Македонският въпрос в България

сряда, 13 декември 2017 г.

сп. "Македонски преглед", г. ХII, 1940, кн. 3. П. Крусев, Началото на македонския въпрос в България. Благотворителните комитети „Единство"... 83- 108

Велико Търново, старата столица на България, винаги е било начело на големи и малки движения за свобoдата на българския народ. To пак първо издигнало глас срещу неправдата на Берлинския договор. 

След освобождението на България българските дейци от Цариград се прибрали в Пловдив, a тия от Букурещ и другите румънски градове — във Велико Търново, Русе и по своите родни градчета. 

Тѣ били обзети от треска, как да се подпомогне временната руска администрация и войската, за да се уреди истинското управление в освободена целокупна България. Те пълнели канцелариите на губерниите, на окръжията, на околиите, на общините, на постоянните комисии, на устроените съдилища, преподавали в училищата, пишели статии във вестниците и списанията, пълнели учебните войскови казарми на първия набор, уреждали болничното дело...

Целият материал четете по-долу: 



Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Учен от МНИ с неоценима роля за проучването на средновековна църква в Македония

вторник, 12 декември 2017 г.

Част от композицията "Св. Четиридесет мъченици" 
във Водоча
сп. "Македонски преглед", год. V, 1929, кн. 4. К. Миятев, Фрагмент от фреска на Св. Четиридесет мъченици в църквата при село Водоча (Струмишко)... 46 - 62

На северозапад от Струмица по шосето за Щип лежи селото Водоча, в околностите на което все още личат развалините на някогашната манастирска църква Св. Леонтий. През 1914 год.,когато църквата била в много по-добро състояние отколкото днес, били направени по инициативата на проф. Л. Милетич няколко общи и детайлни снимки, а Народният музей в София поръчал и едномаслено копие в оригинална величина от запазения тогава фрагмент от фреската Св. Четиридесет мъченици. 

Благодарение на тези похвални грижи ние можем днес да си съставим една приблизителна представа за архитектурната форма и стенописната украса на тази църква. Обнародвайки в Македонски преглед, II, своите бележки, съставени възоснова на фотографическите снимки, аз определих XI—XII век като най-вероятно време, когато е построена църквата, тъй като последната ни открива много архаични елементи, които я сближават с църквите в Гърция от същото време...

 Целият материал четете по-долу:

 

Българско културно-историческо наследство в Кумановско (1 част)

понеделник, 11 декември 2017 г.

Съвременен изглед към църквата "Свети Георги"
 в кумановското село Младо Нагоричане

Сн. Уикипедия
сп. "Македонски преглед", год. XIII, 1942, кн. 2. Мавродинов, Н. Археологични и художествено-исторически изследвания из Македония (I)..., 125

В края на месец септемврий и първата половина на октомврий 1941 год. предприех, със средствата на Българския археологически институт, научна обиколка из старите църкви и манастири в Македония. 

Тъй като те са многобройни, а времето, с което разполагах недостатъчно, за да проуча и дори само да посетя всичките, аз избрах няколко групи паметници за предмет на своята обиколка, като реших да се занимая с останалите при едно второ, а евентуално и трето пътешествие. 

Изследвания на македонските църкви и манастири са правени много пъти, след Милюкова[1] и Кондакова[2]...

Целият материал четете по-долу:

 

Материалът е любезно предоставен от "Книги за Македония"

МК "Даме Груев" с първа студентска конференция

неделя, 10 декември 2017 г.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
МЛАДЕЖКИ КЛУБ „ДАМЕ ГРУЕВ”

ПРОГРАМА
11 декември 2017 г.
Заседателна зала № 2 на СУ „Св. Кл. Охридски”

10.30 ч.  Официално откриване
Приветствие към участниците:
Доц. д-р Георги Николов – зам. декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Александър Гребенаров – председател на Македонски научен институт
Николета Войнова – председател на Младежки клуб „Даме Груев” към МНИ

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

Председател: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров

10.45 ч. – доц. д-р Александър Гребенаров (ИИИ – БАН) Фактори за решаване на българския национален въпрос

11.00 ч. – проф. д.ист.н. д-р Светлозар Елдъров (ИБЦТ БАН) Генеология на българското национално  лидерство и апостолство

11.15 ч. – Виктория Рахилова (магистър „Възраждане и памет“ СУ „Св. Климент Охридски“) – Стефан Верко­вич – защитникът на Санстефанска България

11. 30 ч. – Йонислав  Дончев (студент, СУ „Св. Климент Охридски“)       Ролята на Германия в решаването на съединистката криза

11.45 ч. – Ивайло Тихолов (студент, СУ „Св. Климент Охридски“) Живот и дело на Панайот Хитов след Освобождението

12.00 ч. Николета Войнова (студент, СУ „Св. Климент Охридски“) – Революционното движение в Македония и Одринско и Българският национален въпрос през погледа на първия председател на ВМОРО – д-р Христо Татарчев

12.15 ч. – Ангел Златков (докторант – СУ „Св. Климент Охридски“)       Отношенията между ВМК и дружеството Странджа  (1896–1900)  

12.30 ч. Владимир Митов (докторант – СУ „Св. Климент Охридски“) Горноджумайското въстание 
 
12.45 – 13.15 ч. Дискусия


13.15 – 14. 00 ч.  – Обедна почивка


ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

Председател:  доц. д-р Александър Гребенаров

14:00 ч. – Проф. д.ист.н. Тодор Петров (ВАГ. С. Раков­ски) – Българската армия – гарант за решаването на Българския национален въпрос

14.15 ч. – Николай Поппетров (ИИИБАН) – Българ­ската задгранична пропаганда в полза на националната кауза

14.30 ч. Христо Иванов (студент, УНСС) –Македонският въпрос в печата на управляващите партии в България (1893 1903 )

14.45 ч. – Елена Александрова (докторант ЮЗУ „Н. Рилски" (уредник РИМ–Благоевград) – „Натруфени и пременени без повод“ – ВМОРО и политиката към женското  облекло

15.00 ч. –  Кристиян Ковачeв   Колективната памет и националноосвобо­дителното движение в историко-географската област Македония 

15.15 ч. – Стоян Филипов (студент, УНСС) – Освободи­телните движения в Добруджа (19191940)

15:30 – 16:00 ч.  – Дискусия


Закриване на конференцията

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017