Новите будители на Северна Македония: Историята ни с България е една!

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5.

Историята на Северна Македония е една с Майка България, твърдят от Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля „Няма наша и ваша история. Историята е една с Майка България.“ Това се посочва в позиция на Културния център „Иван Михайлов“ – Битоля за македоно-българските отношения, публикувана във „Фейсбук“. 

„Скъпи сънародници!!! В последните дни, в навечерието на Деня на Европа, чийто член е България, нашият македонски политически елит реши да атакува източната съседка и да ѝ даде отново урок по „югославската историография“. 

Антибългарският рефлекс отляво и отдясно спечели и вече сме свидетели от една седмица на надпревара на клетви във вярност на Титовия етнически инженеринг във Вардарска Македония. 

Представиха ни няколко лъжи, в името на които трябва да сме готови, както иска президентът ни, да се откажем от членството в ЕС: 

 1) България не ни давала да се наричаме македонци?! България никога не е правила разлика между „българин“ и „македонец“. И двете са синоним на нея. Днес там живеят повече македонци, отколкото в Македония. И се чувстват като българи. Лъжа е, че съществува българска позиция, която би отказала правото на самоопределение като македонци на гражданите на Република Северна Македония. Само ние имаме политици, които искат да ни делят на българи и македонци. Никой не може да отрече правото на македонските българи да бъдат горди македонски патриоти. Такива бяха нашите предци, нашите македонски възрожденци, илинденците, истинските членове на ВМРО – Гоце, Даме, Тодор Александров, Ванче Михайлов. Но изглежда, че само живите имат право на самоопределяне. Изтриваме правото на нашите предци да бъдат едновременно македонци и българи!!! И някой в нашия пост-югославски политически „елит“ мисли ли какво ще се случи, ако успеят да разделят нашия македонски народ на българи и македонци? Дали ще останат етнодемографските пропорции и отношения в републиката същите като днес? 

Ние сме горди македонци, горди сме с българските корени на нашите предци. И общата история е факт не само до 1944 г., но и в годините на масови убийства и репресии срещу македонските българи, от които хиляди се озовават в лагери, убити от слугите на Темпо в Македония. 

2) България не ни давала да наричаме македонски езика ни! Ние, българите говорим два различни варианта на един и същ език. Това е факт. Германците и швейцарците имат същите различия като нас и българите. Всеки има право да нарича езика си, както иска. Обявиха езика ни с указ на 2 август 1944 г. Имаше ли референдум, така че да ни попитат как искаме да назовем езика си? Не! Днес имаме определение на нашия език в Конституцията на Република Северна Македония като македонски. Ние имаме официален конституционен език и България абсолютно признава това. Днес нашият македонски вариант на език има дефиниция в конституцията, така че ние имаме конституционен език. Това беше признато от България в Споразумението. А Споразумението е условие за членството ни в ЕС. Ние, членовете на Културния център „Иван Михайлов“, много добре познаваме идеите на последния революционер на ВМРО, който още докато беше жив, хората го наричаха легенда. 

Авторската му книга „Македония – Швейцария на Балканите“, ако се чете от млади хора, ясно показва неговата любов към Македония и желанието му за мир на Балканите. В книгата се казва, че ние правим жертва от наша страна като българи, за да се отделим от майката България. Няма наша и ваша история. Историята е една с Майка България. Всякога сме се борили заедно за общата свобода за нашия български народ. Като граждани на тази държава, ние искаме да живеем в мир и да се сложи край на лошите отношения с Майка България. Искаме децата ни да живеят в мир, да научат морала и етиката и да научат истинската история, която е част от нашите български корени.“

Прочетете още »

Смъртоносен удар за противниците на сближаването между Северна Македония и България

                                 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5. 

Българският премиер Бойко Борисов нанесе сериозен удар върху противниците на сближаването между България и Македония. Това заяви бившият македонски министър-председател Владо Бучковски. Бучковски определи интервюто на българския премиер пред телевизия „Сител“ от Скопие в края на април,  като „протегната ръка“.  

Посланията в него „нанасят мощен удар, особено в Македония, върху кампанията на противниците на сближаването между двете страни“, каза той. Подобна е и ролята на интервюто на българския евродепутат Андрей Ковачев пред сайта mkd.mk.

„Със задоволство слушах интервюто на вашия министър-председател Борисов за телевизия Сител. Прочетох с внимание интервюто, което даде за mkd.mk евродепутатът Андрей Ковачев. Смятам, че те, със своите изказвания потвърдиха нещо много важно, че в този момент ще е ключова работата на експертната историческа комисия, която трябва да отговори на въпросите кои са онези личности и събития, които потвърждават, че имаме обща история. Днес е безспорно, че ние македонците говорим на македонски език, който прилича на българския, но определено македонският език е един от белезите на нашата идентичност. Мисля, че който се опитва да ни уязви в нашия език и в нашата македонска идентичност, включително и в България, е противник на сближаването между нашите двата братски народа“, каза бившият македонски премиер. 

На въпрос дали в Скопие ще приемат тезата, че някога сме били общ народ, Бучковски отговори: „Според мен ако се тръгне от Договора за приятелство и добросъседство, официално ние приемаме, че сме имали обща история. Това е неоспорим факт. Но твърдението, че ние всъщност сме един народ в две държави, в този момент, в Република Македония, ще донесе повече вреди, отколкото полза. Аз съм привърженик на онези, които не са мнозинство. Ние твърдим, че нямаме по-голям съюзник в този момент от Република България“. 

Според Бучковски, в исторически план Сърбия и Гърция винаги са се страхували от сближаването между София и Скопие. 

Прочетете още »

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 5 за 2020 г.

Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

бр. 5 за 2020 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония...1 – 6

Български общности зад граница... 7 – 11

Акцент: Дата за избори няма, няма и комисия... 11 – 15

Интервю на броя: проф. д-р Лучия Антонова-Василева: Македонският език е създаден и съществува поради политическата конюктура и затова е обект на спорове...16 – 23

Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 24 – 30

Дейност на МНИ... 31 – 33

Нови книги... 33 – 34

а" 

Прочетете още »

Синонимията при имената българи//македонци

сп. "Македонски преглед", год. XXII, 1999, № 4. Кочев, Ив. Синонимията при имената българи//македонци; български//македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни)... 127–138 

Ра­бо­та­та си пос­та­вя две за­да­чи: 1) да раз­к­рие съ­дър­жа­ни­е­то на всич­ки име­на със зна­че­ния ’бъл­га­ри’, ’бъл­гар­ски’, т.е. да при­ве­де всич­ки си­но­ни­ми на име­на­та в до­ку­мен­ти­те, ука­за­ни в заг­ла­ви­е­то; и 2) да хвър­ли свет­ли­на вър­ху на­род­нос­т­ния ха­рак­тер на ези­ка, на кой­то са на­пи­са­ните. 

 Ма­те­ри­а­лът е ек­с­цер­пи­ран от раз­лич­ни из­точ­ни­ци на ле­гал­ни и не­ле­гал­ни ор­га­ни­за­ции в Крал­с­т­вото на сър­би, хър­ва­ти и сло­вен­ци (по-къс­но Югос­ла­вия), Бъл­га­рия, Ев­ро­па и Аме­ри­ка. Пред­по­че­те­ни за ана­лиз са ма­те­ри­а­ли­те от ле­ви­те ор­га­ни­за­ции ­ ав­то­но­мис­тич­ни и фе­де­ра­лис­тич­ни, за ко­и­то се е смя­та­ло, че са из­по­вяд­ва­ли иде­и­те на ма­ке­до­низ­ма. 

С по­зо­ва­ва­не­то имен­но на тях скоп­ски­те сър­бо­ко­му­нис­ти съз­да­ва­ха не­вяр­на­та пред­с­та­ва, че в пе­ри­о­да меж­ду две­те све­тов­ни вой­ни е има­ло про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду тер­ми­ни­те бъл­га­ри // ма­ке­дон­ци, бъл­гар­ски // ма­ке­дон­ски и пр. Раз­би­ра се, в ра­бо­та­та се из­на­ся ма­те­ри­ал и от дес­ни из­да­ния, за да бъ­де зак­ръг­ле­на по-ця­лос­т­но пред­с­та­ва­та по пов­диг­на­ти­те въп­ро­си...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

145 години от рождението на Петър Дървингов

145 години от рождението на Петър Дървингов 

(25 май 1875, Кукуш – 8 март 1952, София)

Проф. д.и.н. Тодор Петров

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5. 

Полковник, войвода, член-кореспондент на БАН. Роден в семейството на занаятчия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което постъпва във Военното училище в София. На 1 януари 1896 г. е произведен в първо офицерско звание и изпратен да служи в 3-и конен полк в Шумен. 

През 1898 г. става член на тайните офицерски дружества в армията (Българските освободителни братства), имащи за цел освобождението на Македония и Одринско, чиито членове през 1899 г. оглавяват ВМОК. 

Взема участие в Горноджумайското въстание (1902) начело на чета от 80 души и води бой с противника при с. Сърбиново. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на капитан Йордан Стоянов в Серски революционен окръг. Действа в Горноджумайско и Мелнишко и води боеве с турски войски. През 1910 г. завършва Военната академия в Торино, Италия, след което служи като помощник-началник в разузнавателната секция към Щаба на армията. 

По негова инициатива след започването на Балканската война е формирано Македоно-одринското опълчение, на което е един от организаторите и негов началник-щаб. В началото на Първата световна война е началник-щаб на 11-а пехотна македонска дивизия, а от 1917 г. – началник-щаб на Моравската военноинспекционна област. След преминаването си в запаса (4 ноември 1919 г.) развива значителна обществено-политическа дейност и е член на Съюза на запасните офицери, на Дружеството на военните писатели, на Дружеството на българските публицисти, почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, а от 1932 г. е член-кореспондент на БАН. 

Развива и активна изследователска и писателска дейност. Автор е на много военноисторически трудове – „История на Македоно-одринското опълчение“ (в 2 тома), „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“, „От Пловдив и Скопие към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, на много студии и статии. За заслугите и дейността си е награждаван многократно с български и чуждестранни ордени и медали.

Прочетете още »

В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова

В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова 

Спомени и документи. Елисавета Миладинова 

Международен паспорт, издаден през 1936 г. на Христо Силянов 
и съпругата му Веса Силянова

Елисавета Миладинова-Василева (1932–2019), автор на последващия текст, е потомка на Миладиновия род. Благодарение на нейните контакти и инициативност като дългогодишен специалист архивист в Български исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са предадени ценни материали за историята на освободителните борби на македонските българи. Заедно семейството си дарява Стружкото бойно знаме на Националния

На снимката: Евгени Силянов със съпругата си Нина

военноисторически музей, традиционни костюми от Струга, Дебър, Крушево на Регионалния исторически музей – Благоевград, публикува архивни материали в научни списания, вкл. в сп. „Македонски преглед“, член е на Македонския научен институт. В материала на Ел. Миладинова са описани спомени от контактите ѝ със сина и съпругата на Христо Силянов – Евгени Силянов и Веса Силянова. В приложение са включени няколко архивни документи. 

 Поместеният материал „В памет на Евгени Силянов и Веса Силянова. Спомени и документи“ с автор Елисавета Миладинова е обнародван В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, с. 119–132. 

Прочетете още »