About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Свети Илия - повелител на небето и летните небесни стихии

19/07/2024

   Според старозаветното писание Илия, потомък на Аароновия род, е светият пророк, който имал дарбата да предсказва. В края на живота му огнена колесница с огнени коне го отнася с вихър на небето. Същият образ ни посреща и на иконите – Св. Илия в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

Народният празник в чест на пророк Илия носи неговото име – Илинден и е винаги на 20 юли. Св. Илия се смята за господар на небето и летните небесни стихии. Той заповядва на гръмотевиците и градушката. Когато светците си поделяли света, нему се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици“. Затова го наричат и „Гръмовник“, „Гръмоломник“. В народните поверия Св. Илия препуска по небето със златната си колесница и преследва ламята, която пасе житото по нивите. В Западна България казват, че когато се святка и гърми, Св. Илия се бие с халите и змейовете, които водят градоносните облаци. Светкавиците са огнени стрели, които светецът хвърля по ламята, или пък огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му. Св. Илия носи дъжда, росата и от него зависи плодородието на земята.

Представата за светеца го рисува като силен, властен и сръдлив. Затова Марина Огнена, която според една популярна легенда е негова сестра, никога не казва на брат си в кой ден е празникът му, защото ако знае, би сторил чудеса – ще гърми, ще святка, ще донесе поройни дъждове, градушка.

За българите Илинден е голям летен празник, денят на най-важния светец градушкар. Устройват се селски сборове с курбани, храмови чествания. Най-често илинденската жертва е старият петел. Колят го на къщния праг и гадаят за плодородието, късмета на къщата, женитбата на младите. На общоселските курбани се принася в жертва още бик, вол или овен. Голямата празнична трапеза се слага обикновено на поляната край селото, под вековни дъбови дървета. Свещеникът или възрастен мъж) ще освети курбана и една тогава всеки ще хапне от него. Илинденският курбан се прави с дълбоката вяра, че може да омилостиви светеца, да предпази посевите от гръм и градушка, както и да осигури необходимата им влага. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидчии.

У българите се среща представата за Илинден като повратен момент в годишното време. Например в Гевгелийско наричат този ден „сред лето“, а по Черноморието казват, че „морето се обръща“, т.е. променя се, става бурно и студено.
Култът на Св. Илия наследява черти от характеристиката и върховния древнославянски бог Перун.

На 20 юли 1903 г. на Илинден, в с. Смилево, Македония, Вътрешната македоно-одринска революционна организация обявява началото на Илинденско-Преображенското въстание.

Доц. д-р Маргарита Василева

Проф. Димитър Галев (7 януари 1940 — 5 януари 2005)

18/07/2024

IN MEMORIAM 

Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. Напусна ни един голям българин - проф. Димитър Галев … 135 - 142

Напусна ни един голям българин
Проф. Димитър Галев  

(7 януари 1940 — 5 януари 2005) 

"На 4 януари 2005 г. в гр. Струмица си отиде от този свят един необикновен българин проф. Димитър Галев. Роден през 1940 г. в гр. Струмица, Вардарска Македония, Д. Галев израства в родолюбиво българско семейство. Основно образование и гимназия за, вършва в родния си град, а в Скопие ВПУ с профил история. 

След това става учител по история в гимна, зията в Струмица. Поради любовта към историята на Македония, през 70-те години той посвещава цяло десетилетие за изследване на историческите събития, станали на територията на Вардарска Македония по време на сръбския кралски режим 1912 - 1941 г. 

Плод на това изследване е неговият двутомен труд "Белият терор в Източна Македония 1912 - 1941“. Появата на този труд през 1991 - 1992 г., когато югославската армия беше принудена да напусне Македония, беше истински граждански подвиг и важно научно събитие. Трудът на Д. Галев беше подложен на остра критика от различни страни в Скопие. В защита на казаната истина през ноември 0881 г. той сам излиза срещу трима професори 'Бл. Ристески, Ив. Катарджиев и Орде Ивановски по скопската телевизия. Със своето смело и компетентно държание Д. Галев спечелва уважението на родолюбивите хора в цяла Вардарска Македония. 

От този момент той става един от най-известните борци за истината за Македония и за ново разрешаване на македонския въпрос..."

Целия материал четете по-долу:

Войводата Георги Кременлията (1840 - 1886)

17/07/2024


Авторът на материала - Атанас Кременлиев (1934 - 2021)

Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. 
Кременлиев, Ат. Войводата Георги Кременлията … 103  - 112

"Македонският войвода Георги Кременлията е малко известен на нашата общественост. С времето името му е позабравено и все по-рядко се споменава. Многостранната му харамийска и революционна народополезна дейност не е изследвана цялостно и задълбочено. Фрагменти за отделни събития и периоди от сложния му героичен и противоречив живот има в десетки исторически първоизточници, но те не са събрани, анализирани и обобщени. 

Настоящото изследване няма претенциите да запълни тази празнота. Роден е около 1840 г. в разложкото село Кремен под името Георги Костадинов Петрудински. Хайдушкото прозвище Кременлията получава от съвременниците си по името на родното му село Кремен, което в онези далечни времена е било честа практика. В някои източници е известен и с други имена. 

За съселяните си от Кремен е бил Славин Гьорги, по името на майка му Слава. В песните и преданията на македонските българи е възпят като Кременли Гьорге войвода. Турците и българомохамеданите от Разложко и Неврокопско го наричали капетан Гьорге. Многобройната някога фамилия Петрудински, от която произлиза войводата, отдавна не съществува в регистрите на с. Кремен. 

Приема се, че една част от нея е претопена сред другите родове, а другата е разпиляна по широкия свят след честите миграционни процеси във всички посоки на България и чужбина..."

Целия материал четете по-долу:

Историографията за „македонския език“ 1945 - 2001 г.

16/07/2024


Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. Любенова-Бакалова, М. Историографията за „македонския език“ 1945-2001 г. … 33 - 54

"Новият брой на месечника на македонските преводачи на литература „Огледало“ алармира, че „македонският език“ се определя като диалект на българския в издадената неотдавна френска енциклопедия „Езиците в света“ и призовава отговорните институции в Република Македония (РМ) да се обърнат към френския издател, за да не се повтаря повече „грешката“. 

Учудващото в цялата тази история, станала достояние на българската общественост благодарение на статията на в. „Труд“ от 30 декември 2004 г. обаче не е публикуването на една утвърдена в науката концепция за т.нар. книжовен македонски език като регионална форма на българския език, а фактът, че в Р Македония някои политици смятат, че могат да наложат силово в науката своята позиция по този въпрос..."

Целия материал четете по-долу:

Песенен спомен за Балканската война

15/07/2024


Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. 
Асиова, Б. Песенен спомен за Балканската война … 113 - 118

"Песните съм записала от моята майка Йордана Костадинова Бонкова (Дана). Нейният баща (и мой дядо) Костадин Иванов Тумбев е участвал в Балканската война като доброволец от Македоно-Одринското опълчение. 

Бил е 17-годишен. Обхванат от ентусиазма на негови връстници и другари, заминава на фронта с мнозина от родния си град. Дошъл хабер до неговите родители, че е ранен и изоставен по пътищата на войната. Баща му Иван Тумбев, с няколко жълтици в пояса тръгнал да го търси. Разпитвал за сина си от окоп на окоп. Този разказ на дъщеря му Дана звучи като митична приказка. Преставаш да си задаваш въпроса по кого и как е дошла новината за ранения им син. Но истина е, че младият опълченец се е разболял от тиф. Безнадеждно болен, ротният командир е заповядал да го изоставят в една купа сено, за да не задържа частта при нейното придвижване. Независимо от заповедта на командира, опълченецът Димитър Грънчаров (Митката Цонин), също от Разлог, носил Костадин Тумбев на гръб наистина от окоп на окоп. 

Давал му вода, грижел се за него. Според разказа на майка ми, с щика на пушката е изстъргвал от кошулата загорялата кръв. Този другар след войните става побратим на Костадин Тумбев по всички ритуали на побратимяването и с цялата морална сила на този акт. В къщата на Тумбеви цялата рода на побратима е тачена. Те са първите поздравени за Великден, канени на сватби и други семейни тържества..."

Целия материал четете по-долу:

Албанският фактор в Република Македония в края на ХХ и началото на ХХI век

12/07/2024

 Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Славчо Цонев - Албанският фактор в Република Македония в края на ХХ и началото на ХХI век някои прояви, анализ и перспективи...23-42

"След като провъзгласи независимостта си през 1991 г., на предела на двата века постюгославската Република Македония преживява сериозна поляризация на обществото, политически сътресения и размествания на пластовете, непостоянно и често превратно действие на лидерския фактор в управлението. В диференцираща отправна точка за новопоявилите се македонски политически партии се превръща отношението към бъдещото развитие на бивша Югославия. 

Наред с македонските партии възникват и политически обединения на национална и етноконфесионална основа в средите на турци, роми, бошняци и други. Сред тях важно място заемат двете албански формирования - Партията за демократичен просперитет (ПДП) и Народната демократична партия (НДП), които заедно с останалите македонски партии се обявяват категорично срещу по-нататъшното оставане на Република Македония (РМ) в границите на някаква трета Югославия. 

Създадени по образеца на тогавашните етнически партии в областта Косово, те си поставят като водеща цел защитата на обществено-политическите интереси на албанското малцинство в цялото постюгославско пространство. В програмните документи на създадената през април 1990 г. в гр. Тетово ПДП се изтъква, че тя е гражданска, а не регионална или тясно национална албанска партия, която се бори за демокрация, за правова държава и за запазване териториалната цялост на РМ. 

Зад тези формални и по-скоро пропагандни постановки в политическата £ платформа фигурират много по-амбициозни цели като: признаването на албанците за държавнотворна нация в републиката, налагането на техния език като втори официален, връщането на националните им символи и знамена в обществения живот, създаването на условия за откриване на техни средни и висши учебни заведения в РМ и др..."

Целия материал четете по-долу:

 

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024