На 28 октомври 2026 г. в аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе национална научна конференция „Вяра, църква, памет“, по инициатива на Македонския научен институт и с организационната подкрепа на Богословския и Историческия факултет на университета. Конференцията е посветена на 150 годишнината от кончината на един от видните духовници и радетели на българската възрожденска култура Партений Зографски, Поленински епископ и Нишавски митрополит.
Роден в Галичник, Западна Македония, Партений израства като
един от най-високообразованите дейци на църковното движение през XIX в. с активно участие във
формирането на новобългарското образование, език и духовен порядък.
В началото на деня отец Стефан Стайков отслужи помен в параклиса на Богословския факултет в
памет на Партений Зографски и на всички забравени дейци на църквата от онези епархии, които
днес са извън пределите на Българската православна църква и на държавата.
Националната
конференция бе открита с приветствия от заместник-председателя на Македонския научен институт
доц. д-р Наум Кайчев и заместник-декана на Историческия факултет – доц. д-р Милена Петкова и
с поздравително писмо от декана на Богословския факултет проф. д-р Ивайло Найденов,
прочетено от проф. д-р Павел Павлов.
В конференцията взеха участие както учени, занимаващи се конкретно с биографията, идеите,
приносите на Партений и паметта за него, така още изследователи на Българската екзархия и на
отделни личности от бурната епоха на деветнадесетото столетие.
В изложенията на домакините от Богословския факултет акцентът бе поставен върху ролята на
Партений за българското богословско образование /проф. д-р Павел Павлов/, за епископското
служение във време на църковна еманципация /доц. д-р свещ. Стефан Стайков/, за приноса на
духовника към църковно-националното движение като Поленински епископ /доц. д-р Иван
Йовчев/, за борбата му срещу униатството /докт. Троян Маринов/ и ролята на мияците в
Българското възраждане /ас. д-р Цветомир Пенков/.
Приносите на Партений бяха коментирани
още в докладите за неговите езикови възгледи /проф. д.н. Ангел Ангелов/, за дейността му като
Нишавски митрополит /проф. д-р Надя Манолова-Николова/ и в публикациите, посветени на
духовника от страниците на „Църковен вестник“ и сп. „Духовна култура“ /доц. д-р Живко
Лефтеров/.
Широко обявената тема на конференцията позволи да се предложат изследвания
върху промените на екзархийската организация в Македония през годините на „хюриета“ /доц. д-р
Росица Лельова/, за един интересен документ на Българската екзархия, съхраняван в Историческия
музей на гр. Баку, Азербайджан /проф. д-р Георги Н. Николов/, за колебанията между католицизма
и Екзархията на епископ Лазар Младенов /проф. д.н. Рая Заимова/ и за образователното
формиране на първия ректор на богословското училище в манастира „Св. Св. Петър и Павел“ край
Лясковец – Недю Жеков.
С не по-малък интерес бе изслушан докладът, посветен на безценните
фотоматериали в архива на Асен Василиев от района на Пиротско /доц. д-р Светозар Ангелов, гл.
ас. д-р Мария Полимирова/.
Националната конференция бе закрита от проф. д-р Павел Павлов с пожеланието за повече научни
срещи на теми за забравените дела и личности от нашата културно-духовна история, с цел
съхраняване на паметта за тях към бъдните поколения.
проф д-р Надя Манолова-Николова









0 коментара:
Публикуване на коментар