Илинден-Преображение-Кръстовден 1903 г.

събота, 2 август 2014 г.

На 20 юли/2 август 1903 г. (Илинден) българското население в Македония се вдига на въстание срещу Османската империя под ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Броени часове след неговото начало в героичното село Смилево, Битолско, бунтът обхваща районите на Битоля, Охрид, Струга, Преспа, Лерин, Прилеп, Кичево, Демирхисар и Костур. В ръцете на въстаниците падат градчетата Крушево, Клисура, Невеска и десетки села в Югозападна Македония. Провъзгласена е Крушевската република.

На 5/18 срещу 6/19 август пламъците на въстанието се пренасят в Одринско и обхващат цяла Странджа. Четите освобождават крайморските градчета Василико (дн. Царево) и Ахтопол, разгромен е военният гарнизон в с. Граматиково, Малкотърновско, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград. Обявена е Странджанската република. Сражения се водят и в района на Мустафа паша (дн. Свиленград), а в Дедеагачко и Гюмюрджинско се провеждат диверсионни акции.

Във вихъра на бунта попадат множество райони от Македония и Тракия, включени към организационната територия на ВМОРО след учредяването й през 1893 г. от шестима българи в Солун. На 14/27 септември (Кръстовден) въстанието се пренася и в Серския революционен окръг, където се осъществява мечтаното от години единодействие между четите на ВМОРО и Върховния македоно-одрински комитет. Въстаническите действия се водят в гр. Мехомия (дн. Разлог), селата Бачево и Белица.

Сред ръководителите на въстанието се изявяват Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев в Битолския революционен окръг, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов в Одринския революционен окръг, Яне Сандански и ген. Иван Цончев в Серския революционен окръг.

През есента на 1903 г., въпреки героичната съпротива и саможертва на хилядите македонски и тракийски българи, въстанието е потопено в кърви. Зле въоръжените и недообучени 26 000 въстаници трудно могат да се противопоставят на огромната турска армия, снабдена с модерно въоръжение, транспорт и комуникации. Данните от последвалите погроми спрямо мирното население са потресаващи – избити и живи изгорени са ок. 5000 души, предимно старци, жени и деца, опожарени са 200 села с над 12 000 къщи, обезчестени или отвлечени са 3300 жени и момичета. В този момент българската държава не е в състояние да подпомогне борбата за освобождение на угнетените. Тя обаче приема над 30 000 бежанци, които намират в Родината-майка не само подслон и препитание, но и защита на българската си национална идентичност и култура. Пожелали единствено човешки правдини, обещани им в Берлинския договор от 1878 г., през 1903 г. българите в Македония и Тракия трябва да платят цената на своя порив към свобода с ужасяващи насилия и изтребление.

Днес, 111 години след Илинденско-Преображенското въстание се вижда още по-отчетливо, че то не е спонтанен бунт, а е плод на целенасочен десетилетен труд за изграждане на единна организация с обща цел, програма, ръководители и членска маса от хиляди съзаклятници, които не крият българския си произход. Това констатират и чуждестранните общественици, учени, интелектуалци и политици. Поредният опит за отхвърляне на чуждото господство показва на Европа и света, че македонските и тракийските българи не се отказват от общата борба за национално освобождение и че премерването на силите с Османската империя само се отлага!

доц. д-р Александър Гребенаров
д-р Ваня Стоянова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017