103 години от гибелта на Васил Чекаларов

събота, 9 юли 2016 г.

   На 9 юли 1913 г., след неравно сражение с гръцката редовна армия и андартски четници, в планината Вич, близо до родното Костурско, загива войводата от ВМОРО Васил Чекаларов. Отрязаната му и впоследствие разнасяна като военен трофей глава по един трагичен начин символизира края на надеждите този български край да бъде присъединен към Родината-майка.


 Васил Чекаларов. Студийна фотография 

 Васил Чекаларов (Чакаларов) е роден в костурското село Смърдеш (дн. Кристалопиги, Република Гърция) през 1874 г. Отрано емигрира в България и се включва активно в работата на Върховния македоно- одрински комитет (ВМОК) под председателството на поручик Борис Сарафов. С харизматичния революционен водач го свързват отношения на тясно сътрудничество и близко приятелство, останали непроменими през годините. 

 В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов вече е един от главните ръководители на ВМОРО в Костурско. Има основна заслуга за доброто въоръжаване на Костурска и Леринска околия чрез уредения канал за закупуване на оръжие от Гърция. Чекаларов е сред най-твърдите и последователни поддръжници на въстанието. Войводата се аргументира с тежката обстановка в окръга вследствие зачестилите афери и сражения, както и с жестоките репресии на османските власти спрямо цивилното население. Като представител на Костурския революционен район Чекаларов присъства на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 г., на който се вземат конкретните решения за започване на въстанически действия на територията на Битолски революционен окръг. По време на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов се изявява като енергичен водач и талантлив тактик. Обединените костурски чети за кратко освобождават градчетата Клисура и Невеска. Дейността на Чекаларов по време на въстанието му спечелва симпатиите на местното население. Името на войводата се произнася с респект и от свои, и от чужди, въпреки че след 1903 г. за близо десет години той не се завръща в родния край.


 По време на въстанието, 1903 г. 

 След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Чекаларов трайно се установява в София. При очерталото се във ВМОРО идейно-организационно разделение войводата се присъединява към групата на т. нар. сарафисти. Участва в учредения от Борис Сарафов Временен комитет, който безуспешно се опитва да оглави ръководството на Вътрешната организация.


 Васил Чекаларов и Борис Сарафов 

 Същевременно се задомява, става баща, построява собствена къща. За да изхранва семейството си, сменя различни професии, съвместявайки грижите за близките с революционните ангажименти. 

 През март 1908 г. присъства като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.


Чекаларов със съпругата Олга и дъщеря си Екатерина 

 По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. В. Чекаларов се включва в Партизанските отряди към Македоно-одринското опълчение от българската армия. Командир е на чета № 4, част от съединената Костурска чета, предназначена да оперира в районите на Костурско и Леринско. Още в първите седмици на войната смелите действия на отряда всяват паника сред деморализираните турски войски и подпомагат настъпващата от юг гръцка армия. След като освобождава редица селища, през ноември 1912 г. съединената Костурска чета влиза в гр. Костур. 

 През фаталното лято на 1913 г., в дните преди началото на Междусъюзническата война, Васил Чекаларов отново се включва в Партизанските отряди (Сборната партизанска рота) от Македоно- одринското опълчение. Въпреки крайно неблагоприятните, дори безнадеждни условия, неговата чета извършва дълбок рейд на югозапад, към Беломорска Македония. Изолиран на стотици километри от позициите на редовната българска армия, след поредица от сражения отрядът на Чекаларов е унижожен. Получил многократни ранявания, войводата загива геройски при с. Бел камен (дн. Дросопиги, Р Гърция). Смъртта му е тежък удар за българщината в Костурско. И днес населението в този изстрадал край пази жив спомена за легендарния въстанически водач. 

Отрязаната глава на Васил Чекаларов

гл. ас. д-р Слави Славов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017