Представяне на книгата на Вл. Сис в Чешкия център в София

вторник, 22 октомври 2019 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров

МНИ представи в Чешкия клуб книга на Владимир Сис, преведена за първи път на български език На 3 октомври 2019 г. Македонският научен институт представи в Чешкия център в София книгата на Владимир Сис „Македония. Географско, историческо, етноложко, статистическо и културоложко изследване“, (С., 2019, 306 с 2 цветни карти). 

Трудът, отпечатан от МНИ от поредицата „Македонска библиотека“ № 51, е преведен от проф. д-р Владимир Пенчев. Негови дело са съставителските бележки, предговорът и редакцията. Трудът излиза с превод на български език по повод 130 години от рождението на Владимир Сис. Първото издание е публикувано на чешки език в Прага през 1914 г. и до този момент книгата не е отпечатвана на български език. 


Председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров сподели, че без никакво колебание е приел предложението на проф. Пенчев за обнародване на тази ценна книга за Македония. Авторът ѝ Вл. Сис е работил като истински съвременен професионален учен – използва разнообразни етнодемографски статистики и други ценни извори за историко-географската област Македония. Той се проявява не само се като публицист и учен, но и като фотограф. Включените авторски снимки показват разнообразни сюжети от живота в областта. Приложените две карти в края на книгата дават поглед върху цялата етнодемографска мозайка от народности, които населяват Македония. Становището на Сис, направено въз основа на включената в научно обръщение богата изворова база, е недвусмислено и закономерно, а именно – че преобладаващото население в историко-географската област Македония е българско. 
Това признание „пронизва“ почти целия труд, останал непознат досега за българските читатели. Доц. Гребенаров даде думата на специалиста от Института за исторически изследвания в БАН Николай Поппетров. Той определи появата на книгата на Владимир Сис като важно събитие от издателската дейност на МНИ и поощри тези усилия на неговото ръководство. Изрази надежда, че отпечатването на подобни ценни книги-извори ще се превърне в традиция за Института. 

Ани Златева – член на МНИ, се спря на някои знаменателни събития от живота на автора Сис, свързани с България и войните за национално обединение. Тя представи родствениците на неговата съпруга Мария-Магдалена Евстатиева (Маня) и тяхната роля за опазване на редица негови вещи, свързани с различни събития от дейността му. Николета Войнова – председател на Младежкия клуб „Даме Груев“ към МНИ, разгледа по-малко известни страници от неговия живот, както и творческите му изяви – съпоставими с най-добрите постиженията на почетните членове на Института, всички съпричастни към съдбата на българите от Македония. 

В заключителната част доц. Гребенаров предостави думата на проф. Вл. Пенчев, който благодари на МНИ, че е приел предложението му за отпечатване на този ценен труд за науката и обществото. Той сподели, че в позицията си на обективен анализатор Вл. Сис представя различни гледни точки, подкрепени с огромен доказателствен материал и собствени наблюдения. Основната му теза остава неизменна – повечето жители на Македония в началото на ХХ век имат българско етнично съзнание, говорят на български език, пеят български песни и защитават българската си идентичност. 

 В края на представянето всички присъстващи получиха екземпляр от новоиздадената книга на МНИ, написана от Владимир Сис, с автограф от съставителя проф. Вл. Пенчев.

Родолюбец от Канада откри уникални снимки за българската история

понеделник, 21 октомври 2019 г.

Две снимки от конгреса на МПО в Торонто през 1927 г., открити от българския родолюбец и редактор на в. „Македонска трибуна“ Лабро/Лари Королов 

 След трагичното разделение на Македония през 1912 г. и повторно след 1919 г., македонските българи са подложени на ужасно преследване от гръцкото и югославското (сръбското) правителство. Македонските българи в Северна Америка основават Македонската политическа организация (МПО) през 1922 г., за да разкрият и оповестяват тези груби нарушения на правата на човека и да работят за независима Македония, където всички етноси ще бъдат свободни. 

Скоро клонове на MПO са основани в много градове в САЩ и Канада. Всяка година МПО провежда конгреси, на които делегати се събират, за да обсъдят горните споменати нарушения на правата на човека. 


През 1929 г. Конгресът на МПО се провежда в Торонто, Канада. Делегатите и присъстващите на форума масово се стичат към кметството на Торонто, където са положени венци в памет на неизвестния канадски войник и на всички, загубили живота си в борбата за освобождение на Македония. На събитието присъства кметът на Торонто, а официалните фотографи запечатват за поколенията този исторически момент.

На втората снимка младата жена вляво е Лоза Филева (Фиильовичина), дъщеря на Лабро Филев (Фильовичин) (1874, с. Габреш, Костурско – 1945, Торонто, Канада), войвода на ВМОРО в Костурско.

Второто момиче е Живка Новачкова Цафарова от с. Габреш, Костурско. Снимките се съхраняват в онлайн колекцията на архивите на град Торонто.

 Лабро/Лари Королов, редактор на в. „Македонска трибуна“

Съвместната историческа комисия с Р. Северна Македония: Оттук накъде?

неделя, 20 октомври 2019 г.

Здравейте! 

След лятната пауза продължаваме с Лектория „Македония“ на Македонския научен институт. Понеже знаем, че се интересувате от работата на Съвместната комисия по история и образование със Северна Македония, и понеже знаем, че нямате търпение да се видим отново заедно решихме да продължим Лектория „Македония“ с темата „Съвместната историческо-образователна комисия с Р. Северна Македония в светлината на решението на ЕС за отлагане на преговорите за членство“. 

Ще ни гостува отново доц. д-р Наум Кайчев, заместник-председател на българската част на комисията. Мястото е известно : „Пиротска “ 5, Македонски дом, МНИ, втори етаж, Голяма зала. 

Датата е знаменателна – 23 октомври, сряда, часът е традиционен – 18,00. 

Модератор и домакин – Костадин Филипов. Въпросите към госта и водещия са желателни, собствените мнения - също. Колкото по-остри, толкова по-добре. Една открита трибуна като Лектория „Македония“ е чудесно място за това. Чакаме ви, не закъснявайте. 

Александър Гребенаров, Костадин Филипов

Границите на българската езикова територия

петък, 18 октомври 2019 г.

ДО КЪДЕ СА ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ТЕРИТОРИЯ? 

сп. "Македонски преглед", година XXV, 2002, № 2. До къде са границите на българската езикова територия?. Н. Иванов ...169-171

 Във връзка с появилия се фундаментален труд на българското езикознание “Български диалектен атлас. Обобщаващ том”, БАН, 2001, на Секцията за българска диалектология към Института за български език при БАН, неотдавна в Скопие бе направен опит от младия лингвист Коста Пеев да бъде представено изданието на широката общественост в Р Македония. 

Самият факт, че затова бе избран “Утрински вестник” (от 11 март 2002, бр. 815) – рупора на сърбизма в тази нова република – вече е показателен: от създаването си до днес вестникът не е казал нито една добра дума за източната си съседка, камо ли сега, когато трябва да бъде оценено едно от големите постижения на световната и българска лингвогеография. Младият Пеев е раздразнен от първото изречение на встъплението на Обобщаващия том на атласа, че той “обхваща земите от целия български исторически и езиков континуум (Мизия, Тракия и Македония), очертан от най-изтъкнатите наши и чуждестранни езиковеди в миналото и днес” (с.17). 

Безсилен да се противопостави на термина “историкогеографско землище”, той го изоставя по понятни причини: историята на Македония е българска и Пеев не може да докаже обратното с факти. Не се интересува и от двестата първостепенни чуждестранни лингвисти, които защитиха българската й идентичност и влязоха в спор със сръбските националисти от типа на Белич, които изопачаваха фактите, за да “докажат” “сръбския” характер на областта. 

Пеев пропуска да прочете текста във встъплението, в който се съобщава, че “границите на българското историческо езиково землище на бланковката в Атласа са очертани главно по картата на акад. Ст. Младенов, приложена в Geschichte der bulgarischen Sprache (Berlin und Leipzig, 1929), която има за основа картите, съставени преди това от чуждестранни и наши учени (Т. Флорински, Л. Нидерле, А. Иширков, Л. Милетич, Б. Цонев, Й. Иванов, Ст. Романски)”, (с. 17). 

За да опровергае цитираните класици, Пеев напомня за един учебник на покойния проф. Ст. Стойков, издаден през 1962 г., където българският език се разглежда в държавни граници по времето на тоталитаризма у нас. И тъй като в Р Македония тоталитаризмът в науката все още е властващ, а идеологически жителите на областта биват принуждавани вече 70 години да следват македонистките митологични догми, на Пеев му допадат тъкмо постановките от старите и непроменени учебници. 

Затова Пеев вижда само онова, което иска да види – Българският диалектен атлас в 4 тома, а си затваря очите през излезлия през 1972 г. “Български диалектен атлас. Български говори в Егейска Македония”, т. І – “Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско” на Й. Иванов (с отг. ред. чл.-кор. К. Мирчев) и публикувания през 1986 г. “Български диалектен атлас. Северозападни български говори в Царибродско и Босилеградско” на Р. Божков (с отг. Ред. Ив. Кочев). 

Той се опитва да не забележи и излезлия през 1988 г. “Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителна част” (съставен под ръководството на Ив. Кочев). С една дума, Пеев не иска да види, че в Р България има силно развита и модерна лингвогеография, за каквато само биха помечтали много страни (не само) на Балканите, но и в Европа. По-нататък Пеев напомня за излизането на българската страна от работата на Карпатския и Общославянския атлас, без да обяснява, че тъкмо комисиите на тогавашна Югославия, верни на титовизма в науката, не разрешиха отразяването на българското становище в атласа. 

Тази свобода на словото и на печата след разпадането на Югославия вече се предоставя за сърбохърватския език, от който за няколко месеца възникнаха три или четири нови “езика”: сръбски, хърватски, босненски, та дори и черногорски!?! 

Несъмнено Пеев е склонен да се изявява по-скоро като политик, отколкото като лингвист: според него езиците могат “да се родят” за няколко дни (или месеца), и за същото време “да умрат”, без да оставят следа. Така твърдеше и Й. В. Сталин: “Социалистическата революция не намаляваше, а увеличаваше броя на езиците”, а също и неговият адепт Бл. Конески: “Някои народи изчезват от историческата сцена, а с това и езиците им. Някои народи се трансформират в други народи”. 

“Трансформиралите се” народи обаче започнаха да предявяват безкрайни претенции към наследството на “нетрансформиралите се” народи и не престанаха да тровят отношенията с всичките си съседи, за да им бъде призната измислената история, съчиненият им език и мичуринската им идентичност. От 368 карти в Атласа Пеев с мъка отделя само 4-5, в които се сили да намери нещо “по-различно” (макар и на тясно регионално равнище). Истината обаче е жестока! 

Няма нищо по-смазващо от фактите, а те недвусмислено показват, че нова държава със заимствано име Македония има, но македонска езикова територия няма. На всяка карта географската област Македония е част от българския езиков континуум. Хумористично изглеждат опитите на Пеев да обяви прехода за “македонски”, което означава, че трябва да включи Врачанско, Софийско (източно), Пирдопско и Ихтиманско към областта Македония. Не по-малко хумористично е и желанието му да свърже редуцираните облици: ме!сиц, зилен, де!сит – с гръцкия език (само и само, за да отрече очевидната им българска форма). 

И тъй като Атласът по категоричен начин не дава абсолютно никакви основания за отделяне на самостоятелен македонски език, различен от българския, Пеев се опитва да призове на помощ духовете на Кръсте Мисирков и Джинот, които нямат никакво отношение към лингвогеографията. Верен на концепцията си, че е ту българин, ту македонец, което в крайна сметка означава македонски българин, Кр. Мисирков от миналото отговаря доста ясно на провокиралия го Пеев. Идолът на Пеев, Мисирков, високо заявява: “Ние сме българи, повече българи от самите българи в България!”; “Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност”; ”Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България”; “Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият нашето българско съзнание..., те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци”; “В 1897 г. аз (Кръсте Мисирков) постъпих в Петроградския университет и в течение на пет години се намирах средата на българското студетство като българин и член на Българското студентско дружество”... и т.н и т.н. (вж по-подробно К.П. Мисирков (без коментар), Прозрения от т. I “За македонцките работи”; II “Бележки по южнославянската филология и история” и др., София, 1999, с. 5-48). Но да видим какво твърди и цитираният от Пеев Йордан Хаджи Константинов-Джинот. 

Този възрожденец пише: “Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мисия (т.е. Македония – б.м., Н.И.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгарии (“Цариградски вестник”, 1851, бр. 44). Коментарът е излишен! Нека Пеев се вслуша в думите на своя учител – Джинот.

Проф. Димитър Яранов — забележителен учен с необикновена съдба

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

сп. "Македонски преглед", година XXV, 2002, № 3. Доц. д-р Георги Балтаков, Диляна Стефанова. Професор Димитър Яранов — един забележителен учен с необикновена съдба... 5-30

"На 14 август 1962 г. при нещастен случай във водите на Черно море при Царево трагично загина проф. Димитър Анастасов Яранов едва на 52 години, на върха на своята творческа зрялост, известен тогава като един от най-добрите професионални геолози в България. 

По това време е главен геолог в Управлението за геоложки и минни проучвания и зам. - директор на Научния институт за геоложки изследвания НИГИ и ръководител на Секцията по геотектоника към същия институт. 

Под негово ръководство след 1960 г. започва пълно преструктуриране на системата за геоложки проучвания в България - създадени са геоложките бригади и отряди, в които работят много млади, умни, способни и ентусиазирани геолози. Повечето от тях се изявиха по-късно като водещи учени в БАН и ВУЗ, а други като изтъкнати професионалисти. 

Неговата внезапна смърт завари това преустройство в решаващата му фаза. Много от предложените планове се осъществиха, а други бяха изоставени. “Така без проф. Яранов не всичко стана както трябваше”, казваха неговите най-близки сътрудници..."

https://drive.google.com/file/d/1KCjGbKr9AD8sWzys_yM5pfM0UEuj9Nw-/view?usp=sharing

В Гоце Делчев населението иска да учи български

сряда, 16 октомври 2019 г.

Източник: Протокол от заседание на Инспекторския съвет  при Горноджумайска област за констатациите от въвеждането  на "македонския" език в Пиринска Македония

 (Горна Джумая, 28 април 1948 г.) 

¨...Първи неврокопски училищен инспектор др. Георги Владов докладва: учителският кадър не е добре подготвен. ¨

В началото на годината е устроен тридневен курс за подготовка на волнонаемните учители. Украсата не е на своето място. С въвеждането на македонския език се попречи много на българския. Преглеждал е класни по български език и е констатирал много грешки. Учителите преподават по македонски език, а децата отговарят на български. 

Някои колеги по македонски език преподават и други предмети - аритметика, естествена и други, но децата мъчно усвояват материала. На родитело-учителска среща учителката по македонски език казва: "Дойдохме да научим вашите деца на матерния им език". 

Всички присъствуващи се смеят. Населението говори чист български език - родопско наречие. Учителите по македонски език работят упорито, за да се научи езика. Останалите учители държат да се усвои българския език и в силите на децата се получава голямо раздвоение. Вестник "Пионерче" се пласира насила, а "Септемврийче" намалява. Вестник "Нова Македония" се получава принудително и не се чете. 

Курсовете за ограмотяване на македонски език пропадат. Населението иска да се ограмотява на български език. Председателят на околийския народен съвет е казал, че щат не щат трябва да научат езика, щом като служат тук..¨

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019