Кирил Пърличев (1875 - 1944)

неделя, 5 април 2020 г.

145 години от рождението на Кирил Пърличев (1 март 1875, Охрид – 9 февруари 1944, Охрид). Деец на национално-освободителното движение на македонските българи, учител, училищен инспектор, журналист, преводач. 

 Син на Григор Пърличев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1894), където става член на таен ученически револю-ционен кръжок и основател на ученическия съюз. Участва в четническата акция на ВМОК (1895). Учителства във Воден и работи по изграждането на ВМОРО. 

На Солунския конгрес на организацията (1896) е представител на Воденския революционен окръг. По нареждане на Дамян Груев става учител в Прилеп (1901). Избран е за член на ЦК на ВМОРО и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. През 1902 г. следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Христо Чернопеев. 

 През 1909–1913 г. е учител в Солун и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и негов секретар. През 1921 г. е временен, а от 1925 г. – постоянен задграничен представител на ВМРО. Участва в създаването на различни обществени формации и членува в Масонската ложа „Светлина“. Сътрудничи с публикации на много периодични издания, свързани с Македония. 

 Член-основател е на Македонския научен институт. Принуден е от политическите си противници от крилото на Ив. Михайлов да се оттегли от организационна дейност във ВМРО (1931). През годините на Втората световна война е директор на Музея на старините в Охрид. Автор на книги за сръбския режим в Македония (1912–1915), за градовете Пирот, Ниш, Враня, Зайчар и др.

Препоръчват засилено изучаване на български език сред нашите сънародници в Албания

Българският посланик в Албания и Хаджи Пируши сред ученици
 в българското неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана
Сн. Българско посолство в Тирана, Албания
Президентът Румен Радев гостува на българското малцинство в Албания 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

В началото на месец март президентът Румен Радев гостува на българското национално малцинство в Албания. Това стана в рамките на неговото официално посещение в страната по покана на албанския му колега Илир Мета. Румен Радев открои значимия принос на българските дружества в Албания за отстояване на езиковата, културна и национална идентичност въпреки трудностите и препятствията през годините. 

България остава твърдо ангажирана с каузата за защита на правата на сънародниците ни зад граница, подчерта още държавният глава. За целта са необходими както отговорно отношение на българската държава, така и единни усилия от страна на българските дружества. Може да имаме успех в тази кауза, само ако има единство и дружествата говорят в един глас по важните въпроси след консултации и взаимодействие, заяви президентът и посочи, че е важно да бъде излъчена и обща кандидатура за Комитета за националните малцинства към албанското правителство. 

 Президентът заяви също така, че на срещите си в албанските държавни институции е получил уверение за ефективно прилагане на законите по отношение на националните малцинства и за приемането на необходимите подзаконови актове. Румен Радев отново открои ключовото значение на съхраняване на езиковата и културна идентичност чрез изучаването на български език като свободноизбираем предмет и чрез курсове, както и за признаването му за втори език в албанската образователна система.

 „Очаквам от ваша страна много по-голяма активност, защото вие трябва да работите с нашите сънародници и с децата. Изучването на български език е най-важното условие за опазване на идентичността и важен мост с България“, заяви президентът пред ръководителите на българските дружества. 

По думите му едно от условията да се увеличи броят на студентите от Албания, които учат в България, е именно доброто владеене на български език. По време на срещата Румен Радев връчи Почетния знак на президента на почетния консул на България в Албания Селим Ходжай за неговия принос за развитие на двустранните отношения и за дългогодишната му активна подкрепа за сънародниците ни в Албания.

105 години от Валандовската акция (1915)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

Д-р Володя Милачков

През есента на 1914 г. Сърбия, щедро снабдявана от Съглашението с всичко необходимо, удържа напора на австро-унгарската армия по жп линията Солун–Скопие–Ниш.

Военният аташе на Хабсбургската монархия в София полк. Владимир Лакса започва преговори с Тодор Александров и Александър Протогеров с молба ВМОРО „да тероризира постоянно сръбската армия и държава с атентати“. През октомври 1914 г. четниците взривяват железопътния мост на р. Бабуна до гр. Велес. Месец по-късно те разрушават големия мост над р. Вардар при Демир Капия и по-малкия мост над р. Водосир, с което прекъсват съобщенията между Скопие и Солун за 4 седмици. Водачите на Вътрешната организация гледат по-широко на своето съдействие. При настъпление на австро-унгарската армия, ВМОРО трябва да вдигне въстание във Вардарска Македония, за което е необходимо повече оръжие.

 Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит. В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници.

 Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население. Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците.Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит.

 В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници. Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население.

Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците. Българската граница е прекосена от 6000 бежанци.

Сръбското правителство обвинява България в нарушаване на обявения неутралитет. „Валандовският инцидент“ се възприема от Съглашението като част от австро-унгарския план за „обсада на малката съюзница“ на Балканите. Министър-председателят Васил Радославов изтъква, че „подобни инциденти се дължат на кървавия режим, който съществува в Македония“.

Избори по време на пандемия

петък, 3 април 2020 г.

Избори по време на пандемия

         Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

                                        Костадин Филипов

Всъщност, уважаеми читатели, заглавието лъже. Предсрочни парламентарни избори в Северна Македония няма да има. Сакралната за усвояване на властта и за разчистване на лични и политически сметки дата – 12 април, ще отиде в историята на суверенна и независима Македония като знак на една от много недели в календара на страната и на света, означаваща православния християнски празник Цветница. 

Значи, една седмица преди Великден. Толкова и нищо повече. А как добре тръгна всичко през октомври миналата година. С какво настървение опозицията в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ настояваше в държавата да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. Настървението се превърна в истинска ярост след като в Брюксел Северна Македония не получи очакваната дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Знаете – френското „не“ на президента Емануел Макрон, представено като непреодолимо искане за нова методология в преговорния процес за членство, провали пълния консенсус, необходим при такива случаи. 

Правителството на Зоран Заев и лично той бяха крайно разочаровани, предварително помпаната с дни наред надежда, че най-после Скопие ще получи дата и ще започне преговори, спихна като спукан балон. Опозицията видя в това шанс да „накаже“ Заев и неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и на вълната на недоволството от европейския отказ да отиде на избори под формулата „сега и веднага“, след което да се върне триумфално във властта. 

Но това е достатъчно позната история, за която и друг път сме писали. Само да припомним, че и двете сили – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ преглътнаха по един голям компромис. Зоран Заев – да се съгласи и приеме изборната надпревара, а ВМРО-ДПМНЕ – това да стане не „сега и веднага“, а на 12 април. Бих казал – „чак“ на 12 април. Защото от края на октомври, когато се взе това решение, до датата на вота имаше достатъчно календарно време, в което можеше да се случи всичко. Но още тогава, още в първите дни след общото съгласие за избори, се появиха достатъчно трезви гласове, че това е грешен, дълбоко погрешен политически ход, който може да струва много на държавата и на нейния европейски път. Най-малкото, защото в еуфорията на предизборната борба ще бъдат пропилени толкова много дни, седмици и месеци, които биха могли да бъдат използвани за реформи, от каквито обществото и страната имат нужда. Пък и от Брюксел ги искат, меко казано. 

И ето че сега дойде времето фактурата, написана в края на октомври миналата година, да бъде платена. Създаде се такава обстановка, че провеждането на изборите на 12 април да стане напълно невъзможно. Не знам дали това е Божие провидение, дошло като наказание за грешната политическа преценка, или е отлична възможност политиците в Скопие да си измият ръцете с „обективна причина“, но пандемията с короновирус им дойде като манна небесна. 

Щом като дори и яростните защитници на вота като възможност за реванш по пътя към властта – ВМРО-ДПМНЕ и техният лидер Християн Мицковски се съгласиха изборите да се отложат, какво да говорим за управляващия чрез служебния кабинет на Оливер Спасовски СДСМ и партиите на албанците от страната. И затова на президента Стево Пендаровски не беше чак толкова трудно да ги убеди, че в ситуацията с епидемията, която обхвана и Северна Македония, най-полезният политически изход би бил тъкмо отлагането на изборите. Дори ще си позволя малко мистика – в момента, в което решението да няма вот на 12 април бе взето и оповестено, чак в София чух общата въздишка на облекчение, изтръгната от гърдите на всички партийни лидери, събрани при президента Пендаровски. 

Няма лъжа – само някакви си 220 километра делят Скопие от София, а и политиците край Вардар вече толкова бяха наясно, че преди месеци бяха взели грешно политическо решение, което сега им тежеше като воденичен камък на шията, та затова и облекчението бе толкова силно изразено. Още повече, че и причината за него бе „обективна“, дори повече от обективна, откъдето и да я погледнеш. 

На всичко отгоре, и Горната камара на испанския парламент най-после се накани и ратифицира Протокола за членството на Северна Македония в НАТО. Направи го напълно в съответствие със ситуацията в Европа и в света – при празни банки в залата, с дистанционно гласуване от депутатите, задължени да си седят у дома заради пандемията. Испанският крал също така в оперативен порядък подписа указа за ратификацията, а в Скопие направиха всичко възможно тази новина, предварително известена и чакана толкова, че чак бе „вкисната“, да заеме челните места на новините и да измести от там съобщението за отлагането на избора. 

Как стана така, че двете неща се случиха почти едновременно – в един и същи ден, кажи речи почти в едно и също време, Божа работа, изглежда. Е, честито отново на нашите братовчеди оттатък границата, вече няма никакви формални пречки за тяхното членство в НАТО, да са живи и здрави и заедно да си пазим гърба, мира и свободата наоколо и по света. Налага се да отбележа още най-малко две неща. Първото е, че отлагането на изборите се превърна във фактор, който окончателно сложи край на колебанията в Скопие дали да бъде обявено извънредно положение в държавата във връзка с епидемията. При вече саморазпуснало се Събрание, единствената легитимна възможност за такава строга мярка бе тя да бъде взета от президента Пендаровски. 

Вярно, той бе подложен на публичен натиск от страна на някои партии, като СДСМ и лично неговия лидер Зоран Заев. Пък и служебното правителство на Оливер Спасовски, личен приятел, верен съратник и вътрешен министър на Заев, настоя държавният глава да не се колебае много и да го обявява. В крайна сметка, така и се случи. Пендаровски направи специално обръщение и заяви, че Северна Македония вече се намира в извънредно положение, което ще продължи 30 дни. 

Ама, какви избори, какви пет лева в такава ситуация. Второто нещо, което мен повече ме вълнува, е съдбата на Смесената комисия между България и Северна Македония за история и образование. Нейната работа през декември бе прекъсната едностранно от македонска страна с аргумента, че щом страната навлиза в предизборна кампания, седмината учени от Скопие, като непартийни и независими, не биха искали със своята работа да ѝ влияят. След като мине 12 април, тогава ще се види кой накъде. Но сега изборите отиват някъде напред във времето, без още да се знае кога биха се състояли. 

Ако по силата на някакъв автоматизъм македонската част от комисията продължи да стои на своето становище да се върне на масата на разговорите с българските си колеги след вота, кога би могло да стане това? И изобщо, ще стане ли? Сериозен въпрос, който се нуждае от изясняване и това, струва ми се, е работа на българската дипломация. 

Бих могъл да разиграя различни варианти за евентуалното продължаване на дейността на Комисията и да ги разположа най-удобно и за двете страни във времето, но това ми се струва работа безполезна. Защото според мен аргументът, с който македонските учени се оттеглиха, и начинът, по който го направиха, бяха достатъчно красноречиви да покажат, че те нямат намерение да продължат разговора с българските си колеги. Дано да съм лош пророк, но нещата отиват натам. За съжаление, разбира се. 

 Костадин Филипов

Васил Пундев (1892 - 1930)

четвъртък, 2 април 2020 г.

90 години от гибелта на Васил Пундев (8 септември 1892, Дупница – 4 март 1930, София). Израства в семейството на литератора, учителя и директор на Солунската девическа гимназия Марин Пундев. 

 Завършва гимназия в София и следва славянска филология в Софийския университет. По време на Балканската война, още студент, участва в четата на Хр. Силянов и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. 

 През 1920 г. работи в Народната библиотека. От 1921 г. е учител в Първа мъжка гимназия. Изявява се като талантлив журналист и литературен критик. Редактор е на в. „Свободна реч“, „Македония“, „Литературни новини“ и на сп. „Българска реч“. Публикува и сътрудничи на в. „Слово“, „Литературен глас“ и на сп. „Българска мисъл“, „Златорог“, „Демократически преглед“, „Обществена обнова“, „Съвременник“, „Отец Паисий“ и др. 

Член е на Дружеството на българските журналисти, на Съюза на българските писатели и на ПЕН-клуба. Използван е от ВМРО като съветник и автор на материали за целите на пропагандата на македонската кауза. След разцеплението на ВМРО през 1928 г. е в крилото на протогеровистите. 

Издава книгата „След злодейството“. Пунктов началник е на протогеровистите за София и е един от най-изявените им интелектуални водачи. През 1929–1930 г. е редактор на в. „Вардар“. Става жертва на организационните между-особици по нареждане на Иван Михайлов.

Д-р Володя Милачков

Никола Вапцаров и Райко Жинзифов станаха Имри Елези и Исмаил Кемали

сряда, 1 април 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

Две училища в квартал Чаир на столицата на Северна Македония Скопие смениха своите имена. На тържествена церемония в присъствието на официални лица на мястото на табелата на училище „Никола Вапцаров“ бе поставена нова табела с името Имри Елмази. 

Почти по същото време името на училище „Райко Жинзифов“ в същия квартал в Скопие бе заменено с това на Исмаил Кемали. В отговор на обвиненията, че вместо Никола Вапцаров училище се назовава на името на член на терористичната Армия за национално освобождение, предизвикала гражданския конфликт през лятото на 2001 г., министърът на образованието на страната Адеми се аргументира с твърдението, че „ако погледнете названията на училищата из цяла Северна Македония, няма да срещнете имена на академици, носители на Нобелова награда или писатели, а на комити“.

Сега, твърди министърът, в училището „Имри Елмази“, в което и той някога e учил, а майка му е преподавала там, „сто процента от децата са албанчета“.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020