МНИ почете легендарен войвода на ВМОРО

неделя, 23 април 2017 г.

Кап. Никола Лефтеров
Македонският научен институт почете паметта на легендарният войвода на ВМОРО и капитан от българската армия Никола Лефтеров

 На 10 април 2017 г. в с. Страшимирово, Варненско, представители на патриотични организации отбелязаха 60-годишнината от смъртта на капитан Никола Лефтеров (1876–1957).

Възпоменателната плоча на кап. Никола Лефтеров във варненското село Страшимирово
Лефтеров е участник в македоно-одринското революционно движение и войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. В следвоенния период се установява в Страшимирово, където остава до края на живота си, развивайки активна обществена и благотворителна дейност.

Д-р Слави Славов (вдясно)
 От името на Македонския научен институт пред възпоменателната плоча на войводата слово за него произнесе д-р Слави Славов.



102 г. от смъртта на противоречивия Яне Сандански

събота, 22 април 2017 г.

Яне Сандански 
(1872 - 1915)
   На 22 април 1915 г. в местността Блатата, близо до село Пирин, Неврокопско, смъртоносно е прострелян от засада дългогодишният войвода от ВМОРО и бивш ръководител на Серски революционен окръг Яне Иванов Сандански. 

 Едва ли има друг деец на Вътрешната организация, предизвиквал толкова противоречиви, крайни и дори диаметрално противоположни оценки още приживе. За своите привърженици и последователи Сандански е искрен защитник на онеправданото население и безкористен борец за независимостта на Организацията, но за противниците си – „главорез”, „престъпник” и национален предател. Трудно би могъл да се открие и по-експлоатиран посмъртно образ от този на войводата. В десетилетията на комунистическа България, поради близостта му с дейци на социалистическото движение, Сандански бе припознаван за социалист от марксистки тип, здраво стоящ на „прогресивни” разбирания. В Титова Югославия (и днес – в Република Македония) към тази оценка бе добавен и „активът” на ранен македонист – борец за независима македонска държава и за „самостоятелност на македонския народ”. 

 Повече от 100 години след неговото убийство мненията за Сандански продължават да се люшкат в широкия диапазон от пълна идеализация до яростно отричане. Колкото и да е на пръв поглед парадоксално обаче, войводата въплъщава в себе си елементи от повечето от тези, абсолютно несъвместими помежду си мнения и оценки. Бъдещият революционер е роден в поробена Македония (с. Влахи, Мелнишко), но израства в свободна България (Дупница). Закономерно и първият му досег с македоно-одринската освободителна борба става на територията на Княжеството. Младият Сандански участва в Четническата акция от 1895 г. на учредения в София Македонски (по-късно Върховен македонски) комитет. Едва на един следващ етап разбира, че и във вътрешността съществува друга революционна организация. Няколко години по-късно, в разделното време на 1901 – 1902 г., Сандански решително взима страната на Вътрешната организация. Играе основна роля в т. нар. афера „Мис Стоун” (отвличането с цел откуп на американската протестантска мисионерка Елън Стоун), която донася на ВМОРО огромна сума, а на него – бърза популярност.

  Противник на въстанието от 1903 г., Яне Сандански все пак се включва в него, подчинявайки се на конгресното решение. В следилинденския период окончателно се утвърждава като ръководител и на практика – едноличен лидер на Серски революционен окръг. Кървавите стълкновения с върховистите, подновени с нова сила след Илинденско-Преображенското въстание, несъмнено усилват радикализма във възгледите на Сандански. Считайки Македонския въпрос за международен, войводата постепенно еволюира в посока създаване на независима Македония като част от бъдещата Балканска федерация. 

  Обявява се против поддържането на всякакви контакти с официална България, включително и срещу получаването на материална помощ от нея. Тези крайни възгледи обаче далеч не хармонират с практическите му действия. Оглавяващ един граничещ с България революционен окръг, Сандански пребивава за продължителни периоди в Княжеството и разполага с мрежа от влиятелни покровители и поддръжници сред чиновническия и полицейския апарат. И още нещо много важно – през целия си професионален път на революционер никога не дава повод за съмнение относно българската си национална принадлежност и самосъзнание. Несъмнено най-обсъжданото (и осъждано) действие на Сандански е организираното от него убийство на Иван Гарванов и Борис Сарафов през ноември 1907 г. 

  Предприетата почти еднолично (макар и с решение на Серския окръжен комитет) екзекуция на двамата ръководители на ВМОРО окончателно погребва надеждите за обединение между двете основни крила в Организацията. Убийството създава и непреодолима пропаст между Сандански и българската държава. В такава атмосфера, през лятото на 1908 г., с присъщата му енергия и целеустременост войводата се впуска в поредната опасна и рискована авантюра – сближението и тясната колаборация с дошлите на власт младотурци. Балканската война представлява своеобразен катарзис в поведението на Сандански. С водените от него четнически сили той оказва ценна и навременна помощ на настъпващата българска армия. 

   Впоследствие, в навечерието на Междусъюзническата война, войводата дори е изпратен като емисар на българското правителство в новосъздадената Албания, за да търси съдействие от албанските водачи за съвместна борба срещу Сърбия и Гърция. През последните години от живота си Яне Сандански се оттегля от активна революционна дейност. Занимава се със стопански начинания, а в политическо отношение директно се обвързва с опозицията в България в лицето на Демократическата партия. Това го изправя срещу старите му приятели от управляващата Либерална (Радославистка) партия, чийто привърженик е в ранните си години. В такава обстановка го застигат и куршумите в Блатата. 

  Убийството на Сандански формално е изпълнение на присъда на ВМОРО, издадена още от Кюстендилския конгрес (1908) в отговор на убийството на Гарванов и Сарафов. То обаче е извършено в контекста на далеч по-актуални и злободневни събития – подготвяното влизане на България на страната на Централните сили, на което Сандански решително се противопоставя. В този смисъл изпълнението на присъдата идва в удобен за управляващите момент, независимо от шумно обявената държавна амнистия година по-рано. Въпреки съмнителната си целесъобразност, убийството на войводата е поредното мрачно потвърждение на станалата още тогава популярна максима, че Организацията „забавя, но не забравя”. 


   С цялата си разнолика дейност Яне Сандански въплъщава волевия образ на революционера. Може би затова споменът за войводата вече повече от век не е избледнял и продължава да провокира интереса и споровете в българското общество, предоставяйки възможността на всеки сам да постави моралния знак за неговата следа в историята. 

 Гл. ас. д-р Слави Славов

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017