Към 1922 г. за югославските комунисти "македонска нация" не съществува

четвъртък, 13 декември 2018 г.

Обща снимка на делегатите на Първия конгрес на ЮКП

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Гришина, Р. П. Формиране на становище по македонския въпрос в болшевишка Москва (1922–1924) по документи на руските архиви... 95–126


Първата конференция на ЮКП се провежда във Виена от 3 до 17 юли 1922 г. В резолюцията на конференцията националният въпрос е представен също така сложно и объркано, както и в материалите на 4-та конференция на БКФ, т.е. без разграничаване на държавно-законовото положение на националните малцинства и фактически създадените в Югославия нации. 

Същото се отнася и за въпроса за самоопределението. За мнозинството от ръководството на ЮКП македонска нация не съществува; става дума само за “българите в Македония”, които “по никакъв начин не се включвали в сръбската теория за единен югославски народ”. 

При това в резолюцията на конференцията се признава, че македонските българи “се отнасят към най-угнетените народи на Югославия”...

Целият материал изтеглете оттук

Проф. Ангел Димитров: Договорихме се за съвместно отбелязване на две важни дати от общото ни минало с Македония

ЗА ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ Е НУЖНО ВРЕМЕ... 

Костадин Филипов

Темата „История и политика” бе дебатирана в рамките на Лектория „Македония” на Македонския научен институт .Вниманието на водещия, журналистът Костадин Филипов и на госта- първият български посланик в Македония и сега съпредседател на смесената българо-македонска комисия за история и образование проф.д-р Ангел Димитров, бе тъкмо работата на Комисията след три нейни срещи през тази година тъкмо в контекста на взаимоотношенията „История и политика”. 

В своето изложение пред препълнената Голяма зала на МНИ проф. Димитров разказа подробно за работата на комисията, състояща се общо от 14 човека, по седем от двете държави. Според него, всъщност комисията е работила по същество само на двете си заседания- второто- в Скопие, и третото- в края на ноември в София. За повече нямаше време, подчерта проф. Димитров, и това се оказва един от факторите, който ни притиска. Бил е направен преглед на съдържанието на учебниците по история в двете страни за основното образование за периода от античността до 19-век. 

И двете страни са представили своите бележки по съдържанието, като в хода на дискусията те са били обобщени и ще бъдат предадени на правителствата на България и Македония за решение. Проф. Ангел Димитров подчерта, че мандатът на комисията, възложен от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август миналата година е, комисията да се занимава със съдържанието на учебниците и с търсене на възможности за съвместни чествания на личности и събития от общата ни история. 

Досега има договореност за съвместно отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий, още повече, че вече има практика в това отношение. Почти е постигната договореност и за празнуване на годишнината от Григор Пърличев. Обсъждат се и други личности и събития от общата ни история. На госта бяха зададени многобройни въпроси както за конкретната атмосфера на работа в комисията, така и за очакванията и перспективите за бързи и конкретни резултати, на които той отговори компетентно. В изказванията на присъстващите възникнаха въпроси за това могат ли да се сравнява дейността българо-македонската комисия с гръцко-македонската комисия, която също заседава от известно време насам. 

Или за възможността по някои теми да бъде привлечена и трета съседна държава, например, Гърция. На въпроса на какъв език разговарят членовете на комисията и няма ли преводач, бе отговорено, че всеки говори на собствения си език без това да им пречи да се разбират отлично едни други.

Погановският манастир в Западните български покрайнини

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Нешев, Г. Погановският манастир „Св. Иван Богослов“ в Западните покрайнини и неговото въздействие върху други наши културнонародни средища... 99 - 114

Погановският манастир е най-значимият обект от манастирите в западните български покрайнини. Незагубил през вековете българският си характер дори и днес е верен на своите традиции, той покорява посетителя, дошъл да му се наслади сред непристъпните скали в живописното ждрело на Ерма. 

От нещастната за родината ни 1919-1920 г. той е трудно достъпен за българските поклонници, но със стенописите и надписите си е останал ням свидетел на българската душевност, само е засилил притегателността си и значимостта си на българско многовековно културно гнездо. 

Манастирът е привличал вниманието на изследователя особено след приключването на националноосвободителните борби на Балканите и след формирането на балканските държави. На иконографията му се спира още в 1908 г. капацитет като Т. Шмит, изрично определил го като “българския манастир Поганово”. 

Десетина години преди това К. Иречек и братя Шкорпил заснемат старинните му надписи и описват старинните му книги, а Беню Цонев го нарежда на значимо място в своя Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.

Знаменитият Андре Грабар посвещава на манастира две свои работи. Отделен труд за манастира посвещава и археологът, по-късно академик Кр. Миятев. И двамата са единодушни в преценката си за високото художествено майсторство на погановските стенописи. Всъщност манастирът привлича със своите фрески.

Забележителна по своята архитектура е манастирската църква с четвъртитата кула и красив осмостенен купол. Каменните й стени радват окото с тухлената си украса, която превръща малката църквица в богато строително творение. Този начин на строеж е характерен за църковната архитектура през ХIV в. в западната половина на Балканския полуостров. При Погановската църква тухлите образуват обаче само отделни пояси. 

Полученият художествен ефект започва да служи за модел на много народни майстори-архитекти. Така са се родили подобия при строежа на десети- на църкви в Трънско, Брезнишко, Пернишко... Старинно предание, битувало десетилетия в тукашния край и записано с появата на първите съчинения за манастира, дири дълбоко в древността строителите на паметника. Нещата се допълват от запазените на западната стена на манастирската църква имена на “Господин Констандинъ и госпогiа Елена”, ктитори от 1392 г., основатели или възобновители на старината. 

Самият “Констандинъ” е познатият владетел на Кюстендилското или Велбъждско княжество и феодал на султан Мурад - Константин Деянович...

Целият материал четете по-долу:

 

Как наричат мързеливците в Западна България

вторник, 11 декември 2018 г.

сп. "Македонски преглед", г. ХХVI, 2003, кн. 1...Василева, Л. Един случай на словообразувателна конкуренция в македонските говори … 81 - 90

В настоящата работа се разглеждат проблемите, които поставят хетеронимите (сложните съществителни и образуваните от техните компоненти едноосновни облици) със значение ’мързеливец’ в македонските говори. 

Сложните съществителни имена, с които се назовава ’мързеливец’ са многобройни и разнообразни. Те се отнасят към словообразувателните категории nomina agentis, nomina actoris и имена за носители на субстанциално отношение...

 Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018