Паметна вечер на родолюбието в София

понеделник, 27 октомври 2014 г.


На 22 септември Централният клуб на Българската армия в София бе домакин на една паметна вечер на родолюбивото българско четиво. Организатори на събитието бяха Македонският научен институт /МНИ/ в София, Институтът за исторически изследвания при БАН, Секторът по военна история при Военна академия „Г.С.Раковски” и Военно историческата комисия на България. Поводът за организирането на тази интересна среща–разговор е навършването на 121 години от основаването на Българските македоно одрински комитети /БМОРК/ – първообразът на ВМОРО – паметната патриотична организация на българите в Македония и Одринско, организирала героичното Илинденско-Преображенско въстание от 1903г. Целта на мероприятието беше да се обсъдят новите научни издания, реализирани през 2014 г. със съвместните усилия на споменатите четири водещи центъра на българската историческа наука. Широката разгласа на събитието, позволи залата да се изпълни с граждани, които проявяват интерес към сериозното четиво на историческа тема, реализирано с методологията на сериозната академична наука.

         Думата най-напред беше предоставена на акад. Георги Марков. В кратко и солидно аргументирано слово, той разви темата за необходимостта историческата наука да полага системни усилия, за да се защитава обективната историческа истина, свързана с борбите на българския народ за свобода и независимост от недоброжелателни посегателства на заинтересувани външни сили. Като пример той приведа случай, станал известен напоследък,  с изграждането в Скопие на паметник на видния деец на ВМРО – Владо Черноземски. Върху нег,о за родно място на бележития деец на националноосвободителното движение е посочено село в границите на днешната Р. Македония. Докато историческата истина е, че той е роден в квартал на гр. Смолян, в Родопите – Р.Бъэлгария. Ярка илюстрация за това, как имена на дейци с приноси в българския историческия процес се присвояват безогледно, от заинтересувани сили зад граница.

 Обсъждането на новоиздадените научни заглавия през 2014 г. започна с представянето на наскоро публикувания „Албум програмни документи, материали и дейци на българското национално освободително движение след 1878 година”. Съставители на томът са доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Володя Милачков и гл.ас.д-р Ангел Джонев. Д-р Джонев представи съдържанието на албума и разкри неговото значение като безспорна, оригинална илюстрация на истината, за българския национален облик на населението в Македония, оставено от политиката на великите сили в границите на Османската империя след Берлинския конгрес от 1878 г. Освен оригинали на водещи политически документи, в тома са публикувани и ценни документални снимки, които придават на изданието много по-прегледен и въздействащ вид.

След това думата бе предоставена на проф. д.ист.н. Тодор Петров, който представи сборника „110 години от Илинденско –Преображенското въстание…”. Презентаторът информира аудиторията, че става дума за колективен труд на 48 учени, от страната и чужбина, които взаха участие на юбилейната международна научна конференция, посветена на 110 годишнината от Илинденско –Преображенското въстание и 100 годишнината от Балканската война, която се проведе през 2013 г. в София и Благоевград. В статиите се изследват нови и все още не изяснени проблеми на проблематиката, които представляват солиден научен принос, в усилията за нейното цялостно осмисляне.

Сред новоиздадените заглавия тази година с особена тежест се открояват две монографии, посветени на 1000 годишнината от царуването и смъртта на цар Самуил- български. Автор на първата е доц.д-р Георги Николов. В словото си той очерта сериозният подход, с който се е енгажирал при разработването на проблематиката, пред вид големия интерес към събитието у нас и в чужбина. За основа на изследователския текст авторът е използвал преди всичко информацията, която се съдържа в безспорните извори от автори, които са или съвременници на събитията, или са разполагали с първокласна информация за тяхното протичане.

Втората книга под наслов „Самуил – царят войн” е написана от доайена на българскапха медиавистика – проф. д.ист.н. Петър Петров. В пространното си слово, той проследи основни етапи свързани с развитието на научното знание, около възникването и съдбата на „Западно българската държава”, управлявана от цар Самуил. Чрез анализ на надписа поставен от Самул върху гроба на неговоти родители и надписа на цар Иван Владислав от 1016 г. проф. Петров доказа по безспорен начин, българския народностен характер на населението и на Самуиловата династия. След това авторът се спря подробно върху нови моменти, свързани с обяснението на някои от най-важните събития, свързани с живота и делото на цар Самуил.

Петата монография издадена от МНИ през 2014 г. е трудът на проф. д.ист.н. Трендафил Митев „Цивилизационните лидери на България”. Книгата е посветена на великата апостолска традиция, в българската история. Авторът очерта трите основни проблемни кръга на труда: първо, изяснява се съдържанието на понятието „апостол”, което не бива да се свързва само с дейците на ранно християнското, демократично движение. Терминът е много по-стар и носи в себе си разбирането за велики исторически личности, които са се посветили на разпространението и защитата на ценностите, макиращи основите на новите цивилизации. Във втората част на труда се изяснява специфичната същност на „апостолския модел” за обществено полезна дейност. А в третята част на книгата са очертани пътищата на онези велики българи, които са реализирали успешно апостолско-цивилизаторска мисия в българската история. Основният извод на автора беше, че апостолската традиция е класика на българския политически процес, която може да служи като пример за подражание на съвременната политическа класа в България.

Представянето на новите издания на патриотични тема завърши, с прегледа на съдържанието на двата новоизлезли броя на сп. „Македонски преглед” за 2014 г. Говори научният секретар на списанието д-р Георги Георгиев. С конкретните заглавия в текста на изданията той илюстрира трайният стремежгът на редакцията, на това авторитетно научно списание, което е печатна трибуна на МНИ вече 90 години да дава обективно обасняние с инструментариума на академичната наука на възлови проблеми, свързани сас защитата на националните интереси на България и българите.

В края на вечерта представителна група на ансамбъл „Гоце Делчев” изнесе кратка, но впечатлавяща програма от великите народни песни на македонските българи. Участницитге във вечерта се разделиха с убедеността, че инициаторитге на собитието и авторите на представените нови научни издания, съзнават своята обществена мисия – да защитават обективната историческа истина само и единствено с инструменвтариума на безспорния академизъм. Най- верния път за възпитанието на млбадите хора в родолюбие и съзнателна грижа за напредъка на Родината.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017