Роден е на 26 януари 1931 г. в ловешкото село Загражден. Завършва специалност история в Софийския университет през 1956 г., след което става учител. От 1958 г. работи като уредник в Окръжния музей във Варна, а от 1961 г. е редовен аспирант в Университета. След приключване на аспирантурата си е хоноруван асистент в катедрата по История на България. През 1965 г. успешно защитава дисертацията си „Борбата на Общия работнически професионален съюз за укрепване на народнодемократичната власт, 1944–1948 г.“ и е назначен за редовен асистент.
Хабилитира се през 1972 г. с монографията „Буржоазните и дребнобуржоазните партии в България, 1934– 1939 г.“. През 1975 г. е избран за член на Специализирания научен съвет по военна история, а на следващата година – за заместник-ректор на Университета и член на Акаде- мическия съвет. Заниманията му с административна дейност не пречат на научното му развитие. През 1984 г. става доктор на историческите науки с монографията „Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на 30-те години на ХХ век“, а на следващата година е избран за професор.
В Историческия факултет професор В. Георгиев води основния курс по Нова българска история в различните форми на обучение, а също и специализираните курсове: Изворознание и историография на българската история, 1878–1944; Политически движения в България между двете световни войни; Политически партии и движения Македонски преглед, бр. 1, 2015 г. в България, 1878–1944; Затворени (тайни) общества в България, 1878–1944. За 41 години преподавателска дейност той успява да формира пряко в аудиториите и непряко – чрез своите научни изследвания и лично присъствие, няколко хиляди професионални историци, които в момента работят като преподаватели в университетите, изследователи в различни научни институти, музейни, архивни и библиотечни работници, учители, журналисти и общественици.
В тази си работа той проявява изключителна взискателност както към студентите, така и към себе си, забележителна коректност и педантичност при преподаването и проучванията си, и особен пиетет към боравенето с автентични архивни материали, публикувани документи, периодичен печат, дневници и спомени. Качествата и методите му стават пословични сред професионалните историци. Той е сред основателите на магистърската степен в историческото образование на Университета, където съсредоточава усилията си в последните години на преподавателската си дейност. Под неговото научно ръководство успешно получават докторските си степени редица колеги, продължаващи да работят в областта на новата българска история. В този смисъл той оставя след себе си неформална школа, нещо, което мал- цина са направили.
Професор В. Георгиев има ясно обособена област на научен интерес – общественият живот в България между двете световни войни. С основание той се смята за най-добрия изследовател на българските политически партии в този период. При него се забелязва характерната за много професионални историци тенденция към „слизане“ във все по-ранни хронологически пластове, за да се търсят корените на изследваните събития и процеси и към постепенно разширяване на тематичния обхват в съседни области. Това личи особено отчетливо в началния и крайния етап от неговата изследователска дейност – преходът от периода след Втората световна война към междувоенния период и последвалият повторен преход към годините на Първата световна война.
Едновременно с това проучванията на политическите партии неизбежно водят до вглеждане в други обществени организации, с които те си взаимодействат и особено към ключовия въпрос за националното обединение. Именно на националния въпрос той посвещава и последната си монография „Българската интелигенция и националната кауза в Първата световна война (Съюзът на българските учени, писатели и художници), 1917–1918 г.“.
Ключов научен проблем за професор В. Георгиев е и публикуването на извори за новата българска история, в което той намира своя съмишленик в лицето на проф. д.ист.н. Стайко Трифонов. Незавършената поредица „История на българите в документи, 1878–1944 г.“, от която излизат първите три обемисти тома, е сред най-популярните документални публикации, които се използват както от професионалните историци, така и в университетските аудитории.
В спомените на своите ученици професор д.ист.н. Величко Георгиев ще остане като изключително коректен професионалист от най-висока класа, склонен да посъветва по-младите колеги, без да им налага мнението си. Той е образец за добросъвестност в историческото изследване и преподаване и за принципност в личното си поведение. Затова ние, неговите ученици, имаме всички основания да го изпратим с думите:
„Благодарим ти, Учителю!
Светла ти памет!“
0 коментара:
Публикуване на коментар