Бивш гръцки премиер се закани, че няма да продадат "тяхната" Македония

четвъртък, 18 октомври 2018 г.


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 10

Костадин Филипов

Бившият гръцки премиер и сега депутат в парламента от опозиционната партия "Нова демокрация" Андонис Самарис се закани, че гърците няма да позволят да „продадат тяхната Македония”.

 „Винаги съм подържал мнението, че не можем на Скопие да му дадем името Македония, тъй като от този момент нататък всички официално ще ги наричат македонци, а не северомакедонци, или горномакедонци”, заяви Самарас пред членовете на Стопанската камара в Кавала. Според Самарас, който в началото на 90-те години на миналия век организира хилядните митинги в Солун против независимостта на Македония, с Договора от Преспа „скопяните” са постигнали всичко, което са искали. „Въпреки съществуващите несъгласия и различия между отделните ни правителства в миналото по въпроса за отношенията със Скопие, нито един гръцки политик никога не е приемал да се признае нацията им, езика им и идентичността на македонците. Никой!”, допълни още Самарас. 

Както съобщава Македонската информационна агенция от Атина, бившият гръцки премиер бил категоричен, че „опозиционната Нова демокрация, както на няколко пъти заяви лидерът ѝ Кириякос Мицотакис, няма за гласува за ратификацията на Договора от Преспа нито в опозиция, нито като правителство”. Дори, подчертал Самарас, всички следващи гръцки правителства ще трябва да „се освободят от задълженията от Договора от Преспа”.

Академик Михаил Арнаудов (1878 - 1978)

сряда, 17 октомври 2018 г.

140 години от рождението на Михаил Арнаудов (5/17 октомври 1878, Русе – 18 февруари 1978, София). Баща му е преселник от Тетово, с родословие от тетовското село Вратница, майка му е от Русе. Начално и средно образование получава в родния си град, а през 1895–1898 г. следва филология във Висшето училище в София. 

Забелязан още от студентската скамейка от професор Иван Шишманов, М. Арнаудов тръгва по пътя на учителя си. Достига всички научни титли от асистент до академик. Множеството чуждестранни специализации (в Берлин и Лайпциг 1898–1900, Прага 1903–1904, Париж и Лондон 1908–1909) дооформят знанията му за езика, литературата, фолклора, историята и етнологията. 

В Прага защитава докторат по философия, славянска филология и индология. Не само с творчество, но и със житейски пример той е сред първите във всяко събитие от национален характер – рядко съчетание на широка европейска култура и огромно родолюбие. Признат поради това и у нас и в чужбина, получил множество отличия в България, Германия, Украйна, Унгария. Заемал редица постове в различни държавни и обществени институции у нас преди Втората световна война. Бил е директор на Народния театър, ректор на Софийския университет, министър на просвещението. Автор е на над 50 монографии и стотици статии, посветени на значими личности от българската и световната културна съкровищница. 

Учредител е на Македонския научен институт, II подпредседател на първия Изпълнителен съвет, избран през декември 1923 г., член е или подпомага на сродни научни институти, свързани с останалите български краища под чуждо владичество – Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.

Д-р Володя Милачков

Българските успехи в Косово разгневиха сърби и бошняци

вторник, 16 октомври 2018 г.

Преди няколко месеца наши сънародници в Албания спонтанно изразиха радостта си от посещението на вицепрезидента на България Илияна Йотова с развяти родни трибагреници, цветя и усмивки. Усилията на българската държава да осигури нормални малцинствени права и за нашите братя в Косово обединиха срещу себе си довчерашни непримирими врагове

Сн. БТА




Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 10

Николай Иванов

Казусът с признаването на българското национално малцинство в Албания и Косово обедини срещу себе си довчерашни непримирими врагове - сърби и бошняци. Неотдавна влиятелният сръбски ежедневник „Политика“ посвети цяла една страница на българските успехи в тези две балкански държави. В статията на Миленко Пешич са представени гледните точки на няколко души, които от дълги години са известни сред нашенците в Гора като „официални“ ментори на сръбската политика в областта. Ето защо определенията, че „признаването на българското национално малцинство в Косово е крайно безсмислено“ или че „досега само 100 горанци са се самоопределили като българи“ вероятно може и да вършат работа на някои среди в Белград, но в никакъв случай не може да се охарактеризират като „представителна извадка“, произлизаща от нашенците. 
Особено почуда буди коментарът на иначе авторитетния балканолог д-р Стеван Гайч, който вижда зад признаването на българското малцинство в Косово и Албания „координирана политика между София и Тирана“, чиято цел била определянето на някаква „демаркационна линия между българи и албанци в някакъв етап“. Всичко това е изказано в момент, когато официалните български власти правят дори невъзможното неговата държава (Сърбия) да бъде приета в общоевропейското семейство, за да може Балканите да спрат да бъдат барутен погреб на Европа, както се изрази един германски политолог. 

 За съжаление този недружелюбен към България материал на вестник „Политика“ (публикуван на 30 ноември 2017 г.) бе последван от нов антибългарски пасквил, този път публикуван в ратуващия за бошняшко национално малцинство в Косово – уебсайтът info-ks.net (обявен само месец по-късно, на 2 януари 2018 г.). Тук вече антибългаризмът е изключително дързък, а нивото на представяне на тезите – примитивно, дори и в сравнение с провинциалната журналистика от времето на Титова Югославия. Още в самото начало в очи се набива илюстрацията, която представя страната ни като вълк-единак, който дебне да изяде своята невинна плячка – в случая агънце (визирайки очевидно гораните, които трябвало от „бошняци“ да станат българи!). В текста по-долу нашенците в Косово, които желаят да бъдат признати като българско национално малцинство, са определени като „единици, продали душата си на дявола“, т.е. България!

Част от публикацията в info-ks.net, в която ясно се чете как българската държава е оприличена с... дявол!?

Същата онази държава, която по времето на Първата световна война изпраща към Призрен и Прищина десетки тонове жито, въпреки глада, обхванал дори и София, само и само физически да оцелеят дедите на въпросната „група (не)зависими интелектуалци“, които стоят зад въпросната статия.

Паметен ден за българите в Западните покрайнини

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 10

Николай Иванов

20 години КИЦ „Босилеград“ 

 Датата 13 октомври 2018 г. ще остане задълго в паметта на много наши сънародници в Западните покрайнини. Причина бе спонтанният празник в Босилеград, който събра на едно място стотици радетели на българщината, както от Поморавието и Македония, така и от вътрешните предели на страната ни. 

 Тържественото честване на 20-годишнината от създаването на един от най-дейните културни клубове зад граница – този в Босилеград, ръководен от всеотдайния Иван Николов, започна с пресконференция, на която присъстваха редица представители на българския политически и дипломатически елит. В началото Иван Николов направи кратка ретроспекция на изминатия път на КИЦ-а, като акцентира на голямото му значение за културния живот не само в Босилеград и околността, но и в редица други райони на Сърбия, където живее компактно българско население. 

След него думата взеха вицепремиерът Валери Симеонов, посланик Радко Влайков и директорът на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, които честитиха юбилея на културния център, отдавайки специално признание на Иван Николов и ръководения от него екип. 

Посланик Влайков и вицепремиерът Валери Симеонов изразиха оптимизъм и вяра, че тепърва Босилеград го очакват по-добри дни, но същевременно подчертаха, че залог за това е и добрата воля на сръбските власти, които трябва да позволят паметната плоча на жертвите от Босилеградският погром да бъде поставена в центъра на града.

 След пресконференцията, правителственият кортеж се отправи към близкото село Извор, където гостите разгледаха черквата „Св. Троица“, а на връщане официалните лица посетиха пресклуба на БТА и редакцията на местния „Гласпресс“. Тържествената програма продължи в 19 часа с вълнуващ концерт в Голямата зала в Културния център. 

Изненадата на вечерта беше награждаването на председателя на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов с почетния знак “Златна лаврова клонка” на Министерството на външните работи за особено големи заслуги за защита правата и интересите на българското национално малцинство в Сърбия и по повод 20-та годишнина от основаването на КИЦ-Босилеград. Отличието от името на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на Р България Екатерина Захариева бе връчено от посланик Радко Влайков. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, награди Иван Николов с почетен медал „Иван Вазов“ и грамота за съществен принос в осъществяването на културно-просветна и информационна дейност по отношение на българите живеещи извън България и по повод 20-годишнината от създаването на КИЦ „Босилеград“. 

Представителите на Народното събрание и на Министерствата връчиха ценни книги и подаръци, след което в изключително емоционална атмосфера започна празничния концерт с участието на актрисата Василка Сугарева като водеща, танцов ансамбъл „Средец“ с художествени ръководители Ива Търнева и Николай Илиев, доц. Добромир Митев – акордеон и Костадинка Танчева – народна певица.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018