Кратка история на Македонския научен институт

вторник, 25 юни 2013 г.

Македонският научен институт е учреден на 21 декември 1923 г. в София в аудитория № 10 на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 52 известни български интелектуалци, родени в Македония. Преобладаващата част от членовете-основатели са именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници и др. Те заемат важни постове в престижни научни учреждения,  обществено-политически организации и държавни институции, поради което имат голяма популярност и авторитет в страната, а мнозина - и в чужбина. 

Според приетия от учредителите устав, целта на Македонския научен институт е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на областта; да събира материали за историята на освободителните борби на македонските българи; да издава научно-литературно списание и други трудове, посветени на различни аспекти от македонския въпрос; да се погрижи за създаването на Македонски културен дом, в който да намери място и македонски етнографски музей.

 
На учредителното събрание основателите на Македонския институт избират Управителен съвет с три годишен мандат. Неговите дванадесет членове определят из средата си състава на Изпълнителния съвет, осъществяващ прякото ръководство на института – проф. Иван Георгов (председател), проф. Александър Балабанов (I подпредседател), проф. Михаил Арнаудов (II подредседател), Спиро Константинов (секретар) и Диаманди Николаев (касиер).  

Първият председател проф. Ив. Георгов (1924–1930) осъществява идеите на учредителите за засилена издателска дейност. През неговото управление на МНИ започва да излиза сп. “Македонски преглед”; “Материали за историята на македонското освободително движение”, включващи спомени на известни революционери, записани и обработени от проф. Любомир Милетич; научно-популярни книги от поредицата “Македонска библиотека”.              
                                    
Като автори на научни трудове и популярни брошури, доказващи българския характер на Македония се изявяват авторитетни изследователи, вкл. и чуждестранни учени – Густав Вайганд и Николай Кондаков, приети от МНИ за почетни членове. Тази традиция се запазва и по-късно, когато председателският пост се заема от проф. Любомир Милетич (1930–1937). В редиците на института се включват и други утвърдени български учени от СУ “Кл. Охридски”, Българска академия на науките, публицисти, писатели, общественици, а за почетни членове са приети Жюстен Годар, Лудвиг Куба, Леон Ламуш, Павел Милюков, Любор Нидерле, Густав Вайганд и др. Някои ценни издания, популяризиращи македонския въпрос, се отпечатани на чужди езици. През 1930 г. МНИ започва строеж на Македонски дом върху място, отпуснато безвъзмездно от Столичната община. Строителството на сградата е финансово подпомогнато от македонските братства и дружества, Илинденската организация, Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и отделни лица. Множество бежанци даряват лични спестявания, а други – предоставят  средства на Македонския институт, сключвайки договор за Народен 5% заем. Поради  причини от административно, финансово и държавно-политически естество, строежът на дома завършва през 1937 г. 

След смъртта на Л. Милетич Македонският научен институт се ръководи от проф. Никола Стоянов (1938–1945). Независимо от започналата Втора световна война, МНИ продължава отпечатването на научни трудове и издаването на сп. “Македонски преглед” (до 1943 г. вкл.). През юли 1940 г., от името на Управителния съвет, Н. Стоянов подписва декларация заедно с ръководителите на други 4 патриотични организации за присъединяване на Македония без дележ към “майката отечество България”. В подобен дух ръководство на МНИ изпраща през август с.г. изложение до великите сили – Германия, Италия и СССР, в което се привеждат историко–географски аргументи за присъединяване на цяла Македония към България. През този период Македонският институт включва в редиците си множество известни български и чуждестранни учени - 103 редовни, 13 почетни и 4 благодетелни членове. След 1941 г. негови дейци участват в научни прояви и чествания, организирани във Вардарска Македония.


Членове на Македонски научен институт в Битоля (1942)

След 9 септември 1944 г. дейността на МНИ е ограничена по политически причини. Към неговите ръководители се отправят обвинения, че прокарват  великобългарски шовинистични тенденции сред обществото. На 17 януари 1945 г. управителното тяло на Института е незаконно отстранено. Със заповед на Министерството на вътрешните работи е утвърден нов състав на Управителния съвет с председател проф. Димитър Силяновски (януари 1945 – ноември 1945). През този период управляващите среди заставят ръководството да замрази членството на множество дейци в Македонския институт - докато не “скъсат с миналите грешки и заблуди”. По нареждане “отгоре” се приемат нови членове, за да окажат влияние върху хода на Общото събрание, насрочено за 24 ноември 1945 г. Свиканият висш организационен форум на МНИ избира посочените от ЦК на БРП (к) дейци за членове на Управителния съвет, а председателският пост се поверява на Георги Кулишев (1945–1947). Тъй като новият председател заема висши държавни постове, ръководството на института практически се осъществява от зам. председателя Христо Калайджиев.

След есента на 1945 г. членовете на новото ръководно тяло на МНИ напълно изоставят идеите и заветите на неговите учредители, вкл. и уставните му разпоредби. Те изпълняват желанията на новите управляващи за сближение с Югославия, отричайки публично българския характер на Македония и българската идентичност на македонските дейци. В подобен дух се списва и новият печатен орган на института - сп. “Македонска мисъл”. За да засили “македонистичната” пропаганда сред подстрастващите, Министерството на народното просвещение одобрява разпространението на изданието сред училищата в страната. В началото на 1946 г. неговите читатели са призовани да съдействат за учредяване към МНИ на Македонски етнографски музей и Архив на македонското освободително движение.

Проф. д-р Петър Шапкарев
Намеренията на Управителния съвет се променят през 1947 г., когато под външнополитически натиск ЦК на БКП (к) спуска директива за разформироване на института. Поради липса на кворум, насроченото за 30 юни с.г. Общо събрание не се провежда, но на 2 юли решението за “самоликвидиране” на Македонския институт е прието в присъствието на 19 души. По нареждане на управляващите среди форумът гласува резолюция, с която дарява на Н.Р. Македония книжния фонд на библиотеката, архивни ръкописи и стотици предмети от етнографската сбирка на института. На 25 февруари 1952 г. Софийският околийски съд официално отписва МНИ  от регистъра на дружествата с мотива че, “не съществува и не упражнява никаква дейност”.

На 3 май 1990 г. Македонският научен институт се възстанови с председател проф. д-р Петър Шапкарев, а от 29 юни 1997 г. ръководният пост се пое от проф. д.и.н. Димитър Гоцев. За кратко време Институтът се утвърди в научния и културен живот на страната като общонационално средище.

Проф. дин Димитър Гоцев
Броят на неговите членове достигна 80 души, които имат публикации върху различни аспекти на македонския въпрос. МНИ възобнови издаването на “Македонски преглед”, запазвайки традициите му като списание за наука, литература и обществен живот. На неговите страници намират място изследвания на известни български и чужди автори от различни клонове на науката – история, езикознание, литература, архивознание, политология, етнология, социология, културология и пр.

Списанието обнародва непознати документи и материали, както и множество рецензии и отзиви за български и чужди издания, свързани с Македония и българската диаспора на Балканите и Америка. То дава достоен отпор на чуждестранни издания, политици и държавници, които игнорират и/или фалшифицират доказателствата за българската идентичност на населението в Македония. Списанието се радва на заслужил интерес и има висок научен авторитет в България и чужбина, граден от десетилетия. Редколегията му, (в която са включени известни български учени), установи и поддържа взаимоотношения с над 50 научни института и центрове по българистика и славистика в целия свят. Освен в София МНИ има изградени структури в страната: филиал в Благоевград. Сградата, в която се помещава филиала на МНИ в Благоевград и научно-информационни групи в градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, Дупница, Кюстендил и Варна.

Македонският научен институт прие дългосрочна програма за научни изследвания; възстанови поредицата “Македонска библиотека”; отпечата многотомното издание “Националноосвободителното движение на македонските и тракийски българи 1878-1944”; множество документални и изследователски сборници, отделни монографии – “Британски дипломатически документи по българския национален въпрос”, “Македония през погледа на австрийските консули”, “100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация”, “Лингвистични студии за Македония”, “Македония и Тракия в борба за свобода” “Изследвания по македонския въпрос”, “Съчиняването на т. нар. македонски език”, “Българите в Егейска Македония. Мит или реалност” и др. Печатни издания на Македонския научен институт Институтът установи контакти с отделни учени и научни центрове по славистика и българистика в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Тук търсят консултации докторанти, специализанти, както и изследователи с многогодишен страж от Русия, Украйна, Германия, Гърция, Италия, Австрия Франция, Полша и др.

 За чуждестранни членове на МНИ са избрани проф. Ото Кронщайнер (Австрия), проф. Тадеуш Шимански (Полша), проф. Хайнрих Щамлер (САЩ), проф. Антони Гиза (Полша), проф. д-р Константин Йордан (Румъния), д-р Спиридон Сфетас (Гърция), Георги Младенов (Канада). Проф. П. Шапкарев обявява проф. Ото Кронщайнер за дописен член на МНИ (11.07.94) Проф. Хайнрих Щамлер приема поздравления от членове на Научния съвет на МНИ (21.09.94) Научните конференции, симпозиуми и други научни прояви с българско и международно участие са важно направление в дейността на Института. На организираните над 120 научни форума в страната и чужбина по случай кръгли годишнини са подложени на преосмисляне отделни събития и личности, които по конюнктурни политически съображения са “забравени”. В научен оборот влизат нови, неизвестни досега архивни документи.

Македонският научен институт си поставя задача в бъдеще да продължи издаването на чуждестранни дипломатически документи – английски, немски, руски, френски, италиански и др., както и на монографични изследвания, свързани с македонския въпрос. В неговата програма се обръща сериозно внимание и на научни разработки, третиращи съвременни проблеми от взаимоотношенията между София и Скопие. МНИ ще продължи да поддържа и разширява връзките си с международни научни центрове, както и с научни организации и институти в Р Македония, като неправителствена научна организация (NGO).

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017