Кунка Дашева (1946 - 2005)

сряда, 30 ноември 2016 г.

Кунка Дашева
    Трудовата  биография на Кунка Дашева е свързана с Държавен архив – Благоевград, където работи в продължение на 34 години. Със своето чувство за отговорност при изпълнение на служебните задължения, творчески подход и професионална компетентност тя допринася за развитието на архива и утвърждаването му като уважавана, достъпна и необходима културна институция. През 2010 г. в Държавния архив в Благоевград постъпва на съхранение личният фонд на Кунка Дашева, състоящ се от 66 архивни единици. Този фонд, заедно с публикациите й, беше ползван за написването на настоящето съобщение.

 Кунка Дашева е родена на 10 януари 1946 г. в с. Никудин, Благоевградско  в семейство на учители. Основно образование завършва в гр. Сандански, след което семейството й се премества в гр. Станке Димитров (дн. Дупница), където тя учи във Втора политехническа гимназия. От 1964 г. е редовна студентка във Факултета по славянски филологии при Софийския университет „Кл. Охридски“.  Дипломира се през април 1970 г. като специалист по български език и литература и преподавател в средните училища.

 Постъпва на работа на 1 юни 1969 г. като вътрешен коректор в редакцията на в. „Пиринско дело“. На 17 септември 1971 г. е назначена на длъжност „архивист-инспектор VI степен“ в Окръжен държавен архив – Благоевград. От 1979 г. е преназначена за главен специалист,  а от 2000 г. до пенсионирането си през 2004 г. изпълнява длъжността началник сектор „Използване и информация“.

 От 1993 г. Дашева членува в Македонския научен институт – Филиал Благоевград. Жизненият й път приключва на 8 май 2005 г.

 Като ръководител на информационната дейност в Държавен архив – Благоевград Кунка Дашева има основен принос за популяризирането на документите в архива за историческото минало на родния край. Тя е автор на научни статии с извороведска насоченост, организатор е  на редица културни прояви с научно съдържание. Съставител е на специализирани издания, инициатор и изпълнител е на значими  архивно-документални проучвания и тематични заявки. Водещ представител е от експертния състав на архива в медийното популяризиране на  оригинални документи, съхранявани във фондовете на Благоевградския държавен архив.

 Кунка Дашева е съставител на един от основните справочници на Държавен архив – Благоевград: Пътеводителя на архивните фондове за 1805-1944 г. Въпреки че излиза от печат преди около 40 години, той още е актуален и се ползва от потребителите на архивна информация. 

 Въз основа на документи от Държавен архив – Благоевград, през 70-те години в помощ на изследователите Кунка Дашева подготвя и се отпечатват няколко каталога на документи. Първият е от 1973 г. и включва анотации на документи за историята на Благоевградската организация на БКП през периода 1913–1944 г. Следващите имат същата тематична насоченост, характерна за времето, когато са съставяни, и са озаглавени: „Септемврийското въстание 1923 г. в Благоевградски окръг”,  „Благоевградски окръг в бой за свобода 1941-1944 г.” и „Всичко за фронта, всичко за победата”. Извън този тематичен кръг са двата каталога „Стопански връзки на Горноджумайска област с Германия през периода 1924-1942 г.” и „Из историята на Разложки район 1879-1959 г.”.  

 Дашева е съставител на шест от издаваните съвместно от Държавния архив и Окръжната библиотека в Благоевград библиографски и архивни указатели. Те се отнасят за Априлското въстание, за Балканската война и освобождението на Пиринския край от османско робство, за младежкото революционно движение в Благоевградски окръг, за Никола Вапцаров, за Арсо Пандурски и за братя Дерменджиеви. 

 Значителна част от творческата дейност на Кунка Дашева са нейните публикации във вестници и списания. Веднага след постъпването си на работа в Окръжния държавен архив в Благоевград през 1971 г. тя става редовен сътрудник на в. „Пиринско дело”. Нейни материали намират място и на страниците на вестниците „Пирински строител”, „Миньорска дума”, „Гоцеделчевска трибуна”, „Разложка комуна”. Тя публикува редица документи от фондовете на архива в Благоевград и статии на  различни теми, като общият брой на поместените във вестниците материали  надхвърля 120. По-голямата част от публикациите са свързани с историята на БКП, партизанското движение и с годишнини на комунистически дейци. Освен тях, макар и по-малко на брой, са статиите за Априлското въстание, Кресненско-Разложкото въстание, Балканската война, Дъбнишките събития през 1925 г., Втората световна война, просветното дело през Възраждането, художествената самодейност и читалищното дело, чествания на 1 май и 24 май, дейността на Окръжния държавен архив и др. 

 Материали на Кунка Дашева са отпечатани и в няколко юбилейни вестници – в. „Светилник”, издаден по случай 100-годишнината на ПГ „Кирил и Методий” (бивша Солунска) – Благоевград, в. „30 години централизирано архивно дело в България”, в. „100 г. ВМРО” и в. „Голешово”. Като архивист с дългогодишна практика тя публикува около 50 материала в специализираните архивни научни списания „Архивен преглед” и „Известия на държавните архиви”. Тези публикации са предимно съобщения за новоприети архивни фондове и постъпления, няколко прегледа на архивни фондове и статии, свързани с архивната теория и практика.

 За популяризиране на архивното богатство на Държавен архив – Благоевград  Кунка Дашева участва в десетки радиопредавания на Радио Благоевград. По-голямата част от тях са под формата на интервюта в специализираната рубрика за история „Изгрей зора”. Тематичният обхват на радиопредаванията е изключително широк и разностранен. Повечето от тях са по повод на годишнини на важни и значими събития и личности. В личния архивен фонд на Дашева са запазени дешифрирани текстове на радиопредавания за Съединението, Илинденското въстание, събитията в Щип през 1911 г., Балканската война, първите парламентарни избори в Пиринския край, развоя на учебното дело, църковното строителство в Банско, издаването на сп. „Културно единство”  в Турция през 1908-1909 г., първите стъпки на художествената самодейност и др. Отделни радиопредавания са посветени на просветни, революционни и църковни дейци, като Яков Крайков, Александър Боев, Георги Банков, Йосиф, Михаил и Владислав Ковачеви, инж. Никола Димков, Васил Шарков, Спас Прокопов, Петър Васков, Константин Босилков, Васил Пасков, Димитър Мавродиев, Костадин Щерков, Никифор Попфилипов, Стефан Карчев, поп Петър Димитров Солунски, архимандрит Галактион Хилендарец и др.    

 Резултат от интересите на Кунка Дашева към историята са участията й в редица регионални, национални и международни научни конференции. В личния й архивен фонд са запазени нейни научни съобщения предимно от 90-те години на миналия век. Всичките те са въз основа на задълбочено проучване на наличните документи в Благоевградския държавен архив и са свързани с Балканските войни, Ньойския договор, белоемигрантите в Пиринския край като посредници между руската и българската култура, жените в помощното движение по време на Втората световна война, личните архивни фондове като документален извор за родоизследователя и др.

 Дългогодишната работа на Кунка Дашева в Държавен архив й дава възможност да се запознае с огромен брой документи, които представляват интерес за нея като изследовател. Без да се затваря в тесни хронологически рамки, с присъщата си задълбоченост тя извършва документални проучвания по различни теми – църковното дело, Кресненско-Разложкото въстание в записките на Стефан Карчев, документи за ВМОРО във фондовете на Държавен архив – Благоевград, навлизането на гръцките войски през октомври 1925 г. в Петричко, историческата съдба на българите мюсюлмани в Благоевградска област, бялата емиграция, евреите в Пиринска Македония, въздържателното движение преди 1944 г., дарителството и дарителите, народния обичай „Русалии” и др. 

 През 1980 г. научно-изследователският сектор при СУ „Климент Охридски”  възлага на Кунка Дашева да извърши проучване на тема „Политическото съзнание на българина през Възраждането” и „Българската възрожденска интелигенция”. С голяма отговорност, прецизност и коректност тя подготвя подробни и точни анотации на документите, които се съхраняват в архива и се отнасят за двете теми. Резултатите от  проучването съдържат сведения за произхода, социалния статус, професионалната реализация и обществената дейност на представители на възрожденската интелигенция в региона. Дашева става част от мащабното екипно изследване на българската възрожденска интелигенция, проведено под ръководството на проф. Николай Генчев, резултат от което е издаването през 1988 г. на „Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция”.

 Тя е сред авторите на редица статии в издадените през 1995-та и 1999 г.  първи и втори том на Енциклопедия „Пирински край”. Разделите, в които са публикувани нейни разработки, са „Административно-териториално устройство и право”, „История”, „Култура” и „Население и селища”.

 Извън професионалните си ангажименти Дашева е дългогодишен деен участник в творческите прояви на хор „Ален мак” при читалище „Никола Вапцаров” – Благоевград. Като хористка тя се включва в редица фестивали и концертни турнета в страната и чужбина. Автор е на стихове и разкази, като писаните през 60-те и 70-те години са запазени в личния й архивен фонд.

    Със своята скромност, отзивчивост и етичност Кунка Дашева е личност, ползваща се с голямо уважение сред колеги, близки и познати. Тя ще бъде запомнена като професионалист, отдаден на архивната работа, отличаващ се с трудолюбие, задълбоченост, отговорност, аналитичност и постоянство.
Любима Петрова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017