Ансамбъл „Гоце Делчев“ впечатли Испания с фолклора на българите от Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7 

 В периода 1-12 юли 2026 г. ансамбъл „Гоце Делчев“ посети Испания, за да се включи в 39-ото издание на международния фестивал „Folk del Mondo”, провел се в градовете Хаен и Пуертоляно. Начело на българските участници бе административният директор на състава Владимир Митов, който е и научен секретар на Македонския научен институт. 

В събитието се включиха още местни испански формации, както и групи от Южна Корея, Сенегал и Мексико. Нашите артисти впечатлиха публиката с автентични песни, танци и мелодии на българите от историко-географската област Македония. Техните предци се заселват в България след Втората световна война и създават емблематичния ансамбъл през 1945 г. Програмата включваше ежедневни съвместни и самостоятелни концерти. По време на традиционните дефилета по централните улици на Хаен и Пуертоляно фолклорните формации огласяваха градовете със своите традиционни ритми. 

Българският състав изнесе и кратки представения пред кметовете на двата града. Местната управа поздрави родните артисти, след което бяха разменени символични тематични подаръци. Родният ансамбъл остави силно впечатление у публиката, организаторите и чуждестранните колеги. Преди всяко излизане на сцената водещите подчертаваха, че групата носи името на един от най-известните български революционери. 

Със своето успешно представяне на „Folk del Mondo” ансамбъл „Гоце Делчев“ за пореден път доказа, че е истински посланик на България по света. 

Владимир Митов

Прочетете още »

МНИ отбеляза 123 години от Илинденско-Преображенското въстание

На 20 юли 2026 г. членове на Македонския научен институт (МНИ) отбелязаха с тържествена церемония Илинден – денят, поставил началото на паметното въстание на българите в Македония и Тракия през 1903 г. Събитието се проведе в столичния парк „Света Троица“ (район Илинден) пред морената на загиналите във въстанието. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7

В честването се включиха представители на МНИ, Сдружението на българските родове от Македония, както и жители и гости на София. Преди официалната част прозвуча химнът на ВМРО – „Изгрей зора на свободата“, създаден през 1923 г. от военния композитор и поет Александър Морфов. Водещ на събитието беше научният секретар на МНИ Владимир Митов. 

В своето обръщение той подчерта значението на историческата дата и увери, че делото на българите от Македония и Тракия остава незабравено. 

Слово за историческата значимост на въстанието произнесе общинският съветник в Столична община Карлос Контрера. Извън събитията от 1903 г. той припомни, че няколко столични района, сред които и „Илинден“, първоначално са населени именно от бежанци, потърсили спасение в България след кървавото потушаване на въстанието от 1903 г. 

Председателят на МНИ доц. д-р Милен Михов разказа подробно за организацията, избухването и последствията от Илинденско-Преображенското въстание. В неговото изказване беше акцентирано върху участието на българи от свободна България в събитията в Македония и Одринско през 1903 г. Специално бе изтъкнато делото на Иван Гарванов от Стара Загора, който като председател на Централния комитет на ВМОРО има ключова роля при вземането на решението за обявяване на въстанието. 

С минута мълчание и падане на колене бяха почетени всички знайни и незнайни българи, загинали в Илинденско-Преображенското въстание. Събитието завърши с поднасяне на венци и цветя на морената в столичния парк „Света Троица“, район Илинден.

Прочетете още »

Кой се плаши от Втория протокол от Преговорната рамка?

Ако обърнете внимание, в рубриката ни Новини от Република Северна Македония публикуваме справка за съдържанието на Втория протокол от Преговорната рамка за членство в Европейския съюз на Северна Македония. В нея се споменават основните моменти от документа, подписан в София на 17 юли 2022 г. от тогавашните министри на външните работи на двете държави - Теодора Генчовска и Буяр Османи. Припомнянето, което правим, не е случайно. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7

То просто се налага заради острата кампания, която от известно време се стимулира край Вардар против него в опит документът да се изкара правно нелигитимен, следователно, управляващите в Скопие не са задължени да го изпълняват. В едно от многобройните си интервюта, които президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова дава напоследък в телевизионни студия в Скопие, тя излага по следния начин основния си аргумент: не може споразумение, носещо подписа само на някакъв си министър, да задължава парламента да променя конституцията и да вписва в нея българите като част от българския народ. 

Както виждаме, като държавен глава в изразяването на тази позиция срещу Втория протокол Силяновска-Давкова е вложила целия си авторитет като експерт и професор по конституционно право, зад което обаче прозира чистата политическа позиция да не се изпълнят вече приети договорености по пътя на Северна Македония към пълноправно членство в Европейския съюз. „Някаквият“ министър, сложил подписа си под Протокола и по такъв начин приел, че той е неотменима част от Преговорната рамка на страната му с ЕС, е Буяр Османи от сега опозиционния Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети. Фактът, че протоколът е подписан от името на държавата Република Северна Македония, част от правителството на която по онова време е бил Османи, за конституционалистката и президент няма значение. Нямат значение и безбройните призиви и предупреждения, които при всяка среща с политици от Скопие европейските пратеници изразяват лично и публично, според които договорите трябва да се спазват. 

Подписаното е подписано и това още от римско време е един от основните принципи на правото. В публикуваната от нас справка се виждат основните задължения, които властите в Скопие се ангажират да изпълнят и по такъв начин да продължат по пътя на европейската интеграция. Но там не сме споменали едно изискване, което, по всичко изглежда, плаши най-много хората в управлението на страната, а и онези обществени фактори, които стоят зад него в така наречената „дълбока държава“. Това е препоръката да бъдат отворени досиетата на тайните служби от времето на Титова Югославия, един процес, през който минаха всички източноевропейски страни по пътя на своята демокрация, изпълнявайки по този начин едно от основните изисквания за членство в НАТО и ЕС. Когато Никола Груевски беше премиер, кабинетът направи несръчен опит това изискване да бъде изпълнено. А и той се подаде на изкушението да ползва процеса като бухалка срещу определени личности, които не одобряваха методите му на управление. Също както използваше и правосъдието в държавата. Много скоро Груевски разбра, че в търсенето на истината и въздаването на справедливост се крие и голяма опасност от сериозен трус в обществото, а може би и лично той да пострада. Процесът бе спрян, комисията бе закрита, досиетата бяха пратени на съхранение в Държавния архив. Точка. 

Много хора, при това на високи позиции в обществото и властта, си отдъхнаха. Сега Силяновска-Давкова, премиерът Християн Мицкоски и хората около него акцентират на другите договорености, които се съдържат във Втория протокол и те не искат да изпълнят. Най-важното от тях е да бъде извършена промяна на конституцията на страната и българите да бъдат вписани в нея на няколко места. Ама това щяло да означава „българизация“ на Северна Македония. Пълни глупости, разбира се. Истинският страх и нежелание да се правят реформи идва от онова, другото опасение, за което стана дума по-горе. 

Дори фактът, че с отхвърлянето на Втория протокол се нарушава цялата Преговорна рамка за членство в ЕС, не ги вълнува. А това означава, че и присъединяването към европейското семейство, условието за което е тъкмо посочената Преговорна рамка с двата си протокола в нея, е цел, за която се говори, но не се прави нищо. И Северна Македония е там, където е сега. За съжаление. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Политическата борба за колективните права на албанците в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7 

 Нивото на етническо противопоставяне в Република Северна Македония продължава да се покачва през последните месеци. Системно прилаганата стратегия от управляващите в Скопие да блокират реализацията на Охридското споразумение и да ерозират постепенно колективните права на албанците в страната води до остри реакции сред албанската опозиция и общественост. На повърхността се водят няколко символни битки, но зад тях се крият сериозни политически и етнически амбиции. Първото сериозно противопоставяне след идването на коалицията около ВМРО-ДПМНЕ на власт се завихри във връзка с отмяната от Конституционния съд на етническите квоти в публичната администрация. 

Последваха споровете за използването на албанския език в изпита за юридическа правоспособност, който въпрос още не е решен, а в последния месец се поднови и спорът за историческата памет, след като Конституционният съд върна старите имена на улици и площади в Тетово. Тези стари имена са свързани с фигури и събития от югославския период на държавата, а през 2007 г. са били заменени с имена на албански национални герои. Албанските опозиционни партии обвиниха съуправляващата партия ВЛЕН и специално кмета на Тетово Билал Касами, че не са защитили албанския интерес, тъй като са пропуснали да представят албанската позиция за смяната на тези наименования. 

В тази връзка трябва да се отбележи, че противопоставянето не е само по оста „македонци – албанци“, но и между ВЛЕН и албанския опозиционен блок „Албански съюз“, изграден около Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Обвиненията от „Албанския съюз“ срещу ВЛЕН, че не защитават албанските национални интереси, са естествени за всяка опозиция, но определено отговарят и на реалностите в управлението. За начало може да се напомни, че партиите от тогавашната коалиция ВЛЕН, когато се включиха в управлението през юни 2024 г., се обявяваха за гаранти на пътя на Северна Македония в ЕС, като обещаваха, че след 6 месеца ще напуснат властта, ако конституционните изменения не бъдат приети. Те обаче не само, че не напуснаха управляващата коалиция (само фракцията на Арбен Таравари го направи), но приемаха без оспорване илюзорните надежди на министър-председателя Християн Мицкоски за някакви други пътища за членство в ЕС. Що се отнася до конкретните албански интереси, две години след формирането на правителството ВМРО-ДПМНЕ–ВЛЕН–ЗНАМ, значителна част от обещанията, които ВЛЕН представи пред албанските граждани по време на предизборната кампания през 2024 г., продължават да остават само на хартия. Не само че не са реализирани, но за повечето от тях няма дори конкретни инициативи, срокове за изпълнение или институционални стъпки, които да показват, че процесът е започнал. 

Изборната и управленската програма на ВЛЕН съдържаше десетки големи политически, икономически, образователни, културни и национални ангажименти, които се представяха като нова платформа за напредък в положението на албанците в Северна Македония. 

Две години по-късно балансът показва съвсем различна реалност: 

Законът за справедливо представителство не отговаря на очакванията на албанската общественост. ВЛЕН обещаваше, че албанците ще бъдат представлявани с поне 31,51% във всяка държавна институция, толкова, колкото те бяха представени на последното преброяване през 2021 г. Междувременно, вместо да бъдат укрепени съществуващите механизми, т.нар. балансьор, който гарантираше квотите на етнически принцип в публичната администрация в съответствие с резултатите от преброяването на населението, беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд, а новият Закон за справедливо и адекватно представителство предизвика множество критики от експерти и от албанската опозиция, които оценяват, че той не гарантира реално представителство. Равенството на албанския език в институционалната сфера не беше реализирано. 

В програмата от 2024 г. ВЛЕН обещаваше, че албанският език ще получи конституционен статут като равностоен държавен език с т.нар. македонски. Също така беше обещано укрепване на Инспектората по езиците, наказателни механизми за институциите, които не прилагат закона, и равностойно използване на албанските национални символи. Две години по-късно стана обратното – вместо да бъде укрепен, Инспекторатът като юридическа институция със закон беше превърнат в Сектор в рамките на Министерството на правосъдието. На практика албанците продължават да срещат проблеми при използването на албанския език в институциите, а дебатът за изпита по юриспруденция на албански език показа, че въпросът за езиковото равенство продължава да остава нерешен. 

Обещанието за нова конституция остава напълно нереализрано. 

Едно от най-големите обещания на ВЛЕН беше промяната на конституцията. В програмата се казваше, че настоящата конституция е непълна и не отразява политическата и етническата реалност на страната. ВЛЕН обещаваше нова конституция, която щеше да определи държавата като обща и равна за двете най-големи общности – албанците и македонците, като едновременно с това гарантира пълни права за останалите общности. Днес, две години по-късно, не само че няма процес за нова конституция, но няма и политическа инициатива за откриване на дебат по тази тема. Няма териториална и изборна реформа в полза на албанците. 

ВЛЕН искаше промяна на изборния модел и разделяне на страната на осем избирателни единици вместо сегашните шест. Според ВЛЕН настоящият модел с шест единици поражда неравенства и вреди на представителството на албанците. ВЛЕН беше обещала гарантиране на гласуването на емигрантите като равни граждани в РСМ, като споменаваха модела на България, където на диаспората се позволява да гласува във всеки град в Европа, където има определен брой избиратели. 

ВЛЕН беше обещала дори формирането на Министерство на диаспората, както и назначаването на специални личности от обществения живот на поста почетни консули в различни страни от ЕС и света. ВЛЕН беше обещала създаването на Национален съвет на диаспората. В този съвет, според програмата, щяха да бъдат представени всички албански политически субекти от всички територии. И две години по късно нито една от тези точки не е реализирана. Дебатите около новия Изборен кодекс продължават, но от ВЛЕН не изглеждат способни да защитят правото на диаспората да гласува електронно и на местни избори. 

Друго обещание беше създаването на банка с доминиращ албански капитал. Целта беше увеличаване на достъпа на албанците до финанси и кредити. Въпреки това няма нито проект, нито инициативна група, нито институционално обсъждане за основаването ѝ. 

Пътищата и железниците в районите, населени преимуществено с албанци, остават само на хартия. Тетово–Призрен, Лоян–Миратоц, Сухото пристанище в Струга, железопътни линии Скопие–Прищина и Скопие Струга–Дуръс бяха сред основните инфраструктурни проекти. Нито един от тях не е влязъл във фаза на реализация. 

Няма стратегия за развитие на селските и планинските райони. ВЛЕН беше обещала нови училища, медицински центрове и модерни услуги за планинските райони. Миграцията от селата продължава, а обещаните проекти не са видени никъде. За да не изоставят жителите селата и планините, ВЛЕН се беше ангажирала да построи начално училище за всеки три села и средно училище за всеки десет села, снабдени с библиотеки, лаборатории, интернет и спортни съоръжения, както и Медицински център във всяко планинско село или специализирана поликлинична медицинска услуга за всеки 20 000 жители. Подпомагане на албанските фермери и създаването на икономически зони. Едно от интересните обещания беше, че ще бъдат създадени екипи във всяка албанска община, които да помагат на албанските фермери с европейски фондове и субсидии. 

Също така, ВЛЕН беше обещала изграждането на 60 агробизнеса в албанските населени места по модела на Албания, където държавата помага на частния инвеститор, като му връща половината от инвестицията. 

ВЛЕН беше обещала да основе четири свободни икономически зони с Албания (една между Струга и Поградец, както и друга между Дебър и Пешкопия), с Косово в Блаце и Хана на Елезит, както и с Прешевската долина между Куманово и Прешево. Нито една от тези инициативи не е материализирана. 

В областта на спорта, образованието и културата ВЛЕН обещаваше 200 спортни терена, пет нови културни центъра, хармонизиране на учебните програми с Албания и Косово и финансова подкрепа за качествени студенти. В тази посока беше обещано създаването на съвместен институт с Косово и Албания за уеднаквяване на системата и учебните програми по предмети като език, литература, история, география и други, свързани с обществото и културата. ВЛЕН се беше ангажирала да предоставя стипендии на качествени студенти, които се записват в Педагогическия факултет. И тези обещания продължават да остават неизпълнени. Албанската академия и Албанският музей. Сред обещанията с етнически характер бяха основаването на Албанска академия на науките и изкуствата, Музей на албанската история и култура и програмата „Албански Еразъм“. Албанската академия завърши с малък офис, чийто наем се плаща от Община Тетово, докато основаването и регистрацията ѝ вече не се споменават. Музеят на албанската история също не беше учреден. МВР, тайните служби и досиетата от комунизма. 

ВЛЕН беше обещала, че Министерството на вътрешните работи ще бъде ръководено от албанец, както и че албанец ще ръководи едно от двете главни управления на полицията – или разузнавателната служба, или полицейското управление. Също така щяха да се поискат ръководни позиции в тайните служби, включително военните и в президентството. Едновременно с това в програмата беше предвидено обезщетение за политическите репресирани. ВЛЕН беше обещала отварянето на досиетата на югославските служби, както и обезщетение за хилядите албански репресирани, които са страдали в югославските затвори. И тези обещания не са реализирани. Както се вижда от този кратък преглед, след две години на власт списъкът с неизпълнените обещания на ВЛЕН е дълъг и засяга почти всички основни области на тяхната политическа програма. 

От промяната на конституцията, равенството на албанския език и справедливото представителство, до Албанската банка, гласуването на диаспората, регионалните болници, икономическите зони и Албанската академия на науките и изкуствата, повечето ангажименти не са дори в началната фаза на изпълнение. Очевидният провал на ВЛЕН да изпълнява своите предизборни обещания в защита на колективните права и интереси на албанците в Република Северна Македония, както и да възпрепятства атаките на своите партньори към вече постигнатите права, не само, че помага на опозиционния „Албанския съюз“, но и категорично стимулира албанската общественост в Република Северна Македония да се ангажира още по-активно в защита на тяхната национална кауза. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Има ли опасност лъжите за „македонския език“ да станат „истина“?

На 8 юли 2026 г. проф. д-р Ана Кочева, заместник-председател на Македонския научен институт и ръководител на Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН даде обширно интервю за предаването „За думите“ на Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Поради важността на изнесените от проф. Кочева тези, свързани с раждането, развитието и злоупотребата с така наречения „македонски език“, предлагаме основните моменти от разговора с водещата Венета Гаврилова. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7

Проф. д-р Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка, с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Заместник-председател на Македонския научен институт. Родена е през 1965 г. в София. Дъщеря е на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от Македония. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за български език към БАН. Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Ръководила е проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (2018–2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен речник“. Създател е на „Карта на българския език на ново място по света“ и съавтор на „Карта на диалектната делитба на българския език“. Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси. 

В уводните си думи журналистката, домакин на предаването, сподели своята болка по темата „Македония“. Според нея „темата „Македония“ е болезнена както за нас, българите в България, така и за гражданите на днешна Република Северна Македония. Може би в различна степен и по различен начин за различните поколения и от двете страни на границата“. 

Според Гаврилова, поводите за тревога, болка и възмущение са много и не само не намаляват, но в последно време отново се възпламеняват. Времето като че ли не работи за умиротворяване, изчистване на натрупаното недоверие и отхвърляне на лъжите и фалшификациите за общата ни история, започнали около създаването на нова македонска нация на Балканите в средата на ХХ в., смята тя. Оттогава, посочи водещата на предаването, са изминали повече от седем десетилетия, в които антибългарската пропаганда край Вардар не е спряла да действа по всички възможни начини. Както е известно, езикът е важна част от националната идентичност и тъкмо създаването на македонска книжовна норма на българския език, обявена за „македонски език“, е едно от основните полета за разгръщане на дебългаризацията на Северна Македония. 

В този контекст Венета Гаврилова припомня, че в предаването „За думите“ са водени разговори за времето и начина на „зачеването“ на т.нар. македонски език. Какво обаче се случва оттогава до днес и един и същи „език“ ли говорят обикновените граждани, политиците и медиите на съседната държава? Защо с едните можем да се разбираме без превод, а на другите им е по-лесно да ни говорят на английски, пита своята гостенка проф. Ана Кочева тя. 

В отговор проф. Ана Кочева казва, че е крайно време с нашите „братовчеди“ от Република Северна Македония да заговорим на един и същи език – на езика на добросъседството. Тя споделя, че през 1944–1945 г. във Вардарска Македония се извършва прекодификация на основата на българския книжовен език по политически причини. „Повтарям – на основата на българския книжовен език, който има много богата история и изключително дълга писмена традиция – от IX век насам“. Тоест създаването на македонския книжовен език не се извършва на базата на диалекта на македонските говори, а на базата на литературния български език. Разбира се, всеки книжовен език е създаден от литератори и книжовници, но на базата на съответните говори, продължава проф. Кочева. Това в Македония не се случва. 

Проф. Кочева подчертава, че буквално за 3 дни на базата на българския книжовен език се създава македонския книжовен език и след това – вече по-късно, допълнително са наслагвани регионалните скопски особености, за да се добие впечатление, че това става на диалектна база, на основата на местните македонски говори. Нещо подобно се случва впрочем в Молдова - след съветската окупация и включването ѝ в Съветския съюз местният румънски език с политическо решение се превръща в молдовски език. Тази политически организирана прекодификация на българския книжовен език в Македония продължава, споделя проф. Кочева. 

Налагат се букви от сръбската азбука, четири на брой, въпреки че идеята е била да се пренесе цялата „караджица“, изхвърля се българската буква Ъ... 

Според проф. Кочева това, което казва един от участниците в първата езикова комисия за тази измамническа политическа прекодификация е, че книжовният език се създава от литератори на базата на местните говори. Какво друго да каже – те просто нямат време да го чакат да „втаса тоя язик“. По този начин се признава използването на българския книжовен език като основа, върху която е създадена езиковата норма в днешна Република Северна Македония. Ето така, посочва проф. Ана Кочева, започва тази невиждана фалшификация, когато многобройните български средновековни писмени паметници се преетикират с названието „македонски“. Защото политическата конюнктура предполага заедно с езика да се изкове и нова македонска идентичност, която днес политиците край Вардар се опитват да наложат окончателно. Целия разговор с проф. Ана Кочева по темата за генезиса и развитието на македонската книжовна норма на българския език, може да чуете в звуковия файл.

Прочетете още »

Сборникът „Български народни песни“ като хърватски феномен

Епископ Юрай Добрила
(1812 - 1882)

Сп. "Македонски преглед", Година XLIV, 2021, № 3. Наум Кайчев. Сборникът „Български народни песни“ като хърватски феномен...77 - 84

"Научният поглед към хърватските измерения на сборника на братя Миладинови досега по обясними причини се е съсредоточавал предимно върху личността и въздействието на епископ Йосип Щросмайер[1]. Без съм нение ролята на архиерея е решаваща за осъществяването на изданието в Загреб. Изследователските усилия на Румяна Божилова доведоха до разширяване на тази перспектива и широко осветиха значителното внимание и обвързаност на учения и свещеника Франьо Рачки с Константин Миладинов[2]. Бидейки един от най-близките хора на епископа, действията на Рачки са в тясна интелектуална симбиоза с него. Божилова лансира тезата, че издаването на „Български народни песни“ е „ръководено от специален комитет, оглавяван от Ватрослав Ягич и Мирко Хорват“[3]. 

 Всъщност особено значима е ролята на две различни по характер, но взаимосвързани и важни структури в тогавашните хърватски земи – Католическата църква и Народната партия (известна и с малко по-късно то официално име Народна либерална партия). Авторитетът на епископа е решаващ и в двата случая, но веднъж възприели изданието, те дават нова динамика на неговото въздействие върху хърватското общество. За това свидетелстват и последните четири страници на сборни ка, на които е поместен списъкът на „господа предплатниках“, тоест на абонатите-спомоществователи на изданието, изпратили предварително сумата от два форинта, за да се сдобият с него след отпечатването му. Близо две трети от платените абонаменти, или общо около 180 броя, са хърватски. 

За мнозина от спомоществователите е отбелязана тяхната професия или длъжност, при което се откроява силното присъствие на Католическата църква – 89 от абонаментите са на нейни свещени лица или семинаристи, от които 53 са хървати и 26 – словенци[4]. Останалите 10 броя са закупени от епископ Щефан/Степан Мойзес (1797 – 1869) – по рождение словак, който от десет години се е завърнал в родината си като епископ на Банска Бистрица, но преди това над две десети летия е бил обвързан с Хърватия като преподавател по философия и старогръцки език в Кралската академия в Загреб от 1830 до 1847 г., а после три години като духовник в седалището на Загребската архи епископия[5]. 

Влиятелна личност в илирийските среди със значителен принос в хърватското духовно възраждане, Щ. Мойзес не само не за бравя, но остава и по-късно тясно културно обвързан с Хърватия – той не само поръчва десет екземпляра от рекламираните в загребския пе чат „Български народни песни“, но дарява девет от тях за „сиромашни ученици в загребската гимназия“. 

Сред абонатите изпъква компактна група духовници от Загреб, включваща редактори на официалния орган „Загребачки католички лист“, също други богослови, монаси и се минаристи6. Най-висша позиция от тях има Иван Крал (1792 – 1878), който от 1854 г. има титлата ликополски епископ и е главен викарий на загребския кардинал Юрай Хаулик, тоест заема втората позиция след него в епархията. 

След смъртта на Ю. Хаулик през 1869 г. Ив. Крал известно време дори ще бъде временно управляващ на цялата Загребска архиепископия[7]. Особено впечатление прави присъствието на един друг архиерей – епископ Юрай Добрила, който заплаща цели 11 екземпляра от Милади новия сборник. Той е ръководител на епархия, която в течение на векове трайно е извън административно-политическите граници на тогавашна Хърватия – той е поречко-пулски епископ с център град Пореч, разполо жен на западното крайбрежие на Истрия. Полуостровът от векове е извън границите на Кралството на Хърватия, Славония и Далмация и влиза в западните наследствени земи на Хабсбургите. Той е многонационален, със значително хърватско население (59 % според преброяването от 1846 г. и 42 % според това от 1880 г.), но културно-политически се доминира от италианците – в Областното събрание от 1861 г. са избрани 25 итали анци срещу трима хървати и двама словенци[8]. 

Особено масивно е итали анското присъствие в западните части на Истрия и дори и в издадения в Загреб сборник на Миладиновци седалището на епископа е означено със староиталианското му име Паренго. Самият Юрай Добрила (1812 – 1882) произхожда от хърватско селско семейство от централните части на Истрия и се отличава с осо бено книголюбие и образованост, получавайки през 1842 г. докторска степен по богословие във Виена. Напредвайки в учението, той минава през много училища и места, но особено значение за изграждането на неговия мироглед има шестгодишното му обучение в хърватския град Карловац (четири години прогимназия и две години гимназия). 

От 1842 г. заема различни свещенически длъжности в Триест, достигайки до предстоятел на катедралата в града. По предложение на императора през 1858 г. е интронизиран като поречко-пулски епископ. Впослед ствие от 1875 до смъртта си ще оглави престижната триестско-копер ска епархия. Той е не само първият хърватин, който заема епископския престол в Пореч, но е централна водеща личност на хърватското въз раждане в Истрия през ХІХ век..."

Прочетете още »