Българските книги в Македония през XIX в.

Част от корицата на "Голяма българска читанка" 
от 1868 г.  

    сп. Македонски преглед, год. , 2002, № 2. Събка Обрешкова, Българската възрожденска книжнина в Македония, набавяна по пътя на спомоществователството ..., 111—122.

 Българската книжнина, създадена през Възраждането в западните предели на поробената родина от голям брой местни книжовници — „от българские земли от места Кратова“, от Дойран, Тетово, Струга, Охрид, Дебър, Щип и др., има надлежно място в литературознанието и в културната история и в една или друга степен известност в обществеността.

 Разпространението в тези области и навън от тях създаваната българска възрожденската книжнина също е намерило отражение в източници от онова време и в днешни разработки и може да бъде проследявано и опознато. „Товари книги за Македония са отправяни от книжните средища на Христо Г. Данов и Драган В. Манчов в Пловдив, където се намирали не само техните съчинения, но и създадената и от други книжовници българска книжнина. Придвижвани са книжни пратки и от Цариград от П.Р. Славейков, а и от други места и издатели.

 Подвижни книгопродавци, изпращани особено ревностно от Хр. Г. Данов, разнасяли книжнина по градовете и селата около Вардар. Основавани и подкрепяни от тези книжовници и книгоразпространители са книжарници в ред македонски градове — Велес, където самостоятелно уредена книжарница има и Хр. Г. Данов; Прилеп, Солун, Воден, Щип, Горна Джумая, Битоля с книжарница и на Драган В. Манчов. Книгопродавници, откривани на панаирите в Серес, Прилеп и Неврокоп, будели интерес и наред със снабдителската си задача запознавали с различните заглавия за излизащата българска книжнина.

 По свой подтик пътуващи апостоли на българската книга, като Хаджи Найден Йованович, „книгопродавеца по сичката Славенобългария“, обикаляли Македония за духовното въздигане на българския род. По тези пътища на разпространяване в Македония се доставяли и ползвани всички видове учебници „за всички класове на училищата“. По тези пътища на продажба, често и на безплатно предоставяне и даряване, се четели там „съкратен Робинзон“, „Езопови басни“, „Повест за Синтипа философа“, „Александрия“, „Приключенията на Телемаха“ и др. и заедно с тях будили народностното съзнание Софрониевият „Неделник“, „Горски пътник“, „Няколко речи о Асеню Първому“ и „Показалец“ на Г.С. Раковски, историята на Добри Войников, „Нещастна фамилия на Васил Друмев“ и др. Така в тези области на българските земи са битували вероятно в по-голямата си част създадените през Възраждането около 2000 български книги...

 Целият материал четете по-долу: