Васил Кънчов - Македония. Селищни проучвания

петък, 13 март 2020 г.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ 

ВАСИЛ КЪНЧОВ 

МАКЕДОНИЯ 
СЕЛИЩНИ ПРОУЧВАНИЯ 

Фототипно издание 

Съставител МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА 

София, 2019

Томът със съставителско заглавие „Македония. Селищни проучвания“ включва трудове на Васил Кънчов от края на XIX в., които съдържат богат фактологичен материал за поселищния живот в областта. Текстът с достоверната си изворова основа представя етническия и конфесионален състав на населението, общото икономическо състояние в изследваните селища, както и училищното и църковното дело, обвързани с дейността на българските общини и възраждането на българщината. Написаното е пронизано от благородната идея да повдигне национално-то самочувствие на македонските българи в борбата им за освобождение и обединение. Общата картина на народния живот от онази отминала вече епоха в нашето историческо развитие остава актуална и днес за на-ционалната ни идентичност.

ПРЕДГОВОР

 Сред богатото книжовно творчество на Васил Кънчов, посветено на Македония, може да се открои една поредица от поселищни по своя характер трудове. Към нея се отнасят двете пространни студии „Сегашното и недавното минало на град Велес“, „Град Скопие“, както и множество по-малки статии за отделни селища в областта. Като изключим посочените студии, повечето от статиите авторът обнародва непосредствено след обиколките си из различни райони и макар че акцентира върху посетените селища, то изложението на много места е в познатия и така типичен за него стил на пътеписеца. Въпреки това, макар и донякъде условно, избраното в случая групиране има своето научно основание и е подходящо при цялостното представяне на книжовното наследство на В. Кънчов[1]. При своите многобройни пътувания из Македония, отдаден изцяло на голямата си идея да опознае македонските българи и техния живот, да повдигне националното им самочувствие и да подпомогне борбата им за национално самосъхранение и освобождение, В. Кънчов проявява изключително трудолюбие, упоритост и воля на духа. Това му позволява да преодолее и много пречки по пътя си. С присъщата му педантичност и завидна наблюдателност той трупа конкретни факти за лица, институции и събития, собствени наблюдения и впечатления. Така постепенно през годините расте запасът от всестранни сведения, от които авторът черпи и пише своите трудове. Знае се, че сам В. Кънчов не е имал претенциите на учен. Но за всеки, който познава творчеството на този плодовит автор, е видно, че той има изследователски похват и носи ясното съзнание за стойността на подетото дело. Оттук идва и онази настойчивост, с която бърза да направи достояние на широката четяща публика трупания огромен фактологичен материал. Така успоредно с проучвателските му дирения върви отпечатването на подготвените статии. Първите от тях излизат в солунското списание „Книжици за прочит“ (един от редакторите на което е В. Кънчов) и в специалната рубрика „Материали по географията и етнографията“ на списание „Библиотека“, издавано в Пловдив. Подбраните от тези две серии за настоящия том ранни статии са от края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век. Те са посветени на отделни селища (Киречкьой, Град Крушово, Град Драма и околностите му) или пък на географски обособени райони (Лъгадинското поле, Тетовско, Дебърца и Железнец). Привлечен е още трудът „Река Струма“, публикуван в сп. „Книжици за прочит“. Макар че той носи по-скоро белезите на пътепис, мястото му тук се определя от извънредно богатите данни за селищата по течението на реката, които съдържа. В общия си тематичен обхват той не се различава от посочените вече статии. Написани непретенциозно, под впечатленията от току-що обходените места и видяното, всички тези статии предлагат много сведения за селищата с броя на тяхното население, етническия и верския им състав, поминъците, състоянието на църковното и учебното дело, пътните съобщения. И всичко това неизменно е поставено в рамката на природогеографските дадености, които В. Кънчов възприема не само като естет и ценител на красивото, но и с вещия поглед на географ, макар и не специално школуван. Въпреки, че статиите са доста неизбистрени като жанр, то стилът на В. Кънчов и богатата фактология в тях ги прави търсени и ценни. Подходът за комплексно изследване на различни селища и райони в Македония авторът прилага с особена дълбочина и широта в споменатите две студии. Интересът на В. Кънчов към Велес и Скопие не е случаен. И двата града са едни от най-старите в областта, с богата история и завидно място в борбата за църковна и национална независимост на македонските българи. Видно е как в продължение на години авторът събира необходимия му материал, преди да пристъпи към самото изследване. Своите непосредствени впечатления и събраната на място информация В. Кънчов допълва с много други сведения, извлечени от наши и чужди исторически съчинения на авторитетни учени, работили преди него, от официални турски статистики, спомени на местни хора и пр. Най-настоятелно той търси достоверен изворов материал, въз основа на който обективно и непредубедено написва своите селищни проучвания. И още нещо прави впечатление в изследователския маниер на В. Кънчов. Той не просто обобщава събраното градиво, а най-педантично съпоставя различните данни, търси обяснение за някои разминавания и коригира изказани преди него мнения. Този чисто научен подход, съчетан с огромния масив от конкретна обективна информация, дава характеристиката на авторовия принос както в селищните проучвания, така и в цялостното му книжовно дело, посветено на Македония. Когато се четат включените в настоящия том трудове, неминуемо се поражда убеждението за тяхната органична връзка с цялостното книжовно творчество на В. Кънчов. Независимо как определяме жанра на написаното от него, то е подчинено на един и същ изследователски подход и пронизано от една и съща високоблагородна цел за пробуждане на българското население в Македония и отстояване на неговите национални стремежи и въжделения. Тази цялостност на авторовото наследство, свързано с Македония, се проследява и в тематичния обхват на отделните трудове. Дали са по-кратки статии или пространни пътеписи и поселищни проучвания, в тях винаги присъства един определен кръг от теми, които явно В. Кънчов приема за водещи в изследваната проблематика. Основна между тях е темата за населението. И в двете студии В. Кънчов отделя достатъчно широко място, за да представи жителския състав на двата града по народностен и верски признак. Нещо повече, в табличен вид той илюстрира населението и на прилежащите им райони. Така специална таблица дава имената на селата и чифлиците във Велешка каза с броя на къщите, определени според народността или религията на обитателите им (български, помашки, турски, арнаутски и пр.). Пак в таблица са изнесени данни за етническите групи във всички санджаци и кази на целия Скопски вилает, който е създаден в 1875 г. и включва част от Северна Македония и земи на север от Шар планина. Изнесените количествени показатели за народностния състав са категорични, че българският елемент преобладава във Велес и цялата Велешка каза, както и в северномакедонските кази на Скопския вилает, докато останалите кази от вилаета са населени главно с албанско население. В самия град Скопие на първо място са турците (15 000 д., голяма част от които, според Кънчов, потурчени албанци), следвани от българите (13 000 д.). Според автора броят на последните показва тенденция за непрекъснато увеличаване благодарение на естествения прираст и преселническия поток от близките села и специално от Тетовска каза, където българите търпят тормоз от страна на албанските си съседи. От времето, когато В. Кънчов публикува своите изследвания, до днес никой не е оспорил достоверността на изнесените от него етно-демографски и статистически данни. Вещ познавач на Македония, той черпи информация от официални източници (преброявания, нуфузни книги), но винаги я сравнява със собствените си конкретни наблюдения, направени на място при обиколките му. Това се отнася в пълна степен и за двете студии, посветени на Велес и Скопие. Жив интерес авторът проявява към поминъците и общото икономическо положение на изследваното население. Земеделието като основен поминък и за двата района е показано чрез отглежданите земеделски култури. Не са подминати и аграрните отношения в чифликчийските села. Скотовъдството във Велешка каза, въпреки добрите условия за развитие, е в упадък заради ширещите се в областта грабежи. Кръстос-ващите разбойнически банди отвличат добитъка и са постоянна заплаха за стопаните. Грабежите са една от основните причини за западане и на търговията. Постоянната несигурност по пътищата, а дори и в домовете, пречи на нормалните търговски връзки. Повлияни и от други причини, в не добро състояние са и някои традиционни за Велес занаяти, например производството на сахтияни и лозарството. В. Кънчов показва твър-де детайлно тази стопанска нестабилност, в която вижда един от факторите за наблюдаваната във Велешко сиромашия. Към тях прибавя още чифлишкото земевладелие, високите данъци, събирани от спахиите и лихварството. В. Кънчов не спира само до конкретните данни и общото си впечатление, а отива по-далеч, като разглежда мерките за подобряване на икономическото положение на тукашното население. За Скопие той обрисува възможностите за развитие на рударската промишленост и привежда подробни данни за търговията и видовете стоки. Жив, непосредствен и пропит с много атмосфера е разказът на В. Кънчов за местния пазар: Всеки вторник в Скопие става голям пазар на широкото пазарище между конака и крепостта. Тук се събира понякога по 5–6000 души народ и става продажба и покупка на всевъзможни местни продукти и изделия. На една страна има купища плодове, пастърма, боб, на друга чували с жито, ечемик, ръж, на трето място се продават всякакви платове, на друго място дървен материал, на друго място сирене, масло, вълна и пр., и пр. Пъстра картина представлява пазарището в пазарните дни. Па и целият град повеселява тогава. Улиците са пълни с народ от разни вери, който се движи, купува, продава и всички шумят. Тук ще срещнеш български селяни и селянки от полето, от Чърногория, от Каршияка с разни костюми, между които особено личат чърногорките със своите широки сърмени престилки; сърби и албанци от Косово с дълги чохени потури, обточени със сини гайтани; албанци от планините с опънати бели беневреци и чохени елеци, богато обшити със сърма; турци и туркини от града; влашки пастири, слезнали от планините; евреи местни и солунски, които пъплят сега по всичките ъгли на Македония за гешевти... Ако се вземат що-годе мерки за осигурявания пътищата, които водят за Кичевско, Порече, Дебър, Прилепско, скопският пазар изведнъж би получил двойно по-голямо значение[2]. В. Кънчов е категоричен, че въпреки икономическия спад на града след войната от 1877–1878 г., Скопие постепенно възвръща своето стопанско, търговско и военно значение на важен административен център, какъвто е бил винаги. Към темата за поминъците се отнасят и много подробните сведения за развиваните в двата града и районите им занаяти. Специално за Скопие тези данни са обвързани с народностната принадлежност на упражняващите ги, като В. Кънчов изрежда типичните за всяка етническа група занаяти. Особено интересни и ценни са описанията на еснафската организация с нейната структура, функции, чествани празници. Като се знае важното място, което имат еснафите в живота на патриархалното общество, може да се прецени стойността на написаното за тях. Общото стопанско развитие на Велес и Скопие, както и на съответните им административни райони, В. Кънчов свързва с пътните съобщения. Той проследява всички видове пътища с тяхното състояние в момента и използваните превозни средства, както и перспективите за бъдещото им подобряване с оглед именно на икономическото замогване. В студията за Скопие има дори отделна глава с описание на близката до града околност и главните пътища в нея, които го свързват с по-близки и по-далечни места. Църковно-училищното дело е друга тема, на която авторът отделя много страници. Макар в структурно отношение материалът да е поднесен различно в двете студии, то същината на този изключително важен въпрос намира задълбочена интерпретация. Заслугата на В. Кънчов е не само в събрания огромен материал, но и в тясното обвързване на въпроса с дейността на българските общини и изобщо с възраждането на българщината. Това са все страни на един голям и актуален за епохата проблем, към който авторът е твърде чувствителен. В труда за Велес читателят ще намери подробен преглед на състоянието на училищата от началото на ХIХ в. до 1890/91 г. и учителите в тях, развоя на борбата с гръцките владици и замяната им с български. Авторът си служи с конкретни имена и дати, което прави разказа жив, увлекателен и достоверен. Като започва с първите частни учители, които се помнят – поп Наум и даскал Митре, В. Кънчов пише по-обстоятелствено за сменилите ги Георги Трайков, Георги Икономов – Дупничанеца, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Ангелко Палашов, Георги Милетич, отец Алексий, Костадин Босилков, Васил Попович. Чрез данните за живота и дейността на тези учители авторът следи развитието на учебното дело във Велес и неговото модернизиране с въвеждането на звучната метода във взаимните училища и организацията на класното училище. Макар и по-бавно, път си пробива и девическото образование. В. Кънчов е категоричен в твърдението, че училището в западната част на града начело с Г. Икономов е едно от най-добре уредените в Македония. Няма никакви основания да се съмняваме в това, като се знае добрата осведоменост на изследователя върху състоянието на училищного дело в цялата облает. Велешани са не по-малко дейни и по църковно-националната борба. Чрез споменатите учители и други будни граждани те следят хода и, като четат излизащите в Цариград вестници, кореспондират с цариградските български дейци и представители на околните македонски общини. Още от средата на XIX в. повеждат борба срещу гръцките владици. В града няма гръцко влияние, ако се изключат 30-ината влашки къщи, конто образуват влашка партия. Първа от македонските епархии, още на 5 дек. 1868 г. по решение на велешките първенци Велешката епархия официално се отказва от гръцката Патриаршия. До 1870 г., останала без владика, тя се управлява от българската община в града. Султанският ферман от 1870 г. за учредяване на Българската екзархия изрично споменава името и на Велешката епархия. Тази част от труда изобилства с ярки описания на изреждалите се един след друг владици с техния характер и поведение, споменът за конто продължава да живее сред населението. Както учебното дело, така и църковно-националната борба във Белес намират неизменна подкрепа от страна на двете български общини, слели се в последствие в една. Като специфичен традиционен институт, общината изиграва сериозна роля в живота на града. С нейни средства и подкрепа се наемат общинските учители и се строят училища; тя брани населението от алчните и коварни фенерски духовници. В. Кънчов не премълчава упадъка на обществения живот във Белес след Руско-турската война от 1877/78 г., като резултат от голямото обедняване на народа и изеелването на интелигенцията в Княжество България. Обърнат с поглед към Македония и нейната робска съдба, той изказва огорчението си с думите: Аз не се завземам да осъждам тия граждани, които така лесно напуснаха бащините си огнища, само и само да подишат на свобода, но тежка е загубата за страната; освободена България запусти Македония, като извлече от нея най-добрите сили и простият народ в Македония, оголял, осиромашал, остана сам да се бори с толкова неприятности. Трябва да съжаляваме още един факт, а той е – 9/10 от изеелените македонци много лесно забрави-ха своето отечество и не се обръщат вече към него. Те забравиха тия училища, благодарение на които достигнаха до големите постове в България... И тъй за Белес настанаха тежки времена. От прежната търговия остана само сянка, а от интелигенцията – ни сянка[3]. Едва от 1888 г. градът започва да се съвзема икономически, а с него – общината и училищното дело. Голямата тема за църковно-училищното дело присъства и в проучването за Скопие. В различни глави авторът изнася конкретни данни за религиозните общини в града (мохамеданска, екзархийска, патриаршистка, еврейска, католическа), за начина им на живот и за поддържаните от тях училища. Специална глава е посветена на възраждането на българите и поведената от тях черковно-национална борба, на чиито най-ярки представители В. Кънчов отдава заслуженото признание. Тук се срещат имената на даскал Никола, скопският първенец Хаджи Трайко, търговците братя Хаджи Георги и Хаджи Христо Попович, Зафир Малев, Георги Карайовев и, разбира се, на Йордан Хаджиконстантинов – Джинот. Условен за скопски учител в 1848 г., Джинот остава девет години в града и изиграва важна роля в националното възраждане както на Скопие, така и на цяла Македония. Много проникновена и силна е характеристиката, която В. Кънчов прави на личността на Джинот: Ако се взрем внимателно в деятелността на този патриот, ние ще видим в негово лице един от ония апостоли, които напънаха всичките си сили да пробудят от сън майка България. Те ù викаха, теглиха я, биеха ù тъпани, свиреха ù с тръби на ушите, и всяко нейно разклащане, всяко разтваряне на очите посрещаха с пламенен възторг. Те бяха наистина разпалени „подобно Етна и Хекла“, те дълбоко вярваха, че „няма по-величествено от българин“, те бяха готови да служат роду своему, ако ще би „и за крива Бога“. Тия апостоли не бяха яко учени мъже, но вярваха дълбоко [в] своите идеали, имаха пълна надежда в бъдещето на своя народ и бяха готови всякога да се жертвуват за своите братя „пресладкий болгаре“[4]. Следейки укрепването на българщината и сложните перипетии в развитието на църковно-националната борба, В. Кънчов отделя подобаващото се внимание на ролята на българската община. Трудът за Скопие, публикуван шест години след очерка за Велес, макар да носи аналогично заглавие, е по-пространен и с по-широк тематичен обхват. Естествено, това произтича от самото положение на Скопие като главен град в Северна Македония. Но не е за подценяване и факта, че върху това изследване В. Кънчов работи много по-дълго време[5]. Като въведение към него той предлага първата глава – „Описание на самия град“. Тук се съдържат много любопитни и колоритни описания на различни градски забележителности, предадени с талантливото перо на наблюдателния пътешественик. Пред читателя се редят останките от средновековни сгради, укрепления, ханове, джамии, църкви, известния скопски безистен и градския водопровод, мостовете и, разбира се, големия каменен мост на р. Вардар. За него В. Кънчов пише: Главният каменен мост е великолепна сграда, останала от славната епоха на турското владичество. Той е направен на високи сводове от големи дялани квадратни камъни, през средата е издигнат високо, гдето под най-големия свод минува главната част от реката... Мостът е дълъг 150 метра и е широк колкото да могат свободно три колá да се разминат по него. Отстрана наместо перила са наредени високи плочи, налепени една до друга. По средата има по-широко място, дето често пъти просяци, наредени, подлагат ръка за милостиня, а понякога арнаути продават лъжици, или католици от Енево продават пръстени, обеци и други подобни дреболии. Мостът е съграден много здраво, затова е устоял цели столетия на силни наводнения, които са опустошавали множество други дървени мостове по реката. Големите наводнения, които станаха през пролетта на 1897 г., нанесоха повреди на северната му страна[6].А за градския безистен, след като привежда сполучливото описание на сръбския историк С. Новакович, заключава: И наистина, скопската чаршия е оригинална източна чаршия, тип на източните пазари, дето се работи, продава, яде, пие и разговаря в едно и също време. Зад дюкяните се съглеждат на много места остатки от съсипания каменен безистен, името на който е предадено на днешния дървен пазар[7]. В самостоятелна глава В. Кънчов представя Скопие като вилаетски и военен център. Без претенции за изчерпателност, наред с краткия обзор на постовете във вилаетската администрация той дава интересни сведения за най-известните скопски валии от 1879 до 1893 г., за чуждите представителства, за нарасналото военно значение на града след Берлинския конгрес. В отделна глава очертава обхвата на голямата православна Скопска епархия и дава статистически данни за принадлежащите екзархийски и патриаршистки къщи (след 1872 г.), както и за състоянието на учебното дело, поддържано от двете духовни ведомства. Позовавайки се на известната му чужда литература, В. Кънчов прави обширен исторически очерк за Скопие от древността до ново време. Специално внимание отделя на сръбската пропаганда, етапите на нейното развитие и влиянието сред местното население. Макар че авторът нарича скромно своя труд „бележки“, неговото съдържание отговаря на сериозно изследване. Това се отнася и за селищното проучване на град Велес. Двата труда тежат с огромния, прецизно събран фактологичен материал, с дълбокото вникване на автора в икономическото състояние и сложния обществен живот на тукашното население от времето на разгорелите се борби за независима българска църква и свобода. Чрез образите и дейността на цяла плеяда местни дейци, чрез ролята на българските общини и хода на църковно-националната борба В. Кънчов показва националното свестяване на българите, техните усилия за просвета на роден език и извоюване на самостоятелна българска църква. Изключителна стойност има авторовият възглед, че църковно-националната борба тук започва много по-рано, а не с обявяването на Българската екзархия и нейната дейност в областта. Написаното за Велес и Скопие до голяма степен отразява общия национален подем сред македонските българи, характерен за онова време. То е показателно и за неизменната цел на автора да буди техните национални чувства, за да извървят пътя до националното самосъхранение и освобождение. Селищните проучвания за Скопие и Велес се открояват не само сред останалите трудове на В. Кънчов, но и в цялата научна книжнина, посветена на Македония. Съвременният изследовател може да разчита на тях и да ги ползва. * Идеята на съставителя бе да събере в общ том възможно по-голям брой от селищни по своя характер трудове. Така освен известните студии за Велес и Скопие, са включени цяла редица статии, пръснати в научната периодика, които се преиздават за първи път. С новото издание, от една страна, се популяризира по-широко творчеството на В. Кънчов, а от друга – уплътнява се картината на поселищния живот в Македония през един изключително важен период от нейната история. Структурирането на настоящия том е подчинено на два принципа – съдържателен и хронологичен. На първо място са поставени двете пространни и задълбочени студии, подредени според годината на издаването им. След тях, пак в хронологична последователност, идват останалите статии. Обособяването на тези две групи е продиктувано още от фототипния характер на изданието и свързаните с него чисто технически изисквания. Възприетата подредба прави тома достатъчно прегледен и като съдържание, и по общ външен вид. Фототипно предаденият текст пък поражда у читателя усещането, че държи в ръцете си оригиналните издания от последното десетилетие на ХIХ век. А това вече крие в себе си голямото предимство на предлагания тук том. Подобно на публикувания през 2000 г. том „Македония. Пътеписи“, и настоящият носи избраното от съставителя заглавие „Македония. Селищни проучвания“. То най-точно отговаря на цялостното съдържание на изданието и е в стила на заглавието, с което авторът е нарекъл своя най-сериозен труд – „Македония. Етнография и статистика“(1900). Наред с обобщаващото съставителско озаглавяване се запазват автентичните заглавия на всички включени в тома публикации. Изданието е снабдено с два показалеца – географски и предметно-тематичен. Те са изработени с мисълта да ползват по-широк кръг от специалисти – историци, етнолози, фолклористи и др. Всяка от включените девет публикации, според подредбата си, носи специално буквено означение, като се започва от „А“ и се стига до „И“. Същите букви са отразени и в показалците. Те предхождат арабските цифри, възприети за означаване на страниците на отделните селищни проучвания, от които са извлечени термините за двата показалеца. * Век и половина след рождението и повече от век след трагичната смърт на Васил Кънчов поднасям на читателите поредния том, побрал част от неговото богато книжовно наследство, посветено на Македония. Изданието е адресирано не само към изследователите-специалисти, но и към всички, които се интересуват от съдбата на македонските българи и тяхната борба за национално самосъхранение и освобождение. Всеки поглед към сложния исторически път на нашия народ, към неговата култура и душевност, в случая в регионален аспект, остава актуален за националната ни идентичност и в началото на ХХI век. Доц. д-р Маргарита Василева [1] Най-обобщаващият труд на автора „Македония. Етнография и статистика“ (1900) бе преиздаден фототипно през 1996 г., а в 2000 г. под общо заглавие „Македония. Пътеписи“ бяха публикувани, също фототипно, пътеписните по жанр трудове на В. Кънчов. И двете книги са отпечатани от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“. [2] Кънчов, В. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. – Периодическо списание, XI, 1898, кн. 55–56, 37–38. [3] Кънчов, В. Сегашното и недавното минало на град Велес. – Периодическо списание, VIII, 1892, кн. 39–40, с. 605. [4] Кънчов, В. Град Скопие…, с. 126. [5] През 1896 г. В. Кънчов публикува в кн. 13 на сп. „Библиотека“ съвсем кратък очерк, озаглавен „Град Скопие“. Явно в следващите две години той продължава да работи и подготвя голямото поселищно проучване за Скопие, което поместваме тук. [6] Кънчов, В. Град Скопие…, с. 10. [7] Пак там, с. 6.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ПРЕДГОВОР Маргарита Василева ...................... VII 

A. СЕГАШНОТО И НЕДАВНОТО МИНАЛО НА ГРАД ВЕЛЕС 1 (ПСп, VIII, 1892, кн. 39 и 40) I. Естествен преглед 343–376 3 II. Черковно-училищен преглед 549–610 

Б. ГРАД СКОПИЕ. БЕЛЕЖКИ ЗА НЕГОВОТО НАСТОЯЩЕ И МИНАЛО 99 (ПСп, ХI, 1898, кн. 55–56) I. Описание на самия град 1–12 ... 101 
II. Околност и главни пътища 12–20 ... 112 
III. Население 20–23 ... 120 
IV. Поминък 24–40 ... 124 
V. Скопие като вилаетски и военен център 40–54 ... 
VI. Религиозни общини и техни училища 55–69 ... 
VII. Скопска епархия 69–73 
VIII. Исторически преглед 74–105 
IX. Възраждане на българите и черковната им борба 105–148 ... 205 
X. Сръбска пропаганда 148–156 
B. ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО КИРЕЧКЬОЙ ....................... 257 (Книжици за прочит, 1889, кн. 2) 36–39 ... 
Г. ЛЪГАДИНСКОТО ПОЛЕ .................................................... 263 (Книжици за прочит, 1890, кн. 4–7) 260–265 264 
Д. РЕКА СТРУМА ................................................................... 271 (Книжици за прочит, 1891, кн. 8–10) 141–175 ... 273 
Е. ТЕТОВСКО (Библиотека, 1894, кн. 1) 66–71 ... 309 
Ж. ДЕБЪРЦА И ЖЕЛЕЗНЕЦ (Библиотека, 1895, кн. 10) 1–19 ... 317
З. ГРАД КРУШОВО ................................................................. 339 (Библиотека, 1896, кн. 11) 1–4 ...... 341 
И. ГРАД ДРАМА И НЕГОВАТА ОКОЛНОСТ ........................345 (Библиотека, 1896, кн. 12) 1–6 ...347 
Географски показалец .......................................... 353 
Предметно-тематичен показалец ....................... 374

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020