1039 години от битката при Траянови врата

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

На 17 август 986 г. българите, водени от Самуил, разгромяват армията на Василий ІІ. През лятото на 986 г. император Василий ІІ лично повел многохилядна войска срещу България и обсадил Сердика. Пръснал се слух, че Самуил е заел върховете на планините около Сердика и е поставил засади от всички страни, с намерение да нападне армията на Василий ІІ. 

Всичко това накарало императора да заповяда отстъпление по обратния път към Цариград. Отстъпващата византийска армия ударила на бяг през една гориста и пълна с пропасти долина – проходът Суки (и досега наричан Траянови врата). Византийският историк Лъв Дякон отбелязва: 

„…мизите [т.е българите] нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници, взеха царската шатра със съкровището и разграбиха целия обоз на войската. Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските предели“. 

В български плен паднала и шатрата на императора заедно с царското съкровище. Самият Василий ІІ едва се спасил благодарение на защитилата го арменска кохорта Повече от 30 години в България споменът за разгрома на византийците бил жив. В строителния надпис от крепостта Битоля (1016 г.), е отбелязано кратко, но важно сведение за битката: 

„...Аарон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато...“. 

Това показва, че в битката срещу ромеите рамо до рамо се сражавали двамата братя комитопули – Аарон и Самуил. Византийският поет Йоан Геометър (Х в.) посветил специално стихотворение на това сражение „За поражението на ромеите, претърпяно в Българската клисура“: 

Никога не бих казал, дори и слънцето да би изчезнало 

че мизийските [българските] стрели са по-силни от авзонските [ромейските] копия. 

Пропаднете дървета, зловещи планини! 

Пропаднете недостъпни скали! 

Там където лъвът се уплаши да излезе срещу сърните. 

„Истърът“[т.е. Дунава] грабна венеца на Рим,… 

защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия“.

По материалите на проф. д-р Георги Николов