140 години от рождението на Христо Силянов
Когато на 24 май честваме едни от най-обичаните празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, през 1880 г. Цариград се ражда българският публицист, поет, историк, политик, деец на ВМОРО, учредител на Македонския научен институт Христо Силянов.
В негова памет ще бъдат представени доклади от кръгла маса, организирана в Благоевград на 19 май 2010 г. по повод 130 години от неговото рождение.
Отпечатаният сборник през 2012 г. „Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония“ с доклади и съобщения от форума остана до днес слабо познат за почитатели на националната тематика и в частност на именития деец.
Книжното тяло е убягнало и от погледа на авторите на статията в Уикипедия, посветена на Христо Силянов, включваща иначе голям брой позоваващи бележки и библиографски източници. А то заслужава! Направените оценки, анализи и обобщения за различни събития, заедно с представените малко познати или изцяло неизвестни илюстративни материали, допълват образа за живота и делото на Хр. Силянов, както и на епохата, в която той живее и твори.
Сборникът е издаден от Регионална библиотека „Димитър Талев” – Благоевград от съставителски екип в състав: доц. д-р Александър Гребенаров, Петър Петров и Соня Иванова. Изданието е отпечатано със съдействието на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ под ръководството на тогавашния негов пръв председател и създател – Александър Гребенаров.
*
„Христо Силянов е сред авторите, чиито произведения намират многобройни читатели, независимо от времето на тяхното създаване, отпечатване или преиздаване. С особена сила това твърдение се отнася за творбите му, посветени на националноосвободителното движение на българите, останали под властта на Османската империя след 1878 г. А те не са малко. Плодотворният поет, писател, публицист, преводач, политик, общественик и революционер твори непрестанно четири десетилетия – от първите материали, публикувани в хектографирания революционен лист „На оръжие” (1899), до края на живота си (1939), когато завършва втората книга на „Освободителните борби на Македония” и проектира следващия том.
Силянов е от малцината дейци, които „покриват” с физическо присъствие голяма част от територия на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Така напр. ако през 1902 г. той е в Леринско заедно с Гоце Делчев и Марко Лерински, то събитията през Илинденско-Преображенската епопея (1903) ще го отведат с Михаил Герджиков в противоположния край на българското землище – в Странджа, като секретар на конгреса в Петрова нива, а по-късно и в сраженията за освобождението на Василико и Ахтопол.
През 1912 г., преди и по време на Балканската война е в Югозападна Македония и заедно с войводите Васил Чекаларов и Иван Попов води сражения за прогонване на вековния неприятел.
Изброените по-горе събития се вместват в рамките на едно десетилетие, в което Силянов ще завърши история в Софийския университет, ще специализира в Швейцария, ще бъде сред учредителите на журналистическо дружество, ще създава и редактира вестници и списания, много от тях свързани с Македония, ще бъде избран с Пейо Яворов и д-р Христо Татарчев на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908) за допълнителен член на Задграничното представителство, ще се завърне в родния си Цариград, където ще издава в. „Вести”, наблюдавайки внимателно състоянието на екзархийските епархии в Македония.
В личния живот на доскорошния харамия също ще настъпят промени. След женитбата със София Малиновска – известна българска учителка, преводач, литературен и театрален критик, през 1907 г. се ражда синът му Евгени – бъдещ дипломат.
И след Първата световна война Силянов е сред активните дейци в освободително движение. Учреденото от него сп. „Сила” дава трибуна на известни ръководители на ВМОРО, които изясняват организационни недоразумения и лични конфликти.
Изразява мнение за проблемите в Македония и новото следвоенно статукво във вестниците на македонската емиграция в България „Македония”, „Вардар” и в печатния орган на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада „Македонска трибуна”.
През декември 1923 г. е сред 52 дейци, поканени за учредяване на Македонския научен институт (МНИ). Особено възторжено приема идеята новата организация да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи и да „подготви една системна и подробна история на тия борби”.
През юни 1930 г. Общото събрание на МНИ избира Силянов за член на Управителния съвет, а след осем години е и негов подпредседател.
Все през този период (1930–1931) Силянов участва в помирителна комисия, която прави опит да спре кървавите междуособици между крилата на Вътрешната македонска революционна организация. В по-следващите години нейният водач Иван Михайлов търси съвети от Силянов за осъществяване на мащабен проект, включващ издирване на архивни материали и записване на спомени на дейци от цяла Македония.
В междувоенния период, освен като общественик, се изявява и като политик.
Авторитетът му привлича вниманието на идеолозите от Демократическия сговор и той не случайно е избиран за народен представител в две народни събрания – ХХ и ХХІ (1923–1931). След „голямата” война Силянов издава няколко книги, за които в предишния период води подробни бележки – „От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война 1912” (1920), „Писма и изповеди на един четник (1902 г.)” (1927), „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” (1934). В книгите са включени събития от обособени периоди в живота и дейността на автора. Те са описани емоционално, но са близки до действителността.
Силянов не желае да направи промяна на „отлежалите” записки, което ги прави особено ценни, с чистосърдечен мотив: „Кога чета сега подир повече от четвърт век, собствените си спомени, не мога да не призная още, че разсъжденията и преценките ми за отделни събития и лица носят отпечатъка на голям субективизъм. Виновна за това е само младостта, която по-силно чувства и която гледа на нещата през увеличително стъкло на своя абсолютен критерий. От такъв субективизъм страдат, може би някои мои сурови присъди за действията на отделни личности или групи.
И тук, обаче, не се реших да изменям или коригирам онова, което тогава съм чувствал и мислил, понеже сметнах, че с това бих накърнил интереса и значението на книгата като илюстрация на тогавашни настроения и разбирания” (Силянов, Х. Спомени от Странджа.С., 1934, с. 4).
За разлика от мемоарните книги, „Освободителните борби на Македония”, излезли в два тома през 1933 и 1943 г., са написани от Христо Силянов като зрял историк. В тях също има лични преживелици, но преобладават целенасочено събирани данни от архивни материали, книги, вестници, спомени на дейци и пр. Тази сплав от сведения, преплетени с лични преживявания на автора като очевидец, както и неговото поетично дарование, придават необикновен привкус на текста, превръщайки го в емоционален, но близък до читателя преразказ за съдбата на Македония.
През 1967 г., след близо двадесетгодишна политика на национален нихилизъм в България, неочаквано името на позабравения Христо Силянов отново става актуално, заради преиздадения му мемоарен труд „Писма и изповеди на един четник (1902 г.)”.
Тази неголяма книжка с мемоарен характер, в която авторът споделя първите си харамийски премеждия в Македония и дòсега с Гоце Делчев и Марко Лерински, тества ситуацията по Македонския въпрос „отвътре и отвън” след решенията на Мартенския пленум на ЦК на БКП (1963) и последвалите заседания на управляващите по македонския въпрос. Липсата на критични препоръки и коментари окуражава българската историческа наука да направи достъпни за обществеността още извори и нови авторски трудове, стояли дълго в сянка,
заради политическото вето.
През 1983 г. идва ред за преиздаване на двата тома „Освободителните борби за Македония” на Хр. Силянов, отдавна превърнали се в библиографска рядкост. Те излизат фототипно, но създават известен смут сред специалистите, заради „изпадналия” предговор на Йордан Бадев в т. 2.
Независимо от високия тираж, надвишаваш 10 000 бр., книгите скоро се превръщат в антикварна ценност.
Тяхната съдба се споделя и от три преиздадени труда на Христо Силянов през 1984 г., обединени в един том под надслов „Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос”. Въпреки че някои съпътстващи текстове носят идеологически белези на своето време, огромният тираж, надвишаващ 70 000 бр., също се изчерпва.
През 1993 г. се появява и последната преиздадена книга на Христо Силянов „Сръбско-българският спор и Русия”, представяща позициите на автора по темата за
разделението на Балканите и политиката на Русия през далечната 1915 г.
Христо Силянов си отива от този свят без да дочака осъщественото национално обединение, нито последвалите събития в Македония след 1944 г., когато репресиите срещу българите се засилват. Неговото предчувствие обаче, отекнало като последни думи в предговора на „Освободителните борби на Македония” звучи пророчески
„…Тия мои усилия (за написване на труда – б.а. А. Г.) бяха в известен смисъл спъвани от това, че трябваше да възпроизвеждам събития, представящи само прелюдията на една неизповедима трагедия, развръзката на която се крие в
бъдещето, по-близко или по-далечно, всяко действие на която пàри като нажежен въглен българската душа” (Т. 1, с. VIII).
Независимо от жанровете и географските посоки на Силяновите трудове, от годината на първата им поява или от политическата конюнктура в страната, до днес те остават основно градиво за изследователите на македонския въпрос и увлекателни текстове за любители на историята.
Докладите и съобщенията от кръглата маса в Благоевград, потвърждават още веднъж определението от Йордан Бадев в предговора на т. 2 от „Освободителните борби на Македония“ за Христо Силянов като именит „поет по природа, историк по образование и общественик по темперамент”!“
Александър Гребенаров. Уводни думи. – В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, с. 7–12.
Бюлетин "Българите на Балканите и по света"бр. 5 за 2020 г.
