150 години от рождението на Андрей Ляпчев – учредител на МНИ

неделя, 18 декември 2016 г.

150 години от рождението на Андрей Ляпчев – учредител на Македонския научен институт 

   Андрей Тасев Ляпчев е роден на 30 ноември/12 декември 1866 г. в град Ресен (Вардарска Македония), тогава част от Османската империя. Учи последователно в Битоля, Солун и Пловдив, следва стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България става член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, започва работа в Министерството на финансите.

 Активно се включва в националноосвободителното движение на македонските българи, превръщайки се в едно от първите лица на Върховния комитет. Привърженик е на тезата за по-тясното сътрудничество между върховистите и Вътрешната организация, явявайки се посредник при уреждането на спорните въпроси в освободителното дело. Последователно е редактор на вестниците „Млада България“ и „Реформи“, който е печатен орган на Върховния комитет. Като член на Демократическата партия е избиран за народен представител в няколко състава на Народното събрание. 

 През септември 1918 г. на Ляпчев е поверена трудната мисия по подписването на примирието със Съглашение, с което България излиза от Първата световна война. Той носи в София вестта на цар Фердинанд, че трябва да абдикира от престола. По времето на самостоятелното управление на БЗНС Ляпчев е деен опозиционер, остро критикуващ земеделската власт. През март 1923 г., заедно с останалите министри от кабинета Малинов-Костурков, е подведен под съдебна отговорност, като виновник за българското поражение в Голямата война.

 След преврата от 9 юни 1923 г. тези обвинения са смъкнати. Един от създателите е на Демократическия сговор и в качеството си на негов представител оглавява т.нар. второ сговористко правителство, в началото на 1926 г. Андрей Ляпчев е след учредителите е на Македонския научен институт, създаден на 21 декември 1923 г. в София от 52 видни интелектуалци и общественици, родом от Македония или с потекло оттам. Подпомага непряко ВМРО и проявите на македонските българи в страната и в Западна Европа. Министерският съвет, воден от Ляпчев, провежда политика на умиротворение, така необходима след управлението на деветоюнското правителство. 

 Комунистическата партия е легализирана, политическите преследвания са прекратени, създава се атмосфера на плурализъм и на демократичност, разбира се, при някои български условности. Правителството на Ляпчев сключва важните за страната заеми – бежански и стабилизационен, спомогнали за настаняването на българите, избягали от сръбската и гръцката власт в Македония и в Тракия и за финансовото стабилизиране на страната. Кабинетът провежда мерки за справянето на икономическата криза, избухнала през 1929 г., която в крайна сметка е една от причините Ляпчев да изгуби изборите на XXIII ОНС. Политиката му за нормализирането на обществения живот в страната като цяло е успешна. Към края на своето управление Ляпчев заболява тежко и постепенно се оттегля от държавните и от политическите дела. 

  На 5 ноември 1933 г., под неговата диктовка Стойчо Мошанов пише завещанието му, посредством, което Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките. След три дни старият политик минава във вечността, оставяйки завет за поколенията: да се пази Търновската конституция. 

 Д-р Войн Божинов

1 коментара:

  1. Единъ разказъ отъ Иванъ Михайловъ въ Римъ Италия! Ванчо ние трябва да се видимъ!Защо Бай Андреа да нема пакъ избори?
    Г.М

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017