Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение

неделя, 23 юли 2017 г.

Доц. д-р Ал. Гребенаров
Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение. На това мнение е председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров.

По думите му е добре, че има „отворена вратата“ за общо честване на Илинденско-Преображенското въстание между България и Македония, съобщава Радио "Фокус".

Той обясни, че през 2000 година лично е бил в Крушево, освен това преди 2 години с делегация от учени от Българската академия на науките са направили конференция с представители на Македонската академия, на която заедно са чествали паметта на героите и са ходили до Крушево.

 „Така че тези неща, които може би сега съществуват и са записани в договора за добросъседство между България и Македония, съществуват и в по-предни времена, но може би не така интензивно. Няма нищо лошо и не мисля, че се е случило нещо лошо. Аз подкрепям такава идея за чести срещи между историците и езиковедите, за да видим къде са спорните проблеми и евентуално да се опитаме да решим някой от тях с различни способи, каза още доц. д-р Гребенаров. 

По отношение на твърденията от някои македонски историци, че Илинденско-Преображенското въстание е македонско, а не българско, доц. Гребенаров заяви, че различни псевдоучени и директори на музеи в Македония интерпретират факти, които са далеч от науката. „Не ми се иска да се спирам на конкретни имена, защото десетилетия наред работеше цяла пропагандна машина в тази насока. Неслучайно преди 2 години, точно на 20 юли аз попитах колегите и друг директор на най-големия им музей в Скопие, защо както са надлежно подредени всички устави и правилници от движението и изобщо от създаването на организацията, липсва само един устав и само един правилник – това е устав и правилник, създадени през 1896 година от двамата задгранични представители на организацията - Гоце Делчев и Гьорче Петров. Този устав и правилник, никъде няма да го видите изложен в никой от музеите в Македония. Колегите тогава ми казаха, че го нямат, а аз им предложих да го сканирам и да им го изпратя, но те не изразиха голямо задоволство от тази моя препоръка и желание. И всъщност дори днес този правилник и този устав липсват, което е показателно защо се бяга от името на организацията, нейния характер и въстанието“, подчерта доц. Гребенаров.

 Той изрази надежда, че в близко време всички тези неща, за които говорим малко или постепенно ще променят възгледите в Македония. „Надявам се, че повече ще се виждаме и чуваме с тях, за да може да им дадем повече документални извори, което от своя страна ще им даде възможност да променят някои свои възгледи по въпроса за характера на организацията и цялостното движение“, коментира доц. Гребенаров. Според него Илинденско-Преображенското въстание ни завещава много послания. „Мисля, че всички наши герои от Илинденската епопея са били в голямата си част интелектуалци, освен революционери и ако вземем техните завещания ще видим, че най-важното според тях е да пазим българския дух, трябва да пазим спомена за това, което е станало и чрез различните исторически способи да припомняме на днешното поколение какво е било и да не загърбваме тези страници, защото те са важни. Все още има неизвестни неща, въпреки че има пребогата литература. Мисля, че историческата наука има още какво да даде на обществото“, отбеляза доц. Гребенаров.

Какъв е езикът на илинденци?

събота, 22 юли 2017 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров
Докато трае Илинденско-Преображенското въстание, участниците героично отстояват своите позиции, отстояват българския дух, така, както са възпитани в училища и църкви. „Затова не бива да ни изненадва, че всички окръжни писма, че цялата преписка и документация, която се появява от този период говори за българския характер на въстанието. Те не пишат на друг език, въпреки че някои от тях знаят френски, други турски – тези, които са ходили на училище и особено нашите революционери, които са учили в Солунската гимназия, която е била една „ковачница“ за бъдещи български революционери и интелектуалци. Като цяло всички пишат на български език, така са се разбирали и по между си“. Това коментира пред Радио "Фокус" доц. д-р Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

По думите му трудно в него може да се открои един от най-съществените периоди, защото всичките му страници са пропити с героизъм, саможертва и страдание на участниците. „Както знаете то избухва преди 114 години и то само 10 години след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Знаете, че тя е учредена през 1893 година в Солун, средната възраст на учредителите е под 25 години и едва ли, създавайки основите на организацията, те са си представяли, че след 10 години, въстанието, което ще бъде организирано от нея, ще се разчуе в целия свят, Османската империя ще съсредоточи четвърт милион войска в различни формирования в Македония, за да потушат с кърви това величаво събитие.

 Така че, много са страниците от въстанието в различните му измерения и аспекти. Знаете, че избухва на 19 срещу 20 юли в Смилево, което е родното село на Даме Груев“, каза още доц. Гребенаров. 

 Той добави, че изборът на датата 20 юли за избухване на въстанието не е случайна. „Това е така, защото празника на Св. Илия е много силен в Македония. Тогава нашите предци са смятали, че ще бъдат закриляни от гръмогласника св. Илия. Втората дата на въстанието – Преображение също не е случайно избрана и може би е добре да се кажат няколко думи по този повод. 

На 5 срещу 6 август избухва въстанието в Източна Тракия, като всъщност това е бил един много тачен празник там. Не на последно място, въстанието избухва и на Кръстовден в Пирин – Серски революционен окръг решава, че и той трябва да въстане, да се надигне и да се присъедини към своите братя. Така, че не трябва да забравяме героите на въстанието, както и неговият обхват, защото той е огромен – обхваща районите на Битоля, Охрид, Струга, Преспа, Лерин и други градове, да не забравяме Крушево, Клисура, така, че всъщност обхватът на въстанието е огромен и наистина покъртителен е и отзвукът от въстанието, за който може да се говори много“, уточни доц. д-р Александър Гребенаров.

Пресконференция за героите на Илинденската епопея

сряда, 19 юли 2017 г.

На 20 юли 2017 г. от 13 ч. МНИ ще даде пресконференция в БТА на тема: "Героите на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и техните следовници!"

 Членове на Управителния съвет ще запознаят присъстващите с мястото и ролята на Илинденско-Преображенското въстание в българската история, както и със събитията през последващите години, свързани със съдбата на илинденци и техните идейни последователи. 

Ще бъдат направени коментари за държавно-политическия резонанс от събитието след края на Втората световна война до днес.

Заповядайте!

Албанизацията на РМакедония и последиците от нея

вторник, 18 юли 2017 г.

Кочо Динай
сп. Македонски преглед, год. XXХX, 2017, № 1. Ас. д-р Иван Винаров Албанизацията на РМакедония и последиците от нея за Балканите ... 75 - 98.

Думите са на Кочо Данай – директор на Института за регионални прогнози в Тирана и съветник на трима албански премиери. Той ги произнася преди седем години, при публикуването на неговата паметна статия „Платформата Естествена Албания“. 

В издаден впоследствие сборник този текст е по-местен, като е представен за концепция, основаваща се на Конституцията на Р Албания, в която е залегнал „вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение“. 

Върху него трябвало да се изгради „окончателната архитектура на недовършената албанска мисия“. В крак с но-вото евроинтеграционно време мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана – Прищина – Тетово има силна историческа основа. Реализирането на „Естествена Албания“ трябва да бъде постигнато със средствата на диалога и демократичната дискусия.

В съвременната европоцентрична епоха политическите лидери на албанците в три държави си поставят твърде чувствителната за балканското пространство национална цел „всички албанци в една държава“. Етапите за реализация на платформата „Естествена Албания“ са три...

Целият материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017