1100 години от успението на св. Климент Охридски

сряда, 27 юли 2016 г.

Защо св. Климент е Велички епископ в провинция Западна България и Охридски чудотворец, кой го е ръкоположил и кога е починал

(Според нови извори)

 Доц. Трендафил Кръстанов  

„Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи” според ”Охридската легенда”. Св. Климент Охридски е велик български Учител, духовник и книжовник, ученик и последовател на светите Братя Кирил и Методий, един от строителите на Златния век на старобългарската литература и култура от времето на цар Симеон Велики. От младини следва св. Методий до стария Рим през 867 г., където е ръкоположен на свещенство. След успението на св. Кирил отново последва своя учител в Панония, вероятно в област на немския епископ Вихинг, който го прогонва от там. След смъртта на св. Методий и с Ангеларий и Наум се насочват към България, защото „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие”. Според „Българската легенда” или Пространното житие от Теофилакт Охридски, който там го назовава „Новият апостол Павел на новите коринтяни – българите”, той е съставил прости и ясни слова и поучения за цялата църковна година на български език и е написал песнопения за големите Господски, богородични и светителски празници. А Охридският архиепископ Григорий Втори от ХІV в. заявява, че целият български народ те нарича тринадесети апостол. Името и делото на св. Климент в науката става известно от средата на ХІХ век и до сега са открити, издадени и коментирани както изворите за него на различни езици, така и неговото книжовно творчество. БАН публикува три тома със сигурни и предполагаеми негови творби. През последните десетилетия бяха открити неизвестни произведения с неговото име КЛИМЕНТ или само КЛИМ от български и чуждестранни учени, а публикациите за тези открития са отразени в специализирани библиографски справочници. От два века има дискусия относно столицата на неговата епископия и дали е една или са две. Уточнява се, че постоянното име е Велика, но не можело да се установи такъв град. Проф. Красимир Станчев през 1988 г. заключава, че за решаването на този въпрос е необходим нов извор. 

 НОВ ИЗВОР ЗА ЕПИСКОПИЯТА ВЕЛИЦА И КАНИНА С ЕПИСКОП КЛИМЕНТ ОТ 906 Г. ДО + 25 ЮЛИ 916 Г. 

 Открих такъв извор във Ватиканската библиотека, в архива на Аристархи Ставраки, бивш велик логотет на Цариградската патриаршия, и там се среща епископия ВЕЛЕГРАД И КАНИНА, ЮЖЕН ЕПИР (СЕГА БЕРАТ В АЛБАНИЯ) с епископи: 1. Филарет , 2. Серофим, 3. Сергий 878 г., 4. Даниел, 5. Климент 906 - + 25 юли 916 г. и десетки други до ХІХ в. За този извор бе съобщено още през 1998 г., а през 1999 г. беше изнесен доклад на международна конференция в Софийския Университет и публикуван от Съюза на учените в България „Дни на науката на Република България и Република Македония” и друг текст на английски в "Bulgarian historical review" 1999. През следващите години се появиха други предположения. Солунчанката Ангелики Деликари през 2013 г. твърди без извори, че цар Симеон бил помолил Цариградския патриарх да ръкоположи св. Климент за епископ на нова епархия между Велес и Охрид. Албански археолози и Алексей Пентковски от 2014 г. твърдят, че открили храм в местност Шушеца в Южна Албания с размери 12 х 7 м. и това била епископията на св. Климент. Йордан Табов твърди, че открил град Велич в Западна Гърция и това била търсената епископия на св. Климент, а остров Кефалония била българската Главиница? Още през 1868 г. бератски митрополит Антим Алексудис издава книга „Кратко описание на епископията Велеград” и до тогава в града имало 14 християнски храма, а при описанията на епархията се срещат редица български имена. През ХХ век албански учени съобщиха, че в Бератската църква св. Мария се намират мощи на Ангеларий и Горазд, както и частици от мощи на св. Седмочисленици. През 1986 г. в Солун бе публикувана отново Бератска Служба на св. Седмочисленици наречени Седем равноапостолни светила на България и Далмация; Аз открих авторството и от Григория втори от ХІV в. В отделен канон за Ангеларий и Горазд има акростих Похвала за Ангеларий и Горазд, но открих и името на автора Михаил монах, а това би могло да е самият Борис – Михаил като отшелник в продължение на 17 Сега отново аргументирам своето откритие и с други факти и съображения. Името на епископ Даниел преди 906 г. се среща през 900 г. в писмо до папата, че от Рим били изпратени за славяни моравци трима епископи: архиепископ Йоан и епископи Бенедикт и Даниел. Възможна е идентификацията на боил Йоан, изпратен в Рим през 866 г., с Йоан Екзарх, който според руски ръкопис бил „работил в Рим” и бил преводач на Тълковно евангелие, а това вероятно е превод от латински на старобългарски на 40 Беседи на папа Григорий Велики или Двоеслов от Йоан Екзарх Български. Това мое предположение беше подкрепено от новооткрит печат на Йоан архиепископ на България от проф. Иван Йорданов през 2013 г. 

 КОЙ Е РЪКОПОЛОЖИЛ СВ. КЛИМЕНТ ЗА ЕПИСКОП? 

 Според тези нови извори княз Симеон през 893 г. е извикал презвитер Климент в столицата Преслав и е възложил на архиепископа на България Йоан да го ръкоположи за епископ Струмишки, защото там са се намирали мощите на знаменитите 15 Тивериуполски мъченици, като части от тях са били пренасяни на два пъти при управлението на Борис и Симеон в Брегалница. Може би затова епископията на св. Климент е наречена Тивериуполска и Величка, защото от 906 г. той е бил преместен в град Велика или Велица и му е възложено да управлява Целия Илирик и владеещия тази земя български народ. Когато изнасях тези нови извори и срещах недоверие към тях, един учен написа заглавие „Когато архивите говорят, боговете да мълчат” в подкрепа на хипотеза на Кръстанов и посочи, че и до сега в Папския годишник се среща почетна епископия Бела (Велица), Провинция Западна България "Arcivescovati e vescovati titolari - Bela (Velitza), Bela, Belen(sis), provincia Bulgaria occidentale, m. Acrida". - In: Annuario pontificio. Citta del Vaticano, 1972, p. 608. (Кръстанов 1999:169–175, Krastanov 1999).

Български учен откри най-стария препис на първата славянска книга

вторник, 26 юли 2016 г.

   Доцент Трендафил Кръстанов от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия открива най-стария препис на първата славянска книга във Ватиканската библиотека. 

 Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Той възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до извода, че най-старата славянска книга е на говорим български език. 

  Представяме няколко негови публикации по темата.

Християнски манастири в Средна Албания
Открита е столицата на епископията на св. Климент Велика-Велеград 

ст.н.с. Трендафил Кръстанов 

 в-к "Македония", брой 20, 20 май 1998 г.

 Ст.н.с. Трендафил Кръстанов завежда отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Църковноисторическия и архивен институт. Завършил е Софийската духовна семинария и класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1981-1982 г. специализира във Ватиканската библиотека, където открива два български палимпсеста - Български Ватикански палимпсест с измит старобългарски текст от X в. на кирилица, отпечатан през 1996 г. под заглавие "Ватиканско евангелие", и установява трети, най-долен текст в българо-византийския "Барберински палимпсест", допълва списъка на "Славянските палимпсести". Открива неизвестен препис от Служба на св. Кирил Философ, идентифицира съавторството й като дело на Сава и Климент от св. Седмочисленици, предполага, че "Охридската легенда" е била Житие на св. Сава и след това на св. Климент. Наскоро локализира епископската столица на св. Климент във Велеград-Берат и откри точната дата на неговата смърт. Освен класическите езици ползва английски, италиански, немски, новогръцки, руски...

 Незаличимите следи на миналото се откриват и след вековете. Първото ми откритие в Рим през 1981 г. на едно неотпечатано писмо на гръцки език от 1232 г. от вселенския патриарх Герман II (тогава в Никея) до папските кардинали, в което се изброяват различните народи, но отделно се споменава "И ЦАРСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ С ВЕЛИКИТЕ ПОБЕДИ"!

 Търсейки този текст, попаднах на сведение за сбирка от около 200 ръкописа на гръцки език, постъпили във Ватиканската библиотека през XX век. Сред тях има редица кодекси от ръката на Аристархи Ставраки, дългогодишен велик логотет на Цариградската патриаршия, предадени лично от него на съхранение тук. В тези кодекси се намират и ценни сведения за българската история и култура, които проучвах и си отбелязвах. Във Ватиканския гръцки кодекс No 2502 открих следите на измит "славянски" текст на кирилица, върху който след това е написан евангелски текст на гръцки език от XII-XIII в. След многогофишно упорито идентифициране и разчитане през очите ми възкръсна НАЙ-СТАРИЯ ПРЕПИС НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА И ОБЩОСЛАВЯНСКА КНИГА - ИЗБОРНО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ X ВЕК! 

Старобългарският текст на това "Ватиканско евангелие" бе отпечатан едва през 1996 г., търсят се средства за отпечатването на изследванията за него, справочни таблици и илюстрации. Този български паметник от X век е по-стар от знаменитото Асеманиево евангелие и най-близко до българския пърообраз, от който е преписано най-старото руско Остромирово евангелие. Има редица белези, по които личи, че преводът и този най-стар препис са от югоизточните краища на българските говори. От "Италианската легенда" се знае, че св. Кирил е тръгнал за Моравската мисия, като е носел готов превод на Евангелието.

 Следователно манастирите на планината Олимп в Малоазийската провинция Витиния са люлката на тези първи преводи. В житието на св. Наум се казва, че римският първосвещеник поставил българските книги на олтара на църквата "Св. Петър" и ги благословил, а след това славянските свещеници извършвали служби в други черкви на същия език. Наскоро в Рим починал св. Кирил, който още приживе бил смятан за светец. Възникналата Служба за св. Кирил Философ се смяташе за дело на св. Климент Охридски. Откритието на неизвестен препис от тази служба в Църковноисторическия и архивен институт No 113 (това е бившата известна сбирка на Църковния музей в София) ми даде повод да идентифицирам съавторското дело на Сава, оставил акростих "САВА ПЯ", и на Климент - съкратен акростих КЛ в осма и девета песен (Литературен форум, 20.XII.1996).

 Но кой е този Сава? Това е един от постоянните членове на св. Седмочисленици, за когото се предполагаше, че е съставител на Псалтир с последования и "Сказание о псалтири", но по-късно сърбите настояват, че този Сава бил сръбският от XIII в. А и в "Календариите" на Йосиф Асемани се говори за най-старите славянски светци Кирил и Сава, а издателите продължават да отбелязват, че и този Сава бил сръбският от XIII век!? Наложи се да разгадавам загадката на "Охридската легенда". Досега се приемаше, че това Кратко житие на св. Климент Охридски било написано на гръцки език от Охридския епископ Димитър Хоматиян, а след това било преведено на български език. През 1957 г. бе съобщено за рядък екземпляр от "Венецианската" служба на св. Седмочисленици, отпечатана на гръцки език към края на XVII век. М. Манусакас съобщава, че в тази служба имало и Житие на св. Сава. През 1982 г. обаче проф. Ерих Трап и проф. Макс Деметер Пайфус твърдят, че това не било Житие на св. Сава, а известното Житие на св. Климент. Внимателното сравнение на текстовете показва следната разлика: "ОХРИДСКАТА ЛЕГЕНДА" КАТО: ЖИТИЕ НА СВ. САВА "Пръв заедно с Ангеларий, КЛИМЕНТ, Наум и Горазд ..." ЖИТИЕ НА СВ. КЛИМЕНТ "Пръв заедно с божествените Наум, Ангеларий и Горазд..."

 Ясно се вижда, че първото житие е посветено на Сава, който е тръгнал заедно с другите и с Климент, докато по-късно същия текст е бил пригоден и като житие на св. Климент, затова отсъствува името на Сава, а името на Климент е в заглавието. Освен това житията са за различни дати - За Сава за 16 ноември, а за Климент за 27 юли. Тези различия ми дават основание за предположението, че Житието е било за Сава на български език, което е пригодено и за Климент, а по-късно е преведено и на гръцки език. "Венецианската" служба на св. Седмочисленици разкри други следи от старобългарската ни културно-религиозна традиция. В нея има три канона: първият в чест на св. Богородица от XIII век, вторият - за св. Ангеларий и Горазд, а третият - за св. Седмочисленици. Вторите два са без посочен автор. Разграничаването на текстовете на отделни канони показва, че вторият е най-старинен. В него има акростих на гръцки език "Енос Ангелари син Гораздони", т.е. възхвала на Ангеларий и Горазд. Предполагам, че този канон е написан наскоро след смъртта на св. Ангеларий, вероятно на 26 ноември 885 г., в българската столица Плиска. Не е известно дали св. Горазд е бил убит по време на гоненията през същата 885 г. и мощите му са били пренесени в българските храмове, или действително е пристигнал успешно в Западните български краища и е погребан в сегашния Берат. Безпорно е само това, че светите им мощи се намират сега там. Третият канон е посветен на всички св. Седмочисленици, наречени "СВЕТИЛА НА БЪЛГАРИЯ И ДАЛМАЦИЯ", както и загадъчното "ЗАЩИТНИЦИ НА ВЕЛЕГРАД"! Къде е този Велеград в "България и Далмация"? Търсейки разгадката на тези въпросителни, прегледах отново записите си от Ватиканската библиотека и ги открих: Аристархи Ставраки пише за ЕПИСКОПИЯ ВЕЛЕГРАД И КАНИНА в Северен Епир, сега Берат в Албания. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполис, след това под Охридската архиепископия, а от 1767 г. под Цариградската патриаршия. След изброените епископи грабват вниманието двама: No 3 Сергий - 16 април 878 г., и No 5 КЛИМЕНТ - 906 до 15 юли 916 г.! Hristijanski manastiri v Sredna Albanija Християнски манастири в Средна Албания

 Този документ има фундаментално значение за науката. Той разрешава основни въпроси, но и дава възможност за преоценка на редица други и за повдигането на нови въпроси. Какво разрешава?

 1. "Славянският" епископ в българския град Велеград се е намирал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в България. Това показва и възможността за директен път между българските власти и италийските земи през Синьо (Адриатическо) море, без да минават през вражески земи.

 2. Посочва се точното време на поемането от св. Климент на втората му епископска катедра Велика (крепост) или Велеград и Канина - 906 г.

 3. Разрешава се спорът дали е била една или две епископските епархии на св. Климент след 893 г.

 4. Разбира се местонахождението на загадъчната "ВЕЛИКА", за която от 150 години учените строят само хипотези и теории, като я търсеха предимно по поречието на Вардар или Родопите. Очевидно това е българската крепост "Велика".

 5. Уточнява се датата на смъртта на св. Климент - 15 юли 916 г., докато известната преди дата е на неговото погребение на 27 юли с.г.

 Какви са новите въпроси във връзка с това откритие?

 1. Кога и от кого е построен този български Велеград? 2. Кога и от кого именно тук са събрани светиите на българския народ - св. Седмочисленици, а сред тях се намират и мощите на по-стари и авторитетни светци?

 3. Дали това е едно българско християнско светилище, което по-късно е преобразувано и като светилище на мюсюлманската религия, а за албанците се превърнало и като национален Олимп? Не е ли имало преди това и прабългарско светилище на планината Томор, извисена над крепостта Велеград-Берат, където се отбраняват последните защитници на Първата българска държава през 1018 година? Въпросите могат да бъдат много и на тях не е възможно да се отговори сега от един човек. Сега да предположим само някои предположения. Областта Северен Епир или Нов Илирик е населена плътно от славяни от българската група около средата на VI век. Към средата на IX век, може би без война, тя е присъединена към българската държава, но населението й е било езическо. Затова княз Борис изпраща имено там в началото св. Климент, а след 7 години и неговият побратим св. Наум като учители на християнската правда. Бератска представа за св. Седмочисленици от 1873 г., сега в музея Онуфри в Берат Beratska predstava za sv. Sedmochislenici ot 1873 g., sega v muzeja Onufri v Berat Вероятно през 893 г. св. Климент е ръкоположен за епископ със седалище Струмица (Тивериупол), а след разширението на България от 904 г. (Наръшки надпис) - през 906 г. той е изпратен отново от княз Борис в "третия дял от България" - Кутмичевица. Има едно сведение, че цар Симеон построил "велики градове на морето"! На кое море? Не се знае за такива градове на Черно, нито на Бяло море. Следователно става дума именно за ВЕЛИКА (крепост), а може би и за КАНИНА!, които се намират близо до брега на Синьото море. А Канина не е ли "Хански град"? Според видния църковен историк Иван Снегаров най-голямо доверие от изворите за епархията на св. Климент заслужава т.нар. Дюканжев списък на "Архиепископиите на България", където пише: "Климент, като станал епископ на Тивериупол и (или) ВЕЛИКА, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и КАНИНА или (и) Тасипиат."

А в "Охридската легенда" четем: "Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за ЕПИСКОП НА ЦЕЛИЯ ИЛИРИК И НА ВЛАДЕЕЩИЯ ТАЗИ ЗЕМЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД". Тези факти дават основание и за ново тълкуване на познатото определение на гръцки език "пръв епископ на български език", което може да се преведе и като "пръв епископ на българския народ", а също и като превод от латинското "Примас на българския народ"? В един от списъците на Драчките митрополити срещнах и важната бележка, че Григорий II от XIV век е написал Службата на св. Седмочисленици!

 Открития в тази област могат да се умножат и да ни представят съвършено нови страници от славното българско минало. За целта обаче са необходими технически средства за заснемането на обемистите кодекси с имената на множество епископски седалища, многобройни справки с научни издания и стари и редки справочници, които се съхраняват предимно във Ватиканската библиотека или в съседни и европейски страни. Сега едно е ясно - открита е столицата на св. Климентовата еп

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2016