От Струмица до Америка. Спомени и размисли

петък, 17 юли 2020 г.

Настоящата книга допълва и съединява в едно няколко слабо познати и почти непроучени аспекти от близкото минало на нашия народ. Авторът ѝ е роден през 1928 г. Той изживява своята ранна младост и разгръща първата си политическа дейност точно през най-драматичните за Вардарска Македония години – 1945 – 1950 г. 

Тогава новите югославски управници с насилие и принуда, но и с поощрения и примамки, започват да налагат чуждата държавна и етническа идеология върху нейното изстрадало население. По обясними причини оскъдната документация за преследванията и процесите във Вардарска Македония през този период е била слабо достъпна; затова началните стъпки на българските изследователи като К. Църнушанов, Д. Гоцев, В. Ангелов, А. Димитров не са последвани от по-нататъшни проучвания, основани на пълноценна и богата изворова основа. 

Същевременно историците и особено публицистите в днешна Р Северна Македония, доколкото се занимават със съпротивата срещу югославския режим, я представят в превратна светлина, приписвайки ѝ някакъв въображаем етнически македонистки характер. В този контекст спомените и размислите на Любен Топчев предлагат неподправен поглед от първо лице за онази епоха. 

Сам включил се в нелегалната съпротивителна ВМРО-вска група на струмишките гимназисти през 1945 – 1946 г., авторът заедно с петима свои другари е изправен пред Щипския окръжен съд. 

Всички получават неколкогодишни присъди затвор – Методи Калкашлиев, Коста Хаджимишев и Георги Яръмов – по три години, Любен Топчев – две години, Мирко Пецев – година и половина, а Борис Белев (според някои сведения) – шест месеца. Изброявам имената на шес 6 тимата неслучайно, защото трима от тях – авторът, М. Калкашлиев и К. Хаджимишев, бягат заедно от Титова Югославия през февруари 1951 г., а другите трима, ведно с по-малкия брат на автора – Стефан Топчев, и с Георги Костуранов, са легендарната „Струмишка петорка“ – петимата струмишки студенти, зверски убити край града от режима на Тито и Колишевски по-късно през същата година, на 13 август 1951 г. 

Всичко това безспорно показва, че авторът е активно и средищно лице в младежката съпротива на Струмица срещу югомакедонисткия режим до 1951 г. За характера на убежденията на младежите свидетелствува обвинителният акт на Щипския окръжен прокурор от 21 август 1946 г., приложен към настоящото издание. Голямото „престъпление“ на групата струмишки гимна зисти се състояло в това, че на 30 април вечерта разлепили листовки по централните улици, които трябвало да осъмнат на следващия ден, на празника Първи май. 

Сред надписите по плакатите виждаме: – „Доле Тито, сакаме автономия“; – „Титова Югославия – това е зандана на народите“; – „Да живеят големите союзници Англия и Америка – единствените, кои ке ни донесат автономна и слободна Македония“; – „Да живее ВМРО, доле продажниците на Македония като Димитър Влахов, Апостолски, кои я продадоа Македония на Сърбия. Доле тия грабачи, да живее нашиот най-голем патриот, носител на духот на Гоце Делчев – Ванчо Михайлов! Ура за ВМРО!“; – „Слава на падналите другари – Гюзелев, Чкатров и редица други“. 

Книгата предлага колкото спомени, толкова и размисли на Л. Топчев за различните обществено-политически превратности на отечеството през ХХ век. През тях като червена нишка неведнъж минават основните идеи на автора в духа на схващанията на историческото ВМРО на Иван Михайлов: Македония следва да се обособи като самостоятелна и свободна държава на българите, турците 7 и другите народности в нея, като своеобразна Швейцария на Балканите; македонската идея е политическа и държавна, а не етническа; голям срам и извор на днешни и бъдещи неблагополучия е да се отрича българската народностна самоличност на македонците, нееднократно засвидетелствувана до 1945 г. 

Заедно с това читателят ще се потопи в атмосферата на Струмица от детските години на автора, от времето на кралска Югославия. Ще се докосне до непознатия свят на българските емигранти в далечна Бразилия през 50-те години на ХХ в. – именно там се озовават много от най-упоритите противници на режима на Й. Б. Тито и Л. Колишевски във Вардарска Македония и въпреки географската отдалеченост те се организират за международна съпротива срещу него. 

Ще се докосне до света на емиграцията около Македонската патриотична организация (МПО) в Северна Америка. Ще почувства отново пулса на Титова Югославия при първото кратко завръщане на автора в родната Струмица през 1972 г. „Това са само моменти от моите спомени“ – завършва авторът. Можем да предположим колко по-богати биха могли да бъдат те. 

Например Л. Топчев съвсем лаконично засяга дейността си в МПО и другите си активности в емиграция. Само един страничен фрагмент – участието на автора в живота на българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк би могъл да хвърли много светлина върху на тази важна институция на българското присъствие в Манхатън. 

Можем да пожелаем появата на по-обемни и по-ценни за историците и широката общественост мемоари на автора. Но и в настоящия си вид спомените и размислите на Л. Топчев разкриват достатъчно нови непоз нати моменти и рисуват експресивна картина на миналото на македонските българи в Титова Югославия и в емиграция в Бразилия и в Северна Америка...

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020