Жителите на Струмица, Велес, Прилеп и Щип са с българско самосъзнание

вторник, 21 май 2019 г.

Изглед към българското читалище "Надежда" в Прилеп
Изт. OldPrilep
Пак там, ф. ГГШ, к. XXXVI/7. Месечни извештаj о унутрашнjои политичку
ситуации на териториjи наше Кралjевине за месец jyни 1939 г.,

16 jула 1939 г.

юни, 1939 г.

"...Ярка индикация за това накъде са насочени миелите и надеждите на македонските българи е проявеният небивал интерес към статията в белградския вестник „Време" - „Румъния отстъпва Добруджа на българите", поместена в броя му от 15 юни 1939 г. 

Заради тази статия във Велес, Прилеп, Щип, Струмица и в други градове вестникът е изкупен буквално за минути. Според сведения на вестникарите любопитството на местните граждани било огромно и ако имали няколко хиляди броя от в. „Време", всички щели да ги продадат. 

В доклада на югославската военно-разузнавателна служба от 16 юли 1939 г. се отбелязва, че този интерес е напълно разбираем, тъй като жителите на тези градове са с българско национално самосъзнание и в подобии публикации „откриват своето желание, сиреч възможност да се отстъпи Македония на българите".4..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

В сърцето на Тиквешията плашат сръбски офицер с българско нахлуване

неделя, 19 май 2019 г.

Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трете Армиске области, Пов.
Джи. Об. Бр. 3800, 3 новембра 1940 г.

8 - 15 септември, 1940 г.

"...На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България.

На 12 см. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите"87.

Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане"88..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 57.

Старейшина в Кривопаланечко обявява на всеослушание, че е българин

четвъртък, 16 май 2019 г.

Из: ДАРМ, ф. BOJHOИCTOPИJCKИ институт (ВИИ), Микрофилм (МФ) - 347.
Вардарски жандармериски пук, Пов. J. В.
Бр. 2152, 24.VI.1940 г.

17 юни, 1940 г.

"...Израз на своето непоколебимо българско самосъзнание дава и Йордан Стоянов, старейшина на с. Конопница, Кривопаланска околия.

На 17 юни той заявява на селския събор, че е българин, че ще извърши атентат в местната жандармерийска станция, а след „идването на българите" ще стане български началник75..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.


Църковен служител от Прилеп с умиление пали свещ, когато идват българските войски

сряда, 15 май 2019 г.

Изглед към Маркови кули край Прилеп
 Изт. Old Prilep
Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трепе Армиске области, 
Пов. Т. Об. Бр. 897, 4 Maja 1940 г.

"...Открити прояви с такъв характер са засвидетелствани през април, май и юни 1940 г. На 10 април Киро Петров, старши подофицер в 30-ти пехотен полк, казва на всеослушание в едно кафене в гр. Урошевац, Косово, че е българин. 

На 20 см. църковният служител Сотир Миов от с. Марков град, Прилепска околия, убедено твърди пред посетителите в една прилепска кръчма, че в близко време Югославия ще бъде нападната от Италия и България. 

По време на своя разказ С. Миов държи в ръцете си голяма восъчна свещ, като обявява, че ще я запали, когато „дойдат българите"73..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.

Изложба за сръбския погром в Босилеградско

вторник, 14 май 2019 г.

На 15 и 16 май 1917 г. сръбска чета, предвождана от войводата Коста Печанац, прониква в довоенните предели на Царство България, като атакува Босилеградско. Резултатът от действията на паравоенната формация се измерва в 35 души убити, унищожено имуществото на 317 домакинства и материални щети в размер на над 2,5 мил. лв. Жертва става цивилното българско население на селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Горна и Долна Лисина, Долна Ръжана, Топли дол... 

 По повод 100 г. от събитията КИЦ-Босилеград поде инициативата за изработването на фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15–16 май 1917 г.”. Тя е финансирана от анонимен дарител, българин емигрант в Швейцария. Автор е доц. д-р Ангел Джонев. 

Изложбата е представяна в Босилеград, в Народното събрание на Р. България, в Дупница. По повод годишнината Македонският научен институт, научно информационната му група в Кюстендил и КИЦ – Босилеград организират представяне на 16 май 2019 г. от 17.00 ч. във фоайето на Общински театър Кюстендил.

Честване на Гоце Делчев в СУ "Св. Климент Охридски"

понеделник, 13 май 2019 г.

Николета Войнова 

 На 9 май 2019 г. в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе отбелязана 116-годишнината от гибелта на българския революционер Гоце Делчев. Инициативата за провеждането бе на Ансамбъла „Гоце Делчев“ със съдействието на Македонския научен институт. 


Събитието бе открито с приветствие от г-жа Маргарита Недкова – ръководител на Ансамбъл „Гоце Делчев“. Председателят на МНИ – доц. д-р Александър Гребенаров, изнесе реч за делото на Гоце Делчев. В изложението се наблегна на спомените на съратниците на Делчев, сред които Христо Силянов, Климент Шапкаров, Васил Пасков и др. революционни дейци, възпитаници на Университета. 

Припомни се и за събирателската дейност на акад. Любомир Милетич – многогодишен
ректор на СУ, председател на БАН и на МНИ, популяризирал делото на Г. Делчев чрез издадените от Института 9 книги от поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение”. 

Обърна внимание и на основополагащите статути, които Г. Делчев е сътворил (Устав и Правилник на БМОРК) или преработил (Правилник за четите на ВМОРО), както и на цялостната му кореспонденция, която също е на книжовен български език. 


Намира опитите на историците в Р Северна Македония да променят българската националност на Г. Делчев, за да впишат името му в т.нар. македонска история, като смехотворни и неотговарящи на историческата истина. Младежкият клуб „Даме Груев“ към МНИ изготви презентации с писма от и до Гоце Делчев, както и цитати от спомени за него, а председателят на Клуба – Николета Войнова, представи някои моменти от биографията му. 

Михаил Развигоров – председател на „Българско сдружение на родовете от Македония“ (БСРМ), разказа за отношенията между неговия дядо – именитият щипски революционер Мише Развигоров, и Г. Делчев, както и да някои проблеми освободителното движение на македонските българи. 

 Програмата продължи с хора и песни от Ансамбъл „Гоце Делчев“, Женски хор „Елица“, ВИГ „Акустика“ и „Чинари-джуниър“. Изпълнени бяха песни, посветени на Гоце Делчев и традиционни хора от географска област Македония. На събитието присъстваха заместник-деканът на Историческия факултет на Софийския университет – доц. д-р Георги Николов, преподаватели, множество студенти, ученици и граждани.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019