Синергията между мобилизационните практики и установяването на социалистическата власт в Демократична Федерална Македония

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 2. Андони Андреев. Синергията между мобилизационните практики и установяването на социалистическата власт в Демократична Федерална Македония... 115 -142

"...Междувременно, продължават произнасянията на смъртни присъди по различни обвинения, чиито монтирани съдебни процеси са придружавани от уличен натиск от страна на НОФ. Своеобразното крешчендо на тази дейност е в средата на февруари 1945 г., когато в Скопие се провежда голям митинг. 

Събралото се множество носи плакати „Смърт за народните убийци! Смърт за смърт, кръв за кръв! Да живее Народният съд!“ и злокобно скандира „Смърт, смърт, смърт!“. 

Настава мълчание, когато на трибуната се качва майката на убитата партизанка Вера Циривири. Тя си поема дъх и казва, че „не със сълзи може да се унищожи врагът, а с куршум“, а площадът отвръща с гръмко „Смърт за убийците!23“. 

Този злокобен митинг недвусмислено показва как мобилизационните практики имат подчертана политическа употреба – на народната власт ѝ трябват жертви – на фронта, за да заслужи мястото си в югославското братство и единство, а у дома – за да осъществи етнотомията на македонските българи...

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Лудвик Куба - Четиво за Македония

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

Ludwig Kuba 

A BOOK ON MACEDONIA 

ПОСВЕЩЕНИЕ 

Издадох тази книга в чест на моите деди – бежанци от Беломорска Тракия, едни от хилядите български семейства, проку- дени от родните си места, преследвани и избивани, докато стигнат до България. Подобна е участта и на бежанците от територията на Беломорска Македония след Междусъюзническата война. Гръцката армия пали български селища, както се е случило и с гр. Кукуш, а след опожаряването, в един впечатляващ синхрон, башибозукът избива останалото там българско население. 

Иван Тодоров 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

© Владимир Пенчев, Габриела Данаилова – превод от чешки език, 2023 

© Владимир Пенчев – езикова и научна редакция, 2023 

© Македонски научен институт – издател ISBN 978-954-496-156-5 

Изданието е осъществено по: Ludvík Kuba. Ctění o Makedonii: Cesty a studie z roků 1925 – 1927. Praha: Nakladatelství Družstevní práce, 1932. 

В книгата са използвани репродукции от произведения на проф. Лудвик Куба 

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

Пътувания и изследвания от годините 1925 – 1927 

София 

• ОРБЕЛ • 

2023 

Книгата се издава с любезното съдействие на „ЕУРАТЕК“ ООД 

ПРЕДГОВОР 

Книгата, която ви представяме, е увлекателен пътепис, който раз- крива историята, бита, носиите и песните на нашите деди от Македония. Автор е чешкият художник и етнограф проф. Лудвик Куба. Той издава книгата след своето пребиваване в Македония през 1925 – 1927 г. 

Пътеписът е издаден на чешки език и досега не е превеждан на български. Авторът – проф. Лудвик Куба е изключително интересна личност със завидно разноцветна палитра от таланти и интереси. Лудвик Куба е роден на 16 април 1863 година в Подебради, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. 

На четиринадесетгодишна възраст започва да свири на орган, учи в Пражката органна школа при Франтишек Скугарски. Приет е в Академията за изящни изкуства в Прага и учи в сту- диото на Макс Пирнер (1891 – 1893). По-късно учи в парижката Aкадемия „Жулиан“ (1893 – 1895) и в училището на Антон Ажбе в Мюнхен (1895 – 1904). 

В изобразителното си творчество, Куба е повлиян от импресионизма. Живописните му творби са много разнообразни – портрети, натюрморти, пейзажи, в които художникът пресъздава основно сюжети от любимата му Южна Бохемия. Куба е силно заинтригуван от етнографията и години от живота си посвещава на рисуване на фолклорни носии и съ- биране на народни песни. Като учен проф. Лудвик Куба задълбочено проучва етнографията, фолклора и историята на славянските народи. 

Самостоятелно изучава славянски езици и обикаля из Европа, за да се запознае отблизо с различните националности. Изключително впечатлен от видяното, Куба рисува фолклорните носии на местното население, природни и градски пейзажи, съставя сборници с песни на съответните народи. Пътеписите му, които описват историята, културата и бита на славянските народи преди век, са изключително ценни и днес, както с високата си художествена стойност, така и с историческата, етнографската и езиковедската информация, която носят. Авторът представя сравнително изследване на фолклора и на културно-историческото наследство на отделните славянски народи. 

Изследователската дейност на Куба е израз на панславянското движение на интелектуалци от славянските държави, които, проучвайки историята, фолклора и бита на различните славянските народи, доказват сходството 5 в техните култури, духовност и традиции. Възникнало като идея на чешки историци антрополози и фолклористи, това интелектуално движение добива особена популярност в края на XIX и началото на XX век, като има своите привърженици и сред хората на изкуството. Ярък пример в това отношение е и цикълът монументални платна „Славянска епопея“ на световноизвестния чешки художник Алфонс Муха. 

Едно от тези платна изобразява и българския цар Симеон Велики. По време на първото си посещение в България през 1894 г., Куба събира песни в София, Пловдив и Татар Пазарджик. Успява да събере 84 песни. Етноложките му проучвания са високо оценени от проф. Иван Шишманов, който предлага на Куба да публикува свои разработки в из- данието на Министерството на народното просвещение „Сборник на на- родните умотворения, наука и книжнина“, чийто редактор е Шишманов. 

През 1897 г., в кн. ХIV от Сборника е публикувана статията на Куба „Тоналностите в българските песни“. Книгите на Куба, посветени на славянските народи, се отличават с особена стилистика. Майстор на перото, Куба с много фино чувство за хумор и с огромна симпатия описва живота на хората, с които се среща по време на своето пътуване. Сладкодумен разказвач, надарен с изостре- ната чувствителност на художник и музикант, Куба извайва своите пътеписи така вдъхновено, че те са с колорита на живописни платна и със звученето на музикална композиция. Лудвик Куба изучава музикалната култура и обичаите на славянските народи. Той събира голяма колекция от славянски песни, която издава в 15-томния си труд „Slovanstvo ve svých zpěvech“. 

Издава отделни трудове за музикалната култура на Лужица, Чехия, Македония, Босна и Далмация. В резултат на пътуванията си издава и отделните сборници: Pisne ceske, Pisne moravske a slezske, Pisne slovenske, Pisne polske, Pisne luzicke, Pisne ukrajinske (maloruske), Pisne ruske(velkoruske) a beloruske, Pisne slovinske, Pisne cernohorske, Pisne charvatske, Pisne dalmatske, Pisne srbske, (z kralovstvi), Pisne bosensko-hercegovske, Pisne ze Stareho Srbska a Makedonie, Pisne makedonske, Pisne bulharske, както и пътеписите: „Čtení o Lužici“, „Čtení o Starém Srbsku“, „Čtení o Makedonii“, „Čtení o Dalmácii“, „Čtení o Bosně a Hercegovině“. 

През 1923 г., за издадения от него сборник със сръбски народни песни, Куба е награден със сръбския орден „Свети Сава“. В предговора на сборника с песни от Стара Сърбия авторът прави анализ на особеностите на фолклора и на сръбската народна песен. Куба представя Стара Сърбия само в териториалните граници на Новопазарския санджак, граничещ на юг с Шар планина. През 1925 – 1927 г. Куба посещава Вардарска и Егейска Македония, 6 където живее около година и половина. 

При първото си посещение по тези земи Куба е придружаван от сърбин, който, в контекста на сръбската политика, го запознава единствено със сърби, за да опише македонските песни като сръбски. През 1927 г. Куба отново пътува в Македония, като този път изрично отказва да бъде придружаван от официални лица, а изгражда представата си за местните обичаи, традиции, култура като живее по тези места и споделя ежедневието на местните хора. Куба описва своите преживявания така: „... аз бях в българска среда, слушах български песни на македонско наречие, бях пред истината...“. 

„Българщината личи по особеностите на мелодиите, еднакви са с тия в свободна България, и по езика, който е напълно български“. Впечатлен от местния фолклор, чешкият професор събира и проучва стотици народни песни, записвайки ги от автентични изпълнители в Македония. Като резултат от тази задълбочена дейност издава две книги – „Четиво за Македония“ и сборника „Македонски песни“. 

В „Четиво за Македония“, в няколко глави от раздела „Вардарски скици“ и в последната глава „Македония“, проф. Л. Куба подробно описва исторически събития, случили се преди и след Балканската война. Проф. Куба е виден славянофил и пламенно защитава славянската идея. Независимо от факта, че Чехия и Югославия са в много добри отношения, в книгата „Четиво за Македония“ той не се поколебава да обвини Югославия, за това, че нейната политика след Балканската война е довела до загуба на големи славянски териториии в Македония в полза на Гърция. 

Първият президент на Чехословакия – Томаш Масарик има отрицателно отношение към югославската политика спрямо македонските българи и подпомага финансово издаването на книгата на Л. Куба. В България проф. Димитър Шишманов, проф. Любомир Милетич и композиторът Добри Христов посрещат ентусиазирано книгата на Куба и публикуват рецензии, акцентирайки на научните достойнства на напи- саното. Тези книги са посрещнати е изключително остро от официалните правителствени кръгове в Белград, които по това време се опитват да убедят света, че преобладаващото население в Македония е сръбско и фолклорните им песни са също сръбски. 

Сръбските власти разпространяват слуха, че Куба е в плен на българските комити и изпълнява тяхна мисия в Македония. Опасявайки се от отзвука на издадения от Л. Куба сборник с маке- донски песни, през 1929 г. сърбите изпращат в Чехословакия преподавателя Милое Милоевич. 

Той е трябвало да изнесе лекции в различни градове, като целта е била, в противовес на написаното от Куба, да се до- 7 каже сръбската, а не българската принадлежност на македонските народни песни. На 10.06.1929 г. Милоевич изнася лекция в Прага пред уни- верситетски преподаватели, студенти, общественици. Лекторът цитира песни от Охридско, Битолско, Стружко, като посочва, че те носят сръбски дух. 

Студентите от македонското дружество, които отпечатват публика- ции с научни доказателства за българския характер на фолклора, езика и етнографията на Македония, възмутено напускат залата. Л. Куба прекъсва лектора и го обвинява, че използва трибуната за политическа пропаганда и като заявява категорично, че в книгата си е публикувал български песни, също напуска аудиторията. 

Започната като пътепис, книгата „Четиво за Македония“, със задъл- бочените си анализи на народния бит, език и култура, прераства в научно изследване, оценено и в международен план – през 1982 г. книгата е пре- издадена на английски език. През 1928 г. Куба обикаля Царство България, за да записва песни, които излизат от печат през следващата година под заглавие „Български песни“ – последния том от поредицата „Славянството в песни“. Въпреки, че сборникът с песни от България е издаден през 1929 г., Л. Куба има десетилетен опит с изучаването на песенния фолклор в различните българ- ски географски области. Проф. Куба е поканен за член на Македонския научен институт – още едно признание за задълбочените му етнографски изследвания на Македония. 

На 23 септември 1923 година Щипското братство, по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов, свиква в Софийския уни- верситет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония. Идеята е приета и на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет 52-ма видни български учени и общественици създават Македонския научен институт със седалище в София, приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател проф. Иван Георгов. 

Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, специалисти по македонския въпрос и приятели на Бълга- рия. Сред тях са проф. Афанасий Селишчев, проф. Павел Милюков, проф. Никодим Кондаков, проф. Станислав Слонски, проф. Мечислав Малецки, проф. Лудвик Куба, проф. Любор Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. Андре Мазон, Едуард Бойл, Жюстен Годар и др. 

За своята творческа и изследователска дейност проф. Лудвик Куба е отличен с много чешки и международни награди, през 1930 г. е награден и от Фонд „Д-р Стефан Стефанов при Славянското дружество в България“ 8 9 за научен принос за изучаването на славянските народни песни, в частност на македонските. 

През 1936 г. Л. Куба е удостоен със званието почетен доктор на Кар- ловия университет, а от 1945 г. е почетен професор на Академията за из- образителни изкуства, през същата година получава и званието „Народен художник на Чехословакия“. Лудвик Куба завършва своя жизнен път на 30 ноември 1956 година в Прага. Към книгата „Четиво за Македония“ издаваме и сборника „Македонски песни“. Л. Куба издава oригиналния сборник „Македонски песни“ на ста- рия български правопис. 

Поради тази причина голяма част от него е пре- печатана от първоначалното издание. Текстовете на песните са типично български, на характерния за 20-те г. изказ на нашето население. Не е случайно включването в началото на сборника „Македонски песни“ на песента „Ей девойче бугарче“, с което Куба акцентира на факта, че всъщност става въпрос за песни на българския етнос. В предговора към сборника от песни авторът пише, че езикът, на който говорят мест- ните хора, е български, песните, които се пеят, са също български. 

В специални езикови бележки след предговора проф. Куба дава доказателства за еднаквостта в граматиката на говорите в Македония и България – като първо най-съществено доказателство посочва липсата на падежи, което ги отличава от всички останали славянски езици. Като представя аргументирано принадлежността на населението на Македония към българския народ, Куба открито се противопоставя на политиката на родната си страна и осъжда Югославия за асимилаторските ѝ действия спрямо македонските българи. 

Парадоксално е, че и днес в България и Северна Македония се изпълняват едни и същи народни песни, но в резултат на десетилетното фал- шифициране на историческата фактология, Северна Македония не признава общото ни историческо минало и език. За разлика от други сборници – като напр. „Български народни песни“ на братя Миладинови, сборникът на проф. Куба съдържа нотирани песни, което съхранява мелодията и позволява тя да бъде възпроизведена. Проф. Лудвиг Куба 44 години събира и изучава славянски песни. 

Той е признат и от сръбските езиковеди за един от най-големите познавачи на славянската и на сръбската песен. Ето защо проф. Куба може безпогрешно да направи извода, че македонските песни са български, а не сръбски. Тази констатация се доказва и от факта, че при преброяването на населението в Македония в началото на ХХ-ти век, още по време на турската власт в Македония, преобладаващата част от хората се самоопределят като българи. Същото констатират в своите изследвания на място през 20-те – 30-те години на ХХ век изследователи като проф. Л. Нидерле, Владимир Сис и др. 

Проф. Куба нееднократно в своите книги посочва, че населението в Македония е изконно българско, като се аргументира с множество исторически, езикови и етнографски факти. Българското население по тези места запазва своя език, самосъзнание и култура през петте века на турско владичество. 

Но комунистическа Югославия за четиридесет и седем години, с терор и демагогия, успява да наложи нова нация, език и писменост. След 1944 г. цели семейства от Македония, които не са се страхували да демонстрират българското си самосъзнание, стават жертва на политически гонения, били са жестоко изтезавани, убивани без съд и присъда. А стотици доблестни мъже и жени, в резултат на противобългарските съдебни процеси в Скопие, са били затваряни в лагери, затвори, измъчвани са, докато не намерят мъченическата си смърт. 

За периода 1944 – 1955 г. са репресирани над 10 000 българи, а в резултат на терора хиляди са загубили живота си. Четейки трудовете на Куба, които са изпълнени с възторг и добро- намереност към всички славянски народи, осъзнаваме колко са се отчуждили днес славянските държави, как основен принцип е егоизмът, а не взаимопомощта. Това, разбира се, е резултат от дълъг исторически процес – започнал от Сръбско-българската и Междусъюзническата война, както и от налагането на комунистическия диктат от страна на Русия върху славянските народи. В днешно време сме свидетели как имперските амбиции на самозабравили се руски политици се изразяват в най-уродлива форма – като започването на братоубийствена война между Русия и Украйна, което води до хиляди жертви и от двете страни. 

Делото на проф. Л. Куба е изключително ценно за България, защото дава една безпристрастна оценка за случващото се до 1928 г. по нашите земи. Проф. Куба отстоява българската теза и фактът, че той е признат от международната общност задълбочен изследовател и чужденец, (т.е. е страничен наблюдател на взаимоотношенията между балканските на- роди) подсилва тази теза. 

Д-р ик.н. Иван Тодоров 

I. В ОХРИД И ОКОЛНОСТИТЕ 

Първата песен 

Невероятно е, че Македония и Чехословакия, две страни, които се обединяват в зората на нашата история за едно велико културно дело, днес са си най-чужди от всички славянски страни. Благодарение на светите апостоли Кирил и Методий и техните ученици Климент и Наум, нашите отношения започват още през 863 г., но скоро са прекъснати...

СЪДЪРЖАНИЕ

I. В ОХРИД И ОКОЛНОСТИТЕ .......................................................11

Първата песен ....................................................................................11

В Охрид ..............................................................................................16

Охридското езеро ..............................................................................25

Чинарът Джемо Бърдянин ................................................................32

Пожарът в Струга ..............................................................................40

От Охрид до Битоля ..........................................................................50

Преспанското езеро...........................................................................55

II. ОТ РОДНИЯ КРАЙ НА КРАЛИ МАРКО ....................................62

Прилеп, родното място на Крали Марко.........................................62

На Трескавец......................................................................................76

III. ИЗ „ПЕЧАЛБАРСКИТЕ“ КРАИЩА..........................................82

Излет до Смилево..............................................................................82

Нагоре към Галичник........................................................................89

Галичник ............................................................................................92

IV. СВАТБЕНА СЕДМИЦА В ГАЛИЧНИК....................................103

Петровден.........................................................................................103

Сватбите започват............................................................................108

За последен път за вода с родителите............................................112

За булката .........................................................................................116

За сватбата и след сватбата.............................................................122

234

V. ВАРДАРСКИ СКИЦИ ................................................................127

Спорна зона......................................................................................127

Скопие ..............................................................................................133

Пазарен ден на тукашния седмичен пазар ....................................139

Съборът в манастира „Св. Архангел Михаил“ .............................149

Скопска Черна гора .........................................................................156

В района на манастирите................................................................161

VI. ИЗ ПРИРОДАТА.........................................................................168

Кончето.............................................................................................168

Бивол.................................................................................................173

Сред орли и магарета ......................................................................177

VII. НА РАБОТА ...............................................................................184

Песни ................................................................................................184

Пътищата може да са различни......................................................198

Художнически тъги и радости........................................................202

VIII. РАЗНИ ......................................................................................208

Сапун и кърпа ..................................................................................208

Македония и Новаковците..............................................................210

Македония........................................................................................218

Прочетете още »

In memoriam: Любен Топчев (1928 - 2023)

На 3 декември 2023 г. на 95 годишна възраст в САЩ почина Любен Топчев – непримирим борец срещу Титова Югославия, виден активист на Македонската патриотична арганизация, приятел и автор на Македонския научен институт. 

Той е роден на 12 август 1928 г. в уважавано българско семейство в град Струмица. Неговият по-млад брат Стефан Топчев е част от легендарната „Струмишка петорка“, един от петимата струмишки студенти, зверски разстреляни от югославските македонски власти на 13 август 1951 г. Любен Топчев израства в Кралство Югославия и после във втората комунистическа Югославия, но пази българския дух на своя род. 

Като гимназист се включва в нелегална група, следваща заветите на ВМРО на Тодор Александров и Иван Михайлов. Арестуван и хвърлен в затвора за две години, той на 25 февруари 1951 г. избягва от Титова Югославия. Емигрира първо в Бразилия, а после в САЩ. Включва се в Македонската патриотична организация (МПО) и става един от видните ѝ ръководители. Член е на ЦК на МПО от 1978 до 2003 г. 

В последните години от живота той повери на МНИ да издаде неговите мемоари „От Струмица до Америка: спомени и размишления“, които излязоха през 2020 г. 

Македонският научен институт изказва своите съболезнование към всички роднини и близки на Любен Топчев.

Прочетете още »

Развитието на МНИ до 2008 г. е сред сериозните постижения на българската интелигенция

Създаването и развитието на МНИ до 2008 година беше едно от най-сериозните постижения на българската интелигенция през периода на прехода За новата стратегия на борбата за истината около Македонския въпрос, за оцеляването на МНИ в условията на икономическа криза, за формирането на професионална общност у нас по проблемите на отношенията ни със Скопие и за перспективите за научните изследвания в тази област с проф. д.и.н. Трендафил Митев разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 11

Проф. Трендафил Митев е роден в София на 15 март 1950 г. През 1972 г. завършва висшето си образование – специалност „История“. С изследване на националната проблематика започва да се занимава през 70-те години и в 1980 г. публикува първата си научна статия „Стефан Стамболов и Македонският въпрос“. През 1981 г. защитава дисертация и придобива научната степен „доктор“. От 1985 г. е доцент, през 1995 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки, а от 2013 г. е професор. Участва в Учредителното събрание за възстановяване на Македонския научен институт (1990). От тогава е избиран за член на Научния съвет и член на редакционната колегия на сп. „Македонски преглед“. През 1998–2008 г. е зам.-председател, от 2008 до 2014 г. е председател на МНИ. Автор е на 25 научни монографии, над 200 изследователски студии и статии, както и на множество популярни материали в пресата. Приносите му в науката са от областта на българската военна история, историята и теорията на социалдемокрацията и историята на българската емиграция в Новия свят. През 1976 г. специализира в Киев, Петербург и Москва. През 1988–1989, 1990, 1995 и 2001 г. работи в Южноилинойския университет; в „Хувър Институт“ при Станфордския университет в Калифорния; в Конгресната библиотека във Вашингтон и архива на ЦК на „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия“ (МПО), във Форт Уейн, Индиана, САЩ. Съдейства за възстановяване и активизиране на отношенията между ВМРО, МНИ и МПО. Получава разрешение да пренесе копие на основна част от архива на организацията в МНИ, с което е спасено ценно богатство за историята на българския народ. 

– Проф. Митев, Вие оглавихте Македонския научен институт през 2008 г. и сте третият му председател след възобновяването на неговата дейност. Имаше ли вече знаци, че МНИ е стъпил на краката си и връща стария си авторитет на сериозна научна организация и експертен център? 

– Аз съм сред 40-те основатели на новия МНИ в София на 3 май 1990 г., така че съм свързан с развитието на института и до 2008 г. Първо като член на Научния съвет и Редколегията на сп. „Македонски преглед“, а от 1998 до 2008 г. и заместник-председател. Познавам отвътре „стъпването на краката“. Без преувеличение ще кажа, че създаването и развитието на МНИ до 2008 г. беше едно от най-сериозните постижения на българската интелигенция през периода на прехода след 10 ноември 1989 г. 

Сред основателите привлякохме академиците Христо Христов, Веселин Хаджиниколов, Иван Дуриданов, Васил Гюзелев, професорите Добрин Мичев, Дойно Дойнов, Веселин Трайков и др. След това наложихме редовното излизане на сп. „Македонски преглед“; ежегодно публикувахме по 5–6 нови научни монографии. 

Между тях бе и четиритомната история на „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи“; започнахме отбелязване на значимите исторически годишнини на представителни научни конференции. И нещо особено важно – въведе се практиката нашата научна продукция да се дарява на над 60 държавни библиотеки в чужбина, на български университети и читалища. Така МНИ се превърна в главен фактор, популяризиращ националноотговорната, държавническа мисъл сред нашето общество и пред външния свят. 

Тази функция МНИ реализира и с конкретни приноси в реалния политически процес: през 1990 г. възстановихме историческата връзка между МНИ и МПО в Новия свят; заедно проведохме Втория велик македонски събор през 1991 г., когато формулирахме нова стратегия по Македонския въпрос: да съдействаме за приемането на България и Република Македония в ЕС, за да паднат границите между нас и така да се даде свобода на българите в Повардарието. Лично написах черновата на декларацията, с която през януари 1992 г. се обобщи становището на МНИ пред президента и премиера на България за необходимостта нашата страна първа да признае Република Македония. Тази наша идея се реализира и на практика – Република България първа призна Република Македония. Така че към 2008 г. МНИ действително вече беше солиден, активен и плодотворен фактор в духовния живот на България. 

– Какви бяха основните задачи, които си поставихте тогава във Вашия първи мандат като председател? МНИ да порасне още повече и да добие зрелост ли? Или нещо друго? 

– Началото на моите два председателски мандата съвпадна с появата на няколко нови сложни обстоятелства. Най-напред избухна голямата икономическа криза от 2008 до 2012 г. Тя влоши финансирането на нашата дейност, тъй като бюджетът на МНИ падна в някои години до 17–18 000 лева. Починаха и едни от най-активните дейци сред основателите на МНИ, като професорите Добрин Мичев, Веселин Трайков, Стефан Радулов, Петър Шапкарев, Георги Даскалов. И нещо особено важно: през 2006 година от властта в Скопие отпадна по-цивилизованото и комуникативно поколение на Любчо Георгиевски и Борис Трайковски. 

В тази обстановка екипът ни трябваше да се мобилизира в допълнителна степен, за да можем да запазим темпото на нашата дейност. Научните ни издания продължиха да излизат редовно. От 2008 до 2014 г. с „Македонски преглед“ реализирахме 24 тома, в които се обнародва 5000 страници първокласен научен текст; издадохме и 20 нови научни монографии, които добавиха 6000 страници нови изследвания. Въпреки икономическата криза запазихме и изплащането на хонорари за нашите автори от уважение към труда на учените. 

През 2009 г. проведох преговори с Конгресната библиотека във Вашингтон и постигнах договореност сп. „Македонски преглед“ да се включи за пръв път в международната рейтингова класация ЕBSCO. Много усилия положихме за привличането на младото поколение историци, което постепенно формира новото кадрово ядро на МНИ. Продължихме активното сътрудничество с Филиала на МНИ в Благоевград. 

За пръв път установихме тясно творческо сътрудничество и с Института за исторически изследвания при БАН и Военна академия „Г. С. Раковски“ за реализация на най-значимите международни форуми. За пръв път привлякохме чужди учени в редакционната колегия на сп. „Македонски преглед“ – проф. Константин Йордан и доц. Дмитрий Лабаури. 

В международните конференции, посветени на 70-та годишнина от второто българско управление в Македония и 100-годишнината от Балканската война, през 2011 и 2012 г. участваха по над 100 души, включително учени от Русия, Полша, Унгария, Гърция, Албания, Република Македония, Словения. Така МНИ допринесе за възстановяване на връзките с българистите в чужбина. През двата ми мандата се активизира издаването на трудове по Македонския въпрос в брошурен вид на чужди езици. Това ни позволи в 2008 г. да организираме и първото представяне на нашата научна продукция в Централата на ЕС в Брюксел. На евродепутати и журналисти дарихме най-новите си и солидни издания. 

МНИ беше първата значима институция в България, която изостави толерантността към политиката на Н. Груевски. Неговата дейност подложихме на принципна критика в редица наши декларации, публикувани в списанието и изпращани до отговорните фактори в София. Така дадохме съществен принос за формулирането на добре известните условия, при които до 2017 г. България не подкрепи членството на Република Македония в ЕС. 

Полемизирахме активно и с македонистката историография по въпроси, касаещи нашата култура в Македония. Тези резултати създадоха предпоставки за първото тясно интегриране на институтската дейност с политиката на президента Георги Първанов по националната проблематика. Без преувеличение това беше един от върховите моменти на сътрудничество между двете институции. Осигурявахме на президента Първанов обобщена информация за антибългарските изяви на македонистите, а той подкрепяше института в текущ порядък. Наши делегации участваха в международни научни конференции в Москва и Рязан, Русия, посветени на важни проблеми от областта на новата история. 

От 2008 до 2014 г. МНИ беше колективен член на „Центъра по демографска политика“ и със свои участници подпомогна за седемте национални форума, посветени на демографската криза, от които останаха най-ценните сборници по тази проблематика. Наша делегация през 2013 г. реализира първото поклонническо посещение в Атон. И там дарихме най-ценното от старата и новата научна продукция на института, за да може тя да се използва от чуждите учени, работещи в библиотеката на манастира „Св. Георги Зограф“. 

За пръв път интерес към нашата научна продукция проявиха историци от Австралия и Нова Зеландия, на които бяха изпратени интересуващите ги издания. Сред най-значимите добродетели, на които се радваше академичната общност в МНИ през годините, в които имах честта да бъда председател, беше академичната толерантност, откритостта и колективността в нашата работа. Всички въпроси се формулираха от УС, а начинът, по който те трябва да се претворят, се определяше от Научния съвет, след което за всичко се даваше отчет пред годишните събрания. И ще добавя още нещо – ние не допуснахме политизация. 

В МНИ работеха хора с различни политически предпочитания, но и с един общ компонент в мирогледа си – родолюбието. Затова МНИ не се превърна в придатък към политическа партия, нито беше пропаганден инструмент на ВМРО. Двете тези институции на практика взаимно се допълваха в народополезните си дела. 

 – Вие сте известен преподавател в софийски висши училища. Как мислите, здрава ли е връзката между научната и академична мисъл у нас със специфичната дейност на МНИ? Плаши ли учените в България темата „Македония“? 

– През последните 30 години в България се оформи една стабилна и представителна професионална общност, която превърна Македонския въпрос и защитата на българските национални интереси в трайно професионално занимание на научна основа. Тези от колегите, които преподават във висшите училища, формират около себе си кръгове от студенти съмишленици. Това със сигурност може да се каже за Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, както и в УНСС – София и др. Но интересът се развива и съществува главно между младите специалисти, които изучават специалностите „История“ и „Международни отношения“. 

Струва ми се обаче, че по-нататък, при останалите университетски специалности, нишката някъде се къса. 

 – Работите с млади хора, имате много докторанти, които се занимават и с други теми от науката „История“. Как мислите, не избледнява ли интересът към Македония в научните изследвания на младите учени? 

– Този въпрос има своите корени още в гимназиалното образование на съвременната младеж. Там възпитаването на националните добродетели сред младите хора не е на необходимото равнище. И с учебната литература, и с равнището на преподаването от страна на учители, а и с участието (или неучастието) на учениците в различни кръжоци, екскурзии и пр., свързани с националната тематиката. 

А след като младежите излязат от гимназиите, без да е формиран траен интерес сред тях към тематиката, то може да се приеме, че постиженията на българската академична мисъл по националната проблематика, колкото и значими да са те сами по себе си, не могат да осигуряват адекватно равнище на подготовка при младите специалисти с висше образование. Така че въпросът не е дали темата „Македония“ плаши младите, а дали е създадена система за нейното вграждане като траен компонент в цялостната подготовка на съвременната ни интелигенция. 

– Как мислите, проф. Митев, изпълнява ли днес МНИ заръките на своите учредители преди сто години? Някои от тях са величия в българската наука. Достатъчно ли е запознато българското общество с неговата дейност?

 – Да, в МНИ и в миналото, и след 1990 г. работиха едни от най-бележитите учени на България от областта на хуманитаристиката. Нашите поколения не само продължиха, но и обогатиха формите и средствата, с които МНИ реализира традиционно своята дейност. Това се отнася и до поддържане на високото равнище на нашите изследвания, и до усилията за разширяване на връзките с българистите в чужбина. 

 Нещо повече – за разлика от нашите предци от МНИ до 1947 г., ние първи поведохме битката вече директно срещу македонистите в Скопие, които отрекоха майчиното си мляко, загърбиха паметта на своите бащи и деди и се превърнаха в най-отявлените противници на България и българите за всички времена. 

 – Доволен ли сте от степента, в която политиците у нас използват експертизата на МНИ?

 – Имам най-ясна представа за общуването между МНИ, правителствата и президентството между 2008 и 2014 г. Тогава нашето аргументирано мнение за условията, при които България трябва да подкрепи членството на Република Македония в ЕС, се чуваше. Него популяризирахме в множество официални декларации. В резултат, въпреки многократните опити на екипа около Н. Груевски да тръгне незабавно към приемане на Република Македония в ЕС, отговорните фактори в София се вслушаха в нашите аргументи. 

Когато в 2017 г. се заговори, че се работи за подписването на договор за приятелство, наша делегация заяви категорично пред Министерството на външните работи: ако управляващите в Скопие не приемат българските условия, не трябва да се подписва обвързващ договор. За съжаление, мнението ни тогава не се взе предвид. Една от причините за това беше силният външен натиск на влиятелни задгранични фактори. Поради това се подписа договор за добросъседство, който не гарантира възраждането на едно искрено приятелство и взаимопомощ между Република България и Република Северна Македония. 

– Не можем да отминем и актуалното състояние на отношенията ни със Северна Македония, нали? Как мислите, коя е главната пречка пред тяхното развитие? 

– Отношенията ни не са на желаното равнище. И това не е добре за България, а е още по-зле за самата Северна Македония. Причините са много и са добре известни. Повече от седем десетилетия там с огън и меч се налага създаването на антибългарска основа на единствената нова нация в Европа през ХХ в. – „македонската нация“. 

Хората, ангажирани с това отродяване, естествено не могат да се отрекат от своята политическа доктрина. Немаловажна е ролята и на фалшификаторската „наука“, разработвана от МАНУ. Има обаче и две други важни причини, които според мен, не се отчитат достатъчно. Първо, в сравнение с останалите етнокултурни реалности в Македония – наличието там на българи, албанци, евреи, роми и пр., всяка от които има зад гърба си хилядолетна традиция, неомакедонизмът сред тях е едно „новородено политическо дете“. 

Тоест носителите на тази доктрина чувстват своята „цивилизационна лекота“ и полагат огромни усилия, за да доказват, че със своето присъствие начело на управлението, те са „най-полезния“ и „необходим“ фактор за съществуването на Северна Македония като независима държава. А втората причина произтича от първата: на македонистите им е потребен един „страшен външен враг“, който заплашва „идентитетот“ на македонеца. В образа на България се сочи точно този необходим, страшен външен враг, с когото македонистите се борят денем и нощем, и в делник, и в празник! Просто, за да оцеляват начело на управлението. 

– Предпочитана тема на Вашите изследвания е дейността на българската емиграция от Македония в САЩ и ролята на МПО. Не стана ли и тя терен за оспорване от страна на Скопие? Защо е така? 

– След възстановяването на МНИ през 1990 г. възродихме отношенията с МПО. Наши членове по покана на ЦК на МПО участваха в работата на 4 конгреса на емиграцията в САЩ и Канада – през 1990, 1993, 1995 и 2001 г. В МНИ се написаха и издадоха най-ценните трудове, свързани с историята на българската патриотична емиграция от Македония. 

Тази наша научна продукция се изпращаше редовно на ЦК на МПО и до към 2006 г. пробългарските позиции на МПО стояха стабилно. Но след това постепенно много от старите ръководни дейци починаха. Напред излезе третото поколение, родено, учило и израснало в космополитната американска цивилизация. Благодарение на подкрепата на управляващите в Скопие напоследък се активизира и неомакедонистката емигрантска организация „Обединени македонци“. 

Именно тя направи три опита Конгресът на САЩ да признае месец септември за месец на американско-македонската култура, история и език. Това наложи от наша страна да се противопоставим с убедителни аргументи, че целта на тези опити е да се подмени българската културна следа в Северна Америка с „македонистка“. 

Но факт е: времената са нови, вероятно някакво влияние оказва и политиката на американското правителство в отношенията със Северна Македония, поради което новото ръководство на МПО проявява напоследък известни колебания. Нашата позиция по тази проблематика трябва да бъде една и то неизменна: да популяризираме истината за българите в Новия свят – такава, каквато са я отстоявали основателите на МПО след 1922 г. 

– Какво бихте пожелали на следващите ръководства на МНИ – повече наука, повече публичност, повече експертиза, или всичко заедно? 

– Без съмнение „всичко заедно“, но в известна последователност. Най-напред и в бъдеще МНИ трябва да развива професионално науката по националноотговорната проблематика. Защото без вярно научно знание не са възможни и експертизата, и убедителното публично говорене. В същото време обаче с експертното публично говорене ще се дава гласност на обективната научна истина, която трябва да се вгражда трайно в структурата на българската национална политическа култура. 

Защото ако тази дейност секне и нашето отечество не преодолее дефектите на процедурата, по която сега се формира политическия елит на българската нация, нашето бъдеще няма да се гарантира трайно. На базата на своята експертиза МНИ може да предлага и най-компетентната прогноза и за предстоящата еволюция на отношенията между България и Северна Македония. 

Това е особено важно, защото изминалият четвърт век доказа, че македонистката школа вече е създала политици, които не са нито за подценяване, нито за игнориране. Сега за сега откъм Скопие прииждат вълните на антибългарска омраза, каквато не е реализирана никога по-рано и никъде по света!? Нашите поколения направиха всичко, което беше по силите и възможностите ни, за да се възроди националноотговорното мислене на българската интелигенция, при условията на демократичното общество. 

Нека сега тези, които дойдоха след нас, да обогатят реалностите, защото такава е вековна традиция на поколенията, работили в МНИ.

Прочетете още »

Битката за символите между македонците и албанците в Скопие се изостря

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 11

Още от времето на Югославия албанското население във Вардарска Македония отдава голямо значение на използването на своята национална символика в публичната сфера. По този начин се отстоява не само националната идентичност на албанците в тази страна, но и се подчертава тяхната териториална компактност и обособеност, желание за доказване на автохтонност, за запазване и увеличаване на колективните им права, за противопоставяне на македонския национализъм. 

Разбира се, дебатите и сблъсъците по въпросите за употребата и разпространението на символите между представители на албански и македонски политически партии, обществени организации, медии се засилват в периодите преди и по време на изборите (парламентарните и президентските избори в страната ще се проведат през пролетта или лятото на следващата година), като най-вече опозиционните партии и от двата етнически лагера охотно използват националистическата реторика, за да мобилизират по-голяма подкрепа. Напрежението между албанските и македонските партии се засилва и във връзка с промените на Конституцията на Република Северна Македония, защото албанските политически лидери като цяло показваха готовност да замразят исканията си за разширяване на колективните права на албанците в името на евроатлантическата интеграция на страната. 

Проблемите, които създава македонската опозиция във връзка с вписването на българската общност в конституцията, с което се застрашава процесът на присъединяване към ЕС, се схваща от албанските политици като грубо нарушаване на договорката националистическите претенции да бъдат поне временно загърбени в името на голямата цел. Поредният кръг от „битката на символите“ беше стартиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Лидерът на тази партия, Християн Мицкоски, поиска да се задължат всички училища да изпълняват химна на Република Северна Македония. Няколко скопски общини, управлявани от неговата партия, вече приеха решение учебният ден в техните училища да започва с химна на страната с аргумента, че така ще създават уважение и любов към родината сред децата още от ранна възраст. В тази връзка Мицкоски заяви: 

„Призовавам министъра на образованието (Йетон Шачири – албанец, б.а.), това да стане държавна политика и същевременно политика, която всички общини, без разлика от коя политическа партия идва нейният кмет, да изпълнява химна на Северна Македония, защото има държави, като например нашият стратегически партньор, САЩ, където има много националности, но всички стоят прави и тихи, докато се изпълнява химнът на Америка и всички са горди, докато слушат химна на Америка и всички уважават знамето на Америка, по-точно националното знаме. Ако има някой, който не уважава националните символи на страната, където живее, тогава наистина имаме сериозен проблем в системата“. 

Тези думи на Мицкоски предизвикаха възмущение сред албанските политици и общественици, като преобладаваха оценките, че не може да става и дума за сравнение между Северна Македония и САЩ що се отнася до правата на общностите. Срещу това искане най-силно реагира Билал Касами, лидер на Движение „Беса“ и кмет на община Тетово, който заяви, че националният химн не отразява мултиетническата действителност на обществото в Северна Македония – затова химнът не може да се изпълнява в общините с албанско мнозинство. 

Касами обяви, че и албанският химн трябва да се изпълнява не само във всяко албанско училище, но и навсякъде, където има дори и един албански ученик. Кметът на Тетово подхвърли язвително, че председателят на ВМРО-ДПМНЕ и кметовете на общините от тази партия могат да изпълняват „македонския химн всяка сутрин, дори и в неделя, но в дворовете на своите къщи“. Точните думи на Касами, изречени в едно телевизионно предаване, бяха следните: 

„В този случай, ако се вземе някакво законово решение за изпълняване на химна на държавата, със сигурност, за да се уважава мнозинството от гражданите, които са от албанската общност, ще трябва да се изпълнява и албанският химн“. Билал Касами се аргументира с етническия състав на държавата: 

„Докато това е действителността... това означава, че или трябва да се промени химнът на държавата и да се уважава културното и етническото многообразие, или, ако се одобри решение, така както е, да се изпълнява, тогава трябва да се уважава мултиетническата същност на държавата и на обществото и по места, в общините или в населените места с албанско мнозинство, като втората общност по брой, трябва да се изпълнява и албанският химн“. След това кметът на Тетово добави, че „тъй като има много общини, в които албанците не са мнозинство, но има голям брой албански училища, за да се отговори на нуждите на албанците, и в този контекст навсякъде, където се учи албански език, трява да се изпълнява албанският химн“. Паралелно със споровете около химна се поднови и противопоставянето на символи с религиозна окраска. 

В Северна Македония издигането на религиозни обекти се смята и от двете страни (християни и мюсюлмани) като опит за „маркиране на територия“ и за оказване на натиск върху религиозните и националните чувства на „другите“. Последният такъв случай съвпадна със споровете около химна и допълнително увеличи напрежението между общностите – този път на религиозно-национална основа. В средата на ноември в Попова шапка (наричана от албанците Слънчевия хълм) над Тетово беше издигнат 15-метров кръст. Това предизвика брожение сред албанското население, което е мнозинство в района. Съветниците от албанските партии в община Тетово поискаха този обект да се премахне, защото бил поставен нелегално, както и да „няма селективно отношение към религиозните символи“. Кметът на Тетово, Билал Касами, поиска категорично премахването на кръста: 

„Призоваваме Комисията за връзки с религиозните общности, Македонската православна църква – Охридска архиепископия, по-точно Тетовската митрополия, в съответствие с техните компетенции, да предприемат мерки да премахнат сами кръста, както и да не позволяват вярата да се превръща в инструмент за създаването на напрежения между нашите граждани“. Това изказване на Касами беше направено на обща пресконференция с неговите коалиционни партньори – Изет Меджити, председател на Европейското движение за промяна (което се отцепи от Демократичния съюз за интеграция), и Африм Гаши, председател на „Алтернатива“. Община Тетово изпрати инспектори за проверка на терен, като тяхната позиция е, че кръстът е поставен без нужното разрешение и предупредиха, че ще спазват всички законови процедури за неговото премахване. 

От своя страна Комисията за връзка с религиозните общности отправи призив за въздържане от страна на гражданите, а въпросът да се реши от компетентните институции. От тази комисия и от манастира „Свети Наум Охридски Чудотворец“ заявиха, че кръстът е религиозен символ, част е от църковния комплекс и не би трябвало да накърнява ничии чувства. Поставянето на кръста предизвиспорове и между албанските партии. Представители на Демократичния съюз за интеграция, който е част от управляващата коалиция, и Движение „Беса“, което е опозиционно в национален мащаб, но управлява община Тетово, си отправиха взаимни обвинения, че този кръст е поставен в координация с ВМРО-ДПМНЕ, за да се предизвиква напрежение между гражданите. 

В тази ситуация спорът около кръста, но и около други подобни религиозни и национални символи, ще продължи да се раздухва от националистически политици в Република Северна Македония с цел етническа (и религиозна) мобилизация на електората. Що се отнася до албанците на Балканите, не само проблемите, които създават опозиционните македонски партии по пътя на Република Северна Македония към ЕС разпалват техния национализъм. Безогледният натиск на Гърция върху Албания във връзка със случая Фреди Белери (политически лидер на гръцкото малцинство в Албания, избран за кмет на община Химара, задържан по обвинение в купуване на гласове) и заплахата на Атина да блокира започването на преговорите за членство в ЕС на своята северозападна съседка, ако Белери не бъде освободен, също служат за катализатор на албанския национализъм.

Тези процеси, заедно със западния натиск върху Косово да създаде Асоциацията на сръбските общини, което застрашава суверенитета на Прищина върху части от държавната територия, ще доведат до преоценка на идеята за евроатлантическата интеграция като най-добрата възможност за осъществяване на албанските национални аспирации сред по-широки обществени кръгове в Албания, Косово и Северна Македония. Това вещае нов ръст на албанския национализъм в Западните Балкани през следващите месеци, което ще се отрази, на първо място, върху политическата стабилност на Република Северна Македония. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

125 години от рождението на Симеон Кавракиров (1898 - 1934)

125 години от рождението на Симеон Кавракиров (16 ноември 1898, Солун – 14 юни 1934, м. Динков дол в Рила планина). Роден е в българско семейство със здрави революционни традиции. Баща му е член на ВМОРО. Записва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1919).

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 11

 От 1920 г. е приет за член на БКП (т.с.). Влиза в Емигрантския комунистически съюз. От края на 1924 г. заема отговорни длъжности в нелегалната комунистическа партия – член на Пловдивския комитет; на окръжното ръководство на Военната организация; ръководител на Пещерския военен окръг. 

След провала на Военната организация в Пловдив (май 1925 г.) е осъден на 1 година и 6 месеца затвор. В изпълнение решение на БКП през 1928 г. преминава във ВМРО (обединена). От 1929 г. е ръководител на ІІІ революционна област (Пиринския край). Там през 1931 г. подпомага тайното изграждане на ВМРО (об.). 

Затова на 8 юни 1932 г. той е отвлечен в София от членове на ВМРО. Убит е от военен отряд, преследващ чета на ВМРО след преврата от 19 май 1934 г. През 1951 г. с. Орман, община Петрич е преименувано на с. Кавракирово.

Прочетете още »