Мицковски иска Северна Македония да влезе в ЕС от задния вход

От дълги години говоря и пиша, че политическият елит в Северна Македония няма честно отношение към членството на държавата в Европейския съюз. И това мое съждение се потвърждава напоследък, особено с политиката, която сегашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и неговите коалиционни партньори начело с премиера Християн Мицкоски водят. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

 Откакто ВМРО-ДПМНЕ начело с Мицкоски спечели парламентарните избори на 8 май 2024 г. и получи правото да състави правителство, оттогава започнаха скритите, но и не толкова скрити опити Европейския съюз да бъде превзет „тайно и полека“, както казва поетът. Но не по легитимния начин, а ако това е възможно, през задната врата. 

Да, ЕС е стабилна и здрава конструкция, но и най-здравата и силна конструкция си има своите „задни врати“, нали? Няма да правя преглед на всички опити за създаване на бай пас, чрез който Скопие да се приближи още повече до членството в ЕС. Стига само да спомена онази идея на Мицкоски, според която Северна Македония ще изпълни основното условие на Брюксел да промени конституцията и да впише в нея българската общност като част от българския народ, но това да стане след като югозападната ни съседка се нареди сред останалите страни членки на Съюза. Тоест, условието да бъде с отложено действие. 

Самият Мицкоски след известно време разбра нелепостта на тази идея и в последно време я загърби. После се появи надеждата, че дебатите в Брюксел за премахване на правото на вето, която всяка страна членка има, ще стане скоро реалност и Северна Македония може да се възползва от него за сметка на позицията на съседна България. И това май не се случва. Да, но обещанието на Мицкоски от кампанията изборите да „отпуши“ процеса на евроинтеграция на Северна Македония стои с пълна сила и не е далеч денят, когато избирателите ще му поискат сметка. И той ще трябва да я дава. Все в заблудата си, че може да надхитри Брюксел и тамошните печени бюрократи, сега премиерът на Северна Македония се хваща за неформалните разисквания в централата на ЕС и в някои от столиците на страните членки, че четири държави от Западните Балкани – Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, могат да влязат в ЕС от началото на годината. Имало такъв дебат като част от мирния план за Украйна. Но това членство щяло да бъде без право на глас и с още серия ограничения, които иначе пълният статут на 28-те държави в ЕС нямат. Такъв статут щяла да получи Украйна поради геополитически съображения и като знак за нейна подкрепа във войната с Русия. Та, покрай Украйна, и за да не се обезкуражат държавите от Западните Балкани по отношение перспективата за тяхно присъединяване в европейското семейство, щяло да има подобно предложение и за тях. Мицкоски официално го сподели свое интервю като модел от който Северна Македония може да има полза. (Виж Новини за Република Северна Македония.) 

Няма да се впускам надълго и нашироко за логиката, философията и практическото приложение на една такава идея. Тя заслужава отделен анализ. Но в случая ще кажа две неща. И първото от тях е, че това не е окуражаване, а обида за поне две от страните от Западните Балкани, които вървят напред в преговорния процес и вече имат очертани дати за влизане в ЕС. И това е заслугата на техните правителства, институции и граждани, които изпълняват реформи и задоволяват критерии от конспекта, който не може да не бъде изпълнен. Особено ако се играе честно и по правилата. Става дума за Албания и Черна гора. 

Когато си в отлична форма като държава, когато истински искаш по-скоро да се наредиш сред другите в ЕС, просто не ти трябват некоректни методи на подкрепа. И второ. Такава идея, за която премиерът на Северна Македония говори може да обслужи само държави, които по различни причини са закъсали в преговорния процес за членство. Това са Сърбия и нейният южен съсед, който в последните месеци дава все повече поводи да мислим, че е обвързан по някакъв начин с пътя на Белград към Брюксел. Да, има известно чувство на неудобство, дори срам, у лидерите на ЕС, които си дават сметка, че с вкарването на Украйна без реформи и заслуги с обещанието за последвало изпълнение на критериите, обиждат очакванията на народите от другите държави кандидатки за членство. Въпросът обаче е до голяма степен и морален. 

А той гласи така – с вкарването по „втория начин“ и през „задния вход“, макар и с непълен статут, в ЕС не се ли дава знак, че всичко, изречено предварително за нуждата от реформи и от искреност при преговорния процес е само прогнила етична фасада? 

Заслужава си да помислим върху това. 

 Костадин Филипов