Световноизвестен археолог: В Македония няма "македонци"

вторник, 2 август 2016 г.

Сър Артър Евънс
В. „Таймс” и издание на МНИ публикуват изявлението на световноизвестния английски археолог Артър Евънс – през 1903 г. в Македония няма „македонци”! 

 На 20 юли/2 август 1903 г. Възванието на Щаба на въстанието, издадено на 15 юли 1903 г., става реалност – в героичното с. Смилево пуква първата пушка срещу вековните поробители! Пламъците на Илинденско-Преображенското въстание бързо обхващат Битолско, Охридско, Преспанско, Леринско, Демирхисарско, Крушевско, Кичевско, Костурско и отчасти Прилепско. Превзети са градовете Невеска, Клисура, Крушево и редица села в Югозападна Македония. Боевете в Одринско започват на 5/18 срещу 6/19 август. 

Четите установяват контрол на Василико (Царево), Ахтопол и прилежащите им села. Разгромен е гарнизонът в с. Граматиково. Прогонен е неприятелят при с. Стоилово, в района на с. Пенека, с. Цикнихор и р. Велека. Въстанието в Серски революционен окръг избухва на 14/27 септември (Кръстовден), но то фактически започва по-рано с редица сражения. В боевете срещу неприятеля участват чети на ВМОРО и ВМОК. Въоръжени сблъсквания има в почти целия окръг. Особено ожесточени са сраженията за овладяването на Разлог.

 За да предпазят населението от насилия, четници самопожертвователно охраняват пътя им към България. Независимо от героизма на македонските и тракийските българи, бунтът е потопен в кръв. Зле въоръжените и недообучени 26 000 въстаника трудно могат да се противопоставят на огромната турска армия (350 000 души), снабдена с добро въоръжение, транспорт и комуникация. Последвалите погроми срещу българското население в Македония и Тракия са потресаващи. Те напомнят на кървавите прийоми, използвани от Османската империя при потушаването на Априлското въстание от 1876 г. – опожарени изцяло или отчасти са 201 села с 12 440 къщи, избити и живи изгорени са 4964 души. За да се спасят от смърт, над 30 000 българи от Македония и Тракия навлизат в Родината-майка.


 Днес, 113 години след Илинденско-Преображенското въстание, когато почитаме неговите герои и тяхната саможертва, се вижда още по-отчетливо, че то не е спонтанен бунт, а е плод на целенасочен десетилетен труд за изграждане на единна българска организация с обща цел, програма, ръководители и членска маса от хиляди съзаклятници. Българският характер на въстанието е признато от редица чуждестранни учени, общественици и политици, от множество статистики за националната принадлежност на населението, но особено впечатляващи са словата на световноизвестния английски археолог сър Артър Евънс, написани скоро след погрома на въстанието. 

Независимо от симпатиите си към културата и традициите на Гърция, в публикувана обзорна статия на 30 септември 1903 г. във в. „Таймс” за съотношението и разпределението на отделните народности в Македония, Евънс заявява:

"Като човек, който е имал изключителни възможности за изучаване на македонския проблем отвътре, може би ще ми бъде разрешено да изтъкна някои от най-главните черти на сегашното положение. Аз съм прекосявал Македония по различно време в почти всички посоки – от Егейския бряг, от Албания, от вилаета Косово, от Сърбия и от Българското княжество. Там прекарах месеци, зает с археологически изследвания в най-отдалечените области и въпреки че моята главна цел беше научна, а не политическа, може би точно поради това имах по-добрата възможност за оформяне на безпристрастна преценка за положението в страната. Тези впечатления не губят от своята стойност поради факта, че са оформени преди започването на сегашното въстаническо движение. 

  Нека да започна с коригирането на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци”. Има българи. Има румънци – останки от латиноговорящите жители на римските илирийски провинции, които още се срещат в планината Пинд и в съседните градове. Има гърци, включително малко или много изкуствено елинизирани румънци. Има „турци”, включително българите мохамедани и някои чисто турски села в долината на р. Вардар – представители на заселване, по-рано от османското завоевание. Има примес от шкипетари, или албанци, по западния и северния край. Най-накрая, в Солун има многобройно население от испански евреи. Но там няма „македонци”…”. 

(Публ. в: Английският печат за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Съст. Николова, З. Издание на Македонския научен институт. С. 1998, 271–285). 

 Доц. Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017