Проф. Георги
Н. Николов, пред каменния саркофаг на Гоце Делчев в Скопие
За проявите, свързани с годишнината, за очакванията от нови данни за времето на български цар, за идеята във всички училища в България да се проведат беседи за владетеля и неговото дело с председателя на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов разговаря журналистът Костадин Филипов
Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун, Гърция и Лайпциг, Германия, както и на научни специализации в Краков, Полша, Кьолн, Германия. Бил е аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2011 г. е избран за доцент, а през 2022 г. и за професор. Изнасял е лекции в редица чуждестранни университети. Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Публикувал е 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт от 22 януари 2014 г. Председател е на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г., а на Общото събрание на МНИ 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател. Главен редактор е на списание „Македонски преглед“.
– Здравейте проф. Николов! В навечерието сме на един важен юбилей – 1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Как Македонският научен институт ще посрещне голямото събитие?
– Вероятно за някого би било изненадващо ако кажа, че ръководството на Македонския научен институт вече от почти година време е започнало организация за научни и обществени мероприятия, свързани с тази годишнина. На първо място, като научна институция ние предприехме действия за организирането и провеждането на подходящ научен форум. Това ще бъде международна научна конференция под наслов „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“, която ще се проведе на 6 октомври в Петрич. Мястото не е случайно избрано.
Съвместно с ръководството на община Петрич (непременно искам да отбележа дейното и пристрастно участие на зам.-кмета на града г-жа Нина Попова) решихме, че наред с другите събития, които се планират, тази конференция е редно да се проведе в близост до мястото, където цар Самуил (997–1014) дава отпор на византийската армия в битката до Беласица (29 юли 1014 г.), която макар и да е завършила с поражение, оставя паметна диря в българската средновековна история. Съорганизатори на конференцията са още Българска академия на науките и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
На практика това са най-престижните научни институции в България в областта на хуманитаристиката. Участници в конференцията са главно български учени, но заедно с тях научни доклади и съобщения ще изнесат и учени от Германия, Гърция, Полша и Русия – общо 10 души. Нарочно не споменавам имената им, за да запазя интереса към форума, но във всеки случай става дума изследователи с утвърдени имена в световната византинистика и медиевистика.
На второ място, Македонският научен институт планира издаването на сборник със статии за историята на Самуилова България. В него ще се публикуват отново някои по-стари изследвания, но вече в превод и на български (респективно и на английски език). В това двуезично издание има статии на такива известни учени като акад. Васил Гюзелев (от Софийския университет „Св. Климент Охридски“), проф. Петер Шрайнер (от университета в Кьолн), проф. Мачей Саламон (от Ягелонски университет в Краков) и др.
Отделно от това млади български учени са представили свои статии, посветени на историята на Самуилова България, които ще бъдат публикувани в специален брой на сп. „Македонски преглед“ за 2024 г.
Очаква се известните телевизионни водещи на исторически предавания и членове на МНИ – проф. Пламен Павлов („Час по България“) и д-р Горан Благоев („Памет без давност“) да излъчат в началото на октомври специални предавания за живота и времето на българския цар Самуил.
Други членове на Македонския научен институт са подготвили публикации и интервюта за пресата, както в националните вестникарски издания като „24 часа“, „Труд“, „Трета възраст“, така и за вестниците в Благоевград, Видин, Костенец, Стара Загора, Троян и др.
Очаква се и участие на Македонския научен институт в популярното предаване на Българска национална телевизия „История БГ“ на 7 октомври тази година, което също е посветено на Самуилова България. Изобщо мероприятията не са едно и две.
Моята практика на председател през последните четири години показа, че МНИ трябва да търси контакти за съвместно участие в научни и обществени прояви, както с други, сродни научни звена, така и с висши държавни органи, които милеят за българската история.
– Очаквате ли на конференцията в Петрич да се появят някои нови резултати от изследванията на учените за живота и делото на владетеля? И изобщо има ли нови територии, към които българската историография да се насочи в бъдещата си работа по цар Самуил?
– Да! Ако човек прочете темите на докладите, които ще бъдат представени в Петрич, без съмнение би се уверил, че ни очакват изненади с публикуването на нови сведения за живота и управлението на цар Самуил. Освен това ще бъдат интерпретирани някои малко познати факти от историята на Самуилова България (сватбите в семейството на цар Самуил, отношенията със степните източни народи, ролята на планините в българо-византийската война, водена от Самуил и др.) или пък ще бъдат реинтерпретирани сведенията от българските епиграфски паметници, оставени през тази епоха.
В конференцията участват историци, филолози, археолози, които със своите доклади ще придадат интердисциплинарен характер на научния форум.
На втората част от въпроса Ви бих отговорил така: крайно време е българската историческа наука да издаде един голям обобщаващ труд за историята на Самуилова България и освен вече познатите корпуси с извори за това време, публикувани от Василка Тъпкова Заимова (1924–2018), да подготви ново тексткритично, двуезично издание на всички писмени извори отнасящи се до тази тема.
– Вие сте един от най-добрите изследователи и познавачи на времето на цар Самуил и не спирате да търсите нови аспекти от живота и делото му. Какви ще бъдат основните акценти от доклада Ви на конференцията? Кое е новото, което ще искате да кажете?
– Благодаря за Вашата преценка, не само като на любител на историческото четиво, но и като на журналист, с чието майсторско перо трудно може да се прави съревнование! Надявам се, че интересуващите се от дискутираната тематика на нашия разговор са забелязали някои от последните ми публикации и съдържащите се в тях малки исторически новини за българското минало от края на Х и началото на ХІ в. В предстоящата конференция смятам да се спра на някои основополагащи (и терминологични) елементи от историята на Самуилова България – название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание. Тук също ще има някои новости.
– Трябва ли да се провеждат още такива научни форуми. Едва десет години изминаха от предишното национално честване на българската история от времето на цар Самуил?
– Зададохте може би един от най-важните въпроси. Именно публикациите от предишните научни форуми показаха колко още много неща не знаем за историята на Самуилова България. Става дума не само за факти от политическата история, а за общото познаване на тази историческа епоха и особено като културен феномен. Всеки следващ научен форум отваря по-широко вратата на познанието за това позабравено време в нашата историография.
– От името на Македонския научен институт предложихте на Министерството на образованието и науката в навечерието на юбилея във всички български училища да се проведе разговор за цар Самуил. Докъде е реализацията на тази чудесна идея? Кое Ви мотивира да я предложите?
– Това предложение беше мотивирано представено на проф. Галин Цоков (министър на образованието и науката в Република България) и той обеща да го проучи и да съдейства за неговата реализация. Има една особеност в психологията на честванията, а именно, че тяхното масирано обществено представяне дава възможност на повече хора да си припомнят нашето историческо минало или пък тепърва да се запознаят с него, както това се случва с младите хора, с учениците. Паметта и нейното непрекъснато възпроизвеждане би продължило една много важна и присъща на българите национална черта – паметта за историческото минало. Чувството за историчност е една от трайните характеристики на българското средновековно общество и днес ние би трябвало да намерим модерни форми за неговото присъствие в нашето съзнание на българи. Разговорът на тази тема е много дълъг и изисква други форми на научно обяснение.
– Цар Самуил е една от историческите личности, за които Съвместната комисия за история и образование със Северна Македония постигна съгласие за общо честване. Защо до този момент такова общо отбелязване няма, проф. Николов. И не е ли тъкмо този юбилей моментът за това? Толкова ли е силно влиянието на политиката над науката и експертизата?
– Тук моето мнение в известна степен се различава от общоприетите през последните години тези за общи чествания. В историческата наука има общи (международни) научни форуми за византийски императори, за български царе, за сръбски крале и т.н. Първоначално и аз наивно смятах, че взетото решение на основата на аргументирани исторически доказателства е достатъчно условие за подобни общи държавни чествания.
След всичко, което видяхме да се случва в отношенията с Република Северна Македония през последните 15 години, моето мнение коренно се промени и аз не смятам, че нашите национални герои могат да бъдат предмет на някаква „обща“ подялба. Българският цар не може да бъде честван като „българо-друг“ цар. Историческите извори не позволяват това! Ние, българите, еднакво честваме и хан Крум, и княз Борис, и цар Симеон… Да изброявам ли всички, които са били владетели на земята и населението в историко-географската област Македония? Настоящият исторически момент, както се вижда, не само не ни доближава до общо честване, а чувствително го отдалечава.
В дългата си, вече 14-вековна многострадална история на малкия Балкански полуостров, на нас, българите се предлага и ново, непознато унижение – да наблюдаваме как наши сънародници, хора от нашата кръв се отричат от нас и се нахвърлят върху ни като на най-върли врагове. Това е моята тъжна констатация за един куп политически грешки в българската история през последните 100 години.
Тук науката и експертизата си остават за учените. Само за истинските учени!
– Какво от заветите на цар Самуил можем да предложим днес на младото българско поколение? Времето ни наистина има нужда от исторически примери, не е ли така?
– На пръв поглед епохата на Средновековието трудно би могла да се сравни с Новото време. И все пак къде са допирните точки? Цар Самуил е бил велик владетел не само защото е воювал половин столетие с Византия, не само защото е устоял на предателства и интриги от своите, дори не само за това, за което пишат тогавашните извори и за което се затрогват днешните творци на художественото слово – трагичната смърт пред осакатените му воини.
Величието на този владетел се състои в това, че той е олицетворявал вековната българска държавна традиция и я отстоявал и като военачалник, и като цар. Той е съзнавал своята историческа роля за миналото и бъдещето на България. И в силата си, и в слабостта си той не се е отклонявал от историческия път на България, предначертан от неговите велики предци в Плиска и Велики Преслав. Не е отстъпвал нито след военни разгроми, нито при лични трагедии. Колцина биха мерили ръст с такъв гигант на българското племе? Наглед изглежда парадоксално, че в българската историческа памет от ХІІ–ХІV в. именно цар Самуил е бил един от онези български владетели, запомнен със своите държавни дела.
Връщайки се на Вашия въпрос, колкото и наивно да изглежда моето напътствие, бих казал, че нашите млади поколения трябва да помнят великите дела и на стара България и на горда нова Европа и да влеят своята жизнена сила за своето и за общото добруване в нея.
Битката при Ключ. Миниатюра от Ватиканския препис на среднобългарския превод (ХІV в.) на Хрониката от Константин Манаси.
Надписът гласи: "Цар Василий разби Самуил, царя на българите и ослепи 15 хиляди българи"
