1111 години от битката в Беласица планина

В памет на героичната и трагична битка в Беласица планина (29 юли 1014 г.) и погиналите там български воини, членовете на Управителния съвет на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов (председател), доц. д-р Наум Кайчев (заместник-председател) и докторант Владимир Митов (научен секретар) поднесоха цветя пред паметника на българския цар Самуил (скулптор Александър Хайтов) и пред паметника на ослепените Самуилови воини (скулптор Любомир Далчев) край столичната църква „Св. София“. 

Проф. Г. Н. Николов припомни с кратко слово значението на този епичен миг от титаничния българо-византийски двубой в края на Х и началото на ХІ в. 

Присъстващите граждани сведоха глава пред саможертвения героизъм на българските воини и техния вожд – „непобедимият по сила и ненадминат по храброст“ български цар Самуил (997 – 1014).

Проф. д-р Георги Николов

Прочетете още »

The Belasitza battle from 1014 by prof. Maciej Salamon

"Historia Imperatorum 

The Battle of Belasitza, [1]  fought in the summer of 1014, was a pivotal event in the history of medieval Bulgar- ia, which continues to draw the attention of historians of medieval military science from different countries. 

The clash of two outstanding commanders, the Byzantine Emperor Basil II (976 – 1025) and the Bulgarian Tsar Samuel (997 – 1014), is all the more interesting because original tactical principles were used during the battle, and many aspects of its course, despite many years of studies, still require an explanation[2]..." 

Full article below:

Прочетете още »

Световноизвестен византолог за битката при Беласица (1014 г.)

Prof. dr hab. Maciej Salamon / Мачей Саламон (р. 1946) е най-видният представител и доайен на византологията в Полша. Още първата му научна публикация от 1970 г. е посветена на битката при Беласица (1014 г.). Впоследствие той има и други изследвания, свързани със средновековната българска история и по-специално с историята на Самуилова България. В продължение на три десетилетия той е участник и ръководител в българо-полския научен проект за научни изследвания между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Ягелонския университет в Краков.

***

"Битката при Беласица, проведена през лятото на 1014 г., е ключово събитие в историята на сред новековна България, което продължава да привлича вниманието на историците на средновековната воен на наука от различни страни. 

Сблъсъкът на двамата изключителни военачалници, византийския император Василий II (976 – 1025) и българския цар Самуил (997 – 1014), е още по-интересен, тъй като по време на битката са били използвани оригинални тактически принципи и много нейни аспекти, въпреки многогодишните проучвания, все още изискват ис торическо обяснение2..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

IN MEMORIAM: Славчо Гоцев (1939 - 2025)

На 18 юли 2025 г. в гр. Бургас почина членът на Македонския научен институт и на неговия филиал в Благоевград, н.с. Славчо Гоцев. Славчо Георгиев Гоцев е роден на 29 април 1939 г. в с. Панчарево, Пехчевско. Дядо му Яне Гоцев е създател и ръководител на местния комитет и член на Околийския комитет на ВМОРО, личен приятел и съратник на Гоце Делчев. Баща му Георги Янев Гоцев е виден деец на ВМРО във Вардарска Македония през 1945 г. Дванайсет години е политически затворник в бивша Югославия. 

Сл. Гоцев завършва гимназия в гр. Берово и Висша педагогическа академия в гр. Щип, след което следва право в Юридическия факултет на Скопския университет. Един от създателите и лидерите е на студентска патриотична организация, която се обявява срещу асимилацията и денационализацията на българите във Вардарска Македония. Заедно с негови колеги и съратници е арестуван от югославските комунистически власти, разследван и малтретиран, а след общата политическа амнистия през 1962 г. продължава да бъде обект на преследване. 

Скоро след това семейството му получава политическо убежище в България, където Сл. Гоцев завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност история. В периода 1982–2004 г. е научен сътрудник в Института по история към БАН, член на научната група на института в Благоевград. 

Автор е на книгите: „Националнореволюционните борби в Малешево и Пиянец, 1860–1912 г.”, „Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганди, 1878–1945 г.”, „Никола Спасов Малешевски. Живот и дело (1850–1945), включени в престижни световни каталози и библиотеки. Написал е многобройни статии, студии, биографични материали и др. по Македонския въпрос от възникването му след Берлинския конгрес през 1878 г. до наши дни. 

Далеч от Благоевград, където премина по-голямата част от живота му, приютен от дъщеря му Мариана, която се грижеше за него в крайморския град, колегата и приятелят Славчо Георгиев Гоцев остана до края си верен на идеалите за обединена и просперираща България. 

Ние ще го запомним като човек с добра душа, като непоколебим патриот, за когото „Отечество” не беше просто плакатна дума.

Бог да го прости! 

Светла му памет!

От Македонския научен институт

Прочетете още »

Министър-председателят на Албания продължи категоричната си подкрепа за албанската опозиция в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

На 1 юли в столицата на Република Северна Македония се проведе Среща на върха на лидерите на страните от Западните Балкани в рамките на Плана за растеж на Европейския съюз. Този план в размер на 6 милиарда евро има за цел развитието на инфраструктурата, сближаването на страните от региона помежду им и с ЕС. Всички държави от региона, с изключение на Косово, Босна и Херцеговина, са получили първите траншове по тази програма. Страните от този регион са осъществили или са в процес на осъществяване на 75% от договорените реформи, а реализирането на другите 25% предстои. Финансовите средства ще бъдат достъпни до края на 2027 г. и, ако не се използват, ще се върнат в бюджета на ЕС. В Общата декларация, приета на Срещата на върха, се подчертава, че е отбелязан прогрес към създаването на Зоната за плащане в евро, което трябва да улесни извършването на плащания в европейското пространство. 

Също така се обяви създаването на 11 приоритетни гранични пункта, с което ще се улесни движението на стоки. Освен това сателитната система на ЕС, Галилео, ще се използва за проследяване на камионите в реално време, с цел контрол на закъсняванията и на динамиката на движението. Ще се работи за идентифициране на европейските вериги за снабдяване, в които компаниите от тези страни могат да се интегрират. Във фармацевтичния сектор компаниите от Западните Балкани ще прилагат стандартите на ЕС, за да могат да бъдат третирани по еднакъв начин. Проектите, които се финансират от Рамката на инвестициите за Западните Балкани, ще бъдат насочени основно към изграждането на пътища, железопътни линии, както и на паркове за производство на електроенергия от слънцето и вятъра. На Срещата на върха е дискутирано и за роуминга на мобилната телефония, като се очаква въвеждането на безплатен роуминг между страните от региона от 1 януари 2026 г. 

 Министър-председателят на Албания, Еди Рама, въпреки че дойде в Скопие, за да участва в Срещата на върха на страните от Западните Балкани, използва времето, за да провежда агитация в полза на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Макар че основната тема на този форум беше бъдещето на шестте страни от Балканите в ЕС, след края на официалната част, Еди Рама предпочете да обядва с албански опозиционни политици в Старата чаршия на Скопие, а не със своите колеги от другите страни. Дефилирането на Рама по Старата чаршия се изтълкува от журналистите не само като „национален и патриотичен акт“, но и като намеса в предизборната кампания в Република Северна Македония, защото местните избори в тази страна ще се проведат след около три месеца. Министър-председателят на Албания недвусмислено подкрепи Демократичния съюз за интеграция и неговите коалиционни партньори, което предизвика гневните реакции на представители на коалицията ВЛЕН, която е част от управлението на Северна Македония. 

Те оцениха посещението на Рама като „частна визита“ или като посещение на „председателя на Социалистическата партия на Албания“, а не като държавническо. Рама премина през Старата чаршия в компанията на функционери от ДСИ и на „Европейския фронт“, които официално са в опозиция и не се срещна с нито един представител на коалиционния партньор на Мицкоски от ВЛЕН. Реално Еди Рама отказа да проведе среща и с Християн Мицкоски, което още веднъж показа, че министър председателят на Албания заема ясно страна в съперничеството между двата албански блока. По този начин Рама действа „огледално“ на министър-председателя на Косово Албин Курти, който подкрепя коалицията ВЛЕН. Институционалната подкрепа за ДСИ от страна на албанската държава беше продължена от президента на Албания Байрам Бегай, който на 12 юли се срещна с Али Ахмети в Охрид. 

На тази среща албанският президент обяви албанците в Северна Македония „за решаващ държавообразуващ фактор и непоколебим поддръжник на евроатлантическия път на страната“. Иначе Байрам Бегай беше на официално посещение по покана на своя колега Гордана Силяновска Давкова, а една от основните тема на посещението беше изграждането на Коридор № 8. Албанските партии в Република Северна Македония показаха и различно отношение към Доклада за Република Северна Македония, гласуван в Европейския парламент на 9 юли. „Силен шамар от Брюксел“ – така е озаглавена официалната реакция на Демократичния съюз за интеграция във връзка с гласуването на Доклада за Република Северна Македония от Европейския парламент. Според ДСИ този доклад е „едно тревожно обвинение за посоката, по която е поела Северна Македония под управлението на коалицията ЗНАМ – ВМРО-ДПМНЕ – ВЛЕН. Той (докладът – б.а.) потвърждава това, за което ДСИ предупреждава от месеци: страната се превръща в лаборатория за най-деструктивните антизападни влияния на континента“. 

От ДСИ преценяват, че „пропагандата срещу Европейския съюз, разпространявана чрез местните медии, използва страха за идентичността, за да представя интеграцията като заплаха, а не като надежда. След това докладът повдига притеснения за стари мрежи на тайните служби, които могат да бъдат инфилтрирани и свързани с чужди интереси. Вместо сериозен отговор, правителството мълчи. Вместо защита на институционалния суверенитет и западната ориентация на страната, то позволява Северна Македония да се плъзга към изолация... Това е резултатът, когато властта се предава пред чужди интереси, а се изоставят най-важните партньори на държавата, Европейският съюз и НАТО“, продължават от ДСИ. 

От най-голямата албанска партия в Северна Македония стигат до извода, че „пътят, който се следва от това правителство, е пътят на изолацията, на завладяването на институциите и на минирането на демократичния ред. Бъдещето на нашите граждани не се състои в зависимост от авторитарния Изток, а от пълната интеграция в европейското семейство, със силни институции, прозрачна икономика и устойчив мир“. 

 От двете фракции на Съюза за албанците – от тази на Зиядин Села и от тази на Арбен Таравари – също окачествиха доклада на Европейския парламент като доказателство за провала на правителството на Република Северна Македония в борбата с корупцията и доброто управление. Фракцията на Таравари, която доскоро беше част от управлението на страната, призова „държавните ръководители да реагират с пълна отговорност и да спрат деструктивното поведение срещу Европейския съюз и САЩ“. 

От тази политическа сила призоваха и бившите си коалиционни партньори от ВЛЕН „да се оттеглят от това правителство, което е без етническа легитимност, без подкрепата на мнозинството (сред албанските избиратели – б.а.) и с конфликтна ориентация спрямо Запада“. Лидерите и представители на коалицията ВЛЕН не коментираха по никакъв начин доклада на Европейския парламент, докато се опитват да оборят тезите на ДСИ, че „албанците се дискриминират и се изключват систематично от държавните институции“, като твърдят, че ще успеят да решат проблемите със справедливото представителство на албанците в административния апарат, както и ще уредят официалния статут на албанския език в Република Северна Македония. Именно това са основните теми, около които ще бъдат съсредоточени посланията на двата албански блока в предизборната кампания. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Общественици с апел за съпричастност към българите в Република Северна Македония

На 25 юни 2025 г. общественици и интелектуалци се обединиха в Инициативен комитет в подкрепа на Люпчо Георгиевски и ръководения от него Български културен клуб в гр. Битоля, Р Северна Македония. Към момента в Инициативния комитет участват акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, акад. Васил Николов, акад. Иван Гранитски, проф. Георги Николов, доц. Александър Гребенаров, доц. д-р Милен Михов, Владимир Митов, Благой Шаторов, стана ясно от прессъобщение на организаторите. Инициативният комитет инициира обществен призив към българските институции, в който призовава да бъде подпомогната финансово дейността на Културен център „Една роза“ – Битоля. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

Това е сдружението с предишно име Български клуб „Иван Михайлов“ – Битоля, което македонските власти с нарочен закон забраниха заради името му. Известните български общественици пратиха писма до президента, до председателя на парламента, до председателите на всички парламентарни групи, до министър-председателя и всички министри, както и до кметове на общини. Те се обръщат и към патриотичния български бизнес за подкрепа на дейността на това българско сдружение в Северна Македония и неговия председател г-н Люпчо Георгиевски. 

„Призоваваме всички българи, тук в България и по света, да подпомогнат с финансови средства българският културен център „Една роза“ в град Битоля. Събраните пари ще дадат възможност за нормалното функциониране на една културна институция на българите в Р Северна Македония. Нека нашите еднокръвни братя покажат какви са били духовните висоти и постиженията на българите в този край. Нека да запазят и заздравят връзките си с Майка България. Важни са не само финансовите средства, които могат да бъдат събрани, но още по-важен е жестът на съпричастност към нашите сънародници в Р Северна Македония. Нека те да усетят, че гражданите в свободна и европейска България, не са ги забравили“, пише в призива. 

*** 

О Б Щ Е С Т В Е Н          П Р И З И В 

от Инициативен комитет в подкрепа на г-н Люпчо Георгиевски и ръководения от него Български културен клуб в гр. Битоля, Р Северна Македония 

Уважаеми дами и господа, братя и сестри българи, 

През последните няколко години обществеността в България е обезпокоена от ожесточеното преследване на българите в Р Северна Македония. Остро осъждаме административния и политически натиск, който се оказва от властите в нашата съседна държава върху всички онези граждани с българско самосъзнание и българските сдружения, които бяха създадени там. Заставаме в защита на българите, живеещи в Р Северна Македония, които със законни средства и по мирен начин се опитват да представят пред тамошното общество личностите и събитията от общата ни история, да отстояват правата на българското население и да подкрепят усилията за подобряване на отношенията между нашите две държави. 

Особено фрапантен бе последният случай (юни 2025 г.) с осъждането от съда в Р Северна Македония на председателя на вече забранения със закон културен клуб „Иван Михайлов“ в гр. Битоля“ г-н Люпчо Георгиевски на една година затвор условно – срамна присъда, основаваща се на етническа омраза в държава, която претендира за членство в Европейския съюз. Искаме само да напомним, че клубът бе подпален през 2022 г., а самият г-н Георгиевски миналата година бе уволнен от работа. 

Подобна е съдбата на редица други членове на клуба, някои от които бяха принудени да напуснат Р Северна Македония и да търсят работа в България и в държави от ЕС, за да осигурят препитанието на своите семейства. Изключително е затруднена работата на членовете на клуба, които всячески са малтретирани и ограничавани от северномакедонските власти. Самият клуб след няколко отказа за съдебна регистрация, понеже северномакедонските власти намираха всички негови наименования за неподходящи, сега е регистриран под името „Една роза“. 

Най-активната българска културна организация в Р Северна Македония е изправена пред изключителни финансови затруднения да развива своята родолюбива и високоблагородна дейност. Затова с настоящия апел се обръщаме към българската общественост, институциите и патриотичния частен бизнес за подкрепа на дейността на това българско сдружение в Р Северна Македония и неговия председател г-н Люпчо Георгиевски. Призоваваме всички българи, тук в България и по света, да подпомогнат с финансови средства българския културен център „Една роза“ в град Битоля. 

Събраните пари ще дадат възможност за нормалното функциониране на една културна институция на българите в Р Северна Македония. Нека нашите еднокръвни братя покажат какви са били духовните висоти и постиженията на българите в този край. Нека да запазят и заздравят връзките си с Майка България. Важни са не само финансовите средства, които могат да бъдат събрани, но още по-важен е жестът на съпричастност към нашите сънародници в Р Северна Македония. Нека те да усетят, че гражданите в свободна и европейска България, не са ги забравили. Днес българското общество се изправя в защита на своите братя – българи, които са подложени на насилия и обиди, които са маргинализирани и сатанизирани, преследвани и съдени по родните си места в държавата Северна Македония. 

Надяваме се, че много българи ще откликнат на нашия призив, за което предварително им благодарим! София, 24 юни 2025 г. 

С уважение: 

Акад. Георги Марков 

Акад. Васил Гюзелев 

Акад. Васил Николов 

Акад. Иван Гранитски 

Проф. Георги Николов – председател на МНИ 

Доц. Александър Гребенаров – ИИИ на БАН 

Доц. д-р Милен Михов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ 

Владимир Митов – научен секретар на МНИ 

Благой Шаторов – секретар на заличения български клуб „Иван Михайлов“ в Битоля 

*** 

Парични суми във всякаква валута могат да се превеждат по банковата сметка на сдружение „Една роза“: IBAN: MK240150118761341 BANK: Universal Investment bank Skopie /UNIBANK/ AD; SWIFT: UIBMMK22XXX Културен центар „Една роза“ Битола 

*** 

За контакти и повече информация: Владимир Митов, тел. 0887897202, e-mail: vladokomitov@abv.bg

Прочетете още »