160 години от рождението на проф. Иван Шишманов

160 години от рождението на проф. Иван Шишманов (22 юни 1862, Свищов – 23 юни 1928, Осло) – учен фолклорист и етнограф, литературен историк и критик, университетски преподавател, обществен и държавен деец. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Син на Димитър Шишманов – виден общественик, театрал, литератор и търговец през Възраждането. Феликс Каниц лично препоръчва младия Шишманов за ученик в Paedagogische Schule във Виена, което завършва през 1882 г. Там написва първите си патриотични стихотворения. 

След като учителства една година в родния си град, спечелва държавна стипендия и следва философия и обществени науки последователно в Йена (1884), Женева (1885–1886) и Лайпциг, където през 1888 г. защитава докторат. Междувременно се завръща от Женева, за да стане доброволец в Сръбско-българската война. Един от основателите на Висшето училище в София. 

Създава и редактира „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, превърнал се в трибуна за младата българска хуманитаристика (1889–1902). Като министър на просветата (1903–1907) е автор на редица закони, издигащи културните институции на равнището на водещите европейски държави. 

Тогава са открити Народният театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народният етнографски музей, Институтът за слепи, Училището за глухонеми деца, първата детска забавачница, Учителско-лекарският съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища, библиотеки, галерии и др. Основател и пръв председател е на българската секция на Паневропейския съюз. 

Радетел на идеята за освобождение на Македония, посвещава по-голямата част от творческата и обществената си дейност на научно обосновани теми за българския характер на областта. Активно сътрудничи с европейски учени и популяризира истината за Македония като фолклорист, етнолог, историк на културата. По време на Балканските и Първата световна войни (1912–1918) участва активно в научния и културен живот на освободените земи, чете лекции, ръководи научни експедиции. 

В качеството си на председател на Българския читалищен съюз обновява българските читалища в Македония, снабдява ги с книги, вестници и списания, осигурява беседи на видни български общественици, организира театрални постановки и др. Ив. Шишманов е български пълномощен министър в Украйна при управлението на П. Скоропадски (1918–1919). След войните продължава родолюбивата си дейност, работи за духовното съвземане на нацията, разпространява из света истината за българите в Македония. 

Става член на Македонския научен институт, а част от своята библиотека дарява на Македонско студентско дружество „Вардар“. Действителен член на БАН (1902), Дописен член на САНУ в Белград, на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на гръцкото научно дружество „Парнас”, на ПЕН-клуба и др. Умира в Норвегия, където е на конгрес на ПЕН-клуба и се готви да запознае световната интелектуална общественост с проблемите на българската нация.

Прочетете още »

100 години от смъртта на Атанас Шопов

100 години от смъртта на Атанас Шопов /псевд. Офейков, Дреновина/ (18 януари 1855, Панагюрище – 7 април 1922, София) – книжовник, обществен деец и дипломат. Начално образование получава в родния си град, а после учи във Военномедицинското училище в Цариград (1870– 1876). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 4.

 След потушаване на Априлското въстание е натоварен от Българската екзархия да посети разорените селища. За видяното публикува обширен репортаж във в. „Стара планина“, който е първото автентично описание на трагичната съдба на въстаналите българи. 

 Изготвя специално изложение за въстанието, което връчва на посланиците на Великите сили в Цариград. За тази му дързост е принуден да напусне пределите на Османската империя и да се установи в Русия. 

 Завръща се в България заедно с руските войски по време на Освободителната война 1877– 1878, когато е преводач и разузнавач. Награден е с медал за храброст. След Освобождението завършва право в Санкт Петербург и специализира в Париж и Виена. 

От 1884 г. е на служба в Българската екзархия като главен секретар, а от 1890 г. е и един от редакторите на печатния ѝ орган в. „Новини“. Преминава на дипломатическа работа и е български търговски агент в Солун (1897– 1908). След провъзгласяване на независимостта на България е български генерален консул там (1909–1912). 

Разгръща обществена дейност като член на Българското книжовно дружество (БАН) и на Славянското благотворително дружество в София. След края на Първата световна война е член на експертната комисия, натоварена да изготви мемоар до Парижката мирна конференция в защита на българския народ 

Издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“ (1885) за развитието на българското църковно и просветно дело. Предприема пътувания из Тракия и Македония (1887 и 1891) и след тях издава трудовете: „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“ (1887), „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893)., „Сръбските претенции и Скопската епархия“ (1897), „Истината върху конституционния режим на младотурците“ (1911) и др. 

 Има 35 научни труда, голяма част от тях са посветени на Македония и са безспорен принос в проучванията и събирането на доказателства за преобладаващия български етнически характер на областта. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, разкази, стихове и пътеписи. Прави преводи от гръцки и френски език. 

По повод смъртта му в. „Мир” пише: „Шопов служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение, което израсна и се оформи през епохата на нашето Възраждане...”.

Прочетете още »

160 години от рождението на Коста Шахов

160 години от рождението на Коста Шахов (14 април 1862, Охрид – 15 август 1917, София) – журналист и обществен деец, активен участник в освободителното движение на македонските българи. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 4

През 1894 г. завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, след което работи в Русенския окръжен съвет, Русенското околийско управление, Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник, и активен сътрудник на нейния печатен орган – сп. „Лоза“. 

Член и секретар е на Българо-македонското благотворително дружество в Русе (1884). За член на ВМОК е избран на неговия Четвърти конгрес (1897). Един от основателите е на Русенското македоно-одринско дружество с председател Панайот Хитов. През 1901 г. замества стария войвода на председателското място. Поддържа приятелски връзки с Даме Груев, Гоце Делчев, както и с други основатели и видни дейци на ВМОРО. 

В началото на 1908 г. създава Комитет „Автономна Македония“, който прекратява дейността си след Младотурската революция. Комитетът е възстановен в 1910 г. Той представлява малка част от емиграцията и в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – в. „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България. К. Шахов е редактор и издател на в. „Македония” (1888–1912 с прекъсвания), в. „Глас македонски“ (1893–1898), „Глас Македонски” (1893–1898), в. „Борба за свободата на Македония и Одринско” и в. „Борба” (1905).

Прочетете още »

145 години от рождението на Христо Шалдев

145 години от рождението на Христо Шалдев (25 декември 1876, гр. Гюмендже, Ениджевардарско – 2 февруари 1962, София) – деец на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 12

Учител. Става член на ВМОРО през 1895 г. Секретар е на Тайното македоно-одринско дружество в Петербург (1902)и председател (1904) на Централното бюро на Тайните македоно-одрински дру-жества в Русия. 

Напуска Духовната академия в Петербург, за да се включи в Илинденско-Преображенското въстание, напуска академията и става четник при войводата Никола Пушкаров в Скопско. След въстанието е член на Одринския окръжен комитет (1905–1906) и председател на Скопския окръжен комитет на ВМОРО (1906–1907).

Прочетете още »

155 години от рождението Стою Шишков

155 години от рождението Стою Шишков (27 юли 1865, с. Устово, дн. квартал на Смолян – 27 декември 1937, Пловдив) – учител, общественик, народовед, книжовник. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7

д-р Володя Милачков

Завършва начално образование, след което се самообразова, поради липса на средства. Учителства в множества села в Смолянско, в Асеновград и в Пловдив. По негова инициатива се основава Етнографски музей в Пловдив (1917), в който работи като секретар и уредник. Прави парични дарения на училища, на създадения от него етнографски музей в Устово, на БАН – за издаване на книги, отнасящи се за Беломорието, Родопите и Тракия. Редактор е на сп. „Славиеви гори” („Родопи”) и на сп. „Родопски напредък”. 

 Издава сб. „Родопски старини” и в множество вестници и списания пише материали за историята, поминъка, етнографията, фолклора, езика и културата на българското население в Тракия, Родопите. Прави селищни проучвания и пише пътни бележки. Отделя специално внимание на българо-мюсюлманското население в Родопите, изследвайки задълбочено техния бит и душевност.

 Автор е на монографии за помаците в трите български области (Тракия, Македония, Мизия), за миналото и настоящето на Пловдив, за Беломорска Тракия през Освободителната война (1877– 1878), за Тракия преди и след Първата световна война. През 1937 г. прави дарение от 2500 лв. за изхранването на бедни ученици при народното начално училище „Княгиня Мария Луиза” в с. Горни Воден (днес квартал на Асеновград).

Прочетете още »

Петър Шанданов (1895 - 1971)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7

125 години от рождението на Петър (Перо) Шанданов (псевдоним Пламенов, Фанков, Рибаров ) (4 юли 1895, Охрид – 15 октомври 1971, София). Учи в Битолската гимназия. Като ученик става член на ВМОРО. 

От 1912 г. минава в нелегалност и е секретар на чета. През есента на 1913 г. участва в Охридско-Дебърското въстание. Завършва Военното училище в София през 1916 г. По време на Първата световна война е кандидат-офицер в V македонски пехотен полк. При възстановяването на ВМРО след войната е привлечен от Тодор Александров за четник. Впоследствие става Охридски и Битолски войвода. 

През 1922 г. действа с чета в Охридско и Преспанско. Един от главните изпълнители на Горноджумайската акция през септември 1924 г. Участва в организирането на базата на ВМРО в Албания. На Шестия конгрес на организацията е избран за първи запасен член на Централния комитет. 

 След убийството на Александър Протогеров според устава на ВМРО автоматично става член на ЦК, но поради настъпилото разцепление това не се признава от Иван Михайлов. Като един от ръководителите на крилото на протогеровистите е инициатор за сближение с ВМРО (обединена). С тази цел в началото на 1931 г. се среща с комунистическия ръководи-тел Георги Димитров в Берлин. 

 През юли 1931 г. свиква Седми конгрес на ВМРО (обединена), на който е избран за член на Централния комитет. След преврата на 19 май 1934 г. е интерниран. Участва в партизанското движение като завеждащ военния отдел на ІІ въстаническа оперативна зона в периода 1941–1944 г. След 9 септември 1944 г. е обявен за активен борец против фашизма и капитализма и награден с орден „9 септември “ І ст.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

135 години от рождението на Мишо Шкартов

Мишо Шкартов, (псевд. Илиев) – (1февруари 1884, Кавадарци – 25 юни 1936, София) – деец на македоно-одринското революционно движение, четник, войвода. 

Завършва Солунската българска гимназия. Включва се в редовете на ВМОРО; определен е за секретар на Тиквешката чета на Д. Даскалов (1904), по-късно в четата на Хр.Чернопеев действа в Кукушко, Солунско и Серско (1905), а от 1906 е в четата на Яне Сандански. По време на Младотурския преврат е един от основателите на Народно-федеративната партия (българска секция). 

Участва в революционния щаб по подготовката и ръководството на Тиквешкото въстание (1913) срещу сръбските окупационни власти. След Първата световна воина става член на Привременното представителство на бившата ВМРО и подписва апела от населението в Македония и бежанците в България (1919). В 1921 се присъединява към ВМРО, запасен член на Струмишкия революционен окръг (1924), окръжен войвода на Солунския революционен окръг (1925). 

След разцеплението на ВМРО (1928) преминава към протогеровистите. Привърженик на федералистката идея, става член на ВМРО (об). Участва в Цариградската конференция на националреволюционерите от ВМРО (об), подписва протокола за помирение между Берлинския ЦК на ВМРО (об) (Поптомов, Влахов, Р. Ризов и др.) и нацианалреволюционерите (М. Герджиков, П.Шатев и др.). Привлечен е в ръководството на ВМРО (об) в България, води спорове и отстоява безпартийният характер на обединената организация. След 1931 г. се оттегля от активен политически живот.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Кузман Шапкарев (1834 - 1909)

Откъс от предговора към книгата: Кузман Шапкарев за Възраждането на българщината в Македония, неиздадени записки и писма, София, 1984, с. 5-17

    Кузман А. Шапкарев не е непознато име за българската наука и общественост. Неговият "Сборник от български народни умотворения" излиза през деветдесетте години на миналия век и получава бързо признание както у нас, така и в чужбина. 

 Научното и общественото признание още не значи материален успех на изданието, защото Шапкарев среща огромни трудности да издаде събираните в продължение на повече от 30 години фолклорни произведения, дълго време понася тежките материални последици от изданието, до края на живота си не успява да обнародва всичко, което е събрал или написал. 

   На съвременниците той е познат не само като фолклорист, но и като публицист, автор на многобройни статии и дописки още през Възраждането, а след Освобождението като горещ полемист в защита на българското население в Македония....

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов (1935 - 2003)

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов (1935–2003) е роден в село Черешница, Костурско. Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденско-Преображенското въстание. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 г. в Черешнища, през 1913 г., е записан от гръцките власти като Стефанос Склифас, а майка му – Доста Шамова, е преименувана на Теодота Сяму. 

 По време на Гражданската война в Гърция като дете е евакуиран в НР Македония, а оттам е изпратен в Унгария, където завърша средно и висше образование – руска и българска филология. През 1964 г. се премества в София. След завършена аспирантура от 1971 г. работи в Института за български език при БАН. 

През 80 и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и в СУ „Св. Климент Охридски” дисциплините „Историческа граматика на унгарския език” и „Унгарска диалектология”. Проф. Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспански и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, обръща сериозно внимание на книжовната норма в Р Македония. 

Според него тя е „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“. 

В последната си книга „На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век” публикува данни за нечовешките мъки, през които преминават дедите му, за да запазят българщината в Костурския край. Не успява да завърши започнато дело – умира на 24 септември 2003 г. след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония. 

 Из трудовете на проф. Благой Шклифов: 

Костурският говор. С., 1973. 

Долнопреспанският говор. С., 1979. 

Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори. С., 1995, 119 с. 

Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско–Леринско).С., 2000, 144 с. Български диалектни текстове от Егейска Македония. В съавторство с Екатерина Шклифова. С., 2003, 288 с. 

На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. С., 2011, 400 с.

Прочетете още »

140 години от рождението на Климент Шапкарев

Климент Кузманов Шапкарев (30 януари 1875, Охрид – 12 септември 1949, Битоля). Псевдоним – Август. Син на българския етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев и баща на проф. Петър Шапкарев – първия председател на възстановения през 1990 г. Македонски научен институт.

 Завършва Българската мъжка гимназия в Солун (1892), химия и биология във Висшето училище в София (1898). Учител в Самоков, Одрин, Битоля. Близък приятел и съмишленик на Гоце Делчев. Секретар на Окръжния комитет на ВМОРО в Одрин (1904–1906). Делегат на Рилския (1905) и на Кюстендилския (1908) конгрес на организацията. В Първата балканска война е доброволец в 52-ри пехотен полк, а през Междусъюзническата – в щаба на Македоно-одринското опълчение и член на Цензурната комисия във Велес. След войните е учител в земеделското училище в Садово. По време на българското управление във Вардарска Македония учителства в Битоля. Автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев”, части от която са поместени по-долу.

 „.По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята, всемирната история на всички културни народи в света от всички векове, че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бяло море, заели отечеството на Александра Македонски, който имаше владения и в Азия и в Африка. И че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, що преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес тия същите македонски българи работят и се жертват за своята пол[итическа] свобода, за да издигнат знаме, хубаво за цялото човечество, за всички народи във всички векове, знамето на абсолютната свобода и безграничната любов, както той ги разбираше…”.

Климент Шапкарев. Из „спомени и мисли за Гоце Делчев”, Пловдив, 1934, 14–15. Целият текст на брошурата може да видите тук

Д-р Йордан Мантарлиев

Прочетете още »