About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Научна кръгла маса "110 години години Свобода" (1912 – 2022)

05/10/2022


Община Благоевград
Македонски научен институт
Югозападен юниверситет "Неофит Рилски" - Благоевград
Регионален исторически музей - Благоевград
Държавен архив - Благоевград

О Р Г А Н И З И Р А Т 

НАУЧНА КРЪГЛА МАСА 110 ГОДИНИ СВОБОДА (1912 – 2022)


П Р О Г Р А М А 

12.30 – 13.00 

Регистриране на участниците 

13.00 – Официално откриване, приветствия 

Председател: проф. д-р Георги Николов (СУ "Св. Климент Охридски", Председател на Македонски научен институт) 

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ 

Секретар: доц. д-р Валентин Китанов (ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград) 

13.30 - Доц, д-р Димитър Тюлеков (ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград) „Националният въпрос във външната политика на България по време на войните от 1885 – 1945 г. Опит за сравнителен анализ“ 

13.45 - Доц. д-р Георги Георгиев (Институт за исторически изследвания – БАН) „Царство България в търсене на балкански съюзници за решаването на македонския въпрос“. 

14.00 - Д-р Елена Александрова (РИМ Благоевград) „Спомените на Георги Чавеев за Балканската война“ 

14.15 - Д-р Георги Тренчев – (НУ „Яне Сандански гр. Разлог) „Действията на доброволческите чети и четите на ВМОРО по поречието на река Места по време на Балканската война от 1912 г.” 

14.30 - Дочо Николов „Град Дойран през Балканската война“ 14.45 - Доц. д-р Слави Славов (Институт за исторически изследвания – БАН) "Магарешките атентати" на ВМОРО и тяхната роля за избухването на Балканската война" 

15.00 - 15.15 Кафе пауза 

15.15 Премиера на документалния филм „Обречени на истината“, който показва делата на двама журналисти - Джеймс Баучер и Вероника Герин; организатор - Общински съвет по наркотични вещества, Община Благоевград 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ 

Секретар: доц. д-р Димитър Тюлеков (ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград) 

15.45 - Доц. д-р Димитър Митев (СУ „Св. Климент Охридски) „Стратегическото противоречие Македония - Тракия в българската външна политика в началото на ХХ в. Обречена ли бе България да загуби Балканската война?" 

16.00 - Д-р Елена Чалгънова (РИМ Благоевград) „Председателят на ВМОК Стоян Михайловски и негови първи печатни издания, съхранявани в РИМ – Благоевград“ 16.15 - Доц. д-р Валентин Китанов (ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград) „Тютюнът и мястото на Горна Джумая и Пиринска Македония в стопанското осмисляне на Балканската война“ 

16.30 - Д-р Кирил Алексиев (РИМ Благоевград ) „На крилете на пропагандата: Внушенията от пропагандните картички от 1912 г.“ 

16.45 - Д-р Биляна Карадакова (РИМ Благоевград) „Прилагане на независима експертиза за наградни отличия от войните за национално освобождение и обединение от фондовете на РИМ – Благоевград“ 

17.00 - Доц. д-р Наум Кайчев (СУ "Св. Климент Охридски", зам. Председател на Македонски научен институт) "Освобождението на Пиринска Македония в общобалкански контекст" 

17.15 - Дискусия

МНИ на два научни форума и с две изложби в Гоце Делчев

04/10/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 9

На 19 септември 2022 г. Македонският научен институт, съвместно с Община Гоце Делчев, Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Исторически музей – Гоце Делчев организира два форума в гр. Гоце Делчев, проведени в Заседателната зала на Общинския съвет. 

Първият бе посветен на 150 години от рождението на Гоце Делчев, а вторият бе по повод 100 години от създаването на Македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада. 

На събитието присъстваха известни учени – преобладаващата част от които членове на МНИ, ръководството на Община Г. Делчев, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, учители, ученици и общественици. Приветствие към участниците и гостите произнесоха г-н Владимир Москов – кмет на Община Гоце Делчев, Неврокопският митрополит Серафим и председателят на МНИ – проф. д-р Георги Николов. 

Водещият кръглата маса „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея“ доц. д-р Александър Гребенаров след встъпително слово предостави думата за изказване на проф. д-р Михаил Неделчев. Известният изследовател и преподавател очерта връзката между Гоце Делчев и Пейо Яворов, направи паралел с друга подобна двойка Васил Левски и Христо Ботев, спря се на творчеството на Кирил Христов, Антон Страшимиров, Христо Силянов, Димитър Талев, отразили значимостта на дееца легенда Г. Делчев за освободителното движение на македонските българи.

Изказването на проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова бе посветено на името Георги (Гоце) Николов Делчев. На базата на събраните данни тя представи обобщен анализ на откритите от нея 109 умалителни имена на името Георги, едно от които е Гоце. Уверена е, че броят на имената е още по-голям, което ще се разкрие от допълнителни изследвания. 

Основен акцент в доклада на доц. д-р Георги Георгиев „Идейният свят на Гоце Делчев“ бе насочен към идеологическите виждания на дееца за освобождението на Македония. На базата на исторически извори, вкл. и спомени на известни националноосвободителни дейци, той изрази становище, че Гоце Делчев е чужд на мисълта за политически сепаратизъм и възприема автономията като спасителна идея за българите в Македония – етап от нейното присъединяване към България. 

Д-р Георги Тренчев очерта педагогическия период на Г. Делчев, назначен от Българската екзархия за учител в Щип. Тук се запознава с Даме Груев и се посвещава в революционното дело. През 1896 г. Гоце Делчев е назначен за учител в Банско, където за кратко време изгражда организационна мрежа от комитети в региона. Мнението на д-р Тренчев, е че проявените качества в просветната сфера нареждат дееца не само сред плеядата известни революционери, но и като български народен будител. 

Доц. д-р Слави Славов обърна внимание на стремежа на Делчев да разширява, дори с цената на известни компромиси, организационната база и влияние на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Бе подчертано, че макар и ръководител на Четническия институт, той разглежда насилието (смъртните наказания) като крайна мярка и се въздържа от него, което в значителна степен го отличава от останалите боеви ръководители на Вътрешната организация. 

Докладът на Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог, поднесе нова тема пред присъстващите. Чрез показаните в презентацията материали, съхранявани във фондовете на музея, се онагледи дейността на Гоце Делчев в Разложко и региона, която рядко попада във фокуса на изследователите. 

В последния доклад на форума „За европейското в българското революционно строителство на Гоце Делчев“ доц. д-р Димитър Тюлеков определи дееца като класически пример за политически воин – самопожертвователен революционер, народен водач, идеолог с геополитически прозрения, загрижен за международното положение, но и за неравноправния статут на свободна България, носител на идеал за национално-политическа свобода за българите в Македония Одринско. 

 *  *  * 

След прочетените доклади доц. Гребенаров представи чрез мултимедия изложбата „150 години от рождението на Гоце Делчев“, съдържаща илюстративни материали и документи за именития деец. Тя е подготвена от Македонски научен институт, Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ, Регионален исторически музей – Благоевград и Българско сдружение на родовете от Македония. 

Нейни автори са доц. д-р Ал. Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и докт. Николета Войнова. Във фоайето на общината гостите разгледаха още една изложба „Рисуване лика на Гоце Делчев“ от Конкурс за детска рисунка, проведен в общината. Във времето между двата форума участниците и гостите в тях, заедно с ръководството на Община Гоце Делчев, отдадоха почит към Апостола на Македония, поднасяйки венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев в града. 

 *  *  * 


На втората кръгла маса под надслов 100 години МПО“ с водещ доц. д-р Георги Георгиев, основен доклад изнесе доц. Ал. Гребенаров. В него той очерта емигрантските вълни от македонски българи, пропътували през океана, за да се спасят от турските издевателства до 1912 г. и от геноцида във Вардарска и Егейска Македония след края на Първата световна война. 

Припомнени бяха детайли от учредяването на МПО през октомври 1922 г. и стремежите на македонската емиграция в Северна Америка да отстоява десетилетия наред българския характер на областта. Спря се и на ситуацията в МПО след провъзгласяване на Р Македония като независима държава, когато на ръководството им се внушават от Скопие антибългарски тези за народностния характер на областта. 

След множество симптоми през следващите години за невярно интерпретиране на културно-историческото наследство на българите и техните потомци в Република Македония (дн. РС Македония), преди дни достигнаха в Македонския научен институт обнадеждаващи вести за начало на идеологически обрат. 

Информацията е изпратена от Василен Васевски от МПО-Чикаго до МНИ след юбилейния конгрес на МПО, проведен на 3 — 4 септември във Форт Уейн, щата Индиана, САЩ (публикувана е в рубриката „Новини“). 

 В доклада си, посветен на един от учредителите на МПО Владимир Каназирев, д-р Елена Чалгънова очерта основните моменти от неговата биография, свързани с проявите на македонските българи зад океана. Тя се спря на негови идеи за съхраняване на българската национална идентичност на емиграцията от Македония, стояща далеч от роден край, както и някои биографични данни от проявите на дееца в Северна Америка. 

В заключителната част от кръглата маса бе дадена думата на Тодор Гаджев – директор на филиала на Института по история на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“ в гр. Гоце Делчев. 

Той запозна присъстващите със строежа на модерната сграда, приютила ценни документални материали, вкл. аудио и видео записи с известни дейци на емиграцията, разказа за усилията при транспортирането и подреждането на научния архив, библиотеката и музейната колекция, подчерта непреходната стойност на събрания документален масив, оценен от известни учени. 

 В заключителната част от форума кметът на града г-н Вл. Москов, проф. М. Неделчев, проф. Г. Николов и доц. Ал. Гребенаров бяха единодушни в оценките си, че съхранените архиви, книги и музейни предмети в Института по история на българската емиграция в Северна Америка са неоценимо богатство – част от българското културно-историческото наследство, което трябва да остане за поколенията в гр. Гоце Делчев. 

 След закриването на форума участниците разгледаха експонираната в Историческия музей в гр. Гоце Делчев изложба „100 години Македонски политически/патриотични организации в САЩ и Канада“, подготвена от Македонски научен институт, Институт за исторически изследвания и Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ. 

Изложбата показва преломни събития от живота на най-дълголетната македонска организация, създадена на 1 октомври 1922 г. във Форт Уейн от емигранти, потърсили убежище „зад океана“, заради репресиите над българското население в Егейска (Беломорска) и Вардарска Македония. Единадесетте пана са наситени с документи и илюстративни материали, в голямата си част неизвестни за обществеността. 

Те са придружени с пояснителни текстове на български и английски език, което позволява изложбата да бъде „пътуваща“ и извън границите на България. Нейни автори са доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Ангел Златков и докт. Николета Войнова, а дизайнът е на Гергана Николова-Арабаджиева. 

Доц. д-р Александър Гребенаров

Жорж Нурижан (1892 - 1981)

03/10/2022


130 години от рождението на Жорж Нурижан
(Джорджо Нуриджани) (23 септември 1892, Ливорно, Италия – 7 май 1981, Рим) – италиански филолог, литературен критик, публицист и писател от арменски произход, автор на книги, популяризиращи българската история и култура сред италианското общество.

Завършва гимназия в Стара Загора (1911), където се установява семейството му и баща му е лекар. Завръща се в Италия и завършва право в Римския университет. По време на Балканските войни написва статията „Македония и българите“ в римското сп. „Хуманитас“. В нея се разкрива българският произход на населението в областта и справедливите искания на България. 

През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. Съветник е на папския нунций Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII). Става учредител и председател на Дружеството на чуждестранните журналисти в България (1920). 

Развива огромна обществено-публицистична дейност, намерила израз в над 3000 статии и студии. Изявява се в столичните вестници и праща свои кореспонденции в повече от 30 италиански вестници и списания, като: „Кориере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и др. По покана на Изпълнителния комитет на македонските братства през 1921 г. участва в провеждането на анкета в пограничните райони на България за документиране на сръбски изстъпления. Резултатите публикува през април с.г. в италианския в. „Идеа Национале“. 

Запознава се с водачите на организациите на бежанците от Македония, Тракия, Добруджа и Западнитепокрайнини. Има срещи с Иван Михайлов. Заминава за Италия и издава книгата си „Македонска трагедия, гледана от Рим“ (1933). В нея публикува мненията на повече от 40 италиански държавници, политици, общественици и културни дейци за събитията в Македония. Тя става начало на серия от над 50 книги („Италия и България“, „Българо-италиански речник“, „Зад кулисите на политиката“ (1943) и др.), посветени на България. 

 В тях многократно изтъква българския характер на македонските славяни. От 1935 г. е директор на в. „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Политическите промени на 9 септември 1944 г. го заварват в България. На 10 ноември с.г. в София е съучредител на организацията Общество за култура и изкуство, която подпомага усилията за извеждане на България от международната изолация. 

През 1947 г. Ж. Нурижан е принуден да напусне България и продължава своята творческа дейност в Рим. В Италия е номиниран за Нобелова награда за литература. През 1966 г. променя коренно своите становища, които в продължение на 40 години отстоява по отношение на Македонския въпрос. Възприема македонизма за свое верую и стига до самоизобличения в последващите си публикации. Поради пречки от политически характер, до смъртта си не успява да посети отново своето второ отечество – България.

Тодор Лазаров (1869 - 1912)

02/10/2022

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 9

110 години от смъртта на Тодор Лазаров Хаджидимитриев (1869, Щип – 28 септември 1912, София) – български революционер, член на Задграничното представителство на ВМОРО. 

След завършване на VI клас в Солунската българска мъжка гимназия е назначен за прогимназиален учител в Щип. Заклет от Даме Груев, влиза в първия революционен комитет в родния му град. Напуска училищното поприще след една учебна година, за да се занимава с търговия. 

След два ареста през 1899 г. е заловен и изправен пред съдебните власти за революционна дейност. Излежава присъда от 4 години в затворите в Скопие и Прищина. Участва като делегат на Солунския конгрес (ян. 1903). След Хуриета (1908 г.) участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове. Избран е за Задграничен представител на ВМОРО през 1910 г.

100 години МПО в снимки и документи

01/10/2022


На 1 октомври 1922 г., на конгрес във Форт Уейн, се учредява Съюзът на македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада, популярен с абревиатурата МПО. Организацията е създадена от македонски българи, потърсили убежище „зад океана“, заради репресиите над българското население в Егейска (Беломорска) и Вардарска Македония. 

По повод 100 годишния юбилей на тази най-стара организация на македонски българи и техните потомци в Северна Америка, Македонският научен институт изпрати поздравително писмо до делегатите на нейния конгрес, отбеляза събитието с кръгла маса в Гоце Делчев и изложба.
Включените в нея пана, наситени с документи и илюстративни материали, показват преломни събития от живота на МПО. Те са придружени с пояснителни текстове на български и английски език. 

Автори на изложбата, която жителите и гостите на гр. Гоце Делчев могат да видят в Историческия музей в града, са доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Ангел Златков и докт. Николета Войнова, а дизайнът е на Гергана Николова-Арабаджиева. 


Доц. д-р Александър Гребенаров

***

Представяме ви оригиналите на Учредителния протокол, които понастоящем се съхраняват в Института по история на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“, любозено предоставени за публикуване на уебстраницата на Македонския научен институт от г-н Тодор Гаджев, директор на Института. 




От „пробългарската“ ВМРО-ДПМНЕ не остана нищо, май

29/09/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 9

С идеята за референдум против Договора с България най-голямата партия в Северна Македония се простреля в крака Тъкмо да напиша колко вредна е идеята на ВМРО-ДПМНЕ за референдум против Договора за добросъседство и приятелство с България, когато дойде новината, че председателят на парламента в Скопие Талат Джафери е отказал да я включи в дневния ред на Събранието. Даже взел, че се аргументирал с текстове от конституцията на страната, която му дава право да стори това. По такъв начин процедурата за организиране на общодържавна анкета по въпроса за Договора с България е прекъсната и по всичко изглежда, че е умряла преди още да се е разгърнала. 

Пък и от Брюксел чрез своя постоянен представител в Скопие Дейвид Гиър дадоха ясно да се разбере, че евентуалното провеждане на референдум с така поставения въпрос е сериозна заплаха и пречка пред евроинтеграционните процеси на страната. (Виж „Нови за Република Северна Македония“). 

Разбира се, ще е твърде наивно да си помислим, че с това становище на Талат Джафери публичният дебат около идеята на ВМРО-ДПМНЕ за референдум се изчерпва. Напротив, даже си мисля, че отказът на спикера на Събранието да „вкара“ в парламентарна процедура предложението на опозиционната партия ще ожесточи още повече вътрешнополитическия дебат, който и без това се води по високите октави на публичното говорене. Няма никакво съмнение, че той ще продължи. 

Какво пък, нали това искахме – да оставим нашите братовчеди сами на себе си да решат какво искат и как да го постигнат, да преценят готови ли са на някакви евентуални жертви, без които пътят им към европейското семейство няма как да приключи успешно. Нали така по същия този европейски път всички държави от Източна Европа без изключение, повтарям – без изключение, платиха своята цена. 

В това число и България със затварянето на четирите си ядрени реактора, които в сегашната остропроблемна ситуация с енергоносителите щеше да ни бъде от голяма полза. На нас, а и на съседите ни, в това число и най-вече на Република Северна Македония. Да, вероятно ще са прави за пореден път онези местни анализатори, които виждат идеята за референдум като съществена част тъкмо от вътрешнополитическата борба, чиято цел от централата на ВМРО-ДПМНЕ определят като „извънредни избори на всяка цена“. 

Това е мантрата, с която лидерът на опозиционната партия Християн Мицковски ляга и става, както се казва. Основната му аргументация са резултатите от местния вот през миналата година, когато ръководената от него политическа сила нанесе сериозен удар на управляващия СДСМ, спечелвайки мнозинството от общините и по такъв начин се реваншира за тежката загуба от преди пет години. 

Тогава ВМРО-ДПМНЕ, ръководена все още от Никола Груевски, загуби катастрофално местната власт от социалдемократите начело със Зоран Заев. Но това бяха други времена, с друга обществена нагласа, при която избирателите с гласа си показаха, че вече им е дошло до гуша от управлението на Груевски и от изолацията, в която той вкара държавата. После знаете какво се случи. В разбирането за политика на местните партийни лидери има достатъчно много залог на неформални критерии и правила. 

Като това, че всяко правителство трябва да се състои от представители на най-голямата партия на македонците и задължително на партията на албанците, победила във вътрешния спор с другите етнически партии. В момента управлява СДСМ на Димитър Ковачевски с мощното участие на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети. Неформалният критерий, на който се основава искането на Християн Мицковски за предсрочни парламентарни избори, е тъкмо победата на неговата партия на местния вот. 

В това има известна политическа логика, защото победителите искат да използват електоралната енергия на гласоподавателите за промяна на управлението на държавата. Примери на подобна връзка между спечелване на местни избори и извънреден парламентарен вот в историята на суверенна и независима Северна Македония има. Но този път „правилото“, ако това наистина е правило, няма да бъде спазено. 

 Сега обаче обвързването на вътрешнополитическия дебат с основна цел предсрочни парламентарни избор и смяна на властта в Скопие с референдума за денонсирането на Договора с България от 1 август 2017 г. е недостатъчно добре обмислена идея. Дори бях я нарекъл опасна и пълна с провокационен заряд инициатива на хора, които или не искат да видят истинската стойност на подписания с България документ, или са достатъчно лекомислени да го пренебрегват. Да бъдем пределно ясни – ако Бойко Борисов и Зоран Заев не бяха сложили подписите си под документа на 1 август 2017 г., нямаше да се случат много неща. 

Нямаше да бъде вдигнато ембаргото от страна на Атина, продължило повече от 25 години и блокирало евроатлантическия път на Република Македония. Нямаше да има членство на страната в НАТО като гаранция за повече сигурност и стабилност в тези смутни времена. А и като първи задължителен етап, без който европейската интеграция на Северна Македония нямаше да има такава близка перспектива, каквато вече съществува след приемането от парламента в Скопие на предложението на френското председателство. Може да изброим още фактори, но и те ще бъдат от така наречените „външни“. 

Защото Договорът с България за добросъседство, приятелство и сътрудничество стана основа на една геополитическа пирамида от действия и актове, с която различни участници развързаха важен възел на политическия терен в Западните Балкани. Това изтика напред Скопие по пътя към евроатлантическите структури. 

Към тях и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски изпитва интерес, ако се вярва на изявленията му, които той дава когато му се налага. Но практически показва поведение на лидер, чието чувство за държавност и перспектива се размива някъде около тихите и топли води на Вардар. Знаете ли, работих като кореспондент на български медии в Скопие във време, когато основното обвинение срещу ВМРО-ДПМНЕ беше, че е „пробългарска“ партия. 

Дали това е било така или е било част от пропагандата на политическите противници на ВМРО-ДПМНЕ, които винаги са били в лявата част на идеологическия спектър като наследници на някогашните югославски комунисти, не е толкова важно. Става дума за СДСМ, който сега управлява страната в коалиция с албанците от ДСИ и търси пътища да материализира шансовете за успех в преговорния процес за членство в ЕС. 

Нещата се обърнаха очевидно, но това е теренът на „парадоксалната нормалност“, както нарекох ситуацията в отношенията между София и Скопие след подписването на Договора. Защото нищо не остана от вменения „пробългарски“ характер на ВМРО-ДПМНЕ. Нещо повече, сегашният ѝ лидер Християн Мицковски се опитва да завърши окончателно процеса на нейната антибългаризация, започнат и развит от предшественика му Никола Груевски. 

Доста от активните членове на ръководството на партията и от тясното обкръжение на Мицковски също през годините промениха своите позиции на симпатия към България към очевиден стремеж да изглеждат в крак с тоналността, която Груевски продължава да задава откъм Будапеща срещу България. До степен страната ни да бъде определяна като враг № 1 на Република Северна Македония и на хората в нея. Колко лесно се забравят всички неща, които държавата ни направи за оцеляването, стабилизирането и сигурността на някогашната югорепублика. 

 Ако Груевски от Будапеща и Мицковски от Скопие са имали за цел с искането за референдум срещу договора с България да свалят окончателно и завинаги от партията онзи „пробългарски“ етикет – колкото и спорен да е бил той, мисля, че имат известен успех, за съжаление. Щом смятат, че това е цената да се чувстват удобно, да я плащат. Лошото е, че и двамата, пък и техните партньори около тях, няма да се бръкнат в личните си портфейли на доверие и да го вложат в едно решение, което отдалечава европейската перспектива на страната им. Цената ще се плати от хората, които, заблудени или не, ще станат жертва на персоналните амбиции на своите политически любимци, но и на тяхното пълно неразбиране на света, в който живеем днес. 

 А мен лично от дълги години ме мъчи един въпрос, който на фона на описаната дотук ситуация не ми дава мира още по-остро и настойчиво. А той е – как така толкова патриотични формации у нас, които се занимават с проблемите на българите в Северна Македония, а и със самата бивша югорепублика, допуснаха под носа им оттатък границата да се формира политическа партия, която да не крие антибългаризма си. Която да гради цялата си политическа физиономия и практика на основата на езика на омразата срещу съседа си на Изток. И с всичките си действия да го доказва, независимо, че те носят повече вреда на тях, а не на България. А най-обидното е, че става дума за структура, носеща в името си префикса ВМРО, който исторически принадлежи на българското минало и на борбите на българите край Вардар. Имам някои отговори, за които очевидно вече идва времето да видят бял свят, независимо дали ще се харесат някому или не. 

 Костадин Филипов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022