Завършва Българската мъжка гимназия в Солун (1892), химия и биология във Висшето училище в София (1898). Учител в Самоков, Одрин, Битоля. Близък приятел и съмишленик на Гоце Делчев. Секретар на Окръжния комитет на ВМОРО в Одрин (1904–1906). Делегат на Рилския (1905) и на Кюстендилския (1908) конгрес на организацията. В Първата балканска война е доброволец в 52-ри пехотен полк, а през Междусъюзническата – в щаба на Македоно-одринското опълчение и член на Цензурната комисия във Велес. След войните е учител в земеделското училище в Садово. По време на българското управление във Вардарска Македония учителства в Битоля. Автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев”, части от която са поместени по-долу.
„.По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята, всемирната история на всички културни народи в света от всички векове, че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бяло море, заели отечеството на Александра Македонски, който имаше владения и в Азия и в Африка. И че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, що преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес тия същите македонски българи работят и се жертват за своята пол[итическа] свобода, за да издигнат знаме, хубаво за цялото човечество, за всички народи във всички векове, знамето на абсолютната свобода и безграничната любов, както той ги разбираше…”.
Климент Шапкарев. Из „спомени и мисли за Гоце Делчев”, Пловдив, 1934, 14–15. Целият текст на брошурата може да видите тук
Д-р Йордан Мантарлиев
0 коментара:
Публикуване на коментар