Българската народност през вековете до наши дни

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Ангелов, Д. Българската народност до наши дни (формиране, същност и историческа съдба)..., 69–88

"Сред редицата народности, населяващи понастоящем европейския континент, една от най-рано възникналите и утвърдили се в течение на повече от хилядолетно съществуване е българската народност. Виждаме я като трайно изградена етническа общност към края на IX век и началото на X век с характерните за цялостната й същина белези - общ език, специфична материална и духовна култура и ясно изразено народностно самосъзнание, чиито терминологичен израз е етнонимът българи. 

Ето някои от най-ранните примери за неговата употреба в домашните паметници от това време - българин се нарича анонимният Климентов житиеписец в съетавеното от него житие наскоро след смъртта на бележития охридски просветител, т.е. след 916 година. „Българин родом" и „самодържец на българите" се назовава последният български владетел на Първото българско царство Иван Владислав в изеечения по негово нареждане каменен надпис в Битоля през 1016 година. Българин е наречен св. Константин-Кирил в т.нар. Кратко Кирилово житие. 

„Българин родом" е наречен св. Иван Рилски във Второто проложно житие от XII век, а в една, съетавена в негова памет църковна служба срещаме отправено към него обръщение „съгражданин на българите". С определението „българин по род" е наречен популярният и много тачен светец Прохор Пчински, живял през XII век, на чието име е наречен в Северна Македония (близо до град Куманово) манастир.[1]..."

Целия материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Национално-освободителното движение на македонските българи (19 май 1934–1941)

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Мичев, Д. Националноосвободителното движение на македонските българи (19 май 1934–1941)..., 27–68

"Националноосвободителното движение на македонските българи след 19 май 1934 г. бележи нов етап в своето развитие. В началото на 30-те години неговата дейност се изчерпваше с изпращането на малки въоръжени групп във Вардарска Македония, за да вършат атентати и наказателни акции, с изпращането на петиции до Обществото на народите в Женева в защита на жертвите на сръбския денационализаторски режим, широка пропаганда сред европейската общност в полза на справедливого разрешаване на македонския въпрос. 

Създадена беше широка и стройна спомагателна нелегална организация на ВМРО в Пиринска Македония, която провеждаше стопанска, културно-просветна и друга дейност, превръщайки областта в „държава в държавата", участваше активно в политическия живот на страната и пр. Чрез легалните организации на братствата, Македонския научен институт и др. се извършваше широкомащабна дейност както сред населението на Пиринска Македония, така и сред бежанците в полза на националноосвободителното дело. Заедно с това обаче се водеше братоубийствена война за сметка на изтощаване на собствените сили и на обществения престиж. 

 След 19 май 1934 г. организациите на националноосвободителното дело - нелегални и легални, бяха забранени, а голяма част от активните им дейци - арестувани, интернирани или съдени и хвърлени в затвора. Армията и полицията извършиха широкомащабна обезоръжителна акция и фактически нанесоха непоправим удар върху организационните структури на ВМРО. За да се избегне една пагубна гражданска война, която би застрашила сериозно суверенитета на България, ВМРО не оказа въоръжена съпротива и фактически прекрати организационния си живот. 

Нейното политическо влияние сред населението в Пиринска Македония и сред македонските бежански маси обаче си остана значително и нейният „призрак" продължаваше да броди в България и в поробена Македония, за да държат масите високо знамето на „автономна и независима Македония"..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Ильо войвода (1805 - 1898)

 „Горският цар от Малешевско и Пиянечко“

   На 17 април 2024 г. се навършват 126 години от смъртта (17 април 1898 г.) на изтъкнатия български войвода Ильо Марков. Роденият в с. Берово, Малешевско (28 май 1905 г.) героичен и легендарен представител на българското националноосвободително движение е известен с много имена – Кара Илия („Черния Илия“, също и „Страшния Илия“), Капетан Кара Илия, Кара Иля войвода, Ильо Малешевеца, Ильо Беровчанина,  

Ильо Марков започва десетилетната си патриотична дейност след близо 20 годишна служба като пандурин в Рилската света обител. Стремежът за свободата насочва войводата към участие в освобождението на съседните балкански народи – на гърци (въстанието от 1828 г.) и на сърби („Белградската буна“ от 1862 г., Сръбско-турската война от 1876 г.).

 Включва се в редица национално-значими събития от българското освободително движение. Сражава се в легията на Раковски (1861–1862 г.), в Руско-турската война (1877–1878 г.), сред първите дейци е в Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879 г.).  

 Независимо от напредналата възраст, ангажираността на Ильо Марков към националните проблемите на българската нация го отвеждат и в драматичните събития на Сръбско-българската война (1885 г.). Самото присъствие на легендата на бойното поле, в защита на българската национална кауза и обединение, стимулира моралния и физически потенциал на младите български офицери и обикновени войници, които са с недостатъчен военен опит.  Заради участието във войната, изключително популярният български войвода, ползващ се с уважението дори на самия сръбски княз Михаил Обренович, е лишен от предоставената му (през 1862 г.) от сръбската държава „доживотна пенсия“ в размер на 150 динара месечно. 

 Нов етап от неговите патриотични изяви е участието му в македоно-одринското движение (1895 г.), което се осъществява главно под морално-стимулиращи форми, поради възрастта му. 

Прочутият българин е възпят приживе в народното творчество, посредством песни, легенди, опоетизиран е в художествената литература и театрални постановки. По-късно Ильо се превръща в желан обект за художествено пресъздаване от популярни български художници. 

 Признание за заслуги в освободителните борби на българската нация, и на други балкански народи, са получените награди и военни отличия – званието „капитан“ и орден „За храброст“ от Сърбия (1862 г.); руски орден „За храброст“ (1878 г.);  български орден „За храброст“ ІІІ ст. (1885 г.).

 Ильо Марков умира в Кюстендил през 1898 г. на 93 годишна възраст. До „последния му дом” е изпратен с почести от целият град, както и от негови многобройни привърженици и почитатели от страната.

Пушката на Ильо Марков

   Бюст-паметник на Ильо Марков е поставен през 1934 г. в Кюстендил. Къщата му в града е реставрирана и превърната в  музей. През 1878 г. паметник на легендарния войвода е открит и в Благоевград. Пушката на Ильо Марков, както и ценни материали за живота и делото му, някои от които обнародваме тук, се съхраняват в РИМ–Благоевград. 

Паметник на Ильо Марков в Кюстендил

Елена Чалгънова 

 Регионален исторически музей – Благоевград

Прочетете още »

Кратка история на дружба "Родина"

сп. Македонски преглед, год. XXХVII, 2014, № 1. Петров, Петър. Историята на дружба "Родина" през погледа на историка*..., 111-131.

Азбучна истина е, че да се даде вярна оценка на дадено събитие или явление, е необходимо добре да се познават условията и обстановката, в които то се развива. Става дума за спазване на закона за причинно-следствената връзка в обществения живот. Също така – добро познаване и коректно използване на наличната документация, тъй като в случая с родинското движение това не е така. 

През 30-те години на ХХ век Родопите се оказват обект на засилена протурска дейност сред българите мохамедани. Полицейските доклади от това време изобилстват със сведения за конспиративна дейност, създаване на нелегални организации, разкрити и осъдени агенти на турското разузнаване. 

При обиски било намерено и оръжие. „За шпионаж и конспиративна дейност“ се стигнало и до съдебни процеси. Същевременно полицейските доклади не пропускат да отбележат, че една част от българите мохамедани били напълно лоялни към властта, други се противопоставяли, трети сътрудничели при разкриване на подобни антибългарски деяния. 

След 1934 г. националният въпрос бил поет от държавата. Тя създала съответните институции и подпомагала дейността на родолюбиви и националистически организации. В такава благоприятна обстановка на 3 май 1937 г. в Смолян била създадена българомохамеданската дружба „Родина“...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Стефан Лазаров Костов (1879 - 1939)

145 години от рождението на Стефан Лазаров Костов (30 март 1879, София – 27 септември 1939, София) – писател, комедиограф, син на виден войвода от Банско, участвал активно в македонското национално-освободително движение. Основно и гимназиално образование завършва в София през 1897 г., а през 1902 г. се дипломира в Катедрата по славянски филологии във Висшето училище.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

През 1903 г. е учител във Втора мъжка гимназия, а през 1906 г. е изпратен на специализация в Австро-Унгария и Германия. Във Виена слуша лекции при изтъкнатия славист Ватрослав Ягич. В годините на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония и Добруджа.

От 1909 г. е уредник, от 1924 г. – директор на Етнографския музей. През 1926 г. е председател на Артистичния съвет на Народния театър, а през следващата година е негов директор. 

Автор е на 17 пиеси и други литературни творби, изследвал е етнографията в Македония и Северозападна България.

Прочетете още »

Проф. Г. Николов представи в Скопие книга на известен български учен

Двата тома на „История на Охридската архиепископия“ от родения през 1882 г. в Охрид църковен историк и учредител на Македонския научен институт акад. Иван Снегаров и няколко книги на родения през 1818 г. в с. Галичник книжовник и епископ, ученик на Димитър Миладинов – Партений Зографски, бяха представени в Даут паша хамам в Скопие. Представените издания са част от проекта на сдружение „Шах-мат атлет“ „Непознатите книги”, който се финансира по линия на Българска помощ за развитие в Северна Македония. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Изданията са адаптирани на официалния език в страната. „Проектът „Непознатите книги“ е един от многото уникални проекти, реализирани в Република Северна Македония благодарение на българската официална помощ за развитие. Непознатите книги са важни за всички нас. Те са част от нашето общо богатство, от общата ни история, те са еманация на протегнатата приятелска ръка на България към Република Северна Македония“, посочи посланикът на страната ни в Скопие Ангел Ангелов. 

На представянето присъстваха дипломати от посолството на България в Северна Македония, представители на Македонския научен институт, на българското Министерство на външните работи, на Българския културно-информационен център в Скопие, свещеници от православната църква в Северна Македония, представители на българската общност в страната. 

 „Една стара сентенция казва, че всяка книга има своя история. Иван Снегаров дойде от Охрид в София, сега книгата му от София дойде в Скопие и мисля, че това събитие ще има висок резонанс“, посочи председателят на Македонския научен институт проф. Георги Николов, който разказа за живота и работата на автора на „История на Охридската архиепископия“.

Прочетете още »