Лазар Киселинчев (1874 - 1946)

неделя, 20 януари 2019 г.

По повод 145 години от рождението на Лазар Киселинчев (20 януари 1874, с. Косинец, Костурско – 1946, София). 

Л. Киселинчев завършва гръцка гимназия в Атина, където поставя основите на български Македонски комитет. С Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция в Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. Във въстанието е заместник на Васил Чекаларов като член на Костурското горско началство. 

След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттеглят в България. Заминава за Америка и участва в организирането на Македоно-български братства. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. На 23 април 1913 г. подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София с още 13 души от тези околии. 

В него се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва: 

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, чрез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да не пожертва нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал“. 

През 1928 г. влиза в Управителния съвет на Македонската народна банка. 

 Д-р Володя Милачков

Сърбия връща българските имена в Западните покрайнини

четвъртък, 17 януари 2019 г.

Бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 1, 2019

Николай Иванов

Решението на властите в Белград е безпрецедентен акт, който потвърждава неуспеха на асимилаторската им политика през последните 100 години

Досегашните женски фамилни имена в Западните покрайнини, които завършваха на „-ов“, „-ев“ и „-ски“ ще бъдат заменени с българските окончания „-ова“, „-ева“ и „-ска“, съобщиха от Министерството на външните работи. Това става възможно благодарение на целенасочената политика на нашата държава през последните години за разрешаване на дългогодишните проблеми пред българското национално малцинство в границите на днешна Сърбия. 

В решението на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление в Белград се посочва, че всички общински и градски администрации са задължени да прилагат новата възможност за изписване на женски фамилни имена, съгласно правилата на българския книжовен език и азбука.

Лектория "Македония": Родолюбецът проф. Александър Балабанов

вторник, 15 януари 2019 г.

Днес от 18,00 часа в Македонския научен институт на столичната улица "Пиротска" 5, ІІ етаж, ще се проведе поредната дискусия от лектория "Македония". Гост на събитието е доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института по литература на БАН, с която ще говорим за живота и делото на проф. Александър Балабанов.

Поводът е 140-години от рождението му в Щип. Самият Сане, както го наричала баба му, е крайно колоритна фигура, един от първите членове на Управителния съвет и учредител на МНИ, основан през декември 1923 г. 

Ще ви върнем към хората от това истинско мощно интелектуално ядро, положили началото на най-старата научна организация в света, занимаваща се с проучване на Македонския въпрос. Започнахме с Михаил Арнаудов, продължаваме с Александър Балабанов. Ще стигнем и до другите... 

доц. д-р Александър Гребенаров
Костадин Филипов

Йосиф Ковачев и борбата за български език в Македония

понеделник, 14 януари 2019 г.

сп. "Македонски преглед". г. XXIII, 2000, кн. 1. Иванова, Д. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те г. на XIX век... 39–54

Този модел е представен от видния възрожденски книжовник и педагог Йосиф Ковачев, роден през 1839 г. в гр. Щип. Името му се свързва предимно с развитието на българската педагогическа наука, в областта на която оставя редица теоретични трудове, методически и практически разработки.

Й. Ковачев има заслуги за въвеждане на т. нар. “звучна метода” (фонетичното начало при изучаването на родния език), за прокарването на класноурочната система в началното училище; автор е на първия български учебник по педагогика и е първият университетски предавател по педагогическите дисциплини в Софийския университет...

Добре подготвен (завършил е Белградската духовна семинария, а по-късно и Духовната академия в Киев, като едновременно е посещавал лекции и в Киевския университет, владеел е седем чужди езика), Й. Ковачев пренася в родината най-модерните за времето педагогически идеи...

Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018