Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Валери Колев. Проф. д.ист.н. Величко Георгиев (1931 – 2015) ... 131 - 132
В нощта на 6 срещу 7 март
2015 г. ни напусна професор д.и.н. Величко Георгиев Илиев. Отиде си една
от легендарните фигури на Историческия факултет на Софийския университет
„Свети Климент Охридски“ и на Новата българска история, човек, който беше
посветил живота си на своята наука и на
Alma Mater.
Роден е на 26 януари 1931 г. в
ловешкото село Загражден. Завършва
специалност история в Софийския университет през 1956 г., след което става
учител. От 1958 г. работи като уредник в
Окръжния музей във Варна, а от 1961 г. е
редовен аспирант в Университета. След
приключване на аспирантурата си е хоноруван асистент в катедрата по История на България. През 1965 г. успешно
защитава дисертацията си „Борбата на
Общия работнически професионален
съюз за укрепване на народнодемократичната власт, 1944–1948 г.“ и е назначен за редовен асистент.
Хабилитира се през
1972 г. с монографията „Буржоазните и дребнобуржоазните партии в България, 1934–
1939 г.“. През 1975 г. е избран за член на Специализирания научен съвет по военна история, а на следващата година – за заместник-ректор на Университета и член на Акаде-
мическия съвет. Заниманията му с административна дейност не пречат на научното му
развитие. През 1984 г. става доктор на историческите науки с монографията „Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на 30-те години
на ХХ век“, а на следващата година е избран за професор.
В Историческия факултет професор В. Георгиев води основния курс по Нова
българска история в различните форми на обучение, а също и специализираните курсове: Изворознание и историография на българската история, 1878–1944; Политически
движения в България между двете световни войни; Политически партии и движения
Македонски преглед, бр. 1, 2015 г.
в България, 1878–1944; Затворени (тайни) общества в България, 1878–1944. За 41 години преподавателска дейност той успява да формира пряко в аудиториите и непряко
– чрез своите научни изследвания и лично присъствие, няколко хиляди професионални историци, които в момента работят като преподаватели в университетите, изследователи в различни научни институти, музейни, архивни и библиотечни работници,
учители, журналисти и общественици.
В тази си работа той проявява изключителна
взискателност както към студентите, така и към себе си, забележителна коректност и
педантичност при преподаването и проучванията си, и особен пиетет към боравенето с
автентични архивни материали, публикувани документи, периодичен печат, дневници
и спомени. Качествата и методите му стават пословични сред професионалните историци. Той е сред основателите на магистърската степен в историческото образование
на Университета, където съсредоточава усилията си в последните години на преподавателската си дейност. Под неговото научно ръководство успешно получават докторските си степени редица колеги, продължаващи да работят в областта на новата българска
история. В този смисъл той оставя след себе си неформална школа, нещо, което мал-
цина са направили.
Професор В. Георгиев има ясно обособена област на научен интерес – общественият живот в България между двете световни войни. С основание той се смята за
най-добрия изследовател на българските политически партии в този период. При него
се забелязва характерната за много професионални историци тенденция към „слизане“
във все по-ранни хронологически пластове, за да се търсят корените на изследваните
събития и процеси и към постепенно разширяване на тематичния обхват в съседни области. Това личи особено отчетливо в началния и крайния етап от неговата изследователска дейност – преходът от периода след Втората световна война към междувоенния
период и последвалият повторен преход към годините на Първата световна война.
Едновременно с това проучванията на политическите партии неизбежно водят до вглеждане в други обществени организации, с които те си взаимодействат и особено към
ключовия въпрос за националното обединение. Именно на националния въпрос той
посвещава и последната си монография „Българската интелигенция и националната
кауза в Първата световна война (Съюзът на българските учени, писатели и художници), 1917–1918 г.“.
Ключов научен проблем за професор В. Георгиев е и публикуването
на извори за новата българска история, в което той намира своя съмишленик в лицето
на проф. д.ист.н. Стайко Трифонов. Незавършената поредица „История на българите в
документи, 1878–1944 г.“, от която излизат първите три обемисти тома, е сред най-популярните документални публикации, които се използват както от професионалните
историци, така и в университетските аудитории.
В спомените на своите ученици професор д.ист.н. Величко Георгиев ще остане
като изключително коректен професионалист от най-висока класа, склонен да посъветва по-младите колеги, без да им налага мнението си. Той е образец за добросъвестност
в историческото изследване и преподаване и за принципност в личното си поведение.
Затова ние, неговите ученици, имаме всички основания да го изпратим с думите:
„Благодарим ти, Учителю!
Светла ти памет!“
