Нови книги: Българският Илинден 1903

Българският Илинден 1903. Сборник доклади от научните конференции, проведени във Варна на 22 април и 18 ноември 2023 г. Съст. Слави Славов. Варна, Издателство „Славена”, 2025, 320 с. ISBN 978-619-190-284-2 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 1

Сборникът включва материалите от две конференции, организирани от Македонското културно-просветно дружество във Варна. Включени са четиринадесет текста от 12 автори. Преобладават представителите на Института за исторически изследвания, както и изследователи от Велико търновския университет, Регионалния исторически музей – Благоевград, Тракийския научен институт и Съюза на учените. 

Повечето от участниците са и членове на Македонския научен институт. Разработките предлагат нови интерпретации на проблематиката, свързана с Илинденското въстание и неговата епоха. Въведени са неизползвани досега документи. Анализирани се пренебрегвани явления и събития. Взети заедно отделните публикации очертават новите тенденции при проучването на темата. Текстовете дават отправни точки както за конкретни, специализирани фактологически проучвания, така и за значителни обобщения. 

Сборникът се открива с работа на Георги Георгиев, който предлага опит за нов прочит на илинденската проблематика. Радослав Мишев анализира политиката на Австро-Унгария към въстанието. На тракийската тема внимание отделят Ваня Стоянова и Геновева Михова. „Варненски“ прояви от периода интерпретират Слави Славов и Володя Милачков. Милен Михов разглежда кризата във ВМОРО след въстанието, а Румен Караганев акцентира на спецификите на националната кауза в епохата след Илинден. Николай Поппетров откроява историографските интерпретации на Македонския въпрос. Три текста очертават биографиите на отделни видни дейци, оставили дълбоки следи в разглежданият в сборника исторически период: Елена Чалгънова пише за Владимир Каназирев, Живко Лефтеров – за д-р Димитър Точков, Диана Маринова – за Владимир Сис. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

Представяне на книгата „Никола Стоянов – живот в служба на България“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 1 

 На 15 януари 2026 г. Костадин Филипов откри първата за годината лектория „Македония“ на Македонския научен институт. На нея бе представена книгата „Никола Стоянов – живот в служба на България“, с автори – проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН. Изданието, отпечатано през 2025 г., е посветено на 150-ата годишнина от рождението на забележителния учен, финансов експерт и деец на националноосвободителното движение на македонските българи – Никола Стоянов (1875, Дойран – 1967, София). 

 Авторът на първата част от монографията проф. Вачков се спря на заслугите на Н. Стоянов във финансовата сфера. Той оставя трайна следа в историята на българската държава с успешните му проявления в международен план за облекчаване на репарационните ѝ задължения, наложени от Ньойския мирен договор. В продължение на две десетилетия след Първата световна война Стоянов е начело на Дирекцията на държавните дългове. През цялото време остава политически необвързан, но е надежден и лоялен съветник на премиери, финансови и външни министри на България. Благодарение на него се преразглеждат и смекчават утежняващи финансови разпоредби за страната. 

Представителите на Междусъюзническата комисия определят стремежите му като „екстремистки“, но не могат да отхвърлят доводите му за облекчено изплащане на дълга, заради аргументираните реални икономически възможности на българската държава. Проф. Вачков посочи някои от множеството постове, които Н. Стоянов заема извън сферата на служебните си занимания, между които – председател на Управителния съвет на дружествата „Alliance française“ в България, на Съюза на техническия и периодичен печат, на читалище „Св. Климент Охридски“, подпредседател на настоятелството на Българското икономическо дружество, на Съюза „Юнак“, на Дружеството за мир и ОН, редактор на списание на Българското икономическо дружество, член на финансовата секция при Научния комитет на Статистическия институт за стопански проучвания и др. В очакване на дълголетна битка за облекчаване на репарационното бреме Н. Стоянов се отказва от многогодишното си желание да заема длъжността на доцент по астрономия към Физико-математическия факултет на Софийския университет през 1919 г. Според Д. Вачков опитният финансист завинаги ще запази любовта си към научните занимания в областта на астрономията. 

 Авторът на втората част на книгата – доц. Ал. Гребенаров, представи възлови моменти от участието на Никола Стоянов в националноосвободителното движение на македонските българи. Сам преживял преселническата драма като петгодишен, той се отнася със състрадание към своите сънародници в Македония, подложени на сръбски и гръцки гнет след войните за национално освобождение през второто десетилетие на ХХ в. След Солунското примирие, подписано на 29 септември 1918 г. между България и Антантата, той става активен участник в различни ръководни тела на македонската емиграция в България. Изтъкната бе дейността му като секретар на най-влиятелната бежанска организация, оглавявана от Изпълнителния комитет на македонската братства. През есента на 1918 г. е сред учредителите на Дойранското благотворително братство „Х. П. Теодосий“ и несменяем негов ръководител в последващите години. 

 

През 1925 г. Стоянов създава Македонска кооперативна банка, която ръководи повече от две десетилетия. Доц. Гребенаров посочи някои любопитни разходи на банката, подпомогнала безвъзмездно много македонски организации, фондове, комитети с културно-просветни и благотворителни функции. Особено впечатляващи са средствата, отделени за Македонския научен институт, чийто учредител, заедно с други 51 известни учени, преподаватели, интелектуалци и общественици е Никола Стоянов. Неговата роля като зам. председател, а след смъртта на проф. Любомир Милетич (1 юни 1937 г.) и като председател на популярната организация, е неоценима. Венец на многостранната му дейност в междувоенния период е изграждането на Македонския дом, разположен между улиците „Пирот“ (дн. „Пиротска“) и „Ломска“ (дн. „Георг Вашингтон“). На 23 януари 1938 г., след редица премеждия, Н. Стоянов обявява неговото официално откриване. 

 Ал. Гребенаров разгледа и периода през Втората световна война, когато председателят на МНИ – Н. Стоянов се превръща в неформален лидер на македонското освободително движение и съживява идеята за решаване на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към България. Той отстоява схващанията си за българския характер на Македония и след 9 септември 1944 г., когато управляващите възприемат македонизма като държавна идеология и се опитват да обезличат с репресивни мерки народополезните дела, сътворени от легитимния председател на МНИ и съидейниците му. Ал. Гребенаров илюстрира словото си с богат снимков материал, с пояснения за отделни лица и събития. Той специално благодари на г-жа Калина Стоева – внучка на Никола Стоянов, предоставила непознати фотоси от неговия живот. След направените изказвания и последвалата дискусия водещият лекторията К. Филипов покани присъстващите да си вземат екземпляр от книгата с автографи от двамата автори.

Прочетете още »

Перспективи пред албанско-македонските отношения през 2026 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 1 

Албанско-македонските отношения имат две основни измерения, които се преплитат тясно. Първото е свързано с отношенията между албанските политически партии на власт и в опозиция с македонските политически субекти относно управлението на държавата, реализацията на споразуменията между тях, колективните права на албанците. Второто се отнася до връзките на Скопие с Тирана и Прищина, в центъра на които е положението на албанската общност в Република Северна Македония. 

В рамките на тези многопластови отношения се развиват процеси на съперничество и сътрудничество, в които всеки субект има своите персонални, партийни и национални амбиции. Албанските партии в Република Северна Македония, засега обединени в два големи блока, ще продължат острото си съперничество за това кой разполага с легитимност да участва във властта. Националният съюз за интеграция (НСИ), който е създаден около Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), настоява за провеждане на предсрочни избори с мотива, че те са политическата сила, получила най-много гласове на последните местни избори, докато участващият в управлението на страната блок ВЛЕН смята, че избори не са необходими, защото управляващата коалиция е стабилна, а и техните кандидати са спечелили най-много кметски места. 

Кандидатите на НСИ спечелиха отложените избори за кметове на общините Гостивар и Врабчище, проведени на 11 януари, след като през есента не беше достигнат прагът от гласували избиратели. С това тази коалиция намали щетите от изборните загуби, които понесе през есента и ще разполага с важна база като Гостивар. На 20 декември ДСИ проведе своя конгрес, на който бяха обсъдени причините за слабото представяне на местните избори, бяха извършени промени в ръководството на партията и бяха заявени програмните идеи за следващите години. Али Ахмети, лидерът на партията, заяви пред делегатите на конгреса, че „ДСИ се роди от нуждата за мир и представителство. С хода на времето, от борбата преминахме към институционално представителство и днес сме партия, която защитава унитарния характер на държавата. Времето изисква умереност и отговорност, тъй като светът се сблъсква с многобройни кризи, които променят начина как да действаме и работим“. 

 След това Ахмети представи визията на своята партия за бъдещето на междуетническите отношения в Република Северна Македония и необходимостта от промени във функционирането на основните политически институции в страната. Лидерът на ДСИ заяви, че единството на държавата не може да се изгражда върху „механични мнозинства и доминация“, а върху двойна легитимност, взаимно уважение и междуетническо доверие, в духа на Охридското споразумение от 2001 г. В тази посока Ахмети предложи три ключови мерки, които ще залегнат като основни в политическата програма на ДСИ за следващите години. Първата идея е правителството да се избира с двойно мнозинство, което означава всяко правителство да се избира от парламента по механизма на Бадентер, т.е. да бъде подкрепено от мнозинството от депутатите на македонските партии и от мнозинството от депутатите от албанските партии. 

Второто искане е принципът на Бадентер да се прилага и в Конституционния съд на страната при важни решения, т.е. да се постига двойно мнозинство сред македонските и албанските съдии. Третото искане е свързано със задълбочаване на децентрализацията и на местното самоуправление. В речта на Али Ахмети и в програмните документи на ДСИ от конгреса се представи идеята за фактическа федерализация на Република Северна Македония, макар и с декларативна подкрепа за унитарността на държавата. Самият Ахмети оцени идеята си по следния начин: „Това политическо предложение цели да консолидира единството на държавата не чрез доминацията на мнозинството, а чрез равнопоставено партньорство, справедливото функциониране на институциите и засилването на местната власт. Това е единственият път за една стабилна, функционална и справедлива Северна Македония за всички нейни граждани“. Въпреки уверенията за запазване и засилване на единството на държавата, не може да има съмнение, че това е политическа програма за преустройство на държавата и за нейното превръщане във функционална федерация. 

На същия конгрес Али Ахмети отправи „оферта“ към македонските партии, като заяви, че неговата партия ще защитава „македонската идентичност“ по време на преговорите за членство в ЕС. Македонските партии трябва да се съгласят с фактическото федерализиране на държавата, ако искат да получат подкрепата на ДСИ в това отношение. Интересна беше реакцията на другия албански политически блок за резолюцията, приета на конгреса на ДСИ. Изет Меджити от ВЛЕН я изтълкува буквално като подкрепа от ДСИ за унитарността на държавата, което напълно съвпадало с концепциите на македонските партии. Разбира се, Меджити е напълно наясно със същността на предложението на Али Ахмети, но предпочита да оставя отворена възможността за официална федерализация (кантонизация) на Република Северна Македония с цел привличане на националистически гласове. Меджити не конкретизира и сроковете за превръщането на коалицията ВЛЕН в единен политически субект като заяви, че коалицията работи добре и в този си формат. Ползи за ВЛЕН ще носи и убедителната победа на Движението „Самоопределение“ на парламентарните избори в Косово, проведени на 28 декември. На тях „Самоопределение“ спечели 51.11% от гласовете и ще разполага с 57 депутати в 120-членния парламент, в който двадесет места са запазени за представители на малцинствата. Единствената пречка за съставянето на ново правителство от Албин Курти ще бъде изборът на президент от парламента през месец март. 

 Ако се преодолее тази пречка, „Самоопределение“ най-вероятно ще управлява Косово още четири години, което означава, че ВЛЕН ще разполага с политическата подкрепа на управляващите в съседната държава. Република Албания също ще продължи с активната си политика по отношение на Република Северна Македония. На 22 и 23 декември външният министър на Албания, Елиса Спиропали, осъществи официално посещение в Република Северна Македония. Тя проведе срещи с държавното ръководство на Северна Македония, както и с албански политици. Основните акценти в нейните изказвания бяха насочени към подкрепата от страна на Албания за интеграцията на Северна Македония в ЕС и пълното прилагане на Охридското споразумение. На съвместната пресконференция с министъра на външните работи на Република Северна Македония Тимчо Муцунски, Спиропали подчерта, че тази подкрепа не произтича само от добросъседството и общото бъдеще, което споделят двете държави, но и от факта, че в Северна Македония живее държавотворна албанска общност, която според последното преброяване съставлява около 30 процента от населението. Министър Спиропали определи албанците в Северна Македония като „прогресивен фактор, категорично проевропейски и решаващ за демократичната стабилност и евроатлантическата ориентация на страната“. 

В този контекст тя приветства и насърчи последователното прилагане на Охридското рамково споразумение, като го определи като документ на мира и съвместното съжителство, който е международно гарантиран. Албанският външен министър подчерта, че преди всичко Охридското споразумение представлява стандарт за реално равенство в правата, представителството и достойнството. „Зачитането на албанския език, на етническата идентичност и на справедливото представителство са задължения, които трябва да бъдат изпълнявани изцяло и без двусмислие“, заключи министър Спиропали. Тя отбеляза още, че „освен албанците в Северна Македония, друг мост, който ни обединява, е македонското малцинство в Албания“. Тя заяви, че албанските институции са подобрили законодателната и политическата рамка за защита на малцинствата, от което се възползва и македонската общност в Албания. Министър Спиропали поясни, че са приети всички предвидени подзаконови актове, които уреждат правата на малцинствата в Албания. Тимчо Муцунски също така оцени ангажимента на Албания за защита на македонското малцинство: „Имах честта да участвам в културно събитие, организирано от националното малцинство на Северна Македония в Пустец. Затова изразявам благодарност за сътрудничеството ни на двустранно ниво за защитата на македонското малцинство, което живее в Албания“. 

 Не липсваха и критики от албанска страна срещу някои изказвания на Спиропали по време на посещението ѝ в Северна Македония. Те бяха предизвикани от нейните думи за „реципрочност в третирането на малцинствата“, като спомена правата на албанците в Северна Македония в същия контекст като тези на македонското малцинство в Албания. Тази формулировка беше тълкувана от част от албанските анализатори в Северна Македония като отклонение от юридическата и политическата реалност, според която албанците в Северна Македония се разглеждат като държавотворно население и конституционен фактор, в съответствие с Охридското рамково споразумение, а македонците в Република Албания се ползват с друг юридически статут в съответствие с албанското законодателство. 

 Двете страни се договориха да разширят и дипломатическите си връзки. Преди няколко месеца Република Албания откри Генерално консулство в Струга, а като реципрочност Република Северна Македония през 2026 г. ще открие консулство в Корча. Албанският външен министър съобщи след срещата си с Муцунски, че е била обсъдена и възможността за откриване на консулство на Република Албания в град Битоля, който град носи особена символика за албанците, тъй като именно там, на Битолския конгрес от 1908 г. е взето историческото решение за уеднаквяване на албанската азбука. Управляващите в Албания и Косово ще продължат да се включват активно в политическите процеси сред албанските партии в Северна Македония, като предпочитанията и контактите ще се запазят – правителството на Еди Рама ще се придържа към по-близки отношения с ДСИ, а правителството и партията на Албин Курти ще бъдат важен участник в партийното строителство в блока ВЛЕН. Особено Албания, но и Косово ще продължат да настояват пред Скопие колективните права на албанците да не бъдат ощетявани, а Охридското споразумение да се прилага в пълна степен. Ако Република Северна Македония не започне преговорите за членство в ЕС през 2026 г., към края на годината Албания все по-категорично ще използва напредъка си в евроинтеграционния процес, за да поставя условия на македонските управляващи по отношение защитата и увеличаването на колективните права на албанците в тази държава. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Изолиран случай ли?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 01

В Северна Македония вече не правят разлика между улично и политическо поведение 

 Лошо започна годината за отношенията на България с Република Северна Македония. При това все още оттатък са в празнично настроение около коледните празници. Това обикновено е период на политическа и обществена леност, на полузаспали или още несъбудени институции, на инвентаризации в търговията, което си е чиста проба форма на спуснати кепенци. И в тази ситуация се намира някакъв все още неназован местен патриот, засега известен само с инициалите си Ш.А., който съвсем преднамерено отива пред сградата на българското посолство в Скопие и счупва стъклото на вратата му. Това е официалният вход на сградата. Външното стъкло е счупено, но по-нататък навътре няма щети, доколкото това се вижда на снимките, а и посланикът ни в Скопие Желязко Радуков го потвърди. 

Повредата ще се оправи, има начини и средства за това. Но отношенията между двете държави още в началото на новата година получават още едно доказателство, че нещата не вървят. Ще кажете: хайде сега, някакъв малоумник (извинете за определението!), на който нещо му е кипнало, минавайки покрай сградата на българската дипломатическа мисия решил да си го „изкара“ на българите. Вече чух и прочетох и такива мнения, целта на които е да превърнат инцидента в някакъв незначителен и случаен факт, като по такъв начин минимизират ефекта върху двустранните дипломатически отношения между България и Северна Македония. 

 Само че подобни оправдания са за наивниците или за онези болезнени романтици у нас, които все още вярват в добронамереността на хора и институции край Вардар към България, само защото сме имали общо минало и само защото хиляди нишки свързват исторически хората от двете страни на границата. И аз лично съм чувствителен на темата „Македония“, но отдавна съм си дал сметка, че суверенната и независима държава, която първи признахме и на която винаги, без изключение сме помагали в най-тежките моменти от нейния преход и съзряване, не е идеалният пример за добър съсед. Напротив, тя е дори нещо повече. 

 Никак не съм привърженик на конспиративните теории, но като човек, прекарал толкова време в Скопие като кореспондент на български медии, съм на път да преосмисля позицията си. Хора, случайно ли бе запалването на входа на сградата, в която се помещаваше вече заличеният клуб „Иван Михайлов“ в Битоля? Случайни ли бяха делата, заведени срещу неговия председател Люпчо Георгиевски, повдигнати по напълно измислени обвинения? Случайни ли бяха изстрелите срещу помещението на клуба „Цар Борис III“ в Охрид? Случаен ли беше побоят над Християн Пендиков от крайезерния град, или нападението в един скопски супермаркет над публициста и общественик, заклет борец за правата на българите в Северна Македония Владо Перев? Да продължавам ли? 

Всеки един от тези случаи, а има и други, винаги е предизвиквал напрежение в двустранните отношения, размяна на ноти между институциите, от които няма никаква полза, давал е повод за нова вълна обиди срещу страната ни и нейните граждани. С използването на езика на омразата, разбира се, по начин, който по скоро насъсква, отколкото да помирява. И този път българското външно министерство реагира бързо. Даде оценка на инцидента, изпрати нота до Скопие, посланикът ни Радуков даде интервюта, представяйки своето виждане по темата. Прегледах внимателно новините в медиите в Скопие, в това число и по многобройните сайтове и в социалните мрежи. Ще повярвате ли, че не срещнах нито една, повтарям, нито една информация за случая с атаката на сградата на българското посолство. Информации се появиха чак на третия ден, когато стана ясно, че на основата на фотосите, които българското посолство е предоставило, полицията в Скопие е открила и задържала нападателя, а прокуратурата му е отправила обвинение. Чак тогава министърът на външните работи Тимчо Муцунски в отговор на журналисти е заявил, че това е „изолиран случай“. 

А защо трябваше да се чака българската мисия да настоява за разследване и чак когато снимките от камерите на стената на посолството са били дадени, то да започне. Къде е бил постовият полицай, който трябва винаги да стои в специално поставената будка между двете сгради на посолството? Толкова ли е било трудно да се ползват свои фотоси от камерите, които постоянно работят и заснемат всичко, което става в нашата мисия? Откъде да ги вземат ли? На втория етаж в триетажната къща от другата страна на улицата точно срещу посолството, там има един прозорец, чиито щори постоянно са спуснати. Да помолят хората вътре да им ги дадат, толкова е лесно. Освен ако не става дума за съперничество между отделните служби за сигурност на страната домакин. 

 Пък аз се питам – какво, срам ли ги е местните медии, че гражданин на Северна Македония толкова си е изгубил ума да постъпи така? Или от високомерието, с което там се отнасят до всяка проява, свързана с българското присъствие в страната, не виждат в счупеното стъкло на дипломатическата ни мисия важен знак за състоянието на двустранните ни отношения? Или може би одобряват всичко това, защото „така им се пада на българите, които ни пречат да започнем преговори“ за членство в Европейския съюз? Извинете, познавам провинциализма и примитивизма на мисленето на доста хора край Вардар, при това на високи постове в местните институции и обществени организации, та да се учудвам, че вероятно много от тях сега потриват доволно ръце. Без да си дават сметка, че по такъв начин дават ясен знак за готовността си да вървят по европейския път, който уж така е желан от властите. Те какво си мислят – че инцидентът няма да стане достояние на останалите дипломатически мисии в Скопие, колкото и ограничен брой да са те. Че представителството на Европейския съюз, което се помещава в красива сграда недалече от нашата мисия, няма да бъде надлежно информирано. 

Та атака срещу сградата на посолството ни всъщност е удар по държавата ни, колкото и условно това да звучи. Да не говорим, че е и в нарушение на всички международни конвенции по въпроса за неприкосновеността на дипломатическите чужди мисии на територията на страната домакин. И този случай в двустранните ни отношения със Скопие ще мине и замине. Петдесет и четири годишният нападател Ш.А. в един момент може да излезе от анонимност, но дори и да не направи, той вече има ореола на герой. Както онзи пироман Ламбе Алабаков, който подпали вратата на клуба „Иван Михайлов“, получи условна присъда от шест месеца, но стана редовен изпълнител на партийни прояви на управляващата партия, от трибуната на които се пъчеше с „героизма“ си да атакува местните българи и техния клуб. Така стоят нещата със Северна Македония, особено на терена на правата на българската общност там. До този 11 януари. Защото едно е да се подиграваш и да се перчиш с ресурса на държавата над местните българи, друго е да посягаш над представителството на българската държава. Затова този път прошка към Скопие и тамошните политици, които с поведението и с езика на омразата тикат хората към подобни прояви, не бива да има. 

 Стига толкова. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Непознатият Григор Пърличев

сп. Македонски преглед, год. IV, 1928, № 2. Пърличев, К. Г. Към характеристиката на Григор С. Пърличев /По спомени, сведения и документи/..., 99—140

   "... Но само това ли е пропуснато в автобиографията...? Така например нигде той не споменава за живота си у дома, на трапезата, между семейството си. Α като баща, макар и външно никак не нежен, той не беше равнодушен и безгрижен, a напротив. У дома той беше пълен властелин и никакъв други глас не се чуваше освен неговия.

 Не винаги беше склонен да приема посетители, макар и роднини. Не към всички такива бе еднакво благоразположен; някои от ония, които той считаше празнословци, не един път си излизаха преждевременно и сконфузени. Предпочиташе да си бъде у дома винаги, когато не беше в училище, или на разходка със сина си, или по някоя работа вън.

 Най-често той беше обграден между книги — речници и съчиненията, които превеждаше, седнал на къта край огнището, с писалка в ръка и хартия на коляно, или с някоя от любимите му книги за прочит в ръка, на най-обикновен дървен одър в двора под историческата домашна черница, свежия плод на която, събиран изкусно от ръката на майка му и продаван от самия него, му е донасял на времето по нещо за оскъдното му препитание. Знаят се книгите, с които си е служел при превеждане на Илияда и Одисея — освен изпратения му от Цариград гръцко-руски речник, това са разни гръцки книги, руски преводи, няколко тома сравнителен превод на Илиядата на френски с гръцкия текст насреща и много обяснения на френски под линия...

 Не малко пъти след прочит или продължително писане се разхождаше било сам в двора под черницата или на чардака съзерцавайки над езерото към Галичица, или със сина си на Горни-Сарай, Горнà-порта, Канио, нà Кукул — в Охрид, или по рида над българските гробища и край морето — в Солун...

 В храната си бил доста придирчив. Месо почти никога не хапвал, a главно чорба, зеленчук, хайвер, риба и особено дихателните органи (ксенои) на рибата. Молитва винаги трябваше да чете син му или една от дъщерите му както преди, тъй и подир ядене. Обедът свършен, той пийнуваше чаша вино и много често сам започваше било някой черковен тропар или народна песен, или караше нас, децата да попеем. Между тия песни бяха неговата за унищожението на Охридската патриаршия („В хидяда и седемстотин шестдесет и второ лето...") оная за посрещането на първия български владика в Охрид („Бога вишнаго да славимъ..."), пак съставена от него, народната песен „Вишничица род родила"...

 Обличаше се скромно, но винаги спретнато и чисто; прашинка нетърпеше върху си; особено искаше да бъде свободно облечен; първата колосана и модна риза той не можа да търпи и оттогава до края той носи само чиста риза с мека яка и ръкави. В автобиографията на П. има поговорки върху брака: „Добро е оженването, но по-добро е неоженването. Който иска да бъде полезен народу си, да не се жени"...

Целия материал четете по-долу:

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

МПО "Пирин" - Чикаго почете подвига на Мара Бунева

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 1

Панихида по повод годишнината от кончината на Мара Бунева – македонска българка, борила се и дала живота си за свободата на населението във Вардарска Македония под сръбска окупация, бе отслужена на 11 януари, неделя, в Българската православна църква „Света София“ в Дес Плейнс, предградие на Чикаго, САЩ. Това съобщиха за БТА организаторите от Македонската патриотична организация (МПО) „Пирин“ – Чикаго, клон на Македонската патриотична организация, основана през 1922 г. в Съединените щати от македонски българи. 

На събитието присъстваха членове на МПО „Пирин“, представители на местната общност, както и гости от съседни щати, дошли специално за неделното възпоменание. Молитва за упокой на душата на Мара Бунева отслужи отец Иван Малинов от българската църква „Света София“. В словото си той се обърна към миряните с призив никога да не забравяме имената на нашите починали и герои. Панихидата събра хора от всички географски части на Македония – Пиринска, Вардарска и Егейска, с различни убеждения и идентичности, но обединени от общата идея, че пътят ни напред минава през общото ни минало, съвместните чествания и преодоляването на границите както между държавите в региона, така и между хората, отбелязаха от МПО „Пирин“. 

Панихидата вече е утвърдена традиция в Чикаго. Тя се организира от Анамари Бунева – родственица на Мара Бунева, съвместно с МПО „Пирин“, и се провежда за пореден път, като всяка година привлича все повече участници и се утвърждава като истински мост между хората, информираха организаторите.

Прочетете още »