Враня в борба за българска църква

вторник, 19 юни 2018 г.

Пазарен ден във Враня по време
на Първата световна война
сп. "Македонски преглед", 1940, г. XII, кн. 2. Чилингиров, Ст. Документи за Скопската и Нишката Епархия..., 94—108

 Българското възраждане, колкото и да е осветлено добре не само в своите главни линии, но и в подробностите си, все още има нужда от приноси, които да допълнят известни мигове от него, ограничени по място и по време. 

Такъв принос представляват предлаганите тук 23 документа за живота и дейността на българските епархии в Скопие и в Ниш през 1874 и 1875 година. Те са пращани до доростоло-червенския митрополит Григорий, най-подчертаната и авторитетна фигура от висшия ни духовен клир през онова време. Намерени са в архивата на Русенската митрополия, когато събирах материяли за ролята на Добружда и Македония в духовното и политическото окопитване на целокупния български народ...

 Целият материал четете по-долу:

Солун, Битоля и Охрид преди повече от век

понеделник, 18 юни 2018 г.

Георги Белев(1868 - 1945)
сп. "Македонски преглед", 1926, г. II, кн.2. Белев, Г. До Солун, Битоля и Охрид /1904 г./..., 86—102
 Съдържание:

Изпращането ми в Македония след Илинденското въстание — Cpeщата ми в Солун с членовете на Централния македонски революционен комитет — Взетите решения — Заминаването ми за Битоля и Охрид — Впечатленията — Актът в ромънската гимназия— Мнението на един виден турчин за българите в Македония — Италианските офицери- реформатори за положението на българите в Македония — Предложението на Охридския каймакамин веднага да напусна Охрид и Македония

 Целият материал четете по-долу:

 

 Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Забележителна форма в говорите около Солун

неделя, 17 юни 2018 г.

Снимка на ученички в Българското девическо
училище в Солун, 1882 г.

Изт. Уикипедия
сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 1 и 2. Л. Милетич, Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун... 1 - 7

Колкото по-основателно се запознаваме с българските говори около Солун, родината на Св. Кирила и Методия, толкова по на яве излиза историческата връзка между старобългарския език и днешните български говори в тая област на Македония. В тази си статия аз ще укажа на една такава връзка с особен характер. 

Отколе бях обърнал внимание на три редки примера прилагателни форми от Серско: деберой (човек), мадрой (маж), едной (кон), съобщени от покойния Ст. Веркович в книжката му...

 Целият материал четете по-долу:

 

Д-р Константин Везенков - героят при Шипка

четвъртък, 14 юни 2018 г.

Д-р Константин Везенков
Източник: РИМ - Плевен
сп. "Македонски преглед", г. XIII, 1943, 3. Ив. Стойчев. Лекар-воин — боец -герой (д-р Константин Иванов Везенков)... 51 - 57

 Везенковци са от гр. Крушево. Мнозина от тях не са могли да понасят турското иго и преди стотина години са се преселили в Русия. Стоян Везенков е бил войвода в Македония и водач на руските войски през Освободителната война. Негов син — Владимир беше руски офицер, но участвува като доброволец в сръбско-българската война. Той се яви сред нас и през балканската война и командува 10-та прилепска дружина, a почина в София през 1933 година като скромен надничар в отделението за военните музеи. Трети, известен мен Везенков, е д-р Константин Иванов, лекар в българското опълчение през освободителната война. 

За него ще бъде разказано по-долу. Сведенията ми за д-р Везенков са оскъдни, но автентични. Свършил е по медицина в Москва през 1870 год., т. е. ще да е бил роден около 1848 год. Първоначално го намираме уезден лекар във Верея. Напредъкът му в руската чиновиическа йерархия се вижда от това, че е бил класен чиновник от 15. VIII. 1874 г. 

За изслужени години бива повишен в колежки ассесор на 18. V. 1878 год. (указ по Сената № 48) със старшинство от 20. I. 1875 год. При формиране на българското опълчение д-р Константин Ив. Везенков е билъ назначен в редовете на 3-та дружина, без да подозира някой, че този лекар ще се обезсмърти като лекар-борец. Д-р Везенков е оставил спомени за себе си като голям родолюбец, самоотвержен лекар и прекрасен човек...

 Целият материал по-долу:

 
Любезно предоставено от "Книги за Македония"

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018