МНИ реализира дългогодишна мечта на своите учредители

четвъртък, 19 юли 2018 г.

Част от експонатите в музейната експозиция на Македонския научен институт
Снимки: Стефан Грънчаров
Покана 

Преди близо 95 години една от мечтите на основателите на Македонския научен институт (МНИ) е уреждане на експозиция-музей, посветени на Македония. Радостни сме да ви съобщим, че тeхният копнеж е осъществен! За пръв път в сърцето на България всеки любопитен ще може ежедневно да се докосва до непреходния идеал, до впечатляващия устрем и всеотдайност, белязали нашето революционно минало в Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа. 

В нея са представени редица уникални артефакти, сред които заслужават да се
споменат знамето от град Сопот, изработено през 1912 г. в навечерието на Балканските войни, ценни библиографски издания, посветени на Македония, най-старият печатен орган в света, посветен на Македония – сп. „Македонски преглед”, излизащ от 1924 г., първите почетни отличия и значки на МНИ и др.

На връх християнския празник „Свети Илия”, на който преди 115 лета нашите сънародници в Македония вдигат най-големия си бунт срещу османската тирания, Македонският научен институт представя и изложба, озаглавена „Илинден- Преображение-Илинден – 1903 г.”. В нея са включени десетки малко познати или напълно неизвестни фотоси, които илюстрират подвига на илинденци и преображенци, борещи се за свободата на Македония и Одринско.

Вход свободен. 

Заповядайте на „Пиротска” 5, ет. 2!

Най-често срещаното мъжко име в Македония през XIV в.

сп. "Македонски преглед", 1932, г. VIII, кн. 1, Л. Милетич, Собственото име „Кали" y македонските българи в XIV век..., 137 - 138

 В обнародваните от г. Ив. Сакъзов в „Македонски преглед", год. VII., кн. 2—3 „Новооткрити документи от края на XIV век за българи в Македония, продавани като роби” прави впечетление между имената на продадените българки робини сравнително честото гръцко име „Кали" — име, което сега рядко се среща в Македония и то в по-друга форма.

 Така в съобщените от мене из поменика на манастира Св. Иван Бигор имена се среща само два пъти името Кало (зв. пад.) от село Сбожди и село Греканье (Дебърско) [1], а в поменика („парусия") на манастира Пречиста (Кичевско) същото име Кала намираме само веднъж (от 1841 г.)...

 Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Образци от говора на едно българско село в Албания

сряда, 18 юли 2018 г.

сп. "Македонски преглед", 1936, г. Х, кн. 3-4. Милетич, Л. Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техния език..., 1931

Не ще да е безинтересно за нашите читатели, да видят в образци, какъв е говорът на единствените оцелели българи в селото Бобощица и близкото до него село Дреновене Корчанско, за които проф. А. Мазон в гореозначената книга даде нови осветления...

 Покрай теоретичната част относно езика на бобошченци, особено са ценни дадените от Мазон образци от народната реч, които заемат по-голямата част от книгата му, включително с французкия превод и фолклорните обяснения на Мазон след всяка приказка). 

Тук давам в кирилска транскрипция няколко образеца от текстовете у Мазон...

 Целият материал четете по-долу:

 

Кюстендил - военната столица на България през Голямата война

вторник, 17 юли 2018 г.

Доц. д-р Ангел Джонев

Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война,

Кюстендил, 2017

Войните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след Наполеоновите в Европа се водят още множество въоръжени конфликти. Те обаче имат значително по-локално значение. Подир поредния руско-турски сблъсък през 1878 г. на световната карта се появява възстано- вената българска държава. 

Санстефанският прелиминарен договор, подписан на 19 февруари същата година, очертава границите ѝ, близки до тези на националното землище. Северна Добруджа обаче е харизана на Румъния, Нишко на Сърбия, а значителна част от Одринска Тракия остава в Осман- ската империя. Независимо от своята непълнота, територията от трактата се превръща в идеал за обединена България. 


Тя до голяма степен се при- покрива с обхвата на Екзархията и на двата вилаета от проекта на Цариградската посланическа конференция. Като дело на компромис и интереси трите карти изключват някои части от националната снага. Берлинският договор от същата 1878 г. разсича съдбоносно българското землище. На Балканския полуостров се появяват автономното Княжество България и автономната област Източна Румелия...



Целият материал четете по-долу: 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018