Българските пленници в Гърция след Първата световна война

четвъртък, 12 март 2020 г.

сп. "Македонски преглед", г. XLII, 2019, кн. 3. Гл.ас. д-р Стоян Николов. Българските пленници в Гърция след Първата световна война ..... 109 - 124


"...Общо през 1918 г. българските войници в гръцки плен възлизат на 5358 души: 1700 – пленени при Яребичните висоти през май; 1260 – пленени при Дойран от гръцки и английски части през септември 1918 г.; 383 – пленени пред фронта на 5-а дивизия през разни времена; 340 – предали се през войната на гръцки постове бегълци; 1575 – пленени в края на септември 1918 г. при отстъплението през Плачковица планина3. 

През втората половина на септември 1918 г. френски и сръбски дивизии успяват да извършат пробив при Добро поле и българската отбрана безнадеждно се пропуква. Изправена пред гражданска война, България е принудена да иска примирие. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие и България излиза от войната. Според чл. 5 и чл. 6 от „Военна конвенция за спиране на военните действия между Съюзните сили и България“ българските войски западно от Скопския меридиан остават в плен и ще се използват за работа от съглашенците. В заложничество остават 1-ва пехотна Софийска дивизия, 6-а пехотна Бдинска дивизия, Сборната дивизия и 302-ра германска дивизия, която в огромната си част е с български личен състав и само малобройният ѝ щаб е германски. 

Командването на тези дивизии – войските в Западна Македония, след оттеглянето нo германските части на север е поето от генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, бивш началник на Сборната дивизия. В началото на октомври те, въпреки запазените си боеви качества, след угрозата, че непредаването им ще повлече окупация на Царството от сръбски и гръцки войски, и след като при тях са изпратени от българското командване двама старши офицери, които им съобщават тежките условия на Солунското примирие, се предават в плен в първите дни на октомври 1918 г. По това време са пленени и различни части от 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а, 9-а дивизия и други съединения от настъпващите части на Антантата4. 

Липсата на преки дипломатически отношения с победилите държави, респективно с Гърция, силно затруднява защитата на военнопленниците от България. Тя се извършва от американската легация в Гърция, към която е аташиран драгоманът Сократ Тодоров и сезирани от победената българска държава и различни български институции международни организации, като Обществото на народите (ОН), Международният Червен кръст (МЧК), Всемирният съюз на младежките християнски дружества (ВСМХД) и дори генерали и офицери от Антантата на Балканите5. 

 Около средата на октомври всички оставени в заложничество дивизии се преместват на юг от Битоля в посока Лерин. На 21 октомври 1918 г. около село Баница, източно от Лерин, има биваци на части от Сборната дивизия – 70-и, 71-ви и 72-ри полк, артилерията, пионерите, части от 36-и полк. На 24 октомври при село Острово, на 50 км източно от Лерин, бивакират щабът на 1-ва дивизия, 1-ви, 6-и и 25-и полк. По това време на заложничеството в пленническите лагери върлува испански грип, от който умират стотици български и неприятелски войници. 

В края на октомври части от 1-ва дивизия са натоварени на гара Острово към Солун, където в лагера Микра очакват изпращането си в България, издействано от българското правителство. Там те всеки ден гледат как „сухи, изпити и бледи“ други наши пленници, „подкарвани с бой и псувни от неприятелските конвои“, отиват към пристанището да товарят и разтоварват или да изграждат шосета6..."

1 коментара:

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020