На 25 октомври 2020 г. в Торонто на 89-годишна възраст почина изявеният български общественик, родолюбец и приятел на Македонския научен институт Георги Младенов.
Георги Иванов Младенов е роден на 18 февруари 1931 г. в с. Мосомище, Неврокопско, в семейството на бежанци от село Търлис, Драмско, една от крепостите на българския дух в Югоизточна Македония.
Закърмен отрано с разказите за възрожденското и революционно минало на родния край, като дете той става свидетел на участието на България във Втората световна война и на частичното обединение на българския народ, което оставя дълбоки следи в неговия духовен мир. През втората половина на 1940-те години той учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато македонистките югославски пратеници и българските комунистически власти правят неуспешни опити принудително да денационализират българското население в Пиринския край. Младият Георги е сред тези, които не одобряват и публично изразяват несъгласието си с насилствената политика на властта.
Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, някой се опитва да ги превърне в някакви национални "македонци" небългари.
Патриотичното семейство Младенови е дамгосано от тоталитарната комунистическа власт като неблагонадеждно, още повече че по-старият брат офицерът Пандо Младенов (1924-2020) напуска нелегално България през 1948 г., прекосява Атлантическия океан и се установява в Канада.
Цялото семейство е интернирано в с. Черни Вит, Тетевенско. Георги Младенов не се примиряма със заточението и търси излаз към свободата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко млади другари той успява да премине южната граница и поема пътя към изгнаничеството. След кратък престой в Гърция 20-годишният Георги се отправя за далечно Торонто, където вече живее неговият брат Пандо.
Канада става втора родина за двамата братя.
Георги Младенов проявява ученолюбие и завършва висше образование - фармацевтика, и се отдава на тази професия близо половин век. Същевременно той не се оттегля от активно участие в обществения живот. Аптеката на Младенов на Данфорд авеню дълги десетилетия е едно от неформалните представителства на българския дух в Торонто, при това разположена в самото сърце на т.нар. „гръцки квартал“ в града.
Той става деен член на Македонската патриотична организация (МПО) – на дружеството „Любен Димитров“, което функционира към българомакедонската църква „Св. Георги“, участва активно в годишните конгреси на МПО. Заедно с брат си установява преки връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпомага морално и материално. Той се изявява като един от най-ярките защитници на истината за българщината в Македония през най-тежките години на Студената война, когато официална София мълчи, а симпатиите на Канада и САЩ клонят към необвързаната Югославия на Йосип Броз Тито.
Независимо от тежката си лична съдба, той не страни от сътрудничество с официална България в името на общите национални идеали. Благодарение и на настоявянията на емигранти родолюбци като него, през 1976 г. в Торонто е открито българско генерално консулство.
Промените в България през 1989 г. откриват нови хоризонти за неговото родолюбие. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който дейно подкрепи възстановяването на Македонския научен институт в София.
В оскъдните и бедни 90-те години на ХХ в. г-н Младенов не пожали парични средства за да набави първата офис техника, така необходима за възкресяване на неговата дейност. Той е най-щедрият личен дарител на МНИ като предостави сериозни финансови средства за непостижимо скъпите за нас тогава компютри „Макинтош“ и друга техника.
При всяко посещение в България г-н Младенов внася своята лепта в МНИ, като подпомага и други личности и организации, ангажирани с родолюбивата българска кауза.
Георги Младенов продължи да се занимава и с издателска дейност. Плод на неговите усилия е списание "Македоно-български преглед "Вардар", което години наред задоволява интереса на четящата публика в емиграция и в България със статии и документи на родолюбива тема.
Макар и в напреднала възраст, той отрано долови значението на новите технологии и още от 2003 г. започна да издава онлайн списанието „Македонска трибуна“ и да поддържа едноименния патриотичен портал. За своите заслуги към българската патриотична кауза г-н Младенов е избран за почетен член на Македонския научен институт в София. Междувременно той посещава Скопие, води разговори с президента на новата Република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеждава в необходимостта между Република България и Република Македония да съществуват близки добросъседски отношения, като се признават общите корени на народа в двете съседни държави.
Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изиграл сръбският македонизъм, завоювал със сила обществения живот във Вардарска Македония. Той излъчваше и даряваше околните с подплатено достойнство, гордост и самочувствие. Той бе обаятелен събеседник, носещ духа на стария македонски българин, вярващ в общобългарския обединителен идеал. Неговите статии до последно излизаха на българския правопис отпреди 1945 г. – на същия, с който са си служили Гоце Делчев и Екзарх Йосиф.
От Македонския научен институт
