Уважаеми членове, симпатизанти и приятели на Македонския научен институт – Честита годишнина!
На днешния ден – 21 декември, преди 92 години, е създаден Македонският научен институт. Учредителите му, все значими фигури от обществено-политическия и културния живот на страната, слагат ново начало в националноосвободителното движение на македонските българи. За кратко време те превръщат формацията в авторитетно културно-просветно огнище, доказваща с неоспорими аргументи българския характер на Македония. След принудително му закриване в годините след Втората световна война, МНИ бе възстановен през 1990 г. Неговите членове – известни интелектуалци и учени, общественици и потомци на именити родове от Македония, отстояват с достойнство научните традиции и народополезната дейност на създадения през 1923 г. Институт, за което заслужават сърдечни поздравления.
На уважаемите читатели предлагаме текст от дневника на охридския публицист, общественик и член на ЦК на ВМОРО – Евтим Спространов, който присъства на учредяването на МНИ през 1923 г. и отразява събитието няколко часа по-късно.
21.XII., петък, 10 ч. в[ечер] – Тази вечер турихме начало на бъдещата „Македонска Академия на Науките”.
От поканените 51 лица присъстваха 24, а именно: професор М. Арнаудов, Г. Баждаров, проф. Ал. Балабанов, Вл. Бульов, проф. Ив. Георгов, Д. Жостов, Б. Зографов, проф. Йордан Иванов, Това Карайовов, П. Киселинчев, Спиро Константинов, Г. Кулишев, Вл. Кусев, Т. Михайлов, Н. Мушмов, Диаманди Николов, Коста Николов, Г. Палашев, Е. Спространов, д-р Ал. Станишев, д-р К. Станишев, А. П. Стоилов, д-р Т. Стрезов и Тодор Траянов.
Не се явиха следните лица: Йордан Бадев, Ст. Баджов, професор в Художеств[ената] Академия, Г. Баласчев, Д. Влахов, Ив. Каранджулов, Данаил Крапчев, Андрей Ляпчев, проф. Н. Милев, проф. Л. Милетич, проф. Д. Мишайков, Петър Мърмев, Тодор Павлов, Васил Пасков, Андрей Протич, Кирил Пърличев, Симеон Радев, Стр. Развигоров, д-р Вл. Руменов, Кр. Сарафов, Хр. Силянов, Ст. Симеонов, Ив. Снегаров, К. Вълканов Стоянов, д-р Н. Стоянов, Наум Томалевски, П. Чилев и Ат. Яранов.
Заседанието откри проф. Ал. Балабанов, като каза, че няма защо да чакаме всички и предложи да ръководи заседанието Спиро Константинов, като един от инициаторите и да обясни, как е вървяла подготвителната работа.
Сп. Константинов обяс[н]и накъсо онова, що е изложено в поканата, каза, че извършеното досега е подготвителна работа и че учредяването на „Македонския Научен Институт” ще се смята от днес. Покани желающите да се изкажат за или против, да вземат думата.
Пръв взе думата проф. Йордан Иванов и се спря главно на т. б от чл. 1 на устава, като каза, че тая точка може да предизвика неудоволствие и нападки от страна на сърбите. Каза още, че и материали може да се не намерят, защото Македония, която трябва да се изучава, е затворена за нас.
Възразиха: проф. М. Арнаудов, К. Николов – подкрепи Ю. Иванов, като каза да не създаваме неприятности на правителството, Г. Баждаров, аз, Стоилов, Г. Кулишев – също подкрепя К. Николова да не се пречи нещо на правителството, Вл. Кусев, Д. Николов, Г. Палашев – съобщава за събираните материали през време на войната, Вл. Бульов – да се върви в хармония с другите организации за извоюване независимостта на Македония и проф. Балабанов, който обясни, че мислите, що се размениха и се разменили и в комисията, която изработи устава, и обясни, че приели скромното име „научен институт”, за да не излизат с громки имена, а пък да не може да се направи нищо.
Всички с радост посрещат идеята да се основе тоя институт.
Няма що да се плашим, че сърбите могат да бъдат недоволни. От сърбите не можем да очакваме похвала, щом работим за Македония.
Материали ще се намерят. И тук ще ги събираме от емиграцията.
Средства също ще се намерят. Щом сме организирани, изданията ще се продават и ще покриват разноските.
Едно лице, някой щипянин, обещал да подари имота си за тая цел. Тоя имот струвал в мирно време един милион лева. Хвала му!
Вл. Бульов заяви, че приходите от един дюкян подарява за 5 години в полза на института. Приехме дара с ръкопляскане.
Изчерпи се говореното, като каза, че уставът може да има някои недостатъци, но опитът ще покаже, що трябва да се измени и попълни.
Приехме уставът, както е изработен и напечатан и – да се избере първият управителен съвет. Съгласно чл. 2 от устава тоя съвет [се] състои от 12 члена. Добре. Щом се даде отдих за споразумение върху лицата, д-р Ал. Станишев почна да раздава готова написана в много екземпляри листа със следния състав: проф. Арнаудов, Бадев, Баждаров, проф. Балабанов, проф. Георгов, Крапчев, Константинов, проф. Милев, проф. Милетич, Николов Д., Пасков и Стоилов А. П.
Тази листа изненада някои от присъстващите и много справедливо: каква нужда е имало да се дойде на подобно събрание с готова листа, когато, които и да бяха избрани, всички са добри и изпитани патриоти?
Нямаше нужда да се противодейства, защото би било нелепост, но положително, при свободен избор, съставът щеше да бъде друг. Най-малко Крапчев, Пасков и някои други нямаше да бъдат избрани.
Как и да е. Тури се начало на едно велико дело. Дано институтът крепне и се развива и да се пренесе в свободна и независима Македония, където да се обърне на академия на науките за гордост и слава на македонския българин. Амин.
НБКМ–БИА, ф. 324, оп. 1, а.е. 1, л. 2957–2960. Оригинал. Ръкопис.
0 коментара:
Публикуване на коментар