Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. Николов, Ст. Непубликуваният мемоар на Венизелос до крал Константин от края на януари 1915 г . … 97 - 102
За България след 1878 г. основна външнополитическа цел и задача е
осъществяването на националното обединение. Но Балканските войни от
1912 - 1913 г. въпреки подвизите на българската войска, поради неумението
на висшите ни управници тогава, завършват с първа национална катастрофа.
България се оказва заобиколена от страни, с които е воювала заедно и
към които има справедливи, обосновани върху принципа на народността, териториални претенции. През лятото на 1915 г. започва Първата световна
война между Централните сили (Австро-Унгария, Германия и присъединилата се по-късно Турция) и Антантата (Великобритания, Франция, Русия, Сърбия, Черна гора).
Така през есента на 1915 г. на Балканите остават неутрални България, Гърция и Румъния, а създадената през 1912 г. Албания до края на световния конфликт така и не успява да започне нормален
държавнотворчески процес.
За воюващите коалиции спечелването на съюзници сред неутралните балкански държави придобива голямо значение. В особено голяма степен това се отнася за България, която има ключово положение на Балканите и най-добрата армия на полуострова.
Същевременно
за присъединяването на България, било към Централните сили, било към
Антантата - възлов остава проблемът за Македония под сръбска и гръцка
власт, където под ново робство попадат близо 1 милион македонски българи. Започва голямото наддаване за царство България, познато в световната
история като "горещото българско лято от 1915 г.“ - период на най-интензивни преговори.
Целия материал четете по-долу:
