In Memoriam: Почина краеведът Иван Марков (1935 - 2021)

неделя, 5 декември 2021 г.

† 

In memoriam 

Иван Марков 

(1935–2021) 

На 4 декември 2021 г. почина активният член на Македонския научен институт, дългогодишен ръководител на неговата научна група в град Гоце Делчев, Иван Марков. Завършил Института по библиотекознание в София през 1960 г. Иван Марков бе истински професионален библиотекар и библиограф. 

Повече от 30 години той работи като библиотекар в градската и в учителската библиотека в град Гоце Делчев. Ив. Марков положи големи усилия за издирването на публикации в емигрантските вестници и списания за историята и дейността на българската емиграция в Северна Америка през ХХ в. 

Приживе той състави голяма библиографска картотека, в която са включени повече от 20 000 заглавия на статия за история на българските църкви, българските емигрантски организации, както и за българските книги, издадени в Северна Америка и Европа. Вдъхновен изследовател, истински родолюбец, обаятелен обществен деец, Иван Марков с пълни основания може да бъде наречен Летописецът на стария град Неврокоп и Неврокопския край. 

Без неговите приноси паметта за миналото на тази част от пределите на България би била много по-ограничена и бедна. Повече от половин век от живота си той посвети на краеведски изследвания в различни области на народоведението, с отлична професионална подготовка, с широка култура на изтъкнат български интелектуалец. Почти няма събития и личности от родния му край, до които да не се е докоснало неговото перо. Иван Марков е автор на повече от десет книги за различни периоди от отечествената история, на няколко селищни албума, на тематични библиографски издания. 

Стотици са неговите статии и очерци, публикувани на страниците на регионални и национални вестници и списания, в сборници, енциклопедии и алманаси. С висока изследователска стойност са публикациите му и в научното списание „Македонски преглед“. По негови сценарии са заснети пет документални филма. Приносни остават книгите му за неврокопското читалище „Зора“ – едно от първите в страната, за освобождението на града през 1912 г., за опълченците от Неврокопския край през 1877–1878 г., за Неврокопската църковна община през Възраждането. Истински пантеон на героите от региона той изгражда в книгата си „Старите неврокопчани“ (2010 г.) и в „Свободата изгрява над Пирина“ (2012 г.). 

С висока библиографска и археографска култура той систематизира богатата документална сбирка на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Иван Гаджев“. Иван Марков заслужено бе удостоен с националната награда орден „Св. Св. Кирил и Методий” (1980 г.). 

През 2003 г. той бе обявен бе за Будител на годината от ВМРО – Гоце Делчев, а през 2005 г. му бе присъдено званието „Почетен гражданин на град Гоце Делчев“. Македонският научен институт поднася искрени съболезнования на неговите роднини и приятели. 

Скърбим за нашия колега и съмишленик. 

Поклон пред светлата му памет! Бог да го прости! 

 Македонски научен институт

100 години от убийството на Стоян Антов (1884 - 1921)


100 години от убийството на Стоян Антов
(1884, с. Мързен Ораовец, Тиквешко – 8 ноември 1921, Кюстендил) – деец на ВМОРО и ВМРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11.

След края на Междусъюзническата война (лятото на 1913 г.) е войвода в Тиквешко, а по-късно действа в Кочанско. След края на Първата световна война се включва във възстановяването на революционната организация и от 1919 г. отново е войвода в района на Тиквеш. 

Убит е от органи на полицията в резултат на конфликта между ВМРО и правителството на БЗНС.

105 години от рождението на Михаил Хаджийски

четвъртък, 2 декември 2021 г.


105 години от рождението на Михаил /Мишо/ Хаджийски
(27 ноември 1916, с. Инзовка, /Орманджи/, Таврия, Ногайски, дн. Приморски район на Запорожка област в Украйна – 7 декември 1944, Белоградчик) – писател и общественик. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Завършва местната прогимназия (1930) и Педагогическия техникум (1933) в близкото село Преслав, където обучението е на български език. Получава висше филологи-ческо образование в Киевския държавен университет (1937). Като студент сътрудничи на български вестници и на Българския държавен театър в Украйна, а по-късно издава няколко книги – „Разлив“ (разкази), Киев, 1938, „Нощите край Лозватка“ (разкази), Киев, 1940, „Из Бесарабия“ (пътепис), Киев, 1941.

 През 1941 г. е призован в Червената армия, но скоро попада в плен. Сполучва да избяга и се укрива в родното си село. По-късно, с помощта на българ¬ската легация в Букурещ успява да дойде в бленуваното си отечество. В България негова основна мисия става запознаването на своите сънародници с положението на българите в Украйна и особено с това на тези в Таврия. 

 През 1942–1944 г. публикува статии във вестници за живота на приазовските (таврийските) българи с отрицателно отношение към съветския режим, изнася беседи на тема „Българите в Украйна“, чете сказки по националното радио, обнародва книгите „Пуста чужда чужбина“ (разкази), С., 1942 и „Българи в Таврия“, С., 1942. Инициира създаването на „Институт за опознаване на Таврия“, в който се включват именити учени, писатели, публицисти и общественици. 

 Изявил се като водач на таврийските българи в годините на Втората световна война през 1943–1944 г., той е един от организаторите на тяхното преселение в България. С неговите упорити усилия от ноември 1943 г. и до началото на юли 1944 г. около 2000 таврийски българи идват в България. Те са настанени предимно в наскоро възвърнатата Южна Добруджа и Лудогорието, но на следващата година по съветско искане почти всички са върнати в СССР и заселени в Таджикистан, Средна Азия. 

 Изпълнението на операцията по репатриране е възложено на органите на Червената армия, подпомагани от новите български власти. Насилственото депортиране коства живота на много таврийски българи, обвинени, че са родоотстъпници и и изменници на СССР. След септември 1944 г. М. Хаджийски е подложен на репресии. 

В списъка на литературата за изземване, обявен от новото правителство, са и негови книги. На 26 септември с.г. е арестуван и изтезаван в Дирекцията на полицията. Освободен е на 16 ноември, но на 7 декември при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.

Изложба за Българската екзархия в Скопие и Битоля

сряда, 1 декември 2021 г.


Изложбата в Културно-информационният център на Република България в Скопие


Членове на МНИ представиха в Скопие и Битоля изложбата „150 години Българска екзархия“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

 Изложбата в Културно-информационният център на Република България в Скопие На 21 октомври 2021 г. в Културно-информационния център на Република България в Скопие бе открита документална изложба „150 години Българска екзархия“. Експозицията бе подготвена от Института за исторически изследвания при БАН по проект към Министерството на културата на Република България с изпълнители доц. д-р Александър Гребенаров и проф. д-р Боряна Бужашка – членове на МНИ. 

Изложбата бе първата проява с присъствие на публика в есенния събитиен календар на Културно-информационния център и бе открита от директора г-ца Антония Велева. Слово за институцията-светиня и нейната дейност произнесе Н. Пр. Ангел Ангелов, посланик на Република България в Република Северна Македония. 

Той поздрави авторите на проекта за чудесната изложба, направи историческа ретроспекция на събитията, допринесли за учредяване на Българската екзархия и нейните успехи за утвърждаване на българската духовност, просвета и култура. 

Авторите на изложбата проф. д-р Боряна Бужашка и доц. д-р Александър Гребенаров запознаха присъстващите с идеята за нейното създаване, с характера, мащабите и значението на Екзархията като институция, която няма аналог в другите балкански страни и определиха възникването ѝ като прелюдия на българската държавност. 

Селектираните и показани документи и снимки са част от многобройните материали, демонстриращи съхранената народна памет за видни книжовници, духовници, благодетели и общественици, дали своята дан в защита на българската църква, език и култура в Македония и Тракия. Подчертано бе, че това е първото представяне на изложбата извън пределите на Република България 

 Доц. Гребенаров представи най-новите издания на Македония научен институт, отнасящи за събития и дейци от миналото, но и от настоящото на Македония. Той предостави на библиотеките на българското посолство и на културния център презентираните книги, привлекли вниманието на многобройната публика. 

                                            

       Посетители, разглеждащи изложбата в Генералното консулство на Р България в Битоля

На следващия ден – 22 октомври 2021 г., изложбата „150 години Българска екзархия“ бе представена пред многобройна публика в Генералното консулство на Р България в Битоля. Посетители, разглеждащи изложбата в Генералното консулство на Р България в Битоля За значението на Екзархията и дейността на нейните родолюбиви огнища – духовни средища и просветни центрове, между които е и Битоля, говори генералният консул г-н Димитър Иванов. 

Той благодари на двамата създатели на изложбата проф. Боряна Бужашка и доц. Александър Гребенаров, които представиха в синтезиран вид историята на Екзархията. Двамата учени изнесоха интересни факти за включените фотоси, онагледили исторически процеси и свързани с тях събития от църковно-просветното движение. Те очертават не само етническите граници на българското историческо землище, включени в диоцеза на Екзархията, но илюстрират и формите за поддържане на българското национално съзнание – юбилейни чествания и тържества, ценни спомоществователства. 

Още прояви от народополезната дейност на тази важна българска институция-светиня двамата автори представиха чрез едноименния Албум „150 години Българска екзархия“, издаден по повод юбилейната годишнина. На откриването присъстваха множество представители на българската общност. В последвалите разговори мнозина изразиха желание Генералното консулство в Битоля да стане средище и на други културни, научни и образователни събития, свързани с духовността на българската нация през вековете.

Дипломатически скандал между Гърция и Албания

вторник, 30 ноември 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Гръцко-албански спорове по исторически въпроси Изложба на пана с исторически карти върху оградата на президентството на Албания предизвика дипломатически скандал с Гърция. Президентът на Албания Илир Мета разгледа на 15 ноември изложбата, организирана от сдружението на чамите (потомци на прогонените от Чамърия (Епир) албанци), на която се представиха снимки на исторически карти от различни страни, показващи албанския характер на тази област в миналото. 

Това доведе до остра реакция на гръцкото посолство в Тирана, което осъди действията на албанския президент в своя нота. На 19 ноември последва отговор и от президента на Албания, който заяви в съобщение до медиите, че: „Президентът на Републиката, Негово превъзходителство Илир Мета, беше поканен на 15 ноември 2021 г., за да посети тази изложба, организирана от гражданското общество, със стари снимки и карти, с хилядолетна история, намерени в енциклопедии и музеи от различни страни по света, като Великобритания, Германия, Франция, Италия, Турция и Гърция. 

Президентът Мета прие поканата, за да разгледа отблизо тази експозиция, организирана извън пространството на институцията, без да се ангажира с признаването на истинността или да прави интерпретация на изложените материали. На всяка сериозна държава трябва да е ясно, че президентът на Република Албания, Негово превъзходителство Илир Мета, не дава сметка за своите решения и позиции пред едно посолство, акредитирано в Тирана, а само пред парламента на Република Албания и пред албанския народ. Всяко чуждо представителство в Тирана и всяка държава, която членува във Виенската конвенция, за всяка претенция или пояснение във връзка с дейността или позициите на президента на републиката, трябва да следва само официалния път, чрез Министерството на външните работи. 

Президентът на Република Албания, както е общоизвестно, е и ще продължава да бъде решителен противник на промяната на границите на Балканите“. На гръцката нота спрямо президента Илир Мета реагираха и от Дружеството „Чамърия“ и Фондацията „Чамърия – Хасан Тахсини“, които разпространиха специална декларация, основните части от която се представят по-долу: „Поведението и реакцията на гръцкото посолство в Тирана спрямо президента на републиката е безпрецедентно в отношенията между две суверенни страни. Актът на гръцкото посолство в Тирана е една безпрецедентна дипломатическа намеса, която нарушава нормите на дипломатическата комуникация и е арогантна намеса във вътрешните работи на Албания. 

Използваме случая да напомним на гръцкото посолство, че Гърция все още не е предприела нито едно действие за отменянето на Закона за войната с Албания, приет през 1940 г., което е невиждан акт за две съседни страни, две страни партньори в НАТО и от страна членка на ЕС. Въпросът за албанците в Чамърия, анексирането на Чамърия през март 1913 г., като акт на една от най-големите исторически несправедливости към албанците. Тя намира своята кулминация в етническо прочистване и геноцид, в който са унищожени 20% от населението, а 80% от него беше прогонено с насилие, което не може да се забрави, а още по-лошо, престъпленията да се опростят. 

Въпросът за албанците от Чамърия не е въпрос за промяна на границите, а той е жив заради систематичното нарушаване на правата на човека, за връщането на собствеността, за гробовете на хилядите жертви и т.н. Въпросът за албанците в Чамърия е въпрос на справедливост, достойнство, исторически факти, който произтича от Закон № 7839, приет на 29.04.1991 г. от парламента на Албания, който обявява 27 юни (1944 г.) за „Ден на геноцида срещу албанците в Чамърия от гръцките шовинисти“, както и Резолюцията на парламента на Албания от 8 април 2004 г., която задължава албанската държава да се ангажира с неговото разрешаване“. 

Тези реакции на албанската общественост показват, че политиката на министър-председателя Еди Рама да приема безропотно гръцките искания за премахване на фактите за чамите от албанските учебници в името на интеграцията в ЕС, ще среща засилваща се съпротива и въпросът за албанското културно-историческо наследство на териториите на съвременна Гърция ще се превърне в основен политически въпрос между двете държави.

д-р Антон Панчев

Ученици от Елбасан поздравиха всички българи

понеделник, 29 ноември 2021 г.


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11.

По повод Деня на народните будители – 1 ноември, учениците от българското неделно училище „Зора“ в град Елбасан подготвиха специално поздравление до нашата общност в страната на орлите. 

Припомняме, че в града и прилежащия му регион понастоящем живеят няколко хиляди души с родови корени от изконно населените с български исторически общности Голо бърдо, Мала Преспа и Корчанско.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021