165 г. от рождението на Георги Измирлиев-Македончето

четвъртък, 21 април 2016 г.

   На 21 април 2016 г. се навършват 165 години от рождението на Георги Измирлиев- Македончето. Деецът, който обществеността свързва предимно с революционните прояви на българското възрожденско общество, и по-конкретно с избухналото на 20 април 1876 г. въстание, от което ни делят 140 години. 

 Житейският път на Георги Измирлиев-Македончето започва на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Израства в многолюдно българско семейство със седем деца – Михаил, Андон, Сотир, Никола, Стефан, той (Георги) и Еленка. Баща на Георги е уважаваният търговец Димитър Измирлиев, който е един от спомоществователите за построяването на местната черква и училището. Майката – Тона Икономова, произхожда от известен бунтовен род от Берово, тя е сестра на възрожденския деец Димитър Икономов-Рибнишкия поп. 

 Начално образование Георги получава в родния град Горна Джумая, където завършва с отличие четирите класа (1858–1862 г.) на местното училище. От 1864 до 1867 г. се обучава в прогимназията в Сяр. Тук за първи път влиза в допир с научните постижения в различни области на човешкото познание, докосва се до идеите на българските революционни идеолози, между които е Георги С. Раковски. Не след дълго Георги Измирлиев заминава в един от центровете на българския културен живот през Възраждането – Цариград. В столицата на империята, Георги постъпва (1868 г.) на обучение в Главното българско класно училище, намиращо се в квартала Фенер, като стипендиант на благотворителното братство „Просвещение”, което издържа над 20 българчета от Македония.

 В годините на своето съществуване благотворителното дружество разгръща широка културно-просветна дейност първоначално сред колонията в Цариград, по-късно, дейността на Братството се разпростира извън столицата на Османската империя, достигайки до най-отдалечените Както свидетелства Трайко Китанчев, съученик на Г. Измирлиев в Цариград, ученическите години преминават в обстановката на материални лишения, и междуетнически инциденти с местните гърци. През 1872 г. след шестдневен изпит и раздаване на награди Георги Измирлиев завършва успешно Българското класно училище. След като приключва с образованието си, съгласно условията на предварителното споразумение с Братството, Г. Измирлиев е назначен за учител в българското основно училище в цариградския квартал Айнал чешме, което се издържа със средствата на Благотворителното братство.

  Паралелно с това преподава в откритото през 1872 г. неделно училище за възрастни, сътрудничи на българската възрожденска преса, включва се в културните и обществени прояви на братството – в сказки, самодейни театрални представления, които разширяват светогледа и културата на възрожденския българин, повлияват върху национално-патриотичното му Освен ангажираност към културно-просветните прояви на Цариградската българска колония, Георги Измирлиев е радетел и на идеята за църковно-национална независимост. Той лансира тезата за изграждане на църкви в столицата на империята, които да поддържат етническото самосъзнание на българина, възгледи в унисон с амбициите и на Под влияние на идеите за национално освобождение, които намират широк отзвук в неговото съзнание, Измирлиев изоставя учителската практика, и през зимата на 1873 г. пристига във военното училище в Одеса. След успешно взети изпити, в края на 1874 г. е зачислен на стаж, като портупей-юнкер в 59-и пехотен любленски полк. 

 След среща с Христо Ботев, младият офицер напуска военното училище и заминава за Гюргево. Като един от младите ентусиасти, подготвили най-мащабното по-своя обхват и значение въстание от предосвобожденската епоха, той участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Избран е за помощник- апостол и военен инструктор на Първи Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов. В определения за действие организационен окръг, Македончето пристига през януари 1876 г. Тук работи съвместно с поручик Петър Пармаков, учителят Иван Панов Семерджиев, Георги Бошнаков, братята Сидер и Вичо Грънчарови. 

 В рамките на три месеца Георги Измирлиев разгръща активна агитационно-организационна и военно-подготвителна дейност. Възстановява създадените още от Левски революционни комитети, учредява нови, определя подходящите места за преминаване на чети през проходите в Стара планина и пр. Неговата активна и всеотдайна дейност по делото, му спечелват авторитет и обаяние сред местното българско население. Извършено предателство осуетява намерението на Македончето да се сражава с оръжие в ръка срещу вековния поробител. Заловен е и осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. в Горна Георги Измирлиев се формира и изявява, като просветен и революционен деец в бурна, преломна епоха от живота на българската нация – епоха на национално възраждане и подем, превръщайки се в един от нейните видни дейци.

  Неговото име носи първото класно училище в Горна Оряховица, основано през 1859 г., днес – СОУ „Георги Измирлиев“, площадът в града, където се издига паметникът му. Къща-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 г. в Благоевград, а площадът в централната част на града също носи името „Георги Измирлиев – Македончето“.

 Елена Христова Чалгънова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017