – 1912)

08/07/2024


Македония в българската история. Извори: от Берлинския конгрес до Балканската война (1878 – 1912). Съст. Д. Вачков, Ал. Гребенаров, Г. Георгиев, Сл. Славов. Институт за исторически изследвания – БАН. С., 2023. 576 с. с ил. ISBN 978-954-2903-71-0. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 6

Томът съдържа 64 български и чуждестранни документи от най-различен вид. Подбрани са дипломатически доклади и експозета на чужди консули и други дипломати, статистики, краеведски описания на селища, дописки от пресата, мемоари, автобиографични произведения, организационни източници. 

Изданието е билингва, всички документи са преведени на английски и обособени като втора част в тома. Документите представят широк кръг проблеми като положението на българското население в Македония и Одринско, състоянието на учебното дело, дейността на Българската екзархия, активността на ВМОРО и др. 

Включени са текстове с протестно съдържание, сведения за недоволството на населението от османските власти, за четническо и въстаническо движение. Статистиките и дипломатическите доклади съдържат богати сведения за характеристики на населението по етнически и по религиозен признак. Изданието съдържа аналитични обзори, емоционални оценки, широк диапазон от становища, мнения, характеристики на население, стопанска и просветна дейност, етническо самоопределяне. 

Почти всички включени документи са били въведени в обращение в различни документални и други издания. Събрани на едно място обаче, те дават една динамична, многоаспектна картина на мястото на Македония и Македонския въпрос в българските история и политика в периода от създаването на модерната българска държавност до Балканската война, ключов период за развитието на Македонския въпрос. 

Изложението е съпроводено с фотографии и факсимилета, както и с географски карти. Изданието е ориентирано към широка обществена аудитория – от експерти и журналисти, до лица, проявяващи изразен интерес към националната история. 

Николай Поппетров

Евтим Спространов "живя и умря като българин"

05/07/2024

Евтим Спространов
Евтим Спространов, учредител на МНИ, „имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”  

  Бъдещият български писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов се ражда на 15 януари 1868 г. в Охрид. Тук завършва основно образование, а след това постъпва в Солунската българска гимназия. По-късно е назначен за учител в Крушево, след това учи в Киев и Москва. След завръщането си от Москва през 1891 г. се включва в обществено-политическия живот на България, публикува огромен брой статии във вестници и списания. Редактор е на вестниците „Отечество” (Солун), „Вести” (Цариград) и „Пряпорец” (София), на списанията „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж”, „Покровител на животните”. 

 Обнародва студии за историята на родния си град Охрид, спира се и на езиковедски проблеми. Разработките си помества в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Най-съществен дял от творчеството на Спространов заема публицистиката. Обнародва материалите си с различни псевдоними и инициали, между които Ангел Спространов, Анин, А. Иванов, Бугарин, Беш-Чинар, Веселин Ангелов, Всеволод Гаршин, Евтим, Е. Маркулев, Един Македонец, Карабурун, Кирил, К. Стоянов, Македонец, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков, Охридчанин, Три звезди, Угринов, Р. Страшигоров, Т.К. Стоянов, А.Б., А.Б.В. и пр.

Евтим Спространов със съпругата си Нука
 От началото на XX в. Е. Спространов се намесва трайно в македонското освободително движение, ежедневно контактува с ръководителите на ВМОРО. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. е избран за легален член на ЦК. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в Македония като екзархийски учители множество изтъкнати дейци на ВМОРО – Христо Матов, Павел Христов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Петър Ацев, Аргир Манасиев, Ефвим Чучков и др. През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след Младотурския преврат е в Солун. Тук поема редактирането на в. „Отечество” – печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове. 

 По-късно се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник „Вести”. След избухването на Балканската война Спространов е назначен в Окръжното управление в Щип, по-късно в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г.

Евтим Спространов със синовете си Димитър и Владимир, и съпругата му Нука (1922 г.)
 Военният погром и последвалият Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги извън Македония. След „Голямата война” Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е сред 52-а учредители на създадения през 1923 г. Македонски научен институт. Отбелязва емоционално събитието в свои записки. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение помества на страниците на печатните органи на македонската емиграция в България и в САЩ. Активен участник е в Славянското дружество, Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий”, Кооперация „Последна грижа”, Българския въздържателен съюз. 

 В множество публикации бичува недъзите на българското духовенство. Сред активните участници е в масонското движение. Оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Синът му Димитър Спространов – известен български писател, за да преустанови спекулациите с името и делото на баща му, извършвани от скопските изследователи, отправя през януари 1958 г. молба до бъдещия академик от МАНУ Гане Тодоровски: „Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа – той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

140 години от рождението на Стефан Аврамов (1884 - 1953)

04/07/2024

140 години от рождението но Стефан Аврамов

 (20 юни 1884, Чирпан – 28 септември 1953, София). 

Завършва гимназия в Чирпан и става учител. През 1902 г. е назначен за учител във Велешко с посредничеството на Пейо Яворов и Гоце Делчев. Член е на ВМОРО от 1902 г. и отначало изпълнява куриерски задачи. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Георги Сугарев. 

Учител е в Охридско, Битолско и др. (1903–1907), публицист и журналист. Участва в борбата срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. През 1921 г. влиза в ръководството на Илинденската организация и публикува десетки статии в списание „Илюстрация Илинден“. 

През 1929 г. публикува своя труд „Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието“, в който се съдържат авторски сведения за етническия произход, поминъка, църковно-училищните и революционните борби на местното население, за географското разположение на региона и пр. Отпечатан е като книга Десета в поредицата на Македонския научен институт „Материали за историята на македонското освободително движение“.

 Подпомага с редакторска дейност публикуването на „Алманах Македония“ (1931). Ст. Аврамов е последният председател на Илинденската организация (1944–1947).

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024