На снимката: Антони Курти
Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени
Репортаж на БНР/ Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4
В Големо Острени, едно от селата в района на историко-географската област Голо Бърдо в Албания се запознахме с Антони Курти. Разведе ни из старите улици и красивите природни кътчета, запозна ни с някои от жителите, които още пазят старите български традиции.
Антони Курти е роден и израснал в Големо Острени и вече близо 6 години работи като учител по география в местното училище.
Споделя, че майчиният му език е български, а чак когато тръгнал на училище започнал да учи албански. Така е и днес – вкъщи децата говорят на български и е много трудно за учителите в първи клас да ги обучават на албански. „Затова преподавателите трябва да са от района и да говорят български език“, пояснява събеседникът ни. Казва, че родното му село се намира в много добър район с красива природа, но беден от икономическа гледна точка.
Изглед към село Голямо Острени, област Голо Бърдо, днешна Албания
Снимка: БНР
Хората все повече емигрират към близките държави и не само – Северна Македония, Гърция, Италия, Германия, Англия, както и България. Въпреки, че много от местните напуснат родното си място, те продължават да говорят на майчиния си език – стара форма на български говор. Разказът на Антони започва със сватбите. Когато ходели да вземат булката, жените заедно в хор пеели една песен: „Дъжд вали в Арбанашка земя“.
„Когато булката дойде в новата къща при мъжа си, утрото на другия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите“, обяснява Антони и споделя, че така повелява традицията, която и до ден днешен се спазва.
„По-голяма част от жителите на селото са мюсюлмани, но преди не е било така“, казва Антони Курти.
„От стари времена тук, в Големо Острени, възрастните хора казваха, че на центъра е имало църква. И навремето са казвали „отиваме на църква“, а не на центъра. Тук е имало много православни християни. Но след това са дошли мюсюлманите и са асимилирали населението. Сега 90–95 процента са мюсюлмани, само малко хора са православни.“
„Тъй като преобладаващото население е мюсюлманско, най-големият празник е Байрам. Интересно е обаче, че в района се празнува и Гергьовден на 6 май. Много хора се връщат в родното място, събира се семейството, отиват на пикник в планината и ядат месо“, обяснява Антони.
От стари времена има още една интересна традиция, с която се посреща Гергьовден:
„На 5 май много хора ходят на чешмата, която е като в легендите – магическа, прави чудеса. Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане 12 часа, за да посрещнат Гергьовден и после се връщат вкъщи. След това всички трябва да пият от водата, за да им върви.“
Освен Гергьовден, друг важен празник е и така нареченият Летник, който и до-ден днешен се празнува. „На 13 май вечерта най-малкото дете от къщата отива и събира дренки, лешници и на 14 сутринта, когато се събуждат, ги чупят и ги киснат във вода. И наричат: „Да си як като дрян, да си лек като леска!“. Децата отиват по къщите, тропат по вратите, а ние им даваме подаръци, за да бъде добра година за семейството. Даваме яйца, кестени, орехи и други неща от магазина, като шоколади, за да се радват децата.“
Най-характерното и уникално по рода си събитие за района на Голо Бърдо са борбите. Те се организират традиционно през месец май, всяка трета неделя на месеца от Спортната федерация. „В борбите участват много младежи, както и по-големи на възраст мъже от различни райони, не само от селото, но и от чужбина, от Косово, Черна Гора, Северна Македония, България и други. Събират се всички на зелена ливада и се борят помежду си.“
Антони казва, че в Голо Бърдо има много талантливи деца, някои от тях са станали европейски шампиони. Затова, за да насърчат спортния дух и талантите, планират да създадат и един отбор по борба. Освен в спорта, хората от района са успели да се изявят и в много други сфери, като не са малко известните имена в Албания, които произхождат точно от селата на Голо Бърдо. „Това е така, защото хората тук са работливи“, казва Антони и добавя, че са прочути и като едни от най-добрите строители из страната, и не само.
Част от тези хора са завършили в България и са се върнали да работят в Албания.
Антони Курти споделя за себе си, че е имал възможността два пъти да се докосне до българската земя. „През 2021 съм бил в Благоевград на летен семинар, слушахме лекции за българския език, култура, традиция. По-късно бях и в Копривщица за 7 дни. Множество активности имахме, много неща научихме“ – разказва ни българинът от Албания. Запазил е добри впечатления от страната ни, лесно се е разбирал с хората тук, особено с по-старите.
По думите му, българите от Голо Бърдо и тези от България имат много общи неща помежду си, а в България самият той се е чувствал като у дома.
