ЦЪРКВА НЕ СЕ ПРИГАЖДА КЪМ ИЗМИСЛЕН НАРОД И ИЗМИСЛЕНА ДЪРЖАВА
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света" 2019, № 5
За резултатите от проведената в София Международна научна конференция, посветена на 1000 години от учредяването на българската Охридска архиепископия, с един от организаторите доц. д-р Георги Николов разговаря Костадин Филипов
Доц. д-р Георги Николов е роден е на 13 юли 1957 г. в София. Завършва средно образование в софийската 23 гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ с разширено преподаване на латински език, а след това специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където започва професионалния му път. Защитава дисертация за присъждане на обра-зователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и рeгионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2001 г. е избран за доцент. В момента е заместник-декан на Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“.
– Доц. Николов, Вие бяхте председател на Организационния комитет на Международната научна конференция, посветена на десет века от учредяването на българската Охридска архиепископия. Затова първият въпрос, който естествено възниква, е защо конференцията бе организирана точно сега?
– През 1018 г. византийският император Василий ІІ Българоубиец (976–1025) успял да унищожи ранносредновековното Българско царство. На следната 1019 г. г. той, в съгласие с последния български патриарх Йоан, решил покорените български земи да бъдат включени в нов църковен диоцез, независим от Цариградската патриаршия. Именно тогава, през 1019 г., със специална грамота императорът учредил автокефалната Българска църква с център Охрид, която трябвало да обхваща всички земи на прежното Българско царство. По тази причина ние организирахме честванията сега, точно 1000 години от възникването на тази нова църква.
– Доц. Николов, съществува мнение, че колкото повече са участниците от чужбина в един научен форум, толкова той е по-сериозен. Ако това е вярно, питам се, кои бяха участниците в тази научна проява, организирана от Македонския научен институт и Софийския университет „Св. Климент Охридски“?
– Това бе международна конференция, в която взеха участие известни учени историци, филолози и изкуствоведи. От България бяха представени изследователи от най-авторитетните научни институции, като Българската академия на науките, Историческия, Богословския и Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Македонския научен институт, Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Кирило-Методиевския научен център при БАН, Института за исторически изследвания към БАН, Института за балканистика с център по тракология към БАН, Музея за християнско изкуство в Крипта на катедралния храм „Св. Александър Невски“, Българската национална телевизия.
Сред участниците от чужбина изпъкват имената на нашите колеги д-р Даниел Цийман от Германия (автор на монографията за ранносредновековна България:
„От номадски народ към велика сила“, 2007); проф. Ангелики Деликари от Гърция (автор на книгата „Охридската архиепископия през средните векове“, 2014); проф. Мирослав Лешка (автор на книгите: „Образът на българските владетели във византийските извори“, 2003; „Цар Симеон Велики и Византия“, 2013); д-р Кирил Маринов от Полша (автор на десетки статии за средновековната българска история); проф. Митко Панов от Република Северна Македония (автор на монографията „Ослепената държава“, 2019 г., посветена на цар Самуил); проф. Драган Зайковски (изтъкнат специалист по църковна история, също от Северна Македония); д-р Сърджан Пириватрич от Сърбия (автор на книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“, 1997).
Както се вижда от беглия преглед на техните съчинения, това са известни и задълбочени познавачи на българската история от Х–ХІ в.
– Самата проблематика на научната конференция предполага богато разнообразие на теми в докладите и в научните съобщения от страна на участниците. Какви бяха основните проблеми, разисквани на форума?
– Тематиката на конференцията предполагаше изследване на българската църковна история от ІХ в. до днешни дни. И наистина, научните съобщения и докладите засегнаха този обширен период от историята на Българската църква. По-специално трябва да се отбележат докладите на акад. Васил Гюзелев: „Охрид и Охридската архиепископия в българската история и в историческите съчинения от ХІІІ–ХVІІІ в.“, на проф. Светлина Николова:
„Какво знаем и какво не знаем днес за Кодекса на Охридската архиепископия?“, на д-р Даниел Цийман: „Архиепископията в Охрид по времето на Латинската цариградска империя (1204–1261)“, на проф. Пламен Павлов „Отношенията между Търновската патриаршия и Охридската архиепископия през XII–XIV в.“, на д-р Горан Благоев: „Претенции за наследството: съвременната Македонска църква и Охридската архиепископия“ и др. Въобще, това беше една конференция с интердисциплинарен характер, в която бяха коментирани широк кръг от научни проблеми.
– Доц. Николов, очевидно участниците са си свършили добре работата, за която бяха дошли, осигурявайки едно сериозно научно равнище на форума. Все пак, имаше ли някакво откритие от конференцията, на което оттук нататък да се обръща все повече внимание?
– Едва ли може да се говори за сензационни открития, но все пак на този научен форум бяха направени важни корекции на известни научни факти. Сред тях непременно трябва да се отбележи многократно цитираният текст от грамотата на Василий ІІ Българоубиец, който подчертава българския характер на учредената от него Българска църква в Охрид:
„Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство и които надминават всякакъв брой. А най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея]“. В този смисъл е и желанието на императора да установи такъв църковен ред, който да следва правилата на неговите предходници, български царе:
„…Постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всички български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха от тогавашните архиепископи. Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с Божия помощ тая страна ни се подари в подчинение от Бога, чиято благост явно ни помагаше, съединявайки в едно разделените части и туряйки под един ярем границите, без в нищо да се нарушат наредбите, добре установени от царстващите преди нас“.
Тук може да се отбележи и един малко известен факт. Българинът от Дойран Христофор Жефарович, който през 1741 г. издава във Виена книгата си „Стематография“ (сборник с изображения на южнославянски владетели и светци, придружени с гербовете на различните народи и области) се е занимавал с везба на плащаници, както това бе показано в доклада на доц. Ралица Русева.
– Изкушавам се да запитам, доц. Николов, има ли нещо, което да е проличало в изказванията на участниците в конференцията, което да показва, че има различни виждания в познанието за Охридската архиепископия? Какво всъщност и с кого ни разделя в позициите за Охридската архиепископия?
– Съвременните измерения на историята на Охридската архиепископия бяха представени в доклада на д-р Горан Благоев. Става дума за това, че в Република Северна Македония се прави опит Македонската православна църква да се обяви за правоприемник на Охридската архиепископия.
От гледна точка на църковните канони това е невъзможно, да не кажа абсурдно. Но изглежда в Скопие смятат, че щом може да се измисли народ, щом може да се измисли държава, може да се и пригоди църква към тях. Само че това последното е невъзможно от гледна точка на църковните правила установени още през ІV в. Едва ли някоя друга църква би се съгласила на това.
– За финал: какъв извод правите лично Вие, като един от изтъкнатите ни медиевисти и византолози, за научното равнище и за резултатите от Международната научна конференция, посветена на 1000 години от учредяването на българската Охридска архиепископия?
– В София бе създадена атмосфера на колегиалност и научна толерантност. Това даде възможност изследователите спокойно и добронамерено да изложат тезите си, независимо от своите национални, политически и научни пристрастия. Предстои издаването на сборник с докладите от този авторитетен научен форум.
