Тома Давидов - войводата, пожертвал се за делото

сряда, 20 април 2016 г.

   На 20 април 1868 г. в бунтовния град Ловеч, определен от Васил Лeвски за център на Вътрешната революционна Организация, е роден поручик Тома Давидов. Първото му пряко военно участие е през 1895 г. в организираната от Върховния комитет Четническа акция в състава на 3-та Серската дружина. След рокада в командването на отряда то е поето от младия поручик Т. Давидов. Той изготвя план за нападение, чиято първа цел е с. Барутин. По стратегически съображения Т. Давидов предлага да се насочат действията към с. Доспат. След няколко часа сражения с турския аскер акцията завършва с опожаряване на селото и четници отстъпват по посока Батак, където са арестувани и откарани в столицата. Събитието намира силен отзвук във в. „Глас Македонски”.

  След акцията от 1895 г. Тома Давидов и неговият съвипускник Борис Сарафов са оставени в българската армия и командировани в 5-и Дунавски полк, подобно на други офицери- участници в акция, върнати на служба и изпратени в съответните райони. През периода 1896–1899 г. ВМК е разтърсен от различни идейни противоречия, създават се в множество сдружения, които по своята същност нямат голям принос за революционното движение. Единствено активизиране се забелязва в създаденото на 14 юни 1897 г. Българското освободително братство, в което членуват множество офицери от действащата българска армия. Сред първите имена в списъка на дружеството най-активните дейци са тези на Тома Давидов и Борис Сарафов.

  Именно тези млади офицери в последващите години, застанали начело на ВМК, ще бъдат в основата на всяко предприето действие за освободителната борба. Те връщат и единството във Върховния комитет на VI конгрес от 1–5 май 1899 г. Тогава към комитета преминава одринското дружество „Странджа” и получава наименованието Върховен македоно-одрински комитетОколо свикването на конгреса интерес предизвиква едно писмо от Тома Давидов, запазено във фонда на Владислав Ковачев в НБКМ.  Давидов дава своето обяснение на Ковачев за отказа му да влезе в бъдещия Македонски комитет. В писмото Т. Давидов задава реторичния въпрос: „кой от нас би се отказал от святото” и  изказва своето становище относно успеха на делото в така създалото се положение на работа при „дискредитираното от разни личности македонско дело и днешната безпарична криза”. Проблемът с набавянето на средства е водещ и Комитетът няма друг избор освен сам да намери подобаващ начин за събирането им. Давидов заявява, че застава зад грубите средства, които са оправдани спрямо целта, която се преследва, тъй като „комитетът без средства е като генерал без армия”. Завършва, изказвайки убеждението, че той подобно на всички в оставка, са действали главно за делото.

  През 1900 г. Т. Давидов е избран за подпредседател в структурата на новия ВМОК с председател Борис Сарафов, секретар – Владислав Ковачев, касиер – Георги Петров, членове – Христо Саракинов и Георги Минков, а Гоце Делчев и Гьорче Петров участват в него „по право като представители на Вътрешната организация”. В този състав ВМОК постига значителни израстане в организационен план и при единодействието с вътрешните дейци подготовката за въстание се активизира още повече.



 Ръководството на Върховния македоно-одрински комитет около 1899–1900 г. [1900]. Седнали: Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави: Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член).

 През август 1900 г. Тома Давидов е изпратен с нелеката задача за издействането на Македонски патриотичния заем.  Проявява отчетност, ред и контрол при разпределянето на облигациите от заема в упълномо­щените райони. Като делегат се застъпва за пострадалите работници от аферите в Битоля и Лозенград пред министрите Т. Иванчов и  В. Радославов. Осигурява средства за вестниците, списвани от Пейо Яворов и Симеон Радев. На него Сарафов поставя отговорността  за предаването на Орце Попйорданов на 10 000 франка за солунските атентатори.

 В края на октомври 1902 г. Давидов не желае да остава сред новите противоречия и неразбирателства, избуяли сред дейците в София и заминава за Македония. След влизането си  като инструктор, организатор и водач на ревизионна чета, основава селска милиция от местните комитети, става „идол на четите и селяните в Охридско, Демирхисарско, Ресенско и Битолско”. Денем и нощем под негово ръководство се води военна подготовка на необучените борци. Един от неговите четници – Тома Николов описва отношението си към Давидов така: „Населението… в лицето на Давидов, като български офицер и то в униформа, виждаше българската армия и затуй с радост и нетърпение очакваше деня на въстанието, с вяра, че ще се освободи Македония от турско робство”.
 
Револверът на Тома Давидов
Давидов „със своята скромност и блага реч”, спечелил обичта на народа проявява такъв „рядък, поразителен героизъм”. Най-яркото свидетелство за това ни дава неговото решение да окаже помощ на обсадената чета на войводата Деян край с. Ърбино, Охридско, въпреки предупрежденията на тамошните войводи, че е опасно да се преминава денем през турските чифлици. Четата на Деян преди пристигането на Давидов успява да пробие обръча на турския аскер и да се освободи. Но от един от измъкналите се турци (от сражението) идва куршум, който покосява Тома Давидов. Пренесен е на пушките на своите четници. Умира на 13 март 1903 г. край село Издеглаве, Дебърца. Дълго след смъртта му населението не иска да повярва, „че Давидов може да е смъртен”. Песента за него, поместена по-долу, се пее в Охридско повече от век, въпреки забраните и репресиите.

 Давидов, свалил пагоните, за да тръгне по македонските планини, остана обезсмъртен в народната памет. Скромен до безподобност, стриктен и безкомпромисен по отношение на делото и с неописуема саможертвеност, Тома Давидов е един от най-честните и всеотдайни работници за делото в Македония.

Николета Войнова




Македонио, ой робино!


(Посветена на Апостола Тома Давидовъ)

Македонио, ой робино,
Ти голгота на момците,
Грабиш жертви все избрани,
Плач, ридание от вси страни,
О, недей жали
Ти майко мила
Стига, стига
Недей плака!
Днес Давидов се прощава
Със другари и балкани,
Той оставя своите братя,
По усоите неприбрани.
Стaни Давидов от гроба черен
Стани, стани юнако!
Стани, ой стани Давидов
Двенки думи да те питам,
Де остана твойта мъдрост,
Твоят ум и твойта твърдост
Стани Давидов…
Ах, не ставаш, че си умрен,
Че куршум те е пронизал.
Твоятъ животъ вечъ угасна,
Но твойто име порасна.
Стани Давидов…
Храбри момци и девойки
Жални песни веч ти пееят,
Венци плетят на жалости
И ти казват Бог да прости
Сбогом Давидов за сетен път
Ура, ура, юнако!


0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017