Заупокойна молитва в памет на полк. Борис Дрангов

понеделник, 29 май 2017 г.

    В 12.00 ч. на 26 май 2017 г. камбанен звън на църквата „Въведение на Пресвета Богородица” в Благоевград припомни за героичната смърт на полковник Борис Дрангов, загинал преди 100 г. на фронтовата линия в Македония за освобождение и обединение на българските земи. На 27 май (събота), в памет на полк. Борис Дрангов се отслужи заупокойна молитва в храма под ръководството на отец Андон Шавулев. Тя бе по инициатива на Македонския научен институт и филиала му в града. 

Председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров подари на отец Андон Шавулев – предстоятел на храма, най-новата монография на МНИ „Борис Дрангов. Живот и дела”, посветена на легендарния български офицер, преподавател, изследовател, публицист, деец на националноосвободително движение на македонските българи. Автор на труда е известният историк проф. д.и.н. Тодор Петров. 


В следващите редове ще представим поместените в книгата емоционални спомени на Андро Лулчев – един от множеството възпитаници на Б. Дрангов в ръководената от него Школа за запасни офицери в Скопие през 2016 г. Той е бъдещ председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, депутат: 

„На 26 май падна убит нашият любим началник, полковник Борис Дрангов… Научих за неговата смърт едва 1918 година в болница „Париж”. Голяма бе нашата скръб. Събрахме се ранени офицери от Скопската школа в столовата на болницата, негови юнаци, и решихме трима да идем в Скопие да се поклоним и поднесем цветя на гроба на Дрангова. Решено, свършено. С патерици, с дървени краища ние, неговите юнаци, стояхме пред гроба му, а гроба му там, на същото място, гдето ни говори 1916 г. на Илинден за значението на Илинденското въстание. Навели глава, ние гледахме пресния гроб и новия кръст и като че ли той възкръсна, изскочи от гроба пред нас, стъпвайки на пръсти, както преди иде той срещу нас, а сините му очи като че ли ни говорят. Ето, чуваме гласа му: „Юнаци, мои мили юнаци, горе главите. Ни сълзи, ни хленч, ни плач! Не искам аз баби да ме оплакват. Не забравяйте това, което ви учих, и пътя, който показах, че “тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017