Иван Вазов - Песни за Македония: Източният Бонапарт

ИЗТОЧНИЯТ БОНАПАРТ 

На една илюстрована карта 

на кон яхнал видях Бонапарта. 

Но не оня, що царства разклати, 

що го Англия пленник 

изпрати там на острова 

сред океана да умре 

- и безсмъртен остана; 

но не оня, що цяла вселена със войни 

и с победи разтресе: 

към Египет се вихрен понесе, 

победй при Ваграм и при Йена, 

взе Берлин, Рим, Москва и Виена 

и в безсмъртьето жив се възнесе. 

Но тоз, кой, пръв глупец при глупците, 

сръбский кораб блъсна 

о скалите и в провалата 

Сърбия хакна, 

кой без шапка от Призрен побягна 

и баща си в Албанйя изпрати гост 

на вълците гладни зъбати; 

този, що епопея създаде от безумства, 

позор и злочинства 

и с безброй прочу се безчинства, 

що геройски плесница в Щип 

даде на невинно девойченце мало, 

че се българка то назовало! 

 Февруари 1916 г. 

 * Видях неотдавна сръбска илюстрована пощенска карта, която даваше поразителен израз на болезненото сръбско грандоманство. Там престолонаследникът княз Александър, върховен вожд на сръбските войски и такъв на "Военната лига", която осуети помирението с България, бе представен горделиво яхнал на кон, с тоя надпис отгоре: "Източни Бонапарт!"

Прочетете още »

Проф. д-р Ана Кочева: Лингвистичен македонизъм струи отвсякъде в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3

На 8 март 2023 г. гост на Лектория „Македония“, открита от водещия Костадин Филипов, бе проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към Българска академия на науките. Темата на презентацията, изнесена пред аудиторията бе „(Пре)кодификацията на българския книжовен език в Македония“. 

             

Проф. Кочева проследи историята на българския език. Изрази становище, че той е единственият славяно-балкански език, започнал своето развитие като класически славянски език. В хода на историята е претърпял влияние на различни балкански езици. С особена сила това въздействие се чувства през ХХ в., когато след загубените от България войни огромен брой сънародници остават в области под чужда власт. 

Там са подложени на асимилация и денационализация, а в езика им се засилват заемките от чужди езици – балканизми. Независимо от процеса на балканизация, българският език остава с характерни особености, които го отличават от останалите езици. Случаят с „македонския език“ е по-специфичен, подчерта проф. А. Кочева. 

Всички диалектни и регионални особености, които са характерни за създадената след Втората световна война държава – Народна република Македония, са умишлено наслагвани върху книжовния български език. Поръката към неговите създатели – да се придобие впечатление, че „македонският език“ има природа на естествен език, въпреки че не притежава такъв характер, е спазена. Те усърдно са работили в такава насока. Наслаганите диалектни форми и най-вече сърбизми, наложени по административен път, обаче не могат завоалират истинската природа на езика в Македония. Безспорен факт е, че кодификацията в тогавашна НР Македония е извършена върху основата на книжовния български език.

Проф. А. Кочева проследи в исторически план влиянието и опитите на чуждестранни учени, между които е и „бащата“ на македонизма Стоян Новакович, опитвал се да прокара идея за налагане на сръбската азбука в географската област Македония. 

След десетилетия гледището за създаване на нова нация с нов език в НР Македония се следва от сръбски учени и е поддържано от представители на съветската наука. В това отношение не бяха спестени критики и към родната наука, която дълго време не намира смелост да се противопостави на ненаучните теории, приложени в ущърб на българския език. 

Понастоящем лингвистичен македонизъм струи от всякакви посоки в Република Северна Македония. Там е възприето и се отстоява гледището, че историята на езика, всички културно-исторически паметници и обекти от различни епохи са обявени за „македонски“. Гост-лекторът припомни за създаването на „македонската азбука“ по време на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония през 1944 и 1945 г.

С особен интерес е проследила словата на създателите на „македонския език“ Блаже Конески, Крум Тошев, които говорят на сносен български книжовен език. Стенографските бележки, водени на форума, показват този парадокс. След лекцията на проф. А. Кочева последва дискусия за езика в Македония. 

Изразиха се мнения за последиците от фалшификацията на историята на езика и неговите диалекти, за смисъла от езиковия превод, за развитието на македонската езикова норма и др. Всеобщо бе гледището, че е необходимо час по-скоро да се засилят българистичните изследвания и привлекат чуждестранни учени с активната помощ на държавните институции.

Доц. д-р Ал. Гребенаров

Прочетете още »

Стефан Чавдаров - Чафето (1883 – 1944)

140 години от рождението на Стефан Чавдаров (Чафето) (24 март 1883, Стара Загора – 1 август 1944, София) – български революционер, драмски войвода на ВМОРО. Завършва втори прогимназиален клас и се присъединява към ВМОРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3

Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Смолянско. След потушаването на въстанието Ст. Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев (1904). През 1907 г. става войвода на собствена чета. Участва в опит за пленяване на английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия. 

Води сражения с турски войски, като няколко пъти е предаван от гъркомани. След убийството на М. Даев през октомври 1907 г. се противопоставя на Яне Сандански и изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу неговите действия. Участва във възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров и е войвода в Горноджумайско и Малешевско от 1910 г. Четата на Чавдаров взема участие в освобождаването на Банско на 5 октомври 1912 г. съвместно с други чети под ръководството на Христо Чернопеев. 

През Междусъюзническата война служи в 13-а кукушка дружина на Опълчението, а през Първата световна война е в редиците на 67-и пехотен полк. След края на войната се оттегля от революционна дейност.

Прочетете още »

Албанските партии държат ключа за бъдещето на РСМ

Стабилността не само на настоящето правителство, но и на цялата политическа система на Република Северна Македония зависи в голяма степен и от процесите в албанските партии. Началото на 2023 г. донесе ново преструктуриране на правителството в Скопие, както и на позициите на част от албанските партии. Две от тях – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и Демократическата партия на албанците (ДПА) – неизменно са част от управляващото мнозинство. 

При съставянето на правителството след изборите през 2020 г. и Движение „Беса“ стана част от правителството, но по-късно се оттегли и след редица скандали премина в опозиция. Опозиционната коалиция на албанските партии „Съюз за албанците“ и партия „Алтернатива“ се разцепи след като „Алтернатива“ с нейните 4 депутати се включи в правителството и получи три министерски поста. Желанието на управляващите да разширят своето парламентарно мнозинство доведе до включването на „Съюза за албанците“ в правителството. 

Осемте депутати на тази партия, на лидерския пост на която застана кметът на Гостивар Арбен Таравари, заменил нейния основател Зиадин Села, реално няма да увеличат парламентарната подкрепа за правителството на Ковачевски, защото „Алтернатива“ се оттегли от правителството, а трима депутати от предишното мнозинство не подкрепиха новия състав на кабинета. Въпреки това, има голяма вероятност настоящето правителство да управлява до следващите редовни парламентарни избори през 2024 г. 

Албанските партии, които са част от управлението, ръководят 8 министерства, като имат и двама заместник министър-председатели. Като се добави и фактът, че в парламента на Северна Македония има и 33 албански депутати, става ясно, че албанските партии държат ключа за съдбата на всяко правителство, което може да се излъчи от тази легислатура, като контролират и вземането на всички важни решения в управлението на страната.Ситуацията предизвика сериозно недоволство в македонските националистически среди, които виждат в тази силна албанска институционална позиция заплаха за междуетническите баланси и отношения. 

Така например, депутатът от ВМРО-ДПМНЕ Александър Николовски заяви в парламента на 20 февруари: 

„В Македония неслучайно съществуват партии на македонците, на албанците, сърбите, турците, власите, ромите. Огледайте се около себе си и ще видите кого имате в коалицията. Това е така заради етническия баланс, с който функционира тази държава. Вие, ако желаете, можете да експериментирате, но тези експерименти ще ни заведат до разрушаването на Македония, каквато я познаваме днес. Експериментите на едно поколение преди нас ни доведоха до въоръжен конфликт през 2001 г. Страхувам се, че експериментите, които правите сега, може да ни доведат до друг конфликт; и ако през 2001 г. се вдигнаха албанците, сега може да се вдигнат македонците. Не подценявайте това, което ви казвам” (https://ina-online.net/ajdari-nikollovski-si-micoski-luften-e-ka-pare-vetem-ne-televizor-video/). 

Това изказване на една от видните фигури на ВМРО-ДПМНЕ предизвика бурни реакции сред албанските политици, които осъдиха провокативните му думи, но очевидно сред македонската общественост съществуват сериозни притеснения от свръхпредставеността на албанските партии в управлението.

Сътрудничество между албанските опозиционни партии

В каква посока ще поеме влиянието на албанските партии върху политическия живот в Република Северна Македония зависи и от решенията, които ще вземат техните ръководства през следващите месеци относно сътрудничеството между тях. В настоящата ситуация Движение „Беса“ се очертава като единствената албанска партия в опозиция и с голяма степен на вероятност може да се прогнозира, че това движение ще получи голяма част от гласовете на албанските избиратели, които са недоволни от дългото присъствие на ДСИ във властта. Партия „Алтернатива“, която през 2018 г. се отцепи именно от „Беса“, се намира в много трудна позиция, след като веднъж се отказа от коалицията със „Съюза за албанците“ и се присъедини към управляващите, а сега не напусна поради принципни причини, но фактически беше прогонена от ДСИ от управляващото мнозинство. Това без съмнение ще доведе до голям спад на избирателите и увеличава вероятността „Алтернатива“ повече да не попадне самостоятелно в парламента. Лидерът на „Алтернатива“ Африм Гаши заяви публично, че е готов да преговаря за общи действия с „Беса“ въпреки скандалите при разцепването. Председателят на „Беса“ Билал Касами отговори положително на една такава възможност: „Със сигурност за нас сътрудничеството е отворено. Добре дошли са всички, които са били или не са били част от Движение „Беса“... Всички те, които в миналото извършваха действия, за да се докажат в политиката и с независими програми и проекти, ако са разбрали окончателно, че трябва да продължат своя път в рамките или в сътрудничество с Движение „Беса“, със сигурност са добре дошли“. При всички случаи партия „Алтернатива“ е в слабата позиция и Билал Касами ще диктува условията за евентуална коалиция. Движение „Беса“ е единствената албанска партия, която явно оставя възможност за сътрудничество с ВМРО-ДПМНЕ в зависимост от резултатите на предстоящите избори, което и дава пространство за коалиционни маневри след изборите.

Ако се стигне до опозиционен албански блок, който да се бори за спечелването на мнозинството от албанските избиратели на следващите избори, то има вероятност и управляващите (СДСМ, ДСИ, „Съюзът за албанците“, ДПА и други по-малки партии) да се явят заедно на изборите с мотива, че тяхната победа ще гарантира „европейския път на страната“ срещу разрушителната политика на ВМРО-ДПМНЕ.

Състоянието на Демократичния съюз за интеграция

Най-голямата албанска партия – ДСИ, продължава да им вътрешни проблеми. Сигналите за разцепление в партията на Али Ахмети се появиха още след парламентарните избори през 2020 г., когато той реши да посочи еднолично всички министри от ДСИ, с изключение на министъра на образованието. Тогава Ахмети обещаваше, че при реконструкцията на правителството ще вземе предвид мнението на партийните органи. Минаха две реконструкции, но Али Ахмети продължава да пренебрегва мнението на част от ръководството на партията, които се обединиха в т.нар. Група на огъня /Огнена група/.

В тази ситуация съществуват няколко основни варианта за развитието на вътрешнопартийния конфликт. От една страна, единството в ДСИ може да се запази чрез постепенно успокояване на ситуацията и взаимни отстъпки. Например Али Ахмети може да отстрани зам. министър-председателя Артан Груби от властта, който е основен обект на критика от страна на вътрешната опозиция, а опозиционните фигури да запазят своите позиции в партията. От друга страна, може да се стигне до окончателно разделяне в партията и изгонване/напускане на опозиционерите. При този вариант във всички случаи ще се стигне до намаляване на електоралната тежест на ДСИ, защото опозиционната групировка се състои от сравнително популярни фигури, но никой не може да предвиди каква част от актива на партията и особено от избирателите ще подкрепят отцепниците. Опозиционерите не могат още дълго да отлагат окончателното си решение, защото ще започнат да изглеждат нерешителни в очите на партийния актив и на избирателите, но и като политици без ясна стратегия. Дори лица като Изет Меджити, Невзат Бейта и техните съмишленици да напуснат ДСИ, трудно може да се изгради общ опозиционен блок с Движение „Беса“, както и с други по-малки опозиционни групи, защото между тях има сериозни идеологически различия, както и изявени лидерски амбиции.

Идеологическите послания на албанските партии в РСМ

Всички албански партии подкрепят преговорната рамка на Република Северна Македония и ще гласуват за приемането на конституционните промени. Същевременно, за да не утежняват допълнително изменението на конституцията, албанските партии мълчат по въпроса за повишаване на конституционния статут на албанската общност и за конституционно равенство на албанския език на национално равнище.

Доколко ще бъде националистическа програмата на албанските партии зависи най-вече от това дали са на власт или са в опозиция. Последният пример в тази посока е с партия „Алтернатива“. Веднага след отстраняването ѝ от правителствената коалиция от партията заявиха, че ще искат създаването на „Асоциация на албанските общини в Република Северна Македония“, разполагаща с всички компетенции, които ще има сръбската структура в Република Косово. Тази идея се подхвърля във времето, когато от САЩ и ЕС притискат Косово да позволи създаването на Асоциацията на сръбските общини, която е предвидена в подписаното от преди 10 години споразумение. Освен като отчаян опит за привличането на албански избиратели и за изграждането на националистически профил на партията, подобно заявление може да се разглежда и като някакъв опит за смекчаване на международния натиск върху правителството на Албин Курти в Прищина. Посланието е, че ако се създаде Асоциацията на сръбските общини в Косово, това може да доведе до напрежение и в Северна Македония. Тази идея беше разкритикувана незабавно от останалите албански партии, според които албанците в Северна Македония са „държавотворен народ“, а не малцинство като сърбите в Косово, за да се ограничават само в 16-те общини, които понастоящем се ръководят от албански кметове. От ДСИ оцениха идеята на „Алтерантива“ като антиевропейска и антиамериканска и вредна за окончателното разрешаване на Косовския въпрос.

Албанското политическо пространство в Република Северна Македония за пореден път навлиза във фазата на сериозно политическо преструктуриране. Дали ще се развият процеси на фрагментация или консолидация в два основни блока ще се реши през следващите месеци. От гледна точка на идейния им профил няма да има никакви по-значими развития и по-радикални предложения за повишаване на колективния статут на албанците в тази страна.

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Доц. д-р Ангел Джонев за обективния прочит на историята

За Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи, за новите документи и източници по този въпрос, за ролята на устния разказ и за идеологическата обремененост на истината с доцент д-р Ангел Джонев разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3

Ангел Симеонов Джонев е роден на 3 май 1971 г. в град Кюстендил. Възпитаник е на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в който придобива магистърска степен по специалността „История и география“ през 1997 г. От 1998 г. работи в Регионален исторически музей – Кюстендил, последователно като екскурзовод, уредник, научен сътрудник III ст., главен асистент в отдел „Научна група“ на музея. Изпълнявал е по съвместителство длъжността на заместник - директор, а понастоящем на ръководител на отдел „Научна група“. През 2007 г. успешно защитава докторска дисертация в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)“. Десет години по-късно, през 2017 г. е избран за доцент. От 2021 г. работи и в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Автор и съавтор на множество монографии, документални сборници, албуми, студии, статии, изложби, постоянни и временни експозиции. Член на Македонския научен институт повече от 20 г. 

– Доц. Джонев, „Минимум човещина“ е заглавието на новата Ви книга, в която разказвате за Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Вие сте изтъкнат специалист по железопътната политика на България към Македония, и изведнъж, рязка смяна на темата. Така ли е? Какво Ви подтикна да се обърнете към тази страница от българската история? 

– Българските железопътни усилия към географската област Македония са неизменна част от проучванията ми. Още повече, че проектите не могат да се реализират без Кюстендилския край. Кюстендил е постоянна тема в моите творчески интереси. Преди 25 години започнах навлизането си в историческата наука с една статия за значението на града и района в началото на Балканската война. След четвърт век не съм изоставил все още този интерес към родния си край. 

През това време той се материализира с няколко монографии, студии, статии, албуми с фотографии, множество доклади, представени на научни форуми, телевизионни и радиопредавания. Кюстендил е значим център в периода на Третото българско царство, особено във военната история и в националноосвободителното движение на македонските и на западнопокрайнинските българи. 

Два пъти отчетливо се вижда на световната карта. Единият е през първия световен конфликт, когато в града е разположена Главната квартира на действащата армия, или образно казано е военна столица на България. Вторият е именно с Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Изминаха 20 години, откогато се занимавам и с тази тема. На 25 октомври 2002 г. тържествено беше открита къща музей „Димитър Пешев“. Тя е единственото място на памет от този вид в пределите на Република България. 

В нейното пространство бяха направени три експозиции (една временна и две постоянни). Издадоха се каталог за първата постоянна, а за втората пътеводител и множество диплянки. На всичките тези продукти съм автор или съавтор. Така и темата, започнала като неочакван служебен ангажимент, се превърна в ежедневие. За тази юбилейна 80-а годишнина реализираме богата програма от събития, част от които вече са факт и сред тях са нова преносима фотодокументална изложба и спомената книга „Минимум човещина“. 

– Добре, нека разкажем повече за кюстендилската гражданска инициатива за спасяването на българските евреи. Има ли нови герои, които документите да изваждат на преден план? Остава ли Вашият съгражданин Димитър Пешев с ореола на човек, който е двигател на цялата акция? 

– Навършиха се 80 години, откогато е известно за акцията. Още в часовете и дните на нейното провеждане тя става достояние в Кюстендил, в столицата и в чужбина. За нея се споменава в историографията и през социализма, и в демократичния период на развитие на България. 

С оглед на конюнктурата на акцията се отрежда периферна роля и в предходните десетилетия, и в последните години. Тя започва като гражданска реакция срещу подготовката за изселване на кюстендилската еврейска общност, която в началото на март 1943 г. наброява малко над 1000 души предимно местни, но и интернирани от столицата. До лидерите на общността достигат тревожни сигнали за предстоящите мерки. 

Информацията се съобщава от българи, своевременно научили по свои канали и дори от Комисарството по еврейските въпроси. Такъв е случаят с Владимир Куртев, стар деятел и основен ръководител на ВМРО, който веднага известява приятелите си евреи. Околийският управител на Кюстендил Любен Милтенов и кметът на града д-р Георги Ефремов също споделят служебно поверената им тайна. 

Така към 6 март 1943 г. лидерите на еврейската общност знаят какво ги очаква и на сбирка в местната синагога решават да потърсят помощ от авторитетни българи. Твърди се, че в тяхна подкрепа се отзовават 40 или 44 души, но така оформяната група се разпада по транспортни причини. Към 17 часа на 8 март 1943 г. на кюстендилската гара се събират само четирима съмишленици – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов, които оформят гражданската делегация и народният представител Петър Михалев. Всеки от тези хора има собствен план за действие в София. 

Пресечна точка на усилията им е привличането на своя страна на подпредседателя на Парламента, кюстендилския депутат Димитър Пешев. На 9 март сутринта те го посещават в дома му и се договорят да продължат с усилията си в Народното събрание. Към 15 часа първите действия в Парламента са насочени към премиера Богдан Филов. Той отказва среща и тогава усилията се прехвърлят към министъра на вътрешните работи Петър Габровски. 

В кабинета му срещу него застават народните представители Димитър Пешев, Петър Михалев, д-р Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков. Тези седем депутати убеждават Габровски да нареди спирането на подготовката на депортацията на евреите от довоенните предели на Царството. Така законодателната власт успява да се наложи над изпълнителната или както ни съветва Монтескьо в трактата си „За духа на законите“ едната власт трябва да възпира другата. На някои места, като Кюстендил, тази заповед е съобщена още същия ден, а на други, като Пловдив – на следващия. 

Така се стига до различен резултат – в първия град никой не е вдигнат, докато във втория евреи са събрани в еврейското училище и се стига до намесата в тяхна подкрепа на владиката Кирил. За евреите от довоенните предели, които трябва да бъдат депортирани, тези са най-критичните дни, а именно 9–10 март 1943 г. Поради тези обстоятелства спасението се отбелязва тържествено именно на тези дати. Димитър Пешев, образно казано, в този епизод е върхът на меча, но той не спира до тук. 

Подготвя известното свое писмо, адресирано до премиера и подкрепено от още 42 депутати, предимно от правителственото мнозинство. Този акт струва на Пешев поста на подпредседател на Парламента, но постига замисъла му, както сам се изразява „да не се допусне да стане непоправимото“. 

– В книгата сте включили много непознати досега документални източници. Поставя ли това под съмнение значението за наратива на мемоарите на очевидци или истината трябва да се търси в хармонията между устния разказ и документалното твърдение? 

– Въпросът е доколко в миналото са били достъпни документите. В този случай спомените се появяват първи в общественото пространство. По тях се прави реконструкция на събитията. Документите навлизат постепенно, на по-късен етап, защото част от тях се съхраняват в труднодостъпни архивохранилища, като това на Министерството на вътрешните работи. Значителна част от документите, които публикувам, вече са прехвърлени оттам в Централния държавен архив, а други са в Комисията по досиетата. 

Тези документи по категоричен начин доказват състава на кюстендилската делегация, оспорван или омаловажаван по различни причини от някои изследователи. Имената на народните представители, влезли в двубой с Габровски, също са потвърдени от източниците. В изследването си заложих на всичко достъпно на мен до момента, но документите считам за по-обективни от спомените, писани след няколко десетилетия. 

Поради времевата разлика така съм разделил и самите източници при публикуването им – първо са разположени документите непосредствено от събитията, след това са показанията, дадени пред т. нар. Народен съд, и накрая са спомените на участниците. Всеки може сам да сравни и да си направи съответните изводи. Ако иска, може да провери в архивите за още информация. 

– Истината за спасяването на българските евреи винаги е била идеологическа обременена. Вашата книга очевидно е насочена към това тя да бъде изчистена и представена такава, каквато е била наистина. Коя е най-голямата манипулация досега в разказа за онези мартенски дни на 1943 г. И от какво веднъж завинаги трябва да се откажем, когато говорим за тях? 

– Темата претърпява различни интерпретации, повлияни предимно от идеологическите предразсъдъци, особено през комунистическия режим. Тогава е оформена политкоректната теза, че спасител е българският народ начело с комунистическата партия и нейния лидер Тодор Живков. Сред емиграцията в чужбина и среди на български евреи в Израел тази роля е отредена на цар Борис III. 

С рухването на режима, рухна и тезата за водещата роля на компартията и нейния лидер. От нея остана само спасителната роля на българския народ. Тогава се появи и тезата за „оцеляването“ на еврейската общност в България. В страната навлезе и потисканата дотогава ключова роля на царя. Днес в борба са двете тенденции, като и те се разпадат на още фрагменти, а в резултат няма ясен хомогенен разказ. 

Две обнародвани наскоро становища онагледяват и разделението сред специалистите и провъзгласилите се за последна инстанция „специалисти“. В този случай, както и в много други, имаме два прочита на миналото. Нищо ново за нашите предели, отдавна сме се изложили пред чужденците, не без тяхната помощ. 

– Оставам с впечатление от Вашата теза, че въпреки многобройните документи за онези драматични дни, Вие все пак не изключвате да бъдат открити още нови. Очаквате ли на бял свят да излезе още нещо, което качествено да промени вече известния разказ за историята със спасяването на българските евреи? 

– Всеки историк се възприема като откривател. И това е част от занаята. Ето, виждаме, че нови документи се откриват за дейността на Васил Левски. Има колеги, които твърдят, че намират исторически извори по еврейския въпрос в някои европейски държави. Публикуват се сборници с такива материали. 

Пускат се слухове, че в наличност има такива, които променят съществено прочита. Даже, че някои от известните документи са умело фалшифицирани и скоро ще се докаже това обстоятелство. В това поле ври и кипи. Да не забравяме, че България е победена държава и окупаторите са си взели необходимите трофеи. 

Известно количество документи също. Те твърдят, че тяхната армия е спасила евреите. Нови извори със сигурност ще се намерят, защото в тази епоха държавните канцеларии са произвеждали голямо количество документи. Доколко те биха променили качествено разказа, зависи от информацията, която биха ни предоставили. Докато това се случи, разчитаме на достъпното до момента. 

С наличните източници Кюстендилската акция категорично се доказва и приносът на тримата граждани и седмината депутати заема важно място в спасяването на евреите от довоенните предели на държавата. Иначе биха споделили съдбата на тези от новите земи, съществена част от които завършват живота си в нацистките лагери на смъртта.

– Една от главите на книгата Ви е озаглавена „Да се отдаде всекиму заслуженото по достойнство“. Правим ли го днес и доколко сме искрени като народ в отдаването на достойно признание? 

– Обстоятелството, че ключовият момент в отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи вече отмина, дава основание да твърдим, че го правим. 

Доколко е искрено и по достойнство е друг въпрос. Присвояването на чужди заслуги не е практика нито от вчера или от днес. По спасяването на евреите присвояването е издигнато до държавна политика. Затова днес борбата е между стари наложени тези и в двата случая вече доста овехтели. Обективният прочит изисква запознаване с наличните източници и спокойна дискусия без заклинания. Тогава може да се доближим до отдаването на заслуженото по достойнство. 

До оформянето на един разказ, около който да се обединим и приемем за част от нашата история. Но без да се налага непременно всички да мислят съвършено еднакво, опит познат ни от близкото минало, защото се оказва после, че никой не мисли. Кюстендилската акция считам за безспорен сегмент, от който може да започнем и изчиствайки споровете постепенно за другите части, да достигнем до относително консенсусно обяснение на този аспект от миналото. 

– Като изследовател ще продължите ли работата си по тази тема или любопитството Ви се изчерпва само с „Минимум човещина“? 

– С оглед на вече 20-годишните ми наблюдения мисля, че ще продължа да проучвам тази тема. Ангажиментът ми с къща музей „Димитър Пешев“ налага постоянно опресняване на познанието. Трябва да бъда в крак с времето и наясно с всички виждания, независимо колко са достоверни или абсурдни. Самата експозиция също се нуждае от осъвременяване и допълване, защото се появяват не само нови документи, но и предмети, които имат качествата на движими културни ценности. Те трябва да заемат мястото си сред експонатите, които доказват непреходния принос на Кюстендилската акция в спасяването на българските евреи. 

Историческата наука, в частност музейното дело, са динамична дейност и не се изчерпват само с бърсането на прах. Преди няколко дни в рамките на тържествата в Кюстендил представих пред обществеността мобилната изложба „Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи“. С постоянната експозиция в къща музей „Димитър Пешев“ досега ние призовавахме: „Елате при нас“, а с преносимата изложба казваме: „Вече може да дойдем и при вас“. 

Намеренията ми са тя да гостува в страната и в чужбина, защото цялата е дублирана на английски език. За направата ѝ допринесе Инициативният комитет за отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи и финансирането, осигурено от Министерството на културата на Република България. Изработката си е чисто музейно усилие на няколко колеги, на които съм благодарен за съдействието.

Прочетете още »

Слънцето е виновно, че изгрява от изток

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3

Доста често съм се улавял да си мисля, че ще дойде ден, в който много хора от Северна Македония ще бъдат недоволни от факта, че слънцето, което огрява територията им, идва от изток. Не, не толкова от географската посока, а от това, че то първо огрява с лъчите си България. Значи, източният съсед има едно солидно предимство пред гражданите на Северна Македония и то е, че неговите жители първи виждат светлината. 

Или по-точно – те я виждат преди своите съседи от Северна Македония. Какво да се прави, понякога и такива абсурдни мисли могат да минат през главата на човек, когато стане дума за манталитета на днешните поколения граждани на Северна Македония, които продължават да бъдат в плен на пропагандните омайничета на постюгославската медийна и политическа доктрина. Няма съмнение – край Вардар винаги са харесвали геополитическото и географско положение на държавата си и винаги са изтъквали неговото значение като кръстопът на търговски, финансови, културни и всякакви други коридори. 

Така е било и е, навярно и ще бъде. Митът за това, че който има контрола над Вардарската долина има и контрола над най-прекия път от Централна Европа към топлото Егейско море и надолу, е още жив и е един от мотивите днешните жители на Северна Македония да се чувстват горди и богати. Само да не беше това източно съседство, което хвърля сянка над всяка набързо или внимателно изградена митология за величието и значимостта на някогашната югорепублика и нейните жители. Но пък аз си мисля, че ако не беше това съседство, облепено от толкова много естествени връзки, политическата, обществената, медийната и всякаква друга ситуация край Вардар би изглеждала съвсем по друг начин. 

Защо ли? Ами, защото щеше да отсъства най-големият и универсален виновник за всички неуспехи, неприятности и дори злини, какъвто е България. Точно така – универсален виновник. И за да се върнем в абсурдната ситуация от началото, ще я илюстрираме със следните примери: ако днес е толкова топло, виновна е България, че дошлото откъм нея Слънце пече повече, отколкото е нужно. Ако пък се крие зад облаците и не праща лъчите си, виновна е пак България, че го е скрила там. Абсурдно ли е всичко това? 

Разбира се, но кое не е абсурдно в отношенията ни със Скопие. В страната са регистрирани над 17 000 сдружения, като само на две от тях, внимавайте: на две от тях! имената са неприемливи според оценките на специализираните органи в държавата. Въпрос с минимална трудност: кои са тези сдружения? Отговор: на местните българи. Кои са най-атакуваните, при това и чисто физически, активисти на тези клубове и помещенията им? Никаква трудност да се отговори: сдруженията на българите. 

Не съм чул да има подобни атаки срещу офисите на останалите над 17 000 сдружения и организации, освен над въпросните български. Вероятно няма и да чуем, защото при тях всичко е гладко, фризирано и съобразено с високата и крайно изострена чувствителност на местните хора, които се опитват да изглеждат като широко скроени европейци, но всъщност са си останали примитивни в отношението си към техните съграждани, заявили българското си самосъзнание. 

Бяхме на откриването на новите помещения на Българския културно-информационен център в Скопие на 25 ноември миналата година. Всичко беше толкова тържествено и мило, във въздуха се носеше очакването, че центърът може да се превърне в място на градене на мостове между хората от двете страни на границата чрез многообразието на форми от културата. Амбициозен проект, опитен нов директор в лицето на Антония Велева, богата програма за следващите дни, седмици и месеци, отлично местоположение, какво повече да очаква човек. И проявите не закъсняха. 

Дори да споменем само тези от март си заслужава – концертът на Александрина Пендачанска и гостуването на Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров, служебен министър на културата. Истински естетически бомби насред Скопие, които показаха неща, за които лично аз говоря от години. На хората от Северна Македония не им достигат срещи с образци на високото изкуство, а България може да им ги даде. Хем и местните ценители да разберат, че в съседната държава имат не само Азис и чалга, а и нещо друго, от съвсем друго качество, жанр и класа. 

Когато всичко това е поднесено със стил и овладяно професионално майсторство, резултатът е налице. Е, местни приятели ми подхвърлят, че в България няма певци, освен Азис, които подобно на неговите колеги от бивша Югославия, да напълнят на концерт трибуните на Градския стадион в Скопие, докато ценителите на високото изкуство са ограничен кръг хора. Но и за това има начини да се промени. По това трябва да се работи. Но сега за другото. Когато Българският културен център се откриваше, вече имахме случаите с нападенията над офисите на сдруженията на българите в Битоля и в Охрид. 

Вече имахме и реакцията на властите и на местното правораздаване, чието поведение с преднамерената си пасивност и благост в наказанията по-скоро импулсираше следващи атаки, отколкото да действат превантивно. Мнозина, в това число и мои колеги от медиите в Скопие, припознаваха Културния ни център като част от другите, вече атакуваните заради имената им. Никакви обяснения, че едните са частна инициатива, а Центърът е държавен и е според двустранно споразумение на реципрочна основа с Република Северна Македония, не бяха приети. 

И затова, грях ми е да си призная, още тогава си помислих, че няма да минат и два-три месеца и все ще се намери някой, който да дръзне да направи беля и на Центъра. И ето – случи се. И хич не ме интересува дали целта на нападателите е била да откраднат нещо, или просто да направят щета, или да се самоизяват като патриоти, казвам, хич не ме интересува. Вината за всичко това е в управляващите край Вардар, по цялата щатна и протоколна таблица отгоре надолу. Като се почне от държавния глава, премине се през премиера и неговите министри, та до последния чиновник бюрократ в някои от институциите на Северна Македония. 

Вината е тяхна. Сега идва ред на българската държава. Какво ще предприеме тя, ще бъде истински тест за готовността ѝ да защитава собствените си институции и правата на своите граждани, които живеят оттатък границата. Нищо, че се намираме в предизборна кампания. Време е за действие. Че току виж наред с другите обвинения сме получили и някое ново, свързано нещо със Слънцето. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »