In memoriam: Кирил Пърличев

На 29 април 2025 г. в София след кратко боледуване на 68-годишна възраст почина Кирил Пърличев. Той бе достоен наследник на своя прадядо – знаменития възрожденец Григор Пърличев и на своя дядо – заслужилия революционер и общественик Кирил Пърличев, чието име носеше. 

Кирил Пърличев бе ярък представител на многозаслужилия български охридски род Пърличеви. Икономист по образование и професия, той пазеше духа и наследството на своята фамилия и подготви и публикува редица ценни автентични документални издания: спомените на дядо му „36 години във ВМРО“ (1999), протоколи и документи на Кюстендилския конгрес на ВМРО от 1908 г. (2001), на VІ конгрес на ВМРО от 1925 г. (2005) и много други. Поддържаше и специалната интернет страница за рода https://parlichev.com. 

Ръководството на Македонския научен институт изказва своите дълбоки съболезнования към семейството и близките му. 

Вечна му памет!

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува проф. д-р Атанас М. Семов

Здравейте! 

„Лектория „Македония“ на Македонския научен институт отново навлиза ударно в месец май. Този път ще ни гостува българският учен, юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия проф. д-р Атанас М. Семов. 

Освен всичко друго, проф. Семов е и крайно приятен събеседник и сладкодумник. Темата, която ще обсъждаме, е „За смисъла на идентичността и паметта“. Ако ви звучи малко общо, нищо не ви струва да дойдете и да разберете какво точно се крие зад нея. 

Мястото на срещата е известно – София, Македонски дом, ул. „Пиротска“ 5, втори етаж, Голяма зала на МНИ. Денят е сряда, датата е 7 май. Началото е традиционно – 18,00 ч. Модератор – Костадин Филипов. И не забравяйте – предлагаме познание, не митове. 

Заповядайте!

Прочетете още »

Нова книга възражда българските говори в днешна Албания

Речта на българите в Албания още пази богатството на българските народни говори 

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

Речевите действия, подсказващи началото, поддържането и края на общуването у българите от Албания, са предмет на анализ от д-р Миранда Бело, преподавател по български език в Тиранския университет. Монографията ѝ, озаглавена „Народният речеви етикет на българите от Албания (в съпоставка с народния етикет в албанския език)“, беше издадена от благоевградското университетско издателство „Неофит Рилски“ в края на миналата година, съобщава БНР.

Публикацията е част от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката на България и става факт след спечеления от д-р Бело конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи при издаването на първа монография. Трудът се базира на докторската дисертация на Миранда Бело, а негови рецензенти са доц. д-р Лиляна Василева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН и доц. д-р Радослав Цонев от Югозападния университет „Неофит Рилски“, съобщава БНР. Пред Радио България авторката д-р Бело разказа, че в Тирана почти всеки ден се среща с българи от различни краища на Албания – от Кукъска Гора, Голо Бърдо и Корчанско. Учтивостта, техните благословии и богатият народен етикет, който използват, са я провокирали да се опита да изследва това езиково богатство. „За българите в Албания са правени много изследвания, но на богатия народен етикет на тези българи не беше обърнато достатъчно внимание. Така че реших да се заема с тази тема – да събера колкото се може повече материал, свързан с народния етикет на българите в Албания като неразделна част от целокупното българско народно богатство. Освен това се опитах да направя и сравнение с албански материал, който събрах от албански села, съседни на българските. И така, от отделни статии написах едно по-широко научно изследване, дисертационен труд, който под ръководство на научния ми ръково-дител проф. Иван Кочев – един от най добрите български филолози и езиковеди, успешно защитих пред научно жури в Югозападния университет в Благоевград“. 

Миранда Бело е българка от Албания, която от няколко години живее и работи в Тирана – първоначално в българското неделно училище, а отскоро е лектор по български език и литература в Тиранския университет. Това прави възможно запознанството с много българи, които живеят в албанската столица и по произход са от различни краища на Албания, в които от векове живее компактно българско население. По тази причина работата, свързана с намиране на информатори и събиране на необходимия материал, не е представлявала трудност, още повече, че самата тя е носителка на един от българските говори, употребявани в Албания. 

„Събирането на материал започна години по-рано, преди да узрее идеята да напиша нещо по-голямо и научно. Понеже нашите села са много и са труднодостъпни, за моята цел избирах по едно от всеки район – от Гора избрах най-голямото село Шищавец, от Голо бърдо – село Стеблево, където живее и християнско, и мохамеданско българско население. От Корчанско се спрях на село Бобощица, в което успях да интервюирам последните носители на този говор, които, за съжаление, вече не са между живите. От района на Мала Преспа избрах най-голямото село Пустец, а от областта Девол – село Връбник. Спрях се и на няколко албански села, съседни на българските, за да проследя взаимното влияние в говора на хората“, поясни Миранда Бело. 

 Трудът на Миранда Бело е изключително ценен, тъй като представя точни данни за спецификата на българските говори в Албания, както и много интересна информация за речевия етикет на хората с български корени в Албания. Речта на българите в тези райони спада към най-западните говори на българското езиково землище, които векове наред са били откъснати и изолирани в планинските места на Източна Албания. Затова те са запазили доста архаични черти и днес са истинско съкровище.

Прочетете още »

Албанската подкрепа за правителството на ДПМНЕ се пропуква

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

Албанският партньор в правителството на Република Северна Македония, коалицията ВЛЕН, съставена от четири политически субекта – Движение „Беса“ на Билал Касами, партия „Алтернатива“ на Зечирия Ибрахими, Демократичното движение на Изет Меджити и фракцията на Арбен Таравари от „Съюза за албанците“, както и от представителя на косовската партия Движение „Самоопределение“ – Беким Чоку, за първи път се сблъсква с противоречия между лидерите относно бъдещето на многопартийната коалиция. 

Албанската коалиция ВЛЕН, която е част от управляващото мнозинство в Република Северна Македония, е изправена пред сериозни сътресения през последните седмици. Единството на коалицията беше разтърсено от един от нейните лидери – Арбен Таравари, председател на една от фракциите на „Съюза за албанците“ и министър на здравеопазването в правителството на Мицкоски. Таравари заяви на няколко пъти, че резултатите от управлението на страната не са много добри и „гражданите са недоволни от работата на ВЛЕН в правителството“. Таравари обяви в телевизионно интервю, че според проучвания на общественото мнение 70% от албанците в Република Северна Македония смятат, че ВЛЕН не успява да отговори на очакванията на гражданите. 

Въпреки тези свои критични декларации, министърът на здравеопазването сподели, че не обмисля да напусне правителството. Разбира се, големият въпрос, произтичащ от тези изказвания на един от лидерите на албанската коалиция, е дали партиите от ВЛЕН ще се явят заедно на местните избори, които ще се проведат през есента на тази година. Самият Таравари заявява, че съществуват две възможности пред неговата партия – всички партии от ВЛЕН да участват като един блок, а другата възможност е неговата партия да се яви самостоятелно. Арбен Таравари настоява партиите от коалицията да се представят с отделни листи за общински съветници с аргумента, че така ще привлекат повече избиратели, и да се договорят за общи кандидатури за кметове. 

Според непотвърдени сведения Таравари е поискал 40% от кандидатите за кметове да бъдат от неговата партия. Той смята, че настоящата формула за вземане на решения във ВЛЕН не е подходяща, тъй като отнема много време, за да се постигне консенсус при вземането на решения в управлението на страната. От друга страна, се засилват и призивите за превръщането на ВЛЕН в една партия. Особено настоятелен за тази трансформация е Изет Меджити, лидерът на Демократичното движение, който смята, че само така може да се изгради силен и дълготраен политически субект. Другите лидери на партиите от ВЛЕН също изглеждат склонни да превърнат тази коалиция в единна партия, но реализацията на тази идея ще изисква време и ще срещне трудности от личностен и организационен характер. 

Друг проблемен момент в тази партийна коалиция дойде от признанието на Таравари, че поддържа канал за комуникация с опозиционния Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети. Останалите партии в коалицията се разграничиха от Таравари и отхвърлиха неговите твърдения, че и те поддържат контакти с Ахмети. Отношенията между ВЛЕН и ДСИ са много напрегнати и нападките между двата лагера са ежедневие. Изказването на Таравари породи спекулации, че неговата фракция от „Съюза за албанците“ може да се присъедини към коалицията „Европейски фронт“, оглавявана от ДСИ, но това е малко вероятно към настоящия етап. Самият Демократичен съюз за интеграция продължава да бъде категорична опозиция на управляващите, като напълно в традициите на албанските опозиционни партии в Република Северна Македония използва националистическата карта, за да привлича електорат. 

Премахването на т.нар. балансьор, разпределящ работните места в администрацията на базата на етнически квоти, както и държавният статут на албанския език, са основните теми за ДСИ през последните месеци. От ръководството на тази партия дори заговориха за бойкот на местните избори, ако не бъде решен въпросът за албанския език, но след това смекчиха тона, като обявиха, че нерешаването на въпроса за Закона за езиците ще доведе до политическа криза, която би могла да се реши с провеждането на парламентарни избори заедно с местните такива. Може да се направи прогнозата, че е малко вероятно политическите субекти от коалицията ВЛЕН да се слеят в една партия през следващите месеци, защото личностните амбиции и борбата на политическите активисти за постове ще възпрепятства обединението, поне в близко бъдеще. 

В тази посока обаче не бива да се подценява ролята на външния фактор, най-вече в лицето на Движението „Самоопределение“ в Косово, който работи за превръщането на ВЛЕН в партия, за да може по-лесно да разпростира влиянието си в Република Северна Македония. През последния месец партиите от коалицията проведоха няколко срещи с представители на „Самоопределение“, включително и с министър-председателя на Косово Курти, на които дискутираха и евентуалната трансформация на ВЛЕН в единна политическа организация. Същевременно от ВЛЕН реагираха и на заявките на официална Тирана да работи за обединяването на албанския фактор в Република Северна Македония. 

В едно интервю Билал Касами обвини управляващите в Тирана, че не са помагали на албанците в Северна Македония през най-трудните за тях периоди и изказа недоверие в искреността на албанското правителство относно неговите намерения да работи за единството на албанския политически фактор. Касами посочи, че „официална Тирана посредством министър-председателя си реагира в няколко случая, за да спаси Али Ахмети и ДСИ“. Тези събития показват, че намесите на управляващите партии в Прищина и в Тирана в политическите процеси в Република Северна Македония не само ще продължат, но и ще се разширяват и задълбочават. Както и да се развият политическите процеси сред албанските партии в Република Северна Макеодния, правителството на Мицкоски няма да бъде застрашено от сваляне, защото винаги ще се намерят необходимите албански партньори, които да участват в управляващата коалиция. 

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Преднамерената безплодност е „тактиката“ на учените от Скопие

На снимката: Проф. Ванчо Георгиев

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

Работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония тъпче на място. И това не е констатация само от последното заседание, проведено през миналата седмица в София. 

Оценката за него е дадена от доц. Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, заместник председател на Македонския научен институт. (Виж в Новини от Република Северна Македония). Доц. Кайчев е член на българската част от Съвместната комисия, неин заместник председател, който участва редовно в заседанията ѝ има възможност съвсем точно и смислено да оценява нейната работа. 

Последната му оценка е, че тя е безплодна. Нямаме основание да не приемем това становище. От смяната на властта в Скопие и съответната персонална промяна в състава на комисията от страна на Северна Македония се проведоха, ако не се лъжа, три заседания. Дори и да са повече или по-малко, те са напълно достатъчно, за да се види какво поведение ще следват новите членове, пратени от властите край Вардар. 

Българските участници проявиха достатъчна доза търпеливост и добронамереност да изчакат новите си колеги и да видят какви са намеренията им за по-нататъшната дейност на съвместния орган. Това се налагаше не само от факта, че срещу българските учени и дипломати сядат нови лица, макар че някои от тях, като ръководителя проф. Ванчо Георгиев, са познати. Той беше член от предишния състав на групата от Скопие, но я напусна по свое желание след като стана ясно, че провокационното му поведение се разминаваше драстично с представата за учен, който има намерение добронамерено и професионално да установява историческата истина на основата на фактите. То не бяха дразнещи подмятания, то не бяха преднамерено неприемливи предложения, въобще, много скоро присъствието му в комисията стана напълно прозрачно и безполезно, че самият той се видя принуден да се оттегли. 

Не изключвам вероятността това да е бил добре преценен ход от политическа гледна точка, щом като веднага след смяната на властта в Северна Македония през миналата година, тъкмо Ванчо Георгиев бе представен като новия ръководител на групата от Северна Македония и съпредседател на Съвместната комисия. И ето, сега вече стана напълно ясно, че новите членове, излъчени от Скопие в комисията нямат никакво намерение да работят за нейния успех. 

Ако в първите заседания това бе само усещане от българските учени, премълчавано заради надеждата, че все пак нещата ще тръгнат, сега вече е ясно, че блокирането на работата на този орган е задача на представителите на Северна Македония. Доколкото разбирам, не само че не се гледа напред, но и се настоява да се ревизират вече огледани и приети протоколи от заседанията. Да не говорим, че новите предложения за съвместно честване на дати и личности от общата ис-тория са били отхвърлени. Само че да не мислите, че вече известните приети съвместни договорки за петте личности от Средновековието са били задействани? Нищо подобно. 

Колко поводи имахме и в двете държави да ги отбележим заедно, да превърнем тези юбилеи в общи празници, с които да покажем на гражданите от двете държави колко много неща ни сближават, а не ни разделят. Пък и да демонстрираме пред Европа и света, че когато има желание, когато има политическа воля и когато истината е сложена на масата, нашите две страни могат да организират и провеждат общи празници. Но защо се учудваме? Колкото и да се стараят да го скрият, факт е, че членовете на групата от Северна Македония в Съвместната комисия не могат крачка да направят напред, дори встрани, ако нямат поръка или разрешение от новите власти в Скопие. Такава зависимост на науката, на експертния дебат, на академичното обсъждане от политиката едва ли има на друго място в света. 

Премиерът Християн Мицкоски, който си избра лично новите членове на комисията от Скопие, е достатъчен пример за поведение на политик, който е скаран с реалностите, но пък владее агитационните и пропагандни похвати на популизма, насочен главно срещу България. Каквато им е политиката, очевидно такава им е и науката. Така че не се чудете на заглавието – наистина, тактиката на членовете на Съвместната комисия за история и образование от Северна Македония е преднамерената безполезност. Жалко. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Стотици аржентински деца се гордеят с българския си произход

Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ: Сънародниците ни в Аржентина искат да бъдат свързани с България 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

 „Взех решение Изпълнителната агенция за българите в чужбина да подкрепи филма „И стигнаха до края на света“, защото аз самата преди две години, по време на моето служебно посещение в Аржентина, имах възможността да видя за какво наистина става дума. И заради емоциите, най-вече заради емоциите, които предизвикаха в мен нашите сънародници, живеещи в тази част на света. Разбира се, не на последно място и заради необходимостта да направим нещо за тях, за да може в България да научат повече за тези българи и потомци на българи“, сподели в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА изпълни-телният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. 

Повод за разговора бе премиерата на документалния филм „И стигнаха до края на света“, създаден по авторската идея на Поля Станчева, който бе представен на 19 март 2025 г. в Централния военен клуб в София. Райна Манджукова обоснова необходимостта да се презентира темата за българите в Аржентина с думите: „Вече почти няма семейство в България, хора от което да не живеят в Европа или в Северна Америка. За тези големи наши общности се знае много, те имат контакт с България, благодарение на специалната рубрика на БТА информацията за тях излиза в българския ефир наравно с тази за нещата, които се случват тук, в България. 

На този фон Южна Америка дълги години оставаше някак в сянка, просто защото общността там е по-специфична и разстоянията са наистина големи, което според мен е довело до известна изолация. Това обаче не прави сънародниците ни в Аржентина по-малко българи, нито пък е по-малко желанието им да бъдат свързани с България. И именно това желание ние трябва да покажем пред обществеността, като под „ние“ събирам в едно, както ИАБЧ, така и медиите, и останалите институции, всички заедно. Тези хора искат да бъдат част от България, а това вече прави нашата работа по-лесна, защото можем само да им помогнем“. 

Манджукова разказа, че се е запознала с идеята за проекта, когато повече от половината от документалния филм вече е била заснета: „Поля Станчева се обърна към ИАБЧ, след като бе чула моите интервюта по медиите, в които с възторг и слабо скрити сълзи в гласа разказвах за своето служебно посещение в Аржентина. По време на тези медийни изяви не можех да прекрача себе си и да бъда строга и официална, след всичко което ми се случи в тази далечна страна. Не криех емоциите си и Поля Станчева усети съмишленик в мен. Останалото бе въпрос на възможности и ние в Изпълнителната агенция за българите в чужбина намерихме тези възможности“. 

Попитана какъв е най-силният спомен, свързан с българските общности в Аржентина, Райна Манджукова сподели за първата си среща с българите в Буенос Айрес. „На тази първа сбирка присъстваха предимно възрастни българи, които търсеха някъде дълбоко в себе си българските думи – три или пет думички, няколко цели фрази, имах чувството, че отварят някакви дълбоки скринове и ги вадят оттам, за да ми ги поднесат на мен като скъпи дарове. Тази най-първа моя среща в Аржентина ми донесе много емоции, но признавам и малко ме притесни, защото си помислих, че ако в тази част на света живеят предимно възрастни хора, то те в някакъв момент ще си отидат и вероятно съвсем ще се загуби връзката с родината. За щастие, още на следващия ден бях опровергана, защото се срещнах с потомците на българи в Берисо и толкова енергия видях там – млада енергия, която ми доказа, че българското не е загубено и има продължение“. 

Като емоционален момент Р. Манджукова отбелязва и посещението си в аржентинската провинция Чако, където има възможност да общува с децата от Танцов състав „Родина“ към Българското дружество „Васил Левски“ в град Лас Бреняс: „Друго, което силно ме трогна и винаги ще помня, са малките деца, облечени в симпатични носии, които се сбраха около мен и с помощта на Ценка Генова (ред. бел. председател на Българското културно дружество „Кирил и Методий“, базирано в град Комодоро Ривадавия), в ролята на преводач, те започнаха да си говорят с мен и да си казват фамилните имена. 

В началото не можах да разбера защо правят точно това, докато едно от по-големите не ми обясни: „Ами, за да разберете, че сме българи!“. Тези деца, събрали се около мен, се гордееха с българския си произход. Нима това не е достатъчно? Връзката е направена, децата живеят със съзнанието, че имат втора родина, макар и далеч, а това си заслужава не филм да се направи, ами много други неща. И определено има още какво да се направи за тях!“. В края на разговора изпълнителният директор на ИАБЧ изрази надежда, че филмът да бъде излъчен по телевизията.

Прочетете още »