Българската народност през вековете до наши дни

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Ангелов, Д. Българската народност до наши дни (формиране, същност и историческа съдба)..., 69–88

"Сред редицата народности, населяващи понастоящем европейския континент, една от най-рано възникналите и утвърдили се в течение на повече от хилядолетно съществуване е българската народност. Виждаме я като трайно изградена етническа общност към края на IX век и началото на X век с характерните за цялостната й същина белези - общ език, специфична материална и духовна култура и ясно изразено народностно самосъзнание, чиито терминологичен израз е етнонимът българи. 

Ето някои от най-ранните примери за неговата употреба в домашните паметници от това време - българин се нарича анонимният Климентов житиеписец в съетавеното от него житие наскоро след смъртта на бележития охридски просветител, т.е. след 916 година. „Българин родом" и „самодържец на българите" се назовава последният български владетел на Първото българско царство Иван Владислав в изеечения по негово нареждане каменен надпис в Битоля през 1016 година. Българин е наречен св. Константин-Кирил в т.нар. Кратко Кирилово житие. 

„Българин родом" е наречен св. Иван Рилски във Второто проложно житие от XII век, а в една, съетавена в негова памет църковна служба срещаме отправено към него обръщение „съгражданин на българите". С определението „българин по род" е наречен популярният и много тачен светец Прохор Пчински, живял през XII век, на чието име е наречен в Северна Македония (близо до град Куманово) манастир.[1]..."

Целия материал четете по-долу: