In memoriam: Георги Младенов (1931–2020)

понеделник, 26 октомври 2020 г.

In memoriam: Георги Младенов (1931–2020) 

 На 25 октомври 2020 г. в Торонто на 89-годишна възраст почина изявеният български общественик, родолюбец и приятел на Македонския научен институт Георги Младенов. Георги Иванов Младенов е роден на 18 февруари 1931 г. в с. Мосомище, Неврокопско, в семейството на бежанци от село Търлис, Драмско, една от крепостите на българския дух в Югоизточна Македония. 

Закърмен отрано с разказите за възрожденското и революционно минало на родния край, като дете той става свидетел на участието на България във Втората световна война и на частичното обединение на българския народ, което оставя дълбоки следи в неговия духовен мир. През втората половина на 1940-те години той учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато македонистките югославски пратеници и българските комунистически власти правят неуспешни опити принудително да денационализират българското население в Пиринския край. Младият Георги е сред тези, които не одобряват и публично изразяват несъгласието си с насилствената политика на властта. 

Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, някой се опитва да ги превърне в някакви национални "македонци" небългари. Патриотичното семейство Младенови е дамгосано от тоталитарната комунистическа власт като неблагонадеждно, още повече че по-старият брат офицерът Пандо Младенов (1924-2020) напуска нелегално България през 1948 г., прекосява Атлантическия океан и се установява в Канада. 

 Цялото семейство е интернирано в с. Черни Вит, Тетевенско. Георги Младенов не се примиряма със заточението и търси излаз към свободата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко млади другари той успява да премине южната граница и поема пътя към изгнаничеството. След кратък престой в Гърция 20-годишният Георги се отправя за далечно Торонто, където вече живее неговият брат Пандо. 

Канада става втора родина за двамата братя. Георги Младенов проявява ученолюбие и завършва висше образование - фармацевтика, и се отдава на тази професия близо половин век. Същевременно той не се оттегля от активно участие в обществения живот. Аптеката на Младенов на Данфорд авеню дълги десетилетия е едно от неформалните представителства на българския дух в Торонто, при това разположена в самото сърце на т.нар. „гръцки квартал“ в града. 

 Той става деен член на Македонската патриотична организация (МПО) – на дружеството „Любен Димитров“, което функционира към българомакедонската църква „Св. Георги“, участва активно в годишните конгреси на МПО. Заедно с брат си установява преки връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпомага морално и материално. Той се изявява като един от най-ярките защитници на истината за българщината в Македония през най-тежките години на Студената война, когато официална София мълчи, а симпатиите на Канада и САЩ клонят към необвързаната Югославия на Йосип Броз Тито. 

Независимо от тежката си лична съдба, той не страни от сътрудничество с официална България в името на общите национални идеали. Благодарение и на настоявянията на емигранти родолюбци като него, през 1976 г. в Торонто е открито българско генерално консулство. Промените в България през 1989 г. откриват нови хоризонти за неговото родолюбие. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който дейно подкрепи възстановяването на Македонския научен институт в София. 

В оскъдните и бедни 90-те години на ХХ в. г-н Младенов не пожали парични средства за да набави първата офис техника, така необходима за възкресяване на неговата дейност. Той е най-щедрият личен дарител на МНИ като предостави сериозни финансови средства за непостижимо скъпите за нас тогава компютри „Макинтош“ и друга техника. 

При всяко посещение в България г-н Младенов внася своята лепта в МНИ, като подпомага и други личности и организации, ангажирани с родолюбивата българска кауза. Георги Младенов продължи да се занимава и с издателска дейност. Плод на неговите усилия е списание "Македоно-български преглед "Вардар", което години наред задоволява интереса на четящата публика в емиграция и в България със статии и документи на родолюбива тема. 

Макар и в напреднала възраст, той отрано долови значението на новите технологии и още от 2003 г. започна да издава онлайн списанието „Македонска трибуна“ и да поддържа едноименния патриотичен портал. За своите заслуги към българската патриотична кауза г-н Младенов е избран за почетен член на Македонския научен институт в София. Междувременно той посещава Скопие, води разговори с президента на новата Република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеждава в необходимостта между Република България и Република Македония да съществуват близки добросъседски отношения, като се признават общите корени на народа в двете съседни държави. 

Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изиграл сръбският македонизъм, завоювал със сила обществения живот във Вардарска Македония. Той излъчваше и даряваше околните с подплатено достойнство, гордост и самочувствие. Той бе обаятелен събеседник, носещ духа на стария македонски българин, вярващ в общобългарския обединителен идеал. Неговите статии до последно излизаха на българския правопис отпреди 1945 г. – на същия, с който са си служили Гоце Делчев и Екзарх Йосиф. 

 От Македонския научен институт

200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски

200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски
(светско име Нешо Стоянов Бойкикев) (26 октомври 1820, Кучевища, Скопско – 18 септември 1906, Пловдив). 

 Висш духовник, книжовник преводач, автор на религиозна и църковна историческа книжнина, деец на национално-освободителното движение. Учи в килийното училище на манастира „Св. Архангел Михаил“, в Скопие, Самоков и Прилеп. През 1837 г. приема монашеството в Зографския манастир. Учи в Кишиневската духовна семинария (1839–1844). 

От 1845 г. е в Одеската семинария, а през 1851 г. завършва Киевската духовна академия, защитава дисертация и получава научната степен кандидат на богословските науки. През 1853–1854 г. пребивава в Зографския манастир като наставник на младите монаси. През 1854 г. заминава в Молдова, където е назначен за игумен на манастира Добровец, недалеч от Яш. 

 През 1869 г. се завръща в Зограф. През 1872 г. е ръкоположен за Охридски митрополит, но през 1877 г. след започване на Руско-турската война е отстранен от поста. През 1879 г. е назначен за управляващ Врачанската, а след това – на Ловешката епархия. През 1891 г. е избран за Пловдивски митрополит – длъжност, която изпълнява до смъртта си. Като радетел за българската независима църква и национално освобождение поддържа връзки с В. Априлов, Д. Чинтулов, Б. Петков, както и с Г. С. Раковски, В. Левски, Ст. Стамболов. 

Той е един от основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание. През 1880 г. е вдъхновител на Охридското съзаклятие, за което получава присъда от турските власти. Негови статии и съчинения излизат под различни псевдоними.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 10.

Формите на лексемата „български“ в Егейска Македония

петък, 23 октомври 2020 г.

сп. "
Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Лари (Лабро) Королов. Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония ........ 145 - 148

"...За целите на този текст под Южна Централна Македония се разбират най-източните костурски села12, най-югоизточните лерински (селата по линията Горничево – Зелениче – Прекопана и на югоизток от нея), Кайлярско, Воденско, Мъгленско, Ениджевардарско и Долновардарско, всички от тях на гръцка територия от 1912 г., както и Гевгелийско в днешна Репулика Северна Македония. 

В диалектите там13 се чуват следните форми: бугарин, Бугарка, Бугарйа, бугарцки, бугарцка, бугарцко..

Очаквайте цялата статия скоро...

Македонският въпрос в публикациите на Съюза за освобождението на Украйна

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн.1. Д-р Инна Манасиева. Македонският въпрос в публикациите  на Съюза за освобождението на Украйна  по време на Първата световна война... 135-144

В началото на ХХ век нито обществото в България, нито управляващите познават украинския въпрос като политически проблем. Интензивните контакти между двата народа, създадени през XIX век, са единствено в сферата на културата. Украинската идея, така както я разбира онази част на украинското национално движение, стремяща се към отделянето на украинските земи от Руската империя и създаването на независима украинска държава, е нова и неразбираема за българите в навечерието на Първата световна война. 

В този си аспект украинският въпрос е поставен на дневен ред в България в началото на световния конфликт от Съюза за освобождението на Украйна (СОУ). Съюзът е създаден непосредствено след обявяването на войната, в началото на август 1914 г. в Лвов, Австро-Унгария, но създателите му са украинци, политически емигранти от Руската империя. Основната цел, която си поставя организацията, е изложена в програмния ѝ документ „Наша платформа“, публикуван на 2 октомври 1914 г., предвиждащ създаването на независима Украйна. 

Реализирането ѝ е пряко обвързано с военното поражение на Руската империя в разразилия се конфликт. Съюзът декларира, че ще настоява откъснатите от Русия земи да бъдат присъединени към Австрия и от тях да се създаде отделна автономна област – база за бъдещата независима украинска държава1. 

Австро-унгарското и германското външно министерство проявяват непосредствен интерес към създалата се организация, който се изразява и във финансовата ѝ подкрепа. Тези пари СОУ използва, за да открие представителските си бюра в редица европейски държави – както воюващи срещу Русия, така и спазващи неутралитет. С тях украинската организация започва да издава и собствено печатно периодично издание – „Вестникът на Съюза за освобождението на Украйна“...

Целият материал четете по-късно...

Официални преброявания на населението в Македония (1879 – 1912)

сряда, 21 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, 
год. XLIII, кн. 1. Гл. ас. д-р Станислава Стойчева. Официалните турски преброявания на населението  като извор за етническия характер  на Македония (1879 – 1912) ... 75 - 98 

"...Напълно погрешно е да се смята, че в късната Османска империя няма изградена система от правила и държавна уредба на преброяванията и статистиката. Макар и трудно, европейските методи за статистическо проучване са въведени в империята8. 

От 1893 г. започва да работи и държавното статистическо бюро със своите подразделения по преброяването във вилаетите. Най-опитното статистическо управление (нюфюс незарети) на Балканите след Цариградското, става това в Солунския вилает. В резултат до Балканската война (1912) са проведени две всеобщи преброявания на населението в Османската империя, в това число и на трите „македонски вилаета“ 9. 

Първото преброяване, въпреки че продължава десет години (1881/2 – 1893), остава недовършено в немалко части от империята. На Балканите това са санджаците Дебър и Елбасан от Битолския вилает, Призрен, Ипек (Печ) и Нови Пазар от Скопския вилает и целият Шкодренски вилает (Табл. 3,4)10. Впоследствие тези райони са частично преброени. 

В хода на това първо преброяване започват да се отчитат базови демографски характеристики на населението в съзвучие с европейската статистика като пол (за пръв път са преброени жените в империята), възраст, месторождение и местопребиваване (местно и придошло население), семейно положение, професия и др. Резултатите от преброяването започват постепенно да се обнародват в някои от вилаетските Салнамета. До края на века те се обновяват почти ежегодно и събраните статистически данни дават основата на първия официален Статистически годишник на империята (1897)11...

Един забравен български духовник – Партений Зографски

вторник, 20 октомври 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, 
год. XLIII, кн. 1. Проф. д-р Надя Манолова-Николова. Един забравен български духовник –  Партений Зографски, Поленински и Нишавски... 51 - 74 

Мнозина са духовниците, които създават Българската екзархия в последните десетилетия на ХІХ в. Повече от тях са останали твърде малко познати и изучавани от историческата наука. Слабо са известни и на широката, грамотна общественост. Сред тези дейци на Екзархията е първият българин, станал епископ в Поленинската и по-късно митрополит в Нишавската епархия – Партений. Светското му име е Павел Хадживасилков Тризловски. Проучвания върху неговата биография и духовна работа са правили автори от първата половина на ХХ в. Сред тях са Петър Карапетров (Черновежд), Симеон Радев, Никола Начев и др.1 

Най-пространни и изследователски са текстовете на Лазар Димитров (1869 – 1945)2 и Филип Томов Каваев (1904 – 1974)3. Л. Димитров е роден през 1869 г. в Дебърско. Познавайки много добре този район на Македония, той се чувства като съгражданин на Партений. Деец е на ВМОРО, работил е за Българската екзархия в Цариград, учителства в Одрин, после в Сяр, участник е в Илинденско-Преображенското въстание и е близък на Гоце Делчев. След Първата световна война намира убежище в България. Умира в Пловдив през 1945 г. Благодарение на неговия труд са събрани спомени от роднини и близки на Партений. Очертан е неговият духовен облик с приносите му към българската църква. Текстовете за Дебърско и за Партений са намерили добър прием в реномираните Известия на Семинара по славянска филология към СУ „Св. Климент Охридски“...

Целият материал очаквайте по-късно...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020