6-ти брой на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

Съдържание: 

Новини за Македония… 1–6
Български общности зад граница… 7–12
Интервю на броя Проф. Ангел Димитров: С колегите историци от Македония ще говорим за миналото, но и за европейското бъдеще…12–18
Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи… 19–24
Дейност на МНИ… 24–27
Нови книги и издания… 28–30

 Целият материал четeте по-долу:

Прочетете още »

Лектория "Македония": Промяната на името на Македония

Македонският научен институт (МНИ) ви кани на поредната среща в рамките на Лектория "Македония". Темата е подписаният наскоро Договор за промяна на името и за стратегическо партньорство между Гърция и Македония. 

Ще ни гостува историкът, академик Георги Марков, който не се нуждае от представяне. С него ще търсим отражението на Договора между Атина и Скопие върху интересите на България и как стана така, че уж не приемахме "Северна", а сега я аплодираме? 

Модератор на дискусията ще бъде журналистът и дългогодишен кореспондент на БТА, БНТ и БНР в Скопие, Костадин Филипов.

Чакаме ви на познатото място-МНИ, "Пиротска" 5, ІІ етаж, както винаги започваме в 18.00 часа, а датата е 28 юни, четвъртък. 

Ще бъдем радостни, ако дойдете със своя позиция по темата и я изразите пред всички. 

Чакаме ви!

Прочетете още »

Нумизматиката на македонските царе

Монета от времето на Александър III Македонски
Сн. РИМ - Плевен

сп. "Македонски преглед", 1932, VII, кн. 4. Мушмов, Н. Нумизматиката на македонските царе..., 47-69 

Родословието на първите македонски царе е легендарно. Според хероическата легенда, като основател на царската македонска династия се сочи някой си Каран, който произхождал от полулегендарната раса на Теменидите. Теменос бил потомък на Хераклидите (потомци на бога Херакла), които дори дорийците завели в Пелопонес. Един от неговите синове бил и Фидон, цар на Аргас, който, според нумизматите, е сякъл първите монети в света (VII в. пр. Хр.). Другият негов потомък бил Каран, брат на Фидона. 

Според легендата Каран сам напуснал своето отечество, за да отиде да основе Македонското царство. Той си спомнил за сказанието на един оракул прорицател и тръгнал да търси място, гдето да основе столицата на това царство. Упътил се по едно стадо кози, което го отвело на мястото, гдето той основал своята столица, която нарекъл Еге... По тази причина ние виждаме върху монетите на старата македонска столица Егея (сега Воден), сечени около 500-480 г. пр. Хр., на лицето да е изобразена коза или козел...

Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Руските консули виновни за сръбските училища в Македония

През 1897 г. българският търговски агент в Солун
Атанас Шопов пише поверителен доклад, в който
изобличава политиката на Имперска Русия
спрямо българщината в Македония

сп. "Македонски преглед", 1928, г. IV, кн. 4. Л. Милетич, Един документ на руската политика спрямо Македония (1897 г.)...99 - 106

 "...Днес мъчно можеш да убедиш македонската интелигенция, че чувствата на руските консули спрямо българите в Македония са приятелски и благоприятни. Днес българската интелигенция знае, че руската политика не е в интереса на правото българско дело в Македония... 

...Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули. Това не е тайна за никого. Това изповядват и с това се оправдават и самите турски власти. И може ли след това да се очакват русофилски чувства от македонската интелигенция...

...Македонската интелигенция знае, че българските владици в казаните епархии не се изпращат, защо е било и е противно на руското посолство в Цариград, на руската политика в Македония. Това не крият и самите турски власти..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставен от "Книги за Македония"

Прочетете още »