Възраждане на българската просветна традиция във Вардарска Македония

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 2. Любенова-Бакалова, М. Възраждане на българската просветна традиция във Вардарска Македония (април - август 1941 г.) … 7 - 38

"Един от въпросите, които скопската историография превръща в спорни, е за характера на установената във Вардарска Македония българска власт в периода на Втората световна война. В основата на „спора“ стои проблемът за националната принадлежност на т. нар. славянско население във Вардарска Македония. За българската страна то несъмнено има български национален характер и е неразривно свързано с българската нация и култура. 

Затова българските историци са единодушни, че установената власт е освободителна. Скопските историци от своя страна тенденциозно не признават наличието на българи в областта, която според тях е населена с „македонци“. Оттук произлизал и изводът, че Македония е била окупирана, а българската държава провеждала „денационализаторска“ и „асимилаторска“ политика над македонското население в областта. която се проявява най,ясно и отчетливо в културно-просветната сфера[2]. 

Възползвайки се от мълчанието на българската историческа на, ука по този въпрос, тълкувано като проява на слабост и изхождайки от максимата, че една често повтаряна лъжа в крайна сметка се превръща в истина, македонската историография впряга всички свои сили от 60-те години на миналия век до днес, за да изфабрикува „доказателства“ в подкрепа на твърденията си..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Христос Воскресе!

                                      

Христос Воскресе! 

С пожелание за здраве, мир и благоденствие!

Прочетете още »

Архив на "Македонски преглед": 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). С., 2005, 612 с … 130 - 139

"През лятото на 2005 г. излезе от печат книгата "100 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.".

По своето съдържание тя представлява сборник от доклади и съобщения, изнесени на проведената в рамките на общите национални чествания в София международна юбилейна научна конференция на 15-16 септември 2003 г. посветена на въстанието в Македония и Одринско. 

Чрез издаването на сборника в чест на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание се продължава една традиция, трайно наложена в българската историческа наука..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Архив на "Македонски преглед": Македония в българския национален календар за 2006 г.

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1. Македония в българския национален календар през 2006 година … 149 - 157

"В историята на всеки народ има дати, които не могат и не бива да бъдат забравяни. Те са стожерите, които крепят народната памет и поддържат националното достойнство. Подобно на датите от църковния календар, имената и събитията от националния календар се повтарят в постоянен кръговрат, за да извайват в съзнанието на поколенията онези незаличими следи, които ни правят различни от другите и с които се припознаваме като нация. 

Историческата памет като синтез на унаследен от предците бит и съзнание е пламъкът, който стопля душата на един народ. В душата на нашия народ гори пламъкът на Охридския светилник. Угасне ли той, ние българите няма да сме същите. Затова Македония е важна за нас тя е част от нашата история, плът от плътта и кръв от кръвта на българския народ. 

Уважението към миналото, преклонението към борците за духовна и политическа свобода и почитта към строителите на държавността и културата не са шовинизъм, а неотменимо право и задължение на всеки уважаващ се, бе си народ..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Бележки из близкото минало на град Разлог. Събрани сведения и спомени

Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 1 Елдъров, Св. - Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. Събрани сведения и спомени. С., 2005, 361 с. с ил. … 127 - 129

Полковник Славчо Благоев Даскалов е роден на 28 февруари 1899 г. в гр. Разлог. Потомък е на възрожденски род, чиито пет поколения са водачи на Възраждането в Разложко. Завършва Военното на Негово величество училище и на 11 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. През февруари 1940 г. завършва Щабен офицерски курс. Достоен офицер с високо национално съзнание и горещ патриотизъм. Владее френски, свири на китара и мандолина, прекрасен тенор. 

В офицерската си кариера достига до чин полковник (9.IX.1945 г.) със старшинство от май 1942 г. Бил е военен командир в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая (дн. Благоевград), София, Лом, Велико Търново, Видинско, Ботевград, о. Тасос, Пирот. Преподавал е в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа във Велико Търново. От декември 1941 г. до юли 1944 г. е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград. Награден е с най-високия военен орден „За храброст" - IV ст., I и II клас като командир на 50 пехотен Нишавски полк, участвал е в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. За отлична служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария е награден и с високия орден „Свети Александър" с мечове - IV ст. 

През 1946 г. е пенсиониран. През 1948 г. му е отнета офицерската пенсия и е изселен от София в родния си град. През 1953 г. е осъден на 10 години затвор, конфискация на половината имущество, 10 000 лв. глоба и лишаване от права за 13 години. Три години прекарва в затворите на Горна Джумая, Белене и Пазарджик. Присъдата е отменена през април 1956 г. Лишен от пенсия, без работа и средства, Славчо Даскалов намира сили и дух в продължение на години да търси в архивите, да обикаля по разложките къщи, да разговаря с участници в исторически събития, за да напише книга за своя роден град. Умира през 1974 г. и по негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в храма „Свети Георги", пред училището, съградено от неговия прадядо йерей Михаил. 

 Книгата представя половин век от историята на града края на ХІХ - началото на ХХ в./.

 

Прочетете още »

Скръбна вест: Почина доц. д-р Христо Темелски

На 11 април т.г. почина дългогодишният член на Македонския научен институт (МНИ) и един от най-изявените съвременни български църковни историци, доц. д-р Христо Темелски. 

Доцент д-р Темелски е роден на 20 юли 1948 г. в Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. През 1982 година защитава докторат за Великотърновските манастири през Възраждането. През 1989 г. се хабилитира. 

През 1985-1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. От 1986 година е и. д. директор, а от 1995 година е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. 

Автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.

Книги и статии на доц. Христо Темелски 

в сайта на Македонския научен институт:

- Църква и църковен живот в Македония

- Българската екзархия и Македонската православна църква.

- Македония в борба за българска църква (до 1869 г.)

- Църковно–националната борба в Македония (1870 - 1913 г.) 

Поклон пред паметта му!

Прочетете още »