Македонският научен институт с 5 опорни точки към Северна Македония

петък, 10 май 2019 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 


 На 8 май 2019 г. МНИ представи на пресконференция в БТА Декларация 

Относно: 

Преспанския договор между Атина и Скопие за промяна на името на БЮР Македония и за стратегическо партньорство 

Декларацията е приета на заседание на Управителния съвет на МНИ и отразява мнението му по темата. 

На 8 май 2019 г., по време на споменатата пресконференция в БТА, тя бе предоставена в цялостен вид на медийните представители. Те обаче не отразиха нейния цялостен дух, а само отделни частни мнения. За да отстраним всякакви спекулации и интерпретации по темата, обнародваме Декларацията на МНИ. 

Председател на МНИ: 

Доц. д-р Александър Гребенаров 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

Относно: Преспанския договор между Атина и Скопие за промяна на името на БЮР Македония и за стратегическо партньорство 

 Македонският научен институт, след своето възстановяване през 1990 г., постоянно изследва историческите аспекти и съвременното развитие на Македонския въпрос. Чрез научни публикации, конференции, лектории и медийни изяви той запознава българската общественост и чуждестранните си партньори със своите достижения, отстоявайки историческата истина. Институтът отдели специално внимание в този период на т.н. спор между Атина и Скопие за името на БЮР Македония. 

Той заяви още в самото начало, че този проблем се превръща в същностен политически сблъсък на Балканите, който извежда отново на политическата сцена Македонския въпрос, засягащ коренни български национални интереси. Прогнозирахме, че спорът между двете страни ще се интернационализира, че рано или късно конфликтът ще бъде разрешен с намеса и натиск отвън, с отстъпки от страна на управляващите в Скопие. При това заявихме, че не може да се очаква тези отстъпки да доведат до промяна на македонистката антибългарска идеология. 

Призовахме официална София да заяви открито, че желае Р Македония и Гърция да разрешават проблемите си в диалог, зачитайки общоизвестните исторически, етнически, културни и политически реалности, свързани с историко-географската област Македония.

Македонският научен институт, отчитайки отсъствието на официална българска позиция по този конфликт и изразяваните лични становища от представители на държавните институции, че „спорът за името на БЮР Македония е чисто двустранен въпрос“, излезе с „Декларация относно необходимостта от нов подход в междудържавните отношения с Р Македония“, съдържаща вижданията на учени и експерти за разрешаване на възловите проблеми със съседната държава. 

Анализът на Преспанския договор и на наложените с него промени в Конституцията на Р Македония показва, че управляващите в Атина и Скопие са сключили взаимно приемлива сделка, която позволява на двете страни да получат това, което им е най- необходимо в конкретните вътрешнополитически обстоятелства и което удовлетворява очакванията на външните фактори. Атина успя да наложи име с географска определеност на съседната държава, а с това и граница, разделяща етнонационално културно историко- географската област Македония на две части – гръцка и славомакедонска. При това, допуска на съседната държава да употребява определението „македонски“ за своя народ и за 2 официалния език на държавата със задължителна добавка – „представител на групата южнославянски езици“. 

Приемайки новото име „Северна Македония“, Скопие се съгласява употребата в бъдеще на определенията „македонец“ и „македонско“ за понятия с политически, търговско-икономически и културен характер да се отнася само за гръцка Македония, а за тези, които се отнасят за Р Северна Македония да се използват същите определения с добавките – „северно“ или „славянско“. Договорът е подписан умишлено само на английски език и така в него за определяне на етническата принадлежност на населението в БЮРМ е използван английският термин „NATIONALITY“, който гърците си превеждат и представят на своята общественост като „гражданство“, а в Скопие като – „националност“. 

Този трик дава възможност на Алексис Ципрас да декларира, че с Договора не се признава „македонско етническо малцинство“ в Гръцка Македония, а Зоран Заев – че Договорът защитава македонската национална идентичност, македонската държава и македонския език. Исканите от Гърция промени на Конституцията на Р Северна Македония са извършени по начин позволяващ двойствено тълкуване, което ги прави приемливи както от управляващите, така и частично от обществеността в двете държави. При това някои от текстовете са с подвеждащ и манипулативен характер. Така например частта в Преамбюла на Конституцията на Р Македония, определяща основата, на която се изгражда държавността, сега е заменена с текст, имащ същото съдържание, но даващ възможност за двойствена интерпретация в двете държави. 

Става въпрос за промяната на стария текст, който казва, че държавата се конституира съгласно „решенията на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония“ (АСНОМ), предвиждащи обединение на трите части на Македония в рамките на ФНР Югославия. Според гръцката страна, именно този текст е в основата на иредентистката политика на Скопие и претенциите за наличие на македонско етническо малцинство в Северна Гърция. Предложеният от Скопие и приет от гръцка страна нов текст гласи: съгласно „юридическите решения, посочени в Обръщението на Първото заседание на АСНОМ“. С него е прикрита истината, защото „Обръщението“ е решение на АСНОМ, а съдържанието му по същество е от друг приет тогавашен документ – „Манифеста“. 

Същото се отнася за промяната на досегашния „Чл. 49“ от Конституцията, който гласи: „Републиката се грижи за положението и правата на представителите на македонския народ в съседните държави и за изселилите се от Македония, подпомага тяхното културно развитие и връзките с тях“. Новата редакция гласи: 3 – „Републиката защитава, гарантира и съхранява историческото и културно наследство на македонския народ; – Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, които живеят или престояват в чужбина и укрепва техните връзки с отечеството; – Републиката се грижи за представителите на македонския народ, които живеят в чужбина…“ 

Очевидно с тази промяна е договорено Р Северна Македония да се грижи за правата на своите „граждани“ в Гръцка Македония, но не и за „македонско етническо малцинство“, като в същото време ѝ се запазва конституционното право да предявява претенции за наличие на такива малцинства в другите съседни държави, вкл. в България. Сключването на Преспанския договор раздели политическите сили и обществеността в двете държави до степен на непримиримост. Докато за едната половина сделката е с историческа и стратегическа важност, то за другата тя е национално предателство. 

Освен това, в процеса на официализиране на Договора, управляващите в Атина и Скопие целенасочено нарушаваха вътрешното законодателство и демократичните норми, което се посрещаше с недоволство вътре в държавите и с критики отвън, включително от представители на страни членки на ЕС. Тези обстоятелства внушават, че в бъдеще при друга политическа конюнктура в някоя от тези държави може да се стигне до ревизия на Договора и нова конфликтна обстановка. Не трябва да се забравя, че той бе приет от Парламента на Скопие с гласовете на албанските партии, подкрепа която не е константна величина. 

Според МНИ направените от управляващите в Атина заявления, включително и в Парламента, че с договора от Преспа, Гърция ще установи приятелски отношения и стратегическо партньорство със северния съсед и така ще противодейства на бъдещо влияние на Турция, България и Албания в тази държава, са приети със задоволство в Скопие. Не случайно в отговор, премиерът Заев декларира, че той приема стратегическото партньорство с Гърция и Ципрас като главен лидер на Балканите. 

Сами по себе си, тези декларативни послания между Атина и Скопие имат недружелюбен характер по отношение на България. Не може да се изключва в бъдеще съвместно сътрудничество и партньорство между двете държави за противопоставяне на България в усилията ѝ да решава въпроси от свой интерес, както с някоя от тях, така и в регионален план или в рамките на НАТО и ЕС. Анализът на Македонския научен институт на Преспанския договор и извършените с него конституционни промени от управляващите в Скопие, налага извода, че същите, отваряйки пътя на Р Северна Македония за нейната евроатлантическа интеграция, не засегнаха съществено утвърждаваната с десетилетия македонистка идеологическа 4 конструкция. 

Беше само „разклатен“ един от нейните основни стълбове – тезата, че има исторически формирана македонска нация на територията на историко- географската област Македония и македонски етнически малцинства в съседните държави. Политическият връх в Скопие, приел под натиска на Гърция да промени името на държавата и нейната Конституция, и отказвайки се от претенциите за македонско етническо малцинство и македонско културно наследство в Северна Гърция, показа, че няма намерение да се раздели с фалшивата история за „македонската“ етнонационална идентичност на българите в преименуваната държава. 

В отговор на тази демонстративно следвана политика, би следвало официална София във възможно най-кратък срок да възприеме нов подход в отношенията си със Скопие, който да принуди управляващия елит там да се откаже от илюзиите за възможни отстъпки по Македонския въпрос във вреда на българските национални интереси.

МНИ смята, че е крайно време да бъде официално уведомено правителството в Скопие за необходимостта от промени в политиката към България и българите в Р Северна Македония с конкретни действия за:

– признаване и осъждане на престъпленията срещу българското население в БЮР Македония след Втората световна война; 

– предоставяне на граждански права на българите, еднакви с правата на другите етноси, намиращи се в границите на държавата, които са посочени в Преамбюла на Конституцията след промяната ѝ през 2001 г.; 

– съобразяване с историческите изследвания; отразяване в учебниците по история на общоизвестната/неоспоримата историческа истина за историко-географската област Македония; 

– признаване на истината, че официалният език на Р Северна Македония, наложен след Втората световна война, принадлежи към източната подгрупа на южните славянски езици и в основата му е залегнал един от българските диалекти; 

– преустановяване на държавната информационна медийна политика, подхранваща от десетилетия езика на омраза към българите.

Реализацията на посочените промени може да бъде реалната гаранция за искрените намерения на политическия връх в Р Северна Македония за бъдещо утвърждаване на приятелството и всестранното сътрудничество между двете държави и решаваща предпоставка за българската подкрепа на членството на новата държава в Европейския съюз. България не трябва да допусне досегашните проблеми в двустранните отношения да се превърнат в проблеми на Европейския съюз.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019