Кюстендил - военната столица на България през Голямата война

понеделник, 16 юли 2018 г.

Доц. д-р Ангел Джонев

Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война,

Кюстендил, 2017

Войните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след Наполеоновите в Европа се водят още множество въоръжени конфликти. Те обаче имат значително по-локално значение. Подир поредния руско-турски сблъсък през 1878 г. на световната карта се появява възстано- вената българска държава. 

Санстефанският прелиминарен договор, подписан на 19 февруари същата година, очертава границите ѝ, близки до тези на националното землище. Северна Добруджа обаче е харизана на Румъния, Нишко на Сърбия, а значителна част от Одринска Тракия остава в Осман- ската империя. Независимо от своята непълнота, територията от трактата се превръща в идеал за обединена България. 


Тя до голяма степен се при- покрива с обхвата на Екзархията и на двата вилаета от проекта на Цариградската посланическа конференция. Като дело на компромис и интереси трите карти изключват някои части от националната снага. Берлинският договор от същата 1878 г. разсича съдбоносно българското землище. На Балканския полуостров се появяват автономното Княжество България и автономната област Източна Румелия...



Целият материал четете по-долу: 

Лектория "Македония" за 115-годишнината от Илинденската епопея

В рамките на предстоящата лектория "Македония" ще отбележим годишнината от Илинеднско-Преображенското въстание.

На 19 юли, четвъртък, от 18 часа на "Пиротска" 5, 2-ри етаж, ще обсъждаме и дискутираме живота и дейността на тримата членове на Щаба на въстанието в Битолския революционен окръг: Даме Груев, за него ще говори Николета Войнова, председател на младежкия клуб "Даме Груев" към МНИ, Борис Сарафов- проф.Светлозар Елдъров и Анастас Лозанчев- Христофор Тзавела, автор на книга за фотографа-революционер. 

Заповядайте!

150 г. от рождението на легендарния Христо Чернопеев

неделя, 15 юли 2018 г.

Христо Чернопеев
(1868 - 1915)
150 години от рождението на легендарния български деец на ВМОРО Христо Чернопеев

 Николета Войнова 

Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев, една от значимите фигури в освободителните борби на Македония и Одринско, е роден е на 16 юли 1868 г. в с. Дерманци, Ловешки окръг в семейството на Пейо и Стана Найденови. Първоначалното си образование получава в родното си село, след това учи в Плевен. През 1889–1890 г. служи 17-ти Плевенски полк, по-късно е взводен старши подофицер в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик, където започва неговата революционна дейност. С подофицери от гарнизона основава кръжок в помощ на Тайните офицерски братства. Запознанството с Борис Сарафов и влиянието на последния върху Чернопеев предопределя заминаването му в Македония. 

Близка дружба свързва дълго време
идеалистът Христо Чернопеев с Яне Сандански
През август 1899 г. пристига в Солун, където ръководителите на ВМОРО му поверяват военното обучение на дейците. Заедно с неговите съратници Михаил Апостолов–Попето и Георги Иванов, известен като Марко Лерински, оказват важна роля за изграждането на Четническия институт. През февруари 1900 г. се включва в състава на четата на М. Апостолов, действаща в Гевелийско и Ениджевардарско. Попето го прекръства на Христо Чернопеев. През с.г. продължава организационно-агитационната работа в Кукушко. На 4 февруари 1901 г. край село Баялци, начело на чета води 14 часово сражение с турския аскер. Заради станалите разкрития е принуден да напусне района и се отправя към България. 

Обща снимка на Сава Михайлов, Яне Сандански,
Кръсьо Асенов и Христо Чернопеев
През март с.г. на организационно съвещание в Кюстендил Гоце Делчев поверява на Хр. Чернопеев Горноджумайския район, който е засегнат от противоречия между дейците на ВМОРО и ВМОК. Христо Чернопеев взема активно участие в прочутата афера „Мис Стоун“, в резултат на която са набавени средства за революционната организация. След Солунския конгрес от януари 1903 г., когато ВМОРО решава да се пристъпи към масово и повсеместно въстание, Чернопеев се прехвърля със сборна чета в Македония. 

По време на Илинденската епопея води ожесточени схватки с аксера при с. Ново село, при връх Султан тепе, Кочанско, по-късно и в Радовишко. След въстанието симпатизира на т.нар левица в революционната организация, начело с Яне Сандански. През 1904–1905 г. действа с четата си Кукушко и Струмишко. На Рилския конгрес от октомври 1905 г. участва като делегат на Струмишкия революционен окръг. Следвайки идеологията на Сандански, застъпва идеите на децентрализацията. След обявяването на Младотурската революция разформира четата си и се легализира. През 1909 г. е един от учредителите на Народната федеративна партия (Българска секция). 

Снимка на четници, между които Христо Чернопеев, Крум Чапрашиков, Никола Греков, Петър Самарджиев и др. 
В края на с.г. се дистанцира от Сандански, напуска партийното формирование, преминава в нелегалност и подпомага възстановяването на революционната организация в Струмишко. На 4 май 1910 г. с дейци от Солунския и Серския революционен окръг учредяват Българската народна македоно-одринска революционна организация. През март 1911 г. Христо Чернопеев влиза в състава на Централния комитет на ВМОРО заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев. Хр. Чернопеев е в редиците на българската войска през войните за национално освобождение и обединение.
Снимка на доброволческия отряд на Христо Чернопеев
по време на подготовката на Младотурската революция.
14 апр. 1909 г.


По време на Балканска война е начело на 2-ра рота (чета) от партизанските отряди в Македоно-одринското опълчение. Участва в освобождението на Мехомия (дн. Разлог) Банско, Кавала, предпазва от опожаряване с. Калопат. През Междусъюзническата война е в състава на 27-ми пех. Чепински полк и 28-ми пех. Стремски полк. Издигнат е в чин поручик. Заедно с Васил Чекаларов и Петър Чаулев завземат Неготино по време на Тиквешкото въстание (юни 1913).

 През 1914 г., като представител от Либерална партия е част от депутатския състав на ХVІІ ОНС заедно с д-р Никола Генадиев, Дончо Златков, Иван Попов и др. 
Христо Чернопеев винаги е бил приеман
радушно от населението

След влизането на България в Първата световна война оставя политическото кресло и заминава на фронта като запасен капитан. Христо Чернопеев загива при с. Пепелище, Щипско на 5 ноември 1915 г. в сражение срещу френски войскови формирования. Погребан е от другарите си и местното население в църквата „Успение Богородично” на Ново село, квартал на Щип. През ноември 2010 г. единадесет гроба на български офицери, между които и на легендарния деец Хр. Чернопеев са разкопани, а тленните им останки са изнесени от двора на църквата по нареждане на управляващите в Р Македония.

Годежни и сватбени обичаи на няколко века в Дебър

петък, 13 юли 2018 г.

Традициите на Галичката сватба се спазват повече от 400 години
Сн. macedonia-history.blogspot.com
сп. "Македонски преглед", 1936, г. Х, кн. 1-2.Методий Н. Маринов, Годежни и свадбени песни от Дебър...152 - 158

"...В няколко подлистника на в. "Македония", г-н. Методий Маринов обнародва под заглавие "Годежни и сватбени песни в Дебър", с малки пояснения, главно народни годежни и сватбени песни от Дебър, част от които заслужава да бъдат предадени и в "Македонски преглед"..."

 Целият материал четете по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018