Гоце Делчев (4 февруари 1872, Кукуш - 4 май 1903, с. Баница) |
Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение
след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена,
дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена.
Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това
оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е
нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през
бунтовната 1903 г. тактиката на атентати.
Без ни най-малко да се
подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително
е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз
разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“.
Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като
носител на антибългарската македонистка идейна щампа.
Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис,
Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из
отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато
епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.
Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и
съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков
Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното
четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното
движение на македонските българи.
Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така
искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този
оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки:
Първата е в мащабите и географското пространство на неговото
революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на
мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си
сигурност.
Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.
Гоце има историческа заслуга през
„второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на
целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното
движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво
описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са
явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава
мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде
познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от
Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до
албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел
на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича
„сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на
движението”.
Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е
непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния
извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната
дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са
призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в
съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче
войвода“.
Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно
сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният
пример в националната борба за революционна самопожертвувателност.
Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири
смъртта си и я намира в Баница, Сярско.
Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и
е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на
обречената Османска империя.
Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите
юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши.
Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а
волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце.
Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник,
издигнат в сърцето на признателния народ.
Реквиемното звучене на
песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания
юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно
затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и
тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя.
Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет
на революционното му дело има създадени най-много народни песни,
които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни
съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български
войвода...
Доц. д-р Димитър Тюлеков
Тази статия за Гоце (Георги) Делчевъ е най-интересната която се е поевила по страницитѣ на Македонски Преглитъ.
ОтговорИзтриванеДнесь въ сѣло Гордо Броди(Ану Вронду на гръцки) Гоце Делчевъ го наричътъ
Вургарика комита Г.Младеновъ
Благодарим ви, г-н Младенов.
ИзтриванеПоздрави от Родината!
И, защо не може да се копира статията? Нима така се помага на каузата?! Това е малко демотивиращо...
ОтговорИзтриванеСтанимир Радулов