Мичман Тодор Саев за противоречията в освободителното движение в Македония

четвъртък, 24 септември 2020 г.

                                         

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Георги  Н. Георгиев. Записки на мичман Тодор Христов Саев за противоречията в Македоно-одринското освободително движение  (ноември 1900 - юни 1901 г.) ....115 - 130

"...Авторът на записките, Тодор Христов Саев, е роден в с. Белица, Разложко на 15 декември 1872 г. [1] Според някои сведения баща му е касиер на комитета на Вътрешната революционна организация в селото. 

Заподозрян от турските власти, той напуска дома и многодетното си семейство и търси спасение в далечния добруджански град Тулча, където умира в началото на Руско-турската война, преди да постъпи в Българското опълчение. 

Останал рано сирак, Тодор учи в родната Белица, с. Згорли (дн. Виноградец), Пазарджишко при по-големия си брат учител Константин, Банско, Педагогическото училище в Сяр и София[2]..."

Целият материал четете по-долу:

За народността на монах Калистрат Зографски

сряда, 23 септември 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Доц. д-р Веселин Панайотов. За народността на монах Калистрат Зографски... 109 - 114
 
През 1901 г. излиза от печат една малка книжка “Служби на Климент Охридски”, която до ден днешен остава почти неизвестна на българското общество и наука. 

Това е един превод на монах Калистрат Зографски на службите на св. Наум Охридски и на св. Климент, епископ Охридски от гръцки на църковнославянски или, както той сам заявява, на старобългарски. Това издание не се споменава в съвременните изследвания и енциклопедии. 

Дори най-доброто издание на Българската академия на науките - Кирилометодиевската енциклопедия, не споменава работата на Калистрат Зографски сред библиографските източ- ници. Трудът на монах Калистрат предхожда с години изследванията на П. Лавров[1]  и проф. Й. Иванов[2]  и в този смисъл той е един от първите автори, които обръщат внимание на службите на св. Наум и св. Климент[3]. 

Естествено първи подтик на монах Калистрат да се занимава с тези текстове е неговото родолюбие и близостта на родния му град Струга до Охрид...

 Целият материал четете по-долу:

 

Георги Чолаков и националните борби в Разложко


сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Д-р Георги Тренчев. Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г. ....33 - 52
 
В борбите за национално освобождение на българския народ израстнаха редица герои, които справедливо заемат значимо място в националната на история. 

Но за съжаление над някои от тях продължава да тегне незнанието и забравата, въпреки огромните им заслуги за националното освобождение и обединение. Такава личност е и организаторът на Априлското въстание и представителя на Разложкия комитет в Оборище - Георги Чолаков. 

Една от причините за това забвение се крие в недостатъчното разкриване на участието на Разложкия край в подготовката на Априлското въстание...

 Целият материал четете по-долу:

Д-р Георги Георгиев: Виновен ли е Гоце Делчев, че се е самоопределял като българин?

понеделник, 21 септември 2020 г.


Представяме ви откъс от интервюто на д-р Георги Георгиев, член на МНИ и на Института за исторически изследвания на БАН, което той даде неотдавна пред Мариян Карагьозов в ефира на БНР.

- Каква фигура е Гоце Делчев, защо той е в центъра на споровете между България и северна Македония? 

 - Гоце Делчев е една от значимите фигури в българската нова история и една от централните фигури на освободителното движение на българите от Македония и Одринско. Съвсем закономерно той се равнява с фигури като Апостола на свободата Васил Левски, Георги Раковски и всички титани на българската национална революция преди и след 1878 г. Знае се, че е важен и за съседите ни на югозапад, но под друго значение. 

 - Какво е то? 

 - Гоце Делчев е превърнат в един от основополагащите митове на македонистката политическа идеология. За тях е много важно той да присъства в собствения им разказ и обяснение на историята, такава, каквато се е състояла според тях. Много важно е Гоце Делчев да присъства в техния разказ, но само при едно-единствено условие – по никакъв начин той да не бъде българин и да няма никаква връзка с българската нация и идентичност. 

 - Какво обаче показват историческите документи? 

 - Те са пределно ясни. Наскоро отново започна да се шуми, че тепърва щели да се отварят архиви. Българските архиви сме ги отворили отдавна. Нещо повече, Гоце Делчев е едно от най-добре документираните лица (в новата история – бел. ред.). Не е вярно, че има документи, които не са отворени, Гоце Делчев е много добре и много мащабно документално откроен в България. Издадени са много сборници, както за него лично, така и за (национално-освободителното – бел. ред.) движение, издадени са и документални масиви с чужди дипломатически извори – английски, френски, турски, гръцки. В тях навсякъде присъства едно и също – „българи“, „българин“, „български апостол“, „български войвода“. На много места и той самият се е определил като такъв. Има едно широко известно, вече познато и на децата дори, писмо до Никола Малешевски, в което са тези негови думи: „какво да правим, като сме си българи и боледуваме от една и съща болест“. То не е единствено, но просто е едно от най-силните писма, един от най-силните документи. Но, повтарям, те не са един или два. Архивите при нас са отворени, голямата част от документите са публикувани, ние като общество сме свършили своята историческа задача. 

 - В такъв случай какви са контрааргументите на историците от Северна Македония за техните твърдения за македонска идентичност на революционера? 

 - Буквално никакви и всичко се свежда до, фигуративно казано, „Без Гоце Делчев ние не можем, дайте ни го, признайте, че е македонец, не е българин по националност, защото без него не може да стане нашият държавен мит, няма как (разказът – бел. ред.) да се носи“. 

В науката не съществува проблем, той е чисто политически. Отпадне ли този въпрос, много бързо ще се разплете нишката и за характера на Илинденско-Преображенското въстание, и за Балканските войни, за национално-освободителното движение на българите от Македония. Въпросът е възлов заради политическата си, а не поради научната си острота...

- Какви са Вашите очаквания като наблюдател за бъдещата работа на смесената комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония? 

- Всяка подобна комисия има място за съществуване, най-малкото заради факта, че подпомага някакъв диалог. Тя става ненужна тогава, когато този диалог започне да буксува. Заблуда и за хората тук, и за хората в Република Северна Македония е, че комисия от подобен тип се занимава с политически въпроси. Тя не може да се занимава с тях. Тя се занимава изцяло с експертиза върху общата история така, както е формулирано и в договора за добросъседство. Ако трябва да дам прогноза, от които се пазя, тъй като съм историк и предпочитам да гледам назад в историята, бих казал, че съм умерен песимист. Не само по въпроса за Гоце Делчев, но и по отношение всички следващи въпроси след него. Защото Гоце Делчев е първият голям препъникамък. Пътят може да стане гладък въз основа на историческата, документално засвидетелствана истина, а тя е, че става дума за български герои и дейци и българско национално-освободително движение, част от историята на българския народ. Ако Скопие е в състояние да преглътне или приеме това по някакъв начин, мисля, че нещата ще се развиват плавно. Но аз съм песимист, че това ще се случи. С какво e виновeн Гоце Делчев на днешните управляващи и на днешните наши колеги-историци, че преди сто години сам се е определил като българин? От това нещо не можем да избягаме нито ние, нито те. Не казваме нищо повече от това, което са казвали самите хора за себе си тогава – че са българи. А за какви се възприемат днешните македонски политици, историци и пр., е съвсем отделен въпрос.

Хилендарският требник от XV в.

петък, 18 септември 2020 г.


сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 2. Д-р Христина Тончева. Правописно-фонетични особеностина Хилендарския требник №378 от XV в.... 105-120

 Правописно-фонетични особености на Хилендарския требник №378 от XV в. Обект на настоящото изследване е част от евхологичен ръкопис от XV в., който в научно отношение представлява почти неизследван езиков материал. 

Съхранява се в Хилендарския манастир...

Целият материал четете по-долу:

За пропагандното фалшифициране на българската история в Македония

четвъртък, 17 септември 2020 г.

Проф. Антони Гиза
сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 2. Проф. Антони Гиза (Полша)За пропагандното фалшифициране на българската история н Македония...  5 - 14

Антибългарската политика на Сърбия, тясно свързана с проблема за съперничеството за македонската земя, особено за така наречената Вардарска Македония, има своята дълга история. 

Може без преувеличение да се каже, че сърбите, които са изпитали не малко злини от турците по време на многовековното османско робство, всъщност не са се почувствали като част от цялостната славянска общност и са избягвали да имат общи действия с България. Още повече, от самото начало на своята свобода сърбите започват да обмислят заграбването на български земи, които до ден днешен са немалко в техните граници. Една от най-важните цели на сръбската политика още през първата половина на ХIХ век е стремежът да се завладеят македонските земи, които тога- ва все още са се намирали в границите на Турската империя, но по-голямата част от тях са били населени с българи. 

Сръбските интереси към Македония са растели все повече заедно с усилването значението на Сръбското княжество на Балканите и са присъщи за тази страна и народ до ден-днешен. Според основополагащи представи в сръбската политика, които ще бъдат обсъждани и по-нататък в тази публикация, Македония, която в течение на много векове е била в границите на България, трябва да да принадлежи на Сърбия, която се е стремяла към ек- спанзия на юг и за достъп до Егейско море...

Целият материал четете по-долу: 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020