Димитър Тюлеков - Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919 - 1934

неделя, 18 октомври 2015 г.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР 

   В продължeние на 40 години от 1893 до 1934 г. легендарната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО, ВМРО) носи ореола на полюсната емоционална обагреност. Борческата народна организация е надежден щит за изстрадалото българско население от Македония и Одринска Тракия. 

 Нейният бунтовен заряд, провокиран от несправедливо очертаните държавни граници след 1878 г. и от всебългарското желание за целокупен живот в бленуваното обединено Отечество, подхранва съпротивата срещу османските власти, а по-късно и против окупаторските сръбски и гръцки обезродяващи Антиревизионистката същност и свободолюбивият идеал на ВМРО обединяват срещу нея “победителите-миротворци” от Версай. 

  А техните балкански съюзници зорко охраняват получените по Букурещкия /10 август 1913 г./ и Нъойския диктат /27 ноември 1919 г./ териториални придобивки. Непримиримата следвоенна позиция на ВМРО придава изключителна драматичност в двубоя между нея и многобройните й врагове, двубой между Давид и Голиат. Българската революционна организация е белязана от незавидна историческа съдба. Членовете на ВМРО, техните последователи и многобройни съмишленици, без да изменят на българщината, понасят незаслужени удари от правителствата, поели държавното кормило чрез военните преврати през 1934 и 1944 г. След 19 май 1934 г. твърдите привърженици на самостоятелната борба за “свободна и независима Македония” биват преследвани от българските държавни органи. Криворазбраните национални интереси и политическата конюнктура за съжаление формират пренебрежителен манталитет и недоверие спрямо обречените действия на българските патриоти, които са набедени, че заплашват националната сигурност и териториалната цялост. Срещу тях е издигнато невежественото обвинение в национален сепаратизъм и са отправени нелепи нападки за подкопаване на отечественото духовно единство. 

 А от есента на 1944 г. дейците на бившата ВМРО са заклеймени като “великобългарски шовинисти”, “националисти” и “фашисти”, превърнати са в обект на тотално насилие, на държавно режисирани “съдебни процеси”, целящи изключването им от обществения живот и тяхното физическо унищожение. Години наред научната тема за освободителното движение на македонските българи през драматичния период след 1919 г. бе идеологически загърбвана и политически цензурирана. Цели страници от националната ни историческа памет бяха избирателно пропускани, множество сериозни научни проблеми се анализираха повърхностно и едностранчиво. В цивилизования научен и културен свят се налагаше агресивно антибългарската скопска македонистка теория за миналото. Едва през последните десетилетия последователно и необратимо започна научното и общественото възкресяване на дейността на ВМРО през периода 1919-1934 г. Но и досега нейната спомагателна институция в пограничния югозападен Петрички окръг не е самостоятелно изследвана. 

 Авторската ми задача е максимално широкото историографско изображение на помощната организация, като дейността на ВМРО в България се разкрие с фактологична пълнота и правдив анализ. Убеден съм, че строителството и поддържането на организационния безпартиен режим в Пиринския край, идейният облик, както и участието на ВМРО в общобългарския политически живот, са въпроси, които имат научна и обществена значимост. Липсата досега на самостоятелен научен труд, посветен на тази тема, не само ограничаваше нашите познания за цялостното революционно и освободително дело на македонските българи. Смея да се надявам, че това изследване ще отговори на една назряла съвременна потребност. Днес в България и в Република Македония възстановените формации, наречени “ВМРО”, са политически субекти, които еднакво силно огласяват волята си, че са единствените законни приемници на наследството на “старата ВМРО”. 

  Управляващите югославски власти в Белград и Скопие след 1944 г. са подсъдни от историята за физическото унищожаване на множество предани организационни дейци. Съобразно постулатите на тамошната, доскоро единствена сърбо-комунистическа доктрина, ВМРО бе жигосвана със злостни политически епитети като “върховистката ВМРО”, “оръдие на великобългарската държавна политика”, ”софийска полицейска секция”, “фашистка ВМРО” и т. н. Въпреки напора на демократичните процеси, посттоталитарната неомакедонистка идеология, загрижена за бъдещето на съвременната “македонска държава”, продължава с познатите традиционни средства да изопачава автентичното българско историческо минало в Пиринска Македония. 

 За да формира лъжливи, но угодни исторически представи, провинциалният идеологически фанатизъм в Скопие отново възпроизвежда и все по-нескопосано защитава нови митове със старо съдържание.Така например се внушават измислиците, че ръководителите и членският състав на ВМРО са “македонски националисти”, които “македонизират Пиринския дял от Македония”, възприеман неоснователно като част от въображаемата “македонска етническа Ето защо в настоящия труд съзнателно е въведено научно аргументираното понятие “Български Югозапад”, което е тъждествено с означенията Пиринска Македония, Североизточна Македония, Петрички окръг, Петричко и Пирински Моето убеждение е, че най-доброто средство за премахване на традиционните спекулативни идеологически наслоения с национална и партийна мотивираност спрямо ВМРО, са оригиналните писмени извори. Затова тук се позовавам на непубликувани и малко известни документи от 46 архивни фонда.Те се съхраняват в Архива при Министерство на вътрешните работи /АМВР/, Български исторически архив – Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” /НБКМ- БИА/, Централен военен архив – Велико Търново /ЦВА/, Централен държавен архив /ЦДА/, държавните архиви, музеи и музейни сбирки в София, Благоевград, гр. Сандански, Разлог и с. Елешница, Разложко. Въведените в научно обръщение документи са устави, протоколи и отчетни доклади от конгреси на ВМРО, указания, наредби, окръжни, декларации, писма, сметки – разписки, ревизионни 

 Освен солидната документална база, част от тематичните посоки в този труд са в продължение и съзвучие с научните приноси на историците Костадин Палешутски, Васил Василев, Величко Георгиев, Димитър Гоцев, Александър Гребенаров, Цветана Мичева, Петър Галчин и др. Те са добросъвестно откроени в текста и приложения научен апарат, заедно с използуваните мемоарни издания, поселищни проучвания, материали от периодичния печат и документални публикации. Благодаря на информаторите – ветерани, и на колегите си научни специалисти, архивисти и музейни работници, които с вече публикуваното обобщено знание, с добронамерените си съвети и с професионалното си съдействие, улесниха постигането на първоначално набелязаната цел, крайната оценка за изпълнението на която оставям на читателската любознателност и компетентност. 

 От автора


     

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017