Свещеник от Битоля: Аз съм българин, нека цял свят го чуе!

Из: Месечни извештаj о унутрашнjoи политичкоj ситуации на територии наше Кралевине за месец Maj 1939 г.

11 jyни 1939 г.

"Стремително надигащият се български национален дух в края на юни и през целия юли 1939 г. има още проявления. 

На 28 юни в с. Месейща, Охридска околия, местният учител Войдан Бимбилов и селяните Софрони Иванов, Григор Срезов, Костадин Тупанчев, Дойчин Николов, Кръстьо Йолев и Григор Матов изпяват няколко български народни песни и многократно се провикват „Да живее майка България"... 

Скръбен зов за свобода е казаното от свещеника Михаил Тасев пред хотел „Босна" в Битоля: „Ние сме роби, аз съм българин, нека цял свят го чуе..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

Прочетете още »

Западните покрайнини - български или сръбски?

Уважаеми колеги и приятели! 

В рамките на Лектория „Македония“ ви каним на среща с кариерния дипломат Любчо Трохаров и с проф. Христо Тепавичаров, дипломат и юрист по повод книгата му „Българските Западни покрайнини – последни на опашката за независимост, но не и последни по право“. 

Ще дебатираме за това чии са Западните покрайнини – български или сръбски? Домакин – журналистът Костадин Филипов. 

Мястото на срещата е известно: Македонски научен институт, „Пиротска“ 5, втори етаж, денят е 24 април, 18,00 часа. Заповядайте! 

Доц. Александър Гребенаров, Костадин Филипов

Прочетете още »

ВМРО в политиката на две тоталитарни държави

Николета Войнова 

 В състоялата се на 18 април 2019 г. среща от семинара по история към Младежкия Клуб „Даме Груев“ към Македонския научен институт бе проследен последният период в историята на революционното движение на македонските и тракийските българи. Лекторът – Николай Поппетров, разгледа в подробности възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация след Първата световна война, отношенията ѝ с българския политически елит, като постави акцент върху геополитическите интереси на Руската СФСР (СССР от 1922 г.) и Италия. Спомена за връзките на двете Велики сили с ВМРО и останалия непроучен документален масив в чуждестранните архиви. 

В синтезиран вид бе представен Македонският въпрос и новият момент от неговото развитие. Изведени бяха отношенията с правителството на Ал. Стамболийски, илюзорната промяна след Деветоюнския преврат (1923), подтикнала лидерите на Организацията за преговори с Болшевишка Русия. Анализирани бяха първите контакти с нея през 1923 г. и подписването на Майския манифест (6 май 1924 г.), който е преломен и разрушителен за престижа на Вътрешната организация. 

Лекторът разясни, че Коминтернът има ясни политически цели, нелегална мрежа и богати ресурси, благодарение на което успява да прокарва своята политика. Италия през 30-те години на XIX в. също щедро финансира фашистки организации в България и представителите на ВМРО. Според дипломатическите документи българската държава не влиза в договорки с Италия, а използва като инструмент Организацията. Това е причината за неуспеха и постепенното изчезване на италианското влияние. 

Докато Съветска Русия обещава изнасянето на революция, но в крайна сметка не достига до конкретен резултат. Ас. Поппетров обори тезата, че ВМРО в най-късния етап клони към фашистката идеология. Изтъкна, че Организацията е националноосвободителна като във всички държави с нерешен националния въпрос, която има свои цели, но не следва определена идеология. Обстоятелства я заставят да попадне сред две несъвместими с нейния облик тоталитарни системи. Обобщен преход бе направен към ситуацията в Европа към началото на Втората световна война. 

След лекцията бяха зададени въпроси от студенти и ученици. Председателят на Македонския научен институт – доц. д-р Александър Гребенаров, разясни някои спорни тези около Майския манифест и убийството на Тодор Александров.

Прочетете още »

"За България ни бие сърцето..."

Ето така през 1941 г. Македония посреща своите герои.
На фотото отчетливо се забелязва спонтанната и искрена радост,
 с която скопски младежи носят бореца срещу 
сръбската тирания Коце Ципушев

Из "ВА, п. 17, к. 518, ф. 5, per. бр. 22. Подотсек Граничне трупе. Пов. Об. Бр. 148, 21 априла 1939 г. у Битолу"

"Сходни мисли по повод окупацията на Албания изказва Христо Панчев, стажант във финансовата служба на с. Градешница, Битолска околия. На 15 април в присъствието на местни жители той заявява: 

„И нас трябва да ни окупира чужда сила, тьй като ние не сме югославски народ. Майка на нашия народ е България и за България ни бие сърцето, а че не смеем да се показваме като българи, това е друго нещо". 

На отправените му забележки от местния учител и селския кмет, X. Панчев гневно отвръща: 

„Слушайте какво ви говоря. Ако един ден България стане велика сила, с един удар ще вземе всичко това"36...""

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Прочетете още »

Роднините на съветския комунистически функционер от Охрид Георгий Маленков възпяват ВМРО

Снимката е от митинг в Охрид през 1942 г. Надписите
 на плакатите показват красноречиво настроенията
сред по-голяма част от местните жители

Из "Штаб Tpehe Армиске области, Пов. Ъ. Об. Бр. 1390, 
4 октобра, 1939 г."

"Съпричастността си към българската национална кауза проявяват и младежите Никола Маленков, Борис Маленков, Георги Коцарев, Борислав Тасев и Владо Цветков, всички от Охрид. 

На 17 с.м. те изпяват няколко песни, посветени на водачи на ВМРО, и извикват българския поздрав „ура". Ден по-късно Паун Войданов от охридското с. Мешейща изпява пред 15 деца от селото песента „Капитан Бърдаров, 19-ти Шуменски полк", посветена на българския офицер кап. Христо Бърдаров, отбраняващ с частта си Охрид през Първата световна война. 

На отправеното му предупреждение от командира на местната жандармерийска станция да не пее тази песен, П. Войданов рязко отговоря, че не се страхува от наказание и ако иска, сто пъти ще я изпее..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 50.

Прочетете още »

„ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“

На 18 април 2019 г. от 19:00 ще се проведе среща от семинара по история към Младежкия клуб „Даме Груев“ при Македонския научен институт, с лектор – Николай Поппетров! 

Темата ще бъде „ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“. С нея ще завърши тематичният кръг, посветен на Македонския въпрос. В лекцията ще бъдат анализирани опитите на Вътрешната македонска революционна организация да намери международен съюзник за решаването на Македонския въпрос след Версайското статукво. 

Два основни акцента ще бъдат обсъдени – дейността на ВМРО (1919–1924) до убийството на легендарния ѝ водач – Тодор Александров и провалените замисли в Майския манифест, до премахването на ВМРО от българския политически живот през 1934 г. 

Ще бъдат проследени отделни съглашения за сътрудничество с Москва до избухването на Втората световна война. 

 Заповядайте!

Прочетете още »