Посланик Радко Влайков с най-високото отличие на община Цариброд

вторник, 3 декември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11

На 1 ноември т.г. градоначалникът на Димитровград Владица Димитров връчи на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Сърбия – Радко Влайков, плакет за принос в организирането на срещи на високо равнище между представители на Република България и Република Сърбия. 

Плакетът е най-високото отличие, присъждано досега от община Цариброд. Към момента освен Радко Влайков само сръбският вицепремиер Зорана Михайлович може да се похвали с тази чест.

Преброяването на населението в Република Албания

Преброяването на населението в Република Албания 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

д-р Антон Панчев

В Република Албания тече подготовката по организирането на преброяване на населението и жилищата. Благодарение на признаването на българско малцинство от парламента на Република Албания през месец октомври 2017 г., за първи път българите в тази страна ще имат възможност да заявят официално своята етническа принадлежност и да посочат езика, който говорят. 

Самият процес по преброяване на населението и жилищата в Република Албания е планирано да се извърши между 1 октомври и 14 ноември 2020 г., а предварителните резултати е предвидено да бъдат готови през месец януари 2021 г., докато официалните да се обявят през м. юни 2021 г. Албанският статистически институт, който организира и провежда преброяването, се ползва с финансовата помощ на ЕС и на международни експерти. Разходите по преброяването ще бъдат на стойност от около 16 мил. евро. 

За събирането на данните за населението и жилищата ще се използва електронна форма за регистрация. Между 21 октомври и 30 ноември 2019 г. се провежда и пробно преброяване, на което да се изчистят детайлите и да се тренира персоналът. Също така Албанският статистически институт е организирал кръгли маси, на които, освен другото, е било получено мнението и на представители на различните етнически и религиозни общности в Албания за съставянето на въпросника и провеждането на преброяването. Въпросникът за преброяването ще бъде изработен на албански език, както и на другите езици на малцинствата, както се предвижда от Конституцията, и на основните чужди езици, които се използват в страната. Въпросите ще бъдат разделени в две основни групи – задължителни въпроси, на които трябва да се даде отговор, и незадължителни въпроси. 

Гражданите ще бъдат задължени да отговарят на всички въпроси, включени във въпросника, с изключение на двата въпроса, които са смятани за чувствителни – за етническата принадлежност и за религиозните вярвания. Целта е отговорите на тези два въпроса да се основават на свободното волеизявление на лицата. В нормативните документи на Албанския статистически институт се дава легално определение на термините „етничност“ и „език“. Етничността се основава върху едно общо разбиране на историческия и териториалния (регионалния, националния) произход на една етническа група или общност, както и на особени културни характеристики: езикът и/или религията и/или специфични обичаи и начин на живот. Данните за етничността не трябва да се бъркат с данните за гражданството и месторождението на лицето, като трябва да се избягва използването на термина „националност“ вместо „етничност“. 

Що се отнася до „езика“, в зависимост от нуждите, се препоръчва събирането на данни за една или повече от следните концепции:  

а) майчин език, като първи език, говорен в ранното детство вкъщи; 
б) основен език, който е езикът, владян най-добре от лицето; 
в) обичайният език/езици, които обикновено се говорят вкъщи и/или на работа; 
г) знание на език (езици), определяни като способност за говорене и/или писане на един или повече отделни езици. 

Политическият календар свети червено

понеделник, 2 декември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

Костадин Филипов

Времето притиска политическия елит в Скопие да взима важни решения, които да изведат страната от разочарованието от неуспеха за получаване на дата за начало на преговори за членство в ЕС Поговорката „Да не гоним дивото, защото ще изпуснем питомното“ звучи еднакво и в София, и в Скопие. Не може и да бъде друго, поради близостта в историята, във фолклора, в езика, в поговорките и пословиците, и във вицовете дори на хората от двете страни на границата. Винаги с удоволствие съм казвал, че ако има пет причини, които с голяма доза условност дават основание да се твърди, че ние сме различни с нашите братовчеди от Северна Македония, има други деветдесет и пет, които категорично потвърждават, че сме едни и същи. Вън от всяко съмнение. Тази поговорка – да не гоним дивото, защото ще изпуснем питомното, бе използвана от президента на Северна Македония Стево Пендаровски по време на срещата му с лидерите на парламентарно представените политически партии. Тя бе свикана от него, за да решат заедно какво да се прави след неуспеха страната да получи дата за начало на преговорния процес за пълноправно членство в Европейския съюз. 

 И как в същото време да се окуражат гражданите, че надеждата за европейска интеграция на Северна Македония не приключва с отказа на Париж да се включи в консенсуса на останалите страни членки, които искат да видят и бившата югорепублика сред тях. Франция бе единствената държава от ЕС, която не каза „да“ и по такъв начин отложи решението за Северна Македония, а и за съседна Албания, за неопределено време. Ако на срещата имаше все пак някакъв важен политически резултат, това бе договорката в страната да се проведат предсрочни парламентарни избори на 12 април. Датата изненада мнозина, особено онези привърженици и симпатизанти на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепяха категорично изразяваната от лидера на партията Християн Мицковски позиция, че след като правителството на Зоран Заев не получи дата за преговори, избори трябва да се проведат „сега и веднага“. След двудневен размисъл и премиерът Заев изрази готовност за предсрочен вот, за който преди решението от Брюксел говореше с голяма доза неопределеност. 

Но за това предсрочните избори да бъдат на 12 април и двете страни – и управляващи, и опозиция, имаха свои съображения. Зоран Заев, например, се надява, че времето до изборния ден ще бъде бонус за неговото управление, защото ще може да предприеме стъпки за подобряване имиджа на правителството, водено от него. Тук-там увеличение на заплатите, малко за пенсионерите или земеделските стопани, осъдителна присъда за някой от „героите“ на прехода в Северна Македония, като бизнесмена Орце Камчев, или пък като доскорошната ръководителка на Специализираната прокуратура Катица Янева, задържана за злоупотреба със служебното положение и корупция. Впрочем, тя вече получи облекчителен режим „домашен арест“, което пък ще бъде обжалвано от прокурора, водещ делото срещу нея. От друга страна, Заев се надява, все пак, на ефекта на евентуалното членство на НАТО за страната. На 3 и 4 декември в Лондон е Срещата на върха на Пакта, на която се очаква Северна Македония да получи покана и да стане 30-я член на Алианса. Има обаче един повод за тревога и той се нарича Испания. Тя остана единствената страна членка на НАТО, която не е ратифицирала Протокола за членство на Северна Македония. 

За съжаление, нямаше как да го направи. На 10 ноември там се проведоха предсрочни избори, които отново бяха спечелени от управлявалата досега Испанска социалистическа работническа партия. Нейният лидер Педро Санчес отново ще бъде премиер на държавата. Лошото е, че най-ранният срок, в който новоизбраният испански парламент може да се събере и да заработи, е 3 декември – същият ден, когато в Лондон започва форумът на НАТО. На среща със свои симпатизанти Заев съобщи, че е разговарял със Санчес и е получил уверение, че въпреки тези обстоятелства, Мадрид ще ратифицира Протокола за Северна Македония. Което пък даде основание на Заев да обяви, че през януари по най-тържествен начин Северна Македония най-после ще стане член на Алианса. А това, въпреки разклатеното доверие в международните институции у хората в страната след неуспеха за ЕС, може да се окаже сериозен предизборен плюс за Зоран Заев и неговото правителство. Да видим. Има „светлина и в тунела“, в който Северна Македония се движи по посока на Европейския съюз. 

След отказа на Франция да подкрепи Албания и Северна Македония за дата, Париж прави усилия да оправдае своето решение с нови идеи и принципи за промяна на методологията на преговорите за членство в ЕС. До страните членки, в това число и до правителствата в Тирана и в Скопие беше изпратен документ, който обяснява френското разбиране за реформите в Съюза по отношение разширяването му. Засега официална реакция от управляващите в Северна Македония няма, но вън от съмнение е, че скоро тя ще се появи. Извън Тирана и Скопие обаче, мненията са противоречиви, на места остри, което пък подсказва, че предложените срокове за обобщаване на становищата на отделните страни членки едва ли ще бъдат спазени по начин, който би могъл да повлияе на предизборната кампания на Заев. 

По-скоро би могло да се получи обратен ефект, но във всеки случай темата за това какви ще бъдат етапите и процедурите за предприсъединителния процес ще бъде „дъвка“ още дълго време. Опозицията също има своите сметки за изборите на 12 април. Но в нейната предварителна позиция – избори сега и веднага, но по „Пържински модел“, се съдържаше сериозно вътрешно противоречие. Защото „Пържинският модел“ съдържа изискването изборите да се проведат от служебно правителство, наричано в Скопие „техническо“, което трябва да бъде избрано най-малко три месеца преди изборния ден. 

При това този кабинет трябва да се ръководи от служебен премиер, предложен от управляващите, като титулярът трябва да подаде оставка също сто дни пред вота, а в състава му да има двама ключови министри – на вътрешните работи и на труда и социална политика, предложени от опозицията. Фактът, че лидерът на ВМРОДПМНЕ Християн Мицковски прие датата 12 април, означава, че за него е било по-важно да види, че Заев подава оставка като премиер на 3 януари и че той ще води кампанията само като председател на СДСМ, а не като премиер. 

И че лозунгът „избори сега и веднага“ е бил просто за пропагандна употреба. А че за опозицията в Северна Македония кампанията вече започна, това е повече от очевидно. Ако искаме да бъдем искрени ще трябва да кажем, че тя и не е спирала. Очакването е, че Мицковски и неговият екип ще изострят повече критиките си срещу Преспанския договор с Гърция и Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, които Заев подписа. Щели да ги преразгледат – Преспанския щели да денонсират, името щели да върнат и така нататък. И може би Груевски щял да се прибере у дома, разбира се, на бял кон, както се казва. И всичко щяло да бъде по старому. Само че времето лети напред, при това с компресирани темпове. Онзи политически календар от годините, когато Груевски беше премиер и беше превърнал държавата в заложница на собствената си лакомия и капризи, отдавна е свален от стената. 

 А изборите на 12 април следващата година ще дадат отговор на въпроса – как и накъде ще върви Северна Македония. Затова и говорим, и пишем за тях сега, когато все още има време да се работи и действа така, че избирателите да вземат правилното решение.

Представиха книга на МНИ в Полския институт в София

неделя, 1 декември 2019 г.

 Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

доц. д-р Александър Гребенаров

 На 12 ноември Македонският научен институт представи в Полския институт в София на ул. „Веслец“ № 12 монографията на проф. д-р Ярослав Рубаха „Списание „Славянски свят“ за външната политика на България и Македонския въпрос“. 

Тя е едно от последните издания на МНИ от поредицата „Полското списание „Славянски свят“ за България в края на XIX и началото на XX в.“, т. 2. Книгата бе представена от доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт, и Николай Поппетров от Института за исторически изследвания – БАН и член на МНИ. Те споделиха мисли за темата, изискваща авторска вещина, показана от проф. Рубаха. В книгата се предлагат коментари по актуални проблеми с обществено-политически и културен оттенък, анализирани са последиците от важни исторически събития. 

И двамата бяха единодушни в оценките си, че Македонският въпрос, изследван чрез публикациите в списание „Славянски свят“ през погледа на чуждестранен учен, е ценен исторически разказ. Той дава обективна представа за настроенията на полското общество през 1905–1914 г. относно спора за етническия характер Македония. Авторът показва желанието на учени, публицисти и политици от Белград от тази епоха да наложат тези, които отричат българската идентичност на преобладаващата част от населението на Македония. За сложността на проблемите, разгледани в монографията, видяла най-напред „бял свят“ в Р Полша, разказа и преводачът Юлиян Божков. 

 В края на презентацията бе дадена думата и на автора проф. Я. Рубаха. Той е историк, преподавател във Варминско-мазурския университет в Олщин, член на Македонския научен институт и на Комисията по балканистика към филиала на ПАН в Познан. В научната си дейност изследва историята на България от XIX и XX в., полското славянофилство и балканските теми в полската преса от края на XIX и началото на XX век. 

Автор и съавтор на книги, както и на десетки статии, публикувани в полски и чужди периодични научни издания. Сп. „Македонски преглед“ също е обнародвал няколко негови изследвания, свързани с Македония. В края на представянето проф. Ярослав Рубаха раздаде екземпляри от книгата с автограф на почитателите, които уважиха събитието.

Хърватска национална институция иска сътрудничество с МНИ

петък, 29 ноември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

За личността и делото на Йосип Юрай Щросмайер, за историческите връзки между Загреб и София, за общото културно наследство между хървати и българи, както и за борбата то да бъде съхранено с посланик Генка Георгиева разговаря Костадин Филипов. 

Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Хърватия г-жа Генка Георгиева е родена в Ямбол. Завършила е Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, д-р по журналистика. През 1992 г. започва работа в Министерството на външните работи. Последователно работи в българските мисии в Загреб, Белград, Виена, заема отговорни длъжности в МВнР и в състава на български делегации на различни форуми в Европа и по света. От 4 март 2019 г. е български посланик в Република Хърватия със седалище в Загреб.

 – Здравейте, госпожо Георгиева, благодаря Ви за готовността да разговаряме за дейността на българското посолство в Загреб, която да представим в Бюлетина на МНИ „Българите на Балканите и по света“. Предлагам да започнем с това – ако едно българче живее в Хърватия, има ли къде да получи образование? 

 – О, да. Има, разбира се. Вече открихме българско неделно училище към Посолството и към Дружеството за хърватско-българско приятелство в Загреб. То носи името на народния поет Иван Вазов, на когото тук е издигнат паметник. Българската диаспора в Хърватия не е голяма, затова засега сме само с 20 деца. Но Министерството на образованието и науката в София направи изключение и регистрира училището. Искрено се надявам с течение на времето броят на децата да се увеличи. – Къде се помещава училището, имате ли подходящи помещения – Уместен въпрос. Сега търсим помещение, като водим разговори и с Горноградската гимназия в Загреб за ползване поне един път месечно на тяхна учебна стая. Избрахме я неслучайно – в тази гимназия са учили доста български деца още от XХ в. Хубавата новина е, че министърът на външните работи на Хърватия Гордан Гърлич-Радман прие поканата да гостува на учениците за открит урок по история, посветен на традиционното българо-хърватско приятелство. 

 – Това е чудесно, защото помага на развитието на образователните връзки. А контактите между научните институции, те на какво ниво са? 

 – Това е един от приоритетите на нашата работа. След доста дълги разговори и лобиране Лексикографският институт „Мирослав Кърлежа“ се съгласи да говори с БАН за формирането на работна група, която да направи преглед на съдържанието на тяхната Енциклопедия, свързано с българската история. Лично аз възлагам огромни надежди на този проект, който ще ни отвори вратите и към учебниците и тяхното съдържание. Разбира се, оттук, от Загреб трябва да кажа, че стискаме палци за по-нататъшни успехи на Смесената комисия по история и образование със Северна Македония. Установихме контакти и с „Матица Хърватска“, които отправиха покана за сътрудничество с Македонския научен институт от София, като най-напред би могло да бъдат разменени посещения между двете институции. Мисля, че би било добре и за МНИ, и за приятелите от Загреб едно такова сътрудничество. Ще изпреваря малко събитията и ще кажа, че проведох и среща със заместник-председателя на Хърватската академия на науките акад. Давор Миличич. Разговорът се състоя във връзка с честването на делото на Йосип Юрай Щросмайер в подкрепа на българското просвещение и за утвърждаване на българската идентичност. Но това бе повод да обсъдим сътрудничеството между Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ) и БАН, като бе изразено общо желание това сътрудничество да бъде разширено и задълбочено, както в сферата на историческите изследвания, така и в други области от взаимен интерес (биология, химия, езикознание, архитектура, медицина). Разменихме идеи за отбелязване на Деня на светите братя Кирил и Методий (24 май) през 2020 г. в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС, чрез подходяща изложба в ХАНИ с експонати както от Хърватия, така и от Центъра по славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. 

– Знаете ли, винаги когато стане дума за хърватско-български исторически връзки, на преден план изниква названието „Джаково“ и името на Йосип Щросмайер, когото ние свързваме с дейността на братята Костадин и Димитър Миладинови и издаването на техните „Български народни песни“. Ще бъда ли прав ако кажа, че това са свети места и имена за всеки българин? 

– Разбира се, но не само те. Заедно с Джаково активизирахме работата и с градовете Вуковар и Осиек. Чакахме само да минат местните избори у нас, за да организираме бизнес посещения от Русе и Пловдив. В Джаково вече имахме една изложба, подготвена от Католическата църква в България по повод визитата на папа Франциск у нас. Темата на изложбата, която премина при доста висок интерес, бе „Християнските корени на Европа. Папството и българите от IX до XXI в.“. Имаме съгласието на кмета на града да включат български фолклорен ансамбъл във фестивала „Джаковачки везови“, като при финансова възможност от наша страна можем да бъдем и страна партньор с други съпътстващи прояви. Само за сведение искам да кажа, че на тези фестивали редовни участници са ансамбли от Република Северна Македония. 

 – Казахте, че активизирате дейността не само за Джаково. Разкажете ни, моля Ви. 

 – С удоволствие. Досега имах три визити във Вуковар, знаково място за съхраняване на войнишката ни памет. Имаме намерение за 9 май следващата година там да открием изложба, която да е съпътстващата културна проява към традиционната церемония по полагане на венци на паметника на загиналите ни воини. Очаквам подкрепа за това от Министерството на отбраната и Военната академия у нас, а също така се надявам Военният ТВ канал да подготви документален филм за Блайбург по книгата на Диана Гласнова „Ангели на милосърдието“, която се базира на документи за събитията от нашия военен архив. По повод Деня на Съединението – 6 септември, поставих венец на паметната плоча на Стйепан Юринич в Самобор. Обмисляме за следващата година да организираме събитие, припомнящо хърватската подкрепа на този акт, включително и участието на хърватски доброволци в защитата на Съединението по време на Сръбскобългарската война. Активизирали сме работата и в Далмация. 

В Сплит работим за създаване на Дружество за приятелство, а със Задарския университет преговаряме за лекторат по български език, евентуално в рамките на сътрудничеството им с Великотърновския университет. В Дубровник говорихме за евентуална изложба на документи с конференция и последваща публикация на тема „Дубровник и България“ по повод годишнината от Хартата на цар Иван Асен II за свободна търговия с Дубровнишката република. Ще се опитаме с Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН – София да организираме изложба на шевици и костюми, чрез които да подчертаем близостта в културното наследство и да направим референция към българските заселници в Дубровнишкия край и дубровнишките колонии в България през XV–XVII в. 

 На 7 декември 2019 г. в Загреб ще гостува Софийската филхармония (в програмата е включена и Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров). Очаквам да стане дума за последващо сътрудничество със Загребската филхармония. За следващата година работим за гостуване и на Народния театър „Иван Вазов“. – Както се вижда, богата културна програма. Дано да се реализира. Наскоро у нас празнувахме Деня на народните будители. Би било интересно да научим как го отбелязахте в Хърватия, има ли будители сред българите там? – Разбира се, че има. По инициатива на посолството и по повод Деня на народните будители, съвместно с ХАНИ и с лектората по български език в Загребския университет поднесохме венци пред паметника на епископ Йосип Юрай Щросмайер, както и на паметната плоча на д-р Франьо Рачки В церемонията се включи и председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов. Денят на народните будители бе отбелязан и с поднасяне на венци на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата в Джаково. 

Ето, пак стана дума за Джаково и за Йосип Щросмайер. Церемонията се състоя на 29 октомври 2019 г., с участието и на Джаковачко-Осиечкия архиепископ Джуро Хранич, с когото преди това проведох много съдържателна среща. Предвид Хърватското председателство на Съвета на ЕС, предвиждаме в Джаково през 2020 г., да проведем конференция, представяща дебатите от началото на ХХ в. между проф. Иван Шишманов и епископ Щросмайер по бъдещето на Европа, със съпътстващ концерт на български хор в Катедралата в Джаково. И още нещо-пак във връзка с Деня на народните будители Посолството лансира и проект за четене на български народни приказки в превод на хърватски език в обществените библиотеки в Хърватия. Първото подобно четене бе в Самобор, последвано от четене в Загреб и в Джаково. В Джаково се включиха деца от I до III клас в местното начално училище, както и представители на кметството. Както се вижда, опитваме се чрез популяризиране на културното и историческо наследство , което обединява двата народа, да увеличим близостта помежду си. Все пак сме две държави, членки на НАТО и на Европейския съюз, което пък е допълнителен мотив да укрепваме приятелството и добросъседството между нас.

Българи създават турския футболен гранд „Галатасарай“

четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11

Николай Иванов

Известният в цял свят турски футболен гранд „Галатасарай“ е създаден от... българи. През далечната 1905 г. двама нашенци, ученици по това време в прословутия френски лицей в истанбулския квартал „Галата“ – Благой Балъкчиев и Борис Николов, поставят началото на бъдещата футболна легенда. Вторият дори става капитан и голмайстор на тима, когото местните бързо започват да наричат „Господата от двореца Галата“. 

„Все още името на Балъкчиев е знаме в Истанбул, за него там говорят с уважение и преклонение. От 11 футболисти в отбора на „Галатасарай“ десет са били българи“, разказва пред „Марица“ пловдивският художник Жорж Трак. 

Първият капитан на тима е Сава Киров, а останалите са вратарят Христо Македонски, Георги Божков, Кирил Дупков, Илия Ковачев, Димитър Стефанов, Александър Фурнаджиев, Пейко Пеев, Павел Вълчев, Нестор Несторов, Христо Николов и Апостол Апостолов. 

Няколко години по-късно - през 1909 г., част от учениците вече са завършили колежа и се намират във все по-модерната българска столица. Единодушно решават да продължат с футболните занимания и не след дълго сред тучните ливади в някогашната местност „Пустинята“ (днес там се намира стадион „Българска армия“) изникват две сковани дървени врати, около които често се наблюдават оспорвани футболни битки.

Така в следосвобожденска София постепенно се пренася футболната магия, която през 1913 г. се материализира в създаването на прословутия ФК-13, дълги години ръководен от първостроителите на „Галатасарай“.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019