150 години от рождението на Мелетий Велешки

сряда, 21 февруари 2018 г.

150 години от рождението на митрополит МЕЛЕТИЙ ВЕЛЕШКИ (23.02.1868, Битоля – 14.08.1924, Цариград)

Висш български духовник. Началното си образование получава в гръцкото, а след това в българското училище в родния си град. Учи в свещеническото училище в Одрин (1888). Завършва Киевската духовна семинария и Киевската духовна академия (1894). През 1888 г. получава монашеско звание в Преображенския манастир и с.г. е ръкоположен в йеродяконски сан. Екзархийски дякон в Цариград (1894); йеромонах (1899); протосингел на Екзархията (1899–1903); архимандрит (1900); управляващ Одринската епархия (1903–1908). 

През май 1908 г. е избран и ръкоположен за архиерей на Велешката епрахия. Член на Синода в Цариград (1908–1912). През 1913 г. е принуден от новите сръбски власти да напусне епархията си, като преди това Мелетий е поставен под домашен арест с постоянен жандармерийски надзор. След оттеглянето на екзарх Йосиф от Цариград (1913) митрополит Мелетий остава там като екзархийски наместник. 

През март 1916 г. заема отново митрополитската катедра във Велес, но проблемите около екзархийското наместничество го връщат в Цариград, където остава като екзархийски наместник от края на 1917 г. до смъртта си. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Брой 2 на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

вторник, 20 февруари 2018 г.

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 2 за 2018 г. 

 Съдържание: 

Новини за Македония…1-6
Български общности зад граница… 6–11 
Акцент: България и спорът за името на Македония …11–16
Интервю на броя
Първан Симеонов: Договорът между София и Скопие е правилният път …16–19
Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи… 20–24
Дейност на Македонския научен институт… 24–27
Нови книги и издания… 27–29

 Целият материал четете по-долу:

  

"Северна Македония" и "Горна Македония" са неприемливи за България

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Според учени от Македонския научен институт названията "Северна Македония" и "Горна Македония" за име на съседна Р Македония са неприемливи за България. Това стана ясно по време на вчерашната пресконференция в БТА, на която ръководството на МНИ представи своята позиция по повод преговорите между Атина и Скопие за името на Република Македония.

Пред журналистите и гостите говориха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, заместник-председателите на МНИ – проф. дин Трендафил Митев и доц. д-р Георги Николов, доц. д-р Наум Кайчев и журналистът Костадин Филипов – член на УС на Института.

 На основата на богат фактологически материал доц. Г. Николов проследи в детайли историята на възникването на наименованието „Македония” в древността. В своето изложение той подчерта, че само в античността това име е свързано с племето на древните македонци. През следващите епохи – Средновековието, Възраждането и Новото време името има преди всичко военно-административен, държавен и географски характер.

 Доц. Гребенаров припомни официалните статистически и етнографски данни в Македония в края на 19 в., които показват превъзходството на българския етнос в областта. Изявите му в църковно-просветния живот са безспорни. Затова говорят заварените от сръбските и гръцките власти през 1913 г. български църкви и манастири, както и множество училища, вкл. гимназии, с многобройни преподаватели и десетки хиляди ученици в цяла Македония. Той се спря на програмните документи на националноосвободително движение на македонските българите. Създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация, преименувана от 1919 като ВМРО, издига в уставите си искания най-вече за „Автономна Македония”, по късно за „Независима Македония”, с признание за преобладаващия български характер на населението в цялата област. Сходни са и програмните цели на многобройните македонските бежански формации в страната.

 Проф. Трендафил Митев фокусира вниманието си върху изявите на преселниците от Македония в Северна Америка, напуснали родния си край след Илинденско-Преображенското въстание, и втората голяма вълна след войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век. Повечето от тях не забравят своя български произход, език, име и култура. Български по характер е и създаденият през 1922 г. Съюз на Македонските политически/патриотически организации. Формацията също издига искане за „Независима Македония” в защита на българския елемент в цялата област. Според Проф. Митев, фактите недвусмислено показват опитите за злоупотреба с българската идентичност и раждането на мита за нова „македонска” идентичност в разрез с историческата истина.

Доц. Наум Кайчев и Костадин Филипов очертаха съвременните проблеми с името на Република Македония, както и опитите да се намери решение на спора между Р Македония и Р Гърция по начин, който да отвори пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция. Цялата историческа аргументация е основание на българската страна да следи внимателно преговорите за името под патронажа на ООН, и в същото време да се грижи за интересите на страната ни. Бе подчертана ролята и на българската дипломация за намиране на подобно решение, което от своя страна да не предизвиква в бъдеще претенция от балканските ни съседи към отделни части от територията на България. Факт е, че историята познава редица недобре подготвени договори и споразумения, които създават условия за злоупотреби или за неизпълнение.

В този смисъл МНИ оценява, че ако се стигне до прием от двете преговарящи страни на формулата, съчетано име с географско определение, то предлаганите варианти „Северна Македония” или „Горна Македония” са неприемливи за България.

В заключителните си думи доц. Гребенаров благодари на гостите и на участниците в пресконференцията и съобщи , че от няколко часа новият брой на електронния Бюлетин на МНИ „Българите на Балканите и по света” вече се разпространява. На неговите страници всички желаещи могат да се запознаят с последните новини, свързани с Македония и с българската диаспора на Балканите и по света.

Невиждано посрещане на българския президент в Бигорския манастир

неделя, 18 февруари 2018 г.

КАМБАНЕН ЗВЪН СЕ НОСИ НАД БИГОРСКИЯ МАНАСТИР... 

 Всъщност, информацията за двудневното посещение в Македония на президента Румен Радев трябва да започне отзад напред. И дори да спре там- накрая. Защото в края на втория ден от визита президентът посети манастира „Свети Йоан Бигорски”, където го посрещна звън от камбаните, шпалир от млади мъже в миячки носии, женски певчески ансамбъл, игуменът на обителта Партений и други свещеници и монаси. Заедно с президента бяха и двамата митрополити, които го придружаваха по време на посещението- Пловдивският Николай и Старозагорският Киприян. 

Вероятно платото пред манастира за първи път вижда толкова много събрани миряни, които с песнопения и викове „Добре дошли” посрещнаха българския държавен глава. В църквата на манастира се извърши каноническо посрещане, в което участва и митрополит Николай. В приветствието си към Румен Радев игуменът на манастира Партений припомни завета на Йоан Бигорски първият владетел или държавник, който влезе в манастира, да бъде от България. Както и се случи за първи пет през хилядолетната история на обителта. 

 Иначе в рамките на посещението и срещите на Румен Радев в Скопие двамата с колегата му Георге Иванов се договориха на 6 май, македонският президент да гостува в София на парада в чест на Деня на Храбростта. Иванов обеща да доведе и рота войници от македонската армия, които също да дефилират. След това двамата ще отпътуват до българските военни гробища в Ново село край Струмица. 

На въпрос на журналисти Иванов заяви, че комисията по образованието и историята трябва да остави споровете в миналото, а дебатът да се води в академичните среди. Радев обаче посочи, че без да знаем и да сме изчистили миналото си, няма да имаме бъдеще. Иванов предложи между България и Македония да се сключи Договор за стратегическо партньорство, както с Турция и САЩ, на което Радев отговори, че ще представи идеята на българското правителство. На среща с премиера Зоран Заев Радев окуражи Заев да продължи с реформите и с развитието на връзките с България. 

В парламента при неговия председател Талат Джафери Радев обеща в срок от месец да предостави каталог за възможностите на военното образование у нас, тъй като в Македония имало повишен интерес към него. Румен Радев има срещи с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и с председателя на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети. ... 

А камбаните на манастира Бигорски в Македония продължиха да бият на изпращане на високите български гости. 

Манастир „Йоан Бигорски”- Скопие- София 
 Костадин Филипов

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018