Неизвестни фотографии на полковник Борис Дрангов

Мила Кръстева

     През настоящия месец се навършват 145 г. от рождението на полк. Борис Стоянов Дрангов – български военен деец и педагог, участник в македоно-одринското революционно движение. Роден е на 3/15 март 1972 г. в Скопие, в дома на Стоян и Гюргя Дрангови. Има двама по-големи братя - Тодор и Михаил и две сестри – Ката и Марча. Притежание на потомците на семейство Дрангови е единствената им фотография, направена през 1898 г. (сн. 1)

                                         

 Борис Дрангов получава начално образование в едно от седемте български училища в родния си град.

През 1890 г. завършва с отличие пети клас на местното педагогическо училище и продължава образованието си в Първа мъжка гимназия в София. В разглеждания период, именно това учебно заведение е предпочитано от много български семейства, живеещи извън пределите на Княжество България и желаещи синовете им да получат добро образование. На следващата година младият Борис полага зрелостни изпити и се дипломира с отличие в реномираната гимназия. Непосредствено след това постъпва като „щатен юнкер” в тринадесети випуск на Военното училище в българската столица.

През 1895 г. Борис Дрангов е произведен в подпоручик и приведен на служба като командир на взвод в Трети конен полк в Пловдив. Този пост той заема три години, а през 1898 г. е произведен в чин поручик и разпределен във Втори конен полк в Лом [1].

 При настаняването си в Лом, Дрангов изявява желание да се запознае с българските семейства от македонски произход, които живеят в града. Заведен е в дома на Денко Попов Николов, роден в село Младо Нагоричани, Кумановско. Неговата съпруга произхожда от заможен род от Криворечна паланка, наследила фабрика за сода в Лом. Семейството има дъщеря на име Райна, която към 1898 г. е на шестнадесет години.
                                                       

 Още от първото посещение на семейството Дрангов е убеден, че ще вземе за невеста именно нея. Честите посещения на поручика в дома на Денко Николов продължават две години. Нужно е да се отбележи, че Райна Николова получава гимназиално образование в Девическата гимназия в Солун. Високото образование, което получава ѝ осигурява висок социален статус, който личи дори в нейното облекло. Привилегия да носят шапки имат само жените, които са получи гимназиално образование, а останалите покриват главите си със забрадки. На 15/28 октомври 1900 г. се състои бракосъчетанието между Райна Денкова Николова и Борис Стоянов Дрангов. До наши дни, в личния архив на г-жа Райна Кирилова Дрангова – тяхна внучка, е запазена покана за венчавката. 

От съдържанието ѝ става ясно, че тя е извършена в Лом, в храма „Успение на Пресвета Богородица”, в 15 часа. Прави впечатление, че не са упоменати свидетелите на бракосъчетанието. Също така е нужно да се отбележи, че не са направени сватбени фотографии. (сн. 2) От интервю на Райна Денкова Дрангова, направено през 1934 г., става ясно, че на церемонията присъстват бащата, майката и голямата сестра на Борис Дрангов, зеадно с двете й деца[2]. До наши дни са запазени самостоятелни фотографии на младото семейство, направени приблизително в този период.

Полк. Дрангов е заснет през 1899 г., а съпругата му през от лятото на 1900 г. сн. (3) (4) Лични вещи на полк. Борис Дрангов, непубликувани до този момент, са визитните картички, които разпространявал при осъществяване на професионални контакти в Лом. 

Семейството на полк. Дрангов е негова опора в трудните моменти, които изживява при развитието на кариерата си. Честата кореспонденция, която води със своята съпруга, засвидетелства силната връзка помежду им. Към този момент не е отчитана и изтъквана ролята на семейството, и в частност на съпругата му, куража който му вдъхва то, и разбирането което проявява, за да изпълнява той военния си дълг.

 Годишнината от рождението на полк. Дрангов е повод да се отдаде дължимото на тази слабопроучена част от живота му. Борис Дрангов умира на 26 май 1917 г. при Завоя на р. Черна. Посмъртно е произведен в чин полковник. Погребан е в църквата „Св. Димитър” в Скопие. През 20-те години сръбските власти преместват тленните му останки в градските гробища. 

   При изготвянето на настоящата статия е използван непубликуван снимков материал, част от архива на семейство Дрангови, любезно предоставен от г-жа Райна Кирилова Дрангова.

1. Петров, Т. Полковник Борис Дрангов. София, Българско сдружение на родовете от Македония, 2013, 52 с. 

 2. Дрангова, Р. Спомени . В: Узунов, Красимир. Феноменът Дрангов. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1997, с. 182-199.