Българските книжарници в Македония през Възраждането

понеделник, 18 ноември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. Хаджиниколова, Ел. Книжарите на Хр. Г. Данов във Вардарска Македония и обществения живот в областта (70–те години на XIX в.)... 45–66

"През 1857 г. в Пловдив Хр. Г. Данов създава “Дружествена книговезница”. Една от нейните главни задачи е книгоразпространението във Вардарска Македония. По тази причина през 1859 г. Хр. Г. Данов изпраща Д. Михайлов като свой пътуващ книжар на Неврокопския, Серския и Прилепския панаир1. 

В резултат на обиколката на българските панаири общините в Кюстендил, Скопие и Велес отправят през 1861 г. първите си поръчки към Дановата книжарница в Пловдив2. С. Ив. Барутчийски посочва, че интересът на Хр. Г. Данов към Вардарска Македония се свързва с учебното дело в Скопие и Велес, но не обяснява причините за това3. 

В. Кънчев дава известно разяснение на този факт като обръща внимание на съществуващата добра организация на учебното дело във Велес. Тамошното училище според него се издига в най-авторитетното и популярно учебно заведение във Вардарска Македония4. През 1867-1872 г. учител в града е Константин Босилков, който създава и укрепва връзките между Пловдивската книжарница на Хр. Г. Данов и велешката интелигенция5.

К. Босилков се заема усилено да разпространява книги и учебници на Пловдивската книжарница на Хр. Г. Данов. Първоначално център на тази дейност е велешкото училище6. По тази причина се смята, че през 1867 г. във Велес вече съществува клон на Пловдивската кни- жарница7. 

През 1872 г., когато К. Босилков напуска Велес, книжарницата се поема от Дончо Босилков, неговия брат8. През 1872-1876 г. е известно, че Д. Благоев снабдява също с книги Прилепския книжен панаир, втория по значимост български панаир след Узунджовския9. 

Непосредствено след като през 1859 г. Д. Михайлов обикаля книжните панаири на Вардарска Македония, Хр. Г. Данов изпраща ка- то пътуващ книжар в областта и Димитър П. Иванов, деец на цариградското Братство “Просвещение” през 70-те години10. Д. П. Иванов посещава Велес и Скопие, а през 1860 г. донася във Велес книги от Пловдивската книжарница на Хр. Г. Данов. 

Книги е отнасял на Прилепския панаир и велешкият учител Васил Алексиев. По тази причина би могло да се приеме, че още от началото на 60-те години Хр. Г. Данов прави опити за книжарска дейност във Велес, подпомогнат от Братство “Просвещение”11..."

Целият материал четете по-долу:

Никола Милев и освободителното движение в Македония

неделя, 17 ноември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. Цочо Билярски Из кореспонденцията на Никола Милев с видни дейци на освободителното движение в Македония...115-136

"Животът, дейността и творчеството на големия учен проф. Никола Милев досега не са били обект на изследвания. От убийството му през 1925 г. до днес почти нищо не е направено1. Идеята да се издадат посмъртно съчиненията му не се осъществява2, като остава недовършена и неговата работа по издаването на католическите извори за българската история3. Разполагаме само с една кратка и непълна библиография на историческите му изследвания4, а за публицистиката му дори не съществува такава. 

За Милев като журналист Симеон Радев пише на 5 юни 1936 г. в едно писмо до Данаил Крапчев: “Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост: една тихо проникваща убедителност, едно гладко очарование.”5 

Неизследвана е и дейността на Н. Милев в революционното и легалното македоно-одринското движение, с което той е свързан от ученическите си години до самата си смърт. Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в костурското българско село Мокрени. Учи в родното си село и в екзархийското училище в Цариград, което завършва с отличие. В Цариград той става член на ВМОРО и участва заедно със С. Радев в ръководения от Димитър Ляпов-Гурин Цариградски македоно-одрински революционен комитет, а за известно време е и негов председател. След дипломирането си той работи заедно със С. Радев във вестник “Вечерна поща” и започва да следва история в Софийския университет. 

Тук негови учители, които оказват силно влияние върху него, са проф. Васил Златарски, проф. Иван Шишманов и проф. Любомир Милетич. След спечелването на конкурс за стипендията “Проф. Марин Дринов” заминава на специализация във Виена, където работи под непосредственото ръководство на проф. Константин Иречек6 и проф. Ханс Юберсбергер. Тук започва работата си върху капиталния си труд “Католишката пропаганда в България през ХVII век” (издадена през 1914 г.) и започва да изследва неразработени въпроси от ранното българско средновековие и от периода на турското робство и като връх в неговото творчество се откроява студията му “Фактори на българското възраждане”, един основополагащ труд за следващите поколения историци...

Целият материал четете по-долу:

   https://drive.google.com/file/d/1CjA0QQrp3HUCZISG2wlh5X_JgDSKG2zX/view?usp=sharing

Лектория "Македония": акад. Георги Марков

събота, 16 ноември 2019 г.

Здравейте, в рамките на Лектория "Македония" на Македонския научен институт ще ни гостува историкът академик Георги Марков. 

Темата, по която с него ще разговаря водещият, журналистът Коста Филипов, е свързана с сто годишнината от Ньойския мирен договор и съдбата на България. Ролята на Великите сили, отношението им към малките държави, оказали се на страната на загубилите Първата световна война, покрусата, обхванала българския народ- всичко това, събрано в едно. 

Мястото на срещата е известно- Македонски дом, "Пиротска" 5, втори етаж, Македонски научен институт, Голяма зала.Часът е традиционен - 18,00. Датата е 21 ноември, четвъртък. Каквото и да сте прочели или чули някъде, то не може да бъде заменено от среща на живо с познанието. 

Чакаме ви!

Българска песен от Стеблево, Албания

петък, 15 ноември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2004, кн. 2. Бело, М. Една народна песен от с. Стеблево (Голо Бърдо, Албания) ... 117 - 120

 Стеблево е едно от българските села в региона на Голо Бърдо, Източна Албания, близо до град Дебър. Селото е отбелязано и на картата на Селишчев в книгата му за славянското население в Албания (на картата е отбелязано Стеблево, регион Голо Бърдо; на албанските карти -Steblevë, регион Gollobordë). Това е едно от най-малките села, където се е запазило и живее компактно българско население, изповядващо исляма. Българите тук са съхранили старите обичаи и архаичния си български език.

Във фолклора им се чувства общият духовен извор, от който са черпели и продължават да черпят мотиви от старо и по-ново време. От народното майсторство на българина са се възхищавали всички изследователи. Нека споменем и факта,свързан с посрещането и издаването на Сборника на братя Миладинови извън пределите на българските земи. Така се възхищават дори днес и албанците, в Албания. Те също се наслаждават на народния български талант и продължават да го събират и пазят като скъпоценно съкровище. Един такъв бисер на българския фолклор от Албания от 1960 год. е песен, която може да се открие и в Архива на Института по Фолклор в Тирана.

Събирачът се нарича Ф. Ходжа, а разказвачът е жена на име Фатиме Лила (70 г., домакиня, село Стеблево). Песента е написана на български с албанска азбука (виж на последната страница). Това е една хубава балада, в основата на която стои фолклорният мотив за повторното опознаване на брат и сестра и за риска от кръвосмешение. Тя е озаглавена “Шетат ми се дете аджамия” (в ориг. “Shetat mise dete axhamija”).

В споменатия сборник на Миладинови този мотив се среща в няколко песни. Тръгвайки от развоя на събитията и артистичната физиономия на вариантите могат да се различат два основни типа, към които се включват всяка една от песните с този мотив. Към първия тип се отнасят песни, в които се стига до кръвосмешение и след което настъпва опознаването между брат и сестра (такава е песента “Брат и сестра” стр. 214).

Вторият тип включва песни, в които братът и сестрата се предупреждават и не се достига до кръвосмешение. Този тип може да бъде разделен на два подтипа, в зависимост от това как започват. Песните от първия подтип започват с ограбването на момиче от войник (“Яничар и руса Драгана” стр.173), а към втория включват песните, които започват с продаването на невестата от мъжа й за погасяване на натрупани или наследени дългове.(“Стоян, невеста и турче потурче” стр. 247).

Песента от село Стеблево “Шетат ми се дете аджамия” може да се включи към втория тип (второ подразделение) тъй като е свързана с дълговете, които мъчат главния герой. В тази песен срещаме практиката на продаване-купуване на хора (жени), практика, която оформя възможностите за основния мотив в баладата-риска от кръвосмешение. Същ е мотивът и в песните от първия тип от братя Миладинови, само че причините, които допринасят за това са други (отвличане).

Този главен мотив – риск от кръвосмешение - ни води към древността, към във времето, когато обществото е в борба за спиране на “хоризонталните” сватби вътре в семейството. Те са свързани с исторически причини, и стават основа за раждане на балада. Народният певец отразява стремежът за промени, които иска обществото: спиране на кръвосмешението. В баладата от с.Стеблево се чувства лекият мюсюлмански колорит, свързан с времето на ислямизация на Балканите, в това число и на българското население в Голо Бърдо. Но това впечатление е само външно. Баладата е озаглавена “Шетат ми се дете аджамия” по първиа стих на песента. В нея героите нямат имена.

В началото е отразено неспокойствието на младо момче, което ходи с наведена глава (шетат ми се дете аджамия...../ глава доржит у сурова земя.). За сполетялата го беда научаваме късно от диалога между майката и сина. Първа пита майката (Ой ти дете, дете аджамия/ шо се шеташ из мермер авлия? ..../ глава доржиш у сурова земя?). Момчето разказва това, което го измъчва (пристанале турци анадолци,/ побарале бабови борджои). Научаваме, че паричното задължение е наследено от бащата. Идеята за продаване на невестата за угасяване на дълговете идва от майката на момчето. Тя съветства сина си да продаде невестата (промения убава невеста/ истайсия на болук пазара/ побарайе една тешка цена). Младата жена разбрала за плана, и не оказва никаква съпротива; запазва спокойствие, когато я приготвят за продан на големия пазар (я промена дете аджамия/ я истайе на болук пазара). Купувачът е също така младо момче(дете аджамия), той води кратък диалог с продавача и я купува (...и я зеде дете аджамия). Най-важният момент в песента е къщата на младия купувач. Следва драматичен диалог между невестата и новия господар (въпроси на младежа и отговори на момичето), стига се до идентификация на героите.

В песента от Миладиновия сборник едно пиле пее и предупреждава (че’ се чуло и видело/брат и сестра да се зе’ет!), т.е. проблемът се разрешава от птиците, които подсказват за риска, който може да се случи. Този момент отсъства от песента от Стеблево. Тук опознаването е свързано с музикалния талант на младежа (кога трамбураше, земята тресеше/ кога поврашаше, сашжете пажайе) и с липсата на една част от тялото-малото пръстче на единния крак (десната нога без малото поршче). С малки разлики песента прилича на другите български варианти. С опознаването между брата и сестрата се слага край на броденето на героите към трагичния път – извършване на кръвосмешение . Баладата завършва със завръщането на невестата при собствения и мъж и с опрощаване на дълговете от открития брат (Е паре му ариза, и нежеста му даде).

 Понеже, тук на Балканите се живее не само в съседство но и съвместно, налице са песни с еднакви мотиви. В подобна среда живеят и българите (в Албания) от Голо Бърдо. Те представляват мост за осъществяване на балканските контакти (в случая между българи и албанци). Днес тези мотиви са общобалкански. Подобни мотиви откриваме и в албанския фолклор. В непосредствена близост до албанските села в Голо Бърдо се среща подобен албански фолклорен мотив (Аli Borxhalia ‘Али борджалия’).

 Фолклорът на българите от Албания не се изчерпва с общността на една или друга песен или на един или друг мотив, защото песенното народно богатство е много голямо. Пред изледователите днес стои огромно неразработено поле, което ни напомня за мислите от предговора на Сборника на Миладинови: “Препишвеещем толку песни, мислит човек, че се исцърпи сето богатство; но когато поминвит во друга махала, тамо нахождат много други песни, како от нов извор. Затова требит да чекаме още много други да се прикладат на овие песни, ако любопитен човек издирвит това”. А ето и един от записаните варианти в оригиналния му вид и в транслитерацията му на кирилица...

Целият материал четете по-долу:

In Memoriam: Илия Манолов (1929 - 2019)

четвъртък, 14 ноември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2004, кн. 2. Динчев, К. Л. - Манолов, Ил. Революционната народна песен от Македония. С., 2003 ... 144 - 148

През 2003 г. излезе и вторият том от изследването на Ил. Манолов, озаглавен "Революционната народна песен от Македония“ (първият е от 1994 г.). Вероятно за широк кръг читатели от други области на знанието бе неочаквано, но не и за фолклористите (филолози и етномузиколози). 

Макар да знам, от дългите години на съвместната ни изследователска работа, че това не беше приоритетна тема в неговите научни дирения, все пак ще напомня, че още в 70-те и 80-те години на XX в. в статия за пиринския фолклор (сп. Славяни, кн. 8, 1972), в алманах "Струма“, кн. 1, 1990, в Музикални хоризонти, кн. 17-18, 1988 г., той засяга различни аспекти от развитието на революционния музикален фолклор. 

А в предоставените на вниманието ни последни трудове това добре личи, ако се погледнат датировките на записите, които са отпреди 80-те години. Както отбелязва авторът, още от студентските си години сам, а впоследствие с Ник. Кауфман, посещава селата Кономлади, Капатово, Кулата и други селища по течението на Струма и Места, където записва интересен материал..."

 Целият материал четете по-долу:

Изложбата за сръбския погром в Босилеградско гостува в Благоевград

сряда, 13 ноември 2019 г.

На 14 ноември от 17:00 часа във фоайето на Регионалния исторически музей - Благоевград ще бъде открита фотодокументална изложба „Погромът на Босилеградско 15 – 16 май 1917 година”.

Събитието е по повод 100 години от подписването на несправедливия Ньойски договор. Автор на изложбата е доц. д-р Ангел Джонев. 

Използвани са документи от Централен държавен архив, Научен архив на Българска академия на науките, Държавен военноисторически архив-В.Търново, Държавен архив – Кюстендил и РИМ - Кюстендил.

Вижте плаката по-долу:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019