Цариградска посланическа конференция (1877)

сряда, 14 ноември 2018 г.

Стефан Грънчаров

На 20 януари 1877 г. се закрива Цариградската посланическа конференция на Великите сили, която решава да се създадат две автономни български области.

Западната област с главен град София, обхваща санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, Серски и казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур и Източна област с главен град Търново включва санджаците Русе, Търново, Добруджа до устието на Дунав, Варна, Сливен, Пловдив и Лозенградска, Свиленградска и Елховска кази от Одринския санджак.

Погромът над ВМРО във Вардарска Македония (1946)

вторник, 13 ноември 2018 г.

60 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Александър Гребенаров

През май 1946 г. в Скопие, Битоля, Велес и Щип са разкрити и арестувани от югославските комунистически власти ръководните дейци на ВМРО. Няколко месеца по-рано, на 20 октомври 1945 г., в Скопие е възобновена дейността на ВМРО.

Избрано е централно ръководство от 13 души, начело с д-р Васил Иванов от Струмица, д-р Коста Тренчев от с. Царево село, д-р Коста Терзиев от гр. Кукуш, Георги Гоцев, Кирил Сивески, Благой Гащеев, от Щипско, Асен Чаракчиев от Скопие и др.

Новата ВМРО е продължителка на ВМОРО и ВМРО от времето на Даме Груев, Гоце Делчев, Т.Александров и Ив. Михайлов. Тя си поставя за цел да се противопостави на връщането на Вардарска Македония към Югославия, с която не я свързват исторически, културни и политически връзки. Основна изява на ръководството на ВМРО е изпратеният меморандум до Парижката мирна конференция през април – май 1946 г.

 В него се апелира към правителствата на Великите сили да се застъпят за правото на самоопределение на българите във Вардарска Македония и създаване на свободна и независима Македония под гаранциите на САЩ и Англия. Арестуваните ръководители на ВМРО са осъдени на смърт от югославските власти. Намесата на ООН спасява видните българи от разстрел, но те прекарват по 10-15 години каторга, като голяма част от тях оставят костите си из югославските лагери и затвори.

Лазар Томов (1878 - 1961)

понеделник, 12 ноември 2018 г.

Лазар Томов
(1878 - 1961)
Томов, Лазар (Л. Т. Крайнов) (12 ноември 1878, Годлево – 3 март 1961, София)

Доц. д-р Стоян Германов 

Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, революционер, публицист. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1896), учител в Мехомия (дн. Разлог) и Банско (1897–1900). 

Среща се с Г. Делчев и става член на ВМОРО. От есента на 1900 г. е студент в Историко-философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, поддържа връзки с дейци на ВМОРО и съдейства за успешния завършек на акцията „Мис Стоун“. В навечерието на въстанието напуска университета (1903) и се присъединява към четата на С. Молеров; делегат е на конгреса на Разложката революционна околия (5 септември 1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода на чета. 

През 1904 г. Лазар Томов завършва висшето си образование и е назначен за учител в Сярското педагогическо училище. Томов е делегат и открива Първия (редовен) конгрес на Серския революционен окръг (29 юли 1905); избран е за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). Преследван от турските власти, се завръща в България. Учителства в Бургас. След Младотурския преврат (1908) е учител в Сяр и Скопие. Участва в Първата световна война, след демобилизирането е учител във Втора мъжка гимназия в София. 

Редактор на сп. „Илюстрация Илинден“ (1927-1944), един от редакторите на алманах „Македония“ (1931); председател на Илинденската организация (1939–1944); участва в дейността на македонските културно-просветни дружества. Автор на книгата „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953).

Орден "Стара планина" за големия българин Панде Ефтимов

петък, 9 ноември 2018 г.

По предложение на Инициативен комитет, в който участват членове на Македонския научен институт, медии, учени, дипломати, политици и общественици на 6 ноември 2018 г. Панде Ефтимов бе удостоен посмъртно с орден „Стара планина” втора степен за големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхраняване на българщината в Република Македония. На тържествена церемония в Гербовата зала на Президенството, на която присъстваха негови близки, както и членове на МНИ, държавният глава г-н Румен Радев връчи отличието на Наум Ефтимов – син на Панде Ефтимов. 

„Панде Ефтимов, заяви президентът Р. Радев, не доживя своето отличие, но за мен е чест да го връча в присъствието на неговите близки, неговите съратници и на хората от инициативния комитет, които започнаха и довършиха това родолюбиво дело – той да бъде отличен днес“. Той бе достоен защитник на българското име в най-тежките времена на срамно и жестоко посегателство. „Не случайно го наричат пазител – не само на българската искра в Македония, но и на духовното единство на хората от двете страни на границата. Убеден съм, че Панде Ефтимов ще остане редом до плеядата будители и мъченици, които Македония от векове дава на нашия народ“, подчерта в словото си държавният глава. 


ПАНДЕ ЕФТИМОВ 

 Панде Ефтимов, напълно основателно определян като Патриарх на българщината в Македония, е роден 15 март 1932 г. в село Претор, на брега на Преспанското езеро, тогава в Кралство Югославия. Той е внук на революционера от ВМОРО Панде Суджов, който е убит от сърбите. Висшето си образование Панде Ефтимов завършва във Филологическия факултет на Скопския университет. Тогава започва неговата патриотична дейност. За първи път е арестуван на 21 години. Заподозрян е в писане на стихове с „подозрително съдържание”. Освобождават го, но скоро след това отново е арестуван с обвинението, че работи против обществения ред в Титова Югославия. Осъден е на 4 години затвор и изпратен в мина Плачковица. Поради кризата за педагози в Македония е освободен предсрочно, и е назначен за учител в село Стрежево, Битолско. След казармата печели конкурс в Радио „Скопие”. За трети път е арестуван на 17 април 1972 г. Следствието продължава 9 месеца. Обвиняват го в македонски национализъм и че иска отделянето на Македония от Югославия и присъединяването ѝ към България. 

В документите на обвинението е записано „българофилство”, а за подобно обвинение се предвижда смъртна присъда. Спасява го активната публична защита в западния печат, но все пак получава присъда от година и половина затвор. Този път е изпратен в затвора „Идризово” край Скопие, а след освобождаването му са му отнети всички граждански права. Тайните служби се страхуват от неговата дейност, въпреки, че в продължение на 20 години е с отнети лични документи. Получава ги обратно през 1992 г., когато Македония е обявена за независима държава. След завръщането от затвора синовете му не го познали, отраснали без него! Пандевци, дядо и внук, са свързани със спасяването на важни за българското културно-историческо наследство в Македония писмени паметници. И ако през 1916 г. дядото Панде Суджов участва като войник в пренасянето на плочата със Самуиловия надпис от църквата на с. Герман, Преспанско, в Щаба на българската армия в Кюстендил, то четири десетилетия по-късно, през 1956 г., внукът Панде Ефтимов заснема и спасява от унищожение друга каменна плоча с уникален за историята надпис. С риск на живота си той изпраща снимката в България, където учените откриват, че става дума за надпис от епохата на българския цар Иван Владислав. В този текст, известен като „Битолски надпис”, категорично и автентично се доказва българският характер на семейството на цар Самуил. 

И до днес този артефакт е сред най-силните аргументи на българската наука против манипулирането и фалшифицирането на историческите извори в угода на съвременния македонизъм. Пак през този период П. Ефтимов спасява от унищожение училищния архив в с. Лера, Битолско, където е назначен за учител. Успява да съхрани и да предаде значителна част от него на български изследовател. Той опазва от забрава и множество фолклорни материали, които записва по време на теренни експедиции. Чрез тези важни елементи на историческата памет – език и фолклор, се откриват по-стари пластове на българската традиционна култура в Р Македония. 

Част от записаните песенни текстове на народни песни са посветени на участието на България в Първата световна война на Македонския фронт. Не на последно място П. Ефтимов е горещ популяризатор на българската военна история. В множество обществени и научни форуми, както и пред медии, вкл. в Р България, той публично отстоява историческата истина за войните през 1912–1918 и 1941–1944 г., водени в името на българския национален идеал. На него се дължи възстановяването на паметта за сражения, както и на български военни гробища, намиращи се в пределите на Р Македония. Панде Ефтимов почина на 13 август 2017 г. във Военна болница в София, където бе на няколкомесечно лечение. Коварната болест го повали тъкмо когато той се радваше, че най-после отношенията между Р България и Р Македония имат шанс да се подобрят. Три дни по-късно бе погребан на гробищата „Бутел” в Скопие.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018