Парашкев Цветков (1875 - 1903)

Парашкев Цветков
(1875 - 1903)

„Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!” 

 Парашкев Тодораки Цветков е роден на 20 май 1875 г. в Плевен, в семейството на Стоянка и Тодораки Цветкови. Баща му се занимава с търговия, но непримиримият му дух често се проявява. Родният град на бъдещия революционер се оказва един от ключовите за изхода на войната. Въпреки глада, мизерията, ужаса и несгодите, които са ежедневие за плевенчани по време на продължителната обсада на града през 1877–1878 г., той и семейството му успяват да оцелеят. Началното си образование Парашкев получава в плевенското трикласно училище, а по-късно завършва гимназия в София. 

 Растейки в духа на следосвобожденската епоха, той посвещава две години от живота си на учителстване из плевенските села. През 1897 г. П. Цветков заминава на Запад, за да последва голямата си страст – музиката. Първоначално се записва да следва в Прага, а след това в Дрезден, където завършва с висок успех консерваторията. Завръща се в родния си град, където работи като учител в местна гимназия. През 1902 г. заминава за Битоля, където продължава учителската си дейност и започва революционната, влизайки в състава на ВМОРО. Благодарение твърдата си воля и убедителното слово бързо добива популярност сред населението и се налага в местния комитет. 

Доказателство за силното му влияние е избирането му за районен войвода на Битолски окръг през същата година. Денем се проявява като агитатор, нощем като революционер, едновременно четник и учител. Там Парашкев Цветков организира кръжок, където пропагандира идеите на революционната борба. Той се превръща в любимец на учениците, един от тях в своите спомени за него пише:

 „знаехме, че пътува отдалече... неговото родно място е на север от гордия балкан, че – нашият учител по музика – идва, защото ни обича, защото обича тази велика мъченица, която ний наричаме македонско отечество... за мен още звучат думите му: „Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!” И как обичахме ний този учител”. 

Портрет на Парашкев Цветков

Парашкев Цветков след като е заподозрян от турската власт се налага да премине в нелегалност. Оглавява районната чета, а на Смилевския конгрес (2–7 май 1903 г.) е изпратен
като делегат Битолски окръг. Избран е за подпредседател на заседанията в Смилево, заедно с Георги Попхристов. В разискванията Цветков е сред дейците, изказали подкрепа за вдигане на въстание, предвид ситуацията в Битолски окръг. 

 През нощта на 20 срещу 21 май 1903 г., преминавайки с четата си на път към село Могила, е забелязан от турската полиция, която започва преследване на четата. На следващия ден 21 май са обградени от турския аскер. В сражението П. Цветков е смъртоносно ранен, повечето четници загиват, сред които дядо Андрей Петров и Димитър Филдишев, малцина успяват да се спасят. 

Френският кореспондент Лудвиг Ного свидетелства за събитието и в частност за храбрия войвода:

„наблизо лежеше тялото, почти непокътнато на един мъж. Очевидно той е бил хвърлен от колата, с която е бил пренесен и е паднал в чудесно положение – с ръце кръстосани за последен горещ позив... Главата му бе прекрасна, глава на образован, или по-скоро интелигентен човек и артист”. 

  Парашкев Цветков умира в името на една възвишена идея, оставяйки дълбока следа в революционното движение и народната памет. В родния му Плевен неговото име носят Македонско културно просветно дружество и читалище, които отбелязват тържествено рождението на Парашкев Цветков всяко година.

 Михаела Йосифова, 

 член на Младежки клуб „Даме Груев”към МНИ