Гоце Делчев - българският юнак от Македония

04/02/2023

Гоце Делчев
(4 февруари 1872, Кукуш - 4 май 1903, с. Баница)
   В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за „Черна се чума зададе“, и юнакът, който е излязал „там долу Демир капия“ за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати. 

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“. Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност. 

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през „второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича „сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението”. Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче войвода“. 

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско. 

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ. 

  Реквиемното звучене на песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода... 

 Доц. д-р Димитър Тюлеков


3 коментара:

  1. Тази статия за Гоце (Георги) Делчевъ е най-интересната която се е поевила по страницитѣ на Македонски Преглитъ.
    Днесь въ сѣло Гордо Броди(Ану Вронду на гръцки) Гоце Делчевъ го наричътъ
    Вургарика комита Г.Младеновъ

    ОтговорИзтриване
  2. И, защо не може да се копира статията? Нима така се помага на каузата?! Това е малко демотивиращо...
    Станимир Радулов

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024