Сръбската държава спечели изборите за Национален съвет на българите в Западните покрайнини

понеделник, 19 ноември 2018 г.

По време на цялата кампания за избор на Национален съвет на
 българското малцинство в Сърбия градоначалниците на Босилеград
 и Димитровград призоваваха своите избиратели "да са лоялни
граждани на Сърбия". За да ги подкрепи, управляващата в страната
Сръбска прогресивна партия дори изпрати Шабан Шаулич
 на концерт в Босилеград
Николай Иванов 

Източник: Българите на Балканите и по света, № 11

 Листата, оглавявана от кмета на Босилеград Владимир Захариев, спечели изборите за Национален съвет на българското малцинство в Република Сърбия. Това стана ясно след обявяването на окончателните резултати от проведения на 5 ноември вот. Имащи право на глас бяха близо 18 500 българи, живеещи преимуществено в районите на Босилеград, Цариброд, Пирот, Ниш и Враня. Те трябваше да избират измежду три листи – „Това сме ние – природно движение“ на кмета на Босилеград Захариев, „Съединение на българите в Сърбия“ и „Да върнем достойнството на народа“ на Стефан Костов. 

Като изключим фамозния кмет на Босилеград, останалите две формации – „Съединение на българите“ и „Да върнем достойнството на народа“, бяха сочени от мнозина за „представителни“ за нашата диаспора в Западните български покрайнини. Уви, най-накрая се получи така, че „Съединението“ стана „Разединение“, а до връщане на достойнството така и не се стигна. 

Причината – внимателно координираната кампания на сръбската държавна власт, която за сетен път показа, че разглежда българите на своята територия не като пълноправни граждани, а като „необходимо зло“ за своето съществуване. Иначе нямаше да ставаме свидетели на видимо зачервената физиономия на босилеградския градоначалник или на нервния поглед на царибродския му колега, които няколко дни преди изборите обясняваха как за една нощ станали от противници "първи" приятели. 

Из миналото на Неврокоп и Неврокопско

сп. "Македонски преглед", г. VII, 1931, кн. 1. Ангел Даскалов. Из миналото на Неврокопско... 83 - 116

  Неврокопският край още в турско време е бил един затънтен кът от Балканския полуостров. Било поради географическото си положение, било поради лошите пътни съобщения и пълното съ опасности пътуване, тоя край е бил мъчно достъпен за хора на науката. А за науката в разните ѝ клонове той притежава много материали. 

Тука се намират богати минерални извори, изобилни железни руди и разни други минерали, между които цветни аметисти [1], които могат да се употребяват за накити и орнаменти, остатъци от стари паметници, градове, укрепления, могили, пътища, [2] и др. 

Не липсват и фолклорни материяли и такива от филоложки и лексикографски характер и пр...

Целият материал четете по-долу:

Град Битоля през вековете

сп. "Македонски преглед". г. XIII, 1942, кн. 1. Робев, Т. Битоля. Стопански очерк..., 53—90

 От досега намерените и запазени данни, с които историята разполага, се знае, че Битоля не е нов град. Той съществува още в предхристиянско време и то около 359—358 год. в македонската държава на царете Филип и неговия син Александър Велики. Той се наричал Хераклея и бил най-важен град в областта Линкестия, която е обхващала главно южния дял на пелагонийската равнина, докато нейният североизточен дял се наричал Девриопия, a северо-западният — Пелагония. 

 Според „Топографията на древна Македония" от Марг. Димица, главното местоположение на Хераклея е било югозападно от днешния град, на разстояние 3 стадии (530 м.), на края на високия хълм, който се издига в подножието на югоизточните разклонения на Пелистер, от север на юг, т. е. от днешното Кафе-тепе до селото Буково. 

Тук, на върха на хълмовете над буковските гробища, отгдето се вижда цялата древна линкестийска и пелагонийска равнина, е съществувала и крепост с акропол. Случайните находки и любителските разкопки, които са вършени до 1912 година, и ония, които се правеха от време на време от 1934 год. насам при „Сива вода", както и до сега постигнатите резултати, макар и оскъдни, говорят ясно, че на това място се е намирала старата Хераклея, на която за разлика от другите такива в Македония, се притуряло и означението линкестийска или пелагонийска, имайки предвид края, в който се намирала...

Целият материал четете по-долу:

Кръгла маса за Кресненско-Разложкото въстание

петък, 16 ноември 2018 г.

ПРОГРАМА НА КРЪГЛА МАСА
„140 ГОДИНИ ОТ КРЕСНЕНСКОРАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ“
12 ноември 2018 г.


ОРГАНИЗАТОРИ: ОБЩИНА РАЗЛОГ
                                    МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
          ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН
                                    ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. РАЗЛОГ
                               
17:00 – 17:10 ч.   Регистрация на участниците
17:10 – 17:20 ч. Откриване на кръглата маса от г-жа Христина Манова - директор на Исторически музей - Разлог
Приветствие от Кмета на Община Разлог - инж. Красимир Герчев

Модератор: доц. д-р Александър Гребенаров
Секретар: д-р Георги Тренчев

17:20 – 17:30 ч. проф. д. ист. н. Трендафил Митев, преподавател в УНСС, факултет Международна икономика и политика: ,,Кресненско-Разложкото въстание и еволюцията в българската национална стратегия“.
17:30 – 17:40 ч. проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика с център по тракология при БАН: ,,За военнополитическата стратегия на въстанието от 1878-1879 г.“
 17:40 – 17:50 ч. доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонски научен институт, София: ,,Кресненско-Разложкото въстание през погледа на английската дипломация“.
17:50 – 18:00 ч. д-р Елена Чалгънова, Регионален исторически музей - Благоевград: ,,Документи за дейността на Горноджумайския комитет  „Единство“.

18:00- 18:10  ч. почивка

18:10 – 18:20 ч.  д-р Георги Тренчев, член на Македонски научен институт: ,,Двата центъра на въстанието в Разложко – комуникация, взаимодействие и конфликти“.
18:20 – 18:30  ч.  Николай Даутов, географ, гр. Гоце Делчев: ,,Село Кремен и Кресненско-Разложкото въстание“.
18:30 – 18:40 ч. Илия Тантилов, уредник в Исторически музей – Разлог: ,,Баненската буна в нашите книги и паметници“.
18:40 – 18:50 ч. Христина Манова – Директор на Исторически музей – гр. Разлог: ,,Иле Марудин – хайдутин и войвода в Кресненско-Разложкото въстание“.
18:50 – 19:00 ч. Георги Огнянов, историк, с. Горно Драглище: ,,Участието на село Горно Драглище в Кресненско-Разложкото въстание“.
19:00 – 19:10 Дискусия


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018