“...Макар и неравномерно, темата за Македония присъства силно и фактически непрекъснато в българската книжнина – като поезия, белетристика, драми, пътеписи, мемоари, есета, публицистика.
С основание би могло да се говори за цяло направление в художествената литература, посветено на Македония. Част от произведенията имат само моментна (т.е. вече историческа) стойност и могат да се разглеждат единствено като литературни факти. Малка част от тях влизат трайно в историята на българската литература като образци или като текстове с непреходно значение.
Присъствието на мотива „Македония“ в литературата – поезия, белетристика, есеистика, драматургия, както и участието на македонските българи в изграждането на българския културен живот, е значително. Ако трябва да се даде безпристрастна оценка, много по-значителен е приносът на македонските българи за българската култура, отколкото са литературните постижения по темата Македония.
Голяма част от литературната продукция за Македония, особено поезията, освен че с времето губи своята актуалност, но е лишена и от по етическо, респективно белетристично майсторство. Тя обаче е, без съмнение, забележителен документ за отношения и оценки, в което е и нейното съвременно значение. В миналото темата за мястото на Македония в българската литература става периодично обект на внимание.
Например на поезията са посветени две антологии – на Милетич-Букурещлиева от 1929 г. и на Станчев и Мутафчиев от 1941 г., както и отделни обзори, литературно-критически статии и есета. Същевременно темата е разработвана епизодично и едностранчиво. Интерпретациите по нея са белязани с неовладяна емоционалност и политически оценки, както и с едностранчиви романтични представи за проблематиката. И това се отнася както до художествената литература, така и до литературната критика и литературната история.
Македонската тема е част от литературния дневен ред в България фактически от втората половина на 80-те години на ХIХ в. Нейното присъствие не е равномерно разпределено във времето. Върху актуалността на темата влияния, с малки изключения, оказват значителни политически събития и преди всичко Илинденско-Преображенското въстание 1903, войните от 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г., включването на Македония в българските граници през 1941 – 1944 г.
Литературният критик Йордан Бадев отбелязва през 1922 г.: „Берлинският конгрес откъсна Македония от общото отечество и я наложи на българската душа – и на българската поезия. От тогава тя възстава със своя особен образ в нея. Малцина български писатели са минали по своя път, без да хвърлят, пътем поне, поглед на Македония.“1 Една друга оценка пак от двадесетте години гласи: „От всички поробени земи, в които живеят наши братя, на Македония е отделен най-голям дял в родната ни поезия...“.
„Македония възраства – или като въжделена земя, която ще увеличи границите на българското царство и ще възвеличи името му, или – като символ на борбата, която мами, влече и поглъща.“
Мария Милетич-Букурещлиева, от своя страна, също подчертава, че Македония се превръща в траен мотив в българската поезия, след като е загубена3. Съвременниците са единодушни, че македонската проблематика се радва на голямо внимание и е посрещната със силна емоционалност...."
0 коментара:
Публикуване на коментар