About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот

13/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Кювлиева–Мишайкова, В. Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот..., 101–110

"Един от най-заслужилите български възрожденци, подпомогнали националното пробуждане в Македония през миналия век е „народният даскал" от Велес - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818-1882).[1]  Това определение, дадено на Джинот от известния български историк и етнограф Васил Кънчов, е напълно заслужено, защото в продължение на цели 40 години родолюбецът от Велес учителствува из Македония - в родния си град, в Скопие, Тетово и Прилеп, като навсякъде ратува за просвета на родния български език, което неизбежно го поставя в остър конфликт с гръцките фанариоти и турските власти. 

Джинот се изучил на „българска.книга" във Велес и Самоков, а на „гръцка книга" - в гръцката гимназия в Солун. Съществуват предположения, че е ходил „да се доучва" и в някои от беломорските гръцки острови.[2]Високо просветен за времето си учител, Й. Хаджиконстантинов въвежда взаимноучителната метода в българските училища и при проф. д-р Веса Кювлиева-Мишайкова многобройните си пътувания из Македония като истински апостол проповядва за националното пробуждане на българите и за отварянето на български училища. 

В своя статия, публикувана в „Цариградски вестник" (1851 г., бр. 44), той пише: „Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мизия (т.е. Македония - б.м.-В.К.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгари".

Енергичната борба на Джинот за отстраняването на гръцкия език от българските училища и църкви става причина за заточаването му в Айдън, Мала Азия (1861-1863). Покъртително е описанието на В. Кънчов за страданията, прeживени от Джинот по време на арестуването му: в летен зной той е принуден да измине пеш разстоянието от 200 км от Битоля до Солун, при което от камшичените удари на конната турска стража изтича едното му око и причинената инфекция едва не става причина за смъртта му.[3]..."

Целия материал четете по-долу:

 

Георги Я. Икономов - деец на Българското културно-национално възраждане

11/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Меламед, А. Георги Я. Икономов – деец на българското културно–национално възраждане..., 129–140

На 12 октомври 1822 г. в Дупница, в семейството на Янаки Икономов, се ражда отдалият се до последен дъх на възрожденското дело български учител, просветител и книжовник Георги Янакиев Икономов.

Неговият дядо е пришълец в града от края на XVIII век. Роден в с. Кленовик, Радомирско, той, както и стотици, и хиляди българи в тези десетилетия на кърджалийски размирици, се прощава с недоимъка и несигурността в родното си село. Заедно със стопанката и с трите си деца потърсва закрила и икономическа перспектива в разрастващите се по това време в Дупница занаяти. Усвоил умението на бояджийския занаят, праотеца на Икономовия род умира рано. Майката и най-големият син (бащата на Георги Я. Икономов), петнадесетгодишен ученик в местното килийно училище на даскал Никола, не затварят багрилницата. По-малките пет деца трябва да се хранят, обличат, а да научат и четмо, и писмо - такава е бащината повеля. 

По-късно Янаки се отдава на свещеническото поприще. Запопен е от самоковския владика. След дългогодишна свещеническа служба той е избран за наместник на самоковския владика в Дупница и получава званието иконом, което се превръща във фамилно прозвище на рода му. Съгражданите на иконом Янаки запазват спомен за него като за „много смел, борил се за правда и защита на паството си, по- ради което бил затварян от турците".[1] 

Просветен и любознателен човек бил бащата на Георги Икономов. Неговото име е сред тези на спомоществователите на популярните сред ранновъзрожденското българско общество книги: „История на Александра Македонца" (1844 г.) и „Житие св. Григория Попстоянова" (1852 г.). Любовта към учението и книгата той предава и на децата си, за чието образование полага особени грижи. Малко се знае за другите братя и сестри на Георги, но за Михаил Янакиев сведенията са, че е бил гавазин на Йеросалимския патриарх и че е учителствувал по някое време в Ресен. Захари - най-малкият, също е изпратен в Цариград, навярно да получи по-високо образование, но умира млад...

Целия материал четете по-долу:

Изборите в Република Северна Македония и албанските партии

10/06/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 5

Албанските партии в Република Северна Македония участваха на президентските и парламентарните избори, проведени на 24 април и 8 май, групирани в два големи блока. Единият от тях, „Европейски фронт“, беше организиран от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и включваше по-малки албански партии като Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи, „Съюзът за албанците“ (Зиадин Села) и други, както и партии на други етнически общности. Другият блок, ВЛЕН („Заслужава си“) обедини Движение „Беса“ на Билал Касами, партия „Алтернатива“ на Африм Гаши, Демократичното движение, което се сформира от отцепниците от ДСИ, тази част от „Съюза за албанците“, която последва Арбен Таравари при разделянето на партията. 

На първия тур на президентските избори в Република Северна Македония кандидатът на „Европейския фронт“ Буяр Османи получи 120 811 гласа (13,34%), а кандидатът на ВЛЕН Арбен Таравари получи 83 337 гласа (9,20%). Тези резултати показаха, че ДСИ ще продължи да бъде доминиращата сила сред албанските партии и „Европейският фронт“ ще спечели повече депутати на парламентарните избори. И между двата тура на президентските избори продължиха намесите от Косово и Албания, изразяващи се в подкрепа на един от двата албански блока. Косовският министър-председател Албин Курти потвърди подкрепата си за ВЛЕН, но този път и управляващите в Тирана изразиха своите предпочитания към другата основна албанска политическа сила. 

На 2 май в албанската столица лидерът на ДСИ Али Ахмети получи званието „Почетен гражданин на Тирана“. В своята реч Ахмети заяви: „Аз съм го казвал публично, че когато започнахме своята дейност, я започнахме за обединяването на албанските земи и не съм имал никакви резерви, защото има и такива, които казват, че сме я започнали за демокрация и подобни неща, но ние я започнахме за обединението на албанските земи. Обстоятелствата се промениха и ние променихме стратегията, виждайки геополитиката и геостратегията, и се съсредоточихме върху освобождението на Косово, но без гаранции към тогавашния министър-председател г-н Нано, че няма да има въстание в Македония, защото албанците, които участваха като доброволци в борбата в Косово, някои бяха убити в затворите като Идризово, и тази ситуация беше неконтролируема, но и създадена много по-рано, защото албанците в Македония бяха дискриминирани, маргинализирани, доминирани, без национални символи, без език, без университети...“. 

Връчването на подобно почетно звание непосредствено преди парламентарните избори беше изтълкувано от албанските политици и журналисти като ясен сигнал за предпочитанията на официална Тирана по отношение на албанските политически сили в съседната страна. Двата албански блока не изразиха категорична подкрепа за някой от двамата кандидати на втория тур – Стево Пендаровски и Гордана Силяновска – като призоваха да се гласува според индивидуалните предпочитания на избирателите. Тази неутралност на албанските избиратели се изрази във втория тур чрез тяхната видимо по-слаба избирателна активност на президентските избори в сравнение с парламентарните. 

Албанските избиратели очевидно бяха демотивирани да гласуват на втория тур на президентските избори, защото не припознаха нито един от двамата македонски кандидати като „свой“, но и голямата разлика между Силяновска и Пендаровски на първия тур също изигра своята роля. ВМРО-ДПМНЕ се опитаха да се възползват от тази ситуация като обвиниха ДСИ в опит за бойкот на изборите и за техния провал, ако не бяха гласували 40% от избирателите, каквото е конституционното изискване. На парламентарните избори на 8 май за коалицията „Европейски фронт“ гласуваха 137 651 (13,67%), а за ВЛЕН гласуваха 107 081 (10,64%) избиратели. 

На 22 май имаше прегласуване в седем секции след съдебно решение заради нарушения в изборния процес. В резултат на прегласуването „Европейският фронт“ загуби един мандат и ще остане с 18 депутатски места в парламента, докато ВЛЕН добави един мандат и ще има 14. И от двата албански блока се обявиха за победители в изборите – „Европейският фронт“, защото спечели повече гласове и депутатски мандати, както и получи най-голяма подкрепа в 12 от 18 общини, в които има албанско мнозинство. 

От ВЛЕН заявиха, че те са победителите, защото имат повече депутати, отколкото самия ДСИ, смятат че за „Европейския фронт“ са гласували много граждани от друг малцинствен произход, а освен това ще участват в следващото управление и ще пратят партията на Ахмети в опозиция. ДСИ предостави повече избираеми места за своите коалиционни партньори в сравнение с реалната им тежест и по този начин „Съюзът за албанците“ получи 4 мандата, ДПА 2 мандата, едно депутатско място беше спечелено от Скендер Реджепи Зейди, лидер на Движението „Народът“, а 2 места бяха спечелени от двете турски партии в тази коалиция. По този начин ДСИ реално ще разполага със свои 9 депутати в парламента. От ВЛЕН Движение „Беса“ вкара двама депутати, партия „Алтернатива“ също ще има двама представители, Демократичното движение е с трима, крилото на Таравари от „Съюза за албанците“ ще бъде с петима, а Беким Чоку е представител на Движението „Самоопределение“. 

Това разпределение е на ниво партии, но не отчита етническата принадлежност на депутатите, защото някои от тези депутати не са етнически албанци, докато и в СДСМ има един депутат, който е албанец. Въпреки че имат депутати от различни партии, и в двата блока демонстрират единство и запазване на коалициите в бъдещия парламент на страната. Имайки предвид обаче честите разцепления в албанските коалиции и партии, както и честата въртележка между участието в управлението и преминаването в опозиция, може да се очаква, че такива разделения ще настъпят и в настоящия парламент. Причина за това ще бъде желанието за участие във властта, а поводи ще има предостатъчно. 

Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, както и лидерите на коалицията ВЛЕН, в нито един момент не отричаха, че са в комуникация помежду си и се готвят да управляват заедно. Официалните разговори между двата политически субекта започнаха няколко дни след изборите. Билал Касами, Арбен Таравари, Изет Меджити и Африм Гаши се срещнаха на 11 май с Християн Мицкоски и други представители на ВМРО-ДПМНЕ и започнаха преговорите за съставяне на управленска коалиция. Албанските лидери поставиха и своите основни принципи за бъдещето управление: интеграцията в ЕС, ускореното икономическо развитие, безкомпромисна борба срещу престъпността и корупцията. На тази първа среща от ВЛЕН не поставиха въпроса за премахването на формулата „Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите, също така е официален език...“, въведена с Допълнение V на Конституцията. 

Партиите, които формираха коалицията ВЛЕН през последната близо година заявяваха, че тяхното условие да подкрепят конституционните изменения изобщо е премахването на тази „обидна формулировка“ и нейната замяна с „албанския език, като официален“. От ДСИ смятаха, че не е сега времето за такава промяна, но по принцип я подкрепят. От ВМРО-ДПМНЕ са заявявали, че не са против на разгледат този въпрос. 

Формирането на следващото правителство на Република Северна Македония зависи почти изцяло от ВМРО-ДПМНЕ, тъй като тази партия не се нуждае фактически от гласовете на албански депутати, за да постигне нужното мнозинство от 61 депутати в парламента. В тази ситуация партиите от ВЛЕН можеха да реагират основно по два начина – първо, да поставят ясни и категорични условия на ВМРО-ДПМНЕ за приемане на конституционните изменения, включително и за заменяне на формулировката „20%“ в точно разписан срок и да откажат да влязат в коалиция, ако партията на Мицкоски откаже; второ, да се съгласят да сформират управленска коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, като оставят въпросите за конституционните изменения да се решават след съставянето на правителството и с препоръчителен срок. 

Този втори вариант е доста по-вероятен за реализация, като това си проличава от заявленията на лидерите на партиите от ВЛЕН през последните седмици, в които не се среща категоричност по отношение на сроковете за осъществяване на конституционните изменения или се говори за „шест/девет месеца“. За лидерите на тези партии отстраняването на кадрите на ДСИ от институциите и от контрола върху финансовите потоци е от първостепенно значение, а от ВЛЕН вече заявиха, че искат поста председател на парламента и 6 министерства. ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН ще аргументират своята позиция за общо управление с желанието си да направят по-всеобхватна конституционна реформа, която не само да включи българите и някои други общности в конституцията на страната, но да реши и други важни конституционни въпроси, като статута на албанския език, избора на президент от парламента и други. 

Бъдещите коалиционни партньори ще обосноват забавянето на процеса на изменение на конституцията с необходимостта от провеждането на задълбочен анализ на измененията, с нуждата от широка обществена дискусия и с осигуряването на стабилно мнозинство от 2/3 от депутатите за изменение на основния закон на страната. Всичко това ще означава проточване на процеса, неприемане на конституционните изменения до края на годината и последващо разцепление във ВЛЕН, защото част от партиите и депутатите в тази коалиция няма да искат да носят отговорност за допълнителното забавяне на процеса на евроинтеграция. 
 Д-р Антон Панчев

Рецензия на книгата на проф. Иван Кацарски, посветена на проф. Иван Георгов

07/06/2024


Иван Кацарски. Професор Иван Георгов. Живот и дело. София, Македонски научен институт, 2024 (Македонска библиотека № 59), 248 с. с ил. ISBN 987-619-7377-31-6. 

 Книгата е биографично изследване, което откроява подобаващо разностранната дейност на първия председател на Македонския научен институт професор Иван Георгов. Изследването на Ив. Кацарски започва с биографична глава, в която е представен родът на Георгов, водещ началото си от Велес. 

Очертано е формирането на бъдещия изтъкнат учен, общественик и деец на македонското движение. Сбито са проследени основни биографични акценти от живота на учения, дадени са сведения за семейството му. Втората глава е посветена на дейността на Иван Георгов в полето на Македонския въпрос, която се простира половин век – от Сръбско-българската война 1885 г. до смъртта му. 

От изложението проличава, че той като общественик се е посветил всеотдайно на македонския и в по-широк план – на националния въпрос. Откроени са неговата публицистична дейност, участието му в пропагандни и дипломатически мисии (например в 1903 и 1913 г.) в столиците на някои от Великите сили в Европа за разясняване на българските позиции по националния въпрос, във връзка с основни, ключови за съдбата на националната кауза събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война и разногласията със съюзниците от Балканския съюз. 

Основен акцент в тази дейност на Георгов е неговият принос в създаването и ръководството на Македонския научен институт, както и участието му работата на Всебългарския съюз „Отец Паисий” и в издаваните от него периодични издания. Обърнато е внимание на статиите, които Георгов публикува зад граница, и които показват синтезирана геополитическа представа за българския национален въпрос. 

В следващите глави е обърнато внимание на забележителната преподавателска и изследователска кариера на Георгов. Показани са приносите му по отношение на университетското образование, психологията, историята на философията, етиката. 

  Книгата на Ив. Кацарски утвърждава Иван Георгов като личност с многостранни прояви, която съчетава преподавателска и научна работа с обществена дейност и публицистика. Появата на това изследване запълва сериозна празнина по отношение на първия председател на МНИ и един от важните експерти по Македонския въпрос, утвърждава приносите му за българската наука и обществено-политически живот. 

Николай Поппетров

Георги Кандиларов - Българските гимназии и основни училища в Солун

06/06/2024

"Зад бреговете на гр. Солун от векове са живели и живяха, а само на запад от устието на река Вардар, край морето, близо до град Бер, имаше десетина гръцки села, наричани Рум-кол, сиреч Гръцко крайще..."


 Целия материал четете по-долу:

 

Членове на МНИ – с принос за създаването на документалния филм „Българите и Македония“

05/06/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 5

На 13 май 2024 г. в сградата на Българска академия на науките, зала „Проф. Марин Дринов“, бе представен документалният филм „Българите и Македония“, изготвен по проект на Института за исторически изследвания при БАН. 

Режисьор на продукцията е Милена Гетова, сценарист — полк. проф. д.н. Димитър Недялков. В консултантския екип, ръководен от проф. Даниел Вачков участват членовете на Македонския научен институт доц. Александър Гребенаров и доц. Ангел Джонев. В началната част филмът пресъздава атмосферата от военните действия по време на войните за национално обединение (1912–1918). 

Чрез богат илюстративен материал – снимки, архивни документи, страници от издания и други автентични извори са онагледени драконовските мерки, предприети от Белград за обезбългаряване на Вардарска Македония. Автентични извори, придружени с дозиран дикторски текст показват несломимата воля на македонските българи в борбата за национално освобождение, продължила след Първата световна война. 

Те обозначават и следите от многовековното българско присъствие, оставило дълбок и траен отпечатък върху историко-географската област Македония. Създателите на филма получиха заслужени овации от публиката и лични поздравления от множество почитатели. 

Предстои неговото излъчване по БНТ и други телевизионни медии.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024