Кой се плаши от Втория протокол от Преговорната рамка?

Ако обърнете внимание, в рубриката ни Новини от Република Северна Македония публикуваме справка за съдържанието на Втория протокол от Преговорната рамка за членство в Европейския съюз на Северна Македония. В нея се споменават основните моменти от документа, подписан в София на 17 юли 2022 г. от тогавашните министри на външните работи на двете държави - Теодора Генчовска и Буяр Османи. Припомнянето, което правим, не е случайно. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 7

То просто се налага заради острата кампания, която от известно време се стимулира край Вардар против него в опит документът да се изкара правно нелигитимен, следователно, управляващите в Скопие не са задължени да го изпълняват. В едно от многобройните си интервюта, които президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова дава напоследък в телевизионни студия в Скопие, тя излага по следния начин основния си аргумент: не може споразумение, носещо подписа само на някакъв си министър, да задължава парламента да променя конституцията и да вписва в нея българите като част от българския народ. 

Както виждаме, като държавен глава в изразяването на тази позиция срещу Втория протокол Силяновска-Давкова е вложила целия си авторитет като експерт и професор по конституционно право, зад което обаче прозира чистата политическа позиция да не се изпълнят вече приети договорености по пътя на Северна Македония към пълноправно членство в Европейския съюз. „Някаквият“ министър, сложил подписа си под Протокола и по такъв начин приел, че той е неотменима част от Преговорната рамка на страната му с ЕС, е Буяр Османи от сега опозиционния Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети. Фактът, че протоколът е подписан от името на държавата Република Северна Македония, част от правителството на която по онова време е бил Османи, за конституционалистката и президент няма значение. Нямат значение и безбройните призиви и предупреждения, които при всяка среща с политици от Скопие европейските пратеници изразяват лично и публично, според които договорите трябва да се спазват. 

Подписаното е подписано и това още от римско време е един от основните принципи на правото. В публикуваната от нас справка се виждат основните задължения, които властите в Скопие се ангажират да изпълнят и по такъв начин да продължат по пътя на европейската интеграция. Но там не сме споменали едно изискване, което, по всичко изглежда, плаши най-много хората в управлението на страната, а и онези обществени фактори, които стоят зад него в така наречената „дълбока държава“. Това е препоръката да бъдат отворени досиетата на тайните служби от времето на Титова Югославия, един процес, през който минаха всички източноевропейски страни по пътя на своята демокрация, изпълнявайки по този начин едно от основните изисквания за членство в НАТО и ЕС. Когато Никола Груевски беше премиер, кабинетът направи несръчен опит това изискване да бъде изпълнено. А и той се подаде на изкушението да ползва процеса като бухалка срещу определени личности, които не одобряваха методите му на управление. Също както използваше и правосъдието в държавата. Много скоро Груевски разбра, че в търсенето на истината и въздаването на справедливост се крие и голяма опасност от сериозен трус в обществото, а може би и лично той да пострада. Процесът бе спрян, комисията бе закрита, досиетата бяха пратени на съхранение в Държавния архив. Точка. 

Много хора, при това на високи позиции в обществото и властта, си отдъхнаха. Сега Силяновска-Давкова, премиерът Християн Мицкоски и хората около него акцентират на другите договорености, които се съдържат във Втория протокол и те не искат да изпълнят. Най-важното от тях е да бъде извършена промяна на конституцията на страната и българите да бъдат вписани в нея на няколко места. Ама това щяло да означава „българизация“ на Северна Македония. Пълни глупости, разбира се. Истинският страх и нежелание да се правят реформи идва от онова, другото опасение, за което стана дума по-горе. 

Дори фактът, че с отхвърлянето на Втория протокол се нарушава цялата Преговорна рамка за членство в ЕС, не ги вълнува. А това означава, че и присъединяването към европейското семейство, условието за което е тъкмо посочената Преговорна рамка с двата си протокола в нея, е цел, за която се говори, но не се прави нищо. И Северна Македония е там, където е сега. За съжаление. 

 Костадин Филипов