Драматична развръзка беляза края на името "Република Македония"

събота, 20 октомври 2018 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 10

Костадин Филипов

Буквално с един глас в последните минути на 19 октомври македонските депутати одобриха предложенията за промяна в конституцията, които ще доведат до смяна на името на страната. Решителните дебати около новото название на нашата югозападна съседка ще се проведат на следващото 61-во заседание на парламента. Конституционните поправки получиха необходимото мнозинство от две трети, след като няколко депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ се отклониха от политиката на партията и подкрепиха конституционните поправки. 

През последните дни премиерът Зоран Заев предложи прошка и помирение между управляващи и опозиция, в името на европейското бъдеще на Македония. „Отличен момент е да си простим и да се помирим. Призовавам за помирение и за прошка за 27 април и за събитията, които тогава се случиха”, заяви македонският премиер. 

Той визираше нападението над сградата на парламента в нощта на 27 април миналата година, когато самият той беше един от пострадалите от насилието. За участието си в тези събития редица македонски граждани от опозицията, в това число и някои депутати от ВМРО-ДПМНЕ, са обвиняеми. Зоран Заев призова депутатите от мнозинството и от опозицията да си подадат ръка. В същото време той даде да се разбере, че е наясно с високата политическа цена, която ще плати с тези призиви, но че е готов на това. 

„Знам, че това има цена и съм готов да платя тази политическа цена. Политиците идват и си отиват, но Македония и народът остават винаги. Няма друг начин народът ни да се помири, ако ние тук не го направим”, изтъкна в заключение македонският премиер Зоран Заев. Това е първият път, когато македонският премиер открито да предложи амнистия за събитията от 27 април м.г. Досега той на няколко пъти рязко отхвърляше какъвто и да бил пазарлък за конституционните промени в парламента срещу евентуална амнистия за кървавото насилие и за други наказателни дела, за които са обвинени високопоставени функционери на предишното правителство на Никола Груевски. 

В същото време министърът без ресор в правителството на Заев, отговарящ за работа с диаспората, Едмонд Адеми, на своя профил във Фейсбук изрази съмнение, че „помирение означава амнистия”. „Подаването на ръка не значи амнистия. Помирението или прошката е човешка особеност. Папа Йоан Павел ІІ прости на своя атентатор, но това не амнистира Ахмет Али Агджа, който излежа наказанието си в затвора... Така е и сега”, написа Адеми. Призивът на Зоран Заев за амнистия се случи по време на заседанието на парламента на 15 октомври, на което трябва да се приеме процедурата за извършване на конституционни промени в съгласие с Договора с Гърция от Преспа. 

Според тази процедура, дебатът и гласуването трябва да премине през три важни етапа, като накрая с мнозинство от две трети четирите промени, предложени от кабинета, трябва да бъдат одобрени. Сред промените е и смяната на досегашното име на държавата Република Македония в Република Северна Македония. Противно на очакванията, в първия ден на дебата в залата присъстваха и всички депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, мнозинството представители на дипломатическия корпус, много журналисти. Пред сградата на парламента имаше и малоброен протест против евентуалните промени на македонската конституция. Правилникът на парламента предвижда дебатът за това, дали да бъде открита процедура за конституционните промени или не, да продължи десет дни, ако има достатъчно записали се за изказвания депутати. През първия ден на дебата за изказване са се записали над 60 от общо 120 депутати.


Марин Дринов (1838 - 1906)

Марин Дринов (20 октомври 1838, Панагюрище – 28 февруари 1906, Харков, Русия). Учен-историк, филолог, обществен и държавен деец, един от основателите на Българското книжовно дружество и негов почетен член (1898), д-р на Московския университет, член на Петербургската академия на науките, на Полската академия, на Чешката академия и на Югославянската академия в Загреб. Професор по славянска история в Харковския университет. 

Неговите научни дирения и изследвания, свързани с ранната българска история, са фундаментални: „Поглед върху произхождението на българския народ и начало на българската история”, „Исторически преглед на българската църква”, „Заселване на Балканския полуостров от славяните” и др. Успоредно с извороведските си и историческите проучвания той работи и върху филологически проблеми, в които демонстрира добрите си познания върху различните български говори и особено за тези в Македония. 

През 1878 г. М. Дринов се включва дейно в изграждането на младото българско Княжество, като участва в работата по създаването на Търновската конституция. През май с.г. като вицегубернатор на столицата инициира създаването на „Софийско областно благотворително дружество за спомагание на болни и ранени”, което поема грижата и за бежанците от Македония. 

По негово настояване София е определена за столица на България. Като управляващ Отдела за народно просвещение и духовни ценности, М. Дринов прокарва първите закони, свързани с народната просвета, като въвежда нови, демократични системи и осъвременява обучението. Негово дело е създаването на Софийската публична библиотека, основаването на историко-филологическото дружество и др.

д-р Володя Милачков

Лектория "Македония" представи делото на акад. Михаил Арнаудов

петък, 19 октомври 2018 г.

Костадин Филипов

В рамките на лекторията „Македония” на Македонския научен институт, водена от журналиста Костадин Филипов, бяха представени делото и живота на академик Михаил Арнаудов, един от член-учредителите на Македонския научен институт през 1921 година. 

Поводът за вечерта бе 140-та годишнина от рождението на академик Арнаудов през 1878 г., починал на 100 години през 1978 година. За дейността на енциклопедичния учен, свързана с Македония, говори доц.д-р Емил Димитров от Института по литература на Българската академия на науките. Той е ученият, който може би най-системно и плътно изучава живота и академичното развитие на Михаил Арнаудов, автор е на няколко книги за него, които бяха представени пред гостите на лекторията. 

Книгите са от поредицата „Човек на дълга и честта”, обхващат различни периоди и страни от живота на сложния и изпълнен с превратности живот на големия учен- сборникът ”Дневник.Публицистика.Речи”, коментарите за „Досието на Михаил Арнаудов”, и последната-„Публицистиката на Михаил Арнаудов”. 

Въпреки че е роден в Русе, Михаил Арнаудов остава през
целия си живот трайно свързан с Македония, откъде е родът на баща му- село Вратница, Тетовско. И при своите научни изследвания на фолклорист, той не забравя болката на семейството му- Македония. Доц. Емил Димитров осветли пътуванията на академика там, в това число и академично- професорското пътуване в началото на юли 1941 година, в рамките на което в Битоля пред местните хора академик Арнаудов произнася знаменитата си реч „Македония като българска земя”. 

Пред гостите бе показан и последният филм, сниман за БНТ с участието на академик Арнаудов през 1977 година. От екрана се вижда един жив и мислещ човек с богата ерудиция и ораторски умения, които той не крие, въпреки че е само на ...99 години. Сред гостите бяха и внучки на академик Арнаудов, негови близки и много от редовните посетители и участници в лекторията „Македония” на Македонския научен институт.

Св. Иван Рилски - небесният покровител на България

сп. "Македонски преглед", г. XI, 1938, кн. 3-4. Трифонов, Ю. Бележки върху известия за св. Иван Рилски..., 77112


След причисляването на Св. Иван Рилски към будителите на българския народ, интересът към неговия живот постепенно нараства. Между това свързаните с него въпроси все още не са задоволително проучени. Една от причините за това бе и обстоятелството, че житията му доскоро стоеха напечатани в редки и мъчно достъпни издания, и то не по най-добри изводи. Едва в 1936 г. проф. Й. Иванов издаде критично всичките 6 жития...

 Целият материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018