120 години от рождението на Йордан Цицонков

неделя, 19 септември 2021 г.

120 години от рождението на Йордан Цицонков
(9 септември 1901, с. Ново село, Щипско – 25 януари 1926, гр. Ичин, Чехословакия) – български революционер, активист и терорист на ВМРО. Учи в Щип, а след Първата световна война работи като чиновник в Дирекция на финансите в родния си град.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 9

 За да избегне военната служба в Кралството на сърби, хървати и словенци, на 1 юни 1922 г. избягва в България и се включва в четата на скопския войвода Величко Велянов. По заповед на ЦК на ВМРО e изпратен в Прага да изпълни смъртната присъда на организацията срещу Райко Даскалов. Войводата Панчо Михайлов снабдява Цицонков с фалшив паспорт на името на Атанас Николов, револвер и парични средства. 

Заповедта е одобрена от лидера на ВМРО Тодор Александров. На 26 август 1923 г. Й. Цицонков застрелва с два куршума Р. Даскалов, български пълномощен министър в Чехословакия, бивш министър и един от водачите на БЗНС, който умира на операционната маса същия ден, поради голяма кръвозагуба. Цицонков е заловен на мястото на покушението и полицаите с големи усилия успяват да го измъкнат от ръцете на разгневени граждани. Делото се гледа на 13 и 14 ноември 1923 г. в Прага. 

ВМРО поема отговорността за неговата защита и наема известния чешки юрист националист Ян Ренер и видния художник професор Иван Мърквичка да се обявят в негова подкрепа. Скоро е освободен след като съдебните заседатели, за обща изненада, го осъждат само на 48 часа затвор, с 8 срещу 4 гласа, за незаконно носене на оръжие и на основание, че той не действал от името на правителството на Ал. Цанков, а е извършил деянието под давлението на ВМРО. Присъдата предизвиква буря от негодувание. 

Прокурорът протестира решението на съда. Междувременно обвиняемият прави сензационно разкритие, че не се казва Атанас Николов, а истинското му име е Йордан Цицонков. Силен сръбски дипломатически натиск довежда до повторен съдебен процес от 22 до 27 октомври 1924 г. в Табор. Обвинението отново се опитва, но не успява да докаже съпричастност към Демократическия сговор и Ал. Цанков. 

Този път Цицонков е осъден на 20 години лишаване от свобода, които трябва да се излежат затвора на Табор и на всеки 26 август – деня на престъплението, той трябва да бъде в карцера. След като властите получават информация, че се планира бягство, готвено от ВМРО, е преведен в затвора със строг режим Картаузи в гр. Ичин, където се самоубива чрез обесване.

Открито писмо от МНИ – София до Президента на Р Македония

четвъртък, 16 септември 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 4. Открито писмо от МНИ – София до Президента на Р Македония... 5–16

Неотдавна македонските българи, живеещи в САШ,, Канада и Австралия, както и тези в Германия, се обърнаха към Вас с открито писмо, по повод на Вашето интервю от 23.07.1997 г.

Ние като македонски българи и членове на Македонския научен институт - академици, член-кореспонденти, професори, доценти, научни сътрудници и общественици, желаем също да изкажем нашето отношение по въп- росите, конто третирате в това интервю. Ние сме доволни от факта, че Вие изказахте редица истини, свързани с РМакедония и за отношенията между на- шите две страни, а именно: 

1. За пръв път декларирахте пред целия свят, че „дебългаризацията" в РМакедония е завършена с „изключение на отделни личности и една или две партии". С това Ваше твърдение Вие потвърждавате историческата истина, че сла- вянскою население на РМакедония до 1944 г. е българско. 

И още, по този начин Вие подкрепяте изказаното от нашия президент г-н Петър Стоянов становище в Страсбург, че „историята на Македония е част от историята на България, и то най-романтичната й част - борбата на християнското население срещу поробителите"...

 Целия материал четете по-долу:

Последното покушение срещу Борис Сарафов

сряда, 15 септември 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 4. Елдьров, Св. Последното покушение срещу Борис Сарафов... 141–148

Историята на македоно-одринското революционно движение е богата на събития и личности, които могат да изпълнят стотици и хиляди страници научна, популярна или художествена литература. Сред дейците, които записват имената си в ръководния елит на освободителната борба, с особена сила блести едно име, което още тогава се превръща в легенда, а по-късно никога не позволява да потъне в забрава. 

Това е Борис Сарафов - най- ярката, но може би и най-противоречивата личност в историята на българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия в периода до Балканската война. Борис Петров Сарафов (12 юни 1872 - 28 ноември 1907) е генетично свързан с възраждането на българщината в Македония и това неизбежно предопределя неговия жизнен път - от селското екзархийско училище, през Солунската българска мъжке гимназия „Св.св. Кирил и Методий" до Военното училище в София. 

Оттам през 1893 г. той излиза подготвен за попрището, което в следващите години напълно ще го погълне - и духовно, и физически. Това е освободителната борба на македонските и тракийските българи, която тогава прави своя прощъпалник в лицето на Четническата акция. 

Израснал с идеалите на възрожденската епоха, подпоручик Сарафов е сред първите, които откликват на разнеслата се сред офицерския корпус новина. Без никакво колебание той застава начело на един четнически отряд и на 12 юли 1895 г. със светкавично нападение овладява Мелник. Тази перфектна операция, дала впоследствие наименованието на четническата акция като „Мелнишкото въстание", получава широк международен отзвук. 

Името на Борис Сарафов гръмва из цяла Европа, разпространявано и разкрасявано с подробности за неговия подвиг от телеграфните агенции и печата. От този момент то не слиза от страниците на най-влиятелните европейски вестници и тайните дипломатически рапорти....

Целия материал четете по-долу: 

Нова книга: Пиринска Македония в руската наука и култура

вторник, 14 септември 2021 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 

Въведение ................................................................................... 5 
Глава I. Духовни и политически връзки до Освободителната война 1877/78 година.................. 12 1. Първи прояви на българо-руските връзки в Пиринска Македония............................................... 12 
2. Руски учени и пътешественици за положението в българските земи под османска власт.................... 20 
3. Разширяване на контактите с руската общественост в средата на XIX в. ........... 36 
4. Пиринска Македония по време на Освободителната война и Кресненско-Разложкото въстание 1878/79 г. ........ 51 
5. Промени във външната политика на Русия и тяхното отражение върху българския национален въпрос ...................... 62 

Глава II. Обществено-политически и научни контакти до 1912 г........................................... 81 
1. Македонският въпрос в края на XIX и началото на XX в. ................................................... 81 
2. Македония през погледа на руската академична наука ..................................... 90 
3. Етно-демографски преглед в началото на XX в. в руския печат ........................................................... 112 
4. Българо-руски връзки по време на Илинденско-Преображенското въстание........... 125 
5. Руски помощи за бежанците по време на въстанията 1902 и 1903 г. ................... 152 
6. Пиринска Македония през периода на реформената акция и до 1912 г. ......................... 166 Заключение............................................................................. 192 

Извори и литература ............................................................ 196 

1.Извори........................................................................... 196 
2.Литература.................................................................... 200 
Географски показалец.......................................................... 207 
Именен показалец................................................................. 212

ВЪВЕДЕНИЕ 

Падането на България под турска власт задържа развитието на българския народ за дълго време. Многовековната история на чуждоземно иго е изпълнена с драматични епизоди на продължителна и упорита борба за национално и социално освобождение. Жестокият национален гнет, политическото безправие, произвола и насилията, народностната и религиозна дискриминация засягат дълбоко българската народност и я откъсват от общото развитие на Европа. 

Потисническият режим обаче не успява напълно да унищожи спомена за миналото, за богата книжовна култура, не успява да убие народностното съзнание. Из потайни краища навсякъде в българските земи остават да блещукат искри от миналото в легендите и преданията, в народните песни, обичаите, традициите. 

През XVII и XVIII в. започват да настъпват икономически, политически и културни процеси, които засилват народностното съзнание на народа ни. Те са в основата на формирането на българската нация. Българската възрожденска нация изпитва в различна степен влиянието на съседните балкански страни и на славянска Русия. Политическото и културно влияние на Русия обхваща всички български земи в Мизия, Тракия и Македония, където през средновековието възниква и се утвърждава българската народност. Пиринска Македония не е била обособена в отделна географска или административна единица до освобождението през 1912 година. Под Пиринска Македония се разбира част от Североизточна Македония, която след Балканските и Първата световна война остава в границите на България. 

Тя заема най-югозападната част от територията на съвременна България: на север река Бистрица, на юг – планината Беласица, на 

 6 

запад достига до Драгалевската планина (Р Северна Македония) и на изток обхваща западния дял на Родопите. В това пространство от 6502 кв. км Пиринска Македония включва Рило-Пиринския масив, част от Родопите, склонове от планините Беласица, Славянка, Осогово, Малешевска, Влахина и Огражден, долината на средното течение на р. Струма, долината на р. Горна Места и Санданско-Петричкото поле. 

В хода на изложението ще използваме названието Пиринска Македония като част от историко-географската област Македония и по-точно Североизточна Македония, която по различно време се посочва като Пирински край, Пиринско, Горноджумайско и в най-ново време – Благоевградска област. Като част от историко-географската област Македония и по-точно североизточна Македония с петте си кази – Петрич, Мелник, Горна Джумая (дн. Благоевград), Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев), съгласно административното деление в Османската империя е била включена в Серския санджак, Солунски вилает. Турция винаги игнорира самото понятие Македония. 

В официалните документи съществуват три вилаета – Косовски, Битолски и Солунски, които обхващат територии и население извън географската област Македония. Турските управляващи среди вършат това съзнателно в името на определени външнополитически и религиозни цели. Тяхната главна цел е да разкъсват и избягват съединяване в племенно, географско и вероизповедно отношение на поробените народи, изкуствено да дават превес на мюсюлманското население над християнското и да унищожат външните белези преди всичко на българския народ, който по всички статистически данни и сведения е мнозинство в трите вилаета. 

Независимо от изкуствените манипулации на официалната власт Пиринска Македония през вековете на турското господство е в Серския санджак, Солунски вилает, и включва пет кази – Горна Джумая, Мехомия, Неврокоп, Мелник и Петрич. Границите на тези кази се изменят от ред обстоятелства 

 7 

и фактори, използват се конкретни ситуации за включване определени селища към една или друга каза. В църковно отношение, до създаването на Българската екзархия, Мехомия и Горна Джумая са към Самоковска епархия, Неврокоп към Драмската, а Петрич и Мелник към Мелнишка епархия. След признаване на Екзархията (1870) към Неврокопската епархия (1894) са включени Неврокопска, Горноджумайска и Разложка околии, а Петричката и Мелнишката околии продължават да бъдат в Мелнишката митрополия. Населението на Пиринска Македония, като неразделна част от българската нация поддържа различни връзки с Русия1 . 

Тези връзки са част от единния процес, който обхваща всички български земи. Духовните и политически връзки се обуславят от същите причини и фактори, които действат и се проявяват във всички области и райони. Различните факти и събития не само потвърждават и разкриват общите тенденции на връзката с Русия, но хвърлят светлина и върху някои особености. По известни исторически причини гръцкото влияние засяга най-силно българските земи в Македония и Тракия, в които влиза и Пиринска Македония2. 

Друга особеност е свър-

1. Проучването на българо-руските връзки започва още в края на XIX век. Вж: Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899; Снегаров, Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI – XVIII век. С., 1953; Кирил Патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. С., 1955; Български възрожденски книжовници от Македония. С., 1983; Българската нация през Възраждането. С., 1980; Българското възраждане и Русия. С., 1981; Поглубко, К. За да бъдат полезни на народа си. С., 1976; Из история русско-болгарскиих отношении. М., 1958; Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес. С., 1930; Просветното дело в Неврокоп. Благоевград, 1979; Асянчин, Ив. Принос към изучаване на Разлог и по-частно на с. Баня. Пловдив, 1915; Масларов, К. Летопис на просветното дело в Якоруда. Благоевград, 1975 и др. 

2 По-широко внимание на този проблем се отделя също от Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония. С., 1982; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983. 


зана с обстоятелството, че този край остана извън границите на освободена България. Съгласно решенията на Берлинския конгрес, който промени Санстефанския договор, Пиринска Македония до 1912 г. е включен в пределите на Османската империя. Връзките с Русия не прекъсват, но до известна степен те носят белезите на общата обстановка на Балканите и Европа, както и сложните отношения между България и Русия след Освобождението. 

* * * 

Настоящият труд е резултат на продължителна изследователска работа с цел да се разкрие на научна основа с документи и материали от руски и български произход, със сведения от книги и хроники, от печата и литературата, историческата съдба и развитие на българското население в Североизточна Македония, където влиза и Пиринския край (Пиринска Македония, Горноджумайско, Пиринско, Благоевградска област). Руските архиви съдържат изключително ценни сведения за българската история преди и след Освобождението 1878 г. 

В тях се разкриват важни страни от живота на българското население в Македония: за неговия бит, език и култура, за просветното движение, за църковно-националните борби, за градските и селските общини, за въстанията от 1878, 1902, 1903 г., както и за двете основни направления на революционното движение – Вътрешната Македоноодринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македонски комитет (ВМК). 

Особено ценен извор се оказаха дипломатическите доклади и донесенията на посланика в Цариград, дипломатическите агенти и консулите в София, Одрин, Солун, Битоля и Скопие, както и документи на Азиатския департамент на Министерството на външните работи на Русия, събирани и съхранявани в различни архиви и музеи. 


Пътеписите на първите пътешественици, различните спомени и дневници дават възможност да се види реалното положение в Македония през погледа на прекия участник. Формирането на българската възрожденска нация, появата и същността на македонския въпрос трайно навлизат в руската наука и култура. 

Те намират отражение в основните ежедневни и периодични издания в края на XIX и началото на XX век. В изследването е включена по възможност голяма част от дореволюционната научна книжнина, както и редица издания по съветско време, които носят белезите на класовопартийния подход за външна политика, за вътрешни и външни събития, особено на Балканите, и т.н. 

Руската дореволюционна славистика има богати традиции и постижения в изясняването на редица проблеми, които получиха научни решения. Авторитетни научни експедиции и известни учени от различни области на хуманитаристиката доказаха българския характер на славянското население в Македония, неговият език е български, а бита и културата му са както на българското население в Тракия и Мизия, другите две области на българското национално тяло. 

Вярно, има прекъсвания на тези традиции и някои представители на руската наука в някои моменти са заемали политизирани становища, но това са минимални на брой случаи. До началото на 90-те години на XX в. научните звена в Съветския съюз с малки изключения отбягваха да се занимават с македонския въпрос и свързаните с него процеси и събития през XIX и XX в. поради наложеното „административно сдържане“, за да не се наруши баланса на отношенията между България и Югославия. След разпада на Съветския съюз се появиха сериозни изследвания по актуалния и политизиран македонски въпрос3. 

В двата тома на История на литературата на западните 3 По-подробно за позициите на съвременната руска наука вж.: Путь к самостоятельности. Документы. Москва, 1997; Македония: проблемы истории и културы. Москва, 1999; Очаги тревоги в 

 10 

и южните славяни руската наука преодоля някои ненаучни схващания и се връща към познатите културно-исторически факти, че възрожденците в Македония са се чувствали и са се изявявали като българи. Последваха и други научни прояви и публикации, в които се вижда стремеж македонският въпрос да се разглежда в по-аналитичен план. Едновременно с това са налични и рецидиви на стереотипа на мислене от близкото минало. В 1997 г. е публикуван съвместният труд на Руската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата. 

В него някои руски автори като В. Косик и А. Карасьов се опитват да изграждат изкуствено историческо минало на съвременната македонска нация, приемайки безкритично тезите на македонизма от Скопие4. През последните десетилетия други автори представят Македония и македонският въпрос в доста закъснели и почти неизвестни фази, несъответстващи на времето и положението на българите в Македония5. 

На този фон заслужават внимание автори като Д. Лабаури, Гр. Шкундин, В. Бурбига (Украйна) и др., които правят обективен анализ и внасят приноси при изясняването на явления и процеси в Македония в края на XIX и началото на XX век. Определен успех са и докладите на съвместната Восточный Европы. Москва, 1994; България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008; Националный вопрос в Восточный Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995; Лабаури, Д. О. Болгарское движение в Македонии и Фракии в 1894 – 1908 гг. (идеология, програмы, практика, политической борбы). С., 2008; Бурбига, В. А. Македонският въпрос в кореспонденцията на руската дипломация (1893 – 1900) – по материали на консулствата в Солун и Битоля. – Македонски преглед, 1996, кн. 1; Едемский, А. Б., А. В. Карасев. К истории македонского вопроса. Славяноведение 1993, кн. 1; и др. 4 

Вж.: Пут к самостоятелности. Москва, 1997, с. 11 и сл. 5 Исаева, О. Некоторые проблемы македонистики. Славяноведение, 2004, № 5, с. 75 и сл. 

11 

българо-руска научна конференция, състояла се в София през февруари 2008 г. 

Що се отнася до българските извори и източници, изследването се опира на документи и материали от Централния държавен исторически архив (ЦДИА), Научния архив на Българската академия на науките (НА-БАН), Български исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА), Министерство на външните работи (МВнР), Държавен архив (ДА) – Благоевград и др., както и публикуваната литература. 

Те откриват възможности реално да се пресъздадат различните аспекти на македонския въпрос в миналото, да се разкрият двустранните духовни връзки и влияния между двата народа, започнали от XIV – XV в. от България към Русия, от книжнина и насилствено прогонената интелигенция. 

През епохата на Възраждането руската наука, култура и литература отварят широк път за обратно влияние. Това на свой ред създава и укрепва предпоставки и надежди за Освобождението. Нека сега да направим документално научно пътешествие в миналото.

Съдържание на сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3.

понеделник, 13 септември 2021 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 43/3 (2020) 

Даниел Цийман. Архиепископията в Охрид по времето на Епирското деспотство (1204 – 1230)...................................................................9 
Daniel Ziemann. The Archbishopric of Ohrid in the time of the Despotate of Epirus (1204 – 1230).....................................................................21 
Тервел Попов. Крепостите Верея и Сервия – опори на Самуилова България............................................................................................33 
Петър Кърджилов Светлопис за Илинден 2. Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903) и използвани от Реджиналд Уайън за илюстрирането на книгата му „Балканите отвътре“ (1904 г.)..........................................................45 
Георги Н. Георгиев. Добруджанско-македонският паралел в Българския национален въпрос...........................................................................75 
Бисер Банчев. Празникът на св. св. Кирил и Методий и кирилицата в политическата символика на съвременна Сърбия.....................89 

ЛИЧНОСТИ 

Румяна Симеонова. Константин Симеонов Петканов – един тракиец, отдал се на добруджанското освободително движение.............................109 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Петя Жекова, Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов.............121 Трендафил Митев. Ценен документ за историята на българския емигрантски патриотичен политически фронт в Северна Америка................129 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Николай Поппетров. Съвременната носталгия като ключ към познанието. Емил Димитров. Цариградски носталгии. Културописи. София: Издателска къща Симелпрес, 2019. 322 с., ХХIV с ил., две карти. ISBN 978-619-183-076-3.......................159 

Явор Митов. Нов принос за историята на югозападните български земи и Самуилова България. Кракра 1. Научни редактори Венцислава Крумова, доц. д-р Георги Н. Николов. София – Перник: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020. 271 с. с ил. ISBN 978-954-07-4981-5..............163  

CONTENTS 

Macedonian Review, 43/3 (2020) 

Daniel Ziemann. The Archbishopric of Ohrid in the time of the Despotate of Epirus (1204 – 1230) On Bulgarian........................................................................................9 
On English..........................................................................................21 
Tervel Popov. The fortresses of Veria and Servia – strongholds of Samuel’s Bulgaria..............................................................................................33 
Petăr Kărdzilov. Light painting for Ilinden 2. Photographs taken during the Ilinden Uprising (1903) and used by Reginald Wyon to illustrate his book The Balkans From Within (1904).....................45 
Georgi N. Georgiev. The Dobrudzha-Macedonia parallel in the Bulgarian national question................................................................................75 
Biser Banchev. The feast of St. St. Cyril and Methodius and the Cyrillic alphabet in the political symbolism of modern Serbia.......................89 

PERSONALIA 

Rumyana Simeonova. Konstantin Simeonov Petkanov – A Thracian, dedicated to the Dobrudzha’ liberation movement...........................................109 

DOCUMENTS AND MATERIALS 

Petya Zhekova, Yordan Simov. Two letters from Anastas Razboynikov to Boris Hristov..................121 Trendafil Mitev. A valuable document on the history of the Bulgarian Emigrant Patriotic Political Front in North America.......................................129 

REVIEWS 

Nikolay Poppetrov. Contemporary nostalgia as a key to knowledge. Емил Димитров. Цариградски носталгии. Културописи. София: Издателска къща Симелпрес, 2019. 322 с., ХХIV с ил., две карти. ISBN 978-619-183-076-3................................................................159 

Yavor Mitov. A new contribution to the history of the Southwestern Bulgarian lands and Samuel’s Bulgaria. Кракра 1. Научни редактори Венцислава Крумова, доц. д-р Георги Н. Николов. София – Перник: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020. 271 с. с ил. ISBN 978-954-07-4981-5..............163 

СОДЕРЖАНИЕ 

Македонский обзор, 43/3 (2020) 

Даниел Цииман. Архиепископия в Охриде во времена Эпирского деспотата (1204 – 1230 гг.) На болгарском языке..........................................................................9 
На английском языке........................................................................21 
Тервел Попов. Крепости Верея и Сервия – опорные пункты Самуиловой Болгарии.............................................................................................33 
Петр Кырджилов. Светопись об Ильине дне 2. Фотографии, сделанные во время Илинденского восстания (1903) и использованные Реджинальдом Вайоном в качестве иллюстраций к своей книге „Балканы изнутри“ (1904)....................................................45 
Георги Н. Георгиев. Добруджанско-македонская параллель в болгарском национальном вопросе....................................................................75 
Бисер Банчев. Праздник Свв. равноап. Кирилла и Мефодия и кириллица в политической символике современной Сербии.........................89 

ЛИЧНОСТИ 

Румяна Симеонова. Константин Симеонов Петканов – выходец из Фракии – посвятивший свою жизнь добруджанскому освободительному движению.......................................................109 

ДОКУМЕНТЫ И МАТЕРИАЛЫ 

Петя Жекова, Йордан Симов. Два письма Анастаса Разбойникова Борису Христову................121 Трендафил Митев. Ценный документ об истории Болгарского Эмигрантского Патриотического Политического Фронта в Северной Америке...........................................................................................129 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗЬІВЬІ 

Николай Поппетров. Современная ностальгия как ключ к знаниям. Емил Димитров. Цариградски носталгии. Културописи. София: Издателска къща Симелпрес, 2019. 322 с., ХХIV с ил., две карти. ISBN 978-619-183-076-3.........................159 

Явор Митов. Новые привнесения в историю юго-западных болгарских земель и Самуиловой Болгарии. Кракра 1. Научни редактори Венцислава Крумова, доц. д-р Георги Н. Николов. София – Перник: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020. 271 с. с ил. ISBN 978-954-07-4981-5................................................................163

Членовете на ЦК на ВМРО за Македонския научен институт

неделя, 12 септември 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 4.  Гребенаров, Ал. Бележки на членовете на ЦК на ВМРО за Македонския научен институт през 1927 година... 121–132

В годините след Първата световна война ръководителите на ВМРО са добре информирани, че силовите методи на Организацията провокират съседните на България страни и предизвикват външнополитически затруднения. Протестни ноти, извънредни депеши и други дипломатически действия циклично затрудняват опитите на българските управляващи среди да изведат страната от . изолация и да получат финансов заем. 

За да спечели симпатиите на българската и чуждата общественост, ВМРО подпомага пропагандната дейност на македонските преселници в България. За целта се субсидират бежанските организации, които имат крайно недостатъчни приходи. Революционните дейци обръщат специално внимание на създадения от тях Македонски научен институт (МНИ). 

През целия период на съществуване той е материално подкрепян от ВМРО. Организацията разчита на мощната му пропаганда, защото неговите членове (повечето родом от Македония), са известии български интелектуалци, някои от конто - и с висок международен авторитет. От тях се очаква да представят на света сериозни научни доводи за българската принадлежност на по-голяма част от населението в Македония...

Целия материал четете по-долу: 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021