About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Кръгла маса по случай 145 години от рождението на професор Александър Балабанов

14/06/2024


На 30 май, 2024 г. в Конферентната зала на Регионален исторически музей – Благоевград се проведе научна кръгла маса, посветена на 145 години от рождението на професор Александър Балабанов. Тя бе организирана от Македонския научен институт, съвместно с Регионалното управление на образованието и Регионалния исторически музей – Благоевград. В своето емоционално встъпително слово г-жа Снежана Захариева, научен секретар на филиала на Македонския научен институт в Благоевград, припомни, че честваме още един юбилей – 90 години от онзи паметен ден, когато по покана на Щипското културно-просветно дружество в Горна Джумая проф. Александър Балабанов, заедно с неколцина свои съмишленици, между които е и Димитър Талев, тържествено е посрещнат в сградата на читалище „Съгласие“ от десетки граждани, между които е и тогавашният кмет Панайот Тасев.

На титулната страница на програмата на Кръглата маса бе поместена снимка от събитието. Десетки бяха и хората, дошли на Кръглата маса: от ученици до хора в патриаршеска възраст, вълнуващи се от живота и делото на Александър Балабанов и от неговата връзка с Македония. Тържеството бе открито от ученици от Националната художествена гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и от Езикова гимназия „Людмил Стоянов“, които изпяха песента за Стоян войвода и припомниха основни моменти от жизнената и творческа биография на професора. Приветствие към участниците в Кръглата маса поднесе г-н Ивайло Златанов, началник на Регионалното управление на образованието, Благоевград. 


Проф. д-р Георги Н. Николов, председател на Македонския научен институт, постави началото на деловата работа на Кръглата маса, предоставяйки думата за пленарен доклад на проф. д-р Михаил Неделчев (Нов български университет, Македонски научен институт). 

Професор Неделчев привлече вниманието на аудиторията с интересни факти от живота на Александър Балабанов. Акцентът бе поставен върху темата за Македония, погледната през поемата „Бурени“, автобиографичната книга „И аз на тоя свят“, статиите в „Развигор“. Проф. Неделчев припомни, че Балабанов кръщава вестника си точно на вятър, който е типично щипски – развигора - и очерта уникалния профил на ерудит, познаващ перфектно античната и съвременна литература, на занимателен събеседник, на авторитетен участник в различни дипломатически мисии, на душата на всяка една компания. Припомни, че Балабанов е герой в множество анекдотични ситуации, а ликът му е запазена марка в историята на българската карикатура. Но както подчерта следващият докладчик, доц. д-р Елка Трайкова (Институт за литература при БАН), обектът на карикатурата не може да бъде скучен. А „скучен“ би било най-неуместното определение за написалия повече от 2000 статии, изпълнен с енергия ерудит Александър Балабанов. Доц. Трайкова бе избрала интересна отправна точка за своите размисли: литературният и житейски конфликт между Александър Балабанов и Кирил Христов, разгледан в контекста на литературноисторическите процеси, които неизменно са съпътствани от скандали, но и в контекста на особеностите на характерите на двамата забележителни представители на българската култура. 

Доцент Елка Трайкова си спомни как на защитата на дисертацията си, посветена именно на Александър Балабанов, в салона се оказали няколко достолепни възрастни дами, които, както се оказало впоследствие, били някогашни студентки на именития професор. 

 Проф. дфн Ангел Ангелов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) разказа за статиите по езикови теми, които са една от запазените марки на Александър Балабанов – за реакциите му срещу въвеждането на пълен и кратък член в българския правопис, за ползата от чуждите думи, за измислените и ненужни правописни правила, но и за дейното му и много полезно участие в правописната реформа от 1945 г. Докладчикът продължи темата за смеха в живота и творчеството на Балабанов, като припомни някои от най-популярните анекдоти и с право определи Балабанов като най-популярният българин в България през първата половина на ХХ век и един от най-популярните българи в чужбина. 

 Енциклопедичният облик на професор Александър Балабанов бе допълнен от доц. д-р Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН), която разгледа дейността му като театрален критик. Припомни, че той е бил около една година драматург на Народния театър, но връзката с театъра продължава през целия му живот, а авторитетът му на познавач и ерудит не само по отношение на текстовете, поставяни на сцена, но и на самата специфика на театъра като единство от текст, актьорска игра, режисура, сценография, музика, е несъмнен. 

 
Проф. д-р Стилиян Стоянов (Югозападен университет „Неофит Рилски“) засегна темата за българските работи, погледнати в статиите на Александър Балабанов: недоучеността и трудното постигане на диалога (есето „Еднокнижниците“), парвенющината, високомерният снобизъм, ролята на жената в обществото, разбирането, че читателската публика има различни нива на образованост и съответно различни културни предпочитания. 

 Г-н Владимир Каперски, писател и режисьор от Благоевград, потърси връзката между идеалите на Българското възраждане, тяхното отражение в национално-освободителното движение в Македония и ролята на Александър Балабанов в тези процеси. Последва дискусия, в която бе изразено задоволство от работата на Кръглата маса и пожелания да има повече такива събития, които да припомнят на нас, съвременните българи, достойните дела на нашите предшественици. 



Емоционален завършек на вечерта бе поканата от г-жа Снежана Захариева към участниците в Кръглата маса да посетят къщата, в която се помещава филиалът на Македонския научен институт в Благоевград. Възрожденската архитектура, стотиците книги, изгледът към старинните къщи на квартал „Вароша“ се оказаха една своеобразна машина на времето, която като че ли материализира духа и делото на професор Александър Балабанов. Дух и време, към които е хубаво да се завръщаме, защото това завръщане в миналото придава пълнота на собственото ни настояще. 

 Проф. д-р Стилиян Стоянов

Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот

13/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Кювлиева–Мишайкова, В. Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот..., 101–110

"Един от най-заслужилите български възрожденци, подпомогнали националното пробуждане в Македония през миналия век е „народният даскал" от Велес - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818-1882).[1]  Това определение, дадено на Джинот от известния български историк и етнограф Васил Кънчов, е напълно заслужено, защото в продължение на цели 40 години родолюбецът от Велес учителствува из Македония - в родния си град, в Скопие, Тетово и Прилеп, като навсякъде ратува за просвета на родния български език, което неизбежно го поставя в остър конфликт с гръцките фанариоти и турските власти. 

Джинот се изучил на „българска.книга" във Велес и Самоков, а на „гръцка книга" - в гръцката гимназия в Солун. Съществуват предположения, че е ходил „да се доучва" и в някои от беломорските гръцки острови.[2]Високо просветен за времето си учител, Й. Хаджиконстантинов въвежда взаимноучителната метода в българските училища и при проф. д-р Веса Кювлиева-Мишайкова многобройните си пътувания из Македония като истински апостол проповядва за националното пробуждане на българите и за отварянето на български училища. 

В своя статия, публикувана в „Цариградски вестник" (1851 г., бр. 44), той пише: „Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мизия (т.е. Македония - б.м.-В.К.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгари".

Енергичната борба на Джинот за отстраняването на гръцкия език от българските училища и църкви става причина за заточаването му в Айдън, Мала Азия (1861-1863). Покъртително е описанието на В. Кънчов за страданията, прeживени от Джинот по време на арестуването му: в летен зной той е принуден да измине пеш разстоянието от 200 км от Битоля до Солун, при което от камшичените удари на конната турска стража изтича едното му око и причинената инфекция едва не става причина за смъртта му.[3]..."

Целия материал четете по-долу:

 

Георги Я. Икономов - деец на Българското културно-национално възраждане

11/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Меламед, А. Георги Я. Икономов – деец на българското културно–национално възраждане..., 129–140

На 12 октомври 1822 г. в Дупница, в семейството на Янаки Икономов, се ражда отдалият се до последен дъх на възрожденското дело български учител, просветител и книжовник Георги Янакиев Икономов.

Неговият дядо е пришълец в града от края на XVIII век. Роден в с. Кленовик, Радомирско, той, както и стотици, и хиляди българи в тези десетилетия на кърджалийски размирици, се прощава с недоимъка и несигурността в родното си село. Заедно със стопанката и с трите си деца потърсва закрила и икономическа перспектива в разрастващите се по това време в Дупница занаяти. Усвоил умението на бояджийския занаят, праотеца на Икономовия род умира рано. Майката и най-големият син (бащата на Георги Я. Икономов), петнадесетгодишен ученик в местното килийно училище на даскал Никола, не затварят багрилницата. По-малките пет деца трябва да се хранят, обличат, а да научат и четмо, и писмо - такава е бащината повеля. 

По-късно Янаки се отдава на свещеническото поприще. Запопен е от самоковския владика. След дългогодишна свещеническа служба той е избран за наместник на самоковския владика в Дупница и получава званието иконом, което се превръща във фамилно прозвище на рода му. Съгражданите на иконом Янаки запазват спомен за него като за „много смел, борил се за правда и защита на паството си, по- ради което бил затварян от турците".[1] 

Просветен и любознателен човек бил бащата на Георги Икономов. Неговото име е сред тези на спомоществователите на популярните сред ранновъзрожденското българско общество книги: „История на Александра Македонца" (1844 г.) и „Житие св. Григория Попстоянова" (1852 г.). Любовта към учението и книгата той предава и на децата си, за чието образование полага особени грижи. Малко се знае за другите братя и сестри на Георги, но за Михаил Янакиев сведенията са, че е бил гавазин на Йеросалимския патриарх и че е учителствувал по някое време в Ресен. Захари - най-малкият, също е изпратен в Цариград, навярно да получи по-високо образование, но умира млад...

Целия материал четете по-долу:

Изборите в Република Северна Македония и албанските партии

10/06/2024


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 5

Албанските партии в Република Северна Македония участваха на президентските и парламентарните избори, проведени на 24 април и 8 май, групирани в два големи блока. Единият от тях, „Европейски фронт“, беше организиран от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и включваше по-малки албански партии като Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи, „Съюзът за албанците“ (Зиадин Села) и други, както и партии на други етнически общности. Другият блок, ВЛЕН („Заслужава си“) обедини Движение „Беса“ на Билал Касами, партия „Алтернатива“ на Африм Гаши, Демократичното движение, което се сформира от отцепниците от ДСИ, тази част от „Съюза за албанците“, която последва Арбен Таравари при разделянето на партията. 

На първия тур на президентските избори в Република Северна Македония кандидатът на „Европейския фронт“ Буяр Османи получи 120 811 гласа (13,34%), а кандидатът на ВЛЕН Арбен Таравари получи 83 337 гласа (9,20%). Тези резултати показаха, че ДСИ ще продължи да бъде доминиращата сила сред албанските партии и „Европейският фронт“ ще спечели повече депутати на парламентарните избори. И между двата тура на президентските избори продължиха намесите от Косово и Албания, изразяващи се в подкрепа на един от двата албански блока. Косовският министър-председател Албин Курти потвърди подкрепата си за ВЛЕН, но този път и управляващите в Тирана изразиха своите предпочитания към другата основна албанска политическа сила. 

На 2 май в албанската столица лидерът на ДСИ Али Ахмети получи званието „Почетен гражданин на Тирана“. В своята реч Ахмети заяви: „Аз съм го казвал публично, че когато започнахме своята дейност, я започнахме за обединяването на албанските земи и не съм имал никакви резерви, защото има и такива, които казват, че сме я започнали за демокрация и подобни неща, но ние я започнахме за обединението на албанските земи. Обстоятелствата се промениха и ние променихме стратегията, виждайки геополитиката и геостратегията, и се съсредоточихме върху освобождението на Косово, но без гаранции към тогавашния министър-председател г-н Нано, че няма да има въстание в Македония, защото албанците, които участваха като доброволци в борбата в Косово, някои бяха убити в затворите като Идризово, и тази ситуация беше неконтролируема, но и създадена много по-рано, защото албанците в Македония бяха дискриминирани, маргинализирани, доминирани, без национални символи, без език, без университети...“. 

Връчването на подобно почетно звание непосредствено преди парламентарните избори беше изтълкувано от албанските политици и журналисти като ясен сигнал за предпочитанията на официална Тирана по отношение на албанските политически сили в съседната страна. Двата албански блока не изразиха категорична подкрепа за някой от двамата кандидати на втория тур – Стево Пендаровски и Гордана Силяновска – като призоваха да се гласува според индивидуалните предпочитания на избирателите. Тази неутралност на албанските избиратели се изрази във втория тур чрез тяхната видимо по-слаба избирателна активност на президентските избори в сравнение с парламентарните. 

Албанските избиратели очевидно бяха демотивирани да гласуват на втория тур на президентските избори, защото не припознаха нито един от двамата македонски кандидати като „свой“, но и голямата разлика между Силяновска и Пендаровски на първия тур също изигра своята роля. ВМРО-ДПМНЕ се опитаха да се възползват от тази ситуация като обвиниха ДСИ в опит за бойкот на изборите и за техния провал, ако не бяха гласували 40% от избирателите, каквото е конституционното изискване. На парламентарните избори на 8 май за коалицията „Европейски фронт“ гласуваха 137 651 (13,67%), а за ВЛЕН гласуваха 107 081 (10,64%) избиратели. 

На 22 май имаше прегласуване в седем секции след съдебно решение заради нарушения в изборния процес. В резултат на прегласуването „Европейският фронт“ загуби един мандат и ще остане с 18 депутатски места в парламента, докато ВЛЕН добави един мандат и ще има 14. И от двата албански блока се обявиха за победители в изборите – „Европейският фронт“, защото спечели повече гласове и депутатски мандати, както и получи най-голяма подкрепа в 12 от 18 общини, в които има албанско мнозинство. 

От ВЛЕН заявиха, че те са победителите, защото имат повече депутати, отколкото самия ДСИ, смятат че за „Европейския фронт“ са гласували много граждани от друг малцинствен произход, а освен това ще участват в следващото управление и ще пратят партията на Ахмети в опозиция. ДСИ предостави повече избираеми места за своите коалиционни партньори в сравнение с реалната им тежест и по този начин „Съюзът за албанците“ получи 4 мандата, ДПА 2 мандата, едно депутатско място беше спечелено от Скендер Реджепи Зейди, лидер на Движението „Народът“, а 2 места бяха спечелени от двете турски партии в тази коалиция. По този начин ДСИ реално ще разполага със свои 9 депутати в парламента. От ВЛЕН Движение „Беса“ вкара двама депутати, партия „Алтернатива“ също ще има двама представители, Демократичното движение е с трима, крилото на Таравари от „Съюза за албанците“ ще бъде с петима, а Беким Чоку е представител на Движението „Самоопределение“. 

Това разпределение е на ниво партии, но не отчита етническата принадлежност на депутатите, защото някои от тези депутати не са етнически албанци, докато и в СДСМ има един депутат, който е албанец. Въпреки че имат депутати от различни партии, и в двата блока демонстрират единство и запазване на коалициите в бъдещия парламент на страната. Имайки предвид обаче честите разцепления в албанските коалиции и партии, както и честата въртележка между участието в управлението и преминаването в опозиция, може да се очаква, че такива разделения ще настъпят и в настоящия парламент. Причина за това ще бъде желанието за участие във властта, а поводи ще има предостатъчно. 

Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, както и лидерите на коалицията ВЛЕН, в нито един момент не отричаха, че са в комуникация помежду си и се готвят да управляват заедно. Официалните разговори между двата политически субекта започнаха няколко дни след изборите. Билал Касами, Арбен Таравари, Изет Меджити и Африм Гаши се срещнаха на 11 май с Християн Мицкоски и други представители на ВМРО-ДПМНЕ и започнаха преговорите за съставяне на управленска коалиция. Албанските лидери поставиха и своите основни принципи за бъдещето управление: интеграцията в ЕС, ускореното икономическо развитие, безкомпромисна борба срещу престъпността и корупцията. На тази първа среща от ВЛЕН не поставиха въпроса за премахването на формулата „Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите, също така е официален език...“, въведена с Допълнение V на Конституцията. 

Партиите, които формираха коалицията ВЛЕН през последната близо година заявяваха, че тяхното условие да подкрепят конституционните изменения изобщо е премахването на тази „обидна формулировка“ и нейната замяна с „албанския език, като официален“. От ДСИ смятаха, че не е сега времето за такава промяна, но по принцип я подкрепят. От ВМРО-ДПМНЕ са заявявали, че не са против на разгледат този въпрос. 

Формирането на следващото правителство на Република Северна Македония зависи почти изцяло от ВМРО-ДПМНЕ, тъй като тази партия не се нуждае фактически от гласовете на албански депутати, за да постигне нужното мнозинство от 61 депутати в парламента. В тази ситуация партиите от ВЛЕН можеха да реагират основно по два начина – първо, да поставят ясни и категорични условия на ВМРО-ДПМНЕ за приемане на конституционните изменения, включително и за заменяне на формулировката „20%“ в точно разписан срок и да откажат да влязат в коалиция, ако партията на Мицкоски откаже; второ, да се съгласят да сформират управленска коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, като оставят въпросите за конституционните изменения да се решават след съставянето на правителството и с препоръчителен срок. 

Този втори вариант е доста по-вероятен за реализация, като това си проличава от заявленията на лидерите на партиите от ВЛЕН през последните седмици, в които не се среща категоричност по отношение на сроковете за осъществяване на конституционните изменения или се говори за „шест/девет месеца“. За лидерите на тези партии отстраняването на кадрите на ДСИ от институциите и от контрола върху финансовите потоци е от първостепенно значение, а от ВЛЕН вече заявиха, че искат поста председател на парламента и 6 министерства. ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН ще аргументират своята позиция за общо управление с желанието си да направят по-всеобхватна конституционна реформа, която не само да включи българите и някои други общности в конституцията на страната, но да реши и други важни конституционни въпроси, като статута на албанския език, избора на президент от парламента и други. 

Бъдещите коалиционни партньори ще обосноват забавянето на процеса на изменение на конституцията с необходимостта от провеждането на задълбочен анализ на измененията, с нуждата от широка обществена дискусия и с осигуряването на стабилно мнозинство от 2/3 от депутатите за изменение на основния закон на страната. Всичко това ще означава проточване на процеса, неприемане на конституционните изменения до края на годината и последващо разцепление във ВЛЕН, защото част от партиите и депутатите в тази коалиция няма да искат да носят отговорност за допълнителното забавяне на процеса на евроинтеграция. 
 Д-р Антон Панчев

Рецензия на книгата на проф. Иван Кацарски, посветена на проф. Иван Георгов

07/06/2024


Иван Кацарски. Професор Иван Георгов. Живот и дело. София, Македонски научен институт, 2024 (Македонска библиотека № 59), 248 с. с ил. ISBN 987-619-7377-31-6. 

 Книгата е биографично изследване, което откроява подобаващо разностранната дейност на първия председател на Македонския научен институт професор Иван Георгов. Изследването на Ив. Кацарски започва с биографична глава, в която е представен родът на Георгов, водещ началото си от Велес. 

Очертано е формирането на бъдещия изтъкнат учен, общественик и деец на македонското движение. Сбито са проследени основни биографични акценти от живота на учения, дадени са сведения за семейството му. Втората глава е посветена на дейността на Иван Георгов в полето на Македонския въпрос, която се простира половин век – от Сръбско-българската война 1885 г. до смъртта му. 

От изложението проличава, че той като общественик се е посветил всеотдайно на македонския и в по-широк план – на националния въпрос. Откроени са неговата публицистична дейност, участието му в пропагандни и дипломатически мисии (например в 1903 и 1913 г.) в столиците на някои от Великите сили в Европа за разясняване на българските позиции по националния въпрос, във връзка с основни, ключови за съдбата на националната кауза събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война и разногласията със съюзниците от Балканския съюз. 

Основен акцент в тази дейност на Георгов е неговият принос в създаването и ръководството на Македонския научен институт, както и участието му работата на Всебългарския съюз „Отец Паисий” и в издаваните от него периодични издания. Обърнато е внимание на статиите, които Георгов публикува зад граница, и които показват синтезирана геополитическа представа за българския национален въпрос. 

В следващите глави е обърнато внимание на забележителната преподавателска и изследователска кариера на Георгов. Показани са приносите му по отношение на университетското образование, психологията, историята на философията, етиката. 

  Книгата на Ив. Кацарски утвърждава Иван Георгов като личност с многостранни прояви, която съчетава преподавателска и научна работа с обществена дейност и публицистика. Появата на това изследване запълва сериозна празнина по отношение на първия председател на МНИ и един от важните експерти по Македонския въпрос, утвърждава приносите му за българската наука и обществено-политически живот. 

Николай Поппетров

Георги Кандиларов - Българските гимназии и основни училища в Солун

06/06/2024

"Зад бреговете на гр. Солун от векове са живели и живяха, а само на запад от устието на река Вардар, край морето, близо до град Бер, имаше десетина гръцки села, наричани Рум-кол, сиреч Гръцко крайще..."


 Целия материал четете по-долу:

 

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024