80 години от рождението на Константин Пандев

80 години от рождението на Константин 
Пандев (14 октомври 1938, гр. Гоце Делчев – 25 май 1983, Париж) – историк, изследовател на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско.

Завършва история в СУ (1962). Работи в Института по история на БАН. Заместник-ръководител на секция „Българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес 1878 г. (1980–1983)”. Специализира в САЩ, Италия, СССР и Югославия. 

Написва дисертация на тема: „Организирано националноосвободително движение в Македония и Одринско (1893–1903 г.)” (1971), превърнала се в научно събитие, но отпечатана едва през 1979 г. Автор на десетки научни публикации за събития, организации и дейци (въстания, конгреси, съзаклятия, афери и др.). Обнародва редица ценни извори, отнасящи се до освободителните борби. 

В много национални и международни научни конференции, сесии и дискусии с вещина и убедителност отстоява научните си позиции. Привличан е за консултант и автор на разработки към институции, радиопредавания, кинодокументалистиката и др. 

Един от активните участници в процесите на преосмисляне и отстраняване на идеологическите обременености при разкриване и тълкуване на историята на българския национален въпрос.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Лектория "Македония": Михаил Арнаудов и Македония

Доц. д-р Емил Димитров

Македонският научен институт ви кани на поредната среща в рамките на Лектория „Македония” на 17 октомври (сряда), 2018 г. от 18 ч. в Македонския дом, ет. 2. 

     Темата е „Михаил Арнаудов и Македония”, а поводът – 140 години от рождението на именития учен, член-учредител на МНИ. Публиката ще има възможност да види уникални фотографии и последния видео запис на академик М. Арнаудов, направен за БНТ през 1977 г. Ще ни гостува известният български учен доц. д-р Емил Димитров от Института за литература – БАН. 

     Доц. Димитров има над 300 публикации в областта на българската литературна и културна история, българо-руските културни взаимоотношения, творчеството на Достоевски, философията. Автор е на книгите: „Досието на Михаил Арнаудов” (2007), „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” (2012), „Публицистиката на Михаил Арнаудов” (2014), „Като на изповед...”: Руски беседи (2016), съставител и коментатор на „Съчинения”. Т. 1 на Варненски и Преславски митрополит Симеон (2011), на политическите трудове на Михаил Арнаудов (2010), на съчинения на С. Аверинцев (1999), В. Живов (2002) и др. Основател и председател на Българско общество „Ф. Достоевски” (от 2011), главен редактор на алманаха „Достоевски: мисъл и образ”. 

Заповядайте в Македонския дом на 17 октомври (сряда), 2018 г. от 18.00 ч. 

Доц. д-р Ал. Гребенаров
Костадин Филипов

Прочетете още »

Първите харамии в следосвобожденска България

сп. "Македонски преглед", г. XI, 1938, кн. 1-2. Първите македонски възстания (Принос по архивни документи)... 129 - 140

"...Според това съобщение, харамии са се

появили преди няколко месеца в гр. Джумая и около Кресна. Когато турската войска влезла в Горна Джумая, те прибегнали в Самоковския, Дупнишкия и Кюстендилския окръзи.

Приписват им се редица безчинства и над българското население. Така, в с. Лисия, Дупнишко, 15—20 души от тях, предимно из Кочанско, Малешевско и Разложко, уловили трима търговци и им взели 8800 гроша. След това заминали къде селата Клисура, Дреново, Логодаш, които още не били заети от турците..."

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Първото българско училище в Лерин

сп. "Македонски преглед", г. , 2002, кн. 3. Проф. Василка Тъпкова, Рая Заимова. За един български учител в Лерин през 70-те години на XIX век... 115 - 130.

Преди няколко години Известия на държавните архиви публикува писма до братята Йоаким и Георги Груеви, които имат принос за връзките между Екзархията и общините, за просветните проблеми в някои райони на още неосвободеното отечество, за печатното дело и пр. Измежду тези писма има едно от 28 ноември 1874 г. (№ 23) от учителя Димитър Тъпков до Георги Груев. 

Нека припомним, че Георги Груев (12.01.1832 г., Копривщица - 22.12.1899 г.), брат на Йоаким Груев, представител в 1871 г. на Пловдивската епархия в Църковно-народния събор през 1871 г., е от 1874 г. касиер на Екзархията в Цариград и член на Македонската дружина за подпомагане на българските училища и църкви в Македония, а по-късно - председател на Настоятелството за бедните училища. 

Георги Груев поддържа тесни връзки с училищните дейци в Македония, грижи се за назначаване на учители, събиране на помощи, доставка на учебници и пр...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »