За 3 години България инвестира в Македония $12,1 млрд.

НЯМА БЪЛГАРСКА ОКУПАЦИЯ В МАКЕДОНИЯ… 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7, 2019 г. 

За тълкуванията на македонистката и сръбската историография за българското управление в Македония, за инвестициите в стопанството и за развитието на нови отрасли там през периода 1941–1944 г. с д-р Сия Никифорова разговаря Костадин Филипов

Сия Никифорова е родена на 13 април 1979 г. в Дупница. Завършва магистратура по история със специализация „Съвременна балканска история“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (2002). Доктор по история от СУ (2009). Асистент в Института за исторически изследвания при БАН. Автор на монографията „Българската стопанска политика във Вардарска Македония 1941–1944 г.“ (2018). Нейни научни публикации са издадени на английски език. Член е на Македонския научен институт.

 – Доктор Никифорова, Вие сте автор на монографията „Българската стопанска политика във Вардарска Македония 1941–1944 г.“, издадена от Македонския научен институт през 2018 г. Как стигнахте до идеята за проучване на българската стопанска политика във Вардарска Македония? Защото темата не е добре проучена или защото предлага богат емпиричен материал, или поради двете заедно? 

 – До темата за стопанската политика на България в Македония през 1941–1944 г. стигнах първоначално от чисто научен и професионален интерес. Впоследствие, интересът се повиши когато навлязох в проблемите на темата и с желанието за опровергаване на определено ненаучните твърдения, битуващи в научните среди с адрес бивша Югославия. Разбира се, ролята на вече покойния проф. Георги Даскалов е не по-малко важна за това да насочи вниманието ми. 

 – Какви са тълкуванията за периодa 1941–1944 г. на днешната македонистка историография, а и на сръбската, за българското управление в Македония през годините на войната?

 – Скопската историография, както и югославската, ако за първата изобщо можем да използваме този термин, имат крайно негативно отношение към българското управление през периода. А и няма как да бъде другояче, все пак тогава става разпадането на изкуствено създаденото югославянско кралство. Между другото нещо интересно, но по подобен начин във война си отива и следващата, отново изкуствено създадена, югославянска федерална република. Сръбската историческа наука е именно онзи „подстрекател“, когото слушат в Скопие, тук няма какво много да се коментира. 

Те сравняват българското управление с режимите на окупация, които хитлеристите установяват през войната навсякъде в Европа, там, където имат възможност да се наложат. Българската държава в качеството си на техен съюзник автоматично бива вкарвана в рамките на подобна характеристика, още повече, че териториите, които са предоставени на София с уговорката за временно управление, докато текат военните действия, не получават никаква международноправна санкция като такива. Да речем, Южна Добруджа получава такава санкция и до ден днешен е в рамките на България. 

Властите в София тогава, осъзнавайки, че може да имат шанса най- после да разрешат националния въпрос, предприемат, според мен прибързано тази стъпка, именно управлението на Македония. Но пак казвам, те са имали надежда, че при едно евентуално благоприятно развитие за България в хода на войната, или при свършека ѝ, ще се стигне до установяване и на фактическото присъединяване на Македония, поне в тази ѝ част. Да бъда ясна – не свързвам благоприятното за България с благоприятното за Райха развитие, което би означавало най-вероятно някакво тържество на идеите на Хитлер, които днес спокойно можем да заклеймим като зло. 

От друга страна, българските органи никога не налагат окупационен режим в Македония, така както го правят германците или италианците в окупираните от тях зони на Балканите. Точно обратното. 

- Какво заварва българската администрация във Вардарска Македония след април 1941 г.? Какво е състоянието на стопанството, на образованието, културата и другите сфери на обществото? Развита, полуразвита или неразвита територия е Македония в тези години? 

-Това, което българската администрация заварва в Македония, е типично за една периферна област, натоварена с целите на просръбската асимилаторска политика. В икономически смисъл това означава политика, подобна на колонизаторска дейност на Белград още след края на Балканските войни. Като започнете с т.нар. аграрна реформа на сърбите там, която по същество не решава никакви аграрни въпроси, било то оземляване, окрупняване или други селскостопански проблеми. 

Целта ѝ е репресиране на българския етнически елемент и подпомагане на неговото претопяване. Вардарската област служи главно като суровинна база на югославския пазар, тук няма истински опити за създаване на модерна индустрия, предприятия с производство на стоки с висока добавена стойност, което би повишило 19 благосъстоянието на населението и неговия жизнен стандарт. Как иначе можем да си обясним факта, че в Македония липсва фабрика за производство на тютюневи произведения, независимо че областта е най-големият производител на тютюн в Югославия. 

Суровината, добита там, се обработва и изпраща в сръбски цигарени фабрики на север. 

– Добре, в тази ситуация най-вероятно първите стъпки на българската администрация са били трудни. Кои според Вас д-р Никифорова, кои са главните приоритети и къде са били насочени усилията ѝ? 

 – Гражданските власти следват военните по места и водещата ги мисъл е без сътресения да се премине към системата на управление, такава, каквато е във вътрешността на България. Едно от първите неща, с които се заемат е оземляването на безимотното и малоимотното население. Пристъпва се към реформа, като забележете, националният принцип този път е на заден план, земя действително се раздава на нуждаещите се, те са с предимство пред държавните институции. Специално място е отделено на местната индустрия, започва налагане на нови отрасли, например тютюневата промишленост с двете цигарени фабрики в Щип и Скопие, открити от българските власти. 

Започва да се демонстрира определено покровителствена политика към новите земи, част от които е и Вардарска Македония. Забраната за сектори от българската промишленост, които са обявени от закона за преситени и не се позволява откриването на нови предприятия в тях, каквото е мелничарството, да речем, не се отнася за Македония – тук се откриват мелници, и не само. Ангажираността на българската държава с германската военно-икономическа стратегия на Балканите дава отражение в експлоатацията на мините в региона и фактическото им подчиняване на Райха, което не означава, че София не инвестира в рудодобива, прави милиардни инвестиции, от които се облагодетелстват други. Не на последно място приоритет е изграждането на пътната инфраструктура, железопътния и автомобилен транспорт, облагородяването и озеленяването. 

Посредством държавни заеми и различни субсидии се финансира местната власт в пъти повече от старите земи. Българската държава прави данъчни облекчения на местното население, като част от задълженията му са опростени. Заради икономическата си изостаналост и обсебването на най-важните клонове от икономиката от германските монополи, македонските области в Повардарието внасят твърде малко в 20 държавния бюджет, с което пък се нарушават правата на българите в старите предели. Желанието да се навакса тамошното изоставане води до истинска политика на държавен протекционизъм за региона. 

– Какво струва на Царство България тригодишното присъствие във Вардарска Македония? 

– Размерът на инвестираните материални и финансови средства, съпоставим със стопанските възможности на България през войната, е огромен, а желанието за плавен преход и олекотяване на данъчната тежест за местните хора, на които безспорно се гледа като на българи, е явно. В македонското стопанство, социалното дело, здравеопазването и благоустрояването официалните власти инвестират малко над $892 млн., което при днешния курс се равнява на около $12,1 млрд. 

Но българското управление там струва много и не става въпрос само за материалните или финансовите измерения. А то струва изключително много – защото за пореден път българите се оказват в сблъсък с историята, след който са „изхвърлени от играта“, извинете за жаргона. Съдбата на мнозинството от населението след 1944 г. в Македония го доказва. Участието на Царство България във Втората световна война като германски съюзник, превръща незарастващата национална рана в своеобразна историческа прокоба, пак извинете за тежкия израз, но всички виждаме какво се случва днес.

Прочетете още »

Българските планинари вече четат изданията на МНИ

На 13 и 14 юли 2019 година група планинари, членове на Македонския научен институт организираха преход по маршрут село Голешово – Парилската седловина – хижа Славянка и обратно. В проявата взеха участие доц. д-р Димитър Тюлеков, д-р Илко Дренков, Емил Петров и Тодор Тараков. Мястото на прехода не е случайно избрано. 

Този дивен кът от родината ни, разположен на предела между най-южните склонове на Пирин и най-северните на планината Славянка, известна и със старото си име Алиботуш е дълбоко свързан с нашето минало и конкретно с революционните борби на македонските българи. Тук е жив споменът за Гоце Делчев, Пейо Яворов, дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовалията, Тодор Александров. Тук природата е съхранила своята девственост, благодарение главно на факта, че до преди двадесетина години районът беше строго охранявана гранична зона. Преди да започне същинският преход, групата посети Петровският карстов извор, който е с дебит вариращ между 917 и 1602 л/сек. 

Паметникът на Стою Хаджиев

Този факт го нарежда сред един от най-големите в България. Самият извор е каптиран, а около него е изграден красив кът за отдих. Преходът започна от центъра на село Голешово, известно със своя своеобразен хумор. През Възраждането то е един от важните стопански и културни центрове на областта Мървашко. През 2000 г. Атанас Мечкаров, Димитър Шалев и Димитър Тюлеков от Македонския научен институт бяха организатори, съставители и автори на общоселски паметен вестник, издаден от гражданско сдружение „Голешовски корен“. Представителите на нашата планинарска общност посетиха и възстановената неотдавна музейна сбирка и гробищната църква „Свети Димитър“, построена през 1833 година. Маршрутът продължи по пътя през Парилския проход. 

Този път е имал важно стопанско значение в миналото, но днес поради редица причини е почти неизползваем. Любувайки се на красивите гледки, групата неусетно достигна най- високата точка на седловината, от която се откри красива гледка към Гоцеделчевската котловина и Царев връх. След около два часа и

половина преход групата пристигна в хижа Славянка. Тя се стопанисва от туристическо дружество „Момини двори“, град Гоце Делчев и е бивша гранична застава. Тя е реновирана с евросредства и сега е една от най- модерните хижи в България. В непринудена обстановка секретарят на дружество „Момини двори“ Петър Смилянов прие дарение от книги и списания, издания на МНИ. 

Той обеща в хижата да бъде отделен кът, в който изданията да бъдат подредени, за да могат да се ползват от планинарите. На следващия ден преходът трябваше да продължи с изкачване на третия по височина връх в Славянка - Царев връх, но поради проливния дъжд, който валя през нощта и продължи по-слабо през деня, групата се принуди да се върне по вчерашния маршрут в село Голешево. 

На тръгване по предварителна уговорка планинарите се отбиха и във втората хижа в планината Славянка – Извора, която също е бивша гранична застава. Стопанинът на хижата Тодор Балтаджиев, който е и председател на туристическо дружество „Славянка“, село Петрово също прие дарение от книги и списания, издадени от МНИ, които да се ползват от гостите на хижата. Между другото Балтаджиев е един от главните инициатори за възстановяването на музейната сбирка в село Голешово. 

Сбирката се помещава в Хаджисимеоновата плевня, където през пролетта на 1903 година Пейо Яворов и група четници, водят продължително сражение с турския аскер и успяват да се измъкнат невредими. Така с много положителни чувства приключи двудневния преход на планинарите от МНИ и със заявка за бъдещи прояви! 

 Тодор К. Тараков

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува Първан Симеонов

Здравейте, каним Ви на поредното издание на Лектория "Македония" на Македонския научен институт, водена от журналиста Костадин Филипов. 

Този път ще ни гостува социологът от Галъп интернешънъл Първан Симеонов. С него ще разговаряме за сегашното състояние на отношенията между България и Северна Македония, за Договора, подписан преди две години между тях, за последиците от него, за работата на Съвестната комисия за история и образование, за пречките пред нейната дейност и за много неща още. 

Ще се опитаме да провокираме да разкрием личната и изстрадана позиция на изкушения от темата експерт-социолог, за "страничния" поглед към актуалната ситуация край Вардар. Много задачи, много теми, но пък събеседникът си заслужава. 

Чакаме Ви на познатото място- Македонски дом, МНИ, "Пиротска" 5, втори етаж, Голямата зала, 18, 00 часа. Денят-сряда, 24 юли. Няма да загубите нищо, но пък печалбата- познанието, си заслужава. 

 доц.д-р Александър Гребенаров, Костадин Филипов

Прочетете още »

Документи за жп проекта към Македония (до 1912 г.)

сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 3. Ангел Джонев. Документи за българските железопътни проекти към Македония преди Балканската война 1912-1913 г...137 - 152

"...Този стремеж се демонстрира почтн през целия период от 1878 до 1912 г. и заема важно място в двустранннте българо-турски отношення. Значително място му се отделя и по време на управленнето на Стефан Стамболов.

Направленпето Софня - Кюстендил - Скопие се приема като стратегическо. като за привличането на Империята се предлага чрез него Турция да може да прехвърля при евентуална война с Гърция свои войски от района на Цариград в Македоння. 

Това схващане се противопоставя на готвения тогава в Османската пмперия план за железница от Дедеагач до Солун покрай Бяло море. Условията, които правителството предлага, а но-късно допълва с обещанне и за участие на военни сили на турска страна при евентуален конфликт, са само с тази цел..."

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

90 години от рождението на проф. д.и.н. Дойно Дойнов

Македонският научен институт и Съюзът на българските учени, секция „История“ 

организират на 16 юли (вторник) 2019 г. от 11 ч. в Националния пресклуб на БТА, бул. „Цариградско шосе“ № 49, 

 възпоменателна среща, 

посветена на 90 години от рождението на именития български учен и общественик, член на МНИ, проф. д.и.н. Дойно Дойнов. 

 Заповядайте!

Прочетете още »

София и Скопие в режим на парадоксална нормалност

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Костадин Филипов София и Скопие в режим на парадоксална нормалност... 7-21

 "...И когато ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски се декларира като консервативна християндемократическа политическа опция в Македония от европейски тип, демократичните сили в България, обединени около Съюза на демократичните сили, я припознаха като свой партньор. 

Да оставам настрана въпроса, че самият префикс на партията – ВМРО, вече будеше интерес и симпатии у всеки български политик, пък и у всеки български гражданин, неза- висимо дали е патриотично настроен или не толкова. Но сега си мисля, че въпреки „химията“, която възникна между лидерите на СДС и на ВМРО- ДПМНЕ, премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, които се припознаха като хора от „една и съща кръвна група“, те не успяха, не пожелаха или просто нямаха време да превърнат добрите лични и институционални отно- шения в добро и ефективно партийно партньорство между СДС и ВМРО- ДПМНЕ, което да е в интерес на хората от двете страни на границата.

Продължавам да твърдя, че системната работа и конкретна помощ за утвърждаване на демократичните ценности и практики от страна на СДС и на другите демократични сили чрез партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, освен че биха я утвърдили на македонската политическа сцена още повече като национално от- 12 Костадин Филипов говорна партия, но и до голяма степен биха попречили за нейната трансформация като инструмент на авторитарната власт на Никола Груевски впоследствие. 

Това се отнася и до други български партии или организации. Така ли щеше да изглежда ВМРО-ДПМНЕ сега, ако ВМРО-СМД от София бе установило открито партньорски отношения с нея, когато това е било възможно. Но това е друга тема. Иначе колко пъти сме стискали палци за изборната победа на ВМРО- ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, какъв празник за всички нас бе победата му през 1998 г., колко страдахме за всичките проблеми и неприятности, които се стовариха върху главата на ръководеното от него „невръстно“ правителство: бежанската криза през 1999 г., кървавият конфликт през пролетта и лятото на 2001 г. Колко помощ – явна и не толкова, оказахме, за да не падне той от власт. 

И каква покруса настъпи, когато през септември 2002 г. социалдемократите на Бранко Цървенковски победиха съкрушително и взеха отново властта в ръцете си. За да паднат и те в изборния капан през 2006 г., когато Груевски начело на ВМРО-ДПМНЕ (Георгиевски бе поел пътя на политическото отшелничество) спечели, за да стои начело на Македония цели 11 години..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »