Формите на лексемата „български“ в Егейска Македония

петък, 23 октомври 2020 г.

сп. "
Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Лари (Лабро) Королов. Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония ........ 145 - 148

"...За целите на този текст под Южна Централна Македония се разбират най-източните костурски села12, най-югоизточните лерински (селата по линията Горничево – Зелениче – Прекопана и на югоизток от нея), Кайлярско, Воденско, Мъгленско, Ениджевардарско и Долновардарско, всички от тях на гръцка територия от 1912 г., както и Гевгелийско в днешна Репулика Северна Македония. 

В диалектите там13 се чуват следните форми: бугарин, Бугарка, Бугарйа, бугарцки, бугарцка, бугарцко..“

Македонският въпрос в публикациите на Съюза за освобождението на Украйна

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Д-р Инна Манасиева. Македонският въпрос в публикациите  на Съюза за освобождението на Украйна  по време на Първата световна война... 135-144

В началото на ХХ век нито обществото в България, нито управляващите познават украинския въпрос като политически проблем. Интензивните контакти между двата народа, създадени през XIX век, са единствено в сферата на културата. Украинската идея, така както я разбира онази част на украинското национално движение, стремяща се към отделянето на украинските земи от Руската империя и създаването на независима украинска държава, е нова и неразбираема за българите в навечерието на Първата световна война. 

В този си аспект украинският въпрос е поставен на дневен ред в България в началото на световния конфликт от Съюза за освобождението на Украйна (СОУ). Съюзът е създаден непосредствено след обявяването на войната, в началото на август 1914 г. в Лвов, Австро-Унгария, но създателите му са украинци, политически емигранти от Руската империя. Основната цел, която си поставя организацията, е изложена в програмния ѝ документ „Наша платформа“, публикуван на 2 октомври 1914 г., предвиждащ създаването на независима Украйна. 

Реализирането ѝ е пряко обвързано с военното поражение на Руската империя в разразилия се конфликт. Съюзът декларира, че ще настоява откъснатите от Русия земи да бъдат присъединени към Австрия и от тях да се създаде отделна автономна област – база за бъдещата независима украинска държава1. 

Австро-унгарското и германското външно министерство проявяват непосредствен интерес към създалата се организация, който се изразява и във финансовата ѝ подкрепа. Тези пари СОУ използва, за да открие представителските си бюра в редица европейски държави – както воюващи срещу Русия, така и спазващи неутралитет. С тях украинската организация започва да издава и собствено печатно периодично издание – „Вестникът на Съюза за освобождението на Украйна“...

Целият материал четете по-късно...

Официални преброявания на населението в Македония (1879 – 1912)

сряда, 21 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, 
год. XLIII, кн. 1. Гл. ас. д-р Станислава Стойчева. Официалните турски преброявания на населението  като извор за етническия характер  на Македония (1879 – 1912) ... 75 - 98 

"...Напълно погрешно е да се смята, че в късната Османска империя няма изградена система от правила и държавна уредба на преброяванията и статистиката. Макар и трудно, европейските методи за статистическо проучване са въведени в империята8. 

От 1893 г. започва да работи и държавното статистическо бюро със своите подразделения по преброяването във вилаетите. Най-опитното статистическо управление (нюфюс незарети) на Балканите след Цариградското, става това в Солунския вилает. В резултат до Балканската война (1912) са проведени две всеобщи преброявания на населението в Османската империя, в това число и на трите „македонски вилаета“ 9. 

Първото преброяване, въпреки че продължава десет години (1881/2 – 1893), остава недовършено в немалко части от империята. На Балканите това са санджаците Дебър и Елбасан от Битолския вилает, Призрен, Ипек (Печ) и Нови Пазар от Скопския вилает и целият Шкодренски вилает (Табл. 3,4)10. Впоследствие тези райони са частично преброени. 

В хода на това първо преброяване започват да се отчитат базови демографски характеристики на населението в съзвучие с европейската статистика като пол (за пръв път са преброени жените в империята), възраст, месторождение и местопребиваване (местно и придошло население), семейно положение, професия и др. Резултатите от преброяването започват постепенно да се обнародват в някои от вилаетските Салнамета. До края на века те се обновяват почти ежегодно и събраните статистически данни дават основата на първия официален Статистически годишник на империята (1897)11...

Един забравен български духовник – Партений Зографски

вторник, 20 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, 
год. XLIII, кн. 1. Проф. д-р Надя Манолова-Николова. Един забравен български духовник –  Партений Зографски, Поленински и Нишавски... 51 - 74 

Мнозина са духовниците, които създават Българската екзархия в последните десетилетия на ХІХ в. Повече от тях са останали твърде малко познати и изучавани от историческата наука. Слабо са известни и на широката, грамотна общественост. Сред тези дейци на Екзархията е първият българин, станал епископ в Поленинската и по-късно митрополит в Нишавската епархия – Партений. Светското му име е Павел Хадживасилков Тризловски. Проучвания върху неговата биография и духовна работа са правили автори от първата половина на ХХ в. Сред тях са Петър Карапетров (Черновежд), Симеон Радев, Никола Начев и др.1 

Най-пространни и изследователски са текстовете на Лазар Димитров (1869 – 1945)2 и Филип Томов Каваев (1904 – 1974)3. Л. Димитров е роден през 1869 г. в Дебърско. Познавайки много добре този район на Македония, той се чувства като съгражданин на Партений. Деец е на ВМОРО, работил е за Българската екзархия в Цариград, учителства в Одрин, после в Сяр, участник е в Илинденско-Преображенското въстание и е близък на Гоце Делчев. След Първата световна война намира убежище в България. Умира в Пловдив през 1945 г. Благодарение на неговия труд са събрани спомени от роднини и близки на Партений. Очертан е неговият духовен облик с приносите му към българската църква. Текстовете за Дебърско и за Партений са намерили добър прием в реномираните Известия на Семинара по славянска филология към СУ „Св. Климент Охридски“...

Целият материал очаквайте по-късно...

Някои въпроси около мощите на св. Йоан Рилски и българския цар Самуил

понеделник, 19 октомври 2020 г.

сп. "
Македонски преглед", 2020, кн. 1. 
Д-р Силвия Аризанова. Някои въпроси около мощите на св. Йоан Рилски  и българския цар Самуил... 43-50

В историческите извори не е отбелязана пряка връзка между българския владетел Самуил (997 – 1014) и мощите на св. Йоан Рилски. 

Повод за написването на тази статия е едно разночетене на името на византийския император Мануил І Комнин (1143 – 1180) като Самуил в Германовия ръкопис от ХV в., където е поместено житието на св. Йоан Рилски, написано от Георги Скилица през ХІІ в.1 

Това споменаване на името показва възможна връзка между българския владетел и светите мощи. Логично е предположението, че Самуил е знаел за св. Йоан Рилски, ако мощите вече са били в Средец, тъй като неговият брат Аарон е управлявал града и областта2...

Целият материал очаквайте по-късно...

Книжнината на Охридската архиепископия (ХІ – ХІІІ в.)

събота, 17 октомври 2020 г.


Книжовната дейност, развила се в пределите на Охридската архиепископия през периода от нейното възникване в началото на ХІ в. до времето, когато Димитър Хоматиан седнал на архиепископския престол в Охрид (началото на ХІІІ в.), била разнообразна и богата. 

Важно място в нея заемат въпросите, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий и пренасянето на това дело в България по времето на княз Борис Първи. Това се дължи на факта, че тези въпроси били използвани от охридските архиереи за защита на независимия статут на архиепископия спрямо Константинополската патриаршия. 

От най-съществено значение за проследяване на Кирило-Методиевската проблематика в съчиненията на висшия църковен клир, оглавявал архиепископията пред изследвания период, са: 

1) Написаното от архиепископ Теофилакт през ХІ в. Пространното житие на св. Климент Охридски; 

2) Запазеният списък на охридските архиепископи, съставен в средата на ХІІ в. по времето на архиепископ Йоан Комнин (т.нар. Дюканжов списък); и 

3) Написаното през ХІІІ в. от архиепископ Димитър Хоматиан Кратко житие на св. Климент Охридски1...

                                                     Четете по-късно целият материал...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020