Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 5.
Република Гърция има ясна стратегия за защита на своите национални интереси спрямо Република Албания. Тази стратегия има различни измерения и аспекти, а с нейното приложение са ангажирани всички институции на гръцката държава и съответните структури на гражданското общество и медиите.
Основните цели в гръцката стратегия по отношение на северозападния съсед са: определянето на морската граница с Албания според гръцките интереси и формула; запазването на броя на определящите се като гърци в съседната страна и гарантирането на всичките им културни, икономически, религиозни и политически права, често с превишаване на предвидените в албанската конституция и закони права за етническите малцинства; защита и специален статут на претендирането за гръцко културно и религиозно наследство – екстериториалност на гръцките военни гробища в Албания, запазването на гръцкия контрол върху Албанската православна църква (начело е архиепископ, дошъл от Гърция) и други; цялостно привеждане на учебниците и на други образователни текстове в Албания с оглед на гръцката версия за историческите събития, като процесът е изцяло еднопосочен; предотвратяване на всякакви албански искания относно евентуални културни и икономически права на потомците на т.нар. чами – албанското население на гръцки Епир, избито или прогонено по време на Втората световна война от гръцки националисти.
За постигането на тези си цели гръцката държава използва широк набор от инструменти – от поставянето на Албания пред свършен факт (например изпращането на гръцки сондажни кораби в спорната морска зона), през символни послания (например неотмяната на Закона за обявяване на война на Албания от февруари 1941 г.) до системен външнополитически натиск най-вече на ниво Европейски съюз.
Желанието на Албания да се присъедини колкото се може по-скоро към ЕС се използва умело от Атина за прокарване на гръцките искания.
Това се доказва и от одобрената през миналата година преговорна рамка за Албания, в която пряко или по-завоалирано са включени всички гръцки искания. Гърция използва всяка възможност, за да припомня на Албания, че именно Атина държи „ключа за вратата на ЕС” и няма да бъдат правени никакви компромиси с изпълнението на гръцките искания. В центъра на гръцката стратегия за натиск върху Албания на равнище ЕС е въпросът за правата на гърците в кандидатката за членство в ЕС.
При най-малкото подозрение за нарушаване на някакви права на представител на гръцкото малцинство, гръцката държава реагира незабавно, а нейните институции действат координирано за оказване на натиск върху Тирана, като се задействат и институциите на ЕС. Представеният по-долу случай е христоматиен пример за модела на действие на Гърция в посока защита правата на гърците в Албания.
На 14 май в Албания се проведе първият тур на местните избори. Една случка в навечерието на изборите доведе до скандал между Гърция и Албания и дори отмести фокуса от самата предизборна кампания.
В нощта срещу петък, 12 май, албанската полиция арестува Дионисиос (Алфред) Белери, кандидат за кмет на община Химара. Тази община се намира в югозападна Албания и е населена предимно с етнически гърци. Алфред Белери беше кандидат на коалицията „Печелим заедно“, формирана от Демократическата партия (крилото на Сали Бериша) и Партията на свободата на бившия президент Илир Мета. Алфред Белери беше арестуван с още двама души в собственото му кафене по обвинение за „Активна корупция на изборите, извършена в съучастие“, както гласи официалното обвинение или, казано другояче, за купуване на гласове.
Полицията на Албания твърди, че разполага с необходимите доказателства (впрочем, бяха извършени над 50 ареста по такива обвинения в цялата страна по време на предизборната кампания) и обвинението може да бъде доказано в съда. Самият Белери е личност със спорна репутация след като още през 90-те години е обвиняван в екстремистки действия като гръцки националист, а през 2003 г. е осъден на 3 години затвор от албански съд за подбуждане към етническа омраза.
Гръцката държава реагира незабавно срещу този арест и го окачестви като „заплаха за двустранните отношения и за европейската интеграция на Албания“, задействайки цялата си система от институции и механизми за защита на гърците в тази страна.
Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас заяви на 12 май, че е провел телефонен разговор с албанския министър-председател Еди Рама, а официалното му заявление гласеше: „Арестуването, два дни преди изборите, на представителя на гръцкото малцинство, Фредис Белерис (гръцкият правопис на името – б.а.), кандидат за кмет на община Химара в Албания, представлява скандал, ако няма категорични доказателства.
За това вече уведомих Върховния представител на ЕС Жозеп Борел, както и шведския външен министър Тобиас Билстрьом, който упражнява настоящето председателство на ЕС“.
На 13 май външното министерство на Гърция осъди категорично оставянето на Белери в ареста: „Днешното решение на съда, ако доказателствата не са категорични, е скандално. Арестуването на един кандидат за кмет на община два дни преди изборите не е белег на правова държава. Решението за задържането на кандидата за кмет на община носи пълна промяна на правилата за равенството в кметските избори в Химара, най-важният център на гръцкото национално малцинство в Албания.
Едно такова решение ще повлияе и върху отношенията на Европейския съюз с Албания, тъй като условие за този европейски път е спазването на европейските правила и принципите на правовата държава от страните кандидатки. Решения, като днешното, които нарушават по-горните принципи, ще означават, че на практика Албания не следва европейския път“.
И гръцкият министър-председател Кирякос Мицотакис коментира случая с арестуването на Фреди Белери.
В декларация пред гръцките медии Мицотакис подчерта, че случката е много неприятна и той изисква незабавното освобождаване на Белери, като отправи директно послание към Албания. Гръцкият министър-председател предупреди, че ако Белери не бъде освободен, Албания ще има трудности по пътя към ЕС: „Позволете ми тук да отворя една скоба и да кажа нещо за една изключително неприятна случка, която се случи в съседна Албания днешната сутрин, където, за съжаление, се арестува кандидатът за кмет на община Химара и представител на гръцкото национално малцинство. Искам да изпратя едно послание до нашата приятелска страна, Албания. Ако Албания желае да се приближи към Европейския съюз, има задължението да осигури свободни и честни общински избори и да освободи незабавно тези, които е затворила, по начин, че те да участват в избирателния процес“.
В защитата на Белери се включиха и други официални представители на гръцката държава. Например министърът на отбраната Такис Теодорикакос също е провел телефонен разговор с албанския си колега Бледи Чучи, от когото е поискал незабавното освобождаване на кандидата за кмет на Химара.
Гръцкият посланик в Тирана Костандина Камици още на 12 май е провела среща във външното министерство на Албания, на която е изразила притеснението си във връзка с арестуването на кандидата за кмет на Химара, а гръцкото посолство следи внимателно ситуацията.
Опитите на външния министър на Албания Олта Джачка да успокои гръцките власти, призовавайки да не прибързват в своите декларации, не постигнаха желания ефект. Джачка заяви: „Искаме от нашите гръцки приятели в Атина с уважение да наблюдават отблизо развитието по този въпрос с търпение, позволявайки на албанското правосъдие да свърши работата си без външен натиск и разделящи послания. Много добре е, че Брюксел се информира, но трябва да чакаме, за да излязат фактите“.
На 15 май обаче държавният министър на Гърция и представител на правителството Акис Скерцос се ангажира на пресконференция пред представители на медиите, че гръцкото правителство ще използва всички средства, за да предотврати влизането на Албания в ЕС, ако ситуацията в Химара не се успокои. Акис Скерцос окачестви като „неприемливо и нелогично поведението на официална Тирана“ арестуването на кандидата за кмет на Химара Фреди Белери два дни преди изборите: „Ако ситуацията не се успокои, както подчерта г-н Мицотакис, Гърция ще използва всяко средство на разположение, за да блокира европейския път на Албания. Ще има последствия не само за гръцко-албанските отношения, но и за хода на приемането на Тирана в Европейския съюз...“.
Въпреки че се намираше в ареста и в изборния ден Белери спечели изборите за кмет на Химара, макар и само с 19 гласа преднина пред кандидата на Социалистическата партия. Това беше и една от много малкото победи на опозицията, защото кандидатите на управляващата партия спечелиха 53 общини, включително всички по-големи градове. Опозиционната коалиция спечели едва 7, като албанската десница за първи път загуби и своя основен бастион – град Шкодра.
Все още е неясно как ще завърши историята с ареста на Белери, но тя е типичен пример за това как реагира Гърция, когато сметне, че са застрашени правата на представител на гръцкото малцинство в Албания, като не се колебае да използва предимствата си като член на Европейския съюз.
Д-р Антон Панчев
