Български празник в Берат, Албания

неделя, 29 март 2020 г.

                                     Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.
Николай Иванов

Празник на българската мартеница в Берат По повод 1 март почетният консул на страната ни в Албания – Селим Ходжай, със съдействието на българското дружество „Осем“, организира празник на мартеницата в град Берат. 

Специални гости на събитието бяха извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Албания Момчил Райчевски, председателят на Групата за приятелство с България в Албанския парламент Муса Улчини, бившият кмет на община Берат и настоящ народен представител Фадил Насуфи. 

Пред събралите се представители на българската общност в града Селим Ходжай представи символиката на празника, както и традициите, свързани с настъпването на пролетта в България. От своя страна, посланик Райчевски подчерта съществуващите много сходства в традициите на българи и албанци. 

Той изрази и благодарност към присъстващите народни представители, че с подкрепата им за признаване на българското национално малцинство са създадени условия за защитата и ползването на правата им, както и запазване на етно-културната им и езикова идентичност.

Никола Вапцаров и Райко Жинзифов станаха Имри Елези и Исмаил Кемали

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

Две училища в квартал Чаир на столицата на Северна Македония Скопие смениха своите имена. На тържествена церемония в присъствието на официални лица на мястото на табелата на училище „Никола Вапцаров“ бе поставена нова табела с името Имри Елмази. 

Почти по същото време името на училище „Райко Жинзифов“ в същия квартал в Скопие бе заменено с това на Исмаил Кемали. В отговор на обвиненията, че вместо Никола Вапцаров училище се назовава на името на член на терористичната Армия за национално освобождение, предизвикала гражданския конфликт през лятото на 2001 г., министърът на образованието на страната Адеми се аргументира с твърдението, че „ако погледнете названията на училищата из цяла Северна Македония, няма да срещнете имена на академици, носители на Нобелова награда или писатели, а на комити“.

Сега, твърди министърът, в училището „Имри Елмази“, в което и той някога e учил, а майка му е преподавала там, „сто процента от децата са албанчета“.

Родните депутати почетоха 150 години Българска екзархия

петък, 27 март 2020 г.

150 години от създаването Българската екзархия – история, приемственост и политика


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г. 
                                                                              
 Доц. д-р Александър Гребенаров

 На 27 февруари 1870 г., със султански ферман се узаконява обособяването на Българската екзархия. Учредяването на тази важна църковна институция е значимо народностно събитие, което десетилетия наред ще отеква в душите и сърцата на милиони българи на Балканите и по света. И има защо. Нация, която все още няма държава, но има свое книжовно дружество (дн. Българка академия на науките) от 1869 г., и собствена православна църква, има за какво да се гордее, и да празнува двете забележителни годишнини. 

През изтеклата 2019 г., с поредица от събития, БАН отрази своя достоен юбилей, показвайки не само историята на една достолепна институция, но и значимостта на науката за обществото и неговото бъдещо развитие. Другото историческо събитие за създаването на Българската екзархия обаче се загуби, особено след вестите за настъпващата пандемия. Благодарственият молебен по повод 150 години от учредителния акт и заупокойната молитва за екзарх Антим I, отслужена на неговия паметник в столичния парк „Св. Никола“ до храм „Св. Николай Софийски“, би трябвало да бъдат начало на прояви, свързани с юбилейната годишнина. 

В електронните източници на Българската патриаршия не се забелязват подобни намерения в бъдеще. След преминаването на тежките здравословни изпитания за света Македонският научен институт, верен на своите цели и традиции, ще потърси начини за популяризиране себеотрицанието на нашите духовни водачи, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква през XIX в. До този момент той все още очаква отговор на свое писмо-покана с подобно съдържание, изпратено през септември 2018 г. до Светия синод. 

За осъществяване на предлаганите инициативи МНИ ще разчита и на други институции и организации, които споделят сходни родолюбиви идеи. Същевременно българският парламент направи знаменателна проява по този повод. На 28 февруари 2020 г. доц. д-р Милен Михов, зам.- председател на ВМРО–БНД и член на МНИ, от името на Парламентарната група „Патриотичен фронт“ прочете проект за декларация на 44-то Народно събрание по повод 150 години от създаването на Българската екзархия. В заключение на декларацията, приета от всички присъстващи в залата 177 депутати, се посочва, че „раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор“. 

С този акт народните представители заслужиха обществена похвала, напомняйки за делата на своите предходници в далечни времена, отстоявали националната идея единени. В допълнение към текста на парламента бихме искали да припомним на читателите още няколко факта, свързани с учредяването и дейността на Екзархията. Нейното създаване преди 150 години не идва даром за българите от турския султан Абдул Азис, който след 6 години ще потопи в насилия и кърви Априлското въстание. Напротив! То е резултат на десетилетни борби за възстановяване на изгубената църковна независимост през 1767 г., когато Архиепископия Охридска на Първа Юстинияна и на цяла България, наименувана и Охридска архиепископия, е закрита, а диоцезът ѝ присъединен към Цариградската патриаршия. Турският монарх, привърженик на западноевропейските ценности, но и неуспял реформатор, едва ли е предполагал, че подписвайки този основополагащ документ ще даде „живот“ на толкова жадувана българска институция, която веднага ще влезе в остър сблъсък с вездесъщата Вселенска патриаршия и ще надживее империята. 

И още нещо, свързано с българското училищно-църковно дело на Екзархията в Македония, което не бива да се пропуска, нито да се забравя! Статистиката, представена на Обществото на народите след Първата световна война показва, че преди започване на военните действия през 1912 г. Българската екзархия има в цялата историко-географска област 5 владици, 946 свещеника, 977 черкви, 132 параклиса и 59 манастира. В образователната сфера институцията поддържа 964 основни училища с 1255 учители и 50 366 ученика; 58 прогимназии с 209 учители и 2886 ученици; 9 гимназии с 81 учители и 1700 ученици. (Ив. Георгов. Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите. С., 1925, 14–15). 

След завладяването на Вардарска и Егейска Македония от сръбските и гръцките военни и административни власти религиозните и просветните институти на Българската екзархия са закрити. Българските свещеници и учители са репресирани и/или прогонени, а родителите са принудени да изпращат децата си в гръцки и сръбски училища. Започва засилен процес на обезбългаряване в цялостния живот на Македония. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

по повод 150 години от създаването на Българската екзархия 

Всяка модерна нация и държава има върхови изяви, които не само будят гордост и подкрепа сред съвременниците на събитието, но оставят трайни следи на възхищение и признателност сред бъдните поколения. Подобно събитие, което се откроява и бележи важен етап от обществено- политическото и духовно развитие на българския народ, е учредяването на Българската екзархия. Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, тя узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква. 

От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българска държава през 1878 г. В първоначалния й обхват, посочен в чл. 10 от учредителния ферман, редом с други български епархии, в нейния диоцез влизат Нишка, Пиротска и Велешка епархия. Територията на екзархията ясно очертава земите на българската народност. Малко по-късно, по свое волеизлияние, към Екзархията се присъединяват и българите от три епархии – Скопска, Охридска и Битолска. Народното допитване показва, че повече от 2/3 от населението в тези земи категорично желае български учители и свещеници, въпреки че името България все още отсъства от картата на Европа. Устремът на българските духовни водачи не е спрян и след решението на Вселенската патриаршия да обяви Българската православна църква за схизматична през 1872 г. Съображенията са политически, но са представени пред „външния свят“ като канонически и се отстояват дълголетно. 

След появата на бленуваното от векове свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството за духовно обединение. Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на „строители“ на българската държава – интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци, и не на последно място – смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра. 

Ние, народните представители от 44-то Народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор. Декларацията е приета от 44-то Народно събрание на 28 февруари 2020 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание. 

 Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

Албанските партии в Република Северна Македония

четвъртък, 26 март 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г. 
                                                                              
 Д-р Антон Панчев

Въпреки че предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония бяха отложени, в албанския политически лагер вече е оформен моделът на позициониране на силите. За участие в парламентарните избори в Република Северна Македония се регистрираха пет албански формации. Две от тях, „Съюзът за албанците” и партия „Алтернатива”, сформираха предизборна коалиция с основна цел да получат най-много гласове от албанските политически субекти и да изместят Демократичния съюз за интеграция от първото място сред албанските избиратели.

 Въпреки че „Съюзът за албанците” поддържаше коалиционни отношения с Движение „Беса”, като съвместно издигнаха кандидатурата на проф. Блерим Река на президентските избори, от партията на Зиядин Села избраха да се коалират с партия „Алтернатива”, оглавявана от Африм Гаши. Бяха направени опити и за създаването на трипартийна коалиция, но противоречията между „Беса” и „Алтернатива” не бяха преодолени и разделението в редиците на „Беса” преди около две години с последвалото формиране на партия „Алтернатива” доведе до невъзможност за създаване на по-широк формат за участие в изборите. От „Съюза за албанците” предпочетоха да заложат на коалицията с „Алтернатива” главно заради очакванията, че тази партия има по-широка електорална подкрепа и е по-вероятно да се постигне най-високият резултат сред албанските избиратели.

 В тази ситуация, Билал Касами, лидерът на „Беса”, предпочете да създаде предизборна коалиция със СДСМ. По този начин около Зоран Заев се създаде „мултиетническа коалиция” с надеждата, че с помощта на „Беса” СДСМ ще стане първа политическа сила в страната. Самостоятелно ще участват на изборите Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети и Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи. Тези две албански партии имат противоположни цели на изборите. ДСИ ще се опита за пореден път да стане най-голямата политическа сила сред албанските партии, докато ДПА ще се стреми да оцелее и да вкара поне един депутат в парламента.

МНИ гостува в Скопие по повод 3-ти март

сряда, 25 март 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г. 
                                                                                                          Доц. д-р Александър Гребенаров

На 3 март 2020 г., по покана на негово превъзходителство посланик Ангел Ангелов в Република Северна Македония, членовете на Управителния съвет на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров, проф. д-р Анна Чолева-Димитрова, Костадин Филипов, доц. д-р Георги Николов и д-р Володя Милачков бяха на приема в хотел „Александър Палас“ по повод националния празник на Р България.

Това беше първа официална покана от българското посолство до МНИ за прием по случай празничния ден, отбелязващ Освобождението на България след края на Руско-турската война през 1877–1878 г. След тържественото слово на Негово превъзходителство посланик Ангел Ангелов многобройните гости на приема потърсиха за контакти представителите на МНИ.

На последвалите работни срещи, състояли се през следващия ден, се коментираха проекти, свързани с науката, образованието, културата, медиите и пр. сфери, в които представителите на Института са ценени не само като учени, но и като вещи експерти.

МНИ отличи Симеон Симев за родолюбивата му дейност

вторник, 24 март 2020 г.

Снимка: www.simjonsimev.com
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г. 
                                                                                                          Доц. д-р Александър Гребенаров

На 4 март 2020 г., представителите на МНИ – доц. Ал. Гребенаров, проф. А. Чолева-Димитрова, К. Филипов, доц. Г. Николов и д-р В. Милачков наградиха г-н Симеон Симев с почетното отличие „За заслуги“.

Съгласно статута на знака, той се дава за особени заслуги при осъществяването на дейност в интерес на националната кауза, за издигане и утвърждаване авторитета и обществения престиж на Македонския научен институт като научноизследователска и родолюбива институция, за опазване и популяризиране на българските национални традиции, за отстояване на историческата истина за Македония – качества, които Симеон Симев неотклонно е проявил в своята работа и творчество.

Симеон Симев е роден е на 30 май 1949 г. в Щип. След завършването на история с история на изкуството в Скопския университе „Св. св. Кирил и Методий“ преподава в гимназия, по-късно работи като журналист в Републиканския секретариат за култура, в Македонското радио и телевизия (МРТ). Проява се като авторитетен публицист, който отстоява историческата истина за българския характер на Македония. Заради смелата му гражданска позиция е освободен от длъжността „отговорен директор“ на канал „Култура“ в Радиото, а през 2003 г. е уволнен.

 Има отпечатани стихосбирки, както и публикации в други жанрове – изкуствоведска критика, литература, история. Обнародва приносни статии в Германия, в български периодични издания, вкл. в сп. „Македонски преглед“. 


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020