Светлопис за Илинден

понеделник, 13 юли 2020 г.

сп. "Македонски преглед", г. ХLII, 2019, кн. 4. Д.изк.н. Петър Кърджилов. Светлопис за Илинден: фотографии, заснети по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) и публикувани в британския илюстрован периодичен печат ...43 - 66

На 20 юли/2 август 1903 (Илинден) част от българите в Македония се вдигат на бунт, на 6/19 август (Преображение Господне) те биват последвани от сънародниците им в Одринския вилает. Така избухва Илинденско-Преображенското въстание, което тутакси привлича вниманието на света и любопитството на журналистите, които и тогава, и днес са там, гдето замирисва на барут и кръв. На Балканите (и преди всичко в България) се изсипва цял легион от представители на планетарния периодичен печат. Сред тях британците са най-многобройни – и защото са представители на общество, стремящо се към истината и поради това дълбоко уважаващо правото на всеки свой член да бъде информиран; и защото публичното мнение на Албиона демонстрира загрижеността си за съдбата на поробените българи по-ярко, отколкото това правят поданиците на останалите Велики сили; и защото интересите на Обединеното кралство в размирния полуостров са най-накърнени. Така епопеята се превръща в медийно събитие!..

Очаквайте скоро...

Българската екзархия в Македония (1870 - 1913)

неделя, 12 юли 2020 г.

сп. "Македонски преглед", г. ХLII, 2019, кн. 4. Доц. д-р Милен Михов. Българската екзархия в Македония (1870 – 1913) ...7 - 24

Стремежът към самостоятелна българска църква през ХІХ век е обоснован както от историческите и канонически права, произтичащи от автокефалния статут на Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, премахнати по време на османското господство, така и от духовното потисничество на Цариградската патриаршия, която се ползва с предоставеното ѝ от султана право да представлява всички православни християни. Борбата за независима българска църква обхваща почти целия ХІХ век и в нея участват всички български краища – от Тулча до Охрид и Велес, и от Видин и Ниш до Лозенград, Одрин и Цариград. Основният въпрос засяга т.нар. „спорни епархии“, голямата част от които са в Македония1. Цариградската патриаршия не иска да се откаже от значителните приходи, идващи от Македония, и затова се стреми да ограничи Българската екзархия единствено в Северна България...

Очаквайте скоро...

Сънародниците ни в Бесарабия копнеят за закрила от България

петък, 10 юли 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6

 Вече няколко десетилетия се говори за необходимостта от конкретни действия на българската държава, с които да бъде показано на сънародниците ни зад граница, че прародината им проявява загриженост за тях не само на думи, но и с дела. И понеже темата почти винаги остава в периферията на обществения интерес, явно това провокира представители на историческата ни диаспора да изпратят до родните институции предложение, с което да предизвикат създаването на стратегическа програма за социално-икономическа подкрепа на общността на бесарабските българи в Молдова. 

 Според различни данни броят на нашите сънародници в тази страна варират между 60–90 хиляди души, като 31 хиляди имат българско гражданство (към 2019 г.). Те живеят предимно в южната част на Молдова – преобладаващ аграрен регион и повече от 200 години ревниво пазят родните обичаи и традиции. Всяка година над 100 младежи от общността ни в тази част на Бесарабия биват приемани в българските университети. 

След като се сдобият с диплома за висше образование обаче, повечето така и не се завръщат в Молдова. Хиляди в най-активна трудоспособна възраст се установяват в прародината си, реализират се професионално и не на последно място стават съвестни данъкоплатци на държавата България. Авторите на инициативата, изпратена до държавни институции у нас, посочват: „Текущата демографска картина в места с компактно присъствие на бесарабските българи и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването (предпоставки) за такъв растеж. 

Ето защо основна стратегическа цел на общността ни трябва да стане смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива. С лимитиран човешки капацитет и ресурси, които по горепосочените причини стават и все по-ограничени, предлагаме да се обмисли и създаде устойчива и дълготрайна програма, която ще е полезна както за общността ни, така и за България.“ През последните три десетилетия подобни проекти липсват у нас. А цялата подкрепа на нашата държава за историческата ни диаспора е едва в няколко насоки. 

Освен Националната програма „Роден език и култура зад граница“, чийто бюджет за Молдова през 2019 г. е равен на 400 хил. лв., няма друга, която да съответства на нуждите на бесарабските българи. За нея отговаря МОН, а основна част от средствата отиват за финансиране на неделните училища, отбелязват авторите на инициативата. По линия на ЕС в рамките на „Източното партньорство“ се реализира програмата „Българско сътрудничество за развитие“. С усилията на МВнР в нея намират място проекти, засягащи общността ни, въпреки че тя като цел не разглежда бесарабските българи. 

През 2020 г. е предвидено финансирането само на един проект в Молдова за 68 000 лв. Липсва информация за сумата за подпомагане на Тараклийския държавен университет. Това означава, че през 2019 г. България отпуска за историческата общност в Молдова общо около 500 хил. лв., а предишната (2018) – двойно по-малко. Затова от Фонд „Български дух“ – в лицето на неговия директор Олег Косих и председателя на Надзорния съвет Александър Боримечков, и Натали Петрова от Дружество „Родолюбец“ предлагат да бъде формулирана стратегическа национална програма, която да обхване основни ключови сфери. 

И са убедени: без развитието им потокът на бесарабски младежи към България ще спре в близките години. Според авторите на инициативата тази програма трябва да засегне три приоритета и да осигури внедряването на реални проекти в областта на икономиката, здравеопазването и социалната сфера. Така България ще се превърне в пример в рамките на ЕС като държава, която развива диаспората си в Бесарабия за обща полза. Но също така ще си осигури дълготраен източник на качествен човешки ресурс и ще запази българското малцинство в Молдова като мост в международните отношения. 

Депутати платиха ремонта на училището в горанското село Шищевец

четвъртък, 9 юли 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Депутати от ПП ГЕРБ и „Обединени патриоти“ дариха 10 000 лв. собствени средства за ремонт на училищната сграда в горанското село Шищевец. В него се обучават близо 600 деца, предимно от български етнически произход.

Част от живеещите в Шищевец и района, който се намира в областта Кукъска Гора участват дейно във всяка една по-значима инициатива на българското национално малцинство в страната. 

Неслучайно по време на неотдавнашната си визита в Албания вицепрезидентът Илияна Йотова избра да посети именно това село, където бе посрещната изключително радушно.

Процеси в албанските политически партии в Република Северна Македония

сряда, 8 юли 2020 г.

Процеси в албанските политически партии в Република Северна Македония 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Д-р Антон Панчев

 Участието на албанските политически партии на парламентарните избори на 15 юли поставя няколко основни въпроса във връзка с резултатите от тях и развитието на политическите и партийните процеси в Република Северна Македония. Може би най-важният е дали Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) ще запази мястото си на първа политическа сила сред албанските избиратели. 

За първи път от почти 15 години ДСИ е изправен пред подобно сериозно предизвикателство, защото коалицията между „Съюза за албанците“ и партия „Алтернатива“ има своите добри шансове да получи най-много гласове сред албанския електорат. В Република Северна Македония няма достоверни проучвания на общественото мнение, поне що се отнася до нагласите сред албанските избиратели, но при анализа на тенденциите от предходните избори може да се направи заключение, че разликата между ДСИ и коалицията „Съюза за албанците“ – „Алтернатива“ ще бъде от няколко хиляди гласа, неизвестно в чия полза. 

 Вторият въпрос е, дали СДСМ ще получи значителен албански вот, както на парламентарните избори през 2016 г., който да помогне на партията на Зоран Заев да победи ВМРО-ДПМНЕ. Такава беше и основната цел на предизборната коалиция с Движение „Беса“ на Билал Касами, но електоралното влияние на „Беса“ също е неясно. 

Тази коалиция беше резултат от хода на политическите процеси сред албанските партии, тъй като „Съюз за албанците“, който си партнираше с „Беса“ през последната една година, избра да сключи предизборна коалиция с партия „Алтернатива“, а обща коалиция между тези три формации беше невъзможна, след разцеплението в „Беса“ през 2018 г. и последвалото създаване на „Алтернатива“. 

 Третият въпрос е, дали Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи ще успее да оцелее на тези избори след като през 2016 г. успя да вкара само двама депутати в парламента, а на местните избори през 2017 г. изчезна от картата в много от общините, които са населени предимно с албанци. Ако тази партия не успее да вкара поне един депутат в парламента, очевидно ще бъде обречена на изчезване от политическата карта на страната. Противопоставянето между албанските партии и в тази кампания се гради много повече на личностните и груповите борби, отколкото на някаква идейна и програмна основа. 

В техните предизборни програми и платформи няма нещо напълно ново, като всички те обещават увеличаване на колективните права на албанците в Република Северна Македония, ако са част от следващото правителство. Идеята на Али Ахмети, лидер на ДСИ, за албански министър-председател на Република Северна Македония, предизвика най-голям интерес и дебат в албаноезичните медии в страната. Лидерите на останалите албански партии я окачествиха като предизборен маньовър, за да се пренесат разговорите от обвиненията за провалите на ДСИ във властта към една популистка идея, която само може да влоши междуетническите отношения в страната. 

Срещат се и други идеи, като тази на лидера на ДПА Тачи, който предлага създаването на двукамарен парламент, като втората камара да е изградена на принципа на етническото представителство. Подобни предложения, които целят промяната на конституционния статут на македонската държава, са често срещани в предизборната реторика на албанските лидери в страната, като и тази кампания не прави изключение. 

 Същевременно стана ясно, че в Република Северна Македония може да се появи нова албанска политическа партия. На 12 юни на митинг, проведен в Прищина, председателят на Движението „Самоопределение“ и доскорошен премиер Албин Курти, обяви че неговата партия планира да създаде свой клон в Република Северна Македония. 

От повече от една година „Самоопределение“ има свой клон в Албания, който така и не успява да се превърне в пълноценна политическа партия и да овладее значим електорален дял в тази страна. За навлизането на Движението „Самоопределение“ на македонската политическа сцена се говори от доста години, почти от самото основаване на тази политическа структура през 2005 г., като от тази партия нееднократно са заявявали подобни намерения. Активисти на „Самоопределение“, както и самият лидер, често са участвали в различни политически прояви в съседната на Косово Република Северна Македония през годините и са се намесвали пряко и непряко в политическите процеси сред албанците там. Албин Курти е участвал на митинги в Република Северна Македония, като на президентските избори през 2019 г. публично подкрепи кандидатурата на проф. Блерим Река, а впоследствие проф. Река беше министър на европейската интеграция в правителството на Курти. Албин Курти и Движението „Самоопределение“ поддържат най-близки контакти със Зиядин Села и „Съюза за албанците“, като от тази партия са се опитвали да печелят поддръжката на албанския електорат, демонстрирайки своята близост със „Самоопределение“.

 Безспорно е, че Албин Курти е сред най-подкрепяните политици сред албанците на Балканите и неговото влияние надхвърля границите на Република Косово, а Движението „Самоопределение“ се опитва да си изгради образа на общоалбански политически проект, който ще донесе така желаната промяна по отношение на борбата с корупцията и бедността, както и национално обединение на албанците под някаква неясна форма. Въпреки това заявление на Курти, все още не е ясно дали Движението „Самоопределение“ ще основе политическа партия просто като свой клон или ще се насочи към разширяване на мрежите си на влияние и ще си взаимодейства с вече съществуващи албански партии в Република Северна Македония. Ако се насочи към създаване на политическа партия там, това ще повлияе в някаква степен върху политическите процеси сред албанците в страната, но една такава структура едва ли ще доведе до някакви по-радикални изменения на политическата сцена, тъй като повечето от албанските партии в страната вече са стабилизирани в известна степен и трудно нов политически субект би завзел значителен дял от електората. 

Регистрирането на Движението „Самоопределение“ като самостоятелна партия по-скоро ще отнеме от гласовете на опозиционното настроените срещу Демократичния съюза за интеграция, т.е. ще привлече гласоподаватели на „Съюза за албанците“, макар че би мобилизирал и част от негласуващите албанци.

75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония

вторник, 7 юли 2020 г.

75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Д-р Володя Милачков

 Съдебните процеси се провеждат в условията на безогледно налагане на македонизма. Те имат за цел да накажат проявите на българско национално самосъзнание. „Правова“ форма на преследването на българщината e Законът за съдене на престъпленията против македонската национална чест (1944). 

Той третира като престъпления деянията, засягащи „честта на македонския народ“, в случаите, когато не могат да бъдат квалифицирани като „подпомагане на окупатора“ (т.е. българските власти). На съдебно преследване се подлага всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български. По цяла Македония през 1945 г. са проведени множество процеси и са издадени стотици присъди по Закона за „националната чест“. 

 Сред първите подсъдими са духовните водачи на населението във Вардарска Македония, участници в борбата срещу сръбските режими от 1913–1915 г. и 1919–1941 г., дейци, оглавили българското национално-културно дело в годините на българското управление в областта през 1941–1944 г. 

 На 2 юни 1945 г. съдът в Скопие осъжда на смърт героите на Скопския студентски процес от 1927 г. и всепризнати политически дейци в Македония в годините на освобождението – Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Спиро Китинчев. Те, както и останалите шестима подсъдими по процеса, са обвинени, че са работили за възраждането и победата на българската национална кауза в Македония, като по този начин са действали против „своя собствен народ“. Д. Чкатров от Прилеп, брат на Йордан Чкатров, е активен деец на Македонската младежка тайна револю-ционна организация и строителен инженер. 

 След разгрома на кралска Югославия (април 1941) работи за изграждане на българска администрация и за заличаване на последиците от сръбския режим във Вардарска Македония. Заради цялостната му дейност и непоколебимото му българско съзнание е съден от македонските власти в НР Македония през 25 май – 2 юни 1945 г. заедно със своите съидейници д-р Д. Гюзелев от гр. Дойран, доктор по философия и директор на радио „Скопие“ от юни 1942 до 1944 г. и видния скопски общественик и икономист Сп. Китинчев от Скопие, кмет на родния си град и женевски възпитаник. 

Към тяхната група от обвиняеми са включени също и областният управител на Скопие – доктора по правни науки Димитър Раев, д-р Благой Панчев – помощник кмет на Скопие, д-р Панайот Хитров, Азис Ибраим, Захари Иванов и Никола Икономов. Съдебните заседания се провеждат в една от залите на офицерския клуб на Скопие в присъствието на нарочно доведени клакьори. 

Тримата основни обвиняеми не отричат, че са се борили за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация. Те са осъдени на смърт чрез разстрел. Д. Гюзелев и Д. Чкатров скоро след произнасяне на присъдата са разстреляни край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово. 

Спиро Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Той умира след една година в затвора Идризово от туберкулоза и изтезанията, на които е подложен. 

За времето от февруари до април 1945 г. на три процеса в Щип са издадени 16 смъртни присъди. Военният съд в Прилеп на 15 април 1945 г. осъжда на смърт 10 души, сред които уважаваните прилепски граждани д-р Петър Бърдаров, юристът Александър Хаджиздравев, учителят Димитър Найденов и др. Десет смъртни присъди издава и съдът във Велес на 29 април 1945 г., съдът в Битоля седем и т.н. Съдебни процеси с десетки осъдени на дългогодишен или доживотен затвор, конфискация на иму-ществото и пр. са проведени и в редица от по-малките градове във Вардарска Македония. Всички подсъдими са обвинени като “велико-българи”, “михайловисти”, “ВМРО-вци”, “фашисти” и врагове на “нова Югославия”.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020